1. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
2. Информация относно прилагането на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 44


На 21 септември 2018 г., петък, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
2. Информация относно прилагането на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден!
Имаме необходимия кворум. Можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
2. Информация относно прилагането на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
3. Разни.
Предвидената първоначално точка трета отпада, тъй като беше гледана вече в Народното събрание на първо четене в сряда. Две комисии не можаха да я гледат – Икономическата и нашата, но случва се понякога да се избързва с някои проекти.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2018 г.
Няколко уточнения от моя страна. Проектът го имате, беше изпратен. Преди представянето искам да кажа, че поканихме и представители на изпълнителната власт.
Гости на заседанието днес са: господин Цветан Владиков – експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет, Владимир Недялков – също експерт в същата дирекция, Ангелина Субашка –парламентарен секретар на Министерството за българското Председателство на Съвета на Европейския съюз и Леда Шиакова – съветник политически анализи в представителството на Европейската комисия в България. Поканили сме и съответната дирекция от администрацията на Народното събрание.
Едно уточнение във връзка с тази програма. Както знаете, в началото на мандата на нашето Народно събрание, ние приехме едно решение, с което сами се лишихме от възможността да приемаме такава Годишна програма. По-късно поради необходимостта все пак формално да имаме възможността да следим законодателството, което излиза от Европейската комисия във връзка с нейната работна програма, предприехме промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в тази връзка дадохме възможност самото Народно събрание да инициира приемането на такава Програма, без Министерският съвет да е внесъл своя програма в Народното събрание.
В тази връзка, председателят на Народното събрание инициира процедурата със свое писмо до председателите на комисии, съответно парламентарните комисии разгледаха Програмата на Европейската комисия във връзка с писмото на председателя. Трябва да отбележа, че повечето от тях не дадоха предложения по Програмата. Напълно разбираемо, тъй като по тази Програма по-голяма част от проектите сроковете са изтекли, включително и по това, което предлагаме днес. Сроковете за произнасяне на част от включените в списъка теми по произнасяне по отношение на субсидиарност са изтекли, но въпреки това това не означава, че не са приоритетни за Народното събрание. Ние ще следим тяхното развитие – това е идеята. Това е един опит, макар и в края на годината, да се включим с нашите правомощия по темата. Разбира се, следващата година вече ще имаме пълноценна програма във връзка със следващата Програма на Европейската комисия, която ще излезе съвсем скоро. Решихме във връзка и с инициативата на председателя на Народното събрание да финализираме процедурата и така в проекта, който сте получили, на база на няколкото предложения от комисиите и няколко, които нашата Комисия прави, е предложено решение на Народното събрание с десет теми, които Народното събрание да следи през тази година, до края на тази година на практика. Няма да ги изчитам, Вие сте ги получили.
Откривам дискусията, ако някой иска да сподели нещо по този въпрос. Не знам дали и Вие дали от Министерски съвет искате нещо да добавите след тези разяснения.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: Ако имате някакви конкретни въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Владиков.
В този момент сме на етап, в който приемаме програмата. Може да се каже, че това е проект на програмата, тъй като по процедура след това трябва да се приеме и от Народното събрание, вече като се приеме, съответните комисии и нашата всъщност ще се заемат и вероятно тогава ще Ви поканим по конкретните теми тук.
Мисълта ми беше, ако по някой от тези въпроси или включените теми искате нещо да споделите, ако не, можем преминем към гласуване.
Администрацията на Народното събрание не обърна внимание, че са изтекли сроковете по две или три от темите за произнасяне по субсидиарност, но пак казвам, това не пречи ние да следим развитието на досието, съответно и да имаме становище по тях.
Тъй като не постъпиха някакви предложения междувременно, аз предлагам, ако искате, да гласуваме.
Който е съгласен, да приемем така предложените проекти за Годишна работна програма на Народното събрание, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Свършихме нашата част от работата по този начин и от тук нататък този Доклад и решението вървят към пленарната зала. Ще се опитаме максимално бързо и там да мине, че тя годината горе-долу свършва.
Благодаря Ви и на Вас за участието и се надявам скоро да имаме възможност да се срещнем по други въпроси вече по същество. (Обръща се към гостите.)

