1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16.11.2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-52, внесен от Министерски съвет на 30.11.2017г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 24

На 13 декември 2017 г., сряда, от 15,45 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2017 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички! Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Започваме малко по-късно, но се надявам за сметка на това да свършим по-рано. Дневният ред е:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2017 г.
3. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте. За 6. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г.
По точка първа наши гости са: Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря за поканата.
Уважаеми членове! Предложените промени в Търговския закон имат за цел въвеждане в българското законодателство на висок стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели по отношение на търговските дружества, които са издали акции на приносител.
Към настоящия момент в България няма законово задължение да се оповестява информация за притежателите на акции на приносител. Притежателите на такива акции могат да се променят непрекъснато, като затова не се съдържа информация в търговския регистър. Именно поради това нещо акционерите, които притежават акции на приносител, не могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент.
В тази връзка има идентифицирани няколко риска и няколко проблема.
На първо място акциите на приносител могат да се използват за прикриване на действителния собственик и акционер в дружеството, включително и за пране на пари и за укриване на данъци. Невъзможността да бъде идентифициран собственикът на акциите на приносител би могло да се окаже пречка за ефективното извършване на обмен на информация за данъчни цели, който се осъществява от Националната агенция за приходите по силата на директиви на Европейския съюз и международни договори.
С предложените промени се изпълняват препоръки на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация по данъчни въпроси към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В тази връзка следва да се посочи, че акциите на приносител са забранени или са в процес на забрана и съответно на замяна в редица развити и развиващи се държави по света, тъй като се счита, че те могат да бъдат използвани за подпомагане на дейности като пране на пари, финансиране на тероризъм и избягване на данъчно облагане.
Предложеният Проект на Закон за изменение на Търговския закон предвижда премахване на възможността за акционерните дружества и за командитните дружества с акции занапред да издават акции на приносител. Издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител се заменят с поименни акции, съгласно Законопроекта. В деветмесечен срок от влизането му в сила дружествата, които са издали акции на приносител, изменят своите устави, заменят акциите на приносител с поименни, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените и представят за обявяване изменените си устави в търговския регистър. В случай, че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на приносител, дружеството следва да ги обезсили. Търговските дружества, които не приведат своята дейност в съответствие с посочените по-горе изисквания и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на Търговския закон с решение на съда по искане на прокурора.
Целта на това законодателно решение е да се гарантира нужният стандарт на защита на правата и законните интереси на търговците и техните акционери и кредитори посредством развиващи се пред съда процедури. В двумесечен срок след изтичането на срока за вписване на промените Агенцията по вписванията съставя списък на търговските дружества, които не са привели своята дейност в съответствие със закона и нямат висящо производство. Списъкът се изпраща на прокуратурата за завеждане съответните искове по Търговския закон. Списъкът се актуализира на всеки 6 месеца и се изпраща на прокуратурата. По този начин се регламентира стриктен контролен механизъм, който гарантира, че режимът за отмяна на акциите на приносител би следвало да се спазва ефективно.
С приемането на предложението за Закон за изменение на Търговския закон би се улеснила възможността за идентифициране на собствениците на акции на приносител и ще се запази полученият рейтинг за съответствие на българското законодателство с международния стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели.
След приемането на Законопроекта Република България ще бъде третирана като прозрачна данъчна юрисдикция и надежден партньор в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване и невнасяне на данъци и отклоняване от данъчно облагане. Това би се отразило благоприятно и върху инвестиционния климат в Република България, а оттам и върху всички заинтересовани страни.
Това, съвсем накратко, са предложените промени и в този смисъл моля да бъдат одобрени от Вашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам два въпроса по отношение на внесения законопроект.
Първият ми въпрос е по транспонирането на тази Директива 84 от 2015 г., на която се позовавате. Предложеният законопроект води ли след себе си санкции за неприлагането й тук, в България, и съответно колко страни членки на Европейския съюз, имате ли информация към днешна дата, прилагат подобно законодателство? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Други въпроси, колеги?
