1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16.05.2019 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2014 – 2020 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 63



На 5 юни 2019 г., в Народното събрание – пл. „Княз Александър I“ № 1, зала 134, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с участието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2014 – 2020 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можем да започнем нашето заседание.
Имаме кворум – 15,30 ч. мина.
Първо, да приветстваме новия член на нашата комисия госпожа Лиляна Павлова. За съжаление ще я загубим твърде бързо, но все пак съм убеден, че докато стане член и заместник-председател на Европейската инвестиционна банка ще отрази няколко заседания при нас. Разчитаме на нейния принос по темите, свързани с европейските фондове, но не само – особено там имаме нужда от подсилване. Започваме добре днес – с регионалната политика.
Да кажа, че няма да поставям въобще на гласуване т. 3, защото ни спешиха – сложих я в дневния ред, но междувременно днес мина в Народното събрание, така че Ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., и програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2014 – 2020 г.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 6 гласа.

По първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 902-02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 МАЙ 2019 Г.
Давам думата на госпожа Деница Николова – заместник-министър на Регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за одобрение Проект на Закон за ратификация на Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, който касае предоставянето на консултантски услуги в сферата на провеждане на регионалната политика за целите на регионалното развитие. В тази връзка Проектът на Споразумение е одобрен на заседание на Министерския съвет в края на месец март и създаде мандат на министъра на регионалното развитие и благоустройството за подписване на споразумението. То е подписано в началото на месец април. Тъй като попада в обхвата на Закона за международните договори, съответно го предлагаме за ратификация в Народното събрание и то ще влезе в сила, след като бъде утвърдено официално от Народното събрание.
Каква е основната цел на самото споразумение? То включва в себе си предоставяне на консултантска експертиза от страна на Световната банка по отношение на провеждането на регионална първа фаза, бих казала, така наречена по отношение на регионалната политика. Тя е свързана с оформяне на контекста на териториалното измерение на инвестициите, включване в по-голяма степен на регионалните съвети за развитие в посоката за частичен преглед, оценка и одобрение на инвестиционни проекти в хода и в контекста на новия програмен период.
Колегите от Международната банка за възстановяване и развитие също така ще ни подкрепят в подходите за оформяне на новата програма за периода след 2020 г. по отношение на развитие на регионите и, разбира се, ще оформят посоката по отношение на структуриране на регионалните съвети за развитие по начин, по който те могат да бъдат делегирани частични права и отговорности към тях, свързани със селекцията и оценката на проекти, които трябва да следват и интегриран метод на подготовка като отчитаме, разбира се, и новите тенденции, свързани с духа на регламентите след 2020 г.
Споразумението е за възмездна консултантска помощ, която ще бъде в размер на 1 млн. 913 хил. лв. Финансира се изцяло по линия на техническа помощ от Оперативна програма „Региони в растеж“ и изцяло е обвързано с изпълнението на процеса по подготовка на бъдещата Оперативна програма.
С оглед на това предлагам на Вашето внимание за вземане на решение за одобряване на Проекта на Споразумение. Очакванията са, че към края на 2020 г. всички резултати по това споразумение ще бъдат оформени и съответно ще можем да отчетем и резултатите по него. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Николова, аз се радвам за това, че сключихте такова споразумение и мисля, че в това отношение отделните управляващи органи не са достатъчно активни. Мисля, че би трябвало да зачестят посещения на представители на тези уважавани организации в Народното събрание, ако това, разбира се, е във Вашите възможности. Смятам, че народните представители трябва да бъдат по-добре информирани, съответно те да информират избирателите си или пък съответните заинтересовани организации за това, че България има много малък капацитет и тя не може – вижда се сега и в този програмен период, да се справя със задачите, с тяхната сложност, защото просто няма хора, които да са толкова квалифицирани, че да могат да вземат отговорни решения.
По тази причина мисля, че би трябвало представители на европейски организации и то такива, чийто пари харчим ние, да посещават народните представители, да разясняват, да правят кръгли маси и на всички хора да им е ясно, че обемът на тези средства трябва да се увеличава. Следващият програмен период аз бих се зарадвал, ако видя по-големи суми, предвидени за оказване на помощ на България от европейски институции, защото съм на мнение, че ние с наши сили и средства пак ще стигнем до това положение, което е сега в момента. Аз лично не го харесвам. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Искате ли да отговорите или то по-скоро беше коментар.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: И аз да кажа няколко думи.
Преди това да кажа, че за пръв път имаме заседание, струва ми се, в което използваме новите чашки. В нашата комисия вече не използваме пластмаса по инициатива на госпожа Василева, която Комисията приветства – в Деня на околната среда, както тя подсети и да кажа, че от следващото заседание вече няма да ползваме нито тези грозни пластмасови чаши, нито пък пластмасови бутилки, а трябва да влезем, както се казва, в новия век в това отношение.
Госпожо Николова, принципно винаги съм подкрепял такива споразумения. Още повече, това е част от един по-широк меморандум, който беше подписан преди няколко години. Но честно казано в това споразумение, в което чета какви са целите и какви ще бъдат дейностите, имам чувството, че тук в това споразумение просто сме се чудили как да изпишем едни дейности, за които да дадем близо два милиона на Международната банка за възстановяване и развитие.
Не знам кои са експертите от тази банка, които по-добре от Вас, от служителите в Министерството на регионалното развитие например, знаят каква е осведомеността и как тя да се подобри „по отношение на опциите за подобряване на планирането, подготовката и изпълнението на политиката за регионално развитие в България“ конкретно, или пък какви са познанията на тези експерти, че да анализират възможностите за „подобряване на синхронизацията и координацията на политиката за регионално развитие“, или пък „за функциите на регионалните съвети за развитие“? Не знам защо някой от Международната банка трябва да Ви казва кое би било полезно за тези регионални съвети?
Ако тези 2 милиона се дадат на експертите във Вашето министерство, смятам, че ще свършат много по-добра работа, отколкото да захранваме Международната банка и експертите ѝ с бюджетни пари. Не Ви задавам въпрос, казвам го като мнение. Аз ще се въздържа за този проект. По принцип смятам, че трябва да имаме малко повече самочувствие вече. Достатъчно знание има и в администрацията, и за такъв тип неща спокойно може правителството, администрацията да ги върши, а не да даваме пари на Международната банка за възстановяване и развитие. Може би има някакви други причини, цели това да се случва, но аз лично смятам, че този разход е неоправдан. Благодаря.
Заповядайте, да коментирате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин, за коментара.
Вие четете Общата част на Споразумението. Към него има приложение, в което ясно и конкретно са разписани дейностите със съответните разчети по отношение на бюджет.
