1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерски съвет на 05.10.2018 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, №802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11.10.2018 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

4. Разни

---

П Р О Т О К О Л

№ 47

На 24 октомври 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.
4. Разни
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Вече имаме кворум, можем да започнем днешното заседание.
Първо, трябва да приемем дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г.
4. Разни.

Други предложения по дневния ред имате ли, колеги? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред. Ако позволите, няма да я изчитам цялата отново.
По точката за Споразумението със Съединените щати от изпълнителната власт тук са: госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, госпожа Милена Димитрова – държавен експерт в тази дирекция, госпожа Петя Томова – главен експерт, и господин Ивайло Ангелов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, позволете ми първо, от уважение към Вас, да направя уточнението, че по стечение на обстоятелствата заместник-министър Маринела Петрова е в Брюксел и не може да вземе участие в днешното заседание. Заместник-министър Росица Велкова е на среща с Националното сдружение на общините в България във връзка с обсъждането на бюджета – именно в този час върви това обсъждане, затова моя е честта да Ви представя и двете точки.
По точка първа от дневния ред, във връзка с приемане и ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумение между правителството на Република България и Съединените американски щати, бих искала да предоставя следната информация: за целите на отстраняване на нарушения на правото на Европейския съюз повдигнато от Европейската комисия и съответно в закриване на процедура за нарушение на 20 септември 2018 г. относно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано през 1998 г. Процедурата е стартирана, тъй като Споразумението съдържа клаузи, с които се предвижда освобождаваме от мита и данък върху добавената стойност на внос или покупка на стоки или услуги за проекти финансирани от правителството на Съединените американски щати, които според Европейската комисия, излизат извън приложното поле на хипотезите на освобождаване от данък добавена стойност, изчерпателно изброени в Директива 2006/112 на Съвета и мита, които са конкретизирани, посочени в Регламент 1186 от 2009 г. на Съвета, за установяване на система на общността за митнически освобождавания.
С измененията, които се предлагат, се премахва изричното освобождаване от ДДС и мита върху покупки или внос на стоки или услуги, използвани във връзка с програмите за предоставяне на помощ, финансирани от американското правителство. Предвижда се тези публични вземания да се заплащат от съответните български бенефициенти или от Република България. Дава се определение и на термина „бенефициент“.
Споразумението за изменение бе сключено чрез размяна на дипломатически ноти на 20 септември 2018 г. и с Решение № 705 от 5 октомври 2018 г. на Министерския съвет.
Споразумението за изменение бе одобрено и предложено на Народното събрание за ратификация със закон. Министерският съвет в решението си приема още, че министърът на финансите следва да внесе съответния законопроект в Народното събрание, а след влизане в сила на Закона за ратификация, министърът на външните работи следва да уведоми правителството на Съединените американски щати за изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизане в сила на Споразумението за изменение.
По силата на същото Решение № 705 министърът на финансите следва да обнародва в „Държавен вестник“ Споразумението в петнадесет дневен срок от влизането му в сила. Това е съвсем накратко.
На разположение сме да отговорим на Вашите въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Имате ли въпроси, уважаеми колеги?
Аз имам чисто технически въпрос, ако позволите, госпожо Михайлова: каква е причината толкова време да се забави приемането на измененията в това Споразумение – възражения от американска страна или пропуск от наша? Какво можете да кажете по въпроса? Благодаря.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Предлагам господин Ивайло Ангелов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, да отговори.
ИВАЙЛО АНГЕЛОВ: С този проблем се занимавам от месец юни 2008 г. Първите няколко години проблемът беше чисто технически от американска страна. Някъде между 2009 г. и 2011 г. нямаше абсолютно никакво движение по поставения от страна на Европейската комисия проблем. След 2011 г., в 2012 г. започна някакво движение, но то беше изключително слабо – много се бавеха нещата. Реално движение имаше след 2014 г., но тогава от американска страна се получи непрекъсната смяна на екипите в Държавния департамент, който е във Вашингтон, после започнаха президентските избори и в крайна сметка това приключи след един много дълъг период на разговори, на срещи, на коментари.
По никакъв начин не може да се счита, че вината е в българската страна. Това, което искам да отбележа е, че България е може би единствената държава в Европейския съюз, която има такова споразумение със Щатите, на която й е наложена тази наказателна процедура – инфрийджмънт и американската страна дълго време не разбираше, защо се налага тази промяна.
През 2015 г. ние приехме единна процедура за възстановяване на платените държавни вземания от бенефициентите по проектите, с което беше удовлетворено желанието на американската страна, с финансови ресурси от техния бюджет да не се заплащат държавни вземания в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Ако няма други въпроси, да Ви поздравя за упоритостта. Десет години по-късно Споразумението ще бъде факт.
Който е съгласен да одобрим Законопроекта за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа , техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г., моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
С това изчерпваме точка първа от дневния ред. Да Ви пожелая успех и в пленарната зала!
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: По възможност със заместник-министъра.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Даже, защо не и с министъра, както се казва?! Това са Съединените щати не е…
Впрочем, приехме извиненията. Аз по принцип не съм склонен да разглеждаме законопроекти, когато отсъства представител на политическото ръководство, но в случая аргументите бяха убедителни, а и не искахме да бавим Споразумението. Както видяхме и дебатът не е твърде голям. Благодаря Ви за участието по тази точка.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, № 802-01-40, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ОКТОМВРИ 2018 Г.

По точка втора представителите на изпълнителната власт са същите.
Предлагам отново да Ви дам думата, госпожо Михайлова. Тук може би ще има по-голяма дискусия?
Заповядайте.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Изменението на Кодекса за застраховане, което предлагаме на Вашето внимание, е продиктувано от нашето задължение да въведем в българското законодателство изискванията на Директива на Европейския съюз 2016/97 относно разпространението на застрахователни продукти.
Съвсем накратко ще Ви представя основните изисквания, които се въвеждат с този законопроект. В съответствие с Директивата се предвижда, на първо място, повишаване на стандарта за знания и умения, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници и техните служители непосредствено заети с разпространението на застрахователни продукти. Законопроектът предвижда освен досегашните застрахователни посредници, наричани застрахователни брокери и агенти, да се въведат и нова категория посредници – такива, които извършват разпространение на застрахователни продукти, като допълнителна дейност, за което Законът съдържа определени и конкретни изисквания. Те ще подлежат на регистрация, трябва да отговарят на по-ограничени критерии за знания и умения, ще имат по-ограничен предмет на дейност и ще бъдат обвързани с определен застраховател.
На следващо място, измененията предвиждат и задължения на застрахователните посредници и посредниците извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност, задължения за разкриване на квалифицирани участия като условия за регистрация, също произтичащо от разпоредбите на Директивата. Въвеждат се нови правила за транграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него.
Ново изискване, на което искам да акцентирам, е увеличението на минималните застрахователни суми на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници – от 2 млн. 240 хил. 400 лв. на 2 млн. 500 хил. лв. за всяко застрахователно събитие, съответно от 3 млн. 360 хил. 600 лв. на 3 млн. 700 хил. лв. за всички събития за една година.
