1. Представяне на приоритетите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н. Пр. господин Йон Гълеа, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.

4. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.

5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 54


На 16 януари 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на приоритетите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н. Пр. господин Йон Гълеа, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.
5. Разни.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден колеги!
Уважаеми колеги, можем да започнем нашето заседание. Малко по-късно ще се присъединят и другите колеги. Заради удълженото заседание на парламента, все още тече заседание на Комисията по външна политика, където изслушват министър Захариева. След като приключат там, ще се присъединят.
Първо, вярно, че мина вече доста време от Новата година, но да си пожелаем успешна година с много европейски успехи, успешни европейски избори за всички и парламент, който да работи активно за един силен Европейски съюз. Мисля, че това послание може да бъде отправено от името на всички политически сили в българския парламент.

Предлагам следния
Дневен ред:

1. Представяне на приоритетите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. господин Йон Гълеа, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.
5. Разни.
Други предложения по дневния ред има ли? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Всички са „за“.
Благодаря.


Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА РУМЪНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ Н.ПР. ГОСПОДИН ЙОН ГЪЛЕА, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РУМЪНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

При нас вече е господин Йон Гълеа – извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България. С него е господин Матей Кристеа – заместник-ръководител на Мисията, съветник по политическите въпроси.
Господин Гълеа, благодаря Ви, че приехте поканата ни за това представяне. За нас наистина е удоволствие и радост, че председателството на Съвета на Европейския съюз отново е съвсем близо до България – от другата страна на река Дунав, и смятам, че заедно можем да продължим съвместната работа по някои от важните за двете страни въпроси.
Преди да Ви дам думата, искам само да припомня, че по покана на румънския парламент нашата комисия посети Букурещ през есента на миналата година – след нашето и преди Вашето председателство. Имахме много ползотворни срещи и в парламента, и с представители на правителството. При тези срещи още веднъж установихме, че по много от въпросите от европейския дневен ред имаме общи интереси, имаме общи позиции и решихме да работим по-тясно заедно, за да може, докато Вие сте председател на Съвета, ние да подаваме, така да се каже, топката там, където това е възможно и необходимо. Това сътрудничество ще продължи в тези шест месеца и на парламентарно равнище, по линия на КОСАК, комисиите по европейските въпроси. Надявам се и с наша помощ да имате едно успешно председателство, което в края на краищата, ако е успешно, ще бъде добре и за България, успехът ще бъде общ. Но да не удължавам встъплението, направо да Ви дам думата за Вашето представяне.
Заповядайте.
ЙОН ГЪЛЕА: Господин Председател, много Ви благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, голяма чест и удоволствие за мен е да представя приоритетите на Румънското председателство, но на първо място искам да подчертая, че Румънското председателство желае да надгражда върху работата на Българското председателство и за Австрийското председателство.
Искаме отново да поздравим Българското председателство за успеха му и да благодарим на България и на всички представители за много близкия обмен, включително в рамките на парламентарното измерение, по темите, свързани с подготовката на Председателството. Това беше голяма помощ за нас и искаме да Ви благодарим за подкрепата по време на Българското председателство и след това – в рамките на обмена на опит.
Позволете ми да кажа, че Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз ще се проведе във време на важни предизвикателства и развития: размисъл отново за бъдещето на Съюза; процесът на Брекзит – всички познаваме резултата от вота от вчера в Камарата на общините; преходът към нов законодателен и институционален цикъл след европейските избори през месец май 2019 г. В този контекст една забележителност на нашето председателство ще бъде неформалната среща на върха в Сибиу на 9 май 2019 г., две седмици преди изборите за Европейски парламент. Ние виждаме тази среща на върха като важен момент за изпращане на послание за единство в рамките на Съюза. По този начин Румъния желае да изрази силна подкрепа за напредване на Европейския проект.
Европейският бюджет е отражение на начина, по който виждаме Европейския съюз в бъдеще. В този смисъл Многогодишната финансова рамка ще бъде водещ файл по време на нашето председателство.
Нашата програма се основава на убеждението, че всяка визия за бъдещето трябва да бъде изградена около основните принципи и ценности, които представляват основата на Европейския съюз. Това е и причината, поради която мотото и централната тема на председателството ще бъде „Сближаване – обща европейска ценност“. Ще подкрепим тази стойност от гледна точка на:
Първо, политическото сближаване. Това означава консолидиране на връзките между държавите членки и институции.
Второ, икономическото сближаване, консолидиране на вътрешния пазар и намаляване на различията между държави членки.
Трето, социално сближаване.
Работната програма на Румънското председателство ще се основава на четири стълба, като четири приоритета.
Първо, Европа на сближаване чрез осигуряване на конвергенция и сближаване за устойчиво и равноправно развитие за всички граждани и държави членки чрез повишаване на конкурентоспособността и намаляване на различията в развитието, социалният напредък, насърчаване на свързаността и цифровизацията, насърчаване на предприемачеството и укрепване на промишлената политика.
Вторият приоритет е по-безопасна Европа, чрез увеличаване на сближаването между държавите членки, изправени пред нови предизвикателства в областта на сигурността. Миграцията ще продължи да бъде интензивно дискутирана тема в Европа и ние насърчаваме всеобхватен подход към миграцията, който включва както външното, така и вътрешното измерение.
Третият приоритет: Европа – по-силен глобален актьор, чрез засилване на глобалната роля на Европа, продължаване на работата по изпълнението на глобалната стратегия, насърчаване на политика на разширяване, чрез източното партньорство и изпълнението на глобалните ангажименти на Европейския съюз.
Позволете ми да кажа няколко думи по тези въпроси, защото знам, че един важен приоритет на Българското председателство беше свързан със Западните Балкани.
От гледна точка на Румънското председателство трябва да продължим да се отделя специално внимание на Западните Балкани, за да се гарантира стабилността, сигурността и развитието на тези региони. Европейската перспектива на партньорите в региона трябва да бъде насърчаване в основа на собствените им достойнства и на специфичните критерии, структуриран и траен диалог с младите хора в тази част на Европа ще допринесе до постигане на целите на Европейския съюз за присъединяване.
По време на Румънското председателство програмата, приета на среща на високо ниво „Европейския съюз – Западните Балкани“ в София от 17 май 2018 г. ще продължи да се прилага. Целта на Румънското председателство ще бъде да се приемат единни заключения на Съвета относно разширяването. Това след публикуването на съобщението на Европейската комисия относно пакета на разширяването, съгласно решенията, приети на 26 юни 2018 г. по време на българското председателство.
Второ, мислим, че ефективното прилагане на източното партньорство изисква специален акцент върху ползите, свързани със споразуменията за свободна търговия и относно взаимосвързаността.
Трябва да поставим специален акцент върху укрепването на конкретните отговори на Европейския съюз към европейските стремежи на Република Молдова, Украйна и Грузия. Важен момент ще бъде 10-годишнината на източното партньорство и в този контекст имаме предвид да организираме, заедно с институциите на Европейския съюз, една конференция на върха през месец май в Брюксел.
Трето, глобалният профил на Европейския съюз ще бъде фундаментално зависим от тема на изпълнение на глобалната стратегия и от ефективността на различните й инструменти.
Мислим, че Европейския съюз трябва да продължи усилията за укрепване на устойчивостта за борба с хибридните заплахи и за подобряване на своя капацитет за стратегически комуникации. В същото време подчертаваме значението на международното право и ролята на Европейския съюз в рамките на ефективното многостранно сътрудничество в глобално или регионално ниво.
Четвъртият стълб на нашето председателство е свързан с Европа на общите ценности. Искаме да подкрепим стимулиране на солидарността и сближаването в Европейския съюз чрез насърчаване на политики за борба с дискриминацията, насърчаване на равните възможности на мъжете и жените и увеличаване на участието на гражданите, особено младите хора, в европейските дебати.
Накрая, изразявам убеждението си, че тези шест месеца ще представляват възможност да покажем към Европа, че Румъния е дълбоко проевропейска държава, която подкрепя основните й ценности.
Благодаря за Вашето внимание и много Ви благодаря за интереса към приоритетите на Румънското председателство. Аз съм на разположение да дискутираме детайли и други въпроси, свързани с председателството.
Още веднъж, много Ви благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Посланик.
Да Ви поздравя и за прекрасния български език. Това значително облекчава и нашата стенографка.
