Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
02/12/2020
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерски съвет на 04.11.2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 2 декември 2020 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.11.2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред е от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.11.2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, № 002-02-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 04.11.2020 Г.
Наши гости от Министерството на финансите са: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансови пазари“, и Росица Петкова – началник на отдел в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Добре дошли!
Госпожо Михайлова, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте, имате думата.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с Решение на Министерския съвет от 28 октомври 2020 г. беше одобрено Споразумение за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано от министъра на финансите и председателя на Единния съвет за преструктуриране на 7 октомври тази година. Споразумението е част от ангажиментите на страната ни, произтичащи от членството ни в банковия съюз, което стартира на 1 октомври, и по-специално в Единния механизъм за преструктуриране като елемент от банковия съюз.
Всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране в случаи на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането – само на банките в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на Фонда към 31 декември 2023 г.
Кредитната линия между България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 млн. 499 хил. и 99 евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски във Фонда за преструктуриране за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет на Република България за тази година в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и също така е планирана в Проектобюджета за 2021 г. Общият размер на отпуснатите и непогасени въз основа на Споразумението заеми не може да надхвърля цитираната от мен сума.
Съгласно Споразумението лимитът на усвояване за всеки конкретен случай зависи от размера на наличните финансови средства в Единния фонд за преструктуриране и тези, привлечени от други източници, каквото право има Фондът за преструктуриране. Заемите са за срок от 2 години и с възможност за удължаване с още една година. За срока на усвоения заем Единният съвет за преструктуриране заплаща лихва в размер на действителните или прогнозните разходи за финансиране, изразени като годишен лихвен процент по подобни по размер и с входна продължителност заеми, използвани от кредитора.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай, когато има недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на Фонда. Средствата, които са набрани към момента в Единния фонд за преструктуриране, са около 30 милиарда евро, а целевото равнище, което трябва да бъде достигнато до 31 декември 2023 г., е около 55 милиарда евро, както и капацитетът на Единния съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Едва след изчерпването на всички тези възможности може да се стигне до активиране на кредитната линия. Предвид всичко това вероятността кредитна линия да бъде активирана е минимална. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание член 85, алинея 1, точка 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Само да имаме яснота, ние като държава, която стана член на ERM II, има и конкретни ангажименти, нали така?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Ние сме първата държава, влизайки в ERM II, поела ангажимента да стане член и на банковия съюз.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря за уточнението, точно така е. Да, наистина тогава ни извиха ръцете и ние се съгласихме.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Всички държави ще бъдат задължени да го правят.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, ние трябва да даваме пример. Вие казахте, че тези 113 милиона евро са ангажимент на българските банки. Така ли да разбирам и откъде идват тези пари, които ще предоставим в този фонд?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Това е публичен ресурс. Той е еквивалентен на сумата, която банките трябва да внесат за целия период от 2016 до 2023 г. – до попълването на размера. Регулярно банковият сектор прави вноски, които постъпват в Единния фонд за преструктуриране. В момента има преходен период и Фондът още не е набрал средства. Ако се наложи да се подкрепи банка, която има затруднения, а Фондът не разполага с тези средства и не може да набере съответния кредитен ресурс от капиталовите пазари, тогава той прибягва до заем от съответната държава членка, на която банката е в такова затруднение, но този ресурс подлежи на възстановяване. Да, впоследствие този ресурс се възстановява от банките.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Ако искате, може да допълните нещо.
Заповядайте.
РОСИЦА ПЕТКОВА: Благодаря Ви.
Единният фонд за преструктуриране се запълва от ежегодни вноски от банките, които се правят във Фонда за преструктуриране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент. Примерно, в България търговските банки правят някакви вноски към…
РОСИЦА ПЕТКОВА: Те правят вноски към Фонда за преструктуриране. До момента се правиха вноски към Националния ни фонд за преструктуриране, а тези вноски, които вече са направени към Фонда за преструктуриране от 2016 г. до момента и бяха дължими към Единния фонд, бяха прехвърлени от БНБ в Единния фонд. Оттук насетне банките чрез БНБ вече ще правят вноски директно в Единния фонд за преструктуриране ежегодно, до достигането на въпросните 55 милиарда, които госпожа Михайлова посочи като целево равнище към края на 2023 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как се определят тези вноски – спрямо балансите на банката ли, или спрямо…?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Да, спрямо рисковия профил на банката да и като процент от гарантираните депозити. Рисковият профил след влизането в Банковия съюз на банките се определя за целите на общото подразделение във Фонда и на база на риска спрямо европейските банки.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Следователно тези 113 милиона евро не са държавни пари, а де факто са от банките, а БНБ в момента ги прехвърля към Фонда, нали?!
РОСИЦА ПЕТКОВА: Това е така, но това споразумение, за което говорим с момента, е заемно споразумение, което служи като back up – допълнителна гаранция, в случай че се наложи преструктуриране на банка в България и средствата в Единния фонд за преструктуриране, които вече са набрани в общия, не са достатъчни. Затова казваме…
Да, теоретично всичко е възможно, но практически е невъзможно да се стигне до този ресурс, който България гарантира, че би отпуснала, ако се наложи.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако се наложи, ние ще получаваме някаква лихва по това нещо, нали? Дали тези пари са блокирани там? (Реплика.)
Кажете, обяснете. Съжалявам, но на мен не ми е ясно.
РОСИЦА ПЕТКОВА: Тези средства ние не ги отпускаме реално, а те са заложени в бюджета под черта. Те са на разположение, а ако се активират, има максимален лимит, до който може въобще да си иска заем от 113 милиона евро от България. Ако се наложи конкретно преструктуриране на банка в България и няма достатъчно средства в Единния фонд за преструктуриране, като пак казвам, че предвид на размера е невъзможно, то може да се поиска заем. Има индивидуален лимит и за всеки конкретен заем, който може да се поиска, тоест дори могат да не са тия 113 милиона, а е в зависимост от конкретния случай и в зависимост от наличните средства в националните подразделения. Лимитът е такъв, че на практика…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, разбрах. Какъв е крайният срок?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Крайният срок е краят на 2023 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И какво се случва след това?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Фондът е достигнал целевото равнище, тоест ако няма междувременно преструктуриране на банки и съответно използване на средства от Фонда, то целевото равнище се актуализира, като е определено в зависимост от гарантираните депозити – един процент от гарантираните депозити в банковия съюз. Ако това ниво нарасне, съответно ще се събират допълнителни вноски от банките – за поддържане на това ниво от 1%, а иначе не се събират. Ако се наложи действие по преструктуриране на Фонда и той намалее, пак се събират от банките последващи вноски, за да се запълни отново.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Особеност е детайлът, че веднъж поискана такава сума от държавата като гаранция и подкрепа, не може да бъде поискана следваща сума. Тоест това е абсолютният лимит, защото преди да бъде възстановена тази сума, не може да бъде поискана от държавата отново следваща сума. След като Европейският фонд за преструктуриране възстанови тази сума, тогава може – ако се наложи и има нов случай на преструктуриране, може да бъде поискана, но не може да има мултиплициране в кратък срок.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, сега ми е ясно. Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря.
