Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне на приоритетите на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. г-жа Пайви Блинникка, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в България.
2. Второ обсъждане на Проект за изменение и допълнение на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25.06.2019 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
5. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 67
На 10 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне на приоритетите на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз от Нейно Превъзходителство госпожа Пайви Блинникка, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в България.
2. Второ обсъждане на Проект за изменение и допълнение на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.
5. Разни
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списък на гостите.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми колеги народни представители, Ваше Превъзходителство, уважаеми гости имаме необходимия кворум имаме необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. За мен е огромно удоволствие, тъй като от днес съм избран за председател на Комисията и се радвам наистина, че именно, Ваше Превъзходителство, че с Вас като посланик на Финландия ще проведем първото си заседание и ще представите приоритетите на Финландското председателство на Съвета. Още веднъж добре дошли!
Колеги, да гласуваме дневния ред.
1.Представяне на приоритетите на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз от Нейно Превъзходителство госпожа Пайви Блинникка, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в България.
2. Второ обсъждане на Проект за изменение и допълнение на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.
5. Разни
Който е съгласен с така прочетения ред моля да гласува.
8 - за, няма против и въздържали се.
Приема се.
Ваше Превъзходителство по точка първа, имаме огромното желание, да чуем приоритетите на Финландското председателство, целите, които си поставяте и, разбира се, как ще постигнете. И още веднъж добре дошли в българския парламент.
Заповядайте – имате думата.
Н. Пр. ПАЙВИ БЛИННИККА: Благодаря Ви много, господин Председател. Аз съм горда, че ще мога да представя приоритетите на Финландското председателство. За пръв път съм в тази сграда, така че и за мен е много интересно. Донесох и едно кратко видео – около 2 минути, ако искате и Ви е интересно да го видим в началото. (Представяне на видео на мултимедия.) Сега може да започнем със слайдовете от презентацията.
Дами и господа, сега Финландия поема Председателството на Съвета на Европейския съюз в един сложен момент от историята на Съюза. Но пък имаме добри основи за нашето председателство. Наскоро на Съвета през месец юни беше приет новият стратегически дневен ред на Съюза. На първия слайд всъщност виждаме изброени четири от целите, залегнали в новия стратегически дневен ред. Както виждате това са: защита на гражданите и свободите; развитието на силна и жизнеспособна икономика; изграждането на неутрална от екологична гледна точка справедлива и социална Европа, а също така и насърчаването и застъпването за европейските интереси и ценности на глобалната сцена. Така че за нас не беше трудно да определим нашите приоритети, защото в Европейския съюз вече бяха определени тези основи, бяха договорени. Сега ние просто ще се опитаме да приложим на практика тези основни точки, които са част от нашите приоритети. Разбира се, имаме един дневен ред, който е доста натоварен, поне със задачи. Той е наследен от преди. Много добра работа е свършена от предишните председателства като се започне още от България, Австрия, Румъния, така че имаме вече добре свършена работа – ние ще продължим. И така някои от наследените точки в дневния ред са изброени на слайда. На първо място многогодишната финансова рамка. Румъния вече е свършила доста работа в това отношение. Ние – Финландското председателство ще продължим да работим и се надяваме да свършим още толкова много работа, и по възможност да приключим работата до края на тази година. Вече имаме и данни от преговорите и доста информация в това отношение. Ще продължим да работим за утвърждаването на върховенството на закона в Европа и за зачитането на върховенството. Това е част от финландските приоритети. Разбира се, ще продължим да работим и по Брекзит. Това не е част от задачите и отговорностите на Председателството, но темата може да има голямо въздействие върху работата на Съвета като цяло.
Друг въпрос е този, свързан с миграцията. България се постара да направи много в това отношение, но това е една огромна и необятна тема. Няма лесни решения. Въпросът е труден. Ние ще се опитаме да продължим работата в тази посока и нека да видим, какви ще са решенията. Те няма да са лесни. Сигурно е, че миграцията няма да спре и е необходимо да има общо решение в това отношение.
По отношение на наследените въпроси от дневния ред искаме да укрепим и икономически и паричен съюз, и ще работим по приключването на банковия съюз.
Другият въпрос е свързан с разширяването на Европейския съюз. На Съвета през месец октомври ще се вземе решение относно разширяването и започването на преговорите със страни от Западните Балкани. Това е един от приоритети и за Финландия. Ние сме свършили много в това отношение и имаме голям интерес да започнат преговори с Албания и по-специално със Северна Македония.
Това е мотото на нашето председателство. (Показва го на мултимедията.) Ние председателствахме през 2006 г. и някои от Вас може да си спомнят това. Тогава използвахме същите фигури и същите цветовете, така че в известен смисъл се опитваме да рециклираме.
На този слайд виждате изброени нашите четири приоритета: укрепването на общите ценности; върховенството на закона, това да направим Европейския съюз по-конкурентоспособен и в него да има повече специално приобщаване, наред с това да се укрепи позицията на Европейския съюз като глобален лидер в действията, предприемани във връзка с климата и измененията на климата и следващият приоритет е да се защити сигурността на гражданите – цялостно.
Бих искала да кажа няколко думи по всеки от приоритетите. Първият приоритет – укрепването на общите ценности и върховенството на закона е много важен. Ние считаме, че е от изключително значение да се защитава човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, правата на човека, както правата на малцинствата. И в основата на върховенството на закона е независимият съд. По време на нашето председателство ние искаме да продължим да работим затова, да се укрепва върховенството на закона и да се подобрят инструментите, свързани с върховенството на закона, с цел да се гарантира именно зачитането на върховенството на закона и да се предотвратят евентуални проблеми. Наред с това ще работим за утвърждаването на равенството и ще се борим с корупцията.