Въвеждат се също така и поредица от допълнителни гаранции за защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги, по-важните от които са: на първо място, въвежда се забрана за всички разпространители на такива продукти, да предвиждат възнаграждения, които създават противоречия със задължението да се действа в най-добрия интерес на ползвателя на застрахователни услуги.
Въвежда се и задължение за посредниците да информират ползвателите дали действат от свое име, от името на ползвателя или от името на застраховател, с цел яснота относно наличието на конфликт на интереси.
Друго задължение, което се въвежда, пак в същата насока, със същото изискване за защита интересите на потребителите на тези услуги, е задължението застрахователните брокери да предоставят съвет на базата на справедлив и личен анализ, когато е налице искане от ползвател на застрахователни услуги.
Въвежда се и задължение застрахователните посредници да разкриват характера на възнаграждението, което получават, дали то е комисионна дължима от застрахователя, или такса дължима от ползвателя.
Друго задължение, което се въвежда за разпространителите на застрахователни услуги, е да извършват проверка за потребностите и изискванията на ползвателите и да предлагат единствено застрахователни продукти, които съответстват на тези потребности и изисквания.
Ново задължение за предоставяне на стандартизиран информационен документ – застрахователният продукт, при сключване на застраховки по общо застраховане.
В Законопроекта е предвидена възможност за предоставяне на информация на ползвателите на застрахователни услуги на трайни носители, различни от хартия, както и чрез страница по интернет със изричното съгласие на ползвателя.
Прави се доразвиване на уредбата на предлагането на инвестиционни застрахователни продукти и се доразвиват надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор, предвид тези нови, засилени изисквания, към посредниците.
Това е от гледна точка хармонизационната част на Законопроекта. Правят се и някои други предложения, които са във връзка с публикувани в официален вестник на Европейския съюз, на 4 юли 2018 г., съобщение на Европейската комисия относно корекции – такова се правя регулярно – с цел отчитане на инфлацията на минималните суми предвидени в Директива 2009/103 на Европейския съюз – това е Платежоспособност 2, като се актуализират минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – от 10 млн. на 10 млн. 420 хил. лв. за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, и от 2 млн. на 2 млн. 100 хил. лв. за вреди причинени на имущество.
Като последна информация, която бих искала да Ви предоставя, тъй като е свързана с естеството и предмета на компетентност на Вашата Комисия, срокът за транспониране на Директивата, беше 1 юли 2018 г., и тъй като този срок изтече, системата автоматично генерира процедура за инфрийджмънт .
Нашата молба и апел са Законопроектът да бъде разгледан приоритетно и по възможност приет в кратки срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова.
Колеги, имате ли въпроси? (Обръща се към гостите.) Има представители от страна на застрахователите. Ако искате и Вие да се включите с коментари и въпроси?
Аз имам въпрос, който в някаква степен е отбелязан и в материалите, които получихме. Първо, да кажа, че както и в други случаи специално подчертавам, радваме се, че Законопроектът идва от Министерския съвет, има подробна таблица за съответствието с правото на Европейския съюз така, че това много улеснява и нашата работа, че всъщност това е и фокусът на това, което правим тук.
Да попитам: в оценката за въздействието на промените сте отбелязали, че е възможно да се повиши административната тежест за бизнеса, в случая застрахователния, и е отбелязано, че много е възможно малките застрахователи, малките фирми да не могат да отговорят на новите изисквания, които се въвеждат с този закон. Имате ли някаква ориентировъчна представа, евентуално, какъв процент от фирмите би засегнало това, доколко тези опасения са реални или просто теоретично предполагате, че това би ги затруднило значително до степен да излязат от пазара?
Второ, отбелязано е, че може да възникнат затруднения при предоставянето на тези обучения, които са предвидени. Предприети ли са на този етап някакви мерки, доколко това би било ангажимент на институциите и доколко на самия бизнес да го направи? Точно тук не ми става съвсем ясно – как това всъщност ще се реализира на практика?
Пак казвам, това не е пряко в компетенциите на нашата Комисия, тъй като нашата работа е да преценим доколко Законът съответства на изискванията на правото, но все пак, когато се прилага правото на Европейския съюз, трябва максимално да се улеснят операторите, които ще трябва да приведат съответно своята дейност към тази на законодателството. Това са моите въпроси – ако може да ги коментирате? Благодаря.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Само като обща бележка и след това мисля да дам възможност на колегите от сектора да дадат по-конкретна информация за ефектите и въздействието, които те виждат или очакват. Ние сме се придържали към рамката на Директивата. Мисля, че коректно сме въвели изискванията, но разбира се, винаги има национални специфики и ефекти, които не винаги могат да се предвидят, но както казахме и във Водещата комисия, ние сме на разположение между първо и второ четене, да отразим, да участваме в дискусия относно прецизиране на предложените текстове, които са рамката на Директивата. Ако разрешите, колегите от Асоциацията да вземат думата?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако сте готови, не сте длъжни, разбира се, но…?
Заповядайте.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, аз съм от Българска асоциация на застрахователните брокери. Тъй като ние сме фокуса на Директивата, може би е добре ние да Ви представим какво ще направи тази директива с бранша. Като цяло това, което казаха от Министерството на финансите и Комисията по финансов надзор, те са се опитали да транспонират Директивата с минимално изискуемите норми, както се казва. Нещо, което ние бихме искали да засегнем е това, че наистина тази директива въвежда доста тежък режим на обучение на нашите служители – не само на служителите на брокерите, но и на служителите на застрахователите. Ние вече сме дали своите бележки по това режимът на обучение да бъде леко модифициран, за да може да ни помогне в кратките срокове, в които трябва да го направим и наистина да премине гладко. Имайте предвид, че в бранша работят около 30 хиляди души и съгласно текстовете, които са тук – до 23 февруари 2019 г., всички тези хора трябва да минат на изпити, за да удостоверят това, че те са способни да продават застраховки. За нас това е излишно утежнение, което дава Директивата, защото в крайна сметка и днес ние Ви продаваме застраховки и не мисля, че го правим толкова непрофесионално, но ще го направим щом го изисква Директивата.
В тази връзка предложихме на Комисията по финансов надзор и съответно на Министерството на финансите да направят една промяна и да подсигурят рамка, в която застрахователни посредници, които имат административен капацитет, или асоциациите на застрахователните посредници сами да организират това обучение и съответно преминаването на изпитите, които Директивата ни задължава – това е първото.
Второто, което ни притеснява, са сроковете, които са дадени в Директивата. Разбирам, че ние сме изостанали с нейното приемане, но, за да минат 30 хил. души на изпит, за да се подготвим и ние да даваме такъв единен информационен документ на базата, на който да правим справедлив анализ, което изисква софтуери, подготовки и така нататък, този срок е твърде кратък и проучихме с колегите ни от страни – членки на Европейския съюз. Ще Ви дам пример с Чехия – там Директивата е транспонирана по-рано от нашата, но въпреки всички, специално за обучението са дали срок от две години, за да могат всички служители на застрахователи и брокери да преминат първоначалните изпити. Не знам, може би Вие сте най-компетентни в това, възможно ли е такава промяна да се направи и при нас, за да се даде някакъв отлагателен срок? Не че казваме, че срокът трябва да е точно две години както в Чехия, но едни разумни, примерно 6 или 8 месеца, биха ни спестили много усилия.