Това, което мога да кажа, е, че в България към настоящия момент поради централизирания ѝ начин на управление, досега не сме имали по-мащабна политика, свързана с провеждане на истинска регионална политика на ниво региони. Именно в тази връзка стъпка по стъпка, след като проведохме не малко преговори и с колегите от Европейската комисия, и преговори с колегите от Международната банка за възстановяване и развитие, счетохме за подходящо да използваме тяхната експертиза именно по отношение на проучване на опита на други европейски държави в прилагането на регионалния подход на въздействие, да го съобразим със спецификата и нашите нужди спрямо пък нашата териториална особеност, възможностите ни за инвестиции. В тази посока те да ни оформят опциите за възможните взаимодействия в Регионалния съвет за развитие по начин, по който да разширим техните функции и отговорности, за да могат да имат право и делегирани правомощия със съответния капацитет, който ние предвиждаме да натрупваме във времето – примерно до етапа на одобряване на бъдещата оперативна програма за провеждане на инвестиционен процес, който да е вече пряко обвързан с възможности за решения, които се вземат на регионално ниво по отношение на нуждите и приоритетите за всеки един от тях спрямо специфичните географски особености и, разбира се, икономически и социално-икономически елементи и аспекти.
Така че в тази връзка обосноваността на това Споразумение е изключително ясна. Тя е именно да тръгнем по стъпките, стъпка по стъпка и в посока на децентрализация, която коментираме вече доста години, но тази децентрализация не може да бъде направена, бих казала, на една стъпка, на една фаза. Тя следва своята логическа последователност. За да търсим механизмите за обосноваване именно на подход на истинска децентрализация, включително фискална и финансова такава на ниво региони, ние първо трябва да създадем капацитет на ниво региони за възможности за избор на проекти, които наистина са най-приоритетните за тях, използвайки възможностите на европейското финансиране, и оттам нататък стъпка по стъпка да търсим възможностите вече за останалата част от надграждане на капацитета на регионално ниво по начин, по който да постигаме децентрализация.
В тази посока в допълнение на това Споразумение вече имаме ратифицирано споразумение за сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която пък ще ни подкрепя именно в подходите, които можем да следваме за многостепенно управление във връзка с децентрализацията в по-дългосрочен период от време.
Смятам, че въпреки Вашите резерви и изразеното въздържание по отношение на Проекта на Споразумение, ще имаме изключително добри резултати, а по отношение на възможностите на експертите, аз мисля, че те могат да ни подкрепят изключително много в посоката да постигнем по-ясен диалог на местно, и на регионално ниво със заинтересованите страни, за да можем да включваме все повече бизнеса, а не правителствения сектор и гражданското общество в процеса по селекцията и по идентифицирането, включително на проекти на принципа отдолу нагоре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за уточненията.
Други коментари? Ако няма, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да одобрим Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 4, против – няма, въздържали се – 2.
С 4 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ нашата комисия подкрепя Законопроекта на първо четене. Благодаря.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014 – 2020 Г. И ПРОГРАМИТЕ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Само да уточня, че така както говорихме преди известно време, обсъждайки ефективността на нашата работа във втората част от активностите на Комисията – контрола върху европейските фондове, поканил съм от името на нашата комисия, членовете на Комисията по регионална политика, така че един от тях е при нас сега, може би и други ще се включат. Някои казаха, че ще дойдат.
Да дадем думата на госпожа Николова.
Преди да Ви дам думата да кажа, че все пак разчитахме да ни изпратите от Министерството някакъв материал, който да ни помогне в подготовката за днешното заседание. Знам, че наскоро – в началото на годината, правейки нашия годишен доклад, получихме информация от Вас. Вярвам, че нямаше да Ви затрудни много да актуализирате, доколкото има нови неща в тази информация и да я предоставите отново, както другите министерства правят, но това явно е Вашият избор и ние го уважаваме. Затова Ви давам думата да представите развитието от началото на годината до сега и, предполагам, че колегите ще имат и въпроси.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Не сме получили запитване за такъв доклад, в интерес на истината, затова не Ви е предоставен. Но така или иначе мисля, че днес с информацията, която ще Ви предоставя, достатъчно добре ще може да бъдете информирани и, разбира се, да зададете Вашите ключово важни въпроси по отношение на контрола при разходването на средствата на една от най-мащабните инвестиционни програми в България, а именно Оперативна програма „Региони в растеж“, която променя качеството на живот.
Аз ще започна с хубавите, бих казала, изключително важни резултати, които се очаква да постигнем с изпълнението на вече 587 договора, които са сключени по Оперативната програма. Те са размер на над 2 милиарда и половина лева, с общ процент на договореното финансиране – 86 към настоящия момент. Ще си позволя да изброя малко статистическа информация, просто за да придобиете представа колко мащабна от гледна точка на инвестиции е тази програма, и колко е разнопосочна от гледна точка на видове инвестиционни мерки, които ние изпълняваме.
Разбира се, ще започна с най-важния приоритет, който е и приоритет на правителството, а именно това са инвестициите в образователна инфраструктура. Към настоящия момент със сключените договори ние финансираме рехабилитацията, реконструкцията и ремонта на 122 детски градини; 308 училища; 5 обединени детски комплекса; 13 университета. По линия на финансиране на социална инфраструктура, финансираме 233 обекта; а в ход на изпълнение са 542 социални жилища.
По отношение на сгради на общинската и държавната администрация, които получават своите възможности за мерки за енергийна ефективност. Имаме 66 такива сгради, които към настоящия момент се реновират; 37 на брой сгради на районните полицейски управления; 26 районни служби за пожарна безопасност и защита на населението на територията на големите градове на страната – 39 на брой; общо 602 многофамилни жилищни сгради са в ход на саниране, които са в размер на 142 млн. лв.
По отношение на инвестициите ни в градска среда. Имаме над 333 обекта, които финансират възможности за обновяване на парковете, зелените площи, междублоковите пространства, детските и спортните площадки; площадите; булевардите; улиците; пешеходните зони, и велоалеите.
По линия на инвестициите ни в градския транспорт. Имаме 348 км нови и подобрени линии на обществения транспорт; 3 депа; 263 информационни табла; интелигентни системи за управление на трафика и за управление на градския транспорт в 9 града. Също така модернизираме и реконструираме 505 км пътна мрежа I и III клас на територията на страната, а по линия на сектор „Здравеопазване“ финансираме модернизиране на 235 обекта на спешната медицинска помощ и закупуването на 400 линейки, които всъщност предопределят посоката на реформа по линия на спешната медицинска помощ и ще изпълнят нуждите, свързани с подкрепа на тази изключително важна част от стълбовете на реформата в сектор „Здравеопазване“.
Що се касае до финансовото изпълнение? Към настоящия момент вървим с ускорени темпове по сертификация най-вече на средствата. Към момента сме разплатили 52% от общия размер на сключените договори. Това представлява един милиард, малко над 1 млрд. 300 млн. лв. Сертифицирали сме 25% от всички договорени средства по Програмата. Към средата на месец юни ни предстои да имаме Комитет за наблюдение, на който ще отчетем и междинната рамка за постигнати индикатори по Програмата, свързана със заложените междинни цели, които стоят още от момента на одобряването ѝ.
