1. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., както и напредъка по подготовката на двете програми за периода 2021-2027 г.

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 82


На 1 юли 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г., както и напредъка по подготовката на двете програми за периода 2021 – 2027 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да предложа една промяна в дневния ред. (Председателят прочита списъка с гостите.)
Предлагам дневният ред да бъде:
„1. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г., както и напредъка по подготовката на двете програми за периода 2021 – 2027 г.
2. Разни.“
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014 – 2020 Г. И ПРОГРАМАТА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014 – 2020 Г., КАКТО И НАПРЕДЪКА ПО ПОДГОТОВКАТА НА ДВЕТЕ ПРОГРАМИ ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2027 Г.
Мисля, че всички народни представители са се запознали с изключително подробния материал, който ми изпратихте, за което благодаря, и моля съвсем кратко да маркирате най-същественото. Предполагам, че ще има доста въпроси от колегите. Така мисля да процедираме.
Заповядайте, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател, както и за поканата нашият екип ще бъде изслушан.
Аз ще бъда много кратка, тъй като наистина целият екип сме тук. Колегите в детайли могат да кажат всичко. Все пак като въведение в темата, да кажа по две числа за двете програми и за Програмата за развитие на селските райони към първи юни.
Договорените средства в евро са екстраполацията на многогодишните ангажименти, които са по площните мерки, които са на 80,1%, а изплатените са 45,2%. По правилото М+3, а и с прогнозата и плана за разплащането, ние ще стигнем до един значително по-висок процент, като после колегите ще го докладват.
По Програмата за Морско дело и рибарство договарянето е едва 69%, а разплащането е на 25%, като след това колегите в детайли ще го докладват. С плана, който имаме за разплащане до края на годината, ние ще стигнем вероятно до разплащане на близо 45%.
Исках също така да Ви информирам, а после Фонд „Земеделие“ също ще влезе в подробности по схемите, а съветникът, който ми представихте в кабинета – госпожа Мария Христова, ще отговори по втората част от дневния ред. Тя е ръководителят на координационното звено в Министерство на земеделието, храните и горите по дебата за новата Обща селскостопанска политика.
В хода на дебата тя накратко ще представи интересите на България – къде се намира България в обхвата на обявените цели в Зелената сделка, докъде трябва да достигнем и докъде сме в частта „Земеделие“, както и в подробности ще ни запознае с това докъде е България.
На страницата на Министерството на земеделието, храните и горите сме публикували идентифицираните потребности. Тече едномесечният срок за бележки по тях и всичко е комуникирано по видеоконференции с неправителствения сектор, а в средата на месец юли очакваме да я качим и да проведем обществен дебат на наръчник за зелени мерки. Това не е изискване по никой от законодателните актове, действащи към момента.
Това решихме да го направим между другото по примера на Испания, която в края на миналата година също подготвяше такъв наръчник, с идеята и концепцията земеделските производители да са в дебат по този наръчник, а тъй като на практика е по тяхно предложение, с всички земеделски университети и институти в България, включително и от други държави, които имат сходно с нашето земеделие като вид, ще продължим дебата. При нас остава в последното тримесечие да получим препоръките на Европейската комисия по отношение на Зелената сделка и имплементирането на целите в стратегическите планове, като в края на годината наистина да имаме предварителна подготовка на стратегическия план.
Използвам случая да Ви информирам също, че за първи път по инициатива на България Европейската комисия прие нашето предложение за програмиране на извънредна мярка СOVID-19 в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Мярката е с бюджет от 2% от Програмата и е за подкрепа на земеделските производители, на малките и средни предприятия за първична преработка на земеделска продукция, за да ги компенсира за нереализирани приходи и загуби от СOVID-19, а процедурата продължи в Европейския парламент.
Вече имаме публикуваното изменение в Официалния вестник за Регламент № 1305, който ни позволява да програмираме тази мярка. Това е голям успех за България и искам изрично да подчертая приноса на всички български евродепутати в тази процедура, без значение от коя партия са. Всички бяха съпричастни, които разбират професионално и са свързани със земеделието, всички бяха съпричастни с тази инициатива на България и всички със съвместни усилия на практика направихме един изключително добър резултат в гласуването.
С госпожа Мария Христова ние следяхме в реално време всичко, което се случваше, като с изключително мнозинство парламентът прие на практика предложението, което беше по инициатива на България. В момента в спешен порядък комуникираме с Европейската комисия и с бранша.
Предложението за програмиране на такава мярка е с три направления: СOVID-1, СOVID-2 и СOVID-3, като първото направление е за недофинансираните сектори в българското земеделие, второто направление е за земеделските производители, които не са в обхвата на СOVID-1, третото е за малките и средни предприятия за първична преработка, които бяха изключени от обхвата на ОПЕК, така че целият ни сектор да има възможност за тази подкрепа. Комуникацията с Комисията е затова, за да сме бързи във времето, тъй като фермерите имат изключителна необходимост от бързо плащане, тоест ние комуникираме предварително с Комисията това предложение.
СOVID-1 бе върната с препоръка как да сменим принципа на плащане, за СOVID-2 и СOVID-3, при които принципът на плащане е компенсаторен на брой в самото предприятие, нямаше забележки. Очакваме до два дни да приключим предварителната комуникация с комисията и да продължим с нотификации и отваряне на приема. Надяваме се това да стане в края на юли и началото на август, според времето, когато ще приключи комуникацията с Комисията.
Днес една колежка също ми звъня от Брюксел, с която съм работила по темите, и като българка ми каза: „Това беше наистина голям успех за България.“ Трябва да се отчете приносът на всички, които помогнаха да стигнем успешния финал. Това е от мен засега.
Може би господин Грудев ще вземе думата по графика на Фонд „Земеделие“.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Първо, да Ви поздравя, госпожо Танева, за промените, които сте инициирали и които са гласувани с такова мнозинство от Европейския парламент. Това ясно показва, когато става въпрос за криза и става въпрос за национален интерес, че е хубаво да се обединяват усилията и наистина се постига положителен резултат.
Заповядайте, господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, колеги! Аз също мисля, че няма да се задълбочавам в презентацията, която е разпространен и изпратена на вниманието на народните представители – за напредъка по различните мерки, прилагани от нас, но бих искал да очертая няколко акцента. На първо място е как се движим процентно с усвояването на средствата.
Усвояването има два елемента. Първото е самото разплащане, а второто е сертифицирането и верифициране на средствата от страна на Европейската комисия, където за щастие към момента сме на 100% от това, което сме заявили за възстановяване. Ще ви дам един по-друг индикатор от това, което министър Танева ви прочете. Ние използваме един друг индикатор, за да видим как се движим с усвояването, а той е базиран на база на отворения за договаряне бюджет по Програмата.
Към момента бюджетът е отворен и са сключени договори за 1 млрд. 877 млн. евро, от които ние имаме процент на реално усвояването 55,85%, тоест изпреварваме са с една идея общия процент на усвояване. Спрямо таргетите, които имаме за плащане тази година ние дори и към полугодието, вече се намираме в един добър комфорт спрямо плащанията, които трябва да извършим за N+3, за да няма никакъв риск от отписване на средства.
Тук използвам възможността да представя пред Вас доброто темпо, с което завършихме миналата година и което е от порядъка на надплащане спрямо таргета с около 100 – 120 милиона лева. Това се дължеше на включване на част от площните плащания с финансов произход от Програмата за развитие на селските райони още през месец декември, като издърпахме доста от плащанията, така че таргетите ни за заплащане по Програмата се развиват доста добре.
Ако трябва обаче да споделя с Вас някои притеснения, бих отбелязал моментната ситуация, в която се намираме, тоест текущото изпълнение на проектите по 4.1 и 4.2, които са в етап на реализация. Няма как да не отбележа факта, че през изминалите три или четири месеца се наблюдава засилващ се процес към желанието от страна на нашите бенефициенти за отлагане на изпълнението. Разбира се, всичко това се дължи на Световната криза и най-вече на факта, че инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 са свързани с множество доставки от чуждестранни изпълнители и доставчици, като наблюдаваме един наистина общ проблем, свързан с изпълнението на мерките.
При нас тези мерки – 4.1 и най-вече 4.2, бяха заложени за изпълнение към настоящата година. Обективната оценка към настоящия момент сочи, че може би 20 или 30% от тяхното изпълнение ще трябва да бъде отложено за следващата година, което е нещо, което наблюдаваме в ежедневен порядък. Но това е тема, която следва да бъде отбелязана – общото изпълнение на инвестиционните проекти в настоящата година и забавянията, които започват да се появяват вече по самото им изпълнение. Ние сме гъвкави и ще проявим цялата гъвкавост спрямо заложените срокове в договора, разбира се, стига това да почива на реални факти.
Няма да е изненада за Вас, ако Ви кажа, че сега ни се появяват договори, които са приключили – изтекли и нереализирани, миналата година, а под предлога на кризата с COVID-19 молят да бъдат удължени с още година или две. Това са недопустими процедурите няма как да се случат, но ние ще е дадем цялото нужно време на нашите бенефициенти, реално пострадали от невъзможността за доставка, за да изпълнят своите проекти в рамките на тази и следващата година.
Европейската комисия също прояви гъвкавост и разбиране, така че с това комуникираме с колегите от Комисията и е възможно отлагане на изпълнението на процесите.
