1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на Европейския съюз, № 002-01-14, внесен от Министерски съвет на 03.09.2020 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 03.08.2020 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 84


На 30 септември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум и ми позволете да открия редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам дневният ред да бъде от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
Мотивите ще бъдат представени от госпожа Деница Кръстева – главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите. Добре дошли!
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
Гост ще бъде и ще ни представи мотивите заместник министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров. Добре дошли!
Точка трета – колеги, предлагам да приемем Доклада относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014 – 2020 г., но по данни до 31 декември 2019 г.
Тоест Докладът е за 2019 г. Имаше много препоръки към него, те са включени. Предлагам да приемем и този доклад на нашата комисия.
4. Разни.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно. Благодаря Ви.
Приема се.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
Госпожо Кръстева, заповядайте да ни представите Законопроекта, имате думата.
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на закон за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, подписано на 5 май 2020 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
С Договора от Лисабон, в сила от 1 декември 2009 г., преките чуждестранни инвестиции станаха елемент от общата търговска политика, която е от изключителната компетентност на Европейския съюз.
През 2011 г. Европейската комисия стартира инициатива с основна задача съгласуването на обща позиция между държавите членки относно съществуването и прилагането на двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите – членки на Европейския съюз, с оглед на законодателството на Европейския съюз.
С решение на Министерския съвет по т. 15 от Протокол № 23 от заседание на Министерския съвет от 15 юни 2011 г. е одобрена позицията на Република България относно готовността за прекратяването на двустранните инвестиционни договори, сключени между България и държавите – членки на Европейския съюз, при възприемането на координиран подход на ниво Европейски съюз за едновременното и цялостно прекратяване на всички двустранни инвестиционни договори в рамките на Европейския съюз.
На прекратяване подлежат 23 двустранни инвестиционни договора между България и държави – членки на Европейския съюз, както и клаузата в прекратения двустранен инвестиционен договор с Италианската република, с която се удължава закрилата на инвестиции, направени преди датата на прекратяването на Договора, за допълнителен период от време.
В Решението по делото С-284 от 2016 г. Ахмеа срещу Република Словакия от 6 март 2018 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, противоречат на разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз.
След постановяването на цитираното решение държавите членки, с посредничеството на Европейската комисия, засилиха обсъжданията във връзка с прекратяването на сключените помежду им двустранни инвестиционни договори.
С Решение по т. 18 от Протоколно решение № 25 от заседание на Министерския съвет, проведено на 29 април 2020 г., Министерският съвет одобри Проектът на споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, като основа за водене на преговори и упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на Република България при условия за последваща ратификация. Със Споразумението ще бъдат прекратени 19 двустранни инвестиционни договора на Република България с държави – членки на Европейския съюз, както и клаузата за удължаване на закрилата, уговорена в прекратения договор с Италианската република. Споразумението беше подписано на 5 май 2020 г. между 23 държави членки, сред които и Република България.
Няколко държави, а именно Кралство Швеция, Република Финландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Австрия и Ирландия не подписаха Споразумението по редица съображения, като някои от тях са заявили готовност да пристъпят към двустранно прекратяване на инвестиционните си договори, в случай че са налице такива, с останалите държави членки. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз.
Колеги?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря и на Вас за информацията. Слушайки, искам да Ви питам следното, което предизвика интерес у мен. Казахте, че по редица съображения няколко държави не са подписали Споразумението. Какъв род съображения са това?
И вторият ми въпрос – тъй като една от споменатите държави е Великобритания и тя вече не е член на Европейския съюз, това означава ли, че могат да продължат да бъдат във валидност договорите, които са сключени между нея и останалите държави членки?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА: Съображенията на петте държави са наистина различни. Някои от тях не са подписали многостранното споразумение поради това, че нямат двустранни инвестиционни договори с други държави членки. В този смисъл подписването се явява безпредметно. Някои – Кралство Швеция и Република Финландия, не бяха съгласни с част от текстовете в Споразумението.
Въпросът с Обединеното кралство е по-специфичен предвид напускането на Европейския съюз.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Холандия подписа ли Споразумението, извинявайте, или не?
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА: Холандия, да, подписано е. Все още нямаме информация, че е влязло в сила за Холандия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други колеги?
