1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерски съвет на 19.03.2018 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 17.04.2018 г.

3. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 33

На 25 април 2018 г., сряда, от 15,45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гости, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
По молба на МТСП предлагам разместване поредността на точките – тоест първо да разгледаме точка втора. Възражения? Няма.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Давам думата на заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров по

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря за възможността да разменим поредността на точките от дневния ред с оглед на последващи ангажименти.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е изготвен във връзка с ангажиментите произтичащи за Република България от членството ни в Европейския съюз. С този законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2014/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права.
Директивата следва да бъде транспонирана или въведена в законодателството на България до 21 май 2018 г. Основните положения, които се транспонират в националното законодателство, са свързани с правата на лицата, които упражняват свободно движение в рамките на общността.
Две са основните предложения, свързани с въвеждането на срок за изчакване, в който работодателят да може да прецени дали новоназначените лица при него да се ползват от допълнителни схеми в областта на пенсионното осигуряване с оглед такива, каквито са предоставени за другите работници и служители. Този срок, който е предвиден в Закона, е шестмесечен. След изтичането на този срок работодателят следва да предприеме действия по осигуряване на същите права, каквито има и за останалите работници и служители.
Другото съществено изменение е свързано с въвеждането на законово регламентиран срок за предоставяне на информация на осигурените лица и техните наследници по отношение на придобити пенсионни права, както и последици при прекратяване на трудовото правоотношение, следващи от него права, свързани с пенсионното осигуряване.
Законопроектът е разработен в тясно сътрудничество с всички релевантни институции, включително и с колегите от Комисията за финансов надзор, както и със социалните партньори. Съгласно Кодекса на труда е преминал през всички етапи на законово установеното обсъждане, включително и обществено обсъждане. В хода на обсъждането не са постъпили допълнителни предложения. Това е Законопроектът, приет от Министерския съвет, който се предлага на Вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Лазаров.
Към Законопроекта има и съответна таблица за съответствия с Директивата. Приветстваме този подход, което е задължение на Министерския съвет. Подчертавам го, защото понякога, когато народни представители дават предложения по законопроект или внасят законопроект, такова изискване няма и това създава някои затруднения.
Въпроси и коментари по този законопроект?
Аз само бих искал да Ви попитам, господин Лазаров: на практика правили ли сте приблизителни изчисления тези нови разпоредби ориентировъчно колко български граждани биха засягали годишно, ако някаква подобна статистика изобщо се води? Очевидно тук става въпрос за облекчаване и на хората, които работят в чужбина и се връщат в България, съответно може би чужди граждани, което сигурно е много по-ограничен случай, които работят тук и след това се връщат в съответните страни. Просто дали ориентировъчно сте правили някакви изчисления и дали въобще е възможно да се направят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател. В рамките и на Вашият въпрос се съдържа и отговорът, Вие го предпоставихте. Не сме правили такива изчисления. Както споделих, то е свързано с поемане на ангажименти във връзка с членството на България в Европейския съюз. Всъщност това касае не само чужди граждани, то касае и българските граждани. Индиректно от там се правят и евентуални предположения, че ако това не бъде въведено, то във връзка и по повод упражняване на свободното право на движение в рамките и на Общността и между работодателите би имало загуба на осигурителни и пенсионни права. С оглед на това е разработена Директивата. С оглед на това са и предложенията, които са направени. В общи линии това касае всички новоназначени при работодателя, който предоставя такива допълнителни пенсионни и осигурителни продукти по отношение на своите работници и служители.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Господин Иванов поиска думата. Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Уважаеми господин Лазаров, аз до известна степен бях провокиран от въпроса на господин Вигенин, тъй като съм имал възможността и по време на приеми да комуникирам с лица, които са засегнати от досегашния режим. Има лица, които са работили в чужбина и няма обратна информация от работодателите или съответните служби, които трябва да върнат информация за техния осигурителен статус, което затруднява тук, при връщането им в България, да получат своите права, тъй като в рамките на Европейския съюз те трябва да ги получават, защото са работили там.
