1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 74

На 27 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден и на нашите гости! Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам да гласуваме дневния ред в две точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ГАРАНТ, И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, КАТО БЕНЕФИЦИЕР, ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОР ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ 10 ОКТОМВРИ 2019 Г. МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ" ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „МЕЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА ВРЪЗКА ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ“.


По тази точка, във връзка с един изключително важен Законопроект, касаещ диверсификацията на доставките за природен газ за Република България ми е изключително приятно сред нас да бъдат Венета Цветкова – директор дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ към Министерството на енергетиката, и Ина Лазарова – заместник-изпълнителен директор на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД. Също така и Милена Благоева – началник на отдел в дирекция „Международни финансови институции“ в Министерството на финансите, и Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции“ в Министерството на финансите – и за Вас ми е приятно, но с Вас не се познаваме, с тях се познаваме от предишни години.
Кой ще го представи?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Аз ще го представя и след това, ако имате въпроси, всички сме готови да отговорим.
Не е необходимо да казвам колко е важен проектът? Той е проект от общ интерес. Един от седемте приоритетни проекта в Инициативата CESEC за газова междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа, и липсваща връзка към Южния газов коридор за алтернативни доставки на природен газ.
Още през 2010 г. бяха предоставени безвъзмездни средства по Европейската програма за възстановяване в размер на 45 млн. евро. По-късно през миналата година – 39 млн. евро безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ от Европейския фонд за регионално развитие.
Точката, която се разглежда в момента, е за държавната гаранция, предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., в чл. 70, ал. 2 по Договор за финансиране на проекта в размер до валутната стойност на 215 млн. лв. при спазване правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи.
В изпълнение на тази разпоредба от Закона, на 14 октомври 2019 г. в София и на 17 октомври 2019 г. в Люксембург е подписано гаранционното споразумение между Република България като Гарант и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране между ЕИБ и БЕХ за проекта „Ай Си Джи Би“ – Междусистемна газова връзка Гърция – България.
С гаранционното споразумение Гарантът, тоест Република България неотменимо и безусловно гарантира на Европейската инвестиционна банка своевременното плащане на всички дължими от кредитополучателя суми по финансовия договор между Европейската инвестиционна банка и Българския енергиен холдинг за финансиране на проекта. Задължения за плащане по това гаранционно споразумение възникват в случай на просрочване от страна на кредитополучателя плащане на дължими суми в съответствие с Договора за заем и след получаване на искане от Европейската инвестиционна банка за плащане.
Държавната гаранция обезпечава заем от ЕИБ към БЕХ със следните основни параметри: размерът на заема е до 109 млн. 900 хил. евро. Лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му, може да е плаващ или фиксиран. Периодът за усвояване на заема е до три години. Гратисният период за главницата – до седем години. И срокът за погасяване на заема – 25 години.
Ратифицирането на Гаранционното споразумение е предварително условие за усвояване на средства от заема.
На базата на Договора за заем, договорен между БЕХ и ЕИБ, беше договорен и Договор за заем между БЕХ и компанията, която изпълнява проекта, като този договор съдържа огледални условия на тези, договорени между БЕХ и Европейската инвестиционна банка.
Това е накратко. Както казах в началото, ако имате въпроси, имаме готовност да отговорим.
Благодаря, господин Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
От Министерството на финансите, или от „Българския енергиен холдинг“ да добавите нещо? Няма. Всичко е ясно.
Колеги?
Наистина ключов е този проект за страната, малко е закъснял, но се радвам, че в крайна сметка се случва, което е положително, хубаво. Ключов е този проект за диверсификацията. В крайна сметка този 1 млрд. куб. м, който сме подписали, рано или късно трябва да дойде именно през този интерконектор до страната. И както казахте, госпожо Цветкова, тази връзка ни е изключително важна.
Това финансиране се забави. Какви са причините? Спекулации, трябваше може би много по-рано да го има това финансиране. Няма да се връщаме назад. Виждаме колеги, особено с колегите от ГЕРБ, че в държавна гаранция няма нищо лошо, особено когато става въпрос за такъв ключов проект, тъй като много се плашехме, навремето господин Дянков ни обясняваше колко лошо нещо е държавната гаранция и сакън да не вземем държавна гаранция. При положение че държавната гаранция е един ресурс – вместо да го вземеш на 6%, можеш да го вземеш на 2%, което е изключително хубаво и добро. Наистина се радвам, че узряваме.
Само че, госпожо Цветкова, може би към Министерството на финансите, на мен не ми е ясно, в крайна сметка този лихвен процент – плаващ, фиксиран колко е?
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Ще обясним.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Все пак да ни е ясно +2%, но каква е основата.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: 110 млн. евро.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И гаранцията я има в бюджета, всичко е чудесно. Само че в крайна сметка ние от опозицията питаме, все пак да имаме някаква яснота: горе-долу този лихвен процент колко е. Защото виждаме, че е плюс, веднъж казахте фиксиран, после плаващ. Ако можете да ни разясните.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Това нарочно го оставих на госпожа Лазарова, защото знаех, че най-вероятно ще има въпрос.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Знаех си, госпожо Цветкова, че така ще подходите.
