1. Изслушване на г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател, във връзка с преговорния процес по бъдещите регламенти и подготовката на България за следващия програмен период 2021-2027 г.

2. Разглеждане и приемане на Проект на доклад на КЕВКЕФ на тема: „Засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред“.

3. Разглеждане и приемане на Проект на доклад на КЕВКЕФ на тема: „Повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз“.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 56

На 23 януари 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, във връзка с преговорния процес по бъдещите регламенти и подготовката на България за следващия програмен период 2021-2027 г.
2. Разглеждане и приемане на Проект на доклад на КЕВКЕФ на тема: „Засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред“.
3. Разглеждане и приемане на Проект на доклад на КЕВКЕФ на тема: „Повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз“.
4. Разни.

Към протокола се прилагат списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето заседание.
Първо да приемем дневния ред: (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме приемането на дневния ред.
Всички са „за“.
Благодаря, дневният ред е приет.

Минаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС ПО БЪДЕЩИТЕ РЕГЛАМЕНТИ И ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021-2027 Г.
Искам да благодаря на вицепремиера господин Томислав Дончев, че се отзова бързо на нашата покана. Както бяхте набелязали в нашия план, в края на миналата година и началото на тази година направихме пълен кръг от изслушвания на управляващите органи по оперативните програми. Миналата седмица изслушахме и контролните органи. Тази седмица ще направим връзката малко пò в детайли със следващия програмен период. Както споменах и предишния път, сме изпратили и писма за подготовка на Годишния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2018 г., но това – по-нататък.
Заедно с нас по тази точка са Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“, и Вера Маркова – експерт към същата дирекция към администрацията на Министерския съвет.
Предлагам да не правим големи встъпления от наша страна, да дадем думата на вицепремиера, след което ще преминем към дискусия.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поканата. Има добра традиция за ефективно взаимодействие с парламента и по време на преговорите, и по време на програмирането на всеки програмен период, защото става дума за разпределение на средства с огромен обем, които без значение, че са относително малка част от брутния вътрешен продукт, са огромна част от публичните инвестиции. Затова всяко взето решение е важно и е задължително като минимум да бъде консултирано с Народно събрание. Като максимум, аз в изложението си ще го маркирам като посока, част от промените или реформите, които ще произхождат като резултат от следващия програмен период, обезателно ще резултират в законодателни предложения. Колкото по-рано уважаемите народни представители са запознати с тенденциите, толкова по-добро и ефективно ще бъде взаимодействието.
Ще ми позволите да започна с шега. Ако трябва да следвам някакви изисквания за миниатюра, бих могъл да отговоря, че нищо не е ясно и че интензивен преговорен процес не тече. Това, разбира се, няма да бъде докрай вярно, макар и в голяма степен да е вярно.
Ако имаме предизвикателство, това е времето. Тук дори нескромно да кажа като познавач на тези процеси, че дори на мен ми е трудно да правя прогноза кога ще имаме одобрен законодателен пакет, одобрена многогодишна финансова рамка (МФР), предвид факта че сме пред политически цикъл – избори за нов Европейски парламент, след това – нова Европейската комисия. И към момента изглежда очевидно, че вероятността този състав на Парламента да одобри едно от двете – законодателния пакет и МФР, е много малка, бих казал нищожна, ако трябва да бъдем откровени – никаква. Наесен ще имаме нов състав на Комисията, какви ще бъдат вижданията на новия ѝ състав, как ще текат триъгълни преговори е много трудно да се каже. Единствената надежда е всички представители във всички европейски институции да бъдат на ниво и да не се позволи закъснение в старта на новия програмен период.
Към момента имаме обаче достатъчно материал, най-малкото на ниво предложения, направени от Комисията, да очертаем как ще изглеждат контурите на всичко, което има да се случва, каква е българската позиция по основните промени или предложения и ако ми позволите, съвсем кратко – какви са предизвикателствата, които имаме на българска територия, към всичко предложено до момента.
Ще започна разговора с това, което вероятно представлява интерес и е безспорно важно, дали е най-важното, е съвсем друг въпрос, е обемът пари. Знаете, то беше направено преди доста време. Като предложение на Комисията има, бих казал, сполучлив компромис да се комбинират стари приоритети, хоризонтът „Политика“ се превърна в стар приоритет, Общата селскостопанска политика – заедно с нови приоритети, най-вече свързани с миграция и сигурност. Въпреки че би могло да има спорове по темата, аз лично считам, че предложението, направено от Комисията, по-скоро може да се характеризира като амбициозно, дори най-малко заради факта, че се случва в тежка политическа ситуация предвид Брекзит.
Както и да изчислявате, каквато и методика да ползвате, на ниво кохезионен пакет парите са по-малко и това е безспорно. Като общ обем цялата финансова рамка, целият бюджет е 1,11 от GNI (брутния национален доход), като абсолютна стойност е 1 трилион 134 милиарда. Има различни методи, по които може да изчисляваме тази малко под 1/3 част, която е Кохезионният пакет, защото примерно за периода 2014 – 2020 г . той е в размер на 379 милиарда, за новия период ще бъде 330 милиарда. Разбира се, единият начин е да го изчислим като абсолютна стойност и тогава ще видим, че разликата между двете числа е близо 13% – 12,8% надолу. Разбира се, по-коректно е да направим изчисление, базирано на факта, че страните членки ще са 27, ако Брекзит бъде доведен докрай, а не 28, и тогава намалението ще е с 10%.
По отношение на България ситуацията е различна. Предложението на Комисията предполага България да получи с 8% повече средства. Това означава над 10 милиарда евро по текущи цени с индикативно разпределение по фондове: 2 млрд. 588 млн. евро за ЕСФ (Европейския социален фонд), 5 млрд. 643 млн. евро за ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие) и близо 1,2 млрд. евро за Кохезионния фонд. Като се има предвид нещо, което ще маркирам след малко, че едно от ключовите, спорни предложения е за доста по-сериозен темп на съфинансиране от 30%, това грубо означава финансова рамка в размер на 14,4 млрд. евро, която, обръщам внимание, е значително, с над 10 млрд. по-голяма от тази, която ползваме в момента.
Значима промяна няма да има и когато говорим за Общата селскостопанска политика. Само няколко числа: за периода 2021 – 2027 г. средствата по първи стълб „Директни плащания“ за България се планира да бъдат 5 млрд. 603 млн. евро по текущи цени, при 5 млрд. 338 млн. през този програмен период, тоест увеличение с 265 млн. евро.
По втори стълб има намаление. Предлаганият бюджет грубо е 2 млрд. при 2 млрд. 3 млн. през този програмен период.
Ако сметнете всичко с по-високата ставка на съфинансиране, всички бенефициенти, всички ползватели на средства реално ще имат достъп до същия обем пари, само че разликата се компенсира от националното съфинансиране.
Просто казано, като финансови параметри предложението е изключително изгодно за България, тоест има достатъчни като обем средства. Хубаво е обаче да влезем в детайли, защото обемът пари безспорно е от ключово значение, но още по-голямо значение има къде се влагат средствата.
Първо, старите единадесет тематични цели, на които беше подчинена политиката към момента, са редуцирани или са сведени до пет, като тук едва ли има изненада: инфраструктура, човешки капитал, подкрепа за малкия и средни предприятия, с особен акцент, който признавам, че ми харесва – научно-технологичното развитие, иновациите, както и инвестициите в околна среда.
Има известен проблем с отпадането на тематична цел 11, която е важна за нас, свързана с фокусирани инвестиции, интервенции в сферата на публичните администрации, където разчитаме да финансираме всички разходи, свързани с електронизация на процесите в администрацията, и въвеждане на решения от типа Електронно правителство. Въпреки това от всички формати на разговори в преговорния момент имаме уверението, че ще сме в състояние да продължим да инвестираме подобни средства.
Другият по-сериозен проблем е предложената методика за организация на процеса на програмиране. Де факто това, което виждаме в законодателното предложение, е програмирането да се извършва два пъти: в началото на периода и през 2025 г., след междинния преглед на изпълнението. Знам какво стои като логика зад това предложение, а това е проблемът гъвкавост. Примерно няколко години след началото на програмния период, ако има нови цели, нови предизвикателства, не дай боже примерно мигрантска криза, натиск, да може да се реагира с пари от фондовете и това е логично.
От друга страна, подобно предложение със сигурност има и тъмна страна. Давам конкретен пример: ние лесно можем да препрограмираме една схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Това би могло да се случи в разстояние на месец и половина – два: действия на Управляващият орган, Комитет за наблюдение, обявяване и една нова политика или нова схема бързо може да бъде извадена на пазара. Никой не може да ми отговори обаче какво препрограмиране можем да правим в сферата на тежката инфраструктура, при условие че един голям инвестиционен проект от момента на идентифицирането му като цел до момента, в който започне, е над 3 години. Очевидно подобна мярка ще бъде прилагана ограничено.
Правилото М+3 става М+2, тоест парите трябва да се харчат по-бързо. Ако трябва да бъда честен, това не е особен проблем. За нас, като страна, това не е особен проблем. Вече споменах, че това беше много силно, твърдо искане, особено от страна на нетните донори – увеличаване размера на съфинансирането. Просто казано, от 15 на 30%, с политическия аргумент: „Ако всички тези политики са Ви важни, бъдете така добри да ги съфинансирате повече от бюджетите си“. Както можете да се досетите, по отношение на всички предложения, които предполагат по-голям товар към бюджета, България е изразявала негативно становище. Разбира се, това са преговори. Не искам да кажа, че това е търгуване с аргументи. Не бива да се забравя, че сме от малкото страни, които имат предложение да имат по-голям бюджет. Безспорен факт е, че в рамките на следващите години разходите на бюджета по повод финансирането на всичко, което се случва, и по линия на Програмата за развитие на селските райони, и от оперативните програми, ще предполага по-голям товар върху бюджета.
За това има още една причина: драстично намаленото ниво на предварителното финансиране – от 2,5%, което пък беше значително намалено в сравнение с предишния програмен период (2007-2013 г.), до 0,5%. Това също не е непосилна драма, но предполага допълнителен товар върху бюджета. Очевидно е планирано Комисията да разшири своя потенциал да влияе на държавите-членки по отношение на всичко, което се случва с финансиране със средства от Европейския съюз, като предварителните условия, така наречените „Ex ante conditionalities“ са заменени с „благоприятстващи условия“. Тук тънката разлика е, че предварителните условия бяха до голяма степен отключващи – ако не изпълниш предварителните условия, няма възможност да ползваш пари. Благоприятстващите условия е предвидено да се наблюдават по време на целия програмен период. Тук можем да влезем в концептуален спор дали това е добър баланс в правомощията между държава членка и Комисия, но от него няма кой знае каква полза. Ако имаме притеснения, те са свързани с поставяне под съмнение на дългосрочния характер на политиката, предвид необходимостта от препрограмиране, и малко по-силен натиск върху бюджета.
