1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерски съвет на 22 януари 2019 г.

2. Обсъждане на предложения за оптимизиране дейността на КЕВКЕФ.
2.1. Проект на доклад относно засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред.
2.2. Проект на доклад относно повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 57


На 6 февруари 2019 г., сряда, от 15,35 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г.
2. Обсъждане на предложения за оптимизиране дейността на КЕВКЕФ.
2.1. Проект на доклад относно засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред.
2.2. Проект на доклад относно повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можем да започнем нашето заседание.
Разбира се, заседанието започва с гласуване на дневния ред.
Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г.
2. Обсъждане на предложения за оптимизиране дейността на КЕВКЕФ.
2.1. Проект на доклад относно засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред.
2.2. Проект на доклад относно повишаване на ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз.
3. Разни.
Други предложения имате ли по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.

Преминаваме към точка първа.
Наши гости – хората, които ще представят днес Законопроекта от Министерския съвет, са Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, и Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“.
Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Измененията и допълненията на Закона за железопътния транспорт са свързани с транспониране в българското законодателство на европейските директиви от Четвърти железопътен пакет:
- от Техническия стълб на Четвърти железопътен пакет Директива 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт и Директива 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз;
- от така наречения „Пазарен“ или „Политически“ стълб на Четвърти железопътен пакет Директива 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за изменение на Директива 2012/34 по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура.
Промените в Закона за железопътния транспорт в съответствие с Директива 2016/798 и Директива 2016/797 включват допълване и промени във функциите на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като национален орган по безопасността в железопътния транспорт относно издаване на Единен сертификат за безопасност на железопътни предприятия, които ще извършват железопътен превоз на пътници или товари съгласно чл. 10 от Директива 2016/798. Европейският сертификат за безопасност заменя досегашната система за сертифициране на железопътните предприятия, при които националният орган за безопасност на съответната държава – членка на Европейския съюз, издава сертификат за безопасност – част А, валиден на територията на целия Европейски съюз, и сертификат за безопасност – част Б, валиден само за територията на съответната държава – членка на Европейския съюз.
Единният сертификат за безопасност на железопътното предприятие, което ще оперира в една или повече държави – членки на Европейския съюз, се издава от Агенцията за железопътен транспорт в Европейския съюз. За целта Агенцията за железопътен транспорт в Европейския съюз и националният орган по безопасност от всяка държава членка сключват споразумение за сътрудничество в съответствие с чл. 76 от Регламент 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент 881/2004.
Европейският сертификат за безопасност на железопътното предприятие, което ще оперира само в една държава – членка на Европейския съюз, може да бъде издаден от националния орган по безопасност на тази държава, като това следва да се посочи в заявлението, подадено от железопътното предприятие чрез системата за обслужване на едно гише.
Сертификатите за безопасност на железопътните предприятия, издадени преди 16 юни 2019 г. от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, запазват действието си до изтичане на срока, за който са издадени.
Издаване на разрешение за пускане на пазара на железопътно превозно средство и разрешение за типове превозни средства съгласно чл. 21 и чл. 24 от Директива 2016/797 – с въвеждането на разрешението за пускане на пазара на железопътно превозно средство се заменя досегашната система, при която националният орган за безопасност на съответната държава – членка на Европейския съюз, издава разрешение за въвеждане в експлоатация на железопътното превозно средство, което е първоначално, или допълнително разрешение за въвеждане в експлоатация на превозно средство, получило първоначално такова в друга държава – членка на Европейския съюз.
Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз ще издава разрешение за пускане на пазара на превозни средства, чиято област на употреба е в една или повече държави – членки на Европейския съюз. За целта Европейската агенция и националният орган по безопасност от всяка държава членка сключват споразумение за сътрудничество в съответствие с чл. 76 от Регламент 2016/796. Когато областта на употреба на превозното средство е ограничена до железопътната мрежа на една държава – членка на Европейския съюз, разрешението за пускане на пазара на превозното средство може да бъде издадено от националния орган за безопасност на тази държава членка. В заявлението заявителят посочва областта на употребата на превозното средство и когато тя е ограничена до една държава членка, посочва кой орган желае да издаде разрешението – или Европейската агенция, или националният орган по безопасност.
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ ще издава разрешение за пускане на пазара на железопътни превозни средства, чиято област на употреба е ограничена до територията на Република България. Разрешения за типове превозни средства ще се издават на съответната държава – членка на Европейския съюз, в зависимост от случая. Разрешенията за въвеждане в експлоатация на железопътните превозни средства, издадени преди 16 юни 2019 г., остават в сила.
Актуализирани в съответствие с изискванията на директивите са основните функции на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като национален орган по безопасност, който включва функциите за надзор, за спазване от управителя на железопътната инфраструктура и от железопътните предприятия на задължението им да прилагат непрекъснато системата за управление на безопасността, както и задължението на лицата, отговорни за поддържането на превозното средство, и на лицата, упълномощяващи функции по поддържането, да прилагат непрекъснато системата за управление на поддържането.
Промените в Закона за железопътния транспорт в съответствие с Директива 2016/2370 включват разпоредби, свързани с гарантиране на независимостта на управление на железопътната инфраструктура по отношение на основните му функции – управление на трафика и планиране на дейностите по поддръжка, както и по отношение организацията и вземането на решения във връзка с основните му функции в границите на установените рамки на таксуване и разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е определена за основен управител на железопътната инфраструктура, предвид на това, че Законът за железопътния транспорт дава възможност за отдаване на концесия на части от железопътната инфраструктура и концесионерите също стават управители на предоставената им железопътна инфраструктура. На основния управител се възлагат специфични или основни функции, по отношение на които управителят на инфраструктурата притежава организационна и управленска независимост.
Разширяват се правомощията на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като регулаторен орган да следи управлението на трафика, планирането на обновяването, планирането или непланирането на поддържане на железопътната инфраструктура и спазването на изискванията на Закона за железопътния транспорт. Регулаторният орган има право да упражнява контрол по своя инициатива или по жалба от заявител, който счита, че е третиран несправедливо, дискриминиран или е увреден по какъвто и да е начин, срещу решение на управител на железопътната инфраструктура, на железопътното предприятие или на оператор на обслужващо съоръжение.
По отношение на отварянето на пазара за превоз на пътници железопътните превозвачи имат право да превозват пътници между железопътни гари, разположени в държави – членки на Европейския съюз, включително между железопътни гари, разположени на територията на Република България. Това право може да бъде ограничено за превоз на пътници между железопътни гари, разположени на територията на Република България, включително по алтернативен маршрут, когато такъв превоз вече се извършва въз основа на договор за обществена превозна услуга и може да доведе до нарушаване на икономическото равновесие на сключения договор. Ограничението на правото на достъп се извършва с решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, като оценка на икономическото равновесие се извършва по реда и условията на Регламент за изпълнение 2018/1795 на Комисията от 20 ноември 2018 г. за установяване на процедура и критерии за извършване на оценка на икономическото равновесие в съответствие с чл. 11 от Директива 2012/34 на Европейския парламент и на Съвета.
Промените в административнонаказателните разпоредби на Закона за железопътния транспорт във връзка с изпълнение на Решение № 69 на Министерския съвет от 5 февруари 2018 г. за одобряване на доклад от заседанието на Междуведомствената работна група по проблемна област „Независимост на съдебната система и корупцията“ – чрез отмяна на чл. 118а от Закона за железопътния транспорт се намалява броят на органите с еднакви контролни правомощия, компетентни да контролират идентични обществени отношения.
Предлаганите промени включват преразглеждане размерите на глобите и е премахнат широкият диапазон между минимум и максимум на наказанията. Въвежда се санкция при повторно или при системно нарушаване на Закона за железопътния транспорт или подзаконовата нормативна уредба.
Мерки за опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Направени са промени във връзка с несъответствие с разпоредбите на този закон, констатирани от администрацията на Министерския съвет в резултат от инвентаризация на административните услуги, извършени по проект „Трансформация на модела на административно обслужване“.
В Закона за железопътния транспорт се въвеждат срокове за издаване на лицензия за превоз на пътници, товари; на разрешение на лица за оценяване на сертификати; удостоверения и разрешения, издадени от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като национален орган по безопасността. Те са определени в Закона – в съответствие с чл. 7, ал. 2 от този закон. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Занчев.
По този въпрос, колеги, някакви въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Благодаря, господин Занчев, за информацията. Разбрах, че тази поправка, която правим, е за това да се приравнят условията с европейските и в случай че влезе чуждестранен оператор, той да срещне същите правила и същите условия, както в останалия Европейски съюз.