Все пак е елемент, който ние наблюдаваме на ежедневна база, защото всичко това е свързано и с финансовите параметри за подпомагане, които имаме през настоящата година. Това касае подмерките 4.1 и 4.2 и аз съм сигурен, че впоследствие ще влезем в детайли, тъй като съм сигурен, че ще има въпроси по отделните направления.
Относно мярката, която министър Танева презентира – за извънредното подпомагане с трите направление по Мярката COVID, нашата готовност е да извършим едни изключително бързи разплащания към бизнеса в рамките на месец септември и до началото на месец октомври. Наистина планът ни е много амбициозен.
Става въпрос за финансов пакет с общ размер 100 милиона, от които голяма част са насочени директно към земеделските производители – чрез площни плащания, свързани с отглеждането и с бройките животни, за да можем да разплатим и да компенсираме нашите земеделски стопани за допълнителните разходи или за загубата на доход, свързан с кризата. Там ще направим един много бърз прием чрез системата ИСАК – на база на зелените площи и животни за миналата година, сравнено с базовите заявления през тази година и без никаква административна тежест за бенефициентите, направо ще направим прекалкулиране на плащания, които ще се дължат на нашите бенефициенти. С едно просто заявления за плащане в областните ни структури и в рамките на месец септември ще разплатим тези средства, с изключение на частта за малките и средни предприятия, а при COVID-3 няма да имаме готовност в рамките на тази година да извършим съответните плащания.
Много добре се движи изпълнението на всички наши най- широкоспектърни схеми 6.1 и 6.3, които са за младите земеделски стопани и за малките такива, с базова стартова помощ. Там успяхме да направим цялото договаряне спрямо максималния наличен бюджет и всичко това го има в презентацията.
На този етап за общинските проекти не наблюдаваме забавяне в тяхното изпълнение, като те са свързани с процедури по Закона за обществени поръчки и със съответното строителство, но при тях нямаме елемента на забава, който е свързан с частните проекти, така че общинските ни мерки се движат доста добре. Там таргетът за годината ще бъде преизпълнен като възможности за плащане.
Ако трябва да споделя още един момент, в който имаме натрупано забавяне при разглеждането на проектите, ще отлича горските мерки – 8.3, 8.4 и 8.6.
Към днешна дата по мерките 8.3 – за предотвратяване на щети по горите, горски пожари и природни бедствия и катастрофални събития, и 8.4 – възстановяване на щети отново по горите, имаме вече сключени договори с всички наши бенефициенти.
Имаме забавяне в преработката по подмярка 8.6.
Имаме още една мярка, при която също сме натрупали закъснение – за местните инициативни групи. За изминалата година нещата бяха доста забавени. Към днешна дата мога да ви кажа следната статистика, която наистина е придвижване напред, но забавянето си стои: от общо 273 разпределени процедури за обработка към днешна дата имаме обработени 197, тоест вече сме наваксали голяма част от забавянето.
В крайна сметка финалният момент е изпълнението на конкретен договор – дали ще е на ниво общински проект, дали ще е частен проект, но при нас програмата ще приключи успешно, когато се изпълни и последният договор и съответно той бъде разплатен. Това са елементите, които исках да отбележа пред Вас като етап на изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги, как да бъде – по Програмата за селските райони и след това да говорим за Програмата за Морско дело и рибарство?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам да кажем и по Програмата за морско дело и рибарство.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, разбрах Ви.
Заповядайте.
СТОЯН КОТОВ: Благодаря Ви.
По отношение на ситуацията по Програмата за Морско дело и рибарство договорените средства са 69% от програмата, като извършените разплащания са в размер на 25% – договорени 141 милиона и разплатени 51 милиона.
Към момента текат приеми по редица мерки, като специфичното към настоящия момент са трите COVID мерки, които ние стартирахме по Програмата и са насочени към трите основни засегнати сектора, а именно: черноморски риболов, подкрепа за аквакултурните производители и подкрепа за предотвратените предприятия. Мерките бяха стартирани след скоростно изменение на Оперативната програма, като ние сме от страните членки, които прилагат рибарската програма и сме първата с одобрение от комисията за пакета мерки, методологията, прилагането и подпомагането на засегнатите сектори.
Бюджетите, които сме определили към етапа на изменение на програмата за временно преустановяване на риболовна дейност, са 2 млн. 39 хил. лв.; за подкрепа за производителите на риба и други водни организми – 10 милиона приблизително; 4,7 милиона са за подпомагане за засегнатите преработвателни предприятия. Сега текат приемите, които са реално до петък, като има значителен брой подадени проектопредложения. Към настоящия момент са над 150 исканията за такава подкрепа.
Предстоят също така редица приеми до края на годината освен тези, като предвиждаме да се стартира мярката за рибарски пристанища, продуктивни инвестиции в аквакултурата, насърчаване на нови производители, преработка на продукти от риболов и аквакултура, с амбициозната цел по възможност до края на годината да договорим практически целия бюджет по програмата.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги, предлагам да започнем с въпросите направо.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да благодаря на госпожа Танева, че е тук с целия си екип – това се случва доста рядко, и да благодаря за предоставената информация. В хода на презентацията смятам, че отговорихте на доста от въпросите, които интересуват на голяма част от бенефициентите.
Във връзка с мярката СOVID-19 е моето питане и по-скоро е към господин Грудев: дали може да представим някакви ставки, които евентуално ще получат бенефициентите? Следващият въпрос е по-скоро с преходния период защото вече стана ясно, че преходният период ще бъде две години: какви мерки ще предложи България в този преходен период, защото знаем, че държавите –членки ще предлагат конкретни мерки и ще използват средствата, които ще бъдат дарение от годишната финансова рамка? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ви отговоря.
По отношение на COVID мярката, ще Ви кажа подхода, който ползвахме, за да определим на практика подпомагането по всяко от трите направления. Подкрепата, която фермерите ще получат, се базира и следва разходите, които допълнително са направили в тези няколко месеца, в които имаше издадени заповеди за противоепидемични мерки, и те носеха разходи. На тази основа комуникацията с бранша е по предоставени данни и по заповед са изчислявани съответните разходи и са комуникирани с неправителствения сектор по трите направления.
Ние представихме на Комисията след обсъждането с бранша и съответните нива на компенсаторни ставки по направление СOVID-1, което включа чувствителните сектори и които са в обхвата на обвързаната подкрепа – сектор „Животновъдство“, „Растениевъдство“ и розите, тъй като на практика към момента по статистически данни са, секторът който безусловно има значителен спад на реализационна цена и декоративните цветя. На практика ние имаме стопани, които ги подкрепяме за площи в добро земеделско състояние, тоест в обхвата на директни плащания на площи. Това беше по ставките за СOVID-1, които бяха сметнати на този принцип и представени на бранша и Комисията.
По мярка СOVID-2 са всички останали в областта на растениевъдство, свине и птици. Ставката, която предложихме на бранша и на Комисията, е следната: 30 лв. за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури и извън таргета, който е по СOVID-1; 245 лв. за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине; 430 лв. за едно лице за земеделски стопанства, отглеждащи птици. Вече Ви казах как всичко се изчисли, а таванът е за един кандидат е 7000 евро.
По подмярка СOVID-3 са предприятията – малките и средни, а таванът е 50 000 евро и тук компенсацията e изчислена в два алтернативни варианта, който си избере бенефициента. Единият е 5% от стойността на декларираните приходи от реализация на преработената продукция за 2019 година, при условие че има 20% спад на приходите за 2020 – 2019 г. за четири месеца, тоест 270 лв. на едно заето лице. По първите две мерки тези ставки и плащания бяха приети от Комисията, а по COVID-3 не беше прието плащане на единица площ или на брой животно, като ни препоръчаха, изпратиха ни писмена комуникация за това и поиска да определим по различни групи стопанствата абсолютна сума за всяка категория на стопанствата.
В момента на практика работим върху определянето на видове стопанства по големина и определянето на абсолютна сума за плащане – каквото е изискването на комисията.
Надяваме се, че до утре ще приключим този анализ и тази работа ще го комуникираме предварително с комисията и ще направим тематична работна група или Комитет по наблюдение, а групата ще я направим с неправителствения сектор. Надявам се, че ще имам положително становище, тъй като с предложението ние ще изпълним препоръките на комисията. Така че в конкретика трябва да го обявим, когато приключим по COVID-1.
По СOVID-2 и СOVID-3 ставките също са комуникирани с неправителствения сектор, тоест аз в момента не казвам нищо ново. Те го знаят, Комисията също го прие и ние си доказахме изчисленията, а за другия сектор подходът, който поискаха, е да бъде в абсолютна стойност.
Каква беше втората част от въпроса? (Реплика.)
Да, за преходния период на последния видеоконферентен съвет на министрите, който беше в понеделник, Германия вече прие Председателството си и германският министър на земеделието обяви, че за страната ни преходният период следва да бъде от две години. Това беше за първи път категорично казано. България винаги е отстоявала позицията си, че минимум една година трябва да бъде, но ако решението е за 2 години, то ще бъде 2 години. По отношение за преходния период и Регламента, който урежда прилагането на подкрепата за фермерите за преходния период, той е пред финала си.