С това споразумение примерно как ще стават арбитражите? Въобще ще се стига ли до арбитраж между отделни фирми на държави членки или не – това не ми стана ясно, когато се подпише такова споразумение за инвестиционни спорове, или пак ще продължават да си имат арбитражи? Защото имаше по едно време напрежение, че когато примерно фирма съди държава членка, главно инвестиционните арбитражи са в Щатите. Сега пак ли ще има някъде арбитражи, които ще бъдат на територията на Европейския съюз, или отново ще бъдат инвестиционните спорове към Щатите?
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА: След прекратяването на двустранните инвестиционни договори се преустановява действието им. Оттам нататък инвестициите в рамките на Европейския съюз ще се регулират от правото на Европейския съюз. Тепърва се водят дискусии по отношение на това дали е необходимо предприемането на законодателна инициатива с цел по-доброто гарантиране на инвестициите, регулацията на инвестициите на ниво Европейския съюз.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси аз нямам.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002 01-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приет е в Комисията.
Благодаря Ви много, госпожо Кръстева.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
Сред нас е многоуважаваният господин Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Господин Лазаров, наистина едни изменения, които, доколкото чета докладите на отделните комисии, са очаквани, работено е по тях, но въпреки всичко като че ли май не е постигнат консенсус. В Комисията ни интересува главно по какъв начин се транспонират европейските директиви и колко допринася това, но, разбира се, оставяме на Вас да прецените и да представите мотивите на изменението на Кодекса на труда.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Преди да представя основните изменения, ще споделя, че това, с което започнахте в началото на Вашето изказване, е по-скоро внушение отколкото реалност. И ще подкрепя това с факта, че този законопроект е резултат от двугодишен труд в работни групи към Министерството на труда и социалната политика. Никога дотогава изменение в Кодекс на труда не е гледано толкова продължително време и не е обсъждано толкова дълго време, още по малко в предварителни работни групи към Министерството – говоря специално за Кодекса на труда.
Законопроектът е гледан на всички форуми на съгласуване, предвидено съобразно действащото законодателство, и е подкрепен от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Онова, което Вие съзирате в отделни доклади, представлява различни нюанси съобразно организациите и интересите, които се представят, така че според Министерския съвет категоричното убеждение е, че това е достигнатата степен на консенсус и компромис, както и баланс в интересите между синдикати и работодатели и интересите между работодателите и работниците и служителите.
Изкушавам се, въпреки че, както Вие споделихте, това не е Ваша силна професионална компетентност, но всички споделят необходимостта и възможностите с колективни трудови договори да се договарят други условия във връзка с разпределението на работното време и неговото отчитане. При сега направеното предложение, върху което ще акцентирам, ние Ви предлагаме сумираното изчисляване на работното време да бъде в съответствие с действащата директива към този момент, а именно въвеждане на референтен период от четири месеца, като възможността, която дава Директивата, е с колективни трудови договори този референтен период да се удължи до 12 месеца.
Единият от партньорите настоява този период да е шест месеца, тоест да не е 12, така че ето, виждате, това е един нюанс. Другият партньор, или представител на други интереси, твърди, че това трябва да не се случва на равнище браншови колективен трудов договор, а на индивидуален трудов договор на равнище предприятие. Както виждате, не става дума за механизма и инструмента, а за начина на неговото осъществяване и за отделен параметър. Темите, които са основни, са три. По всичките тези три теми става дума, както се казва, пак за нюанс, а не за основния принцип. Основният принцип е това и той се съдържа в Законопроекта.
Споделих, че Законопроектът има поредица от изменения, които са свързани със социалния диалог, браншовото колективно трудово договаряне, разпростирането на тези договори, възможности за различен начин и прецизиране на текстовете по отношение на разпределението на работното време и неговото отчитане. Същото така поредица от изменения, които са свързани с административните санкции и принудителните административни мерки, налагани от Инспекцията по труда.
В предметната област на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове попадат три аспекта.
Единият аспект е свързан с регулирането на трудовите отношения, които са с международен елемент. Във връзка с това се предлагат изменения, които уреждат правата на работниците и служителите – когато се полага труд в България или в друга държава, Кодексът на труда да бъде релевантният действащ документ, ако това е по-благоприятно за лицата и ако това не противоречи на международни договори. Това е в съответствие с Регламента на Европейския съюз Рим I за приложимото право към договорите.
