Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ и група народни представители на 12.02.2019 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 27 февруари 2019 г., сряда, от 15,37 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Петър Петров – заместник-председател на Комисията.
* * *
Уважаеми колеги народни представители, има достатъчно кворум за откриване работата на редовното заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
В дневния имаме ред три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
Има ли други предложения за друга точка? Не. Моля, гласувайте. Приема се с 5 гласа „за“.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, внесен от Димитров Кирилов и група народни представители.
Гости за по тази първа точка са: господин Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“ и Мария Банева – държавен експерт в Дирекция „Централно координационно звено“.
Искам да дам думата сега на госпожа Ивелина Василева като един от съвносителите на Законопроекта да ни прочете мотивите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, представям на вниманието Ви законопроекта, който внесохме заедно с колеги народни представители, за допълнение на Закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Предложението, което сме дали, касае участието на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт в управление, изпълнение и извършване на разходи по проекти, чиито бенефициент или партньор е Висшият съдебен съвет. Предложението ни е свързано с факта, че Висшият съдебен съвет е бенефициент по проекти по Оперативна програма „Добро управление“, проекти, които целят ускоряване на изпълнение на мерките в изпълнението на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в Съдебната система и стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие. Оперативна програма „Добро управление“ предвижда такава възможност към настоящия момент. Проблем възниква в случаите, когато Висшият съдебен съвет изпълнява проект при настоящата разпоредба на закона. Реално само служители или членове на Висшия съдебен съвет или служители в администрацията на Висшия съдебен съвет могат да участват в изпълнението на проекти, А всички останали съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да бъдат ангажирани в изпълнението на проекта само като външни изпълнители, което пък влиза в колизия с разпоредбите на Закона за обществените поръчки и предизвиква доста трудности при изпълнението на проектите. Тези разговори са водени нееднократно в последните години и всъщност предложението, което даваме, цели улесняването на изпълнението на такъв тип проекти, като предложението е по аналогия с разпоредби, които касаят Министерството на образованието и науката.
Запознахме се и със становището на Централното координационно звено на министър-председателя Томислав Дончев за подкрепа по същество на предложените промени с предложение за прецизирането на текстовете, и имаме пълна готовност и за това. В настоящия програмен период проекти, които касаят провеждането на съдебната реформа и повишаването на административния капацитет в тази сфера могат да бъдат финансирани по оперативна програма „Добро управление“. Доколкото разбирам, в следващия програмен период тази тематична цел и област вече не се предвижда да бъде финансирана с европейски средства. Затова мисля, че е навременно предложението ни, за да могат да се използват всички възможности за успешна реализация и приключване на проектите в настоящия програмен период.
Това е накратко. Мотивите по-детайлно представят актуалната ситуация, и разбира се, основната цел, която, както казах, е обсъждана и във формат срещи с представители на Висшия съдебен съвет и с представители на администрацията, която е ангажирана в управлението на Оперативна програма „Добро управление“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз също смятам, че е навременно това допълнение и мисля, че ще спомогне за по-доброто усвояване на средствата, защото не са малко тези формалности, които, за съжаление, спъват понякога използването на европейските средства и става един преразход, превъзлагане. Аз имах такъв проект в миналото, в който професор Иван Михов – декан на факултет в Бургаския университет, нямаше право да подписва документи, защото беше написано, че трябва да е действащ агроном, а той беше декан на Агрономическия факултет.
Така че това, че в случая ние изпълняваме и трябва да изпълняваме според мен всички изисквания, които може и да са формални, но да отговарят и да излиза по-ефективно използването на европейски средства.
Имате ли да ми кажете нещо, колеги, да допълните? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ЦКЗ): Ние се запознахме с предложения текст, като считаме, че съответно по същество той е промяна, която трябва да се случи в закона, защото както беше подчертано, очевидно в момента липсата на такава законова уредба възпрепятства изпълнението на проекти, които касаят Висшия съдебен съвет и това, което беше също изтъкнато от госпожа Ивелина Василева, също Тематична цел 11 не се предвижда за следващия програмен период.
В този смисъл подкрепяме промяната, като единственото, което предлагаме, е да се прецизира текстът по аналогия, в съответствие с терминологията, която е в чл. 49, ал. 3, защото вероятно в случая е пренесена по аналогия една разпоредба, която касае структурите на Министерството на образованието, които участват като партньори и вероятно това е била причината фактически тук да се запише, че те участват в управлението, техническото или финансовото изпълнение и извършват разходи, което няма да е в случая със структурите на съдебната система. Нашето предложение е да се запише, че съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да участват в дейности по изпълнение или управление на проекти с бенефициент и партньор Висшия съдебен съвет. Ако фактически бъде приет подобен запис, според нас няма да възникнат никакви импликации, ще могат свободно да се изпълняват проектите в областта на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Да разбираме ли, че искате да отпадне часта в текста, която казва „включително да извършват разходи по проекти с бенефициент“?
ИВАН ИВАНОВ: В случая считаме, че те не биха могли да извършат…
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Останалият текст да остане без това, така ли да го разбирам?
ИВАН ИВАНОВ: Цялата конструкция, да, която е техническо или финансово изпълнение, включително да извършват разходи. Това може да се случи само от страна на бенефициент или партньор, който участва като събенефициент съответно при кандидатстване за изпълнението на проекта. В случая се касае за лица, които ще управляват и ще ръководят проекта. В този смисъл според нас коректната формулировка е, че участват в дейности по изпълнението или управлението на проекти с бенефициент или партньор Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Виждам, че господин Томислав Дончев е внесъл предложение, но в неговото предложение той е включил да извършват разходи по проекти. Как да тълкувам това сега Ваше предложение, защото в писмото, което господин Дончев е отправил до госпожа Менда Стоянова…
ИВАН ИВАНОВ: Именно, може би просто последният абзац да го няма в случая…
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да де, ама той не казва, че трябва да отпадне! Добре.
Давам думата на по-опитния администратор госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
И в изложението споменах, че сме запознати със становището, което е представено от вицепремиера Дончев, и, разбира се, сме склонни в периода между първо и второ четене да внесем съответните промени за прецизирането на текста. Приемаме коментарите. Те са свързани с това, че реално конструкцията „те участват в управлението, техническото и/или финансовото изпълнение, включително да извършват разходи по проекти“, трябва да бъдат заменени с конструкцията да участват в управлението и/или изпълнението. Това е предложението, доколкото разбирам. Мисля, че няма проблем за това и благодарим за подкрепата от страна на Централното координационно звено за нашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да се надяваме, че сме изяснили точно формулировката. Имате ли нещо да добавите, господин Иванов, госпожа Банева? Нямате какво да ни кажете.
