1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерски съвет на 29.05.2018 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерски съвет на 29.05.2018 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 854-01-40, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11.05.2018 г.

4. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 37

На 6 юни 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 854-01-40, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
По молба на вицепремиера Симеонов, който малко изненадващо, но е дошъл да уважи нашето заседание, бих предложил да разменим точките в дневния ред. Точка трета да стане точка първа в днешния дневен ред и Ви го предлагам в този вариант:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 854-01-40, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за
ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за
ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
4. Разни.
В точка четвърта ще коментираме малко предстоящото мероприятие във връзка с финала на нашето председателство.
Който е съгласен с така…
ИВАН ИВАНОВ: Може ли?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, заповядайте, господин Иванов.
Ако има и други предложения, моля да ги направим сега.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение: така предложената първа точка да бъде разгледана на следващото заседание на Комисията със следните мотиви – ние не сме водеща комисия – водеща е Комисията по бюджет и финанси. Коментира се да изпаднем в ситуация като с предходно заседание със Закона за горивата – да се наложи нотификация. Тогава, действително, нашата комисия ще може пълноценно ще вземе отношение по така предложения законопроект, още повече, че той не съдържа в себе си в голяма част европейско законодателство – по-скоро е национално.
По тази причина правя предложение да я отложим за следващия път след като чуем решението и становището на водещата комисия.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Тогава, бих предложил тогава да гласуваме Вашето предложение.
Който е съгласен да отложим обсъждането и гласуването на този законопроект за следващото заседание на Комисията, или по-скоро да го формулираме така: след като по този закон се произнесе водещата комисия, тъй като следващото заседание на Бюджетната комисия, на което ще се гледа тази точка е другата седмица, но кога заседава тя, мисля, че пак е в сряда, ако не се лъжа, искате така да го формулираме? Нали това е идеята: да го гледаме тук, след като е миналото през Бюджетната комисия?
Има предложение, така че, който е съгласен тази точка да бъде отложена за следващо заседание, след като по този законопроект се произнесе Комисията по бюджет и финанси, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 1, против – 2, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Сега трябва да гласуваме дневния ред като цяло, така както беше предложен от мен.
Който е съгласен с така предложения ред, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 6, против – няма, въздържал се – 1.
Така прочетения дневен ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 854-01-40, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 11 МАЙ 2018 г.
Първо, трябва да дам думата на вносителите, от чието име ще докладва господин Петър Петров.
Господин Петров, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ Благодаря, господин Председател.
Промяната в Закона не е толкова голяма и ще я зачета дословно:
„§ 1. Член 9, ал. 2 се изменя така:
(2) Забранява се организирането на хазартни игри, включително разпространението на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, както и плащането на печалби за хазартни игри от лица или в обекти без съответния лиценз издаден от Държавната комисия за хазарта, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34 издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта.“
„§ 2. В чл. 10 от Закона за хазарта се правят следните изменения и допълнения:
„В ал. 1, след думата пряката се добавят думите: и не пряка, а думите „включително рекламата на такива игри насочена към малолетни и непълнолетни лица“ се заличават.“
„В ал. 2, т. 3 се отменя.“
„Алинея 6 се отменя.“
„§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 23а със следното съдържание:
„Точка 23а. Непряка реклама на хазартни игри е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра или на търговската марка на организатор на хазартна игра и/или дейност върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт“.“
Господин Председател, ако разрешите мога да представя мотивите?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, запознати сме с тях, но за най-общото – заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Най-важното в мотивите е, че в Закона се предлага да се спазва практиката само лицензирани разпространители да могат да оперират в рамките на Закона, тъй като досега се допуска и такива, които не са лицензирани да се занимават с тази дейност, а това води до различни опасности, включително и до измами на граждани.
Другото, което предлагаме, е да отпаднат съобщенията за големи печалби, които по принцип са непряка печалба, но по този начин – както се представят и го виждаме месеци наред по нашите телевизии, практически непряката реклама е станала едва ли не нещо по-силно от пряка реклама. Практиката показва това.
Другото, което искам да кажа на зрителите, извинявайте, на…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: На слушателите…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …на слушателите, защото в последно време все със зрители се занимавам…(смее се).
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Вие сте прав донякъде, защото да напомня, нашето заседание се излъчва пряко онлайн…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …Често започнах да правя това, несвойствено за мен в последно време, и затова – моля за извинение.
Има вече решение на Европейския съд от 14 декември 2017 г., че са допустими ограничения при осъществяване рекламата на хазартна дейност и смятам, че това допълнително европейско решение на европейско ниво, е причина да се разглежда този закон за хазарта в нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Предполагам, господин Симеонов, че Вие ще искате да кажете нещо?
