ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с постигнатия напредък в подготовката за председателството.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 3


На 7 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с постигнатия напредък в подготовката за председателството.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
3. Разни.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички с няколко минутки толеранс. Вече можем да започваме. Комисията има необходимия кворум.
Преди да преминем към дневния ред, искам само да информирам, че в Секретариата на Комисията е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г., и също така да споделя, че възникна идеята, която в момента коментираме, с председателя Главчев и със заместник-председателите да обсъдим допълнително утре – на 30 юни да се проведе заседание на Комисията по европейски въпроси в другата сграда, в зала „Изток“ с единствена точка в дневния ред: Политически аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
За това заседание ще поканим и представителите на България в Европейския парламент, разбира се, председателите и представители на комисиите, които имат планирани инициативи по време на нашето председателство. По този въпрос ще вземем допълнително решение и ще бъдете информирани.
Сега да минем към
ДНЕВНИЯ РЕД с една малка корекция
1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с постигнатия напредък в подготовката на председателството.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за концесиите, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред, колеги? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се няма. Благодаря Ви.

Преди да преминем към точка първа от дневния ред само бих искал все пак, макар и протоколно, да информирам кои са нашите гости. Разбира се, госпожа Лиляна Павлова, Олег Петков – заместник-министър на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018; Емилия Кралева – заместник-министър на външните работи, Генка Георгиева – директор на дирекция „Политика и институции на Европейския съюз“ от Министерство на външните работи; Таня Милева – началник на Политическия кабинет към Министерство за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 , Яна Дочева – директор на дирекция „Подготовка и провеждане на председателството” на същото Министерство, Петя Василева – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ от администрацията на Министерския съвет; Татяна Митова Пройчева – медиен съветник на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, и експертите Диана Пенчева, Райна Дурмишкова и Даниела Симеонова.
Благодарим за ангажимента и уважението към нашата Комисия и след тези предисловия да споделя, че нашето заседание се предава пряко по интернет на сайта на Народното събрание, да го имате предвид.
Госпожо Павлова, имате думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости на това заседание! Благодаря за възможността и за поканата да представя пред Вас сформирания екип, с който ще работим по подготовката и провеждането на председателството и бих предложила наистина във формата, в който сме тук, заедно да разделим може би темата в няколко измерения.
Използвам случая да Ви представя моя екип и колегите, с които сме тук днес по вече влязлото в сила и обнародвано в „Държавен вестник“ Постановление, с което беше и утвърден Устройствения правилник на Министерството, както и моите функции и ангажименти, които са ми възложени допълнително от Министерския съвет. Да представя пред Вас, разбира се, до момента какво е извършено, какво предстои, приоритетите на съответно триото, които предстоят да бъдат одобрени в следващите седмици. По този начин бих предложила да протече моето представяне.
Започвам, първо, с това, както казах вече, е приет официално и окончателно влязъл в сила Устройствения правилник на новосъздаденото Министерство за българското председателство. Министерството е правоприемник на съществуващия до момента Национален център за българското председателство, създаден с цел подготовката и провеждането, така че именно в духа на пълна приемственост Националният център всъщност се трансформира в Министерство и хората работещи и целия екип работещ в този Национален център, ръководен до момента от госпожа Яна Дочева, са част от екипа на Министерството. Оттук нататък започва, разбира се, активната работа, въпреки че идва времето докато се структурира Министерството, Центърът функционираше, така че по никакъв начин не мога да кажа, че имахме някакъв проблем или забавяне от каквото и да било естество, нещо, което бяхме поели като ангажимент и мисля, че го изпълнихме.
Министерството е с общ щат от 70 щатни бройки, като в състава му в Политическия кабинет има определени двама заместник-министри. Единият вече назначен – господин Олег Петков, като заместник-министър. Като човек с дългогодишен опит в сферата на сигурността – една изключително важна задача, която стои пред нас предвид все пак ситуацията, в която се намираме, от изискванията за сигурност, темата за сигурност е много важна и много отговорна задача за нас в България. Той ще има ангажимента да координира всички тези дейности, които ние имаме да направим съвместно със службите, с МВР, ДАНС, НСО и съпътстващите дейности и служби, включително и спрямо основната сграда на председателството, а именно НДК; системите за сигурност, които трябва да бъдат изградени; със Столична община съвместно с МВР по отношение на изграждането на добра система за сигурност, тъй като в рамките на шестте месеца на нашето председателство предстои да бъдат проведени множество събития, над 20 хиляди души на различни нива да посетят страната ни. Наистина мерките за сигурност са важни за нас.
Вторият заместник-министър все още не е част от нашия екип, все още предстои да бъде избран. Функциите на втория заместник-министър ще бъдат освен, разбира се, подпомагане на министъра във всичко, свързано с подготовката и провеждането на председателството извън темата „Сигурност“, както и тук предстои в следващите седмици да съгласуваме съвместно с министъра на външните работи дали този заместник-министър – най-вероятно той, или заместник-министър на външните работи, ще представлява България и в Европейския парламент в рамките на ангажимента, който страната ни ще има по време на председателството.
Тук използвам случая да отворя една скоба – получихме и специална грама от постоянното представителство на България в Брюксел с това какви ще бъдат функциите на този заместник-министър, включително анализ на държавите – коя държава, кое председателство, какъв е бил рангът на това лице. Рангът, който е определен във всички държави, с изключение на една, са или държавен секретар, или както е в България неговата равностойна позиция е заместник-министър.
Това е практиката до момента, това е практиката на всяко едно председателство и в следващите седмици мисля, че това и от българска страна ще бъде уточнено окончателно, всъщност дали да бъде и кой от двамата заместник-министри, защото това е една доста ангажираща, сериозна задача, и то задача, която касае този заместник-министър минимум три дни в седмицата да прекарва именно в Европейския парламент по време на шестмесечното ни председателство. Така че от тази гледна точка ще преценим как точно да разделим тези функции между двете министерства.
Политическият кабинет има, разбира се, останалите задължителни елементи на Политически кабинет – началник на Политическия кабинет, която присъства тук, освен двамата заместник-министри като позиции, и двама съветници – един медиен съветник и един съветник по политическите въпроси. Това ще е съставът на Политическия кабинет и отделно от това, разбира се, съгласно Закона за администрацията задължително изискуеми са главен секретар, обща администрация, която включва „Правна дирекция“, „Административно-финансова дирекция“ и специализирана администрация. Тя е и най-важната – специализираната администрация се състои от две дирекции, досега функциониращия Национален център за председателството, сега се казва дирекция „Подготовка и провеждане на председателството“ с директор Яна Дочева, която и досега изпълняваше тази дейност, и дирекция „Комуникация и пресцентър“ – една изключително важна дирекция. Неслучайно тя е част от специализираната администрация, защото тя не е просто пресцентър на Министерството като такъв, а в рамките на ангажиментите на нашето председателство имаме специални изисквания и специална функция на този пресцентър, който трябва да бъде изграден. Като ангажимент вече в избраната сграда за председателството изграждаме и специален голям пресцентър плюс работни места, съгласно изискванията, които са ни предоставени от Генералния секретариат от гледна точка на брой места, изисквания за пресцентър, изисквания за екипи, защото специален й е редът, по който оттук нататък този пресцентър ще пуска съобщенията в резултат на взетите решения в различните формации по време на председателството. Така че той си има своите специални функции и отговорности, включително говорител на председателството, който да координира с всички ресорни министерства.
Позициите, които България изразява и прессъобщенията, които България публикува съгласувано между министерствата в страната ни, и през Генералния секретариат в смисъл имаме да издаваме тези решения. Така че тази дирекция има доста специфични, бих казала, функции по отношение на председателството, включително по отношение на неговото не само медийно отразяване, но и по това предстои да възложим обществена поръчка да бъде изграден специален уебсайт по изискванията отново за всяко едно председателство, защото ние предвиждаме освен задължително изискуемите медии, телевизионно излъчване в HD формат на определен брой заседания, имаме и задължително така наречения онлайн стрининг на всички останали заседания през платформата и през сайта, който ще бъде изграден, отново спазвайки изискванията на всяко едно председателство. Нищо в повече и нищо различно в рамките на тертипа за всяко едно председателство. Това най-общо са структурата и функциите на Министерството като такова.
Към какво са насочени в момента усилията ни? Те са насочени в четири основни аспекта. Първият аспект е довършване на така наречената „Програма, график, календар” на българското председателство, който трябва да бъде съответно официално завършен и утвърден, но това ще бъде процес, който ще тече следващите месеци и окончателното завършване, разбира се, ще влезе в сила чак през декември, когато знаем какво ще остане все пак към нас окончателно като досиета, като ангажименти в рамките от Естонското председателство, което предстои да поемем. Аз ще представя пред Вас, разбира се, какъв е индикативният в момента план-график за българското председателство, включително парламентарното му измерение, в което ще работим с Вас в сътрудничество.
Втората област, в която са насочени нашите усилия, разбира се, е изцяло в прерогативите и е ангажимент на министъра на културата, а ние участваме, координираме и този процес, това е изготвянето на Културната програма, съпътстваща официалния календар и официалната програма на председателството –също ангажимент, който трябва да е в духа на доброто ни домакинстване, бих казала като един добър домакин да осигурим и да представим.