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ЧЛ. 7 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По тази точка сме поканили представители на Министерството на външните работи. С нас е Генка Георгиева – директор на дирекция „Политика и институции на Европейския съюз“, за да ни информира по принцип за самия чл. 7, процедурите, сроковете и така нататък. Тъй като тази тема, тази седмица особено е обект на сериозен политически дебат, включително мога да кажа и политическо противопоставяне. Ние като парламентаристи трябва да се придържаме преди всичко към правото и процедурите, преди да коментираме други неща. Затова твърде малко се знае, като че ли за тази процедура, затова ние трябва да сме наясно по нея – как се прилага, каква е, какво, защо.
Давам думата на госпожа Георгиева да представи нещата и след това, ако имаме въпроси в рамките на дискусията, да уточним и евентуално да видим каква ще бъде нашата роля като Народно събрание.
Само още нещо искам да уточня: беше ни разпределен проект, подписан от народни представители от политическа партия „Воля“ и от „Атака“ струва ми се. При всички случаи от „Обединени патриоти“ мога да обобщя, с което се иска ние като Народно събрание да задължим министър-председателя да гласува „против“ задействането на тази клауза.
Преди да минем към разглеждане по същество на това предложение за решение, в този проект за решение все пак да уточним процедурите.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за поканата. Мисля, че тя определено е навременна. Имахме подобна дискусия и в Комисията по външна политика. Необходимо е действително да се разясни самата процедура, тъй като медиите не съвсем обективно представят всъщност какво представлява тя и до какво реално може да доведе.
Фактите. На 18 септември 2018 г. Австрийското председателство информира Съвет по общи въпроси за постъпилото мотивирано предложение от Европейския парламент за задействане на процедурата по чл. 7, ал. 1. Съветът трябва да се произнесе дали е налице очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценности, върху които се основава Съюзът, тоест ценностите посочени в чл. 2 от Договора за Европейския съюз. Мотивираното предложение се базира на Резолюцията на Европейския парламент от 12 септември. Гласувано е с 448 гласа – „за“, 197 – „против“ и 48 – „въздържали се“.
Както е посочил Гернот Блюмел – министърът на европейските въпроси на Австрия, който председателства Съвета по общи въпроси по темата, са необходими допълнителни консултации – и с Европейската комисия, и с Генералния секретариат на Съвета, преди тя да бъде включена в дневния ред на министрите. На този етап няма яснота кога Съветът ще инициира тази процедура и ще започне нейното прилагане.
Нека само да обърна внимание, че действия на държава –членка за спиране на процедурата на този етап няма. При всички положения има ли постъпило мотивирано предложение, чл. 7 на Договора е изричен – има ли постъпило предложение, било от Комисията, било от Европейския парламент или от една трета държави – членки, Съветът е длъжен да го разгледа.
Защо се налагат консултации преди реалното започване на процедурата по чл. 7 в Съвета? Вероятно знаете, но след гласуването в Европейския парламент се породи правен спор относно валидността на Резолюцията, на която се базира мотивираното предложение.
Според унгарската страна и тук цитирам изявлението на Гергей Гуяш – министър, който ръководи канцеларията на унгарския премиер: „Резултатът е определен неправилно, макар и въз основа на Правилника на Европейския парламент, тъй като са изключени гласовете на въздържалите се членове на Европейския парламент и на тази основа е констатирано наличието на две трети мнозинство „за“ процедурата.“
Според унгарската страна подобно правило може да е приложимо при обикновено гласуване, но не и по специално производство, каквото те третират чл. 7. Поради това Унгария възнамерява да потърси становището на Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Действително процедурата по чл. 7 се задейства за първи път от Европейския парламент и е възможно да има въпроси около прилагането на тази процедура – доколко тя изисква или не изисква специално производство. Това не е въпрос, на който могат да отговорят държавите – членки. Това е правен въпрос и на него трябва да се даде правно тълкуване. Австрийското председателство неизбежно търси правно тълкуване от страна на Правната комисия на Съвета и Правната служба на Комисията. Допускаме, че ще бъде включена и Комисията в този процес.
Когато приключат тези правни консултации, Австрийското председателство ще включи, това е очакването, Австрийското председателство следва да включи въпроса като редовна точка в дневния ред на редовно заседание на Съвета – „Общи въпроси“, и тогава започва процедурата.
Необходимо е да уточня какво представлява процедурата по чл. 7, ал. 1.
