1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.

4. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.

5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 68


На 17 юли 2019 г., сряда, от 16,00 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.
5. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Здравейте, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предложеният дневен ред е от пет точки – имате го пред Вас.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Точка 1:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВСЕОБХВАТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО НА 30 ОКТОМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 902-02-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
От страна на Министерството на икономиката – заместник-министър Лилия Иванова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Споразумението е договорено в периода 2009 – 2014 г. и официално краят на преговорите е обявен по време на Срещата на високо равнище между Европейския съюз и Канада. Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласие за подписването му със свое решение през 2016 г. През 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението и след като канадският парламент го ратифицира, от своя страна, през лятото на 2017 г., практически се премина към временно прилагане на Споразумението от септември 2017 г.
Към момента Споразумението е ратифицирано от голям брой държави – Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватска, Швеция, Финландия, Чехия, Обединеното кралство, а днес се гласува във френския парламент – дори тази вечер очакваме гласуването.
Съдържанието на Споразумението включва разпоредби, които уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада, и обхваща търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществените поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други.
Съдържа гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите.
Предвижда се почти пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като 98% от тарифните номера са либерализирани по време на временната ратификация, временното действие на Споразумението.
Канада ще премахне 91% от митата за селскостопански продукти, а по отношение на търговията с услуги и инвестициите това, по оценка на Европейската комисия, е едно от най-амбициозните споразумения.
Като постижение мога да отбележа пълното отваряне на канадския пазар за наши стоки и услуги, тоест на ниво провинции, на ниво общини. Ще имаме пълен достъп до канадския пазар на обществени поръчки.
Канада, във връзка със Споразумението, промени много законодателството си по отношение на географските означения и практически в момента е много приближено към европейските регулации в тази посока.
Споразумението съдържа съществени ангажименти и разпоредби по отношение на ефекта на търговията върху устойчивото развитие, в частност трудовите стандарти и опазването на околната среда. Очакваните ползи на ниво Европейски съюз мога да очертая в следните посоки: очаква се да се насърчат и подобрят търговско-икономическите връзки на ниво Европейски съюз – Канада, както и да се задълбочи сътрудничеството между България и Канада. Споменах вече премахването на 99% от тарифните номера за период от седем години след влизане на Споразумението. Очаква се ръст на стокообмена с 23% за Европейския съюз, или с 26 млрд. евро. Според предварителни оценки се предвижда годишно увеличение на реалните доходи с приблизително 11,6 млрд. евро за Европейския съюз. Износът се очаква да скочи около 24,3%.
50% от ползите за Европейския съюз се очаква да дойдат от либерализирането на търговията с услуги, 25% от премахването на тарифните ограничения и 25% от премахването на нетарифните пречки пред търговията.
Бих споменала също така, че по отношение на сектора на услугите новите възможности за икономическите оператори ще дойдат от подобрения достъп до пазара на обществени поръчки в Канада. Компаниите ще спечелят и от новите разпоредби по отношение на инвестиционната защита.
На ниво двустранни отношения ще спомена само, че от временното действие на Споразумението България е увеличила стокообмена си с 19,6%.
Няма да имаме негативен ефект по отношение на селскостопанските продукти и вноса, което е едно от опасенията, тъй като вносът от Канада на основните продукти, например месо, е изключително нисък като проценти.
В заключение бих искала да изтъкна, че Споразумението е продължение на стратегическите отношения между Европейския съюз и Канада, като ще припомня, че се основават на Споразумението за стратегическо партньорство, което Народното събрание ратифицира през 2018 г.
Имайки предвид изложеното дотук, предлагам на уважаемата комисия да подкрепи Законопроекта.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Колеги, имате думата за въпроси. Не виждам.
Искам да Ви задам един въпрос. Съединените американски щати се отказаха от ТПТИ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции). Тогава в Европейския съюз много залагахме на това споразумение. Самите те едностранно взеха това решение. Сега на дневен ред е СЕТА.
В смисъл: доколко има вече готовност за конкретните ползи на страната от СЕТА в следващите 10 години примерно? Има ли прогнози, които да са правени в Министерството, при положение че, като гледам, в държавите членки ще бъде ратифицирано това споразумение?