По-същественият въпрос е какво следва и какво трябва да се случи в България, за да може да инвестираме тези средства по най-добър начин. Ще ми позволите това да бъде финалната част от изложението ми.
Имаме три варианта.
Единият е да правим всичко, както досега. Както е видно, да не вкарваме този разговор в политическата конюнктура, България се справя в сравнителен план, сравнена дори с по-стари и опитни държави членки.
Другият вариант е да следваме еволюционна линия на развитие, примерно да предложим малки промени, да оптимизираме системата, да ускорим още движението на документи и на парите.
Третият вариант е да бъдем още по-амбициозни. Предвид всички политически рискове, според мен трябва да следваме третия подход.
Първо, особено с оглед на увеличеното национално съфинансиране, европейските пари ще продължат да бъдат основният инструмент за развитие на страната. Ние трябва и като идентифициране на политики и проекти да се опитаме да бъдем максимално добри и максимално близо до нуждите. Нуждите се сменят, те са динамични. Не искам да кажа, че след 2021 г. няма да имаме нужда от базисната инфраструктура. Ще имаме! И пътища, и железница, и малка градска инфраструктура ще продължим да финансираме с европейски пари. Според мен обаче до известна степен трябва да се реаранжират и целите, и акцентите на база на малко по-нов анализ на нуждите, така наречения „процес на икономическа трансформация“. Единственият изход, единственият път, единственият подход, ако искаме да бъдем по-богати, е да увеличаваме добавената стойност в икономиката, тоест това, което произвеждаме под формата на стоки и под формата на услуги, да бъде по-скъпо. Само тогава фирмите ще имат по-големи приходи, хората ще вземат по-високи заплати и ще плащат повече данъци на държавата. Този процес, като естествени пазарни механизми, се случва, но бавно. Държавата трябва да избере дали да бъде наблюдател, или активно да участва в този процес. Считам, че тя активно трябва да участва в: повишаване на добавената стойност в икономиката, повече иновативни производства, по-технологизирана, по-механизирана, по-дигитализирана икономика, и това трябва да бъде особен акцент.
Споменах или по-скоро загатнах, че това предполага реформи. Със съществуващия институционален ред, който имаме в момента, такава амбициозна цел трудно може да бъде гонена. Нямам предвид факта, уважаеми колеги, че всяка от типичните интервенции за интервениране в тази територия, които не са измислени в България, а се правят във всички останали държави членки – директни субсидии за фирмите, директни субсидии за лаборатории и университети, високотехнологична инфраструктура, възмездни инструменти, базирани на финансов инженеринг, като изключим последната, първите два инструмента са по дефиниция спорни. Те винаги са спорни, защото влизат и разместват пазара, допринасят ефект, но в същото време допринасят някакъв дефект. Но тук залогът, предвид амбицията ни да харчим повече пари в рамките на изпълнението на този приоритет, залогът да го правим по най-добрия начин става страшно важен.
Необходими са реформи от гледна точка, включително институционално, на цялостния процес по произвеждане на политики, координация и разпределение на пари, когато говорим за иновации. Добре знаете, че исторически тук има смесени функции между Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката. Когато има споделени отговорности, както е известно, нещата не се случват по най-добрия начин. Тук аз имам и правото, и задължението да предложа промяна. Трябва да има един отговорен център, който да планира мерките, да провежда политиките, да контролира резултатите. Това е първата тема, по отношение на която има да се свърши още много работа. Въпреки че още от преди средата на миналата година де факто сме започнали процеса на програмиране, тук особено през последната една година целият екип – моят в Министерския съвет, заедно с всички останали ведомства, има да свършим още много неща.
Втора тема е „Регионално развитие“. Исторически проблем е, че България има два мощни центъра на управление. единият е централната държавна власт, другият е местната власт. Това е исторически проблем от последните десетилетия, да кажем. Ние силно мезониво, орган, който да провежда регионална политика, нямаме. Ако трябва да бъдем откровени, и историческа традиция за такъв орган нямаме. От една страна, това позволява целият корпус на държавното управление да е по-лек, по-семпъл, по-бърз, по-адекватен. От друга страна, понякога, често не ни позволява да мислим за регионалния контекст на инвестициите. Има републикански инвестиции – магистрала, железница, има и малки общински инвестиции – път, детска градина, сграда, парк и така нататък. Къде са ни регионалните инвестиции? Има куп теми, където се предполага регионално взаимодействие – как се стикова, какъв общински път се ремонтира. Ясно, по отношение на ВиК инфраструктурата там въпросът с окрупняването въпросът е до голяма степен решен. Ами образованието?! Нито една образователна институция, особено университет или професионална гимназия, не работи в контекста и в административните граници на общината, особено пък университетите. Няма как да не са ни приоритет например мерки, свързани с насърчаване на индустрията и инвестициите, в това число и амбициозната цел да имаме още индустриални зони и паркове. Те обаче нямат само местно значение, те може да не са на територията само на една община.
Тук голямата тема е как да бъдат организирани нещата, дали да посочим съществуващата структура, която е уредена в Конституцията, фигурата на областния управител, с неговата малка администрация, той да движи тези процеси? Логично е, имаме съществуваща структура. В същото време част от амбициите, обхватът на регионалното мислене излиза извън административните граници на областите. И проблемите, и предизвикателствата, и възможностите не са само в рамките, в границите на общината и на областта. Имаме теми, проблеми, амбиции, които може да включват територията на една, две или три области. Категорично съм против създаването на нови структури, но в рамките на съществуващия институционален ред трябва да бъде намерено решение, което да позволява да се правят инвестиции с регионален обхват. Само тези два леъра, само тези две нива на мислене – локално и национално, не са достатъчни. Това не може да стане така, както е организирано към момента, включително в Закона за регионалното развитие, с благопожелания. Създаваме регионален съвет, където се събират всички и се съветват. Това не е достатъчно.
На звената по места трябва да им бъдат дадени повече отговорности. Аз съм против създаването на регионални програми, защото опитът показва, че регионалните програми, колкото и да се радват всички, са най-често спираните, с най-много нарушения, с най-много злоупотреби, с най-много дефекти и с най-много загубени пари. В същото време обаче правото, възможността да се прави примерно project selection, да се избират проектите, да се планират до голяма степен трябва да бъде децентрализирано. Ако тук говорим за реформа, понеже обърнах внимание върху нещата, където е необходима промяна, тук реформа трябва да има.
И последно, голяма част от инвестициите, които се случват, трябва да имат надведомствен характер. Това, че една местна власт подава проекта – абсолютно законосъобразен, правилен, разработен от екипа на кмета, одобрен от общинския съвет, не е достатъчно. На нас ни трябват гаранции, че по-широк кръг лица, граждани, организации са въвлечени във всичко, което се случва. Практиката показва, че инвестиции, които на пръв поглед изглеждат безспорни, ще дам чудесен пример – стадиони, финансирани от Програмата за развитие на селските райони, които нямат достатъчно футболисти или спортисти, които да ги ползват. Те обаче са минали по целия ред, и то абсолютно законосъобразно. Предложени са от кмета и са минали през общинския съвет. Ние проект, който не е финансиран от общинския съвет, не разглеждаме. Ако бяха консултирани с по-широк кръг частници, организации, заинтересовани страни, съм убеден, че предложенията щяха да бъдат по-смислени.
Уважаеми господин Председател, увлякох се, но понеже през последно време се опитвам поне 20% от времето си да отделям на това, може би Ви снабдих с повече информация от тази, която би Ви била интересна. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Напротив, ние винаги сме готови да поемем и повече информация, тъй като за нас е важно да сме добре информирани.
Знаете, че темата специално за кохезионната политика беше приоритет и за нас като парламент по време на Председателството. Продължихме активната ни работа на това равнище и по време на австрийското председателство. Сега се надяваме и Румънското председателство, което още повече акцентира на тази тема, да постигне нещо повече. Установихме, че с тях имаме много общи проблеми и цели и се надявам да може в рамките на тяхното председателство да може и по тази тема да си помагаме. Тъй като председателствата на Съвета са все пак малко по-ограничени във възможностите вероятно да инициират теми, но може би ние можем да ги „вдигаме“ и да им „подаваме топката“, както се казва.
Благодаря Ви за изчерпателната информация, която е етапна, както се казва. Ние периодично ще Ви каним, за да ни информирате на какъв етап сме. Тя има два аспекта. Единият е ситуацията докъде са стигнали нещата на европейско равнище, а другата е нашата собствена подготовка на база на анализа, който вече правим, на сегашния програмен период, и резултатите и проблемите от него. Вие индикирахте посоката на разсъждения. Мисля, че е важно този дебат да се води и по-широко, за да сме сигурни, че за следващия програмен период ще се опитаме така да подготвим и програмите, и целите, че да бъде максимално полезно и за регионите, и за страната като цяло.
Искам да дам възможност на колегите сега да изразят мнение и да задават въпроси, ако имат такива.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз внимателно изслушах общото изложение. Разбира се, в голяма степен всичко, което днес коментираме, е в сферата на вероятностите, защото сте абсолютно прав по отношение неяснотата на бъдещата европейска политика, която ще води новата Европейската комисия. Всичко е в рамките на това, което се случва до европейските избори и след европейските избори, тоест как ще бъде структуриран самият Европейски парламент. Разбира се, това в никакъв случай не бива да ни оставя пасивни в нашата подготовка за това, което предстои.
Разбира се, учудвам се, че е направено много. Няма значение и не зависи от това кой ще управлява страната сега или в бъдеще, но рамките се градят сега. Оттам нататък се надгражда. Основата сега трябва да се направи за бъдещите преговори.
Аз имам няколко въпроса, които са във връзка с това, което е зададено днес като тема на разговор, а и във връзка с това, което чухме като Ваше изложение.
На първо място, каква е готовността и имате ли разработени варианти при стечение на обстоятелствата и при политика на бъдещата Европейската комисия в посока формиране на Многогодишната финансова рамка така, че да се даде приоритет на финансовите инструменти, ние да защитаваме нашите интереси, искайки Кохезионната политика да бъде в този вид, в който я познаваме към днешна дата? И да отговорите при такава неяснота какви са основите, които залагате при сегашното програмиране, което правите за следващия програмен период? Разглеждат ли се различни варианти?
