1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите и ръководството на Държавен фонд „Земеделие” във връзка с текущото състояние и напредъка по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

3. Разни

---

П Р О ТО К О Л
№ 30


На 21 март 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите и ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ във връзка с текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, се прилага към протокола.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Миналата година на 20 юли беше проведено изслушване по тази тема съвместно с Комисията по образованието и науката. Сега подготвяме Годишния доклад по усвояването на средствата по европейските програми, който ще бъде приет следващата седмица. Утре имаме извънредно заседание с Комисията по околната среда и водите, а следващата седмица всички ръководители на оперативни програми са поканени, за да финализираме нашата работа по Годишния доклад.
Давам думата на министър Красимир Вълчев да представи информация пред нашата комисия
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Накратко ще Ви представя информация, която съдържа общи данни за изпълнението на Програмата – предизвикателствата и задачите пред които сме изправени и какво предвиждаме по-нататък за оползотворяване на средствата.
Знаете, че Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е двуфондова. Условно можем да я разделим на две – Първа ос на Оперативната програма са средства с източник Европейския фонд за регионално развитие и са насочени към модернизиране на научната инфраструктура. Това са средствата за наука. Втора и Трета ос са насочени към системата на образованието и са с източник Европейския социален фонд. Предишният програмен период към Министерството функционираше само междинно звено към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013“. И средствата, по които беше бенефициент Министерството и системата, бяха единствено средства за образование. Новото предизвикателство в тази програма са предимно средствата за наука.
По отношение на Първа ос на Оперативната програма – към момента договорираните средства са 128 млн. лв. Това са средствата по процедурата „Изграждане и развитие на центровете за върхови постижения“. Приключи оценяването по втората голяма процедура от Първа ос – това е процедурата за изграждане и развитие на центрове за компетентност. Следващият месец ще бъдат, надявам се, сключени договорите. Ако всички документи бъдат представени, което е основна предпоставка за сключването на договорите, ще бъдат сключени договори за 133 млн. лв., колкото са оценените проекти.
Тези две операции в бюджета на Програмата бяха на обща стойност 350 милиона. Общо декларираните средства по тях ще бъдат 262 милиона. За съжаление имаме 88 милиона, които няма да бъдат договорирани, тъй като няма оценени проекти, които да отговарят на условията. Съответно пред нас стои задачата след съответните разговори и след решение на Комитета за наблюдение да се прецени коя е най-добрата опция за оползотворяване на тези средства – било финансиране на други класирани проекти или обявяването на нови процедури.
По отношение на Втора ос на Оперативната програма, която е наречена „Образование и учене през целия живот“, договорените средства са 192 милиона. А в Трета ос, която е „Образователна среда и активно социално приобщаване“, са договорени средства на стойност 75 млн. лв.
Изплатените средства са в размер на 162 млн. лв. Нямаме изплатени средства по Първа ос, нямаме и бенефицирани средства по Първа ос, тъй като първите договори бяха сключени скоро. Това беше идентифицирано още на предходното, съвместно заседание на двете комисии предвид междинната цел, която предполага в края на 2018 г. да бъдат верифицирани определен обем средства. В случая те по Първа ос са в размер на близо 35 млн. евро или близо 79 млн. лв.
Новото в този период е, че имаме правила, които ще допуснат компенсиране на изпълнението между оси или по-скоро изпълнението ще се отчита общо на ниво Оперативна програма, въпреки че тя е двуфондова. В този смисъл ние се надяваме с повишаването на обема на верифицираните средства по Втора и по Трета ос, пък и с малък обем верифицирани средства по първа ос да изпълним тази междинна цел. Това все още е предизвикателство пред нас. Обемът на верифицираните средства по Втора и Трета ос – средствата за сметка на Европейския социален фонд, към настоящия момент са достатъчни да бъде изпълнена тази междинна цел по тези две оси. Въпросът е дали ще компенсираме изпълнението по Първа ос. Дори и да има неизпълнение, то ще бъда нашата прогноза от днешна гледна точка, тя е функция на множество фактори, в това число и непредвидими, че ако има такова неизпълнение, то ще бъде в много по-малък размер от тази сума, която посочих и която още миналата година дискутирахме.
Към момента обемът на договорените средства е 31% от Програмата, но с договорите, които евентуално ще се сключат следващата седмица, ще нарасне до 40%. Това все още е недостатъчно.
Другото основно предизвикателство пред Програмата, както знаете – освен натрупаните закъснения по Първа ос на Оперативната програма, такива има, както казах и на предходното заседание, както от 2015, така и от 2016, 2017 г. Дори процесът на оценяване, който беше в последните месеци, не мина по най-съкратените срокове. Но въпреки това смея да твърдя, че нямаме чрезвичайни или неочаквани закъснения.
Другото голяма предизвикателство е изпълнението на препоръките от Одитния доклад на Европейската комисия, които касаят Втора и Трета ос на Оперативната програма. Констатациите бяха редица, но две могат да се откроят като основни – едното е по отношение на съвместяването на функциите на Министерството и в частност на министъра като управляващ орган и конкретен бенефициент. И второ, качеството на оценителния процес. Ние изпълнихме в срок Плана за изпълнение на препоръките, който имахме. Това беше оценено от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, от нашия одитиращ орган, българския одитиращ орган. Точно в момента имаме одитна проверка от страна на Европейската комисия по изпълнението на тези препоръки, като се надяваме също на положителна оценка.
Във връзка с изпълнението на тези препоръки управляващият орган беше преобразуван в изпълнителна агенция, като по този начин беше предоставена една по-голяма степен на автономност и самостоятелност на изпълнителната агенция. Функциите на Министерството като конкретен бенефициент ще се запазят в бъдеще в по-редуциран размер и обособени в специално звено с промени в Устройствения правилник на Министерството. Създадохме такова звено по изпълнението на проектите. Това е специфичното за нашата система, че една голяма част от интервенциите са по-ефективни като дизайн, ако те имат системен характер. Чрез системните проекти ние финансираме множество или всички детски градини и училища, които изпълняват една дейност, а не островчета от мрежата от образователни институции, която пък предполага Министерството да бъде конкретен бенефициент, но то чисто формално се води конкретен бенефициент, иначе е съобразен финансиращ орган и е разпределител на средства към образователните институции, които осъществяват дейности.
Най-големият проект, ще Ви дам пример, е Проектът „Твоят час“. В в него участват близо 2 хил. 300 училища, които изпълняват дейности по интереси и развитие на способностите на децата и дейности по преодоляване на образователни трудности, компенсиране на образователни дефицити. При тези проекти се постига по-висока разходна ефективност и ефикасност на интервенциите и беше важно да бъдат запазени в микса от операции, който имаме по Оперативната програма.
Също така имаме и конкурентни процедури, точният термин е „грантови схеми“, или конкурентни процедури, с които се финансират проекти на общини, на училища, които също се изпълняват. Там беше наложена финансова корекция, докато по отношение на одобрените системни проекти беше намален бюджетът. Но това, което със задоволство можем да кажем е, че през този период, в който нямаме възстановяване на средства, благодарение на Националния фонд осигурихме финансирането на дейностите по тези проекти. Нямаше предпоставки за прекъсване на дейностите по нито един проект.
Голяма част от първата фаза на тези проекти приключва. Следващото предизвикателство пред нас е да програмираме операции, с които по най-добрия начин да оползотворим останалата част от средствата.
Имаме и Четвърта ос – техническа помощ на Програмата, по която са верифицирани три милиона лева. Половината от средствата са договорени. Може би основно предизвикателство пред Програмата си остава (то ни е посочвано в редица одитни доклади, което дискутирахме и на предходното заседание) капацитетът на управляващия орган, който ние трябва да укрепим, да повишим. Това е перманентна задача и може би най-трудно изпълнима в кратък период. Обявени са конкурси за всички свободни ръководни длъжности, или ще бъдат обявени за всички, ако за някой все още не е направено. Така или иначе това вече е задължение и правомощие на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция, а не на министъра на образованието.
Моят ангажимент е с ресурсите на Министерството като първостепенен разпоредител да подкрепяме дейността на Изпълнителната агенция, да й осигурим необходимата независимост. Можем да отчетем към днешна дата, че това сме го направили. Надявам се то да бъде отчетено и от страна на одиторите от Европейската комисия.
Въпреки това обаче остава предизвикателството с капацитета. Министерството също така трябва да участва активно и в програмирането на операциите, защото ние използваме средствата по Оперативната програма, особено тези за образование, за да допълним по ефективен начин микса от дейности, политики, които имаме в системата, и да постигнем ефективна допълняемост. Благодарение на средствата от Европейския съюз ние сме разширили този микс с редица дейности.