Тогава предлагам да гласуваме това решение с предложеното изменение от господин Иванов. Моля, гласувайте решението на нашата комисия да подкрепим Законопроекта на първо четене. Приема се с пълно единодушие от Комисията.
Благодаря Ви колеги. Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към втора точка:
2. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 118, АЛ. 3 ОТ ПОДНС.
Нека гостите да заемат местата си.
Наши гости са: господин Огнян Златев – ръководител на представителството на Европейската комисия в България, господин Руси Иванов – генерален директор на Главна дирекция „Европейски въпроси“ към Министерството на външните работи, госпожа Силвер Халил – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи, госпожа Петя Василева също е тук – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към администрацията на Министерския съвет, госпожа Мариана Василева – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Министерския съвет, Владимир Недялков – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ и Цветелина Хинкова – главен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
По получената информация досега докладите на Проекта за решение за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, са минали през почти всички комисии в Народното събрание. В момента ми съобщиха нашите технически сътрудници, че тече съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол на службите за сигурност и прилагане и използване на специални разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения, а утре последна ще бъде Комисията по здравеопазването, така че ще можем да внесем този доклад.
Не съм решил на кого да дам думата – на господин Огнян Златев или Руси Иванов.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Бих искал да благодаря на ръководството на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове – първо, за чудесното партньорство през годините, и, второ, за възможността за тази среща, както, разбира се, и на колегите представители на Министерския съвет и Министерството на външните работи. Чудесно е, когато имаме такива добри възможности за координация, особено когато, всички знаем, че се намираме в един преломен, бих го нарекъл, за Европейския съюз момент. Още през октомври, когато Европейската комисия представи своята работна програма за 2019 година, беше подчертано, че независимо от двете големи предизвикателства, които най-близко във времето предстоят за всички нас, а именно напускането от Великобритания на Европейския съюз и изборите за европейски парламент, това по никакъв начин не трябва да ни разсейва или намалява нашето внимание върху важността на законодателната дейност, тя си остава приоритетна. Но пък и заради това, за да можем ние съвсем пълноценно да се фокусираме върху нея, затова и в Европейската работна програма акцентира само върху 15 нови законодателни инициативи, върху които ще се работи, тъй като останалият човешки ресурс ще се фокусира върху довършването на законодателните инициативи, които са от предишни години. Позволявам си да изкажа мнението, че за момента се движим с добра скорост и това беше демонстрирано и по време на Българското председателство, донякъде и по време на Австрийското председателство, и сега Румънското, също така иска да покаже, че доста сериозно се отнася към този въпрос и има амбицията да завърши максимален брой досиета.
Тук може би само няколко от тези 15, които споменах, да подчертая. Едното е преглед на плана за инвестиции за Европа и ще поставим документ за размисъл относно как да се гарантира устойчива Европа за идните поколения. Беше представен координираният план за развитие на изкуствен интелект в Европа, план за действие относно дезинформацията и препоръка за създаване на европейско електронно здравно досие. Предстои и оценка на оставащите пречки при единния пазар. С оглед завършване на изграждането на Енергийния съюз и борба с изменението на климата ще се представи стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парниковите газове и ще докладваме за състоянието на Енергийния съюз и плана за действие в сектора на акумулаторните батерии.
Европейската комисия ще предложи бързо одобрение на идеите за увеличено използване на гласуването с квалифицирано мнозинство в областта на енергетиката и климата, данъчното облагане, социалната политика. Предполагам, че това е всъщност един от въпросите, който би представлявал най-голям интерес и за уважаемите български народни представители – укрепване още повече на уредбата за принципите на правовата държава и международната роля на еврото.
Ще докладваме за постигнатия напредък във връзка с визовата реципрочност и ще представим идеи за общуване на тема Европа, и, разбира се, мерки за адаптиране на постиженията на правото на Европейски съюз в контекста на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Тук вече имаме няколко предложения, които вече са представени и адаптирани. Това бяха европейските цели в областта на енергийната ефективност след напускането на Великобритания и имаме направено предложение за реципрочност на визовия статус за британските граждани след напускането от Великобритания на Европейския съюз.
Още само едно последно изречение. Знаете, че в Европейската комисия, говорейки за Брекзит, има създадена работна група, ние шеговито я наричаме „Хвърковата чета“, която посещава всички държави членки и се среща с представители на правителствата, на държавните администрации, и обсъждат за всяка една конкретна държава членка конкретните предизвикателства, които биха възникнали вследствие на напускането на Великобритания в двата сценария с или без споразумение. България беше една от първите такива посетени държави членки, петата държава членка посетена в този ред. Имахме изключително ползотворни срещи с целия Министерски съвет.
Още веднъж да изразя благодарността си на Министерството на външните работи и на администрацията на Министерския съвет – първо, за високото равнище на тази среща, и, второ, за изключително състоятелните дискусии, които се проведоха, така че от гледна точка на Европейската комисия абсолютно всички въпроси, които бяха повдигнати, бяха добре чути, взети под внимание. Мисля, ако мога да се изразя от гледната точка Европейската комисия, че България доста ясно е поставила своите притеснения, там, където очакваме все още доизясняване на някои обстоятелства, какво ще би се случило след напускането на Великобритания. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Златев.
Имаме ли въпрос към господин Златев? Може ли да използвам възможността, тъй като сте много навътре в тематиката, дали при отлагане на 29-ти март с по-късна дата ще има отново отваряне на договора, който вече беше подписан, защото това е важно за нас?
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Да, това е безспорно изключително важен въпрос. Той вълнува както българските граждани, българските народни представители, българското правителство, така и всички останали европейски граждани и правителства. За съжаление сме тук на хлъзгавата територия на хипотезите, тъй като докато не чуем и не видим конкретните стъпки от страна на Великобритания, ние не можем да знаем какво ще се случи. Нека не забравяме, че каквото и конкретно предложение да дойде от страна на Великобритания, то първо трябва да бъде обсъдено, и, второ, прието от всички останали 27 държави членки. Това ще отнеме техническо време и отделно от това ще отнеме доста усилия, за да се постигне някаква единна позиция, защото, не трябва да го крием в този кръг тук, както сме се събрали, че в някои държави членки целият този вече проточил се повече от две години и половина процес на ръководителите и на обществеността в тези държави членки започва да идва малко в повече и с право се поставя въпросът нека най-накрая да чуем конкретно, последно, какво искат от Европейския съюз представителите на Великобритания, за да знаем и ние как да си конструираме оттук насетне нашите взаимоотношения.
