1. Представяне на актуална информация за хода на преговорния процес по предложението на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. и участието на Република България в него.

2. Изслушване на заместник министър-председателя, г-н Томислав Дончев във връзка с постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021-2027 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 76


На 29 януари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне на актуална информация за хода на преговорния процес по предложението на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. и участието на Република България в него.
2. Изслушване на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев във връзка с постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021 – 2027 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне на актуална информация за хода на преговорния процес по предложението на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. и участието на Република България в него.
2. Изслушване на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев във връзка с постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021 – 2027 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма. Моля да гласуваме така предложения дневен ред. За ¬– 7, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХОДА НА ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА НОВАТА МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА 2021 – 2027 Г. И УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В НЕГО.
Има огромен интерес към тази среща и към господин Дончев, съвсем нормално е. Тук да присъстват и членовете на Обществения съвет. По традиция подобни срещи се предават и онлайн на сайта на Народното събрание, но виждам, че има много медии и затова предлагам да имаме един много стегнат формат, след като, разбира се, господин Дончев вземе отношение по първата точка. Тук сред нас е и господин Иван Иванов – директор на Централното координационно звено. Нека въпросите от народните представители да са в рамките на три минути, като това важи и за колегите от Обществения съвет, за да изложите Вашите въпроси и да отговорите на въпросите. По точка първа имаме представяне на актуална информация за хода на преговорния процес и предложение на ЕК за Многогодишната финансова рамка и участието на България в него, Ви давам думата, за да ни уведомите.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Господа народни представители, бих предложил господин Иванов да каже няколко думи стегнато и уточнявайки, че по отношение на преговорния процес от последната ни среща и информацията, която сме предоставили по случая, няма особени новости. Както може да се досетите, темпо-ритъмът беше нарушен поради европейските избори и избора на нова комисия, и тогава тая съществена тема, свързана с Кохезионния пакет, CPR, регламенти по фондове, Многогодишна финансова рамка, малко или много останаха на втори план.
Правейки прогноза имаме силно очакване тя да бъде затворена към края на годината, но при всичките рискове и гледайки каква е ситуацията в европейските институции, това да не се случи. Открито се говори кулоарно, че е възможно закъснение на старта на следващия програмен период, ако бързо не бъде постигнато политическо съгласие. През изминалата половин година няма някакви драматични или разпръскващи новости, въпреки всичко, ако уважаемата комисия прецени, то господин Иванов би могъл да Ви брифира с няколко думи.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, разбира се.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Добър ден и от мен.
Както почерта вицепремиерът, няма кой знае какво развитие от последния път, когато представихме напредъка пред уважаемата комисия. Това, което имаме в момента като напредък по отношение на преговорите, е, че те са на етап, когато Съветът просто има мандат за преговори с парламента. Разбира се, в рамките на предишните Председателства се погрижиха да бъдат затворени или да има поне принципно съгласие по ключовите елементи, които касаят програмирането, предварителните условия и изпълнението, тоест всяка една от страните малко или много е в състояние да програмира, да подготвя своите приоритети и въобще да се подготвя за следващия програмен период.
За нас обаче са ключови елементите на Многогодишната финансова рамка и там са тежките въпроси, които са свързани най-вече с върховенството на закона и с увеличения размер на националното съфинансиране. Знаете, че в този програмен период се очаква страните членки да допринесат за по-сериозен ресурс в националния бюджет, за намалени авансови плащания, както и за скъсяване на срока на правилото за автоматично освобождаване – от 3 на 2 години. Разбира се, те имат доста сериозни импликации върху страната ни, като най-малкото тези, които са свързани с увеличаване на националното съфинансиране и намалените авансови плащания, ще подложат на доста сериозен натиск бюджета, въпреки че гледната точка е, че ние ще разполагаме с повече средства за инвестиции в рамките на отделните оперативни програми.
За нас ключовият въпрос е свързан с правото за автоматичното освобождаване. Мнението на Комисията е и беше много ясно заявено в началото на преговорите, че това правило трябва да бъде скъсено и с оглед на това средствата да се усвояват по-бързо. Ние като хора, които всеки ден се сблъскваме с различни проблеми, знаем, че в това отношение няма лесно решение, тоест автоматичното съкращаване на един срок не дава никакви гаранции, че фондовете ще вървят бързо и ще бъдат усвоявани навреме. Големите инфраструктурни обекти изискват време за подготовка, а много често се сблъскваме с проблеми и лично за нас скъсяването на срока ще има много негативни последствия за по-бедните страни членки, които разчитат за тези пари всъщност да постигнат конвергенция. Поради тази причина, ако мога, да изведа един елемент, който е ключов в националната ни позиция, ключов от гледна точка на националния интерес, който отстояваме с много сериозни аргументи и твърдост, а това е запазване на правото N +3.
Вторият нов момент е свързан с включването на Фонда за справедлив преход, знаете за анонса за Зелената сделка. Разбира се, за това са предвидени средства и вече беше анонсирана сумата за България, като този фонд се включва в рамките на общия регламент, тоест става част от кохезионните фондове. Това се случва всъщност една година преди официално да изтече срокът, в който трябва да бъдем готови с бъдещите оперативни програми, и е излишно да казвам, че в момента ще доведе до пренастройка и прекалибриране на приоритетите, на програмите и на подготовката за следващия програмен период. При всички положения съответно ще направим максималното, за да можем да бъдем готови навреме. Мисля, че това е достатъчно.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, ако ми позволите, да допълня.
Има теми, към които е фокусирано вниманието ни, както господин Иванов каза, за правото за автоматично освобождаване на средства, и знаете добре, че той е позволил да бъде N +2, а не N +3 – цялото въздействие на Зелената сделка, Фонда за справедлив преход, програмирането и всичко, което го има, да се случва. Аз мисля, че в българската администрация натрупаха много опит и може да работим в режим N + 2. Проблемът е, че скоростта малко или много се отразява на качеството, като имам предвид качеството на материалната инфраструктура. Тук говоря за сложните политики, които трябва да се разработят, трябва да се консултират и е необходимо да се постигне съгласие със заинтересованите страни и партньори, а всичко това изисква време. При един по-агресивен темп на изпълнение страда качеството и това ни е основната тема и това са ни проблемните области.
Добрата новина е, че по сегашни изчисления и заедно с националното съфинансиране от кохезионния пакет ние би трябвало да управляваме ресурс, който е не по-малък от 26 млрд. лева и това е без финансиране от Фонда за справедлив преход. Това означава, че сме от малкото страни, които очакват да получат по-голямо финансиране, но при доста по-трудни условия. Добре знаете, че няма как да анонсирам всичко на ниво технология, което бихме използвали, но при преговорите ще използваме всяка възможност, включително и около Зелената сделка, да настояваме правото N +2 да се превърне в N +3, както е в този програмен период.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Колеги, по точка първа започваме с въпросите. Може би трябва да започна аз и след това на всеки въпрос да се отговаря директно, за да не се натрупват много въпроси.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, искам да кажа, че е трудно темите да бъдат разделени. Дали не е възможно да задавате заедно въпросите, които са и по точка втора, защото е много трудно да бъдат разделени?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, съгласен съм. Колеги, имате ли нещо да кажете по точката? Не виждам. Заповядайте по точка втора, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Амбицията ми е да оставя максимално време за дискусия, а може би народните представители да имат достатъчно въпроси. Ще направя един съвсем бърз политически преглед на процеса на програмиране, като ще акцентирам върху нещата, които имат характер на промяна и на новите елементи. Формално процесът на програмиране е започнал от една година, а неформално – от две години.
Имаме разпределени отговорности към всички ведомства и управляващи органи, за да започнат секторното програмиране по оперативните програми, имаме социално-икономическия анализ, който е концептуална основа на цялото програмиране, работата вече тече. Имаме няколко съществени задачи, като първата основна задача е програмирането да не следва принципа копи-пейст. Доколкото ние завършваме втория програмен период и сме натрупали опит, то основният враг тук би могла да бъде рутината.
Сега ситуацията е различна и тя няма нищо общо със ситуацията в началото на първия ни период и даже няма общо със ситуацията в началото на втория ни програмен период, а най-големият риск е да се преодолее изкушението на самите администрациите да рециклират образно казано програмите със сходен дизайн. Да, категорично има мерки, по отношение на които трябва да има приемственост, примерно по отношение на тежката инфраструктура, води, пътища, железници, ние не можем да си променяме приоритетите. Когато говорим за тези финансови инструменти, които интервенират пряко и имат отражение върху социално-икономическото развитие, то промяна трябва да има. Няколко са основните променливи, за които лично аз ще държа при работата си с различните администрации и ще искам да бъдат акцент.
По време на предишното изслушване споменах за акцента върху ускореното икономическо развитие, като трябва да бъдем изключително фокусирани и прецизни. Очаквам до седмица или две да е качен за обществено обсъждане Законопроектът за индустриалните зони, който трябва да бъде приет от Министерския съвет и после да бъде на вниманието на уважаемото Народно събрание. Тук мерките и интервенциите, за разлика от предишни години, трябва да са дозирани изключително внимателно. Ние ще направим грешка, ако опитаме всички основни нужди, свързани примерно с бизнес инфраструктурата, да ги покриваме с публично финансиране. Не казвам, че не трябва да правим нови държавни индустриални зони и там, където се счита, че това е обект на стратегически интерес, то трябва да се случи.