Какво можем да кажем за резултатите към края на 2018 г.? Изключително добро изпълнение по отношение на постигане на индикатори. Въпреки всичко имаме своите рискове и няма как да не коментираме и тях.
По отношение на цялата междинна рамка от индикатори, която покрива всички осем приоритетни оси на Програмата. По всички индикатори, които са заложени в нея, с изключение на три, стойностите, които като показатели ще отчетем към Европейската комисия към края на месец юни, са над 100%, което всъщност показва наистина много мащабните инвестиции, които вече показаха своя видим ефект, резултат с приключени проекти. Към настоящия момент от всички 587 договора, имаме 113 приключили проекта, което, бих казала, че като мащаб за изпълнение само в хода на 2,5-годишния период от време от реалния старт на Програмата, е изключително високо ниво на изпълнение.
Все пак съществуват и рискове, доколкото три от индикаторите, които са по междинната рамка, са под критичния процент, който е заложен по Регламент по отношение на изпълнение. Те са концентрирани в две приоритетни оси като рискови индикатори.
По Първата приоритетна ос, която касае 39-те големи града, има неизпълнение по индикатор, свързан с обществени и търговски сгради, построени или обновени в градските райони. Това е индикаторът, който покрива инвестиционните мерки, свързани с културна и спортна инфраструктура по приоритета, фокусиран върху 39-те големи града. Причината за неизпълнение на индикатора е структуриране на фонд мениджъра на финансовите инструменти на Република България в началото на програмния период и, за съжаление, недотам добрия процес от гледна точка на времевия период за провеждане на избора на фонд посредници. Фонд посредниците започнаха да работят едва в началото на тази година – структурирани, избрани и съответно с вътрешните правила, които да позволят възможността за подаване, оценка и одобряване на проектни предложения, но това, за съжаление, доведе до невъзможност за постигане на един критичен индикатор, който е заложен в междинната рамка.
Друг индикатор, върху който ще обърна внимание, това е населението, ползващо подобрени социални услуги. Отново този индикатор се покрива от 39 града на територията на страната. Неизпълнение имаме по отношение на индикатора за резултат. Той е свързан с това, че тези проекти се структурират по-бавно и бяха предопределени и предефинирани вследствие на политиката на Министерството на труда и социалната политика с дефиниране на конкретни услуги, които могат да бъдат изпълнявани в проектите от гледна точка на инвестиции по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“. В тази връзка, по отношение на центровете за временно настаняване, кризисните центрове, приютите за бедни и центровете за работа с деца на улицата, имаме непостигнати индикатори и това е, което ще отчетем на Комитета за наблюдение.
По отношение на междинната рамка. Към края на програмния период всички тези индикатори, които коментирам, за момента бих казала, че имаме комфорта, че ще бъдат постигнати в ниво дори над индикираното в началото на програмния период.
Третият индикатор, който към настоящи момент е на ниво под изискуемия по регламент, това е финансовият индикатор по линия на процеса по деинституционализация на възрастни и деца. В рамките на този индикатор ние отчитаме изпълнение под 85% изискуеми по регламент. Въпреки отчетените рискове, след като проведохме немалко преговори с колегите от Европейската комисия, за момента бих казала, че на предстоящия Комитет за наблюдение ние ще имаме възможност да коментираме и дискутираме и възможни подходи вследствие на частичното неизпълнение, макар и минимално, по отношение на междинната рамка. По изисквания на Регламента, в случаите когато има неизпълнение на междинна рамка, съответно има пренасочване на резерв от съответната приоритетна ос към приоритетни оси, които са с по-добро изпълнение.
Имаме, бих казала, добрата комуникация, че отчитайки и настоящия напредък по линия именно на финансовите инструменти и по линия на деинституционализация на възрастните, може да се търсят, бих казала, и гъвкави решения във връзка с прилагането на Регламента. Все пак трябва да отчитаме, че в изискването на Регламента, Европейската комисия след представяне и получаване на Доклада за изпълнение на междинната рамка, да има правото на свое решение и съответно посоката, която да бъде индикирана на държавата членка във връзка с възможностите, които тя има вследствие на частично неизпълнение на индикаторите.
По отношение на предстоящия Комитет за наблюдение. Иска ми се да фокусирам върху факта, че по линия на приоритета, който финансира малките общини, малките населени места – 28 на брой на територията на страната, ще имаме възможност да одобрим критерии за нова покана за кандидатстване за финансиране на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради и обществени сгради на територията на тези градове. За момента индикативният ресурс, с който разполагаме, който се кумулира и допълва до етапа на обявяване със спестени ресурси, е около 14 млн. лв. Така че в тази връзка смятам, че малките общини имат още една допълнителна възможност да финансират немалък брой обекти, свързани със саниране на жилищни сгради или на обществени такива.
Два са големите проекта по линия на Оперативната програма, които изпълняват изискванията на Регламента за голям проект, с решение от Европейската комисия. Единият проект касае подкрепата за спешната медицинска помощ и реформата в спешната медицинска помощ. Проектът е с ресурс от близо 164 млн. лв. В хода на изпълнението на Проекта към настоящия момент имаме добър напредък. Сключени са договорите за доставка на линейки, които покриват немалка част от територията на страната. Към момента се срещат трудности в избора на изпълнител за линейки с висока проходимост, които касаят по-трудно достъпните места на територията на страната, като в момента тече дискусия между Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително с консултации с Европейската комисия: по какъв начин бихме могли да преодолеем именно риска за съответното оборудване, което е крайно необходимо за територията на страната.
В допълнение на това, през месец февруари е публикувана процедура за закупуване на медицинско оборудване и медицинска апаратура. Получени са вече офертите, те са в ход на оценка и към момента се подготвят за обявяване всички обекти, които касаят строително-ремонтни дейности в спешните медицински центрове.
Към момента процедурата е в ход на съгласуване и за 235 обекта би следвало в рамките на следващия месец да бъде обявена обществена поръчка, която е разделена на териториален принцип с оглед постигане на по-голям ефект и оптимизация при изпълнението от инвестициите.
Вторият ни голям проект е свързан с интегрирания столичен градски транспорт на територията на Столична община. Един ключово важен проект – той надгражда постигнатите резултати от първия програмен период. Към настоящия момент имаме изпълнение на строително-монтажни дейности за рехабилитация на трамваен път от улица „Каменоделска“ до „Орландовци“. В допълнение на това има сключен договор за доставка и монтаж на 220 бр. електронни информационни табла на територията на столицата по линията на градския транспорт.
В рамките на компонентите, включени в Проекта, имаме реконструкция на също един ключово важен транспортен коридор – това е трасето на трамвай № 5 по булевард „Цар Борис III“. Към момента тази процедура е в ход на оценка и пред сключване на договор, като паралелно и успоредно с нея ще бъде изпълнен и договор, свързан с доставка и монтаж на оборудване за видеонаблюдение на спирките на обществения транспорт по това трасе. Към момента е сключен договорът и за доставка на 13 бр. нископодови съчленени трамвайни мотриси, като очакванията са първите 6 бр. да бъдат доставени до края на месец август. Това са най-ключовите, най-мащабните проекти от гледна точка на фокусиране на инвестиции.