Така че за момента всичко е на масата, всички хипотези са възможни, въпросът е да чуем конкретно какво ще дойде като искане, като желание от страна на Великобритания. Ние сме готови да обсъдим всяко едно предложение, но не трябва да забравяме, че тук вече играе много силна роля факторът време. Имахме две години и половина да преговаряме с Великобритания, беше написан, бих го нарекъл исторически документ от 600 страници за сравнително кратък период от време с цената на изключително много усилия и експертиза, и сега ако тепърва, в последния момент, отново ще трябва да отваряме, ще трябва да си дадем сметка, че това не е толкова лесно, колкото и да сме добронамерени и да е в интерес на всички нас да имаме споразумение, каквото и да е то. Благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Сега да дам думата на господин Руси Иванов.
РУСИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-председател.
Уважаеми госпожи народни представители, позволете ми да Ви представя накратко годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз през 2019 година.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, алинея първа и четвърта от Конституцията на Република България, член 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и в изпълнение на член първи, алинея първа, точка втора от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 година за координация по въпросите на Европейския съюз.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на България на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и последователното прилагане на европейските политики. Програмата е разработена при отчитане на работната програма на Европейската комисия за 2019 година, която бе публикувана в края на октомври миналата година, приоритетите на тройката председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия – това покрива периода от първи януари 2015 до 30 юни 2005, и програмата на румънското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя е организирана и по тематични области. Програмата изготвена от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет на основата на предложенията на работните групи по член 7, алинея втора от ПМС № 85 от 2007 година.
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационен механизъм по европейските въпроси на Република България. Сред най-високоприоритетните за България теми в рамките на процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 година са: многогодишната финансова рамка 2021-2027 година, по-високото ниво на сигурност и ефективно управление на миграцията посредством укрепване на външните граници на Европейския съюз, превенция на терористичната заплаха и подобряване на архитектурата на информационните системи и тяхната съвместимост, изграждане на стабилна и справедлива обща европейска система за убежище, и осигуряване на солидарни механизми за разпределение на тежестите в случаи на засилен бежански поток, развитие на общоевропейска миграционна политика, намиране на справедливи, балансирани решения по основните спорни въпроси от пакета Мобилност 1.
В областта на икономическата и финансова политика Годишната програма се фокусира върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, координацията на икономическата политика, инвестиционния план за Европа, Съюза на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз, и други.
В областта на правосъдието основните акценти са семейното право и подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства.
В областта на икономиката правителството ще съсредоточи усилията си върху защита на потребителите като ключов елемент от един справедлив единен и конкурентоспособен пазар.
В сферата на вътрешните работи продължава активната ни работа за присъединяване на Република България към шенгенското пространство.
В областта на труда и социалната политика ще продължим внимателно да следим преговорите в Европейския парламент по основни досиета, свързани с европейския стълб за социални права, ще бъде обърнато внимание на темите за равните възможности и социалното приобщаване, както и интегрирането на хората с увреждания, които са особено важни както на европейско, така и на национално ниво и следва да продължат да се насърчават и укрепват.
Трудовата миграция и трудовата мобилност остават също така приоритети.
В областта на земеделието и горите приоритетни въпроси са модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика, както и възобновяването на преговорите за правнообвързващо споразумение за горите в Европа в контекста на липсата на единна политика за горите в рамките на Европейския съюз.
В областта на енергетиката на преден план са изведени реформата на договора за Евратом и Енергийния съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата.
Годишната програма обръща също така внимание и на киберсигурността и на неприкосновеността на личния живот, и поверителността на електронните съобщения, както и на редица други приоритетни теми от европейските политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Иванов.
Имате ли, колеги, отношение към изнесеното от господин Иванов? Аз си позволявам да взема отношение по първата част от програмата, защото тя ни засяга и нас като участници в управляващата коалиция. То е ангажирането на България и продължаващото ангажиране с темата по разширяването и Западните Балкани, защото този въпрос е жизнено важен за България. Колкото по-бързо се подготвят нашите съседи и станат част от Европейския съюз, толкова това ще е по-добре за функционирането на нашата икономика и за установяване на трайни, добронамерени съседски отношения, тъй като ние се намираме в един район, който винаги е бил проблемната част от Европа. Това, че България успя да наложи в дневния ред на Европейския съюз и на председателствата въпроса за разширяването, е много важно и ключово за бъдещето, защото без стабилност и мир не може да очакваме просперитет. Също и от доклада се вижда ангажираността на България по другите основни направления, жизненоважни за нас.
Не засегнахте, може би дипломатично, въпроса за сигурността и за влизането и ставането ни на част от шенгенското пространство, което е много болезнено за нас и ни носи непрекъснато икономически загуби. Но в доклада видях, че и този въпрос е засегнат обстойно.
Госпожо Василева, имате ли да ни кажете нещо?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията! Аз също бих искала да благодаря за отличното сътрудничество, което имахме с всички Вас, особено по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което беше много важно за нас. Ние винаги сме имали разбиране от страна на Комисията и подкрепа. Също така да благодаря и на господин Златев за доброто сътрудничество, което имаме и с представителството на Европейската комисия в България. Нямам какво да добавя. Господин Иванов беше изчерпателен в представянето на годишната програма.
Може би само да допълня, че в изпълнение на своите задължения Министерският съвет изпрати шестмесечна програма с приоритетни досиета за участието на България в процеса на вземане на решения по време на Румънското председателство. Това е един малко по-оперативен документ, който цели да насочи усилията на българската администрация съвсем в конкретика по досиетата, които са изключително важни за нас по време на текущото председателство, на Румънското председателство.
Това, което е важно да се отбележи, е, че Румънското председателство направи своята заявка да бъде ориентирано към гражданите. Важна среща която предстои, е 9 май в Сибиу, на която се очаква да се обсъжда бъдещето на Европа. Разбира се, в изпълнение на своите задължения в края на това председателство Министерският съвет ще изпрати на Народното събрание отчет за изтичащите шест месеца и ще внесе новата шестмесечна програма за предстоящото Финландско председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви също и за това, че наистина от страна на Министерския съвет се правят и тези допълнителни стъпки, а именно пряко влизане във връзка с председателството. То, разбира се, ще има тази важна среща, за която се знае от миналата година, за бъдещето на Европейския съюз. Ние поне в нашата комисия, предполагам, сме спокойни за бъдещето на Европейския съюз, защото знаем доста добре, че той е поставен на добри основи и функционира добре в една добра среда на изградени демокрации и във всички случаи ще бъде намерено решение на проблемите, каквито и да са те, както и да възникнат.
Имаме ли въпроси към госпожа Василева от страна на членовете на Комисията?