Третият ни ангажимент, най-важният може би ангажимент, по който сме фокусирали усилията си, но тук вече го правим изцяло в партньорство с колегите от Министерство на външните работи, и разбира се, с дирекция „Координацията на въпросите на Европейския съюз“ към Министерски съвет, които ме подпомагат в координационните ми функции като министър за българското председателство. Това е Програмата на триото на председателството Естония – България – Австрия, и на нейна основа от тук нататък след нейното приемане е официално да разработим и Българската национална програма за българското председателство в рамките на 18-месечното трио.
Заместник-министърът на външните работи госпожа Емилия Кралева е заместник-министъра на външните работи с ресор именно политическото измерение, бих казала на българското председателство – подготовката и координацията на приоритетите и всичко свръзано с българското председателство и неговото да го наречем външно изберение. През постоянното представителство, тъй като България все пак е избрала концепцията на Брюксел базирано на Брюсел бейс президънси, така че основната част от официалния формат на срещите са координирани и изготвени, провеждани именно в Брюксел през постоянното ни представителство, разбира се, под координацията и ръководството на Министерството на външните работи и заместник-министър Кралева и нейния екип – госпожа Генка Георгиева, главната дирекция и всички съпътстващи дирекции, разбира се на Външно министерство. Така че, това са приоритетите, които ще представя също пред Вас. Това е следващият фокус на нашите усилия.
И четвъртият фокус на нашите усилия извън политическите приоритети и програма на триото и българската програма, като част от това може би трябва да добавя, че аз съм определена и за председател на Съвета по европейски въпроси, в който като формат е съвета, на който приемаме всички позиции, с които България участва на всички нива в процеса на вземане на решения. В тази си функция съм подпомагана от дирекция „Координация на въпросите на ЕС“ с директор госпожа Петя Василева. Дирекцията остана на разпореждане в администрацията на Министерския съвет, но изцяло работи в подпомагане като секретариат и моите фунции като министър за председателството и като министър, председателстващ Съвета по европейски въпроси.
И четвъртото измерение, както казах е чисто организационно логистичната подготовка на председателството, за да приведем избраната за сграда за председателството, съгласно изискванията за сграда на председателството и да осигурим необходимото: система за акредитация, система за организация, координация и логистика от всички, които ще посетят България в рамките на председателството.
Започвам с първата част – календара. Календарът за председателството, първият вариант на календар беше оформен и изпратен неофициално на генералния секретарият за съгласуване от гледна точка да съгласуваме форматите и датите, в които стандартно се провеждат определен вид срещи. Най-общо се постарахме да оптимизираме нивото на срещите, които ще се провеждат в България, тъй като над може би 2000 срещи ще се проведат в рамките на Брюкселското избмерение. На председателството в България са планирани в диапазона от около между 200 и 300 срещи на различно ниво, включително тук влизат, разбира се, и културната програма. Нашето желание, нашата воля е те да бъдат оптимизирани и техният брой да бъде сведен до задължителните, разбира се, които да проведем, но да не прекаляваме с броя пожелателни, както бих ги нарекла събития. Не просто да правим събитие след събитие и да имаме паралелно в един ден 5 или 10 събития, както видяхме в първоначалната концепция и идея, която беше предложена за календар на българското председателство в София, а наистина да ги направим смислено, да ги направим с ясен дневен ред, с ясна концепция, за това те да имат добавена стойност, като резултат от провеждане на конкретните събития, не просто да отчетем много на брой, да кажем 200 текущи експертни събития, конференции или срещи, които няма да имат добавена стойност и които биха обременили или утежнили процеса на българското председателство.
В рамките на официалните събития по-известни, като събития от категория А и С, които са събития бих казала на най-високо ниво. Събития от категория А, това са събитията, за които говорим с ниво държавни глави – министър-председателя или президенти, вицепремиери и министри. Събитие от категория С са така нареченото парламентарно измерение, за което с Вас съвместно ще бъде проведено. И събитията от категория В са също събития на високо ниво, на ниво генерални директори най-общо казано на съответните институции, участващи в този процес. Събитията от ниво D нататък са, както ги наричаме така малко неформално пожелателни събития, съпътстващи събития, работни срещи, конференции и друг тип среки, които със сигурност трябва от следващите месеци да работим с колегите да бъдат оптимизирани и сведени до наистина задължителните, които биха имали добавена стойност в този процес.
Започвам с категория А. Категория А – събитията на най-високо ниво ще започнат с както по традиция всяко едно председателство с официалното откриване. То е планирано за 11 януари 2018 г., което ще започне с официално откриване и официално посещение на европейския колеж или европейските комисари. Всяко председателство започва в този формат и в България ще спазим тази традиция. От там нататък в рамките на следващите седмици и месеци до края на месец юни в България ще бъдат проведени около 30 събития на най-високо ниво, от които имаме 11 неформални съвета на министрите, в рамките на формата на съвета на министрите, както във всяко едно председателство се провеждат всички тези съвети на министрите. Извън съветите на министрите предвиждаме една среща на най-високо ниво, на ниво държавни глави или министър-председатели, в зависимост от държавното устройство, така наречения „Самит”, по известен като „Самит“ във формата, който ние предлагаме, да бъде проведен това ще е България, триото, представителство на Европейския съюз и страните от Западните Балкани. Идеята на тази среща на високо ниво на министър-председатели и държавни глави от Западните Балкани е, както казахме неведнъж, като част от триото на председателството, приоритет в рамките на България именно е темата за Западните Балкани и това е по формата на този „самит“, който е предложен в рамките на нашето председателство. Предстои разбира се да се уточни дата, но това горе-долу ще бъде планирано в диапазона на месеците май или юни, а по-скоро месец май.
Защо месец май? Първоначално мислехме да е април, но април са Великденските празници – 2018 г. те не съвпадат, така че всъщност месец април е почти неефективен месец за провеждане на събития на високо ниво, защото трябва да се съобразим все пак и с календара на Великденските празници, които знаете са много уважавани във всички страни в Европа. Те са в рамките на първите седмици на април, затова всъщност това довежда до по-сложно координиране на датите на тези срещи.
След това имаме отново стандартно провеждане и то в рамките на всяко председателство две срещи на ниво така наречения „асем“ или Европа-Азия в два формата, както винаги задължителните наличните два формата: формат министри на финасите и формат министри на културата. Така че това са две заседания също, които планираме на това високо ниво.
Следващият отново задължително съществуващ формат за всяко председателство това е Европейския съюз – Съединени американски щати в областта на правосъдие и вътрешни работи. Също формат с министрите на правосъдието и министрите на вътрешните работи на Европейския съюз и съответно Съединените американски щати.
Преди самия старт на председателството, но отново под домакинството на България, независимо че се пада в периода на естонското председателство, България ще е домакин на още една среща на високо ниво: формат Европейски съюз – Западни Балкани. Това е в областта на правосъдие и вътрешни работи. Отново министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Формат Европейски съюз – Западни Балкани ще се проведе през месец октомври тази година, 2017 г. през октомври – 26, 27 октомври в София, като беше съгласувано между България и Естония в рамките на триото България да домакинства тази среща, тъй като все пак за нас Западните Балкани са важна тема, важен приоритет и затова ние поехме по време на естонското председателство да председателстваме и тази среща.
И накрая, разбира се, и в съпътстващи към неформалните заседания на съветите на министрите планираме, но все още доуточняваме окончателния ни брой между 7 и 9 министерски срещи, но под формата на „хай левъл конференс“ – на конференции на високо ниво на министрите, в няколко ключови области, които са важни за България, като приоритети, по които в България искаме да работим с по-голям и специален фокус на усилията. Това са тема „Кохезионната политика и бъдещето на кохезионната политика“. Това е тема в рамките на темата „Икономика“, „Защита на потребителите“, „Социална политика“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Земеделие“ и „Туризъм“. Това са засега уточнените формати на срещи на високо ниво. Доуточяваме какви са другите, които ще бъдат проведени. Както и пет заседания, в рамките на така нареченото „парламентарно измерение“ на председателството. Това е най-общо бих казала най-високото ниво, официалната част, по която сме постигнали съгласие и вече имаме яснота горе-долу почти за всички дати, ако не дати, то поне седмиците, в които ще се проведат тези заседания. Средно сме се опитали да разпределим плавно тези заседания, така че те да се провеждат, поне тези на най-високо ниво, да имаме до две такива срещи месечно, за да може да имаме плавно разпределение в шесте месеца на нашето председателство.
Както всяко председателство и това председателство включва в своята официална програма три посещения на високо ниво, които включват посещения извън София. Това е във форматите Корепер 1 – заместник-посланици на страните на Европейския съюз. Корепер 2 – посланици на Европейския съюз и, КОПС, което е представители в Съвета „Отбрана и сигурност“. Това са допълнителните посещения на високо ниво, които очакваме в нашата страна.
