Точка единствена: Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 86


На 5 ноември 2020 г., четвъртък, от 14,15 ч., се проведе съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми гости!
Имаме кворум. Откривам съвместното заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред, който предлагам на Вашето внимание, се състои от:
Точка единствена. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Други предложения за дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.

По точка единствена:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Провеждаме съвместно заседание на двете комисии. Моя чест е да ръководя съвместното заседание на Комисията по околната среда и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Наши гости днес са министърът на околната среда и водите – господин Емил Димитров, госпожа Михаела Доцова – изпълняващ длъжността главен секретар на Министерството, госпожа Милена Сергеева – изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, и госпожа Валерия Калчева – главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“; от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ – надявам се, че ще се присъедини след малко към нас, както и госпожа Мария Иванова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“.
Ще дам думата на заместник-министър Петрова, за да направи общо представяне на Законопроекта, след което ще преминем в повече детайли по политиките, свързани с опазването на околната среда, и компетенциите на Министерството, бюджетът, който е предвиден за дейности в сферата на опазване на околната среда и, разбира се, въпроси, касаещи европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Бюджетът за 2021 г. се основава на макроикономическа прогноза, която предвижда за 2020 г. спад на брутния вътрешен продукт в реално изражение от 3%, а за 2021 г. очакваме възстановяване частично на динамиката и растеж от 2,5% през 2021 г. Средногодишната инфлация съответно очакваме да бъде 1,4%, като международните цени на храните леко ще поскъпнат през следващата година и това от своя страна ще предизвика по-висока инфлация.
За 2021 г. очакваме ниво на безработицата от 5,2%, което е по-ниско спрямо 5,6% очаквани за 2020 г. Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа се очаква да бъде около 4,5% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., като за периода 2021 – 2023 г. се вижда тенденция за намаляване съответно на 3,9% от БВП за 2021-а, 2% за 2022-а и 1,8% за 2023 г. Ако от обхвата на този дефицит се изключи ефектът от временните ковидмерки за 2020 и 2021 г., съответно дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила и съответно е 2% за 2020 г. и 1,5% от брутния вътрешен продукт за 2021 г.
Наблюдаваме тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, като при условие, че изключим разходите през 2020 и 2021 г., свързани с негативните ефекти от пандемията, независимо че параметрите на разходната част на бюджета за тези две години надвишават 40-процентното правило, то след като елиминираме ефекта от еднократните разходи, влизаме, вместваме се в този таван.
В приходите също наблюдаваме номинално нарастване за целия тригодишен период, като има различни обстоятелства, които влияят на данъчните и неданъчните приходи за тази и следващата година. За тази година основно се дължи на негативния ефект от икономическия спад поради пандемията, също и ефектът от неизпълнение на някои неданъчни приходи – основно такси.
По отношение на разходите. Имаме намаление в средата на плановия период както в номинална, така и като дял от БВП. Разходите в Законопроекта за бюджет за 2021 г. спрямо 2020 г. – ревизирана оценка, имаме растеж от 3,8 млрд. лв., което е основно на ковидмерки, но също така и разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области, като разходите в процент от БВП за целия период до 2023 г. бележат спад от 42,2% до 39,9% в края на периода и те са с основен принос за постигане на целите на бюджетното салдо.
Ако ми позволите, ще премина към по-специфичната тема, касаеща европейските средства. Имаме поет ангажимент в Бюджет 2021 г. за оптимално усвояване на средствата от Европейския съюз чрез ефективно управление и разходване, като е отчетена постоянна положителна тенденция на нарастване на процента на усвояемост за програмния период до 2020 г.
Как се подходи при планирането на разчетите за евросредствата за 2021 г., така че да гарантираме, че осигуряваме достатъчно финансов ресурс за възможно най-големи проекти? Особеното през тази 2020 г., най-вече през следващата година, е, че имаме допълнителен ресурс, който ще надгражда средствата по европейските структурни и инвестиционни фондове и това са ресурсите, които идват по линия на Пакета Следващо поколение или Next Generation EU. Естествено в областта на традиционните, бих ги нарекла така, европейски средства имаме като приоритет успешното усвояване на средствата. Освен тях се полагат усилия за усвояване на ресурса по REACT-EU, който е всъщност допълнителен ресурс, компенсиращ пренасочения ресурс от европейските средства в отговор на кризата и има за цел да подпомогне допълнително държавите членки в адресиране на проблемите с COVID-19.
Освен тях ще очакваме също така след представяне и успешна защита на Плана за възстановяване и устойчивост да получим и ресурс под формата на един или два транша догодина, а също и 10% авансово плащане от общата сума по линия на Фонда за възстановяване и устойчивост. Общо взето десетте процента по наши оценки ще бъдат около милиард и 200 млн. лв. аванс, като към тях би могло да се прибави още в зависимост от напредъка по изпълнение на проектите, които ще представим. Разбира се, това може да се случи след месец юли следващата година.
Ще премина и през разпределението на средствата по традиционните европейски програми за следващия програмен период. Знаете, че дискусиите на ниво правителствени ръководители приключи през месец юли. В резултат на това към националния ресурс за България, националния пакет беше добавена една сума от 200 милиона след допълнителни преговори за най-бедните региони в страната. Така че вече с решение от месец април 2019 г. ние имаме определени национални приоритети за следващия период и индикативно финансово разпределение на средствата от Европейския социален фонд плюс, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за следващия период по програми. Определени са и отговорните институции и срокове за изпълнение на хоризонталните и тематичните, отключващи условия за средствата по тези изброени, фондове. Също така имаме всички определени структури, които ще отговарят за управление, контрол, отчетност, координация и одит на програмите. Секторните министерства и създадените към тях тематични работни групи работят по отговорната задача да разработят програмите за следващия програмен период в съответствие с правилата и изискванията на тези регламенти. В момента се изпращат втори работни варианти на програмите за предварителен преглед от Европейската комисия.
Индикативната стойност на общия пакет за България в рамките на Кохезионната политика е близо 20 млрд. лв., като на база на наличната информация от протичащия в момента законодателен процес, както и в резултат от подготовката на ресорните министерства да стартират изпълнението на съответните дейности, сме планирали следните приходи и разходи по програми.
