1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2018 г.

3. Информация за предстоящото участие на делегация от КЕВКЕФ в Пленарното заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз (КОСАК), Виена, Австрия, в периода 18-20 ноември 2018 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 49


На 14 ноември 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014 –2020 г.“
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г.
3. Информация за предстоящото участие на делегация от КЕВКЕФ в Пленарното заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите – членки на Европейския съюз (КОСАК), Виена, Австрия, в периода 18 – 20 ноември 2018 г.
4. Разни.

Списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги! Можем да започнем нашето заседание. Някои колеги ще се присъединят малко по-късно, че имат други комисии.
Предлагам да започнем с дневния ред:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г.
3. Информация за предстоящото участие на делегация от КЕВКЕФ в Пленарното заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите – членки на Европейския съюз (КОСАК), Виена, Австрия, в периода 18 – 20 ноември 2018 г.
4. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува с вдигане на ръка.
За – 5, против и въздържали се няма.
Единодушно одобряваме дневния ред.

Преминаваме към точка първа.
Наши гости са: Нено Димов – министър на околната среда и водите, който никога не дава възможност на заместник-министрите да се проявят, за което му благодарим, и че винаги участва и се отзовава на нашите покани, и Валерия Калчева – главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“ в Министерство на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин, почти го приемам като предизвикателство и следващия път да дойде заместник-министър.
Преди да започна ще ми позволите да дам един много добър пример. Всеки път, когато съм в Комисията по околна среда, виждам, че там чашките не са пластмасови, а се ядат. Имаме стъклени кани и стъклени чаши, така че може би това е един добър начин комисиите в Народното събрание да вземат пример от Комисията по околна среда и да започнат малко по-екологично поднасяне.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да Ви информирам, че, следвайки примера на Комисията по околната среда и водите, веднага съм изпратил писмо. Всичко е планирано, би трябвало от месец януари догодина и ние да сме със същите чаши, а съответно ще прекратим употребата на тези пластмасови чаши за вода, така че полека-лека този добър пример се надявам да се разпространи сред повече комисии. Даваме тон в нашата комисия. Благодаря на госпожа Василева за хубавата идея и след това позитивно начало да продължим по същество.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Аз ще дам обща информация за състоянието в момента и това, което очакваме да бъде, какъв е напредъкът в периода от последните 12 месеца – 18 откакто поех поста, 12 в последната календарна година. Ще помоля госпожа Калчева да мине по-подробно по отделните оси на Оперативната програма.
На практика към днешна дата обявените процедури, обявеният бюджет е фактически почти целият бюджет е 99%, както Ос 5, която е свързана с качеството на атмосферния въздух, а в понеделник на 12-ти махме Комитет за наблюдение, и се очаква в рамките на този месец също да бъде обявена, така че ще имаме обявен целия ресурс на Оперативната програма. До момента са сключени 99 договора – говоря към 11-ти месец, което представлява около 40% от бюджета, а до края на годината очакваме да надхвърли 50%. Платените суми, които са извършени по ПУДООС, са около 11,7% към момента, а до края на годината очакваме да станат 15%. Същото важи и за верифицираните разходи към момента – 9,3%, а до края на годината очакваме да са 15%. И сертифицираните в момента са около 7%, а в края на този месец ще бъдат около 9,3%. Днес започнахме процедура със сертификатите за една голяма сума и до края на годината очакваме да бъдат 13%.
За сравнение, защото тези проценти е хубаво да бъдат сравнени с това, което е било към 1 юни 2017 г., респективно към 1 януари 2018 г. процедурите са: 23 на 1 юни, 28 на 1 януари, а 35 са в момента. В процентно изражение са 41% – 44,9%. Договорените суми са: 22% към 1 юни, 24 % към 1 януари, 40% към днешна дата, а 50% към края на годината. Платените суми са: 3% към 1 юни, 5% към 1 януари, почти 12% към момента и с тенденция за 15% до края на годината. Сертифицираните са: 1,9% към 1 юни, 3,4% към 1 януари, 9,3% към 11-ти месец и очакваме 13% за годината. Това беше едно много сериозно усилие, което през последните 18 месеца на практика направиха сертифицираните средства. Това е финалният етап, разбира се, а се предхожда от други. За тези 18 месеца е увеличен на практика ресурсът около шест пъти. Естествено, след като е много по-достъпен, е нормално да бъдат завишени и следващите фигури, които следват договорените суми, платените суми, верифицираните, сертифицираните.
Това, което остава като отваряне, е свързано с ОС „Въздух“, която премина в Комитета и са приети общите критерии, които ще бъдат направени до края на месеца. Оттук нататък остава да имаме активност от бенефициентите, общините, респективно във ВиК сектора – консолидираните ВиК дружества, за да може да върви в по-сериозно темпо усвояването. Това е накратко, което исках да кажа. Разбира се, госпожа Калчева може да се спре на осите и доколкото съм информиран, Вие имате предоставена тази информация. Другият вариант е, както прецените, господин Председател, ако има въпроси, да отговоря и на тях, по Ваш избор да продължим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз бих предложил госпожа Калчева все пак да мине по материала с основните акценти – не за друго, ние имаме основната информация тук, но все пак се води протокол и е хубаво да остане като запис на сайта на парламента и хората да могат да го следят.
Заповядайте.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
В допълнение на казаното от министър Димов ще представя малко по-подробна информация за това, което успяхме да направим от началото на годината до момента. През тази година към днешна дата сме обявили седем процедури за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 1 млрд. 900 млн лв. Четири от тях са в сектор „Води“, една за пилотен проект за изграждане на ВиК инфраструктура на консолидираната територия, обслужвана от ВиК – Смолян, а най-голямата е 1 млрд. 350 милиона, която обявихме на 20 юли – за предоставяне на БФП на консолидираните територии, обслужвани от 14 ВиК оператори, чиито предпроектни регионални прединвестиционни проучвания се разработват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Крайният срок за кандидатстване тук е 23 април 2019 г. и предвид факта, че около половината от ВиК операторите са в по-напреднала степен на подготовка на необходимите документи, очакваме да ни подадат проекти може би в началото на следващата година, за да започнем с тяхното разглеждане.
При всяко едно положение предизвикателството през 2019 г. ще бъде договаряне на ресурса по точно тази процедура, тъй като оставащият впоследствие срок за изпълнение на такива комплексни, трудни инвестиционни проекти не е много дълъг и ще изисква максимална мобилизация от страна на бенефициентите.
