1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна, № 702-02-11, внесен от Министерски съвет на 20 октомври 2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерски съвет на 25 октомври 2017 г.

3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 21

На 1 ноември 2017 г., сряда, от 15,40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2017 година.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 година, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30-ти октомври 2017 година.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.
* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги и гости, имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред, има малка размяна в сравнение с това, което предварително бяхте получили, заради ангажименти на колегите, а те пък междувременно дойдоха, но вече сме се настроили да разменим точките:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка от друга страна, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2017 година.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 година, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30-ти октомври 2017 година.
4. Разни.

Други предложения по дневния ред има ли?
Моля, гласувайте. Всички 6 са „за“.
Без забавяне минаваме към точка първа от току-що гласувания дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ И УСТАВ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПУБЛИЧНО ПРАВО.
Наш гост по тази точка, който ще представи проекта, е Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията! Представям на Вашето внимание Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за учредяване и устав на Организацията за европейско публично право. Организацията е международна, създадена е през 2007 година по инициатива на Република Гърция. Към настоящия момент в организацията членуват редица европейски държави, включително държави членки на Европейския съюз – Гърция, Италия, Кипър, Унгария, Португалия, както и представителите на Европейската комисия и на Съвета на Европа.
Освен това в самата организация участват и три гръцки държавни институции: Министерството на правосъдието на Гърция, както и реномирани университети, предимно от страни от Европейския съюз. Основните цели на Организацията за европейско публично право са свързани със създаването и разпространяването на познания в областта на публичното право и управлението, включително международното, националното, и европейското публично право, правата на човека, електронно правосъдие, реформата в съдебната система. За постигане на своите цели организацията подпомага образованието, обучението и научните изследвания и осъществява дейности, които са свързани с институционалното и техническото сътрудничество в съответната област. Във връзка с това Организацията за европейско публично право е създала и редица образователни органи и програми, сред които Училището за европейско право и управление, Академията по европейско публично право, Академия за прозрачност и права на човека и Института за правосъдие и растеж.
В края на октомври 2016 година беше проведена среща между министъра на правосъдието на Република България и директора на Организацията, на която бяха обсъдени предимствата от присъединяването на държавата ни към организацията, включително и с оглед на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз, както и възможността за предоставяне на съдействие и обменна експертиза в сферата на правосъдието. След одобрението от Министерския съвет и предоставяне на мандат за водене на преговори на 19 декември миналата година министърът на правосъдието подписа от българска страна Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право при условията на последваща ратификация.
Участието на Република България в Организацията ще допринесе значително за подготовката на нашата страна за Председателството на Съвета на Европейския съюз в сферата на правосъдието и ще създаде основи за бъдещо сътрудничество в приоритетните области, като реформата в съдебната система, електронното правосъдие и юридическото образование.
Следва да се отбележи, че съгласно § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗНА – Закона за нормативните актове, глави Втора и Трета от същия Закон не се прилагат по отношение на законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори. С оглед на това не е необходимо извършването на оценка на въздействие, провеждането на обществени консултации и изготвянето на справка за съответствие с Европейската конвенция защита правата на човека, както и с практиката на Европейския съд.
Ето в този смисъл, моля Проектът да бъде одобрен от Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стоянов.
Колеги, имате ли въпроси?
Ако нямате, аз имам въпрос. Разбира се, че няма нужда от, както сам отбелязахте, оценка на въздействието и обществени консултации. Аз принципно подкрепям идеята, но бихте ли могли да ни кажете все пак с ратификацията на това Споразумение, тоест присъединяването на България към Организацията, какви финансови ангажименти поемаме, например има ли предвиден членски внос, защото като че ли не го видях в Споразумението? Седалището на организацията е в Атина, но по какъв начин държавата ни все пак се ангажира, освен с членство в организацията? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Действително седалището е в Атина. Не се предвиждат финансови ангажименти за Република България в резултат на ратифицирането на това споразумение и на устава на Организацията за европейско и публично право.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
С оглед на точка трета – държавния бюджет, това е една добра новина също. Малко са такива организации.
Колеги, ако няма някакви други въпроси, да преминем към гласуване. Моля, гласувайте приемането на първо гласуване на Законопроект за ратифициране Споразумението за учредяване Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017. За 6. Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, господин Стоянов, за участието. И остава да видим как ще гласува залата.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА, ОТ ДРУГА СТРАНА.
