1. Представяне на приоритетите на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. г-н Кристоф Айххорн, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България.

2. Изслушване на ръководството на Министерство на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. (ОПРЧР) и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. (ОПХ ФЕПНЛ), в контекста на преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията COVID-19.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 83


На 8 юли 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на приоритетите на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. г-н Кристоф Айххорн, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР) и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. (ОПХ ФЕПНЛ), в контекста на преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията COVID-19.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Нека да гласуваме дневния ред:
1. Представяне на приоритетите на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. г-н Кристоф Айххорн, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР) и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. (ОПХ ФЕПНЛ), в контекста на преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията COVID-19.
3. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред моля да гласува.
Приема се единодушно.
По точка първа за мен е огромна чест тук сред нас да бъдат Негово Превъзходителство господин Кристоф Айххорн, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България, господин Йорк Шуграф – пълномощен министър на Посолството на Федерална република Германия в България, добре дошли, и господин Димитър Станишев сътрудник в отдел „Политика и протокол“ в Посолството на Федерална република Германия в България.
Здравейте на всички! Ваше Превъзходителство, за нас е огромна чест тук заедно да проследим, да чуем, да разберем приоритетите на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Още повече, че именно в този момент, може би преди 15 минути, федералният канцлер Ангела Меркел е започнала в Европейския парламент да представя приоритети на Германското председателство, така че това е една възможност Вие, като извънреден и пълномощен посланик да представите приоритетите, които са изключително важни, защото всички държави-членки очакват едни приоритети, които да доведат до стабилност, просперитет, сигурност на Европейския съюз и, разбира се, всички успехи на всяко едно председателство са и успех за всички държави-членки на Европейския съюз. Позволете ми Вашето Превъзходителство да Ви дам думата – заповядайте.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Мерси, много благодаря, многоуважаеми господин Председател, многоуважаеми дами и господа депутати, много благодаря за поканата.
Благодаря за Вашата покана – това е голяма чест.
Следващия път ще предадем предложение на канцлера първо да дойде в българския парламент.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Одобряваме го.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Това следва да бъде приоритет номер едно. Но наистина е много добра възможност съвсем в началото на Председателството на Германия да се съберем и да обсъдим нашия обмен, бъдещите ни действия през идните шест месеца. Вие споменахте, че следва да действаме заедно. Наистина няма друг начин освен съвместно да действаме, за да може да се движи напред нашият общ Европейски съюз.
И онова, което виждате на първия слайд е именно мотото „Заедно за възстановяването на Европа“ е ангажимент, който приемаме много сериозно. Последният път, тоест предният път, когато Германия пое Председателството беше през 2007 г., което беше много важна дата, тъй като България се присъедини към клуба на Европейския съюз, което за нас, както и като цяло за Европейския съюз беше момент на голяма радост. По това време много се спрягаше думата криза, криза, беше във връзка с референдум във Франция, в Нидерландия, също във връзка с големи дискусии по Лисабонския договор. Ако това, което преживяхме през 2007 г. беше криза, за какво говорим сега, какво има сега. Има една много хубава дума на български – ужас. Не съм сигурен дали тя описва всичко онова, което преживяваме всички сега. Не зная дали ще се изразя правилно на български, но сякаш преживяваме ултра голям ужас. Едно число говори много повече от всичко останало, а именно 100 хиляди европейски граждани, които са починали вследствие на коронавируса. Защо започвам с това? Защото очевидно това е тема номер едно за всички нас. Не искаме нашето председателство да мине под знака на председателството на короната, тъй като освен тази тема има други също важни въпроси. Бихме желали това да бъде под знака на едно Председателство на възстановяването и ако не възразявате нека да Ви запозная с неговите елементи в няколко слайда.
Всичко, което е изброено всъщност се свежда до две основни, ключови думи – солидарност и суверенитет, и ще обясня. От тези девет пункта виждате, че координираните усилия на Европейския съюз за преодоляване на пандемията от короновируса са посочени на първо място. Като втори момент е Многогодишната финансова рамка - много важен въпрос и е свързан с първия, и съответно важно е и инструментът на Европейския съюз от ново поколение, като се надяваме да постигнем някакво заключение, някакъв съществен етап, по отношение на многогодишната финансова рамка през месец юли.
Ще мина малко по-напред. Важни моменти, важни приоритети, са укрепването на европейската солидарност и социалната кохезия, както и действия в областта на цифровата трансформация и екологичните аспекти – зелена Европа.
Много важна дискусия има по този въпрос, а именно по новите инструменти, като нещата се свеждат до две основни предложения. Едното е на канцлера Ангела Меркел и на Франсоа Макрон – предложения в размер на 500 млрд, а другото на госпожа Урсула фон Лайен, което е 750 млрд. Знаете какво стои зад всичко, а именно дискутирането за това къде е правилният баланс между безвъзмездни средства и заемно финансиране. Също така решения по отношение на общата сума, като най-важно нещо е да се вземе решение и то да се вземе скоро, предвид кризата и не можем да си позволим твърде много да чакаме. Какво означава солидарността, социалната кохезия в този контекст? Означава, че би било грешка ако мислим, че единствено бизнесът имат нужда от подкрепа, за да излязат от кризата. Също това означава, че не само бизнесът, отделните граждани, всеки един гражданин в ежедневието си, във всичко което преживява ден след ден трябва да има усещането, че Европейският съюз помага и на него. Това означава, че не трябва да се предоставя само подкрепа на прекрасния български стартъп, например, който е произвел тази ултра готина екологична чашка. Да, следва да има подкрепа, но подходът следва да е много по-широк. Нека да го кажа с други думи, следва да гарантираме, че средствата, които ще бъдат налични по линия на всички тези допълнителни фондове, да стигнат не само до онези, които се возят на Майбах, но и онези, които изобщо нямат автомобил. Също така какво още означава социалната кохезия и солидарността? Това е не само да се съсредоточим върху това как да се справим със ситуацията с коронавируса и да излезем от кризата, но в същото време да използваме потенциала на кризата по такъв начин, че да инвестираме стратегически в бъдеща заетост и бъдеща икономическа дейност, както казват нека да се възползваме, да не отива на халос една добра криза. И ще сме се справили ако в крайна сметка нашата Европа стане една по-добра Европа, а именно по зелена, по-цифрова, по-социална и по-иновативна. Това са всъщност приоритетите – корона, и какво и как действаме заедно.
