1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерски съвет на 24.08.2018 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерски съвет на 13.08.2018 г.

4. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 43

На 12 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,36 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, може да започнем. Съставът ни е малко намален, но това не ни пречи да вземаме решения според Правилника на Народното събрание. Предлагам следния дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
4. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 4, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, № 802-02-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 АВГУСТ 2018 Г.
Наши гости по тази точка са Маринела Петрова – зам.-министър на финансите, и Калоян Симеонов – държавен експерт в министерство на финансите в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
Имате думата, госпожо Петрова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа, Законопроектът за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, е свързан с подготовка на страната ни за присъединяване към банковия съюз, поетите ангажименти от българска страна и изпълнение на мерките от Плана за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм 2 и към Банковия съюз или така наречената пътна карта, която Министерският съвет одобри съвсем наскоро. Необходимостта от ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране беше посочена в изявлението на еврогрупата от 12 юли 2018 г.
Споразумението като такова е договорено в рамките на междупраителствена конференеция от 2014 г. с цел да се изгради поетапно Единнен фонд за преструктуриране в Банковия съюз – до 2024 г. То допълва регламентите на Европейския парламент във връзка с изграждането на втория стълб на Банковия съюз – Единния механизъм за преструктуриране. От 28 държави-членки 26 са се присъединили към Споразумението, единствено Обединеното кралството и Швеция не са го подписали, а от държавите-членки извън еврозоната две вече са го ратифицирали – Румъния и Унгария. Съгласно чл. 12 от Споразумението то не се прилага за договарящите страни, какъвто е и нашия случай, които страни са депозирали своите инструменти за ратификация, одобряване или приемане, но не участват в единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
За договарящите държави-членки извън еврозоната, които не участват в Банковия съюз, а в тази ситуация сме и ние, Споразумението се прилага, считано от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество в единния надзорен механизъм на Банковия съюз, тоест процесът е отворен до решението на Европейската централна банка по отношение на намерението за кандидатстване и тясно сътрудничество в Единния надзорен механизъм.
Споразумението е подписано от българска страна през 2014 г., при условие за последваща ратификация, която е обусловена от разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, доколкото при определени хипотези, които могат да се изпълнят, се предвижда участие на държавата в съдебното уреждане на спорове и може да се изискват мерки от законодателен характер за изпълнението му, свързани с поетапното прехвърляне на ресурс от националните звена по преструктуриране към Единния фонд за преструктуриране на централно ниво в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Имате ли въпроси, колеги?
Бих искал да Ви помоля, госпожо Петрова, можете ли да ни разясните това нещо на по-прост език? За какви средства говорим ориентировъчно? Всъщност на практика какъв е принципът, защото в мотивите е отбелязано, че до финализирането на Единния надзорен механизъм ще има отделни сметки на държавите, които участват там – не ми става много ясно така, както е обяснено. Тоест средствата, които ние ще внасяме в този Фонд за преструктуриране, как ще бъдат – на отделна сметка за България, ще може ли да ползваме целия ресурс, когато ставаме част от това, как точно ще функционира и за какви суми говорим все пак ориентировачно?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Колегата до мен може да влезе в детайли, но като начало да кажа, че това е поетапен процес, който би трябвало да завърши през 2024 г. Към 2024 г. 100% от събрания ресурс в нашите нацонални фондове по преструктуриране – имаме създаден такъв, който е нещо като събрат на Фонда за гарантиране на депозитите на гражданите, ще се прехвърлят в Единния фонд за преструктуриране.
Когато се дебатираше самата законодателна рамка в междуправителственото споразумение, всички държави, включително и ние, сме искали индикация за потенциалната финансова тежест, която ще се отрази на нашата вноска. От страна на Единния надзорен механизъм и Единния фонд по преструктуриране винаги отговорът е бил, че не могат да цитират точна сума, защото това е динамична величина и се събира като дял от гаратираните депозити на банките, а по този начин няма яснота каква ще бъде сумата и на този етап е трудно да се каже. Освен това могат да се прилагат и допълнителни еднократни фактори, които са всъщност дискреция на борда по предструктуриране.
Със сигурност знаем от страните, които са били в проблем, че ресурсът, който може да бъде на разположение на една държава членка, е мултиплициран с този на останалите към момента на пълното прехвърляне на вноските от националните звена към европейския. Другото е, че се предвиждат като възможност в междинния преходен период възможности за подписване на двустранно споразумение между националните звена на отделните държави-членки, така че при нужда да има преливане на ресурс от едното към другото звено. Това ще са ползите от разхода на нашия ресурс в общоевропейската система.