Относно това, дали ще повлияе като цяло на пазара – да, със сигурност ще повлияе, ще има наши колеги, които нямат административен капацитет и които не могат да се справят с това. Тези структури или трябва да се обединят, за да създадат административен капацитет или просто да напуснат пазара. В крайна сметка това е Директивата – ние няма какво да направим.
Надявам се, че съм бил изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Предполагам, че има такава възможност. Естествено, разбирам, че без да искам, съм уцелил от това, което прочетох, че имаме сериозен проблем там. Знаете, че това, което може да направи нашата комисия е, на първо четене да одобри или да отхвърли Законопроектът, но Водещата комисия е тази, която вече на второ четене може да нанесе тези корекции, за които Вие говорите и ние бихме могли да препоръчаме да се търси тази възможност. Предполагам, че колегите във Водещата комисия не биха искали, както и Вие, разбира се, като министерство, да затрудните процеса. По-добре да изпипаме нещата и да не създаваме излишни проблеми, когато може да се отложи малко. Фактът, че Вие казахте: „автоматично влизаме в процедура на нарушение“. Тези процедури са разтегливи, така да се каже, но не бива да бъдем по-католици от Папата винаги, при положение, че други страни явно проявяват по-голяма гъвкавост. Бих го отправил и аз като препоръка. Пак казвам: ние не можем да направим повече от това, но надявам се да го отчетете. Какво мислите по този въпрос, госпожо Михайлова?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Във Водещата комисия по бюджет и финанси имахме подобен дебат. Поехме ангажимент между първо и второ четене, в рамките на експертната група, която ще работи за прецизиране на текстовете, да обсъдим всички възможни хипотези и да изберем най-приемливия и за бизнеса подход. На разположение сме да го обсъдим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, за което.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, след като чухме за съответните срокове, които залага Директивата и нейното изпълнение, идва въпросът защо ние сме се забавили с въвеждането на законодателството на тази директива?
Вторият ми въпрос е: казахте, че със Законопроекта се допълват кореспондиращите надзорни правомощия на Комисията за финансов надзор, дайте малко повече информация? По какъв начин се допълват?
От Вашата страна има искане за приоритетно разглеждане на Законопроекта. Водещата Комисия вече го е разгледала. Има съответното становище. По-скоро тук упрекът е към господин Вигенин, че все пак е необходимо в такъв тип важни законопроекти да присъства представител на политическия кабинет на Министерството на финансите. Ние не сме длъжни да разглеждаме този законопроект. Водещата Комисия е достатъчна като представителство за разглеждане в пленарната зала. Така че редно е, господин Вигенин, да имаме представител на политическия кабинет на Министерството на финансите, за да имаме по-точни и по сигурни отговори от тяхна гледна точка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Абсолютно сте права, госпожо Грозданова. Един от нашите проблеми като Комисия е, че не знаем всеки пък с каква приоритетност ще бъдат гледани законопроектите. И понякога се налага да реагираме бързо и без на практика да имаме избор, тъй като Законопроектът вече е в дневния ред на Народното събрание.
Разговарял съм с госпожа Караянчева малко по-отрано да получаваме информация – кога се очаква тези законопроекти да бъдат гледани, кои са приоритетни, защото реално погледнато можехме и миналата седмица да направим това. Понякога изчакваме Водещата комисия да се произнесе, което смятам, че е логично.
Така или иначе в тази ситуация сме. Ще предадете, надявам се, на заместник-министрите, а може би и на министъра, че занапред очакваме все пак да се направи необходимото да се прояви уважение към Комисията – все пак това е Народното събрание и другите въпроси би трябвало да остават на заден план в такива случаи.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за да отговорите на въпроса на госпожа Грозданова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Господин Савов ще Ви отговори за надзорните правомощия по-детайлно.
В първите шест месеца на Българското председателство, ние бяхме активно въвлечени в преговорния процес и може би това също е една от причините за забавяне транспонирането на Директивата. По тази директива успяхме да договорим включително отлагане срокът за прилагане на Директивата – 1 октомври тази година, но срокът за транспониране остана 1 юли 2018 г.
В тази връзка не само България, но и много други държави имаха проблеми с транспонирането в срок. Това беше искане на много държави – членки да бъде отложен срокът за транспониране за по-късен етап, но беше прието само срокът за прилагане да бъде отложен. Екипите на Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите, предвид всички тези затруднения и наистина многобройните досиета, които имахме – повече от 25 на масата по финансовите услуги – може би са една от причините за забавяне, но с колективни усилия успяхме да се справим и да транспонираме Директивата. Това е като аргумент.
ВЛАДИМИР САВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член съм на Комисията за финансов надзор и изпълняващ правомощията на заместник-председател по застрахователния надзор.
Ще отговоря на втората част на въпроса на госпожа Грозданова. Допълнителните надзорни правомощия, които се дават на Комисията за финансов надзор, във връзка промените върху надзора и изискванията за дейността на застрахователните посредници, са в няколко аспекта: разширява се възможността за събиране на информация, за целите на мониторинга на пазара, на застрахователни продукти; доразвива се уредбата за оповестяване на наложени принудителни мерки и наказания, за да се постигне баланс от една страна на превантивния ефект на тези мерки като се оповестяват, а от друга страна да се създадат гаранции и да не се публикуват лични данни, и такива, които да застрашат стабилността на пазарите или пък да причинят прекомерни вреди на заинтересованите лица; доразвиват се разпоредбите за обмен на информация във връзка с добрата репутация, съответно лицата в разпространителите на застрахователни; разширява се приложното поле на принудителните административни мерки, които да се прилагат към застрахователни брокери спрямо сегашното поле. Тоест има едно разширяване на надзорната и санкционираща дейност на Комисията по финансов надзор, спрямо застрахователните брокери с цел по-добра защита правата на застрахованите лица.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: През кои нормативни актове е това въвеждане на такива наказателни мерки?
ВЛАДИМИР САВОВ: В същия Кодекс.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Същия? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Савов.
Извинете, че не Ви обявих в началото, че присъствате, тъй като Комисията за финансов надзор има също водеща роля в дебата по този законопроект.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г., моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
С това изчерпихме и точка втора от дневния ред.
Нека Ви пожелая успех в пленарната зала утре, както се очертава. Ще се постараем нашия Проект на становище също да стигне навреме, така че да бъде представен утре.
Благодаря Ви, господа за участието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ.

Информирам Ви, че с нас са: Карина Ангелиева – заместник министър на образованието и науката, и Кирил Гераклиев – ръководител на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Днешното изслушване е част от поредицата изслушвания, които правим по оперативните програми, преди края на годината и преди началото на подготовката на Годишния ни доклад.
Госпожо Ангелиева, на Вас ли да дам думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е удоволствие да бъда в този състав на Комисията на Народното събрание.
Ще помоля малко за Вашето внимание! (Презентира се докладът.)
