Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
» Преглед на видео архив
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 14 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По правилото на падащия кворум Комисията има достатъчно присъстващи членове и можем да започнем нашето заседание.
По дневния ред:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Нашите гости по тази точка са: Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ в Централно управление на НАП, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централно управление на НАП, и Таня Атанасова-Дренска – заместник-директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централно управление на НАП.
Благодарим Ви за сериозното присъствие в нашата Комисия. Надявам се това да допринесе за успешната ни работа.
Господин Заместник-министър, може би Вие да кажете няколко думи по Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, имам удоволствието да Ви представя Проект на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Той е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на административното сътрудничество и обмен на информация за данъчни цели, както и прецизиране на разпоредби, включително правно-технически корекции във връзка с бележки и препоръки, получени в рамките на предварителния преглед на българското законодателство по прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация, извършен от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
На първо място, Законопроектът въвежда правилата на две европейски директиви по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъците и агресивното данъчно планиране.
В съответствие с изискванията на Директива 2013/2376 в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, ще обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване. Въпреки че българското законодателство не предвижда издаване на споразумения за ценообразуване, България ще получава информация за издадените от други държави споразумения, която може да бъде използвана за анализ и оценка на риска, за идентифициране на рисковите области и рисковите лица по отношение на трансферното ценообразуване.
В съответствие на Директива 2016/881 в ДОПК се създава правило за осъществяване на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Компетентен орган за обмена е изпълнителният директор на НАП.
Предоставящото информация предприятие подава отчет по държави пред НАП по електронен път в предварително утвърдена форма. Компетентният орган предоставя отчетите по държави на всяка държава членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място за стопанска дейност.
Обменът на информацията, включена в отчета по държави, ще позволи на данъчните администрации в различните държави да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики и да идентифицират лицата, които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.
Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени също с разработените от ОИСР правила за обмен на информация, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, към която страната ни се присъедини през 2016 г.
На второ място, във връзка с поети международни ангажименти, в ДОПК се създават нови разпоредби, с които Правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания, съгласно международни договори, се обвързват с производството по ДОПК. Такъв значим международен договор, по който Република България е страна, е Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, ратифициран със закон през 2016 г.
На трето място, Проектът предвижда усъвършенстване на правната уредба в ДОПК на отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка, или ревизия. Предложението е от съществено значение за оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарната отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК.
Същевременно предложената уредба защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци, които извършват действия в изпълнение на обичайната си търговска дейност. Конкретното предложение предвижда да бъде разширен кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от третите лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на субсидиарна отговорност.
Във връзка с обосноваване на субективната страна на извършените действия и на третите лица, и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения, е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение.
На четвърто място, със Законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Създава се възможност администрираните от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство – ПОС, като средствата постъпват директно по сметката на НАП в Българската народна банка. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигурителни вноски през интернет.
Като мярка за ограничаване на сивата икономика се предлага поетапно намаляване на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие и с наложената практика в други държави – членки на Европейския съюз. Предложението е поетапно да бъде намален прагът от 10 хил. лв., като от 1 януари 2019 г., същият да бъде 1000 лв. Мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, а от друга, с изплащането на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.
И на последно, пето място, Законопроектът предлага също така прецизиране и усъвършенстване на други разпоредби в ДОПК.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Заместник-министър.
Някой от Вас иска ли да добави нещо преди да дам думата на колегите?
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам един въпрос. Тъй като нашата Комисия по принцип се занимава с европейската част на законите, но виждам, че има и текстове, които са извън директивите, които касаят търговските пълномощници.
И тъй като аз по професия съм юрист, бих искал да попитам защо е необходимо да влизаме в тази материя? И няма ли опасност системата на търговските пълномощници да бъде застрашена и до голяма степен да затрудни търговския обмен, тъй като, вкарвайки ги в категорията на солидарни длъжници по задълженията на компаниите, в един момент да се окажем затруднени. Българските компании и без това имат достатъчно административна тежест, наложена от администрацията и данъчните, да ги вкараме в един неблагоприятен сценарий трудно да успеят да намерят търговски пълномощници, включително и обикновени, които са с нотариално заверено пълномощни, тъй като и те влизат в тази категория.
Правим една доста смела крачка напред в това отношение. Аз разбирам необходимостта да се събират все повече приходи в хазната, но по смисъла на Търговския закон отговорността на пълномощниците е малко по-различна. Дали би могло да се прецизират случаите, в които търговският пълномощник и този с нотариално заверено пълномощно отговарят пред Закона. Задълженията да бъдат малко по-конкретни, защото така има опасност да влезем в един случай, при който малък или среден търговец трудно да намери търговски пълномощник при подобни условия.
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, някакви други въпроси в тази връзка?
Ако няма, заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, тази разпоредба произтича от практиката, която има в Националната агенция за приходите. Факт е и това, което казва господин Иванов. Но, за да стигнем до търговски пълномощник ние трябва преди това да минем през недобросъвестно поведение. То трябва да бъде доказано. Като този инструмент всъщност се базира на определени факти и обстоятелства, които са констатирани в хода на ревизионното производство.
Факт е, че в практиката много често се случва както се регистрират и прехвърлят фирми на малограмотни и малоимотни лица, които всъщност не знаят каква търговска дейност се осъществява от определени дружества. И в един момент търговският пълномощник е единственият човек, който взима решенията за битието на определени дружества за търговските решения и съответно търговските сделки.
В тази насока мисля, че има достатъчно добри регламенти. Няма опасност от това да бъде злоупотребено с този регламент, който в момента искаме да бъде въведен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Това е от мен. Ако колегите имат да допълнят нещо.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Търговският пълномощник беше включен сред кръга от лицата, които отговарят по чл. 19, преди две или три години. Това не е изменение в Закона в момента.
Защо влизат тези с нотариално завереното пълномощно? Защото по Търговския закон определението за „търговски пълномощник“ е за лице, което получава възнаграждение. И веднага недобросъвестните лица се възползваха от това нещо и започнаха да упълномощават лица, които обаче не получават възнаграждение, или го получават под такава форма, че не може да бъде установено получаването на това възнаграждение. По този начин заобикаляха фигурата на търговския пълномощник. А самите търговски пълномощници, още от преди две или три години, са включени в кръга на лицата, които отговарят.
