1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2019 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 73

На 20 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Драгомир Стойнев.

* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Пред Вас е дневният ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
3. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.

Имам удоволствието да приветствам доц. Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, и госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки.
Госпожо Павлова, заповядайте да ни представите мотивите на Законопроекта.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите промени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки, което ще се осъществява чрез централизирана електронна платформа.
Предвидено е тя да се реализира на два етапа, като първият вече е приключен. А в хода на подготовката и разработването на функционалностите на платформата, предвидени за въвеждане на втория етап, е установена необходимост от прецизиране на някои норми на Закона с оглед отразяване на спецификите на електронния процес и осигуряване на нормативни предпоставки за нейното използване.
Въвеждането на електронната платформа налага съществена промяна в съдържанието в Регистъра на обществените поръчки. Новият регистър ще е част от платформата и ще съдържа електронна преписка на всяка обществена поръчка, в която ще се публикуват всички документи, свързани с нея, включително договори, рамкови споразумения и анексите към тях, включително и договорите за подизпълнение.
Промените, свързани с Регистъра на обществените поръчки, засягат и разпоредбите, които уреждат така наречения „Профил на купувача“. Предвидено е със Законопроекта неговото по-ранно въвеждане на платформата – вместо от 1 януари 2021 г., да е от 1 януари 2020 г., съобразно Графика, по който възложителите ще я прилагат. По този начин цялата информация за поръчките е събрана на едно място.
За улеснение на възложителите се избягва двойната публикация и се намаляват техните разходи за поддръжка на досегашните им профили.
Измененията засягат и поръчките на най-ниски стойности, които понастоящем се възлагат чрез публикуване на обява за събиране на оферти и покани до определени лица на профила на купувача на възложителите. Предлага се тези поръчки да се обявяват също чрез платформата в Регистъра на обществените поръчки. Това е стъпка в посока на разширяване на публичността при този ред на възлагане.
С част от предложените промени се цели преодоляване на констатирани проблеми в практиката. Ще спомена по-съществените от тях. Предоставена е възможност на всички разпоредители с бюджет от по-висока степен, а не само първостепенните, да възлагат поръчките за нуждите на подчинените си разпоредители с бюджет.
Предложена е промяна, свързана с начина за изчисляване на прогнозната стойност на поръчките, която е продиктувана от установени в практиката затруднения на възложителите. В определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, предвид което новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а регламентира възможност, чрез която възложителят може да бъде определена актуалната пазарна стойност на обществената поръчка. Важна промяна при провеждане на поръчките на ниска стойност отново е изрично уреденото подаване на единния електронен документ за обществени поръчки вместо досега използваните декларации, които се изготвяха от възложителя. По този начин се уеднаквяват правилата за деклариране на определени обстоятелства при участие в поръчките, независимо от прилагания ред и стойността на конкретната процедура.
Използването на единен подход ще спомогне значително за намаляване на административната тежест както при възложителите, така и при стопанските субекти.
В Законопроекта са предложени изменения, които касаят прецизиране на разпоредбите относно вътрешното, така нареченото in-house възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Изрично е посочено, че наличието на частен капитал е допустимо, ако произтича от разпоредби на националното законодателство, които, разбира се, са в съответствие с Договора за Европейския съюз. Целта на промяната е постигане на по-точно съответствие с изискванията на европейските директиви.
Приемането на Законопроекта осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната ни. Същевременно, прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на Закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Госпожо Василева!
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, аз благодаря за представянето. Категорично подкрепям Законопроекта и духът, който е заложен в него, а именно обезпечаването на предпоставки и гаранции за повече прозрачност, лоялна и свободна конкуренция при провеждането на обществените поръчки. Аз съм убедена, че промените, които предлагате, ще подобрят и ще направят по-ефективен контрола, който се прилага върху обществените поръчки, разбира се, ще улеснят и възложители, и изпълнители.
Два въпроса имам към Вас. Първият – Вие споменахте, че с този законопроект ще се обезпечи реализацията на втория етап от провеждането на реформата и въвеждането на така наречената електронна платформа. Колко време ще отнеме този втори етап? Тоест, кога може да очакваме финала на този процес.