Предлагам да дадем възможност на колегите да зададат своите въпроси или да се обърнат към Вас.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Посланик, уважаеми колеги! Преди всичко и аз искам да Ви благодаря за вниманието и честта да бъдем заедно и лично от Вас да чуем представянето на приоритетите на Румънското председателство.
Позволете чрез Вас да отправя своите поздравления за колегите от Румъния и да пожелая успех на председателството.
Както за нас, това беше първото ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, така предстои този важен период за Румъния. Както спомена и господин Вигенин, ние имахме възможността лично на място да се срещнем с представители и на двете камари на парламента, и на правителството на Румъния във фазата на подготовката, така че стискаме палци и Ви желаем успех.
Знаем, че предизвикателствата, които стоят пред председателството, са изключително сериозни и едно от тях се засили във вчерашния ден. Освен това, както стана дума, предстоят и европейските избори, предстоят и преговорите за Многогодишната финансова рамка. Мисля, че това наистина са сериозни задачи и се надяваме и ние, чрез нашето участие в интерпарламентарните формати, да допринесем за напредъка по темите, които вълнуват всички нас.
За мен е изключително удовлетворяващо това, че Вие отчитате напредъка, постигнат по време на Българското председателство, както и по време на Триото и постигнатото и от Австрия, които бяха председатели на Съвета на Европейския съюз след нас, и продължавате да работите усилено по темите, които бяха поставени на дневен ред на вниманието на всички. Благодаря за това.
Знам, че близостта между нашите държави не само географска, но и общите теми, общите предизвикателства, които имаме, са един добър повод да укрепваме доброто сътрудничество, което имаме, и да вървим напред с общи усилия.
Мен лично много ме зарадва и фактът, че освен темата за Западните Балкани Вие засягате и теми, касаещи източното партньорство, включително и темата за Черноморската стратегия и Дунавската стратегия, надграждането на тези стратегически документи, но и посоки за развитие на тези региони. Лично аз, като народен представител от Черноморския регион, изключително много се вълнувам от тази тема. Радвам се, че и през изминалата година, на 31 май беше подписан един важен, стратегически документ – Общият дневен ред за Черно море. Надявам се, че в тази сфера също ще има развитие.
Разбира се, Многогодишната финансова рамка за нас, както и за Румъния, като държави, които разчитат на европейската солидарност и усилията в посока на прилагане на Кохезионната политика, имат своите резултати и са оценявани от хората. За нас е изключително важно да отстояваме едни позиции, които да доведат до продължаване на тази традиционна политика за Европейския съюз. Ще бъдем винаги в подкрепа на тези инициативи и ще заявяваме позицията от гледна точка и на региона, от гледна точка и на държавите, с които имаме общ интерес.
Конкретни въпроси нямам. Оценявам формулираните приоритети и желая успех в напредъка по всички теми и въпроси. От страна и на политическата сила, която представлявам – политическа партия ГЕРБ, декларирам желанието ни за сътрудничество и съвместна работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, има ли други желаещи?
Господин Посланик, ако позволите, имам два въпроса към Вас, по които знам, че едва ли някой може да отговори реално в момента, но все пак Вашето персонално виждане по-скоро по тях.
Казахте, че Многогодишната финансова рамка ще бъде водещ файл за Румънското председателство. Ние, в края на нашето Българско председателство, отправихме едно очакване или желание поне да има по време на Румънското председателство, преди европейските избори, едно споразумение, поне на политическо равнище, по отношение на Многогодишната финансова рамка. Това беше нашето послание и към австрийските колеги.
Нашето впечатление е, че Австрия предпочете да не работи толкова активно по този файл, по Многогодишната финансова рамка, вероятно би предпочела въпросът да остане за след европейските избори.
Питам: какви са очакванията на Румъния или може би какви са целите на Румъния? Смятате ли, че може да се постигне по-сериозен напредък преди европейските избори по това досие, по този файл?
Вторият ми въпрос е свързан с Балканите. Ние благодарим, че, първо, оценявате напредъка, който, поне в тази сфера, е безспорен на България за връщането на темата „Разширяване на Западните Балкани“ в дневния ред на Европейския съюз.
Имахме известни надежди, нещо като Програма максимум, можем да кажем, началото на преговорите за присъединяване с Република Македония и с Албания да започне по време на нашето председателство. Вие цитирахте и среща на Съвета в края на месец юни. Това не се случи, макар че решенията, които се взеха тогава, бяха много близо до това.
Ще работи ли Румъния или очаквате ли в през месец юни тази година тези преговори да започнат? Знаем, че има още стъпки, които трябва да бъдат предприети, предстои, естествено, Европейската комисия също да направи своите препоръки, но би ли било това една от целите на Румънското председателство – да бъде взето решение двете страни да започнат преговори за присъединяване? Благодаря.
ЙОН ГЪЛЕА: Много Ви благодаря.
Позволете ми да кажа, първо, че навярно Черноморският регион е един приоритет в рамките на третия стълб, свързан с външната политика. Имаме предвид да намерим тези теми в рамките на Черноморския регион, които са основа на сътрудничеството и имаме предвид да дадем нов импулс на синергията на Черно море.
Споменахте Дунавския регион. Както България – имахте председателство на Дунавската стратегия по същото време като председателство на Съвета на Европейския съюз, ние ще имаме тези две председателства и имаме предвид да дадем нов импулс към Дунавската стратегия, за да постигнем целта да се намаляват различията между нивата на развитие в рамките на Европейския съюз.
Господин председател Вигенин, благодаря за Вашите въпроси. Позволете ми да отговоря на английски език с превод на въпроса, свързан с Многогодишната финансова рамка, защото нещата са малко по-чувствителни.
Многогодишната финансова рамка представлява ключов файл в преговорите, които ще се водят. Дори самите преговори по-скоро ще надхвърлят идеята за един по-прост процес. Искаме резултатите, които ще се получат от председателството, да бъдат балансирани и да бъдат така калибрирани, че да отразяват реалността, пред която са изправени европейските граждани всеки ден.
Важно е да се определи нов бюджет, който да предостави адекватно финансиране за новите приоритети, но в същото време да поддържа и нивата на политическа намеса, която допринася за растежа, а също така и за премахване на различията между отделните държави членки. Ние поемаме напълно отговорността, която ни беше присъдена от Европейския съвет през месец декември, като нашата цел е да се създадат едни реалистични и балансирани варианти, които да бъдат постигнати чрез полагане на общи и конструктивни усилия от страна на всички държави членки. Поставили сме си ясен краен срок – това е есента на 2019 г., за да се създаде такова политическо споразумение. Това е важен стимул за нашето председателство и ще остане такъв до края му.
Ние сме подготвили да поддържаме доста усилен ритъм на обсъждания, за да придвижим обсъжданията, свързани с бюджета, както и да създадем реалистични и балансирани варианти, които да създадат добра основа за обсъждане в Европейския съвет през есента на 2019 г. Позволете ми да отбележа в този контекст, че в момента се намираме в един нов етап на обсъждане с доста голямо политическо ниво. Бюджетът ще се обсъжда по време на всички срещи, които ще обсъждат общи въпроси, свързани с председателството, на срещите с Корепер, като основната ни идея е да ги придвижим колкото се може по-напред.
В същото време полагаме всички усилия да придвижим обсъжданията, така че да създадат секторни предложения, чрез които да се получи частично споразумение от страна на Европейския парламент в сегашния му състав или да се получат общи, частични подходи.
Позволете ми да засегна и въпроса за Западните Балкани, който е обхванат от политиката за разширяване на Европейския съюз.
В тази връзка ще спомена и програмата на Румънското председателство, която беше обявена вчера пред Европейския парламент. Ние ще продължим усилията, които бяха направени от Срещата на върха в София, както и ще продължим Програмата, която беше представена на тази толкова важна среща на 26 юни 2018 г.
Нашето председателство ще цели да направи колкото се може по-лесно да се взимат решения спрямо този въпрос за всички наши партньори. Също така ще продължим преговорите за присъединяването на Македония. Според мен България и Румъния официално признават новото название на страната. Нашата позиция е да запазим същия този ритъм от страна на двете страни, да ги насърчим да продължат с техните усилия относно присъединяването към Европейския съюз, което ще започне да се обсъжда след Доклада на Европейската комисия през пролетта.