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Да, всъщност внесения законопроект е елементарен, разбираем и не мисля, че има нужда от някаква сериозна аргументация. Мога да спомена само, че българското общество, за съжаление, изпада в прогресираща хазартна зависимост. За съжаление, прекалено много станаха случаите, включително и на престъпления, свързани с хазартна зависимост.
Само през последните три месеца има две такива убийства – изключително жестоки. Не е нужно да влизам в детайли, но хазартната зависимост е налице и от гледна точка на статистиката спрямо останалите държави в Европейския съюз, като България към 2017 г. се нарежда на първо място по оборот на хазарт спрямо вътрешния брутен продукт и то този, който е официално обявен оборот.
Аргументите за ограничаването на разпродажбата в лицензирани места бяха изложени. Необходимо е също така да имаме един по-строг и по прецизен контрол по отношение на издадените талони, билети и прочее форми за търсене на птичката на щастието, тъй като и там има много сериозни съмнения за паралелно счетоводство и за злоупотреби, включително и на нелицензирани субекти. Другото го видяхте.
Искам да поясня, може би на тези, които не са си направили труда да прочетат Закона, ако има такива, че по никакъв начин не става въпрос за тотална забрана на каквато и да било реклама. Остават съобщенията свързани с оповестяването на самата игра, наименованието, регистрираната търговска марка на организаторите, тегленето на тиражите дотолкова – доколкото да се запази прозрачността на тегленето на тиражите и на залозите. Отпада само точка трета от досега действащия чл. 10, ал. 2 – да се обявяват резултатите от игрите и спечелените печалби. Въвеждаме също изискването и непряката реклама да бъде забранена, като практически непряката реклама към настоящия момент трудно би могла да се определи като непряка. Тя си е направо пряка реклама, защото оповестяването на резултатите от игрите, печалбите, щастливите лица на печелившите, всичко това си е пряка реклама на конкретното хазартно събитие.
И естествено, това, което колегата Петров пропусна да спомене: в последния § 4, чл. 2, ал. 5 от Закона за радиото и телевизията се отменя т. 5, която всъщност представлява едно изключение въведено от гледна точка на вносителите точно, за да създаде преференциален режим по отношение на рекламата на реализиране на хазарт във всички негови форми: лотария, игри на късмета, залагане на пари и така нататък – една добавка към чл. 2 на Закона за радиото и телевизията, която отвсякъде, от Космоса, просто има лобистка насоченост. Това е, което мога да добавя. Ако имате някакви въпроси – заповядайте.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Симеонов.
Видимо Законопроектът е внесен от народни представители, но с подкрепата и на част от изпълнителната власт, поне. Само да информирам, преди да започнем дискусията, че към Комисията са постъпили становища по така направения законопроект от няколко организации: „България без дим“, правният екип на Института за модерна политика, от АБРО има даже две становища, също така има от КРИБ, което получихме току-що и не сме имали възможност да се запознаем в детайли, и също така от Българската асоциация на комуникационните агенции. Представители на някои от тези организации са тук.
По традиция ние ще им дадем думата, но преди това, бих искал да дам възможност на народните представители да зададат въпроси, да коментират, ако имат такива. Заповядайте, колеги.
По принцип идеята е, ако народните представители първи имат думата и не се възползват от тази възможност, да дадем думата на гостите и след това, ако възникнат, разбира се, въпроси народните представители имат възможност отново да коментират.
Бих искал да Ви поканя (обръща се към гостите в залата), ако някой от Вас желае да сподели своите виждания, заповядайте тук на масата, тези от Вас, които ще се изкажат и ще помоля да се представяте. Нали, да няма твърде пространни изказвания, кратко и ясно.
Да, заповядайте. Вие?
ДОКТОР МАША ГАВРИЛОВА: Председател съм на Сдружение „България без дим“ и член на Управителния съвет на Коалиция за живот без тютюнев дим. Ние се запознахме с предложения законопроект и подкрепяме идеите, които са на вносителите. Тъй като смятаме, че всичко, което допринася за увеличаване на зависимостите, каквато е тютюневата, е във вреда на хората, особено на младите хора и затова подкрепяме становището.
Нашето предложение е свързано с нещо малко по-необичайно. Освен, че подкрепяме Законопроекта, сме предложили във Заключителната разпоредба да бъде включена една промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия, която касае рекламата на тютюневите изделия. Тъй като считаме, че законопроектите са сходни, касаят рекламите и фактически е удачно, макар и не много издържано от правна гледна точка, но възможно и често практикувано е със Заключителните разпоредби да се правят промени и в други закони.