От Министерството на външните работи при нас е Георг Георгиев – заместник министър на външните работи, и Йордан Първанов трябва да е тук, но не е, Чавдар Жечев е тук – директор на Дирекция „Америка“ в Министерството на външните работи. Йордан Първанов ще дойде ли или? Няма значение, важното е че Вие сте тук.
Заповядайте, господин Георгиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Едно стандартно споразумение, макар че е първото междурегионално споразумение на Европейския съюз, то датира от 13 май 2006 година, когато във Виена на среща на високо равнище между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския басейн, държавните и правителствени ръководители на някои от държавите от Централна Америка, а именно Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа взимат решения за започване на преговори за сключване на това споразумение. През 2010 година Панама, която по това време следи преговорите в качеството наблюдател, пожелава да се присъедини също към тях и включването й е прието официално от страна на Европейския съюз след изменение на указанията на Съвета за водене на преговори от 10-ти март 2010 година. Преговорите успешно приключват през май същата година по време на срещата на високо равнище между Европейския съюз и държавите от Латинска Америка, Карибския басейн в Мадрид и на 22 март 2011 година в Брюксел текстът на споразумението е финално парафиран.
Споразумението за асоцииране, което е съставено в Хондурас на 29 юни 2012 година, съдържа 4 части. Първата е общи институционални разпоредби, втората е политически диалог, третата е сътрудничество и четвъртата е търговия. За времето, за което тече ратификацията от страна на всички държави членки на цялото споразумение и неговия пълен текст, е прието от 2012 година четвъртата, последна част за споразумението за търговия да се изпълнява с оглед на това, че търговията е криеща дълбок потенциал и капацитет, още повече с оглед на възможностите на държавите – и от страна на Европейския съюз, и тези в Латинска Америка, така че да не се спират търговските взаимоотношения между двете страни и затова е прието да се прилага временно частта, която се отнася до търговията. Въз основа на Решение на Министерския съвет от 6 юни 2012 година Споразумението е подписано от постоянния представител на България в Европейския съюз в Брюксел. Това се случва на 13 юни 2012 година.
А четвъртата част, за която вече Ви разказах – търговията от Споразумението, се прилага временно за Европейски съюз, Хондурас Никарагуа и Панама от август 2013, за Ел Салвадор и Коста Рика от октомври 2013 година и за Гватемала, която последна се притеснява – от декември 2013 година.
На основание 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, министърът на външните работи госпожа Екатерина Захариева внесе за разглеждане на заседание на Министерския съвет на 18 октомври 2017 г. Проект на Решение на Министерския съвет за Предложение до Народното събрание да ратифицира Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите от Централна Америка, от друга, като Министерският съвет прие с Решение № 618 от 19 октомври 2017 година, Предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението, като Споразумението подлежи, разбира се, и на ратификация от страна на Народното събрание.
Много ще бъдем доволни, щастливи и благодарни, ако Комисията подкрепи тази ратификация, съответно това да се случи впоследствие в пленарната зала. Споразумението наистина крие голям потенциал и за инвестиции, и за водене на многостранен диалог в сферите, които вече изброих, така че определено можем да кажем, че е от двустранен интерес и за Европейския съюз и неговите държави-членки, и за държавите, които са от Централна и Латинска Америка, и вече са се присъединили към него. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Колеги, въпроси по Споразумението?
Аз пак имам въпрос по това Споразумение и коментар, разбира се.
По принцип ние като държава доста се оттеглихме в този регион в годините след 1989-та и даже мисля, че нямаме посолство в нито една от тези страни, които са обект на Споразумението, нито пък имаме кой знае каква търговия или икономически обмен с тези страни. Разбира се, едно такова Споразумение сигурно дава възможности, които да се надяваме, че по някакъв начин ще бъдат използвани. Но бих искал да попитам, първо, дали все пак има някакъв анализ в Министерството на външните работи може би, а то би трябвало Министерството по икономика по-скоро да го направи, но какви са потенциалните възможности, ползи все пак от това Споразумение?
