1. Представяне на актуална информация за развитието на общоевропейския дебат относно Бялата книга за бъдещето на Европа от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, във връзка с Решение на Народното събрание, прието на 14 юли 2017 г.
(Съвместно с Комисията по външна политика)

---

П Р О Т О К О Л

№ 38

На 13 юни 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на актуална информация за развитието на общоевропейския дебат относно Бялата книга за бъдещето на Европа от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи във връзка с Решение на Народното събрание, прието на 14 юли 2017 г. (По т. 1 – съвместно с КЕВКЕФ.)
2. Актуални въпроси към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от ПОДНС.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме кворум от двете комисии да започнем заседанието.
По точка първа – съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще изчета дневния ред и за двете комисии, като по първа точка ще гласуват и двете, а по втора – само Комисията по външна политика:
1. Представяне на актуална информация за развитието на общоевропейския дебат относно Бялата книга за бъдещето на Европа от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Захариева във връзка с Решение на Народното събрание, прието на 14 юли 2017 г.
2. Актуални въпроси към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от ПОДНС. Точка втора ще бъде закрита.
3. Разни.
Който подкрепя т. 1 от дневния ред – от двете комисии, моля да гласува.
Всички сме „за“.
Госпожо Министър, благодаря Ви за присъствието – на Вас и на Вашия екип.
Имаме предварителна информация относно Проекта на Рамкова позиция, който е изготвен от месец ноември 2017 г. Накратко да го представим и ако има – някаква актуализация след ноември месец по различните сценарии за бъдещето на Европейския съюз, както и за сценария, който беше представен в речта на Юнкер, който се води шести сценарий. Какви са позициите на България и дали имаме някой сценарий от шестте, който най-много съответства на Рамковата позиция?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тъй като сме имали вече възможност веднъж да дебатираме, мисля да дам по-актуална информация какво се случи по време на Българското председателство, какви дебати и с гражданското общество лидерите на най-високо политическо ниво проведоха през тези месеци. Знаете, че тази тема заема централно място в дневния ред на Европейския съюз и е част от, общо взето, постоянните дебати в неформален порядък по време на вечери, искрен и открит дебат на лидерите на Съвета. Неслучайно един от първите ни приоритети, всъщност първи, както са посочени в програмата – в приоритетите, е бъдещето на Европа и младите хора. По този начин искахме да изтъкнем възможността за укрепване на демократичната активност на Европейския съюз и, от друга страна, искахме да подчертаем необходимостта от участието на младите хора и тяхното привличане и ангажиране във вземането на управленски решения, в дебата за бъдещето на Европейския съюз, изобщо във всички политики, които се осъществяват в Европейския съюз.
По време на Българското председателство имаше две такива дискусии на най-високо политическо ниво, включени в лидерския дневен ред от президента Туск. На 23 февруари 2018 г. беше първият дебат, където бяха обменени първи мнения по следващия бюджет. Истината е, че начинът, по който ще формираме следващия бюджет, до голяма степен ще определи бъдещите приоритети.
Вторият такъв лидерски дебат беше на 16 май в София, по време на вечерята, когато лидерите имаха възможност в неформален порядък да дебатират дигиталния дневен ред и иновациите.
Същевременно положихме доста усилия по законодателни инициативи, които са свързани с активизиране и с увеличаване на политическата легитимност на Европейския съюз, от една страна, и от друга – привличане на гражданите и увеличаване на прозрачността и отговорността при вземане на решения. На първо място, успяхме – мога да Ви уверя, че не беше лесно, буквално до последния момент. Считам, че това е огромна заслуга на Българското председателство – да постигнем съгласие по акта за избиране на членове на Европейския парламент, който определя общите правила за следващите избори, защото буквално беше въпрос на време. Все пак трябва 27 държави, като изключим Великобритания, да извършат промените в законодателствата си, така че да има време следващите избори да се проведат по новите правила.