Въпросът ми е: смятате ли, че този законопроект, ако влезе в сила, ще уреди минали такива случаи, които са висящи към днешна дата, или ако не, имате ли вариант между първо и второ четене да се мисли за такъв, защото при най скорошния ми казус от преди няколко месеца, лицето чака поне девет месеца да получат информация обратно от германските служби за неговия социално-осигурителен статус и той не може да се ползва от правата си тук?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Господин Иванов, разбирам въпроса, който поставихте. Всъщност този законопроект касае допълнителното пенсионно осигуряване и за него става дума – всички права, които произтичат от свободното движение на работници и служители в рамките на Общността се подчиняват на Регламент 883 за координация на системите за социална сигурност. Той има пряко действие. Той не изисква транспониране в националното законодателство. Следователно този законопроект и тези хипотези, които се уреждат, касаят само допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
С тези текстове, които ние сме предложили, и седемдневният срок за предоставянето на информация сме убедени, че този въпрос ще бъде регулиран.
А що се касае до другата част от въпроса, който Вие засегнахте, при нас в Министерството също постъпват въпроси на граждани, при които има забавяне в получаването на осигурителна информация. Ние като компетентна институция, която отговаря за тези проблеми, многократно сме се свързвали с релевантните институции и в повечето случаи Ви уверявам, че се касае за недостатъчно добре подготвена документация, неподаване на точни адреси от страна на българските граждани.
Понякога незнаенето на съответния език оказва съответно препятствие в комуникацията с институциите и поради тази причина се случват тези забавяния. Към Европейската комисия има специално създаден орган – Административна комисия, която обсъжда всички въпроси, свързани с прилагането на Регламент 883.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Коментар, господин Иванов, искате ли? Не.
Преминаваме към гласуване.
Господин Аврамов даде положителен вот преди излизането си.
Който е съгласен да приемем Законопроекта, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, господин Лазаров, госпожо Малакова.
Преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

С нас са: Николай Ненков – заместник-председател на ДАНС, Таня Митева-Каракаш – директор на Специализирана административна дирекция „Правна нормативна дейност“ и Виолета Дъчева – директор на Специализирана дирекция „Информационна сигурност“.
Давам думата на господин Ненков да представи Законопроекта.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Целта на нашия Законопроект е транспониране на Директива на Европейския съюз 681/2016 г., чийто срок за транспониране е 25 май 2018 г.
Настоящият Законопроект предвижда: преразглеждане на Списъка на престъпления за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване, на които се предоставят и обработват резервационни данни на пътниците с цел привеждането му в съответствие със Списъка, приложен към Директивата; уреждане на случаите на съвместно използване на кодове на полети; срокове за предаване на данните от въздушните превозвачи или упълномощени доставчици на услуги на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух 48 часа преди обявеното за излитане с въздушните превозвачи, осъществяващи редовни полети, и 24 часа преди обявеното време за излитане за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети и непосредствено преди полета; предоставяне на АPI данни на Агенция „Митници“ предвид нейната компетентност; забрана за дискриминация при вземането на решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице; уреждане на ред за предоставяне на компетентните органи на данни, които са деперсонализирани чрез прикриване; уреждане на ред за предоставяне или обмен на резервационни данни на пътниците с националните звена или други компетентни органи на държавите – членки на Европейския съюз с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането ЕВРОПОЛ или с трети държави; въвеждане на фигурата на длъжностното лице по защита на данните, предоставяне на статистическа информация на Европейската комисия.
Извън изискванията на Директивата е предвидено задължение за предоставяне на Националното звено и на данни на екипажа.
Въпреки че Директивата не предвижда такова задължение, също е вменено на въздушните превозвачи с цел създаване на по-големи гаранции за защита на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, изброени в Директивата.
Практиката сочи, че в извършването на визираните престъпления в редица случаи участват членове на екипажа на полети, поради което компетентните органи следва да разполагат с информация относно същите.