Тези с нотариално завереното пълномощно причината е, че изключвайки или скривайки възнаграждението на упълномощеното лице, то престава да бъде по смисъла на Търговския закон търговски пълномощник, защото в Търговския закон категорично е казано, че търговският пълномощник е лице, което срещу възнаграждение поема да извършва определени действия за търговеца. Това е причината – просто много елементарно се заобикаля законът с тези пълномощни, скривайки възнаграждението.
Подкрепям изцяло това, което каза господин Атанасов – обърнете внимание, че става дума за лице, което е имало задължение да обявява определени факти, не го е направило, укрило ги е. Това нещо, естествено, трябва да бъде доказано от данъчната администрация, за да носи такава отговорност, което не е никак лесно – трябва да се докаже причинно-следствена връзка между укриването и неспазването на данъците, съдилищата са изключително строги в това отношение. Така че аз не виждам сериозен риск от това някое добросъвестно лице да пострада.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Ако позволите, коментар и въпрос.
Един от нашите проблеми в Комисията е, че нашият фокус е прилагането на съответните директиви, европейското законодателство в българското и това е, което гледаме преди всичко, когато законопроектите минават в нашата комисия. Ние неслучайно сме и втора комисия, основната е друга. Много често обаче, да не кажа почти винаги, покрай въвеждането на европейско законодателство се използват тези промени, за да се вкарват и доста други неща. Понякога те са мотивирани от осъзната необходимост и съвсем коректни. Понякога, не казвам, че случаят сега е такъв, но понякога прозират и лобистки интереси, които лесно могат да се докажат в дискусии и при внимателен преглед на законодателството.
Разбира се, ние се фокусираме върху прилагането на директивите тук, но за мен стои въпросът за това, с което свършихте, господин Заместник-министър, че наред с всички неща, които изброихте като изискване на директивите, казахте, по памет, че съдържа и други разпоредби. Какви са тези други разпоредби? Без прекалени детайли, но какво още извън директивите реално променяте с това законодателство? Мисля, че е добре ние да знаем като Комисия, давайки финалното си одобрение на това, което предлагате.
Иначе аз внимателно прегледах таблицата за съответствията. Бих казал, че рядко има закон, в който пълно и изцяло да са въведени директивите. Има на две места отметки, че е частично въвеждането на директивата, каквото и да значи това. Предполагам, че Вие сте си направили преценката, разчитаме на Вашата експертиза, защото тя е много по-голяма, отколкото ние можем да имаме като народни представители.
Да ни разясните какво още извън директивите въвеждате, което е полезно за държавата в тази сфера.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Най-общо казано става въпрос за две основни неща.
Първото касае дейността на фискалния контрол, тоест досега нямаше ясен регламент за това дали фискалният контрол, който е част от Националната агенция за приходите, може да проверява акцизни стоки. С промените в ДОПК е дадена възможност, освен митническите органи, и органите на фискалния контрол да могат да проверяват акцизните стоки. Това е с цел борбата с контрабандата и засиления контрол върху търговията с горива, цигари и алкохол. Това е едната част.
Другата е прецизиране на самото производство по събиране на публичните вземания. Ако желаете в детайли ще предоставя възможност на експертите текст по текст да ви информират за тези промени.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би най-важното, не текст по текст, за да имаме представа, защото после ще участваме и в дискусиите в парламента, а мисля, че сме първата комисия, която гледа този проект.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз също бих искала да допълня, както каза заместник-министър Атанасов, освен двете европейски директиви се включват и някои разпоредби, които са свързани с членството ни към приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и някои препоръки, които бяха дадени в доклада, след извършен преглед на цялостното законодателство и административна практика по отношение обмена на информация от глобалния форум, който е също към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Това, което се предлага, е по отношение на данъчно-осигурителна информация. Тъй като България е страна в Конвенцията за взаимно административно сътрудничество, на база на тази конвенция ние ще осъществяваме както обмен на информация, така и други действия, които са свързани с взаимна помощ, като събиране на задължения, извършване на съвместни ревизии, но това вече е по отношение на трети страни, не държави, които са членки на Европейския съюз. По отношение на тези трети държави в раздела за данъчно-осигурителна информация се предлагат разпоредби информация, получена от третите държави или предоставена на трети държави, също да се счита като данъчно-осигурителна информация и да се разкрива по реда, който е предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Друго, което по принцип се предлага, е когато се изисква информация от директора на ОЛАФ, тази информация да се счита като данъчно-осигурителна информация и се разкрива по реда на ДОПК, както е по принцип и за всички други разпоредби, които попадат.
Има едно предложено облекчение, което е свързано с прилагане на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, когато се изплащат доходи на повече от пет лица, примерно, са реализирали доходи в страната, декларацията, която се подава, да се подава по електронен път. Това е за намаляване на административната тежест.
И някои от самите разпоредби са като корекции или с правно-технически характер, които са свързани с тези задължения, които имаме към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много благодаря за разясненията.
Нещо допълнително?
Заповядайте, госпожо Найденова.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
По отношение на фискалния контрол, интересува ме кои допълнителни акцизни стоки ще се включат в този списък? Конкретизирано ли е, или ще предстои да се конкретизира това? Може би ще възникне опасност, да речем при течните горива, да има двойно обезпечаване в една и съща държава. Ако разбирате какво искам да кажа.
Това е въпросът ми.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Бих искала да разясня, тъй като въпросът беше конкретно по отношение на течните горива, че е предвидено за всички акцизни стоки – за горива, тютюневи изделия и алкохолни напитки. Но бих искала до принцип да уточня, че за стоки, които са под режим „отложено плащане на акциз“, тоест при които движението е по реда на европейските директиви, няма да бъдат предмет на фискален контрол, тъй като би се нарушило европейското законодателство. Те се движат по друг режим, който е регламентиран с европейките директиви 2008/118.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Някой друг да има желание да попита нещо уточняващо? – Не виждам.
