1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 71


На 25 септември 2019 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има промяна от предложения дневен ред. Точка първа – Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-65, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 5 септември 2019 г., днес я гледахме в залата, така че отпада от дневния ред.
Предлагам да гласуваме следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушни сме.
Приема се.

По точка първа.
Изключително удоволствие е да посрещна Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Христина Пендичева, Надя Даскалова и Елена Петрова, от Министерството на финансите.
Също така с огромно удоволствие – от Комисията за финансов надзор: госпожа Мария Филипова, Десислава Ласкова, Мартина Савчева и Милен Милев.
От „Централен депозитар“ АД също голямо удоволствие е да посрещна изпълнителния директор Васил Големански, Добри Варадев, Георги Караджов и Мария Теодосиева.
Добре сте дошли! Да започваме този толкова важен законопроект с такова присъствие.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата да представите внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател. За нас също е изключително удоволствие да представим този законопроект пред Вас с надеждата, че той ще бъде одобрен във вида, в който го представяме.
Две са целите на промените, които предлагаме към Закона за пазарите на финансови инструменти. Едната е свързана с прецизиране на разпоредби, с които вече сме транспонирали Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти. Другата цел на промените е необходимостта от допълнителни мерки по прилагане на Регламент 909 от 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа.
Кои са основните елементи от предлаганите промени в Законопроекта? Първо, отстраняваме непълноти, както казах, в правната уредба, и по-специфично – тази, която касае института на обвързания агент в случаите, когато този обвързан агент е юридическо лице, като се въвеждат изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия управителен орган.
Регламентира се предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционните посредници и банките, като се въвеждат съответни надзорни и мониторингови правомощия на КФН и БНБ с оглед значимостта на дейността на централните депозитари на ценни книжа и с цел да се гарантира защитата на финансовите пазари и създаване на увереност у пазарните участници, че сделките с финансови инструменти се извършват надлежно и навременно. Дори в ситуации на извънредно натоварване се въвеждат мерки, чрез които да бъде осигурена непрекъснатост на дейността на централните депозитари на ценни книжа в съответствие с изискванията на Регламент 909.
Предлагат се също така конкретни административнонаказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в чл. 63 от Регламент 909 обстоятелства, касаещи лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на Регламента.
Имаме и предложения за промени в Закона за кредитните институции, чрез които да се посочат ясно правомощията на БНБ по осъществяване на надзор в определените от Регламента случаи.
По отношение промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които произтичат от европейското законодателство и във връзка с Регламент 909 от 2014 г. Предлагаме статутът, дейността и корпоративната организация на „Централен депозитар“ АД да се уредят допълнително в този закон, при което при „Централен депозитар“ АД, в качеството си на частно-правен субект, създаден със закон, с държавно участие в капитала в лицето на Министерството на финансите, се обособява една функция, която го превръща и в централен регистър, в който емитентите да вписват книжата си при първоначална регистрация. Става въпрос за безналични ценни книжа, издадени от дружества със седалище в Република България, както и от емитенти, чиито ценни книжа са емитирани съгласно законодателството на Република България. С това не се променят функции на „Централен депозитар“, просто се прави по-ясно разграничение, предвид възможностите, които дава Регламент 909, за вписване на централни депозитари от други страни, тоест има възможност за конкуренция между централните депозитари. Но тази функция на централен регистър е изключителна и поради тази причина се обособява като изключително правомощие на „Централен депозитар“ АД. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
От Комисията за финансов надзор да вземете отношение – всичко е ясно, подкрепяте го.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Благодаря на Министерството на финансите в хода на подготовката на Законопроекта и на Вас, че предоставихте възможност днес да присъстваме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
От „Централен депозитар“ – господин Големански.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Подкрепяме изцяло Законопроекта по начина, по който е подготвен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Всичко е изчистено, проблеми няма.
Колеги народни представители?
Тогава подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
За – 6 гласа, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет единодушно в Комисията на първо четене.
Желая Ви успех, всичко най-добро и до нови срещи!

Колеги, преминаваме към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
Тук трябва да са от Министерството на икономиката и Министерството на земеделието, храните и горите. Господин Борисов е зает, предполагам – той май е единственият заместник-министър в момента и най-вероятно поради тази причина го няма.
Тук са – от Министерството на икономиката: Симонета Бонева – началник-отдел „Търговски механизми“, Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“; от Министерството на земеделието, храните и горите: Петър Кировски.
Добре дошли!
Госпожо Бонева, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Той има за цел да приведе националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз, което регламентира производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, както и цели да намали административната тежест на икономическите оператори в сектора на производство и търговия с тютюневи и свързани с тях изделия.
Знаете, че Европейският парламент и Съветът приеха през 2014 г. Директива 40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административни разпоредби относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, която Директива следваше да бъде имплементирана в националното законодателство на държавите членки. В България това стана със Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия през 2016 г. Законът беше нотифициран по съответния ред пред Европейската комисия и в резултат на тази процедура от страна на Генерална дирекция SANTE на Европейската комисия беше отправено запитване относно факта, че Комисията не разпознава един конкретен текст от Директивата в чл. 8, параграф 8, тоест тя не го разпознава в текста на нашия закон, който гласи, че изображенията на потребителските опаковки и на всякакви външни опаковки на тютюневите изделия, насочени към потребителите в Европейския съюз, следва да отговарят на разпоредбите на Глава втора „Етикетиране и опаковане“ на Директивата.
С цел да не се създават предпоставки за започване на процедура по нарушение от страна на Европейската комисия, което не е хубаво, се прецени за целесъобразно да се предприеме изменение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Използвайки тази законодателна инициатива, се прецени също за целесъобразно да се изгладят някои несъответствия и някои пропуски, които са установени в процеса на прилагането на Закона от 2016 г. насам.
Директивата предвижда два вида икономически субекти: вносител на тютюневи изделия – това е вносител на тези изделия от трети страни извън Европейския съюз, и производител на тютюневи и свързани с тях изделия – това е субектът, който произвежда на територията на Европейския съюз.
Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия въвежда и един трети икономически оператор – лицата, които въвеждат на територията на страната тютюневи и свързани с тях изделия от Европейския съюз.
Директивата не предвижда ангажименти на тези лица относно предоставяне на информация, каквато нашият закон им вменява, и тези лица нямат възможност да притежават тази информация, тъй като те закупуват от производител или от вносител тютюнево изделие и го предоставят на територията на България за разпространение.