Например през предишния програмен период финансирахме целодневна организация, която преди се финансираше само за пътуващи с рейс училища, не с финансиране целодневна организация за всички ученици. Въведохме политиката за финансиране на допълнителни втори стипендии за студентите в приоритетни професионални направления, в които има най-голям очакван недостиг на пазара на труда в сравнение с днешното търсене на висше образование от страна на кандидат-студентите, като инструмент да ги насърчим да се включат в тези професионални направления. Тази политика вече я прехвърлихме на бюджетно финансиране.
Също така бяха създадени кариерни центрове по проект по Оперативната програма, чието финансиране осигурихме от държавния бюджет след приключването на проекта. По този начин ние освен че осигуряваме устойчивост на операциите и на дейностите и по подходящ начин, както Ви казах, допълваме микса от дейности и политики, който имаме в системата. Голям проект имахме за приобщаващо образование, по който бяха ангажирани допълнително редица ресурсни учители и други специалисти за оказване на специфична, обща и допълнителна подкрепа на учениците, които имат нужда от такава подкрепа. Финансираните специалисти също днес са на бюджетно финансиране. Финансираните преди това от проекта специалисти днес са на бюджетно финансиране – това предвиждаме да направим и със следващия етап от проекти, които ще програмираме и затова е много важно Министерството – нещо което подчертаха и от Европейската комисия – да участва в процеса на програмиране по ефективен начин.
Предвиждаме в по-голяма степен да фокусираме и следващия етап – проекти върху дейности, свързани с отпадането, намаляване дела на преждевременно отпадналите, допълнително обучение по български език за децата, чийто майчин език не е български. Предвиждаме голям проект в предучилищното образование, защото допълнителната интервенция в този период е ключова по отношение на децата, чийто майчин език не е български, за тяхното ефективно включване след това в системата на образованието. Предвиждаме да продължим дейности по преодоляване на образователни трудности в системата на училищното образование, защото натрупването на такива дефицити е една от основните причини за отпадане.
От страна на Европейската комисия имаме апел за по-фокусирани дейности и по-свързани с основните индикатори, които имаме. В системата на училищното образование основният индикатор е намаляване дела не преждевременно отпадналите, което до известна степен ни стеснява периметъра от политики, които ние можем да правим с Оперативната програма като инструмент. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Министър. Не знам дали господин Гератлиев би искал да добави нещо на този етап, или ако има въпроси.
Уважаеми колеги, заедно с нас са и представители на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и експертите на Комисията. След като народните представители се изкажат, имат право и възможност и другите участници в заседанието да вземат отношение, ако имат желание.
Колеги, въпроси към господин Вълчев, мнения?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Министър, благодаря за изчерпателната информация и за това, че успяхте въпреки тежкото наследство, което получихте, да сложите Оперативната програма на релси. Явно е, че заради административните недоразумения, които се появяваха в предишните години не можа да се стартира навреме програмата. Тя няма да може да бъде изразходена напълно като средства. В Годишния доклад прочетох, че искате да прехвърлите част от средствата към Програмата за развитие на селските райони. Интересува ме дали и по какъв начин ще бъде осъществен този трансфер, защото той не е много лесен между отделни програми.
И вторият ми въпрос е: интересува ме живо и имах среща с директори в Сливен – те се интересуват дали по тази Оперативна програма ще могат да се стартират мерки за дезагрегиране на ученици, които да бъдат подкрепени със съответните програми за обучения на специалисти. Това е една изключително опасна тенденция, която се появи в Сливен – не само че живеят в гета десетки хиляди хора, но и учат вече само в едни определени училища, което е много опасно за тяхното бъдеще и за обществото.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Добре е, че най-накрая успяхме да започнем да работим по темата с европейските фондове и Вие сте първият министър, с който разговаряме по тази тема. Благодарим и на председателя за направената организация.
По тази тема е говорено много, включително в пленарна зала и под формата на актуални въпроси. Програмата за наука и интелигентен растеж започна със скандали и още в началото стана ясно, че има сериозен риск за загуба на немалко средства. Още с Вашия предшественик имаше кореспонденция, с която бяхме запознати. Вие сте отговаряли, така че горе-долу сте в течение.
Данните, които ни се предоставят и аз в момента гледам ИСУН, все още не са от най-обнадеждаващите, особено наистина по приоритетна ос 1, където степента на реално изплатените средства е на практика нула. Виждам, че имате известен напредък – според последни данни са 24,46% договорени средства. Системата ИСУН така ги дава, но тази информация е малко закъсняла. И по другите приоритетни оси нещата не са толкова напреднали, като гледам по цифрите.
А въпросът ми е: как Вие оценявате реалните рискове пред Оперативната програма по отношение на средствата, които биха могли реално да не бъдат усвоени поради реално изплатени средства в края на програмата, включително и в този „n + 3“ механизъм, който ни се дава, защото в крайна сметка и работата на нашата Комисия е да се набелязват слабости и да се намират начини за тяхното преодоляване. Но без реална комуникация между нас като Комисия и Вас като министър, или съответно ръководството на Оперативната програма няма как това нещо да се реализира, така че бихме желали да чуем какво се случва реално с тези средства, които бяха проблематични тогава, към днешна дата и какви са рисковете да бъдат безвъзвратно загубени? Какви мерки ще вземете за наваксване на това закъснение най-вече по приоритетна ос 1 и какви са рисковете пак да загубим някакви средства и какви мерки могат да се вземат, включително и с наша помощ, ако ние сме в състояние? И Общественият съвет е тук, ако имате нужда от тяхната подкрепа.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашето изложение. Преди всичко искам да Ви поздравя за усилията, които положихте по тази трудна и предизвикателна програма.
Моите въпроси са в допълнение на казаното към колегите с уговорката, че през този програмен период акцентът е върху ползата от реализирането на програмите и проектите, а не толкова върху финансовото усвояване и насочването на средствата. И в този смисъл предстои оценката на междинните индикатори. Вие споменахте в своето изложение, че имате предвид предприемането на действия за минимизирането на рискове, релокация на средства, обявяването на нов тип процедури. Ако можете малко да разгърнете своето изложение в тази посока и да конкретизирате сроковете. Споменахте, че очаквате след приключването на одита, който се осъществява от Европейската комисия, да има яснота относно възстановяването на средства от страна на Комисията. Кога очаквате реакция от тяхна страна? Какъв е резултатът от проверката на националните одитни органи? Предполагам акредитацията, извършена от Национален фонд, по-скоро от ОСЕС е приключила с някакви заключение. Малко повече да разгърнете изложението в тази посока.
И понеже споменахте програмирането и необходимостта от въвличането на Министерството по-пряко в процеса на програмиране, предполагам тук се засяга вече и визията за новия програмен период, новата многогодишна финансова рамка. Ако може да ни информирате за позициите на Министерството, вече започна дебатът в тази посока. В каква посока смятате, че трябва да се разгърне новата многогодишна финансова рамка? Благодаря.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Господин Министър, колеги, гости! Първо искам да благодаря, че могат да присъстват тук и да зададат своите въпроси и народни представители от други комисии, защото напълно съм убедена, че работата е обща. Обща за това, защото всички искаме да усвоим максимално средства и както Вие казахте – тези средства да бъдат с ефект, а не само отчитане на проценти на усвоените средства.
Затова аз имам няколко конкретни въпроса. Знам, че в момента има одитна оценка, която върви, но тя насочена ли е също и към Изпълнителната агенция, или е само за нея, или върху целия проект? Защото тази Агенция трябваше да бъде акредитирана, но явно е акредитирана и вече работи реално, след като се случват тези неща.
Искам да задам още един въпрос: бяха заложени през 2014 и 2015 г. средства, мисля около 160 милиона, без да съм точна в цифрите, но вече сме 2017 г. „n + 3“ изпълнихме ли го и успяхме ли да направим нещо с тези средства или не? Защото правилото „n + 3“ беше до края на 2017 г. До 2018 – имаме още малко време, защото иначе ще загубим повече средства.
И конкретният ми въпрос по оперативна ос 1: ще може ли в здравеопазването да има проект за здравословен начин на живот и здравеопазване?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако позволите един кратък коментар и въпроси от мен. Ще Ви дадем възможност да отговорите.
Искам да обърна внимание, че на нашето съвместно заседание през миналата година бяха набелязани конкретни мерки от Вас, конкретно и от господин Гератлиев, които трябваше да бъдат реализирани бързо, за да може да стане по-ефективна работата по програмата. Можем да констатираме, че макар и с известно забавяне направихме и справка. Общо-взето всичко, което бяхте поели тогава като ангажимент, е свършено, но ясно е, че не всичко е в ръцете на самата Оперативна програма. Тук е и ролята на бенефициентите, както отбелязвате в доклада, който сте ни предоставили.
