1. Представяне на Стратегия на Европейската комисия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16.01.2018 г.

3. Дейности на КЕВКЕФ във връзка с провеждането на заседанията на КОСАК в София и други парламентарни инициативи, свързани с Парламентарното измерение на Българското председателството на Съвета на ЕС.

4. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 28

На 7 февруари 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Стратегия на Европейската комисия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на Европейския съюз към държавите от Западните Балкани.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.
3. Дейности на КЕВКЕФ във връзка с провеждането на заседанията на КОСАК в София и други парламентарни инициативи, свързани с парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.
* * *

ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, откривам днешното заседание.
За днешното заседание предлагам следния дневен ред:
1. Представяне на Стратегия на Европейската комисия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на Европейския съюз към държавите от Западните Балкани.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.
3. Дейности на КЕВКЕФ във връзка с провеждането на заседанията на КОСАК в София и други парламентарни инициативи, свързани с парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТРАТЕГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА НАДЕЖДНА ПЕРСПЕКТИВА ЗА РАЗШИРЯВАНЕ И ЗАСИЛЕН АНГАЖИМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ.
Поканата ни уважиха господин Огнян Златев – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България и господин Христо Христов – заместник-ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
Господин Златев, ще Ви дам думата и след това ще дискутираме това, което Европейската комисия представи вчера.
Заповядайте.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели и членове на Комисията, дами и господа! Благодаря за поканата.
Действително е продължение на добра традиция, която имахме още от предишното Народно събрание, да правим срещи с Вашата Комисия, за да си сверим информацията, записките. Радвам се, че възможността да представя вчерашната Стратегия се случва буквално след броени часове след официалното й представяне. Това показва и интересът на България, на българските парламентаристи към темата в рамките на Председателството. Също така днес е важен ден в общата ни европейска история – отбелязваме годишнината от Маастрихтския договор. Мисля, че това е още едно добро съвпадение, че точно на днешния ден представяме Стратегията пред Вас.
От вчера следобед до днес доста неща се казаха за нея. Предполагам, че голяма част от Вас или всичките сте успели да видите поне отчасти представянето. То беше на живо – пресконференцията и на върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия госпожа Могерини, и на комисаря по разширяването Йоханес Хан.
Структурирал съм своето представяне в малко по-прагматичен вид. Искам да кажа, че от наша гледна точка или казано на разбираем език, целта на тази стратегия, тъй като всички питат защо е толкова важна, целта на Стратегията е да даде нов импулс на динамиката за реформи в нашия регион с цел преодоляване на конкретните предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани. От друга страна, съвсем ясно да се подчертае и да се дадат практически рамки на подкрепата на Европейския съюз към усилията на тези шест държави по пътя към тяхното европейско бъдеще. Ние им казваме съвсем ясно, че е време да активизират още повече своята работа и да започнат да реформират своите държави, икономики. От друга страна, искаме да покажем и на гражданите на Европейския съюз, че разширяването на Европейския съюз не е самоцел, както някои биха го изтълкували, а по-скоро е от жизнен интерес за всички нас, като европейски граждани както по отношение на икономиката и политиката, така и най-вече по отношение на сигурността, която, както знаете, в момента е едно от най-големите предизвикателства, с които Европейският съюз се сблъсква.
Ако ми позволите да цитирам председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер тази стратегия представлява геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности. Едва ли е нужно точно на Вас да кажа, но тъй като има и по-голяма аудитория, хубаво е ясно да подчертаем още веднъж какво не е тази стратегия, какво не представлява. Независимо от това, че в нея има посочена година – 2025 г., тази стратегия няма за цел да гарантира сигурно присъединяване на която й да е от шестте страни членки до 2025 г., включително и на водещите кандидати Сърбия и Черна гора.
Стратегията няма за цел да промени критериите за кандидатстване и за членство – те са едни и същи, не се променят и всяка една страна, още веднъж да подчертая, нейният напредък се оценява на базата на заслугите и на постиженията на всяка една от тях поотделно.
Както вече казах, Сърбия и Черна Гора са посочени като държави, които са в най-напреднала фаза на преговори, но въпреки това, от документа става ясно, че и други държави, при демонстрирана решимост и усърдна работа в един момент биха могли да ги достигнат и защо пък не и да ги изпреварят.
От тук насетне в Стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместното засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретните ключови предизвикателства – страните са разделени на няколко групи в нея. Например Сърбия и Черна Гора като най-напреднали, тяхната перспектива действително да приключат преговорния процес до 2025 г. е по-ясна. Перспективата в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяване на реални и трайни реформи, и окончателно разрешаване на споровете със съседните държави. Между другото, това е един от важните изводи, който неслучайно беше подчертан от всички представители на Европейската комисия, които участваха вчера на представянето в Страсбург.