Решихме да направим презентация днес, защото мисля, че повече от една година не сме били тук и исках да споделя с Вас напредъка в изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Някои от Вас знаят, за други бих искала да обърна внимание, че от 3 септември 2018 г. поех тази позиция и в моите функции е допълнително да осъществявам мониторинг на Програмата. Ще ръководя програмирането на новия програмен период, което също е факт и от значение за това, какво приоритизираме в Министерството и колко важна е за нас Програмата и нейното ефективно изпълнение.
Съдържанието на презентацията е свързано с Доклада, който Вие получихте. Той е малко подробен. Опитахме се максимално да го съкратим, но самата програма е два много големи компонента. Тя покрива целия спектър на образование и наука, така че някой път е трудно на една страница да се опишат всички важни елементи, които искаме да Ви представим, накратко днес.
Разбира се, важен елемент е финансовото изпълнение. Накратко ще Ви представя и предстоящите процедури, а и някои изменения в Програмата, за които съм убедена Вие сте чули. Първо и най-важно, искам да обърна внимание, че последната една година беше много важна за нас. И всъщност за ефективното изпълнение на Програмата ние създадохме самостоятелна изпълнителна агенция. Това беше съпроводено с укрепване на капацитета на този управляващ орган. Тук, Ви представям графика, на това какво в момента представлява Агенцията и всъщност тук сме изброили препоръките на Одитния доклад на Комисията.
Програмата имаше някои дефекти свързани с независимостта на Изпълнителната агенция. Днес мога с голямо задоволство да кажа, че Агенцията работи изключително добре под вещото управление на господин Кирил Гераклиев и ежедневно голям процент от нашата работа отива именно в това, да укрепваме и капацитетът на управляващия орган. Бяха обявени редица нови конкурси за свободни позиции, но с това, разбира се, не се изчерпва работата в това отношение.
Предстои ни още доста работа, не само обучение, но и нови конкурси, свързани със специфичните длъжностни характеристики, като инженери и експерти, свързани с мониторинга на проектите по научната ос.
Тук показваме най-общо за Ваша информация финансовото изпълнение по приоритетите в милиони лева. Виждате, че всъщност 80% – над един милиард, е одобреният ресурс от Комитета по наблюдение. Непрограмираният ресурс е около 20%. В момента на уебсайта на Изпълнителната агенция сме качили индикативната програма за 2019 г. Набираме предложения, информация от бенефициентите, какво и как смятат браншовите организации, но провеждаме и много срещи със секторните дирекции в Министерството. Има вече сектори, в които определено ще поставим акцент, общо-взето се ориентираме – това е секторът на висшето образование.
В момента сме края на 2018 г. – ключов период. От тук насетне е важно да програмираме добре нещата, така че да няма риск при изпълнението на Програмата, да няма финансови загуби, но и друго нещо много важно – да изпълним поставените индикатори, защото Програмата е създадена с една цел и тя е да осъществяваме успешно политиките на държавата в сектор „Образование и научни изследвания“.
Тази таблица също, само по себе си, е много важна. Тя дава отделна разбивка на одобрен бюджет, бюджет по обявени процедури, договорени средства. Ще имате възможността, ако имате и някои по-конкретни въпроси, господин Гератлиев ще се включи, а и аз ще Ви отговоря. Има малък процент, който е показан в червено. Това е разликата от последната промяна в Оперативната програма, а именно тези 100 милиона, които ние трансферирахме към Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Виждате отражението върху бюджета е много по-малко – под 10% и всъщност минимално по отношение на сертифицираните средства – 0,8%, общо-взето, това ще е реалното отражение.
Днес исках, освен няколко политически послания, конкретно да има цифри, защото хубаво е като говорим да има конкретни доказателства, а не да се осланяме само на слухове и друга информация в общественото пространство.
По отношение на финансовото изпълнение на одобрения бюджет, виждате разликата с миналата година и наваксването в някои сектори, повече подплатени верифицирани средства, особено верифицирани процентно, 200 – 300 пъти повече от това, което беше. Огромно усилие беше вложено в това., Разбира се, има още какво да се желае, но направихме голям напредък и затова допринесе структурирането на отделно звено.
Няколко неща за оперативното изпълнение на Програмата. Какво ще рече това? Какво се крие зад цифрите? Програмата, както казах, е с една цел. Нейният дизайн беше именно това да подпомогне реформата в образователната система, тоест да има синергия между изразходването на средствата от структурни фондове, съобразно националните програми, Програма „Еразъм“и Програма „Хоризонт“ на Европейския съюз, тоест да няма дублиране, да има препокриване. Ние много разчитаме на средствата от структурните фондове. Вие знаете, това е изключително силен инструмент за провеждане на политиките в сектора, които в момента правим.
Конкретно като цифри, виждате, те са огромни – над 355 хиляди деца и ученици реално. Казвам деца и ученици, защото има мерки за предучилищно образование, са включени вече в дейности. Реално това са бенефициенти, бройка реално участващи – тя ще нарасне до края на програмния период. Само в предучилищното образование имаме над 3000 деца в 34 детски градини. Ние имаме и други програмни инструменти, като норвежкия механизъм, където имаме, общо-взето същите цифри. Тоест не само тук разчитаме на тази изключително важна дейност за предучилищна възраст.
По отношение на етническите малцинства и интегрирането на ромите, това е много важно и за Комисията, това е една от ключовите теми и в предварителните условия, и в европейския семестър. Специално такива от уязвими групи над 11 500 деца вече са участвали, предвид че имаше замразяване на Програма „Бавно тръгване“, мисля че направихме възможното – максимално. Казвам, не е достатъчно, но е един много добър напредък.
В областта на училищното образование винаги има знакови или любими проекти, това е „Твоят час“, като и в предишния програмен период „Успех“. Това е много положителен, много позитивен Проект – над 322 хиляди ученици са включени в допълнителни, извън класни дейности. Това е една от темите, където и родители и учители, и Комисията – всички, са доволни, което е хубаво. Хубаво е и нещо положително да си говорим, а не само за предизвикателствата и проблемите.
Продължава, разбира се, подкрепата за кариерното ориентиране и кариерните центрове. Там има какво да се желае по отношение на кариерните центрове в университетите, но по отношение на индивидуалните консултации, свързани с ученици, с тяхната професионална реализация, връзката с пазара на труда, в момента сме в доста добро ниво на покриване на индикаторите.
По отношение на професионалните гимназии в страната сме подкрепили над 300 професионални гимназии, в които функционират 380 учебно-тренировъчни фирми. Тук трябва да кажа, че очакваме нови операции в този сектор догодина, свързани с надграждане на Проекта „Домино“. Доколкото знам, днес е имало разглеждане на Закона за професионалното образование.
За нас, разбира се, е важно да видим Вие законодателите какво ще приемете и решите и след това правилно да поставим Програмата, така че да изпълнява и целите на политиката.
Стипендиите в областта на висшето образование – това ни е добра практика и върви много добре – имаме над 300 хиляди студенти.
