Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
13/09/2017
» Преглед на видео архив
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 09.08.2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28.07.2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 01.08.2017 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги и гости! Вече имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
Дневният ред е много натоварен, защото през лятото бяха внесени някои законопроекти. Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 09.08.2017 г.
Да информирам, че наши гости, които ще представят Законопроекта, са Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и кап. Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от МТИТС.
Предлагам, господин Занчев, да представите предложенията. След това ще преминем към въпроси и дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В основата на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е да бъдат въведени в българското законодателство част от изискванията на Директивата на Съвета 2014/112 от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване, Европейската организация на речните превозвачи и Европейската федерация на работниците от транспорта.
Предлага се създаването на специални правила относно максималната и средната продължителност на работното време за определени референтни периоди, за минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка и за разпределението при ползването на почивката през деня на членовете на корабните екипажи и на обслужващия персонал на корабите, плаващи под българско знаме по вътрешните водни пътища.
Въвеждат се законови определения за понятията „обслужващ персонал“ и „сезонна работа“. Пълното въвеждане на изискванията на Директивата предстои да бъде извършено с приемането на необходимите изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствените свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и на корабопритежателите.
С одобрения Законопроект се предлага промяна и в действащи текстове на Кодекса на търговското корабоплаване с оглед съобразяването им в пълна степен с актуалните в момента редакции на актове на вторичното право на Европейския съюз и актове на международното право, по които Република България е страна, в това число Регионалното споразумение относно радио-телефонната служба по вътрешните водни пътища, Директива 2009/18 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествията в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35 на Съвета, Директива 2009/16 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол, Директива 2014/90 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и отмяна на Директива 9698 на Съвета, Приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите на подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., Директива 2008/106 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица, както и Изменение на Директива 2012/35 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Занчев.
Колеги, нещо да допълните? Няма.
Давам думата за въпроси и мнения по този Законопроект. Не виждам.
Предполагам сте се запознали със становището на Комисията.
Да уточня, че този Законопроект е извървял доста дълъг път, за да стигне сега отново до Народно събрание. Внасян е в предишния състав на Народно събрание. Има съответните становища, таблици за съответствия, което за нас е най-важно – дали този Законопроект изпълнява основните цели, за които се приема.
Тогава да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме така предложения Законопроект.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Комисията приема единодушно Законопроекта. Надявам се да върви към пленарната зала.
Минаваме към следващата точка от дневния ред:
2. ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28.07.2017 Г.
Да кажа, че по този Законопроект с нас са: заместник-министър Димитър Геновски, Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директор на дирекция „Правна“ и Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна“.
Този Законопроект е внесен от народни представители. Предполагам причината е намерението да се придвижи по-бързо, както често се случва напоследък. Аз лично не подкрепям особено тази практика, но понякога се налага.
Доколкото вносителят Волен Сидеров не е тук, предлагам да поискаме становището на заместник-министър Геновски по предложения Законопроект. След това ще преминем към дискусия.
Заповядайте, заместник-министър Геновски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, драги гости! МТИТС подкрепя приемането на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Считаме, че приемането на Проекта е необходимо за изпълнението на задълженията на Република България да въведе изискванията на Директива 2014/61 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Законопроектът представлява балансирано решение, отчитащо интересите на заинтересованите страни, мрежовите оператори, държавните и общинските органи и потребителите.
Приемането му е важна стъпка към повишаване ефективността на използването на съществуващата инфраструктура чрез споделяне на усилията и разходите на операторите от различните сектори, използването на вече наличната инфраструктура, което да доведе до намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения, към осигуряването на бързо и широко разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Едновременно с това е отчетена необходимостта от безпроблемното функциониране на съществуващата публична инфраструктура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега давам думата на господин Петров, който също е работил по Законопроекта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, аз съм един от вносителите.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги от Министерството, уважаеми колеги! Искам да Ви запозная накратко със Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Смятам, че процедурата, възприета сега по този начин – Законопроектът да бъде внесен за обсъждане в залата на Народно събрание, е правилна, защото се касае за процедура, която, за съжаление, миналото Народно събрание не успя да проведе докрай. Този Законопроект беше внесен един ден преди повторното Становище на Европейската комисия по нашето закъснение за приемането на този Закон. Спомням си, че тогава го гласувахме при много екстрени условия, но след това времето до края на съществуването на 43-ото народно събрание не даде възможност той да бъде гласуван.
Става дума за Закон, който да отговаря на европейските стандарти за документални процедури по разгръщане на електронни съобщителни мрежи. Става дума в Закона да се даде възможност и се осигури бързо приобщаване на новостроящи или ремонтирани сгради, които са в процес на ремонт, към достъп до информация.
Според мен най-важното е, че в Законопроекта даваме ясни знаци, че в България има достатъчно демократична система, която разрешава на всеки желаещ да има достъп до информация чрез създаването на Единната информационна точка, до която трябва да имат достъп абсолютно всички оператори. Смятам това за много важно. Считам, че гласуването в Комисията на този Закон ще даде ход на по-бързото приобщаване на България към европейските стандарти за информираност. Призовавам народните представители да гласуват „за“ приемането на този Закон и внасянето му в залата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Колеги, мнения, въпроси?
Аз имам въпрос, който не зная дали към господин Петров, или към господин Геновски да отправя. Този Закон или първият му вариант е приет миналата година на първо четене от Народно събрание. Има ли някакви по-съществени различия между това, което тогава е внесено и прието, и този вариант, който сега се предлага на вниманието на Народно събрание?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря. От лявата ми страна е един от експертите, който е работил по този Законопроект.
Измененията, които има от внесения в 43-тото народно събрание, са несъществени. Както и господин Петров отбеляза, Законопроектът е важен, за да удовлетворим изискванията и на бизнеса, и на потребителите. Влизаме в председателство на Европейския съюз. Една от дискутираните теми ще бъде за по-високите скорости на интернета, за 5G технологиите. С този Законопроект се стремим да удовлетворим точно тези изисквания на потребителите.
Няма съществени изменения. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Колеги, има ли изказвания?
Има договорка гостите да вземат думата след народните представители, ако сред тях желание да се включат, заповядайте.
СЛАВЧО НЕЙКОВ (председател на УС на Института за енергиен мениджмънт): Благодаря, господин Председател. Ние депозирахме вчера официално писмено становище по този Законопроект, което е адресирано чрез председателя на парламента до всички комисии, на които той е разпределен.
Запознах се доста подробно и миналата година със Законопроекта и дори си позволих да напиша една статия. Както каза и заместник-министърът, философията не е променена, нито промените, които са настъпили междувременно, са съществени.
