Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2020 година от г-н Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 77
На 12 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2020 г. от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден!
Имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Да гласуваме дневния ред:
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2020 г. от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА 2020 Г. ОТ ГОСПОДИН ЦВЕТАН КЮЛАНОВ, ИЗПЪЛНЯВАЩ ДЛЪЖНОСТТА РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ.
По тази точка да приветстваме господин Кюланов и госпожа Шиякова, които ще ни представят една изключително важна тема, виждам, че има и медии, за Работната програма на Европейската комисия за 2020 г.
Господин Кюланов, заповядайте, имате думата, след което, разбира се, ще отговорите и на въпроси на народните представители.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Сърдечно благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодарим за поканата, благодарим за интереса. Темата е от съществено значение и важност за всички нас. Ще се опитам да бъда наистина максимално кратък по основните моменти, за да остане и някакво време да си поговорим. (По време на представянето върви компютърна презентация.)
Както знаете, от края на миналата година имаме нова Европейска комисия, с нов председател и с нови приоритети. Програмата на Комисията за 2020 г. е напълно съобразена с тези нови приоритети. В един сравнително кратък порядък от време, до края на месец януари тя беше съгласувана, след което вече всички ние, представителите, имаме мандата да започнем да работим и да я изпълняваме.
Ще започнем с водещите принципи. Водещите принципи ги имате, после ще споделим. Презентацията не е проблем, така че за подробности ще може да се консултирате с нея.
По-доброто регулиране на политиките, на процесите – специално внимание се обръща и на Европейския парламент, после ще стане дума и за националните парламенти. Знаете, това беше един от мандатите, който гражданите на Европейския съюз дадоха на Европейския съюз с изборите миналата година – да има повече участие на гражданите, повече да се чува гласът, който през парламента и директно, после ще стане дума за Конференцията за бъдещето на Европа, да имат влияние и да участват във формирането на политиките. Това е залегнало и в Програмата, това са плановете. Силно се надяваме това да доведе и до по-добри резултати.
Един от предишните ангажименти на Комисията за добри резултати е методът за въвеждане на нови политики „One In, One Out“, което предвижда наистина новите предложения да бъдат винаги съпътствани с нещо, което да бъде премахнато или да отпадне. Това е спазено сега. Новият елемент тук е, че се поставя фокус върху това, новите предложения да са в сфери, в които нещо ще отпадне. Тоест да не затрупваме отделни сектори, отделни индустрии с нови инициативи, без да намаляваме тежестта от съществуващите в същите тези сектори. Това се надяваме да доведе до по-добър резултат.
Следващата основна новост в Програмата са целите за устойчиво развитие на ООН. Те са свързани с цялостната ориентация на Комисията и отново връзка с мандата от изборите за Европейски парламент – да се обърне повече внимание на околната среда, на климатичните промени, да се обърне повече внимание на устойчивото развитие на света, световната икономика и европейската в частност. Тези цели за устойчиво развитие са залегнали във всички отделни инициативи, стават неразделна част от европейския семестър. Годишните доклади за всяка страна, които Европейската комисия публикува – тази година това ще се случи в края на месец февруари, също интегрират вече в себе си, в целите и в препоръките, които впоследствие Комисията ще отправи към всички държави, целите за устойчиво развитие на ООН.
Последно, стратегическите прогнози. Стратегическите прогнози ни е малко по-трудно да обясним. Това, което е важно тук да се знае, е, че се обръща внимание наистина на развитието на света, което се оказва, че е малко по-бързо от процеса на вземане на решения в Европейския съюз като една сложна структура, и всъщност докато се вземе някое решение, се оказва, че вече тази тема изобщо не е актуална. В някои случаи това отнема, знаете, години. Икономиката се развива безкрайно динамично. Процесите по дигитализация, сега новият фокус към по-зелена икономика ще доведат до промени, за които си струва да се отдели време и ресурс, някой да помисли как ще изглеждат светът и икономиката след 5 – 10 години, за повече от това вече би било съвсем, съвсем трудно, за да може да се дефинират и работна програма, и приоритети, съобразени с някаква такава по-далечна цел. Това се вижда и в Зеления пакт, до който сега ще стигнем. Тоест погледът къде искаме да стигнем през 2050 г. ни дава някаква идея къде искаме, или трябва да сме стигнали през 2030 г., и да видим къде сме сега – пътят, който ще вървим всички заедно, пътят, който всяка една държава членка трябва да извърви, за да стигнем до това място.
Шестте приоритета на Комисията са и основните приоритети за 2020 г. Тук, както казах, имаме ги на слайдовете.
Първият основен и главен приоритет е Европейският зелен пакт. Европейският зелен пакт е най-просто казано новата стратегия за растеж на Европейския съюз. Тоест това не е някаква трансформация, някаква инициатива, която е дошла от някакво политическо ниво, или е дошла случайно, или за малко, тя наистина е една идея за цялостна трансформация на икономиката на Европейския съюз и световната икономика. Световната икономика вече се трансформира и това, че някои държави или някои велики сили се преструват, че това не се случва, може да е и стратегия, която те използват, за да вземат предимство. Ние така или иначе вече започнахме с инициативите, които излязоха през месец януари – в червено са законодателните, в синьо са незаконодателните.
Знаете, че процесът на взимане на решения изисква след като Комисията направи предложение, то да бъде прието и одобрено. Тоест всичко, за което си говорим към момента, са предложения на Комисията и идеи за предложения. Какво ще стане в крайна сметка зависи от всички нас, Вас – и като общество, и като институции. Така че за Зеления пакт общо взето доста вече се говори, което е и една от основните цели – да се започне дебатът и да се говори по темата, за да се стигне до някакви резултати.
Това, което Комисията направи, е като най-важно и първа инициатива – предложи Механизма за справедлив преход. Ясно беше заявено и от председателя на Комисията госпожа Урсула фон дер Лайен, че преходът или ще е справедлив, или няма да се случи. Ако обществото не застане зад този преход, той просто няма как да се случи, няма да има необходимата подкрепа.
В тази връзка ясно е, че стартовата позиция на различните държави е различна, ясно е, че крайната цел е обща, но не всички държави ще са стигнали на едно и също място накрая. Но е ясно и е даден ясен мандат и от европейските граждани, и под това са се подписали всички държави – членки в Съвета, че ще се върви в тази посока, така че имаме детайли после за справедливия преход. По дълга и по-сложна е темата, изисква по-задълбочени и анализи, и дискусии, но така или иначе вече имаме някакво предложение с финансови параметри на масата, което може да бъде дискутирано.
Пропуснах да кажа в началото, че върху всички тези приоритети и амбициозни цели, които си поставя Комисията, стои тежката сянка на следващата Многогодишна финансова рамка. Следващият бюджет не е приет. Срокът за приемане е до края на тази година. Преговорите текат, но всички тези инициативи и предложения зависят от вида, количеството и приоритетите, които ще бъдат финансирани от бюджета. Тоест каквото и да си говорим, накрая гласуването с джобовете, с финансите на всички страни членки, и тук специално внимание към тези, които са най амбициозни към климатичните промени, но пък искат да финансират най-малко от тях, се получава един дисонанс, който е хубаво да се разреши възможно най-скоро, за да може наистина да започне работата. Ясно е каква е посоката, но скоростта и кога точно ще започнем все още не е ясно.
После, ако има коментари и въпроси, ще можем да говорим и за това.
Следващият приоритет – „Европа, подготвена за цифровата ера“. Стана дума за дигитализацията. Освен огромните възможности, които тя представя, тя поставя и много въпросителни, много рискове, много неща, които трябва да бъдат внимателно следени и в някаква степен контролирани и регулирани. Тук е ролята на европейските институции да се намесят там, където единният пазар не работи съвсем добре, там, където се появяват нови индустрии, за които просто не е мислено и не е предвидено, защото никой не е мислил, че ще съществуват.
Говорим си за изкуствен интелект, за големи масиви данни, за търговия с тези данни. Говорим си вече за влияние от трети страни, за възможностите, които се появяват. Предстоят инициативите в тази връзка. Първото предложение е другата седмица, мисля, че на 19 ще публикува Комисията, така че и там ще има нещо конкретно, по което вече да може да се дебатира.
На трето място – „Икономиката в интерес на хората“. Социалният аспект е отново мандатът, даден от европейските граждани. Този аспект е много силно застъпен в приоритетите като цяло и приоритетите за тази година. Вече се публикува през месец януари инициативата, започна дискусията относно справедливите минимални заплати за работниците в Европейския съюз. Това, което Комисията започна, е един процес на консултация на първо място със социалните партньори, след което информацията, която се събере, ще бъде обработена, ще се проведе втори тур консултации, след което вече ще се премине и към някакви по-конкретни предложения, но отново идеята и приоритетът е фокусът да дойде от самите хора, от засегнатите, от тези, които имат този интерес. Комисията не започва с предложение и да го обсъждаме. Комисията започва с процес на консултации, който е отворен и се надяваме да доведе до необходимата информация, за да се стигне до някакво добро решение.