Интересува ме в тази връзка дали това не е свързано с още администрация, която да бъде назначена и да отговаря на тези условия, които се поставят с транспонирането?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, не е свързано с допълнителна администрация. Даже въвеждаме по-свободен режим, работа на едно гише, така че няма да има увеличаване на административния апарат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Аз също имам въпроси.
Първо, искам да Ви питам, както всеки път го правим, когато има въвеждане на европейско законодателство: освен това, което се налага във връзка с директивите, има ли други промени, които внасяте чрез този закон?
Вторият ми въпрос. Гледах таблицата за съответствието на законодателството – на немалко места е отбелязано, че пълно съответствие ще се получи, след като се промени Наредба 57. Тоест можем ли да считаме, че всъщност част от изискванията на Директивата ще бъдат въведени впоследствие, след като се приеме Законът и се промени Наредбата? Така го разбирам. Като че ли досега не съм се сблъсквал с такъв проблем. Обикновено в самия закон става това. Кои са тези елементи, които не можем да ги направим в Закона, а трябва да се направят в тази наредба?
И трето, може ли всъщност просто да ни обясните, защото няколко такива директиви – някои още не са приети, разбира се, но ми се струва, че много приличат на тях, като тази например за мобилността – така наречения „пакет Макрон“, която засягаше товарите в рамките на Съюза? Идва съответно другият пакет, който пък е за автобусния транспорт, тоест превоза на пътници в рамките на Европейския съюз. Това много ми прилича на същото сега. Тези директиви вече са приети – ние трябва да ги въведем в нашето законодателство.
Но Вие виждате ли някакви рискове за българския оператор с отварянето на пазара? Тоест някакви анализи правени ли са в Министерството – дали отварянето на нашия пазар, така както го изисква Директивата, може реално да доведе до конкуренция или това е по-скоро формален такъв акт, който в близките години няма да доведе до навлизането на чужди оператори при нас? Като казвам това, не е непременно лошо, защото конкуренцията може да роди по-добра услуга за гражданите. Такъв тип анализи правени ли са? Пак казвам, ние така или иначе трябва да въведем тези промени, но какво означават те всъщност за нас, за пътниците и за жп транспорта в България? Благодаря.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Господин Вигенин, принципът на нормативната база при нас, а предполагам, че и в другите сектори – чрез закона се вкарват общи положения, а конкретиката отива в наредби. Както господин Занчев в своето експозе каза, прави се смяна на системата на издаване на сертификати за безопасност чрез Закона, а в подзаконовата нормативна уредба ще се разпише това, което на практика трябва да се случи, за да се издаде този сертификат за безопасност, този допуск до пазара и така нататък – това са промените в наредбите. Проектите са готови и чакат да се приеме Законът, след което ще се приемат те, тъй като се сменя цялата система. Освен това до 16 юни си действа старата система и по тези наредби трябва да работят Агенцията и всички други органи, които са свързани с промените. Затова в таблицата за съответствие е посочено, но още текстове не можем да сложим в тази таблица – те ще се сложат, след като проектите станат нормативни актове и ще ги нотифицираме в Европейския съюз.
По отношение на аналогията с проекта Макрон и други нормативни актове и дали това създава заплахи за нашия пазар мога да дам следното обяснение. Отварянето на пазара за железопътни превози, специално за пътнически превози, трябва да се разглежда в два аспекта: първият е възлагането на договор за обществени услуги от държавата, вторият е извършване на превози на търговски принцип.
По отношение на възлагането на договор за обществени поръчки – на практика пазарът е бил отворен още с влизането на България в Европейския съюз. Там по Регламент 1370, който сега се променя – 2338, възлагане на договор за обществена поръчка трябва да се извърши чрез конкурсна процедура. В България това нещо е приложено 2009 г. – извършена е конкурсна процедура, тя е спечелена от „БДЖ – Пътнически превози“ и е сключен 15-годишен договор за извършване на обществени превози, който приключва 2024 г. В старата Директива 18, която е заменена с 34-та, по време на извършване на международни превози във вътрешността на страната имаше възможност превозвачите да извършват превози от гара до гара по този маршрут, но тогава също с Регламент 1370 се даваше право на държавата, ако това наруши икономическото равновесие, да не се извършва този превоз. Това е преди този Проект на закон. Тогава този икономически анализ се извършва от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ във функциите си на регулаторен орган.
Промяната, която се извърши с Директива 2370, която заменя 34-та, е, че се разрешава превозът и по други маршрути, тоест по цялата мрежа – не само по международните.
Кое е особеното за българския пазар? За българския пазар превоз на пътници се извършва по цялата мрежа и само по договор за обществена поръчка. Тоест ако някой реши да се възползва от отварянето на пазара, той попада под изискването да се направи анализ на икономическото равновесие и ако го нарушава, 100% ще го наруши, тъй като ЗОО-то обхваща цялата мрежа, няма да се разреши или ще се ограничи това право. Това е до 2024 г. След като 2024 г. свърши договорът, който сега се изпълнява, България може да се възползва от промяната, която е направена в Регламент 2370 с Регламент 3438, в която се дава право на всяка държава членка при определени условия да извърши пряко възлагане на договора за обществени услуги, и са изброени случаите, в които може да се възложи пряко. България попада в тези случаи. Ограниченията са за малките пазари с обем на превозите до 23 милиона влак/километра, когато превозите се извършват по цялата мрежа и когато възложителят е един. И по трите параметъра България влиза в това право за пряко договаряне и ако държавата реши, може да го възложи пряко на националния превозвач.
Анализ е правен по отношение на това дали може да влезе друг превозвач на пътнически превози и да изпълнява поръчки по договора за обществени услуги. И по европейското законодателство, и по националното държавата има механизъм да си защити интереса от чужди превозвачи. В нашия договор за обществени поръчки – колежката може да вземе отношение, условията за железопътни превози на пътници са извън Закона за обществените поръчки.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Василев.
Последният въпрос беше: дали с тези промени в Закона се въвеждат и други разпоредби, освен изискваните по директивите?
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: С промените в Закона са внесени препоръки, които са дадени от Министерския съвет – господин Занчев ги цитира, относно оптимизация на административнонаказателната дейност, която се изпълнява от Агенцията в качеството ѝ на национален орган по безопасност. Там е направен анализ. Там, където няколко органа имаха правомощие да съставят актове за административни нарушения, са оптимизирани. На база това практиката, която досега съществува – отпаднаха правомощията на железопътните превозвачи да налагат такива актове и на управителя на инфраструктурата – 10 години не са се ползвали от тях и те са ограничени само по отношение на чистотата в превозните средства и такива дребни нарушения. Оставаме само Изпълнителната агенция и Министерството на вътрешните работи по отношение на нерегламентирано пресичане и на чистотата в транспортните средства.
Други промени са във връзка също с препоръки на Министерския съвет относно това, че в Закона са ни дадени срокове за издаване на лицензии, за издаване на разрешения. Те бяха в наредбите по този Закон за ограничаване на административното регулиране. Сроковете трябва да са в Закона – ние сме ги извадили от наредбите и сме ги сложили в Закона, за да може при изпълнение на процедурите да се спазват и при нарушение да се търси нарушение на Закона, а не на подзаконов нормативен акт.
Това са основно другите промени, освен тези, които сме били задължени с директивите. Особеното е, че със Закона се транспонират текстове, които ще влязат в сила от средата на тази година, от 16 юни – това е за Единния сертификат и допуска до пазара. Останалите ще влязат в действие след приемането му от Народното събрание.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Василев.
Някакви други въпроси, колеги? Не виждам.
Да преминем тогава към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2019 г., моля да гласува.
За – 5 гласа, против и въздържали се – няма.
Да Ви благодаря, господин Занчев, господин Василев, госпожо Калева за участието – да се надяваме, че такъв консенсус ще има и в Народното събрание. Във водещата комисия Законопроектът е минал, доколкото знам. Всъщност той ще се разглежда утре. Успяхме и ние да го обсъдим навреме.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която засяга преди всичко нашата работа.
Да припомня – може би от два или три месеца обсъждаме въпроса как да направим нашата дейност по-ефективна. Обърнах се с молба към колегите, които работят по двата клона на нашата дейност – европейските въпроси и дневния ред на Европейския съюз, и тези, които се занимават с контрола върху европейските фондове. На база на опита, който имаме от предишни периоди, особено в рамките на този мандат, това, което сме коментирали между колеги и с тях, да го съберат в два доклада и да оформят препоръките, които биха направили нашата дейност по-ефективна, и като цяло на Народното събрание в контрола по тези въпроси.