Ако няма, аз да задам един въпрос. Вие давате деветмесечен срок от влизането на Закона в сила, за да могат дружествата да приведат своята дейност в съответствие със Закона. Считате ли, че този закон е достатъчно дълъг това да се случи и дали няма да затрудни все пак дружествата, които работят по този начин, да приведат своята дейност толкова бързо в съответствие със Закона? Допускам, че една голяма част от тях предполагат тези промени, доколкото това все пак е директива, която рано или късно трябва да въведем, но… И в тази връзка имате ли представа за колко дружества става въпрос все пак, вероятно имате такава статистика? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По отношение на въпроса за това до какво води нетранспонирането на директивата, конкретно на тази директива, доколкото съм запознат, не се различава по своята характеристика от нетранспонирането на която и да е директива, би могло да доведе до така наречената процедура по инфрийджмънт от страна на Европейската комисия и до наказателна процедура за Република България.
В момента не мога да Ви дам конкретен отговор, защото бих Ви поставил в заблуждение, но със сигурност има страни от Европейския съюз, които са транспонирали тази директива, просто в момента не мога да бъда точен.
По отношение на въпроса на господин Вигенин: деветмесечният срок считаме, че ще бъде достатъчен, защото за спазването му би се считало и подаването на заявление в Търговския регистър, никой не очаква да бъде приключена в този момент процедурата.
По отношение на въпроса за броя на дружествата ще помоля господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: По отношение на броя на дружествата има доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въз основа на който се съдържа препоръката да бъдат отменени акциите на приносител, въз основа на който доклад беше създадена работната група в Министерството на правосъдието. Там се сочи числото 555 дружества, издали акции на приносител, което число е получено въз основа на подадените от Агенцията по вписванията данни, тоест посочено е и то в оценката на въздействието, която задължително съпътства всеки проект на нормативен акт, така че сме доста сигурни в акуратността на тези данни.
Бих искал само да допълня в отговор на господин заместник-министър Стоянов относно срока. Беше много сериозно обсъждан на работната група, като първоначалното предложение даже беше 6 месеца, но се изказаха съображения, че е добре да се даде повече време на търговските дружества да се съобразят с разпоредбите на Новия закон.
В същото време не може да бъде отлаган до безкрайност, тъй като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, когато преценява доколко ефикасно България е изпълнила своите задължения, няма да преценява само, че има написан законов текст, а ще преценява и неговото прилагане, тоест реалното му влизане в сила няма как да се отлага за безкрайно дълги периоди.
Смятаме, че е постигнат оптимален баланс между двата интереса – този на търговците и този на държавата ни да изпълни ефективно препоръката, тъй като достатъчно време ще има и за свикване на общо събрание на акционерите, за вземане на съответните решения, предприемане на всички действия, които сме описали в Законопроекта, тоест замяна издаването на новите поименни акции, отразяването на процеса в книгата на акционерите и подаването на заявлението в търговския регистър.
Следва да се има предвид, че до голяма степен сме направили всичко възможно и предварително да бъдат информирани бизнесът и всички заинтересовани страни за предстоящото решение, тъй като и на работната група по изготвянето на Законопроекта имаше представители на Индустриалната камара и по време на обществените обсъждания, които са задължителни в процеса на изготвянето на нормативни актове, текстовете на Законопроекта, заедно с мотивите, бяха изложени публично на страницата на Министерството на правосъдието и на сайта за обществени консултации strategy.bg, така че всички заинтересовани са имали възможност да се запознаят и да започнат да се подготвят.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Съжалявам, че след председателстващия обикновено не бива да се изказват други, но искам да кажа, че от групата на Обединените патриоти ние сме решили да подкрепим този закон, защото той е част от въвеждането на ред и дисциплина в България и смятам, че наше задължение като народни представители е точно това – ние да подкрепяме всичко, което води до установяване на стабилност в нашата страна.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Някой още иска ли думата?
Да преминем към гласуване тогава. Моля, гласувайте Законопроекта за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г. За 3, против не виждам, въздържали се 3. Можем да кажем, че Законопроектът не е подкрепен от нашата комисия. Това ще бъде и становището на Комисията по европейските въпроси.
Благодаря Ви за участието и пожелавам повече успех във водещата комисия, ако там Законопроектът все още не е разгледан.

А ние преминаваме към следващия законопроект:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2017 г.
По тази точка с нас е госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Лиляна Арсова – главен директор на Главна дирекция „Туристическа политика“ в Министерството, Антоанета Чолакова – старши експерт в същата дирекция.
Заповядайте, госпожо Георгиева, да представите предложенията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа депутати – членове на Комисията!
С предложените изменения и допълнения на Закона за туризма се цели на първо място да бъде транспониране Директива 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25-ти ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги.