След това Комисията започва преглед на рамката за икономическо управление – въпросният европейски семестър, който споменах. Той беше създаден и много необходим в периода след кризата, защото част от правилата, които самият Европейски съюз е създал, не се спазваха, но сега вече сме в един съвсем друг свят, друга икономика и друг момент от бизнес цикъла и трябва наистина да се погледне какво работи и какво не.
Тук си говорим за бюджетните правила, за правилата за дълг, които държавите могат да поемат, както и координацията на икономическите политики. Отново се провежда консултация с експерти по места. Тази инициатива беше публикувана миналата седмица.
Планът за действие за Съюз на капиталовите пазари е нещо, което беше от основните приоритети на Комисията Юнкер. За съжаление, там страните членки не успяха да постигнат достатъчен прогрес и вместо това вече да е нещо, което може да използваме и финансовите потоци да се движат по-свободно и по-честно, още сме на етап „план за действие“, което трето тримесечие на 2020 г. няма как да кажа: това е много амбициозна цел.
Четвърти приоритет – „Европа на световната сцена“. Тук, разбира се, за България и за всички нас най-важна е темата със Западните Балкани. За щастие, тя е важна за всички в Европа. След препятствията, които се появиха в края на миналата година, Комисията в ролята си на институция, която търси баланса и компромиса, също извади миналата седмица своето предложение как може да се подобри процесът на присъединяване основно за да се опита да намери компромис между двете страни. Ясни са позициите, но за да може да продължим напред, трябва да се постигне компромис, защото иначе рискуваме да сме в ситуация, в която тези наши съседи и партньори нямат ясна перспектива и са изложени на различен набор от рискове. Идеята и желанието ни е наистина това да се избегне.
Следващата стъпка тук в процеса е приносът на Комисията за срещата на върха в Загреб. На база на дискусията, която ще се проведе сега по предложението от миналата седмица, Комисията ще се опита да формулира нещо, което е приемливо за всички, с крайната цел срещата на върха в Загреб да има един добър краен резултат като ясна перспектива за тези страни.
Отиваме на петия приоритет, който беше като заглавие доста полемичен. Като видите отделните инициативи, ясно става, че няма абсолютно нищо полемично. Говорим си за борба с рака, за фармацевтика, за образование, за умения, така че нещата, които ни обединяват всички нас в Европа, заслужават да се борим за тях и да ги защитаваме. Комисията като пазител на правилата ще изиграе своята роля. По някои от тях очакваме, че страните членки ще са в консенсус и ще може да има прогрес – да се увеличат средствата, да се увеличи финансирането, за да може наистина да се видят някакви резултати. За някои от тях остават разделителни линии, проблеми, където трябва да се види вече дипломатично дали може да се постигне прогрес.
И на последно място, но не и по важност, е това, за което говорихме и в началото – Конференцията за бъдещето на Европа, ролята на институциите, ролята на гражданите, дали сме в представителна демокрация, дали сме в директна демокрация, в каква форма на демократично управление се намираме. Това е дебат, който Комисията предлага да се проведе следващите две години. Стартът на дебата най-вероятно ще бъде Денят на Европа, след което поредица от събития в цяла Европа ще имат за цел да съберат информация какво точно искат гражданите, различните елементи и представители, след което вече трябва да се проведе институционалният дебат дали Европа е готова да превърне тези нови идеи в правила.
Тук е много важна ролята на Европейския парламент. В момента се обсъжда до каква степен да бъдат въвлечени националните парламенти. Със сигурност ще бъдат, но точната роля и точната степен предстои да се уточни. Комисията има приоритет да се проведе дебатът. Европейският парламент има повече приоритет да се обърне внимание на институционалната част – на това какво ще очакваме след това, ще имаме ли наднационални листи, ще имаме ли система с водещи кандидати, каква система на управление искаме да имаме, така че тук се надяваме до края на първото тримесечие да имаме някаква яснота, за да може дебатът да започне на 9 май.
Надявам се беше достатъчно кратко. Благодаря за вниманието и очаквам да обсъдим.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюланов. Наистина доста амбициозна Работна програма на Комисията за 2020 г. Виждам 43 нови цели на политиката и самите приоритети са изключително важни.
Предполагам, че народните представители ще имат въпроси към господин Кюланов.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, благодаря Ви за пространното представяне на Програмата на Комисията. Наистина Комисията започна много силно, изключително амбициозно и с ясно очертани приоритети. Бих казала, че основният приоритет и темата на темите е „зелената сделка“. Видно е, че още първото тримесечие вече се подготвят, част от тях бяха и представени, предстои да видим и друг законодателен акт – пакет законодателни актове по темата.
Моят въпрос е следният, той е в контекста на Програмата, но все пак от гледна точка на активностите на Комисията, имайки предвид това, което и Вие казахте, че мащабната трансформация не може да се случи без подкрепата на цялото общество, имайки предвид националните специфики, имайки предвид притесненията, които се изразяват във връзка със социално-икономическото състояние на държавата ни, възможността трансформацията да се отрази негативно на определени региони в страната и на положението на хората в тези региони, дали Комисията предвижда някакви активности за по-широки дискусии, представяне, идеи, виждания, както и отчитане на националните специфики, конкретно в случая с България? Знаете, няколко са държавите, които са силно зависими от гледна точка на енергийния сектор и факта, че разчитат на изкопаеми източници, респективно на това се основава и икономиката. С други думи: планират ли се някакви активности на Комисията, някакво взаимодействие на национално ниво, представяне в повече детайли, обсъждания на политиките в тази сфера? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Благодаря.
Да, наистина това е основната тема, откакто вече Комисията влезе в длъжност. Хубавото е, че дебатът е започнал, дебатът се случва. Вече виждаме и по събития, и по медии, че за това се говори. Позициите са различни – срещат се и много критични, много негативни позиции. Икономическите аспекти със сигурност са фактор за това.
Конкретно какво прави Комисията и какво мислим да правим и ние като Представителство. На първо място, в края на месеца се публикува годишният доклад за България, в който ще има анекс, който посочва конкретните райони в България, за които справедливият преход и Фондът за справедлив преход се отнасят и в които вече властите ще имат задачата и отговорността да подготвят териториални планове за преход, за да се възползват от това финансиране и да осигурят един по-плавен преход. Ние като Представителство ще организираме представяне на доклада, ще организираме дискусия. Разбира се, ще дойдат и специалисти от Брюксел. Винаги нашата амбиция е това да става на възможно най високо ниво, за да идва информацията от извора и за да може дискусиите да са максимално ясни. Винаги когато има такива визити, ние се стараем, освен официалното събитие и представяне, да организираме срещи и в парламента, и с представители на правителството. Тези срещи са и едни от най-ценените от хората, които идват, защото народните представители като представители на районите и регионите, за които става въпрос, могат да дадат много ясна информация.
В допълнение, ще има много технически посещения, технически мисии, експертите в Брюксел да се запознаят с конкретните райони и конкретната ситуация, защото едно е макроикономически да се гледат данните, друго е човек да дойде да ги види на място и на живо. Виждаме в януарското предложение, че за България са заложени непропорционално много пари като дял от общата рамка, защото се осъзнава, че тя ще е една от най засегнатите страни. Тоест България получава повече пари от Испания – една икономика и държава, която и като население, и като размери е съвсем друга. България е в топ 5 на страните, които получават най-големи средства. Разбира се, Полша е водещата, но България получава сума, близка до тази, която ще получи Германия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Прощавайте, че Ви прекъсвам. Имате предвид за тези близо 500 милиона ли? (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да, това са тези 500 милиона, които са предложението на Комисията, както споменах.
Комисията е абсолютно наясно с националните специфики. Тя няма намерение нито да определя енергийния микс на държавите членки, нито има такъв мандат, нито има намерение да създава някакви очаквания, които не могат да се реализират. Затова е най важно да се постигне съгласие на национално ниво къде искаме да стигне България като икономика и като развитие на цялата държава в някакъв по дългосрочен период, и след това вече да видим с какво темпо трябва да се движим, за да стигнем дотам.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов! Искам да изразя мнението си по този план за участие на България и смятам, че в края на краищата ние ще го приемем. Убеден съм, че в Европейския съюз има достатъчно демократични правила, по които България да участва във вземането на това решение. Аз съм уверен, че това ще става както трябва. Но, от друга страна, искам да Ви кажа, че добре съм проучил начина за функциониране и за разпределение на средствата в Европейския съюз, и той е дълбоко несправедлив, защото се взема само един критерий, а не както са пет, посочени в разпоредбите, по които трябва да се разпределят средствата. Затова България на глава от населението е предпоследна, доколкото ми е известно, по получаваните средства от Европейския съюз.