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, и аз благодаря за представянето и на представителството на Европейската комисия – господин Златев, с когото имаме прекрасни отношения и много добро сътрудничество. Използвам за пореден път случая да благодаря и за информацията, която регулярно ни се изпраща от страна на представителството, мисля, че е много, много полезна – на представителите на Външно министерство и на Министерския съвет.
Ние с колегите наскоро обсъждахме доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и една от темите, която беше обсъждана, е ролята на Народното събрание в процеса на взимане на решения на европейско ниво. Защо го казвам – защото в момента разглеждаме проект на Годишна програма за работата на Народното събрание, като съгласно сроковете, разписани в Правилника на Народното събрание, Комисията по европейските въпроси трябва да излезе с предложение към Народното събрание до първи март, което правим реално ние в момента, съобразяваме се с изискванията на правилника. Надяваме се, че утре и Народното събрание ще вземе това решение. Но това се случва всъщност почти пет месеца след като се публикува програмата на Комисията. В резултат от това има доста актове, по които постоянните комисии на Народното събрание са се произнесли, изразили са желанието си да бъдат разгледани и да бъдат упражнени правомощията, следвайки принципа на субсидиарност, но реално са изминали вече осемте седмици, които са разписани в Протокол 2 към Договора за функциониране на Европейския съюз.
С други думи това, което обсъждахме, и може би има някакво общо разбиране, че може да се предложи някаква промяна в Правилника на Народното събрание, така че да се съобрази и работата Народното събрание със сроковете, в рамките на които Комисията публикува своята програма. Иначе благодаря на всички Вас за доброто взаимодействие и за представената информация. Комисиите се произнесоха, видно е, че е доста рехава законодателната програма на Комисията, по разбираеми причини, разбира се, приключва мандатът. Голяма част от актовете са и незаконодателни, но също толкова съществени, колкото цялостната политика, която беше провеждана в мандата на тази комисия.
Предвид изказването на господин на Златев относно Брекзит, един въпрос, който възникна просто по любопитство, защото последната информация, която беше оповестена във връзка с процесите, които се случват във Великобритания, една от хипотезите е, че на 14-ти може да бъде предложено да бъде отложено излизането на Великобритания от Европейския съюз. Ако това се случи на 14 март, как във времето трябва да се разпределят процесите по взимане на решения на Съвета, на Европейската комисия, тоест възможно ли е чисто процедурно да се случи това и как ще се случи? Разглеждаме хипотези просто. Благодаря.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Знаем, че има така предвиден съвет на 21 и 22 март. Формално има възможност, при положение, че бъде изпратена официална нотификация от страна на Великобритания, тази точка да бъде включена за обсъждане в дневния ред на съвета. По-скоро съм скептичен, че ще бъде назначен само извънреден съвет, който да се занимава само с това преди това, преди официалния, който е на 21 и 22. Но, пак казвам, тук в момента сме изключително вече притиснати откъм времето и недейте да забравяте, че Съветът има да обсъжда и един куп други важни за всички европейски граждани неща. Аз, разбира се, вярвам в политическата мъдрост, зрялост и отговорност на европейските лидери, че всеки иска да бъде взето това решение, което отговаря в най-добра степен на всички европейски граждани. Дано обстоятелствата така се стекат, че да ни позволят това да се случи.
Но, пак казвам, ние сме в абсолютно безпрецедентна ситуация, в момента сме в доста мътни води, никога не се е случвало такова нещо. Ние се учим в процеса на работата, екипът, който е ангажиран от страна на Европейската комисия, който води преговори в името на целия Европейски съюз, е достатъчно опитен, събра и доста нов опит в процеса на преговорите, има доброто желание да бъде постигнато максимално доброто и за двете страни, но, пак казвам, не всичко зависи само от нас. Това, което зависи от нас, ние ще го направим. И има, пак казвам, теоретично съществува все още възможност до 29 март, когато е датата на напускане на Великобритания, ако дойде такова предложение, то ще бъде обсъдено. Какво ще се случи по време на обсъждането и какво решение ще се вземе, не можем да знаем. Предполагам, че можем да знаем какво би подкрепило българското правителство, да речем, това е някак си по-лесно, но какво ще решат други правителства, там ще бъдат сложни маневри.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за отговора.
Имаме ли други въпроси, колеги? Госпожа Петя Василева.
ПЕТЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Само ако ми позволите, едно съвсем кратко уточнение във връзка с това, което госпожа Ивелина Василева постави във връзка със сроковете.
Сроковете, които са заложени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и които предвиждат Министерският съвет в рамките на месец януари да внесе своята годишна и шестмесечна програма, са в този вид, тъй като програмата на правителството не се базира само на работната програма на Европейската комисия, но също така на програмата на триото и на съответното ротационно председателство, което традиционно излиза съвсем в края на предходното председателство, за да може то, както и ние, да отрази в максимална степен хода на преговорите. Това, което ще остане за тях, е съответно да заложат необходимото ниво на амбиция.
Но, разбира се, ако Народното събрание прецени да променя, ние сме отворени за дискусия. Но настоящият процес, въз основа на който ние изготвяме годишните, шестмесечните програми, не позволява по-рано това да се случи, тъй като ние събираме принос съвсем в началото на първия месец от следващото председателство, много бързо ги обработваме, следва процедура на съгласуване в рамките на координационния механизъм, съгласуване и одобряване от Министерския съвет и след това те веднага се изпращат на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви и аз.
Имаме ли други мнения и становища от народни представители, от нашите гости? Доколкото виждам, нямаме. Тогава да приключим с разискванията и да преминем към гласуване за приемане на Проекта на годишната работна програма от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате ли забележки?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не забележки, просто предполагам, че сте отразили коментарите, които направихме по време на предварителната среща във връзка с прецизирането на текста на Решението, може би да го изчетем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Добре, нека да изчетем точно решението със замяната на „реши“ с друг текст. До този момент нашата комисия реши да упражни правомощията си по член 105, алинея четвърта от Конституцията. Ние предлагаме нов текст в решението да бъде – това засяга народните представители… Комисията взе решение да бъдат упражнени правомощията по член 105, една формулировка, която е по- изгладена и административно по-добре изглеждаща. Аз се радвам, че в нашата комисия имаме толкова опитни администратори – тук, от дясната ми страна, от лявата също, и, надявам се, ще продължим да работим и за в бъдеще.
Но нека да подложим на гласуване все пак това решение с променения текст. Общо седем гласували от девет членове на Комисията. Приема се.
Благодаря Ви! Благодаря на всички наши гости, благодаря и на членовете на Комисията.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имаме ли по точка трета „Разни“ предложения? Нямаме. В такъв случай закривам заседанието. Благодаря на всички за присъствието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Петров
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 27 февруари 2019 г., сряда, от 15,37 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Петър Петров – заместник-председател на Комисията.
