Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
07/03/2019
ПРОТОКОЛ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 7 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, №954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, драги гости! Започваме заседанието.
Първо ще Ви запозная с дневния ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Народният представител от ВОЛЯ е казала как ще гласува, в момента е в друга комисия.
Дневният ред се приема.
Гости на нашето днешно заседание са: от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“; Представители на Министерството на правосъдието: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Представители на Светия Синод на Българската православна църква: техни високопреосвещенства Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопския митрополит Серафим, Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия Синод, и доцент доктор Мария Кьосева; Представители на Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание: Николай Панков и Хасан Исмаилов Хасанов; Представители на Обединени евангелски църкви: Грета Ганева – адвокат; Обединени езически вероизповедания – Стефан Стойков.
Това са официално съобщилите и поискали възможност и, естествено, пропуск да участват в днешното заседание.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 954-01-4.
Внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
От името на вносителите господин Цонев се обади, моли за извинение, в момента пътува, той ще дойде. Мисля да започнем, докато дойде господин Цонев, за да не бавим заседанието.
Постъпили са становище от министъра на финансите, министъра на правосъдието, от Мюсюлманското вероизповедание, Католическата църква, Коалиция за свобода на вярата и словото и Мюсюлманско Сунитско Ханефитско изповедание. Те са изпратени на колегите от експертите на Комисията.
Тъй като тук са представители от Министерството на финансите, госпожо Велкова, имате ли нещо да кажете с две – три думи за Вашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите подкрепя така предложения Законопроект, внесен от народните представители. Изразили сме нашето становище в писмен вид. Основно бележките ни са редакционни, които, ако народните представители преценят, биха могли между първо и второ четене да бъдат отразени.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да се съобразим с тях. Между първо и второ четене ще гледаме да е максимален срокът – три седмици. Виждам, че интересът е голям към тези поправки към скоро приетия Закон за вероизповеданията, така че ще има възможност всички – и вероизповедания, и неправителствени организации, да внесат своите предложения за промени.
От Министерството на правосъдието – господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Министерството на правосъдието е представило в срок своето становище по Законопроекта. Нямаме предложения по така внесения Законопроект, който има за цел да прецезира някои разпоредби по отношение на определянето и предоставянето на държавната субсидия, максималните размери на основните месечни заплати на свещонослужителите и служителите на религиозните институции, както и освобождаване на регистрираните вероизповедания от плащане на неплатени публични вземания. Това са въпроси, които попадат извън функционалната компетентност на Министерството на правосъдието и както е посочено и в становището на колегите от Министерството на финансите, са по-скоро въпрос на законодателна целесъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Откривам разискванията.
Ако искате, представителите на Българската православна църква първи да вземат отношение по въпроса.
МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господа народни представители! Тъй като има задълбочен интерес и той е свързан именно с въпроса за опрощаване на определени плащания и по-точно задължения, смятам, че е редно от името на Светия Синод и от свое име да съобщя, че Българската православна църква няма подобни задължения и че нашите свещенослужители, духовници и божият народ си плащат данъците, както изискват държавните закони. Дори и да допуснем, че имаме някои малки задължения, ние по никакъв начин не сме искали и не изискваме тяхното опрощаване. Така че, когато се говори за общо опрощаване на дългове на вероизповеданията, то е хубаво да подчертаем, че Българската православна църква няма такива дългове. Това е едно.
Второ, наред с благодарността, която имаме във връзка с работата, която беше по отделните законопроекти, ние трябва да кажем, че безспорно има някои въпроси, които са важни и по които тепърва ще се даде нашето мнение, но тъй като това е преимущество, но до голяма степен и политически въпрос, може би е добре да се кажат мненията на политиците, на господата, които са законотворци и тогава да се каже мнението на отделните вероизповедания, в случая на Българската православна църква. Това е съвсем логично и редно.
Не мисля, че би следвало да кажем нещо друго, единствено това, че в края на краищата ние не сме настоявали за някакъв приоритет. Ако Българската православна църква получи своя субсидия, тя е за това, че отговаря на закона и е съобразно изискванията и измененията на Закона за вероизповеданията. Нищо повече.
Ние уважаваме всички вероизповедания, не искаме да се поставяме пред никой, зачитаме всички права, всички свободи и прочие, но в края на краищата, когато трябва да говорим с фактология и с ясни позиции, то е това, което съвсем малко представих на Вашето внимание. Благодаря сърдечно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Тъй като, колеги, не виждам представители на мюсюлманското вероизповедание…
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Тук сме, имаме и становище.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз чета тези, които са постъпили като становища: Мюсюлманско изповедание, след това Мюсюлманско Сунитско Ханефитско. Ще Ви дам думата, разбира се.
Католическата църква също има становище, но не присъства.
Съобщавам ги, колеги, по входящите номера на техните становища.
Предпоследна е Коалиция за свобода на вярата и словото.
Имате думата от името на Мюсюлманско сунитско хафенитско изповедание.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: За да Ви спестим време, защото знаем, че Ви е скъпо, ние сме раздали нашето становище на всички народни представители. Онова обаче, което искаме да отбележим специално, е, че нито въпросът е технически, нито е формален.
Много сме разочаровани от становището на Министерството на правосъдието по отношение на факта, че за публични вземания, вследствие на влезли в сила съдебни решения, тоест трябва да се напишат специални разпоредби, с които Върховният административен съд да си отмени тези решения. В ситуацията, в която Министерството на финансите говори не само за амнистия, но и за опрощаване на публични държавни вземания по чл. 162, става дума за това, че чл. 162 включва в себе си редица сериозни публични вземания, като в тези публични вземания са задължения към общините, задължения по договорите за бенефициенти по европейските програми, тоест наложени корекции. Всичко това са публични вземания. Всички тези публични вземания, ако бъдат избърсани от дъската, ще се създаде много сериозен прецедент. Не само това – българската държава ще влезе в изключително сериозна колизия по отношение на това, че опрощавайки и заличавайки несъбираемостта на тези вземания и тяхното нулиране, ще се доведе до пряка държавна помощ. За да може да се осъществи това, българското правителство е трябвало да запита Европейската комисия по този въпрос. Нито от Министерството на финансите, нито от Министерството на правосъдието виждаме такава активност по отношение на този задължителен атрибут, свързан с подписания от нас договор за европейското ни членство.
Всички тези съображения са изложени в материала, като не на последно място промените в Закона за вероизповеданията, които целят някакъв тип публичност, общозначимост и така нататък са сведени само до едно-единствено изповедание, за което според действащия Закон за вероизповеданията, а именно статистиката от Националния статистически институт от последното преброяване 2011 г., сочи, че това изповедание има 3700 последователи. Нито едно вероизповедание не е декларирало, че има задължения, които да иска да бъдат опростени. Единствените задължения, вследствие на влезли в сила съдебни актове, а не на ревизионни актове на НАП, са мюсюлманското изповедание и те са в размер на 8 млн. 200 хил. лв. Несъбираемостта им обаче е довела до публичното изпълнение, в смисъл, че тези вземания, които се предлага народните представители да избършат от дъската на публичните вземания, са в ръцете на публични изпълнители и на частни такива. Вследствие на което там са образувани съответните изпълнителни дела. Няма никакъв шанс чрез законопроект, който съставлява същевременно държавна помощ, тези съдебни изпълнения да бъдат спрени, защото трябва да задължите Върховния административен съд в 5-членен състав или в някаква друга конфигурация, което ще бъде абсолютен прецедент, да си отмени съдебните решения.