На това европейският комисар ще Ви каже веднага: „Ама, вижте, Вие давате едно, пък получавате четири и половина или пет!“ Той ще отговори така, но ние от своя страна ще кажем: „Да, по този грешен начин погледнато, това означава България винаги да бъде последна“. Това гарантира, че България ще бъде последна и ще се задълбочава основният проблем.
Нашият най-голям проблем в България е демографският проблем. Няма по-голям, няма по-сериозен проблем от този! И той ще продължава да се задълбочава с този начин на гледане, при което Прибалтийските губернии, бивши, които станаха републики тук от 20 години, да получават три пъти повече на глава от населението, отколкото България, за да може да се отговори на тяхната физическа опасност за оцеляване срещу мнимата руска опасност. България е заплашена от много сериозен, най-сериозния демографски срив в Европа, може би и в историята на Европейския съюз, и се случва в България. Затова смятам, че участието на България във вземането на решенията е важно да бъде подкрепяно и с по-широка информираност на населението.
За съжаление, Вие като представители на Европейската комисия ще е трудно да го направите, защото трябва да защитавате основните направления на Европейския съюз, които са, а зеленият преход – този, който се подготвя за България, е изключително опасен – да ни завлече още по-надолу и да ни направи още по малко конкурентоспособни в бъдеще, защото той е необходим за Рурската област и за агломерацията Ротердам – Амстердам, но този преход е много странен, ако го разправяте на хората в Сливен или в Кърджали. Искам да обърнете внимание на това във Вашата по нататъшна работа – че България е дълбоко засегната от начина, по който се вземат решенията в момента, защото те ни засягат физически. Ние физически сме заплашени от начина, по който се взема решението. Повтарям отново, имаме 23% спад на населението, което е изключително много.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Съвсем кратичко. Първо, напълно съм съгласен с демографската ситуация. Аз съм икономист, занимавам се с анализ на ситуацията и на факторите за растеж, така че там нямаме спорове.
Не трябва да смесваме кохезионната политика с Фонда за справедлив преход. Те имат много общо, но разпределенията, които се правят по кохезионна политика и довеждат до тези резултати за България, които Вие посочихте и които са безспорни – опитах се да подчертая, че тук начинът на разпределение е различен и тук България наистина получава доста по-голям дял…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, но това са трохи. Ние говорим за трохи.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Тук се обръщаме вече за общата рамка. Тези 7,5 милиарда са предложение на Комисията за нови пари. Тоест ако държавите членки са склонни да не са 7,5, а да са 50, тогава мога да Ви уверя, че ще има много повече пари, но тук вече отиваме към държавите членки и тяхното мнение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, уважаеми гости! Аз ще кажа две приказки по коментираното досега за Фонда за зелен преход, и с това ще Ви задам един въпрос, който е свързан с работата на Комисията, разбира се, малко извън темата, но все пак е част от работата на Комисията за тази година, която касае пряко България.
Фондът за зелен преход, разбира се, е тема, която се дискутира и предстои да се дискутира в България, но очевидно тук разбирането е от посока, че България е ощетената страна и това трябва да бъде ясно на Европейската комисия. Вие сте прав до известна степен, че на глава от населението може би ние получаваме по-голям дял от някои други страни, но в крайна сметка процентът икономика, която ще бъде засегната, както казвате Вие като икономически анализатор, е много по-голям от това, което бихме могли да получим. Най вероятно господин Петров това би искал да каже, защото ще бъдат засегнати производства, които ангажират голям брой човешки ресурс като брой хора. Последствията биха били по-сериозни, и това трябва да се чува. Тези преговори са работа на изпълнителната власт не на законодателната, но все пак трябва да се чуе и нашият глас.
Преминавам към моя въпрос. Вие засегнахте въпроса за кохезионната политика, да не ги смесваме, но аз ще ги смеся по друг повод, тъй като част от работата на Комисията тази година и с България би трябвало да бъде и с подписването на Споразумение за партньорство с България. Въпросът ми е: Вие в течение ли сте, ако, разбира се, може да ми отговорите конкретно и точно, на какъв етап са разговорите с България, защитават ли се достатъчно сериозно приоритетите от наша страна, имаме ли яснота по основната рамка, в която ще бъде подписано Споразумението, и тази година ще успеем ли да се наместим във времевата рамка? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Само с едно изречение по предишната тема пак от икономическа гледна точка. Икономическата трансформация вече се случва, тоест това до каква степен ние ще се възползваме е въпрос, по който трябва да работим. А това доколко ще бъдем засегнати общо взето има яснота. Нашата роля и задача е да се погрижим да стане плавно и да стане възможно най безболезнено.
По въпроса – да, преговорите текат. Дори в момента колеги експерти от Комисията провеждат срещи в България. Това, което имам като информация аз, е, че от страните, които са сравнително по-напред в подготовката и в преговорите, това, което се появява като препятствие и за което не е виновна България или правителството, е липсата на рамка, тоест при липсата на одобрен бюджет ние не знаем точно какви суми могат да се разпределят. Второто предизвикателство, и вече може да кажем, че тук Комисията е виновна, е инициативата за Фонда за справедлив преход, които са едни допълнителни пари, които обаче трябва да имат своята инфраструктура как ще се разпределят, как ще се използват. Това може да доведе, тъй като се предвижда част от парите за кохезионна политика да се прехвърлят към този фонд, към допълнителните нови пари. Това вече поставя нужда от разместване на повече части от пъзела за всички държави, което може да доведе до малко по-бавен процес.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, трябва ли да разбираме, че в голяма степен завършването на преговорите по внедряването на зеления пакт и подписването на Споразумение за партньорство ще окажат влияние върху крайния резултат и крайната форма на това споразумение за партньорство? Това означава ли също, че би могло да има промяна в регионализирането в страната на разпределението на средствата – ние сме водили разговори тук с вицепремиера Дончев – по начина, по който ще се разпределят средствата, региони и така нататък? Това означава ли, че там да очакваме промени също?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Предвид че преговорите продължават, аз не мога да говоря за вече уговорени и фиксирани райони. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Общата рамката ще се запази, но, както казах, сумите са това, което не е ясно на общо цялостно ниво. Ако Съветът реши, че няма нужда от Фонд за справедлив преход, тогава всичко това отпада, за което си говорим на тази среща, и тогава се връщаме обратно към… Аз затова исках да го подчертая силно, нуждата да се одобри Многогодишната финансова рамка – бюджетът за следващите седем години, възможно най-скоро е огромна.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако позволят колегите, и аз да се включа с въпроси. Многогодишната финансова рамка най вероятно ще бъде одобрена по време на Германското председателство. Негласно така се говори – очаква се да мине при Хърватското и да бъде при Германското председателство.
Тази Зелена сделка, Вие предполагам и като икономист, съвсем нормално е в Европейската комисия да се правят някакви оценки на въздействието, оценка на риска какъв ще е ефектът от този Зелен пакт. Вие казвате: трансформация на цялата икономика. Чудесно! Само че как се прави това нещо – на база Европейски съюз или на база държава членка?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да, елементите като икономически преход, като технологии, като възможности нивото е Европейски съюз. Като индивидуални специфики тук идват тези териториални планове за преход, които споменах, които вече ще са базирани на анализа за страната и ние ще ги публикуваме в края на месеца.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А кой ги изготвя тях? Ние ли си изготвяме? Всяка една държава членка ли ги подава?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Териториалните планове ще се изготвят от всяка една държава членка и трябва да бъдат одобрени от Комисията, тоест отново ще имаме един процес на съгласуване.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А това вързано ли е с Интегрирания план за енергетика и климат 2021 – 2030?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Е, как тогава?! България е една от държавите, които не е представила такъв план, а в същото време по регламент ние де факто не спазваме сроковете по регламента. Тоест може да имаме някакво наказание и хем да нямаме достатъчно финансиране, хем да бъдем и наказани.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Последната информация от миналата седмица беше, че девет държави членки не са си подали още финалните планове, така че не сме сами.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Обнадеждаващо, да. (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Но наистина има такъв план, предложен. Комисията е дала коментари и в момента властите работят по това тези коментари да бъдат интегрирани и Планът да бъде финализиран. Териториалните планове ще трябва да са базирани на този национален план.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На този национален план. И на базата и териториалния план вече Вие правите оценка на въздействието и вече говорим евентуално за краен вариант на някаква финансова помощ, така ли?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите само една вметка, господин Председател. Както и господин Кюланов коректно отбеляза, информацията, публикувана на страницата на Комисията, ясно сочи, че голяма част от държавите все още не са представили финалния вариант на тези документи. Сред тези, които не са представили, са и Германия, и Франция например.