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Мога да вляза и в по-големи детайли. Важно е да се каже, че Фондът, който в момента се изгражда, поради факта, че пък има директива, която налага да има такива механизми и фондове за преструктуриране на всички държави членки, и всъщност е много важно да се каже, че това са пари от банковия сектор, подобно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Особеното е, че има фондове за гарантиране на влоговете в банките във всички държави-членки и поетапно се създават, както има и преходен период до 2024 г.
В мотивите сме били съвсем кратки, защото ако трябваше да бъде подробно, трябваше да пресъздадем целия чл. 5 от Споразумението и най-общо казано, зависи много от конкретния казус, който би възникнал, недай си боже, към проблемна банка. Важното е дали тази банка оперира само в една държава-членка, а в случая е България, дали банката оперира в повече държави-членки, дали проблемът е в банката майка, или в дъщерната компания и всички тези казуси са описани в самото Споразумение, а всеки казус отделно се решава от Съвета за преструктуриране, който е агенция към Европейския съюз.
Най-общо казано идеята е следната. Имаше спорове при договарянето на Споразумението, то е много сложно от гледна точка на различните интереси, тъй като от самото начало за всички пари, които се събират за страните от Банковия съюз – нали в момента го формират до 2024 г., имаше идея парите да отидат в Единния фонд за преструктуриране, но поради различни съображения на позициите беше направен много сложен механизъм на подразделение. Както и Вие споменахте част от парите, събрани в Банковия съюз, се водят като национално подразделение, а други се водят като вече внесени във Фонда за преструктуриране. Например, една държава-членка от Банковия съюз, първо, ще изразходва средства от това национално подразделение.
Важно е да се каже, че към 2024 г. всъщност тези национални подразделения престават да съществуват и оттогава ще функционира Единнен фонд за преструктуриране. Очакванията са този фонд да генерира около 50 млрд. евро, което в крайна сметка е един доста сериозен финансов ресурс. Това е основното, което е свързано със Споразумението. Всяка една държава, която впоследствие се присъединява, след като е започнал този процес – да речем на третата или четвъртата година от преходния период се присъедини, трябва да внесе вноските все едно е участвала от самото начало, но тези изчисления много зависят от изчисленията, които прави Единния съвет за преструктуриране, и от консултацията с националните власти.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Още един въпрос възникна във връзка с това, което казахте: ние, като държава, при това положение по какъв начин участваме във взимането на решения, ако такива се налагат? Тоест връзката между вноските, които се правят, и нашия контрол върху процеса и по Ваша преценка дали участието – разбирам, че за да бъдем част от еврозоната, трябва да извървим този път и персонално го подкрепям, но дали участието повишава риска за нас, или го намалява?
Реално погледнато се твърди, че нашата банкова система е стабилна и не очакваме някакви сътресения, което не е така за някои от страните-членки включително и в еврозоната, тоест какъв е рискът средствата, които внасяме като вноски, да изтекат? Как се управлява този процес след това, а чрез този фонд се подкрепят определени държави, в които възникват проблеми с банките – една или повече, дали тези средства ще се възстановяват във Фонда на някакъв етап? Просто да го разясните, защото е доста голямо това Споразумение, ние не можем да проследим всичко, а тези стенограми ги четат хора, които проявяват интерес, но няма как да четат всичко и затова да уточним това още малко, за да може с чиста съвест след това да го подкрепим и да можем да го обясним. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Аз ще започна, а след това господин Симеонов може да ме допълни. Тук отново можем да разделим процеса на два етапа.
Първият е до 2024 г. или така нареченият преходен период, в който основната тежест при финансиране на действията по преструктуриране на банките, се пада върху националните подразделения, националните звена и в този случай няма риск от прехвърляне на тежести от една държава в друга. Може би ще усложним информацията, която се опитва да адресира проблема с нуждата от допълнителен екстраресурс за определена държава-членка на Банковия съюз, ако националните средства не достигнат.
Има разработено предложение за предоставяне на двустранни временни кредитни линии към Единния борд по преструктуриране, което става според националната рамка за взимане на решения, тоест при нас всяко Международно споразумение, което има финансова импликация, трябва да мине през парламента. Когато ние станем член на Борда по преструктуриране, то винаги ще минава през парламента и с негово решение. Същият случай е във Финландия, Холандия и Германия, тоест имаме защитен механизъм в междинния период.