Имахме едно първо обсъждане миналата седмица – може би някои по-чувствителни въпроси, които Ви бяха повдигнати, сме ги променили, така че да не се създава впечатление за някаква партийна активност в тази посока, а да търсим консенсуса между нас, които сме представени в Комисията. Мисля, че намерихме, общо взето, нужните баланси в това отношение.
Искам още веднъж да уточня, както и предния път направих, това не са доклади, които ще стигат до Народното събрание – те са доклади, които са преди всичко за нас самите, за подобряване на нашата активност. Има няколко предложения, които са свързани с възможни промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които считаме, ако възприемем този подход, разбира се, че ще подобрят тази дейност.
С колегите говорихме също от гледна точка на това, че наближават избори и като че ли има по-голяма изнервеност между политическите сили, включително в рамките на Народното събрание. Тези промени бихме могли да разсъждаваме да бъдат отложени, да бъдат правени след европейските избори – няма някаква спешност по тях. Но пък ако има консенсус, ако ние тук ги подкрепяме, ако намерим подкрепа и от ръководствата на политическите групи, бихме могли и преди това да ги направим. Подчертавам, зад тази инициатива, зад тези доклади не стоят други цели, освен единствено и само подобряване на нашата работа по тези теми. И не целим да създаваме напрежение около европейската тематика от нас самите тук – има достатъчно такова, което ще бъде създадено в подготовката и провеждането на самите европейски избори.
Тъй като по уточнения по променените доклади от предната дискусия постъпиха предложения, коментари по-скоро от заместник-председателя Ивелина Василева и от заместник-председателя Имрен Мехмедова, бих предложил да подходим така: ако има някакви по-общи коментари, да ги направим сега и след това по конкретните препоръки – една по една да минем по тях и да видим къде реално можем да се обединим, къде има някакви възражения и да помислим как да ги решим. Пак подчертавам, бих искал, ако излезем с предложения, те да бъдат по-общо подкрепени.
Предлагам да започнем с първия доклад, който е за засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред. Госпожа Василева в момента я няма – може би госпожа Грозданова може от нейно име да коментира. Разбира се, аз ще информирам какви са, тъй като тези предложения са представени и писмено. Ако искате, първо по-цялостен коментар.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да се извиня първо, че не бях на миналото заседание, но аз съм прочела докладите и се присъединявам към коментарите – вчера с госпожа Василева ги обсъдихме. Така че имайте предвид, че те са от нейно име, от мое също.
За мен въпросът, както го поставихте, господин Вигенин, това, което можем да направим за нашата работа, за да я оптимизираме и да стане по-добра – да променим Вътрешните правила на Комисията съм съгласна. Това, което е залегнало в предложенията – те трябва да бъдат евентуално обсъдени и приети, и да се променят Вътрешните правила, съм съгласна. Но въпросите, които засягат промяната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – дори тук да стигнем до съгласие, не значи, че на ниво политически групи ще стигнем до такова съгласие и до гласуване в пленарната зала. Това са два отделни въпроса. Затова съм съгласна тук да се обсъдят и да се приемат тези промени, които са свързани с Вътрешния правилник, а ако приемем нещо, което е свързано с големия правилник, не виждам смисъл особено, освен да представим пред нашите политически председатели на парламентарни групи, че ние сме стигнали до някакво съгласие вътре в Комисията, но не знам това дали ще помогне за по-нататъшния процес. Предполагам, това е Вашата идея първоначално за тези предложения. Смятам, че все пак нивото на обсъждане на такива предложения е по-скоро Председателският съвет, а не Комисията.
Големият въпрос, който подкрепям, е, че Комисията трябва да стане отново в голям състав на пропорционален принцип. Смятам, че след като това се случи, а то е реалистично да се случи, можем да обсъждаме и промените в големия правилник вече в по-широк формат, за да можем да имаме повече подкрепа пред нашите политически ръководства. Не че ние не сме достатъчни да убедим нашите политически ръководства – смятам, че е още рано за такъв процес и не е свързан с изборите според мен.
Иначе, общо взето, подкрепяме това, което сме Ви написали, въпреки че в коментарите има референции към съответни министерства, и Министерския съвет дори, за техни становища. Засега, повтарям, можем да приемем нещо, което да промени нашия Вътрешен правилник, но другото за мен донякъде губи смисъл и не смятам, че трябва да го гласуваме. Иначе можем да го обсъждаме, но това обсъждане до какво ще доведе – не съм много сигурна.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Винаги има известна чувствителност по тези въпроси, тъй като Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е и политически въпрос преди всичко, защото организацията на дейност на парламента е израз преди всичко на волята на мнозинството и как то си представя работата на Народното събрание, тъй като носи основна отговорност за това. Затова с цялата чувствителност по тази тема подхождам.
Логиката ни беше, че ние в никакъв случай не можем да наложим, и разбира се, че няма особена стойност това, около което тук бихме се съгласили, ако не получи подкрепа от политическите групи – най-добре с консенсус или най-малкото мнозинството в рамките на Народното събрание. Тези препоръки, ако ние ги възприемаме, целят да запознаем с тях, както казахте, ръководствата на политическите групи. Оттам нататък е тяхно решение докъде биха желали да стигнат и имат ли желание, включително по въпроса за състава на Комисията – пак минава през промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Винаги съм си го представял в комплект това, тоест ние ако тръгваме на промяна в Правилника, от една страна – ревизия на състава и начинът на структуриране на Комисията, заедно с това евентуално и другите теми.
Тоест моята логика е, че не виждам защо трябва да разделяме едното от другото – да видим по кое от тези въпроси имаме съгласие за тези промени и да представим всяка от тях на ръководствата на групите, а пък вече е въпрос на тяхно решение дали биха възприели тези идеи и кога. Ако няма такова съгласие, то си остава в този доклад. Ние ще направим това, което зависи от нас като Комисия – нашите Вътрешни правила, организацията на работа. Правилно са отбелязани някои от темите, а другото – действаме според ситуацията, така си го представям аз.
Госпожо Мехмедова, общ коментар по тази тема.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Смятам, че, както каза и госпожа Грозданова, препоръките, които са в частта за Комисията, можем да ги обсъдим в момента, но по другата част всеки от нас до някаква степен е обсъдил и с председателите на парламентарните групи във връзка с предложенията.
Мисля, че и предложенията, които сме направили – говоря от мое име, от името на Движението за права и свободи, също съм прочела коментарите на госпожа Василева и на госпожа Грозданова – смятам, че тези коментари биха улеснили до някаква степен работата на Комисията и биха я направили по-ефективна. Съответно съм готова в частта за представяне на препоръките да ги обсъдим по-подробно. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Аз се запознах с препоръките на госпожа Василева и подкрепям онова, което е написала по отношение на някои промени в работата на Комисията, а също подкрепям това, че тя разделя тези промени на две части – едната да бъде вътрешни дейности, които в Комисията трябва да се оптимизират и ги поддържам; а другото, което според нея засяга вече – аз й вярвам като опитен администратор, че това е така, устава за дейността на Народното събрание, трябва да се отнесе там. Нищо не пречи да го отнесем.
От друга страна, имам само по едно от нейните питания – тя има предложения и питания за това, че в работата на нашата комисия, може би по наша причина, не обръщаме голямо внимание и не изслушваме представители на получателите и ползвателите на европейски фондове. Мисля, че в това отношение трябва да си заострим вниманието и да започнем да имаме редовно среща с – те имат асоциации, имат сдружения, имат национални организации, които също да започнем да изслушваме, за да можем да вземаме правилни решения. Струва ми се, че и госпожа Мехмедова е направила доста усилия.
Това е мнението ми – поддържам поначало това, че тя разделя на две: онова, което смята, че е за Народното събрание, и аз го гледах, и смятам, че е така; но което си е наша вътрешна слабост, просто да си я изчистим. Повтарям, още предния път го казах – това, което са направили нашите сътрудници, е много добро – добро предложение. Изследвали са целия Европейски съюз – как функционират комисиите, и са почерпили опит, което е много добре. Ние трябва да имаме представа какво правят хората. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Това за бенефициентите е в другия доклад. Сега във връзка с този по европейските въпроси да обърна внимание – три всъщност са препоръките, които са свързани с евентуална промяна в Правилника. По една от тях нямаме съгласие, но искам да обърна внимание на първата, тъй като в момента тече процесът за Годишната работна програма. Всъщност Европейската комисия представя своята Годишна програма още октомври – ноември. Правителството внася своята програма януари – обикновено в края на януари. В момента тече процедурата по съгласуване между комисиите – чак в края на февруари ние ще имаме събран Проекта за годишна програма на самото Народно събрание. Една от причините да предлагаме подобна промяна – повтарям, това са принципни положения, а те не значи, че непременно веднага и утре трябва да станат.