Паралелно с тази процедура сключихме и финансово споразумение с Фонд на фондовете, чрез което се осигурява финансов ресурс под формата на кредити и гаранции, които да допълнят съфинансирането, което е изискуемо от ВиК операторите по предстоящите за изпълнение от тях проекти. През месец октомври тази година Фонд на фондовете сключи и споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, която ще бъде финансовата институция, която ще предоставя реално кредитирането на крайните получатели.
Четвъртата процедура е в рамките на Приоритетна Ос 1, която обявихме, и е за подготовка и разработване на трети цикъл планове за управление на речните басейни. Наскоро беше издадена и заповед за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като стартира изпълнението на дейностите по проекта.
По Приоритетна ос 2 – „Отпадъци“, обявихме процедура за проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво. Оценителният процес на национално ниво приключи в края на месец октомври, тъй като това е голям проект, а на 23-ти го изпратихме през системата SFC официално към Европейската комисия за разглеждане и оценка. Предстои до края на месеца да сключим договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със Столична община. Размерът на безвъзмездната помощ тук е малко над 179 млн. лв.
В рамките на Приоритетна ос 3 – „Натура 2000 и биоразнообразие“, имаме една обявена процедура за подобряване на природозащитно състояние на видовете и местообитания в рамките на територии от „Натура 2000“ в рамките на национални паркове, природни паркове и поддържани резервати, а пък в рамките на Приоритетна ос 4 имаме една обявена процедура, свързана с разработването на следващия цикъл „Планове за управление на риска от наводнения“. Проектът се изпълнява към настоящия момент.
По Приоритетна ос 5, както министър Димов каза, до края на месеца предстои да обявим процедура, свързана с мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Както вече беше казано, имаме 99 проекта в рамките на Оперативната програма. Сключените договори през 2018 г. са 45 броя и са в размер на 552 млн. лв. или 16% от бюджета на Оперативната програма.
Със сключването на договора със Столична община за големия проект, договорените средства ще преминат 700 млн. лв. за тази година. До настоящия момент изплатените суми само през 2018 г. са 218 млн. лв. или 6,3% от бюджета на Програмата. Верифицираните от 1 януари до момента възлизат на 197 млн. лв. или над 5,5% от бюджета на Програмата. Сертифицираните разходи само през тази година са за 121 млн. лв. или 3,5% от бюджета. Тази седмица подадохме сертификат за 83 милиона, а до средата на месец декември планираме да подадем още един за около 125 млн. лв.
Детайлно по приоритетните оси. В рамките на Приоритетна ос 1 имаме сключени 26 проекта за над 987 млн. лв. От тях основните са инфраструктурните проекти на общините по две процедури за изпълнение на ранни ВиК проекти и 4 от фазираните проекти са още в процес на изпълнение. Специално за фазирания проект на община Враца удължихме срока за неговото изпълнение като изменихме Оперативната програма, а бенефициентът ще има възможност да довърши започнатото до края на 2021 г.
Имаме приключили четири инфраструктурни: Раднево, Шумен и Банско – казвам официално приключили, защото там процесът по окончателна верификация е преминал, а добрата новина, която имам от днес, е, че обектът на пречиствателната станция за отпадни води в град Тервел, чиито проект беше фазиран от предходния програмен период, е въведен в експлоатация. Има официално разрешение за ползване, издадено от ДНСК, така че очакваме чисто документално в началото на следващата година да приключи и този проект.
По Приоритетна ос 2 – „Отпадъци“, имаме 26 договора. Единият от тях е за финансови инструменти, а останалите 25 са по процедурите за изграждане на компостиращи инсталации, на инсталации за предварително третиране и са в процес на изпълнение към днешна дата. Има очакване, че ще се реализират в срок, доколкото наблюдавам тенденцията, и предвид факта, че основната част от тях са сключени през година, вече започнаха да генерират разходи, включително някои от тях са и със сключени договори за строителство. Това означава, че не би следвало да има проблеми от гледна точна на времето за реализация им.
По Приоритетната ос „Натура 2000“ и „Биоразнообразие“ имаме 16 договора, респективно заповеди за предоставяне на БФП, сключени и издадени. В процес на изпълнение са 15 от тях и са на стойност малко над 67 млн. лв. Основната част, която се включва в тази сума, са проекти по обявената през пролетта процедура за поддържане и подобряване на състоянието на видове и местообитания в границите на национални природни паркове и поддържани резервати. Имаме един изпълнен проект за разработване на управленски подход за мрежата „Натура 2000“.
По Приоритетна ос 4 – „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, имаме седем проекта в процес на изпълнение на стойност 66 млн. лв. Бенефициентите са: община Сливен; Министерство на регионалното развитие; Агенция „Пътна инфраструктура“ и Луковит, които изпълняват проекти за превенция и противодействие на свлачищни процеси; дирекция „Управление на водите“, която разработва следващ бенефициент по проекта за разработване на следващия цикъл „Планове за управление на риска от наводнения“; главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, която изпълнява проект за шест центъра за подготовка на населението за реакции при кризи.
По Приоритетна ос 5 – „Подобряване качеството на атмосферния въздух“, имаме 12 договора, като 11 са в процес на изпълнение и 1 приключил. 11 от тях се изпълняват от общини по процедурата за разработване и актуализиране на общински програми за качеството на атмосферния въздух и един е приключил с бенефициенти и Ос за създаване на информационна система за докладване качеството на атмосферния въздух, като част от националната система за мониторинг в реално време.
Господин Димов каза, че планираме до края на месеца да обявим процедурата за изпълнение на реални мерки, свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух. Процедурата ще е директна с бенефициенти от 7 общини и ще бъде за наличния към момента разполагаем ресурс по Приоритетната ос и е с малко над 111 млн. лв. За 2019 г. планираме – съгласно индикативната ни годишна работна програма, която беше одобрена в понеделник на Съвета за координация на средствата от Европейския съюз, няколко основни процедури, като една е насочена в Приоритетна ос „Води“ за изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община. Те в момента разработват регионално прединвестиционно проучване. Планирали сме процедурата за обявяване да е в третото, четвъртото тримесечие на следващата година.
