1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по проект на Решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2018 г.

3. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 27


На 31 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по проект на Решение за приемане на актуализирана Стратегия за националната сигурност на Република България , № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Първо, моля да гласуваме дневния ред. (Изчита дневния ред.)
За – 7, против – няма, въздържали се – няма. Приема се.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Давам думата на господин Георги Кръстев – съветник към Политическия кабинет на министър-председателя, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет и председател на Работната група, изготвила актуализираната Стратегия.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Проектът на актуализирана Стратегия е разработен в съответствие с Програмата на правителството за управление за периода 2017 – 2021 г., цел 44, мярка 160, във връзка със становищата и заключенията относно необходимостта за актуализиране на Стратегията, възприети от Консултативния съвет за национална сигурност от 30 май 2017 г. Причина да бъде променена Стратегията е променената геостратегическа среда в Черноморския регион и промени в развитието на България след приемането на Стратегията за национална сигурност от 2011 г. Работата по подготовката на Стратегията беше осъществена от работна група, определена със Заповед на министър-председателя от 6 юли 2017 г. Проектът беше подготвен към 25 септември 2017 г., който в периода 28 септември – 20 октомври 2017 г. премина на широко обществено обсъждане в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив и Велико Търново, а в София бяха проведени три обществени обсъждания. Беше съставен проект, представен на Съвета по сигурността към Министерския съвет за заседанието му на 10 ноември и след одобрението му и провеждането на съгласувателната процедура се стигна до проекта, с който разполагате. Одобрен е с решение на Министерския съвет.
Редица текстове от Стратегията от 2011 г . бяха развити, други отпаднаха, бяха възприети идеите за включване на нови подраздели като „Киберсигурност“, „Транспортна сигурност“ и „Управление при кризи“.
Европейският съюз присъства във всички аспект и сфери на националната сигурност, както са дефинирани в Стратегията – икономически, финансови, инфраструктурни, социални (образователни, здравеопазване, труд, демография, емиграция, интеграция).
Нов момент са въпросите, свързани с европейската отбрана и сътрудничество, но не само между органите за обществена сигурност, а и за национална сигурност.
Като основни цели в Стратегията са дефинирани включване в Еврозоната и прекратяване на мониторинга в сферата на правосъдието и вътрешните работи чрез реализиране на антикорупционното законодателство, което беше прието.
Силно е застъпена европейската перспектива на Западните Балкани, която се развива с нарастващи темпове. Всички инициативи, включително за Дунавския регион, се разглеждат в контекста на Европейския съюз. Европейските въпроси за България вече отдавна не са въпрос на външна политика и на сигурност.
Предложено е в Стратегията да се развият някои текстове, даващи възможност за пълноценно включване в политиките за сигурност на неправителствения сектор и на академичната общност. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, имате думата за мнения, въпроси и препоръки.
ИВАН ИВАНОВ: Ще обоснова начина, по който ще гласувам. По-късно ще направим предложения, тъй като водеща е Вътрешната комисия.
Ще се въздържа по внесения текст на актуализираната Стратегия. Ще се огранича до това, което засяга европейските фондове. Прочетох доста от текстовете. Моята констатация е, че от варианта от 2011 г. текстът, който касае корупцията като един от основните проблеми, не е претърпял никаква промяна. Не виждам и предложени конкретни мерки за борбата с корупцията при усвояването на европейските средства. Не считам, че в актуализирания вариант има достатъчно мерки, предлагани в тази посока. А едни от основните ни критики от Европейската комисия са за злоупотреби при бенефициентите. С тази Стратегия не внасяме достатъчно успокоение за Европейската комисия и за страните членки, че България е взела всички необходими мерки в това отношение. Ще се постараем да направим съответните предложения. На този етап ще гласувам „въздържал се“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Други въпроси? Няма.
Ще задам въпрос към господин Кръстев.
След като тази Стратегия бъде приета от Народното събрание, в което не се съмнявам, то доколко обсъжданията ѝ в комисиите на Народното събрание биха имали ефект върху евентуални промени или корекции, или тя просто е представена за гласуване „за“ или „против“? Предполагам, че в дискусиите по комисиите могат да възникнат положителни идеи, които бихте могли да взаимствате. Има ли смисъл да навлизаме в големи детайли?
Стратегията е комплексен документ, който обхваща всички секторни политики на страната, защото националната сигурност присъства във всяка политика.
Правилно са изведени рисковете и препоръките за действие. На базата на тази Стратегия трябва да се направи преглед на други секторни стратегии. Тя не се различава драматично от Стратегията, приета през 2011 г., но много нови неща са се случили през тези шест-седем години.
Имам известни колебания по отношение на Стратегията относно начина, по който Европейският съюз присъства в нея. Ако през 2011 г. ситуацията е била една, сега България председателства Европейския съюз и ще има по-съществена роля в процесите през следващите години.
Смятам, че не са отразени реалните рискове от възможното развитие на Европейския съюз за България. Правилно е отбелязано, че членството до голяма степен гарантира сигурността. В положителен план са изведени много неща. Съгласен съм с това, но не виждам анализ на риска от потенциалните посоки на развитие на Европейския съюз, доколко Брекзит е възможност за дезинтеграция на Европейския съюз. Казвам „дезинтеграция“, но ако залегне в текста, това трябва внимателно да се формулира. Такава възможност не бива изцяло да се изключва към днешна дата. Доколко различните сценарии на развитие на Европейския съюз представляват риск?
Не видях в Стратегията да се коментира възможността за Европа на различни скорости. Това нееднократно беше заявявано като риск, който да предотвратим. В Стратегията тази тема като че ли отсъства. Какви следва да са нашите мерки като страна членка, за да работим за предотвратяване на такава възможност?
Като че ли в документа е възпроизведена формулировката, че механизмът за сътрудничество и оценка е полезен механизъм за нас. Мисля, че той се изчерпа. Може би по-ясно трябва да кажем, че този механизъм вече не се явява стимул за реформи в България. Ако това е така, трябва да вземем необходимите мерки за излизане от него. Вие го споменахте, но в документа е написано, че той е полезен. Смятам, че това вече не е вярно.