Постигнахме сериозен напредък по Регламента за европейската гражданска инициатива, който, както вече споменах, е важен инструмент за участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Идеята е да се улеснят гражданите, като се подкрепят онези, които искат да участват в процеса на вземане на решения чрез създаване на онлайн платформа, администрирана безплатно от Европейската комисия; възможност на гражданите да получават предварителен съвет дали предложението им попада в компетенциите на Европейския съюз, тоест платформа, която да се администрира безплатно от Европейската комисия, чрез която гражданите не само да имат възможност да изразяват позиция по предложения, които изхождат от самата Комисия, но и да предлагат подобряване на работата или законодателни инициативи. И редица други разпоредби, по които мисля, че нямаме време да влезем в подробности.
Успяхме да отблокираме преговорите по отношение на Регистъра за прозрачността, което е предпоставка за успешно финализиране на досието при Австрийското председателство.
Искам да подчертая, че на ниво КОРЕПЕР дискусиите се фокусираха върху инициативата на френския президент, знаете, за граждански консултации. Идеята набира скорост и през декември месец се очаква лидерите да направят обобщение. Все още има спорове точно кой трябва да направи обобщението – дали самата комисия, дали независима външна институция от всичките държави, които са включени в тази инициатива (мисля, че всички, без Унгария, ако не се лъжа, до момента са се включили, може би и Унгария вече – може би грешката е моя), която да обобщи всъщност какво искат гражданите, как си представят бъдещето през декември месец тази година на Европейския съвет.
Мога да кажа, че темата на експертно ниво за бъдещето на Европа бе водеща и по време на неформалната среща на генералните директори по европейски въпроси на 22 и 23 януари в София. Това е една от най-важните експертни срещи. В повечето държави генералните директори са с ниво заместник-министри. Всичките държави имаха възможност да обсъдят и да представят своите виждания как да направим нашия проект пό легитимен – и ние да се приближим до гражданите, и европейските институции, но и да ги привлечем за участие във вземането на решенията.
Искам да благодаря на Народното събрание, на ръководителите на двете парламентарни комисии – на господин Вигенин и на госпожа Грозданова, за гостоприемството и сътрудничеството, което оказаха при провеждането на неформалното заседание на работна група „Общи въпроси на Съвета на ЕС“ през май тази година. Благодаря.
Събитията, които Вие организирахте, и всичките инициативи спомогнаха за това да търсим заедно общо решение за бъдещето на Европа.
На национално равнище дебатът за Европейския съюз имаше сериозно присъствие, като по време на Българското председателство в Календара се включиха над 10 граждански диалога с участието на европейски комисари в различните теми. Мога да кажа темите и датите – имам пълния списък за тези диалози и участието на комисарите в тях: бяха „Бюджет и отбрана“, „Търговска политика“, „Членство на България в Еврозоната“, „Киберсигурност, цифрова икономика“, „Образование, спорт и култура“, „Здравеопазване“, „Безопасност на храните“ и други. Ако имаме време, мога да изчета целия немалък списък.
В същия период знаете, че имаше страшно много съпътстващи – покрай всеки Съвет, особено по време на Срещата на върха – Западни Балкани, инициативи. Гражданското общество, бизнесът, научните общности, синдикатите и младите хора в България се организираха и съвместно с нас, под егидата на Българското председателство, проведоха много такива дебати за бъдещето на Европейския съюз. Аз лично съм участвала с встъпителни думи: синдикатите – всички европейски синдикати бяха тук и дебатираха. Една от важните им теми беше бъдещето. Има редица, дори не знам точната им бройка, конференции, кръгли маси, публични дискусии по темата за бъдещето (изброих вече – синдикати, бизнес, изследователи, коментатори), различните идеи и перспективи за бъдещето на Европа.
Какво показват – какво искат българските граждани, до момента, поне по предварителните анализи, от всичките дебати, които сме провели. Те са категорични, че искат повече интеграция, тоест те считат, че България и българският интерес предопределя Европейският съюз да бъде по-интегриран, да бъде по-единен и България да бъде в центъра на интеграционните процеси. Искат членство в Шенген. Искат изобщо България да бъде възможно най-интегрирана в това.