Вторият ми въпрос е свързан с един коментар, който беше част от становищата към Законопроекта, свързан с компаниите, които не са били достатъчно добросъвестни в изпълнението на договори, възложени от възложители по смисъла на обществените поръчки и така наречения черен списък. Ако може, малко да разтълкувате вашето виждане за това как виждате възможностите да се гарантира, че недобросъвестни изпълнители ще бъдат ограничавани в участието си при провеждането на обществени поръчки. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Госпожо Павлова, имате думата.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря.
На първия Ви въпрос – колко дълъг и кога да очакваме цялостно завършване на проекта и електронизацията на поръчките, съгласно нашия договор и заложените срокове в края на следващата 2020 г. трябва напълно да сме завършили платформата. Нашият изпълнител, който всъщност я създава и разработва, трябва да е приключил всички дейности. Това разделение на два етапа е доста условно. Първият етап, който вече сме реализирали, касае основно 16 модула, които са част от възлагателния процес. От 1 януари онези възложители, които са задължени да прилагат платформата, съгласно постановление на Министерският съвет и утвърден график, ще могат изцяло да възлагат чрез нея. Допълнителните модули от втория етап са свързани например с електронно обжалване, електронен външен контрол и други допълнителни модули – отново 16 на брой, не са никак малко, свързани със статистики, справки, управление на процеси и така нататък, които ще се реализират през следващата година.
На този етап всъщност имаме един първи етап – вероятно знаете, но ние още през април месец тази година пуснахме тестова версия на платформата, където всички потребители могат да се регистрират, могат да се запознаят с бизнес процесите в нея, да симулират поръчки и така да минат през етап, как да кажа, на запознаване и обучение за работа с тази платформа. Знаете, че процесът и на хартия не е лесен, а електронният изисква допълнителни усилия от възложителите.
На втория въпрос – за черните списъци и за вписването на стопански субекти в тях, предлагам госпожа Манасиева да вземе отношение.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: По отношение на черния списък, това е едно основание, което ние въведохме с цел да спрем, така да се каже, фирми, които са недобросъвестни нарушители и за да може възложителят да не дава парите си и да не сключва въобще, да не се стига до сключване на договори с такива нарушители.
Разбира се, в този черен списък ние вписваме изпълнителите на обществени поръчки само на две основания. Едното е ако е представил документ с невярно съдържание. Другото е, ако не е изпълнил договор за обществена поръчка, но това неизпълнение трябва да е виновно, трябва да е повече от 50 на сто от договора или ако няма повече от 50 на сто, обаче неизпълнението се явява съществено и са наложени в тази връзка неустойки или някакви други санкции. Това са двете основания, които вписваме в този списък. Независимо от това ние бяхме заложили, че на тези основания се вписва, ако възложителят докаже с някакъв документ, че е налице това неизпълнение. Практиката обаче показа, че има доста случаи, в които се налага да впишем лицата, въпреки че те нямат чак такава вина, тоест невинаги вписваме фирми, които наистина са виновни, по ред причини – например възложителят в своето решение ги е отстранил за документ с невярно съдържание, обаче всъщност в някои случаи може да се окаже, най-често е декларацията за дохода, която попълват. Но понякога това не се дължи на умишлено – не искал да излъже, не е виновен, но е отстранен, той не го е обжалвал, тъй като така или иначе не печели поръчката, обаче това се оказва проблем за него в бъдеще, защото на това основание го включваме в списъка и други възложители го отстраняват. Това наложи да се опитаме да променим тази практика. Затова към момента сме предложили в Закона да се вписват в черния списък, пак на тези две основания, но само ако те са доказани със съдебно или арбитражно решение.
Независимо че в Закона ние сме казали, че списъкът има информативен характер, тоест правото на даден възложител да отстрани такъв изпълнител от поръчката не се поражда от вписването в списъка, обаче този списък го информира и той има задължението да потърси доказателства и ако намери и прецени, че те са достатъчни, да го отстрани. Въпреки това масово ги отстраняват и така нататък, когато са вписани в този списък. Затова заложихме на случаите, в които това е безспорно доказано, тоест компетентен орган – съд, имало е спор по този въпрос и със съдебно решение е доказано или с арбитражно, където са по-малко случаите, но не е невъзможно, е доказана вината на този изпълнител. Защото последиците за него са сериозни и в следващите три години се случва това, че той няма да може да вземе участие в обществени поръчки, тъй като всички възложители, виждайки го в списъка, намират доказателства и го отстраняват. Най-често това се случва.