Оттам нататък, както казах, имаме планирани на ниво вече генерални директори, началници отдели и експерти – срещи, заседания, конференции. В момента са 200 на брой. Провеждаме индивидуални срещи с всеки един от министрите или всяка една от държавните институции, комисии, агенции, които са планирани тези срещи, за да оптимизираме календара. Защото имаме дни и седмици, в които имаме седем събития, които биха съвпаднали, ако ги оставим в този формат, в този вид, в тези дати. Това е процес, по който ще работим. Имаме време за това, за да може всичко това да бъде направено.
Обръщайки внимание на парламентарното измерение в рамките на събитията от календара на парламентарното измерение на българското председателство, които ще се проведат в София, са планирани пет събития. В рамките на нашия календар започва през януари месец – конференция на председателите на КОСК в тази категория 21, 22 януари. През февруари месец – 10, 11 февруари, е интерпарламентарната конференция по въпросите на общата външна политика и сигурност и политиката за сигурност и отбрана. През март – 18 и 19 март, среща на председателите на комисиите по външна политика и комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред. На 13, 14 май са среща на председателите на комисиите по енергетика и на 17, 19 юни – пленарното заседание на КОСК. Това са официалните срещи, планирани по парламентарното измерение в България на срещите по отношение на това.
Както знаете това, разбира се, е нещо, по което текущо с Вас ще работим. Ангажиментите на Министерството са да осигурим съответно сградата на НДК с всички съпътсващи логистично-организационни дейности за провеждането на това заседание. Разбира се, заедно с Вас в текущо на експертно ниво ще направим конкретната логистична организация на това парламентарно измерение.
Извън календара, както казах втората ни важна дейност, към която сме фокусирали своите усилия, са политическите приоритети на нашето трио. На срещата на 31 май, на която имах честта да домакинствам, последната среща от политическите консултации утвърдихме проекта на програма на триото, която да бъде разгледана на предстоящия на 20 юни съвет „Общи въпроси“ в Люксембург, на който ще участвам аз, като министър отговорен за българското председателство. Добрата новина е, че нямаме отворени въпроси. Имахме седем тежки бих казала подтеми, приоритети, по които не бяхме завършили преговорите в рамките и не е постигнато съгласие.
Към 31 май успяхме, постигнахме и затворихме всички теми и въпроси. Така че съвет „Общи въпроси“ е на 20 юни 2017 г., нямаме отворени теми за дебат. Пет са приоритетите, които сме предложили за одобрение от съвета „Общи въпроси“.
Първият приоритет е Съюза на работни места, „Растеж и конкурентноспособност”, където влиза важната тема и за България, предвид предстоящата ни кандидатура на български еврокомисар в областта на дигиталния пазар. Това е темата „Единен пазар” – единен цифров пазар, предприемачество и създаване на работни места, устойчива околна среда, инвестиции в бъдещето, а именно многогодишната финансова рамка, бъдещата кохезионна политика, бъдещата обща селскостопанска политика и икономически и паричен съюз.
Вторият приоритет е съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани. Тук са усилията ни в социалното измерение, социалната политика, европейския стълб за социални права и европейския акт за достъпност, модернизация на обучението, ревизията на регламента за координацията на системите за социалната сигурност и съпътстващите теми в този формат.
В рамките на този приоритет една важна за България тема е темата за европейската година на културното наследство 2018 г., определена като тема, като година на европейското културно наследство. Това е важен момент за България, важна възможност като част не само от културната програма, като част от този втори приоритет ние да представим България, да покажем всъщност непознатото, неразкритото за България от гледна точка на културно-историческото наследство. Тук има ангажимент Министерството на културата, като водеща институция, да координира усилията в тази посока. Това ще е подготовка вече за 2019 г., когато Пловдив ще бъде европейска културна столица. Ще имаме възможност в рамките на 2018 г., по време и след председателството, и през 2019 г., когато Пловдив е европейска столица на културата, всъщност наистина да пожем богатството на България в тази област. Това е част от нашата индиректна комуникационна стратегия за това да променим имиджа на България – разбирането и познаването й.
Третият приоритет – това е Енергиен съюз насочен към бъдещата политика в областта на климата, също една изключително важна тема за създаването на един устойчив гъвкав и ефективен енергиен съюз, както и политиката за климата – също една изключително важна, гореща тема, бих казала, в приоритетите на нашето председателство.
Следващият, четвърти приоритет – това е приоритет, който наричаме „Съюз за свобода, сигурност и правосъдие”. Темата за европейската програма за сигурност, превенция на радикализация, миграция и правосъдие като изключително важни теми и в българския дневен ред.
Петият приоритет е съюзът като мощен фактор на световната сцена. Тук говорим за глобалната Стратегия на Европейския съюз за сигурност, миграция, разширяване и Западни Балкани, като една тема, по която България има особено внимание и отношение за стабилизиране на съседните на ЕС региони и сътрудничество извън тези региони на Европейския съюз, също са част от тези приоритети.
След като бъдат успешно одобрени тези приоритети на триото на 20 юни в Люксембург на Съвет „Общи въпроси”, на 23 юни е големият европейски самит.
На 23 юни предстои тримата министър-председатели: на Естония, на България и на Австрия преди формалното заседание да подпишат тези приоритети и с това всъщност да дадем и официален старт, официалната церемония и старт на триото на председателството, в което България влиза.
Както и Вие казахте в това предложение, което имате, след като всичко това стане факт, следващата седмица, след като дадем официален старт, имаме готовност с министъра на външните работи госпожа Захариева и аз да се явим пред Вас, да представим вече в детайли тази утвърдена програма на триото и какво предстои от тук нататък. Ние сме на разположение следващата седмица, можем и на 28-ми в сряда, на редовното заседание или когато Народното събрание прецени, за да се представи пред Вас тази програма в детайли на триото.
Какво предстои от тук нататък? От тук нататък, след като тя бъде приета, предстои България да изработи вече своята Национална програма за българското председателство. Националната програма за българското председателство ще бъде разработена на принципа, утвърден от много години, както и досега през Съвета по европейски въпроси, по този създаден координационен механизъм и съответно и от мен като отговорен министър. Вече са изпратени писма до всички министерства и всички секторни политики, които имаме, всяко министерство, всяка отговорна институция за секторните политики, като част от програмата на триото и европейския дневен ред и европейските въпроси да представи спецификите или да направи предложения за конкретните теми, които да имат специален фокус на внимание по време на българското председателство. Това ще се случи в следващите седмици като техни предложения и вече след официалното утвърждаване на програмата на триото през месец юли ще внеса в Министерски съвет проект на Национална програма на българското председателство, който проект да бъде утвърден от Министерския съвет като основа за: консултации, дебат, обществено обсъждане и съгласуване с компетентните институции, от една страна, и като проект на документ, който да бъде представен тук, в Народното събрание, да бъде представен в Националния съвет за тристранно сътрудничество и през утвърдените формати като Икономически и Социален съвет, Българска търговско-промишлена палата, Национално сдружение на общините, университетите и научните институции, както и в неправителствения сектор да бъдат съгласувани.
Отделно от това, всеки един министър в рамките на политиката, за която отговаря, и досиетата, за които отговаря, ще има ангажимент да съгласува този проект на Национална програма за приоритети, всеки със своите ресорни консултативни съвети, органи и организации, с които работи, в рамките на този целия дебат, който ще предстои без август месец, защото приемаме, че е месец, който е по-лек, с основен фокус септември-октомври, да направим този дебат, това съгласуване с всички компетентни органи и институции и браншови организации и през месец ноември да бъде обобщен окончателен вариант.
Този окончателен вариант, трябва да изчакаме за неговото финализиране – края на естонското председателство, за да знаем кои ще са досиетата, които също трябва да са неразделна част от тази Национална програма, поименно изредени, това ще бъде месец декември, когато естонското председателство през Генералния секретариат на Съвета, ще ни бъдат предоставени и те също ще станат неразделна част, когато отново ще дойдем вече – като акт на Министерски съвет, който ще бъде представен и в Народното събрание, като окончателен вариант след всички съгласувания и дебати по тази тема. Декември месец да приемем Националната програма за българското председателство.
Това е, каквото предстои пред нас от гледна точка на това съгласуване, което имаме ангажимент да изготвим.
Както казах към момента събираме предложения, които да оформят, те, разбира се, трябва да са в рамките на петте ключови приоритета на триото, в рамките на европейския дневен ред и в рамките на досиетата, по които България участва в европейските въпроси, но с чисто българския бих казала елемент.
Това, което ни се иска, това което сме обсъждали, обсъждахме и с Вас и на форума на тримата министър-председатели, който се проведе преди няколко дни, на съпътстващи форуми, кои да са основните насоки и теми, по които ние искаме да предложим като проект на приоритети, който да се дебатира. Едната от темите, вече споменах, това е „Западните Балкани”, предвид ситуацията там, и предвид, че България е естествен лидер на Балканите, за да можем да дадем тази необходима, важна за Западните Балкани европейска персректива да го нарека за държавите от този диапазон.
Вторият важен приоритет за България – това е бъдещето на Европейския съюз, пречупено през бъдещата кохезионна политика, кохезионните инструменти и европейското финансиране, както по линия на кохезионните инструменти, така и по линия на общата селскостопанска политика.