Вторият ми въпрос е чисто юридически. Имаше някакво съмнение или може би е истина – Вие да ме опровергаете, ако се лъжа, че едва ли не канадските фирми, когато отварят офисите си, ще работят по тяхното законодателство. Тоест най-вече няма да се съобразяват толкова с българското. Даже ми подсказаха днес – ако с решение на Народното събрание, на правителството се увеличава примерно минималната работна заплата, те доколко ще спазват тези изисквания или ще работят в юридическа форма по тяхното законодателство?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз ще започна. Бих казала, че ние, като държава членка, се уповаваме на анализите и данните, които Европейският съюз е направил вече по отношение на евентуалните ползи от Споразумението. Ползвали сме техните източници и считаме, че техните данни са абсолютно надеждни.
Споменах вече доста цифри по отношение на ръст на стокообмен, ръст на износ, ръст на доходи, така че, естествено, от наша гледна точка имаме анализи, които сме направили в Министерството още при първото решение на Министерския съвет, които към момента са актуализирани. Актуализираме ги и с данни, които излизат и в момента, примерно решението на Съда на Европейския съюз по отношение на съответствието на СЕТА с Договора. Така че при съвсем малки корекции могат да бъдат предоставени.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Юруков.
КИРИЛ ЮРУКОВ: Благодаря Ви.
По отношение на стандартите, които ще изпълняват канадските компании, нищо няма да се промени по отношение на регулациите, които се отнасят за установените канадски предприятия в България. Тоест – примерът, който дадохте, господин Стойнев, ако правителството реши да увеличи минималната работна заплата със свое решение, това по никакъв начин няма да бъде изключено като действие за канадските предприятия в България. Те действат по българското законодателство само и изключително на територията на страната ни.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Имаше съмнение относно това доколко съществуващият механизъм за арбитраж в Споразумението съответства на учредителните договори на Съюза. Беше сезиран от Белгия Съдът към Европейския съюз и на 30 април 2019 г. се произнесе, че Споразумението напълно съответства на европейското законодателство, което е част от българското, и на учредителните договори на Съюза.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам само да информирам Вас, господин Председател, и членовете на Комисията, а също и гостите от Министерството на икономиката, че вчера на заседание на парламентарната група този въпрос беше обсъден и аз бях упълномощен да гласувам с „въздържал се“. Това е изключително важен въпрос. Като се зададе примерно въпросът, и аз мога да Ви го задам: какво става с тези няколко десетки хиляди северноамерикански – от Съединените щати – фирми, които са базирани и имат седалища в Канада?
Освен това, болният въпрос по Ди Ем Ел, по който Вие ще кажете: всичко е наред, но аз самият смятам, че в Европейския съюз продължава да се работи по линия да се облагодетелстват големите членове на Европейския съюз. Това най-много ще донесе полза за Франция и Германия, а в същото време в Европейския съюз няма сключен договор с Индия за същата работа – пазар, който е много по-близък до нас, и по-големият интерес е там. Никой изобщо не си дава зор в това отношение.
По тази причина Ви казвам, че засега ще гласувам „въздържал се“ – така ме натовари групата, обаче бих посъветвал и колегите от Министерството, и колегите от ГЕРБ при такива важни за държавата ни – диспутите ще започнат още от днес следобед, да имаме среща на ниво парламентарни групи, запознаване на членовете. Вчера примерно се гласува и ми казаха: „Гласувай „въздържал се“, след като хората нямат достатъчно информация, а въпросът е изключително важен. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Госпожо Иванова, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Петров, всъщност това са опасенията, които всички критикуващи СЕТА изразяват при приемането или ратификацията на Споразумението.
По отношение на генно модифицираните организми мога да кажа, че Споразумението ще съблюдава европейското законодателство, тоест няма да могат да бъдат внасяни и разпространявани на територията на Европейския съюз стоки от хранително естество и от селскостопанската промишленост, които не отговарят на европейските стандарти. Тоест каквото е европейското законодателство по отношение на храните, защитата и безопасността на храните, такива ще бъдат изискванията и към продуктите, които се внасят от Канада. Не мисля, че законодателството на Европейския съюз не дава защита в тази посока.
За Индия – какво да коментирам, от друго естество са съображенията.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Други желаещи? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна.