Разбира се, трябва да отчитаме, че в хода на изпълнението, ние срещаме и немалко предизвикателства, трудности, свързани с изпълнението на инвестиционните проекти. Научените уроци и от този програмен период, показват необходимост от подобряване на подхода за избор на инвестиции за следващия програмен период. Именно в тази връзка и предвид духа на регламентите, свързан с въвеждането на териториалното измерение за инвестициите и по-мащабно фокусиране върху интегрирания подход на въздействие, ще търсим възможността при структуриране на новия програмен период да фокусираме нашите мерки вече по-целенасочено към изпълнение на интегрирани проекти, включващи и свързани с дейности, които са с финансиране не само от тази оперативна програма, но и с фокус от страна на останалите оперативни програми, дефинирани на национално ниво.
Основните трудности, които ние виждаме, естествено са обвързани и с прилагането на Закона за обществените поръчки. В хода на проведените системни одити по програмата са отчетени някои дефицити в прилагането на закона, съответно, знаете, основният елемент и фокус в такива случаи на Управляващия орган е да не приложи мярката за налагане на финансови корекции на съответни бенефициенти, при които са установени нарушения. В тази връзка се надяваме, че след този програмен период търсим възможности при новите условия на регламентите и възможностите за опростени разходи да се приложи механизъм за включване на опростени разходи чрез методология за оценка на национално ниво, която касае единични ставки в строителството, които биха могли да облекчат административния процес по контрол на обществените поръчки както на Управляващия орган, така и на бенефициентите и, от друга страна, биха могли да доведат до една предвидимост. Бих казала, че ще добавят стойност и по отношение на пазарните проучвания, които в момента са елемент на Закона за обществените поръчки при всяко обявяване на такава.
В контекста на изпълнението на тази програма трябва със сигурност да коментираме и каква е нашата подготовка за бъдещия програмен период. Знаете, че в момента проектите на регламенти са в ход на дискусия на ниво Европейска комисия, където е възможно, в ход са и триалозите по тях. Така че в тази посока ние правим немалко усилия да потърсим правилния модел, който да фокусира инвестициите върху регионите спрямо специфичните им нужди и спрямо различията им, което ще бъде нов тип подход, който бихме желали да следваме за новия програмен период. В тази връзка в момента подготвяме основните стратегически документи, които касаят бъдещото структуриране на оперативната програма, а именно това е актуализация на националната концепция за пространствено развитие и подготовката на регионалните схеми за пространствено развитие, които ще са основополагащи и определящи приоритетите за идентифициране на интегрирани проекти на принципа отдолу нагоре.
В рамките на проведените подготвителни мерки със сигурност трябва да отчетем и че принос към целия процес за подготовка на програмния период ще има и ратификацията на Проекта на Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, доколкото колегите с експертизата си ще допринесат за даване на добри практики и опит, свързан с прилагането на различни модели на регионална политика в другите държави – членки на ЕС, които биха могли да допринесат до едно по-ефективно структуриране на новия програмен период и търсене на оптимизация на всичко научено до момента и надграждането по-скоро на посоката за фокус върху регионите и фокус върху регионалното развитие с цел да се търсят възможности за намаляване на дисбалансите както между регионите, така и вътре в тях.
В момента това, което обсъждаме също така, е темата, свързана с намаляване на рисковете и премахване по-скоро на риска от бели петна на територията на страната, тоест невъзможност за бъдещия програмен период на достъп до финансиране, до европейско финансиране на населени места. Тази дискусия се води изключително, бих казала, концентрирано от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Програмата за развитие на селските райони, доколкото търсим възможностите за разпределяне на потенциалните инвестиции между двете програми по начин, по който да няма бели петна на територията на страната.
По отношение на Програмата. Като обща оценка, бих казала, че е много добра, почти отлично изпълнение за периода, в който сме. С много малки изключения, които въпреки всички усилия, които бяха положени от страна на Управляващия орган – взети навременни мениджърски решения, които под някаква форма да намалят рисковете, не можаха да доведат до своя ефект, тъй като бяха зависими от външни фактори. Както Ви казах, процедурата за избор на финансови посредници във времето, отне твърде много време, за да може Управляващият орган съответно да има възможността да контролира процеса за избор на инвестициите или да ускори процеса за избор на инвестиции от страна на фонд посредниците. Надяваме се, че с всички предприети мерки, с механизма на комуникация, взаимодействието с колегите от Европейската комисия, ще продължим със същите темпове все по-успешно да отчитаме крайните резултати по Програмата.
Към настоящия момент са предприети абсолютно всички адекватни мерки, за да можем към края на програмния период да отчетем дори преизпълнение на резултати и индикатори по нея. Благодаря Ви. Ако искате да продължа за трансграничните програми или да изчерпим първо темата за тази програма?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би по тази програма, ако искате, ако има въпроси и след това да си информирате за другите.
Колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър! Искам да взема отношение по организацията на самата оперативна програма в България. За съжаление и през този програмен период тя остана концентрирана в по-големите селища. Може би това е и Ваше желание да разширите Програмата – тя да обхваща не само градовете, но и прилежащите територии. За съжаление, аз имам два примера, които са фрапиращи.
Единият е за Бургас, на който може да му се сложи една голяма табела на входа откъм София и да се кажа „град образец“ за усвояване на европейски фондове, „община образец“, бих казал. Защото наистина, ако човек не знае и се събуди в гр. Бургас и на другия ден излезе, той ще влезе в един средноевропейски град по всички показатели.
Другият град е точно на обратната страна, на дъното на класирането. Градът, областта, откъдето аз съм народен представител – това е Сливен, който град е замръзнал във времето на бай Тошо и не е мръднал – ей така, осезаемо, бих казал. Още повече, това се отнася за прилежащи територии, в които за 12 години в 95 на сто от тях не е влязло едно евро европейски средства, които да са забележими като изключим, разбира се, санирането на училища, в които никой не ходи на училище. Така че искам да обърна Вашето внимание.
Знам, че е трудно, знам, че е изключително трудно да обясняваш на европейските институции, че ние имаме община Сливен, която е колкото една средно голяма област в европейските държави, община, която има 47 селища и от единия до другия край разстоянието е 70-80 км. Това трудно можем да го обясним, обаче хората напукат тези селища. Те напускат не в посока Сливен, защото Сливен, както казах, е на дъното. Те директно заминават за чужбина.
Така че искам да обърна внимание да се постараете колкото е възможно повече да убедите европейските институции за това, че трябва да се дават пари не за градове, а за общини, и за ненормалното наследство, което сме получили ние от бай Тошово време, общини, които са с размерите на областни центрове.