В случай на позитивен сценарий Скопие и Тирана да положат всички усилия, за да подсигурят започване на процесите за присъединяване – една задача, която беше положена още по време на срещата на 26 юни 2018 г., ние ще положим всички усилия да започнем този процес. Също така ще разчитаме и на Вашата политическа подкрепа, тъй като Западните Балкани са важна част и са важни за България. Ние ще продължим да насърчаваме Скопие да продължат с политическата реформа, също така ще приветстваме и финализирането на процедурите за въвеждане на промени в Конституцията. Ще продължим процеса на разширяване чрез специфичните критерии и собствените достойнства. Това е генерален подход към процеса на разширяване.
Надяваме се да работим към постигане на целите, които бяха поставени по време на срещата през месец юни 2018 г., и освен това да получим зелена светлина чрез Доклада на Комисията относно стартирането на процеса за присъединяване на тези страни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Посланик.
Има ли други въпроси и коментари? Не виждам.
Благодаря Ви за днешното участие. Пожелавам още веднъж успех на председателството. Можете да разчитате на нас категорично, особено що се отнася до взаимоотношенията с парламента на Румъния и общите ни действия в рамките на парламентарните формати. Да си пожелаем да бъдат постигнати конкретни резултати и председателството да бъде запомнено с важни решения, които да бъдат взети. Важно е първото председателство да остави добро усещане и у румънските граждани, и у партньорите.
От името на нашата Комисия – пълен напред и на Румънското председателство, и на общите ни задачи!
ЙОН ГЪЛЕА: Много благодаря още веднъж и съм убеден, че нашето сътрудничество ще продължи в рамките на парламентарни измерения между двете държави.

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преминаваме към точка втора от днешни дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОЛУМБИЯ И ПЕРУ, ОТ ДРУГА СТРАНА, С ОГЛЕД НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ЕКВАДОР, ПОДПИСАН НА 11 НОЕМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 802-02-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ДЕКЕМВРИ 2018 г.
Тук са госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, и господин Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в Дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката.
Госпожо Иванова, заповядайте да представите Законопроекта накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Първо, искам да пожелая на цялата Комисия успешна и щастлива 2019 г.!
Материалът, който ще представя накратко, както виждате, е в контекста на приоритета „Европа – по-силен глобален актьор“. Споразуменията за свободна търговия между Европейския съюз и трети държави наистина доказват своето ефективно действие като средство за либерализация на пазарите и разширяване на възможностите на бизнеса в Европа по отношение на участие в икономическите процеси на трети държави.
Господин Председател, мога да кажа, че Споразумението е подписано през 2012 г. След предоставено искане от страна на Еквадор през 2014 г. са проведени преговорите. На 11 ноември 2016 г. в Брюксел е подписан Протокола за присъединяване на Еквадор към Споразумението. С Решение на Министерския съвет № 948 от месец ноември 2016 г. Министерският съвет одобри Протокола за присъединяването на Еквадор към Споразумението.
Мога да спомена само няколко цифри. От започването на временното действие на Споразумението, стокообменът между България и Еквадор се е покачил с 16,5%. Това е безспорен факт, че има изключителни ползи за нас. (Реплики.)
Като абсолютни стойности не са високи, но се надяваме и те да се подобрят. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Имате ли въпроси, колеги?
Честно казано, точно това исках да Ви питам. Когато планирахме точката в дневния ред, включително в мотивите от Министерския съвет не е споменато как това ни засяга. Разбира се, теоретично е ясно – либерализирането, търговията би трябвало да допринесат за по-голям стокообмен, но от друга страна и в трите страни България вече няма представителства, нито дипломатически, нито икономически и търговски.
Но, ако имате пред себе си, бихте ли ни казали числата в абсолютна стойност за нашата търговия с Еквадор и евентуално с Перу и Колумбия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: 18,53 милиона е общият стокообмен за 2017 г. Както Ви казах, 16,5% е ръста. За Европейския съюз ръст с 11%, тоест стокообменът между Европейския съюз и Еквадор възлиза на 2,23 милиарда евро. За другите държави ще помоля колегата да допълни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Стоянов.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, извадил съм данни, които да представя на Вашето внимание по отношение на прилагането на Споразумението с Колумбия и Перу. По отношение на Колумбия стокообменът на България с Колумбия през 2016 г., тоест на третата година от прилагане на Споразумението, се е увеличил с 23% спрямо 2014 г., когато започва прилагането. През 2017 г. обаче имаме леко намаление на стокообмена и той фактически достига нивото от 2014 г. Също така трябва да се отбележи като положителна тенденция, че през 2017 г. износът ни към Колумбия нараства с 10% спрямо 2014 г.
По отношение на Перу имаме тенденция на плавно увеличаване на стокообмена между България и Перу от датата на временното прилагане на Споразумението, като през 2017 г. се наблюдава увеличение с 14,5% спрямо 2014 г., а износът значително се е увеличил – с повече от 2,5 пъти.
Ако Ви интересува в абсолютни стойности – 2017 г. имаме 34 млн. евро стокообмен с Перу, а с Колумбия едва 6,7 млн. евро.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Значи има големи перспективи, потенциал в това сътрудничество.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, колеги, които са съгласни Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г., да гласуват.
Гласували: за – 5, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Иванова и господин Стоянов.
Надяваме се утре парламента също така единодушно да подкрепи това Споразумение и още повече да засилим нашите връзки с тези три страни.
Успешна година и на Вас!

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ, № 802-01-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 НОЕМВРИ 2018 г.
По тази точка присъстват господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, Теодора Желева – началник на отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“, и Мария Ченкова – експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества.
Заповядайте, господин Кънчев, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси.
Законопроектът е свързан с необходимостта от транспониране на Директива на Европейския съюз 2017/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 2011/65 на Европейския съюз относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО).
Основната цел на Директива 2011/65 на Европейския съюз е ограничаването на съдържанието на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, създаване на процедура за освобождаване от ограниченията на определени материали и компоненти на електрическото и електронното оборудване и инструментите за осигуряване на съответствие с въведените ограничения.
Директивата за изменение на Директива 2011/65 на Европейския съюз прецизира нейния обхват с цел да се обхване това електронно и електрическо оборудване, което се пуска на пазара от 22 юли 2019 г. и би се оказало в несъответствие при прилагането на Директивата в настоящия й вид по отношение на изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества.
Същевременно със Законопроекта се въвеждат различни преходни периоди за повторна употреба на резервни части за съответните категории електронно и електрическо оборудване, предвидени с преработената Директива.




С изменението и допълнението на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси се цели осигуряване на съответствие с Директива 2017/2102, с което се въвеждат промени в обхвата по отношение на:
- изключения от обхвата на определен вид музикални инструменти (тръбни органи), както и на задвижената от тяга жична мобилна техника, непредназначена за движение по път, за професионална употреба;
- предоставяне на възможност за дейностите на вторичния пазар (включително ремонт) за кабели и резервни части за всяко друго електрическо и електронно оборудване, което се пуска на пазара и би се оказало в несъответствие с изискванията за ограничаване употребата на определени опасни вещества до 22 юли 2019 г.;
- предоставяне на възможност за дейностите с повторно употребени резервни части, възстановени от електрическо и електронно оборудване, за различните подкатегории електрическо и електронно оборудване.
Предложението в Законопроекта няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, както и няма да доведе до увеличаване на административната тежест за операторите.
Срокът за транспониране на Директивата е 12 юни 2019 г.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, някакви въпроси?
Само искам да попитам – запознах се внимателно с предложението, струва ми се, че то се фокусира единствено и само върху въвеждането на изискванията на Директивата, но все пак да попитам: има ли нещо допълнително, което въвеждате, тъй като често се случва покрай директивите да се добавят и други неща? Като че ли случаят не е такъв, но да го чуем и от Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Случаят не е такъв. Дословно се транспонира Директивата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Не виждам желаещи за въпроси.
Преминаваме към гласуване.
Моля, колегите, които са съгласни да приемем Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г., да гласуват.
Гласували: за – 5, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието, господин Кънчев, госпожо Ченкова, госпожо Желева.
Пожелаваме и на Вас успешна година!

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА” 2014 – 2020 г.