С развиването и прилагането на необходимата нормативна база се способства за изясняване и модернизиране обхвата на защитата на туристите чрез изменение на действащите разпоредби на Европейския съюз за защита на потребителите. Разширяването на правната закрила за пакетните туристически пътувания върху всички потребители, които закупуват туристически услуги – досега действащата директива закриляше само туристите, купуващи пакетна туристическа услуга – е възможно чрез налагането на изисквания към условията и реда за осъществяване на туристическите пакети и свързаните туристически услуги от страна на доставчиците на туристически услуги и търговците.
Провеждането на ефективна политика за защита на потребителите, съобразена със съвременните търговски реалности и преди всичко масовото навлизане на интернет каналите за резервация и закупуване на туристически услуги, е от изключително значение за доброто функциониране на пазара. Подобрените правила за защита на потребителите имат потенциала да внесат повече справедливост и да подобрят качеството на конкуренцията – цел на провежданата от Министерството на туризма политика, в синхрон с политиката за потребителите като част от стратегическата цел на Европейския съюз да повиши качеството на живот на своите граждани.
На следващо място, с приемането на Проекта за изменение и допълнение на Закона за туризма и транспонирането на директивата се цели постигането на хармонизация на българското законодателство с това на останалите държави на Европейския съюз по отношение на дейността на туроператорите и туристическите агенти. Това от търговска гледна точка намалява пречките пред трансграничната търговия за тези търговци, имам предвид туроператорите и турагентите, които желаят да работят в целия Европейски съюз, като се осигурява равнопоставеност на туристическия пазар.
И много важно обстоятелство: транспонирането на директивата ще създаде възможност за взаимно признаване на защитата на потребителите между страните членки на Европейския съюз в случай на несъстоятелност на търговците.
На второ място, със следващия основен елемент от разработеният ЗИД на Закона за туризма се цели да се намали административната тежест за бизнеса и гражданите. Тази конкретна стъпка се прави в изпълнение на приетата програма за управление на правителството и по-конкретно Цел 211 – подобряване на бизнес средата в Сектор „Туризъм“ чрез редуциране на административната тежест. Чрез съответните промени в Закона за туризъм следва да отпадне задължението за представяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса на удостоверителни документи при предоставяне на административните услуги по реда на Закона за туризъм, в това число да се въведе нов формуляр – заявление-декларация, което в основната си част има декларативен характер за повечето обстоятелства, за които до момента се изискват удостоверителни документи. С приемането на проекта на ЗИД на Закона за туризма ще бъдат постигнати мерките за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, конкретно координираните действия в тази посока ще позволят отпадането на 35 броя документи от приблизително 150 изисквани към момента, които досега трябваше да бъдат и трябва все още да бъдат представяни на хартиен носител. Ще отпаднат изискванията за предоставяне на документи по отношение на всичките тези близо 30 услуги, които предоставя Министерството на туризма по Закона за туризма, свързани с регистрацията, категоризацията, сертификацията на съответните туристически обекти.
В Законопроекта има и е предложено изясняване и допълване на дефиницията за „къща за гости“, като този вид обекти ще бъдат със статут на жилищна сграда, което ще е от полза за инвеститорите при осъществяване на инвестиционните им намерения. Очакваме всички инициативи за намаляване на административната тежест да доведат до реално облекчение на бизнеса и гражданите.
И на трето място, за да се гарантира по-ефективен контрол за спазването на изискванията на директивата за пакетните пътувания, които се въвеждат в Закона за туризма, както и на другите изисквания към туристическите дейности, са прецизирани текстовете относно начина на осъществяване на контрол. Предвижда се възможност за взаимодействие между контролните органи чрез предоставяне на информация и участие в съвместни проверки, както и с други органи при необходимост.
С оглед многобройните сигнали за нарушения, адресирани до Министерството на туризма, се регламентира извършването на проверки от определени от министъра на туризма длъжностни лица, като съставените констативни протоколи ще се изпращат до Комисията за защита на потребителите с цел осъществяване на последващ контрол и налагане на санкции. Приемането на Законопроекта не води до необходимост от допълнителни бюджетни средства и съответно няма да доведе до необходимост от промени в бюджета на Министерството на туризма.
Въз основа на казаното моля да бъдат приети направените предложения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Георгиева.
