1. Изслушване на ръководството на Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) към Министерство на вътрешните работи за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с борбата с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС.

2. Изслушване на ръководството на Сметна палата и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” във връзка с извършените одити през 2018 г. по програмите, съ-финансирани със средствата от Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство в Република България за програмен период 2014 – 2020 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 02.01.2019 г.

4. Представяне на информация от Срещата на председателите на КОСАК в Букурещ, 20-21 януари 2019 г.

5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 55


На 23 януари 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на ръководството на Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) към Министерство на вътрешните работи за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с борбата с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС.
2. Изслушване на ръководството на Сметна палата и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ във връзка с извършените одити през 2018 г. по програмите, съфинансирани със средствата от Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство в Република България за програмен период 2014 – 2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2019 г.
4. Представяне на информация от Срещата на председателите на КОСАК в Букурещ, 20 – 21 януари 2019 г.
5. Разни.

По точка 1 заседанието е закрито за медии, граждани и граждански организации и няма да се излъчва on-line в реално време на интернет страницата на Народното събрание.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.


* * *


ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето заседание.
Първо, ще подложа на гласуване дневния ред. Ще го изчета:
„1. Изслушване на ръководството на Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) към Министерство на вътрешните работи за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с борбата с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС.
2. Изслушване на ръководството на Сметна палата и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ във връзка с извършените одити през 2018 г. по програмите, съфинансирани със средствата от Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство в Република България за програмен период 2014 – 2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2019 г.
4. Представяне на информация от Срещата на председателите на КОСАК в Букурещ, 20 – 21 януари 2019 г.
5. Разни.“
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преди да минем към първа точка, да уточня още веднъж, че заседанието по нея е закрито, както сме казали, за медии, граждани и граждански организации. Няма да се излъчва on-line, ще излъчваме от втора точка нататък. Това е по настояване на Дирекция АФКОС, което предполагам е свързано с това, че ще се предостави информация, която е малко по-чувствителна. Вие ще ни кажете повече по това.

(След закритата част.)








ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Вече откриваме заседанието, може да се пусне и on-line излъчването.
Преминаваме към следващата точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА СМЕТНА ПАЛАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШЕНИТЕ ОДИТИ ПРЕЗ 2018 Г. ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Преди да започнем точката, да кажа, че по нея тук с нас са: господин Цветан Цветков – председател на Сметната палата на Република България; госпожа Горица Грънчарова-Кожарева – заместник-председател на Сметната палата; Тошко Тодоров – заместник-председател на Сметната палата; Таня Константинова – директор на одитна дирекция „Одити на изпълнението“; и Росена Гаджева – началник на отдел 2 „Одит на изпълнението на средствата от ЕС“ в одитна дирекция „Одити на изпълнението“, а от Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ на Министерството на финансите е госпожа Людмила Рангелова – изпълнителен директор.
Здравейте! Предлагам да започнем със Сметната палата.
Имате думата, господин Цветков.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще представя в резюме съдържанието на Доклада, който сме представили на Вашето внимание: Доклад, който съдържа обобщена информация за одити на изпълнението, извършени от Сметната палата през 2018 г., свързани с управлението на средства от Европейския съюз. Това са седем одита, които ние извършихме през миналата година. Три от тях са окончателно приключени и са с издаден окончателен одитен доклад, четири от тях са в процес на приключване и в скоро време Сметната палата ще ги приеме със свое решение и ще може да се счита, че и те са окончателно приключени. Затова в Доклада, който сме представили пред Вас, са тези одити, които са окончателно приключени, съдържа се информация за констатациите, изводите и препоръките, докато за другите четири одита, сме посочили само обхвата на одита и областите, които ще бъдат изследвани.
В началото искам да поясня, че това са изцяло одити на изпълнението. По отношение на средствата от Европейския съюз, Сметната палата извършва предимно одити на изпълнението, тъй като при тези одити ние оценяваме ефективността, ефикасността и икономичността на изпълнението на различните политики и програми, във връзка с управлението на средствата от Европейския съюз. Това ни позволява да не се дублираме с другите контролни органи, които са позиционирани в полето на законосъобразността. Те предимно анализират и оценяват доколко действията на компетентните органи по усвояване на средства от Европейския съюз са в съответствие със законовите изисквания, наредбата и инструкцията и доколко се спазва националното и европейското законодателство, докато при нашите одити на изпълнението ние си поставяме за цел да оценим ефективност, ефикасност и икономичност.
Затова и през 2018 г., както и предходните години, те бяха подчинени на една основна цел: доколко ефективно се използва помощта от европейските структурни инвестиционни фондове, за да може да се създадат условия за постигане на целите на стратегия „Европа 2020“ и респективно „Националната програма за развитие: България 2020“. В допълнение на тези основни цели през 2018 г. ние имахме и два допълнителни акцента, с които бяха свързани нашите одити.
Първата от тях е ефективност на управлението и контрола на оперативните програми, при които съществува риск за усвояване на средствата, тоест да бъде в помощ, ако съществува такъв риск за усвояване на средствата, да дадем препоръки, да се предприемат действия, за да се избегне тази неблагоприятна последица за България – да не може да усвоим помощта, която ни се предоставя.
Другият допълнителен акцент – това е ефективността на дейностите по мониторинг и оценка на оперативните програми, при които има риск за постигане на междинните цели за изпълнение, което евентуално би поставило на изпитание и постигането на крайните цели на различните оперативни програми. Накратко, пред Вас ще си позволя да посоча някои от проблемните области, които ние сме констатирали и съответно препоръките, които сме дали, за да може да се предприемат действия за отстраняване на слабостите в тези области.
На първо място, ще посоча многобройните промени в индикативните годишни работни програми, които невинаги са достатъчно добре мотивирани и обосновани. Тези индикативни работни програми съдържат информация за броя на проектите, стойността на помощта, датата на обявяване на процедурата, сроковете за подаване на документи. Сами разбирате, че честите промени в тези индикативни програми разстройват ритъма на работа и съответно ни изправят от риск от забава, а дори и неизпълнение на поставените задачи. Затова е важно тези промени, дори да са съобразени с националното законодателство, да не бъдат така чести и така многобройни.
