1. Изслушване на заместник министър-председателя, г-н Томислав Дончев във връзка с позицията на Република България по ревизираното предложение на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021-2027 г.

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 81


На 10 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев във връзка с позицията на Република България по ревизираното предложение на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021-2027 г.
2. Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2019 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 31 декември 2019 г.)
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги! Добър ден, господин Заместник министър-председател, уважаеми гости! Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да предложа една промяна в дневния ред.
Колеги, предлагам Ви точка втора, а именно – Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2019 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014-2020 г., да я оставим за следващия път, а днес да се съсредоточим върху изслушването на заместник министър-председателя по една изключително важна и актуална тема и с голям обществен интерес.
Така че предлагам дневният ред да бъде в две точки:
„1. Изслушване на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев във връзка с позицията на Република България по ревизираното предложение на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и постигнатия напредък при разработването на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за новия програмен период 2021-2027 г.
2. Разни.“
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ГОСПОДИН ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО РЕВИЗИРАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА 2021-2027 Г. И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ И ПРОГРАМНИТЕ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021-2027 Г.
Господин Вицепремиер, още веднъж „Добре дошъл!“ в Комисията. Преминаваме през един доста напрегнат период, касаещ здравето на българските граждани. Разбира се, имаше и конкретни трансформации в пренасочването на европейски средства, но, разбира се, за нас също така е важно да погледнем в бъдещето относно това, което ще се случи евентуално 2021 – 2027 г., плановете на Европейската комисия за възстановяване, ролята на страната, как вървят преговорите. Също така да ни запознаете с предизвикателствата, които са пред България и, разбира се, да обсъдим и това, което предстои, и това, което ви притеснява – там, където имате нужда от подкрепа евентуално от Комисията, така че, господин Дончев, заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодарим за поканата! Както винаги сме на разположение да предоставим на уважаемата Комисия цялата информация, която е необходима. Разбира се, ситуацията е динамична и от последната ни среща произходиха много събития, така че вероятно има с какво да ангажираме Вашето внимание.
Както обичайно, господин Председател, предложението ми е аз да направя едно относително, надявам се, стегнато изложение, като щадейки времето на всички членове на Комисията, да оставим възможност, в зависимост от Вашия интерес, да ми задавате уточняващи въпроси.
Как изглеждаше ситуацията преди кризата, предизвикана от световната пандемия по отношение на Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г., и какви бяха числата по различните фондови политики, на които разчиташе страната. Само напомням, по линия на Кохезионната политика 8 млрд. 776 млн., преки плащания почти 5 милиарда, Фонд за справедлив преход – 668 милиона, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони 2 милиарда – говоря за евро, Миграция и сигурност – 238 милиона, извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ почти 56 милиарда.
Така изглеждаше картината. Приоритетите ни бяха фокусирани максимално бързо и по най-добрия начин да подготвим всички програми и да ги представим на Европейската комисия. Впрочем, това се случи, програмите бяха представени месец март. Доколкото знам, сме една от първите държави членки, която си е представила зрял вариант на оперативните програми.
Разбира се, след всичко, което се случи, ще е необходима още работа, най-малкото по няколко причини. В този вид на програмите няма как да присъстват всички предизвикателства, свързани с пандемията и с афтършоковете на икономическите предизвикателства, които следват след това. Предвид факта, че така наречената Зелена сделка беше лансирана в края на миналата година, в недостатъчна степен в текстовете на програмите са отразени всички предизвикателства, свързани с нея.
На трето място, текстовете на програмите, няма как чисто по исторически причини, не са свързани с новите предложения на Европейската комисия „Next Generation EU“, така че една от първите ни задачи е те да бъдат преработени, съобразно тези предизвикателства. Оценката ни е, че не става дума за капитално преработване, а може би за вид редакция. Амбицията ни е те да бъдат представени в осъвременения вид най-късно през месец септември отново на Европейската комисия.
Но, какво се случва допълнително? Така или иначе картата е радикално променена, предвид новото предложение на Комисията. Коментирах вече „Next Generation EU“ и факта, че се очаква на разположение да има ново финансиране. Ще говоря с числа и после ще коментирам каква би следвало според мен да бъде националната позиция по това приложение.
Общият пакет, да го наречем с работния превод – Европа от следващо поколение или следваща генерация, е на стойност 12 млрд. 845 млн., говоря за евро, от които 9 млрд. 717 млн. е достъп до безвъзмездно финансиране, 3 млрд. 128 млн. е достъп до кредитно финансиране, разбира се, ако съответната държава, в случая България, пожелае да има подобен достъп, което се разделя на няколко категории – REACT-EU, това са 692 милиона. Отбелязвам, ще го коментирам впоследствие. Това вероятно е най-бързото финансиране, което, при условие че имаме в рамките на тази година одобрена Многогодишна финансова рамка, би могло да бъде достъпно и да се използва още преди края на тази година.
Имаме увеличаване на средствата по Фонда за справедлив преход с 2 млрд. и 24 млн., което е много значима сума. Имаме едно увеличение от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, което фактически увеличава размера на Програмата за развитие на селските райони с 376 милиона и Recovery and Resilience Facility, което, как го превеждаме, Инструмент за възстановяване и устойчивост, да кажем, такъв да бъде преводът, с 6 млрд. 624 милиона.
Какви са условията? Първо да отбележим, че разходването на това финансиране следва по-различен тайминг. То не е в периода 2021 – 2027 г., основната част би трябвало да бъде разходвана в периода до 2024 г., което е разумно и навременно, защото става дума за мерки за справяне с икономическите предизвикателства, като допълнително този по-малък фонд REACT-EU трябва да бъде разходван до 2022 г., с което България за следващите години фактически ще разполага с финансова рамка в размер на почти 30 милиарда – 29 млрд. 563 млн., без националното съфинансиране. Значим ресурс, който би позволил на страната не само да провежда традиционните политики, свързани с модернизация на всички сектори на икономиката, инфраструктурата, публичния сектор и така нататък, но би позволило да инвестира достатъчно средства за възстановяване на икономиката и ако бъдем достатъчно умни и амбициозни, това да бъде инструмент, който да позволи по-ускорено икономическо развитие
На първо място, считам, че предложението на Европейската комисия е добро и би следвало да бъде подкрепено в близък до вида, в който е предложено. То е смело, Европа прави нещо подобно за първи път. На европейско ниво мога да Ви кажа няколко числа, като към традиционния бюджет на Многогодишната финансова рамка, който е 1,1 трилиона евро за 2021 – 2027 г., фактически се добавят 750 милиарда, които са за сметка на генериран дълг, от които 500 милиарда, половин трилион са безвъзмездно финансиране, 250 милиарда е достъп до заемни инструменти. Навременно, правилно решение, което показва, че Европейският съюз е в състояние да реагира бързо и адекватно, справяйки се с новото предизвикателство – възстановяването на европейската икономика, както и на икономиките на държавите членки.
За мен от първостепенно значение е максимално бързо, адекватно и качествено страната ни да се подготви за най-разумния начин, по който да бъдат инвестирани тези средства. Парите са само средство. Ако ние максимално бързо не сме готови с най-адекватните схеми, чрез които тези пари да стигнат до тези, които имат нужда от тях, от тях не би имало ефект.
