Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28.02.2019 г.

---

ДОКЛАД
Вх. № 953-18-8/27.03.2019 г.



Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28.02.2019 г.


На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28.02.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Анна Александрова – народен представител.

В мотивите към настоящия законопроект се отбелязва, че действащата правна уредба на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс не дава на съдилищата възможност за служебен контрол и установяване на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството създава привилегировани услуги за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания. В този смисъл е и становището на Европейската комисия, която на 24 януари 2019 г. уведомява Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на Европейския съюз. Също така се отбелязва, че защитата на длъжника следва да се съдържа и в правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва осигуряването от страна на законодателя на разумен срок, който да не обезсърчава използването на неговите права. ЕК предоставя двумесечен срок на България за предприемане на мерки за отстраняване на проблема.

Предложените в законопроекта изменения предвиждат удължаване на сроковете за подаване на възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, както и на частна жалба от длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение, с цел осигуряване на адекватна възможност за реакция от негова страна. Изменението е в синхрон с указанията на ЕК за преодоляване на съществуващия риск, предвид особено краткия срок от време за подаване на възражение, съответните потребители да не успеят да се възползват от тази правна възможност в защита на своите права.

Вносителите посочват, че целта на законопроекта е да търси балансиран подход между интересите на длъжниците и кредиторите с цел икономичен, бърз и ефективен съдебен процес, който да осигури максимална защита на всяка от страните. За целта са предложени варианти на предложенията, като се разчита на комплекс от информационни и организационни мерки, които да преодолеят установените до момента дефицити в уредбата на заповедното производство.

Приемането на законопроекта не води до необходимост от допълнителни бюджетни средства и няма да доведе до необходимост от промени в бюджета на Министерството на икономиката, Комисия за защита на потребителите и други правоприлагащи органи.

В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 4 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28.02.2019 г.



ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