Завършвам с още един правен факт, който не си давате сметка за какво иде реч, а той е именно за това, че мюсюлманското изповедание с 3700 самоопределили се – повтарям самоопределили се – членове има заведени и загубени над 28 съдебни дела. По тези съдебни дела държавата и общините – забележете не друг, кредитор е държавата и общините, защото има присъдени в особено големи публични вземания, тоест присъдени от съда съдебни разноски. Само ще спомена, че съдебното дело за музея в Кърджали е над 100 хил. лв., в Добрич за училището е 94 хил. лв., в Шумен е също около 100 хил. лв. за всички инстанции. Така сумирани съставляват публични вземания от страна на държавата и общините 3 млн. лв. Тоест към тези 8 прибавяме 3, а тези, които са към общините въобще не се знае колко са.
Не на последно място идва да кажем, че към момента народните представители, имам предвид Вас, действате на сляпо, защото нямате справка за това кои са публичните вземания на вероизповеданията, колко са и за какъв обем от средства говорим. Да оставим настана всички останали технически съображения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Цонев току-що дойде.
Заповядайте, господин Стойков.
Вие не сте дали писмено становище, но накратко можете да кажете.
СТЕФАН СТОЙКОВ: Благодаря за дадената ми дума.
Обръщам се към Вас – народните представители, и към представителите на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието, към всички тези хора, които са в тази зала. Аз бях на обсъжданията през ноември, когато се приемаше промяната на Закона за вероизповеданията. Тогава се прие един закон, който приехме, че е верен, справедлив и отговаря на нашата национална сигурност. През януари разбрах, че има проблем. Проблемът е парите на някой, който в момента не е в тази зала. Никой не заявява, че има задължения, които желае да му бъдат опростени. За мен е загадка как господин Цветанов и господин Карадайъ достигнаха до това заключение, че някой има нужда от обществено уреждане на отношенията и внася законопроект за промяна на закон, който сте приели през декември, преди Коледа. Това е първият ми въпрос.
Вторият е: защо в самия закон се изписва конкретно вероизповедание. Ние имаме вероизповедания, които, както каза господин Цонев, – са 110 вероизповедания в България. Има всякакви вероизповедания. Има мюсюлмани, които са сунити ханефи, има които са шиити, има които са сунити, има които са алевити. Всеки път ли ще променяме Закона за вероизповеданията, когато решим някое конкретно вероизповедание да бъде определено като бенефициент на средства по закона, който сме приели.
Това са моите въпроси към Вас като народните представители. Вие ще гласувате в залата и съответно, както казаха и преди мен говорившите, Вие не знаете колко пари ще бъдат заличени от това, което има като вземане.
Само един въпрос ще кажа, който се постави от хора, които са мюсюлмани. Има хора, които са имами. Те са били на работа във вероизповеданията, но не са осигурявани. Нямат платени осигуровки. Това е част от тези задължения, които се формират в момента и които ще се опрощават. Те ще имат ли право на пенсия, тъй като няма да имат стаж, няма да имат плащане за това време, през което не е платено.
Това също е въпрос, който трябва да обсъдите, да го проверите от Вашите експерти дали наистина е вярно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойков.
Радвам се, че господин Цонев дойде, защото той ще може да отговори. Въпросите бяха подбрани към вносителите, а той е представител на вносителите. А това, дали ще получават пенсия, е въпрос, който наистина може да се постави, да се попита. И ако – или ще получават, или няма да получават, това вече е въпрос към самото вероизповедание, към което са тези служители, които не са били осигурявани. Така че не е тук мястото ние да даваме отговор дали ще получава някой пенсия, или няма да получава, но сега ще получите отговор от господин Цонев.
Господин Цонев, готов ли сте да отговаряте на тези въпроси, за които става дума, които постави господин Стойков, защото той постави конкретен въпрос: защо се внасят тези промени?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател, за възможността да отговоря.
Съжалявам, че закъснях, но нямаше друга възможност.
На конкретния въпрос не мога да отговоря поради простата причина, че няма данни за тези имами, за които той говори, както и за които ѝ да било други свещенослужители – колко са осигурени, къде са осигурени, как и кога не са осигурявани.
Мога да кажа по Законопроекта, че специално колегите, които слушаха, мисля, че вчера в декларацията казах всичко, което има да се каже по Законопроекта. Защо е необходимо да се приеме толкова бързо това изменение? Може би не всички са били длъжни да слушат, да четат и така нататък. Бих могъл да повторя с няколко изречения.
Финансирането възникна като решение на Консултативния съвет за национална сигурност, с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията. След много дълги дебати, в които участвахте и Вие, приехме един законопроект, който върши работа към този момент. Най-хубавото на този законопроект е, че той погаси всички страхове на вероизповеданията, че ще бъде посегнато върху техни изконни права. След влизането на Законопроекта в сила няма нито едно оплакване, поне на мен не ми е известно и щяха да ме уведомят, ако има такова, тоест всички страхове на родната ни Православна църква и на протестантските вероизповедания бяха погасени, както им обещахме. Разбира се, не сме очаквали, че ще получим благодарствени писма за това, че се съобразихме с мнението на всички, но все пак се надявам тук да се каже една дума за това, защото Комисията и парламентът работиха сериозно и всички Вие по това Законът да се изчисти.
Оттук нататък в този законопроект се третират две теми, които искат да направят Законопроекта работещ. Намери се механизъм и Българската православна църква, слава на бога, започна да ползва тази субсидия. Другият бенефициент на субсидията – Главно мюфтийство, все още не е започнала да ползва субсидията по две причини. Аз вчера ги изтъкнах и двете.
Едната е задълженията на Главно мюфтийство, които голяма част от тях са на фаза „изпълнение чрез съдия-изпълнител“ и практически целта, поставена от Консултативния съвет по национална сигурност, свещенослужителите от това вероизповедание да получават възнаграждение от държавата, а не от друга държава, не може да бъде изпълнено към този момент и тази година най-вероятно няма как да бъде изпълнено.
Втората причина е това, че трябва да се упомене названието на бенефициента, както е по регистрация, за да няма никакви спорове. На нас това ни беше известно, че вероятно ще се случи, макар че всички канонични основания затова са извън самото вероизповедание. Тук може би, ако има хора от Дирекция по вероизповеданията, ще кажете как са и уставите на другите регистрирани, но ние се постарахме да вземем уставите, постарахме се и да направим – говоря от името на вносителите, справка в другото регистрирано вероизповедание дали има назначени имами, колко, защото тук става въпрос за заплати, но така или иначе и от Дирекцията по вероизповеданията, и от Финансовото министерство аз съм водил разговори, както със заместник-министъра, така и с министъра. Има опасения, че ако се преведе субсидията, има вероятност, тъй като е с Постановление на Министерския съвет – само за тази година е с Постановление на Министерския съвет, за следващата година ще бъде в държавния бюджет и няма да може да се обжалва от никой, но тази година понеже късно приехме Закона, след приемането на Закона за държавния бюджет, сме упоменали, че отпускането на субсидията става с Постановление на Министерския съвет. Постановлението на Министерския съвет може да бъде атакувано във Върховния административен съд. За да се избегне това, министърът на финансите предложи най-сигурния начин – да променим Закона и да изпишем кой получава субсидията. Аз нямам какво повече да добавя към това.