Другият въпрос е по точка три, а именно да се приключат преговорите с Обединеното кралство. Остава все по-малко време до 31 декември, британците са ни казали, че не искат да се удължава срокът, което означава, че ние вътрешно трябва да работим, за да се подготвим от изход, независимо какъв изход би било това. Никой не иска да има излизане на Обединеното кралство без сделка, но следва да сме подготвени и за такъв вариант, защото не можем да си позволим на 25 декември сутринта, да се окажем в ситуация няма сделка и да си кажем какво сме правили през последната седмица. Тази вероятност следва да е обсъждана през цялото време в дискусиите на вариантите и планирането. Всички обичаме британците. Всички ние знаем колко добре играят, добре водят игри, независимо дали говорим за футбол Юрген Клоп в Ливърпул, или друг вид игри, политически например.
Следва да допуснем и вариант, че нещата не се движат, не вървят напред, защото в края на месец ноември да не се окажем в ситуация на някакъв вид изненада. За този вариант следва да има координирани усилия, които включват и подобен вариант. Като основен момент е пълната подкрепа за Мишел Барние и неговия екип, защото ние можем да бъдем успешни само ако сме единни, което означава, че следва да дадем пълна подкрепа на господин Барние.
Какво означава това? Следва да се гарантират основните моменти в споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, те да са ясно постановени и наистина да бъдат спазвани. Част от тези основни моменти са да не се избира най-доброто, примерно което устройва едната страна, да няма дъмпинг, независимо какъв дъмпинг – било ценови, социален, или друг вид дъмпинг от другата страна на Ламанша. Също така не по-малко важен въпрос е въпросът за Северна Ирландия.
Коронавирусът и Брекзит, това са два от основните елементи. Третият елемент, който също е много важен за всички нас, по който следва да се върви напред. От една страна, той е двояк, от една страна, това е въпросът за миграцията и предоставянето на убежище. България ясно много добре знае колко е важен този въпрос. И другото нещо е върховенството на закона.
Последното ще говоря за външнополитическите отношения на Европейския съюз. Много важно за хора във Вашата позиция, както и хората като господин Шуграф, господин Станишев, като мен самия, че тези въпроси следва ние не само да ги отчитаме, но следва да коментираме по тях с хората, с избирателите. Има доста въпроси, по които следва да се работи за подобрение, както посредствено около нашите съседи, така и в по-отдалечени райони и по тези въпроси следва да се действа, а не да бъдат оставени, отложени за по-нататък.
От гледна точка на София, като погледнем картата, Западните Балкани са топ приоритет и в рамките на нашето председателство. Ще работим по линия на мандати за започване на преговори за евентуално присъединяване на Република Северна Македония и ако са налице правилните условия на Албания. Следва да гледаме на Западните Балкани в един по-широк контекст предвид това, че канцлерът Меркел и Макрон ще събират лидерите на Сърбия и на Косово и съответно въпросите, които ще се обсъждат също имат значение за ситуацията и въпросите, касаещи Западните Балкани.
Запазват своята важност въпросите, които са свързани с партньорствата и отношенията, и всичко което се случва в източната част спрямо Европейския съюз, както и на юг. Ще продължат да бъдат важни въпросите и отношенията изобщо с източните партньори, а и действията на Владимир Владимирович от другата страна на Черно море, а също така и въпросите в Близкия Изток.
Африка ни е непосредствен съсед и като такъв е важен източник, както на загриженост, така и на надежда.
Виждате и Китай фигурира на екрана. Изключително важно е да се разработи обща позиция по отношение на Китай, предвид това че страната е световна сила. Какъв е основният въпрос тук? Въпросът е как да се стигне до единна позиция на Европейския съюз по отношение на Китай, като виждаме около нас какво се случва. Има най-различни наблюдения, примерно китайски самолети летят до някои страни, пък не до други. Политици, които използват възможността да се снимат съответно на фона на самолетите. Мисля, че е ясен изводът за Европа. Европейският съюз е района в света с най-голяма солидарност, включително солидарност помежду си и мисля, че това е по-силно от каквито и да е самолети, които кацат, или не кацат някъде.
Преди последния пункт, а именно укрепване на способността на Европейския съюз, да е състоятелен участник на световно ниво, сега ще направя връзката с Китай. Като една поука, извлечена от кризата с коронавируса е, че 90% от лекарствата, които според Световната здравна организация са абсолютно необходими, идват от Китай или от Индия. И като европейци ние трябва да започнем да дискутираме как да укрепим своята позиция не само на световната сцена, но и на световните пазари, защото ако, когато удари следваща криза, да сме по-добре подготвени, да разполагаме с по-добри активи, по-добри бази, по-добри производствени мощности. Нека това да не се разбира превратно. Това не е антиглобализъм, нито пък някакви призиви в духа Европа на първо място. Не става дума за рушене на мостове – не, става дума да се направи, така че Европа да е в по-силна позиция на международната сцена.