Искам да чуя от господин Гератлиев малко повече за структурирането на Изпълнителната агенция и по конкретно какви са проблемите около нейното функциониране? Тогава беше подчертано, че един от проблемите по програмата е ниският капацитет. Към днешна дата къде се намираме, бяха ли привлечени експерти, които да помогнат, вече с опит по други програми?
Второ, знам че може би ще избегнете пряк отговор, но колко са парите, които вече сме загубили, които очевидно няма как да наваксаме? Сигурно няма да кажете, но то в един момент ще стане ясно. И колко са средствата, които все още има шанс да спасим? Колко от тях вече на практика безвъзвратно са загубени? Аз се присъединявам към мнението, че ние в този програмен период се опитваме да се фокусираме повече върху ефект, не непременно към стопроцентно усвояване на средства. Но от друга страна трябва да си кажем, че наистина наследството, което получихте, беше такова, че загубата на тези средства трудно можем да ги съотнесем към Вашето управление (на Министерството) в момента на програмата. Но все пак има хора, които носят отговорност за това. И не говорим тук за милион и два, а за десетки милиони. Трябва да бъде дадена ясна оценка. Аз разбирам, че Вие ще избягвате да прехвърляте отговорности и се опитвате да поемете и чужди вини, но в един момент ще трябва да се каже едно към едно. И аз смятам, че е във Ваш интерес да си го кажете, ако не днес, то в някакъв момент. Къде е причината тези средства да бъдат загубени? Насърчавам Ви да го направите, защото трябва да се научим в администрацията и в политиката да се носи отговорност за действия и бездействия.
Последно – бях малко изненадан от числата, които ни предоставихте като информация за договорираните средства, защото през юли миналата година – допълнително ще трябва да уточним тези числа – сте ни дали по-висок процент договорирани средства, отколкото сега към 30 декември 2017 г. С малко, но все пак не знам откъде идва това разминаване, може би аз нещо не съм наясно, но с по няколко процента се оказва, че за периода от 30 юни до 30 декември са намалели договорираните средства. Може би нещо друго се е случило. Ако не сега, допълнително ще Ви покажа информацията, която тогава сте ни предоставили, за да видим откъде идва това разминаване.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако позволите аз да започна, въпреки че Вие правилно отправихте към господин Гератлиев искането за информация.
Тук има трима народни представители, които са били министри. Знаете, че министърът понякога отговаря за много повече неща, отколкото може да носи отговорност и управлява. В случая водещо е това да осигурим независимост на управляващия орган, а ако има някакви положителни усилия и резултати през последните месеци, те са най-вече благодарение на работата на управляващия орган, а не толкова на министъра и на Министерството.
По отношение на конкретните въпроси. С Програмата за развитие на селските райони имаме обща схема, която се казва „Водени от общността за местно развитие“ (ВОМР). Няма да имаме прехвърляне на средства към Програмата, а реализирането на обща схема.
Десегрегацията е много важна политика. Аз имах възможност да говоря по темата последните седмици покрай искането от страна на Сдружението на общините да променим Наредбата за прием на децата в първи глас, така че да не създава предпоставки за десегрегация, защото където имаме сегрегация, сегрегирани училища, възможността за създаване на ползотворна, добра образователна среда е много по ограничена, за съжаление, целият квартал става нежелан, непривлекателен. Говорим не само за сегрегирани училища и за обособяване на сегрегирани квартали. Политиката за десегрегация е много важно да се подкрепя. В момента разработваме четири големи операции по втора и по трета ос, такава ние сме предвидили, но със сигурност ще имаме още операции и предвид остатъка на непрограмирани средства по трета ос в тези дейности ще бъдат включени и политиките за десегрегация.
Това, което пропуснах, е, че имаме забавяне на операцията за квалификация, която сега ще стартираме и готвим голям проект за дигиталните компетентности в системата.
Какво се случва с тези средства? – попита господин Иванов. Не можем все още да дадем точна прогноза, защото примерно това, че ние можем да компенсираме преизпълнение по една ос с неизпълнение по друга, е нещо ново. Ние все още имаме фактори, чийто ефект не можем да отчетем напълно. Ние имаме пакет от инструменти, които могат да позволят – говорейки от гледна точка на държавата, едни средства да не бъдат загубени. Това са финансови инструменти, операции с други оперативни програми или трансфер към други оперативни програми. В момента правим оценка на риска. Може би следващия месец ще имаме по-точна информация. Колкото повече наближа крайният срок, който е краят на 2018 г., от гледна точка на междинното правило, правилото за междинно изпълнение, ние ще имаме по-точна прогноза. От гледна точка на цялостния период на Програмата в момента не можем да говорим за такава присъда, че ще има неусвоени средства.
Няколко пъти говорих за оползотворяване на средствата, защото дори при 100% усвояемост ние можем да имаме висок процент на неоползотворяване на средствата. Затова е ключово важно какви операции ще програмираме. Оттам може да дойде много по-голям процент загуба, отколкото от неизпълнението на едно или друго правило.
Грешката е, че имаме по-малко договорени средства по втора ос. Защо? Защото бяха оптимизирани бюджетите на проектите по втора ос, като част от плана за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Ние направихме две неща: намалихме бюджетите, като тези средства останаха в Оперативната програма на системните проекти. Когато е имало съвместяване на функциите, те не са били оценени по най-добрия начин.
Второ, бяха наложени корекции на така наречените „грантови операции“, които ще бъдат изплатени от държавния бюджет.
Така че обемът на програмираните средства по втора ос е малко по-малък, но по първа ос би следвало да е по-висок.
Докладът е положителен. Господин Гератлиев ще даде повече информация за него. За новия програмен период още не сме започнали да работим. Знаете че предстои многогодишната финансова рамка да се обсъди във формата на съответните институции на Европейския съюз.
По направлението „Индустрия за здравословен начин на живот“ за наше съжаление няма класиран проект. Това е много важно направление за българските висши училища и научни организации, и то не за едно или няколко, а за редица. Това решение предстои да бъде взето и съгласувано с Европейската комисия.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Мисля, че господин Вълчев успя да покрие почти всички въпроси. Аз само ще добавя за директния въпрос, който отправихте към мен – относно структурирането на Агенцията.
Одитът, който бе извършен от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, потвърждава, че структурата в момента отговаря на регламентите. Тя е посочена в нашата презентация. Агенцията е структурирана в шест дирекции, които са потвърдени като адекватно разделение на функциите.
Относно одита, той е положителен. В момента обаче е важно да бъде потвърден и от страна на одиторите от Европейската комисия. Това не е нов одит за акредитиране на структурата. С постановление на Министерския съвет ние бяхме създадени на 1 ноември, така че сме едно звено, което е стъпило на някаква история. За мен е важно тази седмица да приключи и мисля, че ще имаме новини, може би в началото на следващия месец.
Какви са експертите в Управляващия орган? Към настоящия момент обявихме конкурсни процедури за три дирекции. Две протекоха положително, ще вземем кадри от други управляващи органи, включително от сертифициращ орган, което конфронтира понякога с колегите от другите звена, но няма друг начин. През декември въведохме и изрична система за допълнително материално стимулиране, включително от 1 март леко повишихме и заплатите, за да достигнат нивата, които са в другите управляващи органи. За мен тези две неща са важни, за да мога да привлека качествени експерти в управляващия орган и да ги задържа.
Колко пари ще загубим? В управляващия орган въобще не говорим на тази тема. Знаем риска, рискът е 84 милиона, когато говорим за „n + 3“. Към настоящия момент ние сме на 162 милиона, тоест ние още в месец март покриваме сумата, която съответства на риска от освобождаване от ангажимент. За нас рискът е минимален, важно е обаче от всички верифицирани средства в края на годината ние да имаме сума, която надвишава тази. Тоест към настоящия момент аз не виждам риск от освобождаване на средства по правилото „n + 3“.
Друга гледна точка са индикаторите – въпросът, който госпожа Василева постави. Към настоящия момент имаме неизпълнени индикатори в ос 1. Това би довело до загуба на резерва, но не е загуба за страната членка. Този резерв може да бъде насочен към друга оперативна програма. В този случай това е загуба за нашата приоритетна ос 1 и загуба за българската наука.