Що се отнася до нас, народните представители, ние имахме възможност още декември месец по време на съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите да участваме в дискусия след представяне от страна на Министерството на енергетиката на подготвения План „Климат и енергетика“. Това, което на мен ми е известно, е, че се извършват финални вече съгласувания на документа и той ще бъде представен след отразяване и на коментарите, за които Вие споменахте, които бяха изпратени от Комисията миналата година. Усилено се работи по този план, наистина и ние следим темата – изключително важна тема предвид въздействието.
И ако мога да добавя във връзка с предишното си изказване още нещо. Според мен, това се чу и от изказванията на колегите ми, е важна активността на Комисията по отношение на засегнатите държави, и специално България. Искам да се позова на изследване на „Юроактив“ от миналата година, съгласно което примерно гражданите на северните държави в по-голямата си част – над 90%, считат, че въпросите за изменение на климата са топ приоритет, докато в България този процент е 9. В този смисъл отново се връщам към това, което всички знаем – че не може да се осъществи този преход по начина, който е набелязан в документите, ако няма подкрепа и разбиране сред всички заинтересовани страни. И това разбиране според мен трябва да бъде не само в посока въздействие с отрицателен знак, но и в посока възможности и перспективи. Там могат да бъдат представени и добри практики, могат да бъдат представени и практиките на други държави – нещо, за което Комисията би могла да съдейства.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте за коментар.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: С едно изречение, в петък ще публикуваме новия Евробарометър. Резултатите общо взето потвърждават това. Наистина това не е най-големият приоритет и най-големият проблем на българските граждани. Това е едно предизвикателство, на което се опитваме да обърнем внимание. Проблемът и рискът при нас, както каза и господин Петров, е, че понякога на нас се гледа като представители и защитници на Европейската комисия, Съюз и инициативи, а не толкова като хора, които познават страната в нейните икономически и социални аспекти, където вече разчитаме и на Вашата подкрепа, и помощ да си говорим с гражданите и със засегнатите страни – работодатели и профсъюзи, за да видим, че има може би и общи решения, по които можем да се споразумеем.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбира се, да. В крайна сметка пък и ние не може да очакваме от Вас да напишете домашното на българското правителство, което все още не си е свършило работата, нищо че Германия и Франция също така и те. За нас е изключително важно, това е чувствителна тема – икономическа, енергийна, разбира се, и социална тема.
Господин Кюланов, да Ви благодарим, че представихте Работната програма – доста амбициозна. Успех желая, защото в крайна сметка от този успех зависи и успехът на всичките държави членки. Всичко най-добро и винаги можете, когато има някаква инициатива или интересна информация, да споделите. Тук сте винаги добре дошли. Благодаря Ви още веднъж.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Благодарим. С удоволствие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Тук сред нас са: господин Милко Бернер – заместник министър на вътрешните работи, Иван Александров и старши комисар Александър Джартов.
Добре дошли!
Господин Бернер, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подписаното Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит, с които Банката разполага.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи.
Тези консултантски услуги включват най-общо следните дейности: разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално – готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането; събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането им в бъдеще; разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България; разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България; развитие на капацитети.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне: подкрепа за изпълнението на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие: България 2020; подкрепа за реализацията на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.; подкрепа за разработването на Национален план за управление на риска от бедствия; подкрепа за изпълнението на тематично отключващо условие „Ефективна рамка за управление на риска от бедствия“ към специфична цел „2.4 Насърчаване на приспособяването към изменението на климата, управление на риска и устойчивост на бедствия“, което е приложимо за средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за следващия програмен период 2021 – 2027 г.; укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностики за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като съдържа разпоредби, които предвиждат финансови задължения за държавата, участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове и разпоредби, които се отнасят до действието на Закона.
Финансовите средства ще бъдат осигурени от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Българският финансов ангажимент е в размер на 2 млн. 999 хил. 687 лв. и 39 стотинки, ако трябва да бъдем точни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Бернер.
Въпроси, колеги?
Искам да Ви попитам: тези средства изцяло идват по линия на Оперативната програма „Околна среда“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: С изключение на трите милиона.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как с изключение на трите милиона?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Това е българското съфинансиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние сега в момента какво одобряваме – българското съфинансиране, трите милиона? Това ли одобряваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Подписването на Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колко общо е сумата, която ще е необходима, която ще бъде използвана, как да кажа, Европейската банка за възстановяване и развитие да ни консултира? Три милиона ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Три милиона са 15-те процента българско съфинансиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Откъде идват тези пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: От бюджета.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре де, колко е общата сума?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Общата сума е 19 млн. 997 хил. 915 лв.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест три милиона идват от бюджета, останалите, грубо казано, 16 милиона идват от Оперативна програма „Околна среда“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Точно така.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това са много пари. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ Ако мога да кажа нещо. То е свързано с това, че има генерално решение, когато България използва европейски средства, 15% да бъде наше съфинансиране, по тази причина.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И всичките тези пари Европейската банка за възстановяване…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е Световната банка всъщност.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А, това е Световната банка. Извинявам се! Аз мисля, че е Европейската банка и си казвам: тези какъв капацитет да имат, да ни помагат толкова за рисковете. Тоест това е към Световната банка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Абсолютно. Всъщност подобни споразумения са сключени и с други европейски страни, но и със страни извън рамките на Европейския съюз. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, аз бих искала да използвам възможността, че дискутираме конкретния акт, който подлежи на ратификация, но може ли да ни информирате как вървят проектите, които се финансират по Оперативната програма за Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“? Ползват ресурс от Оперативната програма за изграждането на регионални центрове, за реакция при кризи и бедствия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Доста широк спектър от дейности се финансират. Ще помоля господин Джартов да внесе яснота по този въпрос, за да бъдем по-конкретни.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако преминаваме на по-експертно ниво, може би пък да засегнете и взаимовръзката между конкретния проект, който в момента дискутираме, и плановете за управление на риска от наводнения.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Джартов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖАРТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На практика са два проекта, по които Главната дирекция работи. Първият, по който госпожа Василева попита, е изграждане на шест центъра за обучение на населението, като целта е да бъде обучено населението, различни целеви групи – деца, възрастни хора, бизнес, медии, като сме в доста напреднала фаза на изпълнение на Проекта. Два от шестте центъра са готови, останалите са в процес на строителство и предстои да бъдат завършени надявам се в най-скоро време.
По отношение на Проекта, който сега реализираме, той включва различни аспекти, един от които е Споразумението със Световната банка, като то е ориентирано към изпълнение освен на включващото условие, част от усилията, които България полага за преминаване от система за реагиране при бедствия към система за управление на риска от бедствия. Тоест еднакво фокусирана по отношение на превенция, на готовност, на реагиране и на възстановяване.
Ако е необходима допълнителна информация, съм на разположение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, за връзката между този документ и тези усилия и усилията, които се полагат за изготвянето и на новите планове за управление на риска от наводнения, и изпълнението на текущи.
АЛЕКСАНДЪР ДЖАРТОВ: На практика всичките проекти са свързани, защото са част от един пъзел, който е свързан с ефективно управление на всички рискове, включително и на тези, които произтичат от изменение на климата. На практика те са свързани, но пряка, директна връзка няма, същевременно са част от една обща картина, която следва да бъде формирана. Същевременно с Проекта, който сега е предмет на реализиране, освен за шестте центъра – този, който включва и Споразумението със Световната банка, ще се подпомогнат усилията на Министерството на околната среда и водите за реализиране на Концепцията за управление на водите в реално време, тоест ние сме допълваща, подпомагаща част с част от Проекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз.
Други въпроси, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Бернер, господин Джартов, господин Александров. На добър час!
Преминаваме към точка „Разни“.
Господин Иванов има предложение.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Имам предложение, което възникна от разговора с представителя на Европейската комисия в България. Да помоля господин председателя в най-скоро време – следващо или по-следващо заседание, да покани отговорните лица за изготвянето на този доклад, който все още не е изготвен.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Планът „Енергетика и климат“ ли?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да. Да дойдат на изслушване тук – защо, какво правят. Ако се съгласят.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Те бяха декември месец.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Оказа се, че не са готови и техните действия са свързани с това, че на нас ни се отпускат средства, изобщо за преговорите ни по оперативните програма за следващия период и така нататък – неща, които касаят държавата. Ако, разбира се, и другите колеги са съгласни.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре.
Благодаря за предложението, господин Иванов. Можем да ги поканим, защото имат закъснение.
Други предложения, идеи?
Госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Може би в скоро време да изслушаме и министъра на околната среда и водите, да чуем как се разрешават проблемите. Все пак вече мина малко време, откакто пое поста.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: По случая с Оперативната програма?
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Да, и по случая с Оперативната програма също, и да зададем някои въпроси, ако е удобно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви за предложенията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 77
На 12 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2020 г. от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден!
Имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Да гласуваме дневния ред:
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2020 г. от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА 2020 Г. ОТ ГОСПОДИН ЦВЕТАН КЮЛАНОВ, ИЗПЪЛНЯВАЩ ДЛЪЖНОСТТА РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ.
По тази точка да приветстваме господин Кюланов и госпожа Шиякова, които ще ни представят една изключително важна тема, виждам, че има и медии, за Работната програма на Европейската комисия за 2020 г.
Господин Кюланов, заповядайте, имате думата, след което, разбира се, ще отговорите и на въпроси на народните представители.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Сърдечно благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодарим за поканата, благодарим за интереса. Темата е от съществено значение и важност за всички нас. Ще се опитам да бъда наистина максимално кратък по основните моменти, за да остане и някакво време да си поговорим. (По време на представянето върви компютърна презентация.)
Както знаете, от края на миналата година имаме нова Европейска комисия, с нов председател и с нови приоритети. Програмата на Комисията за 2020 г. е напълно съобразена с тези нови приоритети. В един сравнително кратък порядък от време, до края на месец януари тя беше съгласувана, след което вече всички ние, представителите, имаме мандата да започнем да работим и да я изпълняваме.
Ще започнем с водещите принципи. Водещите принципи ги имате, после ще споделим. Презентацията не е проблем, така че за подробности ще може да се консултирате с нея.
По-доброто регулиране на политиките, на процесите – специално внимание се обръща и на Европейския парламент, после ще стане дума и за националните парламенти. Знаете, това беше един от мандатите, който гражданите на Европейския съюз дадоха на Европейския съюз с изборите миналата година – да има повече участие на гражданите, повече да се чува гласът, който през парламента и директно, после ще стане дума за Конференцията за бъдещето на Европа, да имат влияние и да участват във формирането на политиките. Това е залегнало и в Програмата, това са плановете. Силно се надяваме това да доведе и до по-добри резултати.
Един от предишните ангажименти на Комисията за добри резултати е методът за въвеждане на нови политики „One In, One Out“, което предвижда наистина новите предложения да бъдат винаги съпътствани с нещо, което да бъде премахнато или да отпадне. Това е спазено сега. Новият елемент тук е, че се поставя фокус върху това, новите предложения да са в сфери, в които нещо ще отпадне. Тоест да не затрупваме отделни сектори, отделни индустрии с нови инициативи, без да намаляваме тежестта от съществуващите в същите тези сектори. Това се надяваме да доведе до по-добър резултат.
Следващата основна новост в Програмата са целите за устойчиво развитие на ООН. Те са свързани с цялостната ориентация на Комисията и отново връзка с мандата от изборите за Европейски парламент – да се обърне повече внимание на околната среда, на климатичните промени, да се обърне повече внимание на устойчивото развитие на света, световната икономика и европейската в частност. Тези цели за устойчиво развитие са залегнали във всички отделни инициативи, стават неразделна част от европейския семестър. Годишните доклади за всяка страна, които Европейската комисия публикува – тази година това ще се случи в края на месец февруари, също интегрират вече в себе си, в целите и в препоръките, които впоследствие Комисията ще отправи към всички държави, целите за устойчиво развитие на ООН.
Последно, стратегическите прогнози. Стратегическите прогнози ни е малко по-трудно да обясним. Това, което е важно тук да се знае, е, че се обръща внимание наистина на развитието на света, което се оказва, че е малко по-бързо от процеса на вземане на решения в Европейския съюз като една сложна структура, и всъщност докато се вземе някое решение, се оказва, че вече тази тема изобщо не е актуална. В някои случаи това отнема, знаете, години. Икономиката се развива безкрайно динамично. Процесите по дигитализация, сега новият фокус към по-зелена икономика ще доведат до промени, за които си струва да се отдели време и ресурс, някой да помисли как ще изглеждат светът и икономиката след 5 – 10 години, за повече от това вече би било съвсем, съвсем трудно, за да може да се дефинират и работна програма, и приоритети, съобразени с някаква такава по-далечна цел. Това се вижда и в Зеления пакт, до който сега ще стигнем. Тоест погледът къде искаме да стигнем през 2050 г. ни дава някаква идея къде искаме, или трябва да сме стигнали през 2030 г., и да видим къде сме сега – пътят, който ще вървим всички заедно, пътят, който всяка една държава членка трябва да извърви, за да стигнем до това място.
Шестте приоритета на Комисията са и основните приоритети за 2020 г. Тук, както казах, имаме ги на слайдовете.
Първият основен и главен приоритет е Европейският зелен пакт. Европейският зелен пакт е най-просто казано новата стратегия за растеж на Европейския съюз. Тоест това не е някаква трансформация, някаква инициатива, която е дошла от някакво политическо ниво, или е дошла случайно, или за малко, тя наистина е една идея за цялостна трансформация на икономиката на Европейския съюз и световната икономика. Световната икономика вече се трансформира и това, че някои държави или някои велики сили се преструват, че това не се случва, може да е и стратегия, която те използват, за да вземат предимство. Ние така или иначе вече започнахме с инициативите, които излязоха през месец януари – в червено са законодателните, в синьо са незаконодателните.
Знаете, че процесът на взимане на решения изисква след като Комисията направи предложение, то да бъде прието и одобрено. Тоест всичко, за което си говорим към момента, са предложения на Комисията и идеи за предложения. Какво ще стане в крайна сметка зависи от всички нас, Вас – и като общество, и като институции. Така че за Зеления пакт общо взето доста вече се говори, което е и една от основните цели – да се започне дебатът и да се говори по темата, за да се стигне до някакви резултати.
Това, което Комисията направи, е като най-важно и първа инициатива – предложи Механизма за справедлив преход. Ясно беше заявено и от председателя на Комисията госпожа Урсула фон дер Лайен, че преходът или ще е справедлив, или няма да се случи. Ако обществото не застане зад този преход, той просто няма как да се случи, няма да има необходимата подкрепа.
В тази връзка ясно е, че стартовата позиция на различните държави е различна, ясно е, че крайната цел е обща, но не всички държави ще са стигнали на едно и също място накрая. Но е ясно и е даден ясен мандат и от европейските граждани, и под това са се подписали всички държави – членки в Съвета, че ще се върви в тази посока, така че имаме детайли после за справедливия преход. По дълга и по-сложна е темата, изисква по-задълбочени и анализи, и дискусии, но така или иначе вече имаме някакво предложение с финансови параметри на масата, което може да бъде дискутирано.
Пропуснах да кажа в началото, че върху всички тези приоритети и амбициозни цели, които си поставя Комисията, стои тежката сянка на следващата Многогодишна финансова рамка. Следващият бюджет не е приет. Срокът за приемане е до края на тази година. Преговорите текат, но всички тези инициативи и предложения зависят от вида, количеството и приоритетите, които ще бъдат финансирани от бюджета. Тоест каквото и да си говорим, накрая гласуването с джобовете, с финансите на всички страни членки, и тук специално внимание към тези, които са най амбициозни към климатичните промени, но пък искат да финансират най-малко от тях, се получава един дисонанс, който е хубаво да се разреши възможно най-скоро, за да може наистина да започне работата. Ясно е каква е посоката, но скоростта и кога точно ще започнем все още не е ясно.
После, ако има коментари и въпроси, ще можем да говорим и за това.
Следващият приоритет – „Европа, подготвена за цифровата ера“. Стана дума за дигитализацията. Освен огромните възможности, които тя представя, тя поставя и много въпросителни, много рискове, много неща, които трябва да бъдат внимателно следени и в някаква степен контролирани и регулирани. Тук е ролята на европейските институции да се намесят там, където единният пазар не работи съвсем добре, там, където се появяват нови индустрии, за които просто не е мислено и не е предвидено, защото никой не е мислил, че ще съществуват.
Говорим си за изкуствен интелект, за големи масиви данни, за търговия с тези данни. Говорим си вече за влияние от трети страни, за възможностите, които се появяват. Предстоят инициативите в тази връзка. Първото предложение е другата седмица, мисля, че на 19 ще публикува Комисията, така че и там ще има нещо конкретно, по което вече да може да се дебатира.
На трето място – „Икономиката в интерес на хората“. Социалният аспект е отново мандатът, даден от европейските граждани. Този аспект е много силно застъпен в приоритетите като цяло и приоритетите за тази година. Вече се публикува през месец януари инициативата, започна дискусията относно справедливите минимални заплати за работниците в Европейския съюз. Това, което Комисията започна, е един процес на консултация на първо място със социалните партньори, след което информацията, която се събере, ще бъде обработена, ще се проведе втори тур консултации, след което вече ще се премине и към някакви по-конкретни предложения, но отново идеята и приоритетът е фокусът да дойде от самите хора, от засегнатите, от тези, които имат този интерес. Комисията не започва с предложение и да го обсъждаме. Комисията започва с процес на консултации, който е отворен и се надяваме да доведе до необходимата информация, за да се стигне до някакво добро решение.