В заключение ще кажа две неща. Едното касае това, че като европейци следва да продължим да работим по всички досиета в областта на дипломацията, на международните отношения, това включва Либия, Иран съответно ядрените мощности в Ирак, Близкия Изток и други. И това включва и нашата политика по отношение на Русия, както и елементи на Трансатлантическото партньорство. Ние се будим и четем сутрин някакви туитове по телефоните (показва телефона) – кога един, кога десет. И след това се изправяме пред въпроса: Ами какво означават те и какво да правим? Независимо какво правим следва да го правим заедно, защото сме не само от едно европейско семейство, а и от семейството на НАТО, от Трансатлантическото семейство и диалогът в духа на Трансатлантическото семейство следва да бъде възобновен на най-високо ниво, и бихме направили каквото е необходимо. Аз свърших своето изложение, може би колегата от другия край на масата е малко разочарован, че не се показаха всички слайдове от презентацията, но за да го компенсирам – нека видим последния слайд, моля.
Виждате един общоевропейски проект в областта на изкуствата Earth speaker, или говорител на Европа. Нека да Ви обясня за какво иде реч. Има едно име тук на слайда Олафур Елиасон, което не е точно типичното германско име. Господин Елиасон е наполовина датчанин, наполовина исландец и живее в Берлин – типичен европеец. Какво прави той в рамките на своя проект? Обикаля из Европа, и с камери и с микрофон разговоря с млади хора, като ги пита какво за тях е Европа. И Вие като народни представители може да отидете, по-точно не при своите избиратели, а в своите райони, да отидете в детските градини, училища, университети и да насърчите младите хора, защото младите хора са също гласоподаватели, да ги насърчите да се включат към проекта. Вече има действащ уебсайт от 1 юли. Там може да намерите цялата информация, като всъщност аз давам и посланието, надслова на този проект, който е и надслова на Председателството на Германия. А именно какво е посланието – ситуацията е такава, че единственият път, който ще ни изведе от кризата, единственият начин, по който да превърнем ужаса в нещо хубаво в надежда, е да действаме заедно. Ние всъщност сме стъпили на раменете на Хърватия. Започнахме Триото, в което са включени Португалия и Словения и всичко това показва, че всяка страна членка има своята важна роля и може да даде своя съществен принос, защото тук не става дума Германия да е номер едно, Португалия да е номер едно, България да е номер едно, а Европа да е номер едно. И би било прекрасно ако това е посланието, което всички ние отправяме – Вие като народни представители по Вашите избирателни райони, ние съответно с хората, с които комуникираме, така че благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Какво да кажа освен „уау“, за начина, по който представихте приоритетите. Казвам го, защото Юрген Клоп така реагира когато го питат колко добре играе Ливърпул.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Кога каже „уау“, кога „бум“. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ваше Превъзходителство, благодаря Ви за начина, по който представихте приоритетите на Германското председателство, защото наистина това са приоритети и на Европейския съюз и сега е време да намерим решение на тези приоритети. Мисля, че всички членове на Комисията осъзнаваме наистина, че следващите шест месеца ще бъдат ключови за Европейския съюз и както казахте, и както е мотото: Заедно трябва да намерим ключовите решения, защото предизвикателството, касаещо Многогодишната финансова рамка и Зелената сделка е огромно. Също така както казахте и за преговорите с Обединеното кралство, миграция и правосъдие – нещо ключово, което е изключително важно за европейските граждани. Външните отношения, които касаят не само Западните Балкани, амбициозната ни цел с Африка, Китай, отношенията ни с Русия, въобще наистина навсякъде отговорът е заедно да дадем отговор на предизвикателствата пред европейските граждани. Наистина, когато има криза идва ред на Германското председателство, за да има и решение на кризата. Но, разбира се, ние сме един отбор и се надявам заедно да намерим най-правилните решения.
Сега позволете ми да дам думата на колегите и те да изкажат своето отношение и, разбира се, ако имат въпроси към Вас, Ваше Превъзходителство.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ваше Превъзходителство господин Айххорн, аз искам да изкажа задоволството си от Вашето посещение в нашата комисия. Вие говорите много добър английски, но аз бих се радвал тук да звучи по-често немски език. След като червея в ябълката я напуска, би могло да се помисли немският език да стане третия официален в Европейския съюз. Не е нормално, знаем, че Германия е локомотивът на Европейския съюз, а машинистите да си говорят на чужд език. Искам Председателството на Германия да се запомни с въвеждане на строга дисциплина и ред в Европейския съюз и дано през това председателство повече германски ръководители осъзнаят, че в Европа те нямат по-близък съюзник от България. С това искам да приключа и да пожелая по-често да посещавате нашата комисия през Председателството и да ни държите в течение с ключови моменти от това председателство.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ваше Превъзходителство, позволете и аз да благодаря за представянето на приоритетите на Германското председателство, за Вашето присъствие днес в Комисията. Нашата комисия има изключително добри традиции по отношение на партньорството, което създадохме с Комисията по европейските въпроси към Бундестага. Работихме изключително активно и в периода по време на Българското председателство и по време на целия мандат досега – в интерпарламентарното измерение, и конкретно в партньорството, което установихме с нашите колеги. В този смисъл бъдете сигурен, че и нашата комисия ще положи всички усилия, за да допринесем за успеха на Председателството в този ключов момент. За нас, както беше очертано периодът е изключително важен, във връзка с предизвикателствата, които постави пред нас кризата, но и във връзка с решенията за бъдещия период – седемгодишният бюджетен период и, разбира се, темата касаеща Зелената сделка. В този смисъл позволете да пожелая на Вас и чрез Вас на Германското правителство и на всички институции успех по време на Председателството и независимо, че в тази пандемична обстановка коментираме по по-различен начин бъдете уверен, че ние имаме готовност за активна работа по темите, които очертахте. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ваше Превъзходителство, може би ще задам два кратки въпроса. Първият е смятате ли, че в Многогодишната финансова рамка може да се направи съответен компромис за вече установени политики, като Общата селскостопанска политика и Кохезионата политика, за сметка на нови предизвикателства. Казвам го, защото въпросът ми е свързан, тъй като за България това са едни от основните приоритети и не бихме искали да има подмяна към тези конкретни политики за сметка на нови предизвикателства. Има установени политики, но може ли финансирането по тях да намалее за сметка на нови политики. (Уточнения между председателя Драгомир Стойнев и преводачката: „Дали е възможно“?) Да, дали е възможно.