Къде биха отишли тези пари? Най-логично е да отидат в тематична цел 1. Другата оперативна програма, която е свързана с нашата, е Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Ако говорим предварително, че ще загубим средства, ще демотивираме администрацията. Моята цел е да ги мотивирам, да създам условията, които в един управляващ орган следва да има, да насърчим всички да работят на максимума. Да, навярно ще загубим някакви пари – говоря като оперативна програма, но те ще останат в България. Сумата, която в момента е ясна – резервът е 6% и лесно може да бъде пресметнат от 560 милиона, това са 33,6 млн. лв. За мен е по-важно да закрепим капацитета на управляващия орган, да направим така, че да привлечем и на 10-те свободни експертни позиции, които имаме все още, качествени експерти от други управляващи органи и да започнем подготовката на новата оперативна програма, нещо, което предстои да се случи наесен. Вярвам, че ако успешно изпълним проектите в ос 1 и в другите оси, ще имаме достатъчно аргументи да има допълнителен ресурс, дори защо не и по-висок ресурс за българската наука и образование.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако няма някакви доуточняващи въпроси, нашите гости, заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Господин Министър, Вие казахте, че в действията, които сте предприели, разполагате с определени инструменти, за да ги осъществите. Има ли в тези инструменти необходимост от някакви законодателни и/или нормативни промени, както на национално ниво, така и в сътрудничество с Европейската комисия, които биха Ви помогнали да реализирате намеренията?
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря за възможността да се обсъди този много сериозен проблем и не само от външна политическа страна, а и от вътрешна страна.
Ще Ви кажа няколко остри и некрасиви думи, предварително обаче искам да декларирам, че те се отнасят в малка степен към настоящето управление на Министерството.
На предходната среща, на която беше обсъден този въпрос, на съвместното Ваше заседание с Комисията по наука и образование, аз предупредих какво ще се случи. И то се случи.
Първото, по ос 1. Моето определение е: това е провал, при това пълен провал, би могло да се превърне и в катастрофа, ако политиците не вземат мерки.
Защо е провал? Имаше политическо решение да бъдат създадени четири центъра за върхови постижения. Нито един център не е създаден. По третата програма, където влиза цялата медицинска наука, където се дават 90% от парите за наука, там където влизат всички изследвания, свързани с храни и с човешко здраве, да се заключи, че в България няма колектив, който може да създаде такъв център, е абсурдно.
По другите три конкурса се борави с понятието „центрове с разпределена структура“, което е оксиморон само по себе си. А защо е така? Поради грешни политически решения. В първия конкурс участва консорциум от 15 – 20 организации, научният обект на този център е размит, така че той всъщност няма научен център, а структурно парите се разпределят на калпак по организациите. Там център няма. Добрата вест е, че това са пари, които влизат в българската наука. Когато влизат пари в науката, от това полза има. Само че защо беше нужно да влизат по извратен начин? Имаше предложения вместо да се направят четири центъра, да се направят 14, но не по 70 милиона, а по 17. Оттук се губи смисълът на научното изследване.
Вторият конкурс се казва „Информационни и комуникационни технологии“, което само по себе си, щом се говори за технологии, не е наука, нали? Това го знаем всички. Там също е разпределена структура, център с разпределена структура. Ще се разделят парите на няколко университета, за да си направят компютърни центрове.
И последният. Там пък съвсем няма наука, ще се ремонтират бани, сгради и така нататък.
Уважаеми народни представители, провалът е политически! Защо стана и технически? Ако прекалявам, моля прекъснете ме, но трябва да се кажат много неща, освен това, това което аз имам да Ви кажа. Малко учени ще Ви го кажат.
Защо и технически? Самият аз съм директор на една от базовите организации, която кандидатства по програмите, и ще докажа по съдебен ред пред българския съд и пред европейските институции, че самият конкурс е опорочен. Той е опорочен заради това, че държавата беше абдикирала политически от оценка на този голям конкурс. Всичко е предадено в ръцете на една италианска фирма, която, всички знаем, няма капацитет. И аз Ви го казах, но сега, когато си получихме резултатите, това е факт.
Да не говорим за самата процедура, че текат навсякъде и всякакви течове, знае е се кой кого е рецензирал, знае се какво е рецензирано, знае е се на кого е влияно. Тотален провал! Но това нещо ще излезе, когато съдът вземе отношение.
За да не стане катастрофа, обръщам се към Вас не във връзка с тази програма, а във връзка с бъдещите политически действия. Има няколко случая, особено в Българската академия на науките и в големите университети – по последна рамкова програма са създадени точно такива центрове не за 70 и за 30 милиона, но за три-четири-пет милиона, това са точно свързани с инфраструктурни и европейски фондове по същите схеми, където средствата са за закупуване на скъпа, модерна апаратура, но няма средства за консумативи, няма средства за заплащане на труд, няма средства за нищо. Сега току що са завършили тези центрове. Те са замразени, хората не използват апаратурата, защото или не могат да платят тока на компютрите, или защото нямат консумативи, или защото се страхуват да включат апарата, защото ако се развали, няма кой да го поправи. Това нещо е възможно да се случи и, за съжаление, аз имам името на лош пророк – което съм казвал, се е случвало – ще се случи не за 5 милиона, ще се случи вече за 300 млн. лв. Тази програма не предвижда консумативи, не предвижда труд, не предвижда нищо. Трябва да се предприемат срочни мерки чрез увеличаване на националния бюджет за научни изследвания, увеличаване на заплатите на учените, най малкото двойно.
На една среща с министър Вълчев от името на Академията предложих да се разгледа един такъв политически и икономически акт, да се обвържат заплатите на учените със средната работна заплата в европейски мащаби, но средната, не минималната, както досега беше предлагано, а така, както е в Европа. Миналата седмица в Русия са взели решение средната работна заплата на доцента да е равна на средната работна заплата в региона, там, където е университетът, а това в Европа отдавна е така.
Моля, приемете моето изказване по-скоро като едно поредно предупреждение за бъдещето.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Част от нещата, които споделихте, надхвърлят днешната ни тема, но всъщност всичко е свързано, така че ще имаме предвид това, което споделихте.
Господин Петров поиска да коментира това, което казахте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Аврамов, аз Ви познавам, човек с мнение и собствен поглед, когото, за съжаление, не слушат много. Хвърлянето на топката в полето на политиците не е съвсем точно, защото учените в България са „орел, рак и щука“ и те в никакъв случай с поведението си не помагат на административното ръководство на Министерството да се справя с проблемите, а напротив. Вие знаете с какви трудности беше реализирана тази програма и че тя по дефиниция е 70% инвестиции и 30% за научни изследвания.
Искам да подчертая липсата на учени в тази комисия. Нито веднъж те не са пожелали да се срещнат с Комисията по еврофондове. Мисля, че господин Вигенин винаги би приел едно такова посредничество. Смятам, че тази корупция, която се шири сред научните среди, пречи много за Вашето консолидиране и тръгване по европейския път.
РУМЯНА ХРИСТОВА (председател на Контролната комисия към Централния съвет на Съюза на юристите в България, член на Обществения съвет): Господин Вълчев, от Вашето изказване разбрах, че за 88 милиона – поне така ги записах аз, няма проекти по първа ос. Какъв е срокът за тези 88 милиона, тоест има ли достатъчно оперативно време да се предложат проекти и това да се усвои именно за първа ос „наука“, за където са определени, или поради кратък срок ще се наложи да се прехвърлят по втора и трета ос?
Като човек, който по стечение на обстоятелствата беше свързан с дейността на научните работници в България чрез Фонд „Научни изследвания“, като главен юрисконсулт, искам да Ви кажа, че моето категорично мнение от времето, когато бях там, е, че този Фонд „Научни изследвания“ трябва или да се закрие и да се основе нов, или нещо ново да се направи, защото това, което професор Аврамов каза, аз го видях с очите си.
Моето мнение и организацията, която представлявам, е, че тези пари за наука трябва да се усвояват за наука, а тези, които са за образование – за образование. За образованието няма спор, ако няма образование, няма да има бъдеще на нацията, но за науката също. Не може нашите математици на 13 – 14 – 15 – 18 години да носят златни медали и изведнъж – нещо куца в тази наука.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако погледнем средствата за образование по оперативната програма, те са малка, бих казал дори миниатюрна част от общия обем средства, които ние правим като държава от различни източници, чрез така наречената „консолидирана фискална програма“ и търсим ефективните допълнения на тези средства.
По отношение на средствата за наука, наистина тези средства са критично важни, защото такива средства за инвестиции в научната инфраструктура не сме имали, вероятно няма да имаме и следващите години, въпреки че започнахме, направихме първата стъпка по изпълнението на Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, за увеличаване на средствата за науката, като те продължават да бъдат крайно недостатъчни.
Трябва да внесем едно пояснение по отношение на критиките на господин Аврамов – бяха в две отношения, едното е дизайнът, второто е процесът на оценяване.
