1. Обсъждане и приемане на Проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г., № 754-02-95 от 21.11.2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерски съвет на 02.11.2017 г.

3. Информация за предстоящото Пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК) в гр. Талин, Естония.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 23

На 22 ноември 2017 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.), № 754-02-95, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 21 ноември 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.
3. Информация за предстоящото пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК) в гр. Талин, Естония.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, имаме кворум – можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Проект на Решение за приемане на Позиция на Народното събрание по проекта на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.), № 754-02-95, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 21 ноември 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.
3. Информация за предстоящото пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК) в гр. Талин, Естония. – Това предстои в началото на следващата седмица.
4. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 8 гласа.
Двама от нашите колеги са в командировка в чужбина.

 
По точка първа от дневния ред.
За уточнение да информирам, че Проектът за решение, който беше внесен вчера и разпределен на нашата Комисия, е резултат от доста сериозна работа на парламентарните комисии в българския парламент под координацията в известна степен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тъй като в Правилника на Народното събрание нямаше разписана процедура конкретно за това как да оформим този принос, в резултат на координация между политическите сили стигнахме до този резултат – да бъде внесен Проект за решение, който след това да бъде разгледан и приет от Комисията по европейските въпроси, след това вече да върви с доклад от Комисията по европейските въпроси към пленарната зала, което очакваме да се случи следващата седмица.
По Проекта, който беше внесен вчера, междувременно постъпиха писмено някои предложения. Зная, че има колеги, които имат готовност и устно да направят предложения. За да не става дискусия, която понякога няма край, предлагам да вървим вече параграф по параграф по това Проекторешение, да питаме има ли предложения, няма ли, да ги приемаме, за да бъде ефективна нашата работа.
Съгласни ли сте, колеги, така да подходим? – Да.
По тези, по които няма предложения, изобщо да не ги чета и да стигаме до онези, по които има.
По абзаца, който започва: „Като се води от убеждението, че първото Българско председателство…“, има предложения за промяна от госпожа Имрен Мехмедова.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашето предложение е следното:
„Като се води от убеждението, че Председателството на Съвета на Европейския съюз предоставя възможност на Република България да постави в центъра на дневния ред на Европейския съюз ясни приоритети, които са от ключово значение за страната и Европейския съюз;“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тъй като и тук не е съвсем уточнена процедурата, единият вариант е да гласуваме абзаца първо така, както е; другият вариант е да гласуваме самото предложение. В единия вариант ще утвърдим абзаца и няма да има негативен вот, в другия евентуално може да се отхвърли предложението.
Имате ли мнения по въпроса – как предпочитате да бъде?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Мисля, че по-ясният и по-чистият вариант е да гласуваме предложенията, които са направени от народните представители, и после, естествено, ще гласуваме Проекта на решение в цялостния му вид.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Ако няма възражения, така да подходим.
Който е съгласен да подкрепим предложеното изменение от госпожа Имрен Мехмедова, моля да гласува.
За – 1, против – 3, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
По следващия абзац, който започва: „Като възприема Председателството на Съвета…“ – няма да го чета, защото го имате пред себе си, да пестим време, предлагам, госпожо Мехмедова, да представите Вашето предложение за корекция.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви.
„Като възприема Председателството на Съвета на Европейския съюз като важна национална задача, която ще позволи на България да изиграе проактивна роля и в сътрудничество с останалите държави-членки и европейските институции да работи за общия интерес в отговор на очакването на гражданите за сигурна, солидарна, обединена и социална Европа;“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Който е съгласен да приемем това предложение, моля да гласува.
За – 1, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
По следващия абзац, който започва: „Като отчита засилената роля…“ – тук има предложение за нов текст. Струва ми се, че е нов абзац, тъй като съдържанието е различно.
Да го предложите като текст.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: „Като отчита възможността България да представи богато културно наследство на страната, историческите връзки с Европа и с другите страни, наследство от минали поколения и завещания към бъдещето;“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Който е съгласен да приемем направеното допълнение към текста, моля да гласува.
За – 1, въздържали се – 7.
Преминаваме към следващото предложение – също допълнение към текста.
