1. Изслушване на ръководството на Министерство на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. (ОПРЧР) и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. (ОПХ ФЕПНЛ).

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 66

На 26 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на ръководството на Министерство на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. (ОПРЧР) и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. (ОПХ ФЕПНЛ).
2. Разни.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списък на гостите.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето заседание.
Първо, ще подложа на гласуване дневния ред:
1. Изслушване на ръководството на Министерство на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 –2020 г. и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014 – 2020 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ 2014 – 2020 Г. И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА ХРАНИ И/ИЛИ ОСНОВНО МАТЕРИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ОТ ФОНДА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПОДПОМАГАНЕ НА НАЙ НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
По тази точка на нашата покана се отзоваха: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.; госпожа Наталия Ефремова – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; и госпожа Милена Енчева – директор на дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ в Министерството на труда и социалната политика.
Предлагам, госпожо Заместник-министър, да Ви дадем възможност да представите някои акценти от работата по тази проблематика. Ние получихме, разбира се, актуализираната информация, за което Ви благодарим. Тя е полезна, но вероятно ще искате да споделите някои по-важни неща и след това ще преминем към въпроси и отговори.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, изключително ни е приятно, че можем пред Вас да представим напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, както и Програмата за подкрепа на най-нуждаещите се, която се управлява от Агенцията за социално подпомагане.
Преди да започна с една съвсем кратка обзорна презентация на напредъка и до къде сме стигнали в момента, сме оставили на Вашите столчета по една торбичка с фланелка и шапка. Моля, приемете това не като дар към Вас, а като символ Вие да станете част от нашето мисионерство „Мисията е възможна“. Една от темите, които стартирахме през миналата година и която в момента е особено наболяла, е темата за децата. Знаете, че най-успешната социална реформа в последните десет години, последователно подкрепяна от всички правителства и всички партии е закриването на домовете за деца в България. Благодарение на тази кампания се опитваме да променим обществените нагласи и приемането на децата от услугите. Надяваме се и Вашата комисия да бъде съпричастна на нашата мисия. Отворени сме, ако прецените, за общи събития с Вашите избиратели в конкретните избирателни райони.
Съвсем накратко с тази презентация сме направили обзор на информацията, която Ви изпратихме.
По отношение на финансовия напредък на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от общия бюджет, който е 2 млрд. 136 млн. лв. вече 98,1% са програмираните средства. Общият размер на договорените средства е малко над 1 млрд. 600 млн. лв. с близо 3000 договора. 152 различни процедури и схеми са стартирали, което представлява 90% от ресурса на програмата, който е бил отворен за кандидатстване и вече са приключили. Размерът на плащанията е също доста висок – 45% от програмата. Почти 40% от средствата вече са възстановени от страна на Европейската комисия
За нас по-важно е до какво е довело изпълнението на всички тези проекти и дейности, тоест физическият напредък или индикаторите, които ние проследяваме на професионален език. От началото на програмата до момента над 78 хил. човека са били включени в заетост, над 50 хил. безработни и неактивни лица са включени в обучения, и над 45 хиляди заети са подкрепили дейността си в предприятията си чрез обучение. Самата статистика на Агенцията по заетостта, освен официалната статистика по отношение на нивата на заетост и безработица, също дават позитивни тенденции на пазара на труда. До голяма степен мерките, които с Европейския социален фонд допълват мерките от националния бюджет, и последователната политика са довели до резултат. Разбира се, в последните две години за нас голямото предизвикателство на пазара на труда е липсата на добре подготвени кадри, както и темата с дълготрайно безработните. Затова основно концентрирахме усилията си в тях.
По отношение на другата изключително важна тема, която касае социалното включване, над 50 хил. лица с увреждания, възрастни хора са получили подкрепата през различните програми, които основно през общините ние подкрепяме. Над 5 хил. деца и младежи са минали през различните проекти, които, освен закриването на институциите в България, целят и създаването на съвременни модерни услуги, създаването на приемната грижа като такава услуга, мерките, които са свързани с превенция на изоставането. Над 33 хил. деца ползват почти ежедневно услугите за ранно детско развитие, които се изпълняват в 62 общини в страната, като през тази и следващата година с удължение на проектите и увеличаване на ресурса броят им ще стигне над 40 хил. деца.
