Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.

---

ДОКЛАД
Вх. № 953-18-19/31.07.2019 г.


Относно: Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.


На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г.в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова - заместник-министър на икономиката. В заседанието участие взеха и Руслана Стоянова - началник отдел „СТО и други МИО“, Дирекция „Външноикономическа политика“ към Министерството на икономиката, Кирил Юруков - главен експерт в отдел „СТО и други МИО“, Дирекция „Външноикономическа политика“ към същото министерство, Биляна Георгиева - младши експерт в отдел „СТО и други МИО“, Дирекция „Външноикономическа политика“ към същото министерство и Данаил Чакъров - директор на Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ към Министерството на външните работи.

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в това число да гарантира високи стандарти при осъществяването на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и др.

Споразумението се състои от преамбюл, 34 глави, 49 приложения и 7 декларации. Включените разпоредби уреждат правилата за търговия между ЕС и Канада и обхващат търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и др. В споразумението се съдържат гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето и безопасността на потребителите.

Канада ще премахне митата за 91 на сто от селскостопанските продукти при влизането в сила на споразумението. След седем години ще бъдат премахнати още 0,6 на сто от митата за тази група продукти. Останалите селскостопански стоки са чувствителни и ще подлежат на тарифни квоти (млечни продукти) или въобще няма да бъдат либерализирани (пилешко и пуешко месо, яйца и яйчни продукти). Почти всички мита за преработени селскостопански продукти ще бъдат премахнати, от което индустрията в ЕС се очаква да има значителни печалби.

Споразумението предоставя изключителен достъп до канадския пазар на обществени поръчки за ЕС. За първи път Канада отваря провинциите, териториите и общините си за чуждестранен партньор и то доста над обвързаното в рамките на Споразумението за държавни поръчки в Световната търговска организация (СТО) и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА).

Важно е да се отбележи, че двустранната търговия между България и Канада е със сравнително малки размери. От началото на настоящото десетилетие българският износ за Канада се характеризира с относително стабилна стокова структура, в която водещи са стоки като: руди на благородни метали; ламарини, листове и ленти от мед; хлебарски и сладкарски продукти; медикаменти; препарати, използвани за храна на животни; облекла; двигатели и електрически акумулатори. В структурата на вноса от Канада водещо е мястото на медните руди и техните концентрати, чийто относителен дял доскоро надхвърляше 50%, следвани от зеленчуците със сухи бобови чушки, ракообразните, както и електрическите апарати за сигнализация. От друга страна с оглед на развитието на българската икономика и нивото на конкурентоспособност на българския износ се очаква увеличаване на износа на стоки, при чието търгуване на канадския пазар към момента се срещат затруднения. Основните сектори, в които се очаква потенциален ръст на износа, са леката промишленост (текстил и облекла), хранително-вкусовата промишленост, машини и електрическо оборудване, оптични и медицински инструменти, химически и фармацевтични продукти и други неселскостопански стоки за бита.

В заключение трябва да бъде отбелязано, че всяка държава-членка на ЕС, следва да одобри споразумението според собствените си процедури и правила (ратифициране или др.), след което Съветът на ЕС следва да приеме решение за сключване на споразумението. За вземане на това решение е необходимо Европейският парламент да даде съгласие за сключване на споразумението. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада.

Държави членки, които вече са ратифицирали споразумението са Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватия, Швеция, Финландия, Чехия и Обединеното кралство. Очаква се Франция да го ратифицира на 17 юли т.г.



В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за”, 2 гласа против и 2 глас „въздържал се“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.




ДРАГОМИР СТОЙНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