Другият проблем, който констатираме, е свързан с определянето, наблюдението и оценката на индикаторите за постигане на целите на оперативните програми. Все още се среща трудност при определяне на индикатори, свързани със специфичните цели. По-скоро се фокусираме върху резултатите, а не на индикатора за изпълнение. Например, фокусираме се върху повишаването на декларираните площи, на които се отглеждат биологични култури, пчелни семейства, животни, а не дали всичките тези действия, които сме предприели, са довели до подобряване на живота на българските граждани, до една по-екологична и здравословна среда, в която да живеем.
Същото е свързано и с обученията. Акцентира се върху брой обучени лица, които са преминали това обучение, а не дали те са намерили реализация на пазара на труда в България. Затова определянето на показателите за изпълнение и тяхното наблюдение и оценка остава предизвикателство, а това пряко рефлектира и върху работата на Сметната палата, защото ние оценяваме ефективността, а когато няма ясно определени показатели, ние се затрудняваме с тази оценка.
Третата проблемна област е свързана с човешкия фактор на две нива – както на ниво компетентни органи във връзка с управлението и контрола на средствата от Европейския съюз, така и на ниво бенефициент. На ниво органи за управление се констатира загуба на административен капацитет поради текучество и често смяна както на експертен, така и на ръководен персонал, а на ниво бенефициенти проблемите са свързани с недостатъчния капацитет и подготвени кадри при тях, което практически рефлектира и върху подготовката на проектната документация.
Това са проблемите по отношение на човешките ресурси на две нива – на ниво бенефициент, и на ниво органи за управление. Ще посоча два специфични проблема, които ние сме идентифицирали и съответно ще кажа какви препоръки сме дали във връзка с отстраняване на тези проблеми. Единият от тях е рискът от загуба на средства от резерва за изпълнение на Оперативна програма „Околна среда“ и ос 4 на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Знаете, че през този програмен период има един задължителен резерв, който се предвижда. Ако не се изпълнят целите, той не може да се отблокира. Затова ние сме дали конкретна препоръка. Тя е свързана с необходими допълнителни усилия по ускоряване на процесите по оценка и договаряне на проектите по тази приоритетна ос 4 на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Друга област, която конкретно ще посоча, това са проблемите, свързани с публичния модул на ИСУН 2020. Там не се извежда информация за изпълнението на индикаторите за резултатите по оперативните програми, което не осигурява публичност на информацията за напредъка при постигане на етапните и крайните цели и съответно препоръката е свързана с ускоряване на изграждането на информационен модул за мониторинг и автоматизирано извеждане на показателите за финансов напредък и напредъка по индикаторите за изпълнение на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Това са конкретните проблемни области и съответно препоръките, които сме дали.
Ще си позволя пред Вас да споделя едни добри практики, които въведохме тази година.
След приключване на одита и когато изпратим одитния доклад със съответните препоръки до одитираните лица, възприехме подхода да провеждаме работни срещи с тях на ниво министър, на които да обсъдим и да ги подпомогнем в набелязване на конкретни мерки за изпълнение на тези препоръки. Тъй като обичайно нашите препоръки са свързани с предприемане на сериозни действия, а пък времето е ограничено, затова си поставихме за цел да провеждаме тези работни срещи, на които да можем да ги ориентираме какво точно да предприемат, ако имат нужда от някои допълнителни разяснения от наша страна, или пък да ги подкрепим в определени техни усилия. Затова от тази година въведохме този подход и се радвам, че той даде своите резултати по отношение на одити, извършени в Министерството на земеделието и в Министерството на околната среда. Имахме две такива срещи.
Както знаете, основният инструмент на Сметната палата са препоръките и ние затова акцентираме върху тях. Това е начинът за контролно въздействие на Сметната палата. Поради тази причина ще си позволя да апелирам към Вас, в случаите, когато нямаме изпълнение на препоръки, ако е възможно да провеждаме срещи, включително и с Вас, за да може заедно с одитираните лица да обсъдим какво може да се направи допълнително за изпълнението на тези препоръки. За нас тези срещи са много важни. От една страна, да се подпомогне изпълнението на препоръката, от друга страна, да получим обратна информация, тъй като в някои случаи може ние да не сме били достатъчно прецизни в даването на нашите препоръки, но основната ни идея е да бъдем полезни за одитираните организации.
С това приключвам моето кратко изложение. Вие разполагате с Доклада и ако имате допълнителни въпроси, или необходимост от някакво разяснение, заедно сме тук с двамата заместник-председатели на Сметната палата и с директора на дирекция „Одити на изпълнението“, който ръководи тези одити, а така също и с началника на отдела, който отговаря за контрола на качеството при извършването на тези одити. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Цветков.
Предлагам да чуем госпожа Рангелова и тогава да преминем към обща дискусия по двете структури.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа, накратко ще Ви представя резултатите от одитната дейност на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. Детайлно изложение Ви е изпратено по електронната поща, но не мисля в цялост да го преповтарям, а ще го резюмирам.
През изминалата 2018 г. основната дейност на одитния орган беше насочена към деветте оперативни програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, както и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица за периода 2014 – 2020 г.
От друга страна, основната част от нашата дейност беше насочена към трите програми за трансгранично сътрудничество със страните нечленки по външните ни граници България – Сърбия, България – Македония и България – Турция. Тук дейността фактически обхваща шест програми, защото продължи програмния период за тези ТГС-та. Той беше приключен през 30 март 2018 г., така че през миналата година програмите за трансгранично сътрудничество са одитирани и за стария, и за новия период. Фактически това са шест програми.
Накрая Ви е представена накратко информация за други фондове и програми, които са в обхвата на дейността на Агенцията – такива като Програма „Еразъм плюс“, както и по програмите, финансирани със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и други.
През изминалата година – хронологично, първо, до 15 февруари 2018 г. ние представихме годишни контролни доклади и годишни становища на Европейската комисия за предходната счетоводна година 2016 – 2017. Съответно там е отчетена цялата наша дейност. Годишните контролни доклади и становища имат положително мнение, тъй като по всички програми остатъчната грешка е под 2% за допустимия праг на същественост и бих искала да подчертая, че е много под двата процента, поради което са издадени чисти мнения и тези годишни контролни доклади са приети от съответните дирекции на Европейската комисия, без искане за допълнителна информация.
В периода до края на месец март се планираха няколко системни одита, които приключиха по различно време. За пръв път беше извършен системен одит на Информационната система MIS за трите програми за трансгранично сътрудничество за новия период. Те имат специална информационна система, различна от ИСУН. Там сме дали различни препоръки във връзка с подходящото разделяне на отговорностите, които бяха приети и по тях в момента се работи, всички се изпълняват.