По Приоритетна ос 2 основният ресурс вече е обявен. Основните процедури са обявени, а няколко проекта все още са в процес на оценка. Една малка сме планирали за следващата година –за изпълнение на демонстрационни или пилотни проекти в областта на управление на отпадъците.
Малко по-голямо предизвикателство за нас предстои в рамките на Приоритетна ос 3 – „Натура 2000“ и „Биоразнообразие“, и има няколко процедури, които прехвърляме последователно от предходните години, свързани с осигуряване на техническа помощ за органите за управление на „Натура 2000“. Обявяването на процедурите зависи основно от нормативното установяване на органите и извършването на съответните законодателни промени, за да може да бъде отворен ресурса. Планираме в рамките на Приоритетната ос и процедура за подобряване и изпълнение на консервационните мерки. По Приоритетна ос 3 разработваме концепция, която да съгласуваме с Европейската комисия преди да процедираме към Комитет за наблюдение.
Има една малка процедура по Приоритетна ос 4 – за екосистемни базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения, планирани през следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодарим за усилието и за предоставената информация. Както стана ясно, една част може би не е толкова подробна, но имаме ориентация за какво иде реч и докъде сте стигнали с Оперативната програма.
Да дам възможност на колегите да зададат въпроси, ако имат. Може би госпожа Василева е нормално да бъде първа и с най-трудните въпроси.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Благодаря за информацията, както на Вас, така и на госпожа Калчева за детайлите по приоритетните оси. Благодаря и за предварително предоставената информация.
Аз със сигурност се отнасям с много разбиране към хода и напредъка на тази програма, защото съм наясно за това колко е тежка програмата, имайки предвид обхвата, обема на инвестициите, които се реализират, и задачите, които се изпълняват. В този смисъл е ясно, че не може да се очаква от Програмата да стартира ударно в началото. Видно е, че е обявен вече почти целият ресурс с покани за проекти предложения, има и договориране, както и разплащания по програмата.
В този смисъл моят въпрос е свързан с предизвикателството от гледна точка на постигането на междинните цели и респективно изпълнението на ангажиментите по правилото М+2+3: Как оценявате рисковете, имайки предвид, че до края на годината трябва да бъдат изпълнени и респективно докладвани следващата година? Какви мерки има предприети, ако са били необходими такива за адресиране на рисковете?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Много съм впечатлен от това, че господин Нено Димов представя Министерството си не само в тази комисия, а и в Комисията по опазване на околната среда. В това отношение обаче имам една критика – че Вашето Министерство изпълнява може би най-трудната Оперативна програма, там естествено нещата не могат да вървят с тези темпове, където другите отчитат вече 35% – 40%, то е ясно защо.
Имам една препоръка: ако е възможно, да правите същото, което правеше госпожа Ивелина Василева. Тя представяше непрекъснато на обществеността с какво се занимава Министерството и какви трудности срещат. Това нещо тогава ми даваше възможност да се ориентирам докъде са стигнали тези хранилища, за които правите битови отпадъци, а останаха накрая две или три, които не можаха да бъдат завършени. Много важно е в една такава сложна система, в която Вие работите, да е ясно на хората, каква експертиза и за какво става дума там.
Имам запитване за това дали са разделени речните басейни на общински и на национални, в които Вие се занимавате. Прави ми впечатление, че в района, в който живея – Сливенска област, почистването на речните канални, защото там има много канали с характер на реки, води до унищожаване на тези местообитания, както нарушаване на екологичната, така общо-взето... Не бива просто да се чисти навсякъде без да има нужда. Мога да посоча няколко реки, които вече са изчистени така и сега вече станаха в много по-лошо състояние, и не само това, но и изчезнаха модерните, така наречени хабитати.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Предлагам да съберем всички въпроси и после наведнъж да отговорите.
Госпожа Мехмедова, има думата.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да благодаря, първо, на предоставената информация от Министерството и специално на министъра господин Димов.
Моят въпрос е във връзка с таблицата, предоставена от Вас, и във връзка с финансовото й изпълнение. Видно е, че единствено може би по Приоритетна Ос 3 и по Приоритетна ос 5 няма голяма разлика между сумите в процедурата – обявените и договорените суми. Въпросът ми по-конкретно е: защо се получава тази голяма разлика в сумите в другите приоритетни оси? Това е конкретният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов, днес сме много активни, радвам се.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Все пак това е и работата на Комисията, да бъдем активни.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моят въпрос по-скоро ще бъде като допълнение на зададените от госпожа Василева и госпожа Мехмедова, разбира се, по-скоро съсредоточен в частта Приоритетна ос „Води“. Тази тема съм я зачеквал немалко пъти в Комисията, и по време на парламентарен контрол, и все още считам, че има немалко проблеми по отношение на възможността и готовността ВиК-операторите, консолидираните да бъдат готови, да изпълнят проектите си. Виждаме, че към днешна дата все още не са подали своите проектни предложения.
Какви мерки се вземат в тази посока и те да бъдат стимулирани? Съответно, разбира се, госпожа Василева коректно зададе въпроса по правилото, какви са опасностите за автоматично освобождаване на средствата в тази посока. Това, което ни поднесохте като информация, че се сключват споразумения с Фонда на фондовете, ще бъде ли трудност за тези ВиК-оператори, които са с изключително много натрупани задължения, да обслужват по нататък своите задължения към Фонда на фондовете по отношение на съфинансирането, което те трябва да направят? Има ли изисквания, когато са сключили това споразумение, за определена капиталова адекватност от страна на консолидираните ВиК-оператори, когато кандидатстват за тези средства за съфинансиране, защото така или иначе съгласно тези пикове, които са направени, те трябва да изпълняват своите проекти. Да ги разсеете, разбира се, ако има такива опасения – че ще имат трудности по време на изпълненията изобщо. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: И аз Ви благодаря.
Само господин Аврамов не е задал въпрос. Ако нещо възникне, винаги може да се включите, разбира се. Тогава и аз да си задам моите въпроси, които не са конкретно по информацията, която представихте, но имат връзка.
Бяхме информирани, че представители от Комитета за наблюдение на Европейската комисия са заявили, че по отношение на чистотата на въздуха Оперативната програма „Околна среда“ не може да реализира всички мерки по тази линия и трябва да се търсят други източници на финансиране, други мерки, които да помогнат в тази посока. Не знам така ли е, но ако е така, имате ли някакво виждане по този въпрос? Защо се счита, че средствата по тази програма няма да бъдат достатъчни в тази посока? Не знам в детайли какво са имали предвид, но все пак, ако може, да разясните, защото тези дни тази тема продължава да бъде актуална – идва и зима, ще започнат едни мъгли, едни данни от станциите и това зимно време е особена тема в социалните мрежи.