Уважаеми колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Само ще помоля да ми изясните измененията в чл. 22 част от директивата ли са и ако не, какво налага изменението в чл. 22? Тоест включването на общини, на областни администрации и така нататък, в организацията и управлението на общинския район?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По отношение на санкциите, които са предвидени в Законопроекта, те на каква база са определени и как стигнахте до тези размери? Не мога да преценя дали са високи или ниски, но доколко кореспондират пряко с директивата или са по Ваша преценка за възможния и правилния размер на санкциите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Най-напред отговор на въпроса на господин Иванов.
Промяната в чл. 22 – всъщност той засяга намаляването на административната тежест за бизнеса, не произтича от транспонирането на директивата. Ако правилно съм прочела въпроса Ви, чл. 22 се изменя така: „(1) Организация за управление на туристически район се учредява най-малко от“. За това става дума или друго визирате? (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Да, всичко това е свързано с намаляването на административната тежест, това са промени към сега действащия закон за туризма, но свързани с тези промени. Нямат отношение към транспонирането на директивата
ИВАН ИВАНОВ: Ще помоля пак да уточните по какъв начин намалявате административната тежест, като се включват държавни органи в тази организация за управление? Тоест, моето лично впечатление е, че колкото повече държавни органи се намесват в една дейност, толкова повече се увеличава административната тежест. Тук със закон вече вкарваме поне четири общини и една областна администрация. Не знам как е било в оригиналния текст, но в заявлението-декларация документите, които се искат, също не са никак малко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Към момента действащият чл. 22 от Закона за туризма гласи, че организация за управление на туристическия район се учредява от туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, чието седалище е на територията на туристическия район, и поне 4 общини от територията на туристическия район. Това е чл. 22 от действащия Закон за туризма, а промяната, която правим, е свързана с отпадането на изисквания за представяне на документи или копия на документи за учредяване на организация за управление на туристически район, респективно на сдруженията, които желаят да участват в тези организации, които наистина обременяваха процеса по създаването на тези организации.
Както ми подсказва моята колега, която е и юрист, това е по предложение на вече учредените организации за управление на туристическите райони. Затова е предвидено да влезе в ЗИД на Закона за туризма. Това предложение е постъпило в процеса на общественото обсъждане.
По отношение на останалите услуги – това, което следва по-надолу в ЗИД-а на Закона, действително многото документи, които изискваме като доказателство за желанието, за заявлението на съответния търговец да регистрира, или туроператор, или турагент, да категоризира хотела си или къщата за гости или да сертифицира спа центъра си, изискваме всичко това да има декларативен характер в декларацията-заявление, не изискваме да бъде доказано на хартиен носител. Проверката би могла да бъде осъществена по служебен път или след това при осъществените проверки на място.
Мога да кажа за всеки един от тези търговци какви документи отпадат, ако, разбира се, представлява някакъв интерес, но примерно специално за тези организации за управление на туристическите райони отпада решението на управителния съвет или общото събрание на туристическите сдружения, участващи в него, решението на общинския съвет за разрешение за участие в организацията, декларация по образец за регистрация в търговския регистър, като е необходимо единствено посочването на единния идентификационен код в заявлението-декларация, което, разбира се, би могло да бъде проверено и от експертите в Министерството на туризма.
ИВАН ИВАНОВ: Тоест кметовете вече самостоятелно ще могат, без да имат санкцията от Общинския съвет, да се включват в подобни сдружения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Всъщност трябва да има. Но на хартиен носител не се изисква. А ще бъде заявено, че такова има.
ЛИЛЯНА АРСОВА: Ще бъде декларирано, че такова има, и след това е ангажиментът на експертите в Министерството на туризма да извършат проверка на обстоятелството, което е декларирано.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Значи преминаваме към система, в която си вярваме повече и не го доказваме предварително с документи? Да се надяваме, че това ще помогне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Да, и бремето пада на плещите на експертите в Министерството, които ще имат задачата да проверяват и да са сигурни в това, което предлагат като проект на заповед на министъра.
Да отговоря на Вашия въпрос, господин Вигенин. Да, санкциите в Законопроекта са изцяло съобразени с изискванията на директивата.