Допълнително извършихме други поредни втори, трети, четвърти системни одити по всички останали оперативни програми. Най-общо може да се каже, че като цяло, макар и в някои програми да имаше проблеми, финалното мнение на одитния орган в окончателните доклади е положително. На всички тези одити сме дали оценка 2, която е положителната оценка, че системата на управление и контрол на съответния управляващ орган по програмата функционира, а в случая на Оперативна програма „Региони в растеж“ и за междинните звена, като е необходимо известно подобрение.
По различните ключови изисквания или основните процеси, които изисква от нас Европейската комисия да одитираме, сме дали съответните препоръки. Искам да подчертая, че всички наши препоръки са приети. В момента се проследяват и повечето са изпълнени, а в единични случаи отчитаме, че те са в процес на изпълнение.
През цялата предходна календарна година, освен системните одити, които споменах, одитният орган беше ангажиран и с одити на операциите по оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество. Представила съм в информацията на Вашето внимание обобщени цифри за всяка една от програмите. От общо милиард и триста четиридесет и седем милиона сертифицирани разходи за счетоводната година 2017 – 2018, одитният орган е одитирал над 251 милиона, или това са 18,68%. За целта сме използвали статистически извадки в седем от програмите и в две сме използвали нестатистически извадки. Одитирали сме 153 проекта, съответно сме издали и 153 предварителни и окончателни доклади. В тези 153 проекта сме одитирали 76 обществени поръчки и за 47 от тях имаме констатации с финансово влияние. Само за сравнение, общо констатациите ни с финансово влияние, тоест с предложение за финансови корекции са 52, като 47 от тях, както стана вече ясно, са в областта на съответствието с изискванията на законодателството за обществени поръчки, а отделно преди нас управляващите органи са сложили също множество финансови корекции. В интерес на истината те са сложили финансови корекции по по-големите поръчки. Явно са се съсредоточили върху тях.
Въпреки голямото число на брой грешки в обществените поръчки, тъй като те касаят малки по стойност договори, за щастие това рефлектира в резултат, че в крайна сметка, от гледна точка на цифрите, финансовото влияние по съответните програми не е значително и все още сме под допустимия праг на същественост от 2%. По тази причина в проектите на годишни контролни доклади, издадени през месец декември 2018 г., които касаят счетоводната година 2017 – 2018 г., одитният орган е казал, че дава мнение без резерви навсякъде. В окончателните контролни доклади, които предстои сега да излязат до 15 февруари 2019 г. и да представим на Европейската комисия, очакваме същото. Нямаме индикации за някакви други проблеми.
Бих искала да спомена значителния одиторски труд, който хвърли нашата одитна агенция, за да приключи трите програми за трансгранично сътрудничество за стария период. На 30 март 2018 г. ние изпратихме на Европейската комисия резултатите от нашата работа. Не беше лесно, тъй като въвлечени в случая бяхме не само органи на българска територия – ние като одитен орган, сертифициращият орган, управляващият орган, но и съответните национални органи и наши партньори от тези три страни, но въпреки това успяхме. За момента очакваме Европейската комисия да ни изпрати писма за приключване и на тези програми.
Най-общо казано, това е накратко информацията от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз, госпожо Рангелова.
Предлагам да преминем към дискусия по тази точка.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм много доволен от тези изчерпателни, но сбити доклади, които получихме. Общото ми впечатление е, че в България вече е установена една система, при която много трудно могат да се правят груби нарушения. В това отношение предполагам, че имаме съответната положителна оценка от страна на Европейския съюз. Това до голяма степен се дължи на прозрачността, която в последните години започна да се въвежда в процесите на кандидатстване и на изпълнение на проектите по оперативните програми.
Тук искам да кажа, че Вие сте направили одит на осемнадесет и половина процента, което е нещо много добро. Това е един много висок процент в сравнение с практиката, която в Европейския съюз е обикновено около 10%, а Вие сте направили много повече. Това говори, че добре уплътнявате времето си и то е полезно.
Мога само да споделя, че моят опит в трансграничните програми, където самият аз съм написал два, три големи проекта и съм участвал, за съжаление, не ни дава възможност като страна, която е управляваща в ролята на инициатор на проекти със страните извън Европейския съюз, не може да влияе какво става от другата страна със средствата. Това до голяма степен компрометира работата по тези програми, въпреки че и там има начини, по които да се влияе, но, за съжаление, невинаги от другата страна, заради неподготвеността им най-вече, имаме и същата ефективност.
Що се отнася до доклада на господин Цветков – аз искам да му благодаря за това, че той декларира, че е готов да обърне сериозно внимание на препоръките на нашата комисия, защото освен нашата комисия аз не виждам някакъв друг обществен орган, да кажем, на такова равнище, който може да държи сметка за протичането и изпълнението на оперативните програми и да вика на отчет управляващи органи.
В това отношение искам да кажа, че от миналата година нашата комисия има 12 страници с препоръки, които са основно към Програмата за развитие на селските райони. Трябва да Ви кажа, че тази година с господин Вигенин ще бъдем сигурно много внимателни при преглеждането на отчета, защото това е Програмата, която е най-уязвима, от гледна точка на голямото разнообразие и на тежестта за проследяване на нарушенията. Доскоро тя не беше закачена за системата ИСУН в такава степен. Тя не може никога да бъде напълно закачена според мен, защото е много специфична, може би някакво припокриване да става с ИСАК и ИСУН – там да може да се хващат по някакъв начина нещата, но тук искам да обърна следното внимание.
През миналата година пред очите ми станаха няколко фрапантни нарушения. Искам да Ви обърна внимание на тях. Сигурно Вие ги знаете, но все пак това да влезе в протокола. То се отнася основно за Програмата за развитие на селските райони в частта и за начина, по който се заложиха примерно критериите в сферата на програмата „Лидер“/„Водени от общностите местни развития“ (ВОМР). Там според мен се заложиха едни изключително ниски показатели, за да си спестят работа от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“. Получи се така, аз искам да Ви обърна внимание – това е много сериозно, защото по мои изчисления между 70 и 80 общини във втори програмен период, говоря вече 14 години, няма да имат никакъв достъп до европейски средства. Говоря за малките населени места. После се чудим защо се обезлюдяват, защото малките населени места в малките общини практически не могат да стигнат по никакъв начин до европейските фондове. Единственият начин е това да бъдат на ниво общини или пък две, три общини да се конкурират и да получат малко европейски средства.