Нашата задача е много фино да прецизираме каква да е помощта, която би помогнала на един частен инвеститор да тръгне да прави индустриална зона. Това прави упражнението трудно, защото когато нещо се покрива изцяло с публично финансиране, то е лесно. Колко струва тази индустриална зона? Тя ще струва примерно 112 милиона и ето ги от Европейския фонд за регионално развитие. Грешка ще направим – няма по-голяма грешка от това с публичното финансиране да отместваме частното. Тук голямата тема е как да финансираме това, което не ни стига. На нивото на все още течащ процес на програмиране логиката е да се насочим към цялата довеждаща инфраструктура до индустриалните зони, което би следвало да бъде ангажимент на държавата и би следвало да осигурим възможност на евентуалните инвеститори да ползват финансови инструменти, което означава кредити при облекчени условия. Това е една от основните теми като няколко оперативни програми трябва да бъдат изключително чувствителни по тази тема – бъдещата ОПИК и ОПРР.
Втората основна тема са иновациите и знаете, че се готвят структурни промени в институционалната кройка на държавата и начина, по който се управлява този процес. Нещата са дори по-сложни спрямо коментара за традиционната бизнес инфраструктура, защото латентните рискове, които съществуват, са същите. Безспорно е, че ние имаме амбиция да отделяме повече финансиране за иновации, но искаме да го правим по умен начин, искаме да го правим така, че то да привлича частно финансиране, а да не го измества.
Много е дълъг списъкът с тежки и сериозни въпроси. Започвам със съществуващата система от институции като част от националната иновационна инфраструктура, а в момента по ОПНОИР ние изграждаме 14 звена. Опитът ни от София Тех Парк ни учи, че без особена грижа в първите пет или шест години след създаването си, има опасност те да не оцелеят или да не дадат научната иновационна продукция, от която имаме нужда. На първо място, трябва да вземем мерки по отношение на тяхното адекватно обгрижване, ако мога така да се изразя. Те не са собственост на държавата в прекия смисъл на думата, а са собственост на различни институти, на БАН, на университетите, кооперации с другите институции, но първата задача е да направим система, която да ги групира в мрежа и да има възможност да заявят адекватно пред държавата своите нужди на годишна база, евентуално да получават задачи, които са от значение за стопанското развитие, за икономиката и вървящото след това финансиране.
Тежък е въпросът, който трябва да бъде обект на много прецизен анализ: имаме ли нужда от нови звена иновационната инфраструктура, паркове, инкубатори, центрове за върхови постижения, какви да бъдат и къде да бъдат? Тук бих бил много предпазлив, ако има такива нови, то техният брой да бъде ограничен. Считам, че за територията на страната иновационните звена, които като брой са 20, са напълно достатъчни. Все пак не забравяйте, че не говорим за индустриални зони, не говорим за места, където трябва да тече производство, а говорим за места, където тече иновационен процес и трябва да се коват иновации.
Третата съществена тема е регионалният подход. Имах възможност при предишното изказване да го маркирам, оказва се, че внедряването на подобен подход в контекста на проектите за новите регламенти. Трябва да го направим по начин, който да не генерира допълнителен административен товар върху бенефициентите. В желанието си да позволим да се планират и да се случват регионални проекти, не може да караме един бенефициент да пуска проект, който се одобрява паралелно от три управляващи органа, например, това би било голяма глупост. Мисля, че сме намерили начин, спазвайки законодателството поне за потенциалните бенефициенти, да направим този процес абсолютно идентичен на начина, по който се кандидатства – един проект пред един управляващ орган.
Анонсирам, че амбицията ни е валентностите за коопериране на регионално ниво да бъдат безкрайно широки, да позволим самоорганизация на толкова общини, които могат да намерят общ интерес или да идентифицират общ проблем, като по никакъв начин не ги ограничаваме спрямо административните граници на области, на районите от второ ниво, а водещото трябва да бъде дали те са намерили обща тема, свързана с проблем или цел, тоест смятаме да бъдем максимално либерални в тази посока. В също време добре знаем, че особено в България имаме хоризонтален риск финансирането да генерира реалност. Имам предвид, че ще бъдем максимално предпазливи проектите, които се подават, да адресират истинските проблеми, да имат добавена стойност, а да не финансираме проектите само защото три или четири общини са се сдружили и мислят заедно да направят нещо.
На ниво фини настройки на системата аз мисля, че това е тема, на която трябва да се обърне особено голямо внимание. Господин Иванов анонсира, което фактически частично ни кара да рестартираме процеса на програмиране – така наречената Зелена сделка, Фонда за справедлив преход, където на пръв поглед имаме допълнително финансиране, на втори поглед според изискванията ние трябва да отделим допълнително финансиране от нашия кохезионен пакет в размер поне на 1,5 милиарда, тоест да ко-финансираме мероприятията, които трябва да бъдат финансирани от Фонда за справедлив преход. Допълнително моята прогноза е, че при всички технически и политически преговори с европейските институции и основно с Европейска комисия, вероятно ще се наложи едно допълнително позеленяване за всички програми и мерки, за да не се налага да препрограмираме нещо, за което вече е сключено споразумение за партньорство. По същество това е една зряла фаза в програмирането и ни кара да реорганизираме някои неща и някои текстове да бъдат готвени по нов начин.
И последно, да изпълня обещанието си и да бъда кратък. Има отворени въпроси, които са свързани с институционалната рамка, въпреки принципната ни позиция, че не трябва да позволяваме разширяване на броя на оперативните програми, може да се наложи да бъдат обособени нови такива. Водих разговори в Европейската комисия миналата седмица в петък, а и предстои да преценим къде ще локираме финансирането от Фонда за справедлив преход и дали ще бъде Приоритетна ос на някоя Оперативна програма, или ще бъде отделна Оперативна програма, като има аргументи и за двете.
Другото, което беше тема на разговори с Комисията, е дали и всички приложения, свързани с приложните научни изследвания и иновациите, да не бъдат обособени в отделна програма. Предстои да направим финален анализ и се надявам да вземем най-доброто решение. На разположение съм за вашите въпроси.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Ситуацията е доста динамична и с този Фонд за справедлив преход напълно съм съгласен, че едва ли не трябва да започваме с ново програмиране. Новината е, че има възможност за нови оперативни програми, но в крайна сметка за това сме се събрали, за да разберем на какъв етап сте стигнали и как Комисията ни би могла да бъде полезна, разбира се, и Обществения съвет.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми гости! Колеги, още с изложението си господин Иванов ме заинтригува с това, че няма никакви промени към днешното изслушване, от последното, което проведохме по отношение на преговорния процес и изобщо в подготовката за следващия програмен период.
Искам да Ви запитам, защото малко ме притеснява това Ваше желание да се рестартира програмния процес, тоест да се правят програми с нов дизайн за бенефициентите. Дали са готови в това отношение и дали могат да започнат подобно действие в изцяло нова среда, защото до голяма степен и бенефициентите и националните бюджетите биха били подложени на един допълнителен натиск, който го има сега и изпитват затруднение.
Аз ще задам въпроса върху първата и втората част. Каква е възможността все пак в следващите месеци да се запазят сегашните нива на съфинансиране? Как виждате този преход, при положение че Вие твърдите, че изискванията са да остане правото N+2? Как ще избегнем този стрес особено при бенефициентите, които реализират инфраструктурни проекти?
Ще дам един пример с Оперативна програма Околна среда. Мога да кажа моето лично предвиждане, че там консолидираните ВиК-оператори ще срещнат сериозни затруднения. Да не говорим за следващия програмен период, ако минем към варианта N+2, как ще се случат нещата, особено ако има някакво забавяне при приемането на Многогодишна финансова рамка, или не дай си боже нулева година? Това ще скъси доста сроковете, ако не се лъжа.
Другият ми въпрос е свързан с районирането. Само да припомня, че през 2017 г. МРРБ беше започнало обществено обсъждане с цел промяна на районите, но през месец май миналата година съобщи, че след дискусия с Евростат е постигнато някакво решение да се запази досегашният обхват.
Въпросът ми е: по какъв начин е защитен националният интерес при райониране, така че предприятията от цялата страна да не бъдат дискриминирани и да бъдат равнопоставени при усвояването на европейските средства? По наша преценка сега има такава ситуация в този програмен период. На практика планира ли се прекратяване на дискриминацията на регионален принцип, например минус 25% интензитет на безвъзмездната помощ за предприятията от Югозападния район по основния режим на регионална помощ? Ще се постигне ли по някакъв начин? Доколкото Ви разбирам, Вие планирате нещо съвсем ново – дали няма да бъде шок за бенефициентите? Няма ли да им се даде някакъв преход или да им се даде някаква възможност за плавно преливане?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Иванов, уважаеми господин Председател, аз се боя, че съм бил криворазбран.