Кратък коментар по отношение на сроковете, които гоним. Официалният срок за предоставянето на план по отношение на основния инструмент за възстановяване и устойчивост е април месец следваща година. Ние категорично не мислим да чакаме дотогава. Сложили сме си вътрешен краен срок, който е доста по-напрегнат, той е есента на тази година. В този смисъл това лято с необходимата степен на експертиза, но и с необходимата доза публичност, трябва да бъде разработен този план, преследвайки амбицията, стартирането на изпълнението на тази програма да се случи максимално бързо.
Отбелязвам само, че позицията на страната ни е, че ние не трябва да създаваме паралелна система за управлението на тези средства. Тя трябва да мине през съществуващите институции, оперативни програми, включително и през съществуващата система за кандидатстване и отчитане ИСУН. Никаква добавена стойност няма да създаваме нови институции или паралелен ред за инвестиране и разходване на парите. Ние имаме този институционален ред от повече от десет години. Той е събрал опит, експертиза, съхранена институционална памет, той работи, а и от гледна точка на максимално ефикасно и ефективно разходване на средствата, няма нужда да дублираме съществуващите вече структури.
Голямата тема – адекватното и качествено планиране, като изкуството е един фин баланс на няколко плоскости. Първо, естествено, е финият баланс между възмездни и безвъзмездни инструменти. Той е перманентна тема, откакто в рамките на този програмен период Комисията амбициозно използва финансови инструменти. Логиката, публичното финансиране, безвъзмездно по характер, никога да не измества частното финансиране. Ако ние си позволим с публично финансиране да изместим частното финансиране, нанасяме двойна щета. Първо, харчим публични средства там, където няма нужда да ги харчим, на второ място, отместваме частното финансиране.
На второ място, може би най-трудният баланс ще бъде между помощ и политики за развитие. Да, безспорно е тези, които имат нужда – на тях трябва да им се оказва помощ, за да могат да оцелеят, за да минат през афтършока на икономическата криза, но в същото време ние трябва да сме достатъчно амбициозни и да мислим за мерки и инвестиции в тези, които имат потенциал да растат. Никой не може да е сигурен при накъсването на веригите на доставки, което е безспорен факт по време на пандемията, те как точно ще се сглобят.
Ние следим всички анализи на водещи икономисти. За съжаление, голяма част от тях са неверни. Защо казвам, че са неверни? Защото се разминават помежду си. Разликите са драстични и в числата, и в прогнозите, и в очакванията. Щом има драстични разлики означава, че минимум един от тях е неверен. Има някои прогнози, с които съм склонен да се съглася – за известна реиндустриализация на Европа, включително за по-интензивна реиндустриализация на Източна Европа, която да се яви някакъв вид компенсация на оттегляне на производства от Китай. Ние трябва да бъдем максимално бързи и амбициозни, ползвайки се от тази възможност. Това впрочем е в тотален синхрон и унисон с всичко, което коментирахме на предишната среща. Законът за индустриалните зони вече ще се гледа от Министерския съвет и съвсем скоро ще бъде на вниманието на народните представители, както и всичко, което коментирахме със специален акцент – дигитализация, иновации и така нататък.
Остават предизвикателствата, свързани със Зелената сделка. Ако има добра новина, е, че обемът на финансирането е амбициозно увеличен. Това е почти два милиарда повече. Това безспорно е предимство, то създава и предизвикателства.
Тук пак ще коментирам фините баланси. Ние, от една страна, понеже финансирането от Фонда за справедлив преход, така наречения JTF, минава през разработването на териториални планове за справедлив преход, споровете, които водим в момента с Европейската комисия – към колко райони да бъде фокусирано това финансиране, защото в изначалните документи на Европейската комисия са посочени само районите, които са пряко засегнати от политиките по декарбонизация, разбирайте Перник, Кюстендил и Стара Загора. Считаме, че ние би следвало да разсъждаваме за цялата територия на страната. Да, разбира се, в тези райони, където е концентрирано производството на електроенергия от въглища, би трябва да отиде най-голям дял от финансирането, но ние не разсъждаваме за Зелената сделка само и единствено свързано с производството на електроенергия от въглища, а разсъждаваме в много по-широк контекст, свързано например с енергийната ефективност. В крайна сметка най-добрият начин да се правят зелени политики е да се разходва по-малко енергия, нали така. Тук, за нещастие, потенциалът на България е огромен. Аз не говоря само за публичните сгради, за многофамилните жилищни сгради. Българската индустрия едва сега е започнала да прилага мерки за енергийна ефективност и нямам предвид сградите, имам предвид машинния парк. Тук би следвало, включително и с публична подкрепа, да има амбициозни програми за повишаване на енергийната ефективност на самата индустрия.
После, оказва се, че много други райони в страната ще бъдат засегнати от така наречената Зелена сделка или Зеления пакт, защото имат индустрии, които без да са индустрии, свързани с производството на енергия, но също генерират емисии, но сме в интензивни преговори с Комисията по тази тема. Както и искам да Ви уверя, че ще ползваме Европейската програма за структурни реформи по отношение разработването на част от плановете за справедлив преход. Преговаряме и със Световната банка, която да поеме разработването също на част от плановете. Работата ѝ с двете служби по двете програми е еталон за качество и означава, че така разработени плановете биха били приети без възражения.
Не знам дали не изпускам нещо, но си мисля, че като обща рамка това е достатъчно. Бих могъл да бъда по-конкретен, отговаряйки на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Уважаеми колеги, искам да се извиня на нашите гости, че не ги представих.
Сред нас е господин Иванов, който е директор на дирекция „Централно координационно звено“, също така експертите господин Найденов, госпожа Маркова от „Централно координационно звено“ и, разбира се, експертите към кабинета на заместник министър-председателя – госпожа Хинкова и госпожа Цонева. Добре дошли!
Но, разбира се, понеже виждате, че интересът е много голям, а и ентусиазмът, с който говори заместник министър-председателят, наистина е впечатляващ. Просто и аз нямам търпение може би да започна, колеги, защото чух нещо, което много ме изненада и впечатли.
Господин Дончев, Вие заявихте, че де факто през есента на тази година ние трябва да сме готови с Плана за възстановяване, по който наистина да се получат евентуално средствата от новия инструмент, следващо поколение ЕС – буквален превод на български език. Само че тези национални планове трябва да са изготвени въз основа на приоритети за инвестиции и реформи, набелязани като част от Европейския семестър, и да са в съответствие с националните планове в областта на климата и енергетиката, плановете за справедлив преход, Споразумението за партньорство и оперативните програми. Доколкото разбирам, за оперативните програми горе-долу вече имаме зелена светлина, Споразумението за партньорство – аз още лично не съм го виждал, Вие може да сте го виждали, но предполагам, че имаме малки допълнения, които трябва да приключим, но какво се случва с националните планове в областта на климата – енергетика, и плановете за справедлив преход.
