Проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г., № 754-02-95 от 21.11.2017 г.

---

Д О К Л А Д
Вх. № 753-18-25/27.11.2017 г.

Относно: Проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.), № 754-02-95, внесен от Кристиан Иванов Вигенин, Ивелина Веселинова Василева, Джема Маринова Грозданова, Петър Христов Петров, Иван Валентинов Иванов, Полина Цветославова Цанкова – Христова, Албена Владимирова Найденова и Миглена Дойкова Александрова на 21.11.2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ), обсъди проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.).
Като се има предвид, че Народното събрание участва активно в обсъжданията по заложените приоритети в проекта на Програма на Председателството, както и че има своите ангажименти по линия на неговото Парламентарно измерение, КЕВКЕФ изготви проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.). Проектът бе разработен въз основа на заключенията и резултатите от проведените съвместни заседания, срещи и дискусии с участието на постоянните парламентарни комисии.
Проектът на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) бе представен на редовно заседание на КЕВКЕФ, проведено на 12 юли 2017 г. от г-жа Лиляна Павлова - министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.
Във връзка с дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г., КЕВКЕФ проведе изслушване на г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател. Бяха обсъдени теми като бъдещето на бюджета на Европейския съюз, ролята на Кохезионната политика в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС и обвързването й с развитието на икономиката, както и конкретни въпроси по усвояването на европейските средства за периода 2014-2020 г.
КЕВКЕФ, Комисията по отбрана и Комисията по икономическа политика и туризъм проведоха съвместна среща с г-н Юрки Катайнен - заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, на която бяха засегнати темите за предизвикателствата пред ЕС, сигурността и възможностите за инвестиции, както и приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, попадащи в обхвата на неговия ресор.
Съвместна среща между КЕВКЕФ и Комисията по вътрешен ред и сигурност бе проведена с г-н Димитрис Аврамопулос - член на Европейската комисия, отговарящ за миграцията, вътрешните работи и гражданството. На срещата бяха дискутирани подготовката на Парламентарното измерение на Българското председателство, както и въпросите и предизвикателствата пред Съюза в сферата на миграцията, опазването на границите и вътрешните работи.
КЕВКЕФ съвместно с Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което участва и г-н Гюнтер Йотингер, член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси. На заседанието също така присъстваха и членове на Европейския парламент от България, членове на Европейския икономически и социален комитет, представители от Комитета на регионите, Национално сдружение на общините в Република България и членове на Обществения съвет към КЕВКЕФ. В дискусията бяха обсъдени редица важни за България и ЕС въпроси, сред които бъдещето на кохезионната и селскостопанската политика на ЕС, както и следващата Многогодишната финансова рамка.
КЕВКЕФ заедно с Комисията по външна политика проведоха съвместно заседание на тема: „Бъдещето на Западните Балкани в ЕС от перспективата на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора“. На заседанието бяха поканени и взеха участие посланиците на държавите от Западните Балкани.
КЕВКЕФ и Комисията по външна политика проведоха съвместно заседание при широка дискусия на тема: „Европейска интеграция, регионално сътрудничество и свързаност на Западните Балкани – приносът на Българското председателство“. Дискусията се проведе в две части. В първата част: „Бъдещето на Западните Балкани в ЕС - приоритет в дневния ред на Българското председателство“, г-жа Екатерина Захариева - заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, акцентира върху целите, които си поставя Българското председателство по отношение на европейската перспектива на Западните Балкани, както и предвидените инициативи в тази посока.
Във втора част от дискусията на тема: „Проекти и инициативи за задълбочаване на регионалното сътрудничество и подобряване на свързаността (транспортна, комуникационна, инфраструктурна и енергийна) в Югоизточна Европа – роля и участие на България“, взеха участие представители на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на енергетиката.
По проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) постоянните парламентарни комисии проведоха изслушвания на ресорните министри по отношение на Председателството и предоставиха на КЕВКЕФ доклади, съдържащи информация за резултатите от тях.
Приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. по ресори са представени в: Комисия по бюджет и финанси, Комисия по икономическа политика и туризъм, Комисия по енергетика, Комисия по външна политика, Комисия по отбрана, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисия по земеделието и храните, Комисия по труда, социалната и демографската политика, Комисия по образованието и науката, Комисия по здравеопазването, Комисия по околната среда и водите, Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисия по културата и медиите, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисия по политиките за българите в чужбина и Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Доклади до КЕВКЕФ постъпиха от: Комисията по околната среда и водите, Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по културата и медиите, Комисията по здравеопазването, Комисията по земеделието и храните, Комисията по политиките за българите в чужбина и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проектът на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) отразява активната роля на парламента в съвместните усилия за успешното провеждане на Българското председателство и формулирането на неговите приоритети.