Сега може би БНБ трябваше да дойде тук, за да каже доколко нашата банкова система е стабилна, доколко е рискова. Факт е, че няма да има тежест за бюджета, тоест целият Фонд за преструктуриране е направен по схема, базирана на принципа „бюджетно неутрален фонд“ – всичко, което идва, ще бъде от вноските на банките, това е идеята. Евентуално, ако не достигне този ресурс, може да има временна подкрепа от бюджета, но тя ще се връща чрез последващите вноски от банките във Фонда.
Относно процесът на управление имаме две структури. Едната е финансовата, която е Единния фонд за преструктуриране, на практика е сметката, където се събира ресурсът, а другата е управленската структура – Единния борд за преструктуриране. Калояне, ако ти можеш да поясниш как се осъществява управлението и процеса по взимане на решения в самия Борд за преструктуриране.
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Ще започна по-отдалеч и може би ще стане ясно. Има малка разлика между Единния механизъм за преструктуриране и Единния надзорен механизъм и участието във вземането на решение, тъй като той е първия механизъм в рамките на Банковия съюз и съставът на Управителния съвет на ЕЦБ е разписан в учредителните договори – договорите за функциониране на ЕС.
Ясно е, че участват държавите-членки от еврозоната и в рамките на Единния надзорен механизъм беше създаден Надзорен съвет, който да подготви решенията и де факто Управителния съвет, където не участват държавите-членки извън еврозоната, участващи в Банковия съюз, а само да приема формално, а в Надзорния съвет участват и държавите извън еврозоната, които са станали членове на Банковия съюз.
Единния борд за преструктуриране или Единния съвет се превеждат по различни начини, но е абсолютно едно и също, един и същи термин, става въпрос за една и съща агенция на Европейския съюз и тя не е част от учредителните договори, а тя е създадена с вторично право на Европейския съюз и всяка една държава, която участва в Банковия съюз – било то в или извън еврозоната, има право да участва във взимането на решения. Това е по отношение на вземането на решения, а по отношение на средствата няма какво да се допълни.
Още веднъж искам да подчертая, че както на национално, така и на ниво Европейски съюз идеята е, че създаването на Банковия съюз е една от основните идеи – да се прекъсне връзката между банковия сектор и суверения дълг, за да може да са по-стабилни и двете системи. Идеята е, както и госпожа Петрова изясни, че ако средствата по някаква причина – било то в една или друга държава или в повече държави-членки едновремено не стигнат заради създала се ситуация, тогава Единния съвет за преструктуриране намира начин да набави ресурс от националния бюджет или от международните пазари, но най-важното е, че банковата индустрия има пълния ангажимент да възстанови тези средства, които са били похарчени. Това е много важно да бъде отбелязано.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г., да гласува с вдигане на ръка.
За – 4, против и въздържали се – няма.
С това точка първа е изчерпана. Успех и на Комисията по бюджет и финанси, ако още не го е гледала.

Преминаваме към втора точка от дневния ред
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, № 802-01-27, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЮЛИ 2018 Г.
По тази точка тук са: господин Красимир Ципов – зам.- министър на вътрешните работи, и Мария Рангелова – длъжносто лице по защита на личните данни в Министерството на вътрешните работи, Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, Десислава Тошкова – главен секретар на Комисията за защита на личните данни.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, Проектът на закона е изготвен във връзка с изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз. С този законопроект ще бъдат постигнати две цели: в българското законодателство ще бъдат въведени необходимите национални мерки за изпълнение на Общия регламент относно защитата на данните и ще бъде транспонирана Директива 2016/680, която регламентира обработването на лични данни от компетентните органи за целите на правоприлагането.
Общият регламент относно защитата на данните и Директивата съставляват Новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни, която включва: общ режим на защита на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и относно свободното движение на лични данни, а също така и специален режим за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни от правоприлагащите и правораздавателните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.
Законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група, в която взеха участие експерти от Комисията за защита на личните данни. Приемането на тези национални мерки във връзка с изпълнението на Общия регламент е необходимо, тъй като самият Регламент съдържа разпоредби, които дават възможност, а в някои случаи задължават държавите-членки да приемат национална уредба за определени въпроси, като например създаването на Националния надзорен орган, въвеждането на ограничения на определени права и задължения с цел гарантиране на националната сигурност, предотвратяване на престъпления, защита на независимостта на съдебната власт или други важни цели от значим обществен интерес.