Освен това искам да Ви помоля, ако другата седмица сте в България, а не сте някъде навън, да Ви посетя заедно с моя сътрудник господин Ангелов и с господин Ивайло Здравков, който е зад мен – млад човек с брада, за да може и аз самият да се осведомя на място при Вас за това каква помощ може да Ви се окаже допълнително, съдействие във Вашата работа. Защото, пак подчертавам, в противовес на моя председател на Комисията, че България има силна нужда от външно консултиране, защото тя няма собствен капацитет. Всички са се забили в съответната ос, другият – в съответната мярка, и никой изобщо не гледа какво става извън тях. Ние нямаме капацитет, наистина го твърдя това нещо, да се гледат нещата по-отгоре. Само като погледнеш, че в този отчет се занимаваме с трамвайна линия в София, показва само по себе си централизираното мислене, което имаме. Ние даже нямаме регионални програми, както е в повечето европейски страни, а си имаме една централна Програма и каквото остане, хайде в София – метрото. Така че в това отношение трябва сериозно да помислим, иначе ще се превърнем в една държава с 3-4 големи градове и всичко останало руини.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Аз предлагам да съберем въпросите, ако има, и тогава да отговорите, да обобщите.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Да благодаря, да поздравя госпожа Николова и екипа на Министерството за усилената работа и за постигнатото към момента!
Моят въпрос беше във връзка и с коментара, който направихте за забавянето в структурирането на фонда на фондовете, за избора на фонд мениджърите. От тази гледна точка има ли някакъв риск от това забавяне? Анализиран ли е този риск? Каква е ситуацията към момента? Има ли вече проектна готовност? Какви са проектите с най-добра зрелост? Има ли вече такива, които са готови, одобрени, стартиращи? В коя сфера са те? Ще си постигнем ли целите, индикаторите? Въобще малко повече по тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: И аз благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Тогава и аз да си кажа моите. Първият ми, госпожо Заместник-министър, е свързан с актуалните събития около наводненията. С голямо любопитство проследих дискусията между политици от Пловдив и общински съветници. Някои от техните становища, свързани с Проекта „Подобряване на градската среда“ в община Пловдив по оперативната Ви програма, бяха наистина любопитни. Аз не мога да преценя в детайли доколко те се основават на реалните факти, но пак казвам, звучаха убедително. От тях става ясно, че изпълнението на този проект определено не е било с нужното качество и те считат, че това е една от причините за по-тежката ситуация около дъждовете в последните дни.
В тази връзка аз не искам от Вас анализ дали това точно е така, но все пак: какви са възможностите на Министерството, изобщо прави ли такива по-големи проекти да бъдат проследявани по отношение на качеството на тяхното изпълнение, а не на финала примерно; да бъдат проследявани по време на изпълнението на Проекта; има ли възможности самото Министерство или Управляващият орган по някакъв начин, да проверява в по-голяма дълбочина, а не просто да чете отчетите, да минава да наблюдава просто какво се случва там, а да следи в по-големи детайли колко качествено е това изпълнение, извън, естествено, нормалните контролни функции, които са заложени във всеки един такъв проект? Това е конкретният ми въпрос.
А иначе по-общият ми въпрос, по който съм сигурен, че ще продължим да си говорим в следващите месеци и с други Ваши колеги по другите програми: през април правителството е приело един много любопитен документ, който се нарича „Анализ на социално-икономическото развитие на България за периода 2007 – 2017 г.“.
Този документ е много реалистичен. Бих казал, че може би е подчертана тази реалистичност с оглед на това, че ще бъде използван вероятно в предстоящите преговори с Европейската комисия, но там има едни констатации, които са свързани с Вашата работа, че за този период различията в развитието на регионите в България, са се задълбочили. И всъщност когато казваме, че програмите вървят добре, усвояваме над 100% от средствата и така нататък, такъв анализ и такава констатация показва, че всъщност големите цели на програмата не се постигат, не се изпълняват, тъй като смисълът на тези средства и на тази програма, е да се намаляват тези различия.
В тази връзка предстои нов програмен период – да хвърля и един мост и към предстоящите ни дискусии: има ли, обсъжда ли се, има ли някаква визия как могат да бъдат коригирани, целите може би, посоката на мислене и на развитие на програмите, за да се постигат тези цели? То има връзка и с това, което господин Петров каза, да се намалят тези различия, да се постигат по-високо, по-бързо развитие на по-изоставащите региони. Това не е само въпрос на Програма „Региони в растеж“, разбира се, но това означава, че трябва да има по-голяма синергия, някак си по-голяма мисъл в това къде и как се използват тези средства?
Ние досега неведнъж сме говорили, че, да, важно е да се използват средствата от ЕС, ако може всичките, но още по-важно е да се използват ефективно и да се постигат целите. А тук според мен вече има въпроси, на които нямаме добри отговори.
Ще си позволя още едно изречение: сега около предизборната кампания всеки от нас, или поне много от нас обиколиха не малка част от страната. Понеже бяха европейски избори, почти навсякъде ставаше дума за европейските пари, за европейските проекти. Аз самият на няколко места станах свидетел на проекти, които са реализирани, парите са изхарчени, фирмите са си взели парите. Вие сте отчели – имам предвид не само Вашата програма, отчетени са добри проценти, добри резултати, но тези обекти не се ползват, не са изпълнени качествено. Да не говорим, че някои от тях на практика са били ненужни всъщност, защото самите общини, региони имат далеч по-сериозни нужди от това, където са насочени тези средства. Ей такива неща.
Тук да кажем – централизирано, ни звучат малко далечно, но за хората там на място, за тях европейските пари са ей този стадион, който не е изпълнен качествено и не се ползва, защото осветлението не е монтирано, както трябва – примерно. Мога конкретни примери да дам. За тях това са европейските пари и за тях няма смисъл от това, тъй като те нямат канализация примерно, улиците в градчето са като след бомбардировка. Просто се опитвам да насоча дискусията малко философски на този етап, но понеже предстоят важни решения оттук нататък, много бих искал всичко това да се отчита, защото си губи смисъла, ако не постигаме целите на тези програми. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем накратко взимам думата. Първо, за да благодаря на заместник-министър Николова за изложението и за актуалната информация, която беше предоставена. Безспорен факт е, че Оперативна програма „Региони в растеж“ продължава устойчиво в годините да бъде най-желаната програма от общините. Успешно е изпълнявана, с добро темпо. Разбира се, Вие очертахте и някои рискове, свързани с изпълнението на междинните цели. Пожелавам успех в постигането им и отчитането им. Но в случай, че това не стане факт, какви са възможните варианти, които предвиждате за действие до края на годината, така че да не бъдат загубени финансовите средства?
Вторият ми въпрос е свързан с подготовката за новия програмен период. Вие представихте напредъка по отношение на подготовката от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на Международната банка за възстановяване и развитие, но моят въпрос е свързан с това, че някои от общините вече стартират подготовката на проекти и то с регионален обхват. Конкретно имам предвид Бургас и общините в областта, които вече подготвят регионален проект, който да осигурява по-добрата свързаност между общинските центрове в областта с четирилентови пътища. Общините вече работят за това, подготвят и техническите проекти. Какви са възможностите да бъдат подпомогнати във фаза подготовка, така че към старта на началото на програмния период да могат да започнат и реалната реализация на Проекта, разбира се, с презумпцията, че ще бъдат подкрепяни и регионални проекти в новия програмен период? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, и аз.