След състоялото се обсъждане и гласуване по постъпилите писмено и направените устно предложения за промени, и след проведеното гласуване на окончателния текст като цяло, с 8 гласа „за” Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага на Народното събрание да приеме следното Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.), № 754-02-95, внесен от Кристиан Иванов Вигенин, Ивелина Веселинова Василева, Джема Маринова Грозданова, Петър Христов Петров, Иван Валентинов Иванов, Полина Цветославова Цанкова – Христова, Албена Владимирова Найденова и Миглена Дойкова Александрова на 21.11.2017 г.





РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

РЕШЕНИЕ

ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПОЗИЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ПО ПРОЕКТА НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 Г.)


Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Като се води от убеждението, че първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз предоставя възможност Република България да засили ролята си в определянето на дневния ред на ЕС и в сътрудничество с останалите държави-членки и европейските институции да работи за общия интерес, в отговор на очакванията на гражданите за сигурна, солидарна, обединена и социална Европа;
Като възприема Председателството на Съвета на ЕС като важна национална задача, която може да представи България в положителна светлина като подготвен, конструктивен и коректен посредник в предстоящите ключови европейски дебати;
Като отчита засилената роля на националните парламенти след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещите приоритети от европейския дневен ред;
Като подчертава значението на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС за неговото успешно провеждане и заявява готовност да взаимодейства с правителството по всички важни теми и планирани инициативи;
Като припомня още веднъж заявената готовност и отстояваната досега политика за търсене и постигане на съгласие и единодействие между парламентарно представените политически сили по въпросите на Българското председателство на Съвета на ЕС в условия на прозрачност и отчетност на българското участие в процеса на вземане на решения в ЕС,

РЕШИ:

1. Изразява принципна подкрепа за обявените приоритети в проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на ЕС, като споделя основните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и девиза "Съединението прави силата".

2. Предлага на българското правителство при приемането на окончателната програма да вземе предвид следните теми, идентифицирани от Народното събрание като краткосрочни и дългосрочни приоритети за ЕС и за България:

2.1. Европейски бюджет, Кохезионна политика, Обща селскостопанска политика

• Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020 г. да гарантира запазване на успешните политики на ЕС, водещи до постигане на стратегическите цели на Съюза за сближаване, повишена конкурентоспособност, икономически растеж и създаване на качествени работни места, социален напредък и борба с бедността;

• запазване на Кохезионната политика като един от основните инструменти за постигане на икономическа и социална конвергенция при справедливо разпределение на средствата между държавите-членки; конструктивен подход към регионалната политика чрез диференцирано допълване на безвъзмездната финансова помощ за изоставащите региони с финансови инструменти;

• утвърждаване на Общата селскостопанска политика като силна и адекватно финансирана общностна политика, като се запази единната схема за плащане на площ и подпомагане, обвързано с производството с цел гарантиране на устойчивото развитие на този ключов сектор на европейската икономика.

2.2. Отбрана, сигурност и миграция

• постигане на съгласие за финализиране на реформата на Общата европейска система за убежище, вкл. с приемането на ревизиран Дъблински регламент, като се постави фокус върху прилагането на целенасочени мерки за предотвратяване на незаконната миграция и трафика на хора;

• извеждане на преден план на борбата с организираната престъпност и тероризма чрез осигуряване на по-добро взаимодействие и обмен на информация и данни между националните служби за сигурност на държавите-членки и приемане на нова правна рамка за функционирането на Шенгенската информационна система;

• активна роля на България в усилията за задълбочаване на сътрудничеството и развитие на ефективна обща политика в областта на отбраната с цел повишаване на сигурността на ЕС и неговите граждани; постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите-членки по външните граници на ЕС в това число за укрепване на граничния контрол; подкрепа за приемането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната и насърчаване на участието в проекти по Европейския фонд за отбрана.