В първа ос. Първата ос се финансира от Европейския фонд за регионално развитие. За нас това беше голямо предизвикателство. Мисля че наваксахме доста. Обиколили сме реално почти всички центрове. Проектите са над 12 – за „Върхови постижения“ и за „Център по компетентност“. Петдесет и седем научни институти участват в тези 12 проекта – не говорим за ограничен кръг от научни организации или университети. Ние покриваме най-добрите научни организации в страната с потенциално развитие в ключови области на интелигентната специализация. Над 1200 учени, реално, са се включили в тези дейности. Центровете сега стартираха и заради това създадохме една ефективна програма, реално да следим какво се случва, и да се срещаме с бенефициентите, за да им помагаме, но те стартираха, което е добрата новина.
Не на последно място, разбира се, е Програма „Финансирай мерки с учени през целия живот“. Направени са курсове за ограмотяване и усвояване на учебно съдържание, където над 3000 души са се включили досега.
Накратко за предстоящите процедури – най-късно до месец март смятаме да стартираме процедурата за активно приобщаване в системата на предучилищно образование – това са големите системни проекти за 82 млн. лв. Процедурата е за процеса на ранно обхващане и образователно приобщаване на децата.
Предстои процедурата „Подкрепа за успех“, която ще обхване 2 хиляди училища – бюджетът е 130 млн. лв.
Процедурата „Образование за утрешния ден“ – идеята е да реализираме чрез този проект стратегическа национална визия за дигитализация на образованието. Днес разбрах, че Министерският съвет е приел нашето предложение. Обърнахме се към Комисията за една помощ за структурирана мярка, която да ни помогне да планираме съвместно с независими, международни експерти какво и как да реализираме като образователен облак. Да не стъпваме само на това, което ние си знаем, а да се поучим от опита на другите.
Така че тук исках да подчертая, че не е само да планираме нещо предстоящо, но то винаги трябва да се види в компонентата на образованието с какво е свързано. Както казах, демаркацията е много важна. Важно е да има и устойчивост след това чрез други политики на Министерството – да не се загуби този напредък, който досега имаме.
Малко предистория по отношение на изменението на Оперативната програма – това не е нещо ново, не е нещо изневиделично – имахме обсъждания със заинтересованите страни още февруари – май месец. Комитетът по наблюдение реши за тази промяна изменения в Оперативната програма на 29 юни 2018 г., а на 4 септември 2018 г. Министерският съвет прие решението за прехвърлянето на 100 милиона от приоритетна ос 1 към Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“. Изпратили сме Програмата за официалното одобрение на Европейската комисия.
Ще изчакам и Вашите въпроси, ако имате такива. Ще Ви обърна повече внимание за необходимостта от тази промяна.
Мога само да кажа, че за последния месец и десет дни, в седмицата имам по три дни срещи с колегите от Министерския съвет, Централното координационно звено и Министерството на икономиката. Мога само да споделя, не очаквах, обаче работим общо-взето изключително добре като един екип. Това може би показва, че някой ден ще бъдем заедно – науката и иновациите, в един административен орган. Ще видим кога – някой ден, но работим изключително добре и смятам, че операцията всъщност ще постави началото на възможността и чрез национални инструменти ние да финансиране съвместни проекти с индустрията, защото има необходимост от приложни изследвания – нещо, което много липсва в България.
Знам, че за Вас е важна темата за опростяването и какво правим за подобряване на положението и самите процедури за бенефициентите. Не е лесно – много са големи проектите. Добрата новина по първа ос 1 е, че всъщност самите наши бенефициенти имат огромен опит от Рамковата програма на Европейския съюз. Това не са учени, които сега започват и прохождат, но, разбира се, имат нужда от подкрепа и затова господин Гератлиев и неговият екип направиха екипи. Общо взето за всеки център – определен екип от няколко души, които са в ежедневен контакт, и правят посещения на място. А вече на малко по-високо ниво, включително с ректорите и директорите от Българска академия на науките и Селскостопанска академия, ние правим и срещи, на които коментираме и много важни въпроси като синергия на центровете с новите научни програми, които започнахме или с инструментите, които има Фонд „Научни изследвания“, за да държим общо-взето картината и да видим къде има проблеми, за които ние можем да им помогнем.
Планираме, разбира се, и обучения, не сме ги стартирали още. Например за мениджърите на тези центрове, за счетоводно финансовото осигуряване и изпълнение на проектите, защото все пак знаете, че бяхме длъжни, години наред, на научния сектор му. Това са големи средства, които въпреки опита на много учени се нуждаят също и от нашата подкрепа – не само от пари, но нуждаят всъщност и от знания, и от друга помощ, която пък ние можем като Министерство да съдействаме и да осигурим, включително с помощна на Комисията, с която работим много добре.
Съжалявам, че отнех малко повече време. Надявам се да съм била полезна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Не сте отнели много време, тъй като тази Програма е важна за нас. Следим я от самото начало доста отблизо и може би е Програмата, която най-често обсъждаме. Иначе не сме Ви изслушвали от известно време, но това не означава, че не сме Ви следили междувременно. Работата си върви.
Преди да дам думата за въпроси, да кажа все пак и няколко добри думи като общо впечатление. Първото изслушване, което направихме, може би беше някъде в началото на мандата, трябва да кажа – изглеждаше доста безнадеждно, но постепенно нещата се понаместват – виждаме и резултатите поне в числата. Един от въпросите, който ние самите обмисляме и обсъждаме как да стане, е да измерим реалния ефект на това, което се прави. Поне от гледна точка на числата и нещата, които досега са свършени, изглежда впечатляващо – пак казвам: на фона на равнището, от което стартира Програмата.
Аз може би да си кажа двата въпроса и да дам възможност на колегите? Ние миналата седмица изслушахме Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Там коментирахме накратко въпросите за концепцията за иновационните центрове. Общото впечатление е, че тази концепция е доста сложна и може би ще бъде трудна за реализация. От друга страна, очевидно това е една от възможностите парите по някакъв начин да бъдат спасени и да се реализират в нещо реално. Все пак Вашата оценка? Ясно е, че това е процес, сигурно правите всичко възможно, но сега тепърва предстои обсъждането на тази концепция.
Как виждате, дали все пак не може да се мисли за известно опростяване на изискванията, тъй като според нашите експерти много малко са субектите, които биха могли да отговарят на тези сложни проекти и изисквания така, както са заложени? Този опит за спасяване на Програмата да не се окаже проблематичен накрая, на последния етап? Горе-долу как виждате това?
И вторият елемент: по принцип моето впечатление е, че образователната среда за активно и социално приобщаване е много ключова за проблема малцинствените групи, така да ги наречем, и не само, разбира се, но там проблемът е особено тежък.
В отчета, който сте дали аз не знам дали не е някаква грешка, но ако не е, не е много впечатляващо, че до този момент 18 ученици и младежи са участвали в „Мерки за образователна интеграция и реинтеграция“ в рамките на финансирания от НОИР проекти, където коментирате етническите малцинства и маргинализирани и уязвими групи – това е безкрайно малко. Според мен тази ос трябва да се насочи приоритетно към тези групи. Като говорим за връзката образование – бизнес, именно тези групи се очертават единственият реален, или поне недотам използван към момента, източник на работна сила. Трябва да се види какво повече може да се направи да насърчите специфични мерки и специални усилия именно към тези групи и през тази програма. Има и други мерки, и други институции, които отговарят за това, но тук има реални пари и реални възможности и сигурно може да се направи повече. Просто трябва да се направи повече в тази сфера! Това бяха моите коментари, колеги.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също съм учуден от темпа, с който се е работило през тази година и нещо от последната ни среща, защото състоянието на Програмата в началото на мандата беше отчайващо, тъй като бяха закъснели процедурите. Имахме изключително некомпетентно ръководство в продължение на две, две години и половина в тази програма. Мога само да приветствам това, че Вие вече имате договорени почти половината средства, което не е никак малко.