Става дума ние да обвържем Програмата на Народното събрание не с Програмата на правителството, а с Програмата на Европейската комисия, защото когато тя я представи октомври – ноември, ние можем още преди началото на годината да имаме обобщена Програмата на Народното събрание. Тя, естествено, няма да се различава съществено, не може да влезе в противоречие с Програмата на правителството, но ние ще можем веднага да имаме наша програма и да работим по нея от самото начало на годината – иначе губим около два, два месеца и половина, преди да можем реално да се произнасяме.
Ние направихме вече една промяна в Правилника, която дава възможност да работим, да се произнасяме по проекти на актове, които не са в Програмата на правителството, тоест по наша инициатива. С една такава промяна можем да дадем по-големи възможности на парламента да работи от първия ден. Това е смисълът на предложението.
Второто предложение, по което е коментарът, който е направен от госпожа Василева и госпожа Грозданова – възможността в Правилника изрично да се запише, че комисиите изслушват министри по заседанията на Съвета в различните формати, така както е записано, че Народното събрание може да изслушва министър-председателя. Смисълът на такъв текст би бил свързан с това, че е едно подсещане към комисиите и съответно към министрите, че би следвало да информират – това не значи на всяко заседание, специално по темата Съвет, в който участват, не всички министри участват в съвети впрочем, народните представители. Блицконтролът от народните представители от комисиите се възприема по друг начин и много рядко се повдигат въпроси от европейския дневен ред в рамките на този блицконтрол. Ако се постави един текст, който е достатъчно свободен – може да информира, както е за министър-председателя за Народното събрание, би било една стъпка според мен в посока по-голяма информираност на народните представители.
Третата тема, която е свързана с ПОДНС, е именно това, с което госпожа Грозданова започна – разширяване състава на Комисията по европейските въпроси, тъй като, общо взето, се задъхваме в този състав, първо. Второ, не можем да направим по-голяма специализация. Виждам, че по тази тема ДПС има друго виждане. Просто исках да направя тези разяснения. Даже ние вече не сме и 10, а сме 9 човека в момента.
Уточнихме с госпожа Грозданова, госпожо Василева, че по принцип тези идеи не са нещо, което можем да реализираме – за тях можем да информираме, ако имаме съгласие по тях, ръководствата на парламентарните групи или председателите на групи и да оставим те да решават имат ли желание – сега, после, да се съобразят с тях. Ако не, може да остане за следващ парламент. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е преди всичко израз на волята на мнозинството – как то си представя дейността. Ние даваме идеи – ако те не бъдат възприети по различни съображения, това не е проблем, но е нещо, което сме идентифицирали като възможност.
Смятам, че тези неща вървят в комплект. Ако се тръгне към промяна, е хубаво да се върви към всички неща, не само към едно от тях. Пак казвам, това е въпрос на преценка на ръководствата на политическите групи, и най-вече на мнозинството.
По тази тема, госпожо Мехмедова, виждам, че имате възражения по състава на Комисията – да коментирате все пак.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние смятаме, че Комисията работи достатъчно добре и оперативно по този начин – има представители на всички парламентарно представени партии. Достатъчно добре си изразяваме позицията по основните теми. Заради това нашето мнение е, че няма нужда да се увеличава съставът на Комисията.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, извинявам се, че закъснях, но имах важна среща. Може би ще се повторя – пропуснала съм първата част от дискусията. Не знам дали са осведомени колегите, но в имейла, който бях изпратила с коментари по двата доклада, бях написала, че имам общ коментар и той е свързан с това – преди изобщо да пристъпим към обсъждане на тези доклади, да изискаме становища на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев, като ресорно отговорен за управлението на европейските фондове и програми, респективно ЦКЗ (дирекция „Централно координационно звено“) – дирекцията, която е към него, и дирекцията по европейските въпроси към Министерския съвет, имайки предвид техните компетенции, свързани с европейските въпроси. Също така и становище на Министерството на външните работи.
Виждам, че дискусията вече тече – не знам дали е било обсъждано това предложение от моя страна, но сега го представям на вниманието на всички вече в устен вид.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да повторя предложението си, което направих още в самото начало на работата на нашата комисия. То беше, общо взето, основано на това, че ние като парламентарна група, тъй като имаме по трима души в комисии – право на участие, като умножим нашите членове по три, се получава, че в шест комисии имаме по двама души. Получава се още по-лошо, че в някои комисии имаме по един, където трябва да имаме трима.
Моето предложение в самото начало, след като бях си направил някакви изчисления – да се съгласим всички: за да действа добре, да се даде мнозинство на управляващата коалиция в Комисията, за да може да се прокарват решения, и то решения, които в случаи, когато опозицията не ги харесва, да могат да минат, въпреки това.
Моето предложение тогава беше тази комисия да се увеличи с пет човека само от ГЕРБ и ние да искаме още един човек да бъде. Това ми беше предложението тогава, а не да има от останалите още хора, тъй като просто няма членове в Народното събрание, които да запълнят Комисията – от управляващите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тоест да разбирам, че, от една страна, считате, че е добре да се увеличи съставът, но от друга страна, това не е възможно.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не е възможно заради това, че ние не можем да дадем трима души в тази комисия, за да станат както останалите. Не можем, защото просто няма хора. Трябва да извадим от някоя друга комисия хора, които да дойдат тук. Аз заявих на заседание на групата, че тази комисия е важна, и след като господин Симеонов счита, че е компетентен и трябва да бъде в други комисии, дайте да извадим някого от друга комисия да дойде при нас. Засега нямаме. Ако окажем някакъв натиск, може да дойде още един и да станем двама, но в никакъв случай трима. Изобщо няма как да стане, затова предлагам най-простото – за да се вземат решения, се взема решението в тази комисия да има още пет човека от ГЕРБ.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това е абсурдно, господин Петров. Как така ще има точно пет човека? Защо не седем? Моля Ви се, влизаме в някакъв дебат, който е извън всякакви принципи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Защото в момента опозиция – управляващи имаме 6:4, те са 6:3. Не смятам, че за да…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има два принципа на определяне на състава на комисиите – единият е пропорционален, другият е паритетен. Ако решим да сме пропорционално определени, всяка партия спрямо процента, с който е влязла в Събранието, трябва да даде съответната бройка, за да има равнопоставеност на гласуването.
Вие, както казвате, че не можете да дадете трима, явно и двама не можете да дадете, защото сте сам в тази комисия, но това не е аргумент.
Мисля, че трябва да се даде това предложение на ръководствата и оттам вече да се реши по принцип дали на тази комисия ще ѝ се променя съставът, или няма. Ако ще се променя, ще се даде съответният списък народни представители, въпреки че те няма да присъстват на тази комисия. Вашето право – на „Обединени патриоти“, е да имате трима души. Ако не искате да ги имате, това е Ваш избор, но ще фигурират в съответния списък.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не, госпожо Грозданова, ние имаме желание, обаче нямат право да бъдат в повече от две комисии хората. Това е проблемът.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Наистина има такъв проблем. Има и други комисии, които не са изцяло запълнени – гледах списъците. Тук една промяна налага да се обмислят и други, тъй като наистина малките групи, макар и да е пропорционално, се оказва, че те получават непропорционално високо представителство в комисиите.
В същото време има народни представители от ГЕРБ и от БСП, които са само в една комисия, и по този принцип на създаване трябва да се помисли.
Струва ми се, колеги, че е най-добре, обмисляйки и дискусията ни миналата седмица, и дискусията ни сега – виждам, че има известен дискомфорт ние като комисия да се обединяваме около предложения за промени в Правилника. В същото време бих искал да работим с консенсус и никой да няма притеснения по отношение на собствените си политически групи и колебания.