Отделно от това и съгласно Регламента държавите-членки предвиждат изключения от общите принципи, ако това е необходимо, да се съгласува правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация във връзка с обработването на данни за журналистически цели или за целите на академичното, художественото, литературното изразяване.
Във връзка с транспонирането на Директивата е важно да се отбележи, че от този момент на ниво Европейски съюз – за целите на международното полицейско сътрудничество, обработването им беше регламентирано отделно посредством рамковото решение. Директивата предоставя една унифицирана уредба за защита на личните данни и за целите на правоприлагането в рамките на международния обмен и на национално ниво, а това от своя страна би осигурило хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и би улеснило обмена на тези данни между компетентните органи на държавите-членки, като по този начин ще се гарантира осъществяването на ефективно полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
Смятаме, че с приемането на Законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз в областта на защита на личните данни и приемането на Законопроекта ще доведе до кодификация на националната правна уредба в тази област.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Господин Караджов, искате ли да кажете няколко думи по Законопроекат?
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Няколко думи, ако е възможно да допълня.
Както вносителят правилно посочи, действително Регламентът е оставил свобода на държавите-членки да преценят дали и до каква степен да уредят определени въпроси, а също така задължава държавите-членки в някои отношения изрично да въведат законодателни мерки, така че по тази причина заедно с вносителя – Министерството на вътрешните работи, подходихме към кодифициране на тази материя, а именно Регламентът и Директивата, която касае правосъдие и вътрешен ред.
На първо място, с така посоченият подход се спазват изискванията на българския Закон за нормативните актове, който изрично указва, че при наличие на дадена нормативна уредба, дадена материя в закон, следва да се изменя съответния закон, а не да се прави нов; второ, кодифицираме правната материя и вносителят вече обясни какви са ползите от това; трето, чрез опростяване на регулаторната мярка облекчаваме разяснението и прилагането на тази материя, тъй като тя ще бъде в един закон, а няма да се търси в различни законодателни актове.
Структурно от наша гледна точка като Комисия за защита на личните данни в областта на защита на личните данни относно администраторите и физическите лица се отменят някои текстове от сега действащия закон, които вече имат изрична уредба в Общия регламент и по силата на прякото действие на регламента, тези принципи и права на физическите лица са задължение на администраторите, а трансферът на данни към трети държави има непосредствено действие в местното законодателство на държавите-членки и поради начина на въвеждане в сила на Регламента те съответно не намират допълнително приложение и разписване на тези процедури в българския Закон за защита на данните.
Изменят се норми, които не са в съответствие с философията и духа на Общия регламент, а именно: въвеждат се нови допълнителни права на субектите на данни и се разширяват средствата за правна защита, разписват се и нови текстове допълнително към това, което вносителя каза, а именно баланс между защита на личните данни и свободата на изразяване, информация и обработване на ЕГН, обработване на лични данни в трудовия контекст и се предлагат норми в глава Осма, касаещи обработването на лични данни от органите на полиция и правосъдие.
Извърши се цялостна консултация в рамките на 30 април – 30 май 2018 г., с две заинтересовани групи при спазване на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет, като в резултат на тази консултация в Законопроекта са отчетени следните принципни съображения: отпаднали са минималните размери на административните наказания; въведена е защита за професионалната тайна; въведена е забрана за упражняване правомощия на Комисията по разследване, които водят до разкриване на тази тайна; забрана за обработването на ЕГН като единствен идентификатор при предоставяне на публични услуги по електронен път чрез отдалечен достъп; дерогация на правата на субекти за данни и задължения на администраторите в случаи, които Регламентът допуска, а именно за целите на националната сигурност, отбраната, обществения ред и сигурността, разследването на престъпления или изпълнението на наказания, или други важни цели от широк обществен интерес; допълнително са регламентирани хипотезите за обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, това са основните изменения в Закона за защита на личните данни. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Караджов.
Само да кажа, че до нас дойдоха две становища: от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и от Българската асоциация на управляващите дружества с някои конкретни предложения. Те са по-скоро вече в интерес на водещата Комисия, която може и на второ четене да направи някои промени.