По Програма „Транспортна свързаност“ за периода 2021 – 2023 г. имаме предвидени около 318 млн. лв., като за 2021 г. са предвидени 200 млн. лв. от тях.
За Програма „Околна среда“ имаме предвидени общо за периода до 2023 г. близо 170 млн. лв., за 2021 г. имаме 242 млн. лв.
По Програма „Развитие на регионите“ имаме предвидени 185,5 млн. лв. за целия период, съответно 200 млн. лв. за следващата година.
За Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията има предвидени за целия период до 2023 г. 64 млн. лв., като 200 млн. лв. отново са предвидени, извинявайте 200 хил. лв. дотук, за 2021 г., говорихме за хиляди, 200 хил. лв. са предвидени за 2021 г.
За „Човешки ресурси“ отново за 2021 г. имаме 200 хил. лв. също и за Програмата за образование за следващата година.
По Програмата за храни и основно материално подпомагане за следващата година имаме предвидени 800 хил. лв.
По Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация от 43,5 млн. лв. общо до 2023 г., за следващата не предвиждаме средства, които да бъдат разходени, като очакваме през следващите години 2022 г. и 2023 г. този ресурс да бъде усвоен.
По Програмата за техническа помощ от 13 млн. лв. отново 200 хил. лв. предвиждаме за следващата година.
И по двустранните програми по трансгранично сътрудничество отново предвиждаме догодина да не бъде усвоен ресурс. Благодаря.
За Next Generation EU и тези пари, вече Ви казах, които са по плана за възстановяване и устойчивост. На разположение сме за допълнителни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Искам да благодаря на госпожа Петрова, тъй като трябва да се присъедини към заседанието на Бюджетната комисия и да ѝ пожелая успех. Разбирам, че колегите от Министерството на финансите са на разположение за отговори по въпроси, които касаят Вашето изложение и компетенциите на Министерството. Благодаря Ви.
Сега давам думата на министър Димитров да представи бюджета от гледна точка на компетенциите и отговорностите на Министерството на околната среда, политиките в сферата на опазването на околната среда и изменение на климата.
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря затова, че в тези трудни времена успяхте да се съберете и да направим това заседание, изключително важно е и за двете комисии.
Приходите, които са предвидени, основните показатели на бюджета на Министерството на околната среда и водите, са разписани в чл. 18 на Законопроекта за държавния бюджет. Приходите са 42,5 млн. лв., нетното увеличение е с половин милион. Разходите са 64,6 млн. лв., по бюджета за 2021 г. са увеличени спрямо 2020 г. с 8 млн. лв.
Аз искам да кажа, че всички задачи, които непрекъснато ни се възлагат и нови, и нови, и мониторинг, и в условията на COVID-19, ще трябва да ги покриваме с това увеличение, но това са възможностите в крайна сметка, това е разполагаемият бюджет. Всички бихме искали да е по-голям, но това са реалните възможности.
Те включват 30-процентното увеличение върху основната работна заплата на служителите от Изпълнителната агенция, регионалните инспекции и басейновите дирекции; планирано е увеличение на основните работни заплати на служителите от централната администрация и Дирекцията на националните паркове от 1 януари 2021 г. Знаете, че тази година те успяха да вземат по 30% - правителството успя да гласува, парковете изостанаха малко, сега ще получат заедно с централната администрация. Парковете пак ще продължат да изостават, но все пак е крачка напред – 10% от доста години не се е случвало. Увеличението на минималната работна заплата всъщност влияе с осигурителните вноски.
Разпределението на разхода в бюджета за 2021 г. по основните показатели са: разходи за персонал – 42,6 млн. лв., или 66% от бюджета на Министерството; 66% са ни нормалните разходи; разходи за издръжка – 18,6 млн. лв., или 28% от бюджета. С разходите за издръжка Министерството покрива текущите режийни разходи на централната администрация и 23 второстепенни разпоредители с бюджет – командировки в страната и така нататък. В рамките на разходите за издръжка – 6 млн. лв., се предоставят от Предприятието за управление дейността по опазването на околната среда и се усвояват по утвърдените планове за дейности в защитени територии, изключително държавна собственост.
По областни политики. Политика в областта на опазване и ползването на компонентите на околната среда е 31,5 млн. лв.
Бюджетната Програма „Оценка, управление и опазване на водите на Република България“ е 8,4 млн. лв.
Бюджетната програма „Интегрирана система за управление на отпадъците и опазването на почвите“ е 4 млн. лв.
Бюджетна програма „Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване на качеството на атмосферния въздух“ е 2,4 млн. лв.
„Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичния им ресурс“ – 9 млн. лв.
„Информирано участие на обществеността в процес на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол“ – 2 млн. лв.
„Оценка и управление на въздействието върху околната среда“ – 4,9 млн. лв.
„Управление на дейностите по изменение на климата“ – 800 хил. лв.
„Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост“ – 10,3 млн. лв.
Бюджетна програма „Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост“ – 13,5 млн. лв.
„Администрация“ – 19,6 млн. лв.
По отношение на трансферите. Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са предвидени средства, които МОСВ да предостави под формата на трансфер, както следва: 2,5 млн. лв., предназначени за Националния институт по метрология и хидрология и Института по океанология в изпълнение на задълженията им по Закона за водите. Това са пари, които ние директно предоставяме на тях. На практика част от тяхната издръжка минава през нас. И 40 млн. 100 хил. лв. за Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, които представляват приходи от държавна такса по Закона за водите.
Имаме нужда от повече средства, но в условия на криза всички имат нужда от повече средства. Всеки ден имаме нови задължения, нови очаквания, нови изисквания, мониторинг, но смятам, че през следващата година ще имаме пак неудобни въпроси от типа на: „Какво правите в тази и тази област повече от миналата година?“ А отговорът ще бъде: „В рамките на утвърдения бюджет“. Но аз смятам, че въпреки всичко ние ще успеем да се справим.