Вторият ми въпрос, ако нямате достатъчно информация в момента, ще помоля допълнително да изпратите такава писмено. Тъй като съм народен представител от Ямбол, няколко пъти вече ме занимават с проблема с регионалното депо за твърди битови отпадъци до Ямбол, там са ред проблемите и няма начин да не сте в течение с тях, разбира се, но последното е, че на практика проектният обем на депото е изпълнен без да са планирани последващи действия, въпреки че по принцип е планирано да започне да се проектира и да се прави две години преди изчерпване на капацитета на депото, ако не се лъжа.
Знаете и за другите проблеми, които ги има с това депо – инфилтрата, който се събира и изтича на практика във водоизточници, и така нататък. За част от тези неща малко се крие информацията, но самият аз няколко пъти съм бил там на място. От една страна, има информация как всичко едва ли не е наред, а видимо не е, но според Вас какво би могло да се направи? Тези разходи, които общините постоянно правят и ползват това депо за извозване на инфилтрата, а все пак те не са предвидени – по принцип сега не мога да изброя всичките проблеми, за които бях информиран или по-скоро сезиран, има ли някакво виждане Министерството на този етап? Какво може да се направи по този въпрос, тъй като това е очевидно проблем за общините и особено за хората, които живеят в района на депото?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна, а част от въпросите ще помоля госпожа Калчева да ги коментира. Ще тръгна отзад напред с въпроса за депото в Ямбол. Не съм в състояние и, слава богу, че и Вие не сте в състояние да формулирате всички въпроси, защото със сигурност няма да съм в състояние да формулирам всички отговори.
Знам, че преди около две години беше пуснато в експлоатация, но тук ще си запазя правото да Ви дам писмена информация допълнително, защото е твърде специфична. Общият въпрос, който зададохте за финансирането, е ресурсът. Той се разполага в момента и е около 110 млн. лв. и естествено е крайно недостатъчен, за да се реши проблемът със замърсяването на въздуха.
Във втората точка ще дискутираме и ще Ви дам информация по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. В разговорите си с Комисията приемаме, че всъщност това ще бъдат един вид „пилотни проекти“, които ще послужат следващата година – когато влезнем в преговори за следващата рамка, за следващия финансов период, да бъдат договорени средства в необходимия обем за всичките общини. Естествено, че няма да бъдат на 100%, защото подпомагат оперативните програми, а не са източник на решаване на всички проблеми.
Извън Оперативната програма има редица инструменти, които могат да се използват. Започвам с Програма „Лайф“, по която две български общини вече направиха проект и кандидатстват, като има голяма вероятност да бъдат одобрени София и Бургас, тези две общини. Казвам го, защото това може би е единственият инструмент на Европейския съюз в рамките на следващата бюджетна програма, който ще бъде удвоен като ресурс. Говоря за бюджета, който е свързан с Програмата „Околна среда“ и ще бъде удвоен. Това е инструмент, който като че ли не се използва от общините, а може би не го познават достатъчно добре, но това е нещо, към което трябва да се обърнат.
Програмата „Дезире“ е на Министерството на икономиката, която специално е насочена към газификацията и също трябва да има по-голяма активност при кандидатстването там. Немското правителство също има програми, тоест има ресурс, който не се търси от българските общини. Ние сме свидетели колко по-активни са в Полша. Сравняваме се с Полша, защото те имат аналогичен проблем с чистотата на въздух и горе-долу вървим ръка за ръка, да кажем, за разлика от Германия, където проблемът е много по-различен и не е удачно да се сравняваме.
Естествено е, че не всички мерки за чистотата на въздуха са свързани с финансиране и има чисто организационни мерки, които не са свързани с пари, така че има определен ресурс. Ясно е, че ресурсът в тази оперативна програма е крайно недостатъчен за решаване на проблемите и от тази гледна точка ще бъде насочен към седем общини, избрани по шест критерия, които бяха договорени с Европейската комисия и които бяха одобрени преди два дни.
Факт е, че до момента не са подадени, но имам уверение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че от консолидираните ВиК шест са в много напреднала фаза и ги очакват буквално в началото на декември, а и още шест, които се очакват до края на декември.
Тоест, ако приемем, че към началото на януари можем да имаме 12 – хайде да не сме толкова оптимисти, но поне половината да са подадени, това ще ни даде възможност самите ние да влезем в някакъв ритъм при оценката. Представям си, че ако всичките дойдат в края на обявения период, ние няма да имаме административен ресурс да се справим изведнъж с 14, но сме в непрекъсната координация с Министерството на регионалното развитие. Всъщност това, което можехме да направим, е да отворим преди три месеца ресурса, който има краен срок, а този краен срок до голяма степен е през април следващата година, ако не се лъжа, и е стимулът, който трябва да имат, защото, ако не се включат в крайния срок, ще са загубили финансовите средства.
Другият въпрос малко надскача компетентността ми и да отговоря от гледна точка какви могат или не могат да бъдат икономически. Не знам дали госпожа Калчева ще може да го коментира, но, ако се окаже, че не може, ще намеря допълнителна информация и ще се опитам да Ви я предоставя.
Госпожо Мехмедова, само ако ми подскажете с една дума… Да, разликата между договорените суми. Ще помоля госпожа Калчева да се спре на този въпрос – загубата на средства, което госпожа Василева много добре познава и предишната, и тази програма. На практика ние стартирахме с потенциален риск от около 120 млн. лв. и го докладвах миналата година на същата комисия, и не само. Предприехме редица мерки, между които едно много голямо споразумение със Световната банка, и това, което предстои да се случи със Софийска община може би до края на този месец. Но няма да изброявам всички мерки, които успяхме да предприемем. В момента потенциалът е около 20 милиона и продължаваме да търсим варианти, с които да намалим този риск, но сме го намалили около шест пъти към днешна дата. Вероятно няма да се справим с целия, но шест пъти само по себе си е постижението, което успяхме да направим за една година.