Третият ми въпрос във връзка с това, което слушах, е извън темата, която обсъждаме. Вие коментирахте една по-широка регионалност, тоест излизането от оковите на една община или една област. Предвиждате ли бъдещо ново административно регионално деление на страната в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам въпрос – отговор, за да стане по-динамично.
Господин Дончев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По ред.
Първо, ентусиазмът към финансовите инструменти е леко охладнял. В началото на програмния период имаше неистов ентусиазъм как едва ли не всичко ще премине на финансови инструменти. Аз не очаквам кой знае какви драстични различия. Примерно обемът пари, които се дават за финансови инструменти, към момента е примерно 10% от финансовата рамка. Имаше прогнози, че едва ли не 2021 – 2027 г. ще бъде 50%. Няма такова нещо. Не очаквам някакви резки движения тук.
Друг е въпросът, че финансовите инструменти, каквито и разнопосочни коментари да има, не са нещо чак толкова лошо, включително и много по-малко изкривяват пазара, отколкото директните субсидии. Тук можем да обърнем внимание на историческата несправедливост, че е едно нашите приятели и съседи от Гърция да получават 30 години възможност пряко да си стимулираш икономиката с грантове, друго е да я пуснеш в доста по-жестоката и сурова школа на финансовите инструменти. При всички случаи обаче те ще продължат да се ползват далеч не само за частния бизнес. Тук не мисля, че ще има особено резки движения.
Ако искате да направя прогноза, това, което ще се приеме финално като предложение, освен ако няма някакви крайно неочаквани политически девиации, то няма да бъде нещо кой знае колко различно от това, което Ви изчетох преди малко. Ако направя кратък исторически анализ, всичко, което е приемано на финала, не е било чак толкова различно от предложението на Комисията. Още повече, че изчисленията на ниво държава членка се правят по формула. Има различни виждания, на един формулата му е изгодна, на друг – не толкова. Защото има държави, където редуцирането на средствата, които получават, е много сериозно, особено от Централна и Източна Европа. Там на база тази формула и дистрибуция на парите има много ощетени държави по една или по друга причина. Разбира се, всички ще Ви кажат, че е заради формулата, не заради нещо друго. Но тук значителна промяна не очаквам. Разбира се, ние бихме могли да реагираме и на по-голям, и на по-малък обем финансиране, защото тук има все пак един буфер – споменах за по-високото съфинансиране, който може да бъде отиграван на база националния бюджет.
Административното деление е тема, която, съжалявам, но няма как в ограниченото време в рамките на днешното заседание да изчерпим. То следва примерно десетилетни традиции с друг демографски профил, обем население в различните населени места, с друго ниво на комуникациите – и като скорост на придвижване, и информационни технологии, така че до голяма степен е остаряло.
Ако трябва да бъдем откровени, каквито и упреци да отправите към съществуващата система от областни администрации, те не са нито чак толкова значим разход в бюджета, нито чак толкова много хора работят там. Не съм гледал последната справка, но при всички случаи са под 1000 души тези, които работят сумарно във всичките областни администрации навсякъде в страната.
Дали биха могли да се организират по по-добър начин? Да, вероятно биха могли. По-опитните народни представители добре знаят, че това при всички случаи би провокирало разнопосочен низ от емоции, базирани на локални сантименти. Ако се определя нов състав на областите, основната тема ще бъде къде ще бъде центърът му. И тук всички различни от общината или населеното място, което бъде избрано за център, ще бъдат обидени. Това няма особена добавена стойност. А нали, тръгвайки с такава реформа, трябва да премерим ефекта спрямо дефекта, който би предизвикала? Сигурно има нужда от дебат, от политически разговор, но самоцелно подобно упражнение не бива да се прави.
Същото е с сходната тема брой и големина на общините, това е сходна тема. Митове и легенди има всякакви, но ако погледнете българските общини, е абсолютно невярно, че те са сред най-малките в Европа. Това изобщо не е вярно. Те са по-скоро големи и като размер, даже и като население. Големият проблем е, че не са много богати. Като площ и като население те си имат всичко, общините ни не са толкова одребнени. Практиката на други страни показва, че тук реформа насила не се прави. Тук могат да бъдат мислени неща, само че това се прави, когато има тотален политически консенсус, а това в режим на нападки и удари няма как да се случи, така че процесът да тече по доброволен начин, какъвто е опитът на други страни. Това е дълга тема. С удоволствие някой път бих я дискутирал с Вас. Притеснявам се, че не е на 100% в обхвата на разговора, който водим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Вицепремиер.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер! Аз със задоволство чух сумата за регионално развитие, все пак тя е ориентировъчна. По мои пресмятания тя е 1,5 пъти повече, отколкото в настоящия период. Възможно е да са смесени и други оперативни програми, включени в тази сума, но за регионално развитие това, което Вие казахте – 5 млрд. 600 милиона, е много сериозно увеличение, което българите трябва да приветстват. То трябва да бъде приведено до знанието им, ако един ден стане реално, защото в досегашните планови рамки, които имахме, парите бяха значително по-малко спрямо прибалтийските републики, а това се отразяваше.
Даже си позволих да изкажа критично мнение, защото трябва да се чуват такива мнения, когато тук идват комисарите от Европейската комисия. Бях хокан от господин Йотингер, защото казах, че не е справедливо вече втори програмен период ние да получаваме значително по-малко средства за регионалното развитие в сравнение с другите източноевропейски страни. Разбира се, той обясни това плоско правило, че колкото внасяш, се умножава и се получава нещо. Но в никакъв случай това не водеше в предишните програмни периоди до приближаване на България до Европа, което е целта на това финансиране.
Искам да кажа нещо, което може би не е свързано съвсем с темата в бъдеще, но мисля, че ако предприемете съответни мерки, може да се подобри работата по усвояване на някои от програмите. Имам предвид много близкото ниво на усвояване на средства в Оперативната програма „Добро управление“. То се отразява и върху желанието на всички нас за по-голяма електронизация.
Същото срещам при срещите с моите избиратели. В отбранителната позиция, в която е изпаднало управлението, за съжаление, хората не знаят какъв голям прогрес се направи в осветляването на процесите за усвояване на евро-средствата. Това не се дискутира, не се казва: „Беше така, стана така“ за електронното подаване на заявленията, следенето на хода на съответните проекти. Струва ми се, че в това отношение трябва да засилите работата си.
Имам предвид плачевното състояние, в което се намира Програмата за развитие на селските райони. Вие знаете, че тя е най-трудната програма, най-сложна, най-многообразна, но не върви. В тази програма, която няма нищо общо с Програмата за опазване на околната среда, а знаете там какви договори, какви проекти, какво голямо нещо се прави като подготовка, за да сключиш договор, Програмата за развитие на селските райони има 50% сключени договори. Не бива! Не говорим за изпълнението, което е примерно 20%, а онзи ден беше 16%. Понеже следя постоянно нещата, виждам, че за два – три дни са станали плащания и процентът се е увеличил. Съгласете се, че 20% са малко. Сбъркаха. Знаем какво направиха – 415 грешки, закъсняхме с утвърждаването на Програмата, нямахме Сертифициращ орган. Имаше основателни причини, но мисля, че трябва да обърнете специално внимание на този Управляващ орган, защото нещата там стоят трагично.
Не само това. Тук имахме една ползотворна среща. Много добре работим с господин Иван Иванов. Няма предвидени механизми, което ми се струва и слабост на Закона, който приехме, че в случай на срив на системата, и то за много часове, се създава неравнопоставеност в нашите българи, които си подават документите в последния момент. Така правят – в последния момент, ако може и в 5 без 15 да ги подадат, ще ги подадат. Но 8 – 9 часа сриване на програмата ги поставя в неравностойно положение, така че трябва да се помисли за това как да бъдем по-гъвкави и да можем да реагираме веднага. И като се слагат сроковете, да не е петък крайният срок, защото събота и неделя нищо не можеш да направиш.
Другото, на което искам да обърна внимание, е следното. И в предишния програмен период бяхме за оплакване, сега сме още по-зле в Програма „Морско дело и рибарство“ (ПМДР). Там има изплатени само 6 – 6,55% изплатени пари. Има 40% договаряне. Вярно, смениха директора на Управляващия орган, то беше едно страхливо момиче, но е недопустимо да има 6% усвоени европейски пари, да кажем дори 7%. Струва ми се, че трябва да има потягане на редиците особено в тези програми.
Да гледаме примерно Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, която е отишла доста напред. Другите програми също вървят в стабилни темпове, но това, което става в Програмата за селските райони, е просто… Добре, че в опозицията нямат хора, които разбират за какво става дума. (Смях, оживление.) Ако питате госпожа Многознайка, госпожа Нинова, тя…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Петров, моля Ви, в нашата Комисия спазваме тон.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …питайте я колко са оперативните програми, тя не знае, аз съм сигурен. Мисля, че в това отношение трябва повече да се засилят разясненията, да има повече излизане. Бих желал да бъдете по-настъпателен, защото много се работи, много добре се справят вече хората в Управляващите органи и това нещо трябва да се знае от обществеността. Най-вече да се набляга на това, че има голяма прозрачност в цялата система. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Моля да коментирате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Много кратък коментар първо по отношение на последната тема. Действително има разлики между темпа на плащане при различните финансови инструменти. Програмата МДР не е с най-добри резултати. Има оперативни програми, които са с 40% разплатени средства. Както показва практиката, има институции с по-слаб административен капацитет, където проектите по една или друга причина се случват по-трудно или по-бавно. Някъде причината е капацитетът, някъде е характерът на проектите. Тук примерно, давайки пример с всички инвестиции, основно за водния сектор в „Околна среда“, това са много тежки проекти от чисто технологична гледна точка – и като усилия за проектиране, и за изграждане в много случаи това е по-тежко, отколкото пътното строителство, включително и като време, което отнема. Допълнително да напомня, че всичко вървеше в контекста на случваща се водна реформа, където голяма част от парите бяха под условие до завършването на реформата и специално на окрупняването на териториите.
Да, правилно сте ме разбрали, средствата от Европейския фонд за регионално развитие са почти 5,7 милиарда. Само да уточня, че те не са само за регионално развитие. От ЕФРР са и всички инвестиции, които правим в полза на малки и средни предприятия, и на стартиращи. Те също са с ресурс от ЕФРР.
Последно, срив може да има във всяка система. Няма система по света, която да не е подлагана на атаки или в известен период да не е имала ограничена функционалност. Ние имаме много последователна политика: ако има данни за нещо подобно, за временна нефункционалност на някой модул, винаги удължаваме крайния срок в полза на бенефициента – два, три дни, за да има време. Ако нечий интерес би могъл да бъде увреден от това, че не е могъл да си качи проекта навреме, да не му бъде ощетяван интересът.