Госпожо Лазарова, заповядайте.
ИНА ЛАЗАРОВА: По повод на лихвения процент имахме доста интензивни разговори с банката, защото, на първо място, написано е плаващ или фиксиран. Най-вероятно фиксиран ще ползваме. Опцията за плаващ е само опция, която се дава, но тя по-трудно се проследява, по-трудно се администрира и по-скоро към фиксиран ще се ориентираме, въпреки че по договора имаме избор.
И това, което банката дава като режим на договора, е следното: когато теглим съответния транш, да кажем те ще са първи транш и сигурно два следващи, имаме възможност за няколко транша, при самото искане тя взима от пазара котировки и на базата на тези котировки ни предлага лихвения процент, като мога да ви кажа, че за минало време сме проверявали в дадения ден колко би бил и те са от порядъка на 1,57 – 1,67. Лихва под 2%.
Другото, което сме имали намерение и сме се опитали да запишем – таван на лихвения процент в договора, защото сме уверени, че няма да се надхвърлят 3%. Банката след много кореспонденция даде да се разбере, че няма как да запише таван, защото котировките й идват от пазара. Обясни как точно идват, как формира и даде аргументация за това, че всъщност нейният ресурс е най-евтин в сравнение с останалите на пазара.
И другото, което е много важно за този договор, е дългият срок, който, примерно, Търговка банка не би могла да даде – 25-те години. Комбинацията от този лихвен процент с тези години вече дава основание да се мисли, че това финансиране е подкрепено от държавна гаранция, която, както Вие казахте, е потвърдена като допустима държавна помощ от Европейската комисия изрично, би дало много добри възможности за финансирането, тъй като то влияе върху тарифата. Тарифата трябва да е конкурентна, тя се пренася в цената на газа, да може и цената на газа за българския пазар да върви в по-конкурентни нива.
Другото нещо по повод на лихвения процент е, че на практика първият транш, който се очаква да се изтегли, очакваме да е догодина, до към март-април. Дотогава акционерите са вложили собствени средства и строителството върви с тях. И на всеки транш котировката ще излиза при тегленето на самите суми.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Димитрова, заповядайте.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: Да допълня за лихвените проценти. Освен че се базира на пазарната котировка, банката изчислява лихвата и на база рисковия профил на самата операция. Тя си има съответни насоки за изчисляване на рисковия профил на операциите и съответно на изчисляването на лихвата. За да ви онагледя, по заеми, по които нямаме държавна гаранция, единият е държавен заем, който е за подпомагане на финансирането по европейските фондове, към момента по траншовете лихвения процент е 1,68. По един от инвестиционните заеми, който вече е усвоен през 2016 г., просто за да ви онагледя как вървят лихвените проценти, по сегашния транш, който изтеглихме, лихвеният процент е 0,55, а по този, който е заемът по „Транзитни пътища V“, който бяхме изтеглили от ЕИБ, и който е усвоен, по последния транш беше 0,68 лихвения процент. Това са държавни заеми, които нямат специална гаранция. При държавна гаранция лихвените проценти са по-ниски. И тенденциите са за падане.
ИНА ЛАЗАРОВА: И записаха в договора един нулев марджин, който е точно при държавна гаранция. Помолихме ги, за да личи, че няма надбавка във връзка с държавната гаранция и това е изрично записано в самия договор.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз Ви разбирам, но в крайна сметка Вие предлагате на Народното събрание народните представители да одобрят едно финансиране, в което… Аз пак казвам, че съм за държавна гаранция и смятам, че това е нещо хубаво. Радвам се, че стигнахме до него, защото наистина е ключово и не виждам такъв проблем в това нещо, защото ни се внушаваше, че едва ли не светът ще свърши, ако има държавни гаранции по определени проекти. Но живеем в един доста динамичен свят. Виждаме, че капиталът става все по-рисков, очакват се кризи. Оставям настрана Брекзит, търговски войни и така нататък между Щатите и Китай, Щатите и Европа.
В крайна сметка Вие идвате в парламента с един договор, за който ние можем само да гадаем. Не смятам, че за нашите партньори от Европейската инвестиционна банка щеше да бъде такъв проблем… Знам за забавянето, не го коментирам, но можеше да имаме някаква яснота, поне някакъв интервал. Вие сте прави, давате ни примери, но това са финансови пазари. Днес е така, утре също е така, след един месец, дано да е по същия начин, но всичко се случва. Капиталът е рисков.
Ние ще го подкрепим, но считам, че не е редно да идвате в парламента и да предлагате договор, в който все пак да няма някаква яснота. Ние работим на база… Или аз може би бъркам?
ИНА ЛАЗАРОВА: Може би само да кажем, че това, което банката даде като обяснения, от него личи, че това, което тя получава, на практика може да се увери човек, че винаги е по-ниско от това, което дава пазарът. Това всъщност сравнение за нас е съществено, защото това е едното, че от Търговска банка такъв дълъг срок не можем да вземем, и другото е самият лихвен процент при тази държавна гаранция, която натрупва, както каза колежката.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако в залата има много въпроси не знам как ще го обясните на колегите.
Колеги, Вие имате ли въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на гаранционното споразумение между Република България като Гарант, и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Желая успех и този ключов за страната проект да върви така, както всички сме го замислили.

Преминаваме към втора точка – РАЗНИ.
Имате ли нещо да обсъждаме? Не виждам желаещи.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев

Стенограф:
Нина Иванова