За целта направихме това изменение, след като получихме няколко сигнала от такива засегнати оператори, като задължението за предоставяне на информация отпада, но те са длъжни да информират компетентните органи – по Закона са Министерството на икономиката и Институтът по тютюна, за датата, на която тази информация е въведена в електронния портал на Европейския съюз EU-CEG – Общия електронен портал на Европейския съюз за предоставяне на данни по Директивата за тютюневите изделия. Всички икономически оператори в Европа имат това задължение да го правят.
Законопроектът, освен това, изрично регламентира, че предоставянето на такава информация пред компетентните органи следва да стане по електронен път чрез Общия електронен портал, като се отбелязва изрично в Закона, че това става по реда и при условията на две решения на Европейската комисия, които бяха публикувани след приемането на Директивата и след публикуването на измененията в нашия закон.
Освен това, Законът предвижда прецизиране на текстовете относно съдържанието на публичните регистри на икономическите оператори, които поддържат Министерството на икономиката и Институтът по тютюна.
Предлагаме на уважаемата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да разгледа и приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, поканил съм и представители на:
- Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ) 2010 – госпожа Анна Мирчева, няма я;
- Българската асоциация на тютюневата индустрия (БАТИ) – Вержиния Джевелекова, Диляна Якова, Димитър Найденов, Кирил Георгиев, Цанка Бочева-Кемалова и Михаил Михайлов; (Реплика при изключени микрофони: „Димитър Найденов и Кирил Георгиев са тук“.)
- Асоциация „Български тютюн“ – Иванка Варкова.
Здравейте, добре дошли! Хубаво е да чуем и мнението на тези асоциации по повод внесения законопроект.
Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Благодарим за предоставената дума и за приема на днешното заседание. Съвсем накратко – ние сме участвали в публичната консултация, която беше проведена от Министерството на икономиката, и сме адресирали там нашите коментари, които са с технически характер. След изтичане на публичната консултация установихме някои, също с технически характер, пропуски от наша страна – неща, които не сме адресирали, и сме изпратили писмо до водещата Комисия по земеделие, която разглежда този законопроект, с копие до останалите две комисии.
Като цяло отчитаме огромната работа, извършена от Министерството на икономиката по транспониране на тази директива в българското законодателство. Това беше близо двугодишен труд, със серия публични консултации. Директивата е изключително сложна и наистина трябва да се отчете, че приложението ѝ в България беше направено навреме – нещо, което не всички държави членки успяха да направят. Оставащите неща са със съвсем технически характер, няма нищо голямо по духа и смисъла на нормата, което да коментираме. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: С една дума, Вие също подкрепяте Законопроекта, но има технически неща, които трябва да се оправят между първо и второ четене.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Накратко казано, да.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Внесени са от тях.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ: Внесохме допълнително наистина технически неща, които да бъдат и в духа на мотива на Закона с оглед прецизиране съгласно Директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие виждали ли сте ги?
СИМОНЕТА БОНЕВА: Още не сме взели окончателно решение. Ще изкоментираме. Очакваме също от водещата комисия да ни поиска официално становище, за да можем да…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тъй като на първо четене обсъждаме духа на Законопроекта.
Колеги народни представители, заповядайте да вземете отношение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
За – 6 гласа, против и въздържали се – няма.
В Комисията е приет на първо четене, надявам се и в залата да бъде така.
Благодаря Ви още веднъж. Всичко най-добро!

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ни ред – Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
Това е последното министерство от нашата инициатива за изслушване как върви усвояването на европейските средства.
Тук присъстват: доктор Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, Елена Иванова, Стоян Котов, Калоян Костадинов, Невин Мехмедова, Бисер Радков и Йордан Кънчев, които са директори на дирекции; и от Обществения съвет към Комисията – доцент д-р Светла Бонева, Катя Колева, Ивайло Здравков, Симеон Петков, Кремена Транакиева и Румяна Христова.
Добре дошли!
Да започваме – госпожа Василева ще представи как върви усвояването на средствата по важните оперативни програми.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с Програмата за развитие на селските райони. Към момента договорените средства възлизат на над милиард и осемстотин милиона евро, или това представлява близо 64% от Програмата – договорени, а реално изплатените средства са над 1 млрд. евро, или това са 35% от Програмата. Както сме Ви изпратили в информацията, по мерки няма да се спирам – по-скоро ако имате въпроси, ще отговаряме.
Относно изпълнение на правилото N+3 – за миналата 2018 г. имаме преизпълнение на целта със 130%, тоест с 30% сме надплатили заложената цел. По отношение на правилото за 2019 г. – към момента разплащанията са на 75% от целта и остава да разплатим средства в размер на 127 млн. евро – от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Очакванията са ни, в резултат на наши анализи и сключените договори, че бихме могли да постигнем разплащания в такива размери както по отношение на плащания за частни мерки, общински мерки, така и предвиждаме в края на годината, през месец декември да извършим плащания на част от компенсаторните мерки, които са по линия на директните плащания – „Натура“, необлагодетелствани райони. Така че ще имаме и такива плащания в края на годината. Плановете са ни да си изпълним правилото N+3 за 2019 г.
Ще се спра накратко за изпълнението на „Рамката за изпълнение“. Знаете от предходното ни изслушване, че към края на 2018 г. трябваше да имаме изпълнение на така поставените ни междинни цели в Програмата. В процес – както споменахме и на предходното заседание, за изпълнението на тази рамка имахме одобрен екшън план, който беше одобрен от Европейската комисия, спазвахме го, но, въпреки положените усилия от наша страна, от страна на управляващия орган и от страна на Държавен фонд „Земеделие“, по някои приоритети не успяхме да постигнем пълно изпълнение на заложените цели.
Във връзка с правилата, определени в регламента, предстои да направим прелокация или прехвърляне на средства от приоритетите, където не успяхме да постигнем целите, към приоритети, които изпълнихме. Резервът по тези приоритети е 6%, като общият размер, който предстои да бъде прехвърлен, е малко над 77 млн. евро. Тоест тук не говорим за загуба на средства, а по-скоро прехвърляне от едни приоритети в други.
В момента сме в дискусия и анализ от кои мерки да се вземат тези средства и към кои мерки да бъдат прехвърлени. Това ще бъде обсъдено и на сформираната тематична работна група с представители на браншови асоциации в сектор „Земеделие“, както и в комуникация със службите на Европейската комисия, след което предстои финалното решение да бъде представено на членовете на Комитета по наблюдение и на предстоящото заседание да бъде одобрено това прехвърляне на средствата.
Какво предстои? Дали сме информация за последното изменение, което направихме – на Програмата за развитие на селските райони, през годината. През април месец получихме одобрение на Петото изменение и в момента сме в процес на готвене на Шесто изменение на Програмата, като основната задача на това изменение ще бъде именно прехвърлянето на тези средства. Разбира се, приемането на Годишната индикативна работна програма за приемите, които ще предстоят през 2020 г., също ще бъде разгледано на предстоящия комитет, както и критерият за подбор по някои мерки, които предстои да отворим.