Това са едни от най-успешните проекти, които Министерството изпълнява в последните няколко години, първоначално изградени с инвестиция по линия на заем от Световната банка, впоследствие подкрепяни от Европейския и социален фонд. Възможност, която за първи път по интегриран характер предоставя образователната услуга, тоест децата са включени в образованието, те ходят на детска градина. И за всички деца, за които е необходима допълнителна подкрепа – рехабилитация, специални потребности, както и работа с родителите, се случват всички тези дейности на едно и също място.
Това е една от темите, които, като пилотни проекти, за първи път залегна и в новия Закон за социалните услуги, който беше единодушно подкрепен от Народното събрание в началото на тази година, който за първи път дава ясно регламентиране на интегрираните услуги. Знаете, че темата за ранното детско развитие и обхващането на децата в образователната система, са приоритет на правителството.
Както споменах в началото, от гледна точка на комуникацията и последния етап от завършване на деинституционализацията за нас остана основната задача всички тези над 5 хил. деца, които са минали през различните мерки на Оперативната програма в изпълнение на плана за деинституционализация, да получават не само ежедневната подкрепа от социалните работници, от педагозите, от психолозите, от учителите в училище, от специалистите, които работят с тях, от местните власти и неправителствените организации, но да имат ценностната подкрепа от родителите на децата, с които ходят на училище, от съседите, където са семейните къщички. Това може да стане единствено чрез промяна на нагласите.
До момента сме провели 15 най-различни събития в седем града. Подкрепени са над 200 деца в различни масови прояви, където съвместно показваме, че децата, които поради една или друга причина са загубили семейството си или живеят извън него, или са деца с увреждани, които са в дневните услуги, не са по-различни от всички останали деца. Те също могат да пеят, да танцуват, да спортуват и заслужават да бъдат подкрепени, за да са пълноценни граждани на нашето общество.
През миналата седмица имаше заседание на Комитета за наблюдение, това беше дванадесетото редовно заседание. Съвсем накратко ще Ви запознаем и с актуалната информация от него, тъй като, както споменах в самото начало, 98% от ресурса на програмата вече е програмиран. Единствено една нова схема беше предложена на членовете на Комитета за наблюдение, единодушно подкрепена от всички. Това е подкрепата на Министерството за изпълнение и прилагане на новите разпоредби в Закона за социалните услуги. Знаете, че чрез него за първи път, наблягайки на качеството и на стандартите на социалните услуги, създаваме Агенция за лицензиране на доставчиците и за контрол върху качеството на социалните услуги. Предстои през това лято подготовка на Устройствения правилник на Агенцията, както и наредбите към Закона. Разбира се, новоструктурираната агенция основно ще бъде запълнена като капацитет със съществуващи служители, които в момента правят това в Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. Самата подготовка на част от методологиите, с които ще се работи, част от подкрепата на Агенцията от гледна точка на обезпечаване на множеството проверки, които трябва да бъдат направени при първоначалното лицензиране на всички организации, допълване на информационни системи, обучение на екипите, които ще работят, както и обучение на общините, които ще прилагат закона, е необходимо да бъдат подкрепени. За това сме отделили 8 млн. лв. в следващите до 2023 г., до края на програмния период, да бъде подкрепено Министерството, новата Агенция в партньорство със Сдружението на общините, както и с Агенцията за социално подпомагане.
Останалите операции, които бяха подкрепени, са в сферата на няколко дейности. Там има единствено и само увеличение на ресурса, удължаване до края на програмния период и увеличение на индикаторите, но ги споменаваме, защото това са политики, които са изключително важни за нас като Министерство и намират своята подкрепа. Разбира се, надяваме се плавно тези мерки да прелеят и в следващия програмен период.
На първо място, това е темата за младежката заетост, независимо от позитивните тенденции и спада на безработицата, включително и сред младежите, в момента безработицата и сред младежите е много по-ниска от средноевропейската.
Една от най-успешните схеми е схемата за стажуване на младежи, където след завършване на средното образование, или висше образование, като основно сме се концентрирали към тези със средно образование, те имат възможност да минат през стажове през фирми и предприятия. Над 18 хиляди са младежите, които за момента са минали през тази схема като стажуване, като големият успех е, че над 50% от тях остават да работят при същия работодател.
В подкрепа на хората с увреждания с допълнителни 50 млн. лв., които ще подкрепят над 8 хил. човека да продължат и в следващите близо три години да бъдат подкрепени за заетост в предприятията.
