1. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК).

2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерски съвет на 08.10.2018 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.10.2018 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 46


На 17 октомври 2018 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 08 октомври 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
4. Разни


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневния ред с една малка корекция: точка трета – става втора, втора – става трета.
1. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 2020 г. (ОПИК).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.
4. Разни
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
С това дневният ред е приет.



Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020 Г. (ОПИК).

Наши гости са: Лилия Иванов – заместник-министър на икономиката; Християн Султанов – главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; Илияна Илиева – заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; Калин Маринов – заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Благодаря Ви, че сте с нас.
Госпожо Иванова, имате думата.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА, заместник-министър на икономиката: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предоставили сме информация в писмен вид на Вашето внимание, която се надявам да Ви е полезна и изчерпателна, поне за статуса до момента.
Преди да направя кратък преглед върху информацията, която сме Ви подготвили, искам да кажа, че Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е добре позиционирана в сравнение с другите оперативни програми. Като реално изплатени средства ОПИК е реализирало 32,5% от бюджета на Програмата, което е вторият резултат, ако мога така да се изразя, след Оперативна програма „Човешки ресурси“. Одобрените и разплатени средства от Европейската комисия са в размер на 31,25%, което като показател, индикатор, показва много добра позиция на Програмата.
Към 1 октомври 2018 г. по ОПИК са обявени 10 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез конкурентен подбор, 12 процедури за директно предоставяне на конкретни бенефициенти, 7 бюджетни линии по техническа помощ, като допълнително при изпълнението на подхода ВОМР по ОПИК са обявени 19 процедури за предоставяне на помощ чрез конкурентен подбор. Процедурите и финансовото споразумение по „Фонд мениджър“ са на обща стойност 2 млрд. лв. или приблизително 80,5% от общия бюджет на Програмата, който е в размер на 1,27 млрд. евро.
Обявените като процедура средства до момента са 2 млрд. лв., от 2,5 млрд. лв. като бюджет на Програмата. Договорените средства са 1,74 млрд. лв., изплатени средства 801 млн. лв. – което е 32,27% от бюджета на Програмата, сертифицирани средства 669 милиона, което е 26,95% от Програмата.
Сключени са общо 1904 договора.
Приключените успешно са 952, прекратени са 51 договора, в изпълнение са 901 договора.
Обявените процедури като статус по отделните оси са, както казах вече, 10 на брой за конкурентен подбор. По първа ос „Технологично развитие и иновации“ имаме 3 обявените процедури, които са в напреднал етап на изпълнение: подкрепа за внедряване на иновации в предприятията; подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия и разработване на продуктови и производствени иновации. Това са процедури, които са на различен етап на изпълнение. Някои от договорите са приключили успешно. Малка част са прекратени. Очакваме реалното приключване на всяка една от тях.
Обявени процедури по втора ос „Предприемачество и капацитет за растеж“ са 4 на брой. Три са в етап на договаряне и изпълнение, които са: подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия; развитие на управленския капацитет и растеж на малки и средни предприятия, както и развитие на клъстери в България.
В процес на подаване на документи е четвъртата отворена процедура – „Насърчаване на предприемачеството“, която е с два срока. Единият срок приключи на 8 октомври 2018 г. – по него са подадени вече 800 проектни предложения, а вторият е 10 декември 2018 г.
По трета ос – „Енергийна и ресурсна ефективност“, имаме три процедури, които са обявени и в изпълнение: „Енергийна ефективност за малки и средни предприятия“ и „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия“. Току-що приключи и оценяването по процедура „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“. По тази процедура имаме 7 проектни предложения, които сме одобрили за финансиране, с оглед индикаторите за изпълнение, за които много експерти твърдят, че са много добре формулирани и ясни.
По правилото N+3, което е ангажирано с индикатор, който е свързан със сертифицираните до края на 2018 г. средства, сме преизпълнили индикатора, което означава, че няма да имаме загуба за средства на този етап.
По етапни цели „Брой предприятия, получаващи безвъзмездни средства и привлечени частни инвестиции“ като индикатори също имаме изпълнение, което към момента надвишава очакваното. Единствено към момента като реална картина имаме неизпълнение на индикаторите по Приоритетна ос 3, но там очакваме – след приключване на месеците, в които се валидират и 28 договора, също така вървят като изпълнение на други договори по енергийна ефективност на големи предприятия, картината да се подобри и ще бъде изпълнен и този индикатор.
Отделили сме, описали сме процедурата за ваучерните схеми, по която конкретен бенефициент е Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, която е една изключително интересна схема, чиято цел е, да се предоставят услуги на малки и средни предприятия за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари. Обявихме първата част от изпълнението на договора, тъй като процедурата се изпълнява чрез два договора. Предстои разработването и на процедура за ваучери на по-малка стойност, които са специално насочени за ИКТ услуги.
Какво предстои до края на 2018 г. и съответно през следващата година?
До края на 2018 г. предвиждаме отварянето на още четири процедури, а именно: „Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия“. Това се предвижда да стане през ноември 2018 г. Бюджетът е близо 147 млн. лв., като 50% са разпределени за високотехнологични и средновисокотехнологични промишлени производства, 10% за интензивни на знания услуги и 40% за нискотехнологични и среднонискотехнологични промишлени производства. Минималният размер на всеки проект е 100 хил. лв. Максималният размер на помощта, в зависимост от различния тип предприятия, е от 500 хил. до 1 млн. лв., като допустими кандидати са микро-, малки и средни предприятия.
Следващата процедура, която предвиждаме да одобрим през декември 2018 г., е „Развитие на иновационни клъстери“ в рамките на Приоритетна ос „Технологично развитие и иновации“. Бюджетът е 15,3 млн. евро. Минималният размер на помощта, или на проекта, е 200 хил. лв. Максималният размер на помощта – 1 млн. 500 хил. лв. Идеята е да се подкрепят вече съществуващите и създадени клъстери.
Третият проект е „Изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България“. Датата на обявяване предвиждаме да е ноември 2018 г. Бюджетът е 39 млн. евро, като максималният размер на помощта ще е 76 млн. лв. приблизително.
Процедури, които предстои да бъдат обявени през 2019 г.
Имаме шест процедури. Първата е „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия“. Бюджетът е 40 млн. евро. Тук помощта е насочена по Приоритетна ос „Технологично развитие и иновации“ към вече съществуващи и наложени предприятия, микро-, средни и големи предприятия. Проектите са с минимален праг 100 хил. лв., а максимален праг – в зависимост от предприятията, между 500 хиляди и 1 млн. лв.
Подобна процедура ще имаме и за стартиращи предприятия.