Колеги, имате ли някакви въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Моля, само да дадете едно изяснение, тъй като споменахте няколко пъти за връзка между свободата на изразяване и личните данни.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Това касае основно използването на лични данни за журналистически цели, тъй като първоначално Регламентът въвежда много сериозни изисквания за обработването на личните данни от администраторите. Журналистите, когато обработват лични данни, тяхната цел е да информират обществеността за актуални събития от широк обществен интерес. Възникнаха в процеса на обсъждане въпроси, касаещи до каква степен Законът трябва да се прилага особено за разследващите журналисти, тъй като би се засегнала свободата на изразяване и правото на информиране на българските граждани в конкретния случай.
В процеса на обсъждане на Законопроекта бяха взети под внимание някои от поставените за обсъждане въпроси и се намериха възможности за използване на дерогациите, които Регламентът предостави на държавите-членки, и под тази форма на дерогации успяхме да запазим достъпа до информация. Това беше едно от основните съображения също така – на журналистите да не се разкрива източникът на информация, когато Комисията извършва проверки. Ако този източник бъде разкрит, би се възпрепятствала журналистическата дейност в бъдеще, тъй като няма да има доверие от страна на източниците на журналистическите разследвания, така че беше проведен доста интересен дебат и той намери отражение в Закона.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Караджов.
Да кажа също, че към Закона има съответно и таблица за съответствията и това, което впечатлява, е, че проведените обществени консултации са довели до много предложения от най-различни организации, експерти. Виждам, че една немалка част от тях са приети по принцип или по същество, направени са нови редакции и в смисъл, когато така се готви Закон, наистина е добре, когато инициативата идва от съответната институция, прави се нормална консултация. Темата е много чувствителна. Виждам, че доста работа е свършена и в тази посока.
Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване.
Моля, тези от Вас, които са съгласни да приемем Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, да гласуват с вдигане на ръка.
За – 4, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, с това точка втора от дневния ред е приключена.
Има доста комисии, които ще се занимават с този законопроект. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 802-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АВГУСТ 2018 Г.
Понеже в момента тече обсъждането му в Комисията по култура, а господин Румен Димитров – заместник-министър, е долу и все пак е в Комисията, която има по-голямо значение в случая за този законопроект, но ние го очакваме да се включи в някакъв момент. За да не губим време, предлагам да приемем факта, че господин Меликов, който е директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерството на културата, ще представи Законопроекта. Ако се включи заместник-министърът добре, ако не – все пак експертите са тук.
Заповядайте, господин Меликов, по тази точка.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, изяснихме нашето присъствие днес, има експерт със заместник-министъра, в случай че се наложи по-сериозен експертен дебат. Мисля, че в общи линии ще успея да се справя и аз.
Става въпрос за Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право, изготвен с цел въвеждане на Директива № 2017/1564. Тази Директива е приета въз основа на международен договор, изготвен под егидата на Световната организация по интелектуална собственост – договорът от Маракеш, казва се Маракешки договор, за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора и на хора с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
Договорът е подписан от името на Европейския съюз и затова се налага имплементирането в държавите-членки да става с допълнителни инструменти, каквито са Регламентът относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави, и настоящата директива, която имплементираме с представения Законопроект. Срокът за имплементиране на Директивата е 11 октомври 2018 г.
В съответствие с това в предлагания Законопроект се въвеждат нови възможности за свободно използване на писмени произведения от незрящи лица или лица с физически увреждания, които възпрепятстват четенето или боравенето с печатни материали. Допуска се изготвянето на копия в алтернативен формат, достъпен за лицата с увреждания – Брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието, тоест аудио книги и други. Конкретните начини на използване, чрез които е допустимо да се изготви копие в достъпен формат, са лимитативно изброени. Действията съответно, чрез които създадените копия могат да се предоставят на лица със съответните увреждания, също са предмет на изчерпателно изброяване.
Копията в достъпен формат могат да се изготвят пряко от лицата с увреждания от техни асистенти или от организации, които са уведомили министъра на културата, че ще извършват такава дейност, като такива организации. Законът предвижда юридическите лица да работят с нестопанска цел, в обществена полза – народни читалища, библиотеки и специални училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, става въпрос за увреден слух или нарушено зрение.
На интернет страницата на Министерството на културата се публикува списък на организациите, депозирали уведомления, а тези от тях, които към момента на влизане в сила на Законопроекта извършват такава дейност, подават уведомлението в тримесечен срок. За тези организации е предвидено задължение да гарантират спазването на неимуществените авторски права, да предотвратяват неоторизираното използване от страна на лица, които не страдат от увреждания по смисъла на Закона или по начини извън допуснатите от Закона. Записано е и задължение за предоставяне на информация относно наличния каталог на копия в достъпен формат, поддържан от съответната организация.