С днешното изслушване по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ всъщност приключваме серията от изслушвания по оперативните програми, които започнахме в края на миналата година. Вас Ви оставихме накрая, тъй като може да се каже, че с Вас започнахме, така да се каже, ранната есен, края на лятото. Остана единствено, вероятно края на другата седмица ще направим едно изслушване на контролните органи. Още тази седмица вероятно ще получите едно писмо, с което ще поискаме информация за подготовката на нашия Годишен доклад, който е за цялата 2018 г.
Да не удължавам моето въведение, да дадем думата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Искам да кажа, че тук е и инж. Галина Василева, която е директор на Дирекция „Координация на програми и проекти“ в същото министерство и ръководител на управляващия орган.
Може би Вие ще започнете, господин Занчев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще започна, а след това ще продължи госпожа Василева.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Общият бюджет на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ е близо 3,7 млрд. лв. Към 31 декември 2018 г. размерът на договорените средства по програмата е 82,71%, размерът на изплатените средства е 28,82%, а на сключените договори с изпълнители – 41% от общия бюджет на безвъзмездната финансова помощ. Това са сравнително добри финансови резултати, особено ако сравним темповете на договаряне и разплащане спрямо същия период на старата Оперативна програма.
Относно правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент, тоест така нареченото „Правило N + 3“ няма риск от загуба на средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, тъй като целевата стойност сертифицирани средства, сумарно по двата фонда към края на 2018 г., беше достигната още в началото на 2018 г. Постигнатите резултати са база за оценка и на изпълнението на индикаторите от рамката за изпълнение за 2018 г., която ще се извърши през 2019 г.
Има частично изпълнение на междинните цели по приоритетна ос Ι – „Жп инфраструктура“ и по приоритетна ос ΙV „Иновации в транспорта“.
Въпреки че има още много време преди окончателното завършване на проектите, все пак няколко обекта завършиха успешно през 2018 г. и бяха пуснати в експлоатация, като трите тягови подстанции Ямбол, Карнобат и Бургас, четирите броя пътни надлези от Проекта „Модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив“, жп участъците Скутаре – Белозем и Стралджа – Церковски, част от Проекта „Пловдив – Бургас“, фаза 2, Лот 3.3 от автомагистрала „Струма“ между Кресна и Сандански.
Общо подадените проектни предложения по програмата са 60 на брой, от които 44 са одобрени, 4 са в етап на оценка, две са отхвърлени и 10 – оттеглени. Не всички одобрени проекти са в изпълнение, поради все още неприключилите тръжни процедури. Шест големи проекта се изпълняват в този програмен период и бюджетът им представлява близо 90% от общия бюджет на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и те определят степента на усвояване. Четири от тях са в изпълнение: Пловдив – Бургас, фаза 2; автомагистрала „Струма“ Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел „Железница“; линия 3 на метрото в София – етап 1 и линия 3 на метрото в София – етап 2. Още не е в изпълнение модернизация на жп участъка Елин Пелин – Костенец и автомагистрала „Струма“ – Лот 3.2.
Ако позволите госпожа Василева да вземе думата за кратък преглед на изпълнението на Оперативната програма по отделните приоритетни оси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както каза господин Занчев, като цяло програмата и финансово стои добре, показателите – сравнително. За Оперативната програма 2018 г. бе успешна, но бих казала не е от силните години, които сме имали например по старата Оперативна програма, предвид това че основни договори от големите проекти все още са в тръжна процедура и 2018 г. беше наистина година на провеждане на тези процедури или на подготовка на проектите и все още не беше стартирало реалното строителство. За съжаление, този процес все още продължава, но се надяваме, че до средата на тази година ще бъде завършено и в следващите месеци и години програмата ще стигне своя зрял период и всички големи проекти ще бъдат в изпълнение.
Средният процент на договаряне, на разплащане са добри в сравнение с предишната програма, с другите програми, също така и в сравнение с другите страни членки. Когато обаче проследим напредъка по отделните приоритетни оси, ще видим, че това се дължи на отделни приоритетни оси, а не на всички. Затова ще направя един кратък преглед по отделните приоритетни оси.
Първа приоритетна ос е за развитие на железопътната инфраструктура. Бюджетът е 1 млрд. 400 млн. лв. Към този момент е договорен целият бюджет по оста, няма свободни средства. Договорите с изпълнители представляват 9%, а изплатените средства са 10,5% от общия бюджет на оста.
Както каза и господин Занчев, тук се изпълняват два от големите проекти в Оперативната програма: това са Елин Пелин – Костенец и Пловдив – Бургас, фаза 2. Това е втора фаза, продължение от първия програмен период.
По отношение на физическото изпълнение Пловдив – Бургас, фаза 2 е в изпълнение, в строителство. Принос за сертифицирането на разходи по оста имат всъщност два основни договора, това са двете отсечки, които бяха споменати от господин Занчев, които вече са завършили – единият е изцяло завършен, другият е пред завършване, с обща стойност 74 млн. лв.
Останалите договори от този проект, които са доста на брой, все още са в различни фази на изпълнение на тръжните процедури, като се надявам, както казах, в рамките на тази година да приключат и да започне реалното строителство. Въпреки всичко, индикативните срокове показват, че този проект би могъл да завърши в рамките на 2023 г., което е срока на допустимост на разходите за Оперативната програма.
За съжаление, за следващия Проект Елин Пелин – Костенец, който е идентифициран като изключително рисков и всъщност е основният проблем на Оперативната програма и на оста, за него все още няма сключени договори с изпълнители. В момента се провеждат тръжните процедури. Той е разделен на три строителни позиции и още един договор за тягови подстанции, който е сравнително малък. Всъщност тръжните процедури бяха обявени още през месец юли 2017 г. и от тогава близо година и половина имаше продължителни обжалвания още на етап тръжни документации. Въпреки усилията, въпреки интензивните действия от страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ по отношение на тръжните процедури това натрупано закъснение все още не е преодоляно.
Благодарение на промените, които се направиха в законодателството, в Закона за обществените поръчки от миналата година, стигнахме, така да се каже, до оферти и на 18 януари 2019 г., петък, ще има отваряне на ценовите оферти за трите строителни позиции, след което се очаква вече предложението за избор на изпълнители. Дано да няма много обжалвания на тези предложения. Разбира се, не може да не се очаква обжалване при така стеклите се към момента продължителни обжалвания към тези договори с голям интерес и с голям бюджет за тях. Така или иначе индикативните срокове, за съжаление, показват вече за две от позициите извън програмния период, извън 2023 г., за единия Лот, който е и най-тежкия – 2026, за другия – 2025, и средния Лот е в рамките на 2023 г. Казвам каква е ситуацията към момента, при положение, че до месец август успеем да имаме подписани договори с изпълнители.
По тази причина и предвид това, че допустимите стойности по този проект са значително по-високи от наличния бюджет и този, който вече е предоставен по проекта, са повече, проектът ще бъде предложен за фазиране в следващата програма след 2021 г. Между другото, и двата проекта са одобрени от Европейската комисия, с което е договорен целия бюджет на оста.
Това са всъщност двата проекта. Иначе, както беше споменато, двата малки проекта, които са с дейности, фазирани от стария програмен период, бяха изпълнени. Завършени са като проекти.
Следващата приоритетна ос, която също като цяло е рискова и стоят големи проекти – Лот 3.2, който е рисков за програмата. Това е втора приоритетна ос за развитие на пътна инфраструктура. Бюджетът е същия както на първа приоритетна ос, близо 1 млрд. 317 млн. лв. Предоставена е безвъзмездна финансова помощ в размер на 65% от този бюджет. Разликата 35, недоговорен ресурс, който е наличен за „Струма“ – Лот 3.2.
Сключените договори с изпълнители са по-голям процент – 48, съответно изплатените средства – 26% от общия бюджет на оста.
Сравнително добрият показател на разплащане, на усвояване на средства по тази ос се дължи изключително на доброто изпълнение и на завършилия вече Лот 3.3 на автомагистрала „Струма“. Всъщност по тази приоритетна ос се финансират три големи проекта – Западна дъга на Софийски околовръстен път, който отдавна е завършен, отпреди две години е в експлоатация, и двата проекта на автомагистрала Струма – 3.1, 3.3, тунел „Железница“ и „Струма“ – Лот 3.2.
Само апликационната фарма на Лот 3.2 все още е в процес на разработване. Съгласуван е с „Джаспърс“. Все още не е подадена в управляващият орган, респективно в Европейската комисия. Работи се по нея, но очакваме това да стане след месец март.
