1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет на 13 август 2020 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2020 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 85

На 21 октомври 2020 г., сряда, от 12,00 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред е от три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.

Започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
Наши гости са: господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, господин Николай Алексиев – съветник на заместник министър-председателя Томислав Дончев, и госпожа Марияна Славкова – експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ в Министерския съвет.
Добре дошли на нашите гости!
Господин Станков, заповядайте да ни представите мотивите на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за думата. В най-кратката си форма това, което трябва да кажем, е, че основно Законопроектът събира онова, което през годините администрацията чисто като хоризонтални политики трябва да прилага в бъдеще, за да може да осигури по-устойчива среда за инвестициите.
Какво по-конкретно имаме предвид? В крайна сметка ние трябва да се насочим към европейските и световните тенденции за създаване на условия за инвестиции – не говорим за каквито и да са инвестиции, говорим за големите инвеститори, енергоемките инвеститори, които ще дадат възможности за подсигуряване на енергийната ни система. Съответно всички хоризонтални политики в тип инфраструктура – било енергийна, било свързана с екологична, дигитална и всичко останало, да бъдат интегрирани в единна система, която да даде възможност – чрез намаляване на административната тежест към бъдещия инвеститор да допринесе за по-доброто отношение към него, за да започне с конкретните действия, свързани с конкретната си инвестиция, а не да се занимава с административната тежест. С други думи, държавата да даде възможност при една вече нова регулаторна рамка, облекчена от гледна точка на административна тежест, и с всичките предпоставки за максимално бързо осъществяване на инвестицията.
Естествено, тук включваме, не на последно място, опита, който през годините са събрали и местните власти с привличането на такъв тип инвеститори. Съответно се адаптира законодателната уредба и в други свързани закони, по-конкретно в Закона за енергетиката, където фактически сме пристъпили към транспониране на Директивата 994 за енергийните пазари и газовата Директива 72 в частта, в която даваме възможност за създаване на затворени електро- и газови системи в индустриалните паркове. Разбирайте, че това, от една страна, ще даде възможност консуматорите да се превърнат в така наречените просюмъри, в смисъл – да използват енергия, която сами са произвели, остатъчна такава енергия разбирайте – не само електрическа, топлинна, ако щете, и биогазове да могат да циркулират в тази система и да бъдат използвани от всички в тази затворена система. Действително неща, които да са предпоставка, заложени включително и в Зелената сделка като такава, с цел оптимизация, енергийна ефективност и насочване към зелените технологии.
Това е по същия начин и от гледна точка на газовата инфраструктура. Естествено, основната цел и задача е тази инфраструктура да бъде готова, на разположение на бъдещите потребители – да не се налага след започване на тяхната инвестиция тепърва да се мисли, защото чисто физически при енергийните системи с учредяването на сервитути, ПУП-ове и всичко останало се оказва, че това във времето е много времеемко, ако нямаме предварително изградена такава инфраструктура, и може да доведе до забавяне на определен тип инвестиция.
Важното, което трябва да споменем, е, че тук с транспонирането на Директивата целим не засягане на съществуващи права на газоразпределителни или на енергоразпределителни дружества, като изцяло сме се базирали на комуникация с Европейската комисия по време на транспониране на Директивата и на практиките, които са в Европа. От гледна точка на територията на страната сме гарантирали, че такива затворени системи спрямо Законопроекта ще бъдат само на територията на този тип индустриални паркове, а не с цел накъсване на територията на страната на мини затворени системи, които по един или друг начин да ощетят вече съществуващи инвестиции както на електроразпределителните, така и на газоразпределителните дружества. Това е с няколко думи по Законопроекта.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Приветствам внасянето на този проект за закон, защото България в много отношения изостава от онова, което става в останалите европейски страни, включително и от някои наши съседи, които не са в Европейския съюз – имам предвид Турция, и е навременно това предложение – да се направят индустриални паркове. Все пак държавата си е поставила за цел да следи какво се случва в тях и по тази причина те са разделени в три групи. Първата група е малко под въпрос – с характера на предприятията, които могат да бъдат изграждани в нея. Може би там до второ четене трябва да настъпи също едно прецизиране, за да не се допусне примерно в някакъв индустриален парк да има производство на модерни общо взето, но капиталоемки, трудоемки и материалоемки производства, и в същото време да има примерно варене на пашкули. Там трябва да се прецизират нещата.
По отношение на газоразпределителните и енергоразпределителните проблеми, които се появяват в този закон, аз се надявам, че те ще бъдат изчистени по отношение на тези големи съществуващи паркове, в момента които са и където евентуално могат да възникнат проблеми. Нека да се изчисти и да се покаже, че няма да бъдат засегнати интереси – това да бъде изрично казано на онези разпределителни дружества, които много ги е страх, че някой ще им изземе бизнеса и че техните капиталовложения… Това изобщо не е цел на този закон и би трябвало да бъде по-ясно обяснено, че Законът не си поставя за цел да национализира вече инвестиции или пък да пречи на някого да си развива програма, която е с по-дългосрочен аспект. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Станков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря на господин Петров за градивните бележки от негова страна. Значително гледаме да улесним процедурата по инвестиции и по никакъв начин, още веднъж да кажа, не искаме да засегнем интересите на естествения монопол в електро- и в газоразпределителния бранш. Имаме комуникация и с госпожа Славкова – има един член, който в процеса на приемане на бележки ще бъде изменен така, че да гарантира, че при заварените паркове това, че те ще попаднат в регистрите за индустриални паркове, по никакъв начин не може да говори за национализация на съществуващата енергийна инфраструктура – било електро-, било газова такава, смяна на нейния статут, промяна на нейната собственост. Напротив, целта на Закона е да дадем възможността в тези паркове да се създадат такива затворени системи, когато паркът прецени, че това е необходимо. Когато имаш един индустриален парк, в който имаш инвеститори, които не са енергоемки производства, то не би си струвало цялата тази процедура, защото така или иначе на ниско или на средно напрежение те биха били присъединени с минимален разход.
И това сме го заложили в Закона – че самите електро- и газоразпределителни дружества, като са затворени системи, трябва изцяло да отговарят на изискванията на големите електроразпределителни и газоразпределителни дружества, с две основни изключения, които Директивата ни дава. Първото е, че Комисията за енергийно и водно регулиране регулира цената им, при условие че някой от консуматорите заяви желание тази цена да бъде проверена. В противен случай тяхната цена задължително трябва да е по-ниска от тази цена, която се намира в региона на електро- или газоразпределителното дружество. Другото, от което са освободени, е изработването на 10-годишни планове за развитие на мрежата по простата причина, че тяхната мрежа е ограничена в малка, обособена територия – няма как и няма защо да пишеш такъв документ, който да предаваш в Комисията за енергийно и водно регулиране. Но по всички други условия са поставени при равни условия. Повтарям, единственото желание на Законопроекта е с максимално отпадане на административната тежест електро- и газовите разпределителни мрежи да бъдат на разположение на енергоемките инвеститори, за да може те максимално бързо да пристъпят към своята инвестиция, а не да се занимават с други процеси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Може би да допълня господин Петров.
Тъй като, знаете, господин Станков, големите притеснения идват от създаването на тези затворени електроразпределителни или газоразпределителни мрежи. Тоест между първо и второ четене ще има ли някакви промени, които да успокоят в крайна сметка и чуждестранните инвеститори в България, тъй като в този законопроект поначало като цяло има разбирането, че е необходим такъв законопроект, че е хубаво да имаме такъв Закон за индустриалните паркове? Спомням си, навремето започнахме с Държавната компания „Индустриални зони“ – това беше преди около 13 години. Сега вече преминаваме към индустриални паркове, което е хубаво и така трябва да бъде. Но като че ли основният проблем е с въвеждането на това понятие за затворените мрежи – били те електро- или газо-. Тоест очаквате ли по-голяма яснота за второ четене, така че наистина инвеститорите да бъдат спокойни? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Да, в Комисията по енергетика и Комисията по икономика се обединиха всичките страни, включително и ние, да участваме в работна група между първо и второ четене, като срокът ще бъде удължен. Няма да е императив, разбирайте – задължение на всеки един индустриален парк, който бъде вписан в регистъра, да има затворена електро- или газоразпределителна система. При привеждането в съответствие на съществуващи такива фактически при съществуващата мрежа там изцяло Законът ще затвори вратата да се пускат, ако щете, успоредно кабели на вече съществуващи кабели или газови мрежи.
Разговаряли сме индивидуално и с електроразпределителните, и с газоразпределителните дружества. Ще гледаме до максимална степен да изчистим текстовете, които тях ги притесняват. Пак казвам, устойчивостта на тези инвестиции – за нас са важни, защото те покриват доста по-големи територии извън тези малки обособени територии, които са с минимални параметри, зададени – от 300 декара. Така че, естествено, гарантирането на инвестицията и възвръщаемостта са важни за нас, както и това, че във връзка с тези територии правилата за търговия с енергия и с газ ще важат също с пълна сила. Имам предвид, че при диференцирането за доставката на енергия и за разпределението на енергия по никакъв начин никой, разположен на този парк, няма да е обвързан от определен доставчик както на електро-, така и на газ, а ще има възможност на свободен пазар да се доставя енергията на най-добри цени, което и към момента е заложено в Законопроекта.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
За – 3, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема.
Наистина в тази комисия е хубаво да включите и чуждестранните инвеститори, и те да си кажат мнението, така че всякакви подозрения относно неясноти да бъдат изчистени преди влизането в залата. Благодаря Ви. Успех Ви желая!

Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
При нас е заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Андреана Атанасова и господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството. Добре дошли!
Госпожо Атанасова, заповядайте да ни представите мотивите на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложените изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения са свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2018/1972 – така наречения Европейски кодекс за електронни съобщения, който трябва да бъде въведен в законодателството ни в срок до 21 декември тази година.
С новите правила се подобрява хармонизираната рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане.
Предложените в Проекта на ЗИД на Закона за електронните съобщения промени имат за цел да отразят новите правила по отношение на управление на радиочестотния спектър и ползването на ограничени ресурси, като спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарна орбита. Постига се максимална хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, предоставяне на универсалната услуга и осигуряване на спешните повиквания. Насърчава се конкуренцията, стимулират се инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа до тях.
Общите цели на предлаганите промени са: подобряване на законодателната уредба по отношение облекчаване на правоприлагането и ограничаване на административната тежест на гражданите и бизнеса, отразяване на технологичните промени и създаване на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
Приемането на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на правото на Европейския съюз в националното законодателство, но ще спомогне за насърчаване на инвестициите, стимулиране на икономическия растеж и улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнеса, както и секторът на електронните съобщения ще се превърне в движеща сила за цифровата икономика и цифровото общество.
За Ваше сведение, ние сме една от държавите в напреднал стадий за въвеждане на изискванията, дължащи се на забавяне в резултат на пандемията. Единствено Унгария до момента е нотифицирала приемането на законодателство в съответствие с изискванията на Европейския кодекс. Така че можем да се радваме, че в относително добри темпове се движим по отношение на транспонирането на изискванията на Директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Колеги, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
За – 4, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е.
Благодаря Ви. Лека работа и на Вас.

Колеги, точка трета:
РАЗНИ.
Имате ли въпроси към председателя? Аз към Вас нямам. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.

(Закрито в 12,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев



Стенограф:
Райна Зарева