Вторият ми въпрос е: знаете, че във всяка една държава, има амбиция на националните парламенти да играят по-важна роля във формирането на европейските политики. Имаме в момента нов инструмент, като Next Generation EU, който ще изисква изготвянето на регионални, национални планове от всяка една държава членка, за да могат да се възползват от този инструмент. Този план се изготвя от правителството на съответната държава и се защитава пред Комисията. По време на извънредния председателски КОСАК, където се събират председателите на тези същите комисии, аз лансирах една идея – тези планове, които се изготвят от правителството да се одобряват и дебатират в националните парламенти. Въпросът ми е: смятате ли, че подобна идея може да бъде договорена, дебатирана в рамките на Германското председателство? Благодаря Ви.
Обещах кратки въпроси, но станаха малко по-дълги.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Много Ви благодаря за насърчаването и за топлите думи, които казахте за немския език. Добрата новина е, че въпросът не е дали са два примерно официалните езика в Европейския съюз, защото всеки един език е официален сам по себе си в Европейския съюз, включително и българския. Нека обаче да Ви отговоря. Има една страна членка на Европейския съюз в момента, която е с официален език английски – Ирландия, и втора държава с втори официален език – Малта. Това е нова ситуация и всички трябва да свикваме. Какво означава това и всъщност Вие за това бихте могли да говорите със своите млади избиратели? Защото в миналото към какво са се стремели младите хора – да научат английски, да завършат право, да отидат в Лондон, и да започнат да работят в престижна международна правна кантора в Лондон. Когато обаче младите хора по Вашите избирателни райони изведнъж открият, че за да отидат във Великобритания, да стоят повече от 90 дни ще има трябва виза, ще им трябва разрешение за работа и изобщо какво е необходимо, за да осъществят своят мечта и те ще трябва да свикват с новото положение. Не че това ни харесва, не че ни харесва изходът от референдума, който си беше ужас, но това са фактите. И когато младите се чудят какъв език да учат, как да се реализират и по отношение на работа в рамките на Европейския съюз, прекрасен избор би бил немският език.
По въпроса за парламентарните отношения, който се връзва с въпроса на госпожа Василева, както и на председателстващия господин Стойнев, а именно: Как новите предложения за фондове се свързват със съществуващата ситуация с финансирането? Онова, което се вижда в предложението Меркел-Макрон, 500 млрд., това са допълнителни средства. Също така онова, което се вижда в краткосрочните мерки от началото на кризата – именно 540 млрд., отново това са допълнителни средства. И сега не съм в ситуация да мога да отгатна как биха се развили дискусиите в Брюксел по отношение на това откъде да се финансират тези огромни суми. Но основното – възможно е да има някакво адаптиране тук или там, но онова което следва да отчетем е, че за да можем да излезем от кризата е необходимо да се инвестира повече. Ролята на парламентите, в частност ролята на самите депутати и още по-конкретно членовете съответно на Комисията по европейските въпроси е много важна. За нас функцията, ролята на парламентите е основна, много важна. Самият факт, че канцлера Меркел пътува за първи път от началото на кризата, и това пътуване е не е къде да е, а именно в Европейския парламент. Това говори много. Онова, което важи за Европейския парламент, важи също толкова силно и за българския парламент, за Бундестага. Правителствата по принцип не биха могли да просъществуват дълго време, ако не се отчита общото, избирателите, гражданите, защото нещата не идват един вид наготово, а просто ако гражданите, гласоподавателите не знаят какво се случва, какво ние правим в Европейския съюз, те губят доверие, губят надежда и за това именно те са много важни – това е залогът наистина за едно добро бъдеще. Ние в нашата работа като дипломати с колегата Йорк, с господин Станишев ежедневно имаме постоянно контакти с членове на парламенти, не само на Бундестага, но съответно и от провинциите и много активно комуникираме с депутати. Всъщност това, което имам предвид е, че когато се намирате на някаква дипломатическа среща използвате съответния жаргон, професионален език на дипломацията. И аз ако използвам същия дипломатически език, който използвам в работата си обаче, отивайки сред хора на пазар във Видин, Търново или Благоевград, какво ще си кажат. И ние много научаваме от подобни срещи, както тази която имаме с Вас народните представители, защото Вие показвате какво става сред хората един вид. Онова, което бих Ви насърчил заедно с колегите от Европейския парламент, от Бундестага да използвате всички налични канали, така че да извлечете максималното от рамката на КОСАК. Важно нещо е, че рамката на КОСАК не е подчинена на Председателството и всъщност парламентите се явяват независими органи. Председателят на Бундестага не се допитва – не пита Меркел, какво да прави в КОСАК. Всъщност можете да видите точно какъв е календарът на сесиите на КОСАК, съответно на уебсайта, защото Бундестагът ги определя независимо от Председателството чрез така нареченото Парламентарно измерение, както за председатели, така и за комисии.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство, но мисля, че не разбрахте какво имах предвид. Ние, разбира се, сме запознати и сме в постоянна кореспонденция с колегите, знаем всичко и съм сигурен, че ще имаме наистина доста ползотворни взаимоотношения и събития до края на годината и, разбира се, които да бъдат ползотворни за националните парламенти. (Разговор между председателя Драгомир Стойнев и Негово Превъзходителство господин Кристоф Айххорн на английски език.)