И второ, имате ли представа защо толкова дълго време се е забавила ратификацията от страна на България? Дали някакви процедурни или други някакви пречки е имало или по-скоро не му е дошло времето, не се е считало, че приоритет в тези години? Защото мен ме учудва, все пак това са пет-шест години от подписването, а пък ратификацията се случва едва сега. Иначе принципно подкрепям, разбира се, и ще гласувам „за“.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Вие сте прав, че в относителни стойности наистина има оттегляне от 11 посолства, които България е поддържала в региона, в момента имаме четири и е истина това, че в изброените вече държави нямаме дипломатическо представителство. Определено анализът, който сме правили и с колегите, и по време на посланическата конференция, която се проведе само преди няколко месеца, имахме нарочна среща, която касаеше Централна Америка, Карибския басейн… Със сигурност припознаваме региона като такъв, който крие много сериозен потенциал, капацитет и възможности, включително и за развитие на двустранна основа на взаимоотношенията между България и съответните държави, но и в сферата на многостранната дипломация, разбира се, това което касае в момента и споразумението между Европейския съюз и ЛАК.
Вече Ви казах, че търговията се припознава като най-сериозната сфера на взаимодействие между нашите държави от Европейския съюз и държавите, които са част по споразумението от региона на Латинска Америка, Карибски басейн. Така че да, в този смисъл определено икономическите и финансовите ползи, които има и за България като част от Европейския съюз, ще бъдат значителни. 22 са държавите понастоящем, които вече са ратифицирали споразумението, така че ние не сме единствената, която е останала от процеса, още шест, в това число и ние. Технически са причините. Не мисля или поне нямам информация за друг тип пречки, които са стояли пред него. Вие виждате, че то се е развивало доста в годините от 2006, когато за първи път е проведена среща, на която е взето решението за такова споразумение да бъде подписано, та до 2013 година, когато вече да бъде категорично парафирано и да се предложи за ратификация от страна на държавите-членки. Така че България в този смисъл не е изостанала, но, разбира се, ще бъде хубаво колкото се може по-бързо да ратифицираме споразумението. Това, което предполагам, е важно, тъй като Вие споменахте и е факт, че пак бюджетната процедура в момента тече, няма да настъпят косвени или преки последици за бюджета от включване в споразумението. Така че се надяваме само актив ще бъде това, което ще почерпим от него. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Георгиев.
Сега, докато коментирахте, се сетих, че в предишни мои качества имахме среща с външния министър на Панама и си спомням, че той искаше тогава България да изнася работници за Панама, предлагаше летището да бъде хъб към съответно Северна и Южна Америка, особено с Панама вероятно има доста възможности за съвместна работа.
Предлагам да минем към гласуване. Моля, гласувайте Законопроекта за ратифициране на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка от друга страна, № 702-02-11. За 6. Законопроектът е одобрен с 6 гласа „за“.
Благодаря Ви за участието, господин Георгиев и господин Жечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: И аз Ви благодаря и приятна работа на Комисията.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще се опитаме максимално бързо това да мине и през Народното събрание.

Вече можем да минем към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 ГОДИНА, № 702-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30-ТИ ОКТОМВРИ 2017 ГОДИНА.
Съвсем пресен законопроект. Аз все пак за протокола ще изброя колегите от Министерството на финансите, които са ни уважили да представят Законопроекта и да отговорят на нашите въпроси, ако има такива: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Мануела Милошева – директор на Дирекция „Национален фонд“. От Администрацията на Министерски съвет при нас са Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“, с него най-често се срещаме поради спецификата на нашата работа, и Милена Пеневска – държавен експерт в Дирекция „Централно координационно звено“. И от Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.: Таня Милева – началник на политическия кабинет, Сия Николаева – главен секретар, и Мариана Китова – главен счетоводител. Предполагам, че всички са тук. Някой от изброените и да го няма, в протокола е записан като присъстващ.
И така, давам думата на госпожа Петрова да представи Законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Бюджет 2018 година се подготвя в една по-благоприятна макроикономическа среда, предвид последните данни, които имаме за развитието на българската икономика и очакванията, заложени в макроикономическата прогноза и растежите на брутния вътрешен продукт от порядъка на 4-3,9 процента. Същевременно инфлацията започва да се съживява, което отново е признак за възстановяване на икономиката и също въздейства благоприятно върху приходната страна на бюджета.
Структурата на растежа също е благоприятстваща приходната страна на бюджета, тоест предполага по-високи приходи от данъци, дотолкова доколкото вътрешното търсене се усилва и виждаме едновременно вноса и потреблението да нарастват. Това също подпомага и улеснява формирането на бюджета от гледна точка на това, че приходите са осигурени.
Данъчно-осигурителната политика също е насочена към стимулиране на растежа, запазване на ниската данъчната ставка върху преките данъци. Имаме единна стандартна ставка върху косвения данък, ДДС основно. Не предвиждаме съществени увеличения в другите косвени данъци. Същевременно с реформите в частта на таксите и административната реформа облекчава очаквано тежестта за данъкоплатците в частта неданъчно облагане.
