Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
12/09/2018 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-23/17.09.2018 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г. Законопроектът беше представен от г-н Красимир Ципов - заместник-министър на вътрешните работи. В заседанието взеха участие и г-жа Мария Рангелова - длъжностно лице по защита на личните данни в същото министерство и г-н Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни.
Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава - членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
През 2012 г. Европейската комисия инициира приемането на изцяло нова законова рамка за защита на личните данни в рамките на Съюза. След 4 години интензивни преговори, на 4 май 2016 г. в „Официален вестник” на Европейския съюз (ЕС) бяха обнародвани:
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), и
Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680).
По отношение на Общия регламент относно защитата на данните е предвидено отложено прилагане на неговите разпоредби - считано от 25 май 2018 г. Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2016/680 е 6 май 2018 г. Политиката по защита на личните данни има изключително хоризонтален характер, като засяга почти всички сфери от живота и бизнес сектори. Това обстоятелство е отчетено от европейските законодатели при приемането на Общия регламент относно защитата на данните, в резултат на което е налице един всеобхватен и сложен по своята правна природа законодателен акт. От гледна точка на правото на ЕС регламентът е пряко приложим и задължителен в своята цялост. Целта му е да осигури еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави членки.
Чрез проекта на закон се предвижда да се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни. Част от националните законодателни решения, които следва да бъдат въведени чрез законопроекта на Закона за защита на личните данни включват: актуализиран понятиен апарат, който на база Регламента значително разширява досегашния в областта и с предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680; от 25 май 2018 г. задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни отпада и заради това в настоящият законопроект отпадат досегашните текстове; съгласно мотивите законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване и др.
Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност.
Вносителите отбелязват, че в законопроектът са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на личните данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво ЕС, така и с трети страни или международни организации и др.
В последвалата дискусия г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ информира, че до комисията са постъпили две становища от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества с конкретни предложения, които следва да бъдат разгледани от водещата комисия. Г-н Вигенин изрази и своето одобрени относно начина, по който е изготвен законопроектът и от факта, че проведените обществени обсъждания са довели до много предложения, които в голямата си част са възприети. Г-н Петър Петров – зам.- председател на КЕВКЕФ поиска да бъде направено разяснение по отношение на връзката между свободата на изразяване и личните данни. Г-н Караджов поясни, че това касае използването на лични данни за журналистически цели и чрез формите на дерогация, предвидени в Регламента, вносителите са успели да запазят достъпа до информация с цел да не се разкрива източникът ѝ, когато комисията извършва проверки.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 4 гласа „за) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-23/17.09.2018 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г. Законопроектът беше представен от г-н Красимир Ципов - заместник-министър на вътрешните работи. В заседанието взеха участие и г-жа Мария Рангелова - длъжностно лице по защита на личните данни в същото министерство и г-н Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни.
Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава - членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
През 2012 г. Европейската комисия инициира приемането на изцяло нова законова рамка за защита на личните данни в рамките на Съюза. След 4 години интензивни преговори, на 4 май 2016 г. в „Официален вестник” на Европейския съюз (ЕС) бяха обнародвани:
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), и
Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680).
По отношение на Общия регламент относно защитата на данните е предвидено отложено прилагане на неговите разпоредби - считано от 25 май 2018 г. Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2016/680 е 6 май 2018 г. Политиката по защита на личните данни има изключително хоризонтален характер, като засяга почти всички сфери от живота и бизнес сектори. Това обстоятелство е отчетено от европейските законодатели при приемането на Общия регламент относно защитата на данните, в резултат на което е налице един всеобхватен и сложен по своята правна природа законодателен акт. От гледна точка на правото на ЕС регламентът е пряко приложим и задължителен в своята цялост. Целта му е да осигури еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави членки.
Чрез проекта на закон се предвижда да се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни. Част от националните законодателни решения, които следва да бъдат въведени чрез законопроекта на Закона за защита на личните данни включват: актуализиран понятиен апарат, който на база Регламента значително разширява досегашния в областта и с предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680; от 25 май 2018 г. задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни отпада и заради това в настоящият законопроект отпадат досегашните текстове; съгласно мотивите законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване и др.
Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност.
Вносителите отбелязват, че в законопроектът са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на личните данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво ЕС, така и с трети страни или международни организации и др.
В последвалата дискусия г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ информира, че до комисията са постъпили две становища от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества с конкретни предложения, които следва да бъдат разгледани от водещата комисия. Г-н Вигенин изрази и своето одобрени относно начина, по който е изготвен законопроектът и от факта, че проведените обществени обсъждания са довели до много предложения, които в голямата си част са възприети. Г-н Петър Петров – зам.- председател на КЕВКЕФ поиска да бъде направено разяснение по отношение на връзката между свободата на изразяване и личните данни. Г-н Караджов поясни, че това касае използването на лични данни за журналистически цели и чрез формите на дерогация, предвидени в Регламента, вносителите са успели да запазят достъпа до информация с цел да не се разкрива източникът ѝ, когато комисията извършва проверки.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 4 гласа „за) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