Албания и Бивша югославска Република Македония отбелязват значителен напредък към Европейския съюз и Комисията е готова да изготви препоръки за започване на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвяне на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина в момента, в който ние получим изчерпателни и цялостни отговори на въпросника, който сме изпратили. Така че при демонстрирани непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина също биха могли да станат кандидат член за присъединяване.
При Косово положението също е оценено като възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, и се препоръчва да ускори напредъка си по пътя на Европейския съюз, когато обективните обстоятелства са налице.
Другото изключително важно и конкретно нещо в Стратегията е, че всъщност се оценява и осъзнава фактът, че за изпълнението на тази стратегия и за подкрепата на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има осигурено подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на инструмента за предприсъединителна помощ, така наречения Институт по публична администрация, до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия бюджет. Например само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ в Западните Балкани в размер на 1 милиард и 70 милиона евро в допълнение към вече близо деветте милиарда за периода 2007 – 2017 г.
Друга конкретна новина от Стратегията е именно тези шест инициативи, придружени от 57 конкретни действия, които Комисията възнамерява да предприеме в следващите години в подкрепа на усилията за трансформацията на Западните Балкани, които са в областите от взаимен интерес.
С няколко думи ще се спра на шестте области.
Първата област, това са принципите на правовата държава, а именно разширени подробни планове за действие и подобряване на оценяването чрез нови консултативни мисии. Това са част от действията по тази приоритетна област.
Друга, също много важна област, която е от особено значение за ситуацията на Балканите, е помирение и добри съседски отношения. Само преди две седмици, знаете, станахме свидетели на това как само с един изстрел в Косовска Митровица ситуацията между Косово и Сърбия драматично се промени.
Друга област е подкрепа за борбата с безнаказаността и за правосъдието в условията на преход, включително чрез Регионалната комисия за установяване на фактите за военни престъпления.
Като конкретно действие Комисията предлага подобрено сътрудничество в областта на образованието, културата, младежта и спорта, насърчаване на културното наследство, програмата „Творческа Европа“ – знаете, че има предложение за удвояване на бюджета на Програмата „Еразъм +“.
Друга приоритетна област е областта на сигурността и миграцията. Тук говорим за засилване на сътрудничеството за борба с организираната престъпност, тероризма, насилствен екстремизъм, подобряване сигурността на границите и управлението на миграцията с помощта на инструментите и опита на Европейския съюз. Като конкретни действие се препоръчва и се предвижда разполагането на офицери от Европол във всички тези шест страни, засилването на обмена на информация, обмен на техническа помощ, която може да дойде от страна на Европейския съюз.
Другите инициативи са насочени към социално-икономическия просперитет на гражданите от региона. Насърчаване на предоставянето на гаранции за частни инвестиции, подпомагане на стартиращи предприятия, малки и средни предприятия, както и по-голямо улесняване на търговията, повече финансова помощ за подпомагане на социалния сектор, „Еразъм+“, както споменах, образование и здравеопазване.
Много важна приоритетна област за Балканите е транспортната и енергийната свързаност. Знаете от опит, че, за съжаление, макар и да сме на една сравнително неголяма територия, пътуването от една столица до друга изисква понякога доста време и е предизвикателство само по себе си. Има препоръка за разширяване на действието на Европейския енергиен съюз и към Западните Балкани. Много важна област, това всъщност е областта, която е част от портфолиото на българския еврокомисар госпожа Габриел, това е така наречената „цифрова програма“, цифровият дневен ред. Тук говорим за определяне на пътна карта за намаляване и постепенно премахване на тарифите за роуминг, подкрепа за внедряване на широколентов интернет, Инициативата Уай Фай фор Ю, която по принцип е инициатива само за Европейския съюз, но разширяване на нейното действие и върху страните от Западните Балкани. Тоест всичките шест приоритетни области и 57-те конкретни действия към тях са насочени към това тези мерки да доближат ежедневието на нашите съседи към средния стандарт на живот в Европейския съюз.
Всички лидери на европейските институции заявиха нееднократно, че в момента имаме, бих я нарекъл, историческа възможност дебатът за разширяването на Европейския съюз да се издигне нависоко в европейския дневен ред, да се продължи. Позволявам си да изразя увереността си, че лидерите на тези страни в непосредственото ни съседство ще бъдат на висотата на очакванията и на своите граждани, които – съгласно социологически проучвания, изразяват доста високо и положително отношение към бъдещото членство на техните страни в Европейския съюз.
Това е в съвсем синтезиран вид Стратегията и нейните конкретни измерения. На Ваше разположение съм, стига да мога да отговоря на въпросите Ви. Благодаря за вниманието и за поканата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Златев, за информацията и затова, че се отзовахте на нашата покана.