Длъжен съм да попитам дали сте се запознали с проекта за доклад, който сме изготвили? Той не дава оценки, по-скоро запознава с характера на Законопроекта. Предполагам, че нямате възражения?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Поздравления за нашите експерти.
Колеги, преминаваме към гласуване.
С оглед на гореизложеното и на дискусията, която проведохме, който е съгласен да одобрим предложения Законопроект, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е одобрен от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви за участието и до нови срещи!
Преминаваме към втора точка от днешния ни дневен ред –ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Част от тези правила е Приложението със списъка на тези организации.
Мисля, че е редно да кажа няколко думи за Съвета за обществени консултации.
Той е създаден в Четиридесетото Народно събрание 2005 г. по инициатива на тогавашния председател на комисията Младен Червеняков. Традицията е продължена в Четиридесет и първото Народно събрание 2009-2013 г., тогава Светлин Танчев в началото на мандата, когато е председател, се преучредява Съветът за обществени консултации. След това продължава работата и при Моника Панайотова. През 2012 г. комисията е оглавена от Джема Грозданова, разбира се, дейността на Съвета за обществени консултации продължава. С други думи, председателите се сменят, Съветът по обществени консултации продължава своята дейност до ден-днешен.
Само да уточня, че на практика с изтичането на мандата на Народното събрание самият Съвет по обществени консултации може да се каже, че временно прекратява своята дейност и в началото на всяка една сесия със създаването на Комисията по европейските въпроси се създава и новият състав и новите Правила на самия Съвет.
В нашите правила ние приехме, че в рамките на този мандат няма да се нарича Съвет по обществени консултации, а Обществен съвет към Комисията по европейските въпроси. Предложените правила на практика са почти същите, каквито са функционирали в предишния състав на Народното събрание.
Що се отнася до Приложение № 1 отново с минимални корекции основният състав е същият – национално представените организации на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда, национално представени организации на работодатели, признати от Министерския съвет също по реда на Кодекса на труда, Националното сдружение на общините в Република България, представители на академичните среди в същия състав – Катедра „Европеистика“ на Софийския университет, Факултет „Международна икономика и политика“ на УНСС и Българската академия на науките, и неправителствени организации, чиято сфера на дейност е свързана с Европейския съюз, с европейските въпроси, от една страна, а също така и организации, които имат като фокус на своята работа европейските фондове, като например Българската асоциация на консултантите по европейски програми, също Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми.
Като новост по моя инициатива, която надявам се да одобрите, е включването на три студентски организации в Обществения съвет към Комисията, които са се доказали като организации, които активно работят по европейската тематика. С оглед на предстоящото председателство, на парламентарното измерение на това председателство на Съвета на Европейския съюз мисля, че е важно да имаме една по-пряка връзка със студентските среди. Говоря за Студентската асоциация за изследване на международните отношения, Студентско сдружение „ЕГО ПОЛИТИКО“ и Клуб „Европеистика“ към Софийския университет.
Предварително съгласувах с част от колегите, разбира се, дойдоха и някои други предложения, които съм включил. Ако сега възникнат и други идеи, можем да ги обсъдим.
Отварям дискусията по тази точка. Надявам се, че сте се запознали.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Взимам думата, за да направя предложение за допълване на списъка с предложените като постоянни членове неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси с неправителствената организация „Европейски съвет по външна политика“. Предвид обхвата на дейност и опита и капацитета, който има тази организация, предлагам да се включи към списъка с постоянни членове. Това е предложението ми.
И един въпрос. Предвид текстовете на Правила за организацията и дейността на Обществения съвет, предложени за обсъждане днес, има ли механизъм, чрез който при заявяване на интерес от дадена организация, този списък може да бъде преразгледан, допълнен, и/или е изчерпателен и дефинитивен след гласуване днес? И има ли механизъм и критерии за подбор на така наречените „неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси“? Може би въпросът е към експертите. Както прецените.
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Разбира се, аз лично подкрепям идеята Европейският съвет по външна политика да бъде включен. Даже се учудвам, че досега не е бил част от Съвета. Предполагам, че имате тяхното съгласие.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Те вече са заявили желанието си да се включат, така че това е уточнено с тях, съгласувано е.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: При нас не е пристигнало.
Дойдоха междувременно три предложения от колеги от нашата Комисия, които сме включили.
Едната нова организация, която е предложена за включване, е Сдружение „Толерантност“. В него участват над 50 български общини. Тук фокусът е повече към европейските фондове.
Другата организация, която беше предложена от колеги тук, е Националното сдружение на малкия и среден бизнес. Тя е към неправителствените организации, не е национално призната работодателска организация, но очевидно има своята роля.
И третата организация е Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес. Също смятам, че е организация, която ще бъде полезна.
Подкрепям лично идеята за Европейския съвет по външна политика. Не беше регистриран интерес от тяхна страна предварително. Разбира се, предлагам да подкрепим това предложение.
Що се отнася до другите въпроси, аз смятам, че не можем да считаме списъка за фиксиран за целия мандат. Може да има организации, които ако не желаят, или не участват активно, можем да преразгледаме този списък и да ги извадим от Обществения интерес и да включим други, които проявят интерес да се включат активно в подпомагането на нашата дейност.
Не са разписани ясни правила, но това зависи преди всичко от нашата комисия – каквото решим, така ще бъде. Мисля, че ако принципно се разберем, че този списък не е финален, той, разбира се, може да бъде преразглеждан. Просто ми се иска да не усложняваме много Правилата за организация на дейността на Обществения съвет.
Смятам, че Европейският съвет за външна политика може да бъде полезен със своята експертиза по част от приоритетите и на предстоящото председателство, а именно разширяване ролята на Европейския съюз на глобалната сцена. Мисля, че ще бъде едно сериозно попълнение към Обществения съвет.
Що се отнася до критериите, по принцип няма изрични критерии, но мисля, че организациите, които са включени, прегледали сме ги отново, първо, доколко те са участвали в дейността на Съвета, защото има организации, които се заявяват, а след това по никакъв начин не участват в дейността на Съвета; второ, организации, които регистрират реална дейност по европейските въпроси, някои от тях повече в сферата на социалната дейност, други на икономиката; трето чисто европейски въпроси. Нито една от тези организации не е организация, в която няма реална дейност и не се е доказала като реално функционираща организация. Ако има въпроси към някои от тях, разбира се, можем да коментираме.