Ако искате, да направим така: и от двата доклада да отпаднат точките, които са свързани с промяната в Правилника на Народното събрание, и да кажем, че са обсъждани тези въпроси в нашата комисия – може да стои на вниманието на парламента, но като комисия сами да не излизаме с такива предложения. Да си приемем другите въпроси, които зависят от нашата собствена организация, дейност, насоки на работа, и да се опитаме да ги реализираме в следващите месеци. А пък другото – ако искате, ръководството на Комисията да проведе разговори с председателите на парламентарни групи, да ги информира, че ние сме приели доклади, които да повишат нашата ефективност, и между другото да споменем, че са обсъждани тези и тези въпроси – да не ги гласуваме тук, при положение че има разминавания, но да кажем, че и тези въпроси са стояли на вниманието на Комисията. Вече въпрос на тяхна преценка е дали да вървят към промени в Правилника. Не знам как да подходим, така че да запазим консенсуса, без да провалим желанието пък да се обединим около другите въпроси и да работим по тях.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Вие предлагате да излезем с доклад, в който сме се обединили по някакви въпроси, и този доклад ще отиде от името на Комисията до председателите на парламентарни групи. Това ли предлагате? Труден е за възприемане този подход за мен, защото…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Логиката да отиде до председателите на парламентарни групи беше преди всичко свързана с това, че си мислех, че можем да се обединим около предложение за промени в Правилника. При положение че това отпадне, мисля, че не е нужно да информираме председателите на…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това е моят въпрос: като приемем този доклад, каква е неговата съдба и какъв е неговият смисъл, освен че ние ще си променим Вътрешните правила?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще си променим малко правилата – смятам, че е добре да информираме председателя на Народното събрание, че нашата комисия е приела два такива доклада. Ще променим малко Вътрешните правила, ще променим нашата организация на работа, тъй като има някои неща, които досега не са правени, но за тях не се изискват промени – ще започнем да ги правим. Мисля, че е добре да информираме за тези два доклада председателя на Народното събрание.
Що се отнася до Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – явно не можем да се обединим…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако формално подходим към въпроса, няма как да се нарича „доклад“. Ние информираме госпожа Караянчева по определени точки и теми, но защо трябва да го наричаме „доклад“ и да го формализираме, и да го гласуваме, и какво ли не да го правим? Дайте да се разберем по кои теми ще имаме съгласие и съответно да напишете един информационен материал до госпожа Караянчева – няма как да го наричаме „доклад“ според мен.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: То е доклад, защото тръгна като инициатива да видим къде, какво, как се прави, за да подобрим нашата дейност. В този смисъл е доклад, който не знам как иначе да го нарека – като нещо, около което се обединяваме, и на тази база (на база на това, около което се обединим, включително по отношение на вътрешните неща, организацията на работа – те след това ще бъдат реализирани със съдействието на секретариата) пък ще направим предложенията за промени в нашите Вътрешни правила, които са малки, но все пак трябва да се направи. Тоест това е основата, на която ще стъпим, за да променим нашата дейност и малко – Правилата. Можем и да не информираме Караянчева – аз не държа, но въпросът е ние да се обединим около някакви неща, за да продължим да работим по-ефективно. Това беше смисълът.
Какво ще кажете? Все пак е положен труд, стигнали сме до някакви изводи.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Господин Председател, смятам, че наистина е положен труд от колегите, от експертите. Ние не сме се обединили около някакви промени в Правилника, така че или да се обединим около някои от нещата и да ги представим на ръководствата на парламентарните групи, или просто няма смисъл да коментираме тази част от докладите. Иначе съм съгласна да се нарича „доклад“, както казвате и Вие, за повишаване ролята на нашата комисия. Мисля, че за нещата, около които се обединим днес, можем да излезем с един доклад, който е изготвила Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Изслушах внимателно досега изказаните становища и, честно казано, мислех да се въздържа, защото дискусия по темата се направи. Няколко пъти се повтори, че е положен доста труд, имаше и коментари по предложените текстове. Разумно е и логично, разбира се, по темите, по които се обединяваме, където няма някакви обструкции от парламентарни групи или от определени членове на Комисията, да приемем един финален документ, наречен „доклад“, защото в крайна сметка Комисията приема доклади. Подобен доклад би бил основа за дискусии и в парламентарните групи, може и в пленарната зала, разбира се, за начина на работа на Комисията.
Само да припомня на всички присъстващи, че в този състав и с такъв дневен ред беше създадена Комисията с оглед Председателството, което вече отмина. Логично и нормално е да допълним дейността, която се извършва, и направеният преглед да бъде приложен на практика, което са разработили сътрудниците. Нормално е и не виждам никакви притеснения, които биха могли да настъпят. Така или иначе председателите на групи ще се запознаят с постъпилия документ и да се вземе окончателно решение как ще се процедира. В противен случай и това, което е направено, и онова, което тук дискутираме и което предстои, ще остане в небитието според мен – просто няма да бъде облечено в никаква форма.
Апелирам към членовете на Комисията да пристъпим към този вариант – мисля, че е най-удачният в крайна сметка. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Да започнем така – първо, обединяваме ли се около това, че по предложенията за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дискусията, която се е водила, остава за наше сведение и ги изваждаме от доклада? Мисля, че по това има разбиране, тъй като въпросът е чувствителен. Има логика в това, че една комисия сама по себе си може да има идеи, но да облече във формална форма предложения за промени в Правилника – мисля, че е нещо, което по друг начин бихме могли да комуникираме и да се разберем, не като формализирано решение от страна на Комисията. Можем в качествата си на представители на политическите групи да се консултираме в някакъв момент, по инициатива включително и на мнозинството, и тогава да коментираме. Но все пак имайте ги предвид така, както са предложени, защото те са резултат от доста работа и изследвания.
Второ, по отношение на нещата, които касаят работата на Комисията, бих предложил да минем едно по едно по предложенията – те са няколко. Ако се обединяваме около тях, да разясним там, където може би има недоразбиране по едно-две от нещата, и да се опитаме да поработим по тях.
Първо, по отношение на ангажираността на народните представители по европейските теми – това е свързано с чл. 126 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То също не е въпрос на нашата комисия, а на Председателския съвет и председателя на парламента, съответно – премиера. Точката е свързана с това, че премиерът може – така е формулирано, да информира Народното събрание за заседанията на Европейския съвет, чувствителен въпрос. Бих Ви предложил и това нещо, ако има съгласие, да го оставим така както е, ако не – просто неформално да информираме председателя на парламента, че би било добре премиерът да бъде канен във връзка с тези заседания. Това е чувствителен въпрос – ако искате, да отпадне и тази точка от препоръката.
Смисълът, да го подчертаем, тук беше, че има една нагласа – след края на Българското председателство европейската тема почти отпадна от дневния ред на Народното събрание. Иска ми се да присъства по-често. Този е един от начините – около заседанията на Европейския съвет, преди или след, премиерът да информира Народното събрание за решенията, но това в голяма степен е въпрос, който зависи от самия премиер, и ние да му даваме препоръки, сигурно не е най-точният подход. Ако предлагате да отпадне, бих подкрепил.
Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, не съм никакъв адвокат на премиера, но поведението на опозицията, обидите, които понася при идването си в Народното събрание, и предния път казах, че са причината той да не иска да влиза в това Народно събрание. Друга причина няма реална – мисля, че е тази причината, а ние всички губим от това, че той не влиза в парламента. Насила не можем да го докараме – виждате, с протести и с излизания не става. По-скоро трябва да апелираме към по-човешко и пò парламентарно отношение към него, когато идва в Народното събрание. Моето мнение е такова.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: В чл. 126 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предвиден не само премиерът, но и някои от вицепремиерите, доколкото си спомням текста. Така че да не влизаме в този разговор кой иска и кой не иска да дойде в Народното събрание. Нормално е след всяко ротационно председателство да има някакъв дебат в залата – вижте как е текстът. Може ли да го прочетете?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Член 126 гласи така: „Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет“.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Аз питам за отчитането на ротационните председателства.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Другото е за Годишната програма – чл. 128, мисля, че там бяха и вицепремиерите: „…внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство. Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател“.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това имам предвид, че не се е случвало скоро и би могло да се инициира да се случи – Вие имате право като председател да го направите пред председателя на Народното събрание, а и в самата Комисия по европейските въпроси като председател имате право да каните когото пожелаете, дори премиера, да дойде. Така че всички промени, които формално биха задължили някого нещо да върши, всъщност имаме право да ги прилагаме, доколкото мога да преценя.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние го обсъждахме това предния път – чл. 126 не задължава министър-председателя, а казва, че може да бъде изслушан, което означава, че може и да не бъде. Специално във връзка със заседание на Европейския съвет скоро не се е случвало – от тази гледна точка искахме да дадем една препоръка, да се опитаме този член да го приложим във формата „може“, а не не може. Тъй като пак касае министър-председателя и председателя на Народното събрание, защото председателят на Народното събрание трябва да покани министър-председателя, за да дойде в тази връзка или той самият да поиска да ни информира, бих предложил и това да отпадне като препоръка от нашия доклад.