Казвам, за свое голямо съжаление, че 80 до 100 общини пак останаха, без да могат да участват. Направиха една компесаторна програма, която е извън тези, с така наречените „пилотни проекти“, но те са съвсем малки и недостатъчни суми. Останаха неизползвани много средства, особено по оперативните програми. Знаете за многофондовото финансиране на тези местни инициативни групи – останаха парите, ей така, неизползвани, защото имаше голям откат от управляващите органи на отделните програми. Добре, че там беше госпожа Малина Крумова, за да наложи някои правила, така че да може да ги накара поне малко от малко да могат да участват тези общини.
Сега искам да заостря и Вашето внимание, защото сега се обсъжда Общата селскостопанска политика и съответно се залага, ако видите пак критерии и затова, че се залагат 50 – 60 проекта или 80 – 90 проекта за Местни инициативни групи, значи пак се гласят някакви такива форми да си съкратим работата. Говоря за административно съкращаване.
Другото, което искам да кажа, че е изключително и не знам дали е попаднало във Вашите одити – Програмата на Европейския съюз за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Знаете какви фрапантни нарушения се извършиха там, за които обществеността знае. Като народни представители ни питат: как е възможно юли месец някой да прави критерии за класиране и да отменя тези, които са били сложени през месец април и при които хората са се класирали за съответните доставки? Стана така, че петдесет на сто от училищата и от децата не получават училищен плод, вследствие на тези врътки и разни игри, които се правеха. Предполагам, че сте в течение. Това е много лошо за имиджа, защото то достига до учители, ученици и изобщо до цялата общественост. Едни малки там 18 – 20 млн. лв. компрометират средства за милиарди, които ползва България по европейските фондове.
Искам да Ви обърна внимание пак там, в Програмата за селските райони – може би знаете, в частта ѝ за картофената афера, затова как се декларираха едни огромни количества картофи, за да се получат субсидии. Такива количества, при които България трябваше да има 10 сантиметра картофи на цялата ѝ територия, а пък ги няма тези картофи, а парите се взеха. Там стана, както, ако си спомняте преди – с орехите, с бадемите и с пъдпъдъците. Историята се повтаря. Не може да ставаме за смях заради такива дребни неща. Пак искам да Ви кажа, че нашите нови препоръки, които ще направим по Годишния доклад сега, отново ще Ви ги пратим с желание да им обърнете по-сериозно внимание.
Сега няма да пропусна да кажа нещо, което засяга Програма „Транспорт“. В тази програма, дето се казва, се правят едни такива планирани нарушения за втори пореден период. Значи първият седемгодишен мина-замина, сега този ще мине-замине и ние няма да си изпълним съответно програмата за пресъоръжаване, за преструктуриране на железопътния транспорт. Няма да имаме отново изпълнена отсечка Елин Пелин – Костенец, няма да имаме втори – 14 години се мотаем и се правят едни врътки, едни там институционални такива – ама тука нямало пари, ама нямали проекти, ама то 2015 г., 2016 г. започнахме. Нещо, което просто не е добре за ефективността на цялата икономика, защото тя иска да има съответните бързи инфраструктурни връзки, за да може да функционира добре.
В това отношение като одитни органи все пак – то има и други такива институции, които влияят върху това цялостно оформяне на средствата, защото като каже примерно госпожа Фандъкова, че искала да има още четири спирки и ги няма някакви пари – от друго място се забавят, там се спират, което не е добре. Аз като човек от провинцията не разглеждам добре това да се отклонят средства, първо, от Северозападна България за част от метрото, а сега от други инфраструктурни проекти пак за метрото. То е важно за София, но трябва да гледаме като държавници общо цялата държава, не може заради една София да си нарушава балансите.
Отново апелирам към Вас като една одитна организация да бъдете безкомпромисни към всички нарушения и да си изпълнявате функциите, защото в края на краищата България зависи от дисциплиниращия ефект на Вашите проверки. Колкото са по-строги и колкото по-безкомпромисни, толкова по-добре ще е за България, нищо че това може да се отрази по някакъв начин и на Вашите професионални развития. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Петров.
Предлагам да съберем въпроси и мнения и да Ви дадем възможност да отговорите на всички.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам съвсем накратко да задам няколко въпроса. Благодаря за изложението, за присъствието – наистина много солидно и респектиращо присъствие. Благодарим и на всички членове на Сметната палата, че уважиха нашата Комисия. Разбира се, на госпожа Рангелова, която дълги години работи в сферата на одитирането на програмите, които оперират със средства на Европейския съюз.
Тъй като господин Петров акцентира върху дисциплиниращия характер на Вашата дейност, аз искам да акцентирам върху другата функция на контролните органи или институциите, които представлявате, а именно оценката на риска, респективно оценка на начина, по който системите работят и фокуса върху ефективността на работата на системите, които боравят с европейски средства. Тук, разбира се, искам да го сложа и в по-широкия контекст на усилията за облекчаване на административната тежест, на бюрократизма, противопоставен на ефективните процеси, които водят до реален ефект при използването на европейските средства.
Какво е Вашето мнение относно това, доколко ефективни са системите и доколко е възможно да се облекчат процедурите? Имайки предвид, че в годините устойчиво продължава възприятието, че твърде много са бюрократичните изисквания, свързани с реализирането на проекти по оперативните програми. Другото, разбира се, е, че продължава да има различие в подхода между управляващите органи и особено различия между оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони.
Другият въпрос е свързан, разбира се, с подготовката на новия програмен период, където освен акцента за опростяване, е заложен и акцентът за елиминиране на дублирането при контролите и проверките. Смятате ли, че има възможност за подобряване или промяна в тази посока? Смятате ли, че има такова към настоящия момент? Ако – да, в каква посока трябва да бъде променено взаимодействието между контролните органи в България?
Последният въпрос може би е предизвикан и от информацията, която беше поднесена в първата част на заседанието, а именно, че 70% от грешките и нередностите се дължат на нарушения, свързани със Закона за обществените поръчки. Много усилия бяха положени в годините, промени бяха правени нееднократно в ЗОП, с цел избягване на грешки, обучения, работа с бенефициенти, стандантизиране на документи. Струва ми се, че персистира този дефект. Така ли е? Отчитате ли намаляване на броя на грешките, включително и в резултат от последните промени, които бяха правени в Закона за обществените поръчки и как Вие оценявате възможността да има подобрение в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИРМЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря за подробно предоставената информация на господин Цветков и на госпожа Рангелова.
Моят въпрос е конкретен: как се осъществява контролът и дали са изпълнени препоръките, които Вие посочвате във Вашите одити?