Представили сме Ви информация кои мерки остава да отворим до края на 2019 г. Това са:
- Подмярка 1.1. за професионално обучение и придобиване на умения;
- Подмярка 4.2.2. – за първи път отваряме тази мярка, както и 1.1. – инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти, но това е за дребни земеделски производители, за малки стопанства;
- Мярка 4.3. – инвестиции в инфраструктура, така наречената „Мярка за напояване“;
- Мярка 7.6. за проучване и инвестиции, свързани с поддържане и възстановяване на културното и природно наследство на селата;
- Подмярка 16.1., така наречената „Мярка за иновации“; и
- Подмярка 16.4. за хоризонтално и вертикално сътрудничество.
Предвид усложнената епизоотична обстановка във връзка с болестта африканска чума по свинете (АЧС), направихме преглед именно на предстоящите мерки – по какъв начин бихме могли да адресираме мерките, които позволява Програмата, за да подпомогнем подобряването на ситуацията в сектор „Животновъдство“. За това планираме приема, който ще отворим по Мярка 1.1. – професионално обучение, да заделим един целеви бюджет, който да бъде само за обучения, семинари, курсове в областта „Превенция от болести при животните“, тоест само в сектор „Животновъдство“, за да сме сигурни, че ще има гарантиран бюджет, изцяло насочен към тази област. По същия начин целеви бюджет ще заложим и по Подмярка 16.1. – подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи. Така наречената Мярка за иновации също ще има целеви бюджет за иновации, свързани с хуманно отношение към животните, превенция и подобряване на здравословното състояние на животните в животновъдните стопанства.
Предвиждаме в началото на годината да отворим отново Подмярка 6.3. – това е мярката за малки земеделски стопанства, която също ще бъде само отворена за стопани, отглеждащи свине, овце и кози, с оглед да подпомогнем тези дребни стопани, които също са пострадали от последните епизоотии през последните няколко години.
Освен това, планираме в предстоящото изменение на Програмата да включим една нова мярка, която не фигурира в Програмата – Мярка 5 „Възстановяване на потенциала за селскостопанска продукция, претърпял щети в резултат на природни бедствия и катастрофични събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“. Обсъдихме възможностите за подпомагане в сектора пак във връзка с епизоотиите и от Комисията получихме одобрение, че наистина тази Мярка 5 би била най-подходяща, за да осигури възможност да подпомогнем земеделските стопани, от една страна, за превантивни мерки, за да предотвратим бъдещи такива епизоотии, и от друга страна, да ги подпомогнем за инвестиции за възстановяване на техния потенциал. Така че предстои да разработим тази мярка, за да може в момента, в който я включим в Програмата, да отворим прием и по нея.
Да кажа само няколко изречения и за одитите. Агенцията „Сертификационен одит на средствата от европейските фондове“ – тук са представители, извършва одити на Разплащателната агенция. Към момента тече текущият сертификационен одит за финансовата 2019 г. Той обхваща периода от октомври миналата година до октомври сега, тоест все още сме в процес на одит. Докладът за сертификация трябва да бъде издаден през месец февруари догодина. В момента текущо комуникираме с одита.
По отношение на сертификационния одит за миналата 2018 г. – там имаме шест констатации и шест препоръки, от които имаме една приключена констатация, другите са в процес на изпълнение, като практиката е през текущия сертификационен одит колегите да проверят изпълнението на другите пет препоръки – дали сега сме ги приключили. Така че това ще разберем през месец февруари, когато приключи одитът.
Продължавам с Програмата за морско дело и рибарство. Към момента цифрите за договаряне, като процент, са сходни с Програмата за развитие на селските райони. Процентът на договаряне тук е 66% от Програмата, или това са 191 договора на стойност 133 млн. лв. В момента имаме няколко процедури в процес на оценка, които представляват 7% от бюджета на Програмата, тоест предстои много скоро, като приключи оценката, още с около 7% да вдигнем процента на договаряне.
Не така стои въпросът с разплащанията. В момента близо 8% от средствата от Програмата са изплатени. Предложили сме Ви два варианта, по които работим, за изпълнение на правилото N+3 за 2019 г. Към момента изплатените средства възлизат на 26% от целта, тоест разплатените средства са 26%. Нашата прогноза е, че до края на годината ще разплатим малко над 23 млн. лв. и по този начин ще преизпълним правилото N+3 със 111%, като това е наистина реалистичната ни прогноза. Имаме и оптимистична, при която имаме 135% изпълнение.
Знаете, през миналата година, за съжаление, не успяхме да изпълним правилото N+3 – имахме доста голям екшън план за изпълнение. Въпреки положените усилия и от наша страна, и от страна на бенефициентите, не успяхме да разплатим по правилото N+3. За целта тази година също имаме екшън план. Разработили сме редица мерки, за да не допуснем тази година такава загуба на средства. Най-важното, увеличихме административния капацитет – за последната половин година имаме осем нови назначени служители: трима с опит в оперативните програми, двама юристи, новоназначен директор от средата на годината с голям опит в управлението на европейски средства. Така че разчитаме тази година да имаме по-добри резултати.
През годината направихме една по-добра информационна кампания, защото си направихме равносметка, че имаме твърде малко кандидати, като един от проблемите е именно липсата на информираност за това как да се кандидатства и какви мерки са отворени. Тази година отворихме и в момента текат най-атрактивните мерки по Програмата, като целта ни е да усвоим бюджета по Програмата.
В изпратената информация сме посочили как изпълняваме индикативната годишна работна програма за 2019-а. Както казах, в момента са отворени три от най-атрактивните мерки по Програмата и през последното тримесечие предстои да отворим още няколко мерки. Няма да се спирам – ако имате въпроси.
Освен това, засилихме и прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие (ВОМР)“ по Програмата за морско дело и рибарство. Имаме осем одобрени Местни инициативни групи – всички подадоха и вече имат поне по една отворена мярка към тях, да се кандидатства. В момента са отворени 12 процедури на стойност над 6 млн. лв., тоест започна приемът и по мерките към ВОМР.
Относно одитите. Там по същия начин имаме няколко одита. Първият системен одит – всички препоръки са приети и са в процес на изпълнение. Вторият системен одит, който тече в момента – имаме издаден предварителен одитен доклад, като сме в процес на изпълнение на препоръките. Нашата амбиция е до издаването на окончателен доклад голяма част от констатираните пропуски в процедурите да бъдат отразени. В много добра оперативна комуникация сме с Изпълнителната агенция за сертификация. Надяваме се, че и този одит ще приключи положително. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря на заместник-министър Василева.