* * *
Уважаеми колеги народни представители, има достатъчно кворум за откриване работата на редовното заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
В дневния имаме ред три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни.
Има ли други предложения за друга точка? Не. Моля, гласувайте. Приема се с 5 гласа „за“.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, внесен от Димитров Кирилов и група народни представители.
Гости за по тази първа точка са: господин Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“ и Мария Банева – държавен експерт в Дирекция „Централно координационно звено“.
Искам да дам думата сега на госпожа Ивелина Василева като един от съвносителите на Законопроекта да ни прочете мотивите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, представям на вниманието Ви законопроекта, който внесохме заедно с колеги народни представители, за допълнение на Закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Предложението, което сме дали, касае участието на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт в управление, изпълнение и извършване на разходи по проекти, чиито бенефициент или партньор е Висшият съдебен съвет. Предложението ни е свързано с факта, че Висшият съдебен съвет е бенефициент по проекти по Оперативна програма „Добро управление“, проекти, които целят ускоряване на изпълнение на мерките в изпълнението на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в Съдебната система и стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие. Оперативна програма „Добро управление“ предвижда такава възможност към настоящия момент. Проблем възниква в случаите, когато Висшият съдебен съвет изпълнява проект при настоящата разпоредба на закона. Реално само служители или членове на Висшия съдебен съвет или служители в администрацията на Висшия съдебен съвет могат да участват в изпълнението на проекти, А всички останали съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да бъдат ангажирани в изпълнението на проекта само като външни изпълнители, което пък влиза в колизия с разпоредбите на Закона за обществените поръчки и предизвиква доста трудности при изпълнението на проектите. Тези разговори са водени нееднократно в последните години и всъщност предложението, което даваме, цели улесняването на изпълнението на такъв тип проекти, като предложението е по аналогия с разпоредби, които касаят Министерството на образованието и науката.
Запознахме се и със становището на Централното координационно звено на министър-председателя Томислав Дончев за подкрепа по същество на предложените промени с предложение за прецизирането на текстовете, и имаме пълна готовност и за това. В настоящия програмен период проекти, които касаят провеждането на съдебната реформа и повишаването на административния капацитет в тази сфера могат да бъдат финансирани по оперативна програма „Добро управление“. Доколкото разбирам, в следващия програмен период тази тематична цел и област вече не се предвижда да бъде финансирана с европейски средства. Затова мисля, че е навременно предложението ни, за да могат да се използват всички възможности за успешна реализация и приключване на проектите в настоящия програмен период.
Това е накратко. Мотивите по-детайлно представят актуалната ситуация, и разбира се, основната цел, която, както казах, е обсъждана и във формат срещи с представители на Висшия съдебен съвет и с представители на администрацията, която е ангажирана в управлението на Оперативна програма „Добро управление“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз също смятам, че е навременно това допълнение и мисля, че ще спомогне за по-доброто усвояване на средствата, защото не са малко тези формалности, които, за съжаление, спъват понякога използването на европейските средства и става един преразход, превъзлагане. Аз имах такъв проект в миналото, в който професор Иван Михов – декан на факултет в Бургаския университет, нямаше право да подписва документи, защото беше написано, че трябва да е действащ агроном, а той беше декан на Агрономическия факултет.
Така че това, че в случая ние изпълняваме и трябва да изпълняваме според мен всички изисквания, които може и да са формални, но да отговарят и да излиза по-ефективно използването на европейски средства.
Имате ли да ми кажете нещо, колеги, да допълните? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ЦКЗ): Ние се запознахме с предложения текст, като считаме, че съответно по същество той е промяна, която трябва да се случи в закона, защото както беше подчертано, очевидно в момента липсата на такава законова уредба възпрепятства изпълнението на проекти, които касаят Висшия съдебен съвет и това, което беше също изтъкнато от госпожа Ивелина Василева, също Тематична цел 11 не се предвижда за следващия програмен период.
В този смисъл подкрепяме промяната, като единственото, което предлагаме, е да се прецизира текстът по аналогия, в съответствие с терминологията, която е в чл. 49, ал. 3, защото вероятно в случая е пренесена по аналогия една разпоредба, която касае структурите на Министерството на образованието, които участват като партньори и вероятно това е била причината фактически тук да се запише, че те участват в управлението, техническото или финансовото изпълнение и извършват разходи, което няма да е в случая със структурите на съдебната система. Нашето предложение е да се запише, че съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да участват в дейности по изпълнение или управление на проекти с бенефициент и партньор Висшия съдебен съвет. Ако фактически бъде приет подобен запис, според нас няма да възникнат никакви импликации, ще могат свободно да се изпълняват проектите в областта на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Да разбираме ли, че искате да отпадне часта в текста, която казва „включително да извършват разходи по проекти с бенефициент“?
ИВАН ИВАНОВ: В случая считаме, че те не биха могли да извършат…
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Останалият текст да остане без това, така ли да го разбирам?
ИВАН ИВАНОВ: Цялата конструкция, да, която е техническо или финансово изпълнение, включително да извършват разходи. Това може да се случи само от страна на бенефициент или партньор, който участва като събенефициент съответно при кандидатстване за изпълнението на проекта. В случая се касае за лица, които ще управляват и ще ръководят проекта. В този смисъл според нас коректната формулировка е, че участват в дейности по изпълнението или управлението на проекти с бенефициент или партньор Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Виждам, че господин Томислав Дончев е внесъл предложение, но в неговото предложение той е включил да извършват разходи по проекти. Как да тълкувам това сега Ваше предложение, защото в писмото, което господин Дончев е отправил до госпожа Менда Стоянова…
ИВАН ИВАНОВ: Именно, може би просто последният абзац да го няма в случая…
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да де, ама той не казва, че трябва да отпадне! Добре.
Давам думата на по-опитния администратор госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
И в изложението споменах, че сме запознати със становището, което е представено от вицепремиера Дончев, и, разбира се, сме склонни в периода между първо и второ четене да внесем съответните промени за прецизирането на текста. Приемаме коментарите. Те са свързани с това, че реално конструкцията „те участват в управлението, техническото и/или финансовото изпълнение, включително да извършват разходи по проекти“, трябва да бъдат заменени с конструкцията да участват в управлението и/или изпълнението. Това е предложението, доколкото разбирам. Мисля, че няма проблем за това и благодарим за подкрепата от страна на Централното координационно звено за нашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да се надяваме, че сме изяснили точно формулировката. Имате ли нещо да добавите, господин Иванов, госпожа Банева? Нямате какво да ни кажете.