Доколкото се касае за предоставяне и обработване на лични данни на членовете на екипажа, са предвидени съответни разпоредби за тяхната защита: уведомяване за получаването и обработването на данните, срокове и ред за съхранение и достъп до данните, както и ред за унищожаването им.
Направени са промени и в Закона за гражданското въздухоплаване, като дефиницията на понятието „резервационни данни на пътниците“, която към момента се съдържа в Закона за гражданското въздухоплаване, е поместена и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Предвид обстоятелството, че изискванията на Директивата ще бъдат въведени в националното законодателство посредством промени в Закона за ДАНС, в Проекта са включени и други разпоредби извън тези за резервационните данни на пътниците, усъвършенстващи регламента за дейността на Агенцията и статута на нейните служители.
С промените в Закона за ДАНС се прецизират разпоредби относно дейностите, осъществявани от Агенцията; уредбата за разглеждане на предложения и сигнали; конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията; статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от служителите.
Предвижда се изключение от конкурсното начало за постъпване на служба в Агенцията по отношение на лица, които са държавни служители в Министерство на вътрешните работи, в Министерството на отбраната, в службите за сигурност, както и в службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в Агенцията и след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответната служба.
Подобно изключение се предвижда и по отношение на лица, които са държавни служители, назначени по реда на Закона за държавния служител в други ведомства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност в ДАНС, след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство.
Прецизират се текстове относно предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания, налагани на служители на Агенцията.
Прецизират се и административнонаказателните разпоредби.
С оглед промените в Закона за ДАНС, направени са Закон за противодействие на тероризма и по-специално предвиждането на правомощия на органите на Агенцията по задържане на лица и обиск на задържани лица, за които има данни, че са извършили престъпления, свързани с някои от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 и т. 13 от Закона за ДАНС се предвиждат съответни промени в Закона за правната помощ, като по този начин се отстраняват констатиран законодателен пропуск.
Поради предвидената възможност по § 14 от Проекта на Закона за пълното разкриване на резервационни данни от Националното звено за нуждите на конкретно наказателно производство, се предвижда съответното допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащо реда за предоставяне на резервационни данни в рамките на образувано досъдебно или съдебно производство. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Мен лично ми направи впечатление сериозния обем от страниците и текстовете. На практика доста сериозно се прекроява самият Закон за ДАНС, но аз ще се опитам да се огранича до проблематиката, която засяга нашата Комисия, защото голяма част от тези текстове трябва да се обсъждат в друга Комисия, въпреки че и по тях имам немалко забележки и въпроси, по които ще ми бъде любопитно да ми бъде отговорено.
Тъй като тук касае Директивата за контрол върху пътниците, направи ми впечатление, че предлагате текстове, които са извън Директивата, което до голяма степен също е неясно защо се прави. Може би се счита, че се осъществява недостатъчно контрол върху самите пътници. През месец март си спомняте, че влязоха на наша територия хора без да ги проверят. Надявам се не е във връзка с това ДАНС да покрива пропуските на други служби в страната, та от тях да получават информация кой е влязъл и кой е излязъл.
Мисля, че е редно да се придържаме към основните текстове на тази Директива, защото в контекста и на целия Законопроект се вижда доста разширяване правата на службата. Не че съм против това тя да работи, но ми се струва, че влизаме и в сферата на други две служби, свързани с разузнаването. Ще бъде интересно да разбера какви са мотивите. Защото на практика започват да се покриват дейности с Военното разузнаване и Държавна агенция „Разузнаване“.
Може би тази част също влиза там и останах озадачен, честно казано, от солидния законопроект, който сте внесли тук. Предполагам, че голяма част от колегите ще бъдат затруднени във времето, в което ще трябва да го разгледат и да се произнесат по всички текстове, защото това е доста специфична материя в някои случаи. Влизаме в територии, с които досега ДАНС не се е занимавал. Имате ли специалисти по тази тема? Как ще окомплектовате? Виждам, че се дава възможност да наемате служители от други ведомства без конкурс. Спомням си, че тези текстове бяха критикувани в предни правителства от мнозинството, касаещи МВР. Сега ги виждаме приложени в ДАНС, което и мен ме озадачава, така че ако можете да се мотивирате. Благодаря.