Колеги, имате думата за въпроси. Знам, че от Обществения съвет имате въпрос – нека първо народните представители.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за предоставената информация.
Искам да помоля, във връзка с пренасочването на средства, Вие дадохте някаква информация, за малко повече конкретика: има ли някаква яснота за тези средства, които ще бъдат пренасочени от едни приоритети към други?
Другият ми въпрос е във връзка с АЧС: какви ще бъдат изискванията за кандидатстване за тези мерки, ще има ли някакви облекчения? Всички знаем от сектора, че ситуацията е критична.
Третият въпрос е към Фонд „Земеделие“: дали ще се успее да се изплатят по-рано средствата по площните мерки? Защото България участва в пилотен проект на Европейската комисия – субсидиите да се изплатят по-рано заради сушата, това ми е въпросът. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Мехмедова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: По отношение на Рамката за изпълнение – предполагам, че имате предвид Програмата за развитие на селските райони, да. Имаме предварителен така наречен сценарий от кои мерки от съответните приоритети – Трети, Пети и Шести приоритет да бъдат алокирани. Трети приоритет – предлагаме от Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. Там мисля, че за трета година отваряме прием и имаме твърде малко кандидати. Смятаме, че тези 6% от Приоритет 3 не е проблем да бъдат взети от бюджета, тъй като той е достатъчен. И остатъчният бюджет ще е достатъчен за Мярка „Хуманно отношение към животните“, така че няма да ощетим животновъдите.
Относно Приоритет 6 – там имаме остатъци единствено по Подмярка 6.2. „Стартова помощ за неземеделски дейности“ и нашето предложение е тази мярка да не стартира, тъй като имаме вече отворени приеми за други неземеделски дейности със сходни инвестиции, тоест вече сме отваряли такава мярка. Имаме остатък – едни средства, които бяха заделени по Подмярка 6.4.1. за туристически дейности. Както знаете, широко в общественото пространство се разшумя, взето е решение през настоящия програмен период да не се отваря Мярката „Инвестиции в туристически дейности“. Знаете, Мярката беше отворена за занаяти, услуги, производство, за да подпомогнем неземеделски дейности в селските райони, но с изключение на средствата за туризъм – те също ще бъдат релокирани. Това е нашето предложение.
Относно това към кои мерки ще ги прехвърлим – там предложението е част от средствата да бъдат прехвърлени към Мярката за млади земеделски стопани – Мярка 6.1. Наскоро приключи договарянето, но останаха проекти, които са в резервния списък. Нашата идея е по този начин да осигурим средства, за да финансираме още над 200 стопанства на млади фермери.
Освен това, обсъдено е с бранша – има предложение да прехвърлим, да осигурим едни 40 млн. евро за нов прием за биологично производство. Знаете, там не отваряхме няколко години за нови земеделски производители, за нови биологични производители. Предложението ни е да прехвърлим средства, за да дадем възможност да се прехвърлят. Повтарям, това са предварителни – предстои обсъждане и с бранша, и с Комисията, и с Комитета по наблюдение. Това е към момента.
Относно АЧС – да, облекчения ще има. Например по Подмярка 6.3. за малки земеделски стопани има изискване земеделските производители да докажат доход от земеделска дейност от предходна година. В случая няма да им искаме такъв доход. Тоест ще се наложи да променим условията на Подмярката, за да бъдат адресирани мерките така, че да са подходящи, предвид ситуацията.
Мярка 5 също, както казах, предстои да се разработи точно в тази посока – да се изискват само документи, които биха могли да представят, като например протоколи за унищожени животни, списъци.
Относно изплащането на площните мерки – там плащанията са възможни след 15 октомври, но тъй като текат теренни проверки на място, заснемане, част от ортофотокартата се обновява всяка година. Така че ще е необходимо време на Министерството и на Разплащателната агенция да извършим всички проверки, тоест плащания без проверки няма как да направим. Затова предвижданията са ни плащанията да се случат през месец декември – специално говоря за мерките по Програмата, но само по мерките по Програмата. Иначе към края на годината предстоят други регулярни плащания по директните плащания, но там е отделна тема.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Василева, уважаеми членове на екипа от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“! Видях Вашата презентация и мога само да съжалявам, че я очаквахме с голямо нетърпение, но, предполагам, до връщането в България на министър Танева не сте искали да я пуснете за обсъждане. Прави ми впечатление, че сте доста оптимистични след ерата Румен Порожанов в Министерството. Познавайки Вашата работа от Държавен фонд „Земеделие“ и сега в Министерството на земеделието, храните и горите, аз съм твърдо убеден, че в края на следващата година Вие ще имате наддоговорени средства и в края на краищата ще се поздравите с добро изпълнение на цялата програма. Но това ще Ви струва изключително големи усилия.
Казвам това, защото данните, които сте посочили, са оптимистични от гледна точка на програмите и мерките, които са пуснати вече и съответно получените средства, но тези данни не включват програми, които още не са тръгнали, или пък има такива, или пък не са получени никакви средства от Европейската комисия, което за мен е важно.
Въпросът, който искам да Ви задам, е свързан с подхода ЛИДЕР, защото трудностите, неговото закъсняло стартиране и по-късно големите неуредици, които настъпиха с многофондовото финансиране на подхода ЛИДЕР, доведоха до това, че самата Програма за развитие на селските райони не можа да се изпълнява добре заради липсата на капацитет по места. Сега идвам от Комисията по земеделието и храните – там внесох едно предложение този подход да бъде коренно изменен.
Вие сте запозната с проблематиката – въпросът ми е: дали Вие ще можете да удържите това с останалите управляващи органи – Министерството, управляващият орган да получи полагащото му се място в контрола, в планирането, във финансирането на подхода ЛИДЕР, защото той стои в основата? Много от напредналите европейски държави го поставят напред, защото той им изпълнява цялата Програма за селските райони след това.
Дали Вие ще успеете да се наложите и да преструктурирате този подход, за да може да направите един плавен преход от сегашния период към следващия?
Вторият ми въпрос е отправен към Вас – по отношение на Програмата за морско дело и рибарство, която е обезпокоителна. Както и в предния програмен период… Тя е много перспективна за България – там просто трябва парите, които имат в наличност, да ни стигат. Но моите разговори с рибарите и хората, които са използвали средства по тази програма, са много негативни от гледна точка на изискванията, които се поставят от страна и на Европейската комисия. Тук имаме едно гласуване, където бяхме „против“, за това да се търси сметка на хора – защо нямат еди-колко си процента риба, колкото би трябвало според европейски чиновници да имат, а това не става за един-два дни. Това отчайва нашите производители – България, знаете, е на последно място в Европейския съюз по потребление на риба на глава от населението. Ние потребяваме десет пъти по-малко риба на глава от населението от една Естония примерно. Затова там трябва да се обърне много сериозно внимание.