Една от другите изключително успешни инициативи в рамките на младежката гаранция, схемата „Готови за работа“, която цели да активира младежите, които са изпаднали от образователния процес, както и не търсят работа, с допълнителни 5 млн. лв., с множество трудови борси и събития те да бъдат активно регистрирани в бюрата по труда, за да може да минат през обучение, да им се предложи работа и съответно да намерят трайна интеграция на пазара на труда, както и увеличение с 5 млн. лв. на една от най-успешните и популярни схеми, която през миналата година активно се изпълняваше – схемата за родители в заетост, популярната програма, по която баби могат да се погрижат за внучетата си, така че да работят родителите. Средно около 4 хил. семейства годишно ползват тази програма и виждаме, че тя има добър ефект на пазара на труда и е изцяло в унисон с политиките на Министерството в изпълнение на стълба за социалните права. Един от принципите е съвместяването на личния с професионалния живот и изцяло подкрепата на тези средства отива за включване на заетост на родители, които не могат да започнат работа, или не могат да се върнат на работа, тъй като няма как децата им да влязат в ясла или в детска градина, както и подкрепа с 13 млн. лв. допълнително за следващата една година на 62 общини, които работят по темите за услуги за ранно детско развитие.
Какво предстои през тази година? За момента всички схеми, които сме планирали и са обявени, са в изпълнение. Една от най-търсените услуги, които общините започват вече да предоставят, е домашният патронаж. Една схема, която беше насочена към всички общини в България. 128 са общините, които ползват тези услуги, като целта е да обслужим около 13 хил. човека, защото знаете, че особено хората с увреждания, самотните възрастни хора в малките населени места имат нужда не само от личния асистент, от патронажа, който общината предоставя, но и от подкрепа от медицинско лице, което може в рамките до два часа на ден да ги посещава ежедневно и да допълним тази толкова важна общинска дейност, и да създадем предпоставки за истински интегрирани здравно-социални услуги.
Една тема, която касае отново заетост на хора с увреждания, овластяване на хората с увреждания и истинско социално включване, това е операция „Социално включване в общността“. В момента започва изпълнение на 28 договора, основно неправителствени организации, които ще създават нови и модерни услуги, насочени към подкрепа на най-уязвимата част от нашето общество.
И операцията „Умения“, която предизвика огромен интерес в бизнеса. Има над 300 проекта, които в момента се оценяват, на обща стойност 130 млн. лв. За момента бюджетът, който сме отделили, е 30 милиона, която е насочена към българските работодатели в подкрепа на професионалната квалификация, подготовка и обучение на персонала, който работи в предприятията, както и възможност да се привлечат безработни или неактивни лица. До края на годината остават останалите шест различни мерки в изпълнение на плана за деинституционализация на възрастни да бъдат отворени за кандидатстване към общините, както и последната мярка от плана за деинституционализация на деца.
Няколко думи и за напредъка по Оперативна програма „Храни“. Там също мога да се похваля, че до голяма степен ние ще усвоим тази програма преди да е свършил програмният период и започваме активни преговори с Комисията за следващия програмен период. Там 99% от общия финансов план на Оперативната програма вече е договорен. Възстановените средства от Европейската комисия са почти 60%. Ежедневно над 50 хил. човека получават топъл обяд в рамките на една от процедурите – една изключително важна и популярна програма, която допълва останалата част от социалните мерки на Министерството, както и 270 хил. пакета, които отиват към 500 хил. семейства ежегодно, подкрепят наистина най-бедната част от нашето население.
Благодаря много за вниманието. Отворена съм за въпроси. Надявам се, че стегнато и кратко успях да представя нашите резултати.
Може би преди да минем към въпроси ще ми позволите да Ви представя и химна на нашата кампания „Мисията е възможна“, с който ние се опитваме наистина да покажем, че няма различни деца в България и всички ние, като общество, трябва да подкрепим децата, които имат нужда.
(Изслушване на „Песен на приятелството“ - химн на кампанията „Мисията е възможна“.)
Това са деца от едно училище в Пловдив – Средно училище „Димитър Матевски“. Песента е измислена от тях за тях. Те си я изпълняват, така че е абсолютно реална. Историята е по истински случай. Училището „Димитър Матевски“ в комплекс „Тракия“ в Пловдив от няколко години, откакто са изградени новите къщички с европейски средства и там са настанени децата, е поело шефство над услугите и децата ходят, помагат с уроците, правят заедно събития. Затова решихме това да е химнът на нашата кампания.