Знаете, че България се присъедини към нови интеграционни процеси, като европейския прокурор и постоянното структурирано сътрудничество в сферата на отбраната.
Българските граждани подкрепят и разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, което, освен икономически ползи, според тях ще носи повече стабилност, сигурност и просперитет в целия регион, включително и в България.
В заключение бих искала да добавя, че наистина активните дебати и идеи ще продължат. Както споменах в началото, очаква се поне от гражданския диалог декември месец да бъдат представени обобщените резултати на ниво Европейски съвет. През 2019 г. март месец ще има по време на Румънското председателство, което съвпада и с фактическата дата на Брекзит, с излизане на Великобритания – не е краят на Брекзит, за съжаление, а по-скоро с началото му. Лидерите ще обсъдят и единната визия за общо европейско бъдеще. Общо взето, се очаква до края на март 2019 г. да има някаква представа.
Както Вие, госпожо Грозданова, споменахте в своята реч – допълнение към петте сценария от март месец 2017 г. Септември месец, ако не се лъжа, беше речта на президента Юнкер, той спомена и шести сценарий (винаги е било ясно – и март месец, и след това, когато изнесе и предложи Бялата книга с петте сценария, още тогава имаше яснота и предположение – разбира се, това не са изчерпателно изброените сценарии, че има и други сценарии или пък възможност между различните комбинации от петте сценария), който по същество предлага задълбочаване на интеграцията в рамките на досега съществуващите договори и връзки на основата на ценността на свободата, равенството и върховенството на закона.
Точно в тази връзка е и лидерският дневен ред, както споменах, на председателя на Европейския съвет господин Туск – всъщност включи във всеки съвет на неформална част лидерите по различните теми да дебатират как си представят финанси, дигитален ред – това по време на Българското председателство, как си представят бъдещето на Европейския съюз.
В началото на юни германският канцлер също лансира идеята, знаете, на президента Макрон за по-силна Еврозона, реформа в Еврозоната – мисля, че това е по-широко известно.
Госпожа Меркел също лансира своя визия за бъдещето на Европейския съюз, в която се обяви за решително прилагане на принципите и ценностите на Европейския съюз. Според нея това бе най-важната предпоставка Европа да устои на глобалните предизвикателства и преначертаващия се, за съжаление, световен ред. Според нея са ни необходими решителни действия в Общата външна политика и политика за сигурност и отбрана, Общата политика за развитие в образование, културно многообразие, както и към Европейския съюз, който е по-способен към конкретни действия.
Към Европейския съюз има създадена такава група – господин Вигенин, ако не се лъжа, е неин член, към заместник-председателя Тимерманс, към самата комисия, която също обсъжда ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
За много детайли можем да говорим – за идеята за обща листа, за идеята за шпицен кандидат, просто темата е твърде широка и много дълга. Може би е по-добре да минем към дебата. Исках просто да Ви брифирам какво се случи през времето, в което не сме се виждали, по време на Българското председателство.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Ние ще продължим да следим темата основно след завършване на дебата по гражданските консултации в края на годината и след това март месец 2019 г., както казахте, се очакват все пак по-ясни решения по въпроса. Това, което споменахте последно, за позициите на Франция и Германия – има доста различни позиции основно във финансовата сфера, интересни позиции.
Заповядайте, колеги, ако имате някакви въпроси или изказвания.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Всъщност на 14-ти са дебатите. Грешката е моя – 13 са били диалозите с еврокомисарите.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще изслушаме заместник-министър Кралева, която основно ще говори с нас за френската инициатива, подета от Европейската комисия, за гражданските консултации или за гражданските конвенти, както французите ги наричат, и за това дали ние имаме и ще имаме скоро този национален линк, на който ще бъдат поставени въпросите към българските граждани. Така че ще имаме допълнителна информация.