Може ли евентуално, ако банка от България има нужда от средства от този единен фонд, тогава да ги иска, без значение от коя държава? Тоест, ако българска банка има проблем, тогава ще стигнат до тия пари, а ако има проблем банка от друга държава, то съответната държава…
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Всяка държава е сключила такава кредитна линия с Европейския съвет за преструктуриране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, вече е ясно, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04 ноември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 054-01-106, ВНЕСЕН ОТ МЕНДА СТОЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.11.2020 Г.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да ни обясните този законопроект.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който го внасяме, е заедно с други народни представители от Комисията по бюджет и финанси. ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност най-общо казано има два аспекта.
Първият аспект е свързан с облагането на ваксините за COVID-19, тоест това, което ние предлагаме, е временно да бъдат освободени от данък върху добавената стойност доставката на ваксини срещу СOVID-19 и медицинските изделия за инвитро диагностика на COVID-19. Това са комплектите за тестване, както и услугите, които са тясно свързани с такива ваксини и изделия.
Важно е да се отбележи, че става въпрос за изделия, които са разрешени от Комисията и имат съответната необходима маркировка. Идеята на това предложение е, разбира се, да се намали разходът за ваксини срещу COVID-19 и медицинските изделия за диагностиката, както и услугите, които са тясно свързани с тях. Това е единият аспект на предложението.
Вторият аспект на предложението е свързано с напускането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Както знаете, в края на тази година изтича гратисният период, който беше договорен, така че до момента доставките на стоки и услуги от Обединеното кралство се ползваха с облагане, свързано с това на Европейския съюз. От 31 декември 2020 година, тоест след края на тази година, или започвайки в началото на следващата, това вече няма да бъде така. Независимо от това обаче и в съответствие с протокола за Северна Ирландия, който е част от Споразумението за оттегляне, разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС продължават да се прилагат в Северна Ирландия след преходния период. Ще продължават да се прилагат и в следващите четири години.
Поради тази причина и за да функционира правилно системата на Съюза за данък добавена стойност, в Северна Ирландия ще бъдат въведени отделни идентификационни номера по ДДС със специфичен префикс, тоест тук има директива, която е приета от Съвета на 20 ноември тази година, по отношение на идентификацията на данъчно задължените лица в Северна Ирландия. Това е причината, поради която се налага предприемането на съответните законодателни промени в Закона за ДДС. Най-общо казано това са двата аспекта на Законопроекта, като току-що, буквално преди минути, Законопроектът беше единодушно подкрепен в Бюджетната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Само да представя нашия гост госпожа Мина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Добре дошла!
Колеги, имате ли въпроси? Обсъждахме доста ваксините, виждам ги и днес в дневния ред, тоест освобождаваме от ДДС доставката на ваксини. Доколкото разбирам от разговора от вчера от Министерския съвет, който слушах, се очаква тези ваксини да бъдат и безплатни, нали така? (Реплика: „Това и аз го чух.“)
Да, чухте го, но май и Вас Ви изненада.
Заповядайте, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Ангелова много принципно представи нещата, но искам да допълня че ваксините и тестовете ще бъдат не освободени, а с Проектодиректива, която днес е качена за писмена процедура, и очакваме на 7 декември да бъде приета по тази процедура за писмено съгласие, и на 8 декември да бъде публикувана. Директивата позволява на държавите членки или да освободят, или да прилагат намалена ставка за доставката на ваксини и тестове.
Нашето предложение е това, което в момента разглеждате: нулева ставка с право на данъчен кредит, защото освобождаването е без право на данъчен кредит. Това исках да добавя.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, точно така.
МИНА ЯНКОВА: Това исках да конкретизирам.
Искам само да допълня, че Ирландия на базата на този протокол…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент. Говорим за Северна Ирландия, нали?
МИНА ЯНКОВА: Да, говорим за Северна Ирландия като част
от територията на Обединеното кралство, а доставките на стоки в следващите четири години ще се третират като доставки между държави членки и заради това е необходим този префикс, а доставките на услуги ще се третират като доставки между трети държави. За услугите тя си остава член на UK, а за стоките ще я третираме като държава членка. Това е, което имам да допълня, но това са специфики и едва ли…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам един въпрос към вносителите: защо не са включени и тестовете, а само ваксините?
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Тестовете са включени там, където е записано – „и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19“, и това са комплектите за тествания.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Искате да кажете, че това са всички тестове, с които ние се тестваме. За тях ли става въпрос?
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Да, точно така, става въпрос и за тях.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
По този повод обмисляте ли в Министерството да направите същото, както е в Гърция, да престане тази срамна според мен търговия с тестове, които се продават на двойни цени, и да сложим една граница, която да не може да бъде надвишавана от тези, които продават практически тестовете?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да уточня, че това не е от моята компетентност. Но толкова, доколкото тестовете вече ще бъдат освободени от ДДС и с право на данъчен кредит, предполагам, че тази спекулация е логично да спре, още повече че самото тестване започва да минава през Здравната каса и е безплатно за гражданите, а ситуацията, в която се намираме, в пазарна икономика няма как да има държавно регулируеми цени. Толкова бих могла да взема отношение по този въпрос.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз по-скоро към вносителите – частта, касаеща тестовете. Наистина трябва да се намери начин за комуникация с тези, които ги продават, защото те си продават тези тестове. В крайна сметка крайният потребител да усети това намаление, което се получава, защото аз лично имам някакви съмнения, че цената ще падне, да речем, или да се направят някакви преференции поне за тези, които държавата плаща, за да не бъде ощетен държавният бюджет. Тоест между първо и второ четене да помислите за някакъв такъв вариант, защото аз лично не вярвам, не съм убеден, че крайният потребител ще усети това намаление с махането на ДДС и като знам какво правят в момента лабораториите, то е нещо ужасно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Едно изречение само да допълня, извинете ме. При системата на ДДС няма как да регулираме цените. Вие сте свидетели на намалената ставка на ресторантьорските...
През системата на ДДС, тоест това не може да бъде предмет на този закон, още повече че с него транспонираме директиви. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Ако мога и аз, благодаря.
Уважаеми господин Председател, идеята на това предложение е да се намалят разходите и тук по-скоро не се визира разходът за конкретния индивидуален клиент, защото без да имам претенции да познавам материята в детайли, при тестовете е много важно пробовзимането. Тоест тези тестове, които може би Вие коментирате, са тестовете, които се продават така да се каже на свободния пазар. Ако тестът не е взет правилно, той няма как да бъде точен. Тук става въпрос за разходите, които по-скоро бюджетът ще разходва за закупуването на тестове и най-вече на ваксини.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие казвате, че бюджетът ще закупува, защото, доколкото ми е известно, ваксините се внасят от частни вносители и в момента Здравната каса плаща така наречените PCR тестове с направление за тях, нали така? Тях ли имате предвид, които държавата ще плаща, които минават през личните лекари? Това е много важно да се знае, защото има разлика, дали тези, които ще бъдат продавани на краен потребител, през лаборатория…
Ще се възползват ли лабораториите от това махане на ДДС за тези, които продават, или само ще се възползват тези, които продават на държавата, тоест на Здравната каса? Това е важно да го уточним.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря.
Тук може би трябва да разграничим вноса на ваксини и на тестове, тъй като имаме Постановление № 75 на Министерския съвет, с което е освободен вносът и към момента. То действа от 1 март, а в момента, мисля че има предложение, внесено в Министерския съвет, то е прието, но не е обнародвано, срокът да се удължи до края на следващата година, само да не бъркам, защото това не е моята част. Вносът и към момента е освободен от начисляване на ДДС. С тези предложения, които в момента обсъждате, последващите доставките на територията на страната ще се облагат не със ставка от 20, а ставката ще е нула.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Тези, които са към Здравната каса или са към крайния потребител?