Дизайнът на операцията е направен от 90, ако не от 100% от българските учени, с представители на българската научна общност, с решаваща дума на Европейската комисия. Големият дебат е бил дали да се направи конкурентна процедура или да се направи картографиране, предефиниран списък, както имаме примерно в Оперативна програма „Региони в растеж“ – имаме предефинирани списъци или планове за целенасочено въздействие. Избран е конкурентният подход, той е по характерен за българската наука, от друга страна в нашата среда ние имаме ограничен брой организации, които могат да кандидатстват и имат потенциал.
Второто, характерно за този дизайн е, че е избран вариантът с външен оценител, външен за България дори, както каза господин Аврамов, никой от управляващия орган не е влизал в пряка комуникация с нито един от тези оценители. Той така е измислен дизайнът, че да не се познават. Цялата комуникация, доколкото знам, е правена писмено. Общо взето с този дизайн ни се казва: не трябва тук да се оценявате и самооценявате, както във Фонд „Научни изследвания“, а трябва да се намерят някакви хора и всички страни на Европа, които също не се познават по между си, да направят тази оценка. Този дизайн крие и негативни рискове, част от които бяха споменати от господин Аврамов. Един такъв риск е да не се оцени по най-добрия начин научната стойност на всеки един проект.
Другото, новата ни научна инфраструктура малко или много ще бъде проекция на това кой е написал по-красив проект, кой е успял навреме да го подаде в системата, тъй като има много проекти, които не са подадени навреме в системата, кой излъгал системата или закъснял с няколко минути. Тоест, ние ще имаме една нова научна инфраструктура, която ще зависи от едни оценители, които не познаваме и не знаем колко са добри, от една обществена поръчка, която ги е избрала, кой е подал навреме проектите и така нататък. Това са негативните неща при този дизайн, но така или иначе той е избран още през 2015 г.
Аз не съм участвал в разговорите, не съм участвал и в работата по този дизайн, въпреки че съм бил в административното ръководство. Той е бил препоръчан и от страна на Европейската комисия. Другият вариант също крие рискове. Когато беше поставен втори път за обсъждане, беше твърде късно въобще да говорим за това. И тук господин Аврамов е прав, че при този дизайн държавата е абдикирала, ние не картографираме, ние разчитаме на някой друг. Има предвидени средства за консумативи и за труд, мисля, че до 2021 – 2022 г., тоест до края на програмния период. Разбира се, те не са достатъчни. Една от ключовите ни задачи като държава по-нататък е да се осигури устойчивост на тези центрове и е хубаво, че се заостря вниманието върху този проект.
Ако ние имаме ръст на средствата за наука, който сме заявили и който се надяваме да имаме през следващите години, би следвало стратегията да се осигури от тази устойчивост. Учените ни помагат, но понякога част от проблемите идват точно от научната общност. Сега има пълна независимост, осигурена на Фонд „Научни изследвания“.
С последните промени в Закона за насърчаване на научните изследвания министърът на образованието не определя управителя на Фонда. Управителят на фонда се избира от Изпълнителния съвет, а Изпълнителният съвет, макар че се утвърждава от министъра на образованието, е по предложение на висшите училища, Съвета на ректорите и научните организации. Осигурили сме пълна ненамеса в работата на Фонд „Научни изследвания“. Фондът работи добре през последните две три години, тоест негативните примери, които имахме, бяха от по-предходен етап, което е предпоставка ние да утвърждаваме и конкурсно-проектното финансиране като инструмент.
Тези 88 милиона нямат срок. Най-бързо би било да се стъпи на съществуващите проекти. Срокът е краят на Оперативната програма – 2022 – 2023. Трябва да бъдат изпълнени и верифицирани, но реалното време за изпълнение на проектите, ефективното време намалява.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Държа да кажа какво ще направи управляващият орган. За нас е важно тези свободни средства да бъдат също договорени. Целта ни е да достигнем 350, а защо не и 400 милиона. Това наддоговаряне, естествено трябва да се случи с решение на Комитета за наблюдение. Планираме през месец май да предоставим публично на Комитета резултатите от оценката, членовете на Комитета да видят какво се случва по време на тази оценка, и съответно работим по варианти, които да предложим, за да имаме още не 88, а поне още 125 – 130 милиона. Това е нашата цел.
За нас е важно тези договори, които сключихме в края на миналия месец, и тези, които ще сключим следващата седмица, да се изпълнят. Скандалите в Оперативната програма за мен е важно да вървят към приключване, защото ако не се консолидираме като общество и не осъзнаем това, което госпожа Христова каза, рискуваме да нямаме следваща програма. То е твърде простичко. Прехвърляне между осите, което Вие, госпожо Христова, предложихте, няма как да се случи. Ако има прехвърляне на средства от Европейския фонд за регионално развитие, те биха отишли в друга оперативна програма и тя е „Иновации и конкурентоспособност“, а не между осите.
Относно това дали конкурсът е опорочен. Аз съм на мнение, че когато е подготвена оперативната програма, е търсен механизъм да се осигури безпристрастност. Дали се е влияело на някой, няма как да знаем, ние не сме разследващ орган. Аз имам своите притеснения, имам своите усещания, самият аз одобрявам оценителните доклади, гледам доста неща преди да го направя. Едно нещо трябва да знаете, че не се заигравам, не влизам в схемички, комбинации и така нататък. От тази гледна точка това, което аз виждам, са качествени проектни предложения. За мен е важно след сключването на договорите това вече да не са само проектни идеи, а да се изгради тази инфраструктура, за която са заделени средства. Евентуален провал би бил провал за Управляващия орган, би бил провал и за страната ни. Не мисля в тази посока, честно казано. Надявам се да Ви опровергая, макар да чувам, че винаги сте прав.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гератлиев. Записано е в протокола, че не се заигравате и не влизате в схеми.
Господин Порожанов поиска да каже няколко думи по тази тема.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Един кратък коментар по изложеното от господин Аврамов – че определени инвестиции в техника и оборудване не се използват по предназначение. Независимо каква е причината, дали е поради невъзможност за осигуряване на консумативи и на работни заплати, когато не се използват по предназначение, парите се възстановяват. Управляващия орган да си провери. Не е само при Вас, във всички оперативни програми инвестициите трябва да се ползват по предназначение, има го и в селската програма, има го и на други места. Смятам, че трябва да направите всичко необходимо това нещо да се използва, иначе правилата са безкомпромисни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за участието, господин Вълчев, господин Гератлиев, госпожо Митева и Петрова.
Давам думата на министъра на земеделието, храните и горите по

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря за поканата.
Общата селскостопанска политика е най-големият бюджет на Европейския съюз. Макар Рибарската програма да е с малък бюджет, тя също има своята тежест.
Европейският земеделски фонд не се разглежда от Вашата Комисия, а там са най-големите пари за земеделието. Гаранционният фонд за този програмен период е 5 млрд. 350 млн. евро по „n на брой“ направления. Ако прецените, това може да бъде елемент на дебат във Вашата Комисия. Можем да предоставим и информация.
Програмата за развитие на селските райони е с по-малък бюджет – под 3 млрд. евро. Подготвили сме информация по изпълнението на програмите. Ще Ви представим презентация на Фонд „Земеделие“.
Няколко думи за бъдещето. Дебатът за бъдещата селскостопанска политика върви през цялата 2017 г. в целия Европейския съюз. Българският земеделски бранш за първи път се обедини и излезе с единна позиция какво бизнесът би искал да бъде финансирано в новата ОСП. Дебатите бяха консултирани с информационен и аналитичен материал от Министерството на здравеопазването. Впоследствие и българското правителство прие такава позиция.
На 29 ноември 2017 г. комисарят по земеделието господин Хоган излезе със съобщение за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП). Основен наш приоритет в нашето Председателство беше дебатът по бъдещата ОСП. Ние направихме много силни дебати по най-важните теми в януарското и февруарското заседание на Съвета по земеделие и рибарство. Всички министри ясно изразиха своите предпочитания по всички теми. Вие сте запознати във връзка с евентуалното увеличение на вноските, което да компенсира Брекзит, респективно сигурност и миграция на бъдещи политики, заложени в бюджета. Финансирането в новия програмен период трябва да бъде направено така, че да няма сътресения в сектора.
Финансирахме този дебат в понеделник със заключение на Съвета. Те ще бъдат изпратени на комисаря в Европейския парламент. Предстоящото европейско законодателство трябва да бъде оформено в три регламента, а не в четири. То ще бъде съобразено с исканията на страните членки. Всичко беше посрещнато много позитивно от всички страни членки. Аз и колегите ми сме убедени в бъдещето на добра земеделска политика през следващия програмен период, та този бранш отново да заслужи доверието на гражданите на ЕС с качествена храна и конкурентоспособно земеделие.