Заповядайте за въпроси, ако имате – ако не, ще продължим с втора точка.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Уважаема госпожо Вицепремиер, имам един въпрос и един коментар. Вие казахте, че първоначалният анализ от проведените дискусии в България специално показва желанието на голямата част, да не кажа – огромната част, от българските граждани да видят по-интегриран, по-силен Европейски съюз, в който България не е периферия, а обратно – в който България е в центъра на тази интеграция, доколкото е възможно, разбира се. Това, естествено, изисква и някои стъпки, една част от които зависят не толкова в голяма степен от нас, но нашата активност има значение. Вие споменахте за Шенген специално – ясно е, че това беше Вашата заявка, на правителството преди самото Председателство, че по време на Българското председателство тази тема няма как да бъде поставена в дневния ред на институциите. Но се надявам, че в този период все пак, макар и неформално, темата е била част от обсъжданията.
Можем ли да считаме, че има някакъв напредък и може би по време на Австрийското или Румънското председателство можем да очакваме някаква по-съществена стъпка в това отношение?
Второ, по отношение на Еврозоната – ако не противоречиви, различни сигнали идват за това какви са точно намеренията на България. От една страна, общо взето, има широка политическа подкрепа за това, че България трябва да бъде част от Еврозоната. Това обаче, поне по сигналите, които идват и по парламентарна линия, но виждам, че и по правителствена от наши партньори – отново като че ли се прави опит да бъде обвързано с Механизма за сътрудничество и оценка, с други допълнителни критерии, не само формалните, които по принцип се изискват от страна член – да бъде част от ERM-II, след това да кандидатства в самата Еврозона.
Какви са намеренията, това обсъждано ли е в правителството, не само в Министерството на финансите? Ние ще успеем ли до края на Председателството, каквито намерения имаше, да внесем нашата молба за членство в ERM-II?
Преди няколко дни видях изявление на финансовия министър, че се готви паралелен процес за влизане и в Банковия съюз, защото пък това беше едно от другите неща, за които стана ясно, че част от страните – членки на Еврозоната, биха очаквали ние паралелно да движим и двата въпроса, а не да станем член на Банковия съюз в момента, в който станем член на Еврозоната, явно в ERM-II. Стъпките ще трябва да бъдат паралелни.
И за нас самите – народните представители, не е много ясно каква е българската стратегия по този въпрос и как се разполага във времето. Знам, че това е приоритет на Министерството на финансите, но Вие няма как да не следите този въпрос.
И един коментар. Вие споменахте тази работна група на Тимерманс, която създаде председателят на Европейската комисия. Мога да споделя едно впечатление като цяло от гледна точка и на моята работа в нея, и на нашата комисия, и въобще на националните парламенти. Има страни и парламенти, които се занимават доста активно с тези теми. Това са, разбира се, повечето от по-утвърдените, по-старите страни членки, които отдавна се занимават с тези въпроси, включително и страни, които имат федерално устройство. По принцип темата национално федерално равнище и регионално е част от вътрешните дискусии, затова са много по-подготвени по теми – европейско, национално равнище, но моето впечатление е, че ние изоставаме и експертно, и политически по тази тема. Виждам, че Австрийското председателство ще иска да постави това като фокус на дискусиите – къде се вземат важните решения, кои от тях трябва да бъдат вземани на европейско равнище, къде Комисията да оттегли своя ангажимент, макар в някои случаи – временно, къде да се даде повече приоритет на националното равнище.
Ние по тези въпроси нямаме всъщност особен, дори експертен дебат, а пък мисля, че е важно да има по-голяма подготвеност и на българската администрация, но и на политическо равнище да участваме активно в тези дискусии. Защото един от проблемите на Европейския съюз е, че гражданите се чувстват отчуждени от решенията, които се вземат в Брюксел, и имат усещането, че в Брюксел се вземат все повече решения за техния живот, което не е нужно да се прави там.
Мисля, че тук трябва да стимулираме една дискусия – не казвам, че това е от днес за утре, но това е моят извод и просто го предавам като впечатление – да се опитаме повече да работим по това. То не е въпрос на една или друга политическа сила, а на едно национално усилие да имаме по-голяма подготвеност по тези теми. Надявам се, че когато се направи есента, разбирам – от Австрийското председателство, една голяма среща точно по тези въпроси за субсидиарността и пропорционалността, през ноември, ако не се лъжа, да имаме солидна национална позиция по тези теми.