МИНА ЯНКОВА: Всички. Докато вносът е с това постановление – вносът е освободен, само когато се извършва от държавни органи и болници. Това е другото нещо, което исках да спомена. В този законопроект, така както е и по директивите, той коректно е разписан, касае доставките от всички по веригата, а не само от държавата. Благодаря.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: А досега е било само за тези от държавата?
МИНА ЯНКОВА: Да, за вноса е само.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За вноса само.
МИНА ЯНКОВА: Да, и това ще продължи за вноса.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Като е нужно за всички, то и там ще е нужно.
МИНА ЯНКОВА: По принцип в общи линии само държавата – големи болници и държавни органи, доколкото имам...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: С нулева ставка, но с право на данъчен кредит? Какво означава това? Как хем нулева ставка, хем с право на данъчен кредит? От какво ще се формира този данъчен кредит?
МИНА ЯНКОВА: От други общи разходи, които могат да формират лицата – за транспорта, всичко е свързано с доставката.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Свързано с доставката? Това значи, че е с право.
МИНА ЯНКОВА: Да уточня само още нещо. Извинявайте, че дълго продължи дискусията.
Вносът от държавните организации е освободен, но от частните лица не е. Тоест, аз ако внеса като фирма на Мина Янкова „Х“, на вноса ще си платя едно ДДС. В последващата доставка за ДДС-то, което съм платила на вноса, ще имам право на данъчен кредит, защото следващата ще ми е освободена, нали?! Ситуациите са различни и са в зависимост от качеството на доставчика. Разбрахте ли ме? (Реплики: Да.)
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Аз преди малко разбрах, че този закон като се приеме, и вносът от частни лица ще се освободи.
МИНА ЯНКОВА: Не, не.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Той не касае вноса от частни лица.
МИНА ЯНКОВА: Не, не, вносът е по постановление. Тук говорим за доставки с място на изпълнение на територията на страната. Мисля, че така е записано – „всички данъчно задължени лица, които са регистрирани за целите на ДДС“, тоест само за доставки, с място на изпълнение на територията на страната. Вносът върви по постановлението.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, благодаря Ви.
Други въпроси има ли? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване ЗИД на Закон за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, въздържали се и против няма.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Янкова за конкретните обяснения.
Преминаваме към трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, № 002-01-63, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2020 Г.
Тук сред нас е заместник-министър Велик Занчев – добре дошли, и Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Заповядайте, господин Занчев, за да ни представите мотивите на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт предвижда няколко групи изменения. Първата група са промени, свързани с отлагане на прилагането на част от разпоредбите на Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
В Регламента е отчетено, че железопътните превозвачи или управителят на железопътната инфраструктура в някои държави членки могат да изпитат трудности при прилагане на разпоредбите на Регламента в тяхната цялост при влизането му в сила. Затова на основание чл. 2, § 4 от Регламента държавите членки могат да допуснат на прозрачна и недискриминираща основа временни изключения от прилагането на разпоредбите му по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници за максимален срок от пет години, който може да бъде подновен на два пъти за не повече от пет години при всеки път. Република България два пъти се е възползвала от възможността за отлагане прилагането на някои от разпоредбите на Регламента.
Вторият петгодишен период, през който е отложено прилагането на част от разпоредбите на Регламент № 1371/2007, изтече на 3 декември 2019 г. Във връзка с това и на база на направен анализ на предложенията на железопътния превозвач – „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, и на управителя на железопътната инфраструктура – Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се предлага отлагане на срока с още пет години, считано от 4 декември 2019 г. Налагането на санкции е по чл. 139 и чл. 140 от Закона за железопътния транспорт, съответно на железопътния превозвач и на управителя на железопътната инфраструктура.
С промяната на Закона за железопътния транспорт се отлага и прилагането на чл. 8, § 2 и 3, чл. 13, 15, 18 и 21, § 1 от Регламент № 1371/2007 за срок от пет години, считано от 4 декември 2019 г.
Втората група промени, това са промени, свързани с прецизиране на случаите, при които се преразглежда лицензията, за извършване на железопътни превози на пътници или товари и въвеждане на възможността за спиране действието на лицензията за железопътен превоз. Определя се процедура при промяна на вписаните в лицензията обстоятелства, тъй като не всяка промяна на вписаните в лицензията обстоятелства изисква преразглеждане на лицензията. Регламентира се функцията на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, като регулиращ орган в железопътния транспорт, да извършва проверки след издаване на лицензията и да дава мотивирани предложения до лицензиращия орган за спиране действието на лицензията или за отнемане на лицензията.
Проверките на Изпълнителната агенция след издаването на лицензията и проследяващите действия в резултат на констатациите от проверките са в съответствие с чл. 24, § 1 от Директива 2012/34. Предвидена е и възможността за обжалване на решенията на лицензиращия орган за спиране на действието на лицензията.
Третата група промени, които правим, са разпоредби във връзка с прилагане на административно-правно наказателното производство при нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, включително и въвеждане на предварителното изпълнение на административния акт, издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Предвидени са допълнения в чл. 117 от Закона за железопътния транспорт чрез създаване на нови ал. 3 и 4, с които се предвижда при констатиране на нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, от което може да настъпи тежко железопътно произшествие или е настъпило такова, или се създава опасност за живота или здравето на гражданите, или може да последва значителна или трудно поправима вреда, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да издава задължителни предписания, с които се определят временни мерки за безопасност. Мерките включват ограничаване или спиране на определени операции, спиране от експлоатация на подвижен състав или обекти от инфраструктурата, мерки за безопасност при превоза на опасни товари с железопътен транспорт и мерки за безопасност на железопътните прелези. Предвижда се обжалването на предписанията, временните мерки за безопасност да не спира тяхното изпълнение.
С въвеждането на предварителното изпълнение на задължителните предписания, с които се въвеждат временни мерки за безопасност, се цели да се засили дисциплиниращият ефект и административният акт, както и да се гарантира бързото прилагане на временните мерки за безопасност, тъй като тяхното забавено изпълнение и при обжалване по общия ред, може да е причина за реализиране на тежко произшествие с предполагаеми човешки жертви и големи материални щети.
С новата редакция на чл. 118, ал. 1 се предвижда съставяне на акт за установяване на административно нарушение при неизпълнение на задължителни предписания по Закона за железопътния транспорт, за което се налага санкция по чл. 138 от същия закон.
Четвъртата група промени са тези, свързани с прецизиране на някои от разпоредбите на Закона за железопътния транспорт, относно независимостта на Националния борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт. Изискванията към превозните средства, преди да бъдат използвани в железопътната мрежа, и към лицата, отговарящи за поддържането им като тези функции се изпълняват от железопътното предприятие или от управителя на железопътната инфраструктура.
Извършена е промяна и в чл. 115, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт, с която се прецизира текстът относно изготвяне и публикуване на окончателен доклад от разследването на тежки железопътни произшествия, в съответствие с изискванията, които се прилагат при разследване на тежки железопътни произшествия в Единното европейско железопътно пространство, съгласно чл. 24, § 2 от Директива № 016/798. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси?