По отношение на следващия приоритет конкуретоспобността и социалното приобщаване в Европейския съюз ние ще работим затова да се разшири, да се задълбочи и добре функциониращия единен пазар. Като същевременно се вземат предвид по отношение на единния пазар и цифровите технологии и изкуствения интелект.
Много важна тема за нас е и социалните права в Европейския съюз, така че всички да могат да се ползват от ползите, свързани със социалните права. За да бъде по-конкурентоспособен Европейският съюз много важни са образованието и благосъстоянието на гражданите. Наред с това ще работим затова да се установи и търговия, основана на правилата, както и да се спазват принципите на мултитерализма и, разбира се, да се спазват регламентите и високите стандарти на Европейския съюз. Освен това ще работим и за укрепването на икономическия и паричен съюз.
Следващият приоритет е укрепването на позицията на Европейския съюз като световен лидер в действията, свързани с климата, може да се каже, че това е един наш хоризонтален приоритет, точно както Западните Балкани беше за Българското председателство. И тук основният замисъл е въз основа на споразумението от Париж, да се работи, да се намалят глобалните температури от 2 до 1,5 градуса.
През 2020 .г. се очаква Европейският съюз да представи пред Обединените нации своята дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите. В това отношение много важен е преходът към биологична и кръгова икономика. И Финландия си е поставила за цел през 2035 г. да е неутрална по отношение на въглеродните емисии. Това не е лесна задача.
Четвъртият ни приоритет е всеобхватна защита на сигурността на гражданите. Това е добър приоритет, защото в него могат да се включат много аспекти. Това включва наред с друго борба с трансграничната престъпност и тероризма. За Европейския съюз е много важно да действа единно, за да има повече ефективност в действията му. Така че много е важно бързото вземане на решения, затова ние сме склонни да обсъдим правилата за гласуването с квалифицирано мнозинство, така че да има повече теми, по които да се гласува с квалифицирано мнозинство.
По отношение на външната политика взаимоотношенията с Африка са много важни, за да има по-голямо сътрудничество с Африканския съюз. Много важен търговски партньор е Китай, но там има някои предизвикателства. Важен партньор също така е и Русия. В това отношение искам да кажа, че санкциите трябва да останат в сила докато не бъде намерено решение на проблема с Крим. И, разбира се, доста специално за Европейския съюз е и трансатлантическото взаимоотношение. Вече споменах и въпроса с разширяването. Ние сме го сложили като въпрос в този приоритет. И, разбира се, много важни са и взаимоотношенията с Турция.
Във връзка с Финландия за нас много важен е въпросът с арктическия регион, затова ние обръщаме внимание на този въпрос. Този район предлага много икономически логистични предимства, но в същото време той е много уязвим. Подчертавам също така и важността на сътрудничеството по отношение на сигурността и отбраната. Вече много е постигнато в това отношение. Ние бихме искали да надграждаме върху постигнатото, но също така и да прилагаме на практика договореното.
Много важни по отношение на сигурността са също хибридните и кибер заплахи и за нас е важно да се намери общо решение, така че да има повече устойчиви решения за европейските граждани.
На следващия слайд виждате някои от основните принципи на Финландското председателство. В краткото видео, което гледахме по-рано вече видяхте това, че сме предвидили да се организират по устойчив начин заседанията. Една част от заседанията – по-малката ще се провеждат във Финландия, по-голямата част – не, като ще тестваме да се организират видео заседания, но това няма да са заседания на високо равнище. Заседанията и срещите, които ще се организират в Хелзинки ще бъдат в залата Финландия, тоест те ще бъдат организирани на едно и също място. Ние ще следваме северната традиция, така че по най-активен и прозрачен начин ще съобщаваме за всички въпроси. Ще спазваме и принципа на добрата регуларция. Важно и регламентите, и законодателството на Европейския съюз да са разбираеми, аз не винаги ги разбирам.
Това е ротационно председателство, така че ние сме една брънка от цялата верига и ние сме част от една тройка, заедно с Румъния и Хърватия, така че имаме обща програма в рамките на съвместните заседания.
На този слайд виждате заседанията. Те са общо 130, които ще се проведат във Финландия, ще има общо 6 неформални заседания на министерско ниво. Съветът по конкурентоспособност се проведе миналата седмица, а този по околна среда ще се проведе тази седмица. За да не изплашим участниците ще проведем всички тези неформални министерски срещи до края на месец септември. Така че някои може да решат дори и с колело да отидат до залата Финландия.
Допълнително сме ангажирали 170 служители, а цялостните разходи за Председателството, според изчисленията ще възлизат на около 70 млн. евро. И на този слайд става дума за организирането на заседанията и срещите по устойчив начин. Вече споменах част от нещата като например броя на заседанията, това че предпочитаме да има и видео заседания. На самите заседания пък ще се постараем да се използват материали, които да могат да се рециклират, а не такива, които са за еднократна употреба. Освен това ще наблегнем на използването на цифровите технологии. Вместо обикновените подаръци, които се дават, във връзка със заседанията на Председателството парите, които са определени за подаръци ще бъдат инвестирани в проекти за околната среда.
На този слайд са изброени някои от инициативите, затова да се компенсират емисиите от пътуванията със самолет. Например ще се финансират проекти, с които се намаляват емисиите от парните газове и същевремно се работи за постигането на устойчиви цели за развитие. По-специално има четири проекта, които се осъществяват в четири държави. Виждате ги изброени Хондурас, Виетнам, Уганда и Лаос. Това са сертифицирани проекти. В тези проекти ще се инвестират приблизително половин милион евро.