Това, което ни накара да направим това предложение е Рамковата конвенция за контрол над тютюна, който България е ратифицирала през 2005 г. със Закон, влязъл в сила през месец февруари 2006 г. В чл. 13 са текстовете, които касаят рекламата на тютюневите изделия. Изискването към държавите е в 5-годишен срок след приемане на Рамковата конвенция, да бъде въведена всеобхватна забрана за рекламата на тютюневите изделия, като способ, който влияе основно на младите хора – подтиква ги да започнат, пречи на отказалите се да продължат да са непушачи и фактически е навсякъде. Външната реклама, рекламата в местата за продажба, излагането на тютюневите изделия се вижда от всички, основно от децата и прави пушенето да изглежда нормално, а целта е да се денормализира тютюнопушенето в нашето общество. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Все пак днес не обсъждаме тютюнопушенето, но разбрахме връзката, която правите.
Господин Цеков, Вие имате думата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: От Института за модерна политика.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Съвсем кратка бележка, с която бих искал да привлека вниманието Ви, с оглед на предметния обхват на работата на Вашата комисия. Този Законопроект и всички подобни преди него, свързани с промени с правния режим на хазартните игри в България, следва да бъде изпратен за нотификация в съответния електронен регистър на Европейската комисия.
Преди, когато се правеха по-мащабните изменения през 2012 г., българските власти изпълниха този свой ангажимент. Тогава по силата на Директива от 1998 г. През 2015 г. тази директива беше изменена и разширена като приложно поле – Директива 1535/2015. Нашата препоръка към Вас е, тъй като няма изчистен механизъм, когато става дума за законопроекти внасяни от народни представители, да се препоръча спазването на тази директива и предложенията да бъдат изпратени в Европейската комисия, където следейки, съответните срокове според Директивата в електронния регистър, всяка държава – членка би имала възможност евентуално да направи свои бележки, възражения или пък да подкрепи такъв тип изменения. Това е задължение на България по силата на правото на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Цеков.
Вие имате думата сега. (Обръща се към един от гостите.)
АНА ТАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, Ана Танова от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
Както обърнахте внимание, ние сме представили две становища по предложения законопроект, като основната посока на тези становища, които сме представили, е, че Законопроектът е внесен без обсъждане със заинтересованите лица и с всички експерти и бизнес, които работят в този сектор. Поради което, ние намираме доста неясноти и вътрешни противоречия в самите текстове, а по отношение на медиите имаме и затруднения да прилагаме и разбираме текста на Закона, който от една страна забранява пряка и непряка реклама, от друга страна допуска оповестяване в някаква степен. За нас също е неясно, защо отпада допълнителната защита на малолетни и непълнолетни в ал.1 и защо отпадат Етичните правила за рекламата на хазарта, които са в ал. 6?
Поради много други противоречия и детайли между самите мотиви и текста на Закона, и поради това че, според нас трябва: да се съобразят европейските препоръки, които ние сме цитирали в нашето становище; да се прегледат законодателства в други държави – членки; да се вземат мненията на индустриите; да се оцени ефектът върху бизнеса на тези предложения.
Считаме, че трябва да се създаде работна група, в рамките на която, да се дискутира по същество текстът на предложенията, като искам да обърна внимание, че не взимаме отношение по политиката на държавата в областта на хазарта. Сред членовете на АБРО има такива, които по принцип не излъчват реклама на хазарт по своя вътрешна политика, както и такива, които излъчват. Тоест нямаме една посока, която да следваме, но за нас е важно, когато се приемат текстове в областта на рекламата, това да не става набързо, без никакво обсъждане и текстовете да не са взаимно вътрешно противоречащи и да пречат на работата на медиите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Колеги, ако са възникнали междувременно някакви въпроси?
Господин Петров, може би да отговорите с няколко думи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам първо, да изразя своето задоволство, че госпожа Маша Гаврилова е сред нас и поставя един много важен въпрос, защото не мисля, че е чак толкова неестествено, когато се занимаваме със зависимости, а няма никакво съмнение, че хазарта е зависимост и то сериозна, и рекламата свързана с една такава зависимост. Мисля, че няма пречка за това ние да гласуваме и да приемем нейното предложение в Допълнителните разпоредби, сега е моментът, да включим предложение за същите тези ограничения да бъдат направени спрямо пряка и непряка реклама за тютюневите изделия.