Една от целите на нашето Председателство беше новата ОСП и дебатът, което да изпратим към всички органи на Европейския съюз.
По Програмата за развитие на селските райони информация ще дадат Лозана Василева и Атидже Вели. Ще засегнем и изпълнението на Рибарската програма.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Ще представя напредъка по Програмата за развитие на селските райони. Към 1 март разплатените средства по Програмата са 17% от наличния бюджет или около 500 млн. евро. Договорените до момента са 41% спрямо общия бюджет на Програмата.
По мярка 19.2 има 39 местни инициативни групи (МИГ-ове), одобрени по първата програма. Работят на територията на 73 общини. По втория прием предстои сключване на споразумения с нови 25 МИГ ове, които ще покрият територията на 43 общини. Одобрените стратегии са на стойност 164 млн. лв. Тук говорим и за многофондови стратегии. Към тях бюджетът по ОПРСР е 92 млн. лв., по ОПОС – над 10 млн. лв., по ОПИК – 27 милиона, по ОПРЧР – над 23 милиона и по ОПНОИР – над 10 милиона. Относно правилото „n плюс три“ и загубата на средства, Управляващият орган на програмата не идентифицира никакъв риск от неизпълнение на това правило.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да споменавате валутата.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Относно „N+3“ изпълнението е 92%. Усилията на управляващия орган са насочени към изпълнението на рамката, където има известен идентифициран риск.
Има междинни цели, които трябва да изпълним към края на 2018 г. Където има рискове, предприели сме действия – четвърто изменение на Програмата за прехвърляне на средства. Относно приоритет 6 имаме комуникация с Европейската комисия и изпълняваме техните препоръки. Проведохме четири кръгли маси в страната с бенефициенти общини, за да имаме междинни плащания до края на годината.
В края на миналата година има изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който уреди приемането по Програмата да се извършва електронно чрез електронната система ИСУН. Мерките в ИСУН се откриват чрез утвърждаване на насоки за кандидатстване и насоки за изпълнение, а не както беше до момента – с наредби. Имаме отворени приеми в ИСУН по подмярка 4.2, седем процедури по подмярка 7.2 и процедурата 6.1 – „Млад фермер“. Предстои скоро да обявим приемите по „Горски мерки“ – 8.3, 8.4 и 8.6 и подмярка 6.4.1 – инвестиции в подкрепа на неземеделските дейности. Предстои отваряне на подмярка 1.1 – „Професионално обучение“, подмярка 4.1.2 – „Инвестиции за малки земеделски стопанства“, мярка 9 за групи и организации на производители, мярка 16.1 за иновации и мярка 19.3 за сътрудничество на МИГ-овете. Тези мерки са в утвърдената Индикативна годишна работна програма, приета от Комитета по наблюдение.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще направя допълнение. Имахме забавяне в приемите по Индикативната програма в края на миналата година. Забавянето стана в парламента поради определено неразбиране на постановки, които бяха заложени. В момента вече сме стартирали тези три приема на обща стойност 400 милиона: първият е за преработка на земеделска продукция с бюджет 166 милиона, вторият е за общинските мерки – седем направления за 100 милиона, съгласувано със Сдружението на общините (финансират се училища, площади, спортни съоръжения до 50 хил. лв.), и трето – „Млад фермер“, мярка, отворена на 15 март. Предстоят горските и неземеделските дейности, които ще отворим до края на април.
Нашите програми са широко спектърни, с голям публичен интерес. Затова се стараем дебатът по тях да бъде максимално публичен.
АТИДЖЕ ВЕЛИ: Всички числа, които ще цитирам, са в евро.
По обявените приеми по Програмата за развитие на селските райони имаме постъпили 14 889 проекта със заявени инвестиции за над 4 млрд. 550 млн. евро и заявена субсидия – 4 млрд. 100 млн. евро. Това надхвърля четири пъти наличния бюджет. Обработените заявления по мерките са 11 743 за 2 млрд. 600 млн. евро субсидия. Сключените договори са 5103 за 791 млн. евро.
Останалите 3500 заявления са обработени, но за тях не е наличен бюджет, тъй като сме предоставили възможността кандидатите от един прием да прехвърлят заявлението в следващ прием. Тези заявления изчакват прехвърлянето по подмерките, по които ще има обявления.
По подмярка 4.1 общо постъпилите проекти са 6537. От тях сключените са 1430. Има два обявени приема до момента – през 2015 г. и 2016 г. Имаме 120 сключени договори под условие, тъй като сме предприели наддоговаряне. Надяваме се скоро за тях да има освободен бюджет.
Подмярка 4.2 е насочена към преработвателната индустрия. По нея имаме 597 проекта със заявена субсидия 420 млн. евро, 190 сключени договори. В момента тече наддоговаряне. Разглеждат се още 153 проекта за 52 млн. евро. Останалите 130 проекта са с опция за прехвърляне в следващ прием.
По Мярка 6 – Развитие на малки стопанства, са постъпили 2664 проекти от млади фермери. По 1361 от тях има сключени договори, а останалите са отказани за недостатъчен бюджет по приема. По подмярка 6.3 имаме 3815 подадени проекта, 1834 сключени договори за близо 28 млн. евро. В момента приключваме последните 300 проекта, за които имаме наличен бюджет. За над 1800 проекта нямаме наличен бюджет. Те изчакват следващ прием.
По Мярка 7 – Основни услуги и обновяване на селата, по подмярка 7.2 имаме проведен прием с подадени 938 проекта. От тях има наличен бюджет за 339. За 231 за над 252 млн. евро има сключени договори.
По подмярка 7.6 – Проучване и инвестиции за поддържане на културното и природното наследство, са подадени 348 проекта, 73 сключени договори за над 20 млн. евро.
Процентът на договаряне по мерките е 70. Към 21 март общото договаряне по Програмата е 46%, а 17% е разплащането.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: За рибарската програма. Процентът на договорените средства е 14,6, а разплатените средства – близо 1%. Броят на сключените договори е 80, а договорените средства – 32 млн. лв. През март бяха подписани 27 договора на стойност 15 млн. лв. Предстои договарянето на 23 договора за 50 млн. лв.
Стартиралите приеми по проектите са на стойност 111 млн. лв. или 50% от цялата стойност на Програмата, която е 222 млн. лв.
Съгласно Годишната индикативна работна програма през 2018 г. предстоят да бъдат отворени още 9 приема на стойност 77,5 млн. лв. – 35% от бюджета на Програмата.
Предстои да се отварят мерки 1 – Диверсификация и нови форми на доход, Мярка 1.6 за възстановяване на морското биологично разнообразие, Мярка 1.7 за гребния риболов, Мярка 1.8 за пристанища и лодкостоянки, Мярка 2.2 за инвестиции в аквакултурите, Мярка 2.3 за насърчаване на нови производители, Мярка 5.4 – Преработка на продукти от риболов и Мярка 6.3 за повишаване знание за състоянието. Предвиждаме до края на годината да отворим 85% от ресурса.
До средата на миналата година нямахме сключен договор. През последните месеци интензивно приключихме 80 проекта и имаме първи заявки за плащания, постъпили в Държавен фонд „Земеделие“.
Относно правилото „n + 3“ имаме изработен екшън план. Целта е да няма загуба на евросредства. Целта е да бъдат разплатени 18 млн. евро с междинни плащания до края на годината. Имаме песимистичен и оптимистичен вариант. Реалистичният показва, че бихме могли да се справим с изплащането на този ресурс.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще обобщя. Отваряме много приеми, за да има договори в оборот. През 2020 г. оценката е друга.
При рибарската програма не е така. Бюджетът от 18 млн. лв. за 2018 г. са проблем. Напрягаме нашите колеги да работят под напрежение. Имаме обаче риск. Рибарската програма в предходния програмен период беше усвоена наполовина. Това е в резултат на недобро администриране и неголям интерес.
Рибарската програма е с общ бюджет около 100 млн. евро, със съфинансирането става около 112 млн. евро. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате думата за въпроси.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мисля, че трябва да имате чести срещи с членовете на нашата комисия.
Смятам също, че ще завършите с 98% усвояемост на парите. Не смятам обаче, че те ще бъдат усвоени по най-подходящия за България начин. Имате собствени виждания, затова бях остър към Вас. Гледате голямото, едрото, а като че ли пренебрегвате по-дребните неща. Едно от тях е общността „Местни инициативни групи“.
Тези 80 млн. лв., които министър Вълчев смята, че Вие ще усвоите, няма как да стане, защото няма как да бъдат включени в стратегиите. Когато ги планираха и се мотаеха, вървяха Вашите процедури.