В условията на дебата, особено на Бялата книга, в условията и идеята на Германия и Франция за новата европейска инициатива предвид Брекзит и потенциално намаляващия бюджет след 2020 г. трябва да намерим най-добрите механизми за това, как финансовите инструменти, от една страна, те са във фокуса на вниманието, от друга страна, по-ефективното използване и прилагане за държави като нашата – по-слабо развити, държавите от последното разширяване, да продължим да получаваме подкрепа за слабо развитите си региони, които са важни за нас.
Паралелно със солидарността, която трябва да проявим и политиките, които на европейско ниво провеждаме по отношение сигурност и миграция. Едва важна тема, която не можем и не трябва да подкрепяме, така че да, темата „сигурност и миграция, външни граници” и всичко това, което предстов като горещ дебат в рамките на нашето председателство са миграция, сигурност и Брекзит. Това са част от темите, които ние очакваме.
Програмата ни трябва да е максимално гъвкава, предвид тежкия дневен ред, който имаме пред нас, пред Европа, ще се стараем програмата да стои максимално гъвкава, за да можем, не дай си Боже, ако има по-критични ситуциации, да сме адаптивни, да сме гъвкави и да поемем теми свързани със сигурност, миграция, тероризъм, които за съжаление са важна част от ежедневието на европейския дневен ред.
Накрая, може би да кажа другите два важни нюанса и ангажименти на нашето председателство. Това е все пак неговата организация, логистика и екипи. По отношение на екипите – определени са вече, имаме създадена база данни от 1200 човека, които са пряко ангажирани на ежедневна база да организират и провеждат българското председателство. Като казвам: „организират и провеждат” говоря като експерти, които да работят по тези над 150 досиета, по които България и сега участва във форматите във всички европейски формати. Това е подготовка на позиции и становища във всички сектори и във всички теми.
В тези 1200 човека влиза и екипът, който ще бъде ключов за председателството в Брюксел, в постоянното представителство беше удвоен екипа там. Вече са 208 човека, в чиито ръце ще бъде реално провеждането на всички тези заседания и участия на България в председателството. Останалите 1000 човека са хората, които реално са експертите на всички нива, които ще изготвят становища и позиции и ще работят – председатели, заместник-председатели и всичко това, което България има в хилядите работни групи и формати, в които участваме.
Тези хора като база данни съществуват. Те преминават обучение под координация на Министерството, 600 от тях са вече с напълно завършен цикъл на обучение, напълно подготвени. Оставащите 600 са в процедура по обучение и доста навреме ще можем да завършим този процес, за да сме сигурни, че ще имаме готовност. От 1 юли нататък, откогато влезем в триото на председателството, съгласно постигнатото съгласие, тези наши представители на различни нива ще участват и като наблюдатели, и като част от триото във всички заседания, включително в Европейския парламент, в триалозите, ще участваме активно още от 1 юли тази година, затова беше важно тези обучения да приключат и завършат навреме.
Извън обученията, екипът на Министерството е фокусирало усилията си в две направления. Направлението, свързано след завършването на календара и вече точната картина като дати, брой мероприятия едновременно, които ще се провеждат в София, да направим логистичен план. Затова провеждаме тръжна процедура да вземем както и всяко председателство софтуерна система за акредитация, тъй като ние ще сме тези, които през тази система трябва да знаем във всеки един момент колко човека пристигат в България, на какво ниво са, с какво ниво на достъп са, в кое събитие, в коя зала се намират, за да можем да осигурим тяхното транспортиране, изхранване и адекватното им обезпечаване за участието в председателството.
Всички срещи до една ще се провеждат в НДК и със всички съпътстващи дейности като изхранване, обяд, кафе-пауза също в НДК, единствено вечерите са извън НДК спрямо различните формати. Ще проведем и за там обществена поръчка, за осигуряване на кетъринг на тези вечери. Това е другата обществена поръчка, която предстои. Текуща е и обществената поръчка и за мебели и за осигуряване на самото председателство и на сградата на председателството.
Паралелно с това аз, като принципал на НДК имам ангажимент да проследявам дейностите свързани с функционирането на НДК като сграда, която трябва да бъде подготвена да бъде основна сграда на председателството. Както знаете има определени избрани два основни изпълнители, които се заниват с подготовката на сградата – единият е консорциумът, който се занимава със строително-монтажните дейности, и втората фирма, която се занимава с озвучаване, окабеляване и техника за превод на председателството. Предстои да бъде проведена допълнителна нова обществена поръчка за дейности, свързани с обезпечаване на IT сигурността, сигурността и допълнителното подсигуряване на сградата съгласно новите изисквания, които са получени, както и да бъдат проведени допълнителни дейности за изграждането на пресцентър и работни места за международния пресцентър и допълнителните съпътстващи строително-монтажни дейности.
За целта на утрешното заседание на Министерския съвет има внесен Проект на постановление на Министерския съвет, съвместно от мен и министъра на финансите за допълнително финансово обезпечаване на тези дейности. В рамките на определения 3-годишен бюджет имаме определен бюджет от 150 милиона за председателството, но в момента ще направим актуализация на бюджета и ще осигурим допълнително финансиране тази седмица и следващата седмица за три основни направления.
Едното е допълнително строително-монтажни дейности в рамките на НДК. Те са определени от междуведомствена работна група, като обхват и ми бяха предадени и от служебния вицепремиер госпожа Златева като завършено искане и одобрено искане за допълнителни строително-монтажни дейности в рамките на договора със строителя. Както казах, допълнителни дейности, които да бъдат възложени в рамките на също одобрени преди това дейности, свързани с окабеляване, озвучаване, системи за превод и така нататък, които да бъдат възложени, нова обществена поръчка за IT сигурност. В следващата седмица e специалното финансиране за Българската национална телевизия за съответно обезпечаването на техниката, която БНТ с решение от март тази година е избрана за така наречения „броудкастър“ или както във всяка една страна, във всяко председателство обществената телевизия обезпечава функциите за програмно време, сателитно, преизлъчване задължително във HD формат, дигитален HD формат на всички събития, свързани с председателството.
Тъй като БНТ не разполага с необходимата техника и апаратура в HD формат, която да бъде изградена, както и съответното студио, студия, които трябва да бъдат изградени за това. ще получат тази финансова подкрепа. Това е допълнителното финансиране, което ще бъде предоставено. За всички останали дейности, които изредих до момента, те са обезпечени финансово, наличният бюджет за тази година е наличен. Предвиден е необходимия за следващата година за всички останали съпътстващи дейности, които изредих, както по Министерства, така и за културната програма, така и на Министерството за българското председателство, за да осигури и обезпечи логистично най-общо казано организационно подготовката и провеждането на българското председателство.
Това е за момента цялостната картина във всичките измерения на подготовката и провеждането на председателството. Може и да съм пропуснала нещо, но мисля, че достатъчно дълго говорих. На разположение съм аз и целият екип за въпроси. Благодаря много за търпението и вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова за подробните разяснения по подготовката на българското председателство.
Да се надяваме, че бурята навън означава, че ще се чуе за България и ще ни върви по вода.
Наистина много подробно ни информирахте за плановете си. Даже бих казал, че почти не оставихте възможност за въпроси, но вероятно ще има такива.
Преди да дам думата на колегите, искам само да отбележа, че все пак парламентарното измерение на българското председателство предстои да бъде обсъдено и формално все още няма одобрение на Програмата, за която споменахте, но най-вероятно и това ще се случи. Виждам, че се опитвате да поставите в рамки, в перспектива, всяко едно от събитията. Да кажа също, че приветствам изразеното желание за по-активна работа с българския парламент. Вярвам, че българското председателство, както и Вие отбелязахте, не е просто една поредица от инициатива и срещи, в които хората ще дойдат, ще се срещнат и ще си тръгнат. То, едно една страна, е възможност да се поставят редица български въпроси в рамките на това председателство, приоритетни за нас теми. При една добра координация с парламента, надявам се, да можем в една посока да работим и в процеса на подготовка, и след това при самото провеждане. Заедно с това и да дадем наистина шанс на българските граждани, на българското общество, да разберат в много по-голяма дълбочина какво е Европейският съюз, че България може да бъде страната, която, макар и за един 6-месечен период, води този Европейски съюз и, че в края на краищата той е много повече от това, което е общата представа – едни европейски средства, които идват, и едни началници в Брюксел, които понякога ни казват какво да правим. Не, много повече от това е и виждам, че Вашите планове за съгласуване, за разглеждане на Проекта за национална програма в много широк състав, включително академични среди, организации, съвпадат с нашите намерения. Така че вярвам, че можем да си партнираме.
Преди това обаче, бих искал да дам колегите, ако имат въпроси, идеи. Колеги?
Заповядайте госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Павлова, уважаеми колеги! Благодаря наистина за детайлното представяне на процеса и напредъка по подготовката на председателството на България. Наистина изключително важен момент, имайки в предвид, че това е първото председателство на държавата ни. Това, което е свършено дотук е наистина впечатляващо. Това, което ме радва е наистина доброта приемственост и интензивната работа, която е видна дори в рамките на малко повече от месец, месец и няколко дни, която сте свършили. Така че поздравления за това и искрени пожелания за успех на Вас и на Вашия екип.