За – 5, против – 2, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря Ви. Успешна работа!

Колеги, преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ МЕЖДУ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РЕГУЛАТОРНО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР.
Госпожо Харитонова, заповядайте – имате думата.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Във връзка със Споразумението между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие има Решение на Министерския съвет от 23 януари, което упълномощава председателя на Комисията да проведе преговорите и съответно да подпише това Споразумение, при условие че след това премине през ратификация на Народното събрание.
От миналата година – 8 май 2018 г., в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са вменени нови задължения на Комисията за енергийно и водно регулиране, за които, честно казано, ние нямаме опит. Това доведе до използване на ресурса на Оперативна програма „Добро управление“, за да потърсим помощ от съответни квалифицирани консултанти – трябва да отбележа, не какви да е, за изготвянето на наредба, на методика, на правила във връзка с мониторинга на пазара.
Всички сме свидетели какво става с енергийния пазар – засега електроенергийния пазар, но това ще застане като проблем и в пазара на природен газ, но на някакъв по-късен етап. В момента даже Вие гледате поредното изменение на Закона за енергетиката, където говорим вече и за газова борса в България. Така че ние трябва да направим всичко възможно за изготвяне на документите, поднормативните документи за привеждане на нашия енергиен пазар в съответствие с Регламент 1227, който е регламент на Европейската комисия, и да можем да създадем по-нормални условия за свободния пазар, тоест пазара на едро на електроенергия в момента.
В тази връзка е Договорът, който се подписва между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие, който Ви предлагаме за ратификация.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Става въпрос за около 500 хил. евро.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Да, 650 – милион и 300.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не бих казал, че е толкова голяма сумата.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Но тук имаме много неща, които стоят. Освен мониторинга на електроенергийния пазар, тук са и нормативни актове на електроразпределителните дружества, където точно трябва да се разделят регулаторните функции и разходи на електроразпределителните дружества. Знаете, че непрекъснато – ако не всеки ден, то всяка седмица имаме тези проблеми в медиите.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие казвате, че нямате нужния капацитет и наистина Ви е необходима тази помощ от страна на Банката.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Вие ни вменихте тези задължения и сега, за да ги изпълним…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, въпроси?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Какъв е срокът на изпълнение на Договора?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: До края на август месец следващата година.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви. Желая успех на Комисията!
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: И ние Ви благодарим.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, преминаваме към трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г.
Заповядайте, господин Кръстев, може би накратко да ни запознаете.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Съвсем накратко.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа членове на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове! На Вашето внимание е представен одобрен от правителството с Решение № 401 от 11 юли 2019 г. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. Проектът е подготвен от работна група, създадена със Заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя. Докладът се представя в изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България. Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юли 2019 г., на което бяха направени бележки и предложения от представителите на Президента на Републиката. Тези бележки и предложения са отчетени в последващите варианти на Проекта на доклад, включително в това, което е представено на народните представители, разбира се.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейна защита, за очакваните тенденции и необходимите политики.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителната по обем представена дейност в контекста на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, а също и от неправителствени организации и структури на българския бизнес.
Всъщност отразеният от министерства и ведомства и систематизиран принос на България в провеждането на Председателството, тоест в осъщественото председателство, е основанието Докладът за 2018 г. да бъде почти два пъти по-голям, отколкото предишните доклади. Мисля, че в това отношение са отразени усилията на всички институции, на цялото общество.
Мисля с това да приключа краткото общо представяне и ако има въпроси, да отговоря на тях.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Може господин Балабанов нещо да добави.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Няма какво да добавя, освен да кажа няколко думи във връзка с това какво е приоритетно за МВР през 2019 г. и занапред. Нас ни вълнуват най-вече външните и вътрешните фактори, които влияят на стабилността на националната сигурност в страната. Под „вътрешни фактори“ имам предвид битовата престъпност, организираната престъпност, контрабандата, въобще сектори, с които мисля, че досега ГДБОП и Националната полиция се справят добре. Външните фактори – за нас най-голямата заплаха са миграционните потоци, които идват към България. Така или иначе в последните месеци забелязваме засилен натиск, особено на гръцката граница – както знаете, там няма и заградно съоръжение.