Използвам случая тук да благодаря и на правителството, и на Министерството на финансите за увеличението, което направиха от Министерството на финансите към нашето министерство. То направи един изключителен жест: успя да вдигне малко да догоним останалите – 30% на част от структурите, които бяха при нас, и 10% за Централното управление на националните паркове. Това веднага се усети и по места.
Смятам, че не е моментът сега да кажа, че искаме още и още пари, защото осъзнавам в каква ситуация се намираме, че и Министерството на финансите също има някакви очаквания като приходи, като презастраховка, като буфер. Самите ние ще се опитаме в рамките на тези 40 млн. лв., които очакваме следващата година, няма да си позволя политическа заигравка и да ги раздам още в началото на месец януари, защото мога да го направя и това трябва да се използва. Напротив, смятам, че каквото и да се случи не трябва да се разпростираме повече от 50% от предполагаемите приходи за следващата година, защото след това ще дойде друг министър, той също трябва да взима решения и в никакъв случай не трябва да предопределям или да му вържа ръцете.
Казвам го пред Вас, за да е ясно, че в тази посока не смятаме да злоупотребяваме или да правим изпреварващи движения. Още повече, опитваме се за всяко едно от действията, свързани с финансирането в МОСВ, да се допитваме и до финансите, да чуем и тяхното мнение. Невинаги ни харесва, но се съобразяваме.
Още веднъж благодаря на всички, които дойдоха. Готови сме да отговорим на въпросите. Госпожа председателката представи всички, ако имате допълнителни въпроси, да. Не ни стигат парите, но ще се справим с бюджета. Те на никого не стигат, но осъзнаваме в каква ситуация работим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Някой желае ли да добави нещо? Не.
Ще дам думата на колегите народни представители за изказвания и въпроси.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, госпожо Василева! Всеки път бюджетната процедура – одобрението и внасянето, е един специфичен процес и продукт, при който това, което ресорните министерства не са постигнали в преговорите си с Министерството на финансите, знаете добре, идва един елегантен момент, в който опозицията много ясно и категорично може да заяви в полза на това министерство, ако сме радетели за екологичната политика, как следва да се увеличи бюджетът на това министерство и да защити това, което по принцип всяко министерство плахо прави пред Министерството на финансите. Така сме го правили и ние, не можеш от Министерството на финансите да искаш всичко. Но в крайна сметка да се използва опозицията за тази висока трибуна, която да налее необходимите средства в този сектор. Казвам го малко, за да разведря обстановката. Това е много интересен политически момент, в който съвпадат интереси в полза на околната среда.
Наистина бюджетът е такъв, какъвто е, но според мен се наблюдава и сериозен недостиг в конкретни направления. Кой е критерият дали са достатъчно парите или не? Всеки ресорен министър и всяко министерство ще каже, че иска все повече и повече пари, респективно Министерството на финансите ще каже, че това е невъзможно. Но кой е обективният критерий, който трябва да ни даде ориентир къде е границата между разумното и това, което е нужно, за да се свърши работа? Според мен това е оценката дали тези средства са адекватни към разписаните политики – в случая политики по околната среда. И аз искам да Ви обърна внимание и да Ви призова да застанем зад едни твърдения, че има известен недостиг на средства в конкретни направления, така че това поставя под риск провеждането на политиките по околна среда по сектори вътре в Министерството, както и контролните функции на Министерството.
Знаете, колеги, от години, това не е много приятно, че МОСВ е едно от ведомствата с най-ниски средни заплати от всички ведомства. Виждам, че това вероятно не е преодоляно и ще Ви дам пример. На мен ми е болно за това. Смятам, че тези хора заслужават доста по-високо средно възнаграждение – експертите от МОСВ. Наистина за тези, които бяха на първа линия така наречените на предната линия колеги от Изпълнителната агенция, от Басейнова дирекция, от РИОСВ изпълняваха своите задължения, получиха 30-процентно увеличение. Сега тези, които не са получили това 30-процентно увеличение, се планират едни 10% – Националните паркове и централната администрация. За мен централната администрация в МОСВ получава много ниски възнаграждения и ние бихме настоявали това да се промени, има ресурс, за да стане.
Всичко това поставя под въпрос и под риск провеждането на секторните политики по отделните компоненти и фактори на околната среда според мен. Имайки предвид и пестеливостта в условията на програмно бюджетиране, с която ще се харчат таваните, лимитите и предоставените трансфери, тоест, поддържайки една финансова дисциплина, която смятам, че ще се наложи от Министерството на финансите – до определен размер да се харчат предоставените разходи, това означава, че няма да е точно 10% дори и увеличението за администрацията. Трябва да го кажем откровено и трябва да видим какво можем да направим в тази посока.
Като краен резултат искам да отбележа, че за мен бюджетът за Изпълнителната агенция за околна среда – отново, за съжаление, е недостатъчен. Доста години наред подценявахме дейността на Изпълнителната агенция. Според мен, имайки предвид, че Националната система за мониторинг на околната среда е важна и съществена част от нея, всички тези проблеми, които имаме в отделните сектори, включително част от тях, свързани с наказателни процедури – и по отношение на въздух, и на води, и на отпадъци, и така нататък, и така нататък, на мен ми се ще да кажа и го заявявам, че същността на дейността на Изпълнителната агенция с тези средства, които са заделени, много трудно ще се осъществи. А там знаете, че има доста сериозни задачи, които да наблюдават развитието, напредъка, мониторинга по отделните части.
В заключение искам да кажа, че Вие самите го казвате в мотивите на бюджетовносителите, че има риск, липсата на финансова обезпеченост поставя риск от неизпълнение на програмите за мониторинг на компонентите на околната среда. Точно това искам да очертая много ярко и дано да бъде чуто от Министерството на финансите, защото това за хоризонталната политика, като политиката по околна среда, която прониква в доста дейности, сфери и други министерства или в техните тела, това е много сериозна констатация. Аз идвам от заседание на Комисията по енергетика и трябва да Ви кажа, че там един от стълбовете, опорните точки в бюджета, е зелените политики в енергетиката, които са хоризонтален резултат от това, което ние трябва да правим с Вас.