Другият документ, който е релевантен към дейността на Комисията, е Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Във връзка с това, както споделих, се предлага намаляване на референтния период, в който ще се въвежда сумирано изчисляване на работното време. В момента действащият период е шест месеца. Ние привеждаме в съответствие с Директивата от шест на четири. Бързам само да отбележа, че при нас е било шест месеца. Предвид поредица от разпоредби, които са свързани и са в тази директива за дерогация, сроковете вече за тази дерогация са изтекли, поради тази причина се привежда в съответствие. И тук са два от елементите, които предлагаме: с колективни трудови договори на равнище бранш възможност за увеличаване на този период от четири на дванадесет месеца – това е в пълно съответствие с изискванията на Директивата. Другият въпрос, който предлагаме, е свързан отново с колективни трудови договори и в сфери и дейности, които ще бъдат конкретизирани в нормативен акт по прилагането на Кодекса на труда – това е наредба, да бъдат уточнени и сферите, и дейностите, в които може да се увеличава максималната продължителност на допустимия извънреден труд.
Вие знаете, че в България извънредният труд по принцип е забранен. В отделни хипотези той е разрешен и неговата максимална продължителност е до 150 часа в рамките на година. Ние не предвиждаме изменение и отстъпление от този принцип. Единственото, което се предвижда, е в случаите с достигната договореност между синдикати и работодатели това да бъде увеличено до 300 часа в рамките на година.
Това са двете теми, които са в съответствие с Директивата и нейните разпоредби. Държа още веднъж да отбележа, понеже Вие сте, както се казва, последната комисия, която го гледа и ползвате информация от колеги, които вече са имали достъпи със становищата на различните организации, сумираното изчисляване на работното време представлява един друг механизъм за организация на работния процес в предприятието. Той не е недопустим, той не е вреден и при правилното прилагане е абсолютно равностоен на традиционно установените осем часа на ден в петдневна работна седмица. Той представлява един инструмент, който дава гъвкавост на работодателя за изпълнение на неговите дейности. Поредица от икономически дейности функционират единствено и само на този инструмент. Сумираното изчисляване на работното време представлява и един способ за покриване и поемане на задълженията на работниците и служителите към личностното развитие, към семейните задължения или осигуряването на онзи баланс между трудовия и семейния живот. Това е в същността на една от европейските политики, които сте обсъждали през годините. Дава и възможност за оказване на грижи за зависим член на домакинството, още повече пък и в случаите, когато даден работник или служител желае, би могъл да ползва и да работи по втори трудов договор или в други взаимоотношения, така че твърдим, че сумираното изчисляване на работното време е равностоен механизъм и способ за организацията на производствения процес.
Другата директива, която е в предметния обхват на Комисията, е Директива на Европейския съюз 2018/957 във връзка с командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Срокът за транспониране на тази директива е 30 юли 2020 г. Споменах, че дългогодишните дискусии и дискусиите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и разбира се, обичайни процеси през тази година превентираха внасянето на Законопроекта преди изтичането на този срок, но така или иначе с регламентите, които са предложени, се въвеждат основните достижения, свързани с правото на информиране и с получаването на равно възнаграждение за равен труд в съответната държава. Това е възпроизведено в регламентите, които са предложени на Вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може ли пак последното изречение относно транспониране на Директивата? Равно заплащане за равен труд за съответните държави – това ли казахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Точно така.
Това всъщност е и основното достижение на тази директива за командироването, по която имаше дългогодишни спорове. Твърдя, не без задоволство, че основният пробив в това досие беше направено в рамките на Председателството на България на Европейския съвет. Разбира се, и колегите от Министерството на труда, съответно ръководният състав към този етап, който е участвал на всички форуми, има принос за това.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, заповядайте, имате думата. Не виждам въпроси.
Ако погледнем от гледна точка на работника, мисля, че Директивата за командироване в рамките на предоставянето на услуги е много добър успех. Не знам работодателите как го приемат, но в крайна сметка всеки има право да изразява свободно своето мнение.
Вие казахте по останалата част на Законопроекта, че има пълно съгласие. Тук виждам, че не е постигната единодушна подкрепа в Националния съвет за тристранно сътрудничество. (Заместник министър Лазар Лазаров говори при изключен микрофон.)
А увеличаването на допустимия извънреден труд до 300 часа на година, какво точно е разминаването между отделните гледни точки? Вие казахте, че ние и досега имаме до 150 часа за определени сфери, не за всичко, нали така? А защо има напрежение?
