Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
23/01/2019 първо гласуване
Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.
ДОКЛАД
Вх. № 953-18-3/25.01.2019 г.
Относно: Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Лилия Иванова - заместник-министър на икономиката. На заседанието присъстваха и г-жа Десислава Георгиева - началник на отдел ,,Право на установяване и услуги”, дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерство на икономиката и г-жа Елиза Дилова – държавен експерт в същата дирекция.
Основната цел, която си поставя законопроектът, е привеждането на действащата правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване. На 8 юни 2016 г. е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Вносителите посочват, че търговската тайна като понятие съществува в българското законодателство, което съдържа поредица от норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита, например в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията и др. Съгласно действащото към момента законодателство в тази област, търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена като такава. Като основен недостатък на националната уредба може да бъде посочена липсата на единно определение, което често води до размивания между отделните нормативни актове, до неправилно прилагане на законови разпоредби и до непоследователна съдебна практика.
В мотивите към законопроекта се отбелязва, че в действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради наличието на непълнота и фрагментираност на законодателната уредба в тази област се налага извод за необходимост от предприемането на мерки, които да въведат в националната правна уредба всички елементи и способи за защита на търговската тайна, които са предвидени в Директива (ЕС) 2016/943.
Според направената оценка на въздействието на проекта на Закон за защита на търговската тайна съществуват комплексни проблеми в областта на защитата на търговските тайни, едновременно на пазарно и регулаторно ниво, които са трайни по своя характер, проявявали са и имат потенциала да проявяват своите негативни ефекти в един относително продължителен период. Транспонирането на Директива (ЕС) 2016/943 не може да засегне уредбата по действащия Закон за конкуренцията, тъй като с него се регламентират обществени отношения от друг порядък, свързани със защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на сводната инициатива в стопанската дейност. От тук вносителите достигат до извода, че е необходима отделна, специална, нова правна уредба, чрез която нормите от правото на ЕС да бъдат адекватно въведени в българското законодателство, което от своя страна следва да гарантира, че целите и резултатите, поставени от Директива (ЕС) 2016/943, ще бъдат постигнати ефективно на национално ниво.
Чрез законопроекта се дават определения за понятията: търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки-предмет на нарушение. Наред с това се предвиждат изключенията от обхвата на законопроекта и са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни. Регламентират се производството и мерките за защита на търговска тайна по съдебен път.
Очаква се чрез законопроекта предложените правни механизми за защита да сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна следва да доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС. Вносителите изразяват очакване законопроектът да доведе до нарастване на иновациите и печалбите за предприятията, както и до значително намаляване на разходите за защита на търговските тайни и увеличаване на стимулите за бизнеса.
В последвалата дискусия г-н Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ поиска да бъде разяснено дали законопроектът по някакъв начин ще рефлектира върху потребителите. Г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ попита дали създаването на изцяло нов закон в случая е най-добрият вариант, вместо да бъдат направени промени в досега действащата нормативна уредба. В допълнение той изрази своята принципна подкрепа за законопроекта и повдигна въпроса дали е имало някакви възражения по отношение на законопроекта. Г-жа Иванова поясни, че в рамките на работната група, изготвила проекта на закон, се е стигнало до извода, че е необходима изцяло нова правна рамка. Тя подчерта, че така предлаганият законопроект урежда отношенията между бизнеса и реално по никакъв начин не засяга потребителите. Заместник-министър Иванова добави, че в процеса на съгласуване не е имало възражения и чрез законопроекта се дава възможност на фирмите да получат защита. Г-жа Георгиева посочи участниците в работната група, сред които Комисията за защита на конкуренцията, Патентно ведомство и представители на Висшия съдебен съвет. Тя увери, че обстойно са разгледани възможностите на действащата нормативна уредба с цел да се избегне необходимостта от създаването на нов закон, но се е стигнало до заключение, че такъв е необходим.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за”) на Народното събрание да приеме Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 953-18-3/25.01.2019 г.
Относно: Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Лилия Иванова - заместник-министър на икономиката. На заседанието присъстваха и г-жа Десислава Георгиева - началник на отдел ,,Право на установяване и услуги”, дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерство на икономиката и г-жа Елиза Дилова – държавен експерт в същата дирекция.
Основната цел, която си поставя законопроектът, е привеждането на действащата правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване. На 8 юни 2016 г. е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Вносителите посочват, че търговската тайна като понятие съществува в българското законодателство, което съдържа поредица от норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита, например в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията и др. Съгласно действащото към момента законодателство в тази област, търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена като такава. Като основен недостатък на националната уредба може да бъде посочена липсата на единно определение, което често води до размивания между отделните нормативни актове, до неправилно прилагане на законови разпоредби и до непоследователна съдебна практика.
В мотивите към законопроекта се отбелязва, че в действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради наличието на непълнота и фрагментираност на законодателната уредба в тази област се налага извод за необходимост от предприемането на мерки, които да въведат в националната правна уредба всички елементи и способи за защита на търговската тайна, които са предвидени в Директива (ЕС) 2016/943.
Според направената оценка на въздействието на проекта на Закон за защита на търговската тайна съществуват комплексни проблеми в областта на защитата на търговските тайни, едновременно на пазарно и регулаторно ниво, които са трайни по своя характер, проявявали са и имат потенциала да проявяват своите негативни ефекти в един относително продължителен период. Транспонирането на Директива (ЕС) 2016/943 не може да засегне уредбата по действащия Закон за конкуренцията, тъй като с него се регламентират обществени отношения от друг порядък, свързани със защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на сводната инициатива в стопанската дейност. От тук вносителите достигат до извода, че е необходима отделна, специална, нова правна уредба, чрез която нормите от правото на ЕС да бъдат адекватно въведени в българското законодателство, което от своя страна следва да гарантира, че целите и резултатите, поставени от Директива (ЕС) 2016/943, ще бъдат постигнати ефективно на национално ниво.
Чрез законопроекта се дават определения за понятията: търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки-предмет на нарушение. Наред с това се предвиждат изключенията от обхвата на законопроекта и са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни. Регламентират се производството и мерките за защита на търговска тайна по съдебен път.
Очаква се чрез законопроекта предложените правни механизми за защита да сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна следва да доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС. Вносителите изразяват очакване законопроектът да доведе до нарастване на иновациите и печалбите за предприятията, както и до значително намаляване на разходите за защита на търговските тайни и увеличаване на стимулите за бизнеса.
В последвалата дискусия г-н Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ поиска да бъде разяснено дали законопроектът по някакъв начин ще рефлектира върху потребителите. Г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ попита дали създаването на изцяло нов закон в случая е най-добрият вариант, вместо да бъдат направени промени в досега действащата нормативна уредба. В допълнение той изрази своята принципна подкрепа за законопроекта и повдигна въпроса дали е имало някакви възражения по отношение на законопроекта. Г-жа Иванова поясни, че в рамките на работната група, изготвила проекта на закон, се е стигнало до извода, че е необходима изцяло нова правна рамка. Тя подчерта, че така предлаганият законопроект урежда отношенията между бизнеса и реално по никакъв начин не засяга потребителите. Заместник-министър Иванова добави, че в процеса на съгласуване не е имало възражения и чрез законопроекта се дава възможност на фирмите да получат защита. Г-жа Георгиева посочи участниците в работната група, сред които Комисията за защита на конкуренцията, Патентно ведомство и представители на Висшия съдебен съвет. Тя увери, че обстойно са разгледани възможностите на действащата нормативна уредба с цел да се избегне необходимостта от създаването на нов закон, но се е стигнало до заключение, че такъв е необходим.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за”) на Народното събрание да приеме Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