Моят въпрос е: какви мерки ще се приемат в това отношение?
Последният ми въпрос е: като управляващ орган според мен няма да може да се справите, ако не настъпи сериозна промяна в отношението към заплащането на хората, които се занимават с европейски програми. Хора, които отговарят за усвояването на милиони, на десетки милиони, получават колкото останалите, които разнасят папки между етажите. Мисля, че това отношение трябва да бъде променено и тези хора да бъдат морално и материално стимулирани, защото те имат и много извънреден труд, който полагат – това трябва да се оценява. Да бъдат стимулирани да остават, а не да влезеш в Държавен фонд „Земеделие“ и да видиш – на всеки три месеца нови фигури там по бюрата. Това са важни въпроси, смятам, които Ви поставям за тяхното решение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Василева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Първо, за ЛИДЕР – доколкото разбирам, Вашето предложение е да се промени начинът на администриране и да бъде централизиран като водещ фонд управляващият орган по развитие на…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: И някои дейности от Държавен фонд „Земеделие“, тези хиляди и хиляди малки проектчета, с които сега се занимава Държавен фонд „Земеделие“, да си минат в Министерството на земеделието, в Управляващия орган. В такъв смисъл имам предвид също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Тоест предлагате договарянето да се измести от…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, всичко, всичко да стане – може да е в някакво междинно звено, нямам представа, но мисля, че сега ето това нещо страшно много затруднява Държавен фонд „Земеделие“ и той не може да се справи с целия този обем работа.
Сигурно ще дойде до Вас писмото, което съм адресирал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, то ще дойде, благодарим за което, но според мен това трябва да се вземе на доста по-високо политическо ниво, тъй като говорим за координиране дейността на няколко управляващи органа. Така че по-скоро трябва да го адресирате към вицепремиера Томислав Дончев, който отговаря за нас. Даже днес имахме Комитет по наблюдение за Споразумението за партньорство. Така че трябва на много високо ниво добре да се обсъди и да се видят плюсовете, минусите за промяната в начина на управление. Ако се вземе едно такова решение, разбира се, всички ще работим в посока да се случи по най-ефективния начин и най-важното – да се намали административната тежест за бенефициентите. Това го отчитаме в настоящия програмен период като голям минус – това подписване на анекси между всички, съгласуване на изменения, на ден минават купища преписки и се губи наистина ценно време за усвояване на средствата.
Относно Програмата за морско дело и рибарство – както казах, през тази година имахме доста информационни срещи, на които използвахме възможността да сме сред рибарите и въобще бенефициенти, потенциални кандидати точно за да сме по-близо до тях и да разберем къде срещат трудности при кандидатстването, къде е проблемът, защо имаме налични средства, а ги губим заради неподадени проекти. Имаме редица процедури, по които нямаме нито един подаден проект. Даже в момента тече една мярка, по която също няма кандидати. Очевидно или условията не са подходящи, или изискванията са много високи, или просто ниска информираност на бенефициентите. Така че работим в тази посока и където можем, облекчаваме условията с всеки следващ прием отново.
Но относно изискванията за изпълнение на бизнес плана – това е изискване на Комисията, и то не само по Рибарската програма, но и по Програмата за развитие на селските райони. За да бъде одобрен един проект, той трябва да е жизнеспособен, тоест той трябва да покаже, че ще си изпълни заложените цели, поне до известна степен да си изпълни някаква производствена програма. Тоест няма как да финансираме програма примерно с 20% капацитет на предприятието – ние да излеем един милион, пък накрая да няма. Така че самите бенефициенти предварително трябва да си направят много добре сметката дали ще имат реализация на продукцията от съответното стопанство.
Какво предвиждаме? Предвиждаме в началото на следващата година да направим по-задълбочена ревизия на Програмата и да водим преговори с Комисията – наистина има мерки, които не са подходящи, така са разписани. Една част от мерките – просто да релокираме средствата към тези мерки, които са атрактивни и които са желани от бранша, за да може да повишим усвояването по Програмата.
Относно разплащанията – до края на годината, голяма част от договорите приключват сега, крайните им срокове са септември-октомври. Така че наистина очакваме голям брой заявки за плащане в края на годината просто защото договорите им изтичат през месец септември – такива, които бяха договорени миналата, пò миналата година. Разчитаме на тяхното срочно изпълнение.
Относно заплащането на служителите – да, прав сте, имаме възможността и за техническа помощ, но там бюджетът е сравнително малък, така че, доколкото можем, се стараем. Със средства от техническа помощ обновихме и обзавеждане, и компютри, техника, така че да има нормални условия на работа на служителите. Надяваме се вече сформирания екип да го задържим, разбира се, и с продължаващи обучения. През тази година имахме няколко обучения относно прилагането на Закона за обществените поръчки, относно оценяването на проектите, така че ще инвестираме и в последващо обучение на служителите. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Позволете ми и аз да задам няколко въпроса.
В началото на месец септември, мисля, излезе информация, че български фермери са източили 10 млн. евро субсидии от Европейския съюз според доклада на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Чрез регистриране на свързани фирми се заобикаля ограничението за субсидии за инвестиционни проекти, чрез които един фермер може да разширява бизнеса си. ОЛАФ също така подчертава, че, освен загуба от 10 млн. евро за бюджета на Европейския съюз, измамата ощетява и местното земеделие, тъй като ограничава конкуренцията и инициативата в сектора.
Въпросът ми е: ние не сме ли могли да видим, че се случва такава измама, та се е стигнало чак до Европейската сметна палата и в крайна сметка отсега нататък какви мерки сме предприели в самото министерство за засилване на контрола, касаещ европейското ни финансиране?
Пак това лято мисля, че стана ясно, че методиката за налагане на финансови корекции по Програмата за развитие на селските райони е незаконна заради начина, по който е създадена – това е решение на Върховния административен съд, и че де факто фермери с наложени санкции могат да заведат дела срещу Фонд „Земеделие“.
Вторият ми въпрос е: с какви методи ръководството на Министерството ще преодолее този казус, който е в ущърб на данъкоплатеца?
Третият ми въпрос. Радвам се, че тук е господин Котов, тъй като очакванията към него са големи. Господин Марков мисля, че беше преди това на този пост, който бе уволнен от министър Танева заради това, че България е загубила 7 млн. евро по Програмата за морско дело и рибарство. Май че има забавяне с около 140 милиона – неусвоени средства, които е трябвало да бъдат усвоени до 2018 г.