Другите договори и обекти от тези проекти, това са: Лот 3.1, който се изпълнява със сравнително бавни темпове, тъй като на изпълнителя не беше предоставен достатъчен фронт за работа, разрешенията за строителство се издаваха последователни и все още продължават, все още има проблеми и се наложи препроектиране на една част от съоръженията. Все още не е съгласувана промяната на техническия проект в последните 3 км във връзка с връзката с Лот 3.2 – промяната на трасето, и също така археологическият обект, за който всички знаем, който не се оказа „Скаптопара“, а се нарича „Зелени дол 2“.
В резултат на решението, което се взе от Специализирания експертен съвет за опазване на културното наследство, се взе решение да се ограничат дейностите по запазване на тези археологически структури само в 500 м. За останалия километър и половина, за който също беше спряно строителството за повече от година, вече има възможност да се работи. Към момента напредъка в това отношение е, че всъщност сагата не е приключила, оказа се доста по-продължителна отколкото се очакваше. В момента има разработено задание от Агенция „Пътна инфраструктура“ за преместване на тези археологически структури. Следва да се възложи проектиране – Проект за преместването. Колегите работят. След това да се извърши самото преместване. Даже Агенция „Пътна инфраструктура“, предвид зимните условия, предприе на добра воля временна консервация на тези структури, за да бъдат опазени от лошото време. Очаква се може би догодина, следващия сезон проблемът да се реши изцяло и с тези 500 м. Всъщност изпълнителят има възможност да работи и на други места, но това ще бъде използвано към момента – по наши оценки, да иска удължение минимум две години на срока за строителство, което е съвсем оправдано.
Другият участък от Лот 3.1 е тунел „Железница“. Той е разделен на три Лота. Както знаете, през месец август миналата година бяха обявени тръжните процедури както за строителство, така и за надзор. Вече има подписани два договора за строителство за позициите пред и след тунела – позиция 1 и 3. За позиция 2 имаше обжалвания, които минаха сравнително бързо в Комисията за защита на конкуренцията и във Върховния административен съд. Има окончателно решение на Върховния административен съд и предстои подписване на договор. Дай Боже, новото ръководство да пристъпи скоро към подписване на договор, защото по индикативните графици тунел „Железница“ нищо, че все още е в рамките на срока на допустимост, но ако не започне тази година, тъй като предстои, първо, проектиране, след това – строителство, също става рисков, но все още е в рамките на 2023 г., при положение че договора стартира през тази година.
Основният проблем и рисков проект е Лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ предвид на това, че все още има обявена тръжна процедура през месец август. Разделен е на два Лот-а. Имаше обжалване в Комисията за защита на конкуренцията, говорим за обжалване още на етап документация. Едната е оттеглена. Нямаме информация дали ще постъпи обжалване във Върховния административен съд. От тук нататък Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да удължи срока поне с един месец, защото има такова искане в резултат на спирането, след което да възобнови процедурите. В рамките на тази година вероятно да се приключат тръжните процедури, да има изпълнител, което обаче показва, че сроковете за изпълнение са различни от тези, които са заложени във формуляра за кандидатстване, който в момента почти е финализиран, и ще се наложи да бъде актуализиран, предвид новите графици и излизането му извън срока на 2023 г., което, разбира се, ще създаде проблеми.
От друга страна, съществува и друг проблем със значителния финансов недостиг за реализацията на този проект в програмата. Така че при всички положения една част, сега е трудно да се каже каква, преди да имаме подписани договори, ще се изпълнява след 2023 г. и с какъв финансов източник ще направим постъпки да бъде в следващата програма, но не сме толкова убедени, че ще се случи, както с железопътния проект, предвид вече един път фазиране на този проект в предишни програми.
Следващата приоритетна ос е във връзка с интермодалността, която финансира основно изграждането на метрото в София. Бюджетът е около 820 млн. лв. Предоставената безвъзмездна помощ е 96,5%, сключените договори с изпълнители съответства, той е 96%, а изплатените средства са 67% от общия бюджет. Разбира се, това е оста с най-голяма усвояемост, най-добър темп на работа, благодарение на доброто изпълнение на метрото. Два са големите проекта – етап 1 и етап 2 на линия 3 на метрото. Изпълняват се в срокове с ускорено строителство. Над 80% е изпълнението на първия етап, вторият е около 50%. Така че със срокове завършване, съответно края на тази година – 2019, и средата на 2020 г., втория етап. Всъщност метрото ангажира 96% от бюджета на оста, а останалите 4% са предназначени за реконструкция на големи жп гари по направлението от София до Бургас. Вече имаме подписани договори, те са разделени на три апликационни форми – 6 гари. Има и обявени тръжни процедури за пет от тях, остава още една гара – Нова Загора. Обявени са тръжни процедури за гара Искър, Казичене, Подуяне, Карнобат и Стара Загора. Така че с тази ос нямаме проблем и с малките проекти се очаква много преди 2023 г. да бъде изцяло инвестиран в проекти.
Четвъртата приоритетна ос, всъщност последна, защото другата е пета – „Техническа помощ“, която не е толкова интересна.
Иновации в управлението и услугите 145 млн. лв. Предоставената помощ е 42%, сключените договори са 9%, а изплатените средства са съвсем малко – 4%.
На фона на сравнително добрите показатели за договаряне имаме много ниски стойности на изплатените средства и сключени договори, поради това че тръжните процедури – тук са много проекти, сравнително по-малки, но подготовката им започна много по-късно. Тръжните процедури все още се провеждат, няма сключени договори и оттам и реално усвояване. Тази приоритетна ос не може да си достигне индикаторите за 2018 г., предвид всички тези причини, като резервът ще бъде предложен да бъде прехвърлен в трета приоритетна ос, понеже там така или иначе има възможност за усвояване.
През тази година бяха одобрени проекти и подписани договори за безвъзмездна помощ за някои основни проекти като за закупуване на драгажна техника на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, която им е необходима във връзка с драгажа. Той е за 21 млн. лв. Системата за управление на влаковата работа на НКЖИ – 18 млн. лв., на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) – една система за превенция на риска в морските пристанища, и други формуляри за кандидатстване са в проект на оценка. Смятаме, че в следващите години няма да има проблеми и с тази приоритетна ос.
Като заключение бих казала, че предизвикателството и проектите, които са решаващ фактор, дали програмата ще претърпи и какви промени ще претърпи са резултатите от предстоящите тръжни процедури и изхода на двата големи проекти „Струма“ – Лот 3.2 и Елин Пелин – Костенец, трите строителни позиции. И по двата проекта имаме недостатъчен финансов ресурс, всъщност над договаряне, но то няма да може да се реализира. До 2023 г. и двата проекта ще трябва да бъдат завършени с друг финансов ресурс след 2021 г.
През 2018 г. започнахме подготовка и за новия програмен период след 2021 г. Започнахме да подготвяме драфт на програмата. Смятаме до средата на годината да имаме такъв. Имаме подготвен, съгласуван с бенефициентите ни индикативен списък с приоритетни проекти, включително и за механизма за свързана Европа като се приоритизира кои проекти да бъдат по механизма, кои – в оперативната програма, като, разбира се, отчетем и ангажиментите, засега индикативни, които ще ни останат от настоящата оперативна програма. Предстои приоритизация на тези проекти, предстои кратка актуализация на интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., на базата на която всъщност са включени тези наши проекти и приоритети. Също така предстои да помислим и нашите бенефициенти да започнат да подготвят проекти във връзка с новите насоки за приоритет и финансиране след 2021 г. по някои хоризонтални проекти във връзка с пътната безопасност, във връзка с интермодалността, използване на алтернативни горива, изменение на климата, въвеждане на ИРТМС и други такива хоризонтални, които са ни включени като тези благоприятстващи условия, които трябва да съблюдаваме и да изпълним, и да влязат в бъдещата програма.
Не бяхме много кратки, но засегнах само големите проекти. Както каза господин Занчев, имаме 60 проектни предложения, по които също се работи.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Няма нужда и да сте кратки, защото ние искаме да имаме колкото се може повече информация. Не всичко, което казахте, е написано в материала, така че беше полезно.
Колеги, имате ли въпроси във връзка с изнесената ни информация.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Тук всички ще бъдем активни, господин Председател.