Стимулиране внедряването на иновации в стартиращи предприятия, която предвиждаме да се обяви юни месец 2019 г. Бюджетът е с 20 млн. евро., като проектите ще са с минимален и максимален размер между 100 и 500 хил. лв.
Третият вид процедура, която предвиждаме да отворим, е „Създаване и развитие на тематично фокусирани лаборатории с бюджет 8 млн. евро, малко по-малка процедура. Минимален размер на помощта тук ще бъде 100 хил. лв., а максимален размер на помощта 1 млн. 250 хил. лв.
Интересна е четвъртата процедура, която предвиждаме да открием май месец 2019 г. – „Развитие на регионални иновационни центрове“, която е свързана с преминаването на средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОП НОИР), към нашата програма. По нея, по предварителни данни, минималният размер на проектите ще бъде 1 млн. 500 хил. лв., максималният размер на помощта ще бъде 7 млн. 500 хил. лв. Тук за детайли, въобще как се разработва концепцията, ще помоля колегите да допълнят, ако имате интерес по-нататък.
И петата процедура предвиждаме да е помощ за София Тех Парк – „Надграждане и развитие на научно-технологичния парк“. Това е процедура, която предвиждаме да обявим за конкретния бенефициент юни месец 2019 г. Бюджетът е около 20 млн. евро.
И последната процедура в рамките на ос „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ е дигитализация на малки и средни предприятия, която предвиждаме да открием в края на годината, ноември 2019 г. Бюджетът е 30 млн. евро. Проектите ще бъдат с минимален размер 50 хил. лв., а максимален размер – 391 хил. 166 лв.
Това е накратко информацията за статуса и за предвижданията ни по Програмата. Ако имате въпроси, ще се радваме да отговорим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Иванова.
Преди да минем към въпросите, то е и свързано, разбира се, с това, което ще поставим като въпроси, за сведение само да кажа, че ние от тази седмица започнахме една инициатива за срещи по региони с бенефициенти по различните програми, тъй като се опитваме и нашият контрол върху еврофондовете да бъде по- ефективен. Да не се задоволяваме само с официалната информация, която идва от управляващите органи, а да се опитаме и на места да видим как хората гледат на това, имат ли предложения за подобряване на работата, къде срещат трудности, за да видим дали е възможно някои от тези пречки, които възникват, да се отстраняват навреме или пък евентуално да се имат предвид за следващия програмен период.
Първата такава среща имахме в Русе. Предстоят и други. Един от въпросите, който беше поставен, беше свързан конкретно с Оперативната програма, която представихте току-що. Позволявам си и аз да задам въпрос.
Една от темите, които постави ръководството на едно голямо предприятие – става дума точно по Мярката „Енергийна ефективност на големи предприятия“, постави следния проблем: тъй като са много усложнени, утежнени процедурите, на практика на всеки един етап по реализацията на Проекта се изисква предварително съгласуване с управляващия орган, в резултат на което се получават сериозни забавяния при реализацията му. Това води до ситуация, в която, по думите на бенефициента, при заложени в проекта 50 на 50% съответно собствени средства и европейски фондове, към края на Проекта ще се окаже, че подкрепата е 30%, тъй като заради забавянията се повишават цените на съответното оборудване, и тези 50% накрая стават 30%. Останалите до 70% трябва да бъдат поети от самото предприятие.
Иначе нямаше други оплаквания. Сами разбирате обаче, че ако това е така и не е изолиран случай, вероятно си струва да се помисли за известно опростяване на този начин на работа. Струва ни се, поне на нас, че това е може би прекалено презастраховане от страна на управляващия орган. Като въпрос и може би като препоръка да помислите по това специално! Иначе ние сме наясно, че се прави всичко възможно, за да не се стига до корекции от страна на Европейската комисия, наказания и така нататък, но в същото време не трябва да се отива в другата крайност – да се блокира работата. По този начин се обезсърчават бенефициенти за следващи кандидатствания.
Разбира се, получихте и похвала, че откакто има прозрачност на процедурите и онлайн качване на проектите, това е насърчило някои от бенефициентите да участват. Просто не са имали доверие в системата преди това.
Това е единият ми въпрос.
А другият е конкретно по Програмата, която е за повишаване на производствения капацитет в малки и средни предприятия. Вие казахте, че вероятно ще стартира до края на годината, но какви са причините за забавянето? Ако не се лъжа, преди повече от шест месеца беше планирано да се отвори тази мярка. Това няма ли да застраши нейната реализация? Все пак, всяко забавяне след това води след себе си други забавяния. Ако целият процес върви по този начин, накрая може да се окаже, че точно малките и средни предприятия, които имат по-ограничен капацитет да се справят с тези рамки, да се окажат в неблагоприятно положение. Благодаря за информацията.
Да кажа и какво предстои.
В началото на следващата година ще се обърнем към Вас вече за по-цялостна информация за целогодишния период за 2018 г., за да изготвим нашия Годишен доклад за усвояването на еврофондовете. Междувременно сега правим такива междинни изслушвания на всяка една от програмите и първата е Вашата. Това беше от мен.
Колеги, въпроси и коментари по така представената информация?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам два въпроса. Разбира се, може да има последствия, но все пак започваме с тези:
Първият ми въпрос е за тези средства, които са договорени с „Фонд мениджър на финансови инструменти“, които са по-голямата част от средствата, договорени по Оперативната програма. По отчети, които сте дали, те до голяма степен изпълват и процента на завършеност на тази програма, тоест големият процент на изпълнението на Програмата е именно поради тези средства, които са договорени с Фонда.
Въпросът ми е: Каква част от тези средства, които са договорени и с инвестиционния посредник, са стигнали до крайни бенефициенти? Какъв е интересът към тези средства, как по-скоро те стигат до крайни бенефициенти? Имате ли обратна връзка от инвестиционните посредници? Какво се случва там? Защото номинално парите са изхарчени? Въпросът е, дали са стигнали до крайната си цел, която е поставена?
Следващият ми въпрос е по отношение на това, което сте записали във Вашата Индикативна програма за 2019 г. По Приоритетна ос 1 „Стимулиране внедряването на иновации в предприятията” сте предвидили отново микропредприятия. Миналата година аз зададох този въпрос. Имаше известни ограничения по възможността на микропредприятия да кандидатстват за по-завишени критерии. Има ли корекция в тази посока по отношение на микропредприятията, които имат възможност да кандидатстват, тъй като имаше изисквания, които по-скоро ги приближаваха до малките предприятия, отколкото в категорията на микропредприятията? По тази причина немалка част бенефициенти останаха под чертата. Каква е ситуацията към днешна дата? Дали ще облекчите условията за кандидатстване за микропредприятията за следващата година по Приоритетна ос 1, която сте обявили тук за дата септември 2019 г.?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Други въпроси, колеги?
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, за изчерпателната информация.