Всъщност това е краят на моята презентация и тук на последния слайд виждате някои от възможностите за комуникация, както обикновено – Уебсайта на Председателството и другите възможности за връзка с нас в Туитър, Инстраграм, Ютюб и Фликър.
И тъй като в момента сме в парламента искам да спомена, че във Финландия се проведоха парламентарни избори през месец април и всъщност не беше никак лесно, защото трябваше бързо да се сформира правителството, но това се подпомогна от факта, че миналата зима всички партии седнаха заедно и обсъдиха приоритетите и се договориха какви точно да бъдат те, и ги одобриха като знаеха, че някои от партиите може и да не влезе в парламента след изборите, така че след тази договореност беше лесно да се одобрят и приемат и приоритетите на нашето председателство. И аз искам да кажа, че наистина уважавам нашите партии за това, което направиха в това отношение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство.
Благодаря Ви, за изключително подробното представяне на приоритетите на Финландското председателство.
Наистина доста амбициозна програма, с конкретни приоритети в различни сфери и доста, доста впечатляващо.
Позволете ми сега да дам думата на колегите, ако искат да зададат въпроси към Вас и молбата ни е да отговорите така подробно, както представихте и приоритетите на Председателството.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ваше Превъзходителство, аз също искам да благодаря за представянето на приоритетите и програмата на Финландското председателство.
Да Ви поздравя и да пожелая успех на Председателството. Наистина много амбициозна програма и задачи, които са свързани с важни решения за всички държави–членки на Европейския съюз и бъдещето на Европейския съюз.
Взимам думата, не само като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но и като председател на Комисията по околната среда и водите и няма как да не изразя удовлетвореността си от факта, че сте извели като основен приоритет темите, свързани с устойчивото развитие, опазването на околната среда и политиката по изменение на климата.
Наистина имате моите адмирации затова и изцяло подкрепям не само извеждането на този приоритет в Програмата, но и реалните стъпки, които на практика предприемате чрез реализирането на организацията на Председателството, за да допринесем всички заедно за опазване на околната среда.
Разбира се, темите касаещи многогодишната финансова рамка, брекзит, миграцията, свързаните с върховенство на закона въпроси са изключително важни и също толкова важно е и гарантирането на устойчивото бъдеще на Европа.
В този смисъл ангажиментите, които всички ние сме поели, произтичащи и от Парижкото споразумение за климата са изключително важни и аз искам да Ви уверя, че и България полага изключително много усилия и има добри резултати. А по отношение на постигането на целите и за 2020 г., и целеполагането за 2030 г., и постигнатото дотук ни дава увереност, че заедно вървим в една правилна посока.
Това, което е важно за нас е в работата и преговорите по усъвършенстването и развиването на това законодателство, разбира се, да се отчитат националните специфики. В този смисъл България знаем, че е държава, която до голяма степен зависи и разчита в енергийната сфера на въглищното производство и респективно производството на електроенергия от въглища, затова е необходимо да се заложи особен фокус и акцент върху подпомагането на прехода към ниско въглеродна икономика на държавите, които имат такива специфики. Разработването на адекватни инструменти за технологична модернизация и преминаването без щети и трусове и за икономиката, и за хората.
Мисля, че е изключително важно и това, което казахте –позицията на Европейския съюз, като лидер в тази сфера, и взаимодействието с останалите глобални играчи. Трябва да отчитаме факта, че Европейският съюз генерира от порядъка на 11% от емисиите и в този смисъл има важната роля и да активизира останалите глобални играчи, за да допринасят за намаляването на вредните въздействия от емисиите.
Уверена съм, че този процес ще върви напред. Това е нещо, което е важно за цялото общество, нещо което вълнува хората. Виждаме, че и младите хора са изключително ангажирани с този процес. Уверена съм в това, че ние разполагаме и с капацитета, и с волята да вървим напред и затова Ви желая успех в тази сфера.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Други, колеги?
Госпожа Павлова, която, разбира се, за нас е чест, че тя е част от тази комисия, защото тя отговаряше за Българското председателство и благодарение на нейните усилия, то бе едно успешно Председателство.
Госпожо Павлова, имате думата – заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство за детайлното представяне на приоритетите на Финландия за Председателството.
Още веднъж искам да Ви пожелая успех в амбициозната Ви програма, в нелекия дневен ред, който предстои пред Вас, а и в една такава ситуация, в която се формира и новата Европейска комисия. Не са лесни дебатите в момента в европейските институции, така че със сигурност и периодът, в който поемате председателството е един динамичен период и може би част от решенията няма да могат да бъдат взети толкова лесно. Така че, ние си даваме сметка, че за извън оперативната работа и приемствеността, на която Вие залагате, за което Ви благодарим в приоритетите, както тези конкретно, които Вие залагате, така и тези, които имате като приемственост от предишните председателства осъзнаваме, че по част от големите теми, може би няма да е толкова лесно взимането на решение, докато не се стабилизира ситуацията на най-високо ниво в европейските институции.
Аз няма да се спирам в детайли. Има две теми, по които България, знаете, с особено внимание работеше и следеше по време на Българското председателство извън тези, по които Вие казахте, че ги приемате в духа на приемственост като наследство, по което трябва да работите вярвам и разчитам, че това са и теми, по които може би даже три бих казала, по които ние ще разчитаме и ще участваме активно и в дебатите по тях, като допълнение към това, което каза и госпожа Василева.