Освен с формата, Вие посочихте, че се осъществяват работни групи и също заедно работа с министрите, но как се осъществява този контрол и какъв е срокът? Има ли някакъв конкретен срок, в който трябва тези препоръки да бъдат изпълнени? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Мехмедова.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Може би с Вас, господин Цветков, да започнем.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви.
Ще отговоря на Вашите въпроси. Моите колеги ще ме допълнят, тъй като някои от тях са изключително конкретни.
По отношение на оценката на ефективността на програмите. Всеки един наш одит, в одитния доклад, се съдържа една обобщаваща оценка, доколко адекватно и ефективно се оценени дейностите по управление и контрол при усвояването и управлението на средствата по определената програма или съответната дейност и област. Стандартният термин е, че в недостатъчна степен ефективно са постигнати целите. Терминът „недостатъчна степен“ означава, че има възможности за подобрение, тоест изградени са адекватни и ефективни системи за управление и контрол, но все още има възможности за подобрение. Затова използваме термина „в недостатъчна степен“.
Така че общата оценка и при одита в последните години е, че действително имаме едни добре функциониращи системи за управление и контрол по всичките оперативни програми, по които ние усвояваме средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Разбира се, има възможности за опростяване на процедурите. Когато при отделен одит ние виждаме такава възможност за опростяване на процедурите, даваме съответна препоръка. Колегите ще Ви дадат конкретен пример, където сме дали такава препоръка за опростяване на процедурите. Тъй като налице е процес на ниво Европейски съюз, първоначално бяха изключително бюрократични, изключително тромави и сложни процедурите – и контролните, и процедурите по управление. Радостното е, че през последните години е налице една тенденция за опростяване на тези процедури, включително и Европейската сметна палата дава препоръки в такава насока.
По мое лично мнение, мисля, че имаме добро взаимодействие с всички контролни органи в областта на контрол и одит на средства по оперативните програми. То е, както формално взаимодействие, така и неформално. Тъй като години наред ние работим заедно, ние имаме и възможности за неформално взаимодействие, обмяна на информации, работни срещи, както казах, различни форми на сътрудничество.
Радвам се, че между нас няма съперничество, няма конкуренция, а има стремеж за взаимодействие. Всички контролни органи, включително и контролният орган, който е новосъздаден – може би направи вече две-три години, за Одит и сертификация на средствата по европейските програми за развитие на селските райони, който е към Министерството на земеделието. Това е другият одитен орган. Така че в цялата тази палитра от контролни органи, налице е във всяка една контролна институция стремеж към сътрудничество.
По отношение нарушенията на ЗОП.
Да, действително, за съжаление, не намалява броят на нарушенията по прилагане на Закона за обществените поръчки. Причините са много, изследвани са по различни поводи – както динамичната материя, която се променя веднъж на две-три години, така също и липса на административен капацитет, а така също и сложните процедури, но и тук е налице стремеж за добра координация и взаимодействие.
В последните изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки се предвиди и създаването на Експертен съвет за взаимодействие по обществените поръчки, който предстои да започне своето функциониране от 1 март, тази година. Като членове на този съвет са предвидени Сметната палата, Агенция „Обществени поръчки“, Агенция „Държавна и финансова инспекция“, но може да поканим на нашите срещи и така обсъжданите – Изпълнителна агенция „Одит на средствата“ в Европейския съюз, които са другият играч по отношение упражняване на контрол върху спазване на Закона за обществените поръчки. Така че този Съвет предстои да се конструира и неговата цел ще бъде да уеднаквява практиката на контролните органи.
Ще посоча, че в последните години успяхме да постигнем уеднаквяване на нашата методология с АДФИ. Сметната палата и АДФИ работят по обща методология, включително общи работни документи и контролни листове по отношение на контрола върху обществените поръчки. Това е първата стъпка.
Втората стъпка ще бъде и по уеднаквяване на самата практика, тоест за сходни случаи да имаме сходни констатации, единен подход при изграждане на констатациите и съответно на търсене на отговорност. Това е по отношение на обществените поръчки. Налице е един стремеж и се надявам този експертен съвет да даде своя принос. Но нека пак да кажа, че е изключително динамична тази материя, изисква много задълбочени познания, за да не се допускат тези нарушения.
По отношение на Вашия въпрос, госпожо Мехмедова.
Имаме много ясно разписана процедура за контрол върху изпълнението на препоръките. Нямаме унифициран предварително определен срок, тъй като срокът зависи от броя на препоръките, които сме дали и от възможността и сложността те да се изпълнят. Някои от тях са свързани с предложения за законодателни промени, което предполага инициатива на самото министерство, но все пак и парламентът трябва да бъде убеден в това нещо, а други изискват време за тяхната реализация. Нямаме универсален определен срок, но имаме срок, който се определя при приемане на новия ни доклад. След изтичане на този срок ние извършваме проверка за изпълнението на препоръките, като констатираме дали те са изпълнени, дали са в процес на изпълнение, или не са изпълнени. Ако те са в процес на изпълнение, или не са изпълнени, или са частично изпълнени, ние имаме възможност за повторна проверка. Даваме отново един срок, в който одитираната организация има възможност да предприеме действие за изпълнението на тези препоръки. След изтичане на този срок ние извършваме последваща проверка.
Пропуснах да посоча, че организациите са задължени в срока, който сме дали за изпълнение на препоръките, след неговото изтичане, да ни уведомят писмено – дали са предприели действие и как са изпълнили препоръките. Така че вследствие на това писмено уведомяваме, извършваме и проверка на място. Ако не са изпълнили препоръките, правим повторна проверка, а имаме възможност и за трета проверка, но, надяваме се, да не се стига до трета проверка и при втората проверка вече да констатираме изпълнението на препоръките.
Друга такава възможност за въздействие, когато имаме неизпълнение на препоръките – ние уведомяваме висшестоящия орган, включително и Народното събрание, ресорните комисии се уведомяват за неизпълнението на препоръките, за да могат и те, в рамките на своите правомощия, да предприемат конкретни действия. Благодаря.
Ако колегите имат желание да ме допълнят с нещо по това, което казах.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Константинова.
ТАНЯ КОНСТАНТИНОВА: Благодаря.
Две неща да допълня, че сме давали препоръки за въвеждане на Механизъм за опростено отчитане по отношение на „ОП НОИР“, пак на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, но сме давали и препоръки за въвеждане на единни ставки за разходи, които биха могли да се приложими по част от процедурите точно по тази програма.