Що се отнася до другото – чл. 128, там е императивно, тоест това донякъде не се случваше заради Българското председателство, но мина Австрийското и сега вече би трябвало да инициираме. Давате добра идея – ще проведа разговор с госпожа Караянчева, че чл. 128 е редно да бъде приложен, тъй като вече тече Румънското. Тук и вицепремиер – в случая най-вероятно би трябвало Захариева да го прави това. Трябва да идва на всеки шест месеца и да представя нашите приоритети в предстоящото председателство. Това го правим без някакви препоръки, а пък тази първа точка бих казал, че е нормално да отпадне.
Що се отнася до другия въпрос – правилно сте отбелязали, че междувременно ПМС-то е било променено и председателят на Комисията по европейските въпроси е предвиден като формално поканен на заседанията на СЕВ (Съвета по европейски въпроси), но другия елемент го няма и това е въпрос на наша организация – предлагам да го възприемем: след заседанията на СЕВ да се подготвя кратка информация до членовете на КЕВКЕФ.
Ако председателят не може да присъства, представител на секретариата така или иначе ще бъде там, да може, макар и кратко, да го изпраща на нас. Вече големите протоколи с решенията, които са публични, пак могат да се изпращат, но минава време по тях. Тук една по-голяма информираност и оперативност е възможна. Тази точка ще променим в такава посока – във връзка с еди-какво си, че председателят присъства, да се осигури участие плюс информацията, която да идва до членовете на секретариата. Съгласни ли сте така да подходим? (Реплики: „Съгласни сме“.) Благодаря.
Следващият въпрос е свързан с достъпа на народните представители и служители на Народното събрание до системите за обмен на документи по европейски въпроси. Тук има някои неясноти и неразбории, които трябва да бъдат регламентирани по-ясно. Ако приемете, че трябва да има такова по-ясно регламентиране, ще предложа в тази връзка да натоварите мен и представители на секретариата да уточним този въпрос със съответната дирекция в Министерския съвет и с дирекция „Правни въпроси“ на Народното събрание, тъй като част от документите не са публични. От друга страна, до тях имат достъп представители на секретариата – депутатите нямат пряк достъп. Да проведем един разговор – тук не препоръчваме в каква посока да се регламентира този достъп, но да се изясни по какъв начин и до кои документи може да имаме такъв достъп, тъй като много документи ги няма другаде, освен в EUnet примерно, в тези системи. Да видим как може да направим така, че народните представители да бъдат по-информирани, без да компрометират, от друга страна, поверителността на някои от документите, които вероятно са в тези системи. Тоест то не е поверителност – чувствителността на тези документи. За това става въпрос в тази точка.
Съответно позициите на България – както и в коментара сте отбелязали, част от позициите не могат да бъдат публични, но все пак при интерес народни представители би трябвало да могат да имат достъп, особено от нашата комисия, до тях. Това нещо ще трябва да го уточним със секретариата на СЕВ – как да го направим. При всички случаи Вие трябва да сте информирани, че ние имаме позиции по тази, тази и тази тема – това ще е свързано с информацията, която ще идва от заседанията на СЕВ. Ако някой от Вас примерно проявява интерес към някоя от тези теми, да гарантираме, че народните представители ще могат да имат такъв достъп.
По другата точка, която е за разширяване на експертния състав – това е принципна тема, също бихме могли да кажем, че я сваляме като препоръка от страна на Комисията, но наистина имаме проблем с това. Някои други комисии също имат проблем, които са по-натоварени, като например Бюджетната, Правната, но това е въпрос на организация на самото Народно събрание. Ако позволите, бих коментирал с главния секретар този въпрос – аз го поставих принципно на едно от събиранията, които имахме председателите на комисии. Да поискам да направят един анализ или да видят дали има такъв анализ по отношение натовареността на комисиите – евентуално подкрепата, която идва например от администрацията на парламента. Поначало е редно на наши заседания да присъства представител на Правната дирекция, особено тези, които се занимават с европейско право, но досега това не се е случило нито веднъж – може би веднъж, но тогава беше по други причини – за онзи закон.
Става въпрос, че нашият секретариат всъщност няма пряко взаимодействие с администрацията – това никъде не е разписано, и много често тази връзка се губи, а трябва да съществува. Трябва да видим принципно при едно преразглеждане на взаимодействието между секретариат на комисии и администрация как да направим така, че общата ни дейност да бъде по-ефективна. Темата с бройките не е най-важна – принципно и това е проблем, но аз съм склонен, ако възразявате такава препоръка да присъства, да я свалим и нея от нашите препоръки и да си остане като нещо, което ние самите го виждаме и си го знаем, че е проблематично. Вие самите сте председатели на комисии и знаете, че…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Пак въпросът ми е: към кого правим тези препоръки?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тази препоръка би трябвало да е към администрацията на парламента и председателя на Народното събрание, но тъй като това не е въпрос, който ние можем да решим, можем само да кажем, че принципно това е проблем, без да им казваме…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това Вие можете да го кажете, господин Вигенин, като председател, защото аз, като член на Комисията, не съм информирана, че Вие имате липса на експертиза или на капацитет, или на някаква необходимост. Така че от Ваше име – не от името на Комисията.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Защото Ви информирам, че има такъв проблем – склонен съм от мое име да го направя. Така че да отпадне, ако искате, от този текст.
Дотук остана една препоръка, защото другите две – едната е свързана с броя на експертите, другата е свързана с регламентацията на взаимоотношенията на секретариата и дирекцията. Това според мен можем да го оставим – пак е свързано с регламентиране на взаимодействието, тъй като на практика включително много закони минават като втора комисия при нас – нашите няколко човека не могат да имат пълна експертиза по всичко. Не трябва да се подценява фактът, че сме втора комисия и че един закон зависи главно от първата. Трябва да има по-ясно взаимодействие каква подкрепа можем и трябва да получаваме от администрацията на Народното събрание – „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ конкретно. Това може да остане като препоръка и към мен, като председател, за да проведем разговори с главния секретар, с директора на дирекцията, за да видим как това може да бъде уредено по един по-добър начин. Това бих Ви предложил да остане като препоръка към ръководството на Комисията.
Последният въпрос от гледна точка на постоянния представител към Европейския парламент на Народното събрание – от една страна, нашата комисия има пряко отношение към взаимодействието с Европейския парламент, а постоянният представител няма никакъв ангажимент на практика към самата комисия. Тук пак е въпрос на прецизиране по какъв начин ние можем да си взаимодействаме. Не че неформално не мога да се обадя като председател и да кажа: трябва ми това и това, но е редно по някакъв начин да бъде по-ясно разписано като ангажимент на постоянния представител, като това според мен трябва също да го коментираме с главния секретар и ако се налага, с председателя на Народното събрание.
Госпожо Симова, ако искате да добавите нещо по този въпрос.
ЛИДИЯ СИМОВА: Само да кажа, че дейността на постоянния представител наистина се регулира от правила, които се одобряват от председателя на Народното събрание. Тоест ако се променят правилата, в тях може изрично да бъде разписано, като промяната на правилата не е особено сложен процес, в смисъл: от административна гледна точка – да, но от политическа – не мисля, понеже знам, че ги променяха няколко пъти, аз като бях. Може би не е и много трудно за осъществяване това.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това щях да кажа, че всъщност трябва да се разпишат съответните промени в докладна или не знам точно какво е, което определя. Едва ли представителят, който е в момента, ще ги изпълнява, защото, доколкото знам, до юни месец е неговият мандат. Ако случайно остане и след това – добре, но е хубаво да се помисли за нещо наистина по-ефективно като взаимодействие, защото ние ако не си поискаме от него или от когото и да било персонално някаква информация, тя не идва към нас.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Исках да кажа, и преди това си го мислех, и сега госпожа Грозданова ми затвърди мнението, че документите, които трябва да изготвим като комисия и да ги представим, трябва да бъдат докладни записки. Смятам, че докладна записка, защото сега имаме вече така нареченото „Мемо“, което използват други народи. Това да бъде докладна записка – да не е доклад, да не е информационен лист или нещо друго.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Накрая може би така ще стане, но идеята е първо ние около нещо да се обединим, че трябва да се направи, за да можем да се позовем на него след това. Мисля, че горе-долу с това ги изчерпваме нещата по този доклад.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Понеже направих конкретни предложения – да се препоръча на всяко тримесечие организиране на заседание с участието на постоянния представител. Това е едната препоръка.