Тогава предлагам да гласуваме това решение с предложеното изменение от господин Иванов. Моля, гласувайте решението на нашата комисия да подкрепим Законопроекта на първо четене. Приема се с пълно единодушие от Комисията.
Благодаря Ви колеги. Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към втора точка:
2. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 118, АЛ. 3 ОТ ПОДНС.
Нека гостите да заемат местата си.
Наши гости са: господин Огнян Златев – ръководител на представителството на Европейската комисия в България, господин Руси Иванов – генерален директор на Главна дирекция „Европейски въпроси“ към Министерството на външните работи, госпожа Силвер Халил – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи, госпожа Петя Василева също е тук – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към администрацията на Министерския съвет, госпожа Мариана Василева – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Министерския съвет, Владимир Недялков – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ и Цветелина Хинкова – главен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
По получената информация досега докладите на Проекта за решение за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, са минали през почти всички комисии в Народното събрание. В момента ми съобщиха нашите технически сътрудници, че тече съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол на службите за сигурност и прилагане и използване на специални разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения, а утре последна ще бъде Комисията по здравеопазването, така че ще можем да внесем този доклад.
Не съм решил на кого да дам думата – на господин Огнян Златев или Руси Иванов.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Бих искал да благодаря на ръководството на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове – първо, за чудесното партньорство през годините, и, второ, за възможността за тази среща, както, разбира се, и на колегите представители на Министерския съвет и Министерството на външните работи. Чудесно е, когато имаме такива добри възможности за координация, особено когато, всички знаем, че се намираме в един преломен, бих го нарекъл, за Европейския съюз момент. Още през октомври, когато Европейската комисия представи своята работна програма за 2019 година, беше подчертано, че независимо от двете големи предизвикателства, които най-близко във времето предстоят за всички нас, а именно напускането от Великобритания на Европейския съюз и изборите за европейски парламент, това по никакъв начин не трябва да ни разсейва или намалява нашето внимание върху важността на законодателната дейност, тя си остава приоритетна. Но пък и заради това, за да можем ние съвсем пълноценно да се фокусираме върху нея, затова и в Европейската работна програма акцентира само върху 15 нови законодателни инициативи, върху които ще се работи, тъй като останалият човешки ресурс ще се фокусира върху довършването на законодателните инициативи, които са от предишни години. Позволявам си да изкажа мнението, че за момента се движим с добра скорост и това беше демонстрирано и по време на Българското председателство, донякъде и по време на Австрийското председателство, и сега Румънското, също така иска да покаже, че доста сериозно се отнася към този въпрос и има амбицията да завърши максимален брой досиета.
Тук може би само няколко от тези 15, които споменах, да подчертая. Едното е преглед на плана за инвестиции за Европа и ще поставим документ за размисъл относно как да се гарантира устойчива Европа за идните поколения. Беше представен координираният план за развитие на изкуствен интелект в Европа, план за действие относно дезинформацията и препоръка за създаване на европейско електронно здравно досие. Предстои и оценка на оставащите пречки при единния пазар. С оглед завършване на изграждането на Енергийния съюз и борба с изменението на климата ще се представи стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парниковите газове и ще докладваме за състоянието на Енергийния съюз и плана за действие в сектора на акумулаторните батерии.
Европейската комисия ще предложи бързо одобрение на идеите за увеличено използване на гласуването с квалифицирано мнозинство в областта на енергетиката и климата, данъчното облагане, социалната политика. Предполагам, че това е всъщност един от въпросите, който би представлявал най-голям интерес и за уважаемите български народни представители – укрепване още повече на уредбата за принципите на правовата държава и международната роля на еврото.
Ще докладваме за постигнатия напредък във връзка с визовата реципрочност и ще представим идеи за общуване на тема Европа, и, разбира се, мерки за адаптиране на постиженията на правото на Европейски съюз в контекста на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Тук вече имаме няколко предложения, които вече са представени и адаптирани. Това бяха европейските цели в областта на енергийната ефективност след напускането на Великобритания и имаме направено предложение за реципрочност на визовия статус за британските граждани след напускането от Великобритания на Европейския съюз.
Още само едно последно изречение. Знаете, че в Европейската комисия, говорейки за Брекзит, има създадена работна група, ние шеговито я наричаме „Хвърковата чета“, която посещава всички държави членки и се среща с представители на правителствата, на държавните администрации, и обсъждат за всяка една конкретна държава членка конкретните предизвикателства, които биха възникнали вследствие на напускането на Великобритания в двата сценария с или без споразумение. България беше една от първите такива посетени държави членки, петата държава членка посетена в този ред. Имахме изключително ползотворни срещи с целия Министерски съвет.
Още веднъж да изразя благодарността си на Министерството на външните работи и на администрацията на Министерския съвет – първо, за високото равнище на тази среща, и, второ, за изключително състоятелните дискусии, които се проведоха, така че от гледна точка на Европейската комисия абсолютно всички въпроси, които бяха повдигнати, бяха добре чути, взети под внимание. Мисля, ако мога да се изразя от гледната точка Европейската комисия, че България доста ясно е поставила своите притеснения, там, където очакваме все още доизясняване на някои обстоятелства, какво ще би се случило след напускането на Великобритания. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Златев.
Имаме ли въпрос към господин Златев? Може ли да използвам възможността, тъй като сте много навътре в тематиката, дали при отлагане на 29-ти март с по-късна дата ще има отново отваряне на договора, който вече беше подписан, защото това е важно за нас?
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Да, това е безспорно изключително важен въпрос. Той вълнува както българските граждани, българските народни представители, българското правителство, така и всички останали европейски граждани и правителства. За съжаление сме тук на хлъзгавата територия на хипотезите, тъй като докато не чуем и не видим конкретните стъпки от страна на Великобритания, ние не можем да знаем какво ще се случи. Нека не забравяме, че каквото и конкретно предложение да дойде от страна на Великобритания, то първо трябва да бъде обсъдено, и, второ, прието от всички останали 27 държави членки. Това ще отнеме техническо време и отделно от това ще отнеме доста усилия, за да се постигне някаква единна позиция, защото, не трябва да го крием в този кръг тук, както сме се събрали, че в някои държави членки целият този вече проточил се повече от две години и половина процес на ръководителите и на обществеността в тези държави членки започва да идва малко в повече и с право се поставя въпросът нека най-накрая да чуем конкретно, последно, какво искат от Европейския съюз представителите на Великобритания, за да знаем и ние как да си конструираме оттук насетне нашите взаимоотношения.