Нашето виждане – говоря за виждането на Института, е, че Законопроектът в този му вид страда от много съществени недостатъци, които са най-малко по три направления. Детайлно съм изложил аргументи. Ще си позволя съвсем набързо да ги резюмирам.
Той създава правомощия само в една посока и това е само по отношение на телекомуникациите. Не разбирам от други сектори, но по отношение на енергийния сектор мога да кажа, че той ще бъде много сериозно ощетен от приемането на Закона в този му вид.
Освен това се създават много сериозни условия за конфликт между държавни институции на ниво регулатори, защото Законопроектът предвижда правомощия за Комисията за регулиране на съобщенията и съответно за министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в първия случай по отношение на решаване на споровете, а във втория случай, по отношение подготовката на подзаконовите нормативни актове. Има конкретна наредба, мисля по чл. 6.
Третият момент, на който бих искал да се спра, е, че въобще не е изяснен въпросът за разходите, които ще бъдат извършени от енергийните дружества. Пак казвам: ангажиментите са най-вече към тях, докато правомощията са оставени за телекомуникациите. Това се отнася също и за извършването на разходи.
Ще Ви дам друг конкретен пример от Закона, който за мен като юрист е доста фрапиращ. Той е свързан с ангажиментите на енергийните компании, когато извършват ремонти по трасе, по което има и телекомуникационни кабели, и им се налага да предприемат спешни действия от гледна точка на енергийния сектор, според Закона те трябва да се отнасят към телекомуникационните мрежи с, цитирам: „полагане на дължимата грижа“, което е юридически термин с конкретно съдържание. На практика това означава, че енергийни експерти трябва да имат много добра представа от телекомуникационни кабели и да се занимават с дейност, която не им е присъща, но за която могат да бъдат санкционирани, ако нарушат целостта на телекомуникационните мрежи.
Оттук много лесно, като се има предвид, че споровете ще бъдат решавани според Законопроекта от КРС на база на подзаконови актове, приети от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тенденцията за уклон при решаване на споровете в определена полза е повече от явен. В това отношение мисля, че Законопроектът трябва да бъде преоценен.
Искам да напомня, че схемата, която се налага със Закона, а именно права за телекомуникационните компании и задължения за енергийните компании, противоречи на Директивата, защото тя въвежда принципа, че енергийните компании могат да предоставят свои мрежи и за паралелно прокарване на телекомуникационни мрежи, но това е тяхно право. Това е свързано и с друг въпрос, изрично повдигнат в Директивата, но не е отчетен от Законопроекта, поне аз не го видях никъде – въпроса за техническата съвместимост на мрежите.
Аз разбирам припряността – в положителен смисъл го казвам, от гледна точка на потенциални санкции спрямо България, това наистина е много важен аргумент. Трябва да транспонираме европейското законодателство. Аз самият съм участвал много активно в този процес в областта на енергетиката и разбирам важността, но има принципни положения, които трябва да бъдат отчетени. Неслучайно становището ми е толкова подробно. Ще Ви бъда благодарен, ако го отчетете. В крайна сметка, решението е Ваше. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте и Вие, ако искате да добавите по темата.
ГАЛЯ МАРИНОВА (председател на УС на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори - БАККО): Благодаря за възможността.
БАККО обхваща над 80 електронни съобщителни предприятия, различни по обхват, мащаб, технологии. Наши членове са както големи телеком оператори, като Булсатком, Виваком, МТел, така и регионални оператори от рода на Нет-1, ВидеоСат, Евроком Царевец, а също така и местни оператори в малки населени места, така наречените „селски оператори“.
Защо описвам тази структура на БАККО? Искам да покажа, че тази разнородност на нашите членове ни дава представителност и основания да говорим от името на голяма част на телеком пазара и нашия бранш.
БАККО изразява пълната си подкрепа за този Законопроект, а също така и нашите очаквания работите по Законопроекта да приключат възможно най-бързо, защото ние наистина за втори път извървяваме този път. Миналата година по това време Законът се гледаше в комисии, мина на първо четене, мина на второ четене в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и буквално няколко дни не достигнаха, за да бъде приет в залата.
Искам да обърна внимание върху изказването на господина преди мен. Честно казано, съм озадачена, защото работата ни по този Законопроект започна преди две години, заедно с МТИТС, с електроразпределителните дружества, с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с ДНСК и всички заинтересовани институции. Положихме максимални усилия, за да изработим най-балансирания вариант. Нещо повече, заедно с трите ЕРП-та работихме в бърз режим от 20 дни, в който трябваше да изгладим всички спорни въпроси помежду си. Излязохме с един общ документ – нещо безпрецедентно, два бранша да излязат с общ документ именно по този Законопроект.
Всичко това, което говори господинът в момента, за мен е озадачаващо, тъй като мислех, че сме постигнали съгласие по всички тези въпроси заедно с представителите на ЕРП-тата, включително народните представители от 43-тото Народно събрание са запознати с кореспонденцията ни. Не е проблем и сега да Ви я предоставим.
Вие говорите, че са настъпили съществени изменения. С това изобщо не съм съгласна…
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Не, напротив, казах, че няма съществени.
ГАЛЯ МАРИНОВА: А, не са настъпили. Още по-озадачаващо.
Не мога нищо по-конкретно да кажа по всичко, което Вие говорихте, тъй като не сме се запознали със становището.
За нашия бранш този Законопроект е изключително важен и това е нормално. Той обаче е важен и за потребителите, както и за обществото. Без да се спирам в подробности, всички ние вярвам ще се съгласим, че правото на потребителя да получава по-качествена и по-конкурентна услуга е цел за нашия бранш, а обществената полза от достъп до високоскоростен интернет се измерва и ще се измерва напред във времето – това е достъп до здравеопазване, електронно образование, до обществени услуги на електронното управление, разгръщане на 5G мрежи, умни градове, умен транспорт и всичко това, за което говорим през последните години.
Почти всички знаят, че България е в челните места по скорост на интернет – това е така, но в същото време нека да обърна внимание, че България е на предпоследно място в Европейския съюз по проникване на широколентов интернет, тоест по достъп на интернет. Това означава, че в голяма част от малките населени места, селски райони и т.н. има бели петна на картата, в които достъпът е ограничен. Този Закон ще направи така, че операторите да имат инвестиционен интерес да влагат усилия, да влагат ресурси и в такива райони, за да изпълним в крайна сметка всичко, предначертано от Директивата.