Имате думата госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви за отправените въпроси. Ще се опитам да отговарям по реда на тяхното задаване.
По отношение на коментара на господин Петров за това, че настоящият програмен период наистина фокусира по отношение на Оперативната програма в инвестиции най-вече в големите населени места. Ще кажа, че общият дух на Програмата, която изпълняваме към настоящия момент, е предефиниран и от подхода от страна на Европейската комисия, и заложения модел в регламентите, който касае именно концентрация на ресурсите в центровете за растеж, които се предопределят за тези, които са и двигатели на растеж за икономиката.
В хода на изпълнение на този програмен период и колегите от ЕК неведнъж са споменавали факта, че тази концентрация води след себе си до своите негативни ефекти, които ние наблюдаваме, най-вече и заради това, че имаме ограничени национални средства, с които да допълваме финансирането, европейското финансиране. Именно в тази посока за следващия програмен период в регламентите ясно е посочен подходът, при който се дава възможност не само за финансиране на градското измерение по линия на финансиране на големите центрове за растеж – именно градовете на територията на страната, но и се фокусира най-вече върху териториалното измерение, което е свързано с изпълнение на интегрирани мерки в различни функционални зони, на различни територии, съобразени спрямо спецификата и нуждите на тях.
В тази посока ще кажа, че усилията ни са свързани именно с това новата програма да дефинира двете измерения като основни приоритети за изпълнение на бъдеща програма и се надяваме, че чрез възможността да финансираме с териториален подход инвестиционни мерки по интегриран начин, ще можем именно да преодолеем в немалка степен негативния ефект от концентрация на ресурси само на територията на големите градове.
Що се касае до конкретиката по отношение на настоящия програмен период за Сливен. Аз мисля, че не малко инвестиции са фокусирани там. Именно и в този програмен период изпълняваме доста ключово важна инвестиция, свързана с подкрепа за модернизацията на градския транспорт; имаме финансиран проект за градска среда. Разбира се, изключително важният приоритет за нас е в сферата на образованието. Малко не бих не съгласила с всички коментари, които бяха отправени, че инвестициите не се ползват най-малкото, защото ние като Управляващ орган, имаме ангажимента в 5-годишен период след тяхното изпълнение да проверяваме дали всички наши обекти се ползват по предназначение и дали те са устойчиви като инвестиции. Смятам, че до настоящия момент…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, но това е забележка към Председателя, а не е към мен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Два пъти го чух като общ коментар и затова в момента го отправям по-скоро като отговор. Смятам, че по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ ние нямаме инвестиция, в която да има липса на устойчивост или да не е целесъобразна инвестиция.
В посоката на предложението Ви за среща. Разбира се, винаги може да отправяте такова предложение. Бих казала, че аз съм изключително гъвкава по отношение на възможности за организиране на такива срещи, така че мисля, че това можем да го изкоментираме и след днешното заседание.
Преминавам към въпроса, свързан с това в каква степен фонд посредниците към настоящия момент функционира, по какъв начин преодоляваме рисковете с бавното структуриране на фонд мениджъра и съответния избор на фонд посредници на госпожа Павлова. Ще кажа, че само за петте месеца, в които, бих казала, основно фонд посредниците са фокусирани вече върху инвестиционния процес, а именно: идентифицирането на проектни идеи и тяхната оценка, съответно предложения към Управляващия орган за тяхното финансиране, когато е приложимо с безвъзмездни средства или за одобрение през инвестиционните комитети, до момента сме одобрили около 7 проекта на двата фонд посредника. Имаме изключително бърз напредък във възможностите за одобряване на инвестиции. Мисля, че в немалка степен фонд посредниците дадоха и приложиха своите усилия в посока да намалят рисковете за Програмата.
За съжаление, структурирането отнема време. Виждаме, че целият инвестиционен процес също е нелек и нелесен. Доколкото в голяма степен инвестициите са комбинирани с безвъзмездни средства и с кредитна линия от страна на фонд посредниците, именно затова се надявам, че вече след одобрените 7 проекта извървяхме най-тежките стъпки. Оттук нататък върви по-плавния процес, в който затвърждаваме всички наши вложени усилия и търсене на възможни решения.
Имаме предоставен списък от проектни предложения, които се очаква да бъдат одобрени от страна на фонд посредниците за периода до края на тази година. Те са немалко на брой – около 20, с доста значителен ресурс, покриващ далеч над индикаторите, които трябваше да покрием към края на тази година. Това ни обнадеждава по отношение на отчитането на междинната рамка в средата на тази година и преговорния процес, който ни предстои с колегите от ЕК, но аз считам, че немалко усиля се положиха в тази посока. Имам нужда от добалансиране на модела и се радвам, че за следващия програмен период колегите от ЕК възприеха именно нашия коментар, затова че фонд посредниците за новия програмен период ще имат възможност да разпределят и безвъзмездната финансова помощ, а не както е към настоящия момент – безвъзмездната финансова помощ се предоставя от страна на Управляващия орган, а кредитната линия от фонд посредника.
Това изключително много ще оптимизира процеса. Радвам се, че е включено в новите регламенти и ще работим в посоката да покажем ясните резултати до края на програмния период с фонд посредниците, така че да можем да защитим също този подход за следващия програмен период и то в мащаби, които наистина да удовлетворяват не само целите на Оперативната програма, но най-вече посоката за развитие на нашите региони и фокуса ни върху икономическия растеж в тях.
По въпросите на господин Вигенин, свързани с контролните функции на Управляващия орган по отношение на нашите проекти. Ние имаме контролни функции както в началото на процеса на изпълнение на инвестициите до физическото изпълнение, така и в хода на цялостното физическо изпълнение на Проекта. Вътрешни процедури и правила предопределят в какви случаи ходим на проверки на място. В тези случаи се правят много детайлни проверки. Те не са документални проверки. Това са проверки, свързани с физическото изпълнение на обектите и които обхващат също така количествени, качествени критерии по отношение на цялостното изпълнение на инвестицията. Имаме инвестиционен контрол, който е изключително завишен от страна на Управляващия орган. Такъв съществува и на ниво бенефициент с предоставената възможност във всеки един от проектите да имаме екип за управление, който да осигурява инвестицията.
По отношение на проверките на място. Ние правим проверки на място както на междинни периоди, така и задължително преди приключването на всеки един от проектите. В случаите, както е фокусираният от Вас Проект в Пловдив и там, където получаваме допълващи сигнали от граждани, ние правим и допълващи извънредни проверки, когато преценим, включително ангажираме и бенефициента. А, включително, когато това се налага, ангажираме и външни институции за такъв тип проверки.