Другата – прецизиране на процедурните правила за запознаване с позициите на граждански, неправителствени и браншови организации. Това също го коментирахме. Мисля, че също би било полезно. (Реплика при изключени микрофони.)
Препоръчва се провеждане на срещи със служители от Европейската комисия, работещи по съответни европейски програми, както и изслушване на представители на Европейската сметна палата във връзка с предоставяне на годишни отчети за разходване на средства, с представители на комисии от парламента. Това също – като препоръка. Ако се приеме, мисля, че би било полезно за работата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Последното може би е за другия доклад – за средствата от Европейския съюз. Не възразявам за тези предложения – не знам дали можем на всеки три месеца да го правим, но периодично.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Не мисля, че има някакъв проблем – командирова се и идва. Логистично не мисля, че представлява проблем.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, защото пък, от друга страна, и той трябва да е наясно – представлява нас в края на краищата. Добре, ако сте съгласни, да ги добавим тези неща. (Реплика при изключени микрофони: „Съгласни сме“.)
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Без конкретно трите месеца – „периодично“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: „Периодично“ да го запишем и ще се уточняваме според ситуацията.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За да обобщим, всъщност от предложените текстове в доклада отпадат текстовете, свързани с предложения за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и остават в частта „Препоръки, свързани с подобряване на ефективността на работата“: препоръка № 2 – в първата част, приета от народните представители, във втората част – с препоръка към ръководството да се коментира с дирекцията в Народното събрание; третата препоръка отпада; четвъртата – ръководството на Комисията да обсъди по-добрата регламентация на взаимоотношенията между секретариата на КЕВКЕФ и дирекцията; следващата пета препоръка се запазва с прецизиране на регулярността, а именно вписваме „периодично“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Другото е предложението за организациите – гражданските и неправителствените.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, искам нещо да кажа – може би трябваше предния път, но ми се струва, че нашите млади колеги, ако направят, то не е толкова лесно, някакво подобно сравнително проучване какво става в Европейския съюз в тази част – комисиите, също ще е много полезно, няма да е много лесно – във връзка с контрола на еврофондовете. Каква е технологията, начинът, по който работят комисиите в отделните страни?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Там практиката е много различна и затова не сме направили такова.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не е лошо обаче да се даде една докладна и да се разпространи – хората да знаят. Ние имаме добри практики в тази връзка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да погледнем и другия доклад.
Направо да отворим на препоръките.
Разбрахме се 4.2. да отпадне. По принцип е добре тази част от нашата дейност, когато се стигне до промени в Правилника по други поводи може би, все пак да бъде отбелязана в ПОДНС, тъй като в момента не присъства никъде, освен в името. Само в нашите Вътрешни правила е разписано по-подробно. Мисля, че ще има по-голяма тежест, ако изрично е казано, че ние сме комисията, която осъществява това наблюдение на изразходването на европейските средства. Точната формулировка е да се мисли… (Реплики между народния представител Петър Петров и председателя Кристиан Вигенин.)
Другото е за броя народни представители – важат същите аргументи. Наистина малко сме, не можем да се специализираме във всичко, но вече това е въпрос, който по друга линия може би да се опитаме да съгласуваме помежду си – не през Комисията по европейските въпроси.
Що се отнася до препоръките за нашата собствена организация. По първото предложение – за по-тясно сътрудничество със Сметната палата и другите органи. Това е резултат от разговори, които и помежду си сме водили, че това е необходимо. Междувременно ние направихме една първа стъпка. Мисля, че около това можем да се обединим и да бъде като тема, която… (Реплики.)
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би и Агенцията, която одитира Програмата за развитие на селските райони, защото тя не е започнала.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това мисля, че го беше отбелязала Имрен Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Аз го отбелязах, че това трябва да се включи навсякъде – за Програмата за развитие на селските райони, защото тя се гледа по друг регламент на ниво Европейска комисия и работи по специален регламент, заради което трябва навсякъде да го добавим, а не да го гледаме общо като оперативни програми. Всъщност като казваме „оперативни програми“, все едно не включваме тази за селските райони. Така че нека да го добавим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Принципно се разбираме, че това го правим.
Второто предложение е за среща с Националното сдружение на общините – това е резултат и от други разговори, които сме водили.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Аз го добавих – не само общините, и бизнес организации.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не възразявам предложенията на Имрен Мехмедова.
Кажете, госпожо Мехмедова, точно как беше формулировката?
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Да има и дебат с работодателски и бизнес организации. Освен със Сдружението на общините, да се добави и това.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би с национално представените ни работодателски организации, също веднъж в годината да провеждаме среща с тях. Хубаво е да го имаме предвид и да го отбележим, защото и те пък също участват, даже като организации участват по проекти, а пък техните фирми имат координация.
С другите парламентарни комисии…
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви.
Препоръчва се поддържане на редовна комуникация и провеждане на съвместни заседания с другите постоянни парламентарни комисии, работещи в областта на формиране на политиките със съответната оперативна програма и Програмата за развитие на селските райони по темата за средства от Европейския съюз, насочени към постигане на национални политики и приоритети на база досегашния опит, включително прилагане на хоризонтални политики.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това всъщност дообогатява този текст. Аз нямам възражения по това предложение.
Приемате ли, госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако може, пак един общ документ. Не мисля, че тези предложения допринасят с нещо съществено към определянето на правила, процедури, формализирането на работата на Комисията – те всъщност са едни добри препоръки за начина, по който работи Комисията. В този смисъл ръководството на Комисията има пълната свобода да определя дневния ред, да организира срещи със заинтересовани страни. Не знам до какво би довело – нямам нищо против, разбира се, подкрепям тези предложения, смятам, че е логично, нормално, препоръчително. Просто не смятам, че е необходимо изрично да се вписва някъде. Но щом като така смятате, окей.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да отговоря, госпожо Василева. По принцип е така, обаче когато го запишем по този начин, вече това дава някаква основа, на която ние да си направим конкретните инициативи или програмата за работата на Комисията. Тоест веднъж стъпвайки на това, да няма – всеки път да се събираме, това защо, онова защо. Ако смятаме, че е хубаво и правилно, просто разпределяме във времето и, естествено, пак в координация с Вас, но това дава някаква ориентация и насока за дейността на Комисията. Така го виждам смисъла на тези предложения. Бих предпочел да е така, за да не излиза, че като председател примерно налагам някакви неща. Ако се съгласим около това, работим заедно и го правим. Заради това го правя.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Правилникът Ви дава тези правомощия, господин Вигенин.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Искам да работим в консенсус.
Следващото е за изнесените заседания – и това сме го коментирали, като изборът на местата, където ще правим тези изнесени заседания, и времето, естествено, с ръководството ще ги съгласуваме.
Въпроси за Комитета за наблюдение – искам да ги обсъдим още веднъж, защото всъщност това беше една от идеите, които дойдоха от експертите, от Обществения съвет, леко ги преформатирахме, и след предното заседание се уточнихме, че ако има представител там, не трябва да е депутат, не трябва да взема отношение – просто да присъства и да слуша. След което, по преценка, да ни информира кратко, а пък вече самите пълни протоколи и така нататък ще си идват.
Бих предложил да я възприемем тази идея – това няма да е намеса, но ни дава, първо, по-голям капацитет на хората от нашия секретариат, които работят по тази тема, защото ще стоят там и ще слушат – ще придобиват повече информация. Второ, ние на предварителен етап ще бъдем информирани, ако възникват някакви проблеми при тези комитети за наблюдение. Това не изключва другите видове контрол, както се предлага тук – да се канят примерно председателите на тези комитети или под някаква друга форма да ги изслушваме. Смятам, че е хубаво – можем още да го съкратим, защото много подробно сте го изписали, но по принцип идеята е представител на секретариата на Комисията да присъства на Комитета за наблюдение. А пък моята задача ще бъде със самите комитети да се уточня, че това би било възможно и не възразяват.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Точно това беше една от причините, поради която настоявах, но дори не беше обсъдено предложението, което изначално дадох, а именно да се вземат становища на компетентните дирекции. Това не е самоцелно предложение, а е свързано и с предложение от такъв характер, защото има изрични правила и процедури за определяне на членовете и наблюдателите към комитетите за наблюдение на оперативните програми. Това са утвърдени процедури в институциите, които отговарят за управление на европейските средства, и има ред, по който се излъчват представители, одобряват се. Тоест не е въпрос на добра воля или не някой да присъства на заседанието и да слуша – има си ред за това. Този ред би трябвало да бъде съгласуван по надлежния ред.