Аз имам въпрос: Защо се налага за втори път примерно да не се прилага този Регламент? То е, защото имате притеснения, че БДЖ не отговаря на съвременните изисквания може би за качество, което пътниците могат да имат претенции към националния превозвач, или защо за втори път наистина отлагате въвеждането на някои разпоредби на Регламента?
В Доклада се притеснявате, че може да има някакви искове към страната. Какво точно имате предвид?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Според анализа на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД, те още не могат да изпълнят в цялост някои от изискванията и ще претърпят доста финансови санкции, така че редно е да го направим.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест, ние не можем да отговорим вече на съвременните европейски изисквания, така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не и в тяхната цялост.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: До коя година БДЖ е национален превозвач?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Има договор с държавата до 2024 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И ние сега като го отложим за пет години, де факто какво се получава? През 2024 г. трябва да търсим нов национален превозвач и да обявяваме конкурс, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Би трябвало да обявим тогава конкурс, а даже по-рано би трябвало да обявим конкурс за нов договор.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И БДЖ като национален превозвач не изпълнява ангажиментите си, защото явно ние не полагаме усилия, защото за втори път ги отлагаме за пет години, какво може да се получи? Може би да дойде някой чуждестранен оператор или просто в този сектор няма конкуренция и БДЖ ще си продължи по същия начин да бъде национален превозвач и да не отговаря на съвременните изисквания на българските граждани, които са и европейски граждани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не е точно така, тъй като БДЖ в момента има договори за ремонт на подвижен състав, има договор за нови локомотиви, така че идеята е до 2024 г. то да стане конкурентно предприятия, заедно с тези, които се предполага, че ще участват на този конкурс, така че да спечели за нови десет години договора.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Имаше връзка и с концесията на летище София и евентуално мисля, че не беше към товарните превози, а беше към БДЖ. Ние вече сме изплатили … Получихме ли тези пари? Изплатени ли са към германския доставчик „Сименс“?
Питам Ви, защото се интересувам. Примерно след две-три години БДЖ „Пътнически превози“ ще купи ли нови мотриси? Ние хубаво ги ремонтираме старите, оставям на страна, че там имаше някаква хърватска фирма, която ремонтирахме, пък после имаше някакви проблеми, това го оставям.
Интересува ме следното: кога българските граждани ще имат някаква качествена услуга, защото Европа като говорим за екология, хората в Европа минават към железопътен транспорт? Нормално е ние да насърчим българските граждани също така да ползват железопътния транспорт, но за да ползват железопътен транспорт, те трябва да имат и някакви добри условия, а за да имат добри условия, колкото и да ремонтираме старите вагони, хубаво е да имаме и нови вагони.
Преди имахме огромен заем към „Сименс“, който трябваше да погасим, не го погасявахме, защото беше държавна помощ. Съответно сега с концесията на летище София получаваме едни средства, които, доколкото си спомням, трябва да погасят този заем и най-накрая аз питам кога наистина ще можем да кажем, че БДЖ може да доставим някакви качествени вагони, оборудване. Кога като до 2024 г., даже от 2022 г. сигурно ще се открие процедурата и ние трябва да се съревноваваме може би с някои чуждестранни оператори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да изясня, че БДЖ имаше 850 милиона дългове, господин Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Като цялото ли говорим, или долу-горе го разделяме …
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Като цяло 2009 – 2010 г. беше така. Дълговете бяха към „Сименс“ по линия на KFW, от което бяха взели кредит за доставката на Сименсовите мотриси 50 бр. – 25 електрически и 25 дизелови, и втори облигационен заем. И по него имаше задължения. Те вече са погасени, тъй като успяхме да нотифицираме държавна помощ пред Европейската комисия – от държавния бюджет бяха погасени тези пари.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това коя година стана?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това стана през 2018 – 2019 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: От държавния бюджет ли са погасени?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, взети са като заем към дружеството, а впоследствие с тези пари е вдигнат капиталът на дружеството, и сега от авансовата вноска на концесията на летище „София“, която е 550 милиона без ДДС, ще се попълни бюджетът.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кога ги очаквате тези пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Надявам се в началото на догодина да дойдат.
Във връзка с осъвременяване на подвижния състав и предлагане на по-добра услуга всички тези действия досега, след като се погасиха заемите, даже БДЖ „Пътнически превози“ сме го предложили в процедурата за устойчивост и развитие – 320 млн. лв. за нов подвижен състав за дългите рамена София – Бургас и София – Варна.
Има стартирана процедура за 16 мотрисни влака, които са крайградски, подобни на тези, които са Сименсовите мотриси, които в момента вървят, които не са нови и вече са на 17-18 години, но в момента има подписан договор за ремонт, за да може да изкарат още 20 години в подвижен състав, тъй като имат ресурс. Така че, надявам се, че с тези нови попълнения на подвижен състав да предложим добра услуга на нашия данъкоплатец.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, защото притесненията са, че след 2024 г. ще е друг оператор, да не е БДЖ като национален превозвач. Не казвам, че може да се месим в конкурса, нали? Но би могло да …
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Има възможност и европейска директива ни дава възможност държавата директно да възложи на БДЖ „Пътнически превози“ след 2024 г. да е национален превозвач. По решение на правителството след нас може да се вземе такова решение. Има възможност, просто казвам, че има възможност, ако се реши този конкурс да бъде проведен по този начин – директно възлагане на „Пътнически превози“.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да видим как ще бъде, но идеята е, че е хубаво да се инвестира, да има по-хубави мотриси наистина, които да са по-приветливи, и хората наистина да имат желание да ползват железопътния превоз.
Хората не го ползват, разбирате ме, че понякога не е много приятно и може би пък, а и Вие самите затова понякога отлагате някои регламенти да не влизат в сила за втори път?! Сами разбираме, че има проблем, но е хубаво, затова Ви задавам въпросите и по-бързо да бъдат решени тези проблеми, за да може наистина БДЖ да бъде този национален превозвач, който ние всички искаме и да го ползваме с удоволствие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Полагаме усилия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има и втора част от този законопроект, колеги. Тук се променя Законът за публичните предприятия и изведнъж, което е странно, веднъж го променихме в зала – държавни служители да могат да бъдат част от управлението на държавни и общински предприятия. Сега нови промени – да могат и хора от Министерството да бъдат част от управлението на държавни дружества.
Едно от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – даже предишния законопроект, да бъдем част от ERM II, е колкото се може тези предприятия да бъдат по-самостоятелни. Навремето ние от опозицията внесохме Законопроект, в който искаме да откъснем политическото вмешателство в управлението на държавни и общински предприятия. До известна степен се съгласиха управляващите от ГЕРБ.
Сега обаче като че ли изведнъж, откакто ни приеха в ERM II, започваме да даваме заден и започваме да връщаме хора от държавната администрация в управлението на тези предприятия. Кое го налага това нещо? Как ще бъдат избирани тези хора? Разбирам, че конкурсното начало е оставено, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, даже Министерството на транспорта … (встрани от микрофона)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На микрофона, ако обичате господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: В момента текат конкурсите по предприятията за управителни съвети и за генерални директори, и за изпълнителни директори, през Агенцията и през Министерството на транспорта.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие участвате ли в конкурса като заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Аз нямам право.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не да бъдете кандидат, а за оценител?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: На част от комисиите съм председател.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да. Примерно, ако се явя аз и ако уважаваният от нас г-н Веселин Василев, той сега е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция, но примерно директор на дирекция се яви на този конкурс и аз, който съм от сферата на Министерството, мислите ли, че Вие ще предпочетете мене пред уважавания господин Василев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Вижте, управлението не е работа за пенкилери – тук директор на ТКЗС, после директор на някакво държавно предприятие и така нататък.