Казвам Ви, защото, когато става въпрос за толкова амбициозен национален план за възстановяване, също така трябва да чуя и Вашето мнение дали Вие сте доволен от препоръките на Европейския семестър, които дават относно нашите специфични мерки, защото за мен лично са притеснителни. Там се говори за ограничен напредък, господин Дончев, което може би на буквален език означава среден (3), за да не кажем и по-лошо, като по конкретните специфични държавни препоръки – три и четири, да не навлизаме много, но все пак е хубаво да ги цитираме и колегите да знаят какво казва Европейската комисия.
По отношение на цифровизацията, че „индексът на Европейската комисия за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. са много слаби. В категория „Човешки капитал“ резултатите на България са доста под средната стойност, като общото ниво на уменията в областта на цифровите технологии сред населението е сред най-ниските в Европейския съюз“.
По отношение на транспорта: „Въпреки, че Европейският съюз вече цяло десетилетие инвестира в железопътната инфраструктура, нейната модернизация е бавна, а удовлетвореността от железопътна инфраструктура продължава да е слаба“.
Околна среда: „В България все още липсва стратегия за кръгова икономика“. И това ни се напомня, мисля, че отдавна. „Управлението на отпадъците продължава да бъде предизвикателство. Качеството на въздуха е един от основните проблеми и буди доста сериозна загриженост“.
Хората разбират, че когато Европейската комисия ползва такива данни, означава, че явно ние имаме проблем може би с разбирането или с начина, по който си пишем домашното, защото тук в България се говори, че освен, че е и най-големият спад на продължителност на живота, е с най-голямата концентрация на фини прахови частици.
Да, едно е нашите базови мощности, колеги, но, от друга страна, е, че през зимата хората горят това, което намерят, а в същото време правителството харчи милиарди за енергийна ефективност. Дали по-добре не трябваше да се сменят именно тези уреди, така че хората да нямат такава концентрация на фини прахови частици.
Разбира се, за екологичната декарбонизация знаем проблемите, които съществуват. И, разбира се, препоръките от 20 май на Европейския семестър отново се връщат към това, което ние не сме свършили, а именно „управление на отпадъци и спазване на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават да бъдат предизвикателство“, въпреки изявленията за многото пречиствателни станции, които правим, се вижда, че имаме проблеми.
Декарбонизацията е на много ранен етап, но се заявява също така нашето намерение да запазим независимостта си от местни източници на лигнитни въглища от 2050 г.
Транспорта и свързаността сме под средното ниво на Европейския съюз. Транспортната ни мрежа все още не е завършена.
Цифровизацията е област, в които резултатите на България и по-специално нейните малки и средни предприятия са много под средните за Европейския съюз, инвестиции, които липсват, и че трябва да се съсредоточим най-накрая – те ни го казват вече конкретно „зелен и цифров преход“.
Казвам го това, защото аз разбирам и желанието Ви, и средствата, които има, но за да изготвите толкова амбициозна програма до есента, считате ли, че наистина имате тези възможности, този план за възстановяване до есента да бъде готов? Благодаря.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, след изказването Ви и това, което е с характер на въпрос, е последното Ви изречение, аз мога да отговоря едносрично – да. Ако ме карате да коментирам всички препоръки, които изчетохте преди малко – с някои от тях съм съгласен, с някои от тях съм несъгласен. И това е нормално. Европейската комисия невинаги е права, включително, примерно аз исторически съм правил справки по прогнозите ѝ за макроикономическите показатели на страната. В някои от годините прогнозите ѝ, свързани с растежа, са били с грешка около три пъти. Не е с три процента, а три пъти! Безспорен факт е, че България има още да наваксва по отношение примерно на свързаността, но България е изпуснала 20 години в началото на прехода да провежда подобни политики, тя ги провежда едва в последните десет, особено когато говорим за железопътната инфраструктура, тя е изключително скъпа. Само жп връзката между София и Видин струва 5 млрд. лв. Пет милиарда! Тя е по-голяма, от която и да е оперативна програма „Транспорт“. На нас ни трябват сигурно три поредни програмни периода с инвестиции през Кохезионния фонд да направим само Коридор 4. Само Коридор 4! Изобщо не коментирам необходимостта от завършването на жп магистралата между София и Бургас и че подобна инвестиция би следвало да има и на север.
Не е съвсем справедлива подобна констатация и по отношение примерно, когато се коментира качеството на отпадъчните води, защото си спомням, че преди години имахме областни градове, които нямаха пречиствателно съоръжение. Сега в момента картината е драстично променена, но не това беше въпросът Ви.
Ако има предизвикателство тук, е как за толкова кратко време да се комбинира по най-добрия начин експертна работа с публичност и максимално широки обществени консултации. Това е предизвикателството. Никой, разбира се, не мисли да работи на тъмно в някой мрачен кабинет в Министерския съвет, дори и с най-гениалните експерти да разработи нещо съвършено, за което Комисията да каже: „Браво, мислите и амбициите са Ви в правилната посока“.
Ако един подобен документ няма достатъчно адекватен обществен резонанс, това ще затрудни самото му изпълнение. За мен балансът между време и публичност е основната тема. Ние следим какво правят другите държави членки. Въпреки че крайният срок е месец април, много от тях са амбицирани да си подадат плановете по-рано, защото това означава по-рано достъп до финансирането. Според мен по най-добрия начин трябва да ги комбинираме тези няколко приоритета. Разбира се, ние не можем да работим в режим да съберем примерно социалните партньори, анализатори, неправителствени организации и да им кажем: „Предложете ни мерки“. Това е несериозно. Ние трябва, когато сме готови – може би в средата, може би по-скоро към края на лятото – с рамката на документа, да го подложим на максимално интензивни консултации. И това е подходът, който ще следваме. Есента е широко понятие. Аз не твърдя, че ще бъде месец септември, би могло да бъде примерно в средата или в края на месец октомври.
Няма особено предизвикателство, предвид факта, че очакванията на Комисията съвпадат с посоката и намеренията, които следвахме, включително и през последната година – изключително силен акцент по отношение на дигитализация, изключително силен акцент по отношение на иновации, разбира се, заедно с всички традиционни политики. Казвам Ви това, защото миналата седмица, мисля, имахме повече от час и половина преговори с представители на две генерални дирекции. В този смисъл при нас изненада няма да има.
Има, разбира се, положителна промяна след кризата. Давам Ви пример. Допреди кризата Европейската комисия беше силно резервирана по отношение на разходи за дигитализация в публичния сектор по една проста причина, че в следващия програмен период нямаме такава тематична цел – тематична цел 11, която е свързана с административен капацитет. По тази причина разходите за дигитализация в публичния сектор не бяха приоритет. Сега са, което е много добра новина. Аз не приемам тези коментари, свързани с дигитализацията.