Имаме, естествено, повишение на размера на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ към ДОО с един процентен пункт през 2018 година, но това е свързано със стар ангажимент, който е заложен още през предходни години и това е всъщност изпълнение на графика по тези законодателни изменения.
Също се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съответно в размер на 510 лв. за 2018 година, а за следващите две съответно 560 и 610 лв. Отпада ска́лата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи съобразно облагаемия доход и от началото на следващата година се предвижда увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 480 лв.
Откъм разходната страна приоритетите за 2018 година предполагам всички вече сте ги чували неколкократно и по време на дискусиите в Министерския съвет, в „тристранката“ и сега ще ги повторя. Това е продължаване на реформите основно насочени в Сектор „Образование“, там имаме увеличение на финансовия ресурс под формата на възнаграждение на педагогическия персонал. Същевременно промяна на критериите за получаване на това възнаграждение като в допълнение към количествените критерии имаме и критерии за качество. Също имаме критерии, които са свързани със спецификата на региона и броя на населението в съответния географски ареал.
Разходите за отбрана също се увеличават и това е свързано с поет ангажимент в рамките на НАТО и солидарността с останалите страни от НАТО, така че нашият ангажимент тук е да постигнем разход в размер на два процента от БВП в съответно определения в стратегията за развитие на отбраната период.
За социалната политика разходите за отбрана са свързани с приоритета отбрана в рамките на Европейския съюз. В социалната политика също предвиждаме нарастване на разходите в това перо от бюджета, по-специално увеличаваме бюджета на МТСП, като от първи януари следващата година е предвидено увеличение на някои видове помощи и обезщетения, като същевременно обаче се запазва обхватът и финансирането на социалните услуги и най-вече по отношение на услугата „личен асистент“, „социален асистент“ и „домашен помощник“. Това са проблеми, които доскоро са били финансирани основно от Европейския социален фонд, а сега вече държавата трябва да влезе във функциите си и да замести европейските средства там.
По бюджета на Националната здравноосигурителна каса също има допълнително право на разходи в размер на 400 милиона лв. Важен компонент на разходите също са разходите за Българското председателство през следващата година, така че и там е осигурен необходимият ресурс.
По отношения на общите цели на фискалната политика ние предвиждаме свиване на дефицита – дефицит от един процент за следващата година, постепенно свиване до балансиран бюджет през 2020 година и консолидация в рамките на 0,4-0,5 % годишно за прогнозния период, което е приемлива стъпка и в Европейския съюз като цяло.
Дотук ще спра. Дългът също ще спада, предвиждат се емисии от около един милиард на вътрешния пазар, така че нетното увеличение на дълга да бъде отрицателно, съчетано с номиналното изпреварващо нарастване на брутния вътрешен продукт, това ще доведе до свиване на съотношението дълг към БВП до около 20% през 2020 година.
Спирам дотук. Ако има въпроси, вече сме на разположение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Петрова.
Не знам дали други от нашите гости искат да споделят нещо по бюджета, може би нещата, свързани с приходите и разходите по линия на средствата от Европейския съюз или? Ако има въпроси само.
Колеги, въпроси по така направеното изложение?
Не виждам.
Аз искам да попитам нещо, не знам въпросът дали да е към госпожа Петрова или може би по-скоро към господин Иванов, да кажа, че ние в нашето Становище, предварително подготвено, естествено сме акцентирали повече върху планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз, но, разбира се, с цялата необходима гъвкавост, с която трябва да се гледа на числата там, но имам следния въпрос. Преди няколко дни излезе едно Решение на Върховния административен съд, с което беше отменена Наредбата за прилагане на Подмярка 4.1 „Инвестиции в програмата за развитие на селските райони“. Споменавам я изрично, защото става въпрос за много голяма сума, там са близо половин милиард. Това, естествено, представлява риск, това Решение може да се обжалва пред петчленен състав, но, така или иначе, ще има допълнително забавяне, ако въобще се стигне до реално усвояване на тези средства. По какъв начин такъв тип рискове са отразени в бюджета?
Казвам го и във връзка с последните решения, свързани с Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“, където вече окончателно стана ясно, че част от средствата ще бъдат загубени, ще има корекции, по този въпрос допълнително вероятно ще коментираме малко по-нататък и с министъра на образованието. Но тези неща, които на практика са от последните дни всъщност, по какъв начин се отразяват в бюджета, тоест да има ли буфери или как реагира бюджетът на такъв тип рискове, които са свързани конкретно с европейските средства?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ще се опитам, а пък след това колегите, естествено, могат да допълнят.