Конкурсът има своите правила, той ще протече в три етапа, както знаете: първият е допускането по документи; вторият има писмена част, която е концепция за развитие и управление на предприятието, и третата е събеседването. Ако ме питате в личен план, аз не искам да бъда председател на тези комисии, но ми се налага.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбирам Ви, но една добра идея Вие с тези промени я изопачавате, разбирате ли ме? Ето това искам да Ви кажа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Тук става въпрос за пирамидата на управление на ръководството на министерствата, да кажем, за главните секретари. Това ли имате предвид?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, нямам предвид дали са те.
Също така се промени и Законът и за държавните служители. Идеята беше, как да кажа, администрацията да бъде вън от управлението на тези предприятия, за да могат те наистина да работят самостоятелно. Хората, и управлението да се маха, само когато не изпълнява своите цели. Защото, когато сложите един човек, който е от Вашата система и Вие като заместник-министър или като министър, Ви го пожелавам, този човек явно, че ще Ви слуша Вас, отколкото да гони своите пазарни цели, или целите, които с назначаването си има намерение да постигне и заради това е избран. Разбирате ли? Просто с цялото това нещо, независимо, че аз тук не казвам за главния секретар, но поначало дали ще е директор на дирекция, дали ще е административна…
Сега говорите с човек, който също е бил част от това, за начина по назначаване в определени предприятия на управленския състав, разбирате ли ме? Затова Ви казвам, че самото е опорочено, защото това предприятие трябва, за мен ако искаме, трябва да работи така, че да гони печалба и да бъде далеч от политиците, и това е една от препоръките, за да бъдем член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Може би ние сме единствената държава в Европейския съюз, която все още не е член, или пък бъркам.
Също така на ERM II, ние им представихме с първия Законопроект, за да влезем в чакалнята с публичните предприятия и как ще ги откъснем тези назначения. Това беше едно от условията, за да бъдем там. Съжалявам, че от Министерството на финансите си тръгнаха – може би трябваше да поспорим. И сега връщате отново тези назначения?! Толкова ли е важно тези хора да бъдат там? Вие се чувствате по спокоен, ако имате хора вътре в управлението, които да идват от Министерството, така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, ако питате мен, аз не се чувствам спокоен при нито един от двата варианта. Затова има конкурсен принцип за тези, които ще бъдат избирани.
Първо, Законът е построен по този начин, че има независими предложения от Агенцията и от номинации по линия на министерствата, които ще направят управителния орган на съответното държавно предприятие или на търговското предприятие със 100% държавно участие. Каква е идеята да лишим от възможност някой от държавната администрация, който е конкурентноспособен спрямо останалите участници, въобще да не се яви на този конкурс? Има ли някаква логика?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, има логика, разбира се, защото, ако това предприятие се управлява на пазарен принцип, това предприятие може да носи много по-голяма печалба, отколкото носи в момента.
Идеята е наистина – дали ще е държавно или общинско предприятие, да го откъснем, защото, когато някой човек е Ваш, спокойно може да му кажете как да управлява това предприятие. Той, разбира се, най-вероятно ще Ви послуша, макар че ще го отречете и съм съгласен с Вас, че такива неща не се правят. Тогава се изкривява самият начин на управление. Неслучайно някой път ни казват: оправете си формата на държавните предприятия. Смятате ли, че е правилно, че е добре да работим по този модел?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, моделът е променен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има конкурси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не само конкурси, но има много участници в тези конкурси, които нямат нищо общо с министерствата, в които са тези предприятия. Това е едното.
Второ, аз съм „за“ модела на бизнес управление и постигане на максимално добри параметри – не само финансови, а и обемни показатели и така нататък, така че не виждам да има конфликт на това някой от сегашната администрация да участва там, а пък може и да се откаже от службата си в Министерството. (Смях.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Той между другото двойно възнаграждение ли ще взима – и от Министерството, и от предприятието? Каква ще е промяната?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Каква е промяната, че не знам?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Василев.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Ако има възможност, мога и аз да се включа в темата, тъй като и аз съм член на някои от комисиите и те са точно тези, които се занимават в сектора.
Първо, и по досега действащия закон държавни служители можеха да участват в бордовете. Сега се разширява опцията висши държавни служители да участват в бордовете. Тоест не се променя фактът, статутът на държавния служител, а само се дава възможност на такива служители, които заемат високи позиции и имат поглед върху целия отрасъл и върху международните пазари, да участват в бордовете. Бордовете не се занимават пряко с управлението на предприятието, те определят финансовите граници, стратегиите и така нататък.
Така че считам, че това нещо е полезно, още повече като имам предвид концепциите, които се представят в конкурсите, директно си личи хората, които искат да влязат в този бизнес – не са в час с много неща. Техните концепции са много бледи и така нататък, за разлика от тези, които са в бизнеса и са наясно с нещата. Така че аз мисля, че това не пречи. Относно заплащането то е както за едните, така и за другите. Ако е редови член, той ще получава заплащане, ако е висш чиновник, пак ще получава – и от държавното ще получава, и другото. Така беше и преди.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А защо не се промени? Като виждам тук, защото така става някак си… На мен ми е неудобно. Може би и на Вас трябва да Ви е неудобно и за главните секретари…(Оживление, реплики.)
Техният главен секретар го познавам и човекът е изключителен – Иван Марков е все още, нали? Нищо не мога да кажа, страхотен експерт. Защото като го внасяте Вие, все едно че се прави за него. Защо не го направихте в някой друг Законопроект? В бюджета ли го променяхме? Къде го променяхме за държавните служители, когато Менда Стоянова беше вносител и аз изригнах от трибуната? Защо го правите с този законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: И на този въпрос не мога да Ви отговоря. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така излиза, че го правите заради Вашия главен секретар, в което съм сигурен, че не е така. Разбирате ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: То не е само за нашия главен секретар, то е за всички главни секретари, които не ги познавам, за съжаление. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: По същата тема. Мога да затрудня господин Василев, ако господин главният секретар Марков се яви на конкурса, и господин Стойнев, Вие няма ли да сте в затруднено положение да го оцените? За господин Стойнев говоря.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: В конкурса, както и в Правилника за прилагане на Закона, ясно са разписани нещата, по които се провеждат конкурсите – има си изисквания за допускане, има си методика за оценка. Оценява се това, което внася заявителят, а не на какъв пост е. Сега, ако е внесъл два листа, а другият е внесъл, колкото трябва, оценява се това, което влиза.
Така че отделно, както каза господин Занчев, има изцяло независими членове, които не са от този конкурс, те са от друг и се провеждат от други, които нямат нищо общо с този бизнес. По този начин се гарантира, че ако има някакво влияние, то ще се намали. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
За – 3, против – 3, въздържал се – 1.
На този етап в нашата комисия не се приема, но в залата е друго. Благодаря Ви.
Колеги, дневният ред е изчерпан.
Успех Ви желая и до нови срещи!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Мария Петрова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 2 декември 2020 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.11.2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред е от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.11.2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27.11.2020 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 02.11.2020 г.
4. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Започваме с точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, № 002-02-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 04.11.2020 Г.
Наши гости от Министерството на финансите са: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансови пазари“, и Росица Петкова – началник на отдел в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Добре дошли!