Първо, искам да благодаря на представителите на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии за това, че ни предоставиха тази информация. Не вярвах, че положението в тази Оперативна програма е толкова тежко, но това, което чуваме, е изключително тревожно и не знам какви оправдания ще бъдат намерени за това, че в рамките на девет години за пореден път не можем да усвоим парите в железопътната инфраструктура и някои неща отиват за 2025 – 2026 г. Разбира се, за това има обективни причини и сигурно ще ги изтъкнете, но икономиката на страната страда, страдат и хората. Ясно е, че в следващите пет години няма да имаме бърза железопътна връзка с морето, няма да си изпълним ангажиментите за трансевропейските железопътни връзки с Близкия Изток, което никак не е добре.
Въпросът, който искам да задам, е свързан само с решението на Върховния административен съд за изпълнителя „ДЖИ ПИ ГРУП“ на тунела, който е обратен на това, което господин Борисов разпореди. С кого всъщност ще се подпише и кой изобщо ще започне да изпълнява този обект, става въпрос за тунела, защото това нещо е много възлово и е твърде вероятно, както Ви слушам, тунелът да остане като този, дето е на границата с Македония? Нали там също има един тунел?
Искам да попитам дали е във Вашата програма поначало обектът, който е край Видин, за интермодалния възел, който се смяташе да се изгради, и там направиха ли се необходимите подготовки или си остана в пожелателната фаза?
Общо-взето смятам, че на Ваше място не бих бил никак весел, защото в края на краищата Европейската комисия не е от някакви зверове. Те ще ни разберат, ще прехвърлим средства, ще получим разрешение, ще имаме накрая 98% усвояване, обаче това, което става, е много нерадостно за България и за нейния авторитет в Европейската комисия като калпазанин, директно го казвам, в сферата на тази Оперативна програма.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Бих предложил да съберем въпросите, защото може някои да се повторят, да има коментари, които да имат нужда от общ отговор.
Давам думата на госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Занчев, госпожо Василева, благодаря за изчерпателната информация, която ни представихте. Имам няколко въпроса във връзка с Вашето изложение.
Както стана ясно, голямото забавяне е породено от тръжните процедури, които в някои случаи се точат повече от година и половина, са причината за идентифицирането на два големи рискови проекта към настоящия момент – жп линията Елин Пелин – Костенец, респективно „Струма“ – Лот 3.2.
Ние въведохме промени в законодателството и в Закона за обществените поръчки, последните промени, които целят прецизирането на процедурите и възможност за обжалване само от страна на заинтересовани страни. Променихме и законодателството, свързано със стратегическите проекти и възможността за обжалване на екологичните процедури само на една инстанция във Вас, за да се ускори процеса.
Мислите ли, че това доведе до нормализиране на процеса и според Вас необходими ли са други законодателни промени?
Във връзка с идентифицираните рискови проекти споменахте, че варианта, който ще търсите за преговори с Комисията, ще бъде фазиране на тези проекти, но така или иначе се очертава освобождаване на ресурс при невъзможност за изпълнение в рамките на настоящия програмен период.
Обмисляте ли план Б, с други думи, има ли резервни проекти, които могат да бъдат изпълнени в рамките на настоящия програмен период, така че да се оползотвори наличният ресурс?
Споменахте също така, че вече сте започнали програмиране за следващия програмен период и цитирахте приоритетите, които сте заложили.
Моят въпрос е: дали сред тези приоритети, предвид това, че упоменахте фокуса върху политики, свързани с адаптация към изменението на климата, екологичния транспорт, интермодалността, предвиждате ли повече фокус, внимание върху железопътния транспорт отново, но този път от гледна точка на подобряване на подвижния състав?
Последният въпрос: какви проекти се изпълняват по линия на „Кънектинг Юръп фасилити“?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Занчев, госпожо Василева, въпросът може би ще бъде продължение към този на госпожа Василева.
Ако може да ми отговорите, разбира се, би трябвало да имате информация, в края на 2018 г. с правилото N + 3 какъв ще бъде размера, ако имате точна информация, може и приблизителна, на тези средства, които ще бъдат автоматично освободени?
Въпросът беше зададен, разбира се, ще го повторя: в каква посока ще бъдат насочени тези средства и имате ли готовност, и имате ли Б план за Лот 3.2, защото там нещата са доста комплицирани? Какво ще се случи, за да не се случи тотална загуба на средства по Оперативната програма? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Колегите взеха въпросите, които си бях набелязал, така че за мен остава да погледна за следващия програмен период.
Разбирам, че един от проектите, които планирате, е разширяване на Столичното метро. Така ли е и ако може да кажете малко повече по този въпрос? Благодаря.
Имате думата да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Ще кажа няколко думи и след това госпожа Василева ще продължи.
Не като оправдание, но искам да кажа фактите. Тринадесет обжалвания има процедурата Елин Пелин – Септември, говорим за стартирането. Оттам почва забавянето.
Искам да благодаря за промените, които бяха направени в Закона, така че да съкратим това умишлено забавяне на времетраенето на тези процедури, тъй като в повечето случаи то е злонамерено и така нататък, и целта му е някаква борба извън тази, която е заложена в процедурата.
По отношение на метрото госпожа Василева ще вземе отношение.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите, разбира се, че са основателни и пораждат представа за информацията, тъй като исках да бъда максимално откровена за това какво се случва и какви са рисковете, защото проектите, както казахме, шест големи проекта, срещу тях стои 90% финансов ресурс само в програмата, отделно има недостиг по тях извън, които тепърва трябва да се търсят за цялостното им завършване, така че няма как да няма и големи проблеми с тях и от тях да зависи съдбата на програмата, на усвояването на отделните приоритетни оси и на програмата като цяло.
Искам да направя само един коментар. Господин Петров, не знам, но със сигурност не сме седма-осма година, слава Богу, защото програмата, първо, беше одобрена края на 2015 г., месец ноември, както и другите оперативни програми, така че от тогава започна и вече могат да кандидатстват. Разбира се, още на другия ден не подадоха апликационни форми. Тоест 2016, 2017, 2018 г., де факто са три години действие на оперативните програми и вече започват 2019 г. До 2023 г. има още пет години, но се води средата на програмата.
Както казах, след тази година наистина е зрелият период на програмата, защото нашите проекти изискват голяма продължителна подготовка и съдържат страшно много. Докато големият проект, Елин Пелин – Костенец, е само с четири строителни договора и надзор, Пловдив – Бургас е 20 и няколко договора, отделно са само 30 пътни надлези, за които трябва за всеки, независимо че са групирани. Така или иначе всяка една процедура и всяко едно проектче в отделно договорче може да забави общо проекта като цяло, защото влизат в един проект.
По отношение на „ДЖИ ПИ ГРУП“. Да, „ДЖИ ПИ ГРУП“ би следвало да е класиран на първо място. Както казах, има окончателно решение на Върховния административен съд за тунел „Железница“ и би следвало новото ръководство да излезе с решение за избор на предложение за изпълнител и евентуално да покани „ДЖИ ПИ ГРУП“. Не мога да кажа какво ще бъде развитието от тук нататък – дали ще се откажат, но принципно, когато една процедура е минала през съда и съдът е казал, тъй като той не гледа конкретния казус, но се произнася и върху процедурата като цяло, не знам каква ще бъде реакцията, ако каже, че процедурата няма проблеми. Така или иначе, така да се каже, сме стигнали до подписване, поканване на изпълнител, силно се надяваме, че въпросаът ще се разреши с тунел „Железница“, защото в никакъв случай той не може да остане. Той е част от Лот 3.1. Ако го няма, той е безсмислен и самия Лот, и въобще тази част, отсечката на автомагистрала „Струма“ е абсолютно безсмислена без тунела.
Както казах, индикативните срокове все още са в рамките на периода.
Видин не влиза в нашата програма и, доколкото си спомням, имаше едно проучване, което беше възложено от Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии. НКЖИ…
Говорите ми за жп възел, нали така?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, интермодалният.
Принципно е в приоритетите на Министерството за жп възли, но не е включен. В момента не мога да Ви кажа дали НКЖИ са го подали в индикативния списък, но, доколкото си спомням, го няма предложен като приоритетен проект. Имаше проучване. Ще проверя и ще Ви кажа какви са намеренията на компанията.