Въпросите са ми безкрайно много, но се опитвам да се съсредоточа само върху частта с пътниците.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да ви кажа частно, за първи път се сблъсквам със закон, който е правен по проект на директива, а не по приета директива. Аз лично не знам кое е наложило прибързването тогава. Според мен нормалната практика е да се върви към промяна в българското законодателство, когато вече има европейски изисквания, когато има приета директива. Може би сте решили, че по този начин изпреварвате събитията, но ето че сега с влизането в сила на Директивата от 2016 г. се налагат нови промени. Аз предполагам, че едва ли отново ще Ви се случи точно на Вашата институция да се сблъсквате с такъв проблем, но по принцип смятам, че не е редно българското законодателство да се пише по проекти.
Второ, аз не приемам практиката в българското законодателство да бъдат поставяни по-стриктни срокове, изисквания или разпоредби, отколкото директивата изисква. Струва ми се, че аргументът за екипажите сигурно има своята логика, но самият факт, че това не е включено като изискване в директивата, вероятно е в резултат от доста дискусии. Аз се учудвам дали въобще би било възможно и дали няма да има и реакция от страна на Европейката комисия?! Може да се окаже, че България е единствената страна, която си е въвела допълнителни изисквания за подобни данни и за екипажите, въпреки че допускам, че има начини да се изисква тази информация при необходимост и по други канали, без да бъде вкарано тук в Закона. Аз лично не подкрепям тази инициатива, но така сте решили, така сте го предложили.
В мотивите на Закона много ми харесва терминът „прецизиране на разпоредбите“ по отношение на дейностите, осъществявани от Агенцията. Това прецизиране всъщност означава допълнителни дейности, разширяване. Струва ми се, терминът „прецизиране“ е хубав, но не знам кое реално налага това прецизиране, тъй като не видях мотиви в тази посока. Сигурно имате своите основания.
Трети елемент – аз не разбирам причините за тези изключения от конкурсното начало в ДАНС. Предполагам, че ние добре знаем тук, в рамките на парламента и то е публично, не е въпрос само на някаква секретност, че има определени проблеми в попълването на персонала на Агенцията.
Имам въпрос. Ако няма да бъдат назначавани хора с конкурси, то за тези, които вече работят в изброените структури, кой ще преценява дали те са пригодни да изпълняват задълженията в ДАНС? Няма ли да се окаже в един момент, че дори да има някакъв филтър все пак по отношение на ДАНС, няма ли да се окаже, че през другите структури, които са изброени тук, няма да влизат хора, които след това по-лесно ще влизат в ДАНС? Защото филтърът в другите структури е по-широк и не е толкова стриктен, колкото в ДАНС.
За мен ДАНС би трябвало да запази своята специфичност и високи изисквания и тия възможности без конкурсно начало да се влиза в ДАНС, да се работи в ДАНС, за мен не са приемливи. Разбира се, нашата Комисия по-скоро би трябвало да се произнася по въпроса, доколко Законът отговаря на европейските изисквания.
Един коментар, който по-скоро не е към Вас, той е към ръководството на Народното събрание. С изненада установих, че този Проект за закон не е разпределен на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Според мен, по обхвата и характера на този закон, нормално водеща трябва да е Комисията за контрол над службите, но при положение, че е разпределен за становище на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – разбираемо е защо в Правни въпроси. Според мен Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред също би трябвало да се произнесе по него. Това не въпрос към Вас, просто е мой коментар.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Ще започна да отговарям отзад напред.
По отношение на конкурсното начало – до момента има само за изброените ведомства, които са посочени в Законопроекта. Ние искаме да разширим обхвата и за такива държавни ведомства, в които служителите вече са преминали конкурсна процедура.