Госпожо Михайлова, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте, имате думата.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с Решение на Министерския съвет от 28 октомври 2020 г. беше одобрено Споразумение за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано от министъра на финансите и председателя на Единния съвет за преструктуриране на 7 октомври тази година. Споразумението е част от ангажиментите на страната ни, произтичащи от членството ни в банковия съюз, което стартира на 1 октомври, и по-специално в Единния механизъм за преструктуриране като елемент от банковия съюз.
Всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране в случаи на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането – само на банките в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на Фонда към 31 декември 2023 г.
Кредитната линия между България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 млн. 499 хил. и 99 евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски във Фонда за преструктуриране за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет на Република България за тази година в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и също така е планирана в Проектобюджета за 2021 г. Общият размер на отпуснатите и непогасени въз основа на Споразумението заеми не може да надхвърля цитираната от мен сума.
Съгласно Споразумението лимитът на усвояване за всеки конкретен случай зависи от размера на наличните финансови средства в Единния фонд за преструктуриране и тези, привлечени от други източници, каквото право има Фондът за преструктуриране. Заемите са за срок от 2 години и с възможност за удължаване с още една година. За срока на усвоения заем Единният съвет за преструктуриране заплаща лихва в размер на действителните или прогнозните разходи за финансиране, изразени като годишен лихвен процент по подобни по размер и с входна продължителност заеми, използвани от кредитора.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай, когато има недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на Фонда. Средствата, които са набрани към момента в Единния фонд за преструктуриране, са около 30 милиарда евро, а целевото равнище, което трябва да бъде достигнато до 31 декември 2023 г., е около 55 милиарда евро, както и капацитетът на Единния съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Едва след изчерпването на всички тези възможности може да се стигне до активиране на кредитната линия. Предвид всичко това вероятността кредитна линия да бъде активирана е минимална. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание член 85, алинея 1, точка 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Само да имаме яснота, ние като държава, която стана член на ERM II, има и конкретни ангажименти, нали така?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Ние сме първата държава, влизайки в ERM II, поела ангажимента да стане член и на банковия съюз.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря за уточнението, точно така е. Да, наистина тогава ни извиха ръцете и ние се съгласихме.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Всички държави ще бъдат задължени да го правят.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, ние трябва да даваме пример. Вие казахте, че тези 113 милиона евро са ангажимент на българските банки. Така ли да разбирам и откъде идват тези пари, които ще предоставим в този фонд?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Това е публичен ресурс. Той е еквивалентен на сумата, която банките трябва да внесат за целия период от 2016 до 2023 г. – до попълването на размера. Регулярно банковият сектор прави вноски, които постъпват в Единния фонд за преструктуриране. В момента има преходен период и Фондът още не е набрал средства. Ако се наложи да се подкрепи банка, която има затруднения, а Фондът не разполага с тези средства и не може да набере съответния кредитен ресурс от капиталовите пазари, тогава той прибягва до заем от съответната държава членка, на която банката е в такова затруднение, но този ресурс подлежи на възстановяване. Да, впоследствие този ресурс се възстановява от банките.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Ако искате, може да допълните нещо.
Заповядайте.
РОСИЦА ПЕТКОВА: Благодаря Ви.
Единният фонд за преструктуриране се запълва от ежегодни вноски от банките, които се правят във Фонда за преструктуриране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент. Примерно, в България търговските банки правят някакви вноски към…
РОСИЦА ПЕТКОВА: Те правят вноски към Фонда за преструктуриране. До момента се правиха вноски към Националния ни фонд за преструктуриране, а тези вноски, които вече са направени към Фонда за преструктуриране от 2016 г. до момента и бяха дължими към Единния фонд, бяха прехвърлени от БНБ в Единния фонд. Оттук насетне банките чрез БНБ вече ще правят вноски директно в Единния фонд за преструктуриране ежегодно, до достигането на въпросните 55 милиарда, които госпожа Михайлова посочи като целево равнище към края на 2023 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как се определят тези вноски – спрямо балансите на банката ли, или спрямо…?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Да, спрямо рисковия профил на банката да и като процент от гарантираните депозити. Рисковият профил след влизането в Банковия съюз на банките се определя за целите на общото подразделение във Фонда и на база на риска спрямо европейските банки.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Следователно тези 113 милиона евро не са държавни пари, а де факто са от банките, а БНБ в момента ги прехвърля към Фонда, нали?!
РОСИЦА ПЕТКОВА: Това е така, но това споразумение, за което говорим с момента, е заемно споразумение, което служи като back up – допълнителна гаранция, в случай че се наложи преструктуриране на банка в България и средствата в Единния фонд за преструктуриране, които вече са набрани в общия, не са достатъчни. Затова казваме…
Да, теоретично всичко е възможно, но практически е невъзможно да се стигне до този ресурс, който България гарантира, че би отпуснала, ако се наложи.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако се наложи, ние ще получаваме някаква лихва по това нещо, нали? Дали тези пари са блокирани там? (Реплика.)
Кажете, обяснете. Съжалявам, но на мен не ми е ясно.
РОСИЦА ПЕТКОВА: Тези средства ние не ги отпускаме реално, а те са заложени в бюджета под черта. Те са на разположение, а ако се активират, има максимален лимит, до който може въобще да си иска заем от 113 милиона евро от България. Ако се наложи конкретно преструктуриране на банка в България и няма достатъчно средства в Единния фонд за преструктуриране, като пак казвам, че предвид на размера е невъзможно, то може да се поиска заем. Има индивидуален лимит и за всеки конкретен заем, който може да се поиска, тоест дори могат да не са тия 113 милиона, а е в зависимост от конкретния случай и в зависимост от наличните средства в националните подразделения. Лимитът е такъв, че на практика…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, разбрах. Какъв е крайният срок?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Крайният срок е краят на 2023 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И какво се случва след това?
РОСИЦА ПЕТКОВА: Фондът е достигнал целевото равнище, тоест ако няма междувременно преструктуриране на банки и съответно използване на средства от Фонда, то целевото равнище се актуализира, като е определено в зависимост от гарантираните депозити – един процент от гарантираните депозити в банковия съюз. Ако това ниво нарасне, съответно ще се събират допълнителни вноски от банките – за поддържане на това ниво от 1%, а иначе не се събират. Ако се наложи действие по преструктуриране на Фонда и той намалее, пак се събират от банките последващи вноски, за да се запълни отново.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Особеност е детайлът, че веднъж поискана такава сума от държавата като гаранция и подкрепа, не може да бъде поискана следваща сума. Тоест това е абсолютният лимит, защото преди да бъде възстановена тази сума, не може да бъде поискана от държавата отново следваща сума. След като Европейският фонд за преструктуриране възстанови тази сума, тогава може – ако се наложи и има нов случай на преструктуриране, може да бъде поискана, но не може да има мултиплициране в кратък срок.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, сега ми е ясно. Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря.
Може ли евентуално, ако банка от България има нужда от средства от този единен фонд, тогава да ги иска, без значение от коя държава? Тоест, ако българска банка има проблем, тогава ще стигнат до тия пари, а ако има проблем банка от друга държава, то съответната държава…
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Всяка държава е сключила такава кредитна линия с Европейския съвет за преструктуриране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, вече е ясно, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 04 ноември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 054-01-106, ВНЕСЕН ОТ МЕНДА СТОЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.11.2020 Г.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да ни обясните този законопроект.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който го внасяме, е заедно с други народни представители от Комисията по бюджет и финанси. ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност най-общо казано има два аспекта.