Исках да се обърна към Вас с една препоръка. Ако е възможно, да отделяте достатъчно внимание и за 15-те процедури, които сте отворили и които са свързани с водените от общностите местни развития. Знаете, там капацитетът е по-малък, а пък хората много се надяват на това да бъдат обработвани по-срочно документите. Имам такива искания от някои местни инициативни групи – да не се забавя. Вие ги разглеждате по Вашите условия, разбира се. Знаете, че са по-объркани. Имам предвид, че не са както при основната им Програма за развитие на селските райони. Вие ги минавате по Вашите процедури, неизбежно. Това усложнява усвояването на средства. Моля Ви, да обърнете необходимото внимание на тези проекти, защото и без това средствата, които са включително и по Вашата програма, са може би единствените, които са достъпни за някои от малките и микропредприятията в селските райони!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Иванова, благодаря Ви, за информацията – синтезирана и достатъчно пространна.
Моите въпроси са свързани с Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“, за която наскоро беше обявено, че предвид трудностите, които среща, няма възможност да се справи с предизвикателството, касаещо високотехнологичните центрове и част от средствата ще бъдат релокирани към Програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Какви са плановете за оползотворяването на тези средства? Как възнамерявате да процедирате да се справите със сроковете и целта да бъде подпомогнато взаимодействието между бизнеса и науката?
Забелязах от справката, която сте представили във връзка с прегледа по постигане на междините цели, че Приоритетна ос 4 към настоящия момент е с резултат нула. Предприели сте действия, разбирам, чрез разговори с Европейската комисия да включите и междусистемната газова връзка България – Гърция. Тези проекти са изключително тежки, дълги. Струва ми се, че това е вторият програмен период, който до този момент не е реализирал напредък по Проекта за междусистемната връзка България – Сърбия. Как възнамерявате да управлявате рисковете, свързани с тези проекти? Как виждате реализацията им в рамките на програмния период?
На последно място, един по-общ въпрос, предвид това, че ние като законотворци имаме погледа по напредъка на програмите и проследяване контрола на изпълнението им и възможността да предприемаме и законодателни инициативи. Смятате ли, че са необходими такива? Какви са Вашите впечатления от работата по Закона за управлението на средствата от Европейския съюз? Как виждате възможностите за допълнително опростяване и унифициране на процедурите, отново реферирайки към впечатленията, които оставиха у нас бенефициенти със забавяния както в хода на оценката на Проекта, така и в хода на реалното изпълнение на Проекта? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Може би да изчерпим всички възможни въпроси и тогава да дадем възможност да отговорите?
Колеги, ако нямате такива, имам един коментар и един въпрос, може би последен. Публикувахте концепцията за регионалните иновативни центрове. Малко повече да ни кажете за нея. Според нашите експерти е доста тежка за подготовка и администриране подготовката на тези центрове. Допускате ли, че би могло заради този сложен и тежък подход да се окаже, че няма да могат да бъдат реализирани средствата? Какъв интерес смятате, че би имало от реализацията им? Защото все пак тези центрове дават някакви възможности, перспектива. Вероятно ще бъдат важни за постигането на целите на Програмата. Пак казвам: нашите експерти считат, че може би може да се мисли за по-опростен подход.
Като коментар.
Започна вече работата по следващия програмен период. Вероятно Вие участвате в подготовката на първоначалните позиции, които България представи по регламентите, които Европейската комисия в края на лятото, тоест по-скоро в началото на лятото, предложи. Виждате ли там някакви сериозни предизвикателства на този етап? По принцип при Вас, изобщо в изпълнителната власт, как започва да тече този процес, тоест следващите стъпки, които предстоят?
Питам, защото ние на нашето равнище, по-скоро политическо и парламентарно, вече полека-лека навлизаме в детайлите. Естествено конкретните решения не се взимат на наше равнище, но все пак ние участваме в създаването на базисната среда, в която тези решения ще бъдат взимани. Предстоят ни срещи на комисиите по европейски въпроси в края на годината във Виена. Онзи ден се връщаме от Румъния – тя ще председателства Съвета следващата година, коментирахме, че бихме могли много по-тясно с тях да си сътрудничим, тъй като целите ни в целия кръг от въпроси, свързани с европейския бюджет, на практика съвпадат почти изцяло. Има вероятност обаче, макар и не голяма, една голяма част от тези въпроси да бъдат изчиствани още по време на тяхното председателство, а след това да се окаже, че има един доста дълъг период на пауза в работата по тези теми. Доколко Вие самите участвате в този процес? Виждате ли някакви предизвикателства към днешна дата? Благодаря Ви.
Доста въпроси станаха, но имате възможност да отговорите.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА, заместник-министър на икономиката: Благодаря, господин Председател!
Ще се опитам да засегна два от въпросите и после ще помоля моите колеги да навлязат в дълбочина на отговорите.
Споделям Вашето мнение, че трябва да има баланс между опростяване на процедурите и сигурност на усвояването на средствата. Опитваме се в рамките на общата политика на правителството за облекчаване на бизнес средата да облекчаваме и процедурите в рамките на Програмата – процедурите както за кандидатстване по отделни процедури, така и за контрол при изпълнение на проектите.
Ще помоля за конкретни коментари – виждат ли моите колеги място за намаляване на някои от контролите при изпълнение на проектите? Надявам се, този конкретен проект, който Вие споменахте, да не е причинен от забава на Управляващия орган, тъй като при усвояването на средствата е хубаво да имаме обратна връзка по конкретиките, за да можем да вземем и ние правилното становище.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние ще обобщим и ще Ви изпратим информацията. Нямахме време, тъй като в понеделник беше срещата, а после бяхме…
ЛИЛИЯ ИВАНОВА, заместник-министър на икономиката: Надявам се на обратна връзка, защото сега при срещите ни на регионално ниво ще имаме нужда от повече информация, за да говорим с бизнеса по предстоящата индикативна програма.
По отношение на Концепцията за регионалните иновационни центрове. За нас това е едно огромно предизвикателство. Помня процедурите, които бяха разработвани, но не бяха реализирани в рамките на Министерството на образованието и науката. Изключително труден е подходът да се намери възможност, да се привлекат научните среди в един процес, който е свързан с разработване на иновации и подкрепа на бизнеса за израстване в посока конкурентоспособност.
Важното предизвикателство е как ще се комерсиализира продуктът, който ще разработят тези регионални центрове, които сме замислили. Ще се радваме на обратна връзка по отношение на концепцията. Считаме да върви и обществено обсъждане по региони.
Ще помоля господин Султанов да каже каква е била досегашната ни мотивация за разработването на тази концепция. От там нататък продължаваме по въпросите.
ХРИСТИЯН СУЛТАНОВ, главен директор, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: Благодаря.
Да допълня относно забавянето на процедурата, която цитирахте – „Подобряване производствения капацитет в малки и средни предприятия”.
Управляващият орган не счита, че това е забава, тъй като тя беше заложена в Индикативната годишна работна програма. Максимално се стремяхме да изчистим всички пороци, ако мога така да се изразя, в останали процедури, подобни на тази. Постарахме се максимално с колеги, които са компетентни в тази област, да споделим идеята на тази процедура. Във връзка с опростяване начина на кандидатстване – това, което Вие споменахте, това беше една от причините тази процедура да се обяви в края на ноември, когато предвиждаме да има и Комитет за наблюдение, където ще я приемем официално и ще я гласуваме. Надяваме се да я приемем, да я одобрят членовете на Комитета за наблюдение и реално тя да се обяви като процедура, в която могат да кандидатстват бенефициентите.