Така че за момента всичко е на масата, всички хипотези са възможни, въпросът е да чуем конкретно какво ще дойде като искане, като желание от страна на Великобритания. Ние сме готови да обсъдим всяко едно предложение, но не трябва да забравяме, че тук вече играе много силна роля факторът време. Имахме две години и половина да преговаряме с Великобритания, беше написан, бих го нарекъл исторически документ от 600 страници за сравнително кратък период от време с цената на изключително много усилия и експертиза, и сега ако тепърва, в последния момент, отново ще трябва да отваряме, ще трябва да си дадем сметка, че това не е толкова лесно, колкото и да сме добронамерени и да е в интерес на всички нас да имаме споразумение, каквото и да е то. Благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Сега да дам думата на господин Руси Иванов.
РУСИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-председател.
Уважаеми госпожи народни представители, позволете ми да Ви представя накратко годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз през 2019 година.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, алинея първа и четвърта от Конституцията на Република България, член 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и в изпълнение на член първи, алинея първа, точка втора от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 година за координация по въпросите на Европейския съюз.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на България на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и последователното прилагане на европейските политики. Програмата е разработена при отчитане на работната програма на Европейската комисия за 2019 година, която бе публикувана в края на октомври миналата година, приоритетите на тройката председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия – това покрива периода от първи януари 2015 до 30 юни 2005, и програмата на румънското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя е организирана и по тематични области. Програмата изготвена от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет на основата на предложенията на работните групи по член 7, алинея втора от ПМС № 85 от 2007 година.
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационен механизъм по европейските въпроси на Република България. Сред най-високоприоритетните за България теми в рамките на процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 година са: многогодишната финансова рамка 2021-2027 година, по-високото ниво на сигурност и ефективно управление на миграцията посредством укрепване на външните граници на Европейския съюз, превенция на терористичната заплаха и подобряване на архитектурата на информационните системи и тяхната съвместимост, изграждане на стабилна и справедлива обща европейска система за убежище, и осигуряване на солидарни механизми за разпределение на тежестите в случаи на засилен бежански поток, развитие на общоевропейска миграционна политика, намиране на справедливи, балансирани решения по основните спорни въпроси от пакета Мобилност 1.
В областта на икономическата и финансова политика Годишната програма се фокусира върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, координацията на икономическата политика, инвестиционния план за Европа, Съюза на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз, и други.
В областта на правосъдието основните акценти са семейното право и подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства.
В областта на икономиката правителството ще съсредоточи усилията си върху защита на потребителите като ключов елемент от един справедлив единен и конкурентоспособен пазар.
В сферата на вътрешните работи продължава активната ни работа за присъединяване на Република България към шенгенското пространство.
В областта на труда и социалната политика ще продължим внимателно да следим преговорите в Европейския парламент по основни досиета, свързани с европейския стълб за социални права, ще бъде обърнато внимание на темите за равните възможности и социалното приобщаване, както и интегрирането на хората с увреждания, които са особено важни както на европейско, така и на национално ниво и следва да продължат да се насърчават и укрепват.
Трудовата миграция и трудовата мобилност остават също така приоритети.
В областта на земеделието и горите приоритетни въпроси са модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика, както и възобновяването на преговорите за правнообвързващо споразумение за горите в Европа в контекста на липсата на единна политика за горите в рамките на Европейския съюз.
В областта на енергетиката на преден план са изведени реформата на договора за Евратом и Енергийния съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата.
Годишната програма обръща също така внимание и на киберсигурността и на неприкосновеността на личния живот, и поверителността на електронните съобщения, както и на редица други приоритетни теми от европейските политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Иванов.
Имате ли, колеги, отношение към изнесеното от господин Иванов? Аз си позволявам да взема отношение по първата част от програмата, защото тя ни засяга и нас като участници в управляващата коалиция. То е ангажирането на България и продължаващото ангажиране с темата по разширяването и Западните Балкани, защото този въпрос е жизнено важен за България. Колкото по-бързо се подготвят нашите съседи и станат част от Европейския съюз, толкова това ще е по-добре за функционирането на нашата икономика и за установяване на трайни, добронамерени съседски отношения, тъй като ние се намираме в един район, който винаги е бил проблемната част от Европа. Това, че България успя да наложи в дневния ред на Европейския съюз и на председателствата въпроса за разширяването, е много важно и ключово за бъдещето, защото без стабилност и мир не може да очакваме просперитет. Също и от доклада се вижда ангажираността на България по другите основни направления, жизненоважни за нас.
Не засегнахте, може би дипломатично, въпроса за сигурността и за влизането и ставането ни на част от шенгенското пространство, което е много болезнено за нас и ни носи непрекъснато икономически загуби. Но в доклада видях, че и този въпрос е засегнат обстойно.
Госпожо Василева, имате ли да ни кажете нещо?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията! Аз също бих искала да благодаря за отличното сътрудничество, което имахме с всички Вас, особено по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което беше много важно за нас. Ние винаги сме имали разбиране от страна на Комисията и подкрепа. Също така да благодаря и на господин Златев за доброто сътрудничество, което имаме и с представителството на Европейската комисия в България. Нямам какво да добавя. Господин Иванов беше изчерпателен в представянето на годишната програма.
Може би само да допълня, че в изпълнение на своите задължения Министерският съвет изпрати шестмесечна програма с приоритетни досиета за участието на България в процеса на вземане на решения по време на Румънското председателство. Това е един малко по-оперативен документ, който цели да насочи усилията на българската администрация съвсем в конкретика по досиетата, които са изключително важни за нас по време на текущото председателство, на Румънското председателство.
Това, което е важно да се отбележи, е, че Румънското председателство направи своята заявка да бъде ориентирано към гражданите. Важна среща която предстои, е 9 май в Сибиу, на която се очаква да се обсъжда бъдещето на Европа. Разбира се, в изпълнение на своите задължения в края на това председателство Министерският съвет ще изпрати на Народното събрание отчет за изтичащите шест месеца и ще внесе новата шестмесечна програма за предстоящото Финландско председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви също и за това, че наистина от страна на Министерския съвет се правят и тези допълнителни стъпки, а именно пряко влизане във връзка с председателството. То, разбира се, ще има тази важна среща, за която се знае от миналата година, за бъдещето на Европейския съюз. Ние поне в нашата комисия, предполагам, сме спокойни за бъдещето на Европейския съюз, защото знаем доста добре, че той е поставен на добри основи и функционира добре в една добра среда на изградени демокрации и във всички случаи ще бъде намерено решение на проблемите, каквито и да са те, както и да възникнат.
Имаме ли въпроси към госпожа Василева от страна на членовете на Комисията?