След това Комисията започва преглед на рамката за икономическо управление – въпросният европейски семестър, който споменах. Той беше създаден и много необходим в периода след кризата, защото част от правилата, които самият Европейски съюз е създал, не се спазваха, но сега вече сме в един съвсем друг свят, друга икономика и друг момент от бизнес цикъла и трябва наистина да се погледне какво работи и какво не.
Тук си говорим за бюджетните правила, за правилата за дълг, които държавите могат да поемат, както и координацията на икономическите политики. Отново се провежда консултация с експерти по места. Тази инициатива беше публикувана миналата седмица.
Планът за действие за Съюз на капиталовите пазари е нещо, което беше от основните приоритети на Комисията Юнкер. За съжаление, там страните членки не успяха да постигнат достатъчен прогрес и вместо това вече да е нещо, което може да използваме и финансовите потоци да се движат по-свободно и по-честно, още сме на етап „план за действие“, което трето тримесечие на 2020 г. няма как да кажа: това е много амбициозна цел.
Четвърти приоритет – „Европа на световната сцена“. Тук, разбира се, за България и за всички нас най-важна е темата със Западните Балкани. За щастие, тя е важна за всички в Европа. След препятствията, които се появиха в края на миналата година, Комисията в ролята си на институция, която търси баланса и компромиса, също извади миналата седмица своето предложение как може да се подобри процесът на присъединяване основно за да се опита да намери компромис между двете страни. Ясни са позициите, но за да може да продължим напред, трябва да се постигне компромис, защото иначе рискуваме да сме в ситуация, в която тези наши съседи и партньори нямат ясна перспектива и са изложени на различен набор от рискове. Идеята и желанието ни е наистина това да се избегне.
Следващата стъпка тук в процеса е приносът на Комисията за срещата на върха в Загреб. На база на дискусията, която ще се проведе сега по предложението от миналата седмица, Комисията ще се опита да формулира нещо, което е приемливо за всички, с крайната цел срещата на върха в Загреб да има един добър краен резултат като ясна перспектива за тези страни.
Отиваме на петия приоритет, който беше като заглавие доста полемичен. Като видите отделните инициативи, ясно става, че няма абсолютно нищо полемично. Говорим си за борба с рака, за фармацевтика, за образование, за умения, така че нещата, които ни обединяват всички нас в Европа, заслужават да се борим за тях и да ги защитаваме. Комисията като пазител на правилата ще изиграе своята роля. По някои от тях очакваме, че страните членки ще са в консенсус и ще може да има прогрес – да се увеличат средствата, да се увеличи финансирането, за да може наистина да се видят някакви резултати. За някои от тях остават разделителни линии, проблеми, където трябва да се види вече дипломатично дали може да се постигне прогрес.
И на последно място, но не и по важност, е това, за което говорихме и в началото – Конференцията за бъдещето на Европа, ролята на институциите, ролята на гражданите, дали сме в представителна демокрация, дали сме в директна демокрация, в каква форма на демократично управление се намираме. Това е дебат, който Комисията предлага да се проведе следващите две години. Стартът на дебата най-вероятно ще бъде Денят на Европа, след което поредица от събития в цяла Европа ще имат за цел да съберат информация какво точно искат гражданите, различните елементи и представители, след което вече трябва да се проведе институционалният дебат дали Европа е готова да превърне тези нови идеи в правила.
Тук е много важна ролята на Европейския парламент. В момента се обсъжда до каква степен да бъдат въвлечени националните парламенти. Със сигурност ще бъдат, но точната роля и точната степен предстои да се уточни. Комисията има приоритет да се проведе дебатът. Европейският парламент има повече приоритет да се обърне внимание на институционалната част – на това какво ще очакваме след това, ще имаме ли наднационални листи, ще имаме ли система с водещи кандидати, каква система на управление искаме да имаме, така че тук се надяваме до края на първото тримесечие да имаме някаква яснота, за да може дебатът да започне на 9 май.
Надявам се беше достатъчно кратко. Благодаря за вниманието и очаквам да обсъдим.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюланов. Наистина доста амбициозна Работна програма на Комисията за 2020 г. Виждам 43 нови цели на политиката и самите приоритети са изключително важни.
Предполагам, че народните представители ще имат въпроси към господин Кюланов.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, благодаря Ви за пространното представяне на Програмата на Комисията. Наистина Комисията започна много силно, изключително амбициозно и с ясно очертани приоритети. Бих казала, че основният приоритет и темата на темите е „зелената сделка“. Видно е, че още първото тримесечие вече се подготвят, част от тях бяха и представени, предстои да видим и друг законодателен акт – пакет законодателни актове по темата.
Моят въпрос е следният, той е в контекста на Програмата, но все пак от гледна точка на активностите на Комисията, имайки предвид това, което и Вие казахте, че мащабната трансформация не може да се случи без подкрепата на цялото общество, имайки предвид националните специфики, имайки предвид притесненията, които се изразяват във връзка със социално-икономическото състояние на държавата ни, възможността трансформацията да се отрази негативно на определени региони в страната и на положението на хората в тези региони, дали Комисията предвижда някакви активности за по-широки дискусии, представяне, идеи, виждания, както и отчитане на националните специфики, конкретно в случая с България? Знаете, няколко са държавите, които са силно зависими от гледна точка на енергийния сектор и факта, че разчитат на изкопаеми източници, респективно на това се основава и икономиката. С други думи: планират ли се някакви активности на Комисията, някакво взаимодействие на национално ниво, представяне в повече детайли, обсъждания на политиките в тази сфера? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Благодаря.
Да, наистина това е основната тема, откакто вече Комисията влезе в длъжност. Хубавото е, че дебатът е започнал, дебатът се случва. Вече виждаме и по събития, и по медии, че за това се говори. Позициите са различни – срещат се и много критични, много негативни позиции. Икономическите аспекти със сигурност са фактор за това.
Конкретно какво прави Комисията и какво мислим да правим и ние като Представителство. На първо място, в края на месеца се публикува годишният доклад за България, в който ще има анекс, който посочва конкретните райони в България, за които справедливият преход и Фондът за справедлив преход се отнасят и в които вече властите ще имат задачата и отговорността да подготвят териториални планове за преход, за да се възползват от това финансиране и да осигурят един по-плавен преход. Ние като Представителство ще организираме представяне на доклада, ще организираме дискусия. Разбира се, ще дойдат и специалисти от Брюксел. Винаги нашата амбиция е това да става на възможно най високо ниво, за да идва информацията от извора и за да може дискусиите да са максимално ясни. Винаги когато има такива визити, ние се стараем, освен официалното събитие и представяне, да организираме срещи и в парламента, и с представители на правителството. Тези срещи са и едни от най-ценените от хората, които идват, защото народните представители като представители на районите и регионите, за които става въпрос, могат да дадат много ясна информация.
В допълнение, ще има много технически посещения, технически мисии, експертите в Брюксел да се запознаят с конкретните райони и конкретната ситуация, защото едно е макроикономически да се гледат данните, друго е човек да дойде да ги види на място и на живо. Виждаме в януарското предложение, че за България са заложени непропорционално много пари като дял от общата рамка, защото се осъзнава, че тя ще е една от най засегнатите страни. Тоест България получава повече пари от Испания – една икономика и държава, която и като население, и като размери е съвсем друга. България е в топ 5 на страните, които получават най-големи средства. Разбира се, Полша е водещата, но България получава сума, близка до тази, която ще получи Германия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Прощавайте, че Ви прекъсвам. Имате предвид за тези близо 500 милиона ли? (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да, това са тези 500 милиона, които са предложението на Комисията, както споменах.
Комисията е абсолютно наясно с националните специфики. Тя няма намерение нито да определя енергийния микс на държавите членки, нито има такъв мандат, нито има намерение да създава някакви очаквания, които не могат да се реализират. Затова е най важно да се постигне съгласие на национално ниво къде искаме да стигне България като икономика и като развитие на цялата държава в някакъв по дългосрочен период, и след това вече да видим с какво темпо трябва да се движим, за да стигнем дотам.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов! Искам да изразя мнението си по този план за участие на България и смятам, че в края на краищата ние ще го приемем. Убеден съм, че в Европейския съюз има достатъчно демократични правила, по които България да участва във вземането на това решение. Аз съм уверен, че това ще става както трябва. Но, от друга страна, искам да Ви кажа, че добре съм проучил начина за функциониране и за разпределение на средствата в Европейския съюз, и той е дълбоко несправедлив, защото се взема само един критерий, а не както са пет, посочени в разпоредбите, по които трябва да се разпределят средствата. Затова България на глава от населението е предпоследна, доколкото ми е известно, по получаваните средства от Европейския съюз.