Пак искам да кажа по директива основанията за отстраняване са по-широки, те са такива и в нашия закон. Единствено ограничаваме основанието за вписване в черния списък. Там искаме да сме сигурни, че когато публично оповестяваме, това обстоятелство безспорно е налице, щом като съдът се е произнесъл.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, след като завърша изложението си, ще Ви предоставя едно писмо от един от водещите, така да се каже, председатели-управители на местни инициативни групи в България Цанко Спасовски, с когото – и с други, разбира се, не само с него, представители на местните инициативни групи разговарях и обсъждах въпроса – може би на Вас веднага ще Ви говори нещо – това е чл. 196, ал. 2 от ЗОП, отстраняване на нарушения в процедурите. Може би тук сега за колегите малко ще е специфично, но аз като Ви го дам – имам една молба да се запознаете с него, става дума, че има известно противоречие в Закона, отнасящ се за малки обществени поръчки – в рамките от 30 хил. лв. до 70 хил. лв. Тъй като местните инициативни групи са много и с много разнообразни дейности, при тях се получава така, че много от поръчките, които имат, попадат в сферата на това несъвършенство на закона. Аз го дадох и днес ми го върнаха даже, затова нямах и второ копие – благодаря на колегите тук, че ми направиха второ копие, и ми го върнаха юристи, които ми казаха, че наистина има основание за това да се иска промяна в Закона за обществените поръчки по отношение на процедурата за обжалване на малки процедури, защото тя е възлова, ключова за това местните инициативни групи да могат да си вършат ефективно работата. Колегите знаят тук, и аз в тази комисия съм доста привърженик на това, местните инициативни групи да се разширяват, да могат да обхванат цялата територия на страната. В това отношение сме направили много неща, но специално това спъва – чл. 96, ал. 2, там в т. 1 е записано, че „определяне на изпълнител на обществената поръчка чрез вътрешен конкурентен избор, когато общата стойност на поръчката, възложена по рамковото споразумение от съответния възложител, е по-ниска или равна на стойността по чл. 20, ал. 3“, и там веднага си представяте за какво става дума. Аз ще Ви помоля, ако е възможно да ми отговорите в писмен вид на този въпрос, което да стане възможно най-бързо, защото имаме само една година още време, през което местните инициативни групи могат да си изпълняват стратегиите. (Народният представител предоставя писмено въпроса си на изпълнителния директор на АОП госпожа Миглена Павлова.)
Имайте предвид, че някои, на шестата година, още не са започнали да изпълняват тези стратегии. Нарочно съм така подробно, за да Ви кажа, че човекът, който е написал въпроса, е много опитен, много съвестен – един от уважаваните лидери на местните инициативни групи в цяла България, и поставям този въпрос на Вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Павлова?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Ще разгледаме материала, който ни предоставихте.
Искате писмен отговор към комисията ли?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, писмен отговор. Ако трябва, и до комисията да е. Ако искате да е на вниманието на комисията, пък те ще ми го дадат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ще Ви го препратим, да.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да го има тук, защото опозицията има нужда от такива. Тя не се интересува от местните инициативни групи, а се интересува от това, че водата в еди-кой си град била мътна.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Стига да има вода, господин Петров, защото проблемът е, че няма вода.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Все пак трябва да го разгледаме.
Аз ви разбирам, че Вие говорите за обжалването на процедурите на най-, най-ниски стойности,…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, да.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: …които сега казах, че ще бъдат част от електронната платформа. Но трябва да се прецени докъде и доколко. Знаете, че всъщност процесът по обжалване многократно беше дискутиран – дали той спира, вероятно и във Вашата комисия също…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: То е сложна работа.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Да.