Относно концепцията.
Наистина ще е голямо предизвикателство за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Работихме активно с колегите от ОП НОИР. Ежедневни срещи стоят в Централното координационнот звено. Предстоят регионални срещи в региони на страната, за да сондираме мнение от бизнес – наука, защото – може би както вече и Вие знаете, тези регионални инвестиционни центрове трябва да са в партньорство бизнес – наука.
Концепцията, която ние изготвихме, ако мога така да се изразя, е така наречената обща рамка, която ще приложим и на срещите, които ще организираме от началото на ноември. Идеята е да създадем иновационни центрове, тип лаборатории, които ще надградим в следващия програмен период. Надяваме се на тези лаборатории бизнес – наука, ако мога така да се изразя, по някакъв начин – ноу-хау, проучвания, изследвания и така нататък – тоест, ако бизнесът има нужда да разработи някое проучване, да може в партньорство с научните организации да създадат този патент, ноу-хау и така нататък.
Идеята, амбицията на Управляващия орган е май месец 2019 г. да се обяви тази процедура. Дотогава трябва да са минали всички тези проучвания, които ще направим, всички тези срещи, които ще организираме. Надяваме се те да бъдат изчерпателни и да ни помогнат, за да изготвим възможно най подходящите условия за кандидатстване и за изпълнение. Идеята и амбицията, пак казвам, е Управляващият орган да създаде тези организационни центрове, които в следващия програмен период ще бъдат надграждани с парите, които ще финансират Програмата. Това е по концепцията накратко. Това е една рамка.
Надявам се след въпросните срещи да съберем доста повече информация и идеи как може да се изпълни този проект, който реално ще бъде голямо предизвикателство. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Няма да давам аз думата, Вие си моделирайте Вашата част от масата.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА, заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: Искам да допълня госпожа Иванова във връзка с въпроса Ви за забавянето на някоя от процедурите и по-специално някои от договорите.
По принцип всеки един кандидат следва да има предвид, че периодът от подаване на проектното предложение до приключване на самия договор е дълъг. Самата оценка трае между три-четири месеца и това е регламентирано в ЗУСЕСИФ. Спазваме ги тези срокове – категорично мога да декларирам това, след което вече има един месец за сключване на договор, тоест кандидатите трябва да предоставят документи, с които да докажат, че отговарят на условието за бенефициент, и да сключат договора. И вече започва самото изпълнение на договорите.
По време на изпълнението на договорите сме дали право на самите кандидати по тяхно желание да си предоставят процедурите за избор на изпълнител за предварителен контрол, ако това са имали предвид. Като цяло това не е задължително условие. Ние го правим и сме единственият управляващ орган, който го прави, и го правим в полза на самите кандидати, за да минимизираме съответно някои грешки от тяхна страна, които биха довели до налагане на финансови корекции. Това нещо е по тяхно желание.
Много често се случва по време на изпълнението на договорите самите бенефициенти да иска промяна по някои от условията по договора, като вече има два различни варианта: или с подписване на допълнително споразумение, или с малко промяна, която е на уведомителен режим. По принцип се стараем и доста бързо ги правим тези изменения.
От друга страна, вече при подаване на междинни отчети, времето, в което ние сме длъжни да отговорим и да верифицираме средствата, е 90 дни. Към настоящия момент ние го правим за около 38 – 40 дни.
Наистина ще се радваме, ако имаме повече конкретика по този въпрос, за да може да видим действително кое е наложило това забавяне и евентуално, ако има нещо, което бихме могли да коригираме, да го направим.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Кратко да Ви кажа, че става въпрос от подаване на документите до подписване на договор – седем месеца.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА, заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: Точно така, да.
По принцип, както казах, регламентираният срок в ЗУСЕСИФ е между три и четири месеца – по принцип е три месеца, но може по преценка на ръководителя на управляващия орган да бъде и четири месеца. Обикновено прилагаме четири месеца по процедури, по които имаме голям брой проектни предложения. Самата оценка е много тежка. Тя се състои от два етапа на оценка. Първият етап е административно съответствие и допустимост, в който се изискват документи за отстраняване на нередовности. Това наистина много забавя процеса – всеки един проект се гледа от двама оценители. След това вторият етап – техническа и финансова оценка, също е от двама оценители. Няма как да се справим за по-малко от три или четири месеца. Ако са по-малко проектите, бихме могли, но интересът е доста голям по нашата програма и по повечето процедури имаме голям брой кандидати, които подават проектни предложения. Ето сега, включително по тази процедура, която в момента е отворена за кандидатстване, по първи краен срок имаме 800 проектни предложения. Очакваме около 1000 и по втори краен срок.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В Министерството по земеделието, храните и горите са 14 600 предложения, така че броят на предложенията не бива да бъде причина.
Казвам Ви просто, че трябва да се спазват законовите срокове, защото, особено за тези 15 процедури за местните инициативни групи – хората умират. Бизнесът умира, защото той изхарчва парите, чака кредити, едно-друго, и Вие – седем месеца, осем месеца, една година, защото това станало, а другото прекъснало. От тази гледна точка, молим да бъдете по-бързи.
Въпреки всичко, тези 32 % са много на фона на средното изпълнение на други програми, а Вие сте отличници в това отношение.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА, заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: Да разбирам, че говорите за подхода за ВОМР, за това забавяне? Принципно ние правим всичко възможно, за да подпомогнем местните инициативни групи, включително организирахме обучение за тях в София – двудневно, където се опитахме да им дадем методически указания, които са с практическа насоченост, да знаят какво трябва да направят още при подготовката на условията за кандидатстване, а след това и при самата оценка.
Също така, за да ги подпомогнем, решихме да включваме и наблюдатели по време на оценка, които да могат още по време на оценка да изчистват, ако има някои неточности, за да не се стига до връщане на докладите. Подходът ВОМР е направен така, че, първо, се прави оценката на местно ниво, след това се предоставя за одобрение докладът в управляващия орган, след което вече се пристъпва към сключване на договори. И понеже наистина сме констатирали, че на места хората нямат достатъчно опит, затова именно прибегнахме към този метод да включваме наблюдатели. Стремим се да можем да изчистваме нещата в движение, да бъдем по-оперативни и да подпомагаме с каквото можем местните инициативни групи. Продължаваме в тази насока. Ние също отчитаме, че процесът е малко труден.
Да завършим за ВОМР.