По отношение на конкретния пример. Ние проследяваме ежедневно информацията, която се предоставя от медиите. В някои от случаите тя е релевантна, в някои от случаите – не е релевантна. В конкретния случай ще кажа, че допълващ принос има това, че имаме регионален отдел, който е ситуиран в Пловдив, така че изключително лесно можем да направим проверка на място и съответно да предприемем нашите корективни мерки там, където е необходимо. За момента проверяваме всеки един сигнал индивидуално и предприемаме мерки спрямо индивидуалните сигнали. Търсим съответните решения, когато е възможно с бенефициента, изпълнителите и спазвайки необходимите изисквания и нормативи.
Във връзка с Вашия коментар за приетия социално-икономически анализ за развитие, който всъщност е предопределящ за изготвянето на Националната програма за развитие 2030 г. Ще кажа, че всички социално-икономически анализи, а не само този, но и този, който подготвяме за бъдещата оперативна програма, посочват задълбочаващите се дисбаланси на междурегионално ниво и вътрешно регионално ниво. Тези дисбаланси са предопределени в немалка степен именно от концентрацията на средства в този програмен период към територията на центровете за растеж. Търсим възможността през новия програмен период за фокусиране на инвестиции на териториално ниво, които предопределят повече подход на териториални инвестиции за сметка на секторните инвестиции, изцяло само секторни инвестиции, да преодоляваме такива дисбаланси.
Разбира се, този ефект няма да може да бъде решен в краткосрочен период от време, защото, за да постигнем ефект за намаляване на дисбалансите, това отнема не само времеви период, но и провеждане на една много устойчива политика за регионално развитие. Именно затова и към настоящия момент наш основен фокус е да създадем основата и модел за провеждане на дългосрочна регионална политика, която да доведе до намаляване на дисбалансите, а там, където е възможно, разбира се, да изравним, включително социално-икономическите показатели. Факт е, че трябва да търсим един устойчив модел, включително политически ориентиран във времето, защото всяка една промяна на модел, води след себе си до нови ефекти за натрупване на дисбалансите, а не за тяхното намаляване между регионите.
Какво ни предстои? Предстои ни оттук нататък да провеждаме дискусии, кръгли маси, включително и с Вас в Народното събрание, които касаят структурирането на модела за инвестиции на регионално ниво, които да включват в себе си възможността на регионално ниво да се прави избор на проектни предложения по начин, по който да са съобразени спрямо спецификите и нуждите на територията, което означава, че всеки един регион ще има възможност за диференцирана инвестиционна политика и не е необходимо да следваме централизирания подход на въздействие, който към настоящия момент имаме и сектороориентираните приоритети, както към настоящия момент имаме за сектор „Здравеопазване“, сектор „Пътна инфраструктура“, сектор „Социална инфраструктура“ и други такива.
Надяваме се, че с всички дискусии и обществени обсъждания, които ни предстои да направим в хода до края на лятото, ще можем и да предложим съответните законодателни промени в Закона за регионалното развитие, които да дават възможност за делегиране и разширяване на функциите на регионалните съвети и тяхното структуриране по начин, по който да изпълняват именно модела за подход към териториални инвестиции.
Може би един коментар по отношение на целесъобразността на инвестициите и това, което коментирахте за стадионите. Фокусирате върху една целенасочена програма, която беше направена в един преходен период и която не беше съобразена с европейските средства. В този смисъл пак ще подчертая, че всички мерки, които са свързани с инвестиции на Оперативната програма са изключително критично оценявани от страна на Управляващия орган, но и с фокус от страна на ЕК за тяхната целесъобразност и ефективност.
По отношение на въпросите на госпожа Василева за това какво можем да предприемем като действия по отношение на идентифицираните рискове във връзка с изпълнението на междинната рамка по Оперативната програма? Както казах, в две приоритетни оси имаме такива рискови индикатори, които могат да доведат до решение на ЕК за пренасочване на средствата от резерва по тези приоритетни оси към други приоритетни оси, които се изпълняват с нужното въздействие и съответно са постигнали своите индикатори по междинната рамка.
Това са решения, които трябва да бъдат взети, разбира се, от Комитета за наблюдение, но при едно негативно развитие на процеса и вземане на решение от страна на ЕК за пренасочване на средства, бихме могли да ги пренасочим към приоритети, които са с добро изпълнение. Такива са приоритети ни за пътна инфраструктура, приоритетът ни за подобряване на мерките за енергийна ефективност в малките населени места.
Разбира се, регламентите обаче не предопределят, че при едно такова пренасочване ние не можем да търсим последващо решение за възстановяване на тези средства в същите приоритетни оси за нуждите на изпълнението на цялостния подход на въздействие на бъдещата програма, доколкото при едно преоформяне на финансирането между приоритетни оси, това би могло да доведе до допълнителни дисбаланси на регионално ниво и за допълнителни дисбаланси на регионалните различия. Така че имаме, бих казала, подготвени възможности за решения, които ни предстои да обсъдим на последващ Комитет за наблюдение, но след като получим решението на ЕК по отношение на междинната рамка. Такова предстои да получим в рамките на 3 месеца, след като изпратим Годишния доклад за изпълнение по програмата към края на 2018 г.
Във връзка с новия програмен период и подготовката на проектни предложения. В момента обсъждаме възможностите по какъв начин да подпомогнем всички заинтересовани страни в процеса отдолу нагоре за идентифициране, първо, на проектни предложения; на втора стъпка, за тяхна предварителна оценка, така че да може те да стигнат до своя етап на зрялост при нов програмен период, съответно да бъдат подавани, оценявани, включвани като инвестиционен процес.
Към настоящия момент по линия на техническа помощ на Програмата нямаме достатъчен ресурс, за да дадем възможност за финансиране на подготовка на проекти, но в хода на дискусиите, които ще водим за одобряване на модел за провеждане на териториалното измерение на инвестиционния процес, ще коментираме именно и подготовката на проектни предложния – по какъв начин са очакванията по отношение на въвеждане на интегрирания модел за инвестиции от различни оперативни програми; по какъв начин могат да се съвместяват различни заинтересовани страни, така че да можем да имаме интегрирани проекти.
Това, което трябва със сигурност да отбележа и към този етап, е, че целта ни ще бъде в рамките на бъдещата оперативна програма да има възможност за включване на бизнеса в максимална степен при изпълнението на проектите или да бъдат партньори в рамките на проектните предложения, така че да постигаме най-вече икономически ефект от публичните инвестиции, които ще вложим в публична инфраструктура.
Мисля, че това бяха въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Само много кратък уточняващ въпрос във връзка и с нещата, които казахте, по отношение на контрола и проверките: извършвате ли проверка на изпълнението на булевард „Васил Левски“ във Варна заради срутването и пропадането, което стана там? Не знам, питам: не е ли градската среда? А кое е? Може и да не е, извинявам се тогава, но все пак да кажете. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви за въпроса. Това е проект, който е изпълняван изцяло със средства от държавния бюджет и това е общински проект, изцяло финансиран от общината. Така че в тази връзка няма как да Ви отговоря по отношение на проверките.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Значи, други ще питаме за този проект.