Виждам, че с нас са експерти с дългогодишен опит, доказали се професионалисти и съм абсолютно убедена, че това ще бъде успешно председателство за България.
Самият факт, че това е тема, по която има общонационално съгласие и консенсус между политическите сили, фактът, че изслушването по тази тема се провежда в Комисия, която е изградена на паритетен принцип – с равно присъствие от страна на всички политически сили, означава волята и желанието на всички нас наистина тези шест месеца да бъдат значими за Европа и за България.
Безспорно председателството ще бъде проведено в един период, който е изключително важен от гледна точка и на международната обстановка, от гледна точка и на дебата за бъдещето на Европа. Темата, разбира се, за Брекзит, темата и за кохезионната политика и възможността България да се позиционира като един силен фактор – фактор от гледна точка и на регионалните взаимодействия със Западните Балкани. Както казахте, държавите от Западните Балкани беше упоменато наскоро и възможността България да се позиционира като важен фактор от гледна точка и на сътрудничеството в Черноморския регион.
Смятам, че всички ние тук можем да заявим добрата си воля и желание да взаимодействаме с правителството и да подпомагаме работата по подготовката и провеждането на председателството. Надявам се, че от тук нататък целият период, оставащ до старта на председателството, както и самият период на председателството, ще бъде един период, който ще бъде под егидата на общото съгласие, консенсуса и волята за това да се случват позитивни неща.
Наистина е впечатляващо направеното дотук. Аз имах конкретни въпроси, свързани с подготовката на екипите в секторните министерства, но разбирам, че това усилено върви и, че вече са сформирани екипите, които ще ръководят работните групи по досиетата, които ще бъдат разглеждани. Радва ме това, че имаме един екип от 1200 експерти. Това е армия, която е авангардът на председателството – подготвени хора, които ще имат важната роля да водят дебатите по законодателните досиета.
Ако може да споделите с нас и начина, по който взаимодействате с Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Знам, че бяха наскоро на посещение в България. Какво е тяхното впечатление за напредъка, как те подпомагат работата по подготовката за председателството? Това предполагам ще бъде интересно за всички нас. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Аз бих предложил, ако има и други въпроси, да ги обобщим, за да дадем възможност на госпожа Павлова.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз също искам да благодаря за изчерпателната информация, която дадохте за извършената от Вас работа, в същото време да Ви поздравя за екипа, който виждам тук около Вас, и че в него преобладават жените, без господин Петков да се обижда, но предполагам, че това ще предполага едно по-голямо себеотдаване, по-малко мърморене за извънредните часове, които ще дадат тези хора по-нататък. Но е важно, защото този представител на мъжкия пол – аз много се учудих, когато изчезна от мястото, което зае после госпожа Дочева, и то в никакво време, Ви остави в тежка ситуация сега да имате сигурно много трудности.
Аз съм далеч от мисълта, че вече може да се направи нещо по общите приоритети, които знаем, че тройката е поела като ангажимент и колко е трудно човек да се наложи, тъй като в някои приоритетите аз бях учуден, че са допуснати тавтологии, примерно като: „Работни места и заетост“. Сигурно и Вие сте се чудили как е възможно в приоритетна тройка да се сложат две неща, които означават по същество едно и също.
Тази борба с климата – по тази тема да се говори за „енергиен съюз“ е абсолютно недоразумение. Искам, ако е възможно, разбира се, с наша подкрепа, ние като Комисия да спомогнем за това, когато се формулират българските приоритети, те да бъдат съобразени наистина с проблемите на деня. А те за нас са нещо, което го няма, не го виждам. То е като част от първия приоритет. За нас е изключително важно дигиталният пазар и вътрешен пазар, който ние избрахме вече еврокомисар, който ще бъде с тази тема, а той е споменат между другото там, където ви казах за тавтологията за „Работни места, заетост и конкурентоспособност“. Това нещо трябва да се изведе на преден план, защото е изключително важно. Аз прегледах при всички останали предишни председателства тази тема е била изведена на преден план, като нещо много важно – вътрешният дигитален пазар.
Можем да говорим тук цял ден, а след един месец сигурно вече екипът, който разбира всичко от председателството, ще е много по-голям в България и всички ще разбират от председателство. Но искам да обърна внимание, когато правите Вашите приоритети, защото ще настоявам това да бъде включено, въпросът за миграцията и проблемите, които имаме там. Сега е моментът според мен ние да включим проблема за вътрешната миграция в рамките на Европейския съюз, на нашите вътрешни мигранти, които са по най-скромно изчисление 7-8 млн. души. Ние имаме от тях в България между 600-800 хиляди души. Става въпрос за нашите роми, за политиката на Европейския съюз спрямо тези така да се номадстващи, мигриращи големи групи от хора в рамките на Европейския съюз, което нас ни засяга много и ние като държава не можем да финансираме справянето с този вътрешен мигрантски проблем. Искам да обърна внимание на това, че сега е моментът да го включим и не да се занимаваме с това кой е дошъл от Сирия, кой е заминал, а гледаме проблема, който изключително натоварва българската икономика и общество с това, че ние нямаме достатъчно средства, за да го решим. Сега е моментът да го сложим на масата и да решим този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Павлова, както разбрахме един от приоритетите е включена многогодишната финансова рамка. Моят въпрос е: дали ще започне разглеждането на тази многогодишна финансова рамка по време на нашето председателство? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Мехмедова – кратък и ясен въпрос, сигурно и отговорът ще бъде такъв.
Не виждам други колеги.
Ако позволите, накрая и аз да задам моите въпроси, макар че, пак казвам, на почти всички беше отговорено в изложението.
Първият е малко по-общ. Аз смятам, че предстоящото председателство е възможност ние да поставим с по голяма острота някои въпроси, които, така да се каже, „измъчват“ нашето членство в Европейския съюз и участие в Европейския съюз в последните години. Единият е членството в Шенген, другият е Механизмът за сътрудничество и оценка. Не знам дали този въпрос не е повече към госпожа Кралева, но планирате ли с оглед предстоящото председателство да поставите тези въпроси и възможностите да се вземат решения, от една страна, за присъединяването ни към Шенген, макар и с може би отложена дата малко по-нататък, първо? И, второ, за някакви стъпки по отношение на Механизма за сътрудничество и оценка, по който вече имаше 10 годишен доклад? Там бяха направени някои препоръки. Струва ми се, че имаше известни податки от страна на Комисията, че може да се мисли за известно преразглеждане, така, по-обтекаемо се изразявам, но това е тема според мен, която също трябва да се стремим да затворим, а може би темата е подходяща с оглед на предстоящото председателство.
Вторият ми въпрос е: все пак Вие, според Вашите оценки има ли критични моменти в подготовката или сфери, в които изоставаме или се нуждаем от значително по-големи усилия, за да наваксаме? От Вашето изложение разбирам, че като цяло няма нещо драматично, но тъй като неведнъж в последните месеци се коментираше въпросът с изоставането, пък и фактът, че беше изтеглено малко ненадейно председателството шест месеца по-рано, има ли такива моменти и евентуално с какво парламентът би могъл да бъде полезен?
И третият въпрос – виждам, че почти същият въпрос е задал към Вас и Николай Стоянов във Фейсбук страницата ни, мисля, че е важна тази публичност и връзка с хората, които ни следят – обявихте преди няколко дни три приоритета: кохезия, конкурентоспособност и култура. Не считате ли че все пак беше малко прибързано? Хубава е тази заигравка с трите „к“ и с трите „c” може би, но от гледна точка на съдържанието на приоритетите може би въпроси като Черно море или разширяването със Западните Балкани трудно могат да се сложат в някои от тези „к“-та. Бих, не толкова като въпрос може би, но като препоръка– може би да не се фиксираме толкова в търсенето на думички, които започват с едни и същи букви, а малко повече по това, което реално е важно за нас. Но сигурно с повече въображение можем да впишем и Западните Балкани в някои от тези „к“-та. Благодаря.
Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Ще започна по реда на подаването на въпросите, за да съм коректна към уважаемите народни представители.
Първо, към заместник-председателя на Комисия госпожа Василева. Благодаря за оценката, за подкрепата, наистина мисля, че като цяло екипът е добре формиран от гледна точка на това да сътрудничим между институциите, защото да, аз, като министър за българското председателство, имам редица отговорности, но безспорно не мога да се справя сама. Това е една доста широкообхватна дейност и подготовка, касаеща много институции и много отговорности. Неслучайно и 1200 човека от ресорните министерства са определеният екип за целта, защото наистина темите са много сложни и много специфични.
Благодаря и за подкрепата наистина на всички колеги, които работят с мен – и от Външните работи, и от Министерски съвет, и от министерствата, защото това определено е една комплексна задача.