Моят въпрос е свързан с това: дали в Програмата се обръща достатъчно внимание на изграждането на тези четири центъра за върхови постижения, защото знаем, че в миналия програмен период ние изпуснахме да направим каквото трябва в това отношение? За тези осем центъра за компетентност разбрахме, че нещата там тръгват, но въпреки всичко имам опасения, че в България нещата, така да се каже, вървят след събитията. Имам опасенията, че тези центрове ще се превърнат в едно боричкане между различни групи от учени, което е характерно за българската среда. В това отношение ми се иска да бъдете малко по-експедитивни, защото във всички случаи ще тръгнат оспорвания, ще тръгнат разправии, характерни за научната общност в България, за да можете да ги парирате и да Ви остане време в края на краищата да усвоите средства. Това, че вече сте прехвърлили 100 милиона безнадеждно загубени, които не могат да се използват, не е добре. Аз не го оценявам добре.
Другият ми въпрос е, тъй като не чух в изложението си не можете да кажете всичко, но за програмите, които засягат работата с ромите в средното образование? То е много важно, за да мотивира учителите да работят и там ми се струва е заровен проблемът с ромското население. Те като стигнат до седми и осми клас, като вземат книжките и напускат училище, а трябва да бъдат задържани и приобщавани по-нататък да продължат да учат. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелиева, господин Гератлиев! Преди всичко, да Ви поздравя с позицията! Наистина важна и отговорна. Да поздравя и господин Гератлиев, който до този момент се бори юнашки, за това да се постигнат тези резултати на програмата. Наистина са много удовлетворяващи. Имайки предвид стартовата позиция и аз да се присъединя към мнението на колегите си.
Спомняме си в ретроспекция, че наистина тежки бяха констатациите и на Европейската комисия. Те бяха изразени в предварителен одитен доклад, доколкото си спомням в началото на миналата година, мисля месец февруари.
Молбата ми е да представите накратко резултатът, който е констатиран от Комисията след действията, които бяха предприети от управляващия орган. Предполагам, че има окончателен одитен доклад? Какви са констатациите и мнението на Комисията, относно предприетите мерки и действия?
Относно ходът на Програмата безспорно предизвикателство е преди всичко изпълнението на Приоритетна ос 1. В този смисъл Вие засегнахте на кратко в изложението си, а и в информацията е предоставен преглед на действията, които се предприемат за подпомагане на бенефициентите. Ако може малко да разкажете с повече детайли за това, по какъв начин подпомагате бенефициентите и методически и чисто оперативно? Споменахте, че се предвиждат обучения. Как взаимодействате за това да улесните изпълнението на проектите? Респективно, става ясно от информацията, която сте предоставили, че са се ангажирали инструменти към Комисията за осигуряване на техническа помощ – „Джаспърс“, „Джи Ер Си“, „Интеррег Юръп“. По какъв начин ще осигуряват подкрепа тези инструменти? Имате ли вече яснота за начина, по който ще се взаимодейства с тях?
Последният въпрос: в изложението си накратко Вие споменахте, че започва работата по програмирането на новия програмен период. На каква фаза сте и как виждате процеса по програмиране във времето? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Други въпроси? Няма.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Изключително много Ви благодаря за въпросите. Всъщност Вие сте много прями и откровени, благодаря Ви, аз също ще бъда. Ще засегна няколко важни въпроси, които аз виждам и ще дам думата на господин Гераклиев за по-подробна информация.
Действително има техническа грешка в Доклада – става въпрос не за 18, а за 18 хиляди. Разбира се, това не е достатъчно предвид, че бяха 220 хиляди децата, които обхванахме от механизма за отпадане на ученици, очевадно 18 хиляди не е голяма бройка, но тя ще нараства. Може би малко пришпорих накрая, но всъщност планираме много големи мерки – за ромите и за приобщаването и връщането им обратно в системата на образованието. Едната схема ще е за 82 милиона, другата за 130 млн. лв. През месец ноември ни предстоят преговори с Комисията – има и Комитет по наблюдения, но те ще стартират през месец март най-късно. Не мога, разбира се, да крия и нямам полза от това, че моят поглед в момента е основно в Приоритетна ос 1, защото отговарям и за научната политика в България, а трябва да има синергия и синхрон в нещата, които правим.
От друга страна, как да кажа това е една много измъчена и много искана мярка. Участвам в процеса от 2012 г. и знам колко много се нуждаехме от това нещо. За съжаление в някакви аспекти повторихме някои грешки от миналото. Мога само да кажа, че и в предишния програмен период, като междинно звено, а не като управляващ орган, имахме в един момент риск от загуба на 200 млн. евро и накрая стигнахме до 20 млн. евро, които прехвърлихме успешно на Министерството на труда и социалната политика. Какво показва това? Показва, че сме ентусиасти и не се предаваме. Но, сериозно на въпроса, очевидно има риск Приоритетна ос 1, затова ние направихме много големи постъпки с това да работим ефективно не само с генерална дирекция „Регионална политика“, но и с генерална дирекция „Наука и изследвания“ и да почерпим много от опита на останалите държави членки, особено от новите държави-членки, които всъщност имаха подобни вече изпълнени схеми в предишния програмен период. Реално се опитваме да приложим този модел и този опит в центровете за върхови постижения.
Същевременно Вие, господин Петров, казахте нещо много важно и за съжаление това е истината, а именно: едно боричкане, което усещаме в научния сектор. То не трябва да ни позволи Програмата да се провали, защото всъщност обезсърчаваме и новото поколение изследователи и учени, които да се върнат в страната. Затова ние планирахме две други мерки, за да има повече доволни в системата, но и да не оставим обезкървена цялата научна система. В момента планирахме и успешно стартирахме 10 национални научни програми за повече от 20 млн. лв., в които всъщност ще правим научни изследвания. Те ще работят в синхрон да се подобри инфраструктурата, за да няма оплаквания, че има липса на свежи пари за наука. Отделно стартирахме програма за млади учени – 16 университета и БАН получиха над 16 млн. лв. само за заплати за млади хора. За съжаление не можем да запушим всички липси в науката и ние се опитахме по този начин.
Започна изпълнението и на проекти с чисто национално финансиране, включени в Националната пътна карта за научна инфраструктура. Аз лично не съм много доволна от резултата, но те сега тръгнаха. Ще правим международна оценка догодина. Нека да видим как вървят нещата, но реално много водещи инфраструктури, които участват в големи европейски мрежи, от астрономи до ядрените изследвания, и там получават средно по един два милиона, което за нашия научен сектор – това е много голямо нещо. Не че е достатъчно, но както казах толкова дълги години изследователите не са и абсорбирали такива големи пари на национално ниво.