Актът на опрощаване на задължението е въпрос на държавна финансова политика. След като министърът на финансите е дал съгласието си, остава да преценят депутатите дали това могат да го приемат, или не, дали това е в интерес на държавата, по кои съображения и как. Безусловно това е еднократен акт и трябва да се прецени конкретно. Не искам да влияя на никого от колегите. Всички аргументи и съображения са казани едно към едно.
Може би ще си позволя да кажа само едно изречение, което може да Ви се види малко по-остро, но по този въпрос за опрощаване на задълженията, думата трябва да има само Финансовото министерство и само депутатите. Това е държавен акт, държавна политика, не засяга ничии религиозни права – на никое вероизповедание, никое вероизповедание не е ощетено и в този смисъл решението трябва да бъде на народните представители. Вече Ви казах, че министърът на финансите е съгласен с това, а предполагам, че колегите от Финансите вече са съобщили това, още повече че тези текстове са писани с тяхно съдействие. Благодаря Ви.
Ако има нещо допълнително, на което мога да отговоря, но смятам, че няма за какво да влизам в полемика от името на вносителите, по който и да било въпрос. Въпрос на преценка на народните представители е и, разбира се, на министъра на финансите – той е направил тази преценка. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Господин Шопов, Вие искате да кажете нещо.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаемо Високопреосвещенство, уважаеми колеги, уважаеми гости и представители на медиите! Огънят си тлееше, но бурята се разгоря мощно вчера, и част от този огън са и обвиненията в загриженост или незагриженост за националната сигурност – дотам стигнахме.
Искам да припомня онази инфарктна вечер през месец ноември, когато на следващия ден трябваше да се внесе Законопроектът за разглеждане. Тогава аз бях човекът, който забеляза изведнъж в преходните и заключителни разпоредби, забележете, където изобщо не му е мястото – тук май няма други юристи – текстът за опрощаване на задълженията. И той щеше да си мине тихо мълком, хей така, между другото. После си направих мое разследване как този текст, след като го нямаше на първо четене, после при подготвяния и дискутиран проект за второ четене, и накрая този текст щеше да мине и да възникнат всички тези въпроси, които, виждам, че тепърва възникват.
Ами, ако приемем този текст, как това ще се отрази там, и там, и там? Не знам. Така просто не може да се прави.
Моето мнение е, че въпросите днес не са толкова въпроси на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, колкото са на Комисията по бюджет и финанси и най-вече на Министерството на финансите. Много ми се искаше да чуя представител на Министерството на финансите, включително да даде пред нас устно, да ни направи преглед на структурата на тези задължения, казвам, задължения, защото задължението не е едно, те са множество задължения, това са най-различни пера.
Говорят се едни 8 млн. 200 хил., стига се до 11 – 12, и аз подозирам, макар че никой не го назовава и не го артикулира, че тези задължения са по повод на онези 70 дела, мисля, че бяха, когато ДПС беше на власт, по времето на Орешарски. Всички ме бяха вдигнали на балон за така наречените „вакъфски имоти“. Тогава ДПС си мислеха, че всичко, което можеше да лети, се ядеше, включително, че могат да минат тези искове и пред съдилищата. Не ни беше тогава лесно да устоим тази неправда.
Понеже съм обещал да бъда кратък. Всичките въпроси, които се зададоха тук, оттук нататък – те не са мои въпроси, аз сега ги чувам, и прави чест на хората, които ги повдигат, че ги повдигат. Тук ще бъдат повдигнати и още много въпроси, защото това е прецедент в правото. За цялата си депутатска практика до този момент не се сещам и като член на Комисията по бюджет и финанси, да са правени такива „опрощавки“, да ги нарека. Как ще се отразят те върху цялата система от финансово-правни норми, разпоредби, като прецедент, който оттук нататък ще бъде пример за следване, за искания: защо на едни давам, на други – не, и така нататък, и така нататък? Не ми се мисли! И всичко това, защо?
Предполагам, че БСП имат тук съгледвачи, би трябвало да имат. Нека кажат на госпожа Нинова, че не е хей-така: лоп, лоп, както видяхме вчера – някой виновен и правел сделки с националната сигурност, а е работа на БСП да дойдат в пленарната зала и да защитят позициите. Не само да приказват демагогски и популистки и да се вадят герои. Защото за този казус в момента са виновни много и те.
Няма да бъда подробен, няма да напомням случаи, когато от тяхното поведение се стигна до това сега да бъдем изправени пред тази дилема по този въпрос.
По другата основна тема. Когато приемахме Закона, никой не повдигна въпроса относно легитимността на субекта, който трябва да получи парите за заплати. Много странно. Не мога да си го обясня? Пропуснато ли беше, проспано ли беше, незнание ли беше, но тогава трябваше да възприемем може би подхода да назовем, да изпишем юридическите лица, които щяха да бъдат бенефициенти, да бъдат адресати. Ние не минахме към това никъде като получатели, не се назовава точно наименование на субекта, който трябва да получи. Сега не виждам как да направим разлика? Едните ще получават парите според досегашната норма, по досегашните правила, за другите трябва да изписваме. Не мога да разбера каква е тази привилегия? Че там има някакви вътрешни противоречия, неразбории, проблеми, това не е работа на държавата, на депутатите, не е проблем на закона. Как да го променяме целево? Един вид уточняваме, облагодетелстваме – юридически не го виждам, не като политическо решение, не като воля на законодателя да даде някому тези пари или да не ги даде. Нека най-после да престанем с тази спекулация, която се върти, че от днешното ни решение и утре в залата, ако влезе утре в залата този закон, но моето мнение е, че утре не бива да влиза в залата този закон, много са сурови нещата. През месец ноември, предлагах и мисля, че се гласува, моя идея беше, и тогава законът беше много суров и не беше за влизане. Такава беше и позицията на дядо владиците.
За да не направим много грешки, както тогава може би ги направихме, там има и други грешки. Тези мини, които заложихме, ще гърмят, ще видите! Обещах да бъда кратък, но аз знам кои са мините и къде ще гръмнат нещата.
Предлагам да го отложим. С това националната сигурност – иронизирам в момента – няма да пострада, ако го поогледаме още по-добре.
Правя предложение да не бързаме да гледаме този закон утре в залата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това няма как да стане. Ще напомня за хората, които не са в нещата, че на Председателски съвет и господин Волен Сидеров се е съгласил да бъде в програмата за седмицата. Нека тук да не водим вътрешни спорове, няма смисъл.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да отговоря на уважаемия господин Шопов по отношение на това дали сме се сетили, че трябва да бъде упоменато? Да, сетихме се. В ал.6 на чл. 28 е записано: „В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия“. Онова, пак казвам, което е изключение, е, че приехме Закона след приемане на държавния бюджет и няма как да бъде посочена норма в Закона за държавния бюджет, която не съществуваше към момента на приемането на Закона за държавния бюджет. По тази причина се налага само за тази година да бъде посочена с оглед на това да не се прави с постановление. Иначе, сме го предвидили в Закона – всяка година ще бъде посочван титулярът, който получава субсидията.