В потвърждение на това, което ме питахте – да, тези 1200 човека са определени и са обучени. Нямаме министерство нито на ниво в София, министерство или институция, или агенция, нито в Брюксел, което да няма ясно определен председател, заместник-председател или екип и съответно, който да участва и вече в заседанията и да се подготви да премине обучение. Това беше много важно за нас наистина да сложим тази черта. Имаше просто няколко души, които са определени, но не бяха заминали. Но пък имаме ясен график, и те до 1 юли ще са вече настанени в Брюксел и ще започнат да участват активно за 1 юли за влизането на триото. Мисля, че в тези изминали няколко седмици успяхме и това да го приключим като процедури и като номинация на експерти нещо, което беше важно за нас. Без тези хора ние наистина няма да можем да се справим.
По отношение на Генералния секретариат, да, Генералният секретариат има бих казала ключова роля за всяко едно председателство, защото това е Секретариатът, който де факто с целия си екип ще работи за нас във всичките формати да подготвя документите, да ги обобщава, да ги превежда на необходимите езици, да ги разпространява и това е един доста сериозен ангажимент, който има Генералният секретариат. Той ще бъде и наш де факто орган, наш Секретариат през цялото председателство.
По моя покана в София беше на посещение и Генералният секретар на Генералния секретариат на Съвета на ЕС господин Микелсън, с който проведохме срещи, включително с министър- председателя. Като част от това посещение той беше тук и с екипа си, който проведе така наречения „брифинг“, някои го наричаме проведено „обучение“, но по формалните брюкселски термини това е брифинг за целия Министерски съвет. Всъщност такива се предвиждат два – в началото на поемането на стартирането на триото и един през декември, буквално преди да поемем председателството. Брифинг, на който да бъдат запознати членовете на Министерски съвет, министрите, министър-председателя и вицепремиерите с техните ангажименти.
Паралелно с това всеки един от министрите индивидуално ще мини такъв брифинг-обучение за неговите досиета. Те в момента също са текущи. При посещение в Брюксел на съответния Съвет на министрите на всеки един министър ще му бъде правен специализиран брифинг на него и на неговия екип по досиетата, по които сега в рамките на триото ще се работи.
А през декември вече, които ще поема, защото това е една много, много сложна, много широкообхватна специфична материя. Така че разчитаме изключително много на Секретариата и мисля, че вече сме установили наистина добър траен контакт между екипите там и нашите екипи, защото това е нещо изключително важно, което трябва да направим, за да можем успешно да водим нашите досиета.
По отношение на въпроса, зададен от другия заместник министър-председател господин Петров за приоритетите. Искам да Ви уверя, че работихме наистина усилено екипите по постигане на консенсус по приоритетите. Даваме си сметка, сигурна съм, че и Вие си давате сметка, че не е лека задача. Искам да Ви уверя, че сме се старали да няма тавтология, може би аз съм го прочела неправилно, затова държа да повторя: Приоритет 1 е „Съюз на работни места, растеж и конкурентоспособност“. Така че нямаме тук в заглавието на приоритета тавтология.
Точка 1, Първият приоритет е „Единен пазар“ с подприоритет „Финализиране работата по различните инициативи и дейности на цифровия единен пазар“. Това е буквалният превод.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте само за момент. Имах предвид може би информацията, която имам в компютъра си, от госпожа Деница Златева, от нейния период.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добре, о’кей.
Само потвърждавам, че това е окончателният тест, който ще се гледа на Съвета „Общи въпроси“ и Ви уверявам, че няма тафталогията, за която говорите, тя е изчистена. Както и топ приоритет на първо място е единният цифров пазар, който Вие споменахте. В това също мога да Ви уверя, още повече, че предстоящата българска номинация на госпожа Мария Габриел е именно за този ресор. Предстои нейното изслушване на 20 юни. Желаем й успех – това е много важна позиция за България, ресорът също. Той е много важен и за България и съм уверена в това, че тя достойно ще представи България на това изслушване. А и този приоритет е в топ приоритетите и досиетата, които България ще предложи в рамките и на българското председателство да бъдат придвижени. Така че искам да Ви уверя в това.
По отношение на втория Ви коментар за втория приоритет „Енергиен съюз“. Отново, за да съм прецизна в терминологията, там буквалният превод на текста е „към енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата“; подприоритет 1 „Устойчив, гъвкав и ефективен енергиен съюз“; приоритет 2 „Политика за климата, която да осигури постигането на целите по Споразумението в Париж, както и на заложените до 2030 г. цели на Европейския съюз относно климата и енергетиката“. Темата е сложна, прав сте, но различни могат да бъдат приоритетите, но имат и много пресечени точки, затова е обединено в един голям приоритет с неговите подприоритети.
По отношение на третия Ви коментар за вътрешната миграция и това, което споменахте за миграцията и интеграцията може би на малцинства и ромски включително. Това е част от нашия приоритет.
Само една секунда, за да мога да съм коректна в неговото формулиране. „Дейностите в приоритет 2 „Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани“. В подприоритет 2 „Равно третиране и недискриминация, насърчаване на социалната справедливост, борба срещу бедността, включително детска бедност и социално изключване“. Тук е и равенството на половете, за което говорихте и за нашия екип ще работим и в България за повече равенство за мъжете, силно дамско присъствие има в българската държавна администрация, особено в изпълнителната власт, разбира се, в кръга на шегата.
В рамките на този Приоритет има подприоритети и политики свързани с интеграцията, свързани с малцинствата, не можем да говорим само за роми. Тук обръщам внимание, тъй като имаме много групи в неравностойно положение, „малцинствени групи“, както ги наричаме. Така че, за да сме политически коректни в рамките на общоприетата терминология, обхващаме всички групи в неравностойно положение, но и политиките, свързани с включително ромската интеграция, са част от подприоритетите, които Министерство на труда и социалната политика, от една страна, и съответните органи ще разглеждат.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, може ли?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би накрая с едно изречение или, ако е нещо кратичко го кажете сега.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Наблягам на този факт, тъй като той не е изведен засега и това исках да направите, да го изведете като приоритет, защото ние ще намерим разбиране и в австрийската част от председателството, уверен съм в това. Сега е моментът да го извадим напред, а не да остане в рамките, в които е досега, и които не дават никакъв резултат. Това имах предвид. Сега е моментът да го поставим: „Абе, хора, имаме тук 600 – 800 хил. цигани, не можем да се справим с проблема, той е общоевропейски, те ще дойдат при вас после, ще видите колко е лесно да се интегрират“. Ето това имах предвид, просто да наблегна сега. Извинявайте, че така дълго говоря.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Да премина към следващия въпрос от госпожа Мехмедова по отношение на многогодишната финансова рамка. Дебатите, които виждаме и съгласно програмата на естонското председателство, а и съгласно ангажиментите, които има Европейската комисия, да излезе със свой анализ на Многогодишната финансова рамка и съответно комуникацията, която трябва да подлежи на дебат, няма да успеят да го направят в рамките на следващите месеци и съответно пакетът с Многогодишната финансова рамка няма да бъде обект на досиетата, които ще минат през българското председателство. Даже може би няма да бъдат и по време на австрийското. Очаква се този пакет да бъде най-вероятно по време на румънското председателство, не преди това.
Въпреки всичко в рамките на нашия дневен ред и приоритетите на българското председателство като подготовка за дебата за Многогодишната финансова рамка, както казах и бъдещата кохезионна политика, планираме да направим среща на високо ниво в България, която да включва всички министри, отговорни за териториалната кохезия, Комитета на регионите, защото и българските общини, но не всички общини са представени там, Европейският парламент, Комисията по регионална политика, и Европейската комисия – комисар Крецу по регионалната политика, и да поставим като дневен ред, ако щете като декларация от София, пакт на София – в зависимост вече от формата, която се договори, да излезем с конкретни предложения за бъдещето, включително рамката, инструментите и политиката. Това е една възможност за нас, която трябва да бъде използвана.
По отношение на въпросите от председателя на Комисията – господин Вигенин, на първия въпрос ще дам възможност на заместник-министър Кралева да отговори, а аз ще отговоря на втория и третия.
Първо, по отношение на критичните моменти. Да безспорно има критични моменти, нормално е при всяка една подготовка, още повече изтеглянето шест месеца по-рано на председателството със сигурност преобърна част от графика. За мен лично няколко са така специфичните бих казала, критични моменти. Може би не толкова критични, но моменти с повишено внимание.
Вие знаете – за голяма част дейностите тепърва предстои да възлагаме обществени поръчки. Не са възложени обществените поръчки свързани с IT сигурността, IT обезпечаването на броуд кастинга, с дейности свързани с изграждането на пресцентъра, обществени поръчки за осигуряване на транспорт, обществени поръчки за осигуряване и на ВИП-овете, и на делегациите. Не са проведени обществени поръчки за кетъринг, не са формализирани споразуменията с хотелите. Така, че всичко това тепърва предстои.
Вие знаете обществените поръчки са пак една сфера, която изключително подлежи на обжалвания, ако щете. Така, че критичният момент бих казал би бил тук, това е да има неуспешно провеждане на обществени поръчки в рамките на малкото време вече което ни остава – шест месеца, да ги проведем, успешно да сключим договори и да обезпечим безпроблемното обезпечаване.
Вторият критичен момент, това е натрупаното и към момента такова, каквото го приех и аз от служебния кабинет, потвърдено и от тях: необходимост от дофинансиране. Беше в пакета документи, които ми предаде служебният кабинет, добре подготвени и систематизирани папки.