Член 7 има пет разпоредби. Алинея 1 засяга действия в Съвета „Общи въпроси“. Според разпоредбата с мнозинство от 22 държави – членки, при което гласът на засегната държава се изключва, Съветът може да констатира или да не констатира очевидния риск от нарушаване на ценностите заложени в Договора за Европейския съюз – тоест е чл. 2.
Преди да направи констатацията си обаче, Съветът е длъжен първо да изслуша съответната страна и да получи одобрението от Европейския парламент. Запитването до Европейския парламент отново се изпраща с две трети мнозинство – с 22 държави – членки.
Резултатът от процедурата по чл. 7, ал. 1, са препоръки, които Съветът приема към засегната държава и след това той се задължава да следи изпълнението на тези препоръки. Тези препоръки отново се одобряват с мнозинство от 22 държави – членки.
Това е искането, което Европейският парламент отправя към Съвета в мотивираното предложение. Към него предложение, тоест към резолюцията се съдържа и проект на решение, достъпно е в интернет, ако го нямате ние сме готови да Ви го предоставим за по-обстойно проучване, в което изрично се казва: „Предлага на Съвета да реши, отправя препоръки към дадената страна, която в срок от три месеца да предприеме действия по изпълнението на тези препоръки. “ Това е крайният резултат от чл. 7, ал. 1.
Това, за което говорят медиите в по-голямата си част, е процедурата по чл. 7, ал. 2. Тя има наказателен характер.
Процедурата по ал. 1 има превантивен характер. Процедурата по ал. 2 се задейства при вече установено, много важна е тук квалификацията: „тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в чл. 2.“ Основанието е диактивно легитимираните лица за задействане на процедурата, да са същите както при чл. 7, ал. 1, но трябва да се мине отново целия път – отново през дискусия и изслушвания в Съвета „Общи въпроси“, накрая Съветът „Общи въпроси“ достига до някаква констатация, която предлага на вниманието на Европейския съвет. Тоест, при ал. 2 задължително се изискват действия от страна Европейския съвет, най-малкото дискусия и констатиране, или не, на това тежко и продължаващо нарушение на ценностите. Решението трябва да бъде взето с единодушие.
Алинея 2 не дава самите санкции, те са в ал. 3. Правните последици могат да включват и суспендиране на права. Могат да бъдат и други – по преценка на лидерите.
Лишаването на съответната държава членка от право на глас в Съвета действително е най-тежката санкция. При това обаче зад нейните задължения по договорите, другите права и задължения –остават незасегнати. Решението трябва да бъде взето след като е констатирано от Европейския съвет, имаме вече действия по чл. 7, ал. 2. Самото решение за санкцията се взима от Съвет „Общи въпроси“, от министрите, с квалифицирано мнозинство – 72% от участващите държавите членкии не по-малко от 65% от населението. Това са важни неща, когато се извършва процедура по гласуване.
Алинея 4 постановява реда на изменение и отпадане на евентуалните санкции, тоест на всеки един етап Съветът или съответно Европейският съвет, зависи в коя процедура сме, може да реши, че изискването, тоест първопричините, породили процедурата са отпаднали и да прекрати тази процедура. Възможно е такова решение.
Алинея 5 постановява, че условията и редът за гласуване се прилагат и за Съвета, и за Европейския съвет, и за парламента еднакво. На тази основа стъпва унгарската страна, когато третира въпроса като специално производство, но дали съдът на Европейския съюз ще каже същото не знаем, защото все пак за първи път се прилага тази процедура е необходимо правно становище. Единственият орган, който може да тълкува договорите е съдът.
Мотивираното предложение, моля, да сме много категорични. Мотивираното предложение на Европейския парламент в Унгария е свързано единствено с чл. 7, ал. 1 и не предвижда никакви други действия. Дали ще има впоследствие други действия, ще видим. Дали процедурата ще достигне своя край с препоръки, или ще бъде прекратена преждевременно, не знаем. В момента това, което мога да кажа, е развитието в съвета по една сходна процедура по Полша, която беше задействана на 20 декември 2017 г. от Комисията. Като председателство на Съвета, тъй като и тази процедура се прилага за първи път, българската страна инициира в началото преди веднага да се пристъпва към изслушване, ние базирайки се на ролята си като честен посредник, конфиденциален диалог между Комисията и полската страна. В рамките на този диалог Полша действително внесе известни законодателни изменения, тоест беше отбелязан напредък.