По другите въпроси няма да взимам отношение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Слушам Ви госпожо Ганева.
ГРЕТА ГАНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател, за възможността да взема отношение.
Ние не сме представяли писмено становище, но в няколкото минути, които ми давате възможност, ще маркирам най-общо, съвсем накратко.
Да, така е, тъй като вече се говори по същество, в предложението, което е материализирано, се предлага в ал. 6 да се създаде изречение второ, с което се упоменават изрично вероизповеданията, които ще получават държавна субсидия.
В предложението, което е материализирано, се предлага в ал. 6 да се създаде изречение второ, с което се упоменават изрично вероизповеданията, които ще получават държавна субсидия. Ние оставаме с впечатление, че причината е съвършено различна, господин Цонев. Това вероятно е фактът, че след като е влязъл в сила Законът, сте разбрали, че всъщност едно от вероизповеданията, което трябва да получи държавна субсидия, според целите на вносителите, се оказва, че не е вероизповеданието, което е минало един процентната граница от последното преброяване.
Мотивите, с които беше внесено изменението и Законът се материализира към месец декември, целяха да се въведе общ критерий и да се подпомогнат вероизповеданията, които имат последователи с брой над 1% от общия брой на населението. Оказва се, че това, което са отразили анкетираните и преброените хора, не е това, което сте имали като очакване. Като мюсюлманско-сунитско вероизповедание са се отбелязали всъщност хората, на които Вие сега целите да дадете държавна субсидия. В мюсюлманското вероизповедание нито в наименованието, нито в Устава – направихме си труда и проверихме, има и дума за сунитска религия. Друго е вероизповеданието, което се отбелязва като такова.
С новата разпоредба, която предлагате да влезе сега, Вие всъщност подменяте основния аргумент, основния мотив, с който внесохте измененията през миналата година. Това пряко не ни касае. Доколкото обаче първоначално имахме аргументи, свързани с критерия, който сте въвели, а именно статистиката преди 10 години, от една страна; от друга страна претендирахме, че се нарушава основният принцип на справедливостта, продължаваме да подкрепяме именно тези аргументи, които имахме. Считаме, че с поправката на поправката и с изменението на изменението нещата се объркват още повече и справедливостта остава някъде зад вратата. Това – от една страна.
От друга страна, Ви моля да обърнете внимание, че към настоящия момент всъщност няма никаква пречка да бъде предоставена субсидия на което и да е от вероизповеданията, защото тя винаги е целева.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Ганева, само Ви напомням, че по Правилник до две минути е изказването. Моля за краткост, защото, ако бяхте направили предложението си писмено, щяхме да го разгледаме и да имаме представа за какво става дума. Вие не го дадохте писмено.
ГРЕТА ГАНЕВА: Субсидията всъщност е несеквируема. Каквото и да се плати като субсидия, никой не може да сложи ръка на вземанията.
Ние сме обезпокоени силно от липсата на гаранция за независимост на вероизповеданията, които получават субсидии. Факт е, че още през месец януари се наложи българският патриарх да моли за изпълнение на задължението за изплащане на субсидиите. Фактът, че се наложи от сайта на Българската патриаршия да бъдат премахнати становища, за които се обясни, че не били взети от техен орган, нас силно ни обезпокоява, не защото искаме да се бъркаме в работата на други вероизповедания, а защото за нас е от съществено значение най-голямото вероизповедание в България да има своята независимост. Ако ние я уязвим по някакъв начин, това е страшно за всички ни. Моля да вземете предвид липсата на гаранция за независимост и в следващите промени да коригирате това, което до този момент Ви е убягнало.
Отделно от това Ви моля…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моля да прекратите изказването. Дадох Ви думата, но това не значи един час. Още повече – да не се намесвате в другите вероизповедания. Съжалявам, но се намесвате. Споменахте и едните, и другите. Мисля, че трябва да говорите от Ваше име.
Дали Българската православна църква има независимост, това може…
ГРЕТА ГАНЕВА: За нас е важно да има справедливост. За нас е важно да има християнски вероизповедания, които са независими. Това е от съществено значение.
Не на последно място, и чисто практически: моля Ви да отмените чл. 29, ал. 5 от действащия в момента Закон досежно уведомленията за свещенослужители чужденци. Не направихте препратка към какъвто и да е закон, било свързан с мерки за изпиране на пари, или пък национална сигурност, така че Дирекция „Вероизповедания“ няма какво да прави тези уведомления. Оказва се, тъй като папата предстои да дойде на посещение, че ще трябва да Ви уведомява именно по този ред.
Моля Ви също да вземете предвид, че Дирекция „Вероизповедания“ няма възможност…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прекъсвам Ви, защото всичко това трябваше да го напишете. Ако не сте си свършили домашното, да дойдете тук и едно по едно да го представяте…
ГРЕТА ГАНЕВА: Вчера разбрахме от Дирекция „Вероизповедания“, че нямат готовност и още не са пуснали обществена поръчка за регистър. Следователно няма да може да се справят със сроковете И Ви моля …
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това не касае Закона, за който говорим сега, госпожо Ганева, с цялото ми уважение към Вас.
ГРЕТА ГАНЕВА: Да имате възможност за промени – поради тази причина.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Как да Ви го обясня? Вие го знаете, юрист сте. Тук обсъждаме конкретен Законопроект. Дали Българската православна църква има самостоятелност или не, Техни Преосвещенства са тук. Нека не коментираме вероизповеданията, защото съм бил човек абсолютно против това държавата по никакъв начин да се намесва в църквата и вероизповеданията. Ние го спазваме. Мисля, че представителите на ГЕРБ ще го потвърдят. Не знам, тук има представители на всички вероизповедания, нека да кажат, но да кажете, че някой се намесва в работата на Българската православна църква, още повече тук – в парламента, не мисля, че ще допусна.
Моля това, което имате, да го напишете писмено. Дайте предложенията. Ще има достатъчно време. Ще предложа в пленарна зала срокът за постъпване на предложения да се удължи на три седмици, така че ще имате възможност да си дадете своите предложения.
Господин Панков, имате думата.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Със записването на конкретен бенефициент извън Българската православна църква, която е екс леге пред Закона, извън Закона, тоест в Закона има точка, че тя се равнява на всички останали, които се регистрират в съда, слагайки конкретен бенефициент в Законопроекта, е нарушение на Конституцията. В Конституцията е записано, че традиционното вероизповедание в България е източно-православното, а в конкретния Законопроект се казва, че вероизповеданието е мюсюлманско. Това е много важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Все пак искам да напомня, че това е заседание във връзка с първо четене на Законопроект. Между първо четене и второ четене ще има разисквания по всички неща, които споменахте. Накрая знаете, че все пак може да се наложи вето. Ако има нещо противоконституционно, да се вземе мнението на Конституционния съд.
Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Колеги, закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-04, внесен от народни представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г.
За – 8, против – 1, въздържали се – 1.
Благодаря Ви.
По втора точка:
РАЗНИ.
Имате ли нещо? Нямате.
Благодаря Ви. Желая Ви приятен ден!