В името на истината, има и по-тежки санкции, има и изисквания, някои от които по наша преценка, имам предвид Законопроектът се работеше във форма́та работна група, в която участваха и представители на търговците, предимно туроператори и туристически агенти, близо година и половина сме работили върху транспонирането на директивата. Санкциите сме обсъждали доста внимателно. Има един давностен срок например в директивата за това как потребител може да обжалва, фигуративно казано, качеството на туристически продукт пет години след неговото консумиране. Този срок сме го намалили до възможно най-разумния, защото, както разбирате, пет години след едно туристическо пътуване да можеш да обжалваш качеството на хотела, в който си бил настанен, не е най-разумното нещо, хайде така да се изразя. Този срок например сме го намалили и част от санкциите, където сме успели в спор с Работна група 21, която защитава интересите на потребителите, там са намалени до максимално възможна степен или по-точно казано, направени са разумни в максимално възможна степен, но директивата има максимална сила и голямо отклонение от нейните изисквания трудно можахме да направим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, благодаря.
С риск да задам въпрос, който да прозвучи глупаво, но при положение, че директивата предвижда определени срокове, като споделям напълно това, което казвате за петте години, при транспонирането на европейското законодателство в други страни, ако този срок, да кажем, остане пет години, това означава ли, че фактически ще важи, ако български турист посети съответната страна, в която срокът е пет години, той да има правото там да поиска това, докато чужди туристи, посещаващи България, ще имат по-кратки срокове? Това не би ли следвало все пак… Вярно, директивата не дава, не фиксира точно, тя дава някакви граници, но все пак, хващам се за този конкретен повод, това не създава ли все пак известно объркване сред потребителите и потенциално възможно ли е да предизвика някакъв проблем?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Разбирам въпроса.
Настоявахме в директивата този срок да бъде 2 години от гледна точка на разумността на прилагането на директивата. Истината е, че в Закона за защита на потребителите този давностен срок, така да го наречем, е пет години.
По отношение на прилагането на законодателството в различните страни – да, би се стигнало до такава колизия, защото съответното законодателство е приложимо на територията на страната, на която се изпълнява услугата. Но аз дадох този пример просто като илюстрация на това колко тежки са изискванията на директивата, опитали сме се да ги направим разумни. Сега, разбира се, всеки има право на мнение, естествено последно депутатите в Народното събрание, но ако се върнем към Вашия първи въпрос, да, санкциите са в голяма степен съобразени с изискванията на директивата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за информацията.
Преди да минем към гласуване само един коментар ще направя. Сигурно не е било лесно наистина да се вкара тази директива в нашето законодателство и не съм и предполагал, че повече от година сте работили по него, но явно е сложно. Искам да Ви кажа, че това може би е един от законопроектите, които идват при нас, който има най-много коментари от различни засегнати страни или страни, които имат интерес по този законопроект. И една немалка част от текстовете са коментирани, като „не се приема“ или „приема се частично“ от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, Комисията за защита на потребителите, Сдружението на общините, отделни общини. Вярно е, че обхватът на този закон наистина е огромен и засяга на практика всички общини, и областни структури, и агенции, и хотелиери, и така нататък. Но все пак ми се струва, че може да се помисли между първо и второ четене да се огледат още веднъж някои от текстовете, които са най-силно проблематични от гледна точка на засегнатите страни по него. Четох внимателно и таблицата за съответствието, и коментарите, които са направени по мненията на организациите, които споменах. Вие, разбира се, имате отговор за всеки от тях дали се приема или отхвърля и защо, но все пак бих препоръчал между първо и второ четене да се погледне още веднъж дали не може някъде да бъдат подобрени текстовете, там, където това би било възможно.
Преди гласуването да кажа, че в съответствие с нашите правила Имрен Мехмедова и Полина Христова бяха в началото на тази точка, чуха представянето и излязоха, но ме информираха, че ще гласуват за този законопроект.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. За 6. При такава подкрепа смятам, че нещата би трябвало да вървят добре и в залата.
Благодаря Ви за участието и успех по-нататък със Законопроекта и после с неговото прилагане, което ще е още по-сложно от приемането.

Изчерпахме точка втора и остава точка трета:
РАЗНИ.
Няколко съобщения да споделя с колегите.
На 14-ти декември, тоест утре, от 11,30 часа, припомням, среща на ръководните състави на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с Джулиан Кинг – член на Европейската комисия, отговарящ по въпросите за Съюза по сигурността. Тук основните ни теми ще бъдат киберсигурността, борбата с тероризма, радикализацията, както и прилагането на приетите предложения за оперативна съвместимост и пакета за антитерористични мерки.