И последно, важно място заемат и разпоредбите, които предвиждат, че организации със седалище в Република България могат да предоставят копия в достъпен формат на лица с увреждания от други страни-членки на Европейския съюз, а лица с увреждания или организации от Република България имат право да получат копия съответно в достъпен формат, или достъп до такова копие от други държави-членки на Европейския съюз. Това е краткото резюме.
Може би за яснота да въведа, че изключителните права на авторите им позволяват да разрешат използването по какъвто и да било начин на техните произведения. Това е принципът. Също така обаче е принцип, че в определени случаи тези изключителни права на авторите се ограничават със Закон – така нареченото свободно използване, и най-вече става въпрос за обществени цели и за форми на лично използване, които така или иначе не могат да се контролират.
В случая с Договора от Маракеш се покрива една зона на необходимост от свободно използване, когато съответната литература е налична, произведена, създадена е, но тя не може да се ползва от лицата поради някакъв дефект, който не им позволява четене. Това може да не е нарушено зрение, а може да е неподвижност на окото, може да са някакви други проблеми, които не позволяват държане на книга, всякакви варианти. Маракешкият договор преди години гарантира тази една възможност. Тези изключения от авторското право обикновено се правят с международни договори, изобщо не става въпрос за национални решения, а напротив, на международни конференции се взимат тези решения, за да може да действат повсеместно. Този законопроект въвежда именно такъв договор и такъв тип изключения, които ще действат абсолютно повсеместно. Това е едно световно, бих казал, решение, което се имплементира в българското законодателство съвсем пряко, то не засяга други разпоредби, а просто разширява кръга на свободното използване.
Казвам това, защото последният път, когато бяхме в тази комисия, бяхме с Директивата за колективно управление, която предизвика много спорове. Ситуацията беше друга, защото европейската рамка, която беше предложена и възприета, трябваше да се намести в рамките на една работеща вече система в държавите-членки и при това наместване, разбира се, имаше варианти за национално решение, трябваше да се вземе конкретна опция, да се избере кое как да работи и защо.
Сега говорим за допълване на обхвата на свободното използване, разбира се, с едно много повишено внимание, за да не се ощетяват авторите – повишено внимание, а таргет групата наистина да се спазва при ползването на това ограничение и да не започне едно свободно разпространение на аудиокниги и прочие, което не е цел на законодателството.
Готов съм за въпроси, надявам се да успея да отговоря, ако има такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Меликов.
Въпроси имате ли, колеги?
Аз имам въпрос, на който не знам доколко можете да отговорите всъщност в момента, но от това, с което завършихте всъщност – организациите, които следят за защитата на авторските права, имаха ли някакви колебания и съмнения относно прилагането и какъв контрол би могъл да се осъществява да не се злоупотребява с тези възможности, които се дават с тези промени, защото в края на краищата все пак България е една от страните, които имат известни затруднения в тази сфера, и самото Министерство има ли възможност да следи доколко след това тези промени ще бъдат реално в полза на хората, които се цели да бъдат улеснени, а не за едно използване на допълнителни вратички да се нарушават авторските права? Благодаря.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря и аз.
Разбирам въпроса и в случая ще кажа, че най-сериозното място, в което в тази държава се грижим за защита на правата, всъщност е Министерството на културата, на първо място. Голяма част от организациите, които се промотират – като защитници на правата на правоносителите, най-общо на автори и не само, на всякакъв вид правоносители, са техните сдружения, когато става въпрос за колективно управление на права и буквално за сдружения, грижещи се за икономическите интереси на тези автори, които са ангажирани в един пазарен процес, докато от страна на Министерството на културата всички наши инициативи и рамката на контролната дейност е ориентирана към това да защитаваме правата. Съвсем уместно задавате въпроса как ще се контролира нещо подобно, тепърва ще видим.
Рамката на Директивата и съответно на Закона е предвидила определени организации, строго посочени в Регистъра, защото те ще уведомяват Министерството на културата да могат да се занимават с изработването на такива алтернативни формати. Тепърва ще установим начините на взаимодействие с такива организации и това са обичайните заподозрени в този сектор – Съюзът на слепите в България, на първо място. Може да се изчерпим само с това, но те ще трябва вероятно да изработят свои вътрешни правила за изработването и предоставянето на достъп до такива произведения.