В заключение, още веднъж да подчертая, че ние подкрепяме внесения Законопроект, изразяваме готовност да се включим с наши експерти в предстоящи обсъждания, предвидени от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание. Благодаря за вниманието.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Аз също подкрепям въвеждането на скоростен интернет навсякъде, но става дума за конкретен Законопроект и съм изложил правна аргументация в писмото. Ако желаете, ще Ви дам копие.
Искам да подчертая, тъй като стана дума за ЕРП-тата. Радвам се, че сте имали комуникация с тях. Аз не съм тук да представлявам нито ЕРП-тата, нито енергийния сектор, представлявам Института. Законопроектът касае енергийния сектор, независимо дали е държавен, или частен, при това касае не само електроенергийната част. Може би си спомняте, че пионерът във въвеждането на паралелни линии за пренос на данни беше Булгаргаз и това беше преди 13 години. Аз съм изложил правни аргументи, които моля да обсъдите, включително и в контекста на изискванията на европейското законодателство. Заповядайте. (Предава становището на госпожа Маринова.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Чухме мненията на две неправителствени организации. Помогнахме също между тях да бъде осъществен контакт и да си обменят информация. Надявам се да е полезна.
Да уточня, че водеща комисия по този Законопроект, в голяма степен и по съдържанието му, е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Нашата Комисия се фокусира повече върху това доколко коректно се отразява европейското законодателство.
Ще кажете ли няколко думи по коментара на господин Нейков?
Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Ще ни е необходимо време, за да се запознаем в детайли със становището на господин Нейков и с неговите правни аспекти.
На пръв поглед това, което ни направи впечатление, е, че що се отнася до конфликта на регулатори, ние много старателно се опитахме да избегнем подобен конфликт по този въпрос и тогава, когато са замесени оператори от различни сектори, КРС, която е регулиращият орган, трябва да се обърне към съответния регулатор, за да получи неговото становище. Смятаме, че това не просто ще доведе до липса на конфликт, а до изслушване по специализирани професионални въпроси, като КРС по този начин ще може да съобрази регулациите и политиките в съответния сектор.
Що се отнася до това, че когато се прави ремонт, трябва да се положи грижа за чуждата инвестиция, първо, тя се полага по силата на договор, при това възмездно. Струва ни се нормално да се положи подобна грижа.
Второ, което е немаловажно, ако операторът не разполага с капацитет, в Законопроекта е предвидено той да уведоми съответния оператор на електронна съобщителна мрежа във всеки случай, когато извършва подобен ремонт, за да направи така, че наред с неговия ремонт да се запази целостта на електронната съобщителна мрежа, защото, съгласете се, това също е нещо, в което са вложени средства и следва да се запази.
По останалите въпроси, смятаме, че Директивата е коректно въведена и максимално точно сме се придържали към нея, включително по така наречената „реципрочност“, защото в чл. 15 наред с предоставянето на достъп от страна на мрежовия оператор за разполагане на електронна съобщителна мрежа, в следващата алинея е предвидена реципрочната възможност, както е по Директива.
Останалите въпроси може би да разгледаме в специализираната комисия, когато имаме възможност да се запознаем с пълния текст.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Рогова.
При всички случаи сме на етап първо четене. Надявам се между първо и второ четене да бъдат отчетени мненията, изразени от господин Нейков. Вероятно има неща, които все още могат да бъдат подобрени.
Моля да гласуваме Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Единодушно е подкрепен Законопроектът от Комисията. Благодаря.
Благодаря и на нашите гости.
Доколкото разбирам, паралелно тече заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и се налага нашият гост по т. 3 – заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов да бъде там, бих предложил, ако искате, да разгледаме сега т. РАЗНИ. Да изчакаме идването му, за да приключим работата и по последната точка.
Няколко съобщения:
Мисля, че сте получили покана за международна конференция „Черноморско измерение на инициативата „Един пояс – един път“ на 18 септември от 9,30 ч. Провежда се в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб. Поканени са всички членове на Комисията. Който има желание, предлагам да се включи в работата на тази конференция.
Второ съобщение: на 27 октомври, петък, в България ще бъде член на Европейската комисия, отговарящ по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер. Има идея да направим съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, да го поканим на това заседание, да го изслушаме, тоест да не бъде формална среща, а заседание, на която да поканим също така членовете на нашия Обществен съвет и други експерти, които проявят интерес към това. След приключване на срещата да продължим с дискусия по теми от портфолиото на самия комисар, например Многогодишната финансова рамка. Знаете, че има време за нея, но от друга страна, започва сериозна дискусия, с оглед дискусиите около Брекзит и други въпроси. Мисля, че бихме могли да направим такова обсъждане с участието на представители на изпълнителната власт. За следващата седмица ще Ви предложа по-ясен проект. Сега Ви информирам в каква посока разсъждаваме. При всички случаи той ще дойде в парламента, както са инструктирани всички комисари, които посещават страната – бъдещ председател на Съвета. Така започваме полека-лека подготовка и за Председателството.
Третият въпрос, по който бих искал да получа Вашата подкрепа и одобрение, е КЕВКЕФ да обяви конкурс за студентско есе на тема „Българският сценарий за развитието на Европа“. Материалът Ви беше изпратен днес. Идеята е на база на този конкурс за есе да подберем двама студенти, на които ще предложим няколкомесечен стаж към Комисията, а на някои от останалите най-добри ще предложим да участват като доброволци в подготовката и провеждането на инициативите на Комисията, вероятно и на други парламентарни комисии, защото знаете, че при всички случаи ще имаме нужда от доброволци. Така ще имаме възможност да ги подберем и от гледна точка на техните знания и ангажимент към тази тематика.
Мисля, че срокът е реалистичен. Идеята е за устно събеседване с десетте най-добри есета на 31 октомври, а самият стаж да започне от 1 декември и да продължи до края на май, когато горе-долу приключват и парламентарните инициативи, свързани с председателството.
За състава на Комисията ще се уточним. Председател на журито предлагаме да бъде председателят на Обществения съвет доц. Бонева. Мисля, че тя е свикнала да проверява студентски есета и може да организира тази дейност.
Ако не възразявате, ще го обявим тези дни, ще го изпратим до медиите и ще го качим на сайта на Народното събрание. Ще го популяризираме чрез студентските асоциации, които включихме в състава на нашия Обществен съвет.