Така ли е, или не е, че де факто в момента Вие трябва да преодолеете това огромно забавяне на тези средства?
Въпросът ми по-скоро е към Вас: какви мерки и действия през последните месеци е предприела ръководената от Вас дирекция именно за да няма подобно забавяне? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да започнем най-напред с разследването на ОЛАФ. По принцип и Европейската сметна палата, и Европейската комисия, и сертифициращият одит извършват при нас регулярни одити, в резултат на които имат констатации и препоръки. Това, което предприема и управляващият орган, и Държавен фонд „Земеделие“, е да се съобрази с тези констатации и препоръки и да променя съответно процедурите за санкциониране и за контрол. В случая се касаеше за нарушения по старата програма – по Мярка 121. В момента процедурите са променени и, както казах, постоянно подобряваме, защото винаги се намират вратички и винаги има някой, който да наруши. Затова ние разглеждаме всички сигнали както в Държавен фонд „Земеделие“, така и в управляващия орган. Има случаи, когато се сигнализира директно ОЛАФ, така че те се сезират, правят си разследване и при нас органът, с който те контактуват, е АФКОС. След като има резултати, те ни уведомяват и ние предприемаме действия за санкциониране и за събиране на неправомерно изплатени субсидии.
Относно методиката за финансови корекции – да, съдът я обяви за нищожна, тъй като изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ нямаше изрична делегация в Закона за подпомагане на земеделските производители да утвърждава такава изрична методика. Държа да отбележа, че в методиката се определя степента и тежестта на нарушението и тази методика не е основанието за налагане на финансови корекции. Основанието за налагане е неспазването на задълженията по договора, неспазването на регламенти, на закони, така че актовете по своята същност са основателни, тъй като те се базират на конкретното нарушение.
Тази методика помага на Държавен фонд „Земеделие“ да определи точния размер на санкцията, тъй като преди методиката санкцията беше 100% дори и при малко неизпълнение или при малко нарушение, дори понякога неволно от страна на бенефициента. Въвеждайки тази методика, санкцията беше пропорционална на нарушението. Тоест методиката определя какъв да бъде размерът, а не е основание за налагане на финансова корекция. Така че актовете са валидни.
Като цяло – предприеха се действия, Законът вече е изменен, така че изпълнителният директор има право да утвърждава такава методика. Беше спазен Законът. Методиката стоя на обществено обсъждане един месец, след което беше обнародвана в „Държавен вестник“. Така че към момента имаме и действаща методика, но, разбира се, като всички закони, изменението важи занапред, тоест оттук нататък. Повтарям, и издадените актове по старата методика също са основателни.
Относно разплащането – господин Котов ще вземе думата. Както казах в началото, прогнозата за разплащане е 23 млн. лв. Не знам какви са тези 140…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По-скоро има ли писмо от Европейската комисия за налагане на финансова корекция на Програмата с намаляване на 106 млн. евро? Има ли такова писмо към Вас?
Заповядайте.
СТОЯН КОТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Тази сума не е съизмерима с пропорциите на Програмата, тъй като общият бюджет на Програмата е 222 милиона. Единствената санкция, която претърпя, са тези 7 милиона, за които стана дума.
Госпожа Василева представи реално и плана ни за компенсиране на рисковете от загуба до края на годината, като целта, която трябва да постигнем, са 28 млн. лв., приравнено, тъй като става дума предимно за средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Така че сумата е по-малка, но ние добавяме националното съфинансиране. Към днешна дата даже може би имаме още по-актуална информация по отношение на плащанията – те са били 26% от тази цел, която се опитваме да постигнем. До края на годината, по наши си планове, най-малко трябва да постигнем 111% изпълнение на целта.
За ускоряване на тези процеси и, общо взето, недопускане на отклонения по всяко едно проектно предложение сме назначили екип от експерти, които да следят цялото изпълнение на проектното предложение, затруднения, които срещат бенефициентите, като се поддържа интензивен контакт за това каква е готовността за подаване на заявки за плащане. Когато те постъпят, ние имаме също интензивен контакт с колегите от междинното звено, които обработват в кратки срокове онова, което е постъпило за плащане, за да може да влезем в този амбициозен план.
Госпожа Василева спомена, че в последните няколко месеца е увеличен административният капацитет от гледна точка на служители, които имат опит в работата по фондове. Също така слабост при извършването на последващ контрол върху процедурите за избор на изпълнител беше липсата на юристи в самата дирекция. Двама такива са осигурени. Общо около осем човека се добавят към незаетите щатни бройки.
Проведени са редица обучения, които да адресират именно тези слаби звена – последващ контрол и договаряне, така че самите експерти да добият съответната увереност при вземане на решения по отношение на даден казус за последващ контрол, който да не бави процеса.
В непрекъсната комуникация сме с Европейската комисия по плана за действие, за който стана дума, така че, общо взето, имаме система за ранно предупреждение, ако не успеем да постигнем някоя цел.
Не на последно място, това е комуникацията с всички органи по прилагането на системата, тъй като цялостното изпълнение е обвързано точно с тези звена. И разбира се, популяризиране на мерките. В края на краищата някои неща се наричат ограничения, но това са изисквания и по регламент, които целят помощта да достигне в адекватна форма до адекватния краен потребител. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Тогава да преминем към въпрос от Обществения съвет.
Господин Здравков, заповядайте.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашето питане е основно към екипа на Министерството на земеделието. Това е наша отдавнашна борба, която касае направление туризъм по Мярка 6.4. Доскоро не се знаеше съдбата каква ще бъде там. Очевидно от известно време в пространството се спрягат вече информации, че тя няма да отвори. Ние, като асоциация, не виждаме реалния мотив за това нещо, предвид създалата се напрегната картина около местата за настаняване.
Обаче, както Вие много добре знаете, към направление туризъм има и много други дейности. Да приемем факта, че има някакъв проблем с местата за настаняване. Но защо трябва целият сектор да страда – направление туризъм, тъй като знаете, че като национален приоритет в периода 2014 – 2020 е направление туризъм? Много проекти са подготвени там, много хора, бенефициенти чакат отварянето на тази мярка.
Тук отварям една скоба – това не са измамници, защото всички ги слагаме под общ знаменател заради примерно 20 проекта, които може би са компрометирани.
Всъщност нашето питане, въобще болка, е в тази посока: не може ли да се измисли вариант, по който (Примерно казвам, драмата са местата за настаняване – нека те да нямат възможност да кандидатстват, въпреки че това не е правилният подход. Аз лично не виждам друг, предвид нагласите в момента на Министерството специално към това направление.) да се допуснат други туристически атракциони – ресторанти, друг тип атракциони, друг тип неща, които са свързани с направление туризъм? Може би е наше оптимистично желание да бъдат пуснати местата за настаняване. Разбирам, че това най-вероятно е политическо решение или някакво друго, разбирам целия страх, който витае около местата за настаняване.