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Точно това е въпрос, който не следва да се реши от правителствата, а парламентите имат свободата да организират дискусии и да използват всички парламентарни възможности и това е Ваше пълно право и следва да се възползвате.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство. Благодаря Ви наистина за представените приоритети и желаем успех на Германското председателство и ми позволете от името на цялата Комисия, разбира се, да Ви поканим, но и Вие да знаете винаги сте добре дошъл в Комисията по европейските въпрос и контрол на европейските фондове. Надявам се скоро време да се видим и заедно да се поздравим с резултатите от представените приоритети, защото те наистина важни за обединена Европа.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: Много благодаря.
Винаги ще се радваме да дойдем по Ваша покана, в храма на хората.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно така.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН КРИСТОФ АЙХХОРН: По време на снимката всъщност си давам сметка, че бях усмихнат зад маската. Дано през очите да се вижда, че човек се смее. Тъй като очевидно и двамата сме почитатели на Юрген Клоп, на футбола, да използвам с негови думи да благодарим на преводача. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря още веднъж.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ 2014 – 2020 Г. И ОПЕРАТИВНО ПРОГРАМА ЗА ХРАНИ И/ИЛИ ОСНОВНО МАТЕРИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ОТ ФОНДА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПОДПОМАГАНЕ НА НАЙ-НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ЛИЦА В БЪЛГАРЯ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г. (ОПХ ФЕПНЛ), В КОНТЕКСТА НА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19.
Наш гост е госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика – добре дошла! Наталия Ефремова - заместник главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ – здравейте! Милена Енчева – директор на дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ в Агенция за социално подпомагане – здравейте! Мартин Атанасов – парламентарен секретар, и Миглена Славова.
Госпожо Русинова, заповядайте – имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние сме подготвили една кратка презентация на база на Доклада, който Ви беше изпратен. Предполагам, че сте се запознали с него и ще се радвам времето, което имаме с Вас да го използваме за конкретни въпроси, които имате към нас.
Може би да започнем с един съвсем кратичък клип, който сме подготвили. Дано да тръгне заради интернета, който е достатъчно многозначителен за това, което успяхме да направим в последните четири месеца и да мобилизираме подкрепа от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, както и Оперативна програма за храни или основно материално подпомагане за най-нуждаещите се хора – за хората, които бяха на първа линия.
Към момента са мобилизирани общо 321 милиона към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за COVID мерките. Те ще стигнат до над 140 хил. човека, като са в няколко основни направления, свързани първо с хората, които са на първа линия и това са лекарите, немедицинския персонал в болниците, спешните отделения, РЗИ-тата, здравните медиатори, които свършиха великолепна работа, както и хората от Бюрата по труда, Инспекцията по труда, Социално подпомагане, които ежедневно работиха с хората на първа линия, хората от най-уязвената част от нашето население – възрастните хора, хората с увреждания, които ежедневно пък общинските власти през схемите за патронаж получават подкрепа.
В момента ресурса, който е мобилизиран пък е в подкрепа на бизнеса и на хората, които останаха без работа. Ние сме единствената програма, по която реално, не само има договорени, но има и разплатени средства към крайните получатели – някъде около 26 – 27 милиона са средствата, които са платени.
Иначе по отношение на цялостното изпълнение на Оперативната програма – ние сме програмата с почти, заради и новия ресурс, който получихме над 110% програмирани средства, изключително плавно изпълнение, стигащо до голям кръг потребители, основно насочени към мерки за заетост, мерки, които подкрепят безработните.
Ако може следващият слайд – над 80 хил. човека са получили подкрепа в предприятия, 68 хил. безработни са активирани и са минали през обучение, над 100 хиляди човека са включени в заетост, над 60 хиляди човека получават – дом за възрастни хора. Следващият слайд, ако обичате – хора с увреждания, възрастни хора, които не могат сами да се обслужват, ежедневна подкрепа, над 7 хиляди деца и младежи получават подкрепа по линия на деинституализацията.
По отношение на другата Програма за храни и материално подпомагане. Там също ние сме вече с на практика изчерпан ресурс и сме с голямо очакване за новата инициатива на Комисията, още надяваме се септември, октомври, в зависимост от това как ще мине следващия съвет и програмирането, да получим подкрепа.
Както споменах няколко са основните направления за борба с COVID, свързани с, първо, подкрепата на Министерството на здравеопазването – 60 милиона към Министерството на здравеопазването, около 14 хиляди лекари, немедицински персонал са обхванати, разплатени са около 20 милиона за подкрепа на лекари от първа линия и спешните кабинети, патронажната грижа, която обхваща почти всички общини в България – около 40 хиляди човека ежедневно получават подкрепа от медицински лица в домовете си, или има просто някой, който да им напазарува, да им занесе лекарства, или да им помогне с домашната работа и с дезинфекцията. Подкрепата на нашата система с допълнителни плащания в размер на една минимална работна заплата от средства на Оперативната програма това са: ГИД, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане и Осигурителния институт.
И новите схеми – девети слайд, ако обичате, които стартираха през миналата седмица, това е краткосрочната подкрепа, която допълва Мярката 60/40 по отношение на транспортния сектор и по отношение на туризма, така че тази подкрепа да стане 80% от брутните възнаграждения на хората, които работят в тази сфера. Тя ще обхваща шест месеца до края на годината.