Госпожа Василева зададе много важен въпрос: какво правим, за да им помагаме? Както казах, ние помагаме на изследователите, но трябва и на себе си да помогнем, защото не сме управлявали такива големи средства за наука и изследвания. В Програмата на правителството и в нашата програма, искаме най-накрая да реализираме нещо. Не искам да прехвърлям топката на предишния мандат за това, което е било в Министерството – не е редно, но за съжаление, не се направиха постъпки по реализацията на независим самостоятелен орган – Агенция за научни изследвания и иновации. Сега това също е на дневен ред. Мога да кажа: виждаме новото програмиране, разговора за следващия програмен период наравно с това ние да структурираме едно самостоятелно звено, където, първо, да има повече администрация – често ни обвиняват, но нашата дирекция „Наука“ – са 12 души – мога да кажа: много кадърни хора с опит, но не са достатъчно.
В момента имаме проблеми, защото мисля, че Фонд „Научни изследвания“ заработи много добре. Поне засега сме в много добри отношения – направихме нов правилник, въведохме само електронно подаване и оценка, общо взето няма напрежение с оценителите – всичко е добре, но там, не можем да финансираме програми съвместно с бизнеса.
Миналата година имахме такъв случай: дойде индустрията при нас, готови да дават средства по съвместни програми – говорим в порядъка на три, пет милиона, реално да вземат резултати от БАН, от университетите и да ги приложат в индустрията. Но, ние не сме верифицирали Фонд „Научни изследвания“ по държавни помощи и така нататък, той не работи и няма как да даваме пари в такива проекти. Ние много изкъсо следим регионалните центрове. Направихме много срещи с изследователи, които имат много приложни разработки. Често се пропуска в България, включително и от нашите колеги, които водят само индустриална икономическа политика, че към 40% бенефициенти на Рамковата програма „Хоризонт 2020“, говорим за милиони евро – това са малки и средни предприятия от България. Повечето от тях са стартиращи компании, които са на бивши хора от науката – това е нормално, има хора с опит. Това казах и на нашите колеги: трябва да почерпим от този опит – какво да седнем да измисляме…
Прави сте, на мен лично ми се видя малко усложнена процедурата. Разбира се, ние трябва да сме наясно, че ще искаме за научните организации, които участват – те няма как да дават съфинансиране 50%. Това са елементи, които ние си защитаваме –нашите си бенефициенти, нашите си заинтересовани организации. Обсъждаме различни варианти, например, съвместни програми в тези регионални центрове – това, което Ви казах – индустрията да дава пари, ние от Програмата да ревизираме, чрез ваучерна и друга система, проекти от съвместен интерес за учени и бизнес. Знаете ли до какво решение стигнахме онзи ден и не без подкрепата на Централно координационно звено?
В крайна сметка решихме да проведем консултации по региони. Ние имаме голям опит – не искам нищо да казвам. В Брюксел каквато и информация Ви трябва – отиваме и с Комисията имаме страхотни отношения, опитът на другите държави – да, но ние в България си имаме специфична среда, просто е различно. Не съм толкова наивна, за да кажем, че ще вземем този модел и тук ще го приложим – няма как да стане. Най-малко манталитетът пречи, ако не и законодателни различия има в…
В порядъка от 1 до 15 ноември ще направим, но Кирил Гераклиев сега ще даде малко повече информация, срещи на регионално ниво, ще съберем информация какво мислят хората. Поканили сме бизнеса, поканили сме браншови организации, колеги от „Ентърпрайс Юръп нетуърк“, фирми с проекти по голямата Програма „Хоризонт“, за да ни дадат и те идеи. Тоест не сме поставили бенефициентите в България, а и Вас пред свършен факт.
В момента се готвят нещата и аз съм готова отново да Ви информирам за новия програмен период. Само ще кажа, госпожо Василева, тук може и малко наивно, но съм убедена, че заедно, всички зрънца в изпълнителна и законодателна власт, можем да се обединим около това, че е крайно време да планираме нещата заедно, да си защитаваме и националните интереси, но и да вървим в крак с това, което се случва в Европа.
В момента водим много тежки преговори по „Хоризонт Европа“ – това е новата рамкова програма за наука и иновации за 100 млрд. евро. България усвоява досега 0,1%. Не трябва ли заедно да си поставим една цел – 1% да вземем да усвоим от тази програма, което ще стане, ако имаме тези звена на национално ниво, иначе просто няма как да стане.
Хубаво е да вървим и по отношение на приоритети – там обсъждаме съвсем тематични клъстери – от климат до океани, от чисти води до изкуствен интелект и така нататък. Ние трябва да вървим в синхрон с тези приоритети, за да може да абсорбираме средства и правим мрежи. Това, което в момента ни куца и виждам, че е предложено от Комисията – сега е на дебати в Съвета, едно от екзанте условията е да бъде именно интернационализация. Честно да Ви кажа, мисля, че проспахме този период. Трябва просто да вървим в повече международни мрежи, повече сътрудничество с международни партньори, защото иначе много се капсулираме и нивото не ни е много високо.
Аз се възползвах пак от Вашето търпение, но много хубави въпроси, благодаря за което.
Гератлиев, моля те да допълниш – сигурно много неща съм пропуснала.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Не, останаха само два въпроса, на които не е отговорено.
Аз само ще добавя, че сте много прави и в остротата на въпросите, които задавате, защото проблемите са на линия. Аз мисля, че посоката, която Министерството пое още от миналата година е правилната, включително и с подкрепата на госпожа Ангелиева ще съумеем да подготвим и новата програма по начин, по който да не предизвиква скандали в тази общност, която е достатъчно разделена, а напротив, да допълва усилията, които се полагат от миналата година.
Две неща останаха без отговор и това са: резултатите от работата по Одитния доклад, както и инструментите с подкрепата на Комисията, по които започнахме работа.
Накратко, Вие много добре знаете, че предварителния одитен доклад постави много остро въпроса за разделение на функциите, предвид, че Министерството продължава и ще продължава в следващия програмен период да бъде наш конкретен бенефициент. Това е необходимо, за да бъде довършена реформата в сферата на предучилищното, училищното и висшето образование и науката.
От тази гледна точка всичките стъпки, които предприехме от миналата година, включително и отделянето и създаването на Агенцията, бяха идентифицирани от страна на одиторите на Европейската комисия. Знаете, че през месец май средства бяха размразени и ние започнахме така наречения процес на сертификация – вече реално ние възстановяваме средства от страна на Европейската комисия.
Внесен е Доклад, който бе възстановен още преди лятото. В момента внасяме втори и планираме през ноември и декември да внесем още два. По този начин ние ще съумеем да направим така, че в тази година няма да има загуба на средства от Програмата.
Да, трансферът се наложи, но той се наложи поради това, че наистина е необходима водещата роля на бизнеса. Няма как през нашата програма предприятията да бъдат водещи – няма как да се случи това нещо, затова и тръгнахме в посоката на този трансфер. Ние работим заедно с колегите от другата програма.