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 7 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, №954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Красимир Велчев.
* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, драги гости! Започваме заседанието.
Първо ще Ви запозная с дневния ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Народният представител от ВОЛЯ е казала как ще гласува, в момента е в друга комисия.
Дневният ред се приема.
Гости на нашето днешно заседание са: от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“; Представители на Министерството на правосъдието: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Представители на Светия Синод на Българската православна църква: техни високопреосвещенства Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопския митрополит Серафим, Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия Синод, и доцент доктор Мария Кьосева; Представители на Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание: Николай Панков и Хасан Исмаилов Хасанов; Представители на Обединени евангелски църкви: Грета Ганева – адвокат; Обединени езически вероизповедания – Стефан Стойков.
Това са официално съобщилите и поискали възможност и, естествено, пропуск да участват в днешното заседание.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 954-01-4.
Внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за първо гласуване.
От името на вносителите господин Цонев се обади, моли за извинение, в момента пътува, той ще дойде. Мисля да започнем, докато дойде господин Цонев, за да не бавим заседанието.
Постъпили са становище от министъра на финансите, министъра на правосъдието, от Мюсюлманското вероизповедание, Католическата църква, Коалиция за свобода на вярата и словото и Мюсюлманско Сунитско Ханефитско изповедание. Те са изпратени на колегите от експертите на Комисията.
Тъй като тук са представители от Министерството на финансите, госпожо Велкова, имате ли нещо да кажете с две – три думи за Вашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите подкрепя така предложения Законопроект, внесен от народните представители. Изразили сме нашето становище в писмен вид. Основно бележките ни са редакционни, които, ако народните представители преценят, биха могли между първо и второ четене да бъдат отразени.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да се съобразим с тях. Между първо и второ четене ще гледаме да е максимален срокът – три седмици. Виждам, че интересът е голям към тези поправки към скоро приетия Закон за вероизповеданията, така че ще има възможност всички – и вероизповедания, и неправителствени организации, да внесат своите предложения за промени.
От Министерството на правосъдието – господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Министерството на правосъдието е представило в срок своето становище по Законопроекта. Нямаме предложения по така внесения Законопроект, който има за цел да прецезира някои разпоредби по отношение на определянето и предоставянето на държавната субсидия, максималните размери на основните месечни заплати на свещонослужителите и служителите на религиозните институции, както и освобождаване на регистрираните вероизповедания от плащане на неплатени публични вземания. Това са въпроси, които попадат извън функционалната компетентност на Министерството на правосъдието и както е посочено и в становището на колегите от Министерството на финансите, са по-скоро въпрос на законодателна целесъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Откривам разискванията.
Ако искате, представителите на Българската православна църква първи да вземат отношение по въпроса.
МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господа народни представители! Тъй като има задълбочен интерес и той е свързан именно с въпроса за опрощаване на определени плащания и по-точно задължения, смятам, че е редно от името на Светия Синод и от свое име да съобщя, че Българската православна църква няма подобни задължения и че нашите свещенослужители, духовници и божият народ си плащат данъците, както изискват държавните закони. Дори и да допуснем, че имаме някои малки задължения, ние по никакъв начин не сме искали и не изискваме тяхното опрощаване. Така че, когато се говори за общо опрощаване на дългове на вероизповеданията, то е хубаво да подчертаем, че Българската православна църква няма такива дългове. Това е едно.
Второ, наред с благодарността, която имаме във връзка с работата, която беше по отделните законопроекти, ние трябва да кажем, че безспорно има някои въпроси, които са важни и по които тепърва ще се даде нашето мнение, но тъй като това е преимущество, но до голяма степен и политически въпрос, може би е добре да се кажат мненията на политиците, на господата, които са законотворци и тогава да се каже мнението на отделните вероизповедания, в случая на Българската православна църква. Това е съвсем логично и редно.
Не мисля, че би следвало да кажем нещо друго, единствено това, че в края на краищата ние не сме настоявали за някакъв приоритет. Ако Българската православна църква получи своя субсидия, тя е за това, че отговаря на закона и е съобразно изискванията и измененията на Закона за вероизповеданията. Нищо повече.
Ние уважаваме всички вероизповедания, не искаме да се поставяме пред никой, зачитаме всички права, всички свободи и прочие, но в края на краищата, когато трябва да говорим с фактология и с ясни позиции, то е това, което съвсем малко представих на Вашето внимание. Благодаря сърдечно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство.
Тъй като, колеги, не виждам представители на мюсюлманското вероизповедание…
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Тук сме, имаме и становище.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз чета тези, които са постъпили като становища: Мюсюлманско изповедание, след това Мюсюлманско Сунитско Ханефитско. Ще Ви дам думата, разбира се.
Католическата църква също има становище, но не присъства.
Съобщавам ги, колеги, по входящите номера на техните становища.
Предпоследна е Коалиция за свобода на вярата и словото.
Имате думата от името на Мюсюлманско сунитско хафенитско изповедание.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: За да Ви спестим време, защото знаем, че Ви е скъпо, ние сме раздали нашето становище на всички народни представители. Онова обаче, което искаме да отбележим специално, е, че нито въпросът е технически, нито е формален.
Много сме разочаровани от становището на Министерството на правосъдието по отношение на факта, че за публични вземания, вследствие на влезли в сила съдебни решения, тоест трябва да се напишат специални разпоредби, с които Върховният административен съд да си отмени тези решения. В ситуацията, в която Министерството на финансите говори не само за амнистия, но и за опрощаване на публични държавни вземания по чл. 162, става дума за това, че чл. 162 включва в себе си редица сериозни публични вземания, като в тези публични вземания са задължения към общините, задължения по договорите за бенефициенти по европейските програми, тоест наложени корекции. Всичко това са публични вземания. Всички тези публични вземания, ако бъдат избърсани от дъската, ще се създаде много сериозен прецедент. Не само това – българската държава ще влезе в изключително сериозна колизия по отношение на това, че опрощавайки и заличавайки несъбираемостта на тези вземания и тяхното нулиране, ще се доведе до пряка държавна помощ. За да може да се осъществи това, българското правителство е трябвало да запита Европейската комисия по този въпрос. Нито от Министерството на финансите, нито от Министерството на правосъдието виждаме такава активност по отношение на този задължителен атрибут, свързан с подписания от нас договор за европейското ни членство.
Всички тези съображения са изложени в материала, като не на последно място промените в Закона за вероизповеданията, които целят някакъв тип публичност, общозначимост и така нататък са сведени само до едно-единствено изповедание, за което според действащия Закон за вероизповеданията, а именно статистиката от Националния статистически институт от последното преброяване 2011 г., сочи, че това изповедание има 3700 последователи. Нито едно вероизповедание не е декларирало, че има задължения, които да иска да бъдат опростени. Единствените задължения, вследствие на влезли в сила съдебни актове, а не на ревизионни актове на НАП, са мюсюлманското изповедание и те са в размер на 8 млн. 200 хил. лв. Несъбираемостта им обаче е довела до публичното изпълнение, в смисъл, че тези вземания, които се предлага народните представители да избършат от дъската на публичните вземания, са в ръцете на публични изпълнители и на частни такива. Вследствие на което там са образувани съответните изпълнителни дела. Няма никакъв шанс чрез законопроект, който съставлява същевременно държавна помощ, тези съдебни изпълнения да бъдат спрени, защото трябва да задължите Върховния административен съд в 5-членен състав или в някаква друга конфигурация, което ще бъде абсолютен прецедент, да си отмени съдебните решения.