И последно, бяхме едни от иноваторите сред другите държави- членки, които тотално електронизирахме процеса. Ние говорим имаме или нямаме електронно правителство. Обръщам Ви внимание, че някои процеси са изцяло електронни – и кандидатстване, и отчитане, и добрата практика отпреди много години, където информацията е публично достъпна. Това трябва да бъде продължено.
Тук голямата тема е интеграцията с всички останали решения от подобен характер. Как новият ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение) да работи като една система примерно със системата за електронни обществени поръчки. Тя е готова и вече е в тестов режим. За да не предизвикваме шок и смут на пазара, ще я въвеждаме поетапно. Започваме с няколко министерства и агенции. Ако през следващите седмици и месеци всичко се получава както трябва, аз очаквам да се получава така, ще бъде въведена тотално за всички. Това ще реши много проблеми – не само безхартиен достъп, но и други проблеми, включително ще направи невъзможни част от опитите за злоупотреби, които има към момента, защото хартии могат да се подменят, но информация, записана в дигитален вид, с криптиране и т.н., не може да се пипа. Мисля, че ще ни реши много проблеми. Там сме на финала.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря. Ние сме почти на финала.
Госпожа Василева има въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря за представянето.
Аз няма да злоупотребявам с времето – Вашето и на колегите.
Съвсем накратко да изразя удовлетворението си във връзка с предложението на Комисията от работата, която съм сигурна, е свършена и на политическо, и на експертно ниво от България, защото безспорно предложението на Комисията в този си вид е добро за България. Оттук нататък предстоят преговори. Моето лично виждане е, че те няма да приключат в рамките на този мандат на Европейския парламент и Европейската комисия, което поставя пред нас сериозни предизвикателства.
Имайки предвид това, че очертахте отворените въпроси, тоест темите, по които все още се водят преговори, смятате ли, че има позиции сред тях, от които България не може да отстъпи в хода на постигането на компромиси и воденето на преговори? Задавам този въпрос и от гледна точка на възможността на членовете на Комисията при взаимодействието си с представители на други парламенти или във формата на КОСАК да могат да помогнат за отстояването на българските позиции.
Относно темата, която беше загатната от господин Петров, това, което ми се иска да отправя като запитване към Вас, е какъв е резултатът към края на миналата година, имайки предвид, че краят на 2018 г. беше моментът, когато изтече първият срок, в рамките на който трябваше да се отчете има или няма автоматично освобождаване на средства. Какъв е резултатът на оперативните програми? Какъв е ходът към настоящия момент?
И още една тема, предизвикана отново от коментара на господин Петров. Нееднократно сме говорили за това, че в хода на програмирането и визията за следващия програмен период е уеднаквяването на приложимите правила спрямо различните фондове и програми, които се управляват и на местно ниво, и централизирано от Европейската комисия. Как оценявате предложенията на Комисията от гледна точка на тази перспектива и това желание за унифициране?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Дончев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Василева, тази инициатива при последния въпрос е чудесна, но тя малко ми прилича на това, че опростяването на правилата е приоритет на Комисията от 20 години. Ако сравните правилата отпреди 20 години със сегашните, ще видите, че сегашните са 5 пъти по-трудни и 5 пъти по-сложни и за тези, които оперират – управляващите органи, и най-вече за бедния бенефициент в края на веригата. Продължава да стои на въоръжение като част от политическия репертоар репликата: „Опростяване“, но като гледам новия пакет регламенти, никакво опростяване не виждам там или поне това, което се опростява, е почти равно на това, което се усложнява.
Само да дам пример: предварителни условия, наблюдение, оценка, сега благоприятстващи условия – това си е административен товар. Същото е и с конвергенцията между правилата на програмите, които са на централно управление от Комисията, и така наречените „домашни програми“. Ние да стигнем до такива ситуации, знаете го много добре, където одиторите казват: „Ако имате смесване на критерии, тоест използвате едни и същи критерии за допустимост и после на база същите критерии оценявате офертата, това е зловещо безобразие“. В същото време правилата, които следва Европейската комисия, финансирайки проекти, и правилата за public procurement, предполагат смесване на критерии. Това е много трудно обяснимо.
Ако трябва да бъда откровен, разбира се, като политическа теза, като приоритет, който да сложа на масата, тук съм силно скептичен.
Много обичам да давам примери. Аз работех по централно управление на инструменти. Там е много по-просто. Ами, по-просто, но такива са правилата. Само че изискванията към държавите членки, когато се харчат парите, са различни и това не е справедливо.
Кои са червените линии? Ние сме изразявали много категорична позиция по отношение увеличения размер съфинансиране. Не че няма да се справим, но сме изразявали подобна позиция, защото това е допълнителен товар върху бюджета и по отношение размера на авансите. Крайно неотстъпчиви бихме били при всеки опит да се ревизира обемът средства, които ще получим. В общи линии не ни отива да тръгваме с тази тема, защото предложението е добро за нас. Другите страни са в друга позиция, те са в опит да си увеличат бюджета, ние сме в роля да го съхраним.
На база на въпроса Ви, няма автоматично освобождаване на средства, тоест 2018 г. приключи без загубени пари, което е хубаво. Разбира се, 2019 г. ще е по-предизвикателна, а 2020 г. – още по-предизвикателна. Както всички знаете, програмният период продължава до 2023 г. Има още време, но се надявам всички да работят на ниво, така че да няма загубени пари.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Аврамов, заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев. Първо, ще си позволя да не коментирам тук изказването на колегата кой какво разбира и какво не разбира. И ние знаем някои неща. Това, че си мълчим в определени ситуации, може би така трябва.
По общите теми разбрахме доста неща.
Моят конкретен въпрос, който интересува и моите избиратели, като вземам повод и от Вашия коментар преди малко, за Оперативната програма „Околна среда“ и там, където има създадени агломерации, а какво правим за там, където няма? Примерно в област Монтана няма, този програмен период бяхме лишени от инвестиции по ОП „Околна среда“. Примерно отпадните води на град Лом продължават да се изливат в Дунава директно, без никакво пречистване. Мислите ли това да се промени през следващия програмен период? Въобще каква е визията по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Аврамов.
Да си задам и аз въпросите, за да не удължаваме времето. Обикновено, докато стигнем до мен, колегите задават въпросите, които съм си набелязал. Този път не е така.
Господин Дончев, Вие индикирахте някои въпроси за размисъл и аз искам още малко да поразсъждавате върху тях.
Първо, по отношение на регионалното планиране, казахте, че трябва да се мисли как това да стане. Има ли някакви разсъждения по този въпрос? В смисъл, невъвеждането на някакво междинно равнище на управление, дори изборно, през годините говорим различни варианти по тази тема, това пак би могло да се администрира през Министерство на регионалното развитие и благоустройството, примерно някакъв тип регионални програми, за които да се набелязват определени цели и да се търси по някакъв начин синергичния ефект на програмите, тоест не индивидуална регионална програма, но по някакъв начин от различните програми в определени региони да се търси по-специфичен резултат, който искаме да постигнем. Идва ми наум Странджа-Сакар, който е моят избирателен район, тема, която местните кметове постоянно поставят, идва ми на ум Северозападът. По-целенасочено да бъде планирането там, защото и сега има някои неща, но те някак си се губят в общите мерки. Какво бихме могли да разсъждаваме в тази посока?
Другото, индикирахте проблема с иновациите, дигиталната икономика и така нататък. Разсъждавате ли вече по въпроса дали ще се запазят тези оперативни програми, не само кой да ги управлява, но и дали ще бъдат в този вид? Мислите ли, че има нужда от нови, или по някакъв начин те да бъдат трансформирани? Тече ли такъв дебат, и ако тече, докъде е стигнал? Защото ми се струва, че това също има смисъл – когато планираме следващия период, да видим кое как работи и какво може да се промени, от какво бихме имали нужда. Това са двата мои въпроса, които са по-концептуални, но все пак имат значение. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Започвам от въпроса на господин Аврамов. Ако четете и търсите в проекта отговор и аргумент, няма да намерите. В Кохезионния фонд теоретично подобни инвестиции са възможни. Аз не очаквам Комисията да омекне по тази тема – да финансира неконсолидирани територии. Нещо повече, ако очаквам някъде изненади, казано на преговорен жаргон, по-твърдо влизане, това е водният сектор. Рано е обаче да правя категорични прогнози. Де факто финалните преговори са още много далеч, където на утвърдена МФР, утвърден законодателен пакет накрая има одобряване на оперативните програми и се водят тежки преговори с Комисията.
Мога да прогнозирам за две трети от нещата каква ще е позицията им, включително когато говорим за регионалното развитие, очаквам това като влизане от тяхна страна. Ако трябва да бъдем честни, ще бъдат прави. За водния сектор не очаквам да омекнат.
Тук има друга тема. Не знам дали трябва да разсъждаваме с хоризонт 2027 г., но в един момент тази тема ще бъде сложена на масата. Гледната точка е абсолютно принципна. Ние финансираме водния сектор, защото той е от безспорен обществен интерес. Той е свързан с фундаментални човешки права – правото да ползваш вода. В същото време обаче водоснабдяването и канализацията са услуга. Не на едно място в европейското законодателство е уреден принципът, че цената на една услуга трябва да е равна на цената за предоставяне на услугата. Финансирането на водния сектор през данъци, през пари от Кохезионния фонд де факто е субсидиране на водния сектор. Въпрос на време е някой да постави този въпрос. Естествено, аз имам много солидни аргументи – че не може в едни страни примерно 20 години да е финансиран водният сектор на база публични средства, включително от Кохезионния фонд, а ние имаме възможност да го правим в много по-кратко време и в момента те се опитват да ни дисциплинират, но има значение колко време преди това са го правили. В един момент обаче и до там ще се стигне. Виждам каква е политиката на Комисията. Водоснабдяването и канализацията са услуга, тоест на потребителя тя трябва да струва, колкото струва. Това включва и новите инвестиции. Не очаквам някакви значими проблеми – тоест да няма пари от Кохезионния фонд за ВиК сектора, но дори като технология това ще бъде вкарано в преговорите. Абсолютно съм убеден, първо.