Ще се радваме членовете на Вашата комисия да ни подкрепят.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Русинова.
Не знам дали това беше някаква тактика, но как да Ви критикува сега човек след това изпълнение? (Оживление.)
Мисля, че колегите няма да имат нищо против да подкрепим инициативата, Вие ще кажете как. Хрумва ми сега, като свърши заседанието, да си направим една снимка с тези тениски. Ще я качим на сайта, а след това Вие ще кажете…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Така предположих и веднага гледам да влязат в употреба.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: С това можем да преминем към коментари и въпроси по програмата от колегите.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми представители на Оперативна програма „Човешки ресурси“, винаги съм се отнасял с голямо уважение към Вашата работа, защото тя е много трудна и конфликтна в много отношения. Като гледам как от самото започване на програмата взехте палмата на водещи в изпълнението на Оперативните програми, това означава, че Министерството, целият екип, съответно териториалните поделения, работят много добре.
Тук искам да Ви обърна внимание, защото го направих и при разглеждане на годишните отчети по оперативните програми на срещите ни с всички управляващи органи, направих това изказване и в Отчетния доклад на Мая Манолова – омбудсмана, който стана специалист по всичко. То касае обратния процес на това хубаво нещо, което става в България, а то е именно тези детски домове от макаренковски тип и от други времена, които нямат нищо общо със съвременната цивилизация, да бъдат закривани лека-полека. И според възможностите, и благодарение на европейските средства, да бъдат установявани европейските норми. Но в същото време използвам случая сега да обърна внимание и на Вас за това, че, разбира се, грижата за децата е много важна, но грижата за майките е също така от изключително голямо значение. Майките, които поради тежките заболявания на децата си, не са в състояние да си упражняват професиите, някои от тях положили по 17 години обучение, а изведнъж Господ ги наказва с дете, което е в тежко състояние и те трябва да се грижат лично за него, защото нямат свекърви и те не могат да работят.
Помощта от Вашите средства естествено e важна, за да могат да бъдат рехабилитирани децата от началото, да могат да бъдат посещавани от специалисти и психолози, но въпросът ми е за майките. Те са хиляди в България, които са нещастни. Никой засега не ми е подсказал даже, че има програма, която да обхваща точно майките, които се занимават с отглеждане на тежките случаи. И те искат да работят.
Ще кажете веднага за дневните центрове. Всички знаем, че Враца е водеща, там има няколко центъра и сега кандидатстват за още, но има 266 общини в България и в тях около двадесет… Не са и 20, освен областните градове мисля, че се броят на двете ръце дневните центрове. В останалите няма никаква възможност за тези майки да се включат на пазара на труда.
Обръщам внимание на това, защото то е свързано точно с обратния процес, а именно установяване на домове, както примерно по примера на Майчин дом, защото той се нарича така. Майчините домове в България все още се наричат домове, където с големи връзки успяват да си вкарат децата българи, защото пък има от други етноси там.
Извинявайте за пространственото изказване, но въпросът е много важен. Въпросът касае хиляди майки нещастнички, които са затворнички, вкъщи стоят. И няма никаква програма. Няма нищо в оперативните програми, което да подсказва поне, че нещо може да се направи за тях, да могат да работят по цял ден, да могат да работят по цяла седмица.
Обръщам внимание точно на тази част.
И второто нещо, на което искам да обърна внимание, то е, че България е единствената страна на Балканския полуостров, да не говорим за Западна Европа, в която няма никакъв национален дом, стряха, навес за деца със Синдрома на Даун. Няма! Да обърнете внимание на това нещо, трябва да го има. Показахте едно дете, аз го видях, със Синдрома на Даун, нека да си играе хубаво, но трябва да има специализиран център за такива деца още от самото им раждане.
Благодаря за вниманието и още веднъж да ви пожелая опорен труд, защото Вашата работа наистина не е лека и не е лесна с това, с което сте се захванали.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Аз предлагам да съберем и други коментари и въпроси, ако има.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Заместник-министър, благодаря за предоставената информация.