Завършвам с още един правен факт, който не си давате сметка за какво иде реч, а той е именно за това, че мюсюлманското изповедание с 3700 самоопределили се – повтарям самоопределили се – членове има заведени и загубени над 28 съдебни дела. По тези съдебни дела държавата и общините – забележете не друг, кредитор е държавата и общините, защото има присъдени в особено големи публични вземания, тоест присъдени от съда съдебни разноски. Само ще спомена, че съдебното дело за музея в Кърджали е над 100 хил. лв., в Добрич за училището е 94 хил. лв., в Шумен е също около 100 хил. лв. за всички инстанции. Така сумирани съставляват публични вземания от страна на държавата и общините 3 млн. лв. Тоест към тези 8 прибавяме 3, а тези, които са към общините въобще не се знае колко са.
Не на последно място идва да кажем, че към момента народните представители, имам предвид Вас, действате на сляпо, защото нямате справка за това кои са публичните вземания на вероизповеданията, колко са и за какъв обем от средства говорим. Да оставим настана всички останали технически съображения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Цонев току-що дойде.
Заповядайте, господин Стойков.
Вие не сте дали писмено становище, но накратко можете да кажете.
СТЕФАН СТОЙКОВ: Благодаря за дадената ми дума.
Обръщам се към Вас – народните представители, и към представителите на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието, към всички тези хора, които са в тази зала. Аз бях на обсъжданията през ноември, когато се приемаше промяната на Закона за вероизповеданията. Тогава се прие един закон, който приехме, че е верен, справедлив и отговаря на нашата национална сигурност. През януари разбрах, че има проблем. Проблемът е парите на някой, който в момента не е в тази зала. Никой не заявява, че има задължения, които желае да му бъдат опростени. За мен е загадка как господин Цветанов и господин Карадайъ достигнаха до това заключение, че някой има нужда от обществено уреждане на отношенията и внася законопроект за промяна на закон, който сте приели през декември, преди Коледа. Това е първият ми въпрос.
Вторият е: защо в самия закон се изписва конкретно вероизповедание. Ние имаме вероизповедания, които, както каза господин Цонев, – са 110 вероизповедания в България. Има всякакви вероизповедания. Има мюсюлмани, които са сунити ханефи, има които са шиити, има които са сунити, има които са алевити. Всеки път ли ще променяме Закона за вероизповеданията, когато решим някое конкретно вероизповедание да бъде определено като бенефициент на средства по закона, който сме приели.
Това са моите въпроси към Вас като народните представители. Вие ще гласувате в залата и съответно, както казаха и преди мен говорившите, Вие не знаете колко пари ще бъдат заличени от това, което има като вземане.
Само един въпрос ще кажа, който се постави от хора, които са мюсюлмани. Има хора, които са имами. Те са били на работа във вероизповеданията, но не са осигурявани. Нямат платени осигуровки. Това е част от тези задължения, които се формират в момента и които ще се опрощават. Те ще имат ли право на пенсия, тъй като няма да имат стаж, няма да имат плащане за това време, през което не е платено.
Това също е въпрос, който трябва да обсъдите, да го проверите от Вашите експерти дали наистина е вярно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойков.
Радвам се, че господин Цонев дойде, защото той ще може да отговори. Въпросите бяха подбрани към вносителите, а той е представител на вносителите. А това, дали ще получават пенсия, е въпрос, който наистина може да се постави, да се попита. И ако – или ще получават, или няма да получават, това вече е въпрос към самото вероизповедание, към което са тези служители, които не са били осигурявани. Така че не е тук мястото ние да даваме отговор дали ще получава някой пенсия, или няма да получава, но сега ще получите отговор от господин Цонев.
Господин Цонев, готов ли сте да отговаряте на тези въпроси, за които става дума, които постави господин Стойков, защото той постави конкретен въпрос: защо се внасят тези промени?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател, за възможността да отговоря.
Съжалявам, че закъснях, но нямаше друга възможност.
На конкретния въпрос не мога да отговоря поради простата причина, че няма данни за тези имами, за които той говори, както и за които ѝ да било други свещенослужители – колко са осигурени, къде са осигурени, как и кога не са осигурявани.
Мога да кажа по Законопроекта, че специално колегите, които слушаха, мисля, че вчера в декларацията казах всичко, което има да се каже по Законопроекта. Защо е необходимо да се приеме толкова бързо това изменение? Може би не всички са били длъжни да слушат, да четат и така нататък. Бих могъл да повторя с няколко изречения.
Финансирането възникна като решение на Консултативния съвет за национална сигурност, с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията. След много дълги дебати, в които участвахте и Вие, приехме един законопроект, който върши работа към този момент. Най-хубавото на този законопроект е, че той погаси всички страхове на вероизповеданията, че ще бъде посегнато върху техни изконни права. След влизането на Законопроекта в сила няма нито едно оплакване, поне на мен не ми е известно и щяха да ме уведомят, ако има такова, тоест всички страхове на родната ни Православна църква и на протестантските вероизповедания бяха погасени, както им обещахме. Разбира се, не сме очаквали, че ще получим благодарствени писма за това, че се съобразихме с мнението на всички, но все пак се надявам тук да се каже една дума за това, защото Комисията и парламентът работиха сериозно и всички Вие по това Законът да се изчисти.
Оттук нататък в този законопроект се третират две теми, които искат да направят Законопроекта работещ. Намери се механизъм и Българската православна църква, слава на бога, започна да ползва тази субсидия. Другият бенефициент на субсидията – Главно мюфтийство, все още не е започнала да ползва субсидията по две причини. Аз вчера ги изтъкнах и двете.
Едната е задълженията на Главно мюфтийство, които голяма част от тях са на фаза „изпълнение чрез съдия-изпълнител“ и практически целта, поставена от Консултативния съвет по национална сигурност, свещенослужителите от това вероизповедание да получават възнаграждение от държавата, а не от друга държава, не може да бъде изпълнено към този момент и тази година най-вероятно няма как да бъде изпълнено.
Втората причина е това, че трябва да се упомене названието на бенефициента, както е по регистрация, за да няма никакви спорове. На нас това ни беше известно, че вероятно ще се случи, макар че всички канонични основания затова са извън самото вероизповедание. Тук може би, ако има хора от Дирекция по вероизповеданията, ще кажете как са и уставите на другите регистрирани, но ние се постарахме да вземем уставите, постарахме се и да направим – говоря от името на вносителите, справка в другото регистрирано вероизповедание дали има назначени имами, колко, защото тук става въпрос за заплати, но така или иначе и от Дирекцията по вероизповеданията, и от Финансовото министерство аз съм водил разговори, както със заместник-министъра, така и с министъра. Има опасения, че ако се преведе субсидията, има вероятност, тъй като е с Постановление на Министерския съвет – само за тази година е с Постановление на Министерския съвет, за следващата година ще бъде в държавния бюджет и няма да може да се обжалва от никой, но тази година понеже късно приехме Закона, след приемането на Закона за държавния бюджет, сме упоменали, че отпускането на субсидията става с Постановление на Министерския съвет. Постановлението на Министерския съвет може да бъде атакувано във Върховния административен съд. За да се избегне това, министърът на финансите предложи най-сигурния начин – да променим Закона и да изпишем кой получава субсидията. Аз нямам какво повече да добавя към това.