Второ, по повод въпросите на господин Вигенин. Те са много хубави въпроси. Не предвиждам резки движения, свързани с броя и обхвата на програмите. Имам съображения, размисли, персонален и колективен анализ е правен. Като си дадем сметка, че исторически е доказано, че създаването на нов Управляващ орган от момента на създаването до момента, когато започне да функционира, отнема пет години, тук според мен е добре да избягваме резки движения. По-скоро програмите като обхват ще се запазят същите. Иначе теоретично къде можем да мислим? ОПОС и ОПРР имат сходна клиентела, образно казано. Теоретично би имало аргументи да са една програма. В същото време всякакви местения биха генерирали забавяния и не биха имали ефекта, който очакваме. Предвид амбициите ни за по-фокусирани действия и в посока бизнес, и в посока приложна наука, и в посока иновации, бихме могли да мислим малко по-комплексно за ОПИК и за ОПНОИР. Пак да кажа: всяко рязко движение там, свързано с нова институция, други отговорности, би имало обратен ефект. Съвсем друг е въпросът, че чисто институционално трябва да бъдат създадени допълнителни механизми тези две програми да работят в много по-добра координация. Тук мога в аванс да споделя някои конкретни предложения. Освен всякакви методи за оперативна координация, според мен трябва да въведем един общ Комитет за наблюдение на двете програми, защото те имат така или иначе споделени отговорности, финансирайки и бизнеса, и науката, където представители на едната и на другата общност да могат да задават въпроси и да изказват мнение. Това при всички случаи обаче няма да е достатъчно. Докато не създадем адекватния институционален фундамент за тези процеси, нещата ще вървят трудно. Не можем да си позволим да бъде трудно, защото това ще е акцент във финансирането за следващия програмен период.
Ако позволите, да отворя една скоба. Проблемът не е само добавената стойност на икономиката. Моделът, който имаме, в един момент ще се износи икономически по друга причина. Погледнете кривата на нарастване на разходите за труд. Те растат средно с 8% за година. Обезателно в един момент ще стигнем до точка, където тези производства, базирани на ниска цена на труда, просто няма да има смисъл да съществуват тук без нарочни мерки – за миграция на тази работна сила и за преквалифициране, и най-сетне, ако някой е произвеждал нещо със 100 човека, да бъде толкова адекватно технологично оборудван, че да може да го произвежда с 50 души. Това означава по-малко разходи, повече продажби, по-добри печалби и така нататък и държавата трябва да е в позиция да помага.
Стигаме до изключително чувствителната тема за регионалното развитие. Всъщност тече много интензивен вътрешен дебат. Колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството са много напред. Имат предложения и по отношение на тях тече спор, както е редно да бъде. Аз не обичам и е съмнително, когато има безспорни предложения. Има много неща, които трябва да се уточнят: кой е отговорен, като администрация; в по-широкия формат кой взема решенията; на какво ниво се прави политиката – огромна тема. Реално районите от второ ниво, така наречените „nuts 2“, са по-скоро за статистическа употреба. Ние регионално развитие, базирано на такива областни райони, не можем да правим.
Какво е общото при този модел на райониране, какъв общ интерес или какъв общ проблем имат Пазарджик и Хасково, или какъв общ проблем имат Видин и Добрич? Единствено, че са в Северна България, близо до река Дунав и горе-долу това. В същото време областното ниво е малко.
От друга страна, да създаваме някакви неестествени структури с географски обхват, определен от някакъв чиновник, няма никакъв смисъл.
Ако питате мен за лична позиция, бих леко либерализирал процеса. На база проблема, на база нуждата бих допуснал повече общини и повече области да могат да правят нещо заедно на база идентифицирана цел, проблем и така нататък. Не бих го заключвал в границите на някоя териториална единица.
Ако трябва да бъдем докрай откровени, ситуацията е малко по-сериозна. Както всички добре знаете от теоремата на Ароу, колкото е по-демократичен един процес, толкова е по-нефункционален. Колкото повече обсъждаме, колкото повече консултираме, толкова по-бавно вървят нещата. Много не ми се иска в стремежа да идентифицираме по-добре проектите и да ги съобразяваме с регионалните нужди, да генерираме едно закъснение от две години, както показва практиката, че се случва през този програмен период в редица държави. Следвайки подобна амбиция, те са решили правомощията, включително за project selection, на териториално ниво, и като резултат са наникъде, не могат да стартират реално процеса по изпълнение на програмите. Изключително фини баланси. Безумие е да се създават Управляващи органи на териториално ниво. Това е абсолютно безумие, звучи добре, но ще бъде пълна катастрофа. Само че създаването на регионална чувствителност е приоритет. Тук въпрос на спор е на какво ниво трябва да бъде: идентифициране на проект, тоест имаме нужда от това, гоним тази цел, но ще го направим с тези мерки; или на ниво подбор на проект, тук контрактиране, мониториране (мониторирането може да се включи като тема), сключването на договори – не. Тук е разковничето.
Пак да кажа: целият този процес според мен трябва да се случи без резки институционални сътресения. Нито имаме време, нито има особена нужда да създаваме нови администрации с някакъв друг териториален обхват. Оркестриране на процесите. Едва научихме общините да работят заедно по повод на ВиК проектите, проектите за туризъм. Сега трябва да извършим следващата част от упражнението – да разширим мащаба, да не са само две – три общини, а общини от различни области. Още повече, както маркирах преди малко: паркове, икономическо развитие, иновации, образование са теми, които категорично предполагат надобщински обхват на инвестициите, на интервенциите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров, последна реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Реплика е, не е изказване.
Господин Дончев, не съм съгласен с това, което казвате. Връщам се лично на Вашата идея, която беше заглушена и потъна. Вие искахте да направите както в други страни, защото ние четем в интернет и знаем, че има регионални програми в много източноевропейски страни.
Искам да Ви репликирам по това, че ставащото в момента е абсолютно неадекватно: да имаме център в София, който рязко се отличава от останалата страна, и къде-що останат пари, да заминават в метрото или в други градски проекти, общински проекти, а се финансират по националните програми.
Мога да кажа нещо, което би трябвало да излезе от опозицията като идея, но нека да го кажа, а то е, че няма никаква нужда от нова администрация, за да се регионализират някои от програмите. Имам предвид примерно Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР). Да се знае съответният регион, сега те стават по-малко –четири, че той има тези средства за регионално развитие и никой не може да ги пипа или това може да стане само с нотификация, само с одобрението на съответните единици.
Това, което правим в момента, е да оставяме Северозападна България в такова трагично положение, и да развиваме София. До там стигна абсурдът, че Югозападна България заради София получава винаги по-малко подпомагане по отделните оперативни програми и по Програмата за развитие на селските райони. Защото София – и това не го обявявате да се знае, но аз го знам, София, като регион, е над 105% над средното равнище за Европейския съюз. Област град София по жизнен стандарт вече е над средното европейско равнище. Продължаваме това напомпване на средства в София.
Сега имахме спор с Оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, че не може да се тътриш и да не си провел нищо за високоскоростната железница, а накрая какво да правим парите? – хайде да ги сложим в метрото, да направим още две спирки. Нищо против, аз също ползвам метрото, но не бива да става това, не бива градската инфраструктура на един град да се финансира с национални средства, защото имало жп релси. Мисля това за недопустимо, не е честно.
Предлагам и затова Ви репликирам: да бъдат съответно фиксирани средства за регионално развитие, за да може Ямбол и Сакарският район, Странджа да си имат своите средства за развитие. Като минем оттатък в Турция, виждаме какво става и какво правят хората. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние тук с господин Петров и госпожа Василева лобираме в Бургас, Ямбол и Сливен, ако трябва, и метро да им се направи. Лобираме за повече усилия от Ваша страна към тези области. (Смях, оживление.) Югоизтокът също има нужда от съдействие.
Заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да поясня. Средствата, които се разпределят за даден район, нямат никаква връзка с това дали има, или няма регионална програма. Те могат да бъдат заключвани, могат да бъдат фиксирани и на ниво община, и на ниво област, и на ниво район от второ ниво и на каквото се ниво поиска. Това няма никаква връзка с темата дали има регионална програма.
Много хубаво звучи „регионална програма“, хей така – да дадем парите някой да си ги разпределя сам. Погледнете списъка с дръпнати и спрени програми. Ще видите, че две трети от тях са регионални. Това е по една проста причина: капацитетът на локално ниво винаги е по-нисък, изкушенията са много по-големи, натискът е много по-голям и е много по-трудно да се устоява. Идеята е, когато се определя какво да се финансира, ние да делегираме повече правомощия на хората на място. На жаргон им казвам: самите банкерски процеси – бенефикация на плащания, проверките да си текат там, където са текли към момента.
Още едно уточнение, което е хубаво да го знаете. Каквото и райониране да направим, Комисията няма да го вземе предвид преди периода 2021 – 2027 година. Ще важи старото по една проста причина: районирането става със заповед на шефа на статистиката. Ние можем да се районираме колкото пъти поискаме. По същата тази причина те се опасяват конюнктурно, кроейки районите по различен начин, някои държави да се опитват да облагодетелстват едни райони или цялата държава. Затова районирането, както го разбираме, няма да бъде вземано предвид.
Това, което излиза от първоначалните анализи, е, че няма как бъдещата ОПРР, ако се казва „Регионално развитие“, няма как особеният акцент да не е мобилността. „Мобилност“ означава всички мерки, свързани не само с междуградския, но и с градския транспорт. Исторически назад в годините са отделяни пари. Трябва да бъдат много повече, и то за комплексни мерки – екологичен подвижен състав, не знам дали ще е метро или електробуси, метанобуси и така нататък, плюс всички останали мерки. В края на краищата един от белезите, по които трябва да ставаме европейска държава, е интензитетът на ползване на публичния транспорт.
Прав сте. Ако погледнете данните, GDP (Gross domestic product) per capita са над 100% от EU average – 26-27 хил. лв., тоест над 13 хил. евро. Това е факт. За България – средно 50, София е над 100. Големият проблем е, че между София и другите области има в пъти разлика.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев, за участието Ви в нашето заседание.

(Пауза.)

Продължаваме с:
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА КЕВКЕФ НА ТЕМА: „ЗАСИЛВАНЕ НА РОЛЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ДНЕВЕН РЕД“.
И за протокола, и за нашите зрители и слушатели по интернет, е важно да се направи представяне. Предлагам да не се разпускаме и да направите кратко представяне, за да има повече време за обсъждане.
Заповядайте, господин Савов.
ЕНЬО САВОВ (главен експертен сътрудник към КЕВКЕФ): Благодаря.
Уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, аз ще представя Доклада, озаглавен „Засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред“. Той е изготвен по препоръките на председателя на Комисията. Състои се от 8 страници и съдържа кратък увод и три глави, обособени по следния начин.
Първа глава се казва „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“.
Втора глава е „Съществуващите практики в страните от Европейския съюз“.
В Трета глава са изложени накратко някои препоръки.