Смятам, че специално нашата Комисия трябва още по-активно да работи с Вас, с представителството на Европейската комисия, особено пък сега, когато България е и председател на Съвета на Европейския съюз. Ние специално искахме да обсъдим тези въпроси в нашата Комисия, въпреки че те преди всичко са приоритет на Комисията по външна политика, но все пак става дума и за европейска политика. От гледна точка на това, че Западните Балкани са един от приоритетите на България като председател на Съвета на Европейския съюз, а и в дневния ред на срещата на КОСАК през месец юни сме заложили и тази тема, по която ще трябва да обобщим постигнатото за тези месеци, вчерашното съобщение на Комисията за Стратегията за разширяване, определено е добра база, на която да се стъпи в нашите следващи действия.
Често се питаме с какво ще бъде запомнено Българското председателство? Нямам съмнение, че ние ще си изпълним нашите ангажименти, но с нещо трябва да бъде запомнено и съм сигурен, че точно решенията, които ще се вземат около тези дискусии, и през месец май на срещата на върха, вярвам, че още години наред и занапред ще се обръщаме към тази среща в София и решенията, които ще се вземат на нея. В този смисъл, мисля, че това, което Комисията предлага, може да бъде още малко доразвито, за да може и правителствените, и държавните ръководители да се ангажират политически вече от гледна точка на страните членки с тази политика, която се предлага и която в голяма степен е в съзвучие с намеренията, които България обяви не само като цяло, като приоритет, но и тези инициативи – не знам пилотни ли да ги наречем. Има някои термини, които трудно се превеждат и създават объркване – да не реферирам към конвенции.
В този смисъл наистина можем само да сме доволни от това, което предложи Комисията.
Няма да влизам повече в коментари, ще дам думата на колегите евентуално за въпроси и мнения по този въпрос.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Имам въпрос – може би не е много характерен. Господин Златев, според Вас какъв е политическият знак на вчерашния документ? Какво очакваме или не очаквахме, какво се случи всъщност за отделните държави членки?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Златев.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Мога да кажа моето мнение по въпроса. Според мен това, което чухме вчера, може би не е било очаквано, в положителния смисъл на думата, от нашите съседи от Западните Балкани, тъй като все пак ние като служители на Комисията малко или много сме имали някакви наблюдения, макар и странични, върху самата подготовка на Стратегията, тоест горе-долу сме били наясно какво бихме могли да очакваме.
Вчера прочетох коментар на английски, че Комисията е сложила на масата доста смело предложение към желаещите да се присъединят към Европейския съюз. Мисля, че всъщност това е сигналът: Комисията разглежда присъединяването на страните от този регион като нещо изключително важно; че този регион принадлежи не само географски, исторически и всякак към обединена Европа, и, че действително е крайно време с помощта на нашите ресурси и нашия опит, с който разполагаме всички ние като съюз, политиците и гражданите на съседните на нас държави да се хванат за работа и да направят необходимото, за да се присъединят, тъй като това е от полза за всички нас. Според мен сигналът е много силен, много позитивен и трябва да се използва, защото сигналът, моментът е сега!
Също като господин Вигенин си позволявам да изкажа мнение, че съм убеден в успеха на Българското председателство, но, гледайки глобалните политически движения и развития, ние не знаем какво ще се случи след няколко месеца в някое друго наше съседство и дали това няма да се отрази върху вижданията за общото развитие на Европейския съюз.
Иначе, знаете, на 17 април очакваме Комисията да излезе с редовните си доклади за всяка една от страните за техния напредък и всъщност това ще бъде може би първата реална оценка или подновена оценка докъде е стигнала всяка една от тези страни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Златев.
Уточняващ въпрос, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Един коментар за моята оценка от политическа гледна точка. За мен е много добре, че Комисията реши в крайна сметка да включи в Стратегията и Босна, и Херцеговина, и Косово, които всъщност все още нямат статут на кандидати. За мен това е позитивното и важно от гледна точка и на проблемите между Косово и Сърбия това да бъде по този начин. Знаем, че предварително имаше някакви знаци, че това може и да не се случи. Благодаря.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Може би другото нещо, което също е важно, е, че също така експлицитно беше заявено, че това присъединяване, в смисъл никой не трябва да го приема като даденост и че всяка страна от тези, които са на различен етап от подготовката си и преговорите за присъединяване, първо, трябва да разреши своите неразрешени все още въпроси от всякакъв характер със своите съседи и тогава вече да пристъпи към преговори за самото присъединяване, тъй като Европейският съюз няма интерес към привнасяне на допълнителни конфликти вътре в себе си.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Златев.
Колеги?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Златев, започвам своето изказване с благодарност към Вас, че представихте пред нас Стратегията, за доброто сътрудничество, което имаме. Всъщност за първи път Вие представяте пред Комисията такъв важен стратегически документ. До този момент регулярно получаваме от представителството на Европейската комисия в България почти ежедневно информация по актуални въпроси и теми, които се обсъждат в Европа. Смятам, че е изключително полезно както за мен, така и за останалите членове на Комисията.