По време на обиколките в района във връзка с изминалите избори, понеже имаше доста коментари във връзка с Програмата за личните асистенти, по-скоро искам да попитам дали се предвижда до края на програмния период, или може би в следващия, нови проекти като нови възможности за грижа? Става въпрос за проектите, свързани с личните асистенти. Доколкото разбирам процедурата за патронажните грижи за възрастни хора и лица с увреждания, социалната услуга няма да е целодневна, а по процедурата „Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания“ услугата ще се извършва в центрове, а не в домашни условия. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Други коментари?
Да попитам във връзка с това, което спомена госпожа Мехмедова, по операцията „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“. Доколкото разбирам от условията, услугите ще се изпълняват по два часа на ден – така ли е? И дали тези два часа са достатъчни? Дали не е по-добре, ако въобще това е възможно на този етап, да се осигури повече време за тази услуга, макар и в по-малък обхват за хората, за да не се окаже в един момент, че се разпростираме с амбицията да се покрият повече хора, а пък реално услугата става неефективна?
Вторият ми въпрос е във връзка с информацията, която сте предоставили по планираните дейности за деинституционализацията на възрастни хора и хора с увреждания. По тази деинституционализация предвиждате създаване на поредица от дневни центрове, центрове за грижи, за комплексна подкрепа и така нататък. Всъщност това не е ли пак един вид институционализация? Ако може да ни разясните това. Аз не съм специалист, но си представям деинституционализация като предоставяне на тези услуги по някакъв начин в домашни условия, а не събирането на хората в такива центрове. Може би аз не съм прав.
Пропуснах да попитам по тази услуга за патронажната грижа –може ли да обясните дали има някакви специфични условия, критерии, по които са избрани общините, които ще получат възможността да ползват средства по тази програма?
Това са моите въпроси.
По информацията, която сте ни предоставили по Програмата за развитие на човешките ресурси, приоритетна ос 1, по отношение на младежката заетост, заетостта за млади, обучение и заетост за млади хора виждам, че има сериозен напредък, поне от числата, които давате тук, за хората, които са започнали работа. Предполагам, че можем да Ви поздравим за това и да Ви насърчим да работите още по-активно в тази посока. Зная, че в предишни периоди сме имали коментари по тях.
И да попитам, понеже Вие самата споменахте за следващия програмен период, на какъв етап са разговорите с Европейската комисия, какво предстои в следващите два-три месеца? Ясно е, че първо трябва да бъде създадена новата Комисия, но предполагам, че на експертно равнище работата върви. На този етап очертават ли се някакви проблеми според Вас – нещо, което ние на парламентарно равнище бихме могли да коментираме, да помогнем.
Ако няма други въпроси, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
До голяма степен въпросите Ви може би се допълват един друг от различни гледни точки.
Ще започна темата за децата и децата с увреждания, младежите с увреждания и майките на деца с увреждания. Категорично не мога да кажа, че по някакъв начин сме изключили или не обхващаме. Целта е със закриването на старите институции тип Могилино, ние да създадем модерни и съвременни услуги. Всички тези центрове, които създаваме, са, първо, в жилищни квартали – близо до училище, близо до болница, близо до детска градина, така че децата да бъдат социализирани.
Основната част от финансовия и човешки ресурс, който отделяме, както и услуги, е насочен към превенцията, тоест, първо, да работим по отношение на превенция на изоставането. Това е работата с всички услуги, които касаят и майките в още ранна детска възраст да бъдат подкрепени. Тези 62 центъра, които споменах, с услуги за ранно детско развитие, са първите центрове, които в България предлагат, макар че не е регламентирана още като държавно делегирана дейност и не се плаща от държавата, услугите за равна интервенция, тоест работата с родителите, така че ако се роди дете с увреждане, то да не бъде изоставено, както и ранната интервенция и ранната рехабилитация, защото тя дава най-добър резултат. В първите няколко месеца, в зависимост от това какво е заболяването и увреждането, ако има солидна подкрепа на семейството, както и добра услуга и лекарска намеса, първо, се превентира изоставянето на дете с увреждане, второ, семейството може да стъпи на краката си, както има прогрес в развитието на децата.
За момента политиката на Министерството, както и политиката на европейско ниво е да не се специализират центровете според заболяването, защото това би създало квази институция, би имало едни центрове за много тежки увреждания, други за по-леки и всъщност ние не правим нищо, различно от това, което е било преди 50-60 години, просто местим хората. Тоест нашата логика и философия е да създаваме модерни комплексни услуги, които отговарят на нуждите на хората в населеното място, в което живеят. По този начин е построен и детският план за деинституционализацията. На същата логика е и планът за възрастни. Тоест ние създаваме карта от услуги в зависимост от това каква е нуждата в конкретния район, така се избират местата, в които се строят дневните центрове, центровете, в които 24 часа живеят децата или младежите, или възрастните. И съответно около тях се организира и подкрепата на родителите.