На това европейският комисар ще Ви каже веднага: „Ама, вижте, Вие давате едно, пък получавате четири и половина или пет!“ Той ще отговори така, но ние от своя страна ще кажем: „Да, по този грешен начин погледнато, това означава България винаги да бъде последна“. Това гарантира, че България ще бъде последна и ще се задълбочава основният проблем.
Нашият най-голям проблем в България е демографският проблем. Няма по-голям, няма по-сериозен проблем от този! И той ще продължава да се задълбочава с този начин на гледане, при което Прибалтийските губернии, бивши, които станаха републики тук от 20 години, да получават три пъти повече на глава от населението, отколкото България, за да може да се отговори на тяхната физическа опасност за оцеляване срещу мнимата руска опасност. България е заплашена от много сериозен, най-сериозния демографски срив в Европа, може би и в историята на Европейския съюз, и се случва в България. Затова смятам, че участието на България във вземането на решенията е важно да бъде подкрепяно и с по-широка информираност на населението.
За съжаление, Вие като представители на Европейската комисия ще е трудно да го направите, защото трябва да защитавате основните направления на Европейския съюз, които са, а зеленият преход – този, който се подготвя за България, е изключително опасен – да ни завлече още по-надолу и да ни направи още по малко конкурентоспособни в бъдеще, защото той е необходим за Рурската област и за агломерацията Ротердам – Амстердам, но този преход е много странен, ако го разправяте на хората в Сливен или в Кърджали. Искам да обърнете внимание на това във Вашата по нататъшна работа – че България е дълбоко засегната от начина, по който се вземат решенията в момента, защото те ни засягат физически. Ние физически сме заплашени от начина, по който се взема решението. Повтарям отново, имаме 23% спад на населението, което е изключително много.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Съвсем кратичко. Първо, напълно съм съгласен с демографската ситуация. Аз съм икономист, занимавам се с анализ на ситуацията и на факторите за растеж, така че там нямаме спорове.
Не трябва да смесваме кохезионната политика с Фонда за справедлив преход. Те имат много общо, но разпределенията, които се правят по кохезионна политика и довеждат до тези резултати за България, които Вие посочихте и които са безспорни – опитах се да подчертая, че тук начинът на разпределение е различен и тук България наистина получава доста по-голям дял…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, но това са трохи. Ние говорим за трохи.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Тук се обръщаме вече за общата рамка. Тези 7,5 милиарда са предложение на Комисията за нови пари. Тоест ако държавите членки са склонни да не са 7,5, а да са 50, тогава мога да Ви уверя, че ще има много повече пари, но тук вече отиваме към държавите членки и тяхното мнение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, уважаеми гости! Аз ще кажа две приказки по коментираното досега за Фонда за зелен преход, и с това ще Ви задам един въпрос, който е свързан с работата на Комисията, разбира се, малко извън темата, но все пак е част от работата на Комисията за тази година, която касае пряко България.
Фондът за зелен преход, разбира се, е тема, която се дискутира и предстои да се дискутира в България, но очевидно тук разбирането е от посока, че България е ощетената страна и това трябва да бъде ясно на Европейската комисия. Вие сте прав до известна степен, че на глава от населението може би ние получаваме по-голям дял от някои други страни, но в крайна сметка процентът икономика, която ще бъде засегната, както казвате Вие като икономически анализатор, е много по-голям от това, което бихме могли да получим. Най вероятно господин Петров това би искал да каже, защото ще бъдат засегнати производства, които ангажират голям брой човешки ресурс като брой хора. Последствията биха били по-сериозни, и това трябва да се чува. Тези преговори са работа на изпълнителната власт не на законодателната, но все пак трябва да се чуе и нашият глас.
Преминавам към моя въпрос. Вие засегнахте въпроса за кохезионната политика, да не ги смесваме, но аз ще ги смеся по друг повод, тъй като част от работата на Комисията тази година и с България би трябвало да бъде и с подписването на Споразумение за партньорство с България. Въпросът ми е: Вие в течение ли сте, ако, разбира се, може да ми отговорите конкретно и точно, на какъв етап са разговорите с България, защитават ли се достатъчно сериозно приоритетите от наша страна, имаме ли яснота по основната рамка, в която ще бъде подписано Споразумението, и тази година ще успеем ли да се наместим във времевата рамка? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Само с едно изречение по предишната тема пак от икономическа гледна точка. Икономическата трансформация вече се случва, тоест това до каква степен ние ще се възползваме е въпрос, по който трябва да работим. А това доколко ще бъдем засегнати общо взето има яснота. Нашата роля и задача е да се погрижим да стане плавно и да стане възможно най безболезнено.
По въпроса – да, преговорите текат. Дори в момента колеги експерти от Комисията провеждат срещи в България. Това, което имам като информация аз, е, че от страните, които са сравнително по-напред в подготовката и в преговорите, това, което се появява като препятствие и за което не е виновна България или правителството, е липсата на рамка, тоест при липсата на одобрен бюджет ние не знаем точно какви суми могат да се разпределят. Второто предизвикателство, и вече може да кажем, че тук Комисията е виновна, е инициативата за Фонда за справедлив преход, които са едни допълнителни пари, които обаче трябва да имат своята инфраструктура как ще се разпределят, как ще се използват. Това може да доведе, тъй като се предвижда част от парите за кохезионна политика да се прехвърлят към този фонд, към допълнителните нови пари. Това вече поставя нужда от разместване на повече части от пъзела за всички държави, което може да доведе до малко по-бавен процес.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кюланов, трябва ли да разбираме, че в голяма степен завършването на преговорите по внедряването на зеления пакт и подписването на Споразумение за партньорство ще окажат влияние върху крайния резултат и крайната форма на това споразумение за партньорство? Това означава ли също, че би могло да има промяна в регионализирането в страната на разпределението на средствата – ние сме водили разговори тук с вицепремиера Дончев – по начина, по който ще се разпределят средствата, региони и така нататък? Това означава ли, че там да очакваме промени също?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Предвид че преговорите продължават, аз не мога да говоря за вече уговорени и фиксирани райони. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Общата рамката ще се запази, но, както казах, сумите са това, което не е ясно на общо цялостно ниво. Ако Съветът реши, че няма нужда от Фонд за справедлив преход, тогава всичко това отпада, за което си говорим на тази среща, и тогава се връщаме обратно към… Аз затова исках да го подчертая силно, нуждата да се одобри Многогодишната финансова рамка – бюджетът за следващите седем години, възможно най-скоро е огромна.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако позволят колегите, и аз да се включа с въпроси. Многогодишната финансова рамка най вероятно ще бъде одобрена по време на Германското председателство. Негласно така се говори – очаква се да мине при Хърватското и да бъде при Германското председателство.
Тази Зелена сделка, Вие предполагам и като икономист, съвсем нормално е в Европейската комисия да се правят някакви оценки на въздействието, оценка на риска какъв ще е ефектът от този Зелен пакт. Вие казвате: трансформация на цялата икономика. Чудесно! Само че как се прави това нещо – на база Европейски съюз или на база държава членка?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да, елементите като икономически преход, като технологии, като възможности нивото е Европейски съюз. Като индивидуални специфики тук идват тези териториални планове за преход, които споменах, които вече ще са базирани на анализа за страната и ние ще ги публикуваме в края на месеца.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А кой ги изготвя тях? Ние ли си изготвяме? Всяка една държава членка ли ги подава?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Териториалните планове ще се изготвят от всяка една държава членка и трябва да бъдат одобрени от Комисията, тоест отново ще имаме един процес на съгласуване.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А това вързано ли е с Интегрирания план за енергетика и климат 2021 – 2030?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Е, как тогава?! България е една от държавите, които не е представила такъв план, а в същото време по регламент ние де факто не спазваме сроковете по регламента. Тоест може да имаме някакво наказание и хем да нямаме достатъчно финансиране, хем да бъдем и наказани.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Последната информация от миналата седмица беше, че девет държави членки не са си подали още финалните планове, така че не сме сами.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Обнадеждаващо, да. (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Но наистина има такъв план, предложен. Комисията е дала коментари и в момента властите работят по това тези коментари да бъдат интегрирани и Планът да бъде финализиран. Териториалните планове ще трябва да са базирани на този национален план.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На този национален план. И на базата и териториалния план вече Вие правите оценка на въздействието и вече говорим евентуално за краен вариант на някаква финансова помощ, така ли?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите само една вметка, господин Председател. Както и господин Кюланов коректно отбеляза, информацията, публикувана на страницата на Комисията, ясно сочи, че голяма част от държавите все още не са представили финалния вариант на тези документи. Сред тези, които не са представили, са и Германия, и Франция например.