…дали спира реализацията на проектите, дали е достатъчно ефективен, бърза да е процедурата. Така че аз разбрах за какво казвате, но все пак бих искала да се запознаем подробно и писмено да Ви отговорим. Сега да не се ангажирам с конкретен отговор.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не, не, той е много сложен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерският съвет на 6 ноември 2019 г.
Гласували 6 народни представители: за 6, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря Ви и успех!

Колеги, преминаваме към втора точка:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.

Тук, при нас, е председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ господин Станимир Пенев и Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“ към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Заповядайте, господин Пеев да представите Законопроекта.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Настоящата промяна в Закона за задължителните запаси е продиктувана от промяна в Директивата за изпълнение 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г.
Като цяло в промените, които ние предлагаме, има две основни полета. Първото е имплементиране на конкретните промени в закона. Второто поле е някои предложения за намаляване на тежестта върху икономическите оператори, което в нашата дългогодишна практика сме установили, че има някои конфликтни моменти, които се опитваме с тези промени да ги изчистим и да им дадем възможност по-лесно да изпълняват задълженията си по този закон. Като цяло самият закон представлява доста голяма тежест за всички вносители на горива и се опитваме по някакъв начин да решим този проблем при тях.
Конкретните промени. Първо, променяме датата, от която влиза в сила задължението за съхраняване на задължителния запас. Преди беше месец април – подавахме заповедта, с която установяваме какво е задължението му, и съответно пак към същата дата той трябваше да започне да го съхранява. Това практически е невъзможно. Сега вече им даваме възможност няколко месеца, в които да се подготвят за новото си задължение. Въпреки че всеки един от тях знае, че в зависимост от горивата, които е внасял, какво ще бъде следващото му задължение за следващата година, но мисля, че това е коректно и е един начин да им се даде възможност по-добре да се подготвят.
Също така вкарваме всички видове нефтопродукти, които преди не бяха в цялост вкарани в нашия закон. Същевременно с това сме дали възможност за някои специфични от тях, като примерно битум да може да се заменя с друг вид гориво, тъй като битумът се използва много, да речем, в пътното строителство, а пък няма изготвени бази за неговото съхранение. Тоест, това е един продукт, който много бързо влиза в оборот. Стигнали сме до този извод, след като сме разговаряли с браншовите организации и специално беше поставен този въпрос – те могат да съхраняват в някакъв друг вид горива, за които вече има изградени бази.
Промени правим и в начина изчисление. Първо, за самото потребление ще ни подават данни от Националния статистически институт, след това на тази база ние ще извършваме своите изчисления.
Второ, по самите изчисления даваме възможност – това ще бъде трудно в детайли да Ви го обясня, но се намалява количеството на нафтата, когато се изчислява задължението. Дали сме три репера – който от тях е по-благоприятен за икономическите оператори, този ще използваме. Тоест, опитваме се да балансираме по такъв начин нашите задължения по този регламент и съответно да намалим тежестта на икономическите оператори.
Другото нещо, което правим и мисля, че е много важно, е, че увеличаваме приложното поле на замените. Преди можеше да се заменя само в нефт, а сега даваме възможност от дизел в бензин, от бензин – в дизел. Тоест, когато някой има, да речем, доставки към момента на бензин, обаче няма на дизел, подава се до нас искане и ние същото количество го заменяме в съответния вид гориво.
Това са като цяло промените, които предлагаме. Те не променят смисъла на Закона да момента, а просто вкарваме тези изисквания, които промяната в регламента изисква от нас и правим възможните облекчения по този закон.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
В Законопроекта има една оценка на въздействието – госпожо Харбова, май Вие сте я готвили?
КОЙНА ХАРБОВА: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В тази оценка на въздействието, цитирам: „е свързано и с по-точното прилагане на действията на закона и някои разпоредби на Директива на Съвета от 2009 г.“.
Тази директива вече изцяло е транспонирана, а Вие преди малко заявихте, че де факто законът се отнася към Директива 2018/1581.
КОЙНА ХАРБОВА: Точно така.
Нека само да допълня, че Директива 2018/1581 изменя като цяло Директива 2009/119.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, а оценката на въздействието не трябва ли да бъде спрямо новата директива, а не спрямо старата?