По отношение на господин Борислав Цеков, искам да му кажа: може би не е в течение, че същото предложение, с цел печелене на време и тупкане на топката, беше предложено от някои народни представители по време на обсъждането на Закона, който трябваше да ограничи вътрешната контрабанда на горива и нефтопродукти. По същия начин се предложи едно предложение за промяна в Закон да бъде изпратено в Европейската комисия, което да бъде одобрено. Такава практика няма. Европейската комисия не се занимава с предложения, тя се занимава с готови закони, за които да каже съответстват или не съответстват на европейското законодателство. С предложения и мисли Европейската комисия не се занимава.
По същество госпожа Ана Танова, доколкото разбрах от Българските радио и телевизионни оператори ни праща към работна група, която да заседава „х“ време и да си удължава по собствено решение с още един месец, още един месец, времето за обсъждане на въпроса. Мисля, че не е набързо – от два месеца върви обществено обсъждане и не знам какви неясноти има в това? В тази кратка една страница, която Ви изчетох няма никакви неясноти, ами е съвсем ясно, че този Закон цели да сложи нещата в законов ред, а именно само лицензирани, оторизирани обекти да продават тази, така да се каже, зависимост. Да бъде строго регламентирано как ще бъде рекламирана и това че, забраняваме не само млади, и не млади – на всякакви, мисля, че е съвсем нормално тя да се отнася и да няма изключение. Още повече, че Законът, не знам под какви причини е бил приет, и е включвал едно изключение специално за захарта, което мен много ме учудва. Мисля, че като комисия ние трябва да вземем едно твърде решение, да подкрепим нещо добро, нещо, което е в здравия български дух, нещо, което запазва не само младежта, запазва обществото от, нека да го кажа направо с един турцизъм, не знам дали е точно турцизъм – комарджийство, което да стане един печеливш бизнес и мисля, че тук най-малко пък телевизионните и радио разпръскватели, които се издържат от реклами, могат да повлияят върху Комисията за това тя какво решение да вземе. Това си е чисто корпоративна политика, да приемат колкото може повече реклами.
С това искам да завърша и да приканя Комисията да гласува така предложените промени и да вървим нататък по дневния ред.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Мисля, че започнахме важна дискусия. Ние сме първата комисия, която се занимава с този законопроект, въпреки че той е разпределен на малко по-късен етап на нашата комисия, точно защото е възникнал въпросът и необходимостта да се прецени нуждата от нотификация. Правилно направихте връзката с предишния закон, който пак така доста дискутирахме. Една полезна дискусия направихме и отложихме решението по нея, точно заради неяснотата – необходима ли е нотификация и кой точно трябва да вземе решение за това.
Аз ще си кажа по принцип мнението за законопроекта, ще предложа нещо и ,разбира се, накрая ще го решим с гласуване.
Аз лично подкрепям духа на Закона, намеренията, които са изложени в него. Смятам, че има определено нужда от регламентация на рекламата на хазартните дейности.
Ще ви споделя и едно лично преживяване: може би преди десетина години, когато при едно посещение в Съединените щати посетих индиански резерват, където казината бяха най-добре поддържаните структури и най-бедните индианци висяха по цял ден в казината с надежда да направят поредната печалба. Всъщност всичките пари, които получаваха като социални помощи отиваха в казината, а казината пък бяха с най-ниските данъци. Стимулираше се откриването на казината, но аз абсолютно не съм съгласен ние да вървим в подобна посока и да превръщаме цяла България в индиански резерват от този тип.
В този смисъл, може би звучи малко силно, но категорично не съм съгласен от всяка телевизия да ме заливат реклами на поредните бедняци спечелили от търкане на картончета и това се превръща в национален спорт.
В същото време ние като комисия и като законодатели имаме нашата отговорност да взимаме решения, които са правно издържани, ясни и категорични. В този смисъл бих Ви предложил да подходим по начина, по който направихме с другия закон.
Направихме нашата дискусия днес, но аз смятам, че е необходимо да поискаме становище от нашата дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, дали така предложените промени в техния обхват налагат подобна нотификация. Въпреки, че нямат ясно разписана процедура по този въпрос в Правилата на българския парламент, ако такава нотификация е необходима, но не бъде направена – по Директивата на Европейския съюз и съответно във връзка с Решение на съда на Европейския съюз по подобни казуси в миналото, рискуваме две неща: първо, решенията, които вземем да се окаже, че не са задължителни за изпълнение, тъй като тази процедура не е спазена по нотификация, ако такава се налага.