Когато казах „рестарт“, имах предвид, че част от свършената работа трябва да се преразгледа заради Зелената сделка или за нещо друго. Никой не мисли да започва процесът отново или да прави някакви нови неща напълно различни от тези, по които вече сме постигнали напредък. Мога да вляза и в детайли. По принцип в Проекта за регламент за Фонда за справедлив преход е посочено, че финансирането се локализира в области, които не са много засегнати от периода на зелена трансформация и декарбонизация, а това изисква да пренасочим всички бюджетни мерки от цялото останало финансиране, което е концептуална и техническа работа. Няма никакво основание да се вкарват термини като „шок“ и каквито и предизвикателствата да следва процесът на програмиране, те да нямат негативно отражение по отношение на бенефициентите. Искам да Ви гарантирам, че бенефициентът няма да бъде затруднен от тези промени, които са резултат от процесите на европейско ниво.
По отношение на районирането, темата е много дълбока и не съм убеден, че с отговор от няколко минути може да я изчерпим. Районите в България са геометрични и не следват абсолютно никаква регионална логика и даже нямат идентичност, че са част от един район. Ако трябва да бъда напълно откровен по отношение на разпределението на европейското финансиране и възможността да има регионален подход, то се опитваме да компенсираме една не случила се в десетилетията назад реформа – няма политически нюанси, за това как се организира регионалното развитие в страната.
Мисля, че не е нормално средноевропейска по територия държава да има само два центъра за вземане на решения – централната държавна власт и местната власт. Това не ни позволява да адресираме проблемите, които са на над общинско ниво и са с мащаби да бъдат национални проблеми. Ако имаше регионален подход, ако имаше възможност общините да работят заедно, това нещо нямаше да се случи. Да не коментирам, че по дефиниция имаме няколко сфери, където проблемите не може да са общински – висше образование, университети, а нито един университет няма общинско значение, той има като минимум регионално значение. Коментирахме преди малко индустриалните зони, но не може да се случи така, че всяка община да си има индустриална зона. И не е редно. Това трябва да се прави в контекста на партньорството с две-три-четири общини. ВиК инфраструктурата по дефиниция си е над общинско мероприятие, но дори и една професионална гимназия. Ако си спомняте от преди десетилетия професионалните гимназии, те не бяха замислени да задоволяват нуждите на една отделна община, а бяха замислени на областно ниво.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Да разбирам ли, че за следващия програмен период няма да има нови райони за планиране? Оставаме си на сегашните, нали така?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, благодаря Ви.
Заповядайте, господине, но само да е кратко.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Дончев, първо един коментар. Без да се обиждате, но все пак тези дисбаланси, които Вие коментирахте от предни програмни периоди, те са градени от екипи, в които може би и Вие сте участвали, така че може да са база за избягване на бъдещи грешки. Да разбирам ли, че Вие планирате програмирането – междурегионално да го нарека, слушайки Вашия пример за пътищата, защото виждаме всеки божи ден тези неуредици – пътят свършва до табелата и след това влизаме в окопи, образно казано?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Държа да отбележа, че това са дефекти не толкова на системата за разпределение на финансиране, колкото е моделът за регионално развитие в България. Коя е мезо-структурата, коя е структурата на средно ниво, която трябва да управлява тези процеси? Теоретично това трябва да бъдат областните управители.
Уважаеми господа народни представители, въпреки цялото ми уважение към подобна политическа позиция, добре знаете, че областните администрации практически нямат капацитет и ресурс да провеждат подобни политики – нито имат бюджет, нито имат законови механизми да накарат някои от местните власти да направят нещо, например едно колективно мероприятие. Маркирах това, защото има възможност процесът да се случва на доброволен принцип. Има една тема, която не е за година-две напред, а поне за следващото десетилетие, по която е редно в парламента партиите да постигнат съгласие – какъв модел за регионално развитие да изграждаме, който сигурност трябва да е различен от сегашния. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, господин Вицепремиер, уважаеми колеги и гости! Правилно каза господин Стойнев, че се готвих доста за тази среща, защото смятам, че тя е важна, за да формулираме някои от проблемите и да влязат като част от протокола на това заседание.
Преди да премина към това, което ще е ядрото на изказването, искам само да припомня на присъстващите, че правилото N+3 беше въведено във връзка с финансовата криза, и ще е много трудно да бъде защитено. Единствено, не дай си боже да влезем в нова криза, трябва да се готвим за N+2 , а пък, ако стане N+3, ще е добре.
Що се отнася до индустриалните зони, искам да споделя мнението си, че те наистина трябва да бъдат на смесен принцип – публичен и частен. Според мен трябва да се започне първо от публичният и той да има правото да продава на частния и тогава нещата биха си дошли на мястото. Имам пред очите си това, което направи Турция с техните индустриални зони и знаете, че държавата ги изгражда, но тя каквото и да прави, после ги продава на частниците. Това трябва да се въведе като принцип и при нас.
Що се отнася до регионалното развитие, мисля, че изключително тежък и голям проблем е това, че ние нямаме региони. Сега си мисля за Германия, по-точно за Бавария, където имат околии, които в някои случаи са управляващи, които могат да имат и управител, а в други случаи са само административни. Те са една преплетена структура от държавни, местни и регионални и там всеки си знае съответно отговорностите, но тази структура е изготвена за 500 години, така че не може да се надяваме на чудеса.
Лично аз се надявах, господин Дончев, че през изминалия период, когато повдигнахте въпроса да се регионизират програмите в България, щеше да бъде добър опит, ако бяхме опитали, но това не можа да стане. Сигурно има достатъчно причини да не е станало, но мисля, че ние нямаме исторически региони в България, за да искаме нещо от тях, както е в останалите страни. Оперативните програми биха били една добра възможност да започнем да формираме тези регионални структури, които да ни помагат.
Какво направихме с Тех парковете? Направихме същото, което винаги е ставало в България: ако тръгне да се прави, то се прави само в София, а после се казва: за другите градове няма да стане, и остава само София. Така стана с тези четири Тех парка, които трябваше да се случат в България. Един има само в София, а останалите ги няма никакви, тоест те трябваше да бъдат междинни. Аз съм против да отидат в ръцете на учените, защото учените са лоши мениджъри и поне в моята практика съм се убеждавал в това, че те не могат да управляват.
Нека да имаме повече време, защото нещата, които казвам, искам да влязат в протокола. Те са за това, че най-голямата Програма за развитие на селските райони, която като обем на средства е колкото всички останали оперативни програми взети заедно – имам предвид и директните плащания, мисля, че там нещата не вървят добре в този програмен период. На предпоследно място сме по изпълнение на Програмата, защото направихме нещо много трудно, а то беше да качим и да направим прозрачна работата на тази програма в ИСУН и ИСАК, свързването им, а това отне доста време и усилия, изоставането е голямо.
В тази връзка искам да обърна внимание, като човек, който идва от бизнеса, че нещата наистина могат да отидат много зле в тази голяма програма, ако не се направят промени. Вие знаете, господин Дончев, проблемите какви са там. В Държавен фонд „Земеделие“, който всъщност е най-голямата инвестиционна банка, бих казал, в България, не функционира като банка и хората се занимават по същество с инвестиционния процес, с банкови операции, получават пари, все едно че са някакви служители в обикновено учреждение. Има две дирекциите, които наистина са по-добре заплатени, и само те ползват парите за техническа помощ – мярка 20, а останалите не ползват, защото ако почнат да ползват, няма да остане за никой нищо.
В тази връзка имам една молба да обърнете приоритетно внимание на Държавен фонд „Земеделие“ в следващите месеци и да помислите как да започне, защото той се различава с една трета – в заплащането, спрямо хората, които работят в останалите оперативни програми. Заплащането в Държавен фонд „Земеделие“ е една трета по-ниско! Това е така и трябва да се погледне, за да може да има по-стабилен състав – там има голямо текучество, а пък е изключително сложно: 116 хиляди бенефициенти има Държавен фонд „Земеделие“ в сравнение с няколко десетки, в друга програма. В момента сме предпоследни, и това трябва да бъде преодоляно бързо и то да стане чрез по-добро заплащане, чрез изравняване на заплащането в тази българска мега банка, наречена Държавен фонд „Земеделие“, с останалите оперативни програми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров, това са по-скоро съвети и виждаме, че са доста ценни съвети.
Ще вземете ли отношение, г-н Дончев?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Да, имахме разговор с министър Танева тази сутрин и в общи линии имаме принципна уговорка за съвместна работа и с другите финансови инструменти, за да се търси вариант за по-доброто финансиране и така наречените мерки по техническа помощ, което включва не само заплатите на персонала.