В досега действащия Закон и в новите изисквания и разпоредби, които предвиждаме, остава нашият вътрешен ред в Агенцията, който е доста по-сериозен от конкурсното начало за подбор на кадри. Те ще продължават да минават през същата процедура, която са преминавали и досега. Тя не отпада по никакъв начин. Неслучайно в разпоредбите е записано: след съгласие на председателя на Агенцията, така че нямайте съмнение, че подборът на кадрите в Агенцията продължава да бъде стриктен и по обясними причини доста продължителен във времето.
По отношение на допълнителните дейности и прецизирането – ще помоля госпожа Дъчева за даде допълнително разяснение за криптографската сигурност.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: В първоначалния вариант на Закона за ДАНС разпоредбите за органа по криптографска сигурност и за органа по акредитиране на сигурността не бяха описани много ясно. За органа по акредитиране на сигурността има описани задължения в СЗКИ. Има обаче наредба за този орган. Той не фигурираше в нашия закон, затова се налага прецизиране на текстовете. Няма нови дейности. Те се изпълняват от Дирекция „Информационна сигурност“ и са технически. Свързани са с разработването на криптографски алгоритми, акредитиране на мрежите за класифицирана информация.
ТАНЯ КАРАКАШ: Целта на Законопроекта е транспониране на Директивата и точно формулиране на дейностите, които и в момента се извършват в ДАНС. Друга промяна е в упражняването на контрол на стратегическите обекти и дейности, контрол на физическата защита и информационната сигурност на стратегическите обекти и дейности. Това липсваше за Закона за ДАНС. Беше дадено само в Правилника за прилагане на Закона. Непълнотата създава съмнения при тълкуване. Имаше само едно маркиране, че ДАНС извършва и такава дейност (в чл. 4). Нямаше яснота, че по отношение на тези дейности ДАНС трябва да осъществява контрол върху тези обекти.
На въпроса – защо ДАНС си промени Закона при проектодиректива? – Това съвпадна с изпълнение на дейностите по изграждане на национално звено, инициатива, подета през 2013 г. от българското правителство. Това беше предстоящо задължение на държавата ни. Едно от изискванията за изпълнение на проекта, финансиран с европейски средства, беше да се облече в законова форма тази функционалност на националното звено, ние избързахме и взехме предвид проектодирективата, та да съществуват в правния мир тези дейности на ДАНС. Директивата влезе в сила през април и в рамките на срока за транспониране – 25 май, подготвихме допълненията в Закона, които вследствие на дискусията на ниво Европейски съюз.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Европейската комисия разпредели средства между 14 държави – членки за изграждане на PNR-звена, без регламент за събиране на резервационни данни на ниво Европейски съюз. Държавите хем получаваха средства, които трябваше да реализират в определения срок, хем не разполагаха със законодателство. Ние също имахме спечелен проект за изграждане на звеното. Затова трябваше да изградим и нормативна база. Това беше проблем на още 14 европейски държави. България е четвъртата държава в Европейския съюз, която разполага с действащо звено. А това е ефективен инструмент за борба с тероризма.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: В тази връзка е нашето искане за събиране на данните на екипажите на самолетите. Данните сочат, че някой път част от екипажа също е участвал в терористична дейност.
Това донякъде отговаря на въпроса на г-н Иванов – то е единственото разширение на Директивата. Другите предложени промени са синхронизирани с нея.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз съм от хората, които в 42-то Народно събрание съм гласувал „за“ разширяване дейността на ДАНС (конкретно за прехвърлянето на ГДБОП към ДАНС). Философията на Закона беше ДАНС да се занимава с националната сигурност вътре в страната. Предният парламент прие три закона, които организират дейността на структурите, работещи зад граница.
По моя лична преценка дейностите не се прецизират, но и солидно се разширяват. Навлизаме в полето на действие на двете разузнавателни агенции. На практика започвате да създавате звена извън страната, да работите с информация от чужди външни източници. Мисля, че досегашната Ви практика беше да ползвате информация от Вашите партньори в страната.