Второ, България да влезе в ситуация, в която ще стартира процедура срещу страната поради това, че такава нотификация не е извършена. Плюсът може би е, че дирекция „Международно право“ от Министерството на външните работи е тук, но не искаме да ги замесваме в този казус.
Бих предложил следното: да отложим гласуването по този законопроект в нашата комисия, до получаване на становище от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ дали този законопроект има нужда от нотификация. Оттам нататък, във връзка със становището на тази дирекция съответно ние и водещата комисия, преди всичко, трябва да вземат своето политическо решение – дали са готови да се съобразят с това становище, ако то е в подкрепа на такава нотификация, или въпреки такова становище са склонни да поемат политическата отговорност да гласуват този законопроект без такава нотификация.
Затова правя следното предложение и моля да гласуваме: първо, да поискаме становището на дирекция „ Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ и гласуването по този законопроект в нашата комисия да стане след като такова становище бъде предоставено на Комисията.
Защо за днешното заседание нямаме такова становище? Искам да Ви информирам, както казах в началото, че този законопроект е разпределен на нашата комисия миналата седмица. Първоначално е бил разпределен само на Комисията по бюджет и финанси и съответно на Комисията по културата и медиите, а миналата седмица е разпределен и на нас. През това време не е било възможно ние да получим такова становище.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам думата, защото ако няма противно мнение, ще се получи така да се каже влияние върху останалите членове на комисията.
Смятам, че не е нужна никаква нотификация от никого. Не можем да искаме при всеки закон правният отдел да излиза с решение нужна ли е нотификация или не е нужна. В случая става въпрос за чисто вътрешно решение на България. България ще става ли Монте Карло или няма да става – за това говорим?! Къде е Монте Карло? В коя страна е? В европейска страна ли, където е разрешено напълно, абсолютно всякакъв хазартен клам и така нататък?!
Така че, много Ви моля, да не подвеждате така народните представители. Не е нужно никакво питане по този закон специално, който е кристално ясен, до правната комисия. По този начин, господин Председател, Вие искате да наложите мнението на Иван Иванов, което ние вече отхвърлихме. Предлагате втори път да гласуваме предложението на Иван Иванов. Ние вече го отхвърлихме. Защо предлагате отново предложението на Иван Иванов с други думи, така да се каже със свои думи.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Чакайте, да не хвърляме тук вината върху господин Иванов, тъй като неговото становище беше друго, нека да се уточним, той искаше да отпадне точката от дневния ред до произнасянето на Бюджетната комисия. Съгласихме се, че няма да чакаме Бюджетната комисия. Аз предлагам, ние да поискаме становище, уточнявам до вторник, от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, дали е необходима такава нотификация.
Да уточня, господин Петров, че тук не става въпрос за забрани. Комисията няма да ни забрани, ако се налага такава нотификация, но трябва да си спазим процедурите. Когато се правят съществени промени, все пак, в законодателството, а те са съществени по този закон, който аз както казах принципно подкрепям и в никакъв случай не искам да изглежда, че искам да отлагам решението по него, но, все пак трябва да си спазим процедурите. Затова предлагам да преминем към гласуване, ако бъде отхвърлено моето предложение… гласуваме.
Който е съгласен да поискаме това становище и да гласуваме след като то бъде представено на Комисията, моля, да гласува с вдигане на ръка.
За – 4 , против – няма, въздържали се – 2.
С уточнението, че госпожа Джема Грозданова не участва в това гласуване, решението да отложим гласуването, няма да правим второ обсъждане, до получаване на становище от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, е прието.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер, за участието в днешното заседание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря и аз. Благодаря за кафето, приятна работа!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз. Успех и на Вас в битките, които водите.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВСЕОБХВАТНО И ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, № 802 02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2018 г.
По тази точка от дневния ред при нас са: господин Юрий Щерк – заместник-министър на външните работи; Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“; и Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.
Заповядайте господин Щерк.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък. Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави – членки, от една страна, и Република Армения, от друга, е подписано на 24 ноември 2017 г. То отразява нов етап в отношенията между Европейския съюз и Армения и определя структурата на задълбочено и всеобхватно сътрудничество в рамките на източното партньорство в политиката на Европейския съюз за източно партньорство.
Искам да подчертая, че това Споразумение е сключено след като бяха преустановени преговорите между Европейския съюз и Република Армения за сключване на Споразумение за асоцииране с тази страна.