Трите области, за колегите да ги кажа, които явно са в Националния съвет за тристранно сътрудничество: предложения механизъм за сумарно изчисляване на работното време; увеличението на допустимия извънреден труд до 300 часа на година; и възможността за разпространение и прилагането на сключен колективен договор или отделни негови клаузи във всички предприятия от съответния отрасъл или бранш. Нали така, това са трите теми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може ли само да маркирате разминаванията, които има, или по-скоро несъгласието, което е вътре, от синдикати, от работодатели, от правителство, за да се ориентираме? Тъй като виждаме, че това, което касае нашата комисия, мисля, че ще го подкрепим, но това ми е интересно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Вие сте абсолютно прав. По две от темите, които касаят предметния обхват на Комисията, няма абсолютно никакви противоречия. Едното е свързано с командироването в рамките на предоставяне на услуги. Тук вече консенсусът е абсолютно без резерви. Другият е по приложимото законодателство в рамките на Регламента Рим I. По него също няма.
По отношение на разпростирането на браншовите колективни трудови договори, какъв е инструментът, който съществува в момента? В момента, за да бъде разпрострян един колективен трудов договор, е необходимо общо искане от страна на всички национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите. Когато това е факт, министърът на труда и социалната политика има право, не задължение, да пристъпи към разпростиране на този браншови колективен трудов договор. Каква е същността? Браншовият колективен трудов договор винаги съдържа по-благоприятни права за работниците и служителите, извън минимално установените в трудовото законодателство.
За да не звучи твърде отвлечено, става дума за размер на отпуски; за видове отпуски, които се полагат при определени събития; за размер на допълнително възнаграждение за постигнати резултати; за размери за допълнителни възнаграждения за продължителна работа и така нататък. Това са елементи, които се договарят в браншовите колективни трудови договори.
До момента има разпростиране на браншови колективни трудови договори в три икономически дейности през годините. На практика смисълът на това разпростиране е всички предприятия от бранша да функционират при еднакви икономически условия или така наречените правила на играта. Това обаче в сегашната ситуация и при наличието на, както знаете, в България няма задължително членство в браншови организации, за разлика от други системи, които се прилагат в Европейския съюз, където това е задължително. При нас това не е задължително и до момента има трудности, или да кажем недобро покритие и използване на този механизъм.
Затова предложението, което е направено в Кодекса на труда, е свързано с лица, страни, които са по браншовия колективен трудов договор – след като сключат един такъв договор, те да имат правото да инициират процедура по разпростиране. И тук голяма част от национално представителните организации искаха да се намери механизъм, с който техните мнения да бъдат отчитани в този процес, тоест преди министърът на труда и социалната политика да разпростре този договор, те да имат право на санкция. С измененията след Националния съвет за тристранно сътрудничество, в резултат на което е подкрепен и Законопроектът, такъв механизъм им е създаден. На Вашето внимание този текст звучи по следния начин: страните, които са сключили договора, предоставят искане до министъра на труда, министърът на труда, след съгласуване с национално представителните организации и на работодателите, и на работниците и служителите, може да вземе решение дали да разпростре този договор или не, защото министърът на труда, който и да е той, ще има възможността да прецени какво е покритието на лицата, които са сключили този договор, колко са останалите, които не са включени като работници и служители и не са покрити от него, така че те ще имат тази възможност – да окажат влияние върху вземането на решението. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е свързан със сумираното изчисляване на работното време. Пак казвам, ние въведохме тези разпоредби, с които от шестмесечен референтен период дадохме този референтен период на четири месеца. Даваме възможност с браншови колективни трудови договори това да се случва – да се увеличи този период до 12 месеца. Този период дава възможност да бъдат отчетени спецификите на отделните икономически дейности и да се постигне необходимата гъвкавост както за работодателя, така и за работника и служителя.
Част от работодателските организации, разбира се, имат резерви по някои от тях, имат резерви по отношение на намаляването на този период от шест на четири месеца. Но всъщност той е в рамките на изпълнението на директива, така че ние в този случай не можем да реагираме. Други пък смятат, че това не може да се осъществява на браншово равнище, а трябва да бъде на равнище предприятие. Ние обаче твърдим, че ако се допусне това да се регулира на равнище предприятие, ще създадем условия и предпоставки за нелоялна конкуренция в рамките на съответния бранш. С други думи, чрез механизмите на браншовото колективно трудово договаряне разширяваме неговото приложно поле и по този начин стимулираме работодателите и организациите на работниците и служителите да договарят, иначе за тях действа общият режим, който е непроменен.