Относно речните корита и почистването по-скоро е това, което касае Оперативната програма, а не по принцип дейността – че в рамките на населените места кметовете могат да бъдат бенефициент по оперативната програма и да предприемат определени мерки. Беше споменато и за един от проектите, който ще бъде отворен догодина в тази посока. По-сериозният проблем може би е извън населените места – там, където отговарят областните управители, но те не са бенефициенти, и всъщност Оперативната програма не може да им предостави ресурс, така че там трябва да се търсят други източници. Като цяло темата е изключително важна, но тя малко се докосва конкретно до Оперативната програма „околна среда“.
Абсолютно приемам критиката, че винаги може да бъде дадена повече информация на гражданите. Сигурно има какво да се иска, а като се върна ще имам сериозен разговор с PR си защо не се е погрижил да стигне до тази информация. Опитваме се да даваме максимална информация, но не винаги успяваме и сигурно е нормално. Знам, че госпожа Василева се е справила отлично в тази посока и ще се опитам да почерпя опит.
Дотук ще спра. Ще помоля госпожа Калчева да коментира въпроса на госпожа Мехмедова и, ако има други неща, които съм пропуснал, ще ми напомните и пак ще взема думата.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Следвайки изложението на господин Димов, аз ще започна отзад напред по въпросите. Това, което ми се иска да кажа в допълнение, е по отношение на въпроса на господин Иван Иванов за ВиК операторите. Голямото предизвикателство за нас, като управляващ орган, и за Оперативната програма като цяло е фактът, че това е нов тип бенефициент, с който никога досега не сме се сблъсквали. Далеч сме от идеята, че сме си свършили работата само с факта на обявяване на процедурата, а напротив, знаем, че два пъти повече работа ни предстои оттук нататък.
Това, което правим в момента, е да организираме – даже включително и днес, регулярни срещи и обучения с всичките 14 ВиК оператори – разказваме, показваме, включително в информационната система, чрез която ще трябва да кандидатстват и впоследствие да отчитат проектите си, и отговаряме на всякакви техни въпроси. Стресово е за нас, стресово е и за тях и това ние го виждаме, когато се срещаме, защото и за тях е новост. Те са изпълнявали и изпълняват поради естеството на задълженията си инфраструктурни проекти в широкия смисъл на думата, но им липсва опит с изпълнението на проект, който е финансиран с европейски средства.
В допълнение към всички усилия, които полагаме като управляващ орган, е редно да обърна внимание, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството – принципал на ВиК дружествата, е бенефициент по още един проект за укрепване на капацитета им, на институционалния капацитет и на управлението във ВиК отрасъла, в рамките на който се провеждат множество обучения именно с тази цел.
По отношение на въпроса Ви за финансирането на операторите извън частта, която представлява безвъзмездна финансова помощ – да, финансовият инструмент е наличен и на тяхно разположение. Именно затова има финансов инструмент, защото по дефиниция се предполага той да предоставя по-облекчени условия за кандидатстване и финансиране в сравнение с тези, които биха били налични на обичайния банков пазар.
Надявам се, че с пълното съдействие на EBRD (Европейската банка за реконструкция и развитие) този ресурс за съфинансиране ще бъде осигурен и предоставен на тях при добри условия, за да може да не се стопира изпълнението на проекта впоследствие. Разбира се, някои от тях са в по-добро финансово състояние от другите, като за тях е отворен и целият финансов пазар такъв, какъвто е. Ако пропускам нещо, моля да ме допълните. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Имах предвид, че и в Добрич, и в Шумен ВиК дружества са в най-тежко състояние, като специално за Шумен директорът е подал оставка с двумесечно предизвестие. Даден е на Прокуратурата от КЕВР, а не от някой друг, и е довел до декапитализация дружеството. Затова питам: не са ли под риск подобни проекти в такова състояние на ВиК дружествата?
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Специално за ВиК Добрич, тъй като проблемът е известен, така да го нарека, имахме разговор и с колегите от МРРБ, които са принципал на дружеството, има варианти, които могат да бъдат предложени от тяхна страна, така че да не се загуби финансирането за обособената територия само по себе си. Очакваме те да ни предложат финалния вариант, като собственик, за да можем ние да съдействаме и да преговаряме допълнително по темата с Европейската комисия. Сложно е, да.
По отношение на въпроса на госпожа Мехмедова – за разликата, за големия „гап“ между сумите, които са договорени и платени, Вие знаете, че това са инфраструктурни проекти на значителна стойност и тяхното изпълнение следва една определена логика на самия инвестиционен и строителен процес. Да, ние договаряме наведнъж една голяма сума, но после самото изпълнение на СМР в общия случай следва една определена логика на актуване и на отчитане, и трудно биха вървели успоредно двете суми. Това е, когато говорим за инфраструктурните мерки, където се е видяла разликата, а когато говорим за по-меки мерки, нещата са по различни и там обичайно обявените вървят заедно с договорените, а респективно верифицираните вървят заедно със сертифицираните разходи и няма да видите такава разлика. Всички знаем, и госпожа Василева също, че всъщност най-усилените са последните две години, така че това предстои.
По отношение на въпроса на Госпожа Василева – за рамката за изпълнение и по Приоритетна ос 1, няма рискове от неизпълнение на рамката и на етапните цели за 2018 г. С подписването, дай боже, до края на месеца на големия проект на Столична община също можем да кажем, че няма да има рискове за постигането на етапните цели по Приоритетна ос 2 – „Отпадъци“.
По малко по-различен начин стоят нещата с Приоритетна ос 3 – „Натура 2000 и биоразнообразие“. Там към днешна дата съществува риск от недостигане на финансовия индикатор за 2018 г. и на индикатора, който е свързан с площа на местообитанията, които се ползват от финансираните мерки.
По приоритетна ос 4 – „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, имаме общо три междинни цели за постигане, а по две от тях не констатираме сериозни проблеми. Постигането на третата цел е под определен риск предвид факта, че изпълнението на Проекта се забави твърде много във времето поради обжалване на процедурата за излагане на обществена поръчка.
По приоритетна Ос 5, за въздуха, имаме два индикатора в рамката за изпълнение за 2018 г. За единия индикатор, който е свързан с размер на сертифицираните разходи, успяхме да договорим с Комисията неговото изменение и намалихме стойността му от размер на сертифицираните разходи от 3 млн. евро на 740 хил. евро. Тоест считаме, че ще го изпълним до края на годината. Другият е свързан с наличието на подадени проекти за финансиране на мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух с обявяването на процедурата, за която вече споменахме, и се надяваме този индикатор да бъде изпълнен. Мисля, че това покри всички въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Калчева.