Да го представите, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„Като обръща внимание на задължението на държавите-членки да развиват и поощряват уважението към правата на човека, основните свободи за всички, без разлика по расов, полов, езиков признак, национална принадлежност, религия или здравословно състояние, и да се борят с проявата на нетърпимост;“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако позволите, тук искам да направя един коментар преди гласуването. Разбира се, ако има някакви мнения по тези предложения, имаме възможност и за коментар. Сигурен съм, че едва ли има народен представител, който по принцип да е против това държавите-членки да развиват и поощряват уважението към правата на човека и всичко, което е изписано тук, но искам да обърна внимание, че по принцип това не е проект на обща декларация, с общи пожелания, а е предложение за решение. По принцип сме се стремили преамбюлната част да бъде минимална, защото в решенията почти отсъства такава преамбюлна част. Затова, поне от предварителната координация, която направихме с някои от колегите, без да отхвърляме съдържанието на този текст, аз лично ще гласувам „въздържал се“ това да се включи в Проекта за решение, тъй като от моя гледна точка той размива фокуса на това, което се опитваме да направим като Комисия и като парламент.
Други мнения? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Който подкрепя направеното предложение от госпожа Мехмедова, моля да гласува.
За – 1, против – 1, въздържали се – 6.
Предложението не е прието.
Следва по-скоро техническо предложение – вместо „отчита“, да се запише „отбелязва“.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Това можем да го оттеглим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожа Мехмедова го оттегля, за да не губим време в гласуване, тъй като на практика означава едно и също.
След това там, където е текстът за значението на Парламентарното измерение, има предложение за нов текст от госпожа Мехмедова.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„Като се вземат предвид застрашителните размери на националистическата вълна в Европа, както и геополитическите и геостратегическите особености на Балканите, като припомня, че трите председателства – Естония, България и Австрия, имат за цел да възприемат широкообхватен и интегриран подход за предотвратяване на насилствения екстремизъм, като пред този подход акцентът се поставя и върху ролята на образованието, междукултурния диалог, зачитането и опазването на общите ценности, основните права и свободи и принципите на правовата държава;“.
Искам да направя едно уточнение, че този абзац специално е взет от Доклада на Европейския съюз, в който е представена 18-месечната програма на Триото.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Мехмедова.
Бих искал тук също да добавя нещо. По принцип въпросът за националистическата вълна, а и за крайнодесните преди всичко, в някои случаи – и крайнолеви политически формации, които създават определено напрежение в част от страните членки и на вълната на определено антиевропейски тези развиват своята популярност – това са неща, които със сигурност притесняват и Българската социалистическа партия, сигурен съм, че и всички политически сили в България, защото нерядко фокус на негативните коментари и послания са някои от новите страни – членки на Европейския съюз.
От гледна точка на желанието ни да се опитаме максимално да фокусираме върху конкретните неща нашия Проект за Решение и като имам предвид, че по-нататък в самите решения имаме текст, който гласи следното: „за възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект и за приобщаване към ценностите на Европейския съюз в отговор на нарастващото разединение и за противодействие на надигащите се радикални антиевропейски движения“, смятам, че е по-силно да остане другият текст, защото той е в решенията, а да не го добавяме към преамбюлната част, тъй като това на практика допълнително размива посланията ни. Разбира се, това е мое мнение.
Друг иска ли да сподели нещо?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да кажа, че това предложение е непълно, защото то не отчита засилените ислямистки крайни действия, придобиващи вече много силен антиевропейски характер. Не можем да не споменем това като заплаха. По тази причина смятам, че това е едностранчиво разглеждане на проблема, без да отчита и другите, и то реални опасности, които предизвикват този национализъм в Европа. Това е крайният ислямизъм, който започна да шета из европейските градове и страни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Петров.
Преди да пристъпим към гласуване, само ще отбележа, че въобще въпросите за крайните движения, за крайните религиозни движения също – все теми, които притесняват и българските граждани, не по принцип европейските, са тема, с която нашата Комисия ще трябва да се занимае в един момент.