Използвам случая, че съм тук и също да отбележа изключително доброто взаимодействие с нашите евродепутати и с това, че благодарение на координираната и обща работа България успя да защити няколко изключително важни неща за сектора, като при това ние започнахме работа в тази посока едва през есента. Това е именно запазването на преходната национална помощ – нещо, което се смяташе за немислимо във вида, в който се прилага досега.
Един детайл, който със сигурност е убягнал на много хора, включително вероятно и фермерите, е, че ние успяхме да защитим прилагането на компенсаторно плащане на тези фермери, които отпаднаха след предефинирането на необлагодетелстваните райони, което направихме през 2019 година. Това беше изискването по Регламента или над 3200 земеделски стопани, които получаваха компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони и отпаднаха след предефинирането, ще продължат да получават 25 евро на хектар за тези две години. Пак казвам, че това стана със съвместните усилия на Министерството, постоянното представителство и евродепутатите.
Трябва да отбележа, че българският еврокомисар Мария Габриел помогна изключително много и по повод на изменението на Регламент № 1305, а и за възможността да програмираме COVID-19 и за преходния Регламент също.
Новите страни – членки се обединихме по отношение на обвързаната подкрепа и на националната преходна помощ, защото още няколко държави го прилагат. Това успяхме да го защитим и очакваме, разбира се, финализирането на преходния регламент, който ще урежда преходния период, за който има вече комуникация да бъде за срок от две години. Финалът на регламента ще покаже окончателно колко ще бъде, така че ще продължим да прилагаме тези помощи. Ние ги защитихме все пак в рамките на няма и година, около осем – девет месеца. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Танева.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Преди всичко благодаря за предоставената информация и искам да отбележа, мисля че, както и колегите ми съм впечатлена от това, че присъствате с целия си екип тук, с Вашия предшественик не ни се беше случвало нещо подобно. Поздравления за това, което сте постигнали в преговорите с Комисията и с Европарламента, за работата по изменението на Регламент № 1305.
Надявам се, че и утре ще допринесем за изменението на националното законодателство и се надявам всички колеги да подкрепят промените в Закона за подкрепа на земеделските производители, така че да подпомогнем за справянето с последствията от кризата.
Моите въпроси са кратки и те са свързани основно с втория стълб на Програмата и мерките, които са насочени към общините. Безспорно и общините са изключително затруднени в този период, а въпросът ми е: какво се предприема, за да се процедира по-бързо във взаимоотношенията с тях, с проектите, сключването на договорите, разплащанията, за да вървят по-бързо и ефективно мерките, насочени към общините?
Съответно господин Грудев спомена, че има някакво забавяне, свързано с местните инициативни групи. Какви са мерките, които се предприемат за преодоляване на това забавяне? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Грудев ще отговори на въпросите.
Аз наистина може би пропуснах, че в крайна сметка финалът на прилагането на извънредните мерки зависи от българския парламент, където утре ще се гледа ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители, който трябва да ни даде правното основание да издадем Наредба с извънредната мярка по COVID-19, за да можем да я прилагаме. Така че се надявам консенсусът, който постигнахме на европейско ниво и с всички политически сили, да е същият и утре. Благодаря.
Господин Грудев ще отговори детайлно – заповядайте.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви.
Въпросът ще го започна на първо място с изпълнението на общинските мерки, като чисти общински мерки по Мярка 7.2 от Програмата, местните инициативни групи ще ги оставя малко по-натам.
Що се касае за чистото прилагане по Мярка 7.2, там имаме едно много добро изпълнение. Съвсем накратко по двата приема: по двата приема ние имаме общо сключени 666 договора от 333, така се получава за всеки един от приемите.
По първия бюджет на приема имаме бюджет от 439 млн. евро, където сключените договори са на стойност 100% от този бюджет.
По втория прием с бюджет от 120 млн. евро имаме сключени проекти на 106 млн. евро, тоест и тук сме почти на 100%, а частта за изплащане на субсидията – тук се намираме на едно добро средно ниво на усвояване, тоест 41,92% от общия бюджет, наличен по двата приема. Той реално е изплатен на общините. Наблюдаваме процеса по изпълнение на проектите, а там, където има забавяне с обществените поръчки, така също се стремим да бъдем максимално бързи, така че чистите седем двойки се намират на много добро ниво и там се развиват на този етап без притеснение.
Що се касае обаче до общинските проекти, като част от стратегиите на Местните инициативни групи – там имаме забава. Тази забава нито сме я крили, нито аз лично не съм я коментирал, защото е редно да знаем с какво тръгваме и как се намираме. Тук реално ние стартирахме процеса по наваксване на забавянето от реално от края на лятото миналата година. По това време ние нямахме одобрени стратегии, нямахме одобрени договори, камо ли да имаме изплащане на каквото и да било по Програмата.
Към настоящия момент вече сме наваксали с частта „Договаряне“. В момента обаче всички проектни предложения на тези местни инициативни групи, които ние ударно одобрихме като стратегии, в момента са при нас като индивидуални проекти.
На нивото на индивидуалните проекти – било то общински, било то частни, имаме забавяне. В момента имаме сключени около 100 договора, а това означава, че в около 50% от общинските проекти имаме сериозно забавяне.
Какво направихме, за да преодолеем това забавяне, защото очевидно обемът е такъв, че се налагаше да променим нещо качествено, за да смогнем, иначе можеше да си ги разглеждаме до средата на следващия програмен период?!
Първо, те се децентрализираха изцяло като разглеждане на проекти, на стратегии.
Второ, направихме един много сериозен анализ за нивото на контрол, през който ще преминават отделните проекти, когато те дойдат вече на централно ниво. Всичките общински проекти са ниско рискови, като, хайде така да се изразя – възможности за фантазия от страна на бенефициентите за това, за което кандидатстват.
Общините имат ясно дефинирани възможности за проекти, пътища, улици, детски градини, читалища, саниране на общински сгради, паркове и, наблюдавайки темпа на изпълнение на проектите, решихме, че само 10% ще бъдат проектите, които ще преминават през качествен контрол в централата в София. Всичко друго остава като работа в самите местни инициативни групи, като взехме решение да делегираме повече възможности за работа в самите местни инициативни групи. Те показват натрупан опит и капацитет за работа в годините, и е редно да им дадем тази свобода, защото, превръщайки местните инициативни групи в пощенски кутии, които да събират само едни проекти, да ги изпращат и да чакаме 2 години да бъдат одобрявани някъде, не е начинът, по който ние ще постигнем ефекта за самата същност на местните инициативни групи.
Господин Петров мисля, че знае много добре и спецификата на работа на местните инициативни групи, ние с него сме си говорили неведнъж относно това, че те трябва да израснат. На тях трябва да им се даде свобода да взимат своите решения и да носят отговорност, разбира се, впоследствие, така че общинските мерки към настоящия момент са на около 40 – 50% преодолени със забавянето. В рамките на следващите два месеца те ще бъдат доведени до около 90% одобрение на договорите.
Нещо друго обаче ще Ви споделя, че това забавяне при разглеждането на проектите впоследствие винаги води до двойна работа, защото ние в момента одобряваме едни проекти, които са били представени, да кажем преди година и половина на ниво местна инициативна група. Този проект в някоя част е морално остарял. Той идва и се връща като бумеранг при нас. В момента, в който го подпишем, идва за цялостно анексиране на всичките стойности по самия проект и ние започваме нова работа по него. Така че предизвикателствата са немалко – с организацията по децентрализацията, наблюдаването на нивото на риска по отделните мерки и даването на повече свобода на местните инициативни групи.
Що се касае до общинските проекти, това е едната страна на монетата, а другата страна е това, което направихме с обособяването на звено във фонд „Земеделие“, което да се занимава единствено и само с проекти на местните инициативни групи и да се отдаде необходимото внимание към тях. Да, имаме натрупано забавяне, то е в процес на възстановяване. Миналата година по това време нямаше нито една одобрена стратегия. В момента сме на 80% от подадените договори – и като стратегия, и като процедури, вече са изпълнени и сключени 100 договора, очакват ни в следващите месеци още поне три пъти по толкова. Това е за общинските проекти.
Още веднъж да отбележа, що се касае за изпълнението на чистите седем двойки, че те вървят много добре и нямаме забавяне, а и темпът, с който работим е регулярен, изплащането върви на добро ниво.
Миналата седмица дори успяхме да изплатим натрупаните заявки за ДДС, след като получихме необходимите финансови средства от Министерството на финансите. Така че ми се струва, че нещата вървят в добър темп, а за местните инициативни групи – специален режим на наблюдение и там са насочени нашите усилия. Благодаря.
Надявам се, че отговорих на въпроса.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Грудев.
Аз имам няколко въпроса, защото виждам, че кипи един ентусиазъм. Нямам нищо против ентусиазма, но от това, което виждаме, може би пък трябва да имаме и някаква лампичка, която да ни светне, защото според текущото състояние на финансовия напредък на Програмата за развитие на селските райони имаме изпълнение от 82% от договорени средства, а и реално изплатени са 45%.