Що се отнася до конкретния документ, мисля, че е изключително важен и силен знак. Струва ми се, че и самото съобщаване на комуникацията от страна на Комисията вече е доказателство за успешните усилия на България да сложи в дневния ред на Европа тази тема. Може би само преди шест месеца никой от нас не подозираше, че ще се превърне действително в най-актуалната тема в европейския дневен ред. Безспорно тази комуникация потвърждава стратегическото значение на Западните Балкани и дава реални надежди на шестте държави от Западните Балкани, разбира се, не илюзии, а уверение, че ако положат усилия, те ще имат своя шанс за присъединяване към европейското семейство; очертаване и на индикативните срокове, както и конкретни предложения и действия за подкрепа чрез предприсъединителните програми, и подкрепа под друга форма – експертна, с мисии, които да подпомагат реформите в държавите членки. Мисля, че това наистина са реални действия. Убедена съм, че и срещата през май месец ще доведе до заключения на политическо ниво, които ще движат процеса напред. Мисля, че това за нас като българи трябва да бъде повод за гордост – че успяхме да наложим тази тема в Европа. Благодаря за доброто взаимодействие.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, други мнения, въпроси?
Ако позволите и от мен няколко думи.
Наистина тази тема този път не е особено противоречива. По навик от времето, когато имах други функции, винаги търся някакви слаби места в това, което Комисията е направила, но наистина основните неща, които очаквахме, са в този документ дори за първи път има толкова добре развита част в Стратегията за това как Европейският съюз трябва да се подготви за приемането на нови страни членки, което е допълнителна мотивация и за страните кандидатки, че Европейският съюз, освен че се обръща към тях за реформи, очаква от тях да се подготвят. Поглежда и към себе си – все пак какво е необходимо да направи, за да може ефективно да приеме нови страни членки.
Истина е, както и Вие казахте, че някои от нашите партньори, естествено, искаха първоначално повече. В един момент бяха останали с усещането, че нищо от това няма да се случи дори имаше и по-мрачни очаквания – че нито дата ще има, нито ангажимент за по-сериозен политически диалог между тези страни и Европейския съюз. Всичко това сега е в Стратегията.
Европейската комисия в този й състав тръгна зле по темата „разширяване“, но дали защото си отива, наистина постави много здрава основа за работата на следващата Европейска комисия. Сега, от наша страна, и от работата на Европейския съвет зависи как това ще продължи. Една от идеите, която се коментираше, не е отбелязана в Стратегията – да се поеме ангажимент всяка година да се провежда среща на върха: Европейски съюз – Западни Балкани. Може би това би могло да бъде едно от нещата, които срещата в София да реши, като надграждане на това, което Европейската комисия до тук е предложила. Мисля, че е логично. Европейският съюз провежда срещи на високо равнище с различни страни, региони, а в същото време Западните Балкани някак си бяха оставени назад досега.
Благодаря Ви за бързата реакция и за участието днес. Естествено, тази тема ще продължи да бъде във фокуса и на българския парламент. Комисията по външна политика има голямо събитие само след няма и десет дни, малко повече от седмица, което също ще се фокусира върху тази тема. Мисля да предложа, след като излязат редовните доклади по страни, да направим по-широка парламентарна дискусия с представители на различни комисии на българския парламент с неправителствени организации, което да бъде, така да се каже, парламентарна стъпка към срещата на върха през месец май и финализирането през месец юни, когато е срещата на КОСАК.
Да Ви благодаря за участието и, както се казва, да продължим доброто сътрудничество.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
В заключение ще кажа: още веднъж да потвърдя, че ще се радваме да продължим и да разширим нашето сътрудничество. Знаете, тази година специално и следващата е в очакване на следващите европейски избори. Европейската комисия има инициатива да засили провеждането на така наречените „граждански диалози“. Много ще се радваме, ако при изпращане на покана от наша страна, български депутати участват в тези граждански диалози, представители на политическото ръководство на Европейската комисия, Европейския парламент и така нататък, още повече че темите ще бъдат свързани с бъдещето на Европа, на Европейския съюз и разширяването на Европейския съюз като неизменна част от това бъдеще.
За нас този диалог с гражданите и във Ваше лице, като хора, които сте директно избрани от гражданите, е изключително важен и ние възнамеряваме да търсим активна комуникация с Вас по тези въпроси. Оставаме на разположение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да Ви пожелая успешна работа.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Гости по тази точка са: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Красимира Стоянова – и. д. началник на кабинета на министъра; капитан Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Господин Занчев, заповядайте да представите Законопроекта.
ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Главната цел на предложеното изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2014/89 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране.