Записано е: „Придобива, систематизира и обработва информация от чужди източници в интерес на националната сигурност. Организира и осъществява комуникациите на РБ със задграничните ѝ представителства.“ Това досега не е съществувало. Ако е било в правилници, това далеч надхвърля философията на този закон.
Разширява се възможността Ви да работите по радио-честотния спектър. Какво точно ще правите там? Има други служби, които работят по тази тема. Исках да се ограничим с директивата, но излязохме извън нея.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Текстовете, които прочетохте, фигурираха и преди в Закона за ДАНС. ДАНС е национален криптографски орган. Ние създаваме всички криптографски средства за защита на комуникациите.. с класифицирана информация. Осъществяваме комуникациите със задграничните представителства. Сегашната дирекция е наследник на ДЗСВ, която е специализирана дирекция в МВР. Тази дейност на ДАНС не е много известна. Служителите на ДАНС работят като служители на Външно министерство в задграничните представителства.
Текстовете не бяха прецизирани и бяха събрани накуп по отношение на радиочестотния спектър, задграничните комуникации и на органа по криптографска сигурност. ДАНС извършва контрол на радиочестотния спектър по отношение на дейностите по национална сигурност. С това се занимава и КРС. Нашите правомощия са само при защита на националната сигурност. Тя е наследена от Дирекция „Защитни средства на връзки“ от МВР, която се присъедини към ДАНС през 2009 г.
Има създаден център, който обработва тази информация. Службите, които споменахте, също работят през този център, за да не се разкрива информация отвън.
ИВАН ИВАНОВ: Прави впечатление, че записвате конкретно в Закона това нещо. Досега го нямаше.
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Функциите на криптографския орган и функциите по наблюдение на радиочестотния спектър и по комуникациите бяха събрани на едно място. Не беше ясно кой какво точно прави. Функциите по наблюдение на радиочестотния спектър се изпълняват от друга дирекция, не тази, която аз представлявам. Всички тези текстове ги имаше и преди в Закона. Тук няма нищо ново.
ИВАН ИВАНОВ: Не мога да разбера логиката на това, което се прави в момента. Трябва сериозна дискусия по тази тема.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не трябва да изпадаме в големи подробности. Досега не сме казали нещо, което да представлява тайна.
Сега сме ангажиране с председателството, но имам предложение след това да поканим ръководството на ДАНС на закрито заседание, евентуално съвместно с Комисията за контрол над службите, за да поговорим по някои европейски аспекти на дейността на ДАНС, сътрудничеството с партньорските служби, реализирането на политики, които се извеждат като приоритет. Тогава можем да коментираме повече въпросите, които поставя г-н Иванов. Предайте това на ръководството, а когато дойде моментът, ние ще изпратим писмо.
Който е съгласен да одобрим предложения законопроект, моля да гласува. За – 3 гласа. Против – няма. Въздържали се – 2 гласа. Законопроектът е приет в Комисията ни.
Благодаря на гостите за участието.

ТРЕТА ТОЧКА – РАЗНИ
Напредва подготовката на събитието ни през юни. Към момента не са решени някои технически въпроси. Някои от лекторите ни отказаха, заместваме ги с други, изпращаме нови покани. Предлагам уточненията с българските участници да направим на следващото заседание – 2 май. Ще поканим екипа по председателството начело с г-н Ламбев.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам препоръка – ако имаме възможност, да присъстваме на заседанията на Обществения съвет към Комисията. Във вторник имаме заседания на парламентарните групи. Вчера на тяхното заседание е присъствал само един член от Комисията. Малко използваме този Обществен съвет.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще предадем тази препоръка – да се намери по-подходящо време. Не е необходимо винаги да бъдем там. Водят протокол и изготвят препоръки. Кое е по-удобното време? Може би вторник следобед.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Вчера аз присъствах на заседанието.
Сега акцентирам върху предходно мое предложение – на изслушване в Комисията да бъде поканено ръководството на Фонда на фондовете.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, колегите веднага ще го организират, по възможност още другата сряда.
Други въпроси? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Карамфил Матев