Но тук един призив, апел и към самата комисия – ако тя също може да се включи, тоест да се изработят едни адекватни, качествени критерии – всъщност не тези пари, които са заделени в момента за туризъм, да отиват… Не разбрах дали те ще отидат в „Млад фермер“, мога да бъркам, но ако отиват там, това за мен също не е нормално, предвид това, че тази мярка е сериозно компрометирана по принцип. Не може ти да извадиш 30 милиона от туризъм и да ги сложиш в „Млад фермер“ – поне за нас не е нормално.
Това всъщност е нашата болка. Даже не бих казал, че е въпрос, а наистина апел както към Министерството, така евентуално с помощта на Комисията, ако може това да бъде взето като решение, препоръка, или да се правят работни групи, както обикновено се правят. Могат да бъдат направени доста адекватни критерии в това направление, за да бъдат елиминирани максимално опитите за злоупотреба още на етап кандидатстване.
Доколкото разбрахме, на предстоящия комитет – ноември, това ще бъде предложено, тоест и парите да бъдат прехвърлени в някакви други мерки – 6.1. май, което за мен лично не е нормално. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Василева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Първо, относно релокирането на средствата – както казах, в Шести приоритет единствените недоговорени средства са именно по Мярка 6.2. и тези по 6.4., които са заделени за туристическа дейност. Тоест ние така или иначе сме във фактическа невъзможност – няма как да прехвърлим пари от мерки, които вече са договорени, тъй като те трябва да бъдат обезпечени. Това са единствените свободни средства в Шести приоритет. Така или иначе тези 6% от резерва трябва да се алокират. На първо място, това е причината.
На второ място, както казах, това е взето на политическо ниво. Знаете, министър Танева обяви няколко пъти по всички телевизии, че няма да стартират туристически дейности – не само за места за настаняване, а по принцип туристически дейности в настоящия програмен период.
Да, прав сте, има много готови проекти, но те са именно за места за настаняване, а не за друг тип туризъм.
Не мога да се съглася с Вас, че Мярка 16.1. „Млад фермер“ е компрометирана, защото същите доводи са и за Мярка 6.4. за туризъм. А освен това, политиката не само на България, а и на Европейския съюз, е да вървим в посока стимулиране на младите, задържане на младите в селските райони. Ако има единични случаи, както имаше със зайци, така или иначе предотвратихме тези злоупотреби, не може заради такива единични случаи да даваме петно на цялата мярка. (Реплика от господин Ивайло Здравков при изключени микрофони.)
Да, затова Ви казвам, че не може да кажете, че заради малка част от проектите не следва да насърчаваме младите земеделски производители да се включат в селското стопанство.
Относно другия тип туристически дейности – можем да кажем, че към Местните инициативни групи са отворени и Мярка 6.4., и Мярка 7.5. за екопътеки, за туристически, за информационни центрове. Така че не са изцяло лишени възможностите за подпомагане на такива дейности по Програмата. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: По отношение на МИГ-овете (Местните инициативни групи) – съвсем скоро там субсидията в направление туризъм се намали до 5%. Това на практика елиминира всяка една възможност за кандидатстване. Така че този Ваш аргумент аз също не мога да го приема.
Бенефициентите се шегуват помежду си, че когато първото плащане по „Млад фермер“ се прави, по-добре да го правят директно към автокъщите, защото в общи линии тези пари отиват там. Това на всеки е ясно.
Не може обаче да се твърди с тази сила, че направление туризъм и това, че проектите са били подготвени за места за настаняване, няма съвсем други, различни от тези, проекти, които също са в направление туризъм. Аз лично не мога да приема тези аргументи, още повече за въпросния резерв от 6%. Ами тогава да не беше залагано направление туризъм в периода 2014 – 2020 г. и въобще да го няма! А не пет години да се лъжат хората: ще има – няма да има, ще има – няма да има. Изхарчени десетки, стотици милиони в подготовка на имоти, пари – ти да чакаш да се пусне Програмата, за да можеш да си финансираш проекта. Сега, накрая Министерството идва и казва: няма да има направление туризъм, защото ни е страх да отворим, тъй като има напрежение около този сектор. Нищо лошо против Вас, чисто административно просто не е нормално да се случва това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Ангелов, заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми представители на Министерството! Няколко думи за Програмата за морско дело и рибарство. В периода САПАРД по Мярка 3 бяха така наречените рибни проекти. Процентът на субсидията беше 70. В първия програмен период стана 60. Комитетът за наблюдение имаше предложение за следващия да се върнат на 70. Те станаха 50. Каква е причината? Има информация, че за проекти, подадени директно в Брюксел и финансирани от същия този фонд за морско дело и рибарство, процентът за субсидия е по-голям от 50. Това е първият въпрос.
Втори въпрос. В Програмата за морско дело и рибарство най-перспективните проекти са свързани с производствени инвестиции в така наречените рециркулационни системи, защото те са бъдещето за производство на аквакултури. В България тези инвестиции са ограничени до милион и седемстотин хиляди лева. С милион и седемстотин хиляди лева много трудно може да се направи нормална рециркулационна система.
Не е ли възможно сега, когато има достатъчно пари за разпределяне в този кратък период, да се помисли дали не може да се допуснат проекти с по-голям размер на инвестицията? Това е вторият ми въпрос. (Реплика при изключени микрофони.)
Те не са допустими в сега обявената процедура, но нищо не пречи догодина отново да има обявена процедура.
Пак има информация, че при директно кандидатстване в Брюксел за този фонд за морско дело и рибарство може да се кандидатства за рециркулационни системи с далеч по-голям размер на инвестицията. Това е за Програмата за морско дело и рибарство.
Относно Програмата за развитие на селските райони: дали бихте могли да кажете някаква приблизителна сума – средствата, които смятате да пренасочите? Приблизителна сума, ако имате яснота.
Следващият ми въпрос. При положение че останат доста пари за разпределение, дали е възможно още пари да се пренасочат към Мярка 4, защото там най-лесно могат да се усвоят – има достатъчно приети проекти, прегледани и размерът на субсидията е голям? С риск да се загубят някои средства неразпределени, дали е възможно да се прехвърлят там? Питам, защото знам, че прехвърлянето от една мярка в друга става по-трудно. Прехвърлянето от подмерките вече е друг въпрос.