Ще ви предложа в някое от следващите заседания как евентуално бихме могли да го направим, защото определено си струва това да бъде една от нашите теми. Българският парламент по принцип да се занимава и с това, разбира се, във взаимодействие с други комисии, които имат отношение по тази проблематика, за да не се създава впечатлението, че го правим като отговор и само защото в Комисията по европейските въпроси по някакъв начин се занимаваме с Европейския съюз и затова за нас е важно. Напротив, ще ангажираме останалите комисии, които имат отношение по това, и ще видим как да организираме нашата работа, защото тук става въпрос и за нарастващия антисемитизъм, който не е отбелязан също, и други такива неща, които изискват по-цялостен подход, а не откъслечно вкарване в това решение – от моя гледна точка.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Коментарът, който имам, е, че текстът, който е в решението, наистина има по-голяма тежест, отколкото в преамбюла и ние имаме съгласие той да остане. Вие го прочетохте, така че можем вече да гласуваме.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Който приема направеното от госпожа Мехмедова предложение, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 5.
Предложението е отхвърлено.
Сега преминаваме към конкретните решения.
Госпожа Мехмедова предлага т. 1 да отпадне. Трябва още нещо да уточним – тъй като в предложенията на госпожа Мехмедова отсъства последният абзац от преамбюла, който имаме, в който се говори за „заявената готовност и отстояваната досега политика за търсене и постигане на съгласие“, предполагам, че идеята е била да отпадне. Или да остане? (Уточнение от народния представител Имрен Мехмедова при изключени микрофони.)
Понеже в първия вариант отсъстваше, предположих, че има желание да отпадне.
Има предложение т. 1 да отпадне и да започнем с т. 2, но трябва да гласуваме.
Който е съгласен т. 1 от решенията да отпадне, моля да гласува.
За – 1, против – 7.
Точка 1 остава.
В т. 2 госпожа Мехмедова предлага, вместо „Предлага на българското правителство“ – „Възлага на българското правителство“.
Извинявам се – казах го вместо Вас, госпожо Мехмедова, но няма значение, тъй като е само една дума. Тя не е без значение, разбира се.
Който е съгласен да приемем предложението на госпожа Мехмедова, моля да гласува.
За – 1, против – 3, въздържали се – 3.
Остава „Предлага“.
Тук трябва да направя уточнение, че Председателството на Съвета на Европейския съюз – правя го, защото и онлайн се излъчва нашето заседание, е преди всичко ангажимент на правителството. Всъщност приемането на програмата за това Председателство е отговорност на правителството. В случая ние, като Народно събрание, правим своите предложения и съм сигурен, че правителството ще ги отчете, но не би трябвало пряко да се намесваме върху приемането на самата програма по този начин – с термина „Възлага“. Това го уточнявахме, за да сме сигурни, че сме коректни в нашите решения. Повтарям, правителството съм убеден, че ще се съобрази с това, което ние предлагаме.
По т. 2 госпожа Грозданова има предложение.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Точка 2 – тъй е ясно, че темите и досиетата, които са предложени, не могат да бъдат финализирани по време на Българското председателство, някои от тях няма да бъдат финализирани дори по време на Австрийското председателство, но пък някои от тях ще бъдат завършени по време на българското, предлагам да отпадне „и продължи работата по тях и след приключването на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз“.
Текстът да бъде: „Предлага на българското правителство при приемането на окончателната програма да вземе предвид следните теми, идентифицирани от Народното събрание като краткосрочни и дългосрочни приоритети за Европейския съюз и за България“ поради това, което обясних.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Тук подкрепям това предложение, защото то е по-елегантен начин да кажем, че голяма част от темите, които ние поставяме в нашето решение, няма да могат да бъдат приключени в рамките на нашето председателство – някои от тях ще бъдат обаче. Затова формулировката „краткосрочни“ за тези, които ще бъдат приключени, и „дългосрочни“ за онези, по които то ще трябва да продължи да работи и след това, е точна. Даже бих казал – по-ясно насочва правителството към това, което ще очакваме от него като парламент.
Друго мнение по въпроса? Не виждам.
Който е съгласен да приемем предложението на госпожа Грозданова, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Продължаваме нататък – стигаме до частта, която е „Разширяване и регионално сътрудничество“, където имаме три предложения.
Едното е на госпожа Мехмедова.
Второто тире от т. 2.5. „- приемане на финален документ…“.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашето предложение е да се добави към тази точка:
„- приемане на финален документ от срещата на върха в София за Република Турция, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз в подкрепа на демократичните процеси в Турция и продължаването на преговорния процес;“. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Въпрос на номерация.
Има ли коментари по предложението? Не виждам.
Който е съгласен да го приемем, моля да гласува.
За – 1, против – 3, въздържали се – 4.
Не се приема.