За да не бъда голословен, да дам два примера. Националната програма за качеството на атмосферния въздух за периода 2018 – 2024 г. със самото ѝ приемане по моя представа, разходите следва да бъдат доста повече. Знаете и за фините прахови частици, за процедурата, която е стартирала, тоест за 2021 г. трябва да бъдат няколко десетки милиона лева – 20 или 25, ще ми простите за неточността, но между 25 и 30 млн. лв. само за 2021 г., обаче не ги виждаме в бюджета. Ето това е един добър пример как недостигът на финансиране може да доведе до по-голяма щета не само за околната среда и за гражданите, но и за България като цяло, защото по наказателната процедурата трябва да покажем, че правим нещо. Осигурените средства от държавния бюджет със сигурност няма да бъдат достатъчни за изпълнение на мерките по КАВ – Качеството на атмосферния въздух. Това е. Доста неща, но нека за залата да оставим нещо. Това ми е основното послание, че аз лично, и нашата група не е удовлетворена от това, което е представено в Бюджета за 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Господин Димитров, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Не мога да Ви възразя, защото сте обективен в изказа си. Ако не е ОПОС и ПУДООС, МОСВ и Изпълнителната агенция не биха могли да функционират. Това е истината. Погрешен е моделът. Преди години е възприет и сега трудно оцеляваме. По Националната програма за чистотата на въздуха – 30 милиона по-малко получаваме. 30 милиона е сериозна сума!
ПУДООС ще получи 20 милиона по-малко. Опитваме се там по някакъв начин в рамките на спестяване. На Изпълнителна агенция „Околна среда“ Националната програма за мониторинг. Ами, извинявайте, но ние непрекъснато дофинансираме.
Ще Ви кажа само за Изпълнителната агенция. Заявили са 15,4 милиона, 5,7 милиона са в рамките на утвърдените на бюджета от таваните на МОСВ. За допълнително финансиране – 9,7, направено предложение до ПУДООС. Значи, ПУДООС първо не получава едни 20 милиона, после ще извади едни 9 милиона да ги даде на Изпълнителната агенция, после ще внесат още едни 5 милиона, ще трябва и тях да ги дадем, и накрая викат: „Ама какво правите с парите на ПУДООС?“ Ами осъществяваме издръжката на Министерството.
От „Води“ с основание казаха: „Готови сме да си изплатим всичко, което дължим към държавата, ама кажете, че ще ги върнете само и единствено за води, а не да покривате други разходи, които държавата не Ви ги е дала и Вие сте решили с нашите пари да отидете там“. Много тежки разговори.
В крайна сметка 5,4 милиона не са осигурени. Разбирате, че ще дойде месец септември, ще кажат: „Нямаме това, това, това. Извадете ги от някъде“. И пак ще отидем до ПУДООС. А после ще кажат: „Къде са парите от ПУДООС?“ Ами парите от ПУДООС и от ОПОС издържат Министерството, защото ние имаме ангажименти, имаме мониторинг, имаме задължение към Европейския съюз. Когато стане време да се изплащат всичките тези дейности, да се възстановяват разходите, няма пари. Така беше и тази година, така е било и преди години. Сигурен съм, че на всичките министри преди мен им е било трудно.
Нямаме и за защитените територии, ние нямаме пари. Ще дам само един пример. Инсинераторът никога не е имал място в Министерството на околната среда и водите, след като се занимава само с обезвреждане на медицински отпадъци. Някога го подарили датчаните и те го заприходили при нас. Ама ние не сме търговско дружество. И ще Ви кажа къде е големият проблем за мен.
Тази година никой не се интересува къде отиват кови отпадъците, ама те отиват само и единствено там. Един милион фирми са се наредили по болниците и си делят комисионни, но като излезе къде да отидат тези отпадъци, всички се струпаха тук. Само че, когато си държавна структура, а не търговско предприятие, и за три дена, и за тридесет и три дена, заплатата ти е една и съща. Познайте дали искат да работят 33 дни за 600 лв. Не искат. Дадохме им по 1000 лв. отгоре, защото са на първа линия, само че нашият бюджет не е предвиден за това. Два месеца давахме, три, нямаме. Ами те сега ще счупят инсинератора, само и само да не работят, да си получават заплатите. Те нямат пряк финансов интерес да работят, за да си увеличат заплатата.
Работил, не работил – 600 лв. Ама изведнъж държавата имала нужда и ти го струпала на теб. Този човек, който е там, служителят, него не го вълнува, че държавата иска всичко отведнъж да реши през неговия гръб и през неговото работно време по 24 часа в денонощието. Пропуски – едните са от Елин Пелин, другите са от цялата страна, едвам ги събираме да дойдат да работят. Утре като повредят инсинератора, защото не им се работи и защото той е на 20 години и е грохнал, кажете ми къде ще отидат коронавирусотпадъците? Няколко пъти казвам: „Това предприятие няма нужда, ние нямаме нужда от търговски предприятия. Трябва да е в Министерството на здравеопазването“. То се намира на територията на Министерството на здравеопазването – Александровска болница. Никой не го интересува инсинератора. Щом има Министерство, което отговаря за него, нищо че върши медицинска дейност, да си се оправя. Но аз нямам пари да им платя на тези хора! Сега имаме коронавирус, половината са болни. Утре като спре инсинераторът, знаете ли какво ще стане? Половината журналисти със затрогнат поглед ще кажат: „Ама какво да направим, къде е държавата?“ Той, инсинераторът, е в МОСВ. Ама МОСВ не може да осинови държавата.
Тези хора първа линия ли са според Вас, след като постоянно през цялото си работно време горят точно само и единствено коронавирусотпадъци и инфекциозни отпадъци? Първа линия са, обаче за нас са шесто качество. Ние им даваме 600 700 лв. Давах им три месеца, никой не разреши да давам повече. Като спре инсинераторът всички ще са загрижени, аз ще съм сериозно загрижен и ще викам: „Дайте да дадем!“
Това нещо трябваше да стои към здравеопазването. Това е и вторият проблем, с всичките коронавирусотпадъци, които сега излязоха, но там също имаме недофинансиране. То е печелившо предприятие, няма задължения, няма загуби, няма проблеми, има си щат. Десет пъти съм предлагал: вземете си го, с рейсове, с камиони, със сгради, с всичко, направете си го апортна вноска, дайте го на някоя от болниците, здравеопазването, който иска. То няма роля при нас, ние нямаме търговска дейност, не се занимаваме. Ние му плащаме основна заплата на този човек, който работи там, а в същото време искаме да извършва стопанска дейност и да го товарим все повече и все повече, и в един момент това нещо ще грохне.