Иначе нашият Проект за доклад ще бъде готов в края на юни, но ние още сега във вторник, когато е пленарният КОСАК, ще имаме дискусия с вицепрезидента Тимерманс, който ще бъде гост на нашето парламентарно събитие. Там ще има също някои допълнителни теми и разяснения по този въпрос, така че през есента Жан-Клод Юнкер със своите изявления за състоянието на Съюза да подпомогне всъщност и предстоящата среща по тези теми в Австрия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Искам да кажа, че доста излязохме от тематиката на точката и влязохме в блицконтрола едва ли не, въпреки че Вашата комисия няма тези правомощия.
Но заповядайте, каквото решите, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател, няколко бяха поставените въпроси. Да, това е нашият анализ – българските граждани наистина искаме да бъдем максимално интегрирани. Ние също не считаме, че трябва да бъдем периферията.
Когато правихме анализа на петте сценария, спомняте си позицията – тя имаше това, което беше направено в резултат на поискано от всяко… Първо, няма как Министерството на външните работи – всеки от сценариите засяга абсолютно всяко едно ведомство, всяко министерство в България. От анализа, който събрахме от всичките институции, които се занимават с европейски въпроси, общо взето, имаше най-изгодния сценарий за България, въпреки рисковете при всеки от тях. Правим много повече заедно – неслучайно българските граждани искат това.
Австрийската позиция, австрийският прочит – всяка държава очевидно е направила прочит и анализ на петте сценария, които са представени. Техният прочит и техният анализ на това какъв е интересът на Австрия е сценарий 4, тоест принципът на субсидиарността, тоест засилване на този принцип. Правим по-малко, но по-ефективно, в смисъл – оставяме само малка част от политиките на европейско ниво, тоест това де факто е принцип по-скоро не толкова на засилена интеграция, а обратният принцип – на 4. Нормално е всяка държава, още повече когато е председател, ние неслучайно организирахме 13 диалога в системите, които са важни – считаме, че трябва да има повече интеграция, с участие на комисари и на министри.
Те ще организират такъв дебат и ще е свързан с реформите в администрацията. Знаете позицията на австрийския канцлер, че няма нужда от това да има 27 скоро или 28 комисари, тоест комисар да има от всяка от държавите. Знаете пък позицията примерно на френския президент, че трябва да има обща листа, така да се каже – транснационални листи. Българската позиция е различна в този казус. Ние считаме, че това не е изгодно за България – да имаме общата транснационална листа. Така че всяка от държавите има различни позиции, които съответстват на националните й интереси.
От тази гледна точка съм съгласна с Вас, че, на първо място, Брюксел – в смисъл Комисията, съветите дори, не мога да обвиня само комисарите, всички ние трябва да полагаме повече усилия да обясняваме ежедневно на хората какво означава за ежедневния живот това да бъдеш част от Европейския съюз. Хората не го осъзнават, те го забравят. Дори ние забравихме какво означава да се редим на опашки за визи или да пътуваме – само преди 10 години беше това нещо. Ние сме един от най-новите членове на Европейския съюз, какво остава за основателките?
Неслучайно има кампания, която е поела Европейската комисия, за финансиране – позитивен маркетинг, тоест позитивно, ежедневно да се представи, да се дава с нагледни примери на прост, не-брюкселски език, подчертавам, много е важно това, какво означава Европейският съюз за ежедневния живот на хората, какво означава един регламент. Това да се носи отговорност, и самата Комисия, самите съвети, когато дори обявяват законодателните си инициативи или обясняват, когато са стигнали до съгласие за тези инициативи, но и всеки от нас вече на национално ниво като министри – във всички министерства имам предвид.