Преминаваме към предложението на госпожа Грозданова – всъщност две.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Гледаме Проекта за решение, който е внесен – точка „2.5. Разширяване и регионално сътрудничество“. Последното изречение „насърчаване на добросъседските отношения и трайно преодоляване на съществуващите националистически и радикални убеждения;“ предлагам да отпадне от текста поради обясненията, които и господин Вигенин направи в началото, че в такъв документ е трудно да се обхванат всички проблемни теми в тази област.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Други мнения по въпроса? Не виждам.
Искам да уточня, че тази тема вече сме я засегнали в предишен параграф. Второ, тук по принцип говорим за много конкретни неща, свързани с конкретните реформи, свързаността на региона, контактите между хората. Тази добавка има доста по-общ такъв характер. Аз лично подкрепям предложението на госпожа Грозданова този текст да отпадне. Това не значи, че сме против насърчаването на добросъседските отношения, но тук коментираме конкретен текст в конкретен документ. Иначе това е принципна позиция, която подкрепяме.
Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към следващото предложение на госпожа Грозданова.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги, в края на т. 2.5., след текста за Черноморския регион предлагам да внесем нов текст, който засяга държавите от Източното партньорство и работата на Европейския съюз с тях. Текстът е:
„- прилагане на резултатите от Петата среща на високо равнище по Източното партньорство, насочени към изграждането на демократично, стабилно, проспериращо и устойчиво пространство в държавите от Източното партньорство, като един от приоритетите на Европейския съюз и на триото председателство – Естония, България, Австрия.“
Естония акцентира на този приоритет. След България и Австрия Румъния също ще бъде фокус на тяхното председателство. Смятам, че ние не бива да оставяме празна нишата за тази тема, затова предлагам такъв общ текст, който все пак да посочва, че ще работим и с държавите от Източното партньорство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Коментари по това предложение?
Аз подкрепям включването на този текст, тъй като Източното партньорство е една от политиките, които са важни за България, още повече, че то обхваща страни, които са в непосредствено съседство на България. Там има големи български общности – говоря за Украйна, Молдова. Така че донякъде това припокрива и другия приоритет за Черноморския регион, тъй като част от тези страни са черноморски. Всъщност пет от шестте страни от Източното партньорство участват и в Черноморското икономическо сътрудничество. Желанието ни да има по-голяма видимост на Черноморския регион, което изразяваме в предходната точка, ще бъде уплътнено, ако с достатъчно внимание се гледа и на Източното партньорство. Тази точка идва точно навреме, защото в петък се провежда Срещата на високо равнище на Източното партньорство, а нашето решение ще бъде гласувано другата седмица – след тази среща.
Който е съгласен да приемем предложението на госпожа Грозданова, моля да гласува.
За – 8.
Преминаваме към т. 3 – госпожа Мехмедова има предложение да заменим „Насърчава“ с „Възлага“.
Може би някаква мотивация или да преминем към гласуване.
Тук все пак да не излезе, че щадим правителството – в никакъв случай, но идеята е, че от гледна точка на съдържанието на параграфа това не е нещо, което е изцяло във възможностите на българското правителство – да постига конкретен резултат. Ние трябва да възлагаме нещо конкретно.
В случая говорим за работа на правителството за приемане на балансирани решения с цел запазване на единството. Това е по-скоро препоръка към правителството, тъй като не можем да възложим и да го задължим – това е нещо, което не зависи само от българското правителство. Аз лично бих предложил да остане терминът „Насърчава“, но, разбира се, трябва да подложим на гласуване предложението.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 1, против – 3, въздържали се – 3.
Остава думата „Насърчава“, но пък ние ще изискваме след това и в парламентарния контрол.
Мисля, че с това изчерпваме направените предложения. В тази връзка все пак да спомена, че ние възлагаме на министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите и очакваме Програмата на Република България за Председателството на Съвета на ЕС. Не очакваме, а възлагаме всъщност на Министерския съвет, след нейното приемане, да бъде представена в Народното събрание. Това ще стане вероятно към средата на месец декември.
Предлагам с гласуваните предложения да гласуваме Проекта за Решение в цялост.
Който е съгласен да приемем внесения Проект за Решение с направените корекции, моля да гласува.
За – 8 гласа.