Ще направя задълбочени препоръки по всяка от точките на Годишния доклад. Добре е, че в избирателните райони престанаха да говорят, че експертите в Държавен фонд „Земеделие“ и МЗХГ крадат. Вече се казва, че краде директорът, краде министърът. Това е добре, защото знаем, че те не крадат. (Смях и оживление в залата.) Въведохте с желязна ръка дисциплина в това отношение. Вече има много по-голямо доверие във Вас и Вашите сътрудници.
По Програмата за рибарството. Смятам, че е закъсняло Вашето решение да сложите на това място младото момиче, защото госпожа Клечова беше компетентна, но беше нерешителна.
Трябва много сериозно да помислим за преразглеждане на политиката по отношение на Програмата, защото тя създава административен и експертен капацитет за успешното изпълнение на цялата Програма за развитие на селските райони. Трябва да има и местен капацитет, който да помага за решаване на въпросите по цялата Програма.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Имам два въпроса.
Първият е свързан с Мярка 7.2 относно стария прием – проектите за ВиК инфраструктурата. Въпросът беше дали това е държавна помощ. Чакахме становище от Европейската комисия. До момента подписани договори. Има ли яснота по този въпрос? Участниците в процеса от общините се интересуват.
Втори въпрос – относно новия прием. Има общини, които по предишния прием са подавали проекти за улици, за образователна инфраструктура. Техните проекти към момента не са нито одобрени, нито отказани. Не знаят дали да изчакат старите или да подават на ново.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Конкретният ми въпрос е във връзка с Мярка 19 относно МИГ-овете, одобрени за финансиране. Предстои ли възможност за пренасочване на средства към Мярка 19? Това е възможност за финансиране на многофондовите стратегии.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За рибарската програма. Сто милиона евро е малък финансов ресурс. Програмата стои на опашката. Управляващият орган се премести от Изпълнителната агенция в Министерството. Казахте, че към някои мерки няма интерес, но към някои пък има грандиозен интерес. Това са мерките, които подпомагат местните инициативни рибарски групи и изграждането на пристанищата и лодкостоянките.
Процедурата изисква съгласуване с множество ведомства. Заложените критерии предполагат финализиране на цялостната подготовка до работен проект с издадено разрешение за строеж. Някои общини с готовност за договор за безвъзмездно финансиране стоят в стендбай позиция, докато други общини подготвят допълнителната информация. Това не ми могло да бъде избегнато за текущия процес на оценка. Надявам се да приключи скоро и да могат да стартират първите две пристанища.
За последващи приеми бих предложила диференциран подход и обявяването на покани към конкретни бенефициенти. Тук може да се подходи индивидуално, за да не се бави процесът. Така рисковете по усвояването ще бъдат минимизирани.
В местните инициативни рибарски групи има активност. Надявам се в мерките за минимизиране на рискове да са включени и такива за увеличаване на ресурса. Има някои групи, които да се включат в надпреварата по технически причини. Имат готовност да реализират проекти. МИГ-овете са най-ефективните проекти за хората по общини.
По Програмата за развитие на селските райони. Имаме чести контакти с общините и с Националното сдружение на общините. Целесъобразно е да бъде осигурено финансиране чрез релокация на средства за 25-те проектни предложения, които отговарят на критериите, одобрени са, но за тях няма наличен финансов ресурс. Ресурсът е от порядъка на 50 млн. евро.
Това е доказала се в първия програмен период мярка и подход и е полезна за общините. От 75 проектни предложения, подадени по ВОМР и МИГ-овете, 25 са одобрени и има финансиране, 26 са в резервния списък. Надявам се за тях да се намери финансов ресурс.
Втори въпрос. Говорим за балансиран подход, но процедурата по конкурентен подбор не е най-добрата. Общините влагат много ресурс – време и средства за подготовката на проекти, кандидатстват, но час от тях няма как да бъдат реализирани. А знаете, че за селските общини тази програма няма алтернатива. През миналия програмен период ресурсът 1,1 млрд. евро, а сега е 700 млн. евро.
Имам принципно предложение: да се обсъди възможността и да се подходи чрез директно предоставяне на средства на базата на стратегическите документи за развитие на регионите в страната и селските територии. Само така можем да постигнем балансирано териториално развитие. Ако има средства, които могат да бъдат пренасочени от други мерки, нека приоритетно да бъдат насочвани към общините.
Още два конкретни въпроса. Първият е свързан с горските мерки – кога ще стартират те? Вторият е свързан със секторния подход. Това е Мярката за хидромелиорациите. През първия програмен период имаше заделен ресурс, но той не можа да бъде ползван. Сега пак има заделен ресурс, но част от него е пренасочен. Другата част ще бъде ли използвана и ако да, кога и за какво?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Порожанов, до Комисията дойдоха различни становища и конкретни въпроси към Вас. Ще ги оформя в писмо до Вас, за да отговорите писмено.
Един концептуален въпрос. Най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в земеделието според статистиката. Те изпитват обаче най-големите затруднения за информация, за кандидатстване с проекти. С големите се работи по-лесно, защото могат да ангажират консултанти. Впечатлението на дребните фермери е, че Министерството на земеделието рядко организира информационни кампании. Стига се до областния център, но почти не стига информация до общинско равнище. Възможно ли е да се обърне по-голямо внимание на дребните производители?
Втори въпрос. Предвиждате ли изработването на нова наредба за биоземеделието? Програмите целят не само усвояването на средства, а да развиват нашето земеделие. Земеделието би следвало да бъде насърчавано. Има нужда от подобряване на тази наредба. Планирате ли актуализацията й? Ще Ви изпратя пристигналите информации.
Какви мерки предвиждате допълнително, за да насърчите рибарската програма? Бихме ли могли да бъдем полезни, за да се случи това?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря за въпросите и мненията. Полезно е МИГ-овете да бъдат финансирани в по-голяма степен. В първия прием МИГ-овете бяха покрити 100% с бюджет. Бяха сключени договори за 39 проекта. От сегашните са покрити 25. Не изключваме възможността да търсим допълнителен ресурс.
Ние отворихме темата за наддоговаряне. Миналият програмен период изпълнихме 95% първоначалната програма. Имахме подкрепа където имаме икономия, да прехвърлим между мерките финанси, с ограниченията на регламентите. Ако нямаме ограничения в момента, бихме наддоговорили МИГ-овете поне с още пет проекта, без да застрашаваме националните средства. Тук имаме формален проблем, който трябва да изчистим нормативно. Не говоря само за МИГ-овете.
А дали ще можем да осигурим допълнителен бюджет? За тази година ми е трудно да Ви кажа. Трябва да приключим с изпълнението на междинните цели.
Поемам пред Вас ангажимент – осигуряването на допълнителния бюджет по МИГ-овете да ми бъде тема за решаване.
За трите рибарски МИГ-а можем да прехвърлим средства в рамките на този прием от други подмерки. МИГ-овете са много сложни. Някои се финансират от четири оперативни програми. Още не сме ги договорили, защото има цяла камара изисквания.
Господин Петров, ще разгледам всички Ваши бележки по Годишния доклад.
Господин Аврамов, по отношение на ВиК сектора – стартирана е процедура във връзка с кореспонденция с Комисията, която се води от МРРБ: има ли държавна помощ по ВиК. Не очаквам скоро отговор. Обследвахме цялата нормативна уредба. Лично съм дал указания на Фонда да започнат да ги договарят. Те стоят на стендбай. Ако трябва да се сложи клауза: „При възникване на събитие…“, но не трябва да ги бавим повече.
По отношение на новия прием заложихме ограничение – ако една община е спечелила улици, да не може да кандидатства за улици. Може да кандидатства отново с три проекта, но за училища и така нататък. Ще получим отказите и те ще могат да си адаптират проекта. Опростяваме много критериите за конкурентност. Надяваме се сегашният прием да бъде администриран бързо. Ще минат референтните цени и цялостната оценка. Ще има откази. Дава се възможност повече общини да кандидатстват с проекти за улици. Проектът за улиците вече не е 1 милион, а 600 хиляди. Проектът се ограничава, но това е направено, за да има повече бенефициенти.
За Рибарската програма. Бюджетът е заложен за две пристанища, упоменати в програмата. Имаме два подхода: с директна покана и те да кажат дали ще участваме или не, а другият – да дадем за всички, които желаят, като те имат приоритет. Второто има недостатък, защото може да накараме тези, които не са като приоритет в програмата, да работят по проекти (да направят административен разход), макар че те сигурно ги имат вече. Ще стартираме това през май. Ще го обсъдим още веднъж.