Едната беше за необходимостта от подготвянето от тях предложение за осигуряване на допълнителен ресурс от 35 милиона най-общо казано за НДК дейностите, които споменах, за БНТ и за другите дейности.
Второ, това е необходимостта да се изработи културна програма. Разработената до момента е отхвърлена, не е съгласувана от всички. Възложена е в момента да се пише наново като дейности, но пък мисля, че е с добър специален фокус върху младите хора, младите таланти, да се даде шанс на училищата по култура, на висшите учебни заведения да дадат своя принос и те да са част от тази културна програма, а не да го даваме навън в някакви утвърдени формати или такива, а наистина да дадем шанс на училищата по култура. Така че това е вторият момент.
И третият момент е договорът, самият договор за строителство на НДК. Той има своето закъснение. То вече е представено от господин Боршош до мен. Исканото удължаване на срока е до края на месец октомври, което все пак ни дава глътка въздух. Дори да е в края на месец октомври, ние през ноември ще направим тестването на залите, на системите, на съоръженията и през декември месец всъщност да поканим и Вас предварително да проведем едно изнесено заседание в НДК, (смее се) да тестваме съоръженията, които сме подготвили за българското председателство. В момента го измислям, импровизирам, не е задължително просто така в духа на доброто партньорство. Така че това бих казала са критичните моменти.
Множество обществени поръчки – довършване на ремонти, логистиката, обезпечаването. Въпреки всичко аз се надявам, че сме силният екип, който работи и досега по тези теми, и са теми, по които трябва да работим.
Тема, в която трябва да фокусираме усилията, това е наемането на доброволци. Няма как да се справим чисто бих казала организационно и логистично. Доброволците ще ги използваме за две важни направления: едното така наречените „инфопойнт“ с информационни бюра на летище „София“, в НДК, по хотелите, които ще използваме за председателството, или по местата, на които ще провеждаме мероприятия, трябва да има все пак млади хора, които да насочват, да дават логистични информация за София, за събитията, за програмата, и другите, които да са на по-високо ниво да го наречем – тези, които ще придружават официалните делегации Вие знаете, участвали сте. Всяка държава определя по един „лиазон офисър“ или – официално придружаващо лице. Към него има съпътстващ екип, който отново да посреща, да изпраща, да настанява – нормалната логистика.
Координацията на толкова млади хора също не е лесно. Това са студенти, млади хора, хора с емоции, с участие на лекции. И много така не е лесно да бъдат координирани, обучени. Това също е едно предизвикателство, което тепърва предстои пред нас – да изградим процедурата, да направим подбора и да ги управляваме в този процес.
Нещо, което също считаме, че е изключително важно. Изпратила съм писмо до всички национално представени работодателски организации да направим срещи и да сключим споразумения за партньорство.
Всяка една страна, всяко едно председателство получава подкрепа от бизнеса и от работодателските организации. В България това също се надявам, че ще бъде факт, поне на предварително ниво имаме тази подкрепа и увереност. През тези организации да сключим споразумения за партньорство под формата на предоставяне на български напитки, българска минерална вода, вино, храни български, ако щете продуктите на българска роза, плодове и зеленчуци, въобще продукти от българското производство, като възможност за реклама и участие на бизнеса. Всяка една държава, всяка едно председателство се възползва от бизнеса, от работодателските организации. С техния принос това е реклама за България. Това е потенциал за българската икономика, която да бъде добре представена. Също е и механизъм, който трябва да бъде разработен, за да стане факт.
Третият Ви въпрос за приоритетите. Може би неправилно е изказано, неправилно е формулирано. Със сигурност аз Ви казах, че приоритетите тепърва ще ги разписваме.
Това, което се опитах да обобщя – много често председателствата го правят. Това отново е в резултат на опита. По-скоро не са три приоритета или три послания, с които да обобщим с какво България искаме да бъде запомнена, освен с логото знаете БГ, с българските шевици, освен с цветовете на председателството. В търсене слоган сме. Един от така избраните, препоръчани варианти са: „Европа за всеки“ като послание, което да ползваме, предстои да обсъдим и да доутвърдим. Да се опитаме към това да имаме послания, които да обобщят нашите приоритети. Те не са готови, така, че посланията не са окончателни.
На панела, в който участвахме на форума с премиерите се опитах да обобщя може би трите „к“-та, дали ще търсим да са три „к“-та, три „с“-та или въобще да са еднакви букви, е въпрос също който предстои да решим, но да го обобщим.
Трите „к“-та ги изменихме още тогава като послание, не като приоритети. Консенсус, консенсус ни трябва и за миграцията. Консенсус ни трябва и за бъдещето на Европейския съюз. Консенсус ни трябва за Западните балкани и за Черно море, което също излезе след големия форум, на който бяхме с Вас, като тема, която да добавим, така че по-скоро кохезията се превърна в консенсус. Няма да се спрем с кохезия.
Конкурентоспособност. Конкурентоспособността във всичките измерения също е тема, по която имаме какво да направим заедно. Култура е от гледна точка на това, че един от подприоритетите както споменах европейската година на културното наследство, на културната програма, имиджа на България, комуникационната стратегия, за която говорим. Имаме дейности в тази посока, но това е част по-скоро от посланията за комуникация, с която искаме да променим образа на България.
Отворени ни сме за предложения да ги променим, да ги разширим, но на нас ни трябва както е използвания термин „съксес стори“. В резултат на нашето председателство ние трябва да имаме един добър, успешен финал.
Много са приоритетите. Трябва да се опитаме да ги обобщим в няколко кратки и ясни послания: какви искаме да бъдем и какво искаме да започнем и да завършим председателството като имидж, и като един достоен партньор? Не само потребител на еврофондовете както казахте, Европа е нещо много повече за България. Ние сме пълноправен все пак, адекватен член, който трябва да отстои много други политики, не само еврофондовете, особено като външна граница на Съюза. Така, че това е било целта на тези послания, които съм формулирала.
По отношение на темите, които предлагате да бъдат поставени по-категорично и остро Шенген и Механизмът за сътрудничество бих помолила заместник-министър Кралева да коментира. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Благодаря за дадената възможност да кажа това което смятаме като позиция по този въпрос, както и на господин Вигенин.
Да, ние по принцип смятаме, че това са приоритети и те всъщност никога не са преставали да бъдат наши приоритети. Нашата работа по тях продължава.
Специално по въпроса за присъединяването към Шенгенските споразумения за нас е много важно на първо време в процеса на работа по тази тема и специално за нашето Министерство на вътрешните работи да се получи най-напред един достъп, така нареченият „пасивен достъп“ до шенгенската информационна система. Във връзка, с което и последните дори седмици имахме активни дебати в Брюксел и смятам, че сме на път да постигнем напредък по темата. Разбира се, остава и нашата позиция, която сме заявявали многократно, че имаме готовност за присъединяване, дори за един поетапен подход на присъединяване. Има все още несъгласие на някои страни, но това предстои. Също така е приоритет, по който ще продължи да се работи с оглед на това, че предстои председателство, но независимо от него той остава и никога няма да отслабнат усилията в тази посока.
Разбира се, има един момент, който трябва да се отбележи. Той е свързан с това, че самият Шенген до голяма степен е блокиран. Знаем защо и как, и процесите, които протекоха през последните две години, доведоха до това да има възстановяване на граничния контрол между много от страните. И това е процес, разбира се, който се случва в рамките на целия Европейски съюз не пряко и поради позиции или действия на нашата държава, тъй като в това отношение ние специално за България винаги има доста добри оценки по отношение на охраната на нашите граници, които са външни граници на Европейския съюз.
Що се отнася до механизма за сътрудничество и оценка, работи се по това нещо и, разбира се, двете основни области, в които има забележки, знаем колко конкретни показатели има да се изпълнят. Предстои мисия през настоящия месец, другата седмица по Механизма за сътрудничество и оценка. Нещата продължават. Няма да се отказваме да работим по темата. Разбира се, че бихме искали да се прекрати този механизъм, но това ще стане, когато изпълним всички показатели, които Вие знаете, тъй като сме работили заедно като министър на външните работи, господин Вигенин.Така, че стоят и са в нашето полезрение изцяло.
Разбира се само да уточня, че по време на самите шест месеца няма как страната председател, Вие знаете най-добре, да очаква двустранни въпроси да се решат. Затова работим и с перспектива преди и след това. Както и с нашите партньори от триото. Благодаря много.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Кралева, госпожо Павлова. Благодаря Ви за подробната информация, за доброто сътрудничество, което смятам вече установихме и което ще разширяваме. Това е важно смятам за българските граждани преди всичко, но, разбира се, и за нашата съвместна работа.
Сега, след час и половина работа бих искал да дам 10 минути почивка, през която с госпожа Павлова да кажем няколко думи на медиите, и след това да се върнем по втората точка за Закона за концесиите. Благодаря.

(След почивката.)

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, десетте минути минаха и можем да продължим нашето заседание.
Минаваме към точка втора.
Преди да дам думата на вносителите, чувствам се длъжен да уточня нещо във връзка с предложението ми тази сутрин – да бъде отложено разглеждането на Закона в залата, тъй като неофициално едва ли не беше обвинена нашата Комисията, че не си е свършила работата.