Това е част от Австрийското председателство и може би всяко от министерствата трябва да направи анализ какво счита, че биха могли. Всъщност нашият анализ и нашият прочит – ние искаме повече интеграция по-скоро. Да, разбира се, принципът на субсидиарността – повече работа в регионите, повече работа в общините, ако щете, не само на национално ниво имам предвид – е важен и ние го подкрепяме. Тоест там, където няма нужда от свръхрегулация, не бива да се създават тежести и свръхрегулация за бизнеса и за хората – за това съм изцяло съгласна. Този анализ всяко от министерствата направи още в началото, когато се дадоха петте сценария, но винаги такъв анализ трябва да се поддържа и да се актуализира, и то трябва да се прави в оценката за въздействие във всяко едно законодателно досие и предложение, което изхожда от Комисията. Необходимо ли е, нужно ли е и може ли това нещо да се оставя на национално ниво? И нужна ли е регулация на европейско ниво? Това трябва да се прави постоянно според мен във всяко едно досие, инициатива или програма, която Комисията инициира. Би трябвало това да бъде част и от тази оценка за въздействие, която задължително придружава дори измененията на съответните директиви или регламенти.
По отношение на Шенген – разбира се, че сме поставили на всичките срещи и министър-председателят, и аз. Това няма как да бъде приоритет, защото то не може да бъде приоритет като цяло – Вие го осъзнавате, но, разбира се, че сме поставяли във всеки един момент и на всяка една среща въпроса за членството на България в Шенген и неразбирането на България защо се променят правилата и защо се обвързва изобщо един ясен регламент, ясни правила с Механизма за сътрудничество и оценка, който е съвсем друг механизъм – няма нищо общо с Шенген.
Нашето желание, няма да крия, част от държавите – много са малко вече, само две бих казала, които трябва да продължим и да убедим, че въздухът и морето са нещо, което наистина е постижимо. Мисля, че е възможно към края на годината или началото на следващата това да стане. Но наистина все повече намаляват държавите и по последна оценка са една и половина с колебание.
По отношение на най-големия интеграционен – ядрото, неслучайно президентът Макрон говори за реформа в Европейския съюз, макар че това е всъщност реформа в Еврозоната, тя касае държавите – членки на Еврозоната. И ако питате мен дали България има интерес от тази реформа, мисля, че това ще се задълбочи, докато ние не сме членове, по-скоро разликите между тези вътре и тези вън. Така че неслучайно ние трябва – прав сте, че това не е въпрос, радвам се, че има и широка политическа подкрепа, независимо управляващи или опозиция, да бъдем и да се стремим да бъдем, когато сме готови, членове в Еврозоната. Първата стъпка, разбира се, е Банковият съюз и ERM-II, така наречената чакалня.
По моя информация, както Вие казахте – и финансовият министър, но тактиката беше: първо, разбира се, да сме готови, да сме сигурни, да сме извършили подготвителната работа и лобито, да сме сигурни, че ще получим позитивен отговор и тогава да подадем молбата. Тя е готова, просто физическо подаване. До две-три седмици тези молби ще бъдат подадени. Можеше да подадем молбата и преди шест месеца, но да чакаме отговор шест месеца – тактиката на Финансовото министерство за мен беше много правилна, изобщо на българското правителство беше по-скоро обратният вариант.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Произведохте новина, господин Вигенин.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Госпожо Захариева, искам да поставя един въпрос, който е свързан с бъдещето на България, който се разминава малко с бъдещето на Европейския съюз. Въпрос, който съм поставял вече на господин Порожанов, на господин Томислав Дончев, но искам и Вие да го знаете, тъй като през Вас минават много документи и е добре да Ви заостря вниманието към един елемент от преговорния процес за новата финансова рамка 2021 – 2027 г.