Господин Министър, ако няма някакви допълнителни уточняващи въпроси и коментари, да считаме, че сме изчерпали първа точка от дневния ред.

Минаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Хвърлихме мост от първа към втора точка преди малко. Може би, господин Министър, да представите на кратко Законопроекта. Само да уточня, че по тази точка от Министерството на околната среда и водите с нас са Юмит Хюсеинова – главен експерт в Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух и предотвратяване на замърсяването“, и Галя Йорданова – главен експерт в същата Дирекция.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Всъщност две са основните части, които бих искал да направя и ги разделям, защото те имат чисто териториално, да кажем, различен характер – национални и местни. Ще започна с първата част от предлаганите промени в Закона за чистотата и атмосферния въздух, а именно да се даде възможност да бъдат въведени изискванията за съдържанието на сяра, пепел и влажност на твърдите горива за битово отопление.
Когато говоря за промените в този закон, ще говоря единството за битовото отопление доколкото, дотолкова то е идентифицирано като основния източник на замърсяване в населените места с фини прахови частици. Само за информация – на второ място е автомобилният транспорт, и на трето място с доста нисък процент средно за страната, но не за всеки отделен район, е индустрията.
Недопускането на горива до пазара с определено съдържание на сяра и пепел ще има директен ефект върху замърсяването на атмосферния въздух. Нещо повече, това са по-качествени горива, които са с по-висока калоричност, и според сметките, с които разполагам от Световна банка за проекта, който те реализираха на практика, въпреки че цената се покачва на тонаж, тя не се покачва съществено от гледна точка на отдаваната топлина, тъй като въглищата са доста по-калорични и отдават по-голямо количество топлина.
Така че от тази гледна точка това ще има директен, положителен ефект върху околната среда и не би трябвало да има сериозен негативен ефект върху покупателната способност. Нещо повече, в Бюджет 2019 г. има предимно 50% увеличение на топлинните помощи и енергийните помощи за най-уязвимите семейства, така че да се компенсира евентуалното повишаване.
Освен твърдите горива тук говорим и за дървата. В Закона, в „Преходните и заключителни разпоредби“ се дава възможност на Министерството на земеделието да изготви наредба, в която да се изисква определено съдържание на влага в дървата, които се дават за огрев. Споменах и преди малко, че не всички от тези мерки са свързани с инвестиция, а например чисто организационно те могат да бъдат добивани в началото на пролетта, да бъдат изгаряни след края на есента и този период сам по себе си да доведе до изсушаване, което ще намали чувствително емисиите на прах във въздуха.
Когато говорим за твърдите горива, сме предвидили санкция и всъщност контролът ще бъде изпълняван от Държавната агенция по метрология и технически надзор като вносителите, респективно производителите на такива горива не могат да ги внасят на територията или да ги пускат на пазара, ако нямат сертификат, който е от акредитирана лаборатория на територията на Европейския съюз.
Държавната агенция ще извършва контрол по тези сертификати като при съмнение или сигнали ще има оборудвана държавна лаборатория на територията на страната, която няма да може да издава сертификати, за да избегнем конфликта на интереси, но ще извършва всъщност проверка на издадените от другите лаборатории сертификати. Ако горивата се окажат, че са в несъответствие, тоест не изпълняват нормите, ще бъдат конфискувани в полза на държавата. Това е много сериозна мярка, която считаме, че като санкция ще бъде превантивна от гледна точка на опита за заобикаляне на законодателството.
Втората част е свързана с местната власт и всъщност основните отговорници за качеството на въздуха са кметовете. Към днешна дата споменахме в точката по Оперативна програма „Околна среда“, че те са получили финансиране за изготвяне на програми за качеството и чистотата на атмосферния въздух. Това е тяхното задължение към момента.
Това, което се въвежда със Закона, е, че искаме конкретни резултати. Доказано е, че в България успяваме да пишем добри документи, но ние тук търсим съвсем конкретно подобряване на качеството на въздуха, като това има две измерения. Естествено, първото и най-желано, е качеството в съответното населено място да постигне нормите такива, каквито са според Закона. Това няма как да се случи в кратък период от време и е ясно, че трябва да има процес, за да се стигне дотам. Самата Световна банка дава период от порядъка на 5 – 6 години, не говорим за краткосрочните мерки, а за следващите и затова считаме за по-добро състояние, ако през текущата година броя на превишенията е по-малък от средноаритметичния брой превишения на предходните три години.
Взимаме предходните три години с оглед избягване на колебанията, които има вследствие на метеорологичните условия. Даваме си сметка, че това също влияе и по-студената зима предполага по-сериозно отопление. Ако имате при 35 превишения норма и Вие превишавате примерно 60 пъти в годината, средноаритметично е 60, а следващата година имате 59, вече не подлежите на санкция, вече имате тенденция към подобряване.
Предвидена е глоба за кметовете, които не постигат такива резултати, и естествено това среща силна съпротива от страна на местната власт, което е нормално. Никой не би искал да бъде санкциониран, но, от друга страна, глобите са насочени към тези, които не спазват Закона. Както и във всички останали закони, ние трябва да имаме инструмент, с който да принудим местната власт да вземе своята част от отговорността за качеството на атмосферния въздух.
При всички положения тук апелирам към Вашата Комисия за политическа воля за приемането на този инструмент, защото в противен случай държавата няма да има възможност.
От друга страна, знаете, че буквално преди десетина дни Европейската комисия и Колежът на комисарите процедира и изпрати официално писмо до България, с което минаваме във втората фаза по наказателната процедура за въздуха. Трябва да си даваме сметка, че това не е основното, а основното е, че в края на краищата качеството на въздуха е качеството на живот, здравето за българските граждани, така че си заслужава да имаме и съответната принуда към кметовете. Това не е прецедент. В Закона за отпадъците имаме такъв тим санкция към кметовете, така че нещо повече това е за тези, които не се стараят.
