Проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.

---

ДОКЛАД
Вх. № 853-18-5/08.02.2018 г.

Относно: Проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерски съвет. Проектът за решение беше представен от г-н Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет.

I. Стратегията за национална сигурност на Република България е приета от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. Вносителите посочват, че след промяната в средата за сигурност и в частност след периода 2013-2014 г., необходимостта от актуализиране на Стратегията за национална сигурност е наложителна. Проектът за актуализиране на стратегията е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Становище относно налагането на актуализацията е изразено от Консултативния съвет за национална сигурност на заседание, проведено на 30 май 2017 г. Проектът е бил представен за обществено обсъждане в редица университети в страната пред аудитория от експерти, преподаватели, изследователи и студенти в сферата на националната сигурност. В мотивите по проекта на решение е отбелязано, че постъпилите след обществените обсъждания предложения са били отчетени.

II. Вносителите посочват, че са актуализирани текстовете свързани с общата политика за сигурност и чрез тях се създават условия за преодоляване на проблемите, свързани с ресурсното осигуряване и окомплектоване на ведомствата от системата за защита на националната сигурност. Също така в актуализираната стратегия са залегнали нормативното регламентиране на дейността на системата за защита на националната сигурност и това за функционирането на службите за разузнаване и сигурност. В стратегията са заложени и политиките по отношение на киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи, младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство. Въведени са нови текстове, свързани с управлението при кризи, които целят да отразят разбирането на способности на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на последствията. Посочва се, че актуализираните текстове за отбранителната политика отразяват основните проблеми на отбраната. Предвижда се поетапно увеличение на бюджета за отбрана до два процента от брутния вътрешен продукт на страната. Вносителите посочват, че е отчетена необходимостта от реализиране на инвестиционните проекти за придобиване на нови основни бойни платформи и цялостна модернизация на въоръжените сили. Също така се посочва и необходимостта от създаването на система за ясен подбор и кариерно развитие на военнослужещите и цивилните служители, съдържаща ефективен пакет от мерки за мотивация. Предприемането на тези мерки следва да доведе до преодоляването на недостига на личен състав във въоръжените сили на Република България.

III. Времевият хоризонт на стратегията е до 2025 г. и се посочва, че в него са взети предвид хода и периодичността на политическите и икономическите процеси в Република България, Европейския съюз и държави, които имат съществена роля за състоянието на сигурността в геополитически райони от значение за националната сигурност на България. Следва да се отбележи и че в актуализираната стратегия се предлагат текстове, които разширяват възможностите за включването на неправителствения сектор, включително стопански субекти, при реализирането на целите на политиката за национална сигурност.

В последвалата дискусията г-н Кристиан Вигенин, председател на КЕВКЕФ, отбеляза, че в текста на Стратегията липсва анализ на рисковете, свързани с бъдещото развитие на Европейския съюз. Той конкретизира темите, на които следва да се обърне повече внимание, а именно сценариите за бъдещето на ЕС, Брекзит, забавянето на членството ни в Шенгенската зона, развитието на Европейския съюз на различни скорости. Председателят на КЕВКЕФ изрази и несъгласие с текста в Стратегията, в който се отбелязва, че Механизмът за сътрудничество и оценка е полезен за реформите в България и заяви, че той е изчерпан и трябва да се положат усилия за излизане от него. Г-н Иван Иванов – член на КЕВКЕФ изрази своето наблюдение, че текстът в актуализираната Стратегията, свързан с корупцията, не се е променил от варианта ѝ, приет през 2011 г., също така не са отразени конкретни мерки за борба с корупцията по отношение на еврофондовете. В отговор г-н Кръстев обясни, че по темата за корупцията са добавени и нови текстове, които следва да допринесат за нейния спад. По отношение на поставените от г-н Вигенин теми, г-н Кръстев изрази съгласие, че следва Стратегията да се допълни и с нови текстове. Г-н Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ подчерта, че документът е навременен и отразява националния идеал на държавата.

В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.



КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