Като цяло съм съгласен с това, което казахте и посоката на съветите, но не съм съгласен с оценката Ви за ПРСР. Според мен в Програмата се случиха няколко много добри неща и едно от тях е миграцията към ИСУН, въпреки огромната съпротива. Това е факт и ще гарантира много по-голяма прозрачност и много по-лесен процес по отношение на бенефициентите. Това, което не Ви казах, е, че ИСУН, който според мен е най-добрата система сред всички държави членки, казвам го без преувеличение, ще става още по-добър. Тоест на автоматичен принцип да се вадят данни от другите системи на държавата и да се автоматизира поне попълването на административните данни, тоест да разтоварим бенефициента от това и да го оставим да си разгръща проектното предложение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, колеги и гости! Предвид факта, че Многогодишната финансова рамка ще бъде приета най- рано до края до 2020 г., искам да попитам – мисля, че и колегата Иван Иванов загатна тази тема: Каква е готовността на правителството да договаря преходен период при закъснение на евентуалното приемане на рамката и дали България е била поканена за разговори от председателя на Съвета? Ако е така, каква е била позицията или пък ако ще бъде, каква ще бъде позицията?
По втора точка съответно искам да попитам: във връзка с резолюцията за Зелената сделка: Каква е готовността и подготвеността да се съобразят новите оперативни програми със Зеления пакт? Има ли вече някаква оценка на въздействие на Зеления пакт върху българските приоритети и мерки в следващия програмен период? И още един кратък въпрос във връзка с хоризонталните програми: Как имате намерение да активизирате участието на България именно в тези програми – „Хоризонт Европа“, „Лайф“?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това са хубави въпроси.
Първо, дори и да закъснее приемането на МФР, не означава, че обезателно програмният период започва по-късно. Това е въпрос на смелост и на самочувствие. Мисля си, че вече имаме такова и безспорно всички схеми и проекти могат да бъдат пуснати авансово с национално финансиране. Разходите са допустими чисто календарно от началото на програмния период – там, където няма никакво притеснение или няма незатворени въпроси с Европейската комисия, и обектите от тежката инфраструктура и дори мерките от ИСФ, могат да си вървят спокойно с национално финансиране.
Подобна неувереност е характерна за една страна, която тепърва започва първия програмен период, а този ще ни е третият. Знаем какво правим, така че не мисля, че има опасност да се усети пряко от бенефициентите или пък да се получи прозорец и така нататък. В крайна сметка изпълнението на този програмен период е до 2023 г. и мисля, че по отношение на всички групи, институции и лица, които очакват финансиране, негативен ефект няма да има.
Въпросът за Зелената сделка е отделна тема за разговор. Не знам как в рамките на няколко минути да опиша, това, което е известно към момента, с уговорката, че не всичко е известно. Към момента имаме Проект за регламент, имаме няколко политически анонса и, естествено, имаме кулоарна информация, защото полагаме специални усилия да съберем всички парчета от пъзела.
Ако искате кратък отговор на въпроса, първо, самите европейски институции нямат детайлна яснота точно какво ще представлява Зелената сделка, а законодателните предложения предстои да бъдат приемани тази и следващата година, където всички намерения ще се конкретизират. Има работна група под мое ръководство, а заместник-министър Станков е секретар на работната група и правим всичко възможно да изчистим сектор по сектор до какви промени – с хоризонт от 10 или 15 г. напред, би довела Зелената сделка. Кратката ми оценка е, че обществените и икономическите промени, включително и в енергетиката, ще бъдат изключително сериозни.
Ако ми позволите, ще направя още една оценка: това е смело решение на европейските лидери, с към момента, поне за мен не до край ясни последици. То е базирано на допускането, че целият свят образно казано, ще позеленява и ще води по-зелени политики, и е базирано на амбицията Европа да бъде лидер в този процес. Всичко това звучи много добре, но с уговорката, че няма никакви белези целият свят да позеленява – нито Съединените щати, нито Китай анонсират амбиции в тази посока. Отделно е доста спорен чисто екологичният ефект доколкото Европа е отговорна за тези 9% от въглеродните емисии, които се генерират в света. Колкото и да имаме амбицията да редуцираме процента по отношение на въздуха – той няма свойството да ограничава движенето си по националните граници, особен ефект няма да има. България не е в много благоприятна ситуация, защото има редица съседни и приятелски държави, които не са държави членки, и изобщо няма да прилагат Зелената сделка. Ние ще се окажем в ситуацията да полагаме допълнителни усилия, да си декарбонизираме икономиката, а нашите съседи няма да го правят, което поставя под въпрос екологичния ефект. Краткият отговор е: с много висока скорост и с мобилизация следим всичко, естествено ние участваме в процеса на вземане на решение, но сме максимално готови и подготвени за Зелената сделка.
Има усилия на секторно ниво. Тази сутрин разговарях с колегата Вълчев. Самото Министерство на образованието е много амбицирано да положи допълнителни усилия на всякакъв тип организации от България, да им се интензифицира участието в хоризонтални инструменти. Темата е стара и дълбока. Например, да има достатъчен комфорт за осигуряване на съфинансиране там, където е необходимо, минава през теми като информиране – къде какви възможности има, минава през теми, включително помощ и съдействие при намиране на партньори, което понякога е от основните проблеми. Моята оценка е, че усилията, които полагат колегите от МОН, са похвални, но като че ли е необходимо някакво усилие на национално, а не на секторно ниво. Имам определени амбиции в тази посока, не знам кога ръководството на Комисията е предвидило, но може би при следващото изслушване ще бъда малко по-конкретен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев, понеже говорим за Фонда за справедлив преход казахте, че има Проект на регламент и имам такъв въпрос, то би било хубаво сега да отговорите. Записано е, че от началото на 2020 г. на териториално ниво трябва да започнат разговори и именно по този фонд да се готвят проекти. Областните администрации или общините ще правят тези разговори? Информирал ли ги е някой, че има такова изискване на Регламента и че трябва да готвят такива планове?
Заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз не знам дали Проектът за регламент е публично достъпен, а го имаме, както се казва, от няколко дни.
Прав е господин Стойнев, но при тази ситуация, която предполагам, малко или много е нервно, защото тази трансформация хич няма да е лека. Предпочитам разговорите да бъдат водени, когато можем да бъдем конкретни с колегите и да им кажем какво да очакват и какво трябва да правят, в смисъл, че едва ли ги интересува особено Проектът за регламент. Ние се опитваме да преведем какво значи това, като към момента не е съвсем ясно. Давам конкретен пример: в нито един от документите, свързани със Зелената сделка, няма запис, че ще се закриват мощности и никъде не пише нещо такова. (Реплики.)
Аз говоря за мощностите, които са базирани на въглища, само че имаме от една страна инструмента цени на емисиите, който и без да има изрична забрана за производство на ток от въглища, може да направи производството икономически нецелесъобразно, а и имаме голямата цел за редуциране на емисиите. Първо, трябва да бъдем смели и категорични, отстоявайки интересите си пред самите европейски институции; второ, трябва да бъдем умни. Процесът на зелената трансформация няма да го решим с курсове за професионална преквалификация, както се споменава в много европейски документи. Няма да стане по този начин.
Имаме дори план, но не искам да коментирам в тази аудитория неща, които не са довършени. Не възразявам в този момент, когато имаме някаква по-висока степен на техническа готовност може би след месец или след два, да запозная уважаемата Комисия. Работи се, има работна група с представители от всички ведомства – за илюстрация, аз ги виждам два пъти седмично. Когато имаме всички парчета от пъзела и сме изчистили това, което може да се случи… Извинете, колеги, на нас ни се налага да гадаем, все още нямаме всички документи и, ако питате мен, не всички звена на Комисията знаят за какво става дума. Според мен извън екипа, където се готвят тези неща, с не по-малък интерес от нас очакват да видят конкретиката на предложенията.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев, когато сте готов винаги сте добре дошъл и можете да разчитате на подкрепата на парламентарната Комисия.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, гости и колеги! Във връзка с доизграждането и модернизацията на водния сектор – напоследък това е актуална тема в обществото, а и не само напоследък, но по-скоро искам да обърна внимание на финансовия аспект от нея. Съвсем накратко: На какъв етап са подписването на договорите, които се сключват? Как вървят прединвестиционните проучвания? Има ли нещо, с което като народни представители или като Комисия можем да съдействаме? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОЧЕВ: Това е актуален въпрос и ще маркирам няколко данни, но ще ми позволите да добавя няколко изречения и анализ.
Мерките в сектор „Води“ като част от ОПОС се движат, но със скорост по-ниска от тази, която искаме. Мога да Ви кажа и данните: договорените средства са в размер малко над 1,8 млрд. лв., което като технически показател е добре, защото това е почти 80% от общия размер на помощта – 78%, като изплатените суми са в размер на 516 милиона, което също не е толкова зле. От 14 предвидени Проекта са сключени договори за 11, а три са в оценка: ВиК – Бургас, ВиК – Добрич и ВиК – Шумен. Това са сухите данни.