Целта на Доклада е да се разгледа настоящата работа на Народното събрание и ролята му по въпросите от европейския дневен ред, да се разгледат добрите практики, които биха могли да бъдат използвани от другите страни членки, и основно да бъдат дадени препоръки, с които да се подобри работата на Народното събрание.
Накратко ще Ви запозная с основните акценти на Глава първа, обособена в две подточки: 1.1. е „Контрол върху проектите на актовете на Европейския съюз в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност“ и 1.2. е „Парламентарен контрол върху изпълнителната власт“.
В първата подточка се започва с Глава единадесета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и процеса на работа по изготвянето на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите от Европейския съюз (ГРПНСЕС). Описан е процесът от внасянето в Народно събрание на приетата от Министерския съвет Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения от Европейския съюз до финалното изработване на Годишната програма. Отбелязана е възможността на КЕВКЕФ по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия да предложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включена в ГРПНСЕС.
Описана е също и възможността на постоянните комисии да разглеждат проекти на актове на европейските институции за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, залегнали в чл. 6 от Протокол 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз, като в случай, че КЕВКЕФ открие неспазване на принципа на субсидиарност, изготвя мотивирано становище, което се представя на председателя на Народното събрание.
В т. 1.2. се описва възможността за изслушване на министър-председателя в заседание на Комисията, като, за съжаление, от началото на 44-тото народно събрание не е проведено нито едно такова изслушване.
В чл. 127 от ПОДНС е залегнало и задължението на Министерския съвет да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз, а също и че в шестмесечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз следва да се внесе в Народно събрание Доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по текущото председателство. Описана е възможността да бъдат изслушвани министри по въпроси, свързани с приемането на проекти на актове на институциите на ЕС, включени в тяхната компетентност; изслушванията на кандидатите за длъжности в институциите на ЕС, предложени от МС; и участието на членовете на Европейския парламент, които имат право на съвещателен глас при гласувания.
На последно място в Глава първа в 1.2. е разгледано Споразумението на председателя на КЕВКЕФ и министъра на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г. за участието на сътрудници от Секретариата на Комисията в заседанията на Съвета по европейските въпроси (СЕВ).
Тук ще дам думата на колежката Симова.
ЛИДИЯ СИМОВА (главен експертен сътрудник към КЕВКЕФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще Ви представя следващите две точки от Доклада.
Във втората част сме се спрели върху съществуващи практики в страните от Европейския съюз за осъществяване на парламентарен контрол върху изпълнителната власт в лицето на министър-председатели или президенти, участващи в заседанията на Съвета и Европейския съвет.
Съвсем накратко. Постарали сме се да групираме информацията, с която разполагаме, в няколко групи за парламенти с различни практики. Обръщам внимание, че информацията не е изчерпателна, тъй като сме я взели от Европейския център за парламентарни проучвания и документация, където на доброволни начала парламентите отговарят и предоставят такава информация, така че има и парламенти, които не сме споменали, Вие ще ги видите.
В първата група са парламентите, в които правителството редовно информира пленарна зала или Комисията по европейски въпроси за позицията си преди заседание на Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз с цел да придобие някакъв мандат, като степента на задължителност на мандата, даван от парламента, варира в различните държави.
Във втората група сме отделили парламентите, при които съществува практиката правителството да докладва редовно за резултатите от заседанията на съветите след приключване на срещите.
Тук вчера по време на обсъждането в Обществения съвет посланик Бенишева обърна внимание по подобие на господин Туск – председателя на Европейския съвет, който докладва пред Европейския парламент след приключването на всеки Европейски съвет.
В третата група сме оставили парламенти, в които изслушванията се провеждат единствено на ад-хок база.
Накрая сме се опитали да изведем няколко препоръки, чрез които да бъде засилена работата и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на Народно събрание, като цяло, по темите от европейския дневен ред.
Няма да се спирам, ще ги видите, те не са много дълги. На разположение сме за някакви въпроси и коментари.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Искам да уточня, че Докладът беше обсъден вчера на Обществения съвет.
Искам да уточня как аз си представям оттук нататък работата по препоръките и по това, което предлагаме.
Идеята ни е евентуално, когато го одобрим, на тази база да помислим за възможни предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като достъпна стъпка за нас, като народните представители. Да изпратим този доклад, съответно и втория, за сведение на председателя на Народно събрание Караянчева и да проведем срещи с председателите или ръководствата на парламентарните групи, за да ги информираме за това, да споделим нашите виждания, ако се обединим около тях, разбира се. Да видим какво реално е възможно да направим в рамките на това Народно събрание.
Ако се окаже, че ситуацията политически не е подходяща и не можем да направим стъпките, предложени тук, тази работа няма да е отишла напразно. Ще сме поставили основа Народното събрание и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съответно да са предложили следваща стъпка за вдигане на по-високо равнище на контрола от страна на парламента върху изпълнителната власт, въобще участието на парламента в европейския дневен ред, както сме го формулирали.
Мисля, че 12 години след членството на България в Европейския съюз такава стъпка е логична. Ние, както и Вие, като експерти предлагате, не искаме да се отива в крайности, бих ги нарекъл. Ние нямаме примерно капацитета на Германския или Шведския парламент, но този капацитет стъпка по стъпка трябва да се изгражда. Ако не положим това усилие, няма да мръднем от положението, в което сме в момента.
Принципно подкрепям нещата, които сте предложили.
Преди да дам думата на колегите за мнения по Доклада, искам да кажа, че вчера на Обществения съвет едно от нещата, които предизвикаха дебат, е предложението Комисията да премине отново от паритетен на пропорционален принцип на изграждане. Според някои от членовете паритетният принцип дава основа на по-широко взаимодействие между парламентарните сили в Народното събрание, всъщност ги тласка към това, тъй като никой няма мнозинство в тази комисия. Изразих своето съображение, че според мен е логично не само заради по-голямата бройка, но и заради отговорностите на Комисията управляващото мнозинство, което и да е то, да има възможност по важни въпроси да може да взима своите решения. Пак казвам: ние не правим тази промяна с оглед сегашната ситуация, въпросът е принципен. Досега е било така. Прие се в рамките на Председателството, във връзка с предстоящото Председателство да минем на паритетния принцип, който може би изигра своята роля, но струва ми се, че от гледна точка на необходимостта от по-голям капацитет и необходимостта да се даде по-голяма тежест на тази комисия, това няма да се случи, ако мнозинството в парламента не може да разчита, че по важни въпроси, дори ако не може да се постигне широко съгласие в Комисията, както се надяваме това да се случва, да може да налага своите решения. Да бъдем реалисти. Аз представлявам опозицията в това Народно събрание, но смятам, че в такива комисии мнозинството трябва да има възможността, когато има ключови въпроси, да разчита, че може да постигне мнозинство.
Големият ни проблем е броят на хората в Комисията и фактът, че в Народното събрание не се прави голяма разлика между натовареността на комисиите. Нашата е една от най-натоварените от гледна точка не само на брой проведени заседания, но и на обхвата и тематиката, която покрива. В същото време експертното съдействие е на нивото на останалите комисии, които имат два пъти по-малко заседания и доста по-малък обхват на дейност като комисии. Когато и експертите, и членовете на Комисията са малко, за нас наистина представлява трудност да изпълним с достатъчно съдържание нашата работа. Не че не го правим, но усилията са големи, а бих искал да може повече хора да специализираме по конкретни теми и повече хора да се чувстват ангажирани с европейския дневен ред.
Това са моите съображения. Част от нещата, които предлагате, могат да се постигнат и без законодателни промени, но по някои от тях ще са необходими промени в Правилника, ако имаме подкрепата на политическите сили. Това исках да споделя.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Вигенин. На мен ми беше любопитно какво се очаква като резултат от днешното разглеждане на този доклад, но от Вашето изложение ми стана ясно, че идеята е след приемане от страна на Комисията този доклад да бъде представен на вниманието на ръководството на Народното събрание.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предвид на това, че аз лично имам някои коментари относно съдържанието на препоръките, не знам как предлагате да процедираме. Може би най-компромисният вариант и/или, ако желаете да влезем в детайли, е другият – да приемем Доклада за сведение и да го представим на вниманието на ръководството, като стане ясно, че той е изготвен от Секретариата на Комисията, както стана ясно от изложението на членовете на Секретариата, по указание на председателя.
Имам някои съображения, свързани с препоръките, както казах.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо Василева. Давам си сметка, че това по-скоро е първоначално разглеждане на Доклада в Комисията. Ако мислите, тъй като за мен е важно да имаме съгласие, защото ако нямаме съгласие по тези теми, малко ще се обезсмисли Докладът, тоест наистина той ще бъде само за сведение, можем да направим просто обсъждане днес, а да оставим време за допълнения и препоръки. Формално да го приемем на следващо заседание.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да можем да го обсъдим в групите.
Да можем да го обсъдим, да прецизираме препоръките.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Понеже в движение се формулира точката – обсъждане и приемане, мисля, че обсъждането можем да направим днес, а да дадем срок за предложения и идеи и да преценим кое е полето и предложенията, около които можем да постигнем наистина консенсус тук, между нас. Извинявайте, че Ви прекъснах.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че това е добро предложение, предвид на това, че както споменах, аз лично имам съображения относно някои от препоръките. Смятам, че са необходими повече дискусии и прецизиране на формата на препоръките. Характерът на препоръките в някои случаи е доста императивен и не смятам, че са удачни, нито пък са в съответствие с компетенциите ни. Безспорно някои от тях са изцяло в синхрон с прокламираната многократно от страна на опозицията позиция. Мисля, че е редно да има възможност политическите сили да го обсъдят, вътрешно да изразим позиции. В този смисъл примерно в рамките на една седмица да излезем с коментари по текстовете и да се обединим около компромисни текстове.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре. Мисля, че това е вариант.
Ако по същество има нещо, което бихте искали да споделите, за да поработят междувременно колегите? Или да изчакаме по-конкретни предложения?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Примерно по препоръката за формализиране на участието на Комисията в заседанията на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) имам по-скоро въпрос, молба, апел, предвид на това, че има неформално споразумение, в резултат от което има присъствие от страна на КЕВКЕФ на заседанията, които се провеждат в Министерския съвет, бих искала да помоля народните представители, които са членове на Комисията, да получават някаква информация, примерно под формата на кратка справка, но да бъдем информирани какво се случва.
ЛИДИЯ СИМОВА: Принципно от СЕВ излизат протоколи, които се изготвят от Секретариата към СЕВ. Те са достъпни чрез EUNET, до който Секретариатът има достъп. Мисля, че това не било проблем да се предоставя на народните представители.