И другата мярка, която е насочена изцяло в подкрепа на хората, които останаха без работа по време на кризата. Ресурсът е 160 милиона, 50 милиона от тях са за туризма, останалите средства са разпределени на ниво области, така че да можем да покрием територията на цялата страна, защото тенденцията, която видяхме, големите градове – София, Варна, Пловдив, Бургас, там да има най-голяма концентрация на хора, които останаха без работа, основно хора със средно образование, във възрастта между 30 и 45 години, като, разбира се, най-големият ресурс ще бъде насочен към тези области. И според броя на работодателите, които са в тази област, засега виждаме доста сериозен интерес от фирмите – надяваме се, че и подкрепата максимално бързо, ще стигне до всички тях. Това стана вследствие на множество промени, които се направиха във всички останали инструменти – прехвърляне на пари от „Добро управление“ и от ОП НОИР.
По отношение на дейностите, свързани с COVID от другата програма, над 1400 тона основни хранителни продукти бяха раздадени към 58 хиляди лица и семейства. Допълнихме работата на патронажната грижа с програмите „Топъл обяд“, които се плащат от бюджета и с пакетите за храна.
Какво ни предстои оттук нататък? Очакваме преговорите за Многогодишната финансова рамка и инициативата на Комисията - Next Generation като вярваме, че голяма част от мерките, които сме стартирали за COVID, биха могли да получат финансиране и през следващите две години, защото подкрепата на фирмите и хората, които са останали без работа считаме, че ще продължи и през следващите години, както и подкрепата към най-уязвимата част от нашето население – ежедневното снабдяване с пакети с храна от Програмата „Топъл обяд“, както и хранителните продукти.
Иначе по отношение на преговорите за следващия програмен период знаете, че бяха изпратени текстовете на оперативните програми още през март месец. В активна комуникация сме с Европейската комисия и по двете програми, като балансът между това как ще насочим средствата за пазара на труда и социално включване, тепърва предстои. Ние приветстваме предложението на Европейската комисия – 15% от средствата да бъдат насочени към младежите и към младежката безработица, 25% от средствата от Европейския социален фонд да бъдат насочени към социално включване и 5% от ЕСФ да бъдат насочени към детската гаранция.
И тук е моментът да споделя с Вас – надявам се скоро ще бъде официализирано, че UNICEF България, заедно в партньорство с Министерството на труда, успяха да спечелят един от четирите пилотни проекта от страна на Европейската комисия, където ще може да се разработи моделът за детската гаранция – четирите пилотни страни са България, Гърция, Италия и Хърватска. Проектът ще се изпълнява от UNICEF в партньорство с четири области в България – Бургас, Сливен, и Стара Загора, като акцента ще бъде деца от бедни семейства и деца с увреждания. И се надявам опитът, който сме натрупали и с инвестициите в ранно детско развитие и с деинституализацията на деца, да ни бъде изключително полезен и всъщност България ще е един от основните инструменти на Европейската комисия какво да залегне в детската гаранция.
Планираме основна част от средствата за пазара на труда да бъдат насочени към инвестиции в знания, умения на хората, да наваксаме огромното изоставане, което има страната ни по отношение на цифровите умения, да подкрепим фирмите, защото България е една от страните, може би почти на последно място, с ползване на интернет търговия и онлайн – нещо, което тепърва ще се развие предполагаме след COVID, както и предвиждаме на практика удвояване на бюджета на Оперативната програма за храни и материално подпомагане. Там ще разширим не само групата на хората, които могат да получат такава подкрепа, но и типа подпомагане не само с хранителни продукти, но и със стоки от първа необходимост, стоки, които ще бъдат необходими за почистване на дома, разширяване на целевите групи и специален акцент върху бедни семейства с пакети от първа необходимост – примерно при новородено дете, да бъде подкрепено, млечна кухня за децата, широк кръг от мерки, които ще помогнат страната ни да излезе от икономическата криза. Разбира се, съществен е и приносът на Министерството по отношение на другите инструменти с Фонда за справедлив преход по отношение на мерки за заетостта – нещо, което коментирахме и в Стара Загора, както и по отношение на всички останали финансови инструменти, с които държавата ни разполага. Считаме, че Министерството е в голяма степен готово за следващия програмен период. Ние сме може би една от малкото програми, които много плавно са минавали, като преход от едната програма в другата програма и съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, благодаря за предоставената информация. Моят въпрос е във връзка с Проекта „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID“, чийто бенефициент е Министерството на здравеопазването. Какви са критериите, на които трябва отговарят хората, за да получат тези средства? Защото знаете, че доста се спекулира в медийното пространство, във връзка с тази мярка. Ако може да ни представите малко по-подробна информация на точно какви критерии трябва да отговарят хората, които ще получат тези допълнителни 1000 лв.
И вторият въпрос, във връзка с Next Generation EU в предоставената от Вас информация става ясно, че ще има План за възстановяване на Европа. в тази връзка бих искала да Ви попитам имате ли вече визия и структура на това препограмиране? Към какво ще бъде насочено то? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Русинова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Проектът, който Министерството на здравеопазване изпълнява на обща стойност 60 милиона е насочен към територията на цялата страна. Самото министерство е направило методология, включва и болниците, независимо от това каква е собствеността на болниците, включва РЗИ-тата, включва спешната помощ, включили сме изрично и здравните медиатори, защото те оказаха огромна подкрепа, като за тях е предвиждано заплащане – една минимална работна заплата, тъй като те са с по-ниски възнаграждения, допълнително наемане на немедицински персонал, ако трябва да се използват за дезинфекция.
Колегите от Министерството на здравеопазването за момента са отчели около 20 милиона при нас за около 3 хиляди 600 човека, като принципът е спрямо броя заразени. Детайлна методология мисля, че има публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването, но изцяло правомощията как всъщност да се разпредели ресурсът се прави от самото Министерство на здравеопазването.