Надявам се няма да възразите по новите студентски организации да опитаме с тях. Това са хора, които специално в тези три организации работят активно точно по тази проблематика, проявяват интерес. Те ще ни помогнат след това, когато организираме и събития в съответните университети.
Защо само от Софийския университет и УНСС? Доколкото има и някои други университети, които имат обучение по някои от тези специалности, реално само в Софийския университет и в УНСС има мащабна обучителна дейност в Международни отношения, Европеистика, Политология. Затова, без да разширяваме прекалено кръга, мисля, че това е достатъчно представително за академичната общност, заедно с БАН.
Ако имате нещо по-конкретно по правилата, колеги, или по списъка?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам един такъв въпрос, който смятам, че е от значение за нашето функциониране, тъй като няма време ние да прецизираме нашите взаимоотношения с този Съвет. Ясно е, че организациите, които са включени в него, не са случайни, те работят, но по какъв начин ние, като Комисия, можем да служим като координационен център във връзка с председателството и по-специално в парламентарното му измерение, защото това е важно за нас, не е лека работа. Дали това няма да претовари и без това техническия екип, който отговаря за председателството и дали няма да е нужно да имаме и някакъв поглед върху личностите, активистите, които ще бъдат излъчени от съответните организации, за да можем да контактуваме с тях, а тези, които са само посочени и поради заетост не могат да участват, аз мисля, че ще имаме нужда от специализирано съдействие за организирането на събитията, които ни касаят и нас като парламентарно представяне, за да можем да направим по-ефективни тези събития. Така или иначе те ще бъдат проведени.
Може би не се изразих правилно в самото начало на действие на Комисията, че трябва да имаме някакъв поглед върху хората, които директно, които конкретно искат и имат желание да участват в тези инициативи, да им се каже, че те в голямата си част ще бъдат на доброволни начала. Това да е ясно.
Разбрахте ли въпроса, който формирах?
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би едно уточнение, че в края на краищата този Съвет е консултативен орган към Комисията и би следвало да се съобрази от какво имаме нужда. По принцип основната му функция е да консултира Комисията при осъществяването на нашите функции. Следователно, би следвало да ни оказва и необходимото съдействие по подготовката и провеждането на парламентарното измерение на председателството на Съвета.
Мисля, че след като днес утвърдим списъка с организациите ние ще се обърнем към тях да определят свой представител в този Съвет, максимално бързо ще гледаме да се структурира самият Съвет и едно от първите неща, които смятам, че ще направим, в т. 3 ще спомена малко повече, но ще проведем среща с тях и едно от нещата, които ще обсъдим, е точно това – идеи, възможности за съдействие по отношение на председателството. Ще ги включим активно в този процес, според техните възможности и интерес.
Предполагам, че някои от тях няма да бъдат толкова мотивирани в тази посока, но за други това ще бъде наистина добра възможност и предизвикателство да подпомогнат и Комисията, и като цяло парламента в тази дейност. Така че всичко ще става в диалог с тях. И когато бъдат определени конкретните представители, ние ще направим среща с тях и ще можем да коментираме по същество бъдещата ни работа. Те следват нашите приоритети, а не обратно. Това е смисълът на този Съвет.
Изрично е записано, ако обърнете внимание, че те участват на обществени начала, знаят, че това не е платена функция. Това е по-скоро възможност за тях да бъдат част от този процес.
Други мнения, предложения? – Не виждам.
Напомниха ми, че трябва в Раздел III, чл. 8, ал. 2, не знам защо е необходимо да го фиксираме, но трябва да напишем, че постоянните членове на Съвета са 29.
Преди това да попитам има ли някои възражения срещу някои от организациите в момента по това Приложение? Има ли възражения срещу предложението, което сега постъпи? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме Правилата, заедно със списъка, с добавката в ал. 2 на чл. 8, че постоянните членове на Съвета са 29.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
С това правим и следващата стъпка – имаме фиксирани Правила и състав на Обществения съвет към Комисията.
Последно в точка РАЗНИ.
Искам да Ви информирам, за инициативата, за която споменах предния път. Междувременно по нея имаше известно развитие, а именно идеята ни да направим разширено заседание на Комисията по политическите аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, където да направим едно първо обсъждане за това какви цели си поставя българският парламент.
Поканихме, на първо място, председателя на Народното събрание Димитър Главчев, който прие поканата и ще участва в това заседание. И са отправени покани до ръководствата на комисиите, които имат планирани инициативи по време на парламентарното измерение, въпреки че все още с господин Главчев не сме се уточнили как програмата на парламентарното измерение ще бъде формално одобрена. Тези инициативи са заявени още миналата година в края на мандата на предишното Народно събрание. Като характер не подлежат на особени промени. Затова са поканени ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по енергетиката. Принципно има потвърдено тяхното участие, като председателите на две от комисиите ще бъдат в командировка, говорим за 30 юни, но ще изпратят заместник-председатели. Ще участват българските евродепутати. Идеята е да направим една първоначална малко по-широка дискусия по тази тема като подготовка. Разбира се нашата комисия е домакин и ние ще имаме водеща роля в тази подготовка.
Нещо друго, ако имате да споделите, колеги?
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Това заседание, което е в петък, ще бъде винаги в последния петък следобед?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трудно е да се каже отсега. Зависи много и от други неща кое кога е удобно, защото се съобразяваме донякъде и с евродепутатите и тяхната програма, но ще гледаме при всички случаи когато се правят тези петъчни заседания информацията да я имате най-малко три седмици предварително, за да можете да си планирате програмата.
Мисля, че е логично да бъде последната седмица, но може да се наложат промени в зависимост от присъствието и на съответните министри, които ще представляват интерес за нас, когато има такива изслушвания и дискусии. Не можем да го фиксираме твърдо.
Мисля, че с това изчерпваме дневния ред.