Очаквах до този момент да дойде писмо от кметовете на общините Кресна и Симитли, свързано с преодоляването на последиците от пожара, който горя това лято на територията на двете общини. Имам проекта на писмото, но то не е дошло официално, затова днес ще Ви запозная най-общо с тяхното предложение. Те смятат, че е напълно реалистично, както това беше направено частично за община Хитрино, в подмярка 8.3 и 8.4 от Програмата за развитие на селските райони да се отвори възможност на двете общини да кандидатстват директно. Оказа се, че община Кресна е оценена като община с нулев риск за пожари. Човешката намеса обаче доведе до това, че нулевият риск се оказа стопроцентов и се оказа, че това е най-големият пожар, горял през тази година. Те са класифицирани по този начин и затова не могат да кандидатстват с проект, който би могъл да спечели по тези подмерки. Едната подмярка е „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“, другата подмярка е „Възстановяване на щети по горите от горки пожари, природни бедствия и катастрофични събития“.
Аз самият посетих община Кресна тази седмица, отидох и до двете села, където са изгорели къщи, гледката наистина е потресаваща. Това са малки общини, особено Кресна и едва ли могат със собствени усилия да се справят с тези последици. Аз лично подкрепям тази инициатива. Тя е въпрос на решение на министъра на земеделието и съответно на Министерския съвет.
Имах намерение да Ви предложа като Комисия да подкрепим тази инициатива. Сега само Ви информирам. Когато дойде писмото, ще Ви изпратя копие от него и евентуално на следващо заседание на Комисията да вземем решение или да получа подкрепата Ви. С писмо от името на Комисията до министъра на земеделието да заявим, че подкрепяме тази инициатива.
Имате ли коментари по тази информация? Не. Другия път ще продължим дискусията, чакаме писмото.
Докато Ви информирах за тези инициативи по т. Разни, дойде време да преминем към последната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 1 АВГУСТ 2017 Г.
Тук водеща е Комисията по правни въпроси, но доколкото става въпрос за въвеждането на норми, свързани с европейското законодателство, Законопроектът е разпределен и на КЕВКЕФ.
Сега давам думата на господин Стоянов – заместник-министър на правосъдието, да представи предложенията за промени.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател. Първо, искам да се извиня на Вас и членовете на Комисията, но преди това бях в Правната комисия, след това във Вътрешната комисия и оттам дойде забавянето.
На вашето внимание е представен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С този Законопроект се въвеждат няколко правни акта на Европейския съюз, по-конкретно директива 2013/40 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222 Правосъдие и вътрешен ред на Съвета.
На второ място, Директива 2014/57 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателно-правните санкции за пазарни злоупотреби.
На трето място, Директива 2014/62 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателно-правен ред на еврото и на други парични знаци срещу подправяне.
По-конкретно, по отношение на първата Директива бих искал да отбележа следното. Във връзка с нетранспонирането й в срок е изпратено официално уведомително писмо от Европейската комисия на 20.11.2015 г. по процедура за нарушение – първа фаза от процедурата. На 8 декември 2016 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, след което предстои съдебно производство пред Съда на Европейския съюз, предполагаем период от време октомври-ноември 2017 г. Тази Директива установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи с цел да способства предотвратяване на тези престъпления. За транспонирането на тази Директива в Законопроекта се предлага изменението на чл. 93 от НК, като вместо понятието „компютърна система“ се въвежда понятието „информационна система“.
Синхронизират се съставите и размерът на наказанията в няколко текста от НК – чл. 171, ал. 3, чл. 216, ал. 3, чл. 319а и 319д относно незаконния достъп до информационни системи, незаконната намеса в информационни системи и компютърни данни, както и незаконното прихващане на такива данни.
Към изпълнителните деяния по чл. 319б предлагаме да се включат пренасяне, повреждане, влошаване, скриване и спиране на достъпа. С предложените изменения на чл. 319б за първи път предлагаме да се криминализира създаването на така наречените „ботнети“ – установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер.
Втората Директива, която споменах в началото, касае наказателно-правни санкции за злоупотреби, свързана с информация относно пазара. Предлага се да се създаде Глава VІІ от Особената част, разпоредби от чл. 260а до чл. 260в, с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба.
Третата Директива, която се транспонира с предлагания ЗИД, е по отношение на защитата по наказателно-правен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. С цел осигуряване на подходяща защита на еврото и на другите парични знаци, чието обращение е разрешено със закон, чрез резултатни и ефикасни наказателно-правни мерки се предлага допълнение в чл. 244, ал. 1 от НК, като се предвиждат две нови изпълнителни деяния, а именно приемане и превозване. Същото е в съответствие с чл. 3, § 1, б. „В“ от Директивата.
Предлага се и допълване на чл. 244а, ал. 1, като се добавят изпълнителните деяния „приемане, придобиване, внасяне, изнасяне и превозване“ на парични знаци, които все още не са емитирани.
В чл. 246, ал. 3 се допълва кръгът на изпълнителните деяния с „приемане“.
На следващо място, предлагаме изменение на чл. 251 от НК. Това изменение е във връзка с получено допълнително официално уведомително писмо от 28 април 2016 г. от Генералния секретариат на Европейската комисия, отново свързано с процедура за нарушение № 2012/285 по описа на Европейската комисия за отстраняване на противоречия във връзка с режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане на граница, свързана с Европейския съюз. Разпоредбата е установена в чл. 251 от НК, като кореспондира на чл. 9 от Регламент 1889/2005.
На следващо място, предлагаме да се въведе засилена наказателно-правна защита срещу неправомерни действия, добили популярност в обществото като така наречените „кражби на фирми“.
На последно място в изложението бих искал да обърна внимание на предложението да се създаде нов чл. 240а от НК. То е във връзка с постъпили множество сигнали за извършване на незаконен добив на подземни богатства на територията на цялата страна. По този начин предлагаме инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства, което към момента представлява само административно нарушение. Това предложение цели да се гарантира в значително по-голяма степен защитата на изключителната държавна собственост, опазването на земните недра, земи, гори и природни ресурси.
Това са накратко предложенията. Общото между тях е, че са в изпълнение на ангажименти, които имаме към ЕС.
За пълнота искам да допълня, че този Законопроект беше внесен в предходното 43 Народно събрание през месец декември, но поради предсрочното прекратяване на мандата и разпускането му не можа да бъде внесено на Вашето внимание и подложено на обсъждане. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Днес и трите законопроекта са изостанали от предишното Народно събрание, но ето сега се включват нови хора, които могат да допринесат за по-доброто качество.
Колеги, въпроси по този Законопроект? Не виждам.
Мисля, че представянето на заместник-министър Стоянов беше доста ясно.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Пълна подкрепа и за този Законопроект.
Днес Комисията е много единна в законопроектите, които разглежда.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Колеги, благодаря Ви също.
Колеги, понеже може би не финализирахме изцяло точка Разни, ако искате нещо да добавите на финала на заседанието? Не виждам желаещи. Благодаря Ви за участието.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 20 септември, от 15,30 ч. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Виржиния Петрова
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28.07.2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 01.08.2017 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги и гости! Вече имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
Дневният ред е много натоварен, защото през лятото бяха внесени някои законопроекти. Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 09.08.2017 г.