Ние сме съобщили ръководните състави, но като се има предвид мащабът на нашата комисия, бих продължил, ако някой друг от колегите има интерес към тази среща, да заповяда. Нищо лошо да се включи в нея.
След това в петък от 10,45 в зала „Запад“ има съвместна среща на нашата комисия и групата за приятелство България – Черна гора с делегация от парламента на Черна гора, водена от председателя Иван Брайович. Председател на тази група за приятелство е нашият заместник-председател Петър Петров. Надявам се всички да могат да се включат и в тази среща.
И понеже сме на петък, предварително да Ви информирам, че е планирано да бъде добавена точка първа в дневния ред за петък, а именно представяне на вече окончателно приетата програма за българското председателство на съвета на Европейския съюз, най-вероятно министър Лиляна Павлова ще дойде да я представи и ще има дискусия. Така че може да се подготвите.
И още нещо преди следващото заседание. На 19-ти декември, вторник, от 14 часа – обърнете внимание, че е вторник, в зала 3, тук долу, където по принцип заседава Комисията по външна политика, нашата комисия и Комисията по външна политика ще се срещне с главния преговарящ на Европейския съюз за излизането на Великобритания от Европейския съюз – Мишел Барние. Това, впрочем, ще бъде неговото второ посещение тук за малко повече от месец, но сигурно има и новини, които има да ни каже.
И още нещо. Във връзка с подготовката на първата среща на КОСАК по време на Българското председателство, председателския КОСАК през януари, утре в България ще бъде Секретариатът на КОСАК, който е базиран в Брюксел, за да обсъди с нас и програмата, и техническите детайли, ще посетят НДК.
Ще обсъдим също така и някои стъпки по следващия, пленарния КОСАК. Ще Ви държим в течение, разбира се, за резултатите от тази визита, но ние трябва наистина много внимателно всички детайли да огледаме, защото нашата е първата парламентарна среща изобщо и мисля, че и първата по-голяма среща, която ще се проведе в НДК и се надявам, че няма да има никакви проблеми. Помните, при изслушването на ръководството на НДК казаха, че до началото на декември всичко ще бъде финализирано и започват, така да се каже, тестовете. Ние имахме идея комисията заедно със секретариата да посети НДК, но тяхното посещение ще бъде по време на пленарното заседание преди два часа̀. Ние ще Ви пуснем есемес кога са там, ако някой иска да се включи, може да го направи. Но аз бих предложил да подготвим едно посещение там може би другата седмица, само за комисията, вече след като секретариатът си е свършил техните технически въпроси, те ще имат много технически неща, които нас чак в такива детайли не ни интересуват. Плюс това може би ще идентифицират и някои проблеми. Ще искаме да отидем другата седмица да видим дали са ги оправили.
Нещо друго, ако имате?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам само едно такова мнение, че трябва, като че ли, да има една среща с ръководителите на парламентарните групи, по време на председателството нашите членове да избират участието си в заседанията на Комисията пред други свои ангажименти, защото това ще ни постави в много деликатно положение. Вярно, че сме избрани само по двама, обаче това би попречило за вземането на решение за функционирането на нашата комисия. Аз не съм доволен от това, че се пренебрегва участието в работата на тази толкова важна комисия от някои народни представители. Нищо, че имаме и наш такъв народен представител, който рядко присъства, но не може на това заседание нашите коалиционни партньори да ги няма и двамата.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Това е проблем на Вашите коалиционни партньори, не е наш проблем.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По принцип сте прав, господин Петров. В случая в рамките на Коалиция „Обединени патриоти“ се надявам Вие да се опитате да решите проблема. Днес възникна малко едно застъпване, тъй като Комисията по външна политика заседава от три и половина по изключение, не от два и половина, а ние имаме членове, които са и в двете комисии, така че нито Джема Грозданова може да присъства…
А пък обсъждат и европейска тема, а именно Бялата книга и българските позиции, затова така се получи, но ще обърна внимание на колегите, че трябва да… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Случва се понякога и така, но някога пък и при нас се е случило. Не е обаче постоянна практика, затова ми се струва, че специално по отношение на колегите, които са в двете комисии, най-често избират участието тук, но в случая понеже е и европейска темата, затова предупредиха, че ще слязат.
Министър Захариева е долу във Външната комисия, все пак е хубаво пък да не остава празно и там, както се казва.
Благодаря Ви за участието днес и до утре, и съответно и в петък.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,38 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Антон Лазаров