Идеята на препоръката беше по-скоро участието да бъде формализирано от гледна точка на това да има народни представители, които да участват по време на самите заседания с право да взимат думата, тъй като в момента, когато представител на Секретариата присъства на СЕВ, той реално може само да си води бележки, след което да преразказва. Идеята на тази препоръка беше, ако има желание, членовете на КЕВКЕФ да участват активно в дискусията в рамките на СЕВ.
За информирането, разбира се, няма никакъв проблем.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: При всички случаи трябва да помислим още малко как да стане този въпрос и как е удачно да бъде.
Това беше споразумение с Лиляна Павлова, когато тя координираше Съвета. Ще трябва при всички случаи да се проведат нови разговори. Не че са ни забранили, но под някаква форма трябва да стане ясно, че това е полезна практика и тя трябва да бъде продължена. Как да се формализира, това би означавало промяна на решението или постановлението за СЕВ. Да видим кога и дали би било необходимо. Да кажем, че можем да формулираме по различен начин препоръката и какво бихме могли да се договорим със Захариева по тази тема.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
В т. 3.3. за разширяване състава на КЕВКЕФ може би освен разширяването на състава с народни представители ще трябва да се увеличи експертният капацитет, защото, както Вие самият споменахте, има нужда от повече експерти, които да са полезни в работата ни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това вероятно ще бъде част от цялостна реформа в Народното събрание. Наскоро имахме среща на председателите на комисии по повод на бюджета и по някои по-малки въпроси. Споменах и тази тема, но по нея ще трябва да се мисли в един по-цялостен процес, за който тук сме коментирали, че има нужда от пълен преглед на процедурите на администрацията. Можем да го отправим като препоръка в тази посока, включително засилване на експертната подкрепа от страна на администрацията към нас, защото знаете, че има референти по европейското законодателство, които не участват в нашите заседания, въпреки че бях помолил по възможност да се включват. Тъй като ние обикновено сме втора комисия, те участват в заседанията на водещите по законодателството комисии, което не мисля, че е съвсем редно. Тяхната подкрепа не би трябвало да се изчерпва само по законодателния процес и въвеждането в законодателството, но и по други въпроси. Не може обаче всичко наведнъж. Бихме могли нещо да препоръчаме, ако не възразявате. Дори още пет човека да работят при нас, този начин на структуриране на работата – между Секретариата на Комисията и администрацията на парламента, пак няма да бъдем достатъчно ефективни
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Бих предложил едно компромисно решение, тъй като знаем нежеланието по различни причини, най-вече затова, че премиерът бива най-безпардонно обиждан, когато идва в Народното събрание, все пак да формулираме не изрично да го задължаваме да идва и да докладва в Народно събрание – това мисля е предложението по т. 1.2. Самият аз съм ставал свидетел на такива обиди, които могат да се видят и чуят само на пиянски сборища, на които той става обект. Той затова не идва.
Нека намерим друга формула. Явно, че ако той продължи да бъде министър-председател, няма да иска да идва, а е нужно това да става.
По въпроса за т. 3 искам да споделя, че много настоявах да има още един представител на „Обединени патриоти“ в КЕВКЕФ. Поставих го в групата, на ръководството на групата. Ние обаче имаме недостиг, тъй като в Коалиционното споразумение с ГЕРБ имаме определено представителство в отделните комисии, и сме в недостиг на 6 или 8 места, където имаме двама, а някъде – един народен представител. Предлагам да се обсъди необходимото мнозинство в тази комисия да бъде осигурено основно за сметка на ГЕРБ. Ако се налага, защото знам, че при тях има друг проблем – хора с участие само в една комисия, нека мнозинството да стане за сметка на ГЕРБ. Разбира се, че ще предложим, но трябва да извадим от някоя друга комисия член, който да дойде в КЕВКЕФ. Това за 20 души е трудно да си го представим. По-скоро ми се струва предложеното число да не бъде 20, а примерно 15 членове. Да дойдат още хора от БСП, примерно по един човек от БСП и ДПС, които имат капацитет.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател. Предлагам да не влизаме в детайлно обсъждане на текстовете. Предложението, около което мисля, че всички се обединихме, е всеки един да излезе с коментари и в резултат на получените коментари да се проведе последващо обсъждане.
В общи линии господин Петров коментира неща, които в първата си част и аз се опитах по евфимистичен начин да загатна. Мисля, че стана ясно, че имаме различни позиции и виждания за текстовете.
В този смисъл предлагам да прекратим дискусията и може би да пристъпим към гласуване. Предлагам следващата седмица да представим коментарите и тогава да обсъдим препоръките.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Бих предложил, без да се налага да гласуваме, да вземем това за добра основа и до следващия вторник, ако има конкретни предложения, да преценим как да подходим. Аз самият не си правя илюзии и знам, че най-проблемна е първата точка. Въпрос на координация е с политическите групи.
Така се разбираме: до следващия вторник – предложения и идеи. Тогава ще преценим дали да ги включим като предложения за приемане в сряда, или може да се наложи още малко да се поработи.
Ако има и нови предложения, които да включим – с удоволствие. Вие също помислете и поработете по въпроса.

Нека чуем следващия:
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА КЕВКЕФ НА ТЕМА: „ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ НАД УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“.
Към него да приложим същия подход. Те вървят паралелно.
Господин Момчил Станишев, заповядайте.
МОМЧИЛ СТАНИШЕВ (главен експертен сътрудник към КЕВКЕФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! Ще Ви представя Доклада за повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средства от Европейския съюз, който има следната структура. Има четири точки, които започват с въведение, контрол по усвояване на средствата от Европейския съюз, настояща дейност и правомощия на Комисията, препоръки за изменение в дейността на КЕВКЕФ, които са разделени в три параграфа.
Настоящият Доклад за повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз е изготвен съгласно ПОДНС и Вътрешните правила за организацията и дейността на КЕВКЕФ в 44-тото Народно събрание. Докладът отразява предложения и препоръки за изменение в дейността на КЕВКЕФ с цел повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз.
При формулирането на предложенията за изменение в дейността на КЕВКЕФ са взети под внимание също така експертни препоръки, мнения и съвети на представители на неправителствени организации, работещи в сферата на управление на средствата от ЕС, както и асоциации.
Втората точка от Доклада обхваща теоретичната постановка на проблематиката за контрол по усвояването на средствата от ЕС. Тя е пред Вас и няма да се спирам подробно на нея.
Относно т. 3 „Настояща дейност и правомощия на КЕВКЕФ“, правомощията ни също така са добре разписани във Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията.
В следващата т. 3.2. относно настоящата дейност ще отбележа, че от началото на мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание КЕВКЕФ е провела общо 15 заседания и една изнесена работна среща, които са пряко свързани с мониторинга и контрола по усвояването на средствата от ЕС. В това число са изслушани ръководствата на всички оперативни програми, също така Централното координационно звено към МС, няколко изслушвания на вицепремиера господин Томислав Дончев, изслушване относно програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Българо-швейцарската Програма за сътрудничество, като е приет и Междинен доклад на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средства от ЕС и на страните от Европейското икономическо пространство, и е изработен Годишен доклад на Комисията относно постигнатия напредък по програмите.
Също така е изслушано и ръководството на Фонд мениджър на финансови инструменти в България.
Точка четвърта обхваща основно препоръките за изменения в дейността на Комисията. „Въз основа на опита на досегашната дейност членовете на КЕВКЕФ считат, че може да се направят следните препоръки и подобрения“:
Точка 4.1. е относно препоръки и дейности, които не изискват промени в ПОДНС. Сред тях е установяване на по-тясно сътрудничество със Сметната палата, с Изпълнителна агенция за одит на средствата от Европейския съюз към Министерство на финансите, Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ към МВР и други; провеждане на годишна среща на КЕВКЕФ с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, с Централното координационно звено към Министерския съвет и други институции.
Препоръчва се поддържането на редовна комуникация и провеждане на съвместни заседания и с други постоянни парламентарни комисии по темата за средствата от Европейския съюз на база на досегашния опит.
Извели сме като препоръка и организирането на изнесени заседания на КЕВКЕФ в различни региони в страната с цел запознаване с изпълнението на конкретни проекти, свързани с изпълнението на националните приоритети.
Препоръчва се също така включването на членове на Комисията или техни представители като участници в заседанията на Комитети за наблюдение на оперативните програми. Към днешна дата КЕВКЕФ няма представители или наблюдатели в Комитети за наблюдение на която и да е оперативна програма.
Следващата препоръка е свързана с изслушване на бенефициенти по оперативни програми с цел придобиване на по-цялостна представа за постиженията и проблемите по усвояването на европейските средства.
Препоръчваме също така и да бъде увеличен експертният състав на КЕВКЕФ, който е недостатъчен, за да се подкрепи функционално дейността ѝ. Може да се отчете фактът, че натовареността на парламентарните комисии не се отчита при определянето броя на експертите, които помагат в тяхната дейност. Отделно от това широкият обхват по теми от европейските въпроси и европейските фондове предполага невъзможността да се обхване ефективно целият спектър на проблематиката.
Точка 4.2. се отнася до препоръки за дейности, които изискват промени в ПОДНС. Те са следните. Препоръчва се въпросите, свързани с контрола на оперативните програми, съфинансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, да бъдат по-ясно разписани в ПОДНС. Препоръчва се също да бъде увеличен броят на народните представители в КЕВКЕФ поради необходимостта от по-широка експертиза и специализация по въпросите на Европейския съюз и контрол на европейските фондове. Препоръчва се вместо досегашната практика по изготвяне на доклад на всеки шест месеца, КЕВКЕФ да изготвя Годишен доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство в Република България.
От гледна точка на ефективността на парламентарния контрол по усвояване на средствата от Европейския съюз следва да се увеличи честотата на изслушване на Управляващите органи на оперативните програми.
Последната т. 4.3 отразява предложения за законодателни промени, а именно: евентуални законови промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) с оглед предоставяне на законова възможност за упражняване на същински контрол по разходването на средствата от ЕС. Към днешна дата дейността и функциите на КЕВКЕФ в направление „Контрол на средствата от ЕСИФ“ не са регламентиран в нито един закон, а само частично в ПОДНС.
След представянето на Доклада искам само да отбележа, че той е обсъден на Обществен съвет през месец декември 2018 г., като са нанесени корекции, направени след препоръките от народни представители към КЕВКЕФ. Благодаря Ви за вниманието. Отворени сме с колегата за въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Станишев.
На стр. 8 ми прави впечатление последният абзац от т. 4.2. Струва ми се, че това с шестмесечния доклад е в нашите Правила, а не е в ПОДНС. Това трябва да го коригираме.