Тъй като ние сме Комисия и за контрол на европейските фондове и сме навътре в тематиката, по тази причина искам да Ви обърна внимание на две думи – „обвързани плащания“. Обвързаните плащания бяха извоювани с много труд от това правителство и преговорния му екип да бъдат изобщо включени в 7-годишния период. Те доведоха до това, че се запази, въпреки спада на производството на плодове, на зеленчуци, на мляко и млечни продукти, на месо – имаме спад, независимо от това, че те успяха да направят: примерно собственикът на една крава, която е под селекционен контрол, получава 600 лв. всяка година, така, така, така и за плодове, и за зеленчуци. Обаче това нещо е в обратна посока на европейската политика за следващия програмен период, защото те смятат, че обвързаното плащане изкривява пазара. Това са средства, които са в рамките на парите, така или иначе предвидени за България, но там нашите преговарящи успяха да предвидят 15% от средствата за подпомагане да бъдат насочени към малките и средни земеделски производители, животновъди и така нататък. Те засягат изцяло нашата трапеза. Затова ще е много болезнено онова, което предлагат сега в Европейската комисия – те предлагат 10% през новия период, което означава автоматично съкращаване на тези средства, които в момента, казвам Ви, са недостатъчни заради това, че нашето производство е силно неефективно. По тази причина ние и още пет държави получаваме такава възможност.
Просто следете – този процент според моето скромно мнение трябва да бъде 20%, той беше 13, за да може да функционира нашето стопанство. Следете обвързаните плащания, които са изключително важни за нас и които Европейската комисия засега е съкратила и трудно ще се съгласи да бъдат увеличени.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Тук не виждам въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Само един коментар, тъй като председателствам Съвет по общи въпроси – първият дебат на политическо ниво след официалното предложение на Комисията, първото предложение на Комисията беше в този съвет. Мога да Ви кажа, че дебатът е съвсем в началото. Моето впечатление е, че от изказалите се 27 държави почти 27 позиции – всичките са еднакво недоволни. Това е моят извод. Реално погледнато, може би не е нормално за предложение за бюджет – винаги всички са еднакво недоволни. Разбира се, има държави, има и групи от държави, които имат една позиция, както ние за Кохезионната политика със сходно мислещите, но в същото време по другите предложения има детайли. Работата е изключително в начален етап, но трябва да се включи в много кратки срокове, защото знаете амбицията на тази комисия да имаме бюджета – доста амбициозна цел, преди изборите за следващия парламент. Пак подчертавам, доста амбициозна цел.
Предвид това, което чух, общо взето, 27 с детайли, разбира се, но въпреки че имаше общи позиции по отделните теми, като цяло имаше много детайли и много различия. Така че разговорите тепърва предстоят вече и по детайли по съответните програми. Сигурна съм, че господин Порожанов е обърнал внимание на Вашия коментар и когато навлезем в тези детайли, защото те по политики ще се водят във всичките съвети. Иначе общият дебат се води в Съвет „Общи въпроси“. Ще се обърне внимание и ще се опитат да защитят.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Гаджев поиска думата.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще гледам да бъда кратък, но съм провокиран малко да продължа мислите на господин Вигенин относно най-вече бъдещето на развитието на различните варианти, и то в контекста на Австрийското председателство, защото тепърва започва председателство на нетен донор. Като нетен донор, австрийците поставят много по-остро въпроса за реформите вътре в самия Европейски съюз, включително за стриймлайнване, най-общо казано, фокусиране на дейността на Комисията и на Европейския парламент. В този контекст говорят за Пакта за субсидиарност, или по-скоро следващата Комисия да има ясен мандат от държавите членки, от техните парламенти (какви точно позиции, сектори) да се занимава, за да може да се фокусира все пак работата на Комисията, а не да се разпилява в излишни разходи и в излишни политики, които тепърва създават все повече и повече бюрокрация.
В този контекст темата за съкращаването и на самата комисия е доста важна за България, тъй като намаляването на комисарите може да се окаже голям проблем за по-малките страни членки. От друга гледна точка съкращаването, или по-скоро предложенията на Австрийското председателство, или по-скоро на Австрия в рамките на Австрийското председателство за реформа на Многогодишната финансова рамка – най-вече предлага орязване на политиките за добросъседство, за външни дейности, най-общо казано, на Европейския съюз и фокусирането им върху сигурност повече. В това отношение чисто като роля на Европейския съюз на световната сцена, като вътрешен дебат накъде отиваме и как точно ще продължи развитието на бюджета – в основа на повече сигурност или повече политика „Финанси за дипломация“, и за намаляване най-вече на администрацията на Европейската комисия, доколко е реалистично да се стигне до сравнително бързи решения с оглед на процеса на вземане на решения, тъй като основната част, основният проблем всъщност е начинът на вземане на решения в Европейския съюз, където много страни членки са недоволни от бързината и от налагането на някои решения от Комисията?