Тези 28 проекта, които споменахме, за социално включване до голяма степен са идеи основно на неправителствени организации, защото майките индивидуално не могат да кандидатстват по европейски средства, тъй като на нас ни трябва юридически субект, европейският регламент това казва, но те са такъв тип родителски организации. Има много примери. Единият от примерите, който мога да дам, е в Бургас, където самите майки на деца с увреждания са си направили неправителствена организация, тя изпълнява такива проекти и те водят, първо, до по-добра и качествена услуга в самите центрове, където се отглеждат децата, но и създават заетост на майките.
Разбира се, това, което правим в тази насока, никога няма да е достатъчно. Винаги нуждите ще бъдат по-големи. Всъщност за нас политическият ангажимент е и осигуряване на качество на тези услуги, което може да стане през новото законодателство, което приехме, новият Закон за социалните услуги. Там са всички предпоставки, първо, по отношение на планирането, да не остане място без нужда от каквато и да било услуга, тоест създаването на картата на услугите през 2021 г. цели това. Второ, да гарантираме пълно покритие там, където има по-тежки заболявания, специфични случаи и така нататък, няма как да очакваме една малка община да поддържа толкова специализирани услуги, няма да може и да намери такива специалисти. Затова сме дали възможност за съвместно предоставяне на услуги от няколко общини на общинско ниво. И това го тестваме като услуга през патронажната грижа. Както и на национално ниво, примерно, на едно място има наистина високоспециализиран център.
Другото нещо, което сме заложили в Закона и което касае такъв тип работа с децата с Даун, когато има специфично заболяване на един човек, който е в дадена услуга, в момента стандартите са направени така, че да се извика специалист, те са трима-четирима специалисти в София, естествено това е скъпо и става за сметка на стандарта на другите деца в услугите. В новия Закон сме заложили да има допълнителен по-висок стандарт. Примерно, ако от десет деца има едно с по-специфично заболяване, да има по-висок стандарт за него, за да може в рамките на тези допълнителни средства да се използват.
Като цяло ще обобщя въпросите с личния асистент, с патронажната грижа. Това са всички проекти и инициативи, свързани с изпълнение на Стратегията за дългосрочна грижа на държавата и изпълнение на първия план, който е 2018 – 2021 г. Първите етапи бяха схемите за независим живот, като схемите за независим живот, патронажната грижа – всички теса схеми, които целят превенция на институционализация. Тоест целият план, до голяма степен подобно на децата, цели, от една страна, затваряне на институциите, които са старият тип, лоши битови състояния, с лоша грижа институции, като средствата, с които разполагаме, са средства от „Региони в растеж“ – 54 милиона, и 194 милиона от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Целта ни е на първия етап да затворим 11 от домовете за хора с умствена изостаналост и тежки психически увреждания. На база на експертни оценки това са домове, които са най-лошо битово състояние, наистина много трагични като условия. Всички те са далеч в гората, извън населени места.
Логиката, която сме следвали, за да създадем новите услуги, е да се създадат, където е възможно, нови центрове за настаняване от семеен тип, дневни центрове, центрове за възрастни хора, които не могат сами да се обслужват, но те да са близо до психиатрия, близо до болница, близо до медицински персонал, който да може 24 часа да обгрижва хората.
Целта на патронажната грижа е да допълни програмите за лични асистенти, програмата за социалния патронаж, който общините предоставят – това е една изцяло местна дейност, с по-скоро интегрирана здравно-социална услуга, тоест да даде здравния компонент в интегрираните услуги. В основата си патронажната грижа са медицински лица, болногледачи и така нататък, които ще осигурят тази грижа до два часа на ден.
Защо е това ограничение до два часа на ден? Защото специалистите от здравеопазването казват, че ако е повече от два часа на ден това означава хоспитализация. Тоест целта е да създадем услуги в домашна среда, които, от една страна, ще са превенция на институционализиране и настаняване в дом, или пък настаняване в медицинско заведение. Стъпваме на опита на Червения кръст с четири пилотни общини. Дори техните прогнози първоначално сочат, че ще има и до голяма степен облекчаване бюджета на Здравната каса по този начин, защото част от нетипичните за здравеопазването хоспитализация и дейности ще бъдат приети в дома.