До момента са прегледани на предварителен контрол 12 оценителни комисии от общо 9 местни инициативни групи. Към настоящия момент са сключени 19 договора, като общата стойност на тези договори възлиза на почти 4 млн. лв., а стойността на проектите е на 5 млн. лв. Стремим се да оптимизираме целия процес. Донякъде може да се помисли в следващия програмен период да се делегират повече права на местните инициативни групи, но когато натрупат и повече опит, за да става по-бързо. А сега това, че се гледат на местно ниво, след това идват за контрол при нас и сключване на договори, това донякъде също забавя процеса. Неминуемо! (Шум и реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние само предлагаме да се прекъсне с тази порочна практика с местните инициативни групи. Казали сме го: да не се прекъсват те и да се правят нови, и така нататък, защото точно това забавя и Вашата работа.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА, заместник-министър на икономиката: По отношение на въпросите за Фонд „Мениджър“ – господин Маринов.
КАЛИН МАРИНОВ, заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: Здравейте и от мен, дами и господа народни представители! На практика ресурсът, който е заделен за Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ за изпълнение на финансовите инструменти, е 235 млн. евро, което е около 25% от целия бюджет на Програмата. В статистиката, която Ви предоставихме по отношение на обявените средства, цялата сума е в тези 80%, които ние Ви отчитаме като обявени средства и като договорени.
По отношение на изплатените средства според регламентите, които следваме, първоначалното плащане, което може да бъде направено към Фонд „Мениджър“, е в размер на 25% от цялата договорена сума, тоест средствата, които Ви отчитаме в изплатените средства, в тези 32%, които отчитаме по цялата програма изплатени средства, е в размер на около 115 млн. лв. Към момента този начин на отчитане се използва от всички останали оперативни програми, тъй като по този начин е възприет. По този начин се отчитат и изпълнението на финансовите инструменти към Европейската комисия в годишните ни доклади.
Имаме седем финансови инструмента, които са предвидени да се изпълняват от Фонд „Мениджър на финансови инструменти“. Три от тях са дългови финансови инструменти, тоест предоставяне на кредити при по-ниски лихви и при по-ниско обезпечение, а тези три финансови инструмента са на обща стойност 75 млн. евро – тоест от 235 – 75 са за дългови финансови инструменти. Два от тях – единият по Първа приоритетна ос, която знаете, че е фокусирана върху иновациите, другият в Трета приоритетна ос, която е насочена към енергийна ефективност, тоест очакваме кредитите, които се отпускат тук, да допринасят за реализиране на иновации, за реализиране на енергийна ефективност.
Заради ситуацията на пазара в момента на дългови финансови инструменти към настоящия момент има няколко инициативи, които са действащи на пазара в България. Една от тях е ЕС ЕМИ (EMI) инициативата, която е оперативна програма, за която ние също сме управляващ орган. Към момента там портфолиото, което се реализира на пазара, е 608 млн. евро, а тя е реализирана на 62%, тоест над 360 млн. евро вече са отпуснати под формата на кредити. Инициативата за малки и средни предприятия се реализира съвместно с Европейския инвестиционен фонд. Отделно Европейският инвестиционен фонд работи с няколко търговски банки в България по инициативите COSME и „ИноФин”. На пазара в момента има доста голям ресурс по отношение на дългови инструменти. В синхронизация се консултираме и със службите на Европейската комисия, също и с Европейския инвестиционен фонд, и е взето решение тези инструменти, които са дългови, тяхното реализиране да започне след средата на следващата година, тъй като в този момент инициативата за малки и средни предприятия, в която ние също сме управляващ орган, ще бъде изчерпана. Тези 608 млн. евро, които в момента са на пазара и се предоставят кредити от 10 банки, вече 9 след сливането на ОББ и СИБанк, тъй като и двете банки бяха финансови посредници по инициативата за малки и средни предприятия, тези дългови инструменти са предвидени за изпълнение на по-късен етап, когато пазарът ще позволява това – да се запълни празнината преди започването на следващия програмен период, когато също ще се предвиждат такива инструменти.
Отделно на пазара по отношение на микрофинансирането, тъй като по втора ос имаме трети такъв дългов инструмент, той е с 15 млн. евро бюджет. В момента има процедура, която се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика също микрофинасиране, което е с доста по-тежки изисквания от гледна точка на целевите групи. Там се засягат безработни лица, които са от малцинствата. За тях са предвидени кредити. От гледна точка на изпълнението на този инструмент – изключително труден за изпълнение, който е с по-голям обхват, тоест всички на практика малки-, средни и микропредприятия също ще изчакат изпълнението на по-сложния инструмент, който е по другата оперативна програма.
В момента инструментите, по които най-много се работи във Фонд на фондовете (ФнФ) са така наречените „дялови инструменти”. Те следват развитието на една фирма, така са предвидени от зараждането на концепцията до извеждането ѝ в зряла фаза, тоест „Фонд за технологичен трансфер“, който предвижда най-началната фаза на развитие на фирмата, след това „Фонд за ускорение и начално финансиране“– тук са стартиращите предприятия и в зараждането на фирмата, след това „Фонд за растеж“ и Фонд „Мецанин“.
Към момента в най-напреднала фаза на изпълнение е „Фонд за ускоряване и начално финансиране“. Вече бяха избрани изпълнители, тоест финансови посредници, а това е и най-големият инструмент – 55 млн. евро са отделени за него. Предстои подписване на оперативните споразумения. Надяваме се към края на годината този ресурс по две от обособените три позиции, тъй като знаете, че Фонд на фондовете избира финансовите посредници по процедурата на Закона за обществените поръчки, което между другото, е абсолютна революция по отношение използването на Закона, тъй като за първи път се избират финансови посредници, които да изпълняват финансови инструменти по Закона, тъй като колегите от Фонд на фондовете дори направиха редица законови промени, за да може най-точно да отразяват необходимостите.
Само да припомня.
В предишния програмен период финансовите инструменти по Програмата бяха изпълнявани от Европейския инвестиционен фонд по инициативата „Джеръми“ (JEREMIE). Тогава нямаше необходимост да се ползва Законът за обществените поръчки, тъй като по вътрешните правила на Европейския инвестиционен фонд, изборът на финансови посредници се осъществяваше по тях. Също в напреднала фаза е изпълнението и на Фонд „Растеж“. Там има два финансови посредника, които са поканени да дадат конкретни предложения, след като са минали предварителната фаза. Очакваме до края на годината да се стигне до подписване на оперативни споразумения.
В момента е отворена процедурата за избор на финансов посредник за Фонд „Мецанин“. Срокът беше удължен – беше 1 октомври – до 28 октомври, ако не се лъжа, е точната дата, до която е удължен срокът за подаване на интерес от страна на финансови посредници. Надяваме се във второто тримесечие и тази процедура на следващата година да бъде реално реализирана на пазара, да достигне до бизнеса.
По отношение изпълнението на финансовите инструменти знаете, че Фонд „Мениджър“ беше сформиран в 2016 г., реално започна да функционира. Беше съставен от нула по отношение на човешкия ресурс в него. По отношение на инструментите, ние също следим доста отблизо изпълнението с оглед доближаване на крайния срок, който е за допустимост на разходите – 2023 г., тоест реално остават още пет години, които са цели за изпълнението. Сравняваме с фондовете, които бяха реализирани по „Джеръми“ (JEREMIE), чийто срок за реализация беше около три години – в някои случаи по-малък ресурс, за някои случаи по голям ресурс. Правим това сравнение и се надяваме, че ще успеем до края на програмния период да реализираме финансовите инструменти.