Мога да се похваля, че в последните две години сме изпратили там, откъдето са дошли, над 4 хиляди души, което е успех за МВР, с тези наши действия. Това са основните моменти.
Друго искам да подчертая – за киберсигурността на държавата ни, която е актуална в последните няколко дни. Вие всички знаете, че имаме създаден специален отдел в ГДБОП с наименование „Киберпрестъпност“. Освен това, имаме закон за противодействие на киберпрестъпността, който е приет от Вас през октомври месец и обнародван – от миналата година.
Мога да отбележа, че през тази и миналата година имаме над 162 лица, които са задържани, в различни аспекти на киберпрестъпността, като детска порнография, продажба на акцизни стоки с интернет сайтове. Предотвратихме огромна сума пари на една американска, една австрийска и една корейска компания – общо над 17 милиона са средствата. Това са основните аспекти, които исках да подчертая пред Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Само един кратък въпрос, господин Кръстев. Прави голямо впечатление колко много сте отделили на успешното Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, но какво ни носи това за националната сигурност? Гледам – другите раздели са по 3, 2, 1 страница, тук сте отделили приблизително 30 страници, даже и повече. Не мога да разбера – с оглед националната сигурност явно много неща сме постигнали, но много се набива на очи това спрямо другите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Понеже националната сигурност се разглежда и в контекста на европейската сигурност, а и самата сигурност, както се вижда от Доклада и от самата стратегия, е свързана не с обичайните измерения на сигурността, като отбрана, вътрешен ред, военните, полицейските и от гледна точка на разузнаването дейности, а в по-широк аспект, свързани с икономическата, финансовата – както виждате, във всички раздели финансовата и икономическата сигурност са на първо място.
Всички политики са равнопоставени, но систематичното място има своето значение. Точно затова отделихме повече място, защото всъщност политиката за сигурност е политика за осъществяване на конкретни ценности, а не само за реализиране на права. Не е традиционната защита чрез развитие на секторите за отбрана, за сигурност, макар че, разбира се, и те присъстват. Точно затова, доколкото акцентирам върху гражданските аспекти на сигурността – в икономиката, финансите, отделихме повече внимание. Защото самото Председателство наистина вдъхна много по-голямо самочувствие на българските държавни институции и на гражданите. Разбира се, това вдъхва много по-голяма увереност, което е част от сигурността.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
За – 5, против – 2, въздържали се – 2.
Годишният доклад е приет.
Благодаря Ви. Желая Ви успех.
Може ли един въпрос, извън темата? Тази информация относно хакерските атаки, че през 2012 г. също е имало пробив – това вярно ли е, имате ли представа, или просто е журналистическо…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: В момента още се работи със задържания – нямам такава информация, за съжаление.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Понеже по следващата точка, доколкото разбирам, ще имаме някакъв регистър към НАП за изпирането на пари, доколко това ще бъде ефективно? (Реплики при изключени микрофони.)
Благодаря Ви много. Успех Ви желая!

Колеги, преминаваме към точка четвърта:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 902-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2019 Г.
Госпожо Петрова, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари се цели да бъдат въведени в националното законодателство изискванията по Директива ЕС 2018/843 от 30 май 2018 г. за изменение на Директива ЕС 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата ни система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Цитираната първа директива е така наречената Пета директива за мерките срещу изпиране на пари.
Законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група, която е работила и по предходните изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари и борба срещу финансиране на тероризма, начело с ДАНС, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Правосъдието, Агенция по вписванията, както и регулаторните органи в лицето на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, включително Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната комисия по хазарта, прокуратурата, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и други от време на време привличани лица на база необходимост от допълнителна консултация.
Приемането на Законопроекта от Министерския съвет до края на юни тази година беше част от ангажимента ни и все още е част от ангажимента ни във връзка с присъединяване към ERM ІІ. Поради тази причина той вече се намира в Народното събрание за разглеждане и евентуално одобрение.
Въвеждаме по-конкретно следните по-важни изисквания от Директивата:
- включваме нови категории задължени лица, включително такива, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството;
- друга категория, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и такива, които са доставчици на портфейли и предлагат попечителски услуги.
Друго нововъведение с този ЗИД е формулировка, при която се предвижда лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги – това са последните две категории лица, които споменах, да подлежат на вписване в публичен регистър към НАП.