Какъв е Вашият план, защото предполагам, че Вашата основна цел е да усвоите целия бюджет до края на програмния период? Какъв Ви е планът – да усвоите изцяло средствата или като цяло, да кажем, че няма да се справим с това усвояване? Понеже са няколко въпросите, моля да си записвате. След това като гледам напредъка по отделните мерки и приоритети към 1 юни 2020 г., няма как да не прави впечатление, че по всички инвестиционни мерки ние имаме огромен проблем. Ние имаме проблем по Мярка 4.2 – „Инвестиции, преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, както и по подмярка 6.4.1 и 8.6.
Преди малко казахте, господин Грудев, че се дължи на COVID-19, само че Вие ги оценявате някои мерки за две години, тоест не можем да кажем, че заради COVID-19 имаме едно такова огромно забавяне, следователно може би проблемът е някакъв друг, защото самите бенефициенти – някои са теглили кредити, други пък смятат, че даже 2,5 години имаме забавяне в оценяване на проекти.
Какъв е смисълът тогава да ползваме тези проекти? Как смятате Вие наистина да отговорите на тези очаквания и мисля, още повече че мярката 6.4.1 е анулирана, или е на 90%, ако не се лъжа? Тогава се обясняваше, че това било заради къщите за гости, само че в крайна сметка има и други проекти, а те не са само за къщи за гости. Как смятате да отговорите на очакванията на хората?
Изпратили сте писма за отстраняване на нередностите, включващи над 40 въпроса, като хората се оплакват и има сигнали, че доста голяма част от тези въпроси са неоснователни и се търси едва ли не хората да се откажат от тези проекти, а дали това е така?
Минаваме към напредъка за рамката за изпълнение на планираните дейности и процедури до края на годината. Има една табличка, която е много интересна.
По Мярка 1.2 – „Демонстрационни дейности и дейности по осведомяване“, краен срок за подаване на проекти и предложения е юни месец, само че, доколкото знам, не се работи по условията за кандидатстване.
По Мярка 4.1 – „Инвестиции за земеделски стопански“, краен срок за подаване е април месец. Очаква се до края на юни да стартира тази мярка, тоест има закъснение.
По Мярка 4.1.2 – до май месец, само че в момента се обсъждат документите за кандидатстване, тоест отново имаме закъснение.
По Мярка 4.3 – „Инвестиции в инфраструктура“, има обявен прием за тази мярка, което е добре, защото приключва на 3 юли. Тук е добре.
По Мярка 5.1 приключва в средата на юли, но трябваше да бъде за март месец.
По Мярка 5.2. не се работи въобще по условията за кандидатстване и явно ще се забави доста приемането.
По Мярка 6.4.2 е за април месец, не се работи по условията за кандидатстване.
По Мярка 7.3 – уж за май месец, а вероятно няма да се отваря. Това така ли е?
Подмярка 7.6 – април месец, обсъждат се в момента условията за кандидатстване. Това е на базата на всички тези неща, които трябва да се случат до края на годината и така, както гледам, но не знам дали е заради вируса COVID-19, но това е наистина един доста сериозен проблем.
Друго. Може би аз не чух за подготовката за следващия програмен период – дали обсъждахме нещо, може би да ни кажете?! Не, сме го започнали? Защото по моя информация тематичната работна група за подготовката дори още при Вас не се е събирала. (реплики.)
Сега ще ни кажете дали е така, защото голяма част от Вашите колеги от другите министерства имат готовност за следващия период и не знам при Вас как стоят нещата. Дали наистина имате такава готовност, защото тук ни пишете, че още сте на база на SWOT анализи? Надявам се, че не е така, но да ни информирате.
Зелената сделка също е много важна, колеги, защото предполагам, че ще има доста сериозни промени. Предполагам, че голяма част от самите препарати, които ще се ползват, ще бъдат забранени. В смисъл, че Вие все пак трябва да се интересувате и да предвиждате конкретни действия, не е прието абсолютно всичко, но вече се говори какво ни предстои.
Не смятам, че най-хубавото нещо е било само да компенсираме хората за съществени загуби. В момента трябва да бъдете проактивни и да обяснявате на хората на базата на тази Зелена сделка какво ще се случи, как ще могат наистина да просъществуват, как ще могат да бъдат конкурентни в тази среда, която не е само във Вашия сектор, а тук става въпрос и за абсолютно всички сектори на икономиката. Това са ми въпросите.
Заповядайте.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви.
Ще започна с част от отговорите. На първо място е бюджетът и справката за договарянето.
Когато вземем предвид това, което се случва тази година, това е извънреден прием на 4.1, 5.1, 5.2, 4.3, 7.6 – всички неща са факт към настоящия момент и са на различен етап на изпълнение – 7.6 – отворена, 5.1 – приключват приема, 4.3 – приключва приемът с целия наличен бюджет. Когато към индикативния бюджет, който сме заложили за работа по тези една, две, три, четири, пет мерки плюс 100 милиона от извънредната COVID мярка и ги добавим към договорения бюджет, ще видите, че сметката показва, че на 100% можем да придобием обозрим поглед върху договарянето на Програмата.
Да, всички тези мерки от тази година, които са отворени, не са договорени към настоящия момент, но бюджетът по тях можем смело да твърдим, че ще бъде ангажиран. Той не е малък – 4.3 е напояването, това е една мярка, която не беше тръгнала в продължение на девет години и това беше невъзможна мярка, тоест така изглеждаща до миналата година. Но в момента приключихме приема с бенефициента, от една страна „Напоителни системи“, а от друга страна, частните стопани с по-малък бюджет.
Мярка 7.6 е вторият прием, който е за църквите и религиозните храмове. Да, там бяхме обявили по-ранен период на прием, но искахме да проведем необходимата комуникация с нашите бенефициенти, защото ние поставихме пред тях един-единствен въпрос: не смятате ли, че можем да помислим върху намаляване на тавана на единичния проект, за да може да финансираме повече проекти?
Отговора на този въпрос отне доста време по нашите бенефициенти, а ние просто искахме да се съобразим на 100% с това, което ще се вземе като решение от тяхна страна, така че имаме може би около четири месеца забавяне на стартирането на процеса, но той е вече факт.
Мерките 4.1, 5.1 и 5.2 към настоящия момент са един букет от мерки, които са целево насочени единствено и само към нашите животновъди, които са с извънреден дизайн.
Още веднъж да обърна внимание, че мярката 5, 5.1 или 5.2 не съществуваше в Програмата за развитие на селските райони. Тя е въведена от България с цел да подпомогне и да компенсира нашите земеделски стопани, които претърпяха щети от различните епизоотични ситуация в техните стопанства, в това число е и съвсем новата като дизайн мярка, която ще ни позволи и ние да финансираме и закупуването на животни на 100%, което до момента беше абсолютно невъзможно.
Ние изменихме целия дизайн на Програмата, за да въведем тази чисто нова мярка 5 и да, това отне време, но заедно с мярката 4.1, която ще стартираме, отново е насочена само за инвестиции в биосигурност на нашите стопанства. Инвестицията в биосигурност е много различна от инвестицията в конкурентоспособност, защото не е свързана със закупуването на машина, която да повиши качеството или твоята производителност, а е свързана, за да покрие едни разходи, с които нашите животновъди трябва да се съобразяват вече, защото никой няма съмнение, че епизоотиите ще отминат от днес до утре. Просто светът върви в тази посока и това не е нито свързано с развитието на нашето животновъдство, просто такива са реалностите.
Това е букет от мерки, заедно с тази още по-извънредна мярка за COVID, за което тук министър Танева е скромна, но България успя да отвори хоризонтален регламент за подпомагане в земеделието. Нашето предложение беше през март месец и то беше приемано с доста голяма доза скептицизъм от страна на Европейската комисия, като хипотетична възможност накрая на програмния период да отворим базовия регламент за подпомагане.
Там има един много добър урок за нашата дипломация, че впрегнахме абсолютно всички сили, а в това число наистина много голяма подкрепа ни оказаха и нашите евродепутати от всички политически семейства, а и приключихме извънредната мярка COVID в Програмата с пълна подкрепа на всички страни членки. Дори успяхме да направим повторно изменение на това, което прие Комисията, защото Комисията първоначално каза: добре, съгласяваме се с тази Вашата мярка, но Ви даваме не повече от 1% от бюджета на Програмата. По нашите изчисления този един процент нямаше да е достатъчен и нямаше да постигнем желания ефект с него, та успяхме още веднъж да отворим темата и в крайна сметка регламентът излезе в Официален вестник миналата седмица с 2% бюджет от програмата, което е чисто дипломатически успех на страната.
Тук дори големите страни членки – Франция и Германия, казваха: нямате никакъв шанс да се отвори базовият регламент за подпомагане накрая на този програмен период, ние не можем в момента да мислим върху дизайна на новите регламент, а Вие искате да връщаме и да отваряме базовия регламент, който се нуждае от кумулативното съгласие на всички участници. Така че, това беше един много успешен дипломатически ход от страна на Министерството на земеделието, храните и горите.
Що се касае за това, което споменах за проблематиката, свързана с изпълнението на проектите, касаеща забавянето им заради кризата, то не съм казал, че зарази кризата имаме забавяне на договарянето или да се търсят някакви причини. Кризата не се отрази на работата на фонд „Земеделие“ и нещо повече успяхме да се мобилизираме.