Само две думи за Местните инициативни групи, понеже стана дума за тях. Вероятно когато става дума за централизирано ръководство, става въпрос, че вече Местната група може да кандидатства по няколко програми – пет-шест програми, което означава възможност за създаване на интегрирани проекти. Кой да бъде водещ при един такъв интегриран проект? Реалният отговор е: тази програма, която се финансира от някой фонд, чийто фонд има лидерска позиция към проекта, тоест най-големият донор в един интегриран проект е нормално да бъде лидерът в този интегриран проект. В много от случаите това сигурно може да бъде Вашият управляващ орган, тъй като Програмата за развитие на селските райони също има големи финанси. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Котов, заповядайте.
СТОЯН КОТОВ: Благодаря Ви.
По отношение на заложения интензитет. Наистина той е намаляващ за предпрограмния и първия програмен период – 70:60:50 сега, но това е изцяло решение на Регламента, той е заложен като максимален интензитет на частни мерки по Програмата. Фиксиран е.
Изключение се прави за някои случаи, примерно представители на дребномащабния крайбрежен риболов могат да получат съфинансиране до 80%. Но базовата ставка, от която тръгва Регламентът, е 50 за частни бенефициенти.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Тази базова ставка е заложена от нас – имам предвид в България...
СТОЯН КОТОВ: Не, не, в Регламент 508 от 2014 г., който е на Съвета на Европейския съюз.
По отношение на интензитета, който споменахте, че по същия фонд се финансират – на по-висок към Комисията, това са мерките на директно управление към Комисията. Тоест в самия Регламент са описани мерки на споделено управление, което ние финансираме, и тези по директно, които са изцяло в правомощията на Комисията, като Годишната програма се гласува всеки път от Комитета към този фонд. Така че директно към Комисията, но там директни инвестиционни мерки няма – те са по-скоро в подкрепа на интегрирана морска политика или някаква друга такава цел, която е заложена.
По отношение на рециркулационните стопанства – при подготовката на настоящата програма са заложени едни обосновки на стойността на едно стопанство, като наистина в предишния програмен период те бяха драстично по-големи. Говоря за полуфинансиране от порядъка на до 3 млн. 600 хиляди за стопанство, което е установено за нецелесъобразно за финансовата измеримост на тези кандидати. Сега е даден приоритет на рециркулационните стопанства, защото 850 е съпоставено спрямо 550 за класическия тип стопанства. Така че те със сигурност са стимулирани. В интерес на истината първоначално заложеният индикатор по Програмата е към изпълнение даже над 100%, но това е на етап договаряне. Тоест много рециркулационни са подадени в първите приеми по Програмата, свързани с производствени инвестиции в аквакултурата.
По отношение на тези прагове – с госпожа Василева точно това обсъждахме, че в действителност с предстоящата нотификация по Програмата ние може да ревизираме по някакъв начин тези прагове в зависимост от данните, които са постъпили към нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Просто изменението трябва да бъде наистина добре обосновано с данни и факти защо следва да увеличим този размер. Така че в момента, в който отворим дискусията, Ви призоваваме всички да ни изпращате предложения, материали, за да може да сме максимално добре защитими пред Европейската комисия в нашите предложения за изменение.
Да продължа с другите въпроси.
Относно размера – аз го съобщих, може би не сте ме чули, 77 млн. евро са средствата, които следва да се прелокират на база изпълнение Рамката на изпълнение. Да, възможно е да прехвърлим и към Мярка 4. Не изключваме нито един от вариантите – за всяка мярка има дискусия. Така че предстои да направим обществено обсъждане. Не изключваме варианта една част от парите да бъдат прехвърлени и там, но говорим вече за отваряне евентуално на нов прием през следващата година, след одобрение на нотификацията. Това е по-дълъг процес.
Относно интегрираните проекти към МИГ-овете – доколкото Ви разбрах, Вие подкрепяте предложението на господин Петров при бъдещото прилагане, за новия програмен период да има един водещ фонд.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Аз подкрепям това предложение, защото примерно, както беше по-рано, МИГ-овете си определяха в кои мерки на селските райони има приоритети. Те затова са и Местни инициативни групи, защото еди-коя си община с нейната МИГ иска да насърчи местните производители на зеленчуци или преработватели. Тя определя както мярката, по която да се кандидатства, така и бюджета по проекта. Тогава вече кандидатстването ставаше по правилата на съответните мерки, както си е в Програмата за развитие на селските райони. Това, че проектът е по 4.2., подаден от МИГ, не му дава правото да работи с друга документация, освен с документацията по 4.2., която е уточнена. Когато стане интегриран проект вече, всяка част трябва да си отговаря. Вие няма да сте съгласни, ако има част, свързана със селските райони, да бъде по правилата на друга програма, примерно на МРРБ или на Министерството на икономиката. За да има едно централно ръководство по този проект, според мен логиката е да бъде този, който е най-голям донор в интегрирания проект. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това са препоръки. Благодаря Ви и аз.
Има ли други въпроси от Обществения съвет?
Само един въпрос към Изпълнителната агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. В този материал, който сте ни дали, Вие засягате единствено и само Програмата за морско дело и рибарство. Някаква информация – Вие одитирате ли Програмата за развитие на селските райони? Защо нямаме такава информация?
Всичките Ви препоръки, които са дадени тук, са… (Реплика при изключени микрофони.) Тоест работите си.
Ето: „Изпълнителната агенция установи слабости в системата за вътрешен контрол. Същите ще бъдат отразени в Годишния сертификационен доклад през месец февруари 2020 г.“
Примерно: какви слабости намерихте, като сте написали тук, че сте намерили слабости? Последното изречение: „В случай че установи слабости…“, а „В случай“ – Вие не сте установили слабости.
Заповядайте.
БИСЕР РАДКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Първо, конкретно по питането за абзаца. Става въпрос, че сертификационният одит за 2019 г. още се извършва текущо и до момента не е приключил прегледът на системата за вътрешен контрол, нямаме констатации. Ако имаме такива, ще бъдат отразени в доклада за 2020-а. До момента за този одит…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Всичко върви идеално, няма проблеми, няма слабости.
БИСЕР РАДКОВ: Всичко е още в процес на проверка.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, благодаря Ви.
Колеги народни представители?
От Обществения съвет също няма въпроси.
Да благодарим на Министерството, на Държавния фонд, на Изпълнителната агенция. Успех желаем и всичко най-добро!
Винаги, когато има проблеми, нещо искате да споделите с Комисията, да променим, разбира се, сте добре дошли. Хубаво е да имаме много добра комуникация – да не се получава излишно напрежение. Виждате, че всичко е съвсем нормално.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодарим и ние. И на Вас успех!
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодарим.

(Закрито в 17,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев




Стенограф:
Райна Зарева