Механизми за единни ставки има въведени по Програмата за развитие на селските райони по част от мерките. Например една от мерките е мярка 4.1, където има въведени таблици с единни ставки за цени на селскостопанска техника. Освен това има такива таблици, които се прилагат и по Програма „Добро управление“ и „Развитие на човешките ресурси“ по част от процедурите.
По отношение на въпросите на господин Петров.
През 2019 г. сме планирали стартиране на одит по отношение прилагането на подхода за Водено от общностите местно развитие (ВОМР), като в момента извършваме и един одит по ос 1 на Оперативна програма „Регионално развитие“, защото тя допълва до известна степен възможностите за финансиране на част от общините, които не подлежат, или не са допустими, като бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони.
За съжаление, не сме гледали Програмата за „Училищен плод“, но искам да кажа, че тъй като нашият капацитет е изключително ограничен, се опитваме да се насочим към високорискови програми и процедури, които освен това са и високо стойностни. Затова от Програмата за развитие на селските райони сме обърнали внимание на програмирането и договарянето по мярка 19, по мярка 6.1 и по мярка 4.1, които са всъщност едни от най-атрактивните за финансиране по Програмата.
Допълнително през 2018 г. обърнахме особено внимание на мярка 11 за биологично производство, която допълваше като финансиране мерките, насочени за развитие на биологичното производство и сертифициране на биологични производители, тъй като имаше извършен одит от Европейската сметна палата е през 2018 г. се извърши и проверка за изпълнение на препоръките по прилагането на механизмите за сертифициране и контрол върху биологичното производство.
По отношение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. В края на предишния програмен период извършихме един одит, свързан с изпълнението по отношение на изграждането на железопътната инфраструктура, финансиран от Оперативна програма „Транспорт“, при който обаче установихме, че част от проблемите, свързани с изпълнението на Оперативната програма, преди всичко се дължат на политики на Министерството, върху които ние не можем да извършваме одит.
Голяма част от проектите, които Вие посочихте, както и изпълнението на ангажиментите за изграждане на линията по направление София – Кулата и София – Видин, не е приключило проектирането. Така че в този случай въпрос на организация, на реализиране на политики от страна на Министерството е да си подготви подходящи условия, за да може да има финансиране от Европейските фондове.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Константинова.
Госпожо Рангелова, преди да Ви дам думата и на Вас, само нещо доуточняващо. И Вие така, основните Ви нарушения, които откривате, са свързани с обществените поръчки. Освен мерките, които Вие можете да приложите, имате ли задължение, или ако не е задължение, правите ли го – да сезирате прокуратура, да информирате АФКОС? Аз продължавам да ровя по темата – каква е връзката между Вас и АФКОС примерно, взаимодействието, защото при Сметната палата може би е малко по-различно, но във Вашия случай вероятно е необходимо да има и по-тясна координация. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, госпожо Рангелова.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Благодаря за въпроса.
Ще започна отговора си точно с него. Формално ние нямаме никаква директна връзка с АФКОС като одитен орган, но съгласно Наредбата за администриране на нередности, нашите окончателни одитни доклади се приемат като сигнал за нередност. Отговорни органи за администриране на нередностите са управляващите органи и те са задължени да процедират нашите окончателни доклади. В случай, че по съответния сигнал стигнат до извод, че има нередност, което обикновено така става, единични случаи не стигат до този извод, тогава съответният ръководител на управляващия орган издава решение за това, че има нередност, за това какво е нейното финансово влияние и управляващият орган е задължен също така да докладва на АФКОС, съответно АФКОС на ОЛАФ в случаите, които това подлежи на докладване.
От гледна точка на индивидуалното процедиране на нередности към бенефициента и после от държавата членка, линията на докладване към ОЛАФ – за първото е отговорен управляващият орган, а за второто информацията се предоставя от управляващия орган, но в крайна сметка АФКОС я трансферира към ОЛАФ. В тази линия ние сме и участваме дотолкова, доколкото всички наши окончателни доклади, в случай че имаме съмнение, че нещо е нередност и че имаме предложение за финансова корекция, те трябва да се процедират от управляващия орган.
От там нататък може би пак ще стигнем до връзка с Вашия въпрос, но, първо, бих искала да кажа няколко думи за опростяването и ефективността. Нашата гледна точка за ефективността е малко по-различна от гледната точка на колегите от Сметната палата, тъй като те правят такъв одит, докато нашият одит е одит за съответствие и ние оценяваме системите доколко са ефективни, за да изпълняват това, което Европейският съюз, Европейската комисия очаква от Управляващите органи и Сертифициращия орган.
Крайните ни оценки общо-взето съвпадат и ние считаме като колегите, че като цяло са ефективни, но, естествено, че има възможности за подобряване и оптимизация, но ние нямаме за задача и не правим такива одити да измерваме спрямо вложените ресурси полученият резултат – дали е задоволителен, или би могъл например да се случи и с половината от тези вложени ресурси.
Не само личното ми, но и професионално мнение по отношение на опростяването на правилата е, че това е, как да кажа, не точно мисия невъзможна, а горе-долу въпрос, по който изключително много се спекулира. В рамките на правомощията на всеки един орган – независимо дали се занимава с европейски средства, или е национален, винаги, ако има възможности, той да оптимизира своята работа. Аз смятам, че трябва да ги използва и да я оптимизира.
Естествено, в последните години е много модерно въпросното опростяване – имаше и на ниво Европейска комисия, Европейски парламент, различни работни групи, работна група на високо ниво за опростяване и така нататък. Това рефлектира в нашата одитна работа по начин, че Европейската комисия ни моли винаги, когато видим някакви възможности за опростяване на процедурите, това да го предлагаме на управляващите органи и ние го правим.
В някои от докладите имаме такива препоръки за опростяване на някои от процедурите, но не бих казала, че това радикално ще доведе до някакво намаляване на административната тежест спрямо бенефициентите. По-скоро намаляването на административната тежест спрямо бенефициентите трябва да продължи в посока на електронизация на обмена, селекцията, верификацията и след това при изпълнението на проекта обмен на цялата тази информация, за да може, първо, да бъдем екологосъобразни, да не принтираме най-малкото всичко и, второ, да не се ангажира лично времето на бенефициентите. Точно това е целта и на един текст от Регламента по отношение на изискване – да не се дублират одитите, тоест да не се дублират одитите на ниво бенефициент от одитния орган, в рамките на един одит на операциите. Ние това, разбира се, го правим и го спазваме.