Защо не всички общини? Поканата беше отправена към всички общини, като давахме възможност по-малките общини, които имат отделен ресурс с по-малко хора и потребители, да се сдружават една с друга. Двадесет и няколко са общините, които не подадоха проекти. В момента сме изпратили писма към тях, за да разберем каква е причината да не подадат проекти. Разбира се, имаме готовност, ако е необходимо, да увеличаваме ресурса и да удължаваме проекта до края на програмния период.
По отношение на личните асистенти, в момента личните асистенти се подкрепят изцяло от държавния бюджет по линия на бюджета за социално подпомагане, както и знаете, че от 1 септември влиза в сила и Закона за личната помощ, внесен от народни представители и подкрепен от Мая Манолова. В момента работим с Министерството на финансите за трайно решаване на проблема с личните асистенти от гледна точка на това, че с влизането в сила на Закона за социалните услуги там за първи път е регламентирана асистентската подкрепа като социална услуга в отделна глава. Разработили сме стандарт и се надяваме от 1 януари това да стане като част от държавно делегираните дейности и да се изпълнява от общините. Разбира се, Министерството няма да допусне нито един случай, в който човек има нужда от такава подкрепа той да бъде изоставен, така че работим в тази насока.
И накрая няколко думи за следващия програмен период. Да, активно започнахме подготовката за следващия програмен период, независимо от това, че не са приети нито регламентите, нито финансовата рамка, както и очакванията са ни скоро това да не се случи, може би чак по време на немското председателство. Не само експертно, водихме вече и няколко разговори на малко по-високо ниво. Знаете, че миналата седмица мина националното решене на Министерския съвет с определяне на секторните ведомства и приемане на Методологията за разпределение на ресурса. Специално за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ увеличението на ресурса е с около 70% повече, а за Програмата за подкрепа на най-нуждаещите се – също около 70% увеличение на ресурса за следващия програмен период.
Амбицията ни е в следващите няколко седмици да създадем работните групи, да поканим представители от всички заинтересовани страни и да започнем да си пишем домашното, както и да започнем неофициално преговори с Европейската комисия.
Няколко са темите, които са ключови и важни за нас като подкрепа. Ще започна от темата за довършване на дейностите по отношение на Стратегията за дългосрочна грижа, тоест наистина поетапно затваряне на всички най-нуждаещи се домове, създаване на все повече услуги по отношение на възрастните хора, продължаване на темата за социалното включване, подкрепа и допълване на мерките по отношение на топлия обяд и с друга социална подкрепа.
Пазарът на труда – най-голямото предизвикателство, към което ще концентрираме най-голям ресурс, е темата за цифровите умения. Тя има няколко аспекта. Първо, цифровите умения като начин и подкрепа на хората да се реализират на пазара на труда, като се започне с по-елементарни обучения, които биха служили за всяка една професия, както и специализиране, но не трябва да подценяваме и темата за цифровите умения като предпоставка за социално изключване, тоест дори съвсем скоро, може би следващите две години, данъчна декларация няма да може да се подава на хартия, само по електронен път и ние трябва да подготвим и тази част от обществото ни, които не могат да се справят с такъв тип умения, да бъдат подготвени.
Това са насоките, в които ще преговаряме с Европейската комисия да получим финансиране.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Смятам, че идеята Ви за цифровите умения е много добра, тъй като наскоро гледах статистиката. България е страната, която е с много ниско равнище на цифрови умения – някъде около 30%. Аз се учудих на тази статистика. Значително, в пъти по-малко от някои други страни. Това наистина е голям проблем – ние се считаме за страна, която е много напред в компютърните технологии, използването на интернет, аутсорсинг и така нататък, но се оказа, че това е при елита, а всъщност масовият гражданин няма тези умения. Дано се получи. Смятам, че добре сте се ориентирали.
Ако няма други коментари и въпроси, да Ви благодарим за участието днес. Ще се видим отново наесен със следваща информация.

Колеги, по втора точка – РАЗНИ, аз нямам какво да Ви кажа, освен че другата седмица няма да имаме заседание.
Следващото заседание ще бъде на 10 юли 2019 г., когато ще бъде тук посланикът на Финландия, за да ни информира за приоритетите на Финландското председателство.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Нина Иванова