По отношение на втория Ви въпрос, да, ние сме в голяма степен в готовност. Средствата, които са предвидени специално за COVID мерки по Програмата REACT EU, които ще бъдат насочени към сегашния програмен периода, тепърва ще бъде взето националното решение как ще се разпределят между отделните оперативни програми, като, разбира се, акцентът ще бъде мерки, свързани с подкрепа на безработните хора, които останаха без работа, мерки за заети, както и продължаване на Програмата „Топъл обяд“, защото в момента тя се изпълнява с бюджетни средства. Имаме инициативи, свързани с насочване на ресурс за заетост, не само по отношение на сектори, а и по отношение на региони, защото например икономически активни области като Стара Загора, Бургас, Варна, където доскоро говорихме, че въобще няма безработица, а по-скоро проблемът е с липса на кадри. В момента заради кризата започва да виждаме, че има не само ръст на безработицата, но и икономически спад, така че смятаме да допълним подхода, който имаме към засегнатите сектори с акценти на определени региони – мерките за заетост, така че сме в пълна готовност в момента, в който има решение какъв е принципът на разпределение на ресурса да направим изменение на оперативната програма.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Аз имам няколко въпроса.
Първият, като основни резултати, постигнати от управлението на Оперативната програма, първият булет, е осигурена заетост на близо 70 хиляди неактивни, безработни лица, като 62% от тях са младежи на възраст до 29 г. – нали така? Това сте ни го пратили. Тази осигурена заетост включва ли и временната заетост, или това означава, че сте осигурили постоянна работа – горе-долу на 70 хиляди наети или безработни лица?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Това означава постоянна работа, защото там има комплекс от мерки – по отношение на младежите включва трудови борси, включва активиране на хора, които са били нито работещи, нито учещи, тоест въобще привличането им към системата на Агенцията по заетостта. И една от най-успешните ни програми, е възможността за стажуване в предприятията. Тази програма продължава и в момента да е отворена. Да, в нея има период на субсидиране в рамките на шест месеца, но работодателите след това имат ангажимент да ги задължат.
Проучването, което правим, стъпвайки – всъщност тези данни, са на база на проучването, което правим четири месеца след като е приключила подкрепата по Оперативната програма, и специално за младежката заетост за тези стажове, може би около 70% от децата остават да работят при същия работодател, защото на практика един такъв тестов период за техните умения се субсидира от държавата. Това е тема, по която със сигурност ще продължим да работим, защото най-пострадали според мен в момента от икономическата криза са и младежите, които остават без работа.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, тоест това означава, че тук броите постоянно работещите? Браво!
Преди малко, Вие госпожо Русинова, казахте, че Програмата е увеличена с 321 млн. лв. Така ли е, или не съм разбрал?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Не.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Гледам как се увеличава спрямо двете други програми от наука и образование, и от „Добро управление“ със 133 милиона, а Вие казахте 321 милиона, или аз нещо не съм разбрал?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Точно така – 133 милиона са средствата, които идват от другите две програми и с това е увеличен бюджетът на Програмата, а общите средства – остатъкът до 320 милиона, идват от вътрешно пренасочване на някои от програмите, които трябваше тази година да стартират. Имахме например желание да инвестираме около 30 милиона в „Подкрепа на центрове за ранно детско развитие“, което ще оставим за следващия програмен период, част от мерките, насочени към деинституализация, някои от другите инициативи, които преценихме, че бихме могли директно от следващата програма да започнем да финансираме, за да насочим ресурса към най-нуждаещите се в момента.
ПРЕДС. ДРАГОМИРИ СТОЙНЕВ: Операция „Заетост за теб“ е именно една от ключовите може би операции, които да помогнат на хората в тези трудни времена. Вие планирате за три месеца, само че виждаме каква е тенденцията. Надявам се всичко да е наред и да няма нужда от такава подкрепа, но като че ли отиваме на вариант за повече от три месеца. Имате ли готовност да удължите тази мярка или след това ще преминете към някаква друга?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: В момента подкрепата е планирана за три месеца. Имаме готовност. Въпросът е, първо, на допълнителни разчети ако има неусвоени средства по някои от другите програми, и на преговори с Европейската комисия по новата инициатива REACT EU, за да получим там допълнителни средства.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Тъй като напредна сериозно времето и не искам да съм твърде многословна, но искам да отчета факта, че действително Програмата за развитие на човешките ресурси и другите инструменти, които се управляват от Министерството са ключови за справяне с последствията от кризата. Факт е, че Вие реагирахте най-бързо и веднага след като се срещнахме с това предизвикателство – обявяването на извънредното положение, Вие съумяхте да организирате нещата, така че да осигурите средства и възможности за подкрепа и на уязвимите, и на хората, които имат трудности със заетостта и намирането на работа.
Моят коментар е свързан със следното, което и Вие накратко засегнахме, а именно: регионалният подход и възможността да се таргетират конкретно региони, които имат специфични проблеми, или пък специфична заетост, която е необходимо да бъде адресирана. Мислите ли в тази посока и какво предприемате?
И другото, тъй като знам за Вашите лични усилия, които полагате за популяризиране на мерките, включително с приемните, които правите за граждани – обмисляли ли сте по-широка кампания на Министерството? Защото мерките са много, програмите са различни, нуждаещите се трябва да намерят своята програма – тази, която действително може да отговори на техните нужди и търсения, обмисляте ли някакви подобни инициативи за разширяване на тези действия по повече публичност и информираност на гражданите, за възможностите за подкрепа, която се осигурява по линия на управляваните от Вас програми?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Категорично за нас – областният и регионалният подход имат огромно значение. Това е причината всъщност в тази програма „Заетост за теб“ ние да предвидим освен ресурсът, който е за туристическия сектор, останалата част от средствата са разпределени на областно ниво.