Принципният ми коментар е, че няма такава функция като слушател – има член или наблюдател, но изрично в правилата на оперативните програми е включено кой може да бъде член и кой може да бъде наблюдател. Тоест ако някой пристъпи към изпълнение на тази препоръка, би трябвало това да бъде съгласувано с оперативните програми, те да си изменят вътрешните правила, да си включат представителство от страна на КЕВКЕФ и така нататък. Тоест има си административни процедури и това трябва да бъде съгласувано.
Моето лично мнение е, че това е излишно упражнение. Не смятам, че може да доведе до нещо особено, като добавена стойност или полза на Комисията. От секретариата могат да общуват с представители на изпълнителната власт – не мисля, че увеличаването на административната тежест ще доведе до нещо допълнително. В крайна сметка решенията, които се вземат на комитетите за наблюдение, впоследствие се оповестяват и на страниците на оперативните програми. Самите дискусии се протоколират. Тоест не мисля, че физическото присъствие носи някаква полза или нещо, което е различно от възможността да се прочете резултатът или пък да се изслушат ръководителите на управляващите органи и председателите на комитетите за наблюдение.
Затова предлагам просто да отпадне тази препоръка. Има процедурни въпроси, които не са ясни, а и, честно казано, не виждам смисъла.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам по-скоро да го формулираме по друг начин, да не е императивно, а да се проучи възможността и формата, под която да получаваме информация – по какъв начин да го направим това. Ще проведа разговор с Томислав Дончев примерно или с ЦКЗ – поемам като ангажимент да проведа разговор как ние да бъдем по-добре информирани за решенията, които се вземат на Комитета за наблюдение.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Да получаваме периодично някаква информация, ако е възможно.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Така да го формулирам ли?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз поддържам мнението си. Отново казвам, не намирам особена полза и смисъл. Ако желаете да се запази, може да се запази във формата да се проучи възможността. Разбира се, трябва да бъде обосновано това искане – на какво основание имаме желание да излъчваме представители в тези формати, които се провеждат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Даже друго имах предвид, като казвам да се проучи възможността – дори да не изписваме изрично, че става дума за наше присъствие там, а да напишем: „Под каква форма да се засили обменът на информация или да бъде информирана Комисията по-детайлно за дейността на Комитета за наблюдение и решенията, които се вземат?“. Под тази форма да формулираме изречението. Ще проведем разговори, след което ще докладвам обратно, за да видим какви възможности са предложили. Защото пък те могат да кажат: защо не дойде Ваш представител примерно? Да проведем такъв разговор.
Господин Груев искаше да каже нещо.
ВАСИЛ ГРУЕВ: По принцип аз също съм съгласен с госпожа Василева, че няма никаква необходимост ние да ходим там физически, ако се изпраща информация, защото първоначалната идея беше народен представител де факто да бъде там – по някакъв друг начин да се развива самият процес. При това положение, като отпада…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз съм убеден, че секретариатът би желал да има по-малко ангажименти – ако не присъства…
ВАСИЛ ГРУЕВ: Не става въпрос само за ангажименти, а дали ще има някаква добавена стойност.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ефектът най-малкото за Вас би бил да знаете по-добре за какво иде реч. Това в кавички го казвам.
Нека да проведем тези разговори. Съгласен съм с аргумента на госпожа Василева, но има смисъл – знаете, че неведнъж е повдиган този въпрос, затова го поставям и аз. Не е от мен, от най-различни места идваше идеята, че трябва по някакъв начин да получаваме повече информация какво става на тези комитети за наблюдение. И се тръгна от най-различни варианти – пък депутат, пък представител на Обществения съвет, пък секретариат. Стигнахме до извода, че единственият чист начин като компромисен е някой от Вас да присъства на тези комитети. Ако по друг начин можем да направим нещата, че да има повече информация от тях, което ни дава възможност превантивно ние да имаме информация, преди да дойдат управляващите органи и да ни информират какво са свършили, ще бъде добре. Колко от нас ще се възползват от тази възможност не знам, но нека да имаме, защото смятам, че и за тях е добре да знаят, че ние се интересуваме какво се случва на тези комитети за наблюдение.
Тоест това нещо го формулираме по този много широк начин – за повече информация, провеждам разговори и виждаме какви са вариантите.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като депутатите са много заети хора и не могат да следят непрекъснато кога ще има мониторингов комитет, кога ще излезе, мога ли да помоля за това: при качването на информацията на съответния управляващ орган автоматично да бъде насочена информацията към членовете на Комисията, съответно към секретариата? Това дали е възможно да стане?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Напълно е възможно. И това ще бъде част от разговора ни – предварително да се знае кога предстои провеждане, да знаем кога се е провел и съответно да видим в какъв срок можем да получаваме макар и кратка информация за основните решения. Не е нужно да ни заливат с протоколи.
Следващата тема е за бенефициентите. Тук не знам как да подходим. Склонен съм тази точка да отпадне. Ако е необходимо, както казват и колегите, винаги можем да поканим някого, но ако по принцип сложим бенефициенти, на какъв принцип ще ги избираме? Може би помежду си просто да се разберем, че става дума, ако има проблемни проекти, теоретично бихме могли и тях да извикаме. Всеки можем да извикаме, реално погледнато – факт. Мисля, че аргументът на госпожа Василева и на госпожа Грозданова тук има логика.
Откъде дойде това предложение? Ако си спомняте, когато бяхме в Русе, имаше и бенефициенти, които дойдоха на тази среща – затова е сложено така предложението, но понеже е много общо и се създава впечатление, че едва ли не тук в Комисията ще викаме избирателно бенефициенти. Чувствителен е въпросът, защото аз, като председател, мога да извикам бенефициенти, дето да наговорят страшни неща за програмите тук и да стане скандал. Няма да го направя, но теоретично би могло. Затова може би принципно да отпадне това. Ако ние се срещаме с бизнес организациите, това донякъде дава по-обща представа, а като ходим на изнесени заседания, на място да се срещаме и с бенефициенти – да си знаем, че е нормално да се прави. Така че това да го свалим.
За експертния състав се разбрахме – това е, както и по другия доклад, по същия начин. Мисля, че тук няма нужда да остане.
Другото е препоръката – все пак искам принципна подкрепа, ако приемате, да правим годишен доклад, а не на всеки шест месеца, защото, първо, сега вече с ИСУН е много по-лесно да се следят проблемите. Просто да правим по-чести изслушвания, а докладът да е един, да е годишен. Ще има и по-голяма тежест, ако решим да го представяме, да го направим по-внимателно, със съответните препоръки, защото другото – шестмесечния доклад го правим в края на септември, то се обезсмисля. В Правилника сме записали „на шест месеца“ – предлагам да го променим, ако приемате това предложение тук.
Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да. (Реплика при изключени микрофони.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да бъде само годишен Докладът на Комисията. Ако има проблемни въпроси, винаги можем да направим доклад – това си е наша работа, но този за усвояването да бъде годишен, защото все пак има по-голяма тежест.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би да се допълни и така наречената „Швейцарска програма“ – Швейцарска и Норвежка са други два инструмента. Европейското икономическо пространство е вписано, но Швейцарската – не.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добавете го, защото мисля, че по принцип го имаме в доклада, да не го пропускаме.
Нещо друго?
Мисля, че с това можем да кажем, че и този доклад го приемаме. Благодаря Ви – все пак това беше немалко усилие. Рядко се правят такива неща, но мисля, че беше полезно. Повтарям, другите въпроси по политическа линия ще си ги съгласуваме при необходимост.
Да благодаря и на експертите, които смятам, че с това навлязоха още повече в проблематиката.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ще ги наградим ли все пак, господин Председател? Това да го изпратим като докладна записка – трябва да ги наградим тези хора според мен.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще го обсъдим другата седмица, ще видим там какво и как можем да направим. Трябва да бъдат поощрени, но чак награда – нека да видим дали тези предложения ще проработят и тогава.
Благодаря Ви.

По точка „Разни“ нямам нищо – и Вие нямате.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин



Стенограф:
Райна Зарева