Що се отнася до нас, народните представители, ние имахме възможност още декември месец по време на съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите да участваме в дискусия след представяне от страна на Министерството на енергетиката на подготвения План „Климат и енергетика“. Това, което на мен ми е известно, е, че се извършват финални вече съгласувания на документа и той ще бъде представен след отразяване и на коментарите, за които Вие споменахте, които бяха изпратени от Комисията миналата година. Усилено се работи по този план, наистина и ние следим темата – изключително важна тема предвид въздействието.
И ако мога да добавя във връзка с предишното си изказване още нещо. Според мен, това се чу и от изказванията на колегите ми, е важна активността на Комисията по отношение на засегнатите държави, и специално България. Искам да се позова на изследване на „Юроактив“ от миналата година, съгласно което примерно гражданите на северните държави в по-голямата си част – над 90%, считат, че въпросите за изменение на климата са топ приоритет, докато в България този процент е 9. В този смисъл отново се връщам към това, което всички знаем – че не може да се осъществи този преход по начина, който е набелязан в документите, ако няма подкрепа и разбиране сред всички заинтересовани страни. И това разбиране според мен трябва да бъде не само в посока въздействие с отрицателен знак, но и в посока възможности и перспективи. Там могат да бъдат представени и добри практики, могат да бъдат представени и практиките на други държави – нещо, за което Комисията би могла да съдейства.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте за коментар.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: С едно изречение, в петък ще публикуваме новия Евробарометър. Резултатите общо взето потвърждават това. Наистина това не е най-големият приоритет и най-големият проблем на българските граждани. Това е едно предизвикателство, на което се опитваме да обърнем внимание. Проблемът и рискът при нас, както каза и господин Петров, е, че понякога на нас се гледа като представители и защитници на Европейската комисия, Съюз и инициативи, а не толкова като хора, които познават страната в нейните икономически и социални аспекти, където вече разчитаме и на Вашата подкрепа, и помощ да си говорим с гражданите и със засегнатите страни – работодатели и профсъюзи, за да видим, че има може би и общи решения, по които можем да се споразумеем.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбира се, да. В крайна сметка пък и ние не може да очакваме от Вас да напишете домашното на българското правителство, което все още не си е свършило работата, нищо че Германия и Франция също така и те. За нас е изключително важно, това е чувствителна тема – икономическа, енергийна, разбира се, и социална тема.
Господин Кюланов, да Ви благодарим, че представихте Работната програма – доста амбициозна. Успех желая, защото в крайна сметка от този успех зависи и успехът на всичките държави членки. Всичко най-добро и винаги можете, когато има някаква инициатива или интересна информация, да споделите. Тук сте винаги добре дошли. Благодаря Ви още веднъж.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Благодарим. С удоволствие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Тук сред нас са: господин Милко Бернер – заместник министър на вътрешните работи, Иван Александров и старши комисар Александър Джартов.
Добре дошли!
Господин Бернер, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подписаното Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит, с които Банката разполага.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи.
Тези консултантски услуги включват най-общо следните дейности: разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално – готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането; събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането им в бъдеще; разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България; разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България; развитие на капацитети.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне: подкрепа за изпълнението на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие: България 2020; подкрепа за реализацията на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.; подкрепа за разработването на Национален план за управление на риска от бедствия; подкрепа за изпълнението на тематично отключващо условие „Ефективна рамка за управление на риска от бедствия“ към специфична цел „2.4 Насърчаване на приспособяването към изменението на климата, управление на риска и устойчивост на бедствия“, което е приложимо за средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за следващия програмен период 2021 – 2027 г.; укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностики за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като съдържа разпоредби, които предвиждат финансови задължения за държавата, участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове и разпоредби, които се отнасят до действието на Закона.
Финансовите средства ще бъдат осигурени от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Българският финансов ангажимент е в размер на 2 млн. 999 хил. 687 лв. и 39 стотинки, ако трябва да бъдем точни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Бернер.
Въпроси, колеги?
Искам да Ви попитам: тези средства изцяло идват по линия на Оперативната програма „Околна среда“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: С изключение на трите милиона.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как с изключение на трите милиона?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Това е българското съфинансиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние сега в момента какво одобряваме – българското съфинансиране, трите милиона? Това ли одобряваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Подписването на Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колко общо е сумата, която ще е необходима, която ще бъде използвана, как да кажа, Европейската банка за възстановяване и развитие да ни консултира? Три милиона ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Три милиона са 15-те процента българско съфинансиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Откъде идват тези пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: От бюджета.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре де, колко е общата сума?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Общата сума е 19 млн. 997 хил. 915 лв.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест три милиона идват от бюджета, останалите, грубо казано, 16 милиона идват от Оперативна програма „Околна среда“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Точно така.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това са много пари. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ Ако мога да кажа нещо. То е свързано с това, че има генерално решение, когато България използва европейски средства, 15% да бъде наше съфинансиране, по тази причина.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И всичките тези пари Европейската банка за възстановяване…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е Световната банка всъщност.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А, това е Световната банка. Извинявам се! Аз мисля, че е Европейската банка и си казвам: тези какъв капацитет да имат, да ни помагат толкова за рисковете. Тоест това е към Световната банка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Абсолютно. Всъщност подобни споразумения са сключени и с други европейски страни, но и със страни извън рамките на Европейския съюз. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, аз бих искала да използвам възможността, че дискутираме конкретния акт, който подлежи на ратификация, но може ли да ни информирате как вървят проектите, които се финансират по Оперативната програма за Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“? Ползват ресурс от Оперативната програма за изграждането на регионални центрове, за реакция при кризи и бедствия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Доста широк спектър от дейности се финансират. Ще помоля господин Джартов да внесе яснота по този въпрос, за да бъдем по-конкретни.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако преминаваме на по-експертно ниво, може би пък да засегнете и взаимовръзката между конкретния проект, който в момента дискутираме, и плановете за управление на риска от наводнения.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Джартов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖАРТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На практика са два проекта, по които Главната дирекция работи. Първият, по който госпожа Василева попита, е изграждане на шест центъра за обучение на населението, като целта е да бъде обучено населението, различни целеви групи – деца, възрастни хора, бизнес, медии, като сме в доста напреднала фаза на изпълнение на Проекта. Два от шестте центъра са готови, останалите са в процес на строителство и предстои да бъдат завършени надявам се в най-скоро време.
По отношение на Проекта, който сега реализираме, той включва различни аспекти, един от които е Споразумението със Световната банка, като то е ориентирано към изпълнение освен на включващото условие, част от усилията, които България полага за преминаване от система за реагиране при бедствия към система за управление на риска от бедствия. Тоест еднакво фокусирана по отношение на превенция, на готовност, на реагиране и на възстановяване.
Ако е необходима допълнителна информация, съм на разположение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, за връзката между този документ и тези усилия и усилията, които се полагат за изготвянето и на новите планове за управление на риска от наводнения, и изпълнението на текущи.
АЛЕКСАНДЪР ДЖАРТОВ: На практика всичките проекти са свързани, защото са част от един пъзел, който е свързан с ефективно управление на всички рискове, включително и на тези, които произтичат от изменение на климата. На практика те са свързани, но пряка, директна връзка няма, същевременно са част от една обща картина, която следва да бъде формирана. Същевременно с Проекта, който сега е предмет на реализиране, освен за шестте центъра – този, който включва и Споразумението със Световната банка, ще се подпомогнат усилията на Министерството на околната среда и водите за реализиране на Концепцията за управление на водите в реално време, тоест ние сме допълваща, подпомагаща част с част от Проекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз.
Други въпроси, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Бернер, господин Джартов, господин Александров. На добър час!
Преминаваме към точка „Разни“.
Господин Иванов има предложение.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Имам предложение, което възникна от разговора с представителя на Европейската комисия в България. Да помоля господин председателя в най-скоро време – следващо или по-следващо заседание, да покани отговорните лица за изготвянето на този доклад, който все още не е изготвен.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Планът „Енергетика и климат“ ли?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да. Да дойдат на изслушване тук – защо, какво правят. Ако се съгласят.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Те бяха декември месец.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Оказа се, че не са готови и техните действия са свързани с това, че на нас ни се отпускат средства, изобщо за преговорите ни по оперативните програма за следващия период и така нататък – неща, които касаят държавата. Ако, разбира се, и другите колеги са съгласни.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре.
Благодаря за предложението, господин Иванов. Можем да ги поканим, защото имат закъснение.
Други предложения, идеи?
Госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Може би в скоро време да изслушаме и министъра на околната среда и водите, да чуем как се разрешават проблемите. Все пак вече мина малко време, откакто пое поста.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: По случая с Оперативната програма?
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Да, и по случая с Оперативната програма също, и да зададем някои въпроси, ако е удобно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви за предложенията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Валентина Меченова