Давам Ви един конкретен пример. България в сравнителен план, спрямо дори останалите държави членки, по време на кризата се справи по блестящ начин с електронното дистанционно обучение. Имаше други държави членки, няма да ги цитирам, далеч по-богати и развити от нас, където дистанционното обучение се провеждаше по следния начин – учителят изпраща по имейл на родителя какво трябва да свърши детето през седмицата, докато при нас си течеше истински интерактивно. Голямата тема, коментирайки този подсюжет за България, са децата, които нямат достъп до устройства. И това според мен би трябвало да бъде третирано като приоритет, защото дистанционното обучение ще продължи, когато има грипна ваканция или когато някое дете по някаква причина не може да е в клас, аз не виждам причина то да не учи от вкъщи.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Аз ще започна с кратък коментар относно изложението на господин Стойнев и зачетените от него детайлно препоръки от Европейския семестър. Бих искала да вметна и това, че би било добре да се прочете информацията, която дойде от Европейската комисия на 20 май и приветстването от страна на комисарите и Европейската комисия на целенасочените мерки, предприети от България за подпомагане на здравния персонал, поддържане нивата на заетост, подкрепата на хората в най-голяма нужда и в полза на подобряване на жизнените условия за крайно нуждаещите се по време на възстановяване от кризата. Целенасочените мерки – навременни, адекватни, предприети от правителството, с подкрепа от европейските фондове и програми за справяне както с кризата, така и с последствията от нея.
Всъщност миналата седмица ние имахме възможност да изслушаме информация от Оперативната програма „Конкурентоспособност на българската икономика“ и да се запознаем с хода на мерките, които бяха предприети конкретно за подкрепа на малките и средни предприятия.
Така всъщност да направя преход и към една тема, която господин Стойнев вметна, а именно грижата за околната среда. Наистина за мен лично това е изненадващо, но и радващо, че господин Стойнев проявява такъв интерес към екологичните въпроси. За жалост, темите, които засегнахте, са свързани и с промяната на горивната база, и с мащабната политика за енергийна ефективност. Не видяхме в момента, когато Вие имахте шанса да ги реализирате в изпълнителната власт, но това не пречи заедно да гледаме напред и да мислим в посока реализиране на мерките и политиките, които са предпоставящи и следващия програмен период и финансовите инструменти, които ще бъдат в наличност за държавите членки.
В този смисъл аз си мисля, че освен експертната работа и публичността, наистина важна е и подкрепата на политическо ниво. Ние като политици и като хората, които представляваме своите съграждани и избирателните си райони, бихме могли да допринесем за това, а не само да се разработят най-адекватните мерки и програми, но и да дадем повече публичност и възможност на хората да участват в структурирането на най-удачните мерки.
Това, което аз конкретно искам да запитам, предвид изложението Ви, господин Дончев, е: как виждате хода на преговорите и кога според Вас тези предложения ще бъдат претворени в законодателни актове?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Дискутирайки с господин Иванов, коментираме това, че всичко е свързано с преговорите за Многогодишната финансова рамка, така или иначе тя е ключът. Трудно е да се правят прогнози. Всички знаете, че вероятно най-трудните преговори, които са на ниво Европейски съюз, са за МФР. Аз имам жив спомен от преговорите преди седем години, те траеха, ако не ме лъже паметта, 36 часа без прекъсване. 36 часа без прекъсване! Добре знаете, че има разнопосочни интереси между различните държави членки, но очаквам този път да е по-леко. Но според мен, предвид, че в йерархията на приоритети най-високо стои приоритетът за осигуряването на достатъчно финансиране за подпомагане на европейските икономики, очаквам това да се случи преди края на годината. Ако искам да бъда оптимист, бих казал – есента на тази година. Това е ключът.
А иначе, аз разбирам, че освен прагматичен политически тон, трябва да има и политически закачки. Всеки може да вади всякакви цитати в кореспонденцията между България и Европейската комисия. На мен само ми стана неприятно, както се казва, че утвърждаваме рефрена как ние сме най-лоши, отдавна не е вярно. Отдавна не е вярно! Имаме възможност по куп показатели да се сравняваме с останалите държави членки. Да, все още сме нова държава членка, ненатрупала толкова опит, имаща възможност да се ползва от европейската солидарност само програмен период и половина. Имаме съседни наши държави, които се ползват от кохезионната политика три десетилетия. Три десетилетия! Но времената са такива, даваме най-доброто от себе си. Не съм съгласен и не приемам, че винаги сме най-лоши във всичко. Не сме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Нали не смятате, че това е моя интерпретация и измислица – това, което цитирах преди малко, защото това е официален документ и официална оценка? На база на тази оценка, ако ние, по-скоро Вие, ако желаете и национална помощ, не се справим, съответно средствата по тези нови инструменти няма да достигнат до България и затова е нашата загриженост. Тук не става въпрос за междупартийни отношения, а по-скоро смятам, че е важно наистина да имаме, тъй като е нов инструмент, нов подход. Аз се радвам, че има такъв ентусиазъм във Вас и че наистина можем да постигнем тези цели, и затова се радвам. Затова зададох тези въпроси. Нищо лично, както казват във филмите.
Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател!
Господин Вицепремиер, благодаря за предоставената информация. Моето питане е във връзка със създадения Консултативен съвет за Зелената сделка. Знам, че другата седмица, мисля, че ще бъде първата Ви среща. Как ще участва този съвет в подготовката за плана за възстановяване?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕМ: Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съветът според мен беше добра идея, защото Зелената сделка в следващите години ще ни изправи пред редица предизвикателства. Според мен обемът и важността на тези предизвикателства и залогът тук е толкова голям, че ние трябваше да мобилизираме целия ресурс, който има страната. В този смисъл аз бих се радвал всички партии, които са представени в Народното събрание, да имат възможност, първо, да пият вода от извора, да имат информация от първа ръка, второ, да са въвлечени във всичко, което се е случило, и трето, да са в състояние да правят предложения. Разбира се, това може да си тече в титулярния формат, в комисиите в Народното събрание, но такъв странен орган, в който се включат и представители на изпълнителната власт, и народни представители, дори представители на Президентството, е форматът, в който първо трябва да текат всякакви дискусии, да чуваме всички съображения, защото те вероятно са нюансирани, няма как всички да мислят едно и също. Но според мен основната цел на Зеления съвет, е, ако той е в състояние да генерира някаква критична доза национален консенсус. През предизвикателствата, които стоят пред нас, няма как да минем, ако нямаме тази критична доза национален консенсус и се надявам това да се случи. Защото, от една страна, ние трябва да избегнем рисковете, от друга страна, трябва да се възползваме от всички шансове, които дават следващите години. И трябва да сме, първо, достатъчно умни; второ, доколкото е възможно – консолидирани. Това ще се опитам да провеждам като политика през този Зелен съвет. Мога да вляза и в детайли, само маркирам. Коментира и госпожа Василева, и господин Стойнев политиките, свързани с енергийната ефективност. Аз също направих коментар по темата.