Аз споменах, че кризата пречи на изпълнението на проектите от нашите бенефициенти, а именно инвестициите, които извършват. Когато от 100 проекта, то 50 ни напишат писмо, че машината, която се чака за преработка, трябва да се сглоби в Италия или в Испания, а пък частите идват от Германия, и когато ни изпратят писмата от тези заводи, които са затворени от три месеца, те няма да могат да изпълнят своите доставки и ние сме длъжни да реагираме адекватно.
Интервенцията ми беше свързана със забавянето в изпълнението, а не със забавянето на работата в администрацията. За забавянето на работата в администрацията още миналата година казах, че средното забавяне по всички мерки, за съжаление, беше 12 – 18 месеца.
На този фон ние успяхме, но за да се реши това нещо трябваше да приоритизираме кое да правим първо, кое ни е най-важно и кое е най-спешно. Това са ни нашите най-широко обхватни бенефициенти – младите фермери и малките стопани – 6.1 и 6.3.
На следващо място – 4.1, 4.2 и много бързо успяхме да приоритизираме и да наваксаме цялостното забавяне. Да, аз го споменах лично в презентацията, че забавяне към настоящия момент има в местните инициативни групи и по горските мерки, и най-вече по мярката 8.6.
Споменахте мярката 6.4.1. Мярката 6.4.1 приключи – дали успешно, дали неуспешно, не мога да кажа. Това е така наречената Мярка за занаяти, при която от 29 подадени проекта, ние одобрихме два.
Всичките други бяха за къщите за гости, от които 27 къщи за гости бяха кръстени „къща за занаяти“, големи комплекси, защото говорим за проект от 700 хил. евро като подпомагане за бизнес плана. Те имаха един общ дизайн – занаятите ще се развиват във фоайето на приземния етаж и нагоре имаме два етажа с по десет стаи, които са спални, бани и тоалетни.
Така че фонд „Земеделие“ в настоящия период – министър Танева го е казвала неведнъж, аз съм го казвал неведнъж, къщи за гости не подпомагаме – било то скрити зад къщи за занаяти. Така че 6.4.1 много внимателно – от 29 два одобрихме само 2, които са истински занаятчийски проекти. Да, има огромно забавяне от две години, истина е, абсолютен факт е, което е недопустимо.
Аз също смятам, че е недопустимо толкова време да стоят, да се бавят, но те не бяха разглеждани, когато миналото лято трябваше да приоритизираме работата си. Очевидно е, че при това огромно забавяне няма как всичко да стане – да плеснем с ръце и да се случи, затова седнахме и направихме приоритетите за работа и работим по тази програма. И не забравяйте, че в цялата тази хипотеза към момента не ние отваряме и дума за директните плащания, а все пак директните плащания са 65% от бюджета, който разходва фонд „Земеделие“ и с който подпомага земеделието в страната.
Още една тема, свързана с преходния период, не беше спомената. България взе решение да прехвърли една част от бюджета по Програмата за развитие на селските райони за следващата година към бюджета за директните плащания в тази година, за да можем в рамките на тази кризисна година да компенсираме, ако щете и чрез директните плащания – увеличение на бюджета за обвързаната подкрепа, където са нашите плодове, зеленчуци, оранжерии, животновъдство с увеличение на базовите ставки за подпомагане още през месец декември.
На всички ни е ясно, че преходният период ще е две години. Но ние няма да имаме възможност за отваряне на нови мерки по нова несъществуваща програма, която така или иначе на европейско ниво се бави с две години, така че 25% от годишния ни бюджет по втория стълб го прехвърляме още тази година към директните плащания за пряко усвояване на тези средства чрез увеличение на базовата ставка.
Планът ни – смело мога да Ви кажа, е, че бюджетът може да го броим за 100% ангажиран с тези мерки, които ще пуснем тази година. Разплащането по тях е въпрос, който ще продължи до 2023 г., а забавянето мисля, че в голяма степен вече е преодоляно, защото дори и сега си говорим за стари приеми най-вече по шестицата и по осмата мярка. Да, там забавяне има, аз започнах с това, но искам да отбележа, че никога не съм казвал, че заради COVID-а има някакво забавяне, не. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Грудев.
Госпожо Христова, заповядайте.
МАРИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви.
Директно ще резюмирам някои важни неща, тъй като има много моменти в новата Обща селскостопанска политика, а по отношение на дебата е ясно, че преходният период ще бъде две години. Това означава, че новата обща селскостопанска политика ще започне 2023 г. най-рано, тоест ние започваме с един нов стратегически план. В стратегическия план ще бъдат обединени директни плащания и Програмата за развитие на селските райони, както и интервенциите по секторните програми – Лозаро-винарската и Пчеларската програма. Всички тези интервенции ще бъдат обединени в един общ стратегически план.
По отношение на етапа на работа. Беше създадено координационно звено – по инициатива на министър Танева, в което да се обединят всички дирекции, тъй като виждате, че координацията е важна за постигането на общ синхронизиран план, който да отразява определена насока. Координационното звено приключи работата по SWOT анализите. Потребностите са публикувани на страницата на Министерството на земеделието и до 22 юли, след което предстои разработването на мерките.
По отношение на тематичната работна група. Тематичната работна група и нейното създаване е регламентирано в Постановление на МС № 142, тъй като земеделието е особен сектор, в който заинтересованите страни в голяма степен са НПО-та в частна полза. Ние се възползвахме от възможността да направим втора процедура за тематична работна група, с която да успеем да наберем максимално заинтересовани страни от бранша, които да участват в нея. Независимо от това всяка стъпка от планирането е публична, тоест на сайта са всички SWOT анализи, потребностите също са публикувани, а всички заинтересовани страни ще имат възможност да дадат бележки. Има специален имейл, който е създаден. По отношение на тематичната работна група, разбира се, след приключване на потребностите, ще бъде свикана с всички членове, за да преминем към обсъждането по двете стъпки – анализите и потребностите.
Какво предстои оттук нататък? Направили сме план за следващите шест месеца и съгласно него предстои да разработим кръстосаното съответствие, като това са минималните изисквания, на които ще следва да отговарят земеделските стопани, за да получат пълния размер на СЕП. Тези изисквания ще бъдат нови.
Все пак бих искала да подчертая, че нямаме все още законодателна рамка и тя още не е приета. Надяваме се Германското председателство да постигне напредък и заявиха, че през септември ще се опитат да постигнат и да приемат законодателната рамка, така че съгласно нашия план първите интервенции или мерки ще бъдат екосхемите и агроекологията по стратегическото планиране. За да имаме яснота какви те ще бъдат, следва да разработим кръстосаното съответствие, а новият термин е „условност“. Това са минималните изисквания, които ще спазват земеделските стопани.
До края на годината и съгласно нашия план ще приключим и ще предадем на Европейската комисия първия драфт на стратегическия план. Междувременно в средата на преговорния процес се появи Зелената сделка – още от декември.
По отношение на сектор „Земеделие“ бих искала да спомена няколко важни неща, за които много се говори в публичното пространство, но е ясно едно: Европейската комисия ще изпрати конкретни препоръки на всяка държава членка какви цели следва да преследва до 2030 г., тоест тези целеви стойности, за които ще Ви спомена сега не са за България, а те са на ниво Европейски съюз.
В тази връзка се предвижда, че съгласно Стратегията „от фермата до трапезата“, която е основна стратегия и заема място в Зелената сделка, 50% намаление на пестициди, 20% намаление на торове, 50% от продажбите на антимикробни средства, а за биологичното производство се предвижда 25% от площите да бъдат до 2030 г. на ниво ЕС под методите на биологично производство. Това не са цели, пак казвам, за България. Нашето земеделие не замърсява околната среда в сравнение с други държави членки.
Бих искала да Ви спомена няколко данни, за да е ясно, че това, което Комисията ще комуникира с нас в края на годината, няма да бъдат тези цели, за които се говори. По отношение на въглеродните емисии – тема, която е доста актуална, селското стопанство в България допринася с близо 11% от парниковите газове като дял, а това е около 1% от общия дял в рамките на Европейския съюз за сектор „Земеделие“.
Няколко сравнения да направя…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не Ви разбрахме. Може ли пак да повторите?
МАРИЯ ХРИСТОВА: За 1% от парниковите газове, емитирани от сектор „Земеделие“ в Европейския съюз, България има 1% от общите емисии. (реплики.) Да, като цифри това са 5,6 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис, а за целия Европейски съюз са близо 500 милиона тона, така че не можем да се сравняваме със замърсители като Франция и Германия. При тях примерно Франция емитира близо 100 милиона тона, същото е и с Германия.
Предполагаме, а и получихме уверение от Европейската комисия, че тези целеви стойности, които се залагат до 2030 г. ще бъдат специфично определени за всяка държава членка, тъй като не може да се сравняваме с други държави, които имат доста по интензивно животновъдство или доста по-интензивна обработка на земеделската земя.
По отношение на пестицидите искам да подчертая няколко причини за емисиите на парникови газове от селско стопанство. Това е обработката на земеделска земя – торенето, ентеричната ферментация от животновъдство, растителните и животински остатъци и управление на оборска тор. Подчертавам, че в сравнение с други държави членки замърсяването е минимално като го сравним спрямо други страни и средно за Европа.
Общото количество на продадените ПРЗ през 2017 г. за Европейския съюз е 320 милиона тона, като делът на продадените количества за България е едва 1% от общите, така че тук е моментът да кажа няколко неща.