По отношение на извънредния труд, пак споделих, в България извънредният труд е забранен. В определени условия, в определени икономически дейности и такива, които са свързани с националната сигурност – отбрана, опазването на обществения ред и здравето на гражданите, се допуска извънреден труд. Този извънреден труд е до 150 часа годишно. Този извънреден труд е релевантен и в случаите при така нареченото, както уточнихме преди, сумирано изчисляване на работното време. Аз съжалявам, много е специализирана проблематиката, но обичайно знаем, че работната седмица е пет дни в седмицата, осем часа на ден. При сумирано изчисление на работното време се дава възможност за работниците и служителите през един период от време да се установява по-голяма продължителност на работното време от осем часа, като не повече от 12, за сметка на компенсираното му през други периоди по-малко от осем. Създават се определени работни графици, обаче в резултат на отпуск за временна неработоспособност, платен годишен отпуск или различни други хипотези така или иначе в определени ситуации се получава извънреден труд за определени лица. И ние това казваме – че в определени граници и икономически дейности, които ще бъдат описани съответно в нормативен акт, тоест наредба, се дава възможност тези 150 часа да станат 300. Това е. Част от социалните партньори твърдят, че има отстъпление от достигнатото равнище на социална сигурност и трудови права. Ние твърдим, че това не е така, дори и в Директивата за организацията на работното време се предвижда това.
Понеже пак говорим за дадени мнения, една голяма част от организациите от страна на работниците и служителите твърдят, че Регламентът противоречи на Конвенция № 1 на Международната организация на труда. Тя е свързана със забрана на сумираното изчисляване на работното време в други сфери освен в индустрията, и е свързана само с непрекъсваемите производства. Хубаво, обаче Директива 2003 не забранява това. И в момента тази конвенция – тя е приета, само споделям, 1919 г., една от основополагащите конвенции на Международната организация на труда – отразява едни обществени отношения, които са били към онзи момент, но така или иначе тя е в сила, България я е ратифицирала, тя е страна по нея. Вие знаете, че България е един от отличниците по ратификации на международните трудови стандарти и ние твърдим, че няма противоречие. Това са основните аргументи.
Извинявам се, ако съм бил прекалено обстоятелствен, просто исках да разберете каква е същността. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров, тъй като е необходимо да има яснота и народните представители да бъдат запознати с измененията и допълненията на Кодекса на труда.
Колеги, други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
За – 5, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря Ви, господин Лазаров, и успешна работа.

Колеги, преминаваме към точка трета:
ДОКЛАД ОТНОСНО ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г. (ПО ДАННИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.)
Този доклад е на нашата комисия. Данните са към 31 декември 2019 г. Ние закъсняхме с приемането. Сега ситуацията е коренно променена заради COVID-19, но е хубаво да продължим традицията и да приемаме подобни доклади. Имаше представени допълнения от господин Петров, те са вътре в Доклада. Той е изпратен и на Вас. Предлагам да го приемете.
Бележки? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, Докладът е приет.

Точка четвърта:
РАЗНИ.
Имаше заседание на КОСАК, да Ви информирам. Външният министър представи приоритетите на Германското председателство. Знаете, тук беше и Негово превъзходителство постоянният посланик на Германия при нас, който също представи приоритетите. Главно се говореше за COVID-19, за Многогодишната финансова рамка и разбира се, темата „Брекзит“, която знаете, че зацикля. Може би ще се говори за една провокация от страна на Великобритания, но обсъдихме темата.
Аз, разбира се, благодарих, имах такава инициатива, за плановете, които касаят усвояването на средствата от този нов инструмент на Европейския съюз – Европа „Следващо поколение“, тези планове да бъдат приемани и от националните парламенти. Оказа се, че в някои държави това е съвсем нормална практика, в България не е. Благодарих и за подкрепата от Германското председателство, които са съгласни с подобен подход. Мисля, че е хубаво и за България в българския парламент да обсъждаме тези национални планове. Наистина предизвикателството е огромно във връзка и с COVID-19. Тоест среща като всички останали, нямаше нещо различно и нещо по-специфично с оглед това, което се случва в момента.
Дневният ред е изчерпан.
Някакви други въпроси да обсъждаме? Не виждам.
Приятен следобед и до утре.

(Закрито в 13,17 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Валентина Меченова