Всяка държава членка следва до 31 март 2021 г. да разработи морски пространствен план. Със Законопроекта се въвежда, първо, изискването за прилагане на морско пространствено планиране и съдържанието на понятието „морско пространствено планиране“, второ, органът, компетентен, за прилагане на морското пространствено планиране и за изработване на морски пространствен план на Република България; други участници в процедурата на морско пространствено планиране – ведомства, научни, стопански и други неправителствени организации, които имат пряко отношение.
Трето, обхватът, задачите и съдържанието на морския пространствен план на Република България.
Четвърто, задълженията за осигуряване на широк обществен достъп до Проекта на морски пространствен план и за провеждане на общественото обсъждане. Редът за съгласуване, приемане и одобрение на морския пространствен план.
Следващо, способите за осигуряване на публичност на одобрения морски устройствен план.
С предложения Законопроект се предлага и усъвършенстването на нормативната уредба в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството на пристанища и специализирани пристанищни обекти. Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Занчев.
Колеги, въпроси по този законопроект?
Ако позволите, аз имаме дин въпрос. Тези промени са свързани, разбира се, с въвеждането в българското законодателство на директива.
Въпросът ми е: след като 2021 г. трябва да се направят морски пространствени планове, естествено, за страните от Европейския съюз, които са на море, как промените в този закон биха се отразили на въпроса с делимитирането на морската граница между България и Румъния, тъй като има решени въпроси и на практика, за да се изработи този пространствен план, би трябвало да се реши и въпросът за делимитирането на границата с Румъния. Не знам доколко бихте могли да кажете, ако не в детайли, поне има ли такъв анализ?
Опитах се да намеря нещо по този въпрос в информацията, признавам си, може да съм пропуснал, но не видях някъде да е отбелязан този факт – че на практика, границата ни с Румъния не е делимитирана. Приемайки този законопроект това ще се отрази ли, ще се наложи ли да започнем отначало по някои въпроси? Благодаря Ви.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители!
Ще се опитам да отговоря на въпроса Ви. По наше мнение делимитацията няма връзка – така е посочено и в Директивата – с изготвянето на пространствен план, поне не пряка.
В Директивата обаче е посочено, а и в Законопроекта, че този пространствен план трябва да бъде изработен при консултации и при съобразяване със съседните държави, разбира се, държави членки, в нашия случай с Румъния. Работата по изготвянето на пространствения план несъмнено включва консултации и съвместна работа с румънската страна, но пространственият план, пак казвам, изрично е посочено, че той пряко не е основа и не касае делимитация, тъй като по-скоро той дава зонирани насоки, райони, в които да се развиват определени аспекти от така наречената „икономика“, свързана с морето. Това е нашето мнение.
Разбира се, по-добре би било, ако ние сме приключили с този процес, но той към момента не е факт. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е водещо, нито Морска администрация, но доколкото ни е известно, разговорите продължават. Ако свършат до 2021 г., добре, ако не свършат, ще продължат. Лично аз мисля, че няма да свършат, но те няма да попречат на изготвянето на такъв пространствен план.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Занчев, господин Петров! По-скоро имам няколко въпроса. Преди всичко поздравления за Законопроекта. Мисля, че е дълго чакан, имайки предвид, че разговорите за това кой да поеме водещата роля при определянето на политиката за пространственото планиране – разговорите бяха дълги, но вече има определен компетентен орган, има и механизъм, по който да се изготвят тези планове.
Моят въпрос е: как ще се интегрират те с морската стратегия – документ, който вече е приет на национално ниво и действа до 2021 г.? Тоест до каква степен плановете за пространствено планиране се интегрират с документите: Морската стратегия, планът за управление на речния басейн, респективно, във времево отношение ще бъдат ли синхронизирани? Шест годишни ли са, какъв е срокът на тези планове? Какъв е механизмът на изменение и отчитане на работата по планирането?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Несъмнено ще бъде синхронизирано. Ние имаме лошия пример на няколко неговорещи един с друг планове, но все пак се учим от грешките си. С колегите от останалите ведомства сме на мнение, че не трябва да повтаряме това, тоест няма как морското пространствено планиране да не легне на основата на Стратегията, която съществува и да надгради някои моменти от нея. Към момента този план е обща рамка, обхващаща различните секторни политики в морските пространства, включително предложението ни да го разширим – нещо, което самата Директива не изисква – до бреговата черта, тоест едната миля, която по Директива, принципно е дадена – държавата да реши дали там ще прилага морски пространствен план, или ще прилага там други инструменти. Смятаме, че е добре всичко да залегне в един план. При изготвянето на този план разговорите кой да поеме отговорността за координация неслучайно бяха толкова дълги и тежки. Накрая стигнахме до съгласие, че изповядвайки общия принцип на отговорност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за всички видове пространствени, териториални планове и отчитайки, че макар и море, но това е част от територията на страната, следва те да поемат. Всички останали министерства, може би без едно две, практически са намесени в този процес. Така че работата ще бъде колективна, съобразявайки се с всички до момента и стратегии, и планове, отчитайки тяхното развитие в бъдеще. По-подробно едва ли някой би могъл да Ви каже, не е правено такова нещо в България. В интерес на истината не е правено и в Европа, с изключение на Балтика – там са успели да направят такъв план. Ще ползваме и техния опит. Ще се учим в движение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Има ли някакво изискване за времеви обхват на този план? Кога трябва да бъде приет на национално ниво? Има ли някакъв срок на действие, след което да бъде актуализиран, преразгледан и така нататък? Това изисква ли се по Директивата?