Първият и основен въпрос, разбира се, това са Западните Балкани – интеграцията на Западните Балкани. Ние ще разчитаме изключително много наистина да отстоим през месец октомври дадената заявка и позитивна светлина, макар и отлагането, което се случи, особено за Република Северна Македония за започването на процеса за тях, това да се случи и по никакъв начин да няма отстъпление в този процес. Надяваме именно под Вашето председателство да бъде настоятелно в този приоритет, но и наистина по тази тема като част от срещите на всяко едно от нивата, които планирате да се работи активно по тази тема и за останалите държави. Те трябва да получат подкрепа и да продължим напред, защото ние разчитаме вече и на следващото Председателство, с което работим активно – Хърватска, която ще има като фолоуъп форум на високо ниво през месец май следващата година на среща за Западните Балкани, на среща на която трябва да покажем реални резултати за гражданите на Западните Балкани, не само като политически ангажимент, но и като реални действия. В противен случай наистина ще има не само разочаровани, но и демотивирани граждани, бизнес, което може да има много сериозни негативни импликации за региона.
Втората тема, това е темата за сигурността и миграцията. Положихме много усилия по време на Българското председателство, но трябва да бъде намерено единно и общо решение на този въпрос без да се разделят темите, напротив трябва да намерим единно и общо решение да отговорим на предизвикателствата, които стоят пред нас, особено от законодателна гледна точка, защото това е въпрос, на който трябва да бъде намерено решение.
Може да разчитате на нас, на нашите екипи, които създадоха капацитет в тази посока.
И накрая, не на последно място, това, което не видях обаче във Вашата презентация, но се надявам, че защото е дълга темата, не видях в приоритетите Ви нищо свързано с дигиталната трансформация и диджитал сингъл маркет приоритета като единния цифров пазар, довършването, функционирането на единния цифров пазар и това, което остава да бъде прието като законодателство.
Вярвам, че това е просто част от многото регламенти, които сте поели, а не че не е приоритет за Вас, защото Вие сте много, със сигурност отворени по тази тема, така че вярвам, че и по тази тема ще намерите достатъчно време, енергия и усилия в духа на приемственост да довършим и тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Павлова.
От колегите други желаещи?
Ваше Превъзходителство, желаете ли да вземете отношение по поставените въпроси?
Н. Пр. ПАЙВИ БЛИННИККА: Благодаря Ви за подкрепата и за хубавите думи, които казахте. Разбира се, единният цифров пазар е включен и в нашата програма – програмата, която ми е изпратена и на мен. И тук по-специално се казва, че за да се подобри единният цифров пазар за услугите трябва да се постави специален акцент върху цифровите услуги, така че да се премахнат бариерите за трансграничната търговия в тази област.
А по отношение на Западните Балкани искам да кажа, че нашият външен министър, особено много, настоява за тази тема. Преди няколко седмици той написа обстойна статия в един от основните финландски вестници. В нея излага своите идеи за региона. Освен това допреди няколко години той работи там, така че има и реален опит. В статията по-конкретно той обяснява, че Западните Балкани са в сърцето на Европа и изразява подкрепя за това да започнат преговори със Северна Македония и с Албания. Така че не се притеснявайте, че ние няма да се заинтересуваме от тази тема. Дори и да сме далеч географски от този регион ние настояваме за това да се започнат преговори с тези държави и това също е един от акцентите в нашата работа. Мога да Ви изпратя и статията, ако искате да я прочетете.
По отношение на целите, свързани с климата – благодаря за българската подкрепа в това отношение. Ясно е, че в Европейският съюз всеки има различни национални проблеми, различни национални решения, но именно затова сме заедно в Европейския съюз, за да може да се подкрепяме едни-други и да намираме различни начини, за да постигаме целите. Но е добре да знаем, че тази тема е важна за България и че ще можем да разчитаме на подкрепата на България в това отношение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство.
Разбира се, Вие можете да разчитате и на нас по време на парламентарното измерение. Ще окажем нужната подкрепа за толкова амбициозни приоритети, които наистина пожелаваме успех да изпълните по време на Финландското председателство. И, разбира се, винаги сте добре дошла тук сред нас, когато желаете да споделите Ваши впечатления или да изразите определени становища в българския парламент.
Още веднъж Ви благодаря за участието в Комисията по европейските въпроси.
Н. Пр. ПАЙВИ БЛИННИККА: Благодаря много. За мен беше удоволствие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодарим и ние.
Колеги, да преминем към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Раздадени са, огледани са. Забележки допълнителни няма.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали с е– няма.
Приема се.
По трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.Внесен е от Министерския съвет.
Предполагам, че нашите гости от Министерство на транспорта ще го представят.
Заповядайте, господин Занчев – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ.: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Проекта на Закона за изменение на Закона за железопътния транспорт предлагаме изменение в Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване за предприемане на мерки, необходими според Европейската комисия, за да се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата и за изпълнение на задълженията на Република България по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2004/49 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността.
Република България е създала разследващ орган. Той е част от предвидената в чл. 35, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – дирекция „Звено за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт“, която е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и извършва разследване на авиационни събития, разследване на произшествия в морските пространства и разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.
В чл. 21 от Директива 2004/49 е регламентирано, че всяка държава членка гарантира, че разследванията на злополуки и инциденти, посочени в чл. 19 от Директивата се провеждат от постоянен орган, който се състои най-малко от един следовател, квалифициран да изпълнява функцията на главен разследващ в случай на произшествие или инцидент.
Този орган е независим в своята организация, законова структура и вземане на решение от всякакви оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, от органите, налагащи такси, разследващия инфраструктурен капацитет и организациите, уведомявани за взетите мерки, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите възложени на разследващия орган.
През 2013 г. стартира процедура за установяване на нарушения на правото на Европейския съюз. В периода 2013 – 2018 г. се проведе кореспонденция с Европейската комисия и се приеха промени в българското законодателство. Въпреки усилията на българската страна, в края на 2018 г. Европейската комисия взе решение и предяви искова молба пред Съда на Европейския съюз,като е образувано дело С-3319 Европейската комисия срещу Република България, пред Съда на Европейския съюз.