Стратегията „от фермата до трапезата“ залага намаляване на употребата на пестициди. Към момента данни на ниво Европейски съюз за употреба няма, няма единна методология нито общи методи за събиране на данни. Тепърва в периода 2021 – 2024 г. ще се предлага ново законодателство от Европейската комисия, което ще въведе нова методика за събиране на данни и едва тогава ще се определят конкретните цели за всяка държава.
Самите стратегии съдържат две части и те казват какви цели ще постигнем до 2030 г. на ниво Европейски съюз, както и списък план от 27 законодателни инициативи на Европейската комисия. Независимо че ние сме позиционирани добре – и по отношение на пестициди, и по отношение на торове, и по отношение на антимикробни средства, тъй като например Франция и Полша продават близо 20 пъти повече антимикробни средства в сравнение с България, в България са продадени 60 тона за 2017 г., а във Франция – 514 т, в Полша – 570 т.
Искам да кажа, че има още теми, които се неглижират по принцип, като се чуят пестициди и се сравняват, но са важни. Това е по отношение разхищението на храни и по отношение на измамите с храни, това също са теми, които са регулирани. Като цяло, освен тези теми се регулира първичното производство, потреблението до устойчива диета и храни, които са здравословни, а това ще се постигне с информираност на потребителите. Нещо, което предстои, е въвеждането на задължително етикетиране на продуктите, на хранителната стойност отпред на всеки продукт, който ще индикира кой продукт е полезен и кой е по вреден. Това, разбира се, ще цели да ориентира потребителите да избират по-качествените храни.
По отношение на измамите с храни ще се предвиди нова регулация за засилване на правомощията с цел постигане на равнопоставеност на всички оператори по хранителната верига, тъй като знаем всички, че има сигнали и борбата в тази посока тепърва предстои.
Това са темите, по които вече България работи по отношение на разхищението на храни, съгласно приетия съвсем наскоро нов Закон за храните и Закона за управление на агрохранителната верига вече имаме план за действие, който изчаквахме да бъде приет Закона, за да влезе в действие. В него се предвиждат конкретни стъпки и цели за намаляването на разхищението на храни. Като данни: по-малко от 1% България разхищава спрямо Европейския съюз. България произвежда близо 670 хиляди тона храна в излишък, а в Европейския съюз се изхвърлят повече от 80 милиона тона храна. Тези данни са показателни, че българското селско стопанство се надяваме да не бъде засегнато от амбициозните цели.
Независимо от това ние направихме едно обществено обсъждане – чрез видеоконферентна връзка, още през месец март с всички заинтересовани страни от първичното производство до преработката на храна, с които обсъдихме Зелената сделка и какво предстои, за да им покажем, че ние искаме да си сътрудничим и да намерим онзи работещ начин, в който да постигнем подобрение на тези резултати, и това подобрение да е най-разходоефективно за тях, тоест те да са активни и те да предлагат правилните решения.
Изготвихме и анализ на настоящото законодателство и как то може да бъде променено с инициатива от тяхна страна, за да бъде подобрено.
Това, което правим по отношение на стратегическия план. Зелената сделка се прояви в средата на дебата, но реформата на ОСП предвиждаше озеленяване на Общата селскостопанска политика, независимо от Зелената сделка, то Европейската комисия издаде документ, с който потвърди, че ОСП е напълно съвместима със Зелената сделка, така че следва да намери място в стратегическите планове, мерки, с които са де стимулират онези земеделски стопани, които правят нещо повече за околната среда.
В тази връзка изискванията за кръстосаното съответствие ще бъдат по високи съгласно регламента, разбира се, и отделно от това ще бъдат стимулирани в първи стълб новите екосхеми, плащания на площ за извършване на дейности, които са полезни за околната среда.
За да бъдем максимално полезни на бранша и на всички заинтересовани страни, разработваме наръчник, който ще бъде публикуван в средата на месеца, с цел да поставим началото на дебата за новите зелени мерки както в първия стълб за екосхемите, така в агроекология и климат във втория стълб. Екосхемите са новост, те досега не са били част от общата селскостопанска политика, но заместват зелените плащания с идеята да бъдат с малко по-високи изисквания за земеделските стопани.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също искам да поздравя екипа на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд „Земеделие“, който в цялата си мощ се появи в Народното събрание. Наистина това е нещо характерно за стила на госпожа министърката и беше абсолютно чуждо на предишния министър, с който, ако беше продължила да върви, България може би щеше да заеме твърдо последното място.
Искам да поздравя особено ръководството на Управляващия орган на Програмата за селските райони в лицето на госпожа Василева, а също и парламентарния секретар, без който като народни представители много трудно можем да се справим с текущите проблеми, които имаме с нашите избиратели.
Искам да разделя изказването си в три части.
Първата част е по старата, изтичаща програма, и най-вече знаете, че от известно време, аз изоставих като народен представител останалите елементи на Програмата за развитие на селските райони и съм се съсредоточил изцяло към общностите с местно развитие. Защото с последните информации, които получих миналата седмица, когато бях в Министерския съвет, разбирам колко важно е това цялата Програма за развитие на селските райони да функционира, ако има капацитет по места, а този капацитет може да бъде даден най-вече от хората, които са в местните инициативни групи.
Смятам, извинявайте, но искам да кажа на целия екип какво правя. Другата седмица сигурно ще имам среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото абсолютно е задължително Програмата за развитие на селските райони да бъде извадена от новосъздаващите се виждания и то под влияние на Европейската комисия за създаване на регионални съвети, респективно за изготвяне на регионални концепции, защото това ще е изключително трудно изобщо да работи Програмата за развитие на селските райони. В останалите министерства изглежда не разбират колко е сложна и да я включат с цялата ѝ сложност в нещо, което те не разбират все още, не знаят какво е това многофондово финансиране на ниво община, а какво остава на регионално ниво.
Така че, аз искам да поздравя усилията на Стефан Спасов по отношение на справянето – тригодишните мъки, които изживя и това е една от причините да закъснее Програмата в частта ѝ за местни инициативни групи с всичките там спорове и с един министър, с извинение, който не разбираше за какво става дума, а създаде една алтернативна структура, всички знаем, която не знам как ще се преодолее по-нататък, но както и да е.
Аз смятам, че трябва да продължи работата си, и то опорно с местните инициативни групи и със запазване на сегашния капацитет и разширяването на тази програма върху цялата територия на страната. В това отношение получих информация от Министерския съвет – от високопоставени служители, че се изостава с предложението, което трябваше да се внесе от страна на Министерството.
Мисля, че тук доктор Василева, която много уважавам, проявява недостатъчна твърдост в работата си по налагането наистина на едни по-опростени процедури, по които не само местните инициативни групи, а и останалите проекти трябва да преминават. Седем месеца се бих с един проект от Благоевград и накрая стана така, че станах за смях, защото се наложи някой друг да помага да се реши въпроса на човека, който беше абсолютно прав. Но, както и да е, имам зъб на Министерството по този повод. (реплики.)
Искам тук да поставя на вниманието Ви едно предложение, което исках да направя още в края на декември. Тогава госпожа Белова – председател на Комисията по земеделието и храни, ме спря, и то за добро, и аз сега съм доволен, че тя го направи, тоест за внасяне на Проект за изменение на Закона за управление на еврофондовете в частта за Програмата за развитие на селските райони и по-специално за ВОМР.
Аз искам да Ви кажа, че като гледам какъв отпор има от страна на управляващите органи по оперативните програми, то наистина ще е добре ние, народните представители, да внесем едно такова предложение за промяна в частта на ВОМР и дано да получим подкрепа от Министерството. Ако няма законодателно поставена промяна на съществуващото положение, няма как в следващия програмен период Вие да се справите с многофондовото финансиране в условията на регионални концепции и така нататък.
Затова смятам, а и аз може да завърша без успех, но смятам, че това е най-добрият начин, защото, ако отидем в Министерски съвет, ако отидем даже на Министерството, работата ще отиде много далеч и ще отидем в следващия програмен период, а и евентуално при някакво друго правителство.
По тази причина Ви казвам това, че ще искам да се инициира промяна в Закона и тя да бъде от Народното събрание, тоест за промяна на сега съществуващото положение, при което няма единоначалие при управлението. В това отношение искам да кажа – не знам дали съм много сложен вече, господин Стойнев ще каже, но мисля, че това, което искат да правят като цяло в изготвянето на регионални концепции по всичките оперативни програми, няма по-опитен от Министерството на земеделието и храните, защото то се е било години наред с това да направи организация по многофондово намиране на интересите в дадена община.
Мисля, че тук Министерският съвет трябва да ги гледа в очите и да ги пита какво да прави, защото те наистина успяха в края на краищата да постигнат това, което трябваше. Сега никой вече не мисли като за онова съвещание в Троян, където имаше трима-четирима многофондово, а сега всички искат многофондово финансиране, защото видяха колко е добре това.
Тук искам да кажа, че госпожа Василева трябва малко да се постегне, да бъде по-нахална даже, ако трябва, по отношение на новия програмен период, защото с това решение…(Шум и реплики.)
Имайте предвид, че когато госпожа Алиева беше по майчинство, тя изнасяше два ресора във Фонд „Земеделие“, а пък сега малко стои по-уплашена.