Първият аспект е свързан с облагането на ваксините за COVID-19, тоест това, което ние предлагаме, е временно да бъдат освободени от данък върху добавената стойност доставката на ваксини срещу СOVID-19 и медицинските изделия за инвитро диагностика на COVID-19. Това са комплектите за тестване, както и услугите, които са тясно свързани с такива ваксини и изделия.
Важно е да се отбележи, че става въпрос за изделия, които са разрешени от Комисията и имат съответната необходима маркировка. Идеята на това предложение е, разбира се, да се намали разходът за ваксини срещу COVID-19 и медицинските изделия за диагностиката, както и услугите, които са тясно свързани с тях. Това е единият аспект на предложението.
Вторият аспект на предложението е свързано с напускането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Както знаете, в края на тази година изтича гратисният период, който беше договорен, така че до момента доставките на стоки и услуги от Обединеното кралство се ползваха с облагане, свързано с това на Европейския съюз. От 31 декември 2020 година, тоест след края на тази година, или започвайки в началото на следващата, това вече няма да бъде така. Независимо от това обаче и в съответствие с протокола за Северна Ирландия, който е част от Споразумението за оттегляне, разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС продължават да се прилагат в Северна Ирландия след преходния период. Ще продължават да се прилагат и в следващите четири години.
Поради тази причина и за да функционира правилно системата на Съюза за данък добавена стойност, в Северна Ирландия ще бъдат въведени отделни идентификационни номера по ДДС със специфичен префикс, тоест тук има директива, която е приета от Съвета на 20 ноември тази година, по отношение на идентификацията на данъчно задължените лица в Северна Ирландия. Това е причината, поради която се налага предприемането на съответните законодателни промени в Закона за ДДС. Най-общо казано това са двата аспекта на Законопроекта, като току-що, буквално преди минути, Законопроектът беше единодушно подкрепен в Бюджетната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Само да представя нашия гост госпожа Мина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Добре дошла!
Колеги, имате ли въпроси? Обсъждахме доста ваксините, виждам ги и днес в дневния ред, тоест освобождаваме от ДДС доставката на ваксини. Доколкото разбирам от разговора от вчера от Министерския съвет, който слушах, се очаква тези ваксини да бъдат и безплатни, нали така? (Реплика: „Това и аз го чух.“)
Да, чухте го, но май и Вас Ви изненада.
Заповядайте, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Ангелова много принципно представи нещата, но искам да допълня че ваксините и тестовете ще бъдат не освободени, а с Проектодиректива, която днес е качена за писмена процедура, и очакваме на 7 декември да бъде приета по тази процедура за писмено съгласие, и на 8 декември да бъде публикувана. Директивата позволява на държавите членки или да освободят, или да прилагат намалена ставка за доставката на ваксини и тестове.
Нашето предложение е това, което в момента разглеждате: нулева ставка с право на данъчен кредит, защото освобождаването е без право на данъчен кредит. Това исках да добавя.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, точно така.
МИНА ЯНКОВА: Това исках да конкретизирам.
Искам само да допълня, че Ирландия на базата на този протокол…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент. Говорим за Северна Ирландия, нали?
МИНА ЯНКОВА: Да, говорим за Северна Ирландия като част
от територията на Обединеното кралство, а доставките на стоки в следващите четири години ще се третират като доставки между държави членки и заради това е необходим този префикс, а доставките на услуги ще се третират като доставки между трети държави. За услугите тя си остава член на UK, а за стоките ще я третираме като държава членка. Това е, което имам да допълня, но това са специфики и едва ли…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам един въпрос към вносителите: защо не са включени и тестовете, а само ваксините?
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Тестовете са включени там, където е записано – „и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19“, и това са комплектите за тествания.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Искате да кажете, че това са всички тестове, с които ние се тестваме. За тях ли става въпрос?
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Да, точно така, става въпрос и за тях.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
По този повод обмисляте ли в Министерството да направите същото, както е в Гърция, да престане тази срамна според мен търговия с тестове, които се продават на двойни цени, и да сложим една граница, която да не може да бъде надвишавана от тези, които продават практически тестовете?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да уточня, че това не е от моята компетентност. Но толкова, доколкото тестовете вече ще бъдат освободени от ДДС и с право на данъчен кредит, предполагам, че тази спекулация е логично да спре, още повече че самото тестване започва да минава през Здравната каса и е безплатно за гражданите, а ситуацията, в която се намираме, в пазарна икономика няма как да има държавно регулируеми цени. Толкова бих могла да взема отношение по този въпрос.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз по-скоро към вносителите – частта, касаеща тестовете. Наистина трябва да се намери начин за комуникация с тези, които ги продават, защото те си продават тези тестове. В крайна сметка крайният потребител да усети това намаление, което се получава, защото аз лично имам някакви съмнения, че цената ще падне, да речем, или да се направят някакви преференции поне за тези, които държавата плаща, за да не бъде ощетен държавният бюджет. Тоест между първо и второ четене да помислите за някакъв такъв вариант, защото аз лично не вярвам, не съм убеден, че крайният потребител ще усети това намаление с махането на ДДС и като знам какво правят в момента лабораториите, то е нещо ужасно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, госпожо Янкова.
МИНА ЯНКОВА: Едно изречение само да допълня, извинете ме. При системата на ДДС няма как да регулираме цените. Вие сте свидетели на намалената ставка на ресторантьорските...
През системата на ДДС, тоест това не може да бъде предмет на този закон, още повече че с него транспонираме директиви. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Ако мога и аз, благодаря.
Уважаеми господин Председател, идеята на това предложение е да се намалят разходите и тук по-скоро не се визира разходът за конкретния индивидуален клиент, защото без да имам претенции да познавам материята в детайли, при тестовете е много важно пробовзимането. Тоест тези тестове, които може би Вие коментирате, са тестовете, които се продават така да се каже на свободния пазар. Ако тестът не е взет правилно, той няма как да бъде точен. Тук става въпрос за разходите, които по-скоро бюджетът ще разходва за закупуването на тестове и най-вече на ваксини.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие казвате, че бюджетът ще закупува, защото, доколкото ми е известно, ваксините се внасят от частни вносители и в момента Здравната каса плаща така наречените PCR тестове с направление за тях, нали така? Тях ли имате предвид, които държавата ще плаща, които минават през личните лекари? Това е много важно да се знае, защото има разлика, дали тези, които ще бъдат продавани на краен потребител, през лаборатория…
Ще се възползват ли лабораториите от това махане на ДДС за тези, които продават, или само ще се възползват тези, които продават на държавата, тоест на Здравната каса? Това е важно да го уточним.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря.
Тук може би трябва да разграничим вноса на ваксини и на тестове, тъй като имаме Постановление № 75 на Министерския съвет, с което е освободен вносът и към момента. То действа от 1 март, а в момента, мисля че има предложение, внесено в Министерския съвет, то е прието, но не е обнародвано, срокът да се удължи до края на следващата година, само да не бъркам, защото това не е моята част. Вносът и към момента е освободен от начисляване на ДДС. С тези предложения, които в момента обсъждате, последващите доставките на територията на страната ще се облагат не със ставка от 20, а ставката ще е нула.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Тези, които са към Здравната каса или са към крайния потребител?