В молбата Европейската комисия отбелязва, че на първо място, звеното за разследване на произшествията и инциденти не е независимо от управителя на инфраструктурата Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като министърътна транспорта, от една страна, упражнява контрол над Националната компания, а от друга, разследващото звено е част от Министерството на транспорта и не разполага с достатъчно организационна независимост инезависимост относно взимането на решения.
На второ място, Европейската комисия счита, че бюджетът на Специализираното звено се представя на министъра на транспорта и в българското законодателство няма гаранция, че нуждите на разследващия орган, в случай на тежко произшествие, за което са необходими допълнителни средства, надвишаващи предвидения бюджет, ще бъдат адекватно удовлетворени.
Като се има, предвид че в настоящия случай специализираното звено не е юридическо лице и е структурно интегрирано в Министерството – отговарящо за транспорта, чиито министър отговаря едновременно и на органа контролиращ даден управител на инфраструктурата, тази независимост по отношение на достъпа до финансовите ресурси, които трябва да бъдат предоставени за изпълнение на задачите ѝ, не е гарантирана чрез предоставянето на отделен бюджет.
Въз основа на изложеното, предлагам да се извършат промени в Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса за търговското корабоплаване като отпаднат текстовете, че звеното за разследване е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В посочените закони ще се запазят само функциите по разследване на произшествия и инциденти във въздушния, водния и железопътен транспорт.
Ще бъдат приети и съответните актове на Министерския съвет, които предвиждат, първо, създаването на Национален борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътен транспорт като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и второ, приемането на устройствен правилник на Борда. Административното, техническо и финансовото обслужване на Борда ще се осъществява от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За реализиране на предложените промени е налице необходимата ресурсна и кадрова обезпеченост, която ще остане в рамките на съществуващата към момента численост на дирекцията, звено за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътен транспорт в Министерството на транспорта и не са необходими допълнителни разходи, трансфери и други плащания.
Предложеният Проект на закон не оказва въздействие върху държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колегите, имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е следният: аз видях в мотивите към Законопроекта, че се внася, поради това да избегнем сериозна глоба и наказателна процедура – ние сме вече в наказателна процедура, какво е довело до това забавяне на внасяне на Законопроекта? И, като един частен случай, това, според Вас, би ли се отразило на това дело, което се води за железопътната катастрофата в Хитрино, която се случи накрая на 2016 г., със загинали хора и, ако работеше тази инспекция тогава, това би ли могло да се предотврати или такъв инцидент?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Министерството на транспорта води доста интензивен диалог с Европейската комисия по отношение на звеното. Както казах, то е достатъчно независимо, то съществува и в момента.
Нашите доводи и аргументи – част от тях не бяха приети от Европейската комисия, и затова наложи да създадем това независимо звено, което да е към Министерския съвет и да бъде второстепенен разпоредител, и да има собствен бюджет, тъй като министърът на транспорта е принципал, както на звеното, така и на инфраструктурата.
Що се отнася до независимостта на звеното и свободата да разследва случаите по инциденти в инфраструктурата, в железопътния, водния и въздушен транспорт, той има пълна свобода. Така че няма основания да се съмняваме в неговата независимост и в действията, които са предприели по разследване на случая в Хитрино.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Ще попитам, господин Занчев, Вие гарантирате ли, че най-накрая след поредните законодателни промени, които предлагате тук вече ще отговорим на изискванията на Директивата. Разбира се, Вие не можете на 100%, но в крайна сметка, ние приемайки тези действия след като ни казахте, че звеното ще бъде като второстепенен ръководител към Министерския съвет, в крайна сметка, какво друго може да се направи? Ако и тук вече не задоволим изискванията на Директивата не виждам, какво друго да се направи? Наистина е въпросът, тъй като датира от 2013 г., досега не знам, колко пъти сме променяли Закона, но явно това не удовлетворява Европейската комисия. Считате ли, че това са наистина вече последните мерки, които можем да предложим? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че това би задоволило Европейската комисия, тъй като въпросът наистина от 2013 г. седи, но е проведена доста голяма кореспонденция с Европейската комисия.
Идеята тук беше да не се създава нова агенция с доста голяма администрация и бюджетът на тази агенция би бил многократно по голям, отколкото това решение, което предлагаме в момента. Числеността на звеното ще бъде същата. Бюджетът ще бъде в рамките на този, който е в момента. Още едно условие ще бъде изпълнено, тъй като принципалът няма да бъде един и на инфраструктурата, и на звеното.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Тъй като няма други въпроси, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
За – 6, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря Ви.
Желая Ви успех! Дано, наистина да убедите Европейската комисия, че това е най-правилното решение. Благодаря.
Преминаваме към четвърта точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ 2014 –2020 г.
Заповядайте, имате думата, господин Занчев по четвърта точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще очертая най-важните аспекти по отношение на статуса на изпълнение и постигнатия напредък по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 –2020 г.
Програмата навлезе в своя решителен етап на изпълнение като екипът на Министерството на транспорта полага постоянни усилия за гарантиране на нейното максимално, ефективно реализиране в тясно сътрудничество с партньорите от Европейската комисия.
По отношение на финансовата дисциплина общата цел по Програмата за 2019 г. е постигната. В тази връзка към края на годината не се очаква загуба на средства при прилагане на правилото за автоматично освобождаване N+3. Основните финансови показатели представляващи статуса на изпълнение на Оперативната програма към 30 юни 2019 г. са следните: договорена е 83,5% от финансовия ресурс, което в абсолютно изражение представлява над 3,80 млрд. лв.