СТАНИМИР ПЕЕВ: В смисъл, Вие сте забелязали някакви…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Стоянов, може ли Вие да вземете отношение?
ЯВОР СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
На практика като законопроект Вие правилно сте спазили изискването и на Законна за нормативните актове и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в смисъл, че сте добавили към Законопроекта мотиви, съответните справки и оценките за въздействие. Към мотивите и справката със съответствието с европейското право правилно сте посочили, че всички тези промени в Закона са във връзка с новата директива от 2018 г. А в оценката за въздействие обаче сте посочили като оценка новия закон във връзка със старата директива от 2009 г., която на практика вече е транспонирана. Въпреки че новата директива от 2018 г. е изменителна. Като европейско законодателство, тя има свое собствено самостойно значение и би трябвало да се реферира към нея. Това, което можем да направим, е, ако, господин Председател, предложите за изменение на тази оценка за въздействие преди второто гласуване. Това е една проста редакция.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Надявам се, че няма просто да заменим едната директива с другата, а трябва да се направи една стойностна оценка на въздействието. Надявам се, че не работите така, за да не се окаже, че това е просто останала оценка на въздействието от предишния законопроект.
Заповядайте, господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Точно това имах предвид да кажа, че вероятно е допусната техническа грешка в цифрата. Със сигурност това, което сме правили е съобразно новите текстове, нищо общо няма с това, предното – компютри-компоти, знаете, случва се от време на време, но нещата са актуални. (Оживление.) Допусната е техническа грешка.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз също мисля, че по-скоро не знам дали е необходимо процедурно предложение на председателя.
ЯВОР СТОЯНОВ: Не.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И гласуване на такава поправка. Видно е, че става въпрос за техническа грешка.
ЯВОР СТОЯНОВ: По-скоро е техническа грешка.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И реферираме към директивата, която е предмет на изменение с новата директива. Тоест коректният подход е да се цитира новата директива, чрез която се променя старата.
В този смисъл, тъй като вече тук го дискутирахме въпроса, все пак за протокола да е ясно, че е допусната техническа грешка и Вие сте потвърдили, че референцията е към новата директива. От там нататък не мисля, че е необходимо чисто процедурно предложение на председателя за изменение и така нататък. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Въпросът, разбира се, може лесно да бъде решен в самата оценка на въздействието – дали е правена по този законопроект или не е за старата директива. Защото ако е правена за старата директива, е проблем. Ако е само – да, Вие казвате, но в крайна сметка ако за второ четене, как ще стане? (Реплики.) Надявам се оценката на въздействие ще бъде променена или само просто ще бъде сменена директивата?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Аз декларирам, че тази оценка е правена за целите на новата директива. Просто е допусната грешка. Не знам какви са Ви правилата, но като се обърка някъде пунктуация, как се оправя? Просто е объркана цифрата. Това е техническа грешка. Вие ще кажете как да се направи. Това е техническа грешка.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз разбирам да е на едно място, но в цялата оценка си върви така – тя е от четири страници, реферира се директно само с тази директива. Но, добре, разбрахте ме.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Техническа грешка е.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не би трябвало да е проблем за второ четене.
ЯВОР СТОЯНОВ: Не, не е проблем. На практика, това, което се вижда от оценката, е, че тя реферира наистина към промените, необходими от Директивата от 2018 г. Само че това, което е посочено като основание, например в т. 1 – дефиниране на проблем, т. 13, също оценката за въздействие, и на двете места се реферира към старата директива – от 2009 г., което считам, че може да бъде поправено по един елементарен начин.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, разбрах. Тогава се надявам за второ четене нужните поправки да бъдат направени. (Реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Гласували 6 народни представители: за 2, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът не е приет на първо гласуване в Комисията. Тук, в Комисията не е приет, ще видим в пленарната зала.
Благодаря Ви, господин Пеев, госпожо Харбова!
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря и аз, хубав ден.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги!
Преминаваме към трета точка –
Разни.
Имате ли нещо да обсъждаме? Не виждам желаещи.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,08 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев

Стенограф:
Катя Бешева