Но наистина имаме недофинансиране, имаме големи проблеми. Мен ме притесняват, защото ние преразпределяме мизерията в Министерството. Слагаме едни 10 лв. в този джоб и ги прехвърляме от единия в другия, от другия в третия, докато накрая мислим, че ще станат 20.
Това е ситуацията за следващата година. И на мен ми беше неприятно да разбера, че служителите от страната ще получават по-големи заплати от централната администрация заради това изчакване и изоставане през годините, което каза и господин Атанас Костадинов. Те сега ще вземат 10%. Оказа се, че по-ниските по ранг ще взимат по-големи заплати от тези, които взимат решение. За всяко нещо – София, за всяко нещо Министерството дава становище, Прокуратурата всеки ден по четири писма при нас. Много е тежко.
При средна заплата 1200 лв., начален учител вече взима 1400 лв. Половината са с инженерни специалности, биологични, химични. Напускат и отиват учители да работят на половин работен ден, да взимат същата заплата и да не носят никаква отговорност.
Трудно ни е, тежко ни е, но, както казах, ние ще се справим. Това е всичко за сметка на някакви икономии, които вече не знам откъде ще ги извадим – 30 милиона за въздуха, 20 милиона ПУДООС по малко, пет милиона недофинансиране на Изпълнителната агенция. Поне половината от Вас ще сте в следващия парламент и на следващия министър ще кажете: „Какво правите по тази, тази и тази тема?“ И той ще каже: „В рамките на утвърдения бюджет.“ „Какъв Ви е бюджетът?“ Ами – няма!“ Това ще е.
Много ми е неприятно, но то е било и на министрите преди мен. Всеки е извървял своята трудност от пътя, а хората са ангажирани – водни проекти, Оперативна програма „Околна среда“, все повече изисквания, мониторинг.
От левицата имаше един депутат, който излезе и ме пита: „Защо по време на коронавируса мониторингът е бил леко разреден?“ Защото хора нямаше. От единия окръг пращахме в друг. Вие можеше да си почивате и нямаше проблем, но ако някой от мониторинга един ден е пропуснал и леко е разредил, това беше световно престъпление. В крайна сметка се разбра, че хората имат по две ръце, нямат по 10. Правихме всичко това, успяхме, справихме се. В момента също сме пред криза – четири хиляди души. Ние там се разреждаме и се чудим как да работим, за да може да не се заразим помежду си.
Затова казах, че бюджетът не ни стига, но в рамките на този бюджет ще се опитаме да се справим. Това, което казахте също е правилно. Непрекъснато режем, а възлагаме нови и нови изисквания, в един момент ще трябва да сменим механизма. В момента леко погрешно е започнат преди години. Никой от присъстващите в тази зала няма вина за това. Ако може да бъде увеличен, но това сигурно ще стане с някое изменение в средата на годината. Иначе подкрепям Вашите думи, но и пак заявявам, ще се опитаме да се справим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Министър.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища по предложения Законопроект?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз нямам въпрос, а по-скоро имах една забележка към Министерството на финансите в частта на доклада им, но за съжаление заместник-министърката я няма. Надявам се, че представителите на Финансите ще я запознаят.
Тоест с една слабост в отчета, която се отразява в III и IV. Става дума за вноската в общия бюджет на Европейския съюз на България, която излиза според тези разчети в т. 1.4, т.1.5 – там са дадени в III, парите, които ще дойдат и които ще заминат. Някои от опозицията може да се хванат за това нещо и да кажат: „Чакайте, бе. Ние тук даваме повече, отколкото получаваме от Европейския съюз“, което е абсолютно невярно.
Затова, аз предлагам, наистина няма все още рамка, тя не е гласувана от Европейската комисия, но това нещо да го промените и да се даде по-голяма яснота за големия принос на европейските средства в националния бюджет, защото иначе той щеше да изглежда много по-трагично. Така че искам да обърнете внимание на това, то е просто очевадно. Ние сме на дефицит от 700 милиона спрямо това, което внасяме, което абсолютно не е вярно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Госпожо Милошева, желаете ли да коментирате? Благодаря.
Господин Ебатин, заповядайте за изказване.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Една забележка.
Ние от ДПС няма да подкрепим бюджета, защото, колеги, ясно е, че в сектора по отношение на околната среда, опазване на политиката по околна среда и въобще опазване на природните ресурси, който трябва да бъде основен стълб в държавата като политика, това е залегнало и в нашата програма, считаме, че има недостатъчност на финансите. Това предизвиква масово отстъпление, масово отказване на хората да работят в тази сфера. Недостатъчни са заплатите не само в Министерството, недостатъчни са заплатите и в регионалните структури – хората масово напускат. Всеки ден от тях се иска да дават справки на прокуратурата, на различни институции, натоварването е изключително голямо, в същото време по отношение на другите сектори, които са предизвикали интереса на общественото внимание чрез електронни медии, по различен начин, заплащането е двойно по-малко.
Считаме, че този дисбаланс на заплащане в обществена сфера, и то в обществена сфера, която следи по отношение на основен стълб, както казах, по опазване на политиката по околна среда, тези средства са изключително недостатъчни, да не говорим, че трябва да се откриват нови работни места, свързани със зоните по опазване „Натура“, виждате, че се появяват проблеми с водните ресурси, с опазването на чистотата на въздуха.