Регламентът е такъв, че за да може да направим следващо плащане към Фонд „Мениджър“, трябва да са от средствата, които са изплатени в момента, тоест 25% от общата сума по нашата оперативна програма. Те трябва да реализират разходи за 65% от тази сума, тоест от тези 115 милиона, които в момента са им преведени. Не би следвало и Вие, и ние да очакваме плащане преди те да са реализирали допълнително реални резултати.
Предстои да бъде направена също така междинна оценка по изпълнението на нашата програма, включително и на финансовите инструменти, която да прецени дали има риск в споразумението, което е подписано месец август 2016 г. със заложени клаузи, които предвиждат различно изпълнение на използване на този ресурс, ако се регистрира някакъв риск от изпълнението на финансовите инструменти. Към момента няма такъв.
Пропуснах да кажа, че по дълговите инструменти колегите от Фонд на фондовете водят разговори и с някои от международните финансови институции за управление на тези инструменти съвместно. Европейската банка за възстановяване и развитие е в доста напреднала фаза в разговорите с Фонд на фондовете по отношение специално на инструмента, който е за енергийна ефективност, тъй като банката има известен опит на пазара в това отношение.
Ако ми позволите, ще да взема отношение по още два от въпросите.
По отношение на етапните цели, които са за …
ИВАН ИВАНОВ: Може ли само за секунда да Ви прекъсна?
Слушахме внимателно. В крайна сметка, колко точно от тези средства, които Вие сте инвестирали във Фонд „Мениджър“ са стигнали до българския бизнес? Имате ли точна справка?
КАЛИН МАРИНОВ: Да. Отговорът е много лесен. В момента няма стигнали средства, които да са…
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
КАЛИН МАРИНОВ: Да премина към следващия въпрос.
Става въпрос за изпълнението на Приоритетна ос 4 – етапните цели, които имаме там по отношение на газовата връзка със Сърбия. Тя беше и в предишната оперативна програма. Условието, което ни бе поставено от Европейската комисия при започване на следващ проект по изпълнението на газовата връзка със Сърбия, е да имаме гаранция, че е започнало изпълнение на проект от сръбска страна. Това е условието, което реално към момента не е изпълнено и поради тази причина не е започнало реалното изпълнение на проект със Сърбия по отношение на строителството в тази оперативна програма, тъй като рискуваме да се озовем в една ситуация, в която ние успяваме да построим газопровод до границата, а от другата страна няма реализиран такъв. Фактически на практика имаме неработещ проект, който по всички условия и регламенти не трябва да бъде верифициран и разходите не трябва да бъдат признати.
По отношение на забележка, която сме взели под внимание от предишното изслушване – по отношение на микропредприятията, и в тази процедура, която сега предвиждаме за производствен капацитет, те ще бъдат в отделна категория, ще има отделен бюджет за микропредприятия, тоест ще се състезават микропредприятия с микропредприятия. Такова ни е и разбирането за следващите процедури, които са за иновации през следващата година – също да следваме това.
Да добавя нещо за финансовите инструменти – понеже остана с нулата като че ли малко притеснително. Да обърна внимание, че… (Шум и реплики.)
Да, аз го казах, но остава впечатление, че сме отстъпили от позициите си, които имаме с реализирането на „Джеръми“ (JEREMIE), а това не е така. В момента с рециклиран ресурс от „Джеръми“, който се връща след изпълнението на инструментите по него, подписахме анекси с няколко от Фонд „Мениджър“ – „Лънч Хъб“, „Емпауър“, „Блек пик“. Те фактически получиха възможност и оперират на пазара. В момента няма отстъпление, има публичен ресурс, който се предоставя за дялови инвестиции. Отделно беше пуснат и изцяло нов фонд, който ще оперира в така наречения „Венчър капитъл сегмент“, който се казва „Брайт кеп“. Споразумението беше подписано през месец юни и вече има реализирани инвестиции. Момента, в който финансовите инструменти на Фонд на фондовете ще бъдат на пазара, до този момент, благодарение на тези рециклирани средства и споразумението, което имаме с Европейския инвестиционен фонд, създадената екосистема с инициативата „Джеръми“, се поддържа и има публичен ресурс за подкрепа на фондовете, които бяха създадени тогава.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Аз също искам да кажа нещо по отношение на промяната на законодателството и по-специално за ЗУСЕСИФ.
Стига да има такава нагласа, ние сме готови да зададем някои конкретни предложения, защото – сега ми хрумва в момента, срещаме трудност примерно при договарянето, където срокът за предоставяне на документи е 30-дневен.
За съжаление, някои кандидати чакат последния срок и в последния ден предоставят нещо, което е нередовно като документ. Ние оставаме във фактическа невъзможност да го изискаме той да го предостави и се налага да даваме примерно решение за отказ, което е доста формално. Има други неща, които бихме могли да дадем като конкретни предложения и затова, ако има такава възможност, бихме се възползвали. (Шум и реплики.)
Да, но отнякъде трябва да се инициира тази стъпка по промяна на законодателството.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, ние можем да обобщим нашите предложения, да Ви ги предоставим, да не говорим, че става въпрос – изникват трудности, има необходимост от административно обжалване от индивидуалните административни актове, които се издават по програмите. Не може директно в съда. Трябва да имаме възможност за административно обжалване. Ако мислите че е целесъобразно, с готовност ще работим по това.
Ако моите колеги имат нещо да допълнят?
Искам да кажа, че за новия програмен период е малко рано да даваме конкретика. И в европейски план е неясна съдбата на Многогодишната финансова рамка. Това ще рефлектира и върху отделните програми. Притеснявам се да коментирам каквото и да било, но при положение че в европейски план акцентите са за преодоляване на регионалните различия в индустриалното развитие, ние естествено ще насочим нашето внимание към иновациите. Тези регионални иновационни центрове, които създаваме, мислим, че ще са добра основа за структуриране на Програмата за следващия програмен период, естествено и производство с висока добавена стойност, което ще е някакъв акцент в нашата програма. Всички производства, които са в иновационната стратегия за интелигентна специализация, също трябва да бъдат акцент. Няма друг начин за преодоляване на тези различия освен иновациите. Говорим дори за много високо ниво – иновации в изкуствен интелект, роботроника и така нататък.
В тези регионални центрове виждам потенциал да се обърнем към нещо изключително модерно, но за да бъде усвоен ресурсът, за да бъдат създадени наистина устойчиви регионални иновационни центрове, ние се нуждаме от много стабилен бизнес, който да влезе в тези регионални центрове, за да осигури, както казах, и комерсиализация на този продукт, който ще се роди от тях, така също и устойчивост.
Това е предварителната нагласа, която имаме в Програмата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Иванова.
Мисля, че всички въпроси бяха засегнати. Благодаря Ви за изчерпателната информация. Оставаме в контакт. Днес решихме, първо, да Ви обобщим и да видим още веднъж проблемите със забавянията. Второ, готови сме да обсъдим Ваши предложения за промени в Закона. Има начин да ги внесем, да не минават сложните процедури през Министерския съвет. Това ще облекчи не само Вашата програма, но и други програми – ще го координираме, естествено, и с тях, и сме готови да действаме. Мисля, че по този въпрос нашата комисия действа единно, независимо кой е в опозиция, кой е в управление.
Благодаря Ви още веднъж за участието.
Успех Ви пожелавам и – доскорошни срещи!