Какво правим в Министерството на финансите? Госпожа Милошева в качеството й на ръководител на Националния фонд и на Сертифициращия орган следи отблизо процесите, свързани с налаганите корекции и отменяните корекция от страна на съд, казано по-общо. Вече имаме в резултат на разменена кореспонденция със съответните министерства и Управляващи органи статистика за размера на сумите, които са по вече приключени дела, също имаме очаквания за размера на сумите по дела, които са в процес още на неприключили дела. Тази сума по принцип се предвижда като буфер, но с цел да се стимулират Управляващите органи да представляват адекватно интереса на държавата било пред съда или пред Европейския съюз и пред данъкоплатците, казано най-общо. Принципът на възстановяване на тези суми е от бюджета на съответното ведомство. Това е заложено като принцип, като, естествено, сме наясно, че ще има и непредвидени разходи, които също трябва по някакъв начин Министерството да ги предвиди и само като най-крайна мярка може да се помисли за разпределяне на суми, които са в централен буфер.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Господин Иванов, Вие да ни осветлите по тези теми? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (гост): Аз по-скоро искам да се опитам да погледна малко по-глобално. Ние сме коментирали с Вас нееднократно на изслушвания, че ако тази година условно можем да я наречем като година на договарянето, следваща година вече влизаме в доста зрял етап на изпълнение, тоест на практика върху бюджета се очаква вече много по-сериозен натиск от гледна точка на европейските средства, защото тук вече в рамките на анализа са представени конкретни данни за конкретни проекти, по които вече ще имаме разплащания. От тази гледна точка ние много внимателно сме разгледали цифрите, работим съвместно с колеги от Министерството на финансите и са предвидени достатъчно средства, които да гарантират, че страната ни ще осигури необходимия национален принос, за да може ефективно да се усвои този ресурс.
По отношение на рисковете няма как да се предвидят всички рискове. Конкретно в този случай това, което казахте, разбира се, буди безпокойство. Фактът, че е отменена наредба от съда, предполага, че вътре са заложени определени разпоредби, които не са в съответствие със законодателството. Разбира се, в този случай трябва да се действа максимално бързо за да се приведе в съответствие със законовите норми, но това ще отнеме известно време, защото знаете, че има определени изисквания, които са свързани с публично обсъждане и така нататък. Но в случая пътят е ясен, трябва максимално бързо да се действа към това да се приведе наредбата в съответствие със законодателството.
По-скоро това, което е важно да се знае за следващата година, са две неща. Вие споменахте риска от така наречените commitement или автоматично освобождаване, а 2018 г. е първата година, където реално такъв риск се идентифицира и трябва да се следи много внимателно. 2017 година нямаше такъв натиск. Това, че в момента се идентифицира определен риск, споменахте програмата, която е за наука и образование, не значи, че сме загубили тези средства. Разбира се, трябва да се работи по съответните алтернативни сценарии.
В случая с Оперативна програма „Наука и образование“ това са средства, оценката най-общо казано с цялата условност, е за около 70 милиона лв., съответно 35, съответно рискът за 2018 година, но това много зависи от оценката, която в момента имаме за така наречената процедура за технологичните центрове, която вече е пред финализиране, тя е финализирана от Комисията, съответно в момента се разглежда от ръководителя на Управляващия орган и е много важно вече как ще тръгне реално изпълнението на тези проекти. Но ние сме коментирали нееднократно – винаги трябва да имаме и Сценарий „Б“, ако има някакво забавяне, защото това са големи, сериозни поръчки и там има рискове от обжалване, няма как на този етап да знаем със сигурност, но този риск трябва да се анализира. И там може да се мисли за алтернативни сценарии, които в момента се разглеждат, работи се по тях и се обсъждат с представителите на Европейската комисия.
И другият ключов момент, който също по един или друг начин кореспондира с усвояването на средства, е, че следващата година фактически ще докладваме изпълнението на индикаторите по оперативните програми. Сега, разбира се, това е индиректно, но за да може да изпълним тези индикатори, ни трябват проекти, които са в зряла фаза, по които има разплащания и вече реално погледнато се реализират ефекти. Важно е, защото 2019 година ни предстои така наречената „процедура по преглед на резерва“. Знаете, че за този програмен период е заложен такъв механизъм, съгласно който съответно се прави такъв анализ, това ще бъде на базата на годишните доклади, които са за следващата година и има механизъм, който е предвиден в регламентите, съгласно който средствата се насочват към приоритетните оси и към програмите, които най-малкото се реализират с успех, тоест постигат индикатори, усвояват се средства и така нататък. Това е също нещо, което е ключово, и което до голяма степен колегите са взели предвид при извеждането на конкретните цифри.