В нашия сектор, в политиката по опазване на околна среда е повече от наложително да се увеличи в много по-голяма степен бюджетът, отколкото в други министерства, но в други министерства се увеличава много повече. Затова там, където бюджетът е разточителен по отношение на политиката на опазване на околната среда, той е повече от снизходителен. Затова считам, че няма пропорционално отношение на Финансовото министерство, няма справедливо отношение на Финансовото министерство по същия начин, както се отнася към другите сектори. Не казвам, че там не трябва, но има щедрост примерно към сектора на образованието, към други сектори, но към основен стълб, какъвто е Министерството на околната среда и водите и към тази политика по опазване на околната среда, няма чувствителност. Затова аз убедено, и ние от ДПС няма да подкрепим този бюджет. Това е моята позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ебатин.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! За другите параметри на бюджета вече се изказаха мнения и позиции, няма какво да се повтаряме. Видно е, че ресурсът е недостатъчен. Ние от позиция на опозиция, подчертавам, бихме искали да има адекватно финансиране на политиките не защото ние сме тук, а защото тези политики са важни за страната ни по отношение на опазване на околната среда, на компонентите, на мониторинг и така нататък, но всичко това трябва да бъде обезпечено и с кадрови потенциал.
Нашата позиция не е от днес, и не е по повод затова, че да се правим на интересни, днес тук да изказваме една или друга позиция, аз съм задавал преди време въпрос към ресорния вицепремиер, утре продължавам с въпросите в контекста на формиране на бюджета, защо е тази диспропорция? И затова исках да акцентирам и да кажа, че изначално заплатите и в Министерството, и в регионалните структури бяха на сериозна дистанция по отношение на стандартите, които са в другите министерства.
Нашият апел беше те да бъдат коригирани коректно спрямо средните стандарти в другите министерства. За съжаление, виждаме, че това не се случва. Освен това не бива да има различни стандарти и подход за тези, които са в регионалните структури, и в централната администрация. Това не е справедливо и съгласете се, колеги, господин Министър, уважаема госпожо Председател, че това действа демотивиращо на хората. Имаме информация, че отново има отлив на кадри от Министерството, а кадри се създават трудно.
Уважаема госпожо Василева, и Вие, и аз, и други хора тук, които имат и административен опит, знаем много добре как се създават кадри, как се запазват кадри. Естествено един готов кадър, държавата винаги готви, тя е винаги един добър университет да подготвя кадри, които да подарява в частния сектор, това го има навсякъде по света, но те трябва да бъдат съдържателни. По време на изказванията ни в пленарна зала това ще посочим специално за екологията и екополитиките, защото те са важни. В контекста на Зелената сделка, на проектите и програмите, които предстоят ние трябва да подготвим и не само в Министерството, а цялото общество трябва да бъде подготвено за тях, а ние основни политики не можем да реализираме и да покриваме.
Така че наистина сме притеснени и много загрижени. Управляващите, и управляващото мнозинство имат време всичко това да се коригира, за да се случи. Ние ще отстояваме тези позиции и принципи, защото ги споделяме дълбоко в себе си и всичко това е заложено в нашата програма още преди началото на мандата. Споделяме ги и се стараем всячески да ги реализираме както за евроатлантически ценности, така и да има коректност и справедливост за най-важните политики, които се реализират.
Пари се намират за ред секторни политики – виждаме в последно време, а тук няма пари. Трябва да се намери някакъв подход, и някакъв бюджет и за тук, да се обърнем и към Министерството на финансите, и към правителството, и към управляващото мнозинство. Всичко е въпрос на политическа воля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги, гости! Аз исках точно това да застъпя, с което господин Чакъров накрая в своето изказване завърши. Бюджетът тотално се разминава от европейските политики, които са до 2050 г. Ама тотално! Като слушам и Министъра, имам чувството, че не сме членка на Европейския съюз, ами сме далеч от Европа, за това, което чувам като бюджет. Вие виждате до 2050 г. –в Зелената сделка, Стратегията за биологично разнообразие, Стратегията „От фермата до трапезата“, какви политики се залагат и там една трета, че и повече са пари, свързани с околната среда. Това, което ние в момента разискваме - ние тотално се различаваме.
Погледнете една Румъния, погледнете дори Сърбия, Гърция -какви средства и какво правят в тази сфера – околна среда, водни ресурси? Ние говорим тук за заплати, за някакви неща, които отдавна трябваше да бъдат решени. Този бюджет няма да ни доближи до тези държави, а напротив, ножицата ще става още по-голяма.
Аз ще Ви дам един пример. Преди две седмици разговаряхме със земеделското аташе на посолството на Нидерландия. Нидерландците знаят след 2050 г. какво ще правят в тази сфера и дотам са стигнали, че в момента определят капката вода, добавена стойност, разбили са, свели са до капка вода. А вижте ние какъв разговор, какви политики водим и какво правим?
Така че няма как да подкрепим от БСП този бюджет, но Вие като управляващи… Аз не съм съгласен, господин Министър, че тук в тази зала няма виновни. Има виновни. Вие все пак сте Министър, тук е и госпожа Василева, Вие сте от управляващото мнозинство. Финансите ние сме си нарочили за виновни. Те, че са виновни, са виновни, но все пак казахте: политическа воля. Не е политическа воля, гледайте Европа какво прави? Вместо да вървим напред, ние вървим назад. Това е недопустимо.
Вижте и една Македония и тя в тази сфера напредва. Ето сега пишат за какви проекти в сферата на околната среда и какви милиони ще наливат, ние за заплати – дали ще са 600 или 700 лв. Просто не виждам как ще се оправи. Не, аз знам как ще се оправи - с една оставка.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, длъжна съм да отбележа, че темата, която Вие засегнахте, а именно хоризонталния характер на политиката, намира своята проява във всички останали секторни политики. В този смисъл финансовите инструменти, които са налични, и в сектор „Енергетика“, както беше цитирано, и в други сектори имат пряко отношение към постигане на цели, свързани с опазване на околната среда и борбата с изменение на климата.
Все пак трябва да сме наясно, че тук дискусията се води около бюджета на Министерството на околната среда и водите, но всички секторни политики предвид необходимостта политиката да бъде интегрирана, имат принос към постигане на целите.