Благодаря Ви за участието и до следващата сряда!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Нина Иванова
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 14 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По правилото на падащия кворум Комисията има достатъчно присъстващи членове и можем да започнем нашето заседание.
По дневния ред:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
2. Обсъждане и приемане на състав и Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Нашите гости по тази точка са: Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ в Централно управление на НАП, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централно управление на НАП, и Таня Атанасова-Дренска – заместник-директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централно управление на НАП.
Благодарим Ви за сериозното присъствие в нашата Комисия. Надявам се това да допринесе за успешната ни работа.
Господин Заместник-министър, може би Вие да кажете няколко думи по Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, имам удоволствието да Ви представя Проект на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Той е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на административното сътрудничество и обмен на информация за данъчни цели, както и прецизиране на разпоредби, включително правно-технически корекции във връзка с бележки и препоръки, получени в рамките на предварителния преглед на българското законодателство по прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация, извършен от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
На първо място, Законопроектът въвежда правилата на две европейски директиви по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъците и агресивното данъчно планиране.
В съответствие с изискванията на Директива 2013/2376 в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, ще обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване. Въпреки че българското законодателство не предвижда издаване на споразумения за ценообразуване, България ще получава информация за издадените от други държави споразумения, която може да бъде използвана за анализ и оценка на риска, за идентифициране на рисковите области и рисковите лица по отношение на трансферното ценообразуване.
В съответствие на Директива 2016/881 в ДОПК се създава правило за осъществяване на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Компетентен орган за обмена е изпълнителният директор на НАП.
Предоставящото информация предприятие подава отчет по държави пред НАП по електронен път в предварително утвърдена форма. Компетентният орган предоставя отчетите по държави на всяка държава членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място за стопанска дейност.
Обменът на информацията, включена в отчета по държави, ще позволи на данъчните администрации в различните държави да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики и да идентифицират лицата, които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.
Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени също с разработените от ОИСР правила за обмен на информация, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, към която страната ни се присъедини през 2016 г.
На второ място, във връзка с поети международни ангажименти, в ДОПК се създават нови разпоредби, с които Правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания, съгласно международни договори, се обвързват с производството по ДОПК. Такъв значим международен договор, по който Република България е страна, е Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, ратифициран със закон през 2016 г.
На трето място, Проектът предвижда усъвършенстване на правната уредба в ДОПК на отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка, или ревизия. Предложението е от съществено значение за оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарната отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК.
Същевременно предложената уредба защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци, които извършват действия в изпълнение на обичайната си търговска дейност. Конкретното предложение предвижда да бъде разширен кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от третите лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на субсидиарна отговорност.
Във връзка с обосноваване на субективната страна на извършените действия и на третите лица, и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения, е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение.
На четвърто място, със Законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Създава се възможност администрираните от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство – ПОС, като средствата постъпват директно по сметката на НАП в Българската народна банка. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигурителни вноски през интернет.
Като мярка за ограничаване на сивата икономика се предлага поетапно намаляване на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие и с наложената практика в други държави – членки на Европейския съюз. Предложението е поетапно да бъде намален прагът от 10 хил. лв., като от 1 януари 2019 г., същият да бъде 1000 лв. Мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, а от друга, с изплащането на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.
И на последно, пето място, Законопроектът предлага също така прецизиране и усъвършенстване на други разпоредби в ДОПК.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Заместник-министър.
Някой от Вас иска ли да добави нещо преди да дам думата на колегите?
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам един въпрос. Тъй като нашата Комисия по принцип се занимава с европейската част на законите, но виждам, че има и текстове, които са извън директивите, които касаят търговските пълномощници.
И тъй като аз по професия съм юрист, бих искал да попитам защо е необходимо да влизаме в тази материя? И няма ли опасност системата на търговските пълномощници да бъде застрашена и до голяма степен да затрудни търговския обмен, тъй като, вкарвайки ги в категорията на солидарни длъжници по задълженията на компаниите, в един момент да се окажем затруднени. Българските компании и без това имат достатъчно административна тежест, наложена от администрацията и данъчните, да ги вкараме в един неблагоприятен сценарий трудно да успеят да намерят търговски пълномощници, включително и обикновени, които са с нотариално заверено пълномощни, тъй като и те влизат в тази категория.
Правим една доста смела крачка напред в това отношение. Аз разбирам необходимостта да се събират все повече приходи в хазната, но по смисъла на Търговския закон отговорността на пълномощниците е малко по-различна. Дали би могло да се прецизират случаите, в които търговският пълномощник и този с нотариално заверено пълномощно отговарят пред Закона. Задълженията да бъдат малко по-конкретни, защото така има опасност да влезем в един случай, при който малък или среден търговец трудно да намери търговски пълномощник при подобни условия.
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, някакви други въпроси в тази връзка?
Ако няма, заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, тази разпоредба произтича от практиката, която има в Националната агенция за приходите. Факт е и това, което казва господин Иванов. Но, за да стигнем до търговски пълномощник ние трябва преди това да минем през недобросъвестно поведение. То трябва да бъде доказано. Като този инструмент всъщност се базира на определени факти и обстоятелства, които са констатирани в хода на ревизионното производство.
Факт е, че в практиката много често се случва както се регистрират и прехвърлят фирми на малограмотни и малоимотни лица, които всъщност не знаят каква търговска дейност се осъществява от определени дружества. И в един момент търговският пълномощник е единственият човек, който взима решенията за битието на определени дружества за търговските решения и съответно търговските сделки.
В тази насока мисля, че има достатъчно добри регламенти. Няма опасност от това да бъде злоупотребено с този регламент, който в момента искаме да бъде въведен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Това е от мен. Ако колегите имат да допълнят нещо.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Търговският пълномощник беше включен сред кръга от лицата, които отговарят по чл. 19, преди две или три години. Това не е изменение в Закона в момента.
Защо влизат тези с нотариално завереното пълномощно? Защото по Търговския закон определението за „търговски пълномощник“ е за лице, което получава възнаграждение. И веднага недобросъвестните лица се възползваха от това нещо и започнаха да упълномощават лица, които обаче не получават възнаграждение, или го получават под такава форма, че не може да бъде установено получаването на това възнаграждение. По този начин заобикаляха фигурата на търговския пълномощник. А самите търговски пълномощници, още от преди две или три години, са включени в кръга на лицата, които отговарят.
