Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
17/01/2018
Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-1/18.01.2018 г.
Относно: Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет. Законопроектът беше представен от г-жа Екатерина Захариева - заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. На заседанието също така присъстваха г-н Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“ и г-н Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор, подписан за Република България от министър – председателя на 1 август 2017 г.
II. Настоящият Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония цели да надгради Съвместната декларация от 1999 г., подписана от двете страни, и да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти като ги допълни с нови задължения за държавите. Новите моменти включени в договора засягат:
• отчитането в преамбюла на значението на общата история на двете държави;
• създаването на международноправна гаранция за ненамеса във вътрешните работи на Република България чрез разпоредбата на чл. 11, параграф 5;
• създаването на правна основа за организирането на съвместни чествания на общи исторически събития и личности;
• създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, която има за цел да допринесе за обективно тълкуване на историята;
• въвеждането на задължение за предприемането на ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и за обезкуражаване на дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство, към насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между страните;
• създаването на Съвместна междуправителствена комисия, която ще се съпредседателства от министрите на външните работи на двете държави и която ще изпълнява функциите на механизъм за мониторинг на изпълнението на разпоредбите на договора.
III. По отношение на съдържанието, договорът се състои от преамбюл и 14 члена. В преамбюла се обособяват основните принципи, на база на които следва да се развият двустранните отношения между Република България и Република Македония. Те включват: уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите на двете държави и отчитане на общата история, която свързва двете държави. В членовете от договора са засегнати редица въпроси, касаещи двустранните отношения, сред които: формите на сътрудничество между държавите в рамите на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и др.; създаването на предпоставки за подобряването на икономическите, финансовите и търговските отношения между държавите и насърчаването на взаимните инвестиции; засилването на сътрудничеството в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта; създаването на правна основа за осъществяването на съвместни чествания на общи исторически събития и личности.
IV. Вносителите посочват, че особено внимание следва да се обърне на параграф 5 от чл. 11, който предвижда, че Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са нейни граждани. В параграф 6 от чл. 11 тази идея се допълва, като се посочва, че страните следва да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство към насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. Чл. 13 и 14 съдържат заключителните разпоредби на договора и предвиждат, че той подлежи на ратифициране съгласно конституционните изисквания на двете държави.
В последвалата дискусия г-жа Ивелина Василева – зам.-председател на КЕВКЕФ изказа благодарност за приноса на правителството по отношение на подписването на договора и подчерта, че той се оценява високо от нашите европейски партньори. Г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ отправи въпрос във връзка с начина на функциониране и състава, който се предвижда да включва Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси и каква работа е свършена по тази тема от подписването на договора до сега. В допълнение на този въпрос г-н Иван Иванов – член на КЕВКЕФ попита дали има яснота кои са спорните моменти в общите исторически събития на двете страни. В отговор г-жа Захариева обясни, че историята не бива да се политизира и следва да бъде оставена в ръцете на учените, които ще влязат в състава на съвместната комисия. Тя заяви, че идеята е да няма манипулация на историческите факти и това ще бъде в интерес на двете страни. Г-н Вигенин подчерта, че изпълнителната власт следва да информира Народното събрание по развитието на поставените в договора цели. Г-жа Захариева увери, че народните представители ще бъдат информирани своевременно и че предвидената в договора на политическо ниво Съвместна междуправителствена комисия ще следи за изпълнението на разпоредбите му.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно (с 8 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-1/18.01.2018 г.
Относно: Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет. Законопроектът беше представен от г-жа Екатерина Захариева - заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. На заседанието също така присъстваха г-н Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“ и г-н Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор, подписан за Република България от министър – председателя на 1 август 2017 г.
II. Настоящият Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония цели да надгради Съвместната декларация от 1999 г., подписана от двете страни, и да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти като ги допълни с нови задължения за държавите. Новите моменти включени в договора засягат:
• отчитането в преамбюла на значението на общата история на двете държави;
• създаването на международноправна гаранция за ненамеса във вътрешните работи на Република България чрез разпоредбата на чл. 11, параграф 5;
• създаването на правна основа за организирането на съвместни чествания на общи исторически събития и личности;
• създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, която има за цел да допринесе за обективно тълкуване на историята;
• въвеждането на задължение за предприемането на ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и за обезкуражаване на дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство, към насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между страните;
• създаването на Съвместна междуправителствена комисия, която ще се съпредседателства от министрите на външните работи на двете държави и която ще изпълнява функциите на механизъм за мониторинг на изпълнението на разпоредбите на договора.
III. По отношение на съдържанието, договорът се състои от преамбюл и 14 члена. В преамбюла се обособяват основните принципи, на база на които следва да се развият двустранните отношения между Република България и Република Македония. Те включват: уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите на двете държави и отчитане на общата история, която свързва двете държави. В членовете от договора са засегнати редица въпроси, касаещи двустранните отношения, сред които: формите на сътрудничество между държавите в рамите на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и др.; създаването на предпоставки за подобряването на икономическите, финансовите и търговските отношения между държавите и насърчаването на взаимните инвестиции; засилването на сътрудничеството в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта; създаването на правна основа за осъществяването на съвместни чествания на общи исторически събития и личности.
IV. Вносителите посочват, че особено внимание следва да се обърне на параграф 5 от чл. 11, който предвижда, че Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са нейни граждани. В параграф 6 от чл. 11 тази идея се допълва, като се посочва, че страните следва да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство към насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. Чл. 13 и 14 съдържат заключителните разпоредби на договора и предвиждат, че той подлежи на ратифициране съгласно конституционните изисквания на двете държави.
В последвалата дискусия г-жа Ивелина Василева – зам.-председател на КЕВКЕФ изказа благодарност за приноса на правителството по отношение на подписването на договора и подчерта, че той се оценява високо от нашите европейски партньори. Г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ отправи въпрос във връзка с начина на функциониране и състава, който се предвижда да включва Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси и каква работа е свършена по тази тема от подписването на договора до сега. В допълнение на този въпрос г-н Иван Иванов – член на КЕВКЕФ попита дали има яснота кои са спорните моменти в общите исторически събития на двете страни. В отговор г-жа Захариева обясни, че историята не бива да се политизира и следва да бъде оставена в ръцете на учените, които ще влязат в състава на съвместната комисия. Тя заяви, че идеята е да няма манипулация на историческите факти и това ще бъде в интерес на двете страни. Г-н Вигенин подчерта, че изпълнителната власт следва да информира Народното събрание по развитието на поставените в договора цели. Г-жа Захариева увери, че народните представители ще бъдат информирани своевременно и че предвидената в договора на политическо ниво Съвместна междуправителствена комисия ще следи за изпълнението на разпоредбите му.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно (с 8 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