Работодателите се конкурират помежду си на областно ниво, като разпределението на средствата е пропорционално спрямо с най висока тежест и критерия, новорегистрирани безработни в съответната област. Заради COVID брой на фирмите, които са в тази област, за да сме сигурни, че има достатъчно работодатели, които да наемат тези хора и нивото на безработица, като по този начин най големият ресурс се получава в София, в Пловдив, във Варна, в Бургас – градовете, където реално има най-много новорегистрирани хора, заради COVID. Ние ще продължим по този начин да насочваме усилията си към областите, които са най-засегнати.
По отношение на информацията, това е голямото предизвикателство за нас, защото нашата програма най-лесно се обяснява със срещи на живо. За съжаление, няма как това да се провежда. Ние бяхме първите пионери, които още в първите дни COVID успяхме в Зуум да направим информационен ден за общините по патронажната грижа. Мисля, че на два или на три пъти имаше такъв тип консултации с общините. Подобна консултация предвиждаме в момента с Асоциацията на превозвачите по отношение на транспортните мерки. Опитваме се по всякакъв начин да предоставим информация, включително и на горещите телефони на Министерството. Това, което виждаме всъщност, като най-полезен начин са индивидуалните срещи, защото всяка една фирма, всеки един човек има конкретен проблем и очаква конкретен отговор. Ще продължим в тази насока. Започнахме и една хубава кампания и през медиите с малко повече популяризиране на усилията ни, и активизиране през радиата и телевизиите на хората да чуят повече информация, както и на сайтовете на Министерството, и на Агенцията по заетостта. Приготвили сме Ви едно клипче, ако искате да видите? (Проблеми с техниката.) Няма как да тръгне, за съжаление, през сайта. Техническа помощ за парламента трябва за по-добра техника. Ще лобираме за Вас.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Докато го намерят, мога ли да задам два-три въпроса, защото тук бяхме сигнализирани в Комисията относно раздаването на хранителните продукти и тези пакети. Запозната ли сте, госпожо Русинова, с тях? Защото наистина са много конкретни.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Госпожа Енчева е ръководител на управляващия орган и ще ни помогне с конкретна информация.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За 2019 г. този пакет струва – 53 лв.; 2020 г. става – 50 лв. През 2019 г. имаме – 5200 лица; 2020 г. имаме с 50 хиляди по-малко лица, които го използват. На какво се дължи тази разлика?
МИЛЕНА ЕНЧЕВА: Това са различни данни на хората, които взимат тези пакети. Това са хора, които не взимат помощи от Агенцията. Те са различни.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Кръгът на хората, които получават тези пакети с храни се определя ежегодно, според обхвата на хората, които получават социално подпомагане и затова има разлика в цифрите. Тоест, ние стъпваме на най-широкия кръг хора, които получават помощи. Това са хората, които получават помощи за отопление. Затова варира от година в година по отношение на стойността.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявайте, но те и пакетите варират. Едните са 269 хиляди, после стават – 241 хиляди.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Точно това е причината да са различни в годините. Това е причината и да имаме в момента този резерв от милион и 1400 тона хранителни продукти, които бяха раздадени заради COVID, заради нераздадени пакети.
В някои от случаите, разминаването идва от това, че и хората не отиват да си ги вземат. Различни са причините.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Питам Ви, защото виждам, че и цената намалява, което е малко странно и да няма проблем с качеството?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Не, нямаме сигнали. Там, където имаме конкретни сигнали с качеството се отреагира.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А сигнали за операция „Осигуряване на топъл обяд“ имате ли?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: При нас не се идвали сигнали.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защото за тази година имаме – 223 договора, а сумата е почти една и съща – над 100 милиона. Доста сериозна сума. Двеста двадесет и три договора, а за 2019 г. имаме – 211 договора, а сумата е едва ли не същата? Качеството обаче е … има хора, които ни съобщават, че не са много доволни, въпреки че сумата е от 2,30 лв. на 2,50 лв. Запозната ли сте наистина, какво се предлага на хората?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Запознати сме. Ежедневно колегите правят мониторинг. Въпросът е, че това е програма, която се договоря през общините, така че ако има конкретен сигнал за определена община и хора, които се оплакват от качеството – дайте го към нас, за да се направи проверка. Ние все пак не сме компетентния орган по отношение на качеството на храната, но ако е необходимо ще се направят съвместни проверки и така нататък.
Като цяло има голяма удовлетвореност от хората. Тук е мястото да поздравим и общините, защото самата програма беше предвидена, хората да ходят на място и да си вземат топлия обяд, което в рамките на COVID беше невъзможно да се случва. Така че със собствен ресурс, общините успяха да реорганизират това да става в пакети и да може да се разнася през проектите за патронажна грижа, ежедневно до хората. Голямо предизвикателство наистина за местните власти. Всички се научихме по-различен начин да предоставяме услугите си. (Прожектират клипа, който заместник-министър Зорница Русинова им представи.)
Имаме няколко филмчета, които направихме за хората, които са на първа линия. Особено трогателна е историята на една млада лекарка от Александровска болница, която доста време прекара на първа линия. Качени са на сайта ни. Може да ги изгледате.
Наистина това са хора, които с доблестта си, свършиха невероятни неща.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Наистина съм съгласен с госпожа Василева, задавайки въпрос за информираността, защото имате инициативи, опитвате се по всякакъв начин наистина да се помага на хората. Голяма част от хората пък и не са толкова добре информирани. Хората понякога се отчайват. Особено в така среда, каквато е днешната криза с COVID-19. Така че хубаво е наистина – може би не само те самите да го търсят, а и Вие може би през телевизията по-агресивно – то не е реклама, а по-агресивно показване на възможностите как хората могат да се възползват от тези средства, защото това е важно за днешните времена, в които живеем.
Нямам повече въпроси. Благодаря Ви, госпожо Русинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Надявам се скоро пак да се видим. Успех желая! Успех на Вашия екип и доскоро!
Закривам заседанието.



(Закрито в 17.30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев




Стенограф:
Мария Николова