По отношение на усвояване на средствата. В нашата програма, независимо че има закъснение, акумулирано, че проектите наистина не стартираха, особено тези два големи проекта, навреме, за да можем да преценим кога ще завършат, какъв ресурс ще могат да усвоят до края на периода и дали ще се вместим, независимо от това и по двата проекта имаме голям финансов недостиг, което компенсира. Така или иначе дори да бяха започнали да се изпълняват миналата година, щяха да стигнат донякъде, защото само за приоритетна ос за железопътните проекти имаме недостиг над 250 млн. евро, а за автомагистрала „Струма“ има налични около 240 млн. евро в оста към момента, а самата индикативна стойност на автомагистрала „Струма“ – 3.2, е около 650 млн. евро, всички знаете.
Така или иначе в програмата тези проекти бяха вкарани, защото са важни, защото трябва да ги започнем, да ги изпълняваме, но на всички и на Комисията беше ясно, че имаме и продължаваме да имаме едно наддоговаряне, което по графиците, които правим в момента, и както Ви казах, че ако стартира, което се надяваме да стане, железопътния проект в рамките на тази година, и другия проект Пловдив – Бургас продължи да се изпълнява с тези темпове, както в момента, финансовият ресурс, с който разполага приоритетната ос от 673 млн. евро, ще бъде изцяло усвоен от двата проекта, но Елин Пелин – Костенец няма да може да завърши. Очевидно, първо, защото няма този ресурс, и, второ, защото по време, както казах, двата лота излизат извън 2023 г. Затова ще бъде предложен за фазиране в следващия програмен период.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, ще позволите ли само да прекъсна за момент?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, заповядайте за уточняващ въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Просто искам да Ви кажа, че това, за което говорите – недостиг, не е така. Това са проценти, които си знаем от самото начало, че ще бъдат толкова и остатъка се осигурява от националния бюджет. Никой не е казал, че тези обекти се строят изцяло със средства на Европейския съюз.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължете.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Позволете да не се съглася. Националното съфинансиране си върви успоредно, това го знаем всички, което формира безвъзмездната помощ. Индикативната стойност и на двата проекта е ясна, защото особено на Елин Пелин – Костенец, вече имаме одобрена апликационна форма и, както казах, че нейната индикативна стойност, говоря все още, защото не са се сключили договорите, е много над бюджета, с който разполагаме и можем да предоставим. За всички е ясно още в началото, че нямаше да можем да завършим тези проекти с бюджета, с който разполагаме в двете приоритетни оси.
За „Струма“ мисля, че дълги години все се заблуждавахме, че имаме достатъчно пари, но Лот 3.1, 3.3 и тунел „Железница“, също така Софийски околовръстен път, Западна дъга и други проекти се изпълниха и ангажираха бюджета… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Не, просто така се случиха. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Логично беше „Струма“ – 3.2 да започне по-късно в цялостната подготовка. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Това ни е целта. Ние имаме някакъв бюджет, с който да започнем, който не е малък, подготвяме апликационна форма, толкова години се подготвя този проект, имаме решение по ОВОС, всички процедури, които са необходими на национално ниво, са минали, остават тръжните процедури. Разбира се, трудно е, но ако не започне със средства от програмата, мисля, че този проект въобще ще се изпълни трудно и не би следвало да… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Ако наистина съвсем се блокира по различни причини, най-вече от „Зелени“ организации в Брюксел примерно, резервни проекти в Агенция „Пътища“ има.
По-труден е въпросаът с железопътните проекти, но и там има. Говорим за алтернативни, но всъщност проектите, които в момента са търгувани, които са в тръжни процедури, настоящите проекти, които могат да генерират ресурс, защото алтернативните проекти пак трябва да минат през тръжни процедури и така нататък, няма да са по-готови или по-успешни отколкото тези, които са в момента. Затова казах, че изхода от тръжните процедури ще реши съдбата на Оперативната програма и какво ще изпълняваме от тук нататък, но със сигурност няма да останат неусвоени средства. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Ако това ни притеснява?! За мен е по-важно наистина тези два проекта да започнат. Нали така, господин Занчев, защото те са продължение, те са ангажимент от предишен програмен период? Говорено е по тях, много работа е свършена.
За подвижен състав, госпожо Василева, не предвиждаме. Фокусът за следващия програмен период – не предвиждаме да работим по закупуване на подвижен състав за железниците.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: За подвижният състав, тъй като няма възможност през Оперативната програма, София – Бургас, ще бъде завършен до 2024 г., ако вървим по сроковете, така че скоро ще имаме 160 км/ч. Тогава би било разумно, затова и стартира обществена поръчка за нов подвижен състав, която беше прекратена от Комисията за защита на конкуренцията поради това, че тъй като договора на БДЖ „Пътнически превози“ с държавата е до 2024 г., а финансирането беше заложено от ежегодния капиталов трансфер за нов подвижен състав и за ремонти, който е 35 млн. лв. на година. Заложено е с Решение на Министерския съвет 100 млн. лв. плюс за 10 години по 35 милиона на година за тази процедура, която ще стартира за нов подвижен състав. Тогава ще бъде до 4 – 5 гадене, ако тази процедура се стартира тази година, а изпълнението на – заложени са 42 мотрисни влака и са заложени интерсити влакове София – Бургас. Тогава времетраенето на пътуването София – Бургас ще се намали до 3,5 часа, така че ще се подобри комфорта, ще се подобри и времепътуването София – Бургас. Така наречените „интерсити“ влакове ще бъдат закупени, ако се изпълни тази визия за развитие и модернизация на БДЖ „Пътнически превози“. Това е по отношение на новия подвижен състав.
Заложено е закупуването на мотрисни влакове до 200 км/ч, тъй като максималната скорост, която ще може да се развива по трасето София – Бургас, ще бъде около 160 км/ч. Така е заложено в процедурите за модернизация на железопътните линии.
Това е, което мога да кажа за новия подвижен състав и техническото обновяване на БДЖ „Пътнически превози“, така че да можем да предложим по-добра услуга и по-добър комфорт.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте за уточняващ въпрос, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за възможността да задам допълващ въпрос.
Предизвика интерес информацията, която поднесохте. Предвид това, което казахте, и моля да уточните, защото, ако не се лъжа, вчера или предишния ден беше оповестена информация от страна на ръководството на БДЖ, че предвид прекратяването на процедурата за закупуването на нови влакове от тук нататък се пристъпва към наемането на подвижен състав, но не беше оповестено каквото и да било намерение за купуването на нови.
Тоест Вие потвърждавате, че ще има нови влакове и потвърждавате, че ще можем да се транспортираме с колегите от Бургас до София с интерсити влак? Само да ми кажете коя година може да се случи това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това е визията и с такава цел беше стартирана тази процедура. Има решение на Министерския съвет за инвестиции в „Пътнически превози“ и техническо обновяване на дружеството, така че там, поне което прочетох, беше, че ще наемат подвижен състав за шест месеца до една година, така че докато ремонтират сегашния, тъй като той е на 40-45 години, за да може тези мотриси, които са планирани, те са 42 на брой, поне така бяха по последни разчети, да влязат в графика на БДЖ „Пътнически превози“, така че да могат да изпълняват договора с държавата и да могат да изпълняват тази социална функция, която предлага дружеството.
Не можах да прочета за дългосрочна визия, ставаше въпрос за шест месеца до една година наемане, за да може да изпълняват към момента графика за движение на влаковете. Говоря за дългосрочната визия. (Реплика.)
2024 година.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не е толкова далеч, но като знаем как се спазват сроковете може да предвидите да спират в Ямбол. Да не се окаже, че подминават моя избирателен район.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Ще спират във всички големи градове.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Дано през 2024 г. да е все още голям.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Даже преди няколко години кметицата на Перник искаше да спират три пъти в самия Перник, като част от градския транспорт.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това е по-различен проект. В нашата комисия подкрепяме много железопътния транспорт, така че може да разчитате на нас, защото е екологичен, но трябват повече усилия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност в новата Оперативна програма, както казах, вече започнахме да разписваме, в четвърта приоритетна ос, разбира се, е предвидена като допустима дейност закупуване на влакове, но в случай че дружеството успее и желае да закупи чрез оперативна програма, което е много труден проект, трудна дейност предвид много фактори и все по-трудно ще стане предвид новият железопътен пакет, който вече поставя нови условия след 2023 г. – промяна на договорите с държавата, влизане на нови оператори и така нататък. Има няколко условия, с които ще става все по-трудно, но така или иначе е допустима дейност, наред с метро влаковете. Няма как да ги разделим, те са еднакво екологични. Има възможност.