Това се случи поради влизането на Армения в Евразийския икономически съюз и произтичащите задължения от това членство бяха несъвместими със задълженията, които предвиждаше Споразумението за асоцииране. Това се случи в началото на 2015 г. , независимо от това, Европейският съюз заяви готовност за надграждане на съществуващата рамка на сътрудничество и ангажираност към Армения при отчитане на членството на страната в Евразийския съюз. Съответно, Споразумението беше сключено, както казах, на 24 ноември 2017 г., и поради факта, че то е Споразумение от така наречения смесен тип, за да влезе в сила то трябва да бъде ратифицирано както от самия Европейски съюз като субект на международното право, така и от отделните държави – членки на Европейския съюз. Трябва да бъде също така ратифицирано от Европейската общност за атомна енергия, която е страна по това споразумение, наред с Европейския съюз, и, разбира се, от самата Армения.
Искам да подчертая, че ратификацията на Споразумението е акт, с който Европейският съюз и неговите държави – членки, наред с отварянето на пътя за неговото влизане в сила и съответно изпълнение е и политически акт, който демонстрира вниманието на Европейския съюз и на неговите държави – членки, тяхната ангажираност към Република Армения.
Очакването, също така е, че влизането в сила на Споразумението, ще насърчи Армения да продължи по пътя на реформи и възприемането на европейските ценности, върху които е изграден и съответно Европейският съюз.
Към момента Споразумението е ратифицирано от две държави – членки на съюза – това са Естония и Латвия и съответно самата Армения го ратифицира на 11 април тази година.
Би било много добър знак от нашата страна, ако Република България ратифицира това споразумение преди края на своето председателство на Съвета на Европейския съюз.
С няколко думи защо е важно за страната ни това споразумение и съответно, естествено, подкрепяме максимално бързата му ратификация. То представлява, от гледна точка на Европейския съюз, важна стъпка към по-голяма политическа и икономическа ангажираност на съюза в района на Южен Кавказ. Със засилването на политическия диалог и подобряване на сътрудничеството по широк спектър от области, то ще предостави основата за по-ефективна ангажираност на Европейския съюз, включително и на България с Армения. Оказването на подкрепа на тази страна в нейното икономическо и социално развитие и в осъществяването на нелеките реформи, които е предприела страната.
Прилагането на Споразумението се очаква да донесе и редица ползи за всички страни по него, тъй като се очаква да насърчи политическите и икономическите връзки, сътрудничеството в енергийната сфера, сътрудничеството по въпроси на миграцията, както и да ускори обмена на стоки, услуги и инвестиции.
Както казах, от наша страна ратифицирането би препотвърдило трайната ни политическа ангажираност с приятелска Армения. Този акт ще е в пълно съответствие с традиционните приятелски отношения между нашите страни и между българския и арменския народ, но също така, то съответства и на нашите национални, политически и търговско-икономически интереси в региона на Южен Кавказ. То се вписва, естествено, и в общата рамка на отношенията на Европейския съюз с Ереван, така както тя е зададена в инициативата „Източно партньорство“.
България ще може в пълна степен да се възползва от очаквания ръст на обмена на стоки, услуги и инвестиции с Армения, а коствени ползи за нашата страна биха могли да се очакват и по линия на задълбочаването на диалога между Европейския съюз и Армения в областта на външната политика и политиката на сигурност, като се има предвид, разбира се, и близостта на нашата страна към региона на Южен Кавказ.
В заключение, искам да кажа, че актът на ратификация, същевременно се вписва и в балансирания подход на страната ни към региона на Южен Кавказ и отчитането на характера на нашите взаимоотношения с всички държави от този регион.
Искам да подчертая, че междувременно Европейският съюз води преговори с Азербайджан за сключване на Споразумение за засилено стратегическо партньорство и в този смисъл балансът в отношенията на Съюза със страните в региона на Южен Кавказ, включително и балансът на отношенията на България с тези страни е напълно отчетен и запазен и това е допълнителен аргумент да процедираме с ратификацията на това споразумение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин заместник-министър.
Въпроси, коментари колеги?
Аз имам само един въпрос, който не е пряко свързан, но косвено има значение. Доколко, господин Щерк, политическите промени в Армения допринасят или затрудняват реалното изпълнение и прилагане на това споразумение по преценка на Министерството на външните работи? Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Почти аналогичен въпрос прозвуча и в Комисията по външна политика, преди около час. На практика ще потвърдя отговора, който дадох и на Вашите колеги, народните представители от Комисията по външната политика.