В момента можем да разделим кметовете на три групи: такива, които припознават този проблем и правят всички възможни мерки; такива, които го припознават и не правят особени мерки; и такива, които изобщо не го припознават. От тази гледна точка считаме, че това е от ключово значение, за да може това да стане персонално ясно, че е изключително важен проблем за обществото. Може би това е накратко по представянето на Законопроекта. Разбира се, ако имате въпроси, ще се опитам да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Само да информирам, че този закон вече е в дневния ред на Народното събрание за тази седмица. Минал е през Водещата комисия, а през нашата вече го обсъждаме днес. Имаме две становища, които са постъпили – едното е от Националното сдружение на общините в Република България, а другото е от Екологично сдружение за земята и „Грийн Пиийс“ България. Едното е особено подробно.
Някакви въпроси по този законопроект, колеги?
Ако не, аз имам само един въпрос, тъй като с този Закон всъщност се предвиждат санкции по отношение на общините. Вие обяснихте част от проблемите, но тъй като не знам как е минала дискусията във Водещата комисия, тук специално обмислят ли се варианти и за тези санкции да се предвиди някакъв преходен период, тоест да се даде възможност на общините в някакъв разумен срок да се опитат да вземат по-съществени мерки преди да влезе в сила този по-строг санкционен режим? Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Основателен въпрос.
Имахме сериозни разисквания по тази тема и отговорът накратко е „не“. Естествено между първо и второ четене народните представители ще решат в каква посока трябва да тръгне, но аргументите са, че това е проблем, който е известен от повече от години. На практика година и половина от произнасяне на решението на съда на Европейския съюз от 5 април, ако не се лъжа, миналата година, но самият проблем съществува от преди това. Тоест не би трябвало да има изненада.
Самият Закон като проект, като мерки беше популяризиран още през ноември миналата година, след което на няколко пъти е ставало дума на големи събития, в които са присъствали и кметовете в страната. Включително имаше и делегация, на която присъстваха кметове от три общини, от Сдружение на общините в Брюксел по време на срещата с комисар Авела, така че това са мерки, които не се случват за пръв път, не стават известни за пръв път сега.
Нещо повече, пак казвам, очевидно е, че този закон ще влезе в сила вероятно, ако бъде приет тази година, в началото на следващата година. Санкцията е веднъж в годината и това не е ежедневна или ежемесечна санкция и тя е при липсата на подобряване. Най елементарните мерки от типа на това са през лятото да се мият улиците примерно, да се организира по определен начин ремонтът, така че да кажем пясъка да не се вдига. Това не са ресурсоемки мерки. Това са организационни мерки и съм сигурен, че при организационни мерки, които могат да бъдат направени още сега, може да има подобрение на качеството на въздуха. Така че от наша гледна точка това е единият мотив. Естествено, другият мотив е, че ние трябва да покажем резултат като държава, за да може да не минем в третата вече санкционна фаза, която буквално ни виси като много близка перспектива.
От тази гледна точка смятам, че всеки трябва да поеме риск, ако държавата плаща, това означава да плащат и тези, които са взели мерки, и тези, които не са взели. Като че ли е по-справедливо да плащат основно тези, които не са взели мерките.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Аз все пак смятам, че поне, четейки становището на Националното сдружение на общините, има разумни предложения и логични също, които може би не ги приемате, доколкото разбирам тук от таблицата, която е приложена. Все си мисля, че по пътя към санкциите може би все още има какво още да бъде извървяно преди да преминем към най-крайните мерки. А освен това част от техните виждания и предложения, които са направили, засягат и факта, че по някои от въпросите не е само въпрос на отговорност на кметовете, но и на държавните структури на централната администрация.
Например тук ми направи впечатление и едно от нещата, за които те казват, е, че дори и да преминат към използването на химически вещества – да кажем зимно време Агенция „Пътна инфраструктура“ ползва пясък там, където са пътищата, които влизат в градовете, примерно. Ето нещо, което е въпрос на допълнително стиковане на позиции и опит да се търсят може би Вие като министър и Вашето Министерство може да поеме инициатива.
Такъв тип въпроси, които са междуинституционални, да бъдат решавани добронамерено.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Само едно кратко разяснение – говорим за общинските програми. Има Национална програма, която е нацонална отговорност, и споменах, че тя е част от тази национална отговорност, а за местната власт това е свързано с общинската програма. Тоест не трябва да влизаме в обхват, който не попада в общинската програма, а тя е тази, която ще даде резултатите.
Вие сте прав, че има опесъчаване, но то не влиза в града, а в града е общината. Общината може да каже в кои моменти да не се карат коли в определен район. Опитали сме се така да направим разделението, че всеки да поеме своята отговорност, а не някой да се опита да я прехвърли на друг. Естествено, че нищо не е съвършено. Имаше един филм от преди години – „Някои го предпочитат горещо“, и завършваше с това, че никой не е съвършен. Ако има разумни неща, които не сме успели да осъзнаем, то в рамките между първо и второ четене – говорили сме с госпожа Василева, ще се постараем да подобрим текста. За мен посоката трябва да бъде такава, че трябва да има и тояга, и морков. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, както стана ясно, контрактът беше обсъждан във Водещата комисия и предстои да бъде разглеждан в залата, и затова няма да се спирам пространно на поставените въпроси.
Искам да изразя подкрепата си за Законопроекта. На всички е ясно, че темата изисква много спешни решения, включително и законодателни, защото е свързана не само със законадателната процедура, която влиза във финална права и има санкции за държавата ни, но и защото е свързана със здравето на хората.
Въпросът, който беше дискутиран на обсъжданията в Комисията по околната среда и водите, е съгласуван с колегите – да работим между първо и второ четене, като целта е да се прецизират компетенциите на кметовете. Имайте предвид, че става въпрос за мерки, които са обвързани с действията на националните органи в някои сфери, свързани са с ограничаване на замърсяването от битово отопление и транспорт, но би могло да бъде и промишлено замърсяване, трансграничен пренос на замърсители, би могло да има замърсяване между отделни общини. Необходимо е да се прецизират самите програми за качеството на атмосферния въздух, има различни нюансии, които трябва да бъдат прецизирани.
Имаме пълната готовност да работим, като осъзнаваме необходимостта ясно да бъде очертана отговорността на кметовете, защото трябва да бъдат полагани повече усилия, а от друга страна, санкциите да бъдат адекватни на компетенциите на тези органи на местното самоуправление.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Не ни остава нищо друго освен да преминем към гласуване. Знаете, че балансите в нашата комисия са по-различни. Надявам се, че тези от нас, които няма да подкрепят Законопроекта днес, между първо и второ четене, виждайки предложенията и уточненията, ще имат възможността и убедеността да го направят в пленарната зала.