Пак казвам, нашият внимателен анализ и в резултата на съвместната работа показва, че в момента са предвидени достатъчно средства, за да може да се гарантира плавният процес по изпълнението на средствата, така че ние подкрепяме този вариант на Закона за бюджета.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Други въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Предвид на разясненията, които дадоха колегите, аз имам два уточняващи въпроса, може би към Националния фонд. Интересува ме, видях, че в проекта на Закона за бюджета са представени очакваните приходи от Европейската комисия във връзка с изпълнението на програмния период 2014-2020 г. Предвид на това, че старият програмен период беше затворен в края на миналата година, но имаше допълващи сертификати, представени от управляващите органи към края на март, кога се очаква окончателно потвърждение от Европейската комисия за изпълнението на стария програмен период и очакват ли се допълнителни постъпления и/или вече всички разплащания от Комисията към държавата са приключили?
И вторият въпрос е към господин Иванов, тъй като беше споменато, че се обмислят варианти на решение за управление на рисковете, свързани с евентуален декамитмънт. Сред тези варианти обсъждат ли се релокация на средства от програма в програма и ако да, кога е крайният срок, когато това трябва да се осъществи, за да не се получи загуба на средства и/или невъзможност за ползване на резерва през следващата година? благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, госпожо Милошева.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни, представители, накратко отговорът е: към момента няма нито една приключила оперативна програма, затворена от Европейската комисия по Програмен период 2007- 2013. Това може би не е изненада, защото трябва първо да приключат всички допълнителни обследвания на Комисията. По някои от програмите сме декларирали, че имаме нефункциониращи проекти и докато те не станат функциониращи, никой няма да ни плати оставащия баланс. По някои от програмите имаме и такива, които са дела, все още, заявили сме да ни пазят ресурс, за да приключат процедурите и в момента, в който те приключат и докладваме, че са приключили, тогава бихме могли да кажем, Комисията вече да има основание да излезе с решение.
Това, което мога да Ви кажа, е, че няма нито една приключила оперативна програма за нито една от страните членки, тоест в Комисията се наблюдава едно забавяне, но аз си го обяснявам лично с няколко фактора. Единият фактор е възможността да има гъвкавост от 10% между отделните приоритетни оси. Така че докато една програма не приключи изцяло, няма как да се плати окончателният баланс.
Другата гъвкавост е, както Ви посочих, всяка държава-членка, включително и България, се възползва от възможността да декларира нефункциониращи проекти. Това беше също един реверанс, най-общо казано, от страна на Европейската комисия, но той има своята цена – по-бавното приключване и затваряне на програмите.
Третият елемент, вече го споменах, са тези неприключили арбитражни процедури, които също изискват време. Очакваме приход, той не е голям на фона на доброто изпълнение, защото знаете, че изпълнението на оперативните програми е около 98%, което е един много висок резултат. България е получила като авансови и междинни плащания 95%, тоест при най-добрия вариант ние ще получим още общо за програмите около 3%. На фона на многото милиарди, бяха, мисля, около 16 милиарда заедно с националното съфинансиране, европейската част беше от порядъка на седем милиарда евро, на тези милиарди три процента са и голяма сума, но не чак толкова. Така че очакваме събитията да се развият благоприятно. Страната-членка е поела ангажимент на всеки 6 месеца да докладва за новооткрити нередности и финансови корекции. Те също се отразяват на крайния баланс по програмите. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Милошева.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (гост): По отношение на сценариите, които се разглеждат, възможни са три сценария. Обикновено анализът чисто учебникарски започва с това дали е възможно да стане вътре в програмата, защото предполага по-малка административна тежест.
Вторият вариант, който се разглежда, е прилагането на финансови инструменти. Тук, разбира се, аргументът не е само да спасим средства, а защото вече изградихме капацитет, националната структура, която се занимава с това нещо, вече има съществен напредък по отношение на избор на посредници и така нататък. И това е също вариант, който разглеждаме. Това, разбира се, е револвиращ ресурс, има силни аргументи в полза на това да се прилага. Приложен правилно, без да го абсолютизираме съответно като подход, би могъл да доведе точно до такива револвиращи ефекти.