Благодарим на госпожа Мехмедова.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, подкрепям Проекта за Решение, защото принципно ние сме „за“ този текст, който беше – нашите предложения бяха само допълнение. Това исках да уточня. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Разчитам на пълноценна и ползотворна дискусия, когато обсъждаме този Проект, и съм сигурен, че част от посланията, които не намериха място тук, ще бъдат казани там. Естествено, искам да Ви поздравя, колеги, за работата, която извършихме в тези месеци, особено от юли насам, и усилията да съгласуваме текста. Не е лесно – всяка политическа сила направи своите компромиси, за да стигнем до такъв общ текст, но доверявам, че най-важните неща за България, за българските граждани са в него. Всяка политическа сила може да разпознае в него своите най-важни елементи. Така смятам, че трябва да работим по важни за България въпроси, благодаря Ви за което. Надявам се, че този дух на сътрудничество ще продължи и в Народното събрание следващата седмица, и в шестмесечното Председателство, което ни предстои.
С това т. 1 е приключена.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, № 702-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2017 Г.
По този Законопроект наши гости са – благодарим им за това, че днес са в такъв състав при нас: Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране, Юлия Димитрова – главен секретар на същата Агенция, Деяна Досиева, директор на дирекция „Радиационна защита“ – надявам се да ни кажете нещо и за последните коментари около радиационния облак над страната, мисля, че е важно, Катерина Костадинова – началник-отдел „Сигурност на ядрената енергетика“ в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“, Министерството на енергетиката, Полина Денчева – началник-отдел в дирекция „Административни актове и договори“, Министерството на здравеопазването, и Илия Тасев – главен експерт в дирекция „Здравен контрол“, Министерството на здравеопазването.
Кой ще представи Законопроекта?
Господин Алексиев, заповядайте.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател на парламентарната Комисия! Ще ми позволите с няколко думи да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
С този Проект ние сме си поставили за цел да въведем в българското законодателство изискванията на Директива 2013/59/Евратом на Съвета на Европейския съюз, която определя основни норми на безопасност за защита срещу опасностите – това е помощно заглавие на Директивата, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение. Тази Директива кодифицира законодателството на Европейския съюз в областта на радиационната защита, като въвежда съществените изисквания в тази област – съгласно чл. 106 на Директивата държавите членки са длъжни да транспонират в националните си законодателства до 6 февруари 2018 г.
Какви са основните акценти в контекста на Директивата? Тя установява степенуване на тежестта на изискванията в регулирането и контрола на дейностите при използване на ядрената енергия, като въвежда уведомителен, регистрационен и лицензионен режим за случаите на планирано облъчване и регламентира критерии, изисквания за прилагане на тези режими. Досега изискването е било прилагане на лицензионен режим на общо основание за всяка дейност, при която радиационният риск за работници и за лица от населението не може да бъде пренебрегнат.
Степенуване значи тежестта на изискванията към лицата или към лицето, което осъществява разрешената дейност, да съответства на степента на риска от тази дейност, която, разбира се, му се разрешава. Това значи да не се прилагат най-строгите изисквания на общо основание, без да се отчита спецификата на всяка обособена дейност, която предварително е била обоснована, че носи повече полза, отколкото вреда, че си струва тя да бъде разрешена за осъществяване.
Съгласно Директивата всички дейности при ситуация на планирано облъчване подлежат на уведомление. И в зависимост от риска регулаторният контрол може да се ограничи само до прилагане на уведомителен режим, който включва в себе си инспекции с подходяща честота. Дейностите, за които трябва да се прилага лицензионен режим, са определени изрично – чл. 28 на Директивата. Съгласно чл. 27 на Директивата всяка държава-членка може по своя преценка да въведе в националното законодателство регистрационен или лицензионен режим за дейности, които не са изрично упоменати в този чл. 28.
Освен това, съгласно чл. 26 от Директивата дейностите с пренебрежим радиационен риск са освободени от регулиране. Тоест за тях не се изисква прилагането на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим.
Понастоящем в действащото законодателство в Република България със Закона за безопасно използване на ядрената енергия е определен единствено разрешителен режим, тоест издаване на лицензии и разрешения, без да е предвиден регистрационен режим за определени дейности там, където това е разумно и може да бъде обосновано за безопасно. Доколкото, разбира се, регулиращите режими се въвеждат само със закон, транспонирането на европейската Директива налага промени и в действащия Закон за безопасно използване на ядрената енергия.