Ние вероятно ще трябва да им увеличим мащаба пъти. Пъти! Примерно, ако коментираме, че 60 или 70% от училищните сгради вече са с взети мерки за енергийна ефективност, ние трябва да ги направим в следващите години 100. Това означава, че ние не трябва да имаме детска градина или училищна сграда, която не е с мерки за енергийна ефективност. Не трябва да имаме публична сграда, която да е без мерки за енергийна ефективност. Трябва да мислим подходящия начин, по който да се рестартира Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Подходящият начин, когато по някакъв справедлив ред, без да ги карат да вадят пари от джоба си, но да ангажира самите собственици на сградите. Има такъв модел. И там, където все още не сме успели в достатъчна степен да помогнем, става дума за енергийната ефективност на индустрията. Това означава не просто по-ниски сметки, това означава по-висока конкурентоспособност. За съжаление, българската индустрия е ужасно енергийно неефективна. Това е проблем, но това е възможност. Тук въпросът е по какъв начин да се направи миксът между грантови схеми и финансови инструменти.
Ако ми позволите, господин Председател, един пример само в рамките на една минута. Ние няма как отведнъж да променим целия машинен парк на българските предприятия. Това би струвало милиарди. Въпреки че даваме достатъчно средства за технологична модернизация, хиляди български фирми се ползват, но има в другите страни програми в последните години, където се подменя примерно електромоторът на машината, на база финансов инструмент, това е достъп до кредит без гаранция, много нисколихвен. Практиката показва, че в зависимост от консумацията на стария двигател, разходът за нов електромотор, който консумира примерно с 30% по-малко електроенергия, то може да бъде изплатен за една или за две години, или за три. И там трябва да е фокусът на усилията.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
В тази връзка един въпрос, тъй като говорим за Консултативния съвет към Министерския съвет, за който Вие отговаряте. В крайна сметка има ли създадена такава организация по повод и бъдещите триалози, които ще има, касаещи Фонда за справедлив преход, за Европейския закон за климата, така че да имаме еднакви позиции може би между постоянното представителство, между българските евродепутати от всички политически сили, между това, което наистина се дискутира и изработва в този Съвет? Защото наистина за допустимост на определени финансирания, както примерно, знаете, е проблемът с природния газ, може би цялата страна трябва да има единна позиция, така че от всички политически сили да има еднакво говорене. Вие ли се нагърбвате с тази задача или тепърва ще се прави такава координация, или пък прекалено много искам? Заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Много обичам въпрос във въпроса.
Значи, на големия въпрос отговорът е „да“. Между правителството, министерствата и постоянното представителство в Брюксел връзката е къса и мисля, че работата е в тотален синхрон. По отношение на българските членове на Европейския парламент, полагат се подобни усилия, но те са на неформални начала. В крайна сметка там пряка институционална връзка между правителството и членовете от българските представители в Европейския парламент няма, но съм убеден, че ако има такава нужда, без значение какви са политическите пристрастия, както няколко пъти се е случвало в последните години, за щастие, те ще държат по-скоро една позиция.
Много хубаво беше повдигането на темата за газа. Много. Защото аз си спомням, последните 4 или 5 години, природният газ беше тема номер едно на всички документи, както тези, които цитирахте, първо беше диверсификация на източниците на газ, диверсификация на маршрутите на газ. Сега за газ не се говори изобщо или се говори за преходно гориво, което според мен е нелепо. Според мен е нелепо. Природният газ, дори при изгарянето да образува емисии, те нямат нищо общо с това, което излиза от комините на въглищните централи. Полша има много хубава позиция, която е за реабилитация на темата с газа, защото аз не мога да повярвам, че такава солидна институция като Европейската комисия е в състояние да прави такива резки завои. Тук не коментирам нещо, което го пише в документи, коментирам нещо, което до миналата година беше обект на целенасочена подкрепа и на финансиране – газови връзки, интерконектори. За мен е прекалено радикално да скъсаме толкова бързо с природния газ, още повече че ние имаме и чисто технологични аргументи. Примерно инфраструктурата от газови трасета, това може да не е примерно инвестиция, която трябва да се мисли 50 години напред, но аз твърдя, че в един момент, ако човечеството, или специално Европа, напредне толкова с водородните технологии, ами по същите трасета може да се транспортира и водород. Така че не виждам причина да осуетяваме или да преразглеждаме намеренията ни, свързани с газа и с газовата инфраструктура, които имахме от предишните години.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Още една малка скоба, колеги, след това ще дам думата на господин Петров.
Неслучайно дадох този пример, защото наистина тук може би е нормално държавата да има еднаква позиция и тя да бъде защитавана от българските евродепутати, защото дори и в сферата на енергетиката, аз трудно бих си представил как може да балансираме самата енергетика, ако нямаме базови мощности. А наистина, използвайки природен газ, ние можем евентуално да заместим трансформациите, които ни предстоят.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Аз искам да започна с това, че тъкмо преди да влезе господин Дончев, даже малко се забавих да стана да го поздравя, защото тъкмо погледнах сега, са излезли на Американската фондация „Херитидж“ годишните класации – те правят всяка година такава класация, и когато там има нещо лошо за България, веднага става обект тук, всичката преса започва да се насочва към него. Сега в тазгодишния доклад България е сложена на 36-о място в света по свобода за правене на бизнес. И в тази категория тя е във втората група държави, които са с добри условия за правене на бизнес, като това се основава на 13 отделни групи от критерии, за да класират България там.
В това отношение искам да кажа, че ние наистина имаме добри условия за правене на бизнес, по-добри в много отношения от нашите съседи, включително тези, които сега ни правят въртели с газовата връзка на юг, но имаме сериозен проблем, и според мен този проблем и в този случай ще си каже думата, той е човешкият потенциал. Ние нямаме достатъчно хора, които да могат да извършват качествена работа на високо равнище.
В това отношение моят въпрос ще бъде: дали се правят сериозни постъпления да се викат нашите хора и то, разбира се, със съответното заплащане, които вече работят в много западни компании в България, а имаме и много такива специалисти, които… Даже сега ще спомена името на госпожа Карина Ангелиева, ами такива хора в България колко има? Трябва да е от този калибър хора, които да се докарват тук и то със сериозно заплащане, за да могат да вършат тази работа. Тя е специализирана. Имайки предвид българския казан в ада, аз не бих Ви посъветвал да отивате към публичност в България и българска експертиза за вземане на решения. Вървете си, както сте тръгнали, по пътя, за да може до средата на месец август – началото на септември, да свършите работа и да предадете съответните планове, защото отидем ли на публичност – такава, каквато всички я искаме, знаем къде стигаме – до ексцесии тук, до протести, палатки и така нататък, и нищо няма да направим. (Шум и реплики, оживление, смях.)
От друга страна обаче, веднага бих казал, че трябва отсега да се помисли, и то много сериозно, за прозрачността за това какво се прави. Ето, ние сме се събрали – хора умни, сериозни, изготвяме нашите планове, но трябва да има прозрачност какво правим. Сега, протестиращи, които искат също да правят, в България има много, но условията наистина са такива, че нямаме достатъчно хора. За съжаление, не се грижим за нашите българи, които и тук вече идват, връщат се в България, за да ги привлечем.
Искам да кажа, че е изключително важно, защото вече втори мандат се бия за това нещо да става, да се придвижва, и то по-бързо, въпросът с индустриалните зони. Два пъти съм ходил при министъра на икономиката, единият път заедно с госпожа Танева, докато не беше министър, за да уговаряме това нещо, защото е важно. Ние видяхме какво става в една съседна Турция с тези индустриални зони, изнесени извън всеки град, и съответно с жилищни комплекси, които аз ги виждам в много отношения като начин да разселим циганите от гетата, защото и това е един от начините. Турците го правят.