Изплатени са близо милиард 249 млн. лв., което се равнява на 33,8% от бюджета на Програмата. Верифицирани са почти милиард лева или 27,3 от бюджета. Сертифицирани са над 972 млн. лв. – 26,3% от бюджета. Що се отнася до напредъка по отделните приоритетни оси, комуникирали сме по-детайлна информация преди заседанието. Затова, ако позволите ще маркирам само основните моменти. Приоритетна Ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура“ по основата „Трансевропейска транспортна мрежа“. До настоящия момент са успешно завършени ремонтът и модернизацията на трите тягови подстанции Бургас – Карнобат – Ямбол за приблизително над 17 млн. лв., и изграждането на четири броя пътни надлези и жп участъка Септември и Пловдив за приблизително, около 20 млн. лв.
В оста са включени два големи проекта, а именно рехабилитация на жп линията Пловдив – Бургас – фаза две и модернизация на жп линия София – Пловдив, жп участък Елин Пелин – Костенец.
И двата проекта са с одобрени апликационни форми от Европейската комисия. Предоставена е безвъзмездна финансова помощ за реализацията им, възлизаща общо на приблизително милиард и 220 млн. лв.
Проектът за Пловдив – Бургас се изпълнява като физическия напредък е от порядъка на около 10%.
Пред завършване е строителството на железопътния участък Скутаре – Оризово, около 26 км на стойност, приблизително около 70 млн. лв. като през 2018 г. е завършена рехабилитацията и е пуснато движението в жп участъка Скутаре – Белозем.
Рехабилитирана е и отсечката Стралджа – Церковски, около 2 км, стойност на СМР-тата над 4 млн. лв., като е издадено съответното разрешение за ползване.
Основен компонент представлява проектирането и изграждането на системите за сигнализация и телекомуникация, при които на 28 януари 2019 г. е обявен победителят в проведената тръжна процедура. Предложената цена е около 185 млн. лв., без ДДС. Срокът за изпълнение е 48 месеца. Но решението се обжалва. Вече има решение на КЗК в полза на възложителя, което понастоящем се обжалва във ВАС.
Завършена е и оценката на постъпилите оферти и е избран изпълнител за участъка Оризово – Михайлово, вторият голям договор в обхвата на Проекта. Предложена е цена приблизително около 218 млн. лв. и срок за изпълнение четири години, което понастоящем се обжалва пред КЗК.
При проекта на Елин Пелин – Костенец, процедурите по ОВОС са приключили през 2017 г. и е открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на основното строителство по три обособени позиции: Елин Пелин – Веринско, Веринско – Немирово и Немирово – Костенец. С приблизителна дължина около 51 км и индикативна стойност над 1 млрд. лв., без ДДС, което до настоящия момент е спряно неколкократно поради подадени жалби до Комисията за защита на конкуренцията и ВАС.
На 4 февруари тази година е обявено класирането в процедурата за избор на изпълнител на строителството, но изборът на изпълнители и по трите обособени позиции е в процес на обжалване. Акумулирано е сериозно забавяне тук.
На 12 април тази година е подписан договор за контрол, управление и оценка на съответствие, строителен надзор за приблизително 21 млн. лв., без ДДС, и срок за изпълнение до 78 месеца.
Предвид описаните обстоятелства завършването на Проекта за Елин Пелин – Костенец надхвърля периода на допустимост на разходите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ и се предвижда препрограмиране на Приоритетна ос 1, при съобразяване с реалните възможности за изпълнение.
Проведени са…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Занчев, прощавайте, че Ви прекъсвам, ние сме запознати с информацията, която сте ни предоставили. Може би колегите, ако имат въпроси, да преминем към въпроси, иначе доста подробна е информацията, за което Ви благодаря.
Колеги, ако имате въпроси?
Госпожа Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, моят въпрос е във връзка с автомагистрала „Струма“, понеже в медиите излезе една информация, че Проектът ще бъде фазиран, тоест отложен за следващия програмен период. Дали това е вярно и, ако е така, да го потвърдите? И ако Европейската комисия приеме фазирането на проекта, съответно ще има едни средства, които ще останат. Дали има някакви разчети във връзка с това, за какво ще бъдат използвани тези средства, за да не бъдат изгубени те? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Павлова?
Или нека да се натрупат въпроси, може би или предпочитате.
Да, госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Като допълнение към този въпрос аналогично стои въпроса и с Приоритетната ос жп проектите. Както казахте, всичките Ви проекти са в процедура по обжалване. За всичките проекти предстои препрограмиране, тъй като явно няма да могат усвоени в рамките на програмния период.
Имате ли разчети, индикативна стойност? Прави ли ли сте сметка кои от проектите ще могат да бъдат изпълнение в този програмен период? За кои ще се наложи фазиране? Всъщност, каква сума ще може да бъде усвоена, каква част ще бъде фазирана? Колко са средствата, които ще останат и от тези, които остават, имате ли с какво да ги заместите, имате ли проекти в готовност, които са с добра проектна готовност, за които да проведете съответно тръжна процедура или с такива, чакащи, с проведена тръжна процедура, с които да ги заместите, така че да не изгубим парите и в рамките на програмния период всъщност да можем да усвоим ресурса, който ще се освободи заради това, че не можем да си изпълним тези, които са в обжалване или тези, които излизат извън срока на програмния период в жп сектора на аналогично изпълнение?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ.: Правени са такива разчети, но нека колежката от Оперативната програма да отговори по-подробно.