Първо, ще си позволя една кратка историческа реминисценция. Случи се това, което ми беше основният аргумент при тежките преговори за този програмен период с Европейската комисия, че смяната на бенефициента от местна власт към ВиК дружество ще предизвика трус в системата, доколкото във ВиК дружествата такъв капацитет фактически тогава не съществуваше. Оказах се прав. Ние тъкмо научихме общините да имат смелост и отношение да правят такива големи проекти, а се наложи да ги прехвърлим във ВиК дружествата, като това категорично забави процеса. Не знам дали съм го коментирал друг път, но изпълнението на такъв проект не е само подземна инфраструктура, то се предполага и възстановяване. Това от социална гледна точка са проекти, които стигат до дома на всеки човек. Допълнително, ако искате да бъда докрай откровен: понякога е въпрос на смелост, много е тежко да отговаряш за един проект за 100 или за 200 милиона.
Днес имах среща с колегите от Регионалното министерство, доколкото те са принципал на ВиК дружествата. Аз няколко пъти съм ги викал на среща, опитвам се да се изразя изискано, с цел да им генерирам допълнителна мотивация, за да си правят проектите и да си пускат поръчките, според мен нещата ще се случат. Искрено се надявам да няма нови резки движения, свързани със смяна на начина, по който се осъществяват тези проекти, защото след този програмен период ние ще сме създали капацитет във ВиК дружествата, който не бива да бъде губен.
Допълнително, решението за създаването на Холдинга само ще благоприятства този процес и, разбира се, няма да подменяме бенефициентите. Бенефициент на тези мерки и основен инвеститор ще си остава съответното ВиК дружество, но Холдингът би могъл да подпомага финансово тези ВиК дружества, които имат нужда от това. Знаете, че и съфинансирането е част от тежките въпроси, свързани с тези проекти, но се надявам Холдингът да създаде централизиран капацитет от инженерна мисъл, екип, студио или каквото и да е, което да е в помощ на всички ВиК дружества. Знаете, че строителните инженери по принцип не достигат, в режим на споделено ползване на такъв ресурс, мисля, че той може да стигне до всички дружества и да им бъде в определена помощ.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, ще задам аз няколко въпроса.
Радвам се, че по Многогодишната финансова рамка няма да има отклонение от кохезионната политика. Разбирам, че това, което сте договорили, ще съвпадне с очакванията на всички български граждани, защото това е ключовата, приоритетната политика, за която изключително много държим. Относно Фонда за справедлив преход, господин Иванов, вие споменахте, че вече са известни сумите. Става въпрос за тази сума, която излезе в медийното пространство – някъде около 458 милиона. Признавам си, че очаквах повече средства, мисля, че тези са крайно недостатъчни. Смятам, че правителство наистина трябва да направи всичко възможно, тъй като България ще бъде една от най-засегнатите държави.
Господин Дончев, докъде стигнахме със Споразумението за партньорство? Вие кога считате, че ще бъде готово, защото разбрах, че съвсем скоро е образувана работна група, или може би бъркам?! Кога ще имаме готови оперативни програми, защото притесненията ни са, че може би се очертава нулева година? Дали това е така? Разбира се, че ще направите всичко възможно да няма нулева година, но притесненията ни даже надминават тези очаквания. Дали няма да имаме втора нулева година? Дано да не се случи.
И последният ми въпрос е: Има една идея в пространството за една агенция. Говори се, че това е Ваше предложение и Ваше виждане – за Агенция за насърчаване на научните изследвания и на иновациите. Искам да ни обясните дали това ще бъде Изпълнителна агенция, Държавна агенция, междинно звено и финансирането как ще бъде? Силно се съмнявам, че имате идея да увеличавате администрацията. Предполагам, че имате някаква друга идея. Дали е възможно да ни разясните каква Ви е идеята и дали според Вас това е наистина най-правилното решение? Благодаря.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Председател.
По отношение на първия въпрос искам да разсея всякакви притеснения и страхове, свързани със забавянето. Първо, ние имаме опит и, второ, започнахме достатъчно рано. Както казах, формално процесът е започнал преди една година, неформално – преди две. Буквално утре аз мога да Ви представя текстовете на програмите, но в изложението, което направих преди това, има още няколко стратегически въпроса, които трябва да бъдат адресирани.
Първият вариант на драфт на Програмата трябва да изпратим на Европейската комисия през месец март. Ще имаме технически срещи няколко пъти в годината. Моята оценка и оценката на колегите от Брюксел е, че ние се движим с необходимите темпове. Ако има някакво закъснение на следващия програмен период, това няма да се случи по наша вина. Възможно е да има известно отражение закъснение в приемането на МФР, но, както казах преди малко, ние сме в състояние да управляваме и този риск. Част от схемите може да ги пуснем с финансиране от бюджета, а после разходите да бъдат реимбурсирани от съответното финансиране. Категорично няма забавяне и дори претендирам, че в сравнителен план по-скоро сме в първата половина на страните, които са започнали и достатъчно рано, и знаят какво искат.
По темата за Агенцията. Това не е слух, самият аз няколко пъти съм казвал публично, защото вече има Решение на Министерския съвет в тази посока, има работна група, има създаден мандат. Мисля, че съм имал възможност и тук да спомена, че има определени идеи в тази посока.
Откъде тръгваме? Големият проблем е, че в случая като институционална кройка темата „Приложна наука и иновация“ до голяма степен е бездомна, доколкото тя е обект на споделени отговорности между две министерства – Министерство на икономиката и Министерство на образованието, а реално отношение имат пет или шест министерства. По тази причина аз не съм в състояние нито сега, нито исторически да формирам укор към който и да било министър. Темата няма как да се окаже в листата на приоритетите на някой министър на първо място, а да не коментирам исторически, когато Министерството на икономиката отговаряше и за туризма, и за енергетиката. Тогава шансът беше съвсем никакъв.
Тази тема е диагностицирана много отдавна. Има я в няколко доклада, включително и на Световната банка, където предлагат да се реорганизира подходът. В различни доклади имаше конкретните предложения за сливане и реорганизиране на Фонда за научни изследвания и Иновационния фонд.
Ние направихме много детайлен анализ преди повече от една година. Проучихме в детайли опита на много страни, като се опитахме да се фокусираме не върху страни като Съединени щати, Франция или Германия, където разликата в мащабите е голяма, а проучвахме опита на Израел, Ирландия, Унгария и видяхме, че в повечето случаи моделът е такъв и отговорностите, свързани с иновационния процес и/или приложната наука, са изведени в научна агенция, която е обект на споделено управление на няколко министерства – Министерство на икономиката, Министерство на образованието.
Тук моделът е предвидено да бъде изграден като Държавна агенция, което означава, че тя ще е част от структурата на Министерския съвет. Разбира се, тя не бива да бъде управлявана еднолично, а трябва да има колективен орган, в който да има представителство на всички заинтересовани ведомства – двете министерства, за които споменах. Много по-чувствителната тема е, че трябва да има адекватно представителство на академичните среди и не можем да си позволим да се загуби пряка връзка и чувствителност с този сектор.
Какво трябва да прави Агенцията? Коментирам неща в анонс, които може би не са известни до момента. Първо, има една хубава българска дума нескопосан превод от английски език – трябва да „политикоправи“, което означава да разработва закони, наредби. Второто, далеч по-същественото и говоря като минимум, е, че тя трябва да има отговорности към дизайна на конкретните схеми за финансиране. Ако е интересно на уважаемите народни представители, мога да вляза в по-големи детайли. Ние имаме много сериозни дефицити в тази сфера.
Финансирането на иновациите е зоната на най-фините настройки. Ще Ви дам конкретен пример как тече в момента закупуването на уникално оборудване, включително и за част от звената, което сме финансирали в годините назад. В един университет двама доценти и един професор копнеят отдавна да притежават определено лабораторно оборудване, убеждават ни в рамките на апликационната форма, че това ще има пряко и значимо въздействие върху икономиката, а ние пускаме финансирането. То се използва за научни изследвания, но по никакъв начин не намира каквото и да било стопанско приложение. Оказва се, че редица компании, включително и в региона, имат нужда от оборудване, но то е друго.
Какво е решението? Най-примитивното решение е да искаме примерно бизнесът в съответната област или съответните две-три области да съфинансира цялото оборудване. Това невинаги е лесна работа, защото тук степента на желание и на възможност понякога се разминават, а после се отварят други въпроси. Това са така наречените центрове от открит или от закрит тип. Ако бизнесът съфинансира уникално лабораторно оборудване, което ще се ползва от учените и от бизнеса, съфинансира го наполовина, какво правим когато се появи компания, която не е съфинансирала въпросното оборудване? Ние осигуряваме ли достъп до него? Има различни отговори на този въпрос, има финансови модели, че ние можем да ѝ осигурим достъп, но при нива на заплащането, различни от тези, които трябва да плащат другите.
Към момента капацитетът, който имаме в администрациите, не е достатъчен да планира подобни мероприятия и, ако има смисъл от това фокусирано усилие, то ние да бъдем по-добри във фините настройки. Инвестициите в иновации могат да доведат до невероятни икономически ползи и в същото време вероятно е най-рисковата сфера за инвестиции. Тук не коментирам нашия опит, защото нашите исторически инвестиции са скромни, а коментирам опита на останалите европейски държави, като в тях имате сайънс паркове, в които не работи никой, защото са направени на неправилното място, не са скроени правилно. Има празни инкубатори, където няма настанена нито една фирма. Трябва да направим нещата така, че да избегнем всички тези рискове и да се поучим от опита на другите и най-вече да бъдем изключително премерени във финансирането. Най-лесно е да се изсипват пари и да се похвалим примерно, че сме похарчили половин милиард за иновации.