Въвеждането на диференцирано регулиране, значи на уведомителен и регистрационен режим, прилагайки този степенуван подход съобразно Директивата, ще доведе до облекчаване на административни процедури и тежести по отношение на лицата, които осъществяват дейности в приложното поле на този Закон.
Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение разпоредби – в параграфи от 1 до 36, считаме, че са в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 2013/59/Евратом и са съобразени с действащото българско законодателство в областта на радиационната защита.
Приемането на представения Законопроект за изменение и допълнение ще допринесе за надграждане и усъвършенстване на националната регулаторна инфраструктура, за осигуряване на радиационната защита при професионалното облъчване на лицата в България, при медицинското облъчване и облъчване на лица от населението. Ще се повиши ефективността на регулаторния контрол както за ситуации на планирано аварийно облъчване, което е регламентирано понастоящем в определена степен, така и при ситуации на съществуващо облъчване или така наречените „заварени случаи“, каквито има и при нас, и в други държави на Европейския съюз, които ситуации на съществуващо облъчване попадат в обхвата на европейската Директива.
Въвеждането на изисквания за освобождаване от регулиране и регламентирането на уведомителен, регистрационен и лицензионен режим ще намали значително тежестта на административното регулиране върху лицата, които извършват дейности. Облекчаването на регулаторния режим, основано на степенувания подход, в същото време е съчетано с адекватни изисквания към регулаторния контрол и считаме, че няма да доведе до компромиси с безопасността при извършване на дейностите по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
При подготовката на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия ние не сме пренесли формално изискванията на Директивата. Опитали сме се да си дадем ясна сметка за влиянието и последствията на всяко изискване и сме се старали в максимално възможната степен да оптимизираме нейното прилагане по отношение на обоснованост на дейностите.
Транспонирането на Директива 2013/59/Евратом в пълен обем ще приключи след приемането на наредбата по § 13, т. 2 от представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Проектът е подготвен – предстои съгласувателната процедура и внасяне в Министерския съвет за приемане на тази наредба.
Ако считате, че има време и е целесъобразно, мога да Ви представя накратко и основните изменения, които се предлагат във всеки от параграфите от 1 до 36, както казах, на Проекта за изменение и допълнение на Закона.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че няма нужда по конкретните изменения, защото ние имаме Проекта, извадили сме и в нашия доклад основните елементи, които се променят.
Ако приключихте, по-скоро да минем към конкретни въпроси, ако имат колегите. Нямат.
Ако позволите, аз искам да задам въпрос. Първо, един коментар към Проекта на закон – има таблица за съответствието, така както се изисква. От тази таблица не можем да направим извод, че не е въведено коректно европейското законодателство. Обратното, доверяваме се на Вашите експерти, че Директивата е въведена така, както би следвало да бъде.
Моят въпрос е следният. Така както цялостно разбирам идеята, една част от тези промени са свързани с облекчаване на регулаторния контрол и режимите, което ще улесни стопанската дейност, както е написано. Аз обаче принципно винаги изпитвам известни притеснения, когато в името на облекчаване на стопанската дейност занижаваме изискванията към стопанските субекти и в някаква степен разчитаме повече на тяхната коректност и по-малко като че ли на контрола от страна на държавата, защото се въвеждат регистрационни и уведомителни режими.
Сигурно въпросът ми Ви изглежда непрофесионален, но това е нещо, което мен лично малко ме притеснява. Повтарям, това е изискването на Директивата, но от Ваша гледна точка, като експерт в темата, тази стъпка може ли да се тълкува в някаква степен като създаване на по-високи рискове за здравето на българските граждани? Сигурно ще кажете „не“, но все пак есенцията каква е тук – промяна на режимите? Това ми е единият въпрос.
Вторият, който няма връзка с това – аз намекнах: Вие всъщност регистрирахте ли завишаване на радиационния фон в последните седмици? Да използваме, че сте тук и да споделите с нас дали с нещо това Ви е притеснило, защото като заговорим за радиация, това определено има отровен ефект върху медийната и обществената среда. Кажете ни, че няма проблем.
Заповядайте, господин Алексиев.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви.