Да информирам, че наши гости, които ще представят Законопроекта, са Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и кап. Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от МТИТС.
Предлагам, господин Занчев, да представите предложенията. След това ще преминем към въпроси и дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В основата на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е да бъдат въведени в българското законодателство част от изискванията на Директивата на Съвета 2014/112 от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване, Европейската организация на речните превозвачи и Европейската федерация на работниците от транспорта.
Предлага се създаването на специални правила относно максималната и средната продължителност на работното време за определени референтни периоди, за минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка и за разпределението при ползването на почивката през деня на членовете на корабните екипажи и на обслужващия персонал на корабите, плаващи под българско знаме по вътрешните водни пътища.
Въвеждат се законови определения за понятията „обслужващ персонал“ и „сезонна работа“. Пълното въвеждане на изискванията на Директивата предстои да бъде извършено с приемането на необходимите изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствените свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и на корабопритежателите.
С одобрения Законопроект се предлага промяна и в действащи текстове на Кодекса на търговското корабоплаване с оглед съобразяването им в пълна степен с актуалните в момента редакции на актове на вторичното право на Европейския съюз и актове на международното право, по които Република България е страна, в това число Регионалното споразумение относно радио-телефонната служба по вътрешните водни пътища, Директива 2009/18 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествията в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35 на Съвета, Директива 2009/16 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол, Директива 2014/90 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и отмяна на Директива 9698 на Съвета, Приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите на подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., Директива 2008/106 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица, както и Изменение на Директива 2012/35 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Занчев.
Колеги, нещо да допълните? Няма.
Давам думата за въпроси и мнения по този Законопроект. Не виждам.
Предполагам сте се запознали със становището на Комисията.
Да уточня, че този Законопроект е извървял доста дълъг път, за да стигне сега отново до Народно събрание. Внасян е в предишния състав на Народно събрание. Има съответните становища, таблици за съответствия, което за нас е най-важно – дали този Законопроект изпълнява основните цели, за които се приема.
Тогава да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме така предложения Законопроект.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Комисията приема единодушно Законопроекта. Надявам се да върви към пленарната зала.
Минаваме към следващата точка от дневния ред:
2. ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28.07.2017 Г.
Да кажа, че по този Законопроект с нас са: заместник-министър Димитър Геновски, Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директор на дирекция „Правна“ и Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна“.
Този Законопроект е внесен от народни представители. Предполагам причината е намерението да се придвижи по-бързо, както често се случва напоследък. Аз лично не подкрепям особено тази практика, но понякога се налага.
Доколкото вносителят Волен Сидеров не е тук, предлагам да поискаме становището на заместник-министър Геновски по предложения Законопроект. След това ще преминем към дискусия.
Заповядайте, заместник-министър Геновски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, драги гости! МТИТС подкрепя приемането на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Считаме, че приемането на Проекта е необходимо за изпълнението на задълженията на Република България да въведе изискванията на Директива 2014/61 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Законопроектът представлява балансирано решение, отчитащо интересите на заинтересованите страни, мрежовите оператори, държавните и общинските органи и потребителите.
Приемането му е важна стъпка към повишаване ефективността на използването на съществуващата инфраструктура чрез споделяне на усилията и разходите на операторите от различните сектори, използването на вече наличната инфраструктура, което да доведе до намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения, към осигуряването на бързо и широко разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Едновременно с това е отчетена необходимостта от безпроблемното функциониране на съществуващата публична инфраструктура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега давам думата на господин Петров, който също е работил по Законопроекта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, аз съм един от вносителите.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги от Министерството, уважаеми колеги! Искам да Ви запозная накратко със Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Смятам, че процедурата, възприета сега по този начин – Законопроектът да бъде внесен за обсъждане в залата на Народно събрание, е правилна, защото се касае за процедура, която, за съжаление, миналото Народно събрание не успя да проведе докрай. Този Законопроект беше внесен един ден преди повторното Становище на Европейската комисия по нашето закъснение за приемането на този Закон. Спомням си, че тогава го гласувахме при много екстрени условия, но след това времето до края на съществуването на 43-ото народно събрание не даде възможност той да бъде гласуван.
Става дума за Закон, който да отговаря на европейските стандарти за документални процедури по разгръщане на електронни съобщителни мрежи. Става дума в Закона да се даде възможност и се осигури бързо приобщаване на новостроящи или ремонтирани сгради, които са в процес на ремонт, към достъп до информация.
Според мен най-важното е, че в Законопроекта даваме ясни знаци, че в България има достатъчно демократична система, която разрешава на всеки желаещ да има достъп до информация чрез създаването на Единната информационна точка, до която трябва да имат достъп абсолютно всички оператори. Смятам това за много важно. Считам, че гласуването в Комисията на този Закон ще даде ход на по-бързото приобщаване на България към европейските стандарти за информираност. Призовавам народните представители да гласуват „за“ приемането на този Закон и внасянето му в залата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Колеги, мнения, въпроси?
Аз имам въпрос, който не зная дали към господин Петров, или към господин Геновски да отправя. Този Закон или първият му вариант е приет миналата година на първо четене от Народно събрание. Има ли някакви по-съществени различия между това, което тогава е внесено и прието, и този вариант, който сега се предлага на вниманието на Народно събрание?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря. От лявата ми страна е един от експертите, който е работил по този Законопроект.
Измененията, които има от внесения в 43-тото народно събрание, са несъществени. Както и господин Петров отбеляза, Законопроектът е важен, за да удовлетворим изискванията и на бизнеса, и на потребителите. Влизаме в председателство на Европейския съюз. Една от дискутираните теми ще бъде за по-високите скорости на интернета, за 5G технологиите. С този Законопроект се стремим да удовлетворим точно тези изисквания на потребителите.
Няма съществени изменения. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Колеги, има ли изказвания?
Има договорка гостите да вземат думата след народните представители, ако сред тях желание да се включат, заповядайте.
СЛАВЧО НЕЙКОВ (председател на УС на Института за енергиен мениджмънт): Благодаря, господин Председател. Ние депозирахме вчера официално писмено становище по този Законопроект, което е адресирано чрез председателя на парламента до всички комисии, на които той е разпределен.
Запознах се доста подробно и миналата година със Законопроекта и дори си позволих да напиша една статия. Както каза и заместник-министърът, философията не е променена, нито промените, които са настъпили междувременно, са съществени.