Въвежда се забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Въвеждат се разпоредби и за съставяне на списък с длъжностите, заемани от видни политически лица, и уведомяване на Европейската комисия за този списък.
Предвиждат се промени и в Правилата за комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация, както и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари и във връзка с други изисквания на Директивата.
Очакваме в резултат на предвидените изменения и допълнения да се повиши ефективността на мерките за превенция и предотвратяване на изпиране на пари и да се увеличат възможностите за достъп и обмен на информация между компетентните органи както в рамките на България, така и в рамките на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Ненков, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Единствено искам да кажа, че Агенцията е участвала основно в изработването на Законопроекта и смятаме, че сме прецизирали достатъчно добре текстовете.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси?
Искам да Ви попитам с оглед актуалната – тя не е политическа обстановка, доста сериозна криминална обстановка, защото това, което се случи с НАП, е много притеснително. Доколкото разбирам, де факто всичките тези хора трябва да се регистрират в един специален регистър към НАП. Те май трябва и да си плащат за тази регистрация – как трябва да бъде?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Тези лица не са идентифицирани абсолютно никъде и всеки, който иска, може да осъществява такава търговия, но никой не знае кой, къде…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, но тук става въпрос за счетоводители, за брокери на недвижими имоти, за хора на изкуството – в смисъл…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Тук говорим само за тези, които са доставчиците на портфейли и предлагащи попечителски услуги, плюс тези, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути. Не е конкретно всички лица, които попадат в обхвата…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние гарантираме тяхната сигурност и считаме, че повече подобни атаки няма да има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Регистърът е публичен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А те трябва ли да плащат за това нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: В момента нямаме яснота, не мога да кажа.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В самия законопроект Вие казвате, че това ще доведе до допълнителни изисквания и повишаване на административната тежест за бизнеса. В крайна сметка едно от Вашите политически послания е, че ще намалявате административната тежест за бизнеса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Така е, но това е общоевропейско – Вие знаете, сигурна съм, защото Ви познавам отдавна, че административната тежест всъщност се мери по националното законодателство, а тази, която се въвежда по линия на европейското законодателство, стои някак си извън. Това е тежест във връзка с европейско законодателство.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може така да се приеме. Приемам отговора.
Друг въпрос, който не е точно в тази връзка, госпожо Петрова. Тъй като това е едно от изискванията за ERM ІІ – следващата седмица може би ще гледаме в залата Закон за публичните предприятия, ще го приемем. Друго имаме ли, което да ни пречи или което трябва да изпълним с оглед успешното ни приемане в ERM ІІ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Има още нещо, което е като законодателно усилие от наша страна. Те са едни остатъчни елементи от транспонирането на Четвърта директива. Там имаме много интензивни разговори с Комисията и сериозни спорове за четири основни елемента от транспонирането, за които ние твърдим, че сме ги транспонирали, но те настояват да се въведат още по-стриктни изисквания. Едното е по отношение на дефиницията за престъпление във връзка със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Другото беше за статута на Звеното за финансово разузнаване. Третото беше за размера на санкциите, понеже в нашия случай те са занижени спрямо тези в Европейския съюз. Това са четирите теми, за които ние трябва да се споразумеем с тях. Между първо и второ четене, евентуално ако те не приемат нашите аргументи, вероятно трябва да внесем допълнителни текстове. Това е.
Иначе за банковия сектор темата си върви отделно – чакаме резултатите да излязат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси? Няма.
От ДАНС – ако желаете нещо да споделите с нас. Предполагам, че сте запознати с това разследване, което е по повод атаката към НАП.
Да Ви попитам: вярно ли е, че през 2012 г. също е имало подобна атака?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Нямам такава информация.
ДАНС подпомага всички действия, които се предприемат в момента. Тук нямаме представители на дирекция „Информационна сигурност“ или дирекция „Киберсигурност“ в ДАНС – това са колеги от „Финансово разузнаване“, но колеги от дирекция „Киберсигурност“ участват във всички действия, които Агенцията може да предприеме, за да минимизираме такива инциденти.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Дано друг път да не се получава.
Ако имате нещо да кажете. Няма.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
За – 5, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви. Успех Ви желая!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев



Стенограф:
Райна Зарева