Да, нещата изглеждат сложни затова са и срещите, които подготвяме във формат – двете министерства, ЦКЗ, двата управляващи органа. Тези срещи започват от 5 ноември, като се планира да бъдем в шест града. Няма да го направим само тази година и да спре, следващата година отново ще има поредица от срещи. Навярно Програмата може да бъде стартирана и обявена някъде в средата на следващата година.
Концепцията вече е публична – на двата сайта е на управляващите органи, така че можете да виждате и напредъка ни. След срещите ще имаме анализ, който също ще публикуваме на страниците на управляващите органи, като по този начин ще държим всички заинтересовани страни информирани какво се случва.
Предварителният доклад е вече окончателен. В общи линии всички констатации са затворени – такава е процедурата. Това се случи през месец август 2018 г., и оценката е, че системите функционират. Това е важно да бъде продължено.
Естествено, нашите предизвикателства в ос 1 са ясни – там се предприеха, и благодарение на Ваши препоръки още от миналата година, поредица от стъпки, които ние подготвихме като План за действие в управляващия орган и съвестно изпълняваме. Близо сме до бенефициентите. Нарочно правим месечни срещи с тях – един път във формат ръководители на проектите, втори път – във формат експертно ниво, като екипите от страна на управляващия орган са при експертите от проектите. По този начин сме ежемесечно близко до тях.
В тази връзка и работата, по която започнахме разговори с Европейската комисия още в края на месец юни, предвиждаме да ползваме подкрепа от няколко инструмента на Комисията. Един път е „Интерки Юръп“, където търсим пиъри. Така наречените пиъри ще ни помогнат да подготвим доклади за всеки от центровете за върхови постижения и центровете за компетентност с препоръки, така че по време на изпълнението ние да можем да анексираме договорите и да налагаме правилата, които ще са ни нужни предвид следващият програмен период.
Знаете, че голяма част от договорите с продължителност до 2023 г., голяма част от тях приключват през ноември – декември 2013 г. В тази връзка всичко, което се програмира и подготвя от Министерството следва да бъде отразено и в действащите договори.
Колегите от JASPERS пък ще ни подпомагат с мерки в областта на държавни помощи, защото се вижда още отсега – част от проектите, че ще генерират приходи, което е добре. Това е добре.
Същевременно съвместен изследователски център, по инициатива на госпожа Ангелиева, заедно с Министерството ще инициираме – това трябваше може би Вие да го анонсирате, а не аз – е една голяма конференция, която ще започне от 2019 г., като целта е наистина да съберем всички, които работят в Европа и България по този тип проекти. Това ще е една голяма международна конференция, която ще събере на едно място всички, които подготвят, изпълняват, следят, мониторират и участват в изграждането на такава научноизследователска инфраструктура.
Аз мисля, че идеята е добра. Ние ще осигурим и средства през техническа помощ за изпълнението на тази инициатива от 2019 г. до 2023 г., за което имаме ресурс. Благодаря Ви. Това имах да добавя.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров, за уточняващ въпрос, ако има?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам само един кратък въпрос. Той е свързан с това, че във всички случаи трябва да отстоите съществуването на Вашата Програма и тя да не бъде размита, така да се каже, в „Конкурентоспособност“. Става въпрос за частта ѝ по иновации.
Моят допълнителен въпрос е: проверявате ли възможността, сега вече всичко е както си го знаем, но в следващия програмен период Вие, като управляващ орган, да можете да ползвате средства и по останалите оперативни програми, защото това самата работа го налага като действия? Дали това нещо ще бъде допуснато, защото мисля, че тогава вече ще тръгнат да се развиват по-добре нещата?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Някакъв коментар? То е малко рано, но все пак отсега да се мисли.
КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Дотолкова, доколкото науката и иновациите да станат хоризонта във всичките програми – това ми е мечтата. Да сме живи и здрави с Вас, да видим след 2021 г. Разбира се, че работим в тази посока. Вчера събрах нова работна група с БАН и обсъждаме такъв механизъм, в който да официализираме това, което от години се случва, но трябва да се мащабира, да се увеличи обхвата, а именно възлагане на важни научноизследователски задачи на БАН.
Същото се отнася и за висшите училища в много сектори. Би следвало и политиките, които правим да са основани на научни изследвания и научна експертиза, което сега в някои сектори се случва, но не непременно навсякъде, а в други сектори сме в дълг – например по отношение на така наречените иновационни сделки, нещо, което вече от четири години се прилага в много държави от Европейския съюз и те имат и национална цел.
В България няма още национална цел за иновационна сделка, тоест, ние да правим обществени поръчки, които, поне процент от тях, да са наистина на база на креативни или нови идеи на индустрията и науката. Да, имаме такива идеи, това е коментирано, разбира се, и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на околната среда и водите – министерствата, където те имат опита и са работили. Както казах, не че е идеално това, което и Комисията предлага, или което имаме в Европейския съюз, но трябва да видим какво ще стане догодина с Брекзит. Все пак има натрупан добър опит по секторните програми, които вървят на европейско ниво и ако можем да го репликираме и на национално ниво.
Мисля, че и в Министерския съвет онзи ден за първи път чух малко повече в реално време да говорим за иновации, наистина дойде времето за това, основано на наука. Всичко с времето си, но това е нашата амбиция. Благодаря Ви. Надявам се, че ще успеем да го направим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодарим и ние, госпожо Ангелиева, господин Гераклиев.
С това изчерпваме точка три от дневния ред.
Благодарим Ви за участието.
КАРИНА АРГЕЛИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: И ние имаме една точка „Разни“. Ако някои иска нещо да сподели?
Да обърна внимание само, че, тъй като не всички бяха в залата днес, прие се Годишната работна програма на Народното събрание за 2018 г.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Нямаше голям интерес към нея.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, нямаше голям интерес, но да се надяваме, че за догодина ще е по-голям. Вчера Комисията представи своята работна програма за 2019 г.
Очакваме към края на месец януари Министерският съвет да внесе съответно своята програма и ние в рамките на месец февруари, най-късно на месец март, да можем да приемем нашата годишна програма за 2019 г., преди да започне реалната предизборна кампания, защото, предполагам, тогава ще е по-сложно.
Предполагам че част от нещата, които заложихме сега за 2018 г. ще продължат и 2019 г., като например бюджета – следващата многогодишна финансова рамка. Работата си е със срок постоянен – не се дели на години 2018 г., 2019 г. – продължаваме работа. Това е от мен.
Нещо друго, ако има? Ако няма, да кажа, че другата сряда пак ще имаме заседание.
Утре ще потвърдим коя оперативна програма ще бъде в готовност за изслушване и един от законопроектите, който ще подготвим за другата сряда е Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и Канада. Това не е СЕТА обаче. Днес се чудихме, но не е СЕТА, така че би трябвало да мине без проблеми. Помолих само да бъде разпределено на още две комисии – Вътрешна сигурност и обществен ред и Икономическата, тъй като в него има някои елементи, които са важни. Ние сме водещи по това Споразумение, така че в сряда ще си проведем нашето заседание по тази точка, а пък вече другите комисии когато успеят тогава.
Благодаря Ви за участието и до следващата сряда.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Катя Данчева