Към момента нямаме никакви основания да смятаме, че смяната на правителството в Армения ще се отрази негативно върху изпълнението на това споразумение. Напротив, ние смятаме, че от гледна точка на факта, че новото правителство препотвърди външнополитическия курс на страната за сътрудничество и сближаване както с Европейския съюз, така и запазване на тесни отношения с Русия, а също и фактът, че и Европейският съюз и Русия отчетоха и общо взето позитивно оцениха начина, по който е станала смяната в правителството, независимо от протестите и натискът, който беше оказан, в крайна сметка се осъществи по мирен начин без някакви ексцесии.
Всичко това е един сигнал, че не можем да очакваме и не би следвало да очакваме някакви затруднения с изпълнението на това споразумение. Смятаме, че с влизането му в сила, ще бъдат създадени всички условия за продължаване курса на задълбочаване и разширяване на сътрудничеството на Европейския съюз и на страните – членки с Армения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
България винаги е била една от първите страни, които ратифицират подобни споразумения. Мисля, че традицията трябва да бъде спазена.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави – членки, от една страна, и Република Армения, от друга, № 802-02-13, моля да гласува с вдигане на ръка.
Тук виждате 5 гласа плюс още 3, които са заявени „за“.
За – 8 , против и въздържали се – няма.
Нашата комисия подкрепя тази ратификация.
Благодаря Ви за участието и вече сигурно ще я видим в пленарна зала за гласуването.
Успешна работа.
Ние, впрочем, сме водеща комисия по този законопроект.
Преминаваме към точка трета от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ШВЕЙЦАРИЯ.
Да представят този законопроект за ратификация, при нас са господин Желяз Енев – директор дирекция „Икономически политики за насърчаване“ в Министерството на икономиката; и Емил Коматичев – държавен експерт в същата дирекция.
Поради ангажираност около Председателството политическото ръководство не е налично, но ние не бива да бавим този законопроект, така че заповядайте, господин Енев, да кажете няколко думи по това.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността да извиня господин Борисов, който поради ангажимент не може да присъства.
Тук сме, за да представим предложение до Народното събрание за приемане на Закон за ратифициране Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Трябва да обърна внимание, че самото Споразумение е подписано на 18 декември 2013 г., така че ратификацията върви с едно сериозно забавяне, за съжаление.
Самото Споразумение засяга сътрудничеството между Европейския съюз и Швейцария в изграждането на Европейската глобалната система за спътникова навигация – програма „Галилео“. То се изпълнява, разбира се, въпреки, че не е ратифицирано от нас. До момента на ратификация, приносът на Швейцария е бил над 80 млн. евро към Европейската система за спътникова навигация. След 2014 г., след подписване на Споразумението, Швейцария си заплаща годишната вноска.
Може би трябва да кажа, че, за съжаление, поради промени в политическата ситуация у нас, в правителството и парламента, имаме забавяне от над четири години. Надявам се, този закон за ратификация на Споразумението да бъде приет .
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Колеги, някакви въпроси по това споразумение?
Всъщност, аз имам въпрос, който е свързан с това: забавянето на ратификацията, означава ли, че България през това време не е участвала? Тоест в сила ли е това споразумение, при положение че ние досега не сме го ратифицирали?
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Споразумението е в сила и България е участвала. Не е финализиран процесът по изпълнение, на практика, по международните ангажименти към Европейския съюз.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, значи е време да си ги изпълним.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Който е съгласен да подкрепим Законопроекта, трябва да го изчета, Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 8, против и въздържали се няма.
Подкрепихме и тази ратификация. Благодаря Ви за участието.
Остана точка:
РАЗНИ.
Всъщност в нея исках просто кратичко да Ви информирам докъде сме стигнали с подготовката на предстоящото заседание на пленарния КОСАК в София.
Ние вероятно следващата седмица ще направим специално заседание по тази тема – вече финално. Днес, съвсем накратко, само по съдържателната част, по която коментирахме преди две седмици текстове на приноса и на заключенията от заседанието след съгласуване с председателската тройка са изпратени на страните – членки, съответно на парламентите за предложения по тях. Крайният срок, който сме им дали е 8 юни. Вероятно някой ще дойдат и малко след това.
По процедура след това, ние трябва да прегледаме, да направим съответната таблица с предложенията от парламентите, евентуални компромисни варианти от наша страна и след това трябва тези неща да бъдат обсъдени и гласувани на председателската тройка, която ще се проведе на 17 юни, неделя след обяд, и след това компромисните текстове пак ще бъдат разпратени и ще има време за делегациите да направят нови предложения за изменения и допълнения – ако имат такива . Знаете, че на 18-ти, понеделник след обяд, трябва да направим и съответното гласуване по текстовете. Ще се опитаме максимално компромисно да подходим, но заедно с това и да бъдат отчетени нашите виждания по съответните теми, които са приоритетни за България и за българското председателство. Не бива да допускаме текстове, които са твърде общи и не отразяват по никакъв начин нашите интереси и виждания.