Последният ми въпрос е: дали тези средства, които сега получаваме по тези инструменти, са свързани с български вноски? (Реплика: „В смисъл?“)
Ами получаваме пари, в Европейския съюз хората си постъпват много здраво и казват: „Даваме, обаче и Вие трябва да дадете, за да видите, че не е правилно това, което направи Вашето правителство със санирането 100%“. Защото ние от нашата партия от началото още искахме да бъде 30 на 70, 60 на 70, защото това е принцип във всяко даване на пари. И аз – човек, идващ от частен бизнес, казвам: „Ти колко ще дадеш от теб, за да направя и аз работата да ти стане?“ Значи, не дадеш ли собствени пари, не участваш ли сам, работата, качеството ѝ поне, няма да е като хората.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Те са много въпроси. Вероятно не знаете, но има такава тиха кампания, която Министерството на труда и социалната политика провежда от около две години в българските общности в редица европейски държави. Говорим основно за висококвалифицираните млади специалисти, току що завършили студенти, където ние се опитваме да ги убедим, и то не с емоционални аргументи – елате си, майка България има нужда от Вас, а с числа. Защото се оказва, особено когато говорим за квалифициран персонал, че има чисто икономически аргументи някои от тях да работят в България, а не да работят в Германия или в Нидерландия например. Ние сме го смятали и им предоставяме тези сметки. Давам Ви един пример.
В някои от тези държави млад инженер, постъпвайки на работа във фабриката, би получавал вероятно 3000 – 3500 евро. Конюнктурата, ако инвеститорът е добър, в България в момента е такава, че млад инженер би получил 3000 или 3500 лева заплата във фабрика. Само че през разликата в данъците и през разликата в цените всъщност се оказва, че благата, които могат да бъдат придобити със заплатата в България, са много по-големи. И това тече, има интерес. Надявам се да има и ефект.
Трудно може да се сравняваме по отношение на политиките, свързани с привличане на инвеститори, със съседна Турция, поради много причини – не само поради мащаба, но и поради една болезнена тема. Тя е болезнена за държавите, които се намират по външните граници на Европейския съюз и неблагоприятния факт, че те трябва да прилагат примерно всички правила, свързани с държавни помощи и така нататък, което ни прави по-бавни и по-тромави понякога в конкуренцията ни със съседите ни за привличане на инвеститори, но това е принципен коментар.
Според мен би следвало да се преразгледа Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, като е редно да има някакъв тип съучастие, и то не за друго, а защото, първо, така е справедливо, второ, защото това предполага много по-голяма ангажираност от собствениците, много по-адекватен контрол на самия инвестиционен процес. Това, разбира се, може да се направи, както казах, без някой да се налага да си вади пари от джоба. Има различни схеми – през бъдещите икономии от сметките за отопление или за ток за няколко години напред, би могло да се организира и според мен е редно да тече по такъв начин.
По отношение на прозрачността. За мен прозрачността не може да е въпрос на благосклонност на ръководителя на дадено звено. Прозрачността трябва да е автоматична, както е автоматична примерно в системата ИСУН. Там са всички проекти, всеки може да влезе, да разгледа кой е одобрен, кой е ръководителят на проекта, каква е стойността на проекта, кои са му подизпълнителите. В общи линии ще продължим с усилия в същата посока.
За финал ми позволете да отбележа, че за мен протестите са съществена част от демократичните отношения. В една държава всеки има право да протестира. Само примерно Министерският съвет може би е с ограничени права да протестира, защото би било странно. Но, когато не съм бил в Министерския съвет, и аз съм се възползвал много пъти от правото си да протестирам. Това означава гласът на някой, който е засегнат, или в настоящата ситуация среща затруднения, за бъде чут много по-силно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Позволете ми да се върна малко в настоящето. Ние дискутирахме бъдещето и бъдещите планове, разбира се. Една тема, която със сигурност вълнува всички и колегите ще бъдат заинтересувани от отговора, разбира се, ако не е проблем да се зададе и да се отговори на този въпрос, касае това, което се случи тук в страната, вследствие от коронавируса, и най-вече усилията, които бяха хвърлени в така нареченото репрограмиране. Моят респект към всички, които хвърлиха този сериозен труд, за да могат да преформатират оперативните програми и да изчислят свободния ресурс, за да бъде прехвърлен към съответните нуждаещи се страни, но все пак се нуждаем от някои отговори.
Аз се възползвам от едно писмо, което Вие бяхте изпратили на председателя на Комисията, касаещо Решение № 256 от 14 април на Министерския съвет, с което се прехвърлят 870 милиона от различни оперативни програми по направления, касаещи сектори, които са пряко засегнати от възникналата икономическа криза, защото в България очевидно тя засегна страната повече, отколкото здравната страна на въпроса. Слава богу, за щастие, да. Надявам се това да остане за в бъдеще, въпреки тези на които миналите и следващите дни очакваме да има някакво повишение, но дано да бъде за това. Отварям една скоба.
Моят въпрос е: интересно е да научим каква част от тези средства стигнаха до крайния получател? Защото, аз се хващам за Вашите думи, важно е да се дадат сега, веднага и на този, който има нужда от тях, по най-бързия начин да се направи това нещо. Каква част от тези суми са стигнали до крайния получател? Говоря за тези, които бяха дадени през Банката за развитие, които трябваше да минат през търговските банки като безлихвени кредити за помощ на българския бизнес, тези, които трябваше като безвъзмездни средства да стигнат – една част вече стигнаха, не знам до каква степен са стигнали до крайния бенефициент. Може би една част от одобрените са ги получили, но заговори се за средния бизнес, който ще получи безвъзмездни средства, тези, които, извинявам се, че ще се върна, трябваше да получат, защото въпроси получаваме ежедневно. Аз поне имам познати, които имат сериозен легален бизнес – производство, износ, и се интересуват от тези инструменти, които държавата трябва да предостави, както и за финансирането на болничното оборудване, лични предпазни средства и така нататък, изобщо целият обхват на Решението.
Възможно ли е сега да получим някаква информация в каква степен това нещо е стигнало до крайния нуждаещ се?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз само да напомня, че препрограмираните средства са в размер на около един милиард с последните решения, след малко ще помоля господин Иванов да ми помогне с числата. Част от тях са социално-икономически мерки, тоест насочени към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, както и развитие на човешките ресурси, но част от тях бяха свързани и с финансиране конкретно за справяне с кризата. Това са средства за закупуване на медицинско оборудване, предпазни костюми, очила, маски и така нататък, както и средства за допълнителни възнаграждения на медицинския персонал, специално, който е на първа линия, за да бъде в състояние да получава тези 1000 лв. допълнително. От тези средства, това е ISF, IRDF ресурс, тоест Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд – всички са стигнали до крайния потребител. Имайте предвид, че всички медици, ангажирани на първа линия, си получават допълнителното възнаграждение.