Нашето виждане – говоря за виждането на Института, е, че Законопроектът в този му вид страда от много съществени недостатъци, които са най-малко по три направления. Детайлно съм изложил аргументи. Ще си позволя съвсем набързо да ги резюмирам.
Той създава правомощия само в една посока и това е само по отношение на телекомуникациите. Не разбирам от други сектори, но по отношение на енергийния сектор мога да кажа, че той ще бъде много сериозно ощетен от приемането на Закона в този му вид.
Освен това се създават много сериозни условия за конфликт между държавни институции на ниво регулатори, защото Законопроектът предвижда правомощия за Комисията за регулиране на съобщенията и съответно за министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в първия случай по отношение на решаване на споровете, а във втория случай, по отношение подготовката на подзаконовите нормативни актове. Има конкретна наредба, мисля по чл. 6.
Третият момент, на който бих искал да се спра, е, че въобще не е изяснен въпросът за разходите, които ще бъдат извършени от енергийните дружества. Пак казвам: ангажиментите са най-вече към тях, докато правомощията са оставени за телекомуникациите. Това се отнася също и за извършването на разходи.
Ще Ви дам друг конкретен пример от Закона, който за мен като юрист е доста фрапиращ. Той е свързан с ангажиментите на енергийните компании, когато извършват ремонти по трасе, по което има и телекомуникационни кабели, и им се налага да предприемат спешни действия от гледна точка на енергийния сектор, според Закона те трябва да се отнасят към телекомуникационните мрежи с, цитирам: „полагане на дължимата грижа“, което е юридически термин с конкретно съдържание. На практика това означава, че енергийни експерти трябва да имат много добра представа от телекомуникационни кабели и да се занимават с дейност, която не им е присъща, но за която могат да бъдат санкционирани, ако нарушат целостта на телекомуникационните мрежи.
Оттук много лесно, като се има предвид, че споровете ще бъдат решавани според Законопроекта от КРС на база на подзаконови актове, приети от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тенденцията за уклон при решаване на споровете в определена полза е повече от явен. В това отношение мисля, че Законопроектът трябва да бъде преоценен.
Искам да напомня, че схемата, която се налага със Закона, а именно права за телекомуникационните компании и задължения за енергийните компании, противоречи на Директивата, защото тя въвежда принципа, че енергийните компании могат да предоставят свои мрежи и за паралелно прокарване на телекомуникационни мрежи, но това е тяхно право. Това е свързано и с друг въпрос, изрично повдигнат в Директивата, но не е отчетен от Законопроекта, поне аз не го видях никъде – въпроса за техническата съвместимост на мрежите.
Аз разбирам припряността – в положителен смисъл го казвам, от гледна точка на потенциални санкции спрямо България, това наистина е много важен аргумент. Трябва да транспонираме европейското законодателство. Аз самият съм участвал много активно в този процес в областта на енергетиката и разбирам важността, но има принципни положения, които трябва да бъдат отчетени. Неслучайно становището ми е толкова подробно. Ще Ви бъда благодарен, ако го отчетете. В крайна сметка, решението е Ваше. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте и Вие, ако искате да добавите по темата.
ГАЛЯ МАРИНОВА (председател на УС на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори - БАККО): Благодаря за възможността.
БАККО обхваща над 80 електронни съобщителни предприятия, различни по обхват, мащаб, технологии. Наши членове са както големи телеком оператори, като Булсатком, Виваком, МТел, така и регионални оператори от рода на Нет-1, ВидеоСат, Евроком Царевец, а също така и местни оператори в малки населени места, така наречените „селски оператори“.
Защо описвам тази структура на БАККО? Искам да покажа, че тази разнородност на нашите членове ни дава представителност и основания да говорим от името на голяма част на телеком пазара и нашия бранш.
БАККО изразява пълната си подкрепа за този Законопроект, а също така и нашите очаквания работите по Законопроекта да приключат възможно най-бързо, защото ние наистина за втори път извървяваме този път. Миналата година по това време Законът се гледаше в комисии, мина на първо четене, мина на второ четене в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и буквално няколко дни не достигнаха, за да бъде приет в залата.
Искам да обърна внимание върху изказването на господина преди мен. Честно казано, съм озадачена, защото работата ни по този Законопроект започна преди две години, заедно с МТИТС, с електроразпределителните дружества, с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с ДНСК и всички заинтересовани институции. Положихме максимални усилия, за да изработим най-балансирания вариант. Нещо повече, заедно с трите ЕРП-та работихме в бърз режим от 20 дни, в който трябваше да изгладим всички спорни въпроси помежду си. Излязохме с един общ документ – нещо безпрецедентно, два бранша да излязат с общ документ именно по този Законопроект.
Всичко това, което говори господинът в момента, за мен е озадачаващо, тъй като мислех, че сме постигнали съгласие по всички тези въпроси заедно с представителите на ЕРП-тата, включително народните представители от 43-тото Народно събрание са запознати с кореспонденцията ни. Не е проблем и сега да Ви я предоставим.
Вие говорите, че са настъпили съществени изменения. С това изобщо не съм съгласна…
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Не, напротив, казах, че няма съществени.
ГАЛЯ МАРИНОВА: А, не са настъпили. Още по-озадачаващо.
Не мога нищо по-конкретно да кажа по всичко, което Вие говорихте, тъй като не сме се запознали със становището.
За нашия бранш този Законопроект е изключително важен и това е нормално. Той обаче е важен и за потребителите, както и за обществото. Без да се спирам в подробности, всички ние вярвам ще се съгласим, че правото на потребителя да получава по-качествена и по-конкурентна услуга е цел за нашия бранш, а обществената полза от достъп до високоскоростен интернет се измерва и ще се измерва напред във времето – това е достъп до здравеопазване, електронно образование, до обществени услуги на електронното управление, разгръщане на 5G мрежи, умни градове, умен транспорт и всичко това, за което говорим през последните години.
Почти всички знаят, че България е в челните места по скорост на интернет – това е така, но в същото време нека да обърна внимание, че България е на предпоследно място в Европейския съюз по проникване на широколентов интернет, тоест по достъп на интернет. Това означава, че в голяма част от малките населени места, селски райони и т.н. има бели петна на картата, в които достъпът е ограничен. Този Закон ще направи така, че операторите да имат инвестиционен интерес да влагат усилия, да влагат ресурси и в такива райони, за да изпълним в крайна сметка всичко, предначертано от Директивата.
В заключение, още веднъж да подчертая, че ние подкрепяме внесения Законопроект, изразяваме готовност да се включим с наши експерти в предстоящи обсъждания, предвидени от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание. Благодаря за вниманието.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Аз също подкрепям въвеждането на скоростен интернет навсякъде, но става дума за конкретен Законопроект и съм изложил правна аргументация в писмото. Ако желаете, ще Ви дам копие.