Що се отнася до дискусията за заплащането на служителите, аз също съм съгласна с това, че е необходимо да получат по-добро възнаграждение, имайки предвид, че голяма част от тях не само са на първа линия, но и са натоварени с изключително сериозни ангажименти, контролни функции, което изисква отдаденост, ангажираност, понякога, включително и извън работно време, непрекъснато отдаване на сили, време и енергия за това да се съблюдават целите, свързани с опазване на околната среда. В този смисъл аз лично подкрепям усилията и на Министъра, и на правителството и оценявам това, което беше направено за част от структурите на Министерството. Разбира се, надявам се, че ще има възможност и разчитайки на добрия диалог с Министерството на финансите, да се получи адекватно повишаване на заплатите на служителите от дирекциите на националните паркове и централната администрация.
Господин Министър, желаете ли да вземете отношение по темата, която беше разисквана и след това господин Генов има думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Разликата между мен и Вас е, че Вие каквото гласувате, това е законът и аз съм длъжен да го изпълня. Тоест, какъвто го гласувате, харесва ми, не ми харесва ми, аз ще го изпълня. Но понякога преди да гласувате, питайте, може да размислите, да преосмислите дадени позиции. Ние отговаряме за пет хиляди площадки. Кажете кой, кога и как постоянно да ги проверява? Лятото са плажовете на морето, зимата са комините в небето. Сега цяла зима спряхме RDF-а по всички ТЕЦ-ове, ами познайте като останат само на въглища, какъв ще е въздухът?
Като върнеш един ТЕЦ в 70-та година производството му – например ТЕЦ „Бобов дол“ да гори само въглища, направихме го там успешно, Перник и още няколко, той въздухът какъв ще е според Вас? Искате станции, искате мониторинг – това всичко са хора. Производства? Води? Сега смятате ли, че хората, които са били хидроинженери преди 40 – 50 години, където всеки един язовир се е обсъждал от творчески колективи, от научни колективи, са били по-глупави от нас? И са били глупави да направят цял язовир – примерно 40 км водна мрежа, с дюкери, с тунели, с мостове, за да полеят полето? Били са глупави да го строят, а не са казали: „Я надупчете тук с кладенци – кой къде намери, и вадете и давайте.“
Един язовир, който може да събере 40 – 50 милиона вода, колко стотин сондажа трябва да направите, и ток да прекарате, и всичко, за да ги извадите тези 40 милиона вода? Смятате ли, че те са били глупави? Кой от Вас смята, че е по-умен от всичките тези творчески колективи навремето? Могли са и те да кажат: „Държавата ще ни направи сондажи, работете!“
Направили са язовири за напояване, язовири за питейно и битово водоснабдяване, язовири за енергетика, ние сега си решаваме да се харесаме… Аз не знам как да го кажа повече, децата в детската градина си плащат водата, а това е социална дейност, ако някой не знае, че децата са нашето бъдеще, и им слагаме водомери и ги пломбираме, изведнъж решаваме, че сме благодетели и ще раздаваме безконтролно вода за напоителни цели. Готови язовири ще ги зачеркнем, и напоителни системи с километри дълги, за да правим сондажи.
Ама правете, където няма напоителни системи, където наистина този проблем няма друг начин, освен по този да се реши. Не питате. Всяко едно мнение се счита, че не е важно щом не го казва някой от трибуната.
Елате на едно изнесено заседание да Ви покажем. Трета година болен здрав носи. Ако Ви покажа таблицата с язовирите, ще видите, че напоителните са най-зле. Никога не им са давани пари на тях. Само че те не казват: „Най-зле сме. И зимата го пълним до половината, че тече.“ Трета година ние от енергийните язовири точим вода, за да има за напоителните, за да не кажат земеделците: „Зле сме!“. А те си разширяват площите непрекъснато с ориз без значение, че няма вода. Ами добре, докога може да продължава?
Хайде, с питейно-битовото се справяме – имаме го, но как да държиш енергийните язовири постоянно пълни, за да може лятото да дадат на другите да полеят? Тази цена някой я плаща. Никой не пита: тази година можахме, източихме всичко, догодина дайте да спрем енергетиката, та да можем да помогнем на земеделците, за да сме добрички! И все ние сме лошите. Все ние сме тези, които казваме: „ВЕЦ-овете сега няма да работите цяла зима, за да може лятото да дадем на земеделците, Вие, земеделците, сега няма да точите, за да има за питейно-битово“.
Сега в момента предстои един такъв закон, ами точно така е било и през годините това финансиране. Затова казах, че никой няма виновен. Ако е въпрос, Джевдет Чакъров е направил две добри работи – не че го харесвам, не че хваля ДПС.
Първото е чиста околна среда. 17 години хората я харесват. Аз съм се подигравал на тази програма за стадиончетата по селата при бабите. Оказа се обаче, че е работеща, хората я харесват. Тази година ще направим двойно повече обекти. Хората я харесват, добре е.
Другото е, че той навремето е вдигнал заплатите – още го помнят. Ама той е бил преди 17 години министър, те още помнят, че той, когато е бил министър, им вдигнал заплатите. Може да е с 5%, с 10% - помнят го. Вие представяте ли си, че през всичките тези години хората, за да помнят едно нещо, значи не им се е случвало друго хубаво. Затова казах, че тук никой няма вина. Никой тук няма вина, защото не Вие сте създали този ред, но ние непрекъснато дофинансираме от ПУДООС и от ОПОС текущата си дейност. Излиза, че ние се самофинансираме, за да можем да работим.
В известна степен не сме държавна структура, а пък в една известна сме търговско дружество, което най-малко ни е ролята. Но нали все пак сме в криза, нали си давате сметка, че наистина няма пари.
Затова казвам: не ни стигат. Знаем, че не ни стигат, осъзнаваме проблема, той е извън нас, не аз съм го гласувал така да бъде. Ще се опитаме да се справим, но на следващия министър като дойде –месеците август-септември, и започнат да му пристигат сметките, а той не знае какво да покрие… Тази година един милион давам за прокурорски проверки, извън нас. Този разход не ми е предвиден. Ще го дам, разбира се, не мога да откажа. Но изведнъж идват неща, които никой не ги е очаквал.