Конкурентният подбор сме го приключили с общините. А дали през новия програмен период можем да сепарираме бюджети по общините? Това е нова тема. С двата приема, които сме направили в настоящия програмен период, договаряме целия бюджет по мярка 7. Остава бюджет за църквите, към който ще отидем в края на годината. В момента пускаме пет големи приеми и ще блокираме фонда.
Стратегията за хидромелиорации е трудно работеща. Тя предвижда преструктуриране на единствения оператор. Ако извадим активите на „Напоителни системи“ в отделни юридически лица, няма как да се случи, защото те имат няколко десетки милиона (някои обжалваме в съда). Това означава изваждане на активи от отделни кредитори. Тази година обаче „Напоителни системи“ са с подобрена събираемост. За първи път направихме нормална инвентаризация, за да си видят активите. Идеята е да участват за останалите около 50 милиона. Тази мярка не е разписана в програмата. Само е маркирана. Ще изпратим да бъде разписана. Успоредно се работи по насоките.
Нашата визия е инвестициите в хидромелиорациите да се опитаме да ги отворим в края на тази или началото на следващата година.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: В момента тече обществено обсъждане по Мярка 8.6. По график ще я отворим на 30 март. До средата на април ще отворим и мерките за залесяване – 8.3 и 8.4. Ще бъдат отворени и целевите приеми за Симитли и Кресна.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това са насоки, които не са дебатирани публично. Искаме да има достатъчно време за публично обсъждане. Същото се отнася и за Мярка 6.4 – неземеделските дейности. Там ще стартираме прием за 80 милиона без туристическите дейности. Имаме да изчистваме недостатъци в местата за настаняване, къщите за гости и така нататък. Ще дадем 20 дни насоките да бъдат качени на страницата, за да получим бележките и да стартираме при максимална публичност.
За информираността. В края на февруари приключихме 28 регионални срещи. Те бяха свързани с подаването на заявленията. Обърнахме особено внимание на Програмата. С тези срещи обаче не стигаме до най-малките населени места. Службите по земеделие обаче имат представител във всяка общинска служба. Мерките за малките стопани – Мярка 4.1.2, има опция да бъдат изготвени от експертите в службите по земеделие, като това им се заплаща като техническа помощ, не се плаща от бенефициентите.
Трябва да се обърне внимание на Фонда на фондовете, който трябваше да стимулира процеса на финансиране на тези проекти. През изминалия програмен период Фонд „Земеделие“ имаше договори с всички търговски банки за рефинансиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони. Рефинансирали сме над 80 милиона. Това беше добре работеща схема. В момента Фонд „Земеделие“ не я прилага, защото всичко трябва да мине през по голямата структура, която е създадена.
Гаранционният фонд продължава да работи и да подпомага част от обезпеченията на земеделските производители.
Приключихме избора на селската мрежа. Има избран изпълнител. Това е допълнителна информация за малките места, която да бъде в помощ на малките земеделци.
За биоземеделието. България е земеделската страна с най-бързо нараснал брой биоземеделски производители. Те трябва да си изпълняват ангажиментите, защото има много строги правила как да се работи. Има сертифициращи органи, одобрени от Министерството – 12 или 14 лица, които контролират тази дейност. Засилили сме контрола върху работата на сертифициращите лица, защото имаше доста забележки по този процес. Сигурно има какво да се направи по наредбата за биоземеделието, за да не компрометираме биопроизводството си, тъй като нашият пазар е европейският, те ни проверяват, затова и нашият контрол трябва да бъде стриктен. Биопроизводителите получават много добра субсидия, но да изпълняват всички критерии и изисквания. Имаме много добри биопроизводители, най-вече на зеленчуци.
По рибарската програма имаме екшън план, за да достигнем тези 18 милиона. Зависи как ще си изпълнят проектите и как ще се входират заплащанията. Ефектът ще бъде по-скоро през 2019 г.
Благодаря, ако ни изпратите бележките, които са до Вас.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Експертите имат думата за въпроси и мнения.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Аз съм от Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. Поздравления за Министерството и за Фонд „Земеделие“ заради наваксването за предходната година и за преминаването към ИСУН, за да бъдат пуснати големите мерки 4.2 и 7.2.
Питането ми е свързано с Мярка 6.4 и местата за настаняване. Създадохме добри критерии, които при подаването на проекта да бъдат ликвидирани максимално възможностите за заобикаляне на правилата. Това е един от устойчивите модели за селските общини, защото няма други алтернативи. Така създадените критерии търсят профил на нереални фирми кандидати. Там ще се получи голямо изкривяване.
Моля настаняването да се вземе предвид, защото е сектор, който не трябва да бъде елиминиран за сметка на определени кандидати или за такива, които в предишен период са си направили лични къщи.
Участвахме в създаването на критериите. Така конструиран моделът реално ще даде предимство на всички къщи за гости от предходния програмен период, защото ще покрият основния профил на фирмата, който се търси в момента. Според мен има концептуална грешка в структурата на критериите. Но хубави или лоши – ще се изпълняват. Апелирам да се помисли по този въпрос как очаквате времево въпросите по настаняването? Кога ще се подготвят критериите и кога ще се случват нещата?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Въпреки изказаните недостатъци, Програмата по морско дело и рибарство направи първата крачка – подготви документи за онлайн кандидатстване, направи прием, провери проекти и подписа договори.
Второ, проблемите на сектор „Рибарство“ са в държавната администрация. Трябва да се промени Законът за рибарството, някои наредби. Положителното е, че управляващият орган на Програмата през последните месеци работи активно със сектор „Рибарство“. Убеден съм, че случилото се през миналия програмен период сега няма да стане.
За Програмата за развитие на селските райони – има голям напредък. Въведе се онлайн кандидатстването. Вие не споменахте, че има много активна работа на Комитета за наблюдение по промени в критериите за оценка на подадените предложения. Много от критериите се променят в положителна посока за правилното усвояване на средствата.
За подмярка 6.4 беше много добре, че средствата се разпределиха в четири направления. Така се дава възможност на всички участници в тази подмярка да получат средства.
Много положително е, че се подлагат на обсъждане всички насоки. Народните представители са чели обсъждането на Мярка 4.2. Нека тази положителна стъпка да продължи и с другите мерки.
Смятам, че програмите в Министерството няма да пропуснат да усвоят всички средства за следващия програмен период.
Въпрос за микропредприятията и малките участници в селските райони. Обсъжда ли се възможността европейски средства да осигурят по-лесен и евтин достъп до кредити за микропредприятията или това ще остане въпрос за решаване на национално ниво за всяка държава? Ако това се включи като финансово участие на Европейския съюз, ще бъде добре.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Има възможност и има финансови инструменти, които са неразделна част от всяка програма. В нашата програма финансови инструменти не са разработени. За да разработя финансови инструменти, трябва да взема парите от МИГ овете. Финансовите инструменти са няколко вида – гаранции, мостово финансиране, дялово участие. Залагаше се на Фонда на фондовете да развие финансовите инструменти. Финансовите инструменти позволяват финансиране на малки и средни предприятия, ако се заложи допустим модел.
По Програмата за рибарство. Утре предстои Консултативен съвет по рибарството. Ще има и Консултативен съвет по горите. Основните им претенции са свързани с нормативната уредба и законите. Ако трябва, ще създам работни групи. Българският земеделец е много добре финансиран, но много рядко ще чуете някой да каже „Добре съм“. Когато отидете при тях като народни представители, те ще се оплачат. Направихме нарочни срещи с общините. Половината не дойдоха, защото разчитат на консултанти.
По отношение на Мярка 4.2. Селектирането на бюджети беше най-правилният подход. Какво се случи в предната програма? – фотоволтаици и къщи за гости! На нас ни е трудно да кажем защо не сме си свършили работата, не сме контролирали този процес, но имаше над 700 къщи за гости, които бяха приоритет. Наредбата позволяваше и всеки кандидатстваше до 200 хил. евро. Имаше още 300 къщи за гости по МИГ-овете. Трудно се прави контрол на 1000 такива обекта.
Нарочно отложихме темата. Смятам, че дори да я приложим, трябва да бъде с по-ограничено финансиране. Сигурно има няколко хиляди готови проекта. Тогава какво ще прави Фондът с бюджет примерно от 30 – 40 милиона?! Есента ще обсъдим нещата.
Искам да уверя господин Вигенин, че отношенията ни с Брюксел са на добро ниво, не само заради Председателството. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приключихме с тази точка и благодаря на господин Порожанов и на екипа му за участието.
Другата седмица ще финализираме нашия доклад.
Преминаваме към

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – РАЗНИ

Ако Вие нямате въпроси, ще напомня, че утре от 14,30 ч. ще направим съвместно заседание с Комисията по околната среда и водите в Зала № 3 и ще изслушаме министър Димов.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Карамфил Матев