Искам да подчертая, тъй като стана дума за ЕРП-тата. Радвам се, че сте имали комуникация с тях. Аз не съм тук да представлявам нито ЕРП-тата, нито енергийния сектор, представлявам Института. Законопроектът касае енергийния сектор, независимо дали е държавен, или частен, при това касае не само електроенергийната част. Може би си спомняте, че пионерът във въвеждането на паралелни линии за пренос на данни беше Булгаргаз и това беше преди 13 години. Аз съм изложил правни аргументи, които моля да обсъдите, включително и в контекста на изискванията на европейското законодателство. Заповядайте. (Предава становището на госпожа Маринова.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Чухме мненията на две неправителствени организации. Помогнахме също между тях да бъде осъществен контакт и да си обменят информация. Надявам се да е полезна.
Да уточня, че водеща комисия по този Законопроект, в голяма степен и по съдържанието му, е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Нашата Комисия се фокусира повече върху това доколко коректно се отразява европейското законодателство.
Ще кажете ли няколко думи по коментара на господин Нейков?
Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Ще ни е необходимо време, за да се запознаем в детайли със становището на господин Нейков и с неговите правни аспекти.
На пръв поглед това, което ни направи впечатление, е, че що се отнася до конфликта на регулатори, ние много старателно се опитахме да избегнем подобен конфликт по този въпрос и тогава, когато са замесени оператори от различни сектори, КРС, която е регулиращият орган, трябва да се обърне към съответния регулатор, за да получи неговото становище. Смятаме, че това не просто ще доведе до липса на конфликт, а до изслушване по специализирани професионални въпроси, като КРС по този начин ще може да съобрази регулациите и политиките в съответния сектор.
Що се отнася до това, че когато се прави ремонт, трябва да се положи грижа за чуждата инвестиция, първо, тя се полага по силата на договор, при това възмездно. Струва ни се нормално да се положи подобна грижа.
Второ, което е немаловажно, ако операторът не разполага с капацитет, в Законопроекта е предвидено той да уведоми съответния оператор на електронна съобщителна мрежа във всеки случай, когато извършва подобен ремонт, за да направи така, че наред с неговия ремонт да се запази целостта на електронната съобщителна мрежа, защото, съгласете се, това също е нещо, в което са вложени средства и следва да се запази.
По останалите въпроси, смятаме, че Директивата е коректно въведена и максимално точно сме се придържали към нея, включително по така наречената „реципрочност“, защото в чл. 15 наред с предоставянето на достъп от страна на мрежовия оператор за разполагане на електронна съобщителна мрежа, в следващата алинея е предвидена реципрочната възможност, както е по Директива.
Останалите въпроси може би да разгледаме в специализираната комисия, когато имаме възможност да се запознаем с пълния текст.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Рогова.
При всички случаи сме на етап първо четене. Надявам се между първо и второ четене да бъдат отчетени мненията, изразени от господин Нейков. Вероятно има неща, които все още могат да бъдат подобрени.
Моля да гласуваме Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Единодушно е подкрепен Законопроектът от Комисията. Благодаря.
Благодаря и на нашите гости.
Доколкото разбирам, паралелно тече заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и се налага нашият гост по т. 3 – заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов да бъде там, бих предложил, ако искате, да разгледаме сега т. РАЗНИ. Да изчакаме идването му, за да приключим работата и по последната точка.
Няколко съобщения:
Мисля, че сте получили покана за международна конференция „Черноморско измерение на инициативата „Един пояс – един път“ на 18 септември от 9,30 ч. Провежда се в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб. Поканени са всички членове на Комисията. Който има желание, предлагам да се включи в работата на тази конференция.
Второ съобщение: на 27 октомври, петък, в България ще бъде член на Европейската комисия, отговарящ по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер. Има идея да направим съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, да го поканим на това заседание, да го изслушаме, тоест да не бъде формална среща, а заседание, на която да поканим също така членовете на нашия Обществен съвет и други експерти, които проявят интерес към това. След приключване на срещата да продължим с дискусия по теми от портфолиото на самия комисар, например Многогодишната финансова рамка. Знаете, че има време за нея, но от друга страна, започва сериозна дискусия, с оглед дискусиите около Брекзит и други въпроси. Мисля, че бихме могли да направим такова обсъждане с участието на представители на изпълнителната власт. За следващата седмица ще Ви предложа по-ясен проект. Сега Ви информирам в каква посока разсъждаваме. При всички случаи той ще дойде в парламента, както са инструктирани всички комисари, които посещават страната – бъдещ председател на Съвета. Така започваме полека-лека подготовка и за Председателството.
Третият въпрос, по който бих искал да получа Вашата подкрепа и одобрение, е КЕВКЕФ да обяви конкурс за студентско есе на тема „Българският сценарий за развитието на Европа“. Материалът Ви беше изпратен днес. Идеята е на база на този конкурс за есе да подберем двама студенти, на които ще предложим няколкомесечен стаж към Комисията, а на някои от останалите най-добри ще предложим да участват като доброволци в подготовката и провеждането на инициативите на Комисията, вероятно и на други парламентарни комисии, защото знаете, че при всички случаи ще имаме нужда от доброволци. Така ще имаме възможност да ги подберем и от гледна точка на техните знания и ангажимент към тази тематика.
Мисля, че срокът е реалистичен. Идеята е за устно събеседване с десетте най-добри есета на 31 октомври, а самият стаж да започне от 1 декември и да продължи до края на май, когато горе-долу приключват и парламентарните инициативи, свързани с председателството.
За състава на Комисията ще се уточним. Председател на журито предлагаме да бъде председателят на Обществения съвет доц. Бонева. Мисля, че тя е свикнала да проверява студентски есета и може да организира тази дейност.
Ако не възразявате, ще го обявим тези дни, ще го изпратим до медиите и ще го качим на сайта на Народното събрание. Ще го популяризираме чрез студентските асоциации, които включихме в състава на нашия Обществен съвет.
Очаквах до този момент да дойде писмо от кметовете на общините Кресна и Симитли, свързано с преодоляването на последиците от пожара, който горя това лято на територията на двете общини. Имам проекта на писмото, но то не е дошло официално, затова днес ще Ви запозная най-общо с тяхното предложение. Те смятат, че е напълно реалистично, както това беше направено частично за община Хитрино, в подмярка 8.3 и 8.4 от Програмата за развитие на селските райони да се отвори възможност на двете общини да кандидатстват директно. Оказа се, че община Кресна е оценена като община с нулев риск за пожари. Човешката намеса обаче доведе до това, че нулевият риск се оказа стопроцентов и се оказа, че това е най-големият пожар, горял през тази година. Те са класифицирани по този начин и затова не могат да кандидатстват с проект, който би могъл да спечели по тези подмерки. Едната подмярка е „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“, другата подмярка е „Възстановяване на щети по горите от горки пожари, природни бедствия и катастрофични събития“.