Отбелязано е, че наши цели са присъединяването към Шенген и Еврозоната, но в анализа на рисковете в началната част на документа според мен по-ясно трябва да се каже, че забавянето на членството ни в Шенген не допринася за засилване на сигурността на страната – по отношение на потенциални вътрешни рискове и по отношение на външни рискове, че затруднява опазването на външните граници на Европейския съюз.
Не знам доколко трябва да се използва максимално внимателен език, но мисля, че някои неща трябва да си казваме директно и това не пречи те да залегнат в тези документи.
Можем да коментираме и темата за бъдещите политики на Европейския съюз, как ще изглежда следващият бюджет, как ще се промени кохезионната политика, ако ресурсът бъде значително намален, това представлява ли риск? Да, защото ще ни бъде по-трудно да работим за намаляване на различията в рамките на страната, за подпомагане на изоставащите региони.
Тези неща по-отчетливо трябва да присъстват – не само като страна, която присъства, а която участва в правенето на политика и има механизми да влияе до някаква степен върху решенията на Европейския съюз.
В работната група като че ли отсъстват хора, които пряко и дълбоко са се занимавали с европейска тематика.
Имайте предвид тези бележки в по-нататъшната работа за развитие на този документ.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря за бележките.
В няколко комисии бяха изразени доста мнения и са постъпили предложения. Стратегията определено ще има по-различен вид. Ще има добавени текстове и лека редакция на съществуващите. Ако има и други предложения, могат да се дадат допълнително. От протоколите ще оформя съответната таблица, за да се види какво би могло да се включи.
Няма да се спирам на отделните точки, тъй като те ще бъдат обект на последващо обсъждане. Ние не сме се стремили текстът да бъде удобен. В този смисъл естествено ще могат да се включат текстове, които изразяват позиция, съзвучна на текста на Стратегията към момента.
Обсъждахме темата „Брекзит“, но все още не може да се каже как ще се отрази излизането на Великобритания от Европейския съюз върху икономически и социални аспекти.
Относно сигурността, с колегите от сектор „Отбрана“ и сектор „Сигурност“, а по-късно в разговори с различни представители от Великобритания, се формира убеждението, че няма да има негативно въздействие върху сектор „Сигурност“. Ще бъдат положени усилия, та сътрудничеството да бъде задълбочено, за да не може Брекзит да въздейства върху сигурността.
На заседанието на трите комисии – по вътрешна сигурност и обществен ред, по отбрана и по контрол над службите, постъпи писмено предложение – да се отбележи аспектът, че сътрудничеството с Великобритания в областта на сигурността ще продължи. Това е частичен отговор и на бележката на господин Иван Иванов. Трябва да постъпи предложение, за да може да се включи.
Колкото до варианта, визиращ корупцията през 2011 г. и новия вариант, има други текстове, които добавят противодействието на корупцията. Очакваме този проблем да бъде преодолян в по-кратък срок.
Хоризонтът на Стратегията е 2025 г. не е 10-годишен, защото се постарахме обосновано да прогнозираме. Отчели сме политическите цикли в България и в Европейския съюз, както и в държави, имащи силно въздействие в Черноморския регион. Надяваме се проблемите до 2025 г. да бъдат преодолени и тогава да се разработва нова Стратегия за национална сигурност.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Като представител на „Обединените патриоти“ този документ за мен е навременен и защитава националния идеал на България, като го свързва със стабилното развитие на нашите взаимоотношения в рамките на Европейския съюз и НАТО.
Бих се обезпокоил, ако в този документ бих видял да търсим нашата национална сигурност на изток от нашето Черноморско крайбрежие. В бъдеще ние принадлежим на Европа. Много внимателно сте подходили към тази част от света, която е най-голямата опасност за световния мир – на изток от нас.
Правилно сте посочили новото – България като граница на Европейския съюз, също като част от дунавската група страни, системата за сигурност в Югоизточна Европа.
Смятам, че посоките, които сте поставили като опасност, не са свързани с мнимо разпадане на Европейския съюз. Бих сравнил това с изригване на вулкан от Витоша, която е заспал вулкан. Такива трудности смятам за теоретични.
Казали сте за Северна Африка, Близкия Изток, Евразия. Това са източници за заплаха за нашата национална сигурност. Правилно сте се насочили в посока да бъдем здраво звено в системата за сигурност в системите, към които принадлежим – Европейския съюз и НАТО.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Кръстев отговори, че е възможно да се правят предложения към документа. Законът, заради който е изготвен този доклад, казва, че Министерският съвет внася проект на такъв доклад – чл. 7 от Закона за управление и функциониране на националната сигурност.
Господин Вигенин, ако имате необходимост да направите предложения, по които отправихте критики, може това да се случи и е редно, за да има по-добър документ и да има принос на Народното събрание. А дали това ще се случи писмено и дали извън тази Комисия, защото няма практика предложенията да отиват към водещата комисия, а трябва да излизат от самата комисия, според мен би следвало днес да се направят. Другият вариант е да се направят в пленарната зала.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Бихме могли да направим предложения до следващото ни заседание в сряда.
В продължение на две-три седмици се опитвах да уточня с Администрацията на Народното събрание каква е процедурата и можем ли да правим такива предложения. Отговорът беше, че правим доклад, но не можем да правим корекции по Стратегията. Явно има разминавания. Иначе колегите от водещата комисия имат намерения да направят конкретни предложения. Ние като неводеща комисия стигнахме до извода да правим устни бележки, но нямаме процедура, по която да внесем конкретни предложения по текста. Ако уточним това в следващите дни, ще направим конкретни предложения, които може би ще насочим към водещата комисия или директно към пленарната зала. Нека уточним това с ръководството на Комисията. Ако има предложения, можем да ги одобрим и да минат като предложения на Комисията. Иначе по линия на парламентарните групи можем да ги направим официално в пленарната зала.
От Министерския съвет и написано: „Да разгледа и приеме Стратегията“, което колегите тълкуват, че може да се разгледа и да се каже „да“ или „не“.
Господин Кръстев, независимо от процедурата, ако Ви направя конкретни предложения, може би ще имате възможността поне частично да се съобразите с тях при по-нататъшното финализиране на работата по Стратегията.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Предлагам да се види как беше приета Стратегията през 2011 г. Мисля, че тогава някои текстове бяха внесени в хода на заседанието. Процедура има.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем Проекта за актуализирана Стратегия за национални сигурност на Република България, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 4. Проектът е приет.
Благодаря Ви за участието, господин Кръстев.