От друга страна, каквото прави националният одитен орган, то да не се дублира от Европейската комисия и от Европейската сметна палата. Затова сега Европейската комисия и Европейската сметна палата дори смениха своята методология за одит и те вече не ходят на място при бенефициентите, а идват само при одитните органи. Включително, Европейската комисия вече няма да ходи да проверява Управляващите органи, а само Одитния орган ще повтаря нашата работа по отношение на системен одит и най-вече одит на операциите. По този начин ще се изказва и за цялата система. Целта е точно тази – да се натоварят до минимум дори и Управляващите органи, а бенефициентите пък въобще да не се натоварват.
Ние също по време на одит на операциите вече няма необходимост да ходим винаги при бенефициентите и не ходим, особено за така наречените „меки проекти“, за които цялата информация за изпълнението и всички доказателства са вече в ИСУН, но за физическото изпълнение на инвестиционни мерки – дали проекта е на място, дали се изпълнява, тогава, разбира се, ходим, но съкращаваме нашия физически престой на място до един минимум.
Така че това е за опростяването, но откъм правила дори става все по-сложно. През годините правилата за обществените поръчки станаха все повече, а правилата за държавни помощи са много модерни, има за тях множество указания. Ето сега, последно, законодателството за защита на личните данни, във връзка с което имаме много контролни процедури, въведени в управляващите органи и при нас, така че не бих казала, че нещо кой знае какво може да се опрости от тази гледна точка.
Що се отнася до обществените поръчки, мисля, че с течение на времето все пак бенефициентите придобиха по-голяма степен на знание относно това какво се изисква за тях, специално в областта на европейските средства. Моето лично, а и на колегите впечатлението е, че някои наистина си взимат поука, разглеждат си одитните доклади, получени през годините, стараят се да не допускат същите грешки, но, за съжаление, това не важи за всички. Като цяло към момента ситуацията е под контрол дотолкова, доколкото повечето грешки са вече установени от управляващите органи, ако има такива грешки те са сложили финансови корекции.
Както казах в своето основно изложение, тези, които ние установяваме като финансово влияние, не са толкова големи. Ние нямаме някакво задължение да правим нещо друго, но през годините – още от 2011 г., правим годишен анализ на нередностите в областта на обществените поръчки, установени от одитната дейност, и януари – февруари го публикуваме. Сега ще публикуваме поредния. Към него има специално приложение с изчерпателен списък на всички ограничителни изисквания в обществени поръчки, които сме видели в последния цикъл на одитите. Така съветваме управляващите органи и бенефициентите да го преглеждат регулярно и по този начин да имат наум какво трябва да се избягва, включително и за всяко едно от цитираните изисквания имаме няколко изречения какъв е нашият съвет това да се избегне.
Освен това правим много обучения, въпреки че и това формално погледнато не е наша задача. Нашите колеги от дирекция „Правно осигуряване на одитната дейност“ миналата година например са провели 13 обучения на Управляващи органи и бенефициенти. Ние продължаваме с това и периодично участваме в такива срещи, включително и с колеги от контролните органи. Това е, което можем да направим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Рангелова.
Днес смятам, че по първа и втора точка стигаме до извода, че значително се подобрява и работата по контрола върху изразходването на европейските средства и въобще цялостното въздействие на тези средства. Ние самите в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове също работим по темата как да подобрим нашата дейност като Комисия. Така че в следващия програмен период сигурно ще се постигат още по-добри резултати.
Благодаря Ви за днешното участие, за уважението към нашата комисия също. Надявам се да продължим доброто сътрудничество. Скоро пак ще се чуем, ще получите писма от нас, тъй като ние започваме да изготвяме нашия Годишен доклад за 2018 г.
Благодаря Ви още веднъж за участието.
Приятна вечер!

Ние продължаваме със следващата точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, № 902-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2019 Г.
С нас са Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката; Десислава Георгиева – началник отдел „Право на установяване и услуги“, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, също от Министерство на икономиката.
Давам Ви думата, госпожо Иванова, да представите кратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за защита на търговската тайна е изцяло нов закон. Разработен е във връзка с приложението на Директива 943/2016 г., относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация, търговски тайни, срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време те са слабо защитени от действащата в момента правна рамка. Разработеният Законопроект цели не само постигане на съответствие със изискванията на Европейското законодателство, но и цялостното уреждане на обществените отношения и подобряване на ефективността на правната закрила на търговските тайни.
В Законопроекта подробно са регламентирани производството, мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред. Включени са разпоредби с видовете обезпечителни мерки, които съдът ще може да наложи, с оглед ограничаване или предотвратяване на последиците от неправомерното поведение. Предвидени са и правила за осигуряване и гарантиране поверителността на съдебното производство, а също така и начинът на обезщетение за вредите, настъпили от неправомерно поведение.
Предложените правни механизми за защита се очаква да имат възпиращ ефект и да сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на ноу-хау и друга ценна информация, представляваща търговска тайна. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Колеги, някакви въпроси по Законопроекта?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Един формален въпрос, може ли?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, всеки въпрос е възможен, господин Петров.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имайки предвид, че много често като членове на Европейския съюз малко се престараваме. Има ли опасност с този Закон за опазване на търговската тайна да пострадат потребителите? В смисъл, че използването на някакъв продукт или каквото и да е, е свързано и няма достатъчно информация, защото производителят се позовава на търговска тайна и казва, че това му е част от ноу-хауто и не иска да покаже тази информация. Въпросът ми е формален, но може би е актуален.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Може би и аз да си задам въпроса, пък вече ще отговорите.
Първо, да кажа, че принципно идеята за приемане на изцяло нов закон по тази тема сигурно е добра. Доста подробно са разработени мерките. Също да кажа, че се впечатлих от становището, което е много подробно, на Центъра за оценка на въздействие на законодателството. Аз даже не си спомням в такива детайли, може би не съм обръщал внимание, но в такива детайли да е оценена нуждата от такъв законопроект и съответно въздействието му и така нататък. Видях в самото становище, че по принцип са обсъждани и варианти не да се приема нов закон, а промени в други закони, или пък на друго равнище да се въведат тези разпоредби.
Да питам все пак: от Ваша гледна точка наистина това ли е начинът с изцяло нов закон, и то толкова подробен, да въведем тези изисквания? Дали нямаше да е по-лесно и по-леко чрез промени в други закони да го направим? Въпросът може би е излишен, тъй като, ако можеше нямаше да го направите по този начин. Но все пак принципното ми становище е, че там, където е възможно нещата да се случват по по-лесни начини, а не с въвеждане на изцяло нов закон, може би е по-добре така да се прави.