Но, разбира се, се разглеждат варианти за прехвърляне между отделните оперативни програми, като това е процедура, която отнема малко повече време на практика и предполага в определен момент, когато имаме вече индикация, защото все още технологично е необходимо да се проследят определени процеси. Този процес предполага, че трябва да се третира малко по-рано от другите хипотези, които разглеждаме, защото наистина е малко по времеемък.
Това, което поне имаме като сигнали от Комисията, е, че ако съответно това бъде придружено със съответния анализ, който да показва логиката на това, което се случва и евентуалните ефекти, в повечето случаи имаме тяхното съгласие на етап сондаж, като логиката е такава, че мерките не трябва да се прехвърлят за нещо, което е коренно различно, а трябва да преследват, знаете че има такива оперативни, които си кореспондират помежду си и с по-силна синергия съответно, да се насочи в такава област, където отново ще преследваме целите, които поначало са заложени в програмните документи.
И може би две думи по отношение на резерва. Защо следващата година е важна? На практика защото се отчитаме, това е ключовата година, в която трябва да се отчете напредъкът, това е годината, в която е нормално вече да се отчете, защото реално усвояването следва своя естествен цикъл и вече навлизаме в по-зрялата фаза, така че е много важна следващата година по отношение на изпълнението. Много е важно, за да може да отчетем тези резултати и това е не само в контекста по принцип на нашия национален интерес от това, че имаме нужда от тези средства, а от гледна точка въобще на цялостния дебат, с който стартираме следващия програмен период. Не е тайна, че в момента има много обвинения, че кохезионната политика не реализира достатъчно резултати. Чува се, съответно се използва като аргументи от страната на донорките, имаше съответно среща с господин Йотингер миналата седмица, той също каза, че този дебат ще бъде много труден и е много важно, тук вече трябва да се гледа по комплексно, дори и извън националното ниво, да показваме добри резултати.
И другото което е, да ги комуникираме, защото понякога има много добри резултати, но те не се комуникират по правилния начин, което предполага тази мантра, че, едва ли не, кохезионната политика не реализира добри резултати, което съответно не отговаря на истината.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Василева, някакъв коментар?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Освен да изразя съгласие и готовност и ние като народни представители да съдействаме за промотирането на тази политика, това е безспорен приоритет по времето на нашето Председателство.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Естествено, за държавите донорки особено е важно не толкова колко процента сме усвоили, даже да са 100%, а резултатът, който постигаме, тоест трябва да се опитаме ефекта да комуникираме повече, а не толкова процентите, те са повече за вътрешна употреба, това ни е ясно.
Един коментар само. Въпреки че има Председателство в следващите шест месеца, тоест първата половина на годината, ние в никакъв случай няма да оставим на заден план контрола на европейските фондове, обмисляме даже да променим системата, по която го правим, да бъде по-ефективно и да навлиза малко повече в дълбочина, а не както досега се е правело едно стандартно събиране на информация от Управляващите органи. Така че от наша страна ще имате подкрепа в комуникирането, но, надявам се, и по ефективен контрол, каквато е нашата задача.
Да минем към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет. Преди самото гласуване все пак да направя една уговорка, че нашата комисия е специфичната, тя е на паритетен принцип, така че когато има високополитически законопроекти, това се отразява и на резултата от гласуването тук. Та не всичко е въпрос на консенсус, както се казва.
Моля, гласувайте Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 година, № 702-01-38. За 2, против няма, въздържали се 5. С два гласа „за“ и пет гласа „въздържали се“ Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2018 г. не е подкрепен от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Големият дебат, разбира се, ще бъде в залата.
Благодаря Ви за участието и за представянето и до нови срещи!

Преминаваме към т. 4:
РАЗНИ.
Ако позволите, съвсем кратко в т. „Разни“ буквално няколко изречения. Видяхте пред себе си вече почти финалния вариант на Програмата за Среща на председателите на Комисии по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз, която ще се проведе на 21 и 22 януари следващата година. Следващата стъпка е съгласуване на този Проект за Програма с така наречената „Тройка“. Днес следобед беше изпратено чрез нашия представител в КОСАК да се направи това съгласуване. Техническите детайли ги уточняваме. Тъй като е първото събитие, наистина срещаме известни проблеми, но мисля, че в следващите няколко седмици те ще бъдат уточнени. Касае се за това доколко Бояна ще бъде в състояние да поеме това събитие. Има някои технически въпроси, които трябва да бъдат решени, за да сме сигурни, че това ще бъде възможно, но работим върху резервен вариант срещата в края на краищата да се проведе тук, в Народното събрание и това техническия е възможно, но пък възникват други трудности. Ще Ви информирам по-подробно следващата седмица.