ЖИВКО ПЕТРОВ: Има посочен срок, сега не мога да Ви го цитирам. Мисля, че беше десет години, след което се преразглежда. Той не приключва своето действие, просто е необходимо в такъв срок да бъде преразгледан. Ако настъпят някакви обстоятелства, може и по-рано. Не е план, който приключва след десетата година и след това се изготвя нов. Просто се преразглежда и осъвременява.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Петров.
Други въпроси и коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г., да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приемаме Законопроекта.
Благодаря, господин Занчев и господин Петров.

Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред:
ДЕЙНОСТИ НА КЕВКЕФ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЗАСЕДАНИЯТА НА КОСАК В СОФИЯ И ДРУГИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИНИЦИАТИВИ, СВЪРЗАНИ С ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Това са вътрешни въпроси на Комисията, но трябва да вземем някои решения.
Първо, беше Ви изпратена програмата за пленарната среща на КОСАК, която ще се проведе от 17 до 19 юни, както беше одобрена от заседанието на Председателския КОСАК, съгласувана преди това с тройката. Виждате темите. Някои от говорителите вече са отбелязани, по-конкретно логичните представители, които задължително би следвало да присъстват. Става въпрос за съответните комисари, на които поканите вече са изпратени за 17 и 19 юни. Те бяха връчени по време на посещението на Колежа в София за откриването на Председателството. Изпратени са по имейла и се надявам скоро да получим потвърждения. Не очаквам всеки от тях да потвърди, но предполагам, че ще можем да гарантираме добро присъствие на представители на Европейската комисия.
По част от темите, логично за постиженията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, готова е поканата, днес ще бъде изпратена към министър-председателя. Ако той има възможността да присъства, би било добре, ако не, може да бъде заместен от министър Лиляна Павлова, но, разбира се, за нас е важно, като финално и голямо събитие министър-председателят да се обърне към състава на пленарния КОСАК. Разбира се, по темата за Западните Балкани – интеграцията и свързаността на страните от региона, като ключов говорител от наша страна сме поканили госпожа Екатерина Захариева.
По темата за политиката на сближаване сме поканили вицепремиера Томислав Дончев, който, заедно с госпожа Корина Крецу, да бъде основен говорител по тази тема.
Като имате и програмата, бих предложил да помислите за интересни хора, които бихме могли да поканим. Освен тези, които по принцип са отбелязани като членове на Европейския парламент, все още без имена, задължително трябва да имаме хора от Европейския парламент – това ще го съгласуваме с представителите на Европейския парламент в КОСАК. Трябва да има представители от национални парламенти. Става дума за това, че както на срещата в Естония беше отбелязано, ще бъде хубаво в тези панели да участват освен политици, депутати, представители на правителства и парламенти, в някои от тях да включим представители на гражданското общество, на академичните среди. Това няма да утежни дискусиите може би ще ги направи по-интересни. Молбата ми е, ако имате идеи за такива представители, сравнително бързо да ни информирате – дали са българи, дали са хора, които Вие познавате от други страни, да имаме време да съгласуваме и да се обърнем към тях за участие.
В повече детайли малко по-нататък ще можем да коментираме програмата и съдържанието. Бих искал да кажа, че по част от тези теми, преди да се стигне до самото заседание на 17 – 19 юни, ще Ви предложа да направим малко по-широки обсъждания, както направихме миналата година при подготовката на приоритетите на Председателството, да направим също такива срещи по тезите от пленарната среща.
Ако нямате въпроси по тази тема, да преминем към следващия въпрос, който пак е свързан с решенията на КОСАК.
Както знаете, след решението на председателя на Европейската комисия да създаде работна група по така наречената „субсидиарност и пропорционалност“ – да правим по-малко, но по-ефективно, заедно е това странно име. В Естония се реши българското председателство да създаде работна група в рамките на КОСАК, която да обсъди тези въпроси и представителите на КОСАК – именно председателите на комисиите в тройката в тази работна група, да имат предвид да се съобразяват, тоест да бъде ангажиран максимално целият състав на КОСАК.