Актът на опрощаване на задължението е въпрос на държавна финансова политика. След като министърът на финансите е дал съгласието си, остава да преценят депутатите дали това могат да го приемат, или не, дали това е в интерес на държавата, по кои съображения и как. Безусловно това е еднократен акт и трябва да се прецени конкретно. Не искам да влияя на никого от колегите. Всички аргументи и съображения са казани едно към едно.
Може би ще си позволя да кажа само едно изречение, което може да Ви се види малко по-остро, но по този въпрос за опрощаване на задълженията, думата трябва да има само Финансовото министерство и само депутатите. Това е държавен акт, държавна политика, не засяга ничии религиозни права – на никое вероизповедание, никое вероизповедание не е ощетено и в този смисъл решението трябва да бъде на народните представители. Вече Ви казах, че министърът на финансите е съгласен с това, а предполагам, че колегите от Финансите вече са съобщили това, още повече че тези текстове са писани с тяхно съдействие. Благодаря Ви.
Ако има нещо допълнително, на което мога да отговоря, но смятам, че няма за какво да влизам в полемика от името на вносителите, по който и да било въпрос. Въпрос на преценка на народните представители е и, разбира се, на министъра на финансите – той е направил тази преценка. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Господин Шопов, Вие искате да кажете нещо.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаемо Високопреосвещенство, уважаеми колеги, уважаеми гости и представители на медиите! Огънят си тлееше, но бурята се разгоря мощно вчера, и част от този огън са и обвиненията в загриженост или незагриженост за националната сигурност – дотам стигнахме.
Искам да припомня онази инфарктна вечер през месец ноември, когато на следващия ден трябваше да се внесе Законопроектът за разглеждане. Тогава аз бях човекът, който забеляза изведнъж в преходните и заключителни разпоредби, забележете, където изобщо не му е мястото – тук май няма други юристи – текстът за опрощаване на задълженията. И той щеше да си мине тихо мълком, хей така, между другото. После си направих мое разследване как този текст, след като го нямаше на първо четене, после при подготвяния и дискутиран проект за второ четене, и накрая този текст щеше да мине и да възникнат всички тези въпроси, които, виждам, че тепърва възникват.
Ами, ако приемем този текст, как това ще се отрази там, и там, и там? Не знам. Така просто не може да се прави.
Моето мнение е, че въпросите днес не са толкова въпроси на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, колкото са на Комисията по бюджет и финанси и най-вече на Министерството на финансите. Много ми се искаше да чуя представител на Министерството на финансите, включително да даде пред нас устно, да ни направи преглед на структурата на тези задължения, казвам, задължения, защото задължението не е едно, те са множество задължения, това са най-различни пера.
Говорят се едни 8 млн. 200 хил., стига се до 11 – 12, и аз подозирам, макар че никой не го назовава и не го артикулира, че тези задължения са по повод на онези 70 дела, мисля, че бяха, когато ДПС беше на власт, по времето на Орешарски. Всички ме бяха вдигнали на балон за така наречените „вакъфски имоти“. Тогава ДПС си мислеха, че всичко, което можеше да лети, се ядеше, включително, че могат да минат тези искове и пред съдилищата. Не ни беше тогава лесно да устоим тази неправда.
Понеже съм обещал да бъда кратък. Всичките въпроси, които се зададоха тук, оттук нататък – те не са мои въпроси, аз сега ги чувам, и прави чест на хората, които ги повдигат, че ги повдигат. Тук ще бъдат повдигнати и още много въпроси, защото това е прецедент в правото. За цялата си депутатска практика до този момент не се сещам и като член на Комисията по бюджет и финанси, да са правени такива „опрощавки“, да ги нарека. Как ще се отразят те върху цялата система от финансово-правни норми, разпоредби, като прецедент, който оттук нататък ще бъде пример за следване, за искания: защо на едни давам, на други – не, и така нататък, и така нататък? Не ми се мисли! И всичко това, защо?
Предполагам, че БСП имат тук съгледвачи, би трябвало да имат. Нека кажат на госпожа Нинова, че не е хей-така: лоп, лоп, както видяхме вчера – някой виновен и правел сделки с националната сигурност, а е работа на БСП да дойдат в пленарната зала и да защитят позициите. Не само да приказват демагогски и популистки и да се вадят герои. Защото за този казус в момента са виновни много и те.
Няма да бъда подробен, няма да напомням случаи, когато от тяхното поведение се стигна до това сега да бъдем изправени пред тази дилема по този въпрос.
По другата основна тема. Когато приемахме Закона, никой не повдигна въпроса относно легитимността на субекта, който трябва да получи парите за заплати. Много странно. Не мога да си го обясня? Пропуснато ли беше, проспано ли беше, незнание ли беше, но тогава трябваше да възприемем може би подхода да назовем, да изпишем юридическите лица, които щяха да бъдат бенефициенти, да бъдат адресати. Ние не минахме към това никъде като получатели, не се назовава точно наименование на субекта, който трябва да получи. Сега не виждам как да направим разлика? Едните ще получават парите според досегашната норма, по досегашните правила, за другите трябва да изписваме. Не мога да разбера каква е тази привилегия? Че там има някакви вътрешни противоречия, неразбории, проблеми, това не е работа на държавата, на депутатите, не е проблем на закона. Как да го променяме целево? Един вид уточняваме, облагодетелстваме – юридически не го виждам, не като политическо решение, не като воля на законодателя да даде някому тези пари или да не ги даде. Нека най-после да престанем с тази спекулация, която се върти, че от днешното ни решение и утре в залата, ако влезе утре в залата този закон, но моето мнение е, че утре не бива да влиза в залата този закон, много са сурови нещата. През месец ноември, предлагах и мисля, че се гласува, моя идея беше, и тогава законът беше много суров и не беше за влизане. Такава беше и позицията на дядо владиците.
За да не направим много грешки, както тогава може би ги направихме, там има и други грешки. Тези мини, които заложихме, ще гърмят, ще видите! Обещах да бъда кратък, но аз знам кои са мините и къде ще гръмнат нещата.
Предлагам да го отложим. С това националната сигурност – иронизирам в момента – няма да пострада, ако го поогледаме още по-добре.
Правя предложение да не бързаме да гледаме този закон утре в залата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това няма как да стане. Ще напомня за хората, които не са в нещата, че на Председателски съвет и господин Волен Сидеров се е съгласил да бъде в програмата за седмицата. Нека тук да не водим вътрешни спорове, няма смисъл.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да отговоря на уважаемия господин Шопов по отношение на това дали сме се сетили, че трябва да бъде упоменато? Да, сетихме се. В ал.6 на чл. 28 е записано: „В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия“. Онова, пак казвам, което е изключение, е, че приехме Закона след приемане на държавния бюджет и няма как да бъде посочена норма в Закона за държавния бюджет, която не съществуваше към момента на приемането на Закона за държавния бюджет. По тази причина се налага само за тази година да бъде посочена с оглед на това да не се прави с постановление. Иначе, сме го предвидили в Закона – всяка година ще бъде посочван титулярът, който получава субсидията.