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, № 802-01-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ОКТОМВРИ 2018 Г.

По предварителна информация тук са: Росица Велкова – заместник-министър на финансите; Людмила Петкова – директор на Дирекция „данъчна политика”; Мина Янкова – началник на отдел Дирекция „Данъчна политика”; Петя Копчева – началник на отдел Дирекция „Данъчна политика” и Татяна Накова – главен експерт Дирекция „Данъчна политика”.
Преди да Ви дам думата, госпожо Велкова, искам да се извиня и на Вас, и на колегите, че ми се налага да тръгвам. Досега не ми се е случвало, но имам среща извън София.
Ще помоля госпожа Василева да продължи да води заседанието, като се надявам, че то ще протече конструктивно и законите ще бъдат приети от нашата комисия.
Заповядайте.
РОСИЦА ВЕЛКОВА, заместник-министър на финансите: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подохдно облагане са включени предложения за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за местните данъци и такси, в Закона за акцизите и данъчните складове, в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, в Закона за данък върху добавената стойност, в Закона за счетоводството, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предложените промени в Законопроекта са свързани с реализирането на законодателни мерки за привеждане в съответствие на разпоредби в националното законодателство с европейски директиви и с решение на Съда на Европейския съюз, както и с актуалната европейска практика по управление качеството на атмосферния въздух, отстраняване на неясноти, синхронизиране на разпоредби и улесняване практическото прилагане на данъчното законодателство, намаляване на административната тежест и разходите за бизнес и гражданите при прилагане на данъчното законодателство, както и прецизиране на разпоредби чрез промени с редакционен и правно-технически характер.
Законът за корпоративното подоходно облагане е с предложени промени, свързани с въвеждане на разпоредбите на Директива 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. По-конкретно като нови мерки в тази връзка се въвежда правило за ограничаване на приспадането на лихвите и правило за контролиране на чуждестранни дружества. Освен това са предложени промени, свързани с прецизиране на разпоредби, редакционни промени, във връзка с улесняване практическото прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане.
В Закона за местните данъци и такси са предложени промени, свързани с данъка върху превозните средства за леки и товарните автомобили, с допустима техническа максимална маса не повече от 3,5 т. Данъкът върху превозните средства ще се определя по формула, която включва два компонента: имуществен и екологичен. Имущественият компонент се определя от ставката на данъка и мощността на двигателя, коригиран с коефициент за възрастта на автомобила, докато екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила.
Предложена е също промяна, свързана с предотвратяване некоректното ползване на данъчното облекчение за основно жилище. Предложена е също промяна и във връзка с облекчаване на административната тежест, чрез която нотариусите, при реализиране на сделка за придобиване на МПС, ще могат да извършват проверка за наличието и липса на задължения за данък върху превозното средство чрез автоматизиран обмен на данни.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица са направени предложения, основно насочени към намаляване на административната тежест и облекчаване на лицата. Предложено е при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и деца с увреждания да отпадне задължението към Годишната данъчна декларация да се прилага писмена декларация от съпруга/съпругата, че същият няма да ползва данъчно облекчение, както и по отношение данъчните облекчения за деца и деца с увреждания да се създаде правна възможност за ползване на облекченията и от двамата родители, когато доходите им не позволяват те да се приложат от единия родител.
Предлага се придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, да преминат към облагане с окончателен данък, вместо с данък върху годишната данъчна основа, като стойността на необлагаемите предметни печалби се увеличава от 30 на 100 лева.
Предложено е самоосигуряващите се лица да подават годишните данъчни декларации и всички други справки и декларации само по електронен път, като задължението за подаването им възниква след 31 декември 2019 г. Предложена е и нова концепция за премахване на хартиен носител на служебните бележки по чл. 45 от ЗОДФЛ, която да се прилага за доходи, изплатени след 31 декември 2018 г.
В Закона за акцизите и данъчните складове са предложени промени, свързани с привеждане на националното законодателство в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Предлага се въвеждането на специален ред за бутилиране на алкохолни напитки и ограничени серии пури с колекционерска стойност, като същите да бъдат облепвани с бандерол и да бъдат уведомявани митническите органи.
В Закона за данък върху добавената стойност основно предложенията са свързани с въвеждане на правилата на новоприети европейски директиви за изменение на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел хармонизиране изискванията им. Проектът предвижда и въвеждане на възможността, предвидена в чл. 211, § 2 от Директива 2006/112, за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната.
Предложени са и промени, свързани с две открити процедури по нарушения от Европейската комисия за несъответствие с общностното законодателство. Удължава се срокът за прилагане до 30 юни 2022 г. на въведения от 1 януари 2014 г. в националното законодателство Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставка на зърнени и технически култури.
В Закона за счетоводството промените основно са свързани с прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби, а в Закона за юридическите лица с нестопанска цел – във връзка с уеднаквяване на сроковете за публикуване на годишните финансови отчети в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Велкова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Много съм доволен от това, че Вашето министерство предприема тези мерки, защото те бяха крайно необходими и съответстват с европейски практики. Мисля, че след тях България ще стане по-европейска страна.
Искам да Ви задам един въпрос.
Връщаме се от посещение в парламента на Румъния. Там споменаха, че събират 60 процента от Данък добавена стойност (ДДС) – колко е в България? Вие третирате включително и този данък, но това, че улеснявате много възможности за подаване на декларации, това че вече поставяте – то беше крайно време да се постави въпросът за облагане на старите автомобили в България, да Ви попитам следното: една от слабостите в България е това, че все още като че ли правителството, Министерството на финансите се бои от това да постави дори минимален данък върху собствеността на земите. Какво предвиждате по този въпрос, горе-долу, защото той ще се посрещне двояко, но от друга страна, съвсем естествено е в една държава да се събира данък върху собствеността на земите. Всички останали собствености влезли, земите ги няма – това води до някои диспропорци?!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Петров.
Има ли други въпроси? (Реплики встрани от микрофоните от госпожа Людмила Петкова.)
Заповядайте, госпожо Петкова, ще продължим след това.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор на Дирекция „Данъчна политика”: На първия въпрос, който зададохте за тези 60 % събираемост на Румъния.
Всъщност това е един анализ на Европейската комисия за несъбраното ДДС. Ако трябва да сме откровени, преди няколко години България беше на последно място, тоест по най-висок процент укрито ДДС. В момента в този доклад сме на първо място, тоест постигнат най-голям ръст в намаляването на ДДС-то и имаме запитване от румънския министър на финансите, как България е постигнала такова значително намаляване на ДДС-то. Ние подготвяме такъв отговор за Румъния, тъй като освен въведеното обратно начисляване на ДДС и фискалният контрол, който беше въведен, бяха предприети и допълнителни мерки. Знаете, че има програма на правителството, която беше за периода 2015-2017 г., която може би ще бъде продължена сега, в която са включени мерки и една от основните мерки – това беше и критика на ЕК към нас – за повишаване събираемостта на приходите и намаляване на измамите с ДДС.
По отношение на втория въпрос, който зададохте – за налагане на данък върху земеделските земи, преди няколко години имаше изготвен такъв анализ. Правихме анализ на другите европейски държави и може би една или две държави имат данък върху земеделските земи. Поне тези държави, които бяха в бившия източен блок, нямат наложен данък върху земеделските земи.
Правили сме такъв анализ, ако е необходимо, пак би могло да се направи. (Шум и реплики.) Да.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Господин Аврамов, заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Моят въпрос е свързан с обратното начисляване на зърнените и техническите култури. Какво предвиждате в бъдеще – да продължи ли, докога, предвиждате ли да се разшири кръгът от стоки, на които да бъде въведено обратно начисляване, и анализ – ако сте правили до момента, какви са ефектите от това? Мисля, този режим е от пет, шест години. Какви са ефектите, положителни ли са? Това бих искал да обясните. Благодаря.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Знаете, че обратното начисляване върху зърнени технически култури се въведе 2014 г., срокът изтича на 31 декември 2018 г., предвидено е удължаване на срока до 2022 г. В момента, освен че се разглежда Европейската директива, тоест се преразгледа същата директива, на базата на която е внесено, но тя все още не е приета. Ние решихме, че предвид положителния ефект, който има за бюджета, можем да удължим срока, но 2022 г. е сложен срок, тъй като тогава ще бъде приета окончателната система за ДДС, защото по коренно различен начин ще се определя и начислява данъкът. До 2022 г. сме предвидили.
Знаете, че в самата директива са определени групите стоки, по отношение на които може да се прилага обратно начисляване на ДДС. Преди години имаше запитване и искания да се приложи този режим по отношение и на някои други стоки. По принцип режимът е рисков, когато се прилага за стока, която е за крайно потребление – захар например. Тя може да бъде стока и за производство, но може да бъде и стока за крайно потребление. Затова посочихме зърнени технически култури, които са за производство, не са за крайно потребление, тъй като по цялата верига ДДС-то се кумулира при крайния потребител. Ако не са предвидени достатъчно подходящи мерки за контрол, може цялото ДДС да не постъпи в бюджета. Това е рискът. Изместване на измамите от веригите на производството или търговията на едро към крайното потребление примерно, където се кумулира цялото ДДС. Засега мисля, че има само едно заседание да се разгледа тази директива. По принцип бихме могли да коментираме на заседанията на Съвета на Европейския съюз евентуално разширяване обхвата на Директивата – да бъде приложен и към други стоки, които най-често се използват в схеми за данъчни измами.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси? Не.
Подлагам на гласуване приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви за присъствието и търпението. Успех!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодарим и ние. Мерси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 802-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ОКТОМВРИ 2018 Г.