По отношение на другите средства, ще се опитам да направя в крачка някакъв анализ, не съм вадил числа предварително. От средствата, които са осигурени за гаранция през Българската банка за развитие, кредитите за микропредприятията ще бъдат на пазара вероятно след около две седмици. Това, което в някаква степен, образно казано, консумира време, е сключването на споразумения с обслужващите банки. Но, без да мога да Ви кажа точния брой на банките, има достатъчен интерес и аз съм убеден, че ще има достатъчно банкови структури да предоставят тези кредити.
По отношение на кредитите, които са за физически лица, известни като 4500, 3 по 1500 – справка отпреди няколко дни – имаше раздадени кредити за около 20 милиона, ако не ме лъже паметта, на около малко над 5000 лица.
По отношение на двете схеми за безвъзмездно финансиране, които се организират от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, така наречената схема 3/10, която е за микропредприятия. Отварям една скоба – това беше уникален опит, защото ние фактически за няколко дни удвоихме потребителите на ИСУН. Удвоихме потребителите! Което се надявам да дава ефект в годините напред, защото за първи път компании, на които до момента не им е хрумнало да кандидатстват и които не са работили по никакъв начин със системата, я ползваха.
Добрата новина е, че първия ден, когато се отвори схемата, в първите часове имахме моменти, когато имаше около над 60 заявки в секунда и системата се представи на ниво, и не е имало срив в системата. 25 хиляди заявления, като амбицията ни е, крайният срок е 15 юни, по схемата 3/10 да бъдат финансирани всички, които отговарят на изискванията. За тази цел има осигурени допълнително средства, за да може схемата да бъде допълнително финансирана, така че всеки подал заявление да получи финансиране. Предполагаме, че това са най-засегнатите. Това са микро и малки предприятия. Либерализирахме модела максимално, позволихме с електронен подпис на счетоводител, на адвокат, консултант или който по какъвто начин намери за добре. Уникален опит. Това досега не сме го правили. При нужда ще се ползваме от този опит пак.
Решено беше договарянето да не изчаква крайния срок. Сега тук амбицията е примерно дали колегите от управляващия орган „Иновации и конкурентоспособност“ ще са в състояние да пускат примерно по около 1000 – на къси отрязъци от няколко дни, да сключват договори, защото е нелепо да се изчаква 15-и и чак тогава да тече оценка.
Много се радвам, че с няколко институции уредихме служебен обмен на информация, за да се проверяват всички декларации, тоест не се искат никакви документи да се ъплоудват в системата. С НАП и с други служби това тече изцяло по електронен път, което също е иновация. В този смисъл се надявам тези пари да помогнат на най-засегнатите.
Схемата за средните предприятия – там е по-трудно, защото там моралният залог е по-голям – в смисъл между 30 и 100 хил. лв., и е редно да бъдем доста по-предпазливи.
По мое лично настояване условие за получаване на финансирането би трябвало да е ангажиментът да се съхрани заетост, поне до края на годината да не се съкращават работници, но това е по-тежка схема, малко по-таргетирана. Искрено се надявам примерно до седмица или до десетина дни максимум, даже ми се струва дълъг период, управляващият орган да е в състояние да публикува всички книжа и да стартира схемата.
Ако позволите, господин Иванов да ми помогне с числата по отношение на препрограмирането.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да се извиня, защото нямам пред мен числата. С уговорката, че днешното изслушване беше по-скоро насочено към бъдещия програмен период, по-скоро вицепремиерът беше достатъчно подробен в изложението. Това, което, може би връщайки се тези три месеца назад, някак си ни отличаваше от по-обикновена ситуация, беше изключително интензивният диалог с Комисията, защото на практика за пръв път влизахме в толкова сериозна криза, налагаше ни се да променяме правилата в движение. Това не важи само за националните правила. За пръв път се измениха регламентите три пъти в рамките на три месеца. Това поне няма аналог в моята практика да си спомням нещо такова да е правено преди.
Разбира се, при първата вълна буквално трябваше да се действа в рамките на някакви много кратки срокове и използвахме възможностите за вътрешно пренасочване на двете програми. Една част от ресурсите, които бяха предвидени за енергийна ефективност, бяха прехвърлени към Проекта за спешната помощ, за да можем да подкрепим съответно здравната система и се взеха много бързи решения вътре за осигуряване на ресурс, съответно за заплатите на медиците и за патронажната грижа. Защото, разбира се, грижата за уязвимите се превръща в приоритет в такава обстановка. Това беше първата вълна, като тези средства вече до голяма степен са разходвани. Те изпълниха своето предназначение.
Разбира се, тук дойде голямото предизвикателство – да започнем да мислим за социално-икономическите мерки, което беше вече тежкият момент, свързан с прехвърлянето между програмите.
Това никак не беше лесен анализ, първо, поради факта, че за първи път ни се даваше възможност да даваме средства за оборотен капитал. Пак казвам, с Комисията се учихме в движение. Буквално ние сме разговаряли за тези детайли, защото никога преди не сме правили такова нещо. Нямахме практика, върху която да стъпим.
Второто, много е трудно в такава ситуация да предвидиш социално-икономическите ефекти. Имали сме редица разговори – дали да насочим подкрепата към конкретни сектори, кои са по-важните, еднакво ли се нуждаят, до каква степен са засегнати. Буквално смея да твърдя, че е ситуация, в която се налага да взимаш бързи решения, без да разполагаш с достатъчни данни и аналитична информация. Но в случая беше пределно ясно, че ние трябва да подкрепим двете ключови програми – Програмата за човешки ресурси и Програмата за конкурентоспособност. Поради тази причина ресурсът, който беше – ISF, от двете програми „Добро управление“ и съответно Програмата за образование и наука, беше насочен към „Човешки ресурси“. Респективно ресурсът, който беше от Европейския фонд за регионално развитие – от Програмата за транспорт и Програмата за околна среда, беше прехвърлен към „Конкурентоспособност“.
При третите итерации на изменение се разреши прехвърляне на Кохезионен фонд, забележете, дори имаме опция да го прехвърлим към ISF. (Реплика при изключени микрофони.)
Не знам, аз малко ги разглеждам нещата от наша професионална гледна точка и сме доста изкривени, но наистина ни се стори изключително радикално тогава на този етап.
Тогава всъщност се взе решение за прехвърляне от Програмата за транспорт. Фактът, че в момента все още продължава този процес на прехвърляне – това не е никак прост процес, изисква време, координация вътре, за да можем да изпратим програмите заедно в един и същи момент, но на практика разходите са допустими от 2 февруари. Ние вече с тези ресурси буквално изпълняваме мерки – това, което беше споменато от вицепремиера – 3/10; това, което предстои съответно – 30/100; програмите, които са за социална заетост съответно на „Човешки ресурси“, всичките малко или много се финансират вече от този ресурс. Тоест фактът, че тепърва предстои Комисията формално да издаде решение, с което да одобри това прехвърляне, в името на това да се използва максимално бързо, всъщност ние имаме опцията да ги разходваме със задна дата. И всъщност така се и случи.