Ще дам пример. Едва ли е допустимо, но нека не избързвам, ще го кажа и просто мисля на глас – да се изработят някакви материали в алтернативен формат и те да бъдат предложени за свободно използване в сайта на съответната организация, където да бъдат достъпни до абсолютно всеки с достъп до интернет. Сега, когато става въпрос за Брайлов шрифт, когато става въпрос за уголемен шрифт, едва ли имаме този проблем.
За мен големият проблем биха били аудио книгите. В същото време се замислям, че когато става въпрос за аудио книги на български език, едва ли има някакъв световен интерес към тяхното използване. Докато, ако аудио книгите са на английски език, каквито ще имаме по силата на абсолютно същите правила, но произведени в други държави-членки, бих казал, че може по принцип да има сериозен интерес от потребители със съвсем други цели отвъд целта да се компенсира някакъв дефицит на зрението или друг дефицит при четене.
Така че аз мисля, че тепърва ще има и експертни формати, в които ще видим прилагането по този Договор и по Директивата, по какъв начин ще се контролира и още не знаем дори какви ще бъдат нарушенията, какъв ще е характерът или какъв ще е интересът изобщо към нарушенията. Засега за нас най-важното, разбира се, е да се съобразим, да имплементираме този Договор, към който мисля, че сме участвали и ние на Международната конференция, когато е бил обсъждан и подписван.
В момента при нас на този етап е една абсолютна безалтернативност, освен че европейския рамков документ, разбира се, трябва да се въведе, безалтернативност на компенсирането на този дефицит за точно тази група хора.
Ще следим Министерството и така или иначе ще бъде ангажирано в този процес най-малкото с поддържането на регистъра на организациите, но няма да останем безучастни. Известен контрол тепърва ще установим и по какъв начин ще го правим, но ще го правим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Меликов.
Да преминем към гласуване. Който е съгласен, да подкрепим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г., моля да гласува с вдигане на ръка.
Госпожа Василева заяви, че подкрепя Законопроекта, излизайки.
За – 4, против и въздържали се – няма.
Изчерпахме точка трета от дневния ред.
Благодаря Ви, господин Меликов.
Надявам се и в Комисията по култура нещата да минат, както трябва. Поздрави на господин Димитров, ще го чакаме по някой следващ повод. Този закон често го променяме, така че може би скоро ще се наложи пак. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
РАЗНИ.
Днес сме малко в намален състав и само ще Ви информирам за предстоящо посещение на делегацията на Комисията по европейска интеграция от парламента на Черна гора. Знаете, че пролетта осъществихме едно посещение там и съответно ги поканихме те да посетят България, а те се възползваха от тази покана сега през месец септември, преди старта на работата на техния парламент.
Да припомня също, че делегацията на Комисията по европейска интеграция не можа да участва в парламентарния КОСАК в София, който се проведе, тъй като точно тогава имаше важна сесия на техния парламент, понеже вътрешно-политическата ситуация беше по-усложнена, за да могат да участват и да започне дейността на събранието нямаше как нито един от членовете на Комисията да отсъства, тъй като опозицията бойкотираше заседанията. Само припомням факта, тъй като през юни в София не бяха, а идват сега през септември. Приложили сме Ви един ориентировъчен Проект за програма и може би ще има някакви малки изменения в него, но като цяло горе-долу така изглежда.
Работим още по програмата, съгласуваме я и с председателя на групата за приятелство в България – Черна гора, господин Петров, който е наш заместник-председател. Максимално ще се опитаме да направим едно хубаво и полезно посещение. По принцип бяхме говорили при нашата визита двете комисии да подпишат едно споразумение за сътрудничество, разбира се, без кой знае какви детайли и подготвяме текст, който ще го предложим, и, разбира се, ще го консултираме тук, вътрешно. Общо-взето идеята е да се ангажираме със съвместни посещения, обмен на информация, на добри практики и съответно подкрепа от наша страна за тяхната дейност.
В момента едно от нещата, с които се занимават естествено и самата Черна гора и парламента, е въвеждане на европейското законодателство, ускорено в тяхната правна система, и имаме какво да им предложим като идеи и експертна помощ. Горе-долу в тази посока е идеята да бъде това споразумение и естествено ще бъде най-общо, и ще го консултираме с Председателя на Народното събрание, за да няма изненади след това.