Трябва да се настоява, защото по мое мнение и това, което аз разбирам, ще имате много силен отпор от страна на управляващите органи да дадат тези 5%, и те няма да бъдат 5%, а ще бъдат много по-малко, за да може да се осигури многофондовото финансиране в следващия програмен период, защото то е важно.
Другото, за което искам да поставя като въпрос, е да бъдете настоятелна кой ще издържа местните инициативни групи, докато се задействат новите стратегии, кой ще плаща. Това не е работа на Министерството. Според мен тя е общонационална задача и там трябва да се намери финансиране. Не знам дали съм прав в това отношение.
Що се отнася до третата група, нали казахме – това е за бъдещето, но третата група, госпожо Министър, аз исках просто да попитам докъде се простират Вашите възможности да се справите и с този спасителен план, който сега ще бъде предполагам и одобрен на 17 и 18 юли, и в бързо реагиране, и то незабавно, още до края на годината – началото на следващата, за тези суми, които се предвиждат, да бъдат не само за помощ с COVID-1, COVID-2, COVID-3, а за преустройство, защото Вие можете да направите тази реформа в нашето земеделие и да я заложите, а за другите тя да стане задължителна.
Що се отнася само за зелените мерки, искам да кажа, че аз съм върл противник, госпожа Василева знае, че съм твърд противник на борбата с вятърни мелници, имам предвид глобалните промени в климата, и да представяме промените във времето като промени в климата. Обаче съм за „Зелената сделка“, защото тя ни дава възможност да работим не по правилата на Световната търговска организация и да имаме тези защитни мита, които имаме в момента. Няма друг механизъм, по който като Европейски съюз да представим едни бариери пред тези, които искат да си продават птичето месо. Може би знаете, че за 28 часа в САЩ имат право да превозват птиче месо до кланиците, в Европейския съюз са 12 часа и затова ги хлорират после.
Наистина това, госпожо министър, че имате вече и такова момиче, като го гледам умно, начетено, което да координира вътре работата в Министерството, е много добре. В друго министерство не знам дали са го направили това, но трябва да давате този пример. И подчертавам, толкова работа свършихте за една година и никой не Ви знае, никой не Ви чува, не Ви вижда по телевизионните екрани. В това отношение търпите голяма критика, защото утре, като дойдат да протестират пред вратите Ви, Вие трябва да го имате – ето, вижте, това направихме, другото направихме, а пък хората не го знаят, а то е наистина голямо.
Това, което правите, е голямо, за една година, аз не вярвах, ние бяхме предпоследни и миналия февруари бяхме предпоследни в Европейския съюз по изплатени средства от Програмата за развитие на селските райони и само Малта беше зад нас. Това, което направихте, този голям скок, ние отидохме вече в първата половина, е много добро, но никой не знае за него. И с тези критики завършвам изказването си.
Само последно, една критика към госпожа Василева, защото ѝ беше малко, нека да протича така в по-весел вид, но, госпожо Василева, това – че не си публикувате ежемесечно сроковете за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони и по отделните мерки, не е добре. То не е добре, защото не ориентира първо, хората, които работят с Програмата на различни нива, докъде се стига, какво се прави, и второ, то е здравословно, защото ще Ви кара Вас да работите, тъй като ако отчетете застой, както миналата година имаше 4 – 5 месеца един застой, това нещо трябва да се казва на хората защо е така. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Госпожо Василева, мисля, че трябва да Ви дам думата.
Първо, да покажете, че не Ви е страх, и разбира се, второ, да отговорите на въпросите на господин Петров.
Заповядайте.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Много благодаря, добър ден и от мен. Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, господин Петров! Относно прилагането на многофондово финансиране на подхода нашата позиция е, че то показа своите предимства, както показаха изводите от анализите на потребностите и се явява потребност от продължаване, запазване на подхода в следващия програмен период, а дори и неговото надграждане.
Ние одобряваме многофондовото прилагане на подхода и преди десетина дни може би сме отправили и категоричното писмо от министър Танева към всички министри за това да помислят и да разработят в бъдещите си програми, да заделят средства за това многофондово функциониране, така че очакваме отговора на управляващите органи какви средства ще заделят за това.
Както и Регламентът го предвижда, водещ фонд ще бъде Фондът за Програма за развитие на селските райони и ние своевременно ще създадем работна група с всички участници, за да може да разработим една по-облекчена процедура за прилагането на подхода в следващия програмен период. Всички знаем отчетените грешки, забавянето, трудното администриране на сключването на договорите, анексирането им, подписването от страна на всички управляващи органи, така че ще работим в посока да облекчим процедурата.
Относно това дали ще остане период, в който няма да има финансиране за МИГ-те, заявявам, че ще има застъпване на двата периода. Настоящите ще функционират до 2023 г., когато пък ще започне работа новият стратегически план, така че не се очаква да има такъв период с липса на финансиране.
Относно публикуването на информацията, както знаете, инвестиционните мерки вече са в ИСУН, така че там информацията е публична. Относно другите мерки, които не са в ИСУН и Държавен фонд „Земеделие“, регулярно на сайта се качва информация за договореното и разплатеното, така че има пълна прозрачност за темпа на изпълнение на програмите.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Може ли, господин Председател, да допълня само две неща?
Ще допълня казаното от госпожа зам.-министъра.
Господин Петров, аз подкрепям това, което Вие казахте. Ще се съглася с Вас, че има реална възможност конституираните местни инициативни групи след края на този програмен период да загубят своя капацитет, което ние не трябва да допускаме. В момента за тези местни инициативни групи и за голяма част от тях това е втори програмен период, докато в първия им беше упражнение, в настоящия програмен период те показват своя капацитет.
Аз неслучайно Ви казах и решенията, които сме взели, относно делегирането на част от правомощията там, където те трябва да принадлежат.
След 2023 г., ако ние тръгнем да създаваме нови местни инициативни групи, това означава, че старите ще спрат да съществуват и ще имаме един период от девет месеца, в който ние ще тръгнем към процедура на създаване на нови местни инициативни групи, което е хипотетично, разбира се, че ще оставане на момент без възможност за финансиране на тези местни инициативни групи, от една страна.
От втора страна, това е потенциална възможност за разбиване на нещо, което се е създало, така че ние трябва да насочим усилията си върху възможността нормативно да бъде заложено, че съществуващите местни инициативни групи ще продължат да съществуват с възможността да бъдат разширени, за да се стигне до пълно покритие на територията на страната, защото ние все още го нямаме към настоящия момент. Това трябва да са усилията ни, към които трябва да се съсредоточим.
Но остава въпросът: в тези няколко месеца между двете програми как ще бъдат финансирани оперативните разходи на местните инициативни групи, тъй като ние там няма да можем да ангажираме средства от Програмата, защото все още няма да са конституирани като такива? Възможно е да мислим върху такъв вариант, който обаче трябва да намери своето развитие в стратегическите планове, но тук отново ще дойде на първо място взаимодействието с всички други структури за многофондово финансиране на стратегиите.
Защо да не помислим върху варианта?
Вие знаете, че в практиката има забавянето, което имахме тази година, защото едва миналата година разплатихме всички оперативни разходи на местните инициативни групи, защото и там имаше забавяне, и дотогава те бяха финансирани от общините. Техните оперативни разходи бяха финансирани със заеми от общините, така беше и това е също една хипотетична стратегическа възможност, която следва да се обсъди.
Относно публикуването на отчетите, ако имате телефонче – страницата на ДФЗ.бг, направили сме отделно поленце, в което може дори да се върнете назад и съм сложил по месеци изпълнението и усвоението от началото на настоящата програма. Много са полезни табличките. Ще Ви покажа къде е. Всеки месец ги актуализираме, може да се види хронологията и това, което и Вие казахте – как наваксваме с договаряне и с изплащане на средствата по отделни мерки, но просто на нашата страница. Не го търсете на страницата на управляващия орган. Благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да кажете нещо за публичността и за това, че няма широка публична информация в обществото – говоря за радио, телевизия. Това е много важно, а то липсва в момента. Просто хората не знаят, а като се появи утре първото прасе с африканска чума по свинете и веднага ще ревнат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, благодаря Ви.
Колеги, предлагам Ви да преминем към Програмата за морско дело и рибарство. Нека аз да започна.
Господин Котов, по представения документ са договорени средства за 69%, а са извършени плащания – 25%. Предполагам, че и Вие не сте доволен от реализираното, тоест трябва да ни обясните Вашия план.
Как ще наваксате това изоставане, и разбира се, кои са причините, за да се стигне до тук? Като погледна внимателно и разгледам мерките Ви, касаещи COVID-19, преди малко Вие даже ги цитирахте, едната е за 10 млн. 500 хил. лв. – „Подкрепа за производители на риба и други водни организми“. Нали така?

Само че, тук се изисква да има едно изискване, да не се надхвърлят 20% от оборота за 2019 г., което означава, че за мен лично този бюджет въобще няма как да бъде усвоен, още повече че към 30 юни засега са постъпили за едва 2 млн. 350 хил. лв. Как ще ги усвоите тези средства?
След това е Мярката 5.4 – „Подкрепа за преработватели, предприятия и продукти от риболов и аквакултури“. Ние в страната имаме около 40 такива преработвателни предприятия, а максимално не могат да получат повече от 80 хил. лв. и пак не може да я усвоите тази мярка.