Та в това отношение как точно би се развило – в рамките на контекста ние сме в Тройката, преди да започне следващата Тройка и в подготовката най-вече на европейските избори, защото в политики като единна листа и така нататък са доста в негатив на по-малките страни членки? Хубавото е, че отпаднаха. Все пак особено принципът на субсидиарност и стриймлайнване на работата на Комисията мисля, че ще бъде добра политика занапред в следващите комисии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Само още няколко разсъждения в тази тема. Принципът на субсидиарност е един от основните принципи на работа на Съюза. Въпросът е дали е обвързан в контекста на сценариите за Бялата книга, тоест те малко или много го обвързват с четвъртия сценарий, който не е принципът на субсидиарност само.
Изцяло сте прав – много си личат платците, но не всички, слава богу. Тези, които дават пари в бюджета повече, отколкото получават. Австрия е една от тези държави. Когато излиза, тоест няма да има бюджет, вноска от страна на Великобритания – един от големите платци, всъщност нормално е да се изискват и повече реформи, и по-целесъобразно харчене.
Мисля, че този дебат трябва да се случи, независимо и извън контекста на Брекзит дори. Тоест сега го обвързваме с по-малкото пари, но истината е, че всеки лев и всяко евро трябва да бъдат изхарчени подходящо, защото предизвикателствата се увеличават, а искаме да финансираме и Общата политика за отбрана например – създадохме Фонда за отбрана и сигурност, искаме да инвестираме повече в сигурност заедно, искаме да създадем Дигиталния пазар, и не само пазар – всъщност дигиталния дневен ред, който струва доста пари – 38 ли бяха милиардите, предложени в следващата Многогодишна финансова рамка. Тридесет и осем мисля, че бяха – всичките пера не си ги спомням, но бяха двойно повече, отколкото изобщо са били в миналия – със 100% увеличение. Искаме да финансираме и да дадем повече пари за образование – там парите също са увеличени с почти 100%. Това са правилни политики – ние всичките ги подкрепяме.
В същото време считаме, че не трябва да се забравят и традиционните политики – говорихме преди малко за Общата селскостопанска политика, говорихме и за Кохезионната политика. За България също се дават повече пари – с милиард и половина, почти милиард и осем в предишния период.
Начините са два – или да направим разхода на средствата по-ефективно, да намалим разходите за управление на средствата, включително и за бюрокрация; другият източник на повече средства е обсъждането – със собствени източници на самата комисия. И двете неща са възможни, но винаги, винаги според мен трябва да се търси начин да се подобри – да се намали бюрокрацията и да се увеличат ефективността и контролът при разходване на средства – те да бъдат насочвани правилно, целесъобразно. Този дебат дори излиза извън контекста на Брекзит, той е важен за повишаване на доверието в Съюза.
По отношение на това дебатът – между другото, ако си го спомняте, още преди изобщо да се вземе решение за референдум, за Великобритания, едно от исканията на Великобритания беше: кой прави всъщност политиката – политиците ли я правят, или бюрократите в Брюксел? Политиката трябва да се посочва на следващата Комисия, когато се правят избори за Европейския парламент. Тоест трябва да е ясно какви политики, ако това имат предвид австрийците, аз също го подкрепям, какви инициативи през 5-годишния мандат на съответната Комисия ще се развиват.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че няма повече въпроси по тази точка.

(Следва закритата част от заседанието – по т. 2 от дневния ред.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря за участието Ви, госпожо Министър.
За протокола – и господин Тодор Стоянов беше с нас, не го обявих в началото.
Благодаря на колегите.
Приятен ден!

(Закрито в 16,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Джема Грозданова



Стенограф: Райна Зарева