Трябва да Ви информирам и за нещо техническо. Обсъждахме вариантите за гласуване, за понеделник след обяд, тъй като при повече предложения, при невъзможност да се стигне до компромиси, може да се наложат повече гласувания, вариантите са: или съответно с картончета, или с електронна система. Ние се опитахме да направим такава, не да направим – да намерим, да осигурим възможност такава електронна система, каквато беше предложена и, с която гласувахме в Естония, да бъде приложена и тук. Сумата беше, от моя гледна точка, минимална, но получихме отказ от Председателя на Народното събрание, така че, ще трябва да гласуваме с картончета. Ще създадем организация, ще се брои. Това ще доведе до някои забавяния, не знам какви са причините, но в същото време мисля, че няма да се поставим в положението допълнително да убеждаваме Председателката. Ако си промени мнението – има време да се реагира.
По отношение на участниците, към момента са се регистрирали над 300 участници. Вероятно ще станат още повече. До няколко дни очакваме още няколко делегации да се регистрират. Доста широко присъствие – ще има от Западните Балкани, от страните от Източното партньорство. Остава проблемът с Косово, който както знаете, който, мога да кажа, трови срещите на цялото председателство. Ще намерим начин и това да го решим, така че да гарантираме участието на всички в заседанията, включително на Косово.
По отношение на програмата, общо взето е финализиран е списъкът й с участниците. Като лектори доуточняваме някои минимални детайли, свързани с панела за социалния стълб. Възможно е още един участник да се включи от Европарламента от групата на социалистите и демократите. Ако потвърдят участие – ще го включим, ако не – и в този вариант панелът е достатъчно силен.
Няма да отнемам повече време, имате програмата. Мисля, че и приносът и заключенията също Ви бяха изпратени, ако не се лъжа. Разбира се, ако по тях някой от Вас има някакви несъгласия, след всичките съгласувания, някакви предложения – нека ги даде, защото в края на краищата ние все още можем да реагираме. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Предложения могат да се правят до последно, но ако може по-рано, примерно в понеделник – вторник, ако счетете, че може да се направи, ще бъде добре. Може и в сряда, може и след това, разбира се, никой не забранява да се правят предложения и в събота, неделя, понеделник.
Като че ли, нещо друго важно, което трябва да споделя днес с Вас, не се сещам.
Колегите от Секретариата, ако нещо се сещат, което е важно, непременно да споделим сега, ако не както се разбрахме на предишното заседание, от Секретариата пращат кратка информация за напредъка. Другата седмица ни предстои да направим техническо събиране с цялата администрация, която ще работи по тази голяма среща. На практика, тя е най-голямата за Председателството. Това вероятно ще стане във вторник или в сряда, за да е ясно, че Парламентът е максимално ангажиран с това, което предстои и да призова за активно участие.
Само да уточня още нещо: тези от Вас, които ще водят панели – съответно всяка една от политическите групи, чрез свой представител, ще води един от панелите. До Вас ще има представител от комисията, или от Секретариата, които са работили по съответната тема, които са подготвяли първоначалните материали, които са подготвили частта за приноса – тоест човек, който е най-компетентен по съответната тема ще бъде до Вас, за да съдейства при воденето на съответните заседания. Пълният комплект материали и като подготовка за Вас ще бъде готов в началото на следващата седмица. Ще ги имате на време, така че да има пълна яснота. Съответно ще бъде направен и конкретен сценарии – буквално по минути къде, какво, как, за да няма притеснения за модераторите и съответно за председателите на панели, както сме ги нарекли.
Някакви въпроси, ако има по тази тема? Не виждам.
Да кажа, че мина посещението в Черна гора. Смятам, че беше полезно. Имахме интересни разговори. Информацията подготвена от Секретариата днес или утре сутринта ще бъде изпратена първо до членовете на делегацията, за да видят коректно са отразени срещите, и след тяхното „ок“, ще бъде изпратено до всички членове на Комисията и съответно до Председателя на Народното събрание. Трябва да се оставят следи от тези срещи.
Да кажа, че се договорихме по време на заседанието на КОСАК, официално да връчим и съответно покани за посещение в София на двете комисии, които посетихме в рамките на нашето Председателство – Сърбия и Черна гора – до края на годината или в началото на следващата, вече по тяхна преценка.
Това е. Ако няма някакви въпроси да Ви благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16, 30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин

Стенограф:
Катя Данчева