Тези с нотариално завереното пълномощно причината е, че изключвайки или скривайки възнаграждението на упълномощеното лице, то престава да бъде по смисъла на Търговския закон търговски пълномощник, защото в Търговския закон категорично е казано, че търговският пълномощник е лице, което срещу възнаграждение поема да извършва определени действия за търговеца. Това е причината – просто много елементарно се заобикаля законът с тези пълномощни, скривайки възнаграждението.
Подкрепям изцяло това, което каза господин Атанасов – обърнете внимание, че става дума за лице, което е имало задължение да обявява определени факти, не го е направило, укрило ги е. Това нещо, естествено, трябва да бъде доказано от данъчната администрация, за да носи такава отговорност, което не е никак лесно – трябва да се докаже причинно-следствена връзка между укриването и неспазването на данъците, съдилищата са изключително строги в това отношение. Така че аз не виждам сериозен риск от това някое добросъвестно лице да пострада.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Ако позволите, коментар и въпрос.
Един от нашите проблеми в Комисията е, че нашият фокус е прилагането на съответните директиви, европейското законодателство в българското и това е, което гледаме преди всичко, когато законопроектите минават в нашата комисия. Ние неслучайно сме и втора комисия, основната е друга. Много често обаче, да не кажа почти винаги, покрай въвеждането на европейско законодателство се използват тези промени, за да се вкарват и доста други неща. Понякога те са мотивирани от осъзната необходимост и съвсем коректни. Понякога, не казвам, че случаят сега е такъв, но понякога прозират и лобистки интереси, които лесно могат да се докажат в дискусии и при внимателен преглед на законодателството.
Разбира се, ние се фокусираме върху прилагането на директивите тук, но за мен стои въпросът за това, с което свършихте, господин Заместник-министър, че наред с всички неща, които изброихте като изискване на директивите, казахте, по памет, че съдържа и други разпоредби. Какви са тези други разпоредби? Без прекалени детайли, но какво още извън директивите реално променяте с това законодателство? Мисля, че е добре ние да знаем като Комисия, давайки финалното си одобрение на това, което предлагате.
Иначе аз внимателно прегледах таблицата за съответствията. Бих казал, че рядко има закон, в който пълно и изцяло да са въведени директивите. Има на две места отметки, че е частично въвеждането на директивата, каквото и да значи това. Предполагам, че Вие сте си направили преценката, разчитаме на Вашата експертиза, защото тя е много по-голяма, отколкото ние можем да имаме като народни представители.
Да ни разясните какво още извън директивите въвеждате, което е полезно за държавата в тази сфера.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Най-общо казано става въпрос за две основни неща.
Първото касае дейността на фискалния контрол, тоест досега нямаше ясен регламент за това дали фискалният контрол, който е част от Националната агенция за приходите, може да проверява акцизни стоки. С промените в ДОПК е дадена възможност, освен митническите органи, и органите на фискалния контрол да могат да проверяват акцизните стоки. Това е с цел борбата с контрабандата и засиления контрол върху търговията с горива, цигари и алкохол. Това е едната част.
Другата е прецизиране на самото производство по събиране на публичните вземания. Ако желаете в детайли ще предоставя възможност на експертите текст по текст да ви информират за тези промени.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би най-важното, не текст по текст, за да имаме представа, защото после ще участваме и в дискусиите в парламента, а мисля, че сме първата комисия, която гледа този проект.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз също бих искала да допълня, както каза заместник-министър Атанасов, освен двете европейски директиви се включват и някои разпоредби, които са свързани с членството ни към приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и някои препоръки, които бяха дадени в доклада, след извършен преглед на цялостното законодателство и административна практика по отношение обмена на информация от глобалния форум, който е също към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Това, което се предлага, е по отношение на данъчно-осигурителна информация. Тъй като България е страна в Конвенцията за взаимно административно сътрудничество, на база на тази конвенция ние ще осъществяваме както обмен на информация, така и други действия, които са свързани с взаимна помощ, като събиране на задължения, извършване на съвместни ревизии, но това вече е по отношение на трети страни, не държави, които са членки на Европейския съюз. По отношение на тези трети държави в раздела за данъчно-осигурителна информация се предлагат разпоредби информация, получена от третите държави или предоставена на трети държави, също да се счита като данъчно-осигурителна информация и да се разкрива по реда, който е предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Друго, което по принцип се предлага, е когато се изисква информация от директора на ОЛАФ, тази информация да се счита като данъчно-осигурителна информация и се разкрива по реда на ДОПК, както е по принцип и за всички други разпоредби, които попадат.
Има едно предложено облекчение, което е свързано с прилагане на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, когато се изплащат доходи на повече от пет лица, примерно, са реализирали доходи в страната, декларацията, която се подава, да се подава по електронен път. Това е за намаляване на административната тежест.
И някои от самите разпоредби са като корекции или с правно-технически характер, които са свързани с тези задължения, които имаме към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много благодаря за разясненията.
Нещо допълнително?
Заповядайте, госпожо Найденова.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
По отношение на фискалния контрол, интересува ме кои допълнителни акцизни стоки ще се включат в този списък? Конкретизирано ли е, или ще предстои да се конкретизира това? Може би ще възникне опасност, да речем при течните горива, да има двойно обезпечаване в една и съща държава. Ако разбирате какво искам да кажа.
Това е въпросът ми.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Бих искала да разясня, тъй като въпросът беше конкретно по отношение на течните горива, че е предвидено за всички акцизни стоки – за горива, тютюневи изделия и алкохолни напитки. Но бих искала до принцип да уточня, че за стоки, които са под режим „отложено плащане на акциз“, тоест при които движението е по реда на европейските директиви, няма да бъдат предмет на фискален контрол, тъй като би се нарушило европейското законодателство. Те се движат по друг режим, който е регламентиран с европейките директиви 2008/118.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Някой друг да има желание да попита нещо уточняващо? – Не виждам.