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, и аз благодаря за представянето и на представителството на Европейската комисия – господин Златев, с когото имаме прекрасни отношения и много добро сътрудничество. Използвам за пореден път случая да благодаря и за информацията, която регулярно ни се изпраща от страна на представителството, мисля, че е много, много полезна – на представителите на Външно министерство и на Министерския съвет.
Ние с колегите наскоро обсъждахме доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и една от темите, която беше обсъждана, е ролята на Народното събрание в процеса на взимане на решения на европейско ниво. Защо го казвам – защото в момента разглеждаме проект на Годишна програма за работата на Народното събрание, като съгласно сроковете, разписани в Правилника на Народното събрание, Комисията по европейските въпроси трябва да излезе с предложение към Народното събрание до първи март, което правим реално ние в момента, съобразяваме се с изискванията на правилника. Надяваме се, че утре и Народното събрание ще вземе това решение. Но това се случва всъщност почти пет месеца след като се публикува програмата на Комисията. В резултат от това има доста актове, по които постоянните комисии на Народното събрание са се произнесли, изразили са желанието си да бъдат разгледани и да бъдат упражнени правомощията, следвайки принципа на субсидиарност, но реално са изминали вече осемте седмици, които са разписани в Протокол 2 към Договора за функциониране на Европейския съюз.
С други думи това, което обсъждахме, и може би има някакво общо разбиране, че може да се предложи някаква промяна в Правилника на Народното събрание, така че да се съобрази и работата Народното събрание със сроковете, в рамките на които Комисията публикува своята програма. Иначе благодаря на всички Вас за доброто взаимодействие и за представената информация. Комисиите се произнесоха, видно е, че е доста рехава законодателната програма на Комисията, по разбираеми причини, разбира се, приключва мандатът. Голяма част от актовете са и незаконодателни, но също толкова съществени, колкото цялостната политика, която беше провеждана в мандата на тази комисия.
Предвид изказването на господин на Златев относно Брекзит, един въпрос, който възникна просто по любопитство, защото последната информация, която беше оповестена във връзка с процесите, които се случват във Великобритания, една от хипотезите е, че на 14-ти може да бъде предложено да бъде отложено излизането на Великобритания от Европейския съюз. Ако това се случи на 14 март, как във времето трябва да се разпределят процесите по взимане на решения на Съвета, на Европейската комисия, тоест възможно ли е чисто процедурно да се случи това и как ще се случи? Разглеждаме хипотези просто. Благодаря.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Знаем, че има така предвиден съвет на 21 и 22 март. Формално има възможност, при положение, че бъде изпратена официална нотификация от страна на Великобритания, тази точка да бъде включена за обсъждане в дневния ред на съвета. По-скоро съм скептичен, че ще бъде назначен само извънреден съвет, който да се занимава само с това преди това, преди официалния, който е на 21 и 22. Но, пак казвам, тук в момента сме изключително вече притиснати откъм времето и недейте да забравяте, че Съветът има да обсъжда и един куп други важни за всички европейски граждани неща. Аз, разбира се, вярвам в политическата мъдрост, зрялост и отговорност на европейските лидери, че всеки иска да бъде взето това решение, което отговаря в най-добра степен на всички европейски граждани. Дано обстоятелствата така се стекат, че да ни позволят това да се случи.
Но, пак казвам, ние сме в абсолютно безпрецедентна ситуация, в момента сме в доста мътни води, никога не се е случвало такова нещо. Ние се учим в процеса на работата, екипът, който е ангажиран от страна на Европейската комисия, който води преговори в името на целия Европейски съюз, е достатъчно опитен, събра и доста нов опит в процеса на преговорите, има доброто желание да бъде постигнато максимално доброто и за двете страни, но, пак казвам, не всичко зависи само от нас. Това, което зависи от нас, ние ще го направим. И има, пак казвам, теоретично съществува все още възможност до 29 март, когато е датата на напускане на Великобритания, ако дойде такова предложение, то ще бъде обсъдено. Какво ще се случи по време на обсъждането и какво решение ще се вземе, не можем да знаем. Предполагам, че можем да знаем какво би подкрепило българското правителство, да речем, това е някак си по-лесно, но какво ще решат други правителства, там ще бъдат сложни маневри.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за отговора.
Имаме ли други въпроси, колеги? Госпожа Петя Василева.
ПЕТЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Само ако ми позволите, едно съвсем кратко уточнение във връзка с това, което госпожа Ивелина Василева постави във връзка със сроковете.
Сроковете, които са заложени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и които предвиждат Министерският съвет в рамките на месец януари да внесе своята годишна и шестмесечна програма, са в този вид, тъй като програмата на правителството не се базира само на работната програма на Европейската комисия, но също така на програмата на триото и на съответното ротационно председателство, което традиционно излиза съвсем в края на предходното председателство, за да може то, както и ние, да отрази в максимална степен хода на преговорите. Това, което ще остане за тях, е съответно да заложат необходимото ниво на амбиция.
Но, разбира се, ако Народното събрание прецени да променя, ние сме отворени за дискусия. Но настоящият процес, въз основа на който ние изготвяме годишните, шестмесечните програми, не позволява по-рано това да се случи, тъй като ние събираме принос съвсем в началото на първия месец от следващото председателство, много бързо ги обработваме, следва процедура на съгласуване в рамките на координационния механизъм, съгласуване и одобряване от Министерския съвет и след това те веднага се изпращат на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви и аз.
Имаме ли други мнения и становища от народни представители, от нашите гости? Доколкото виждам, нямаме. Тогава да приключим с разискванията и да преминем към гласуване за приемане на Проекта на годишната работна програма от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате ли забележки?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не забележки, просто предполагам, че сте отразили коментарите, които направихме по време на предварителната среща във връзка с прецизирането на текста на Решението, може би да го изчетем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Добре, нека да изчетем точно решението със замяната на „реши“ с друг текст. До този момент нашата комисия реши да упражни правомощията си по член 105, алинея четвърта от Конституцията. Ние предлагаме нов текст в решението да бъде – това засяга народните представители… Комисията взе решение да бъдат упражнени правомощията по член 105, една формулировка, която е по- изгладена и административно по-добре изглеждаща. Аз се радвам, че в нашата комисия имаме толкова опитни администратори – тук, от дясната ми страна, от лявата също, и, надявам се, ще продължим да работим и за в бъдеще.
Но нека да подложим на гласуване все пак това решение с променения текст. Общо седем гласували от девет членове на Комисията. Приема се.
Благодаря Ви! Благодаря на всички наши гости, благодаря и на членовете на Комисията.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имаме ли по точка трета „Разни“ предложения? Нямаме. В такъв случай закривам заседанието. Благодаря на всички за присъствието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Петров
Стенограф:
Антон Лазаров