Трябва да има финансиране, но засега не го виждам. Да се надяваме, че като дойде новият парламент ще има нов бюджет, да се надяваме, че ще има повече приходи. Неслучайно декларирах пред Вас, че от предполагаемите приходи 40 милиона догодина, няма да си позволя да планирам повече от 20, защото няма да е редно. Като останат пари ще има кой да ги раздаде.
По същия начин, ако водният сектор за десет години назад си платят – по две стотинки взимаме на кубик, продават я по 2,42 във ВиК-то, нашите две стотинки събориха плана на бюджета на ВиК тата. Ние им я даваме по две стотинки, те я продават по три лева някъде, но нашите две стотинки на нас със сигурност да не ни ги платят и да се съдим с години, ама иначе ние сме лошите, защото си искаме двете стотинки, които веднага връщаме във водния сектор. Те сега ги искат, защото искат и тези пари да ги получат там и аз поех и такива ангажименти: каквото си внесете, за Вас ще е.
Ние като дадем на всички и поемем, имаме недофинансирани дейности. С кои пари да ги финансирам? Водният сектор – връща се за водния сектор, парите за трансфери за ведомствата – даваме парите за ведомствата. Накрая, месец септември, идват и ти казват: „Имаме недофинансиране“. Два пъти даваме по милион и триста от ПУДООС на Изпълнителна агенция „Околна среда“. А, той – ПУДООС, изпълнителна агенция ли е? Той, мониторингът, на ПУДООС ли му е задача? Или ПУДООС трябва да ги даде на едно село да си направи водопровод, или канализация, или пречиствателна станция?
Затова казах: ние преразпределяме мизерията. Едни 10 лв. ги въртим от джоб в джоб и мислим, че ще станат 20. Няма да станат двадесет!
Аз осъзнавам, че наистина ситуацията е такава. Всеки ден ми искат пари. Аз лично съм си позволил една кола да планирам за Националния координационен център, за да могат през зимата да стигат да мерят комини и така нататък, нищо друго. И една стена съм поръчал да сложат да не се заразяват на едно място. Всичко друго съм дал на структурите по места. Този иска за кола, онзи иска за това, нищо не съм оставил за Министерството, но не стигат!
Те не стигат не от тази година, не от този бюджет, те не стигат от години. И в момента сме в криза, и в момент на криза, каквото и да поискам Вие щяхте да кажете: „Пир по време на чума“. Даже за тази джипка, където я искам за Националния координационен център, три месеца разсъждавам дали да я поръчам, да си я вземат, или да не я поръчам. Ще кажат: „Тук нещо има, тук нещо няма“, обаче виждам, че не могат да работят. За всяко нещо се притеснявам да не излезе по друг начин трактовката.
В криза сме. Ако може да дадат повече пари, предполагам, че с актуализация на бюджета ще ни ги дадат. Иначе това ни е бюджетът.
С всички тези хора от сутрин до вечер се чудим как да разпределим пари. На който и да дадеш, другият се сърди. Но това е с години. Ако ще се сменя политиката, трябва да е в началото на следващия управленски мандат. Тогава може да се даде старт. Сега аз имам три месеца, дето се вика, или два, или пет, ако изобщо аз съм министър, не мога да си позволя. Нито съм назначавал нови хора, нито съм правил нови политики. Единственото, което съм взел е за Националния координационен център, към него ще направя и за чистота на въздуха още една зала, защото виждам, че темата е много актуална и хората мислят, че сме я изоставили и че не им обръщаме внимание. Тя, и прокуратурата, така поиска – по механизма, по който овладяхме границите за RDF-а, да го приложим и за чистота на въздуха. Никакви други резки движения няма да правя. Защото аз ще ги започна, а следващият министър ще каже: „Моята визия е друга“. Мисля, че не е редно нито да назначавам хора, нито да правя някакви епохални политики, или да се опитвам да ги правя. Единствено ще трансформирам няколко дирекции, които се оказа, че те просто не работят. Трябва по друг начин да се структурират, но никакви други неща.
В рамките на бюджета, уважаема госпожо Председател, ще се опитаме да се справим. Надявам се, при едно добро изпълнение да ни дофинансирате. Уверен съм, че всички ще подкрепите, ако има възможност, някакво допълнително финансиране. Ако не, ще се съобразя с това, което Вие, уважаеми народни представители, ще гласувате.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър!
Бъдете сигурен, че всички усилия в полза на околната среда и по-добрата работа и ефективност на Министерството и неговите подразделения ще бъдат подкрепени от Комисията.
Господин Генов, имахте желание за отношение по поставените въпроси? Не.
Други изказвания, въпроси или коментари? Не виждам.
Тук сред нас са и представителите от ПУДООС и Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“. Накратко беше представено в изложението на заместник-министър Петрова и състоянието на оперативните програми. Надяваме се, че през следващата година ще има ускоряване на дейностите по Оперативната програма, подобряване на параметрите по отношение на изпълнението на проектите. Знаем, че те са тежки и големи, но ето министърът спомена, че има необходимост от повече финансиране, има финансов ресурс, който е наличен в Оперативната програма, надяваме се, той да бъде оползотворен за целите на изпълнение на заложените приоритети и проекти.
А що се отнася до ПУДООС, желаем успех на новия директор и се радваме, че сте сред нас! Надяваме се, че с политиките, които се изпълняват и чрез ПУДООС, ще подпомагаме и общините и Изпълнителната агенция по околна среда, и дейностите, касаещи поддръжката на защитените територии.
Подлагам на гласуване предложения Законопроект.
Колеги, който е съгласен на първо гласуване да бъде приет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., моля да гласува.
Нека първо да гласуват членовете на Комисията по околната среда и водите.
За – 11, против – 8, въздържал се – няма.
Приема се на първо гласуване.
Това беше гласуването от членовете на Комисията по околната среда и водите.
Сега пристъпваме към гласуване на членовете от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 3, против – 2, въздържал се – няма.
Приема се.
Колеги, приключихме съвместното заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ивелина Василева


Стенограф:

Любка Самодумова