Решението за тази работна група формално беше взето на заседанието на Тройката и след това потвърдено от председателския КОСАК – работната група да бъде в състав от двама души от държава. От една страна, защото част от страните членки – близо една трета от страните имат двукамарни парламенти, за да може да се гарантира представителство и на двете камари, а в името на равнопоставеността на парламентите там, където са еднокамерни, пък да участват двама представители, което да даде възможност на по-широко политическо представителство, доколкото е възможно, равнопоставеност на мъже и жени в тази работна група. Знаете, в Европейския съюз се гледа с особено внимание на тези неща
В тази връзка, бих искал да Ви предложа вторият представител в тази работна група, която по правилата на КОСАК се председателства от председателя на Комисията, която в момента председателства КОСАК, вторият представител на нашия парламент да бъде госпожа Ивелина Василева, като заместник-председател на Комисията и представител на най-голямата политическа група в българския парламент.
Има ли възражения? Няма да го подлагаме на гласуване. Благодаря Ви. Утвърждаваме това решение.
В момента се съгласува и датата за това заседание – 26 март, в Брюксел, но чакам потвърждение от Европейския парламент, който беше така добър да бъде домакин на такава среща, с което ни освободи от необходимостта да правим допълнителна среща в София. Уточнихме с колегите, че ако работната група има желание да се събере още веднъж в рамките на тези шест месеца, да предложим това да стане по време на пленарния КОСАК, преди неговото начало, така че да не утежняваме дневния ред на пленарния КОСАК.
В тази връзка да Ви информирам, че подготвяме мини политико-експертна група, може да я наречем, която да работи по тези теми. Разговарях с министър Захариева за съдействие – тя да помисли кой от юристите, с които Външно министерство работи специално по въпроси на Европейското право, да предложи представители. Вероятно от „Политики и институции на Европейския съюз“ ще има такъв представител, ще има и представители от администрацията на българския парламент, Ивелина Василева и аз, плюс председателят на Комисията по външна политика, тъй като тя има отношение по тези въпроси. Разбира се, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще бъде информирана за работата и предложенията. Всички материали ще Ви изпращам и на Вас и който има предложения или идеи в тази връзка, ще има възможност да ги направи.
Всички групи ще бъдат държани в течение. Ще бъде координирано това и с Лиляна Павлова като министър на Българското председателство, която движи част от въпросите, които ще бъдат обсъждани.
Ще ми се да обсъдим, по-скоро може би формално да вземем решение, ако не възразявате. Първо, към нашата Комисия има покана за посещение в Сърбия. Тази покана е била отправена още към предишния състав на парламента. Посещението не е реализирано, защото имаше избори. Сега ни връчиха официално нова покана към сегашния парламент и сегашния състав на Комисията. Мисля, че е редно да направим това посещение в Сърбия особено на фона на приоритетите на Българското председателство и това, което очакваме като добри новини в тези шест месеца.
Втората покана, която на този етап е само устна – мисля, че в предишния мандат са водени разговори, когато тук беше председателят на парламента на Черна Гора и отново изрази желание Комисията ни да посети Черна Гора и по-конкретно съответната комисия в черногорския парламент. Мисля, че тези две посещения са важни. Това са двете страни, които са най-напред в процеса и можем да направим тези две посещения в рамките на шестте месеца. Допълнително ще се уточним за подходящи дати.
Третата среща, която ми се иска да направим, е също важна от гледна точка на нашия дневен ред – посещение на Комисията по европейските въпроси на Република Македония. Идеята ни беше ние да ги поканим да посетят София. Трябва чисто протоколно да видим кога е било последното посещение. По принцип е редно да се редуват срещите, мисля, че е добре ние да ги поканим и да намерят време също в рамките на тези шест месеца да реализират посещение, ако е възможно.
Изразявам надежда, че ако все пак се стигне до решение за името на Македония, може да се окаже, че решение за начало на преговорите ще бъде взето в тези шест месеца и е хубаво да продължим активния обмен с Република Македония. Това е предложението ми за първите шест месеца.
Междувременно получихме писмо от румънската Комисия по европейските въпроси, от Долната камара. Те биха желали да ни поканят да посетим Румъния в рамките на 2018 г. Бих Ви предложил наистина да реализираме това посещение, но да бъде след края на нашето Председателство – във втората половина на годината, когато нашето е минало, румънското още не е започнало. Да обменим опит и да се опитаме да пренесем част от темите, по които работихме в Румънското председателство, което вече е друго Трио, там друга координация се прави, но по парламентарна линия преходът е по-плавен и имаме възможност все пак да повлияем, да покажем единодействие, особено по темите: Западни Балкани, Черно море, кохезионна политика. Имаме общи интереси и да се опитаме да покажем единодействие с тяхната комисия.
Това са ми на този етап предложенията. Ако сте съгласни, да започваме да работим по тях и редовно ще информираме докъде сме стигнали.