Създаването на нова структура не е гаранция само по себе си, че всички тези рискове ще бъдат избегнати, а когато има един малък екип от 50 или 60 човека, който мисли само за това, според мен нещата ще бъдат по-добре. По закон няма как да увеличаваме броя на чиновниците и тези няколко десетки бройки, които се коментират, се правят по линия на така наречените компенсирани промени, тоест се взимат бройки от други места и най-вече от двете засегнати министерства – Министерството на икономиката и Министерството на образованието. Иновациите ще бъдат безспорна и приоритетна тема на Агенцията, тоест как ще споделяме отговорностите между Агенцията и Министерството на образованието по отношение на приложната наука. Ние не можем да си позволим да губим чувствителността на МОН по тази тема, а от друга страна, Агенцията не би работила добре, ако няма връзка с приложната наука. Такава е идеята: когато идеята е достатъчно зряла, ще има възможност да ви бъде представена по начин, по който прецените за добре.
От над година се работи по темата и искрено се надявам нещата да се случат по най-добрия начин, още повече че тази реформа се приветства от Европейската комисия. Неведнъж назад в годините в доклади са ни призовавали да реорганизираме нещата, по които правим политиките и финансираме иновациите. Вие самият си спомняте, когато бяхте министър навремето и вероятно са стигали до очите Ви многото писма на Комисията, които настояват финансирането на малките и средни предприятия да бъде ясно фокусирано по сектори и да бъде с ясен акцент върху иновациите, а не да има финансиране на предприятията на калпак. Искрено се надявам тази мярка решително да подобри нещата.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Госпожа Василева, след което ще минем към Обществения съвет.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, ще се постарая да бъда много кратка, защото времето напредна. Благодаря за представената информация по напредъка както в преговорния процес, така и в процеса за програмиране на следващия програмен период.
Това, което искам, е да се отчетат усилията, положени от правителството и преговорните екипи – екипите, които управляват програмите за постигнатото дотук. Самият факт, че в предложението на Европейската комисия в Многогодишната финансова рамка параметрите за България бяха изключително благоприятни спрямо другите държави членки, доказва капацитета и способностите на българските екипи да защитават националните позиции. В тази посока, разбира се, ще продължават усилията и в настоящия програмен период и смятам, че темата на темите, която беше засегната днес, ще бъде Зелената сделка.
В качеството ми на председател на Комисията по околната среда и водите и на колегите това е тема, която представлява изключителна значимост и интерес, а в този смисъл приветствам Вашето предложение в един бъдещ период – когато Комисията оповести законодателния си пакет, да проведем един по-детайлен дебат в Народното събрание. Смятам, че е изключително важно това, което е предприето като действия от страна на правителството за детайлен анализ, за формиране на работна група, разбира се, за да бъдем готови.
Що се отнася до въпросът, касаещ климатът, в предложението на Комисията беше заложен един по-висок процент на средствата от структурните инвестиционни фондове, които ще бъдат насочени към дейностите, свързани с измененията на климата. Моля да разясните взаимовръзката на тези средства с Фонда за справедлив преход и всъщност взаимодействието и взаимовръзката между финансирането по линия на структурните инвестиционни фондове и Фонда за справедлив преход от гледна точка на структурирането на финансирането? Разбира се, по-детайлно въпросите ще бъдат обсъждани и в бъдеще. Имам предвид целия законодателен пакет, който предстои да бъде оповестен от страна на Комисията.
Последно, като коментар относно приоритетите в сектор „Околна среда“. Безспорно водните проекти са изключително важни и в този смисъл може би ние като народни представители, ако смятате, че можем да допринесем за това да се ускори изпълнението на тези проекти, то смятам, че всички ще имаме готовност за това, защото осъзнаваме, че нуждите са големи и трябва да се използват всички възможности. Сигурна съм, че в следващия програмен период модернизацията на тази инфраструктура ще бъде приоритетна в Оперативната програма и в тази посока също имате подкрепата ни. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако позволите, нека да започне господин Иванов, а пък аз ще допълня.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще се опитам да обясня, въпреки че за нас като експерти, които се занимават дългогодишно с материята, все още много неща не са ясни.
Зеленият елемент присъства още на ниво Многогодишна финансова рамка, където е заложено изискването определен процент от средствата всъщност да бъдат и да допринасят за борбата с климатичните промени. По един или друг начин това намира импликации и в Регламента и всъщност ние имаме две тематични концентрации. Едната е свързана с иновациите в приложната наука, другата е свързана съответно с борбата с климатичните промени, тоест посланието е много ясно и трябва да бъдем проиновативни и зелени. Това всъщност са двата приоритета, които бихме могли да изведем като разчет от тези две изисквания за тематична концентрация.
Фондът за справедлив преход, както показва самото му име, всъщност става част от националните пакети, но той ще се използва изключително за конкретни региони, които очакваме в скоро време да бъдат предложени от Европейската комисия и за обхвата на които ще преговаряме. Тези пари ще бъдат насочени изключително към това да се подпомогне всъщност преходът в рамките конкретно на тези региони индикацията за момента е, че това ще бъде на ниво NUTS 3, тоест област.
Трябва да се изготвят специални планове за преход. В момента има анонс от страна на Европейската комисия, че тя ще подпомага цялостно, включително и с техническа помощ подготовката на тези регионални планове. Детайлът е, че всъщност ние трябва да допринесем с нашите национални пакети – все още не е ясно в какъв размер и че тези средства всъщност не важат за тематичната концентрация. Ако трябва да сме честни, за нас ще е изненада, защото ако погледнете списъка от мерки на тази икономическа трансформация, по-голямата част са свързани с иновации и, разбира се, такива, които са за иновации за опазване на околната среда.
Въпросът ни е: защо ние ще инвестираме на територията на страната ни средства, които са насочени към иновации и опазване на околната среда и това няма да се брои за тематична концентрация? Това е само един от елементите, които в момента се опитваме да изясним като логика, стояща зад Фонда за справедлив преход и начина, по който ще бъде включен в тези пакети.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да допълня, че имахме редица срещи миналата седмица и този въпрос – че Фондът не допринася за тематичната концентрация, го бяхме поставили остро. Това, което е видно за тези, които не са чели Проекта за регламент – допустими за финансиране са пакет дейности, които по принцип са валидни за цялата кохезионна политика – все едно ERDLF и ESF мерки. Сигурно е, че няма възможност да се финансират мощности и става дума мощности за производство на електроенергия, може би с изключение на ВЕИ-та. Разбира се, публичното финансиране за мощности е тема, ограничена от законодателството, свързано с държавните помощи, но това е едно от силните неща.
Между другото, Зелената сделка ще дава отражение и ще са необходими промени не само в кохезионната политика, а и във всичко, което трябва да направят държавите членки. Вече има достатъчно политически анонси, че при това законодателство, свързано с държавните помощи, нещата ще се случат трудно. Има редица гласове и коментари, че в определени случаи – и на ниво законодателство и на ниво на оперативни действия на самата Комисия, правилата трябва да бъдат малко по-гъвкави. Това е нещо, което ние ще приветстваме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Обръщам се сега към колегите от Обществения съвет.
Моля Ви накратко и говорим за периода 2021 – 2027 г. и да не се връщаме назад за текущия период.
Господин Ангелов, заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, уважаеми присъстващи! Моят въпрос е формулиран за началото на програмния период. Вие казахте, че следващият програмен период ще се различава от предишния – да, така е, целите са различни и оттам следват различни съдържания на оперативните програми. В същото време отбелязахте, че водещите звена работят и имат възможност да продължат да работят, но се очаква евентуално и някаква промяна – формулиране на нови програми, някои изисквания.
Въпросът ми е следният: дали е възможно от обявените оперативни програми, за които Министерският съвет има решение за индикативно финансово разпределение на средства от Европейските фондове, да се формулира един пакет програми, които отговарят на целите на Европейския съюз. Те са пет за следващия програмен период и не се очаква промяна във финансирането, и този пакет да бъде приоритетно разработен и да стартира в началото на програмния период, както казахте, с национално финансиране?
В програмите се очаква промяна или създаване на нови програми, защото тази агенция, за която Вие говорите, обезателно ще нанесе някакви промени в програмите. Дали е възможно да имаме един набор от програми, които няма да търпят промени, да се разработят окончателно и да бъдат готови за откриване с новия програмен период?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Целта е в рамките на тази година да затворим всички теми по отношение, на които текат преговори и разговори с Европейската комисия. Те не са много и ако имаме спорове и разговори, те нямат такъв остър характер и не бих казал, че има някакви непреодолими противоречия. В този смисъл аз съм оптимист, че дори да има забавяне на европейско ниво с МФР ние ще сме в състояние да започнем програмния период в рамките на 2021 г.