Другото, за което исках да Ви информирам, е, че възложихме на сътрудниците ни да изработят, да подготвят два доклада. Няколко пъти сме коментирали досега две теми, които са важни за нашата комисия – единия доклад е за засилване ролята на Народното събрание при изработване на позицията на Република България по въпросите от дневния ред на Европейския съюз. Първият проект на доклад е готов, но ще поработим още малко по него, ще се опитаме до края на седмицата да Ви го изпратим, ако ли не, другата седмица да може да го обсъдим на заседание и да видим какво можем да предложим като стъпки в рамките на този парламент с идеята, че няма как всичко да се реши сега. По-скоро ще зададем някаква посока, но и някои стъпки да направим още сега, в рамките на това Народно събрание.
Другият Доклад е свързан с повишаване на – не си спомням точно как беше текстът и виждам, че от Секретариата не са ми дали проекта, но е подобряване на дейността на Комисията във връзка с контрола на използването на европейските фондове, където също неведнъж сме коментирали, че начинът, по който в момента го правим, не е достатъчно ефективен и имаме нужда от промяна. Предполагам, че първият проект ще бъде готов още в началото на следващата седмица, за да може да Ви го изпратим и да започнем да работим по същество за промяната на начина, по който работим по осъществяването на този контрол. Смятам, че може да направим доста повече като Комисия, но то е свързано и с много други неща – не само до желание, до възможност, до експертна подкрепа и така нататък. Това е всъщност, което исках да споделя с Вас на този етап.
Другата седмица ще Ви дадем и списъка с предстоящи посещения, покани, които имаме. Имаме покана от румънската Комисия по европейските въпроси и в средата на октомври предлагат дата, но това ще го уточним, първо, в ръководството и след това ще го предложим и на Комисията.
Нещо друго, ако има?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, имам наблюдение от последните заседания и от това първо заседание на Комисията, при което членове й изобщо не удостояват с вниманието си заседанията на нашата комисия, мога ли да предложа и нарочно го правя сега, за да бъде записано и протоколирано, може ли с едно писмено обръщане на внимание от Ваша страна до председателите на парламентарните групи в Народното събрание да поискате от тях по-голяма дисциплина от членовете на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това, което бих могъл да направя, е да направя една справка за присъствието и отсъствието например в последните няколко месеца, която да се изпрати на председателите на парламентарните групи.
Сега въпросът е, че част от колегите просто пускат заявление, за което не им се води отсъствие по нашия правилник, тоест няма финансови изражения за тях. Може да направим справка за реалното присъствие на заседания и да се изпрати на председателите на групите, това би могло. Наистина ние сме Комисия, която е по-специфична – намален е съставът ни – 10 човека сме, и се оказва, че реално основната работа се върши от няколко човека в Комисията.
Когато впрочем обсъждаме и въпроса за повишаване на нашата роля в процеса на взимане на решения в Европейския съюз и позицията на България съответно, може да коментираме и тези въпроси – дали в този вид трябва да остане Комисията, или да се върне към предишния вариант, в който беше пълноценна Комисия с пропорционално представителство?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Например, трима души може да станат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, може да коментираме и тези въпроси, всъщност със сигурност ще ги коментираме, така че може би да ги оставим за тогава и другата идея – за това да информираме председателите на парламентарните групи за участието на техните представители в дейността на Комисията.
Използвам случая, че още не сме закрили тази точка. Мислех си, че може би е добре да поискаме от министъра на Председателството на Съвета на Европейския съюз един финансов отчет за средствата, които са… Може да я поканим, за да коментираме с нея това, тъй като има някакъв текст. Да, сега се сещам – понеже от вчера ме занимават с този въпрос, имаме изпратено нещо, което може би си струва да бъде обсъдено с нея, да го включим като точка в дневния ред. Може би да я поканим на заседание, на което, освен че може да коментираме нашето участие в триото и съответно нашите акценти по време на Австрийското председателство, да коментираме в отделна точка и финансовия отчет за нашето председателство.
Аз предполагам, че Бюджетната комисия повече ще се занимава с това, но все пак смятам, че за нас самите, като Комисия, това също е важно. Ако приемете да отправим една покана – може би за следващата или по-следващата седмица, когато има такава възможност, съгласни ли сте така да направим? С това изчерпваме дневния ред. Благодаря Ви за участието и до другата сряда.

(Закрито в 16,33 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин



Стенограф:
Мария Петрова