Честотата на изслушванията също не е въпрос на ПОДНС, така че това трябва да го преместите. Иначе нямам възражения.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател. Благодаря и на колегите.
Разбирам, че ще приложим същия подход, както и по предишния доклад, тоест ще имаме възможност да коментираме.
Аз имам два конкретни въпроса във връзка с препоръки в раздел 4.1. – последната препоръка на страницата, относно включване на членове на КЕВКЕФ и/или техни представители като участници в заседанията на Комитетите за наблюдение на оперативните програми. Въпросът ми е: каква добавена стойност смятате, че това би донесло на КЕВКЕФ и какво визирате под „участие в заседанието“?
Вторият ми въпрос е по т. 4.3. – предложения за законодателни промени, където се реферира към някаква евентуална промяна на ЗУСЕСИФ. Първо, има твърдение, че към днешна дата функциите и дейността на Комисията не са регламентирани в нито един закон, а само частично в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Трябва да е ясно преди всичко, че ПОДНС има силата на закон, тоест е регламентирана в закон.
Второ, не ми е известно някоя парламентарна комисия да бъде предмет на регулиране чрез съществуващ закон. Поправете ме, ако греша.
Трето, не разбирам каква форма на промяна предлагате и как виждате намесата на Комисията в контрола – на оперативно ниво на управление на европейските средства или как точно си го представяте?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Груев.
ВАСИЛ ГРУЕВ (главен експертен сътрудник към КЕВКЕФ): Уважаеми народни представители, по въпросите на госпожа Василева.
В т. 4.1. относно Комитетите за наблюдение, вчера това нещо беше коментирано по-широко и на Обществения съвет. Представители от Обществения съвет изразяват желание да представляват по някакъв начин Комисията там. Нашата идея беше, както на заседанията на СЕВ присъства член на Комисията, така и да присъства на Комитетите за наблюдение, за да има изпреварваща информация относно това, което ще се случи по дадената оперативна програма, а не, както досега, имаме изслушване, изискваме да ни бъде предоставена информация и ние сме, така да се изразя, на тъмно – каквото ни дадат от Министерството, това е. Няма я предварителната информация и да се следи това, което се случва на Комитета за наблюдение.
На следващо място, аз лично предпочитам това да не е „представител на Комисията“, а да е „народен представител“, за да има някаква тежест. Дори да е със съвещателен глас, да се отправят коментари, препоръки или дори да участва в дискусията, пак е нещо, което има само по себе си тежест.
Не знам дали това е коментирано с Вас от членовете на Обществения съвет – господин Ангелов и доц. Светла Бонева, която е председател на Обществения съвет. Вчера те казаха, че ще проведат разговор с господин Иван Иванов от ЦКЗ, за да видят какво може да се направи по този въпрос и как като представители на Комисията могат да вземат участие, дали това е редно, или не, е Ваша преценка. Мисля, че е по-редно да е народен представител, за да има действително някаква стойност. Иначе ще се получи като в СЕВ – отиваме, седим, слушаме и си записваме, и толкова.
В ПОДНС дейността на КЕВКЕФ не е регламентирана. Там има Глава единадесета относно субсидиарност и пропорционалност. Де факто дейността по европейските въпроси и по фондовете е във Вътрешните правила на Комисията. Затова исках да има юрист примерно от законодателните референти, Лидия Симова преди малко го спомена. Този референт да каже дали можем да се основаваме без проблеми на Вътрешните правила, без това да е регламентирано в ПОДНС.
ЗУСЕСИФ е просто препратка, защото ако в наименованието на Комисията остане „контрол на средствата от Европейския съюз“, тук е едно междинно… Нито има някакъв контрол, а има парламентарен, демократичен контрол, но няма контролиращи функции, няма рестрикции и в този аспект контролът не е реален. Затова или в ПОДНС трябва по някакъв начин да се вкара тази дейност на Комисията от гледна точка и на европейските въпроси, и на фондовете, а не да се базира само на Вътрешните правила. Някой може да каже, че всяка комисия може да изслушва ресорен министър. По презумпция това идва от заглавието на Комисията, която е за контрол на европейските фондове. Де факто всеки ресорен министър ръководи оперативна програма и спокойно може да каже: „Вашата функция къде е разписана?“. Ние се базираме на вътрешните ни правила. Друг е въпросът дали те имат тежест, както е ПОДНС – с ранг на закон. От тук изхождаме.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че в Доклада по-широко сте подходили от гледна точка на практическия резултат, който целим. Може би т. 4.3 трябва да отпадне, тъй като няма ясна идея какво може да се постигне с нея. Това може да остане може би за някакви следващи стъпки и да се фокусираме върху реалното, което сега можем да направим. Едно от тях наистина би могло да не е само във Вътрешните правила, а по някакъв начин да има препратка и в самия ПОДНС да е записана тази функция на Комисията, а по-детайлно да се разписва, както е сега, в самите вътрешни правила. Не че досега някой нещо ни е отказал, но по-силно би било, ако и тази функция е разписана, макар и не с такива подробности, в ПОДНС.
Исках да реагирам и на представителството. Според мен Общественият съвет има регламентирани функции. Той не може да представлява Комисията. Случвало се е да помолите някои от тях, които са нещатни експерти към Комисията, да отидат на някой семинар, конференция, да отидат да слушат и да информират след това. Тяхната връзка с Народното събрание и с Комисията е опосредствана. Няма как да възприемем идеята някой външен да ни представлява там. Ако въпросът е просто за присъствие, би трябвало в краен случай да го направят експертите към Комисията, и то щатните.
Другата евентуална стъпка е член на Комисията, народен представител да присъства, а представител на Секретариата да води записки. Това би имало смисъл в по-идеален свят, когато Комисията има повече членове. Тогава можем да направим известна специализация, да възложим на определен член на Комисията, съобразено може би и с политическото му представителство, да следи и съответната програма в по-големи детайли и да присъства. Според мен това бихме могли да се опитаме да го направим с разговори. Нека да стои тук, но може би текстът да се прецизира. Може дори да го направим без промени в ПОДНС или в закони, а така, както го направихме със СЕВ, да се договорим, че това ще се случва. Предполагам няма да ни откажат. Ако получим по някакъв начин отказ, тогава ще мислим.
Моето лично виждане е, че ако бъдем допуснати да присъстваме, ще следим какво се случва, но не може да участваме активно, тъй като нашият контрол ще се смеси с процеса на вземане на решение, тоест предварително като комисия ще вземаме отношение по въпроси, които са преди всичко на изпълнителната власт. Добре е внимателно да се изпипа текстът. Добре е да бъдем там, да следим – има логика, защото понякога, когато тук идват представители на ръководството на оперативните програми, на управляващите органи, реферират към заседания на тези комитети, без всъщност да знаем какво се е случвало там. Трябва да го помислим още малко.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Абсолютно подкрепям това, което казахте, защото аз съзирам два вида конфликт на интереси. Единият е, че ние като орган, който осъществява контрол върху цялата система, няма как да се очаква да участваме във вземането на решенията. Това съставлява конфликт на интереси.
Вторият е, че всеки от нас представлява определена политическа сила. Това би означавало и политическа намеса, ако се очаква, че това участие ще бъде и в процеса на вземане на решения.
Ако е с характер на наблюдател, тогава би означавало физическо присъствие и водене на записки. Това, само по себе си, би нямало смисъл, ако не се трансферира в някаква форма на комуникация към останалите членове на Комисията или към членовете на Секретариата, в случай че е техен представител.
Аз лично не мисля, че е необходимо да се инвестират толкова време и усилия.
Известно ми е, че тази идея изначално тръгна от Обществения съвет, но моето лично мнение, мисля, че коментирахме това на едно от заседанията, е, че няма особена логика в това. Голяма част от членовете на Обществения съвет представляват и някакви организации. Тези организации имат участие в наблюдаващите комитети по оперативните програми. Всяка оперативна програма си има ред, по който определя състава на комитетите, този ред е регламентиран, има изрични правила и процедури, по които се определят членовете. Подобна намеса би могла да се интерпретира и като някаква форма на конкурентно предимство на някои от членовете на Обществения съвет, което не е редно.
От друга страна, след провеждането на комитетите за наблюдение се издават протоколи от заседанията с взетите решения. Това, което би могло да се направи, просто е разговор с ЦКЗ, да се изпращат от ЦКЗ, да се обобщават и да се свеждат до знанието на Комисията. Може това да става в регулярен порядък. Комитетите за наблюдение на оперативните програми не се провеждат толкова често и Комисията да се информира за резултатите от проведените заседания на комитетите за наблюдение. Вземат се решения, да има регулярна информация.
Молбата ми е, ако се стигне до такова разбирателство, както говорихме за СЕВ, тази информация да се трансферира и към членовете на Комисията.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че има разбиране по този въпрос. Предлагам да прецизираме тази точка, в смисъл препоръката да не бъде за формално ангажиране на народни представители с това, още по-малко да се ангажира Общественият съвет. Формулирайте го като предоставяне на обобщена информация от заседанията на комитетите за наблюдение до членовете на Комисията. Реално погледнато, това не е и проблем. Мисля, че би могло при необходимост просто някой от Вас, от Секретариата да присъства там, без да взема участие, като наблюдател, за информация. Може би ще има неща, които през погледа на член на Секретариата на нашата Комисия ще направят впечатление. През обобщената информация това може да не се случи, но другото може да бъде полезно за нас самите. Тогава, естествено, това да не е за сведение само на човека, който е бил там. Ако е нещо важно, да се изпраща мейл или информация от Вашата гледна точка до членовете на Комисията. Но до там, за да не навлизаме към прекалено големи неща, с които няма и да се справим според мен. Ангажирането веднъж на парламента означава, че или го правиш винаги, всеки път, или просто не го правиш. Мисля, че трябва да сме внимателни, за да не олекнем като институция.
Така да направим тогава. По това ще имате грижата Вие да направите корекцията. Махате последната точка за ЗУСЕСИФ. Ние ще изпратим докладите още веднъж с предложение до вторник, който има желание, да направи някакви предложения. Ако имаме съгласие, другата сряда ще ги вкараме формално, по принцип да ги одобрим и да решим за следващите ни стъпки.
Благодаря и на Вас за усърдния труд, защото доста време отне подготовката и на този доклад. Мисля, че добре се е получил, най-малкото добро упражнение за Вас, като хора, които се занимават с тази част от проблемите.
С това изчерпихме точка трета.

По точка четвърта:
РАЗНИ.
Нямам нещо на този етап.
РЕПЛИКИ: И ние нямаме.

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Виржиния Петрова