Разбира се, тук ключовият момент е свързан и с времето, защото на практика ние трябва да се опитаме да осигурим едни равномерни интервенции до момента, в който имаме възможност всъщност да използваме свежия ресурс през късната есен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Христова, заповядайте.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Дончев, уважаеми гости, колеги! Моят въпрос е допълнение към въпроса на господин Иванов относно прехвърляне на тези 105 млн. лв. от Оперативната програма „Добро управление“, които са предвидени за укрепване на съдебната система и на електронното управление. Съвсем накратко – какви проекти няма да бъдат финансирани и няма да бъдат реализирани, след като са пренасочени средствата, които са предвидени за това електронно управление, предвид създалата се криза COVID-19 и така належащата необходимост от по-ускорено въвеждане на електронното управление? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: В стремежа си да бъда кратък, няма проект или сектор, който да пострада от препрограмирането на средствата. И ще обясня защо. Ние сме в началото на следващия програмен период. Дори и тези схеми, които са бъдещи схеми или проекти, за които сме релокирали, преместили сме средствата, те съвсем спокойно могат да бъдат планирани следващата година за сметка на следващия програмен период. Всъщност коректният термин, който трябва да употребяваме, е, в най-лошия случай, че тези схеми и проекти ще бъдат отложени с една година.
В този смисъл, аз не очаквам да има какъвто и да е пострадал сектор, най-малко пък съдебната система или процесите по електронизация. В най-лошия случай говорим за отлагане с една година. Още повече, както казах преди малко, темата дигитализация в публичния сектор се върна на дневен ред. Имаме съгласие на Комисията, че това трябва да е приоритет. Така че не мисля, че ще има негативен ефект.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Уточняващ въпрос.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за изчерпателните отговори. Разбира се, това е изключително важно, но все пак аз не чух, или може би Вие не сте се изразили достатъчно правилно, за да разбера. Кога би трябвало да се очаква да започне кредитирането за средните предприятия?
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Две седмици.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: За микрото- Ви разбрах, че до две седмици трябва да започне…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, момент, тук има…
Господин Дончев, за микропредприятия – това са грантови схеми, първите хиляда бяха в петък, които бяха оценени. Сега предстои оценката за средните предприятия. А Вие, господин Иванов, говорите за кредитиране от страна на…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, кредитиране.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: На база средствата за гаранции, които бяха осигурени през Българската банка за развитие – опитвам се да не Ви заблудя с числото за броя банки, с които има споразумение, но е достатъчен. Той е примерно една трета от банките в страната. Информацията, която имам, е, че то би трябвало да е на пазара най-късно в началото на месец юли, което е след две седмици.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И един последен въпрос, господин Дончев. (Шум.)
Да се върнем отново към бъдещето, относно Фонда за справедлив преход.
Колеги, това е много важно, защото в крайна сметка на последната ни среща тук вицепремиерът Дончев – тогава за България бяха отделени мисля, че 600 или 800 млн. евро, сега все пак числото набъбна на над 2 млрд. евро, което е много добре. Само че, за да ги имаме тези средства, както и според новите инструменти, ние все пак трябва да си напишем домашното и то е да имаме териториални планове за справедлив преход. Вярно е, че регламентът за Фонда все още не е приет, но там се очаква този регламент да бъде приет до края на годината. Ние може би вече трябва да започнем да работим относно тези териториални планове. Казвам го защото, господин Дончев, знаете за „Въглищните региони в преход“, ние може би изпуснахме срока и не кандидатствахме, така или иначе ни няма там – говоря за 2018 г., имаше 7 държави, 13 региона. България, за съжаление, не е там. Държави като Испания, Полша, Германия, Чехия, Словакия, дори една Гърция се възползва, именно от тези „Въглищни региони в преход“.
Въпросът ми в момента е: тъй като споменахте три области, образно казано, като Стара Загора, Перник, Кюстендил, работим ли за такива териториални планове, въпреки че регламентът не е приет, но се очаква да бъде приет, че това се изисква? В смисъл, това е, разбира се, работа на Министерството на енергетиката да зададе точното задание. Имате ли информация дали наистина се работи на териториално ниво, защото тези два милиарда, както са предоставени на страната, така може, ако нямаме домашно, да не ги получим? Заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Преди да отговоря на въпроса, ще ми позволите да направя едно уточнение. „Въглищни региони в преход“ не е фонд, който кандидатстваме за финансиране, това е платформа, първо.
Второ, ние вече сме член. Това е платформа за обмен на информация, подходи, методи, иновации и така нататък. Съгласен съм с Вас, че отсъствието на България от тази платформа исторически не беше добра новина, защото пропускахме възможността да се учим от опита на другите. Сега имаме тази възможност.
Аз споменах в рамките на изложението си в началото, че с решение на Министерския съвет от месец март беше одобрено искане за получаване на подкрепа за изготвяне на териториалните планове за справедлив преход чрез програмата на Европейския съюз за структурни реформи. Това искане е одобрено. Тук става дума за Стара Загора, Кюстендил и Перник, тоест самата Европейска програма за структурни реформи ще поеме ангажимента за изработването вероятно на най-тежките планове, което автоматично отговаря на въпроса дали тези планове ще бъдат с необходимото качество, за да бъдат приети от Европейската комисия.
Тук спорът е за броя области или райони, които да бъдат финансирани от JTF или от Фонда за справедлив преход. Защото нашето разбиране е, че – да, в тези три района трябва да бъде концентрирана по-голямата част от финансирането, но ние имаме и други райони, които ще пострадат, или ще бъдат засегнати от политиките по декарбонизация. Давам Ви пример.
Когато говорим за Маришкия басейн, кой Ви каза, че работниците там са само от Стара Загора? Има от съседните области. Имаме други зони в страната, други области, където примерно няма производство в такива мащаби на електроенергия от въглища, но има индустрия, която прави достатъчно карбонови емисии. И най-вече със солидния аргумент, че няма как политиките по декарбонизация да не са свързани с енергийната ефективност. Няма как. А енергийната ефективност е тема, която засяга практически цялата територия на страната. Тук изкуството е как по най-добрия начин да се балансира финансирането от Фонда за справедлив преход. Той фактически става най-голямата оперативна програма – 2 млрд. и 700 милиона е най-голямата ни оперативна програма, ние по-голяма нямаме. Как това финансиране, включително и териториално, да бъде комбинирано с другото финансиране?
Какво имам предвид? Първи риск – да не се стига до свръхконцентрация на финансиране, тоест по-голямо от нуждите, по-голямо от капацитета, да бъде използвано по най-добрия начин и да не стигнем до ситуация, давам пример – Северозападът ще е най-малко засегнат от Зелената сделка и политиките по декарбонизация. Това означава ли, че Северозападът примерно не трябва да ни е акцент във финансирането през следващия програмен период?! Този баланс е много труден. Имаме амбицията да се справим по най-добрия начин.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Уважаеми представители на Националното координационно звено, уважаеми експерти, благодаря Ви.
Колеги, изчерпахме дневния ред и закривам заседанието. Благодаря.


(Закрито в 16,43 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Красимира Коева