До 30 юни имате приблизително 2 млн. лв. и го казвам, защото ако всичките тези предприятия ги одобрите, ще отидете към 3,2 – 3,5 милиона, а Вие сте заложили 4,7 милиона и въпросът е: как виждате това усвояване?
Относно местните инициативни групи в рибарската част, тъй като хората казват, че има доста усложнени процедури и тези групи не могат да ги усвоят, то се договарят най-вече общински проекти и няма как да се усвои този бюджет.
Другото е относно констатацията и проектите по извършените системи отчети от изпълнението на Агенцията за сертификационен одит на средствата, то първите два абзаца са наистина потресаващи. С една дума – Одитният доклад е, че имате слаба експертиза в Програмата. Как смятате липсата на експертиза в оценителя? Как смятате да се справите с проблема?
Заповядайте, господин Котов.
СТОЯН КОТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преминавам директно към въпроса. По отношение на договореното по Програмата – да, има сериозна разлика в договорено – платено. Задачата, която трябваше управляващият орган да извърши в края на миналата година, и то е свързано с тези плащания, е именно избягването на изчисленията за потенциална загуба от бюджета, тоест да се извършат необходимите разплащания.
В това отношение, това забавяне е компенсирано и ние не допуснахме в края на годината да се загуби каквото и да е било, а даже надплатихме с 1 милион. Потенциалната загуба е неутрализирана, като тя доведе реално до доста сериозно повишаване на разплащанията по отношение на цялостното изпълнение на Програмата, като вече са предприети достатъчно мерки от тази гледна точка. Тоест темпото на договаряне е постоянно, като общо взето следим цялостното изпълнение, както го следяхме до края на годината, за да не допуснем такава загуба и да активизираме цялото плащане до края на следващата.
Следим изключително плътно развитието на всеки един проект, за да може да се разплатим до края на годината. Нашите изчисления са, че ако успеем да разплатим проектите, на които предстои подаването на заявки за плащане, и включим плащанията по COVID мерките, ще достигнем до 47% разплащане в края на годината. Тенденцията е да продължат да се изпълняват с подобен темп плащанията по проектите и очакваме големи плащания по ключови проекти като пристанищата.
Така че, тези мерки тепърва ще влизат, тъй като те са имали доста сериозен период на изпълнение, включително сложни проекти с мащабна инфраструктура, които отиват вече към своето финализиране, а от тях също ще поставят големи заявки за плащане – например към COVID мерките.
По отношение на Мярката за подпомагане на аквакултурите, реално сме изчислявали възможността да подпомогнем всички стопанства, които произвеждат и са активни в момента. Всичко е направено на базата на актуалната информация и става дума за 560 стопанства, които към момента могат да кандидатстват за помощ, и включително всичките тези мерки, те са се оформили по този начин с много широка дискусия със сектора. Ние проведохме както запитвания, така и няколко вида конферентни връзки, тъй като искахме да действаме навременно и да може да предоставим бюджет за всички, без да се налага да влизаме на конкурентен принцип и да се съревновават кандидатите.
По този начин е оформен и бюджетът на тези мерки, тоест за тези 560 стопанства, ако половината ще кандидатстват, ние ще можем да реализираме Мярката.
По отношение на преработвателните предприятия, които са 60, са също активни. Те заявяват, тъй като преработката винаги е по-голяма като бизнес, те много лесно ще постигнат таваните, които сме заложили в Мярката за подпомагане на преработвателните предприятия. Пак казвам: в много тясна връзка с бранша са разписани именно тези мерки.
В края на краищата дори самото подпомагане за преработвателни предприятия по време на преговорния процес при изменение на Регламента беше абсолютно изключено от страна на Комисията, а общо взето Министерството активно защитаваше интереса и на аквакултурните производители. Тъй като те щяха да бъдат доста ограничени във вида на помощта по първоначалния пакет COVID, а те бяха COVID-1 и COVID-2, и не отговаряше на реалността в големите страни, но не и в малките, като резултат се включиха изцяло преработвателните предприятия и беше доразвита възможността за аквакултурните стопанства.
По отношение на изпълнение на стратегиите за общините за местно развитие, точно преди година може би нямаше нито един стартирал прием по нито една стратегия.
Към момента сме стартирали почти всички мерки веднъж, като ни остават около 7-8 мерки, които не са били стартирани. Естествено, в такъв момент много по-активни са представителите на общините, тъй като те са участвали и доста по-категорично в подготовката на стратегиите за местно развитие. Ние очакваме изпълнението на частните проекти. Тоест в момента тече един вид преоценка на стратегиите, тъй като в някои елементи те ще трябва да бъдат актуализирани, за да могат да налеят този частен ресурс, който ние очакваме да се случи.
По отношение на одитните констатации – те наистина са трудни за преодоляване и отнемат някакво време.
По отношение на капацитета на Управляващия орган реално за последната година имаме почти 95%, тоест експерти от Държавен фонд „Земеделие“ и подготвени кадри са включени в оценката на проектните предложения, като това не е достатъчно, тъй като е установена и друга слабост, свързана с последващия контрол върху проведените процедури.
Знаете, че по Рибарската програма всеки частен кандидат дори провежда процедури съгласно постановление на Министерския съвет, тоест той не може сам да предостави офертите, а трябва да направи публична процедура за набор на такива финални оферти, с които да си реализира проекта.
Ние сме провели в тази част поне 5-6 обучения, за да може да качи нивото, тоест да се установяват навреме грешките, които се допускат по време на изпълнението на тези процедури.
Така че в това отношение Управляващият орган е подсилен административно както като човешки ресурс, надявам се, и като експертиза, на която да натрупваме. Нямаме никакво намерение да спираме нито с обучение, макар че сега, естествено, имаше такъв няколкомесечен период, който не можахме активно да показваме капацитета, но се стараем да сме на 100%. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Котов.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Два кратки въпроса. Беше ми съвестно, че ангажирахме толкова от времето на целия екип на Министерството.
Във връзка с мерките, които оповестихте за отмяна на последствията от COVID кризата, Вие споменахте нещо за рибарски пристанища, че ще има ново обявяване или нова мярка.
Въпросът е: това означава ли, че ще могат да бъдат финансирани обекти, които не са предефинирани изначално в Програмата, тоест нови обекти ще могат ли да бъдат финансирани – от пристанище или лодкостоянки? Ако – да, кои?
Вторият въпрос е: какво правите за рибарите?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
СТОЯН КОТОВ: Благодаря за отправените въпроси.
По отношение на предстоящия прием по Мярката за пристанища – това ще стане след поредното изменение на Програмата, тъй като ние разделихме измененията на Програмата на COVID изменения, за да може да я стартираме максимално бързо.
Сега предстоят тези изменения, които ще ни дадат повече бюджет за Мярката за пристанищата, като реално бюджетът ще е насочен само към малки инфраструктурни обекти, които са за лодкостоянките, тъй като целевите стойности, заложени в Програмата, са 10 броя лодкостоянки да бъдат постигнати. Тоест големите пристанища няма да бъдат финасирани, но ще се финансират лодкостоянките, които не са изчерпателно изброени в Оперативната програма, за разлика от пристанищата, които са четири на брой и са посочени – две на Северното и две на Южното Черноморие.
Тази мярка ще търси големия ефект на малките пари, тоест с до 800 хил. лв. за развитие на една лодкостоянка ще се обхванат повече рибари, които ще могат да ползват това съоръжение.
По отношение на COVID мерките, непроменимото в Регламента изискване е за 120 риболовни дни и е изключена голяма част от дребномащабния крайбрежен риболов, а българският риболовен флот като цяло се състои от подобни представители – по 12 метра. Това, което в момента правим, е че са стартирали мерките и това са мерки за косвена заетост и мярката, която е свързана с почистване на акваторията, включително и пластмасата. (Реплики.)
Мисълта ми е, че така е направен дизайнът на Мярката, че като събиращи тези отпадъци, могат да се включат и дребномащабните рибари, които са изхвърлени от Регламента. Комисията постави червена линия на броя на риболовните дни, които трябва да бъдат постигнати за последните две календарни години, което автоматично ги изхвърли. Не бих го нарекъл заетост, но е ангажираност и в края на краищата по този начин те почистват собственото си работно място.
Смятаме, че при правилно управление на тази мярка ще могат да бъдат въвлечени по цялото крайбрежие дребно мащабните крайбрежни рибари.
Освен това по местните стратегии те също се подпомагат – мерки, които директно са насочени към дребно мащабна инфраструктура, например, и подобряване на регионите, където риболовът има такова значение. Така че, по този начин Програмата, доколкото в края на краищата тя е ограничена от Регламента, може да въздейства и да подкрепя наистина нуждаещите се от подкрепа дребни рибари.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Госпожо Министър, бих искал да Ви благодаря, както на Вас, така и на Вашия екип за подробно представената предварителна информация, за отговорите, които получихме на зададените от нас въпроси.
Радвам се, че госпожа Василева вече не се страхува. Благодаря, господин Котов, госпожа Христова, господин Грудев, господин Константинов, господин Спасов и, разбира се, в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове винаги може да имате необходимата подкрепа за усвояване на европейските средства и за придвижване на българските инициативи на европейско ниво.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев




Стенограф:
Мария Петрова