Между другото следващият четвъртък, понеже имаше такива желания от членове на Комисията, ще организираме едно посещение до Бояна, за да видим как вървят ремонтите не само заради нашето мероприятие, но и все пак да видим до какъв етап е стигнала и чисто техническата подготовка на мероприятието. Това е едно.
И второ, ще обмислим възможността следващата сряда да поканим, може би за изслушване в Комисията, ръководството на НДК. Един от членовете на нашата комисия предложи това, за да видим тук в един по- пряк диалог, а може и писмена информация да изискаме, ще го уточним, да видим дали изобщо ще бъде възможно до средата на януари да приключат ремонтите там, тъй като първото парламентарно събитие, което пък ще се проведе в НДК през февруари, е по външна политика и сигурност, наистина голямо мероприятие. И колегите от Външната комисия като че ли имат някои притеснения вече на този етап, така че може би е добре да поканим ръководството на НДК тук. Това ще го уточним с Лиляна Павлова и съответно с министъра, който е принципал на НДК, но въпросът е все пак да имаме по-пряка информация какво се случва там и на какъв етап са ремонтите.
Впрочем с господин Иван Иванов имахме мероприятие в НДК в събота, не сме се качвали до Зала 3, но определено официалният вход, който е отзад откъм А6, не е на етапа, който мислехме, че ще бъде. Защото когато преди няколко седмици посетих НДК, заявиха, че до средата на ноември всичко ще бъде приключено, такъв беше графикът, но като гледам за две седмици това не може да се случи и очевидно има забавяне, каквото и да се говори, трябва да го уточним. Тук вече е въпросът не е политическа атака, а на желание всичко да е както трябва навреме. Така че това е едното.
Второто, което искам да споделя с Вас, е по въпроса за материала, който нашата комисия се предполага, че трябва да одобри следващата седмица на 8-ми, който ще бъде и приносът, така да се каже, на Народното събрание към Националната програма за Председателството.
Само искам да споделя, че междувременно предприехме действия по уточняване какъв характер трябва да има този документ, коментирал съм го и с председателката на Комисията по външна политика, съответно с отдела, който се занимава с парламентарната дейност тук. Даже намерихме някои стари Решения на Народно събрание в тази сфера и се очертава разбирането, че това трябва да е решение на Народното събрание, което, естествено, ще има преамбюлна част.
Самото Решение ще отчете дейността, извършена до момента от правителството, принципна подкрепа най-общо за приоритетите и ще даде някои акценти, които ще бъдат под формата по-скоро на препоръка към правителството, тъй като програмата я одобрява правителството, не Народното събрание. Така че трябва да отчетем нашите възможности като Народно събрание.
В момента се сглобява текстът на база на всички дискусии, които проведохме досега по различните теми от приоритетите, отбелязани в Националната програма и на база на предложенията и позициите, които дойдоха от ресорните комисии, които пък проведоха обсъждания на Националната програма със съответните министри.
Намерението ни е вече към петък сутринта материалът да е готов, да се изпрати до членовете на Комисията и съответно максимално да се съгласува и чрез Вас с Вашите политически сили, но вероятно и на някакво равнище ръководство на парламентарни групи, за да може по възможност всякакви проблеми да бъдат максимално изчистени.
Желанието ни е документът, който бъде приет от Комисията, без съществени проблеми да бъде гласуван максимално широко и от Народното събрание.
На 17-ти ноември планираме това да стане, отбележете си също в календарите. Желанието ни е това да бъде точка първа в петъчната програма, като съм си позволил предварително да информираме вицепремиера и министъра на външните работи Екатерина Захариева и министъра за българското председателство Лиляна Павлова, а най-вероятно министър-председателят ще бъде в Гьотеборг за срещата на Европейския съвет, но разчитам, това вече е въпрос на допълнителни уточнения, през декември когато вече бъде приет окончателният вариант на програмата, тя да бъде представена в парламента от министър-председателя, но това вече е въпрос на уточнение. Мисля поне че така е редно.
Така че това, е което имах да споделя с Вас. Ако имате някакви допълнителни коментари, въпроси? Не виждам. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,32 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Антон Лазаров