Длъжен съм да попитам дали сте се запознали с проекта за доклад, който сме изготвили? Той не дава оценки, по-скоро запознава с характера на Законопроекта. Предполагам, че нямате възражения?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Поздравления за нашите експерти.
Колеги, преминаваме към гласуване.
С оглед на гореизложеното и на дискусията, която проведохме, който е съгласен да одобрим предложения Законопроект, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е одобрен от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви за участието и до нови срещи!
Преминаваме към втора точка от днешния ни дневен ред –ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Част от тези правила е Приложението със списъка на тези организации.
Мисля, че е редно да кажа няколко думи за Съвета за обществени консултации.
Той е създаден в Четиридесетото Народно събрание 2005 г. по инициатива на тогавашния председател на комисията Младен Червеняков. Традицията е продължена в Четиридесет и първото Народно събрание 2009-2013 г., тогава Светлин Танчев в началото на мандата, когато е председател, се преучредява Съветът за обществени консултации. След това продължава работата и при Моника Панайотова. През 2012 г. комисията е оглавена от Джема Грозданова, разбира се, дейността на Съвета за обществени консултации продължава. С други думи, председателите се сменят, Съветът по обществени консултации продължава своята дейност до ден-днешен.
Само да уточня, че на практика с изтичането на мандата на Народното събрание самият Съвет по обществени консултации може да се каже, че временно прекратява своята дейност и в началото на всяка една сесия със създаването на Комисията по европейските въпроси се създава и новият състав и новите Правила на самия Съвет.
В нашите правила ние приехме, че в рамките на този мандат няма да се нарича Съвет по обществени консултации, а Обществен съвет към Комисията по европейските въпроси. Предложените правила на практика са почти същите, каквито са функционирали в предишния състав на Народното събрание.
Що се отнася до Приложение № 1 отново с минимални корекции основният състав е същият – национално представените организации на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда, национално представени организации на работодатели, признати от Министерския съвет също по реда на Кодекса на труда, Националното сдружение на общините в Република България, представители на академичните среди в същия състав – Катедра „Европеистика“ на Софийския университет, Факултет „Международна икономика и политика“ на УНСС и Българската академия на науките, и неправителствени организации, чиято сфера на дейност е свързана с Европейския съюз, с европейските въпроси, от една страна, а също така и организации, които имат като фокус на своята работа европейските фондове, като например Българската асоциация на консултантите по европейски програми, също Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми.
Като новост по моя инициатива, която надявам се да одобрите, е включването на три студентски организации в Обществения съвет към Комисията, които са се доказали като организации, които активно работят по европейската тематика. С оглед на предстоящото председателство, на парламентарното измерение на това председателство на Съвета на Европейския съюз мисля, че е важно да имаме една по-пряка връзка със студентските среди. Говоря за Студентската асоциация за изследване на международните отношения, Студентско сдружение „ЕГО ПОЛИТИКО“ и Клуб „Европеистика“ към Софийския университет.
Предварително съгласувах с част от колегите, разбира се, дойдоха и някои други предложения, които съм включил. Ако сега възникнат и други идеи, можем да ги обсъдим.
Отварям дискусията по тази точка. Надявам се, че сте се запознали.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Взимам думата, за да направя предложение за допълване на списъка с предложените като постоянни членове неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси с неправителствената организация „Европейски съвет по външна политика“. Предвид обхвата на дейност и опита и капацитета, който има тази организация, предлагам да се включи към списъка с постоянни членове. Това е предложението ми.
И един въпрос. Предвид текстовете на Правила за организацията и дейността на Обществения съвет, предложени за обсъждане днес, има ли механизъм, чрез който при заявяване на интерес от дадена организация, този списък може да бъде преразгледан, допълнен, и/или е изчерпателен и дефинитивен след гласуване днес? И има ли механизъм и критерии за подбор на така наречените „неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси“? Може би въпросът е към експертите. Както прецените.
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Разбира се, аз лично подкрепям идеята Европейският съвет по външна политика да бъде включен. Даже се учудвам, че досега не е бил част от Съвета. Предполагам, че имате тяхното съгласие.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Те вече са заявили желанието си да се включат, така че това е уточнено с тях, съгласувано е.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: При нас не е пристигнало.
Дойдоха междувременно три предложения от колеги от нашата Комисия, които сме включили.
Едната нова организация, която е предложена за включване, е Сдружение „Толерантност“. В него участват над 50 български общини. Тук фокусът е повече към европейските фондове.
Другата организация, която беше предложена от колеги тук, е Националното сдружение на малкия и среден бизнес. Тя е към неправителствените организации, не е национално призната работодателска организация, но очевидно има своята роля.
И третата организация е Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес. Също смятам, че е организация, която ще бъде полезна.
Подкрепям лично идеята за Европейския съвет по външна политика. Не беше регистриран интерес от тяхна страна предварително. Разбира се, предлагам да подкрепим това предложение.
Що се отнася до другите въпроси, аз смятам, че не можем да считаме списъка за фиксиран за целия мандат. Може да има организации, които ако не желаят, или не участват активно, можем да преразгледаме този списък и да ги извадим от Обществения интерес и да включим други, които проявят интерес да се включат активно в подпомагането на нашата дейност.
Не са разписани ясни правила, но това зависи преди всичко от нашата комисия – каквото решим, така ще бъде. Мисля, че ако принципно се разберем, че този списък не е финален, той, разбира се, може да бъде преразглеждан. Просто ми се иска да не усложняваме много Правилата за организация на дейността на Обществения съвет.
Смятам, че Европейският съвет за външна политика може да бъде полезен със своята експертиза по част от приоритетите и на предстоящото председателство, а именно разширяване ролята на Европейския съюз на глобалната сцена. Мисля, че ще бъде едно сериозно попълнение към Обществения съвет.
Що се отнася до критериите, по принцип няма изрични критерии, но мисля, че организациите, които са включени, прегледали сме ги отново, първо, доколко те са участвали в дейността на Съвета, защото има организации, които се заявяват, а след това по никакъв начин не участват в дейността на Съвета; второ, организации, които регистрират реална дейност по европейските въпроси, някои от тях повече в сферата на социалната дейност, други на икономиката; трето чисто европейски въпроси. Нито една от тези организации не е организация, в която няма реална дейност и не се е доказала като реално функционираща организация. Ако има въпроси към някои от тях, разбира се, можем да коментираме.