Законопроектът ще бъде представен от Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ, заместник-министър на правосъдието: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове! Представеният на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., е сравнително немалък по обем, затова ще си позволя съвсем накратко да го представя. Ако е необходимо, мога да навляза в детайли.
С този законопроект се цели въвеждането на две директиви – на Европейския парламент и на Съвета, отделно от това предлагаме промени в Наказателния кодекс по отношение на противозаконното отнемане на МПС.
Първата Директива, която целим да транспонираме с този ЗИД, е 2014/42 по отношение обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Втората директива е 2013/48 на Европейския парламент и Съвета от 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, в производството по европейска заповед за арест и правото на уведомяване на трето лице при задържане, и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. На трето място, както споменах, предлагаме включване на текстове в НК, които да са адекватни на сегашната обстановка и механизма на извършване на деяние на противозаконно отнемане на МПС.
С предложенията и допълненията на действащата нормативна уредба смятаме, че ще постигнем укрепване на правилата, свързани с отнемане на активи, придобити от престъпна дейност, въвеждаме задължение за предоставяне на информация на обвиняемия, която улеснява избора му на адвокат, правото му свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди и по време на започване на разпита. На трето място, целим по-ефективно противодействие на престъпленията с предмет противозаконно отнемане на МПС-та.
Съвсем накратко ще маркирам трите отделни теми, които са засегнати с този ЗИД.
Първата директива е свързана с незаконно придобито имущество. Основната промяна предлагаме да бъде в чл. 53 – да може да се отнема пряката и непряката облага от престъпна дейност, като даваме дефиниции на това, какво е пряка и непряка облага, отново съобразявайки се с текстовете от Директивата. Предлагаме имуществото, което Прокуратурата може да обезпечава в хода на наказателния процес, да се управлява от новата Комисия за противодействие на корупцията. Един въпрос, който досега не е бил регламентиран в законодателството.
По темата, свързана с противозаконното отнемане на МПС-та, пунктовете са няколко. Предлагаме квалифициран състав на кражба, ако предмет на кражбата е МПС, предлагаме криминализиране на приготовлението към такава кражба и в текст 346б, именно ползване на МПС без намерение да се отнема, да отпадне алтернативното наказание глоба, като считаме, че по този начин даваме израз… Моля? (Реплики встрани от микрофоните.) Не. Напротив, по-скоро затваряме вратичка, когато съдията може да избира дали да е лишен от свобода или глоба, да няма възможност за глоба, като по този начин даваме израз на държавната политика по противодействие на отнемането на МПС-та, което смятаме, че е въпрос, който трябва да получи своя отговор в Наказателния кодекс.
По отношение на Директива 2013, свързана с достъпа до адвокат, най-общо казано.
Тук са най-големият обем от промени. Основното, което предизвика дискусии и в обществото, е предложението ни – когато едно лице е задържано, прокурорът да има право – отново това е задължение от Директивата, да може да направи така наречената „временна деругация”. По друг начин казано, ако задържаният иска да уведоми конкретно лице, прокурорът да може да му откаже по мотиви, че така може да се затрудни разследването, или може да се застраши животът на свидетел, на пострадал – прокурорът да може да откаже това лице да бъде уведомено от задържания и задържаният, естествено, ще може да обжалва това постановление пред съд, който трябва да го разгледа незабавно, в закрито заседание, да се произнесе, като задържаният може да уведомява и да се вижда със своя адвокат или с трето лице, по отношение на което да няма отказ.
Целта на Директивата и нашите промени е да се даде в определена степен баланс по отношение правата на пострадалите и да се повиши ефективността на разследването. Примерно, ако едно лице от организирана престъпна група е задържано и иска да уведоми ръководителя на тази група, прокурорът да може да прецени, че това не трябва да се случва с цел да не се укрият доказателства или да се повлияе на свидетел. Както казах, този отказ може да се обжалва пред съд, като в тази връзка предлагаме и промени в редица закони, които, най-общо казано, уреждат правомощия, свързани със задържания – Закона за ДАНС, Закона за Митниците, Закона за военната полиция.
Това е основната промяна по повод на тази директива, най-важното, което може да се отбележи. Ако има въпроси, мога да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Стоянов.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания по така предложения Законопроект. Няма такива.
Благодаря, господин Стоянов.
Пристъпваме към гласуване по Законопроекта.
Който е „за” да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодаря Ви.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ, заместник-министър на правосъдието: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Преминаваме към последната точка в дневния ред е:
РАЗНИ.

Аз лично нямам коментар по нея.
Ако желаете Вие, можем да обсъдим нещо. Няма предложения.
Закривам заседанието. Благодаря Ви.


(закрито в 17,03 ч.)


ПЕДСЕДАТЕЛИ:

КРИСТИАН ВИГЕНИН


ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА




Стенограф:

Маргарита Крачунова