Който е съгласен да приемем Законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 2, против няма, въздържали се – 3.
В случая нашата комисия не подкрепя така предложения законопроект.
Искам все пак да уточня, че наистина ние сме в процедура. Като Комисия ние искаме тази процедура максимално бързо да бъде свалена от дневен ред, но също така някои от предложенията ни се струват недостатъчно убедителни. Пак казвам, надявам се между първо и второ четене да ги изчистим.
Благодаря Ви за участитето, господин Димов, госпожо Йорданова, госпожо Хюсеинова и Ви пожелавам успех в защитата на Законопроекта тази седмица в петък. Ще видим как ще протекат дискусиите и още веднъж Ви благодаря.
Преминаваме към трета точка.
Ще Ви информирам, че на 18 ноември започва пленарният КОСАК във Виена във връзка с Парламентарното измерение на Австрийското председателство. Би трябвало да сте получили комплект с документи. Темите, които са избрали нашите австрийски колеги, са свързани с няколко актуални за нас теми и мисля, че добре пасват на делегацията, която пътува за Виена. Да уточня, че ще бъдем в състав председател и заместник-председатели.
На първо място е темата за приоритетите и постиженията на Австрийското председателство, а следващата ни тема е Брекзит и състоянието му към момента. След това имаме тема „Политика по отношение на климата и Енергийния съюз и вярвам, че госпожа Василева би могла да направи едно съдържателно изказване. Имаме тема, която е за прозрачен Европейски съюз, който е по-близо до гражданите си, и предстоящите избори за Европейски парламент, като тук ще имам готовност да се изкажа.
Споменавам го, за да имаме някаква нагласа и не само един, а повече от нас могат да се изкажат, ако имат желание. Ще помоля колегите госпожа Мехмедова и господин Петров да помислят по приоритетите на Брекзит, по приоритетите на Австрийското председателство и да имаме готовност да вземем участие. Все още сме в Тройката на председателствата и е хубаво да покажем активност като финализираме нашия ангажимент към това председателство.
Имате комплект с документи с позицията на България по тези теми, които неведнъж сме ги обсъждали, а и просто да имаме време да се подготвим, за да направим едно съдържателно участие. Ще опитаме в рамките на заседанията да проведем – както се разбрахме, двустранна среща с румънските представители и по възможност с германските, като продължение на срещите, които имахме съответно в Букурещ и в Берлин, както се бяхме договорили. Още повече, като продължение на дебата около Доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка по трите теми, по които има отбелязън напредък и са същевремено затворени, може би има смисъл да бъде подчертано на нашите германски колеги – доколкото те обвързват членството в Шенген, даже и Еврозоната, с Механизма за сътрудничество и оценка, да подчертаем, ако са пропуснали, че има реален шанс този механизъм да отпадне в рамките на следващата година. Ако това е така, могат да разсъждават по въпроса да отпушат нашето членство в Шенген още в периода преди да е отпаднал механизмът, защото има стъпки, които трябва да бъдат извървяни.
В самия доклад специално е отбелязано за корупцията по границите. Надявам се, че правителството ще обърне специално внимание на този въпрос, тъй като биха могли да се хванат за темата и да кажат, че Комисията е отбелязала тази тема – корупция по границите, и това може би продължава да бъде пречка, но независимо от това се надявам, че ще бъде направен план за действие на правителството за оставащите теми. Не чух да го заявяват, но неизбежно би трябвало да се направи.
Ще влезем в контакт с вицепремиера Захариева и да видим какво планират, за да може да го представим пред нашите колеги от Германия или Холандия.
Имате ли въпроси по тази тема?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Коя е следващата Оперативна програма?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не е фиксирана още, но останаха земеделската и Програмата за регионалното развитие, така че ще ги видим по степен на готвност. При всички случаи до средата на месец декември ще минат всички програми, а в началото на следващата година ще започне подготовката на Годишния додклад, а изслушванията вероято ще бъдат февруари или март.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Има ли възможност да поканим госпожа Павлова?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожа Павлова е поканена и се надявах да успее тази седмица. Поканата е отворена и ако не другата, по-другата седмица се надявам да успеем да го направим. Ще Ви държа в течение.
Освен за Българското председателство искам да я поканим и по темата по какъв начин Австрийското председателство е продължило нашите приоритети и какво е постигнато. (Реплики.) Добре, ще го планираме за началото на месец декември, за да може всъщност да ни представи, доколкото е възможно, финансовия отчет. Аз съм го поискал писмено и чакам да го изпрати.
Докато сме по тази точка, да Ви информирам, че получихме покана от турската Комисия по въпросите на Европейския съюз и хармонизацията – опитвам се да намеря точния превод на български език, но имаме покана за първата половина на следващата година да посетим Турция. Допълнително ще уточним кога ще бъде най-удобно за нас и мисля, че е редно я да потвърдим – в контекста на нашата засилена активност в региона, и да сме си полезни едни на други.
Ако няма възражения по тази тема, ще информираме колегите, че принципно приемаме поканата и допълнително ще ги информираме кога ще имаме възможност да посетим Турция.
Преминаваме към четвърта точка:
РАЗНИ.
Във връзка с кратката дискусия, която имахме на миналото заседание, поисках справка за отсъствията на народни представители от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и има двама души, които се отличават от общото присъствие. Днес също ги няма, ще ги си съобщя, защото казах, че ще изпратя информация на председателя на парламентарната група. Това са: Албена Найденова с 12 отсъствия от общо 23 заседания; Миглена Александрова от парламентарната група на „Обединени патриоти“ с 16 отсъствия и само 7 присъствия на заседанията на Комисията. Казах, че при такава малка комисия системните отсъствия пречат на работата ни. Надявам се това да се промени, ако ли не – не знам. Може би още има време за някаква реакция – дали за смяна на хора в Комисията, дали за промяна на отношението към Комисията.
Трябва да дам пример с госпожа Василева, която е председател на друга комисия, но има само едно отсъствие от нашите заседания и то по обективни причини.
Има ли нещо друго, колеги, което искате да споделите? Ако ли не, заседанието изчерпа дневния си ред. (Реплики.)
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,58 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин




Стенограф:
Мария Петрова