Тук основната тема не е дали има нещо ново, а по отношение на част от темите и секторите да няма спорове с Комисията, защото риск е отпускане на мярка с авансово финансиране, ако с Европейската комисия нямаме принципно съгласие как трябва да изглеждат нещата. Това е рискът – дали е нещо ново, или е старо. Не бих казал, че има такива остри противоречия и е тема, която не е обект на големи разногласия. Мисля, че сме в някакъв процес или в момент на относително единодушие, като сме се опитали все пак някои от движенията да ги предприемаме в аванс, преди да ни бъдат поставени като червена линия. Ако даваме пример, ако ние не бяхме предложили регионалния подход и възможността да се финансират регионални проекти, това със сигурност щеше да бъде тема, която да ни бъде остро поставена от Европейската комисия да го правим насила, така че се опитваме да реагираме в аванс. Краткият отговор е: „да“, ако искате да е едносрично.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Здравков.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Дончев, два много бързи въпроса към Вас. Единият е по отношение на секторното програмиране. Хващам се за това, което Вие казвате, да не бъде приложен отново моделът на копи-пейст, който всички знаем, че деформира страшно много самите програми. Миналата година по някое време на база Решение на Министерски съвет, се определиха критериите за формиране на работните групи на програмен период 2021 – 2027 г., там влизат единствено и само неправителствени организации, които са в обществена полза. По наша информация, без да обиждам тези организации, но голяма част от експертизата според мен е в неправителствените организации, които са в частна полза, а там, доколкото знам от разговори със съответните ведомства и министерства, се очаква второ постановление на Министерския съвет, с което да бъде направена покана към този тип организации.
Първият въпрос е свързан с това да разясните каква е ситуацията там, за да може все пак да се работи някак си по-експертно по време на създаването на цялата програма, тъй като в момента наблюдаваме сериозно изкривяване по всяка една от програмите.
Вторият въпрос е по отношение на Програма „Развитие на селските райони“. Миналата година при първата презентация на Министерството на земеделието стана ясно, че по отношение на стълб 1 и стълб 2, превес взима стълб 1, който е така насочен с финансиране към директни плащания и се заговори из кулоарите, че процентът ще мине и 70%.
Знаем, че Програма „Развитие на селските райони“ управлява немалък ресурс и тук питането ми е: това налага ли се отнякъде? Не може ли тази пропорция по някакъв начин да бъде обърната, тоест да бъдат вкарани пари в инвестиционните мерки, защото според нас реалният бизнес е там. Да бъдат създавани предприятия или да бъдат финансирани предприятия, а не толкова да наливаме два милиарда в субсидии, които знаем, че не се менажират особено правилно и там също има голяма деформация? Това е вторият въпрос.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Здравков.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Кратък отговор. Локациите, които са за инвестиционни мерки за директни плащания, идват от Многогодишната финансова рамка. Ние имаме известна гъвкавост, но в никакъв случай не е безкрайно и това при всички случаи не е политика или не е приумица на колегите от Министерството на земеделието. Казусът – юридически лица с нестопанска цел в обществена и в частна полза, много дълбокото е принципен.
Преди 20 години или почти преди 20 години, когато е приеман въпросният закон, законодателят е предвидил, че ще има два различни типа организации и те ще бъдат подложени на различни режими. Към момента обаче обръщам внимание: юридическите лица с нестопанска цел, които са в обществена полза, съществуват и трябва да работят при доста по-тежък режим на отчетност по отношение на държавата. Държавата обаче в момента не е предвидила някакви особени стимули за този, който е в обществена полза, тоест при общуването си с третия сектор, с неправителствените организация напълно нормално е държавата да слага фокус върху организациите, които са от обществена полза. Знам я темата, тя е валидна преди всичко за Програмата за развитие на селските райони и най-вече министър Танева неведнъж я е поставяла. Аз лично съм склонен да премислим още веднъж подхода, но щом държавата е предвидила два различни режима за тези организации, които искат да представляват сектор, бранш и така нататък са в обществена полза, е редно те да бъдат включвани във всякакви конструктивни формати. Приемам, че в ПРСР, в сектора „Земеделие“ ситуацията е малко по-особена и по чувствителна и съм склонен поне да премислим още веднъж нещата.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, г-н Халачев.
ВЕСЕЛИН ХАЛАЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дончев, уважаеми народни представители, колеги! Аз имам конкретни няколко предложения и питания, свързани пряко с моето участие като председател на Сдружение за подпомагане на малките и средни предприятия, тоест в тази част основно ме интересуват мерките, които ще бъдат взети за подкрепа на малките и средни предприятия. Тук имам няколко конкретни предложения, ще бъда кратък, нищо че са няколко.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони, моето питане към Вас е: дали е възможно, следвайки примера на други държави, деленето на населените места, в които попадат тези, които имат право да кандидатстват независимо бизнес или общини, да бъде примерно под 30 хил. души, както е в някои държави? По този начин се улеснява и се премахва тази дискриминация, като много от кметовете, много от бизнеса се оплакват от населени места, които са в близост до големи градове, и не могат да кандидатстват по тази програма. А има решение: в други държави всичко що е населено място под 30 хил. души може да кандидатства по бизнес програмите, а тези, които са за общините – под 10 хиляди, могат да си кандидатстват пак по ПРСР. Това ми е първият въпрос.
Вторият въпрос конкретно е: дали е възможно да бъде създадена конкретна програма или поне мярка в областта на туризма? Знаете, че от много години си говорим как туризмът в България заедно със земеделието са едни приоритетни сектори, а ние нямаме конкретна мярка за туризъм – дали това е възможно?
Третото нещо: дали е възможно по Програма ОПИК и най-вече в иновациите и това, за което говорите и сте се съсредоточили, за пореден път задавам това питане, дали е възможно тази мярка и специално свързаната с иновации да бъде отворена постоянно, както е при „Хоризонт 2020“ или „Хоризонт Европа“? Ако човек има днес иновация и ако трябва да чака да се отвори тази мярка след две години, то тази иновация вече не е иновация.
По отношение на това, което е по плана „Юнкер“. Знаете колко сравнително зле премина и не влязоха достатъчно средства, колкото се очакваше в малките и средни предприятия – от 315 милиарда трябваше да влязат 27%, те не влязоха, а в „Инвест Ю“ е предвидено 33% от 650 милиарда, съответно това е европейската рамка. В България какво мислим по този въпрос?
Последно, от „Ди Джи Еквин“ бяха заявили, че през периода 2021 – 2027 г. ще бъде улеснено участието на малките и средни предприятия по оперативните програми, изобщо по всякакви програми. Въпросът е: всичко това залегнало ли е при Вас? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Първият въпрос, който поставихте, е изключително важен. Дори си имаме термин, така наречените „бели петна“, тоест обособени територии, които попадат на практика някъде между програмите и не могат да кандидатстват за финансиране.
Влизайки в конкретиката, поради демографски и други причини ще трябва в следващия програмен период малко да свалим тази граница, за която споменахте – 30 хиляди. Това, което имаме, разбира се, не е финално и все още водим разговори и най-вероятно линията на демаркация, тоест на деление, между Програмата за развитие на селските райони и останалите, които са финансирани от Структурния и Кохезионния фонд, ще бъде: под 20 хил. жители за населените места в рамките на Програма за развитие на селските райони, а над 20 хиляди души ще са предмет на инвестиции в рамките на структурите на Кохезионния фонд.
Тук има новина и тя вече беше спомената няколко пъти и е това, че ние планираме да сменим подхода с така наречения териториален подход. Както всъщност става ясно от името, идеята е, че всъщност обект, направление на инвестиции ще бъде конкретната територия. За момента заявката на колегите от Програма за развитие на селските райони, въпреки че те са извън обхвата на самото РМС, в което бяха заложени тези 10% в рамките на всяка програма, е, че те също ще допринесат с определен ресурс за този териториален подход.
И смея да твърдя, че той носи един основен позитив: ако ти си активен, ако имаш идеи, ако има какво да предложиш, което би могло да допринесе и ако то е припознато от местната общност, ти може да получиш финансиране, като нашата амбиция ще бъде всъщност това да стане в рамките на двата паралелни инструмента.
Ерго, би трябвало принципно ние да нямаме при такава конструкция, разбира се знаем, че практиката носи известни компликации, в следващия програмен период територии, които да бъдат непокрити от фондовете по принцип.
Туризмът. Разбира се, ние сме се опитвали да лансираме разговори в рамките на преговорите с Европейската комисия, но те по-скоро разглеждат туризма като обект, който трябва да бъде финансиран с национални средства, като имам предвид рекламата, маркетинга и така нататък. Това не означава, че няма да бъдат предвидени средства именно в рамките на „Региони в растеж“ за така наречения регионален и културен туризъм. Аз вече споменах няколко пъти тези регионални инвестиционни планове, в които ще се кандидатства, а конкретно общините и другите регионални играчи ще могат да подават проекти, свързани с развитието на конкретен обект и инфраструктура, с оглед на това да станат по-атрактивни съответно за туризма, което ще доведе до ръст в развитието на конкретния регион. В този смисъл, да, ще бъдат покрити, но по малко по-специфичен начин и няма да може да финансираме с класическите мерки, които са свързани съответно с маркетинга и реклама на туризма.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря .
Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Скоро подреждайки си стари файлове в компютъра, намерих едно ръководство „Project designed“ – подготовка на проекти, което съм писал през 2003 или 2005 г. Не можах да го отпечатам, а благотворително съм го пращал на всеки, който има нужда, да си го чете. Защо го казвам? От толкова години имам отношение към тези теми, а в Брюксел не се е спряло да се говори за опростяване.
Трябва да Ви кажа, че оттогава правата станаха два пъти по-сложни и няма как – говорим за нов фонд, говорим за отключващи условия, говорим за благоприятстващи условия, всичко това са допълнителни мерки, контроли и така нататък. Мощността на одита само за тези 15 години вероятно e удвоена и това не допринася процесите да са по-лесни.
Ако имаме конкретна реална стъпка в посока на опростяване, ние си я правим на национално ниво и това е ИСУН. Защо? Защото ИСУН, освен електронна система, ни позволява унификация на бизнес процесите. Ние казваме на управляващите органи: ще искате от бенефициентите до пет документа, ако искате шести документ, Вие ще трябва да докажете пред нас, че имате нужда от този документ. Това е малко насилствен подход, който обаче дава резултат. Ще го премислим това с постоянно отворените теми, все пак има разлики между домашна национална програма и хоризонтален инструмент, приемам предизвикателството и няма да отхвърля идеята с лека ръка. Това с постоянно отворените схеми, според мен влиза в лек конфликт с приложимото законодателство, свързано с кохезионната политика, но обещавам да го проуча.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Костадинова, а след това са господин Ставрев и доцент Бонева.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Изключително много приветстваме желанието Ви да се промени териториално как да се случват нещата. Вече имаме общини в България, които са в сектора на високата добавена стойност. То се случва естествено - инвеститорите го правят и, разбира се, имаме общини, които са в ниската част на веригата, те ще си останат там и трябва по друг начин да се групират и да мислят.
Един по-макро въпрос: каква е общата позиция за предложението за обвързване на върховенството на закона и достъпа до европейските средства? Малко излизам извън конкретиката в програмирането. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Като обща политическа позиция ние трябва да го приветстваме и нямаме нито един аргумент против. Ако има проблеми, те са на ниво технологии. Ако говорим за бюджетен дефицит и за дълг, това са показатели, които статистиката изключително ясно измерва и можем да сложим ясна граница – дали отговаряш на параметрите за дефицит, дали отговаряш на параметрите за дълг, има ли някакво отклоняване. Големият проблем е, че теми като върховенство на закона, ниво на корупцията, граждански права няма как да ги мерим обективно. Ако има някакво притеснение, то е на ниво технологии, тоест как ще ги измерим. С какво мерим върховенството на закона? Ако това е обект на нечия субективна преценка, на мен не ми харесва. Според мен ще върви със създаването на някаква прилична система, която позволява на базата на ясни индикатори – както сме свикнали да работим всички, това да бъде измервано, а в противен случай крие рискове и опасности. Да повторя: като обща политическа позиция аз не виждам как бихме могли да бъдем против, как ще се разходва европейското финансиране в една държава, където има дефицити, свързани с върховенството на закона. Това създава рискове от несправедливо, най-малкото, разпределяне на средствата, не коментирам чисто моралните, принципните въпроси.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Господин Ставрев.
СТОЯН СТАВРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! Аз като представител на бизнеса, разбира се, искам да подкрепя идеята да се намери начин в следващия програмен период мерките за бизнеса да бъдат изтеглени напред. Това включва и технологична модернизация, и иновации, и смятам, че това е въпрос на планиране и може да се работи в тази посока –1 лев днес е при всички положения повече, отколкото 1 лев след две, три или пет години. Ако имаме възможност, нека да ги ползваме веднага – въпрос на конкурентоспособност на икономиката.
Аз ще бъда кратък и ще се концентрирам само върху темата сектор „Води“ и новата Оперативна програма. Като един от консултантите, който прави прединвестиционните проучвания за Русе, Варна, Добрич и Силистра, мога да кажа твърдо своето мнение, че инвестициите в инфраструктура, в мрежа, в подмяна на тръби са важни. Те дават своя резултат, но тъй като знаем колко много пари са необходими, за да се подмени цялата мрежа, което фактически е невъзможно и няма как да се случи.
Съвременните анализи показват, че с едни интелигентни системи за управление и мониторинг ние може да постигнем доста сериозен ефект оптимизиране и да видим в края на краищата къде са ни течовете и какви мерки може да предприемем, за да локализираме по-добре инвестициите вътре в тях. Не е тайна, че много от нашите ВиК дружества, все още не знаем съвсем добре къде са ни мрежите, а това се в показа при инвестициите и в предпроектните проучвания. Смятам, че трябва да се предвидят такива мерки – не само мерки за строителството като сектор „Строителство“ ще бъде щастлив, но и в такива превантивни мерки за мониторинг, включително някои от мерките може да се предвидят допълнителни бенефициенти, както са басейновите дирекции или някои други, които управляват язовирите, защото отвеждащите водопроводи не са само в ВиК операторите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще дам бърз отговор.
Аз съм скептичен доколко може да отвоюваме промяна в спектъра от инвестиции и мерки, които покриваме от Кохезионния фонд в ОПОС, но съм абсолютно съгласен принципно с това, което казвате. Мисля, че уникална възможност в тази посока са мерки за подобряване на мениджмънта, включително и достъп до оборудване, което едно отделно ВиК дружество не може да си позволи. В режим на споделено ползване единици уникално оборудване могат да бъдат закупени на национално ниво и да бъдат ползвани в зависимост от нуждите от съответното дружество.
Давам Ви един конкретен пример: не говоря само за изкопна техника, или примерно за техника, където позволява полагане на тръба с безизкопна технология, а давам пример с геоскенери, понеже от няколко седмици настоявам да бъдат доставени такива, включително има спешна нужда да проверяваме, включително и безизкопно, какво има под земята и къде има отклонения. Не можем да разкопаем половин България, а геоскенера дава чудесна възможност в тази посока. Ако в годините назад някой си е направил отклонения, да го установим по най-бързия начин и това е само един конкретен пример.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, Министър Дончев. Позволете ми сега да завършим като дам думата на председателя на Обществения съвет – доцент Бонева, заповядайте.
СВЕТЛА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Дончев, от името на целия Обществен съвет да Ви благодаря за опита да представите много сбито и структурирано това, което се случва – адмирации за задвижването на темата за Агенция за научни изследвания и иновации. Това е една тема, за която се говори от много време в научните среди и най-после вижда бял свят. Това е област, която със сигурност има шанс да доведе до голям икономически растеж, обаче иновациите сами по себе си са много рискови инвестиции. Инвестициите в иновации са много рискови. В тази връзка ние със сигурност ще отделим време на следващо заседание на нашия Обществен съвет по тази тема, но ще ни бъде интересно да разберем конкретните документи – не тези на Комисията, а говоря за нашите национални, защото знаете, че варианти се правят, за да видим каква е оценката на въздействието, ако вече е започнала работа по такива документи. Между другото, същото е свързано и с Фонда за справедлив преход и точно тези специални планове за справедлив преход, защото това, което Вие казахте, е прекрасно, ако зад тези документи стои една много сериозна оценка на въздействието. Да, със сигурност мисля, че в България има натрупан експертен потенциал, който би могъл да я осъществи. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, доцент Бонева. Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: В този момент, в който даден документ е зрял, завършен и види бял свят, то и без наша помощ ще имате достъп до него. Аз включително не възразявам да проведете оперативна среща с няколко експерта от екипа, с който работя, като могат да Ви разкажат малко по-спокойно в малко повече детайли докъде са стигнали нещата.
Ако ми позволите само – понеже е пряко свързано с интереса и работата на уважаемата Комисия, излезе Докладът на Сметната палата за 2018 г. и има няколко констатации за България. Едната е, че само България, Люксембург, Австрия, Румъния и Финландия имат по-бързо усвояване на средства по кохезионната политика в този програмен период – спрямо предишния, което безспорно е добра новина. Втората е, че в разбивката на извадката за оперативни програми на Сметната палата – те са проверили 15 транзакции в областта на кохезионната политика, няма открита грешка. От четири проверени транзакции в областта на земеделието също не са засечени грешки, което е добра новина, в смисъл, че това е оценка за работата на българските експерти.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, завършваме позитивно.
Колеги, да благодарим на вицепремиера Дончев и на господин Иванов, разбира се, и на екипа, който е с тях. Аз съм изключително доволен от тази среща, отговорихте на въпросите. Ако имаме притеснения, а някой пък може да има още по-големи притеснения, но виждате, господин Дончев, че тук сме изключително добронамерени и винаги сте добре дошъл, когато желаете да споделите информация или пък имате нужда от подкрепа от страна на българския парламент.
Благодаря Ви още веднъж.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,10 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев




Стенограф:
Мария Петрова