По отношение на механизма за свързана Европа – кои проекти се изпълняват? В този програмен период разполагахме с ресурс от 406 млн. евро, който е по Кохезионния пакет. Тоест, с финансиране както по оперативните програми 85 на 15. Деветдесет процента от този финансов ресурс беше предоставен за железопътни проекти, с които потвърждаваме, че е приоритет не само на Европейската комисия и Европейския съюз, а няма как да не бъде приоритет и на нашето министерство. Изпълняват се проекти, всъщност се договориха 90%. Срещу тях стоят 4 железопътни проекта, другите са около 16, но по-малките проекти са свързани със системи по река Дунав, въздухоплаването – различни дейности в отделни сектори, включително и пътния проект за първите 13 км от автомагистрала „Калотина“, който независимо, че имаше възможност за 20% финансиране по механизма за свързана Европа, благодарение на това стартира и той.
Кои са железопътните проекти? Това всъщност са отсечки, които допълват цялото направление, което финансираме вече втори програмен период. Както се вижда, ще продължим и в третия програмен период от сръбска граница до Бургас. Това са отсечките София – Елин Пелин, защото проекта в Оперативната програма е Елин Пелин – Костенец. Проектът София – Елин Пелин е в изпълнение. Строителните дейности започнаха, мисля, че проектирането завърши. Другият проект е Костенец – Септември, която е също липсваща отсечка, където завършват между двата проекта – от старата оперативна програма и сегашната, и железопътен възел София до гара Волуяк, развитие на железопътния възел, и железопътен възел Пловдив.
За съжаление, всички тези проекти, за които казвам, с изключение на София – Елин Пелин, който вече започна, са също в тръжни процедури и имаха същата съдба – с различно забавяне, с по 6-7 месеца. Имам подробна справка – имаше обжалване още на етап документации, обяви и така нататък, на референтите не харесваха отговорите, които дава Комисията на въпросите им, и така нататък, в резултат на което и те акумулираха известно забавяне, но след последни разговори с Комисията, тъй като повечето споразумения за финансиране са подписани с Комисията до 2020 г., имаме уверението, че срокът ще бъде също 2023 г. Така че с изключение на възел Пловдив, мисля, че другите ще успеят да завършат в този период. Там поне засега условията са по-леки, тоест не се налагат финансови санкции и така нататък, ако не се завърши, но е хубаво да се усвои ресурса, с който разполагаме, защото допълват цялото това направление, за което каза господин Занчев, че ще може да се пътува с необходимите скорости и комфорт.
Същия набор от проекти имаме и за механизма за свързана Европа 2. Приоритет, разбира се, ни е железопътният транспорт. Железопътният сектор, не само с тежката инфраструктура, но и, както казах, хоризонталните проекти, внедряване на ИРТМС, различните системи за сигурност, за управление на влакови работи и редица други, които, за съжаление, се оказа, че по-трудно се подготвят и нямат достатъчен капацитет в бенефециентите.
За столичното метро, да, но наред с железопътния сектор приоритетните оси, които идентифицираме за следващия програмен период, повтарят тези.
Не можем да изключим пътищата, защото най-малко сигурно ще имаме, ако не „Струма“, някой друг ангажимент. Агенция „Пътна инфраструктура“ вече е подала заявка за два проекта, които да предлагат за финансиране. Това са Русе – Велико Търново и Видин – Монтана. Проекти, които също се подготвят с финансовата помощ на Оперативната програма, даже Видин – Монтана я подготвяме още от старата Оперативна програма.
Разбира се, трета ос – метрото, ще продължи да се финансира. Господин Братоев даде първи предложенията си, още преди да поискаме такива, защото подготовката на новите отсечки също се подготвя със средства на Оперативната програма. Едната отсечка е продължение на линия 3 на метрото, всъщност първия участък от кв. „Левски“ до ул. „Владимир Вазов“, за което няма бюджет в настоящата програма. Другият участък, който в момента се проектира, е от бул. „Цариградско шосе“, кв. „Слатина“, през Зала „Армеец“. Общо около 10-ина километра с 10 метро станции и бюджет горе-долу около 450 млн. евро, индикативен. Там са абсолютно ясни параметрите, защото има проекти. В голяма част от проектите започват и тръжните процедури. В края на тази година – 2021 г. ще има пълна готовност да се стартира, стига да имаме разписана, одобрена програма, всъщност да се финансира и метрото, в случай, че бъде одобрен бюджета от Комисията.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да Ви кажа, че това, което чувам като депутат от Сливен, е направо възмутително. Мога да Ви кажа, че това е възмутително – да се правят вътрешно градски инфраструктурни проекти с национални средства и в същия момент да казваме „Нямаме пари за участък от жп линия“, което е от национално значение, международно. Възмутително е цялото това нещо! Казвам Ви го съвсем сериозно.
Дайте сега всички неусвоени средства да ги дадем в градско строителство на един град. Хайде Бургас се оправя, аз съм от там. Вижте Варна на какво прилича, какво гробище е. Има и други градове.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще си позволя пак да възразя, но с характера на тази програма няма как да оправим районите, регионите, градовете. Има други програми. Всички знаем, метрото все пак е последователност и наистина с тези две отсечки ще се затвори вече кръга и връзката с… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Що се отнася до това, че няма пари. Напротив, пак предвиждаме основно ресурсът по механизма за свързана Европа, който… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Искам да кажа, че представлява една цяла Оперативна програма – 406 милиона в предишния програмен период беше само европейското финансиране. Като сложим и националното съфинансиране, това е просто една Оперативна програма. Сега се предвижда да бъде същия бюджет, който за „Железница“… Мисля, че все пак трябва да гледаме и с капацитета, с който разполагаме. Бавно се правят железници, не така бързо както пътища например.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: С метрото.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, с метрото, защото линейните обекти… (Реплика от народния представител Петър Петров.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам да не влизаме в диалог. Сигурно ще дискутираме тези въпроси. Това все пак е план, господин Петров, ще обсъждаме самите програми, пък и решенията тепърва предстоят. От друга страна, пък в София живеят 2 милиона души.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Три милиона живеят, как ще са два милиона?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По официални данни са към два милиона вече.
Но сега имате възможност, част сте от управлението, да планирате нещо повече за Сливен, Бургас, може и за Ямбол нещо да се направи. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Мисля, че приключихме по тази тема засега.
Да Ви благодарим за участието днес.
Както казах, скоро ще получите писмо за обобщаване на нашия Годишен доклад и сигурно някъде края на февруари, началото на месец март пак ще се видим.
Имах някои уточняващи въпроси, но те не са спешни. Следващият път като се видим, пак ще си говорим специално за тези проекти, особено Елин Пелин – Костенец, които са като че ли най-проблематични.
Благодаря Ви за участието.
На Вас също пожелавам успешна година.

Преминаваме към точка пета:
РАЗНИ.
По тази точка нямам да Ви кажа кой знае какво, но може би да споделя, че получихме писмо от нашите сръбски колеги, които посетихме миналата година, че приемат нашата покана да посетят България в първата половина на тази година.
Бих Ви предложил да преговаряме с тях за дата някъде средата, втората половина на месец март, защото си мисля, че от гледна точка на вътрешната политическа ситуация при нас подготовката за изборите – месец април и месец май, не са подходящи периоди за визити и посещения, освен ако не възникне нещо спешно.
Ако сте съгласни така да коментираме – втората половина на месец март, пък ако те не могат, тогава ще мислим за други възможности, но да засилим нашите ангажименти и да продължим сътрудничеството с тях.
Тук колегите ме подсещат да Ви съобщя отсега за една среща, която ще проведем с Валдис Домбровскис – вицепрезидент на Европейската комисия, комисар по въпросите на еврото и социалния диалог, финансовата стабилност, услугите и капиталовите пазари, на 29 януари 2019 г., вторник. Той ще бъде тук във вторник на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси. Дотогава има много време, но да имате едно наум. Ще Ви информираме допълнително с имейл и съобщение. Работни езици – български и английски, както винаги.
Благодаря на всички за участието в това дълго първо заседание, но мисля, че отхвърлихме доста работа.
Приятна вечер на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Мая Станкова