Вие самите при обсъжданията на Законопроекта срещнахте ли по-съществени възражения? Дали самият бизнес – видях така и позитивни сигнали и това, че този закон всъщност ще насърчи особено иновациите и така нататък, но това няма ли пък допълнително да затрудни някои други сфери? Не знам този анализ доколко е правен при Вас. Иначе, принципно, аз да кажа, че подкрепям идеята, не само защото това е въвеждане на Европейско законодателство, но очевидно имаме нужда от това. Така някои общи разсъждения – мои и на господин Петров.
Имате думата да коментирате и ще минем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз ще започна. Ако има необходимост, моите колеги ще ме допълнят.
Моето лично мнение като юрист е, че ако може да се подобри и да се използва действаща правна рамка, би следвало да се приеме този подход, но в рамките на работната група, след многократни обсъждания, се е стигнало до извода, че не е възможно, както виждате и становищата са в тази посока. Така че налице е този нов законопроект. Той е призван да урежда отношения между бизнес – бизнес, тоест аз не виждам опасност в рамките на този законопроект по някакъв начин да се накърнят правата на потребителите, а по-скоро той защитава именно иновационни открития, лични постижения на съответната фирма от търговския характер, които би следвало да се съхранят в рамките на отделната компания. Така че аз не виждам някакъв риск за накърняване интересите на потребителите.
Нямаме обструкции в процеса на съгласуване между министерствата. Считаме, че ще се даде една добра процесуална защита, която не е налична към момента, на съответната фирма при неправомерно използване на нейните ноу-хау и търговски тайни да осъществи своята защита. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Само бих искала да допълня, че Проектът е разработен в рамките на работна група, в която са участвали представители освен на Патентно ведомство, тъй като тук говорим основно за права на интелектуалната собственост, и представители на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като, както е споменато и в цялостната оценка на въздействие, търговската тайна е застъпена и в Закона за защита на конкуренцията, но в различен аспект. Имало е и представители на Висшия съдебен съвет. Считаме, че наистина доста обстойно са разгледани възможностите да бъде използвана действащата нормативна уредба или да се използва варианта за изцяло нов законопроект.
Мислим, че този вариант е по-удачен. Съществува и в действащата нормативна уредба. Например в Закона за защита на марките също има раздел „Гражданскоправна защита“, в Закона за авторските права също има такъв раздел, тоест това не е някаква нова техника, която ние прилагаме. По-скоро се опитваме в цялост да уредим в един законопроект всички елементи и аспекти, които наистина ще гарантират в цялост защита на търговската тайна за притежателите на такъв тип информация. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Георгиева.
Колегите нямат въпроси и коментари.
Можем да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г., моля да гласува.
За – 5, против и въздържали се – няма..
Единодушно се приема.
Пожелавам Ви със същия резултат да мине и в дружите комисии, ако все още не е, съответно и в парламента безпроблемно.
Благодаря Ви още веднъж за търпението, за участието и приятна вечер!

Колеги, остана всъщност точка четвърта:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА КОСАК В БУКУРЕЩ, 20 – 21 ЯНУАРИ 2019 Г.
Времето много напредна и буквално аз с две изречения ще Ви кажа нещо. Ще Ви изпратя доклада, който сега подготвяме до госпожа Караянчева, във връзка с участието.
Да кажа, че се проведе Председателският КОСАК в Букурещ. При откриването и председателят на Сената на Румъния, и вицепремиерът Ана Бирчал, която отговаря за стратегическите партньорства, не пропуснаха да подчертаят успехите на Българското председателство, особено по темата Западни Балкани, и съответно ще продължи работата в тези шест месеца Румъния по тази тема.
Да припомня с едно изречение приоритетите на Председателството, които в голяма степен съвпадат и с нашите цели и намерения – Европа на сближаването, растеж, кохезия, конкурентоспособност, свързаност, по-сигурна Европа, вътрешна сигурност, управление на външните граници, функциониране на Шенгенското пространство и настоящи предизвикателства. Третата тема – Европа като силен, глобален актьор, обща политика за сигурност и отбрана, ефикасност на външната дейност на ЕС. Четвъртата тема – Европа на общите ценности, солидарност, кохезия, равни възможности и социална справедливост. Особено кохезията е и ключовата тема, тя присъства и в мотото на Председателството.
Да Ви информирам, че преди срещата, във връзка с моите участия като гост на 13-то и 14-то заседание на КОСАП – това е Конференцията на комисиите по европейска интеграция на страните – съкратено, от Западните Балкани, които участват в процеса на стабилизиране и асоциация, предложих КОСАК при покана да изпраща свои представители на тройката поне при тези срещи, тъй като има по-добра възможност да чуе какви са техните притеснения, виждания за развитието на процесите.
Това предложение беше възприето, имаше кратка дискусия и на самия КОСАК. Смятам, че това е една важна стъпка. Аз бях поел ангажимент към колегите от Западните Балкани и се радвам, че оттук нататък при покана тройката ще изпраща свои представители – дали Председателството, дали бившето или бъдещото, но ще участва в тези срещи. Това съответно ще вдигне и нивото на срещите.
Другото, което ми направи впечатление и с което приключвам, е, че самите представители от Западните Балкани този път бяха доста активни. Всички от тях, които присъстваха – без Косово, Косово не присъстваше на срещата, взеха участие и в първата част, където се говореше за приоритетите, и подчертаха още веднъж необходимостта Европейският съюз да продължи да работи активно за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Подробностите ще Ви ги изпратя в доклада.
Въпроси някакви, ако има?

Ако не, може би да преминем към точка:
РАЗНИ.
Да кажа, предния път стана дума, че разговарях с колегите от Сърбия. Те приемат предложението в средата или втората половина на март да посетят България по наша покана. И миналата година ги поканихме да дойдат като връщане на визитата, която ние направихме там. Ще уточним в следващите дни дати, ще ги съгласувам с Вас, за да им изпратим писмо с конкретните дати.
По отношение на нашата визита в Турция. Чакаме отговор дали края на месец февруари ги устройва. Другият вариант е вече след европейските избори. В момента, в който дойде отговорът, ще уточним делегацията и всичко останало.
Нещо друго, ако има?
Ако няма, да Ви благодаря и на Вас за търпението, и за свършената днес добра работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин




Стенограф:
Красимира Коева