Аз самият посетих община Кресна тази седмица, отидох и до двете села, където са изгорели къщи, гледката наистина е потресаваща. Това са малки общини, особено Кресна и едва ли могат със собствени усилия да се справят с тези последици. Аз лично подкрепям тази инициатива. Тя е въпрос на решение на министъра на земеделието и съответно на Министерския съвет.
Имах намерение да Ви предложа като Комисия да подкрепим тази инициатива. Сега само Ви информирам. Когато дойде писмото, ще Ви изпратя копие от него и евентуално на следващо заседание на Комисията да вземем решение или да получа подкрепата Ви. С писмо от името на Комисията до министъра на земеделието да заявим, че подкрепяме тази инициатива.
Имате ли коментари по тази информация? Не. Другия път ще продължим дискусията, чакаме писмото.
Докато Ви информирах за тези инициативи по т. Разни, дойде време да преминем към последната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 1 АВГУСТ 2017 Г.
Тук водеща е Комисията по правни въпроси, но доколкото става въпрос за въвеждането на норми, свързани с европейското законодателство, Законопроектът е разпределен и на КЕВКЕФ.
Сега давам думата на господин Стоянов – заместник-министър на правосъдието, да представи предложенията за промени.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател. Първо, искам да се извиня на Вас и членовете на Комисията, но преди това бях в Правната комисия, след това във Вътрешната комисия и оттам дойде забавянето.
На вашето внимание е представен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С този Законопроект се въвеждат няколко правни акта на Европейския съюз, по-конкретно директива 2013/40 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222 Правосъдие и вътрешен ред на Съвета.
На второ място, Директива 2014/57 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателно-правните санкции за пазарни злоупотреби.
На трето място, Директива 2014/62 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателно-правен ред на еврото и на други парични знаци срещу подправяне.
По-конкретно, по отношение на първата Директива бих искал да отбележа следното. Във връзка с нетранспонирането й в срок е изпратено официално уведомително писмо от Европейската комисия на 20.11.2015 г. по процедура за нарушение – първа фаза от процедурата. На 8 декември 2016 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, след което предстои съдебно производство пред Съда на Европейския съюз, предполагаем период от време октомври-ноември 2017 г. Тази Директива установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи с цел да способства предотвратяване на тези престъпления. За транспонирането на тази Директива в Законопроекта се предлага изменението на чл. 93 от НК, като вместо понятието „компютърна система“ се въвежда понятието „информационна система“.
Синхронизират се съставите и размерът на наказанията в няколко текста от НК – чл. 171, ал. 3, чл. 216, ал. 3, чл. 319а и 319д относно незаконния достъп до информационни системи, незаконната намеса в информационни системи и компютърни данни, както и незаконното прихващане на такива данни.
Към изпълнителните деяния по чл. 319б предлагаме да се включат пренасяне, повреждане, влошаване, скриване и спиране на достъпа. С предложените изменения на чл. 319б за първи път предлагаме да се криминализира създаването на така наречените „ботнети“ – установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер.
Втората Директива, която споменах в началото, касае наказателно-правни санкции за злоупотреби, свързана с информация относно пазара. Предлага се да се създаде Глава VІІ от Особената част, разпоредби от чл. 260а до чл. 260в, с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба.
Третата Директива, която се транспонира с предлагания ЗИД, е по отношение на защитата по наказателно-правен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. С цел осигуряване на подходяща защита на еврото и на другите парични знаци, чието обращение е разрешено със закон, чрез резултатни и ефикасни наказателно-правни мерки се предлага допълнение в чл. 244, ал. 1 от НК, като се предвиждат две нови изпълнителни деяния, а именно приемане и превозване. Същото е в съответствие с чл. 3, § 1, б. „В“ от Директивата.
Предлага се и допълване на чл. 244а, ал. 1, като се добавят изпълнителните деяния „приемане, придобиване, внасяне, изнасяне и превозване“ на парични знаци, които все още не са емитирани.
В чл. 246, ал. 3 се допълва кръгът на изпълнителните деяния с „приемане“.
На следващо място, предлагаме изменение на чл. 251 от НК. Това изменение е във връзка с получено допълнително официално уведомително писмо от 28 април 2016 г. от Генералния секретариат на Европейската комисия, отново свързано с процедура за нарушение № 2012/285 по описа на Европейската комисия за отстраняване на противоречия във връзка с режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане на граница, свързана с Европейския съюз. Разпоредбата е установена в чл. 251 от НК, като кореспондира на чл. 9 от Регламент 1889/2005.
На следващо място, предлагаме да се въведе засилена наказателно-правна защита срещу неправомерни действия, добили популярност в обществото като така наречените „кражби на фирми“.
На последно място в изложението бих искал да обърна внимание на предложението да се създаде нов чл. 240а от НК. То е във връзка с постъпили множество сигнали за извършване на незаконен добив на подземни богатства на територията на цялата страна. По този начин предлагаме инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства, което към момента представлява само административно нарушение. Това предложение цели да се гарантира в значително по-голяма степен защитата на изключителната държавна собственост, опазването на земните недра, земи, гори и природни ресурси.
Това са накратко предложенията. Общото между тях е, че са в изпълнение на ангажименти, които имаме към ЕС.
За пълнота искам да допълня, че този Законопроект беше внесен в предходното 43 Народно събрание през месец декември, но поради предсрочното прекратяване на мандата и разпускането му не можа да бъде внесено на Вашето внимание и подложено на обсъждане. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Днес и трите законопроекта са изостанали от предишното Народно събрание, но ето сега се включват нови хора, които могат да допринесат за по-доброто качество.
Колеги, въпроси по този Законопроект? Не виждам.
Мисля, че представянето на заместник-министър Стоянов беше доста ясно.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерски съвет на 1 август 2017 г.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Пълна подкрепа и за този Законопроект.
Днес Комисията е много единна в законопроектите, които разглежда.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Колеги, благодаря Ви също.
Колеги, понеже може би не финализирахме изцяло точка Разни, ако искате нещо да добавите на финала на заседанието? Не виждам желаещи. Благодаря Ви за участието.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 20 септември, от 15,30 ч. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Виржиния Петрова