Предлагам кратичко за другите програми да ни информирате. Няма нужда от големи подробности, тъй като, предполагам, от информацията, която получихме в началото на годината, не се е променило кой знае какво, но все пак най-обща представа да ни дадете сега.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Съвсем накратко за трансграничните, транснационалните и междурегионални програми –12 на брой, в които участваме като страна членка в изпълнението през този програмен период. Всички те се изпълняват успешно с много добър напредък по отношение както на договорени средства, така и на разплатени средства.
България към настоящия момент през партньори, които участват в изпълнението на такива проекти, има общо 500 проекта, които са финансирани през различните 12 програми, като, разбира се, основният фокус е в трансграничните програми, които допринасят в изключително голяма степен, включително и за подкрепа на регионите за целите на подобряване на социално-икономическите показатели.
Какво предстои? Понастоящем по линия на трансграничните програми със Сърбия, Турция и Македония, ресурсите за изчерпани. Предстои сключването на договорите с Програмата за Македония и Турция по втората покана за кандидатстване, която беше обявена в рамките на миналата година. По отношение на Програмата със Сърбия вече е договорен ресурсът.
Към момента и по трите програми предстои анализ на наличния ресурс, съответно спестените средства, и където е необходимо, да бъдат пренасочени средствата, така че да можем към края на програмния период да покрием всички индикатори по тях. За момента не отчитаме ключови рискове, които да предопределят негативни сценарии в посока края на програмния период. Напротив, по-скоро очакванията ни са, че ще преизпълним всички наши индикатори, които са заложени в рамките.
Една е схемата, по която ще се даде възможност за допълнително финансиране в рамките на тази година. Тя е по Програмата България – Гърция. Това е индиректната подкрепа на малки и средни предприятия в обхвата на тази програма. Към настоящия момент има отворена покана за кандидатстване на малки и средни предприятия за директна подкрепа, свързана с подобряване на конкурентоспособността, доставка на оборудване и, разбира се, мерки, които подобряват енергийната ефективност в предприятията. Тази покана е със срок за кандидатстване до средата на месец юни – 14 юни е крайният срок, но това е, бих казала, един много важен акцент по отношение на малките и средните предприятия именно в трансграничните територии, защото се дава възможност за директно партньорство с предприятия от гръцка страна за постигане на по-голям икономически ефект за тези територии.
По отношение на всички програми започва и стартира подготовката за новия програмен период. Към настоящия момент се структурират и групите, в които ще бъдат обсъждани подходите и съответно приоритетите за бъдещите програми за трансгранично сътрудничество, но и на междурегионално ниво по отношение на транснационалните програми. Това, което бихме искали да обвържем по отношение на трансграничните програми, е повече стратегически ориентиран подход за въздействие, доколкото и към момента е отчетено, че моделът за финансиране на конкурентен принцип към настоящия момент е изчерпан по тези трансгранични програми и трябва да се търси вече малко по-ясен стратегически фокус на ориентиране на инвестициите в тях. Разбира се, трансграничните програми трябва да се разглеждат и в контекста на бъдещия модел за регионално развитие и регионална политика, който искаме да структурираме и провеждаме в новия програмен период. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Някакви въпроси колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Оказа се, че аз съм дежурния говорител, но госпожо Николова, аз самият съм написал няколко трансгранични проекта – успешни и реализирани от Търговската камара в Бургас, от Търговско-промишлената палата и трябва да Ви кажа, че специално с Република Турция може да гръмне някаква наистина бомба там. Още повече, че имаме вече и евродепутат, специалист по разгръщането на трансгранични скандали. Да бъдете внимателни, когато отчитате този програмен период с Република Турция, защото там действат съвсем различни – няма партньорски групи, а от другата страна има групи за организирано усвояване на средства.
Що се отнася до Гърция, там също имам преки впечатления от хора, които работят с Гърция и правят трансгранични проекти. Имаме едно изключително некоректно поведение от гръцка страна, сигурно Ви е познато това. Просто смятам, че трябва в следващия програмен период, разбира се, това пак е свързано с настояване от наша страна и пренебрежително отношение, бих казал, от страна на Европейската комисия, за отпускане на по-големи средства – особено с Република Македония, защото тя е страната, която вероятно ще влезе и най-бързо в Европейския съюз. Там има отпуснати много малко средства, пък имам преки впечатления от реализирани проекти, които водят до наистина реален икономически растеж в приграничните райони.
Вие не казахте нищо за тази програма, засягаща река Дунав. Предполагам, че там нещата вървят добре и се изпълняват. В общи линии молбата ми, отново я повтарям, когато се обсъждат отделните програми със страните, да има позитивен контрол по отношение на Турция, защото нищо не се изпълнява оттатък, нищо не допринася за създаването на една просперираща буферна зона. По отношение на Македония смятам, че тя е силно подценена в разпределението на средствата, които се отпускат и не на жител, а по други критерии трябва средствата да бъдат давани. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Нещо ще добавите ли, госпожо Заместник-министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Съвсем кратък коментар.
По отношение на програмите ние следваме изключително фокусирано спазването и на дипломатическия тон, включително, разбира се, и търсенето на духа на партньорство и консенсус, когато взимаме решения заедно с колегите от Турция. Така че за тази програма бих казала, че там срещаме трудности по-скоро с идентифицирането на добри проектни предложения, които да получат своето финансиране. Защото и към настоящия момент след втората покана, по която дадохме възможност за финансиране на немалък брой проекти в областта на туризма, в сферата на околната среда, всъщност видяхме, че имаме недостиг от проектни предложения, които наистина да фокусират върху развитието и да са качествени проекти, които да идентифицират и да подкрепят реализацията на мерки, които да намалят, съответно дисбаланси, или да постигнат по-добро икономическо развитие за трансграничните територии.
Именно в тази връзка, отчитайки тези негативни, бих казала, до известна степен тенденции, след преговори с Европейската комисия, разбира се, неформални на този етап, говорим и коментираме вече стратегическия подход на въздействие, а именно предопределянето в тези програми и предефинирането в тези програми на стратегически проекти, които са ключово важни на национално ниво за тези трансгранични територии, които могат да допринесат именно до цялостно въздействие върху територията. В допълнение на тях, разбира се, ще остане и принципа на конкурентния подбор, но той ще бъде с по-ограничен обхват и ще касае вече по-малки съпътстващи дейности и мерки, които вече да определят цялостния ефект върху програмите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Струва ми се, че с това изчерпахме и тази точка от дневния ред.
Благодарим и на господин Ненков, на господин Генов, които се отзоваха, уважиха нашата покана.
По тази точка приключваме.


Остана трета точка:
РАЗНИ.
В нея обаче на този етап аз нямам какво да Ви кажа. Вие, ако имате нещо да споделите.
Имах намерение да обсъдим малко предстоящото заседание на КОСАК в Букурещ, но тъй като и материалите още не са дошли, които сме поискали, ще остане за другата седмица – не е късно.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,53 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин


Стенограф:
Янка Иванова