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Проектът ще бъде представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Законопроектът изцяло въвежда изискванията на Директива № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми. Тази Директива е нова. Тя отменя две съществуващи директиви. Нашите ангажименти изискват до 23 май 2018 г. изискванията на Директивата да бъдат транспонирани в националното законодателство.
В Законопроекта са уредени правата на всички категории лица до достъп на пазара на труда. Във връзка със синхронизиране изискванията на Директивата са предложени текстове, които уреждат правата на членовете на семействата на тези категории лица. Въведен е принципът на равното третиране при достъп до пазара на труда, както и социални права. Предвидени са изменения и допълнения в релевантни нормативни актове, които уреждат тази материя – в Закона за младежта и спорта, в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за чужденците, в Закона за насърчаване на заетостта. Около 5% от Законопроекта касаят правно-технически предложения, усъвършенстващи законовите разпоредби.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Въпроси? Не виждам.
Според предоставената таблица става въпрос за въвеждане на Директивата. Няма допълнителни приложения. Рядко съм виждал такава таблица, в която изцяло и пълно да е постигнато съответствието на Законопроекта със съответната Директива.
Ако някой има претенции към съдържанието, трябвало е при подготовката на Директивата да го мисли. Сега вече е късно.
Който е съгласен да приемем Законопроекта, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма. Приема се.
Благодаря за участието на господин Лазаров и господин Колчаков.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря и аз за подкрепата. Законопроектът също с такова мнозинство беше подкрепен и от водещата комисия. благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Изчерпахме точка втора и преминаваме към

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – РАЗНИ

Имате ли въпроси за поставяне? Не виждам.
Следващата седмица ще имаме повече съдържателна работа.
Благодаря за участието днес. Приключваме.

(Закрито в 16,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Карамфил Матев