На 26 юни, 11 държавите членки в Комисията решиха, че това не е съвсем достатъчно и поискаха изслушване и на 18 септември е проведено такова изслушване от полската страна. Колко дълго ще продължи едно изслушване на държава членкав Съвета „Общи въпроси“ не мога да Ви кажа. Това е преценка и на държавите – членки, и на председателството – преди всичко на председателството, което накрая трябва да даде проект на решение. Проект на решение с препоръки, или проект на решение за прекратяване на процедурата. Това е правната страна на въпроса и прецедентът, който имаме в Съвета „Общи въпроси“ до момента.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, за тази информация.
Колеги, имате ли въпроси по тази тема?
Мисля, че след тези разяснения, мисля, че трябваше да бъдат направени в самото начало, не от Вас, разбира се. Ако от самото начало беше ясно точно, за каква процедура става въпрос и какви стъпки предстоят, щяхме да си спестим доста емоции и на политическо равнище, а и не само, защото тази дискусия си тече сред обществото за ролята на Съюза, и за това как той процедира с държавите – членки и така нататък.
Мисля си, че на база на тази информация бих помолил или може би трябва да изпратя едно писмо до министъра на външните работи, да изпратите писмено тези разяснения, разбира се, Вие ще прецените в каква точно форма. Така ще можем да ги изпратим и на останалите колеги, съответно народни представители, за да знаят за какво иде реч. На тази база все пак, отчитайки вече не само стенограмата, която ще излезе от днешното заседание, на официалното разяснение, тогава вече да преценим по какъв начин ще процедираме и с този проект за решение, който беше внесен от народни представители, тъй като че ли той е изпреварил доста времето си. Трябва да преценим може би и в диалог с тях самите, дали ще държат то да остане, дали ще го изтеглят, или ние като Комисия по какъв начин да реагираме. При всички случаи е ясно, че няма спешност да разглеждаме този проект, в момента.
Ако няма други въпроси, да благодарим, на госпожа Георгиева. Пожелаваме Ви успешна работа и приятен дълъг уикенд, и до нови срещи.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: С това изчерпихме точка втора от дневния ред.

Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
По тази точка искам да напомня само, че следващата седмица идва делегация на Комисията по европейска интеграция на Черногорския парламент. Искам да обърна внимание, че на 26 следобед, в стандартното време, в което имаме заседание, ще проведем срещата с тях. Чакаме обратна информация от тях, но планираме да подпишем в края на срещата един протокол за сътрудничество. Той е една формалност, разбира се, но все пак мисля, че е хубаво да подчертаем засилващата се връзка между двата парламента. Вечерта е официалната вечеря, която даваме. Просто напомням – 26, следобед, да знаете и по възможност да присъствате на тези две събития.
Второто, за което бих искал да Ви информирам. Знаете, че инициирахме един преглед на ролята на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в процеса на взимане на решения и обсъждане на позицията на България в Европейския съюз. Има първоначален доклад, който се надявам другата седмица да е във вид, в който може да Ви го изпратим и да започнем първоначална дискусия по тази тема.
Вторият елемент, начинът, по който осъществяваме контрола – по-скоро то не е контрол, а реално наблюдение по европейските фондове, също има подготвен един проект. Другата седмица ще се финализира. Веднага щом е готов ще го изпратим и него, за да можем в рамките, надявам се на месец октомври, да си направим нашите вътрешни дискусии, може би и с експерти. Идеята ми е да финализираме с някои конкретни предложения, с които да запознаем председателите на парламентарни групи, да се опитаме до края на годината да извършим някои промени, ако е възможно да получим такова съгласие, за да бъде по-ефективна нашата дейност.
Още нещо. Бяхме поканили и членовете на Европейския парламент на днешното заседание. Повечето дори не отговориха на поканата. Някои отговориха, че не могат да присъстват, но тъй като смятам, че темите засягаха и тях, ще ги информирам. Разбира се, може би ще им изпратим стенограмата, за да знаят по първа и по втора точка, какво сме обсъждали и какво сме приели. Това е от мен.
Не виждам други желаещи да вземат отношение.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви, за участието.

(Закрито в 11,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин



Стенограф:
Галина Мартинова