Всъщност диференцирането на регулаторния режим в последните години е философия на ядрената общност – да не Ви прозвучи грубо, защото това действително е такава общност. Освен в рамките на Европейския съюз – в рамките на договора за Евратом, Международната агенция за атомна енергия също е разработила принципите за прилагане на този подход. Така че ние го приемаме съвсем естествено – произтича от дългогодишния опит, който е натрупан в използването на ядрената енергия – всичките й приложения. Той има двояка цел: от една страна, както казахте, да облекчи лицата, които извършват дейности в тази област; от друга страна, да установи регулаторен контрол, който е адекватен на тежестта и спецификата на всяка една дейност. Тук тежестта на радиационния риск, който е свързан с всяка конкретна дейност – дейностите са различни. Общото мнение, както казах, опит, политика и работа напоследък в тази област са насочени към балансиране на изискванията. Не бива максимални изисквания да бъдат прилагани и за дейности, в които така нареченият „радиационен риск“ е на по-ниска степен.
Считаме, че този балансиран подход дава по-добри възможности за осъществяване на регулаторен контрол. Всеки от режимите предполага провеждането на инспекции. Инспекциите са основната форма на регулаторен контрол за спазване на установените нормативни изисквания, респективно за спазване прилагането на регулаторните режими, които са установени за определената дейност.
Нашето мнение – колегите, които сме готвили Проекта за изменението на Закона и сме го обсъждали повече от една година, е, че такъв подход не е компромис с безопасността и е от полза както за лицата, извършващи дейността, така и за националния регулатор, и за компетентните органи на всяка държава членка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
По другия въпрос някой ще каже ли нещо?
Вие сте в парламентарна комисия – няма начин да не отговорите.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Ние не сме изпълнителна агенция – не разполагаме със звена, които да извършват дейности по мониторинг на радиационната обстановка, но сме в постоянна връзка и колаборация с компетентните държавни органи – Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите. Националната система за радиационен контрол на околната среда в България всъщност е под управлението на Министерството на околната среда и водите – включва голям брой станции, които работят и предават данни онлайн, данните се събират, обобщават се. Министерството разполага с информация във всеки момент. Така че всичко е под контрол – няма увеличение на концентрациите, специално на този регистриран радионуклид, над установени нива в нашето законодателство.
Разбира се, измерени са необичайно високи стойности – в България също. При изпълнението на програмата за наблюдение на околната среда, която изпълнява Атомната централа в Козлодуй, там са регистрирани при … (неразбираема дума) контрол такива стойности. Много беше написано напоследък. Водещи институти, които подпомагат национални регулатори на Франция, на Германия, използват своите модели, правят моделни оценки, възстановяват така наречените „полета“ – ветрови. Преносът, който е бил извършен през това време – сложна математика, метеорология и всякакви допускания. В крайна сметка все още няма информация за източника на изпускане на този радионуклид.
Международната агенция, която разполага с авариен център и има много широка мрежа за наблюдение и за контрол на такива ситуации, на практика приключи дейността, свързана с наблюдението и оценката на тези процеси. Нейното заключение, изразено преди около три седмици, е, че не могат да бъдат направени никакви категорични заключения за произхода на това замърсяване.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Алексиев. Все пак бяхте полезен с допълнителна информация. Важното в момента не е толкова откъде, а това, че няма опасност за гражданите. Другото – ще се намери сигурно.
Има ли някакви други въпроси и мнения? Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г., моля да гласува.
За – 8 гласа.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря Ви за участието в нашето заседание.

Преминаваме към следващата точка – всъщност само я маркираме.
Става дума за предстоящото заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз – КОСАК. От тук присъстващите само госпожа Найденова няма да участва в това заседание.
Комисията ни участва с пълния възможен състав – това е важно от гледна точка на предстоящата ни работа в следващите шест месеца. Подготвена е пълна информация до всички колеги – и тези, които не участват в заседанието в Талин. Изпратена е информация за дневния ред, за темите.
След като се върнем от Талин, вече ще започнем и нашата по-сериозна подготовка на пленарното заседание, което ще се проведе през юни, тъй като в момента фокусът ни е повече за срещата през януари. Затова на следващото заседание на Комисията ще коментираме степента на готовност за заседанието на председателите на комисиите по европейските въпроси през януари, което е първата инициатива от Парламентарното измерение, и започваме работа по темите за пленарното заседание през юни следващата година.

Има ли нещо в точка „Разни“? Не виждам.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин





Стенограф:
Райна Зарева