ИЛИАНА ПАВЛОВА: Два проекта няма да бъдат завършени в цялостост 2023 г. – срока за допустимост на разходите. Това са лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ и проектът за Елин Пелин – Костенец. И двата проекта са на много голяма стойност. Водят се разговори още от преди години с Европейската комисия, че трябва да бъдат фазирани. Има вече готовност от Европейската комисия, че са приели, че няма да се търси функционалност на подобектите, ще бъде финансово.
Тъй като за тези проекти в момента наддоговаряне щеше да има за сегашната оперативна програма, частта, която остава за след 2023 г. намеренията да са в „Транспортна свързаност“ – следващата оперативна програма, която в момента се готви да бъде приета също. Там да бъде прехвърлен.
Това, което последно, е неофициално, на работно ниво съм чувала е, че ни препоръчва и Европейската комисия, затова на румънците в жп сектора са имали над 200% наддоговаряне. В момента препоръката е да проведем тръжни процедури и да търсим.
И за „Струма“ същото. И там има наддоговаряне с недостиг.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, два конкретни въпроса във връзка с подготовката на новата програма. През новия програмен период предвиждате ли залагане на някакви възможности за финансиране на закупуването на подвижен състав за железопътния транспорт, обновяване на подвижния състав?
И вторият въпрос, пак във връзка с железопътната тема. Един конкретен проект, който от доста време се обсъжда и, който надявам се, има подкрепата на Министерството на транспорта, а той е за железопътна свързаност между Бургас център и летище Бургас? В голяма част от трасето има изградена жп линия, която би могла да бъде пригодена и да се обезпечи този щадящ природата транспорт до летището, което е изключително натоварено, особено през летния сезон.
Има някакви разговори и готовност, включително от страна на общината да съдейства за реализирането на този проект. За жалост, до този момент няма финансов ресурс. Ако се оформи икономия по настоящата оперативна програма или евентуално при залагането на бъдещата оперативна програма, дали има мисли в тази посока от страна на Министерството? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Моля, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на финансирането на подвижния състав, както знаете, имаше стартирана процедура. Тя беше за четиридесет и два влака. Има Решение на Министерския съвет за Инвестиционна програма в БДЖ „Пътнически превози“, защото държавата ще развива пътническите превози, товарните превози са на търговски принцип. Там има и конкуренция в този сектор и нямам право да…
Пътнически – процедурата стартира, тя беше за около 460 милиона за подвижния състав, плюс до 640 плюс 15 години поддръжка на този състав. След жалба на „Сименс“ КЗК излезе с решение за прекратяване на процедурата по отношение на финансирането, тъй като договорът на БДЖ „Пътнически превози“ е до 2024 г., а цялото финансиране е около 10 години, така че предстои нова процедура за подвижен състав. Финансирането по него ще бъде по същия вариант плюс както е предвидено – има капиталов трансфер от страна на държавата, който е 35 милиона на година и първоначално плащане 100 милиона.
Досега нямаше възможност да ползваме оперативната програма за нов подвижен състав. Колегите от БДЖ проверяват възможностите за такова финансиране занапред. Това е по отношение на подвижния състав. Мисля, че до края на годината ще стартира нова процедура за закупуване на подвижен състав за БДЖ „Пътнически превози“.
Що се отнася за Бургас – финансиране и изграждане на тази жп линия и функционирането ѝ в рамките на транспорта в града и района аз си признавам, че не съм запознат, трябва да се запозная и допълнително да Ви информирам за него. Просто искам да видя на практика какво са планирали Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и ако има проект, който има финансиране по него ще Ви запозная. Ако, не – ще проучим възможностите. (Реплики.)
Просто трябва да го проверим – има ли реални възможности за това.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте.
След това господин Петров.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, тъй като по-голяма част от така по-сериозните въпроси бяха зададени и отговорихте. Моят въпрос е по-скоро технически. Аз сравнявам справката, която сте ми дали за финансовото изпълнение на програмата към 30 юни и справката, която е дошла от ИСУН, която я разпечатах от ИСУН.
Ще може ли да ми обясните откъде са тези разлики – примерно по приоритетна ос 1 и приоритетна ос 5? Защото в ИСУН е даден изключително висок процент договорени средства по приоритетна ос 1, а във Вашата справка е коренно различно – мога да Ви ги предоставя да видите. На какво се дължат тези разлики по двете справки? По принцип от ИСУН трябва да е актуална към днешна дата, а Вие ни давате нещо различно – или има техническа грешка или нещо друго се е случило.
Примерно казвам по системата ИСУН приоритетна ос 1 дава справка, че сте сключили договори за 1 млрд. 281 млн. 461 хил. 165 лв., а по Вашата справка са за 154 млн. 941 хил. лв. (Реплики.) Графа договорени средства в системата ИСУН – аз го разпечатах преди заседанието. (Реплики.)