Междувременно, знаете, че ще има посещение на Комисията по европейски въпроси на Шведския парламент. Възможно е и други такива визити да дойдат в България, но там нямаме кой знае каква, тъй като те си ги организират. Ако те проявяват интерес, добре дошли са и всички, които искат да посетят през това време. Въпросът е ние да проявим инициативата по тези четири визити.
Благодаря Ви. Приемаме и това и започваме работа и по тези срещи.
Знаете, че КОСАК изготвя на всеки шест месеца полугодишен доклад – коментирали сме го в по-суров вид преди това на заседанието на председателския КОСАК. Информирахме за основните теми на този доклад, по който се разработват въпроси, по които след това всички парламенти ще отговорят, след това ще бъдат обобщени. Идеята е да ги ползваме и в нашата работа през месец юни, когато се съберем, и като информация, която ще бъде полезна по принцип, за да се знае мнението на европейските парламенти по трите основни теми, които залагаме в този полугодишен доклад.
Първият е за бъдещето на Европейския съюз, където са две части, общо 14 въпроса. Първата част е свързана с работната група на Европейската комисия, втората част е за европейската перспектива пред Западните Балкани.
Вторият раздел на този доклад ще бъде за многогодишната финансова рамка, пак в два раздела. Единият – кохезионната политика след 2020 г., вторият – европейският бюджет след Брекзит.
Третата тема е европейският стълб на социалните права. Единият подраздел е „Заетост и растеж“, другият – „Условия на работа, социални въпроси и включване“.
За подготовката на въпроси, естествено, са използвани информация и комуникация на Европейската комисия, позиции на Европейския парламент. Стремили сме се, както беше набелязано и в Естония, ако си спомняте, така да бъдат формулирани въпросите и отговорите, че да може да се систематизира информацията и да бъде полезна, а да не е само общи коментари, за да може с това да бъдем полезни и на себе си, и на правителствата, и на нашето, което да знае какви са нагласите на националните парламенти на Европейския съюз по тези теми. Ще Ви изпратя текста веднага щом има съгласуване и с останалите две страни от тройката.
Това е по тази точка.
Ако няма нещо друго по нея, по точка Разни да Ви кажа.
Първо, задвижили сме процедурата по годишния доклад на нашата Комисия за частта ни от нашата дейност за контрол върху европейските фондове. Няколко пъти сме коментирали, че трябва да се промени начинът, по който този контрол се осъществява.
Заради подготовката за председателството нямахме възможност да помислим сериозно по тази тема. Както е по Правилника ни, годишният доклад за цялата 2017 г. ще го направим по стария начин. Казвам, не че е лош, но трябва да бъде по-ефективен. Започнали сме работа по това. Веднага щом имаме готовност ще започнем и предварителни дискусии как да подобрим работата по този контрол, така че да бъдем полезни и на гражданите като техни представители, които трябва да следят колко целесъобразно и ефективно се използват средствата, а не просто да продуцираме доклади на база на това, което ни подават министерствата. Когато решим кой е най-ефективният начин, по който да го правим в бъдеще, ще трябва вероятно да променим малко и нашите правила, тъй като в момента те предвиждат това, което и досега е било.
В този смисъл ми се иска веднага щом има тази възможност да започнем работа, от една страна, както казах – преглед на нашата дейност като Комисия по контрол на европейските фондове, втората част е за дейността и отговорностите на Комисията по европейските въпроси и съответните разпоредби в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правейки преглед на тази дейност ще търсим широко съгласие какво наистина можем да подобрим и по него да има съгласие на всички политически групи, защото тази тема трябва да е консенсусна.
Смятам, че има нагласа и сред Вас, и с други колеги, има нужда от някои корекции и промени, с които Комисията ни да има малко повече възможности за действие и отговорности съответно, за да бъде по-полезна и на парламента като цяло, но и на системата за координация на приемане на позиция по европейските въпроси. Това ще го направим със съдействието на колегите от Секретариата на Комисията и нейното звено в администрацията на Народното събрание, което работи по европейските въпроси. По тези въпроси само индикирам моето лично и на част от колегите желание да работим по тази тема.
Трябва да се преценят внимателно усилията, защото, виждате колко други неща има по време на Председателството, но пък и не бива прекалено да се отлага. Смятам, че е реалистично да преминем към реална работа по промени в Правилника и не по-късно от средата на тази година да имаме готовността да предложим тези неща, а самото приемане – да видим кога ще може да стане. Пак казвам, зависи от това как потръгне работата.
Може да се окаже, че ще можем и по-бързо да го направим. Смятам, че тук има нужда от преглед. Не може по инерция да я караме, защото нещата се променят и в България, и в Европейския съюз. Виждате, че парламентите имат по-сериозна роля, мисля, че и нашият трябва да бъде по-активен по тези теми, а пък вече задача е и отговорност като Комисия да направим съответните предложения.
Колеги, имате ли нещо по тази тема да споделите? Не виждам.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито 16,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН



Стенограф:
Стефка Аличкова