2.3. Европейският социален модел. Образование, младеж и култура.

• подкрепа за развитието на Европейския стълб за социалните права и неговите три основни елемента: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; социална закрила и приобщаване;

• запазване и развитие на съществуващите механизми за преодоляване на бедността и социалното изключване, вкл. Европейския социален фонд;

• усилия за финализиране на преговорите по промените в Директивата за командироването на работници, като се отчитат в максимална степен интересите на държавите с по-ниско от средното за ЕС възнаграждение в най-чувствителните сектори и се гарантира свободното движение на хора;

• засилване на координацията по въпросите на здравната помощ;

• обвързване на многокомпонентната тема за бъдещето на труда с подкрепата за предприемачеството и създаването на работни места, като се постави акцент върху мерките за повишаване на младежката заетост чрез качествено образование и създаване на търсените в съвременната икономика умения;

• подкрепа за общоевропейски образователни програми, мерки и инициативи в предстоящите преговори по Многогодишната финансова рамка, включително програмата "Еразъм +" като доказала своята роля и принос за подобряване на качеството на образование и обучение в ЕС, насърчаване на мобилността и активното гражданско участие;

• утвърждаване на културата като един от основните двигатели за развитие на Европейския съюз, за възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект и за приобщаване към ценностите на ЕС в отговор на нарастващото разединение и за противодействие на надигащите се радикални антиевропейски движения; повишаване на информираността относно целите, инициативите и събитията свързани с „Европейската година на културното наследство - 2018”.

2.4. Конкурентоспособна икономика, цифров пазар

• усилия за ускоряване на процеса на доизграждане на Единния цифров пазар с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, насърчаване на икономическия растеж и разширяване на възможностите пред потребителите за ефективно използване на Интернет-пространството;

• създаване на условия за осигуряване на мрежовата и информационна сигурност и регламентиране на неприкосновеността на личните данни;

• създаване на съответните инструменти за финансиране в подкрепа на малките и средни предприятия, опростяване на административните тежести като предпоставка за успешна реализация на Инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия;

2.5. Разширяване и регионално сътрудничество

• създаване на нов импулс в процеса на разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани като гаранция за стабилността, икономическото развитие и социалния прогрес както в Югоизточна Европа, така и на европейския континент като цяло, чрез предприемане на конкретни стъпки и инициативи: подкрепа за реформите в страните-кандидатки, за да постигат по-бързо критериите за членство; по-силно приобщаване на страните от региона към постигането на стратегическите цели на ЕС; силен фокус върху свързаността както между страните-кандидатки, така и между тях и държавите-членки от региона във всичките нейни измерения - транспортна, енергийна, икономическа, комуникационна, цифрова, улесняване на контактите между хората;

• приемане на финален документ от срещата на върха в София за Западните Балкани, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани и бъдат положени усилия той да бъде придружен от Пътна карта с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им;

• засилване на видимостта на Черноморския регион, включително чрез повишаване на свързаността с Дунавския регион и при пълноценно използване на потенциала и инструментариума на макрорегионалните стратегии на ЕС;

• прилагане на резултатите от Петата среща на високо равнище по Източното партньорство, насочени към изграждането на демократично, стабилно, проспериращо и устойчиво пространство в държавите от Източното партньорство като един от приоритетите на ЕС и на Триото председателства – Естония, България, Австрия.

3. Насърчава българското правителство да работи за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите-членки на ЕС и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочи своите усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на 6-месечния период на Председателството.

4. Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представяни в Народното събрание.

5. Програмата на Република България за Председателството на Съвета на ЕС да бъде представена в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет.




КРИСТИАН ВИГЕНИН

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