ИЛИАНА ПАВЛОВА: Договорите с изпълнители са договорите на бенефициентите. Парите ние вече сме ги предоставили да речем на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ по ос 1, но те трябва да си проведат търговете и реалните плащания се извършват вече по това и там е 154 милиона. Мисля, че „Финансово управление“ са подготвили верни справки, всъщност търговете още големият търг, който е за 600 милиона. Тези няколко големи търга има, които в момента са напреднали, предполагам, че това е. Иначе няма друго обяснение, но в ИСУН – това, което е кръстено договори там има и едни приложения, не знам какъв е достъпът Ви и от какъв профил го гледате, но там е всъщност административният договор между управляващия орган, който е Министерството на транспорта и бенефициентите ни, които са по ос 1 – Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Занчев, аз искам да повторя моята позиция от обсъжданията, които правихме във връзка с Годишния доклад, защото това, което става в Министерството на транспорта просто за мен е дълбоко вредно за интересите на България. То не е полезно и за интересите на Европейския съюз като цяло. Става дума за отсечката Елин Пелин – Костенец, която беше заложена през миналия програмен период и седем години заминаха – ей така! Сега заминават седем и Вие назначавате, тоест не назначавате, а имате вече договор подготвен за надзор върху този обект, който ще завърши през 2025 г. – накрая на 2026 г. Просто смятам, че това нещо на нищо не прилича. Просто едно мое дълбоко разочарование е, че с ей такива подходи искаме да изградим поредния участък от софийското метро. Вярно е, че метрото е важно за България, важно е, че метрото обслужва столицата и такава една врътка би била подкрепена от повечето депутати – повече от половината депутати са от София. Смятам и повтарям отново, че този подход вреди на България, той не дава бърза връзка до морето, не дава бърза връзка до най-големия град в Европа, който е тук на 500 км от София и прекъсва бързата връзка между този град и Европейския съюз, което общо взето зле. И ние се проявяваме така като едни типични балкански хитреци, което не ни прави чест. Смятам, че можеше повече да се поработи и метрото да си бъде осигурено с пари, а не да се търсят такива възможности, обжалвания. Вече видяхме един цял седемгодишен период – обжалвания и сега гледаме втори седемгодишен, което са начини да се прехвърлят тези средства в софийското метро. Мисля, че не е редно това и не бива да става и е дълбоко порочно и сигурно осъдително от страна на Европейската комисия, защото те сигурно разбират същото нещо, което и аз съм разбрал и го казвам за втори път сега.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров, че сте толкова искрен.
Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Аз искам да Ви уверя, че Министерството на транспорта няма нищо общо с тези обжалвания. Не сме подстрекавали нито един от обжалващите да го правят, даже напротив, то ни създава огромен проблем. Ние досега щяхме да стартираме изграждането и вече щяхме да имаме подписани договори, но приемам критиката. Друго не мога да кажа.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря яВи.
И да завършим с един последен въпрос от моя страна.
На страница 7 от информацията, която сте ни предоставили виждам, че предстои подготовка на изменение на Оперативната програма. Ние вече сме в края на периода, в какъв смисъл изменение в каква насока имате предвид? Изменение имате предвид съвместно с партньорството на Европейската комисия, но какво точно имате предвид? Какви точно изменения ще има? (Реплики.)
ИЛИАНА ПАВЛОВА: Тази година ще бъдат прехвърлени около 50 млн. евро, за да се запази финансирането в рамките на Транспортната програма. Резервът по някои оси ще бъде прехвърлен към други оси. От ос 1 към ос 2 – това са сравнително малки суми, а на техническо ниво е договорено с Европейската комисия, след като преминат търговете за тези големи проекти – единият, от които е Елин Пелин – Костенец и тръжните процедури за лот 3.2 на „Струма“. Като са ясни цените и стойностите вече ще има точна оценка въз основа на работните програми на реално избраните изпълнители, какво ще се усвои до 2023 г., това ще остане в обхвата на тази сегашна оперативна програма и съфинансирането ще отиде към другата програма, която също се готви. Просто разделяне на сумите, които реално ще бъдат усвоени.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
И моят последен въпрос е, това за което говори и господин Петров за този проект Елин Пелин Костенец? Каква е добавената стойност на този проект? Първо, той е изключително труден и тежък проект, познавайки релефа, но каква е идеята и добавената стойност за развиването на Костенец като някакъв град за балнеосанаториум, във връзка с мрежа Елин Пелин – Костенец за какво ни е? Казвам го, защото без съмнение, вече през месеците септември – октомври за новата оперативна програма серщи, примерно когато си говорехме по цялото крайбрежие ако има железопътна линия, която да спира във всеки един курорт, във всеки един град и туристите да го ползват с оглед и реклама на българското Черноморие, виждам много по-голяма добавена стойност, отколкото този проект, който вече десет години не можем да го направим – дори не е започнат може би, не знам. Понеже само него дълбаем, само там прехвърляме пари, наистина каква е идеята на този проект, защо е толкова важен за страната Елин Пелин – Костенец?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Извинявайте, ще кажа само няколко думи.
Това е трансевропейски коридор. Ние свързваме сръбската граница с Черно море и тук, този участък е важен, за да може първо, да изправим тези криви и да достигнем скорост 160 км в час. Тъй като е много сложен – ще има около 20 км тунели и над 3 км виадукти – първо, като изпълнение е сложно и второ, така или иначе конкуренцията между фирмите, които искат да го изпълнят е сериозна. Имаме доста обжалвания – над 19 пъти се обжалва самото стартиране на процедурата.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Стана ясно. Благодаря Ви за обяснението.
Благодаря Ви, господин Занчев. Благодаря, госпожо Павлова.
Успех Ви желаем!
Колеги, към точка трета:
РАЗНИ.
Позволете ми информация, която предполагам, че вече знаете, но все пак съм длъжен да я съобщя, че следващата седмица – 19 юли 2019 г., петък, 10,30 ч. в зала „Изток“ през работно време е, но е вече договорено на площад „Народно събрание“ ще се проведе редовно заседание на Комисията. Дневният ред ще бъде Кохезионната политика на Европейски съюз през новия програмен период. Дискусия с участието на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев. Точка втора – приоритети на България в рамките на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз. Дискусия с участието на постоянния представител на Република България към Европейския съюз – господин Димитър Цанчев. Те са потвърдили своето участие, така че следващото заседание ще бъде на 19 юли 2019 г. 10,30 ч. в зала „Изток“, в другата сграда. Ще бъдете подробно запознати. Присъствието е задължително.
Благодаря Ви, приятна вечер и до утре!
(Закрито в 17,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Мария Николова