Надявам се няма да възразите по новите студентски организации да опитаме с тях. Това са хора, които специално в тези три организации работят активно точно по тази проблематика, проявяват интерес. Те ще ни помогнат след това, когато организираме и събития в съответните университети.
Защо само от Софийския университет и УНСС? Доколкото има и някои други университети, които имат обучение по някои от тези специалности, реално само в Софийския университет и в УНСС има мащабна обучителна дейност в Международни отношения, Европеистика, Политология. Затова, без да разширяваме прекалено кръга, мисля, че това е достатъчно представително за академичната общност, заедно с БАН.
Ако имате нещо по-конкретно по правилата, колеги, или по списъка?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам един такъв въпрос, който смятам, че е от значение за нашето функциониране, тъй като няма време ние да прецизираме нашите взаимоотношения с този Съвет. Ясно е, че организациите, които са включени в него, не са случайни, те работят, но по какъв начин ние, като Комисия, можем да служим като координационен център във връзка с председателството и по-специално в парламентарното му измерение, защото това е важно за нас, не е лека работа. Дали това няма да претовари и без това техническия екип, който отговаря за председателството и дали няма да е нужно да имаме и някакъв поглед върху личностите, активистите, които ще бъдат излъчени от съответните организации, за да можем да контактуваме с тях, а тези, които са само посочени и поради заетост не могат да участват, аз мисля, че ще имаме нужда от специализирано съдействие за организирането на събитията, които ни касаят и нас като парламентарно представяне, за да можем да направим по-ефективни тези събития. Така или иначе те ще бъдат проведени.
Може би не се изразих правилно в самото начало на действие на Комисията, че трябва да имаме някакъв поглед върху хората, които директно, които конкретно искат и имат желание да участват в тези инициативи, да им се каже, че те в голямата си част ще бъдат на доброволни начала. Това да е ясно.
Разбрахте ли въпроса, който формирах?
Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би едно уточнение, че в края на краищата този Съвет е консултативен орган към Комисията и би следвало да се съобрази от какво имаме нужда. По принцип основната му функция е да консултира Комисията при осъществяването на нашите функции. Следователно, би следвало да ни оказва и необходимото съдействие по подготовката и провеждането на парламентарното измерение на председателството на Съвета.
Мисля, че след като днес утвърдим списъка с организациите ние ще се обърнем към тях да определят свой представител в този Съвет, максимално бързо ще гледаме да се структурира самият Съвет и едно от първите неща, които смятам, че ще направим, в т. 3 ще спомена малко повече, но ще проведем среща с тях и едно от нещата, които ще обсъдим, е точно това – идеи, възможности за съдействие по отношение на председателството. Ще ги включим активно в този процес, според техните възможности и интерес.
Предполагам, че някои от тях няма да бъдат толкова мотивирани в тази посока, но за други това ще бъде наистина добра възможност и предизвикателство да подпомогнат и Комисията, и като цяло парламента в тази дейност. Така че всичко ще става в диалог с тях. И когато бъдат определени конкретните представители, ние ще направим среща с тях и ще можем да коментираме по същество бъдещата ни работа. Те следват нашите приоритети, а не обратно. Това е смисълът на този Съвет.
Изрично е записано, ако обърнете внимание, че те участват на обществени начала, знаят, че това не е платена функция. Това е по-скоро възможност за тях да бъдат част от този процес.
Други мнения, предложения? – Не виждам.
Напомниха ми, че трябва в Раздел III, чл. 8, ал. 2, не знам защо е необходимо да го фиксираме, но трябва да напишем, че постоянните членове на Съвета са 29.
Преди това да попитам има ли някои възражения срещу някои от организациите в момента по това Приложение? Има ли възражения срещу предложението, което сега постъпи? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме Правилата, заедно със списъка, с добавката в ал. 2 на чл. 8, че постоянните членове на Съвета са 29.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
С това правим и следващата стъпка – имаме фиксирани Правила и състав на Обществения съвет към Комисията.
Последно в точка РАЗНИ.
Искам да Ви информирам, за инициативата, за която споменах предния път. Междувременно по нея имаше известно развитие, а именно идеята ни да направим разширено заседание на Комисията по политическите аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, където да направим едно първо обсъждане за това какви цели си поставя българският парламент.
Поканихме, на първо място, председателя на Народното събрание Димитър Главчев, който прие поканата и ще участва в това заседание. И са отправени покани до ръководствата на комисиите, които имат планирани инициативи по време на парламентарното измерение, въпреки че все още с господин Главчев не сме се уточнили как програмата на парламентарното измерение ще бъде формално одобрена. Тези инициативи са заявени още миналата година в края на мандата на предишното Народно събрание. Като характер не подлежат на особени промени. Затова са поканени ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по енергетиката. Принципно има потвърдено тяхното участие, като председателите на две от комисиите ще бъдат в командировка, говорим за 30 юни, но ще изпратят заместник-председатели. Ще участват българските евродепутати. Идеята е да направим една първоначална малко по-широка дискусия по тази тема като подготовка. Разбира се нашата комисия е домакин и ние ще имаме водеща роля в тази подготовка.
Нещо друго, ако имате да споделите, колеги?
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Това заседание, което е в петък, ще бъде винаги в последния петък следобед?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трудно е да се каже отсега. Зависи много и от други неща кое кога е удобно, защото се съобразяваме донякъде и с евродепутатите и тяхната програма, но ще гледаме при всички случаи когато се правят тези петъчни заседания информацията да я имате най-малко три седмици предварително, за да можете да си планирате програмата.
Мисля, че е логично да бъде последната седмица, но може да се наложат промени в зависимост от присъствието и на съответните министри, които ще представляват интерес за нас, когато има такива изслушвания и дискусии. Не можем да го фиксираме твърдо.
Мисля, че с това изчерпваме дневния ред.
Благодаря Ви за участието и до следващата сряда!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Нина Иванова