По другите въпроси няма да взимам отношение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Слушам Ви госпожо Ганева.
ГРЕТА ГАНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател, за възможността да взема отношение.
Ние не сме представяли писмено становище, но в няколкото минути, които ми давате възможност, ще маркирам най-общо, съвсем накратко.
Да, така е, тъй като вече се говори по същество, в предложението, което е материализирано, се предлага в ал. 6 да се създаде изречение второ, с което се упоменават изрично вероизповеданията, които ще получават държавна субсидия.
В предложението, което е материализирано, се предлага в ал. 6 да се създаде изречение второ, с което се упоменават изрично вероизповеданията, които ще получават държавна субсидия. Ние оставаме с впечатление, че причината е съвършено различна, господин Цонев. Това вероятно е фактът, че след като е влязъл в сила Законът, сте разбрали, че всъщност едно от вероизповеданията, което трябва да получи държавна субсидия, според целите на вносителите, се оказва, че не е вероизповеданието, което е минало един процентната граница от последното преброяване.
Мотивите, с които беше внесено изменението и Законът се материализира към месец декември, целяха да се въведе общ критерий и да се подпомогнат вероизповеданията, които имат последователи с брой над 1% от общия брой на населението. Оказва се, че това, което са отразили анкетираните и преброените хора, не е това, което сте имали като очакване. Като мюсюлманско-сунитско вероизповедание са се отбелязали всъщност хората, на които Вие сега целите да дадете държавна субсидия. В мюсюлманското вероизповедание нито в наименованието, нито в Устава – направихме си труда и проверихме, има и дума за сунитска религия. Друго е вероизповеданието, което се отбелязва като такова.
С новата разпоредба, която предлагате да влезе сега, Вие всъщност подменяте основния аргумент, основния мотив, с който внесохте измененията през миналата година. Това пряко не ни касае. Доколкото обаче първоначално имахме аргументи, свързани с критерия, който сте въвели, а именно статистиката преди 10 години, от една страна; от друга страна претендирахме, че се нарушава основният принцип на справедливостта, продължаваме да подкрепяме именно тези аргументи, които имахме. Считаме, че с поправката на поправката и с изменението на изменението нещата се объркват още повече и справедливостта остава някъде зад вратата. Това – от една страна.
От друга страна, Ви моля да обърнете внимание, че към настоящия момент всъщност няма никаква пречка да бъде предоставена субсидия на което и да е от вероизповеданията, защото тя винаги е целева.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Ганева, само Ви напомням, че по Правилник до две минути е изказването. Моля за краткост, защото, ако бяхте направили предложението си писмено, щяхме да го разгледаме и да имаме представа за какво става дума. Вие не го дадохте писмено.
ГРЕТА ГАНЕВА: Субсидията всъщност е несеквируема. Каквото и да се плати като субсидия, никой не може да сложи ръка на вземанията.
Ние сме обезпокоени силно от липсата на гаранция за независимост на вероизповеданията, които получават субсидии. Факт е, че още през месец януари се наложи българският патриарх да моли за изпълнение на задължението за изплащане на субсидиите. Фактът, че се наложи от сайта на Българската патриаршия да бъдат премахнати становища, за които се обясни, че не били взети от техен орган, нас силно ни обезпокоява, не защото искаме да се бъркаме в работата на други вероизповедания, а защото за нас е от съществено значение най-голямото вероизповедание в България да има своята независимост. Ако ние я уязвим по някакъв начин, това е страшно за всички ни. Моля да вземете предвид липсата на гаранция за независимост и в следващите промени да коригирате това, което до този момент Ви е убягнало.
Отделно от това Ви моля…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моля да прекратите изказването. Дадох Ви думата, но това не значи един час. Още повече – да не се намесвате в другите вероизповедания. Съжалявам, но се намесвате. Споменахте и едните, и другите. Мисля, че трябва да говорите от Ваше име.
Дали Българската православна църква има независимост, това може…
ГРЕТА ГАНЕВА: За нас е важно да има справедливост. За нас е важно да има християнски вероизповедания, които са независими. Това е от съществено значение.
Не на последно място, и чисто практически: моля Ви да отмените чл. 29, ал. 5 от действащия в момента Закон досежно уведомленията за свещенослужители чужденци. Не направихте препратка към какъвто и да е закон, било свързан с мерки за изпиране на пари, или пък национална сигурност, така че Дирекция „Вероизповедания“ няма какво да прави тези уведомления. Оказва се, тъй като папата предстои да дойде на посещение, че ще трябва да Ви уведомява именно по този ред.
Моля Ви също да вземете предвид, че Дирекция „Вероизповедания“ няма възможност…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прекъсвам Ви, защото всичко това трябваше да го напишете. Ако не сте си свършили домашното, да дойдете тук и едно по едно да го представяте…
ГРЕТА ГАНЕВА: Вчера разбрахме от Дирекция „Вероизповедания“, че нямат готовност и още не са пуснали обществена поръчка за регистър. Следователно няма да може да се справят със сроковете И Ви моля …
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това не касае Закона, за който говорим сега, госпожо Ганева, с цялото ми уважение към Вас.
ГРЕТА ГАНЕВА: Да имате възможност за промени – поради тази причина.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Как да Ви го обясня? Вие го знаете, юрист сте. Тук обсъждаме конкретен Законопроект. Дали Българската православна църква има самостоятелност или не, Техни Преосвещенства са тук. Нека не коментираме вероизповеданията, защото съм бил човек абсолютно против това държавата по никакъв начин да се намесва в църквата и вероизповеданията. Ние го спазваме. Мисля, че представителите на ГЕРБ ще го потвърдят. Не знам, тук има представители на всички вероизповедания, нека да кажат, но да кажете, че някой се намесва в работата на Българската православна църква, още повече тук – в парламента, не мисля, че ще допусна.
Моля това, което имате, да го напишете писмено. Дайте предложенията. Ще има достатъчно време. Ще предложа в пленарна зала срокът за постъпване на предложения да се удължи на три седмици, така че ще имате възможност да си дадете своите предложения.
Господин Панков, имате думата.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Със записването на конкретен бенефициент извън Българската православна църква, която е екс леге пред Закона, извън Закона, тоест в Закона има точка, че тя се равнява на всички останали, които се регистрират в съда, слагайки конкретен бенефициент в Законопроекта, е нарушение на Конституцията. В Конституцията е записано, че традиционното вероизповедание в България е източно-православното, а в конкретния Законопроект се казва, че вероизповеданието е мюсюлманско. Това е много важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Все пак искам да напомня, че това е заседание във връзка с първо четене на Законопроект. Между първо четене и второ четене ще има разисквания по всички неща, които споменахте. Накрая знаете, че все пак може да се наложи вето. Ако има нещо противоконституционно, да се вземе мнението на Конституционния съд.
Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Колеги, закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-04, внесен от народни представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г.
За – 8, против – 1, въздържали се – 1.
Благодаря Ви.
По втора точка:
РАЗНИ.
Имате ли нещо? Нямате.
Благодаря Ви. Желая Ви приятен ден!
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