Следвайки стандартните срокове, искам да уточня, че Законопроектът беше входиран на 30 май – във вторник, беше невъзможно ние да изготвим становище още за 31 май, имахме друг дневен ред, и сега всъщност е първото заседание, на което ние можем да гледаме внесения Закон.
За добро или лошо, в края на краищата, по-скоро за добро, днес минаха само представянията на становищата от различните комисии, така че все пак не сме в закъснение. Аз вярвам в нормалния ход на законодателните процедури и в рамките на този нормален ход все пак донякъде нормален, можем днес да вземем и да имаме становище на нашата Комисия, тъй като все пак този Закон е преди всичко евроинтеграционен, хармонизационен според вносителите и е редно нашата Комисия да има своето становище.
С това кратко встъпление, бих искал да дам думата на Анна Александрова, която уважи нашата Комисия и кратко ще представи Законопроекта.
Заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще представя в резюме Законопроекта за концесиите.
С предложения Законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители.
С него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на Закона за концесиите и на Закона за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, която е уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите.
По отношение на публично-частните дружества промяната е, че публичният съдружник – държава или община, задължително ще участва в управлението.
Въвежда се изрична забрана да се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са апортирани от публичния съдружник в публично-частните дружества. Задължително става и заплащането на концесионни възнаграждения за строителство и услуги.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 млн. 225 хил. евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предвижда се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-дълъг от максималния срок, който се определя при откриване на процедурата с решението на концедента. Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции, като разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок надвишава 35 години.
По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 20 години, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години, освен решение от общинския съвет, е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Със Законопроекта са предложени три вида процедури, които са съобразени с тактическата сложност на концесиите – открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.
С предложения нов Закон за концесиите се цели привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги, като определените бюджетни средства за финансиране от държавата ще се изразходват значително по-ефективно чрез управлението от икономически оператори при най-доброто съотношение между качество и цена.
От прилагането на Закона се очакват следните резултати: разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частното партньорство за създаване на публични ресурси, развитие на инфраструктурата и на услугите без или с минимално финансово участие на държавата и общините, създаване на възможност за използване на опита на частния сектор за постигането на ефективност и ефикасност при предоставянето на услуги от обществен интерес и внедряването на иновации, свързани с повишаване на качеството и намаляване на цената на предоставените услуги, повишаване на конкуренцията на вътрешния пазар чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и в извършването на дейности от обществен интерес, постигане на дългосрочни ползи от концесията както в икономически, така и в обществен аспект.
С предложения Законопроект се разширява публичността като национален концесионен регистър и се надгражда с цел да се превърне в централизирана административна информационна система. В него ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Искам също да кажа, че с нас, наши гости днес са Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ от администрацията на Министерския съвет, и Мариана Славкова – държавен експерт в същата дирекция. Ние ги помолихме да участват в нашето заседание, тъй като те са работили по предишния вариант на Закона за концесиите, който беше внесен от Министерския съвет. Законопроектът, който в момента разглеждаме, е базиран почти изцяло на него, но, разбира се, с някои допълнителни корекции.
Искам да попитам, първо, дали колегите имат някакви въпроси, мнения, нещо по доклада, който сме изготвили?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Александрова, колеги от Министерския съвет, благодаря за представянето.
От гледна точка на процедурата все пак трябва да отбележим, че днес по време на заседанието в парламента започна разглеждането на този Законопроект. Бяха представени докладите на комисиите, в които той е разгледан, както и мотивите на вносителите. В този смисъл смятам, че вече достатъчно ясно беше представено от страна на вносителите предложението, както и мотивите към него.
Не трябва да се пропуска и фактът, че това беше Закон, по който беше работено дълго време, с много широки обществени обсъждания. Текстовете бяха подготвени и внесени още по време на предходния мандат от Министерския съвет, където отново имаше обсъждания. В този смисъл всички сме запознати с необходимостта да се върви към приемането на закон, който транспонира европейското законодателство.
Тъй като ние сме в Комисията по европейските въпроси, може би е важно да поставим акцента върху това, че вече има стартирала наказателна процедура от страна на Комисията за нетранспониране на текстовете от Директива 2014/23 ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Наказателната процедура е във финалната си фаза, мотивирано е становище, преди сезирането на Европейския съд. В този смисъл, аз искам да апелирам към колегите от гледна точка на необходимостта за навременно транспониране, хармонизиране на българското законодателство с европейското, да приемем Законопроекта от гледна точка на съдържанието на Законопроекта.
Разбира се, аз като представител на Политическа партия ГЕРБ, изразявам подкрепата си защото смятам, че в пълна степен този Закон отразява принципите за постигане на, бих казала, основополагащите принципи за конкурент, за открита и лоялна конкуренция, за прозрачност и откритост на процесите, които са свързани с формирането на публично-частни партньорства и концесиониране на обекти или услуги, които са в обществена полза. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Няколко думи и от мен. По принцип нека да отчетем и фактът, че има колеги и цели парламентарни групи, които не бяха представени в предишния парламент, така че за тях този Законопроект е съвсем нов на практика. Надявам се в бъдеще такъв тип доста обхватни законопроекти ще бъдат внасяни по стандартния ред, през Министерския съвет.
Защо? Защото, когато такива законопроекти – хармонизационни, се внасят в Министерския съвет и в нашия Правилник има специално изискване за предоставяне на таблица за съответствията. Такава имаше в първия вариант, който беше обсъждан в предишния състав на парламента, такъв няма сега. Това, което мен ме притеснява е, че и в предишния вариант на Закона на доста места има коментари в самата таблица за съответствие със забележката, че Република България не се възползва от предложената опция по Директивата. Доколко това е добре или зле, дали е направен анализ, ние няма как тук в Комисията да преценим, но така или иначе този въпрос стои.
Второто, което бих искал да споделя. Да, този Закон транспонира Директива на Европейския съюз, но заедно с това в обхвата на предложенията има и неща, които далеч надхвърлят всъщност изискването за транспониране на тази Директива. Въпрос на преценка е дали и доколко е редно това да се прави по този начин. Не можем да коментираме, защото в края на краищата срокът беше доста малък, експертният ни потенциал не е чак толкова голям.
Като трето да подчертая, че нашата Комисията гледа на такъв тип закони преди всичко от гледна точка на това дали Директивата е транспонирана по правилния начин. Другите въпроси, които са извън този обхват на Директивата, са въпроси повече на останалите секторни комисии в българския парламент.
Искам на база на това, което казвам, и в краткото време, което имам да кажа, аз ще гласувам „въздържал се“ по така предложения доклад, но все пак бих искал да попитам и нашите гости – Мариана Славова и Мариета Немска, макар че те не са вносители в случая, дали имат коментар, и евентуално по доклада, който сме внесли, дали го приемате. Не съм сигурен дали към Вас трябва да се обърна, или към госпожа Александрова, но имаме доклад, по който все пак да изразите становище, ако имате такова, ако не, просто да си го гласуваме и както се казва: каквото гласуването покаже, това.
Заповядайте, госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Получихме Вашето становище. То е обективно, кратко, ясно, нямаме по него коментари и резерви относно становището.
Другото, което мога да отбележа е, че не би следвало да имате никакви притеснения относно директивните текстове, тоест транспонирането на Директивата със Законопроекта внесен от господин Кирилов и група народни представители.
Промените, които са внесени със Законопроекта, който в момента разглеждате, по никакъв начин не касае директивни текстове. Те са с цел по-скоро подобряване на някои текстове и отразяване на редица мнения възникнали след приемането на Законопроекта. Има съгласувателна таблица, тя е относима и към този Законопроект, няма нищо, което да е различно и да касае директивни текстове. Императивни текстове на Директивата са въведени. Тези, за които е написано, че не сме се възползвали от опцията, са по-скоро както самият Вие казахте „опционни текстове“ и по-скоро нашият Законопроект е по-рестриктивен именно с цел широката публичност, която имаше по време на обсъжданията. Тогава имаше някои негативи, мога да дам пример със срока – най-широко обсъжданата тема. Директивата не предвижда краен срок за концесиите, тоест няма определен срок. Ние сме поставили краен срок на концесията, но, разбира се, и в самата Директива е казано, че тя не може да бъде безкрайна. Това, което е предвидено в Директивата, е пренесено и в Законопроекта – още повече е стеснена възможността и още с обявяването на процедурата имаме максимално 35 години срок, с възможност Народното събрание да разглежда по-дълъг срок и други такива текстове. Таблицата е относима към предложения Законопроект, който в момента разглеждаме.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Немска, за уточнението.
Нещо друго някой да добави? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем така изготвения доклад от Комисията, да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 4.
С два гласа „за“ и четири „въздържали се“ становището не се приема. Не знам какво точно означава това, но утре не можем да представим становище. Сега ще го уточним.
Това би трябвало да означава, че Комисията не подкрепя така предложения Законопроект.

Благодаря Ви за участието. Благодаря Ви, колеги и на Вас.
До утре!

(Закрито в 17,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин




Стенограф:
Емилия Огнянова