МИНА ЯНКОВА: Всички. Докато вносът е с това постановление – вносът е освободен, само когато се извършва от държавни органи и болници. Това е другото нещо, което исках да спомена. В този законопроект, така както е и по директивите, той коректно е разписан, касае доставките от всички по веригата, а не само от държавата. Благодаря.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: А досега е било само за тези от държавата?
МИНА ЯНКОВА: Да, за вноса е само.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За вноса само.
МИНА ЯНКОВА: Да, и това ще продължи за вноса.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Като е нужно за всички, то и там ще е нужно.
МИНА ЯНКОВА: По принцип в общи линии само държавата – големи болници и държавни органи, доколкото имам...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: С нулева ставка, но с право на данъчен кредит? Какво означава това? Как хем нулева ставка, хем с право на данъчен кредит? От какво ще се формира този данъчен кредит?
МИНА ЯНКОВА: От други общи разходи, които могат да формират лицата – за транспорта, всичко е свързано с доставката.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Свързано с доставката? Това значи, че е с право.
МИНА ЯНКОВА: Да уточня само още нещо. Извинявайте, че дълго продължи дискусията.
Вносът от държавните организации е освободен, но от частните лица не е. Тоест, аз ако внеса като фирма на Мина Янкова „Х“, на вноса ще си платя едно ДДС. В последващата доставка за ДДС-то, което съм платила на вноса, ще имам право на данъчен кредит, защото следващата ще ми е освободена, нали?! Ситуациите са различни и са в зависимост от качеството на доставчика. Разбрахте ли ме? (Реплики: Да.)
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Аз преди малко разбрах, че този закон като се приеме, и вносът от частни лица ще се освободи.
МИНА ЯНКОВА: Не, не.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Той не касае вноса от частни лица.
МИНА ЯНКОВА: Не, не, вносът е по постановление. Тук говорим за доставки с място на изпълнение на територията на страната. Мисля, че така е записано – „всички данъчно задължени лица, които са регистрирани за целите на ДДС“, тоест само за доставки, с място на изпълнение на територията на страната. Вносът върви по постановлението.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, благодаря Ви.
Други въпроси има ли? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване ЗИД на Закон за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, въздържали се и против няма.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Янкова за конкретните обяснения.
Преминаваме към трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, № 002-01-63, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2020 Г.
Тук сред нас е заместник-министър Велик Занчев – добре дошли, и Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Заповядайте, господин Занчев, за да ни представите мотивите на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт предвижда няколко групи изменения. Първата група са промени, свързани с отлагане на прилагането на част от разпоредбите на Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
В Регламента е отчетено, че железопътните превозвачи или управителят на железопътната инфраструктура в някои държави членки могат да изпитат трудности при прилагане на разпоредбите на Регламента в тяхната цялост при влизането му в сила. Затова на основание чл. 2, § 4 от Регламента държавите членки могат да допуснат на прозрачна и недискриминираща основа временни изключения от прилагането на разпоредбите му по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници за максимален срок от пет години, който може да бъде подновен на два пъти за не повече от пет години при всеки път. Република България два пъти се е възползвала от възможността за отлагане прилагането на някои от разпоредбите на Регламента.
Вторият петгодишен период, през който е отложено прилагането на част от разпоредбите на Регламент № 1371/2007, изтече на 3 декември 2019 г. Във връзка с това и на база на направен анализ на предложенията на железопътния превозвач – „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, и на управителя на железопътната инфраструктура – Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се предлага отлагане на срока с още пет години, считано от 4 декември 2019 г. Налагането на санкции е по чл. 139 и чл. 140 от Закона за железопътния транспорт, съответно на железопътния превозвач и на управителя на железопътната инфраструктура.
С промяната на Закона за железопътния транспорт се отлага и прилагането на чл. 8, § 2 и 3, чл. 13, 15, 18 и 21, § 1 от Регламент № 1371/2007 за срок от пет години, считано от 4 декември 2019 г.
Втората група промени, това са промени, свързани с прецизиране на случаите, при които се преразглежда лицензията, за извършване на железопътни превози на пътници или товари и въвеждане на възможността за спиране действието на лицензията за железопътен превоз. Определя се процедура при промяна на вписаните в лицензията обстоятелства, тъй като не всяка промяна на вписаните в лицензията обстоятелства изисква преразглеждане на лицензията. Регламентира се функцията на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, като регулиращ орган в железопътния транспорт, да извършва проверки след издаване на лицензията и да дава мотивирани предложения до лицензиращия орган за спиране действието на лицензията или за отнемане на лицензията.
Проверките на Изпълнителната агенция след издаването на лицензията и проследяващите действия в резултат на констатациите от проверките са в съответствие с чл. 24, § 1 от Директива 2012/34. Предвидена е и възможността за обжалване на решенията на лицензиращия орган за спиране на действието на лицензията.
Третата група промени, които правим, са разпоредби във връзка с прилагане на административно-правно наказателното производство при нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, включително и въвеждане на предварителното изпълнение на административния акт, издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Предвидени са допълнения в чл. 117 от Закона за железопътния транспорт чрез създаване на нови ал. 3 и 4, с които се предвижда при констатиране на нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, от което може да настъпи тежко железопътно произшествие или е настъпило такова, или се създава опасност за живота или здравето на гражданите, или може да последва значителна или трудно поправима вреда, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да издава задължителни предписания, с които се определят временни мерки за безопасност. Мерките включват ограничаване или спиране на определени операции, спиране от експлоатация на подвижен състав или обекти от инфраструктурата, мерки за безопасност при превоза на опасни товари с железопътен транспорт и мерки за безопасност на железопътните прелези. Предвижда се обжалването на предписанията, временните мерки за безопасност да не спира тяхното изпълнение.
С въвеждането на предварителното изпълнение на задължителните предписания, с които се въвеждат временни мерки за безопасност, се цели да се засили дисциплиниращият ефект и административният акт, както и да се гарантира бързото прилагане на временните мерки за безопасност, тъй като тяхното забавено изпълнение и при обжалване по общия ред, може да е причина за реализиране на тежко произшествие с предполагаеми човешки жертви и големи материални щети.
С новата редакция на чл. 118, ал. 1 се предвижда съставяне на акт за установяване на административно нарушение при неизпълнение на задължителни предписания по Закона за железопътния транспорт, за което се налага санкция по чл. 138 от същия закон.
Четвъртата група промени са тези, свързани с прецизиране на някои от разпоредбите на Закона за железопътния транспорт, относно независимостта на Националния борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт. Изискванията към превозните средства, преди да бъдат използвани в железопътната мрежа, и към лицата, отговарящи за поддържането им като тези функции се изпълняват от железопътното предприятие или от управителя на железопътната инфраструктура.
Извършена е промяна и в чл. 115, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт, с която се прецизира текстът относно изготвяне и публикуване на окончателен доклад от разследването на тежки железопътни произшествия, в съответствие с изискванията, които се прилагат при разследване на тежки железопътни произшествия в Единното европейско железопътно пространство, съгласно чл. 24, § 2 от Директива № 016/798. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси?
Аз имам въпрос: Защо се налага за втори път примерно да не се прилага този Регламент? То е, защото имате притеснения, че БДЖ не отговаря на съвременните изисквания може би за качество, което пътниците могат да имат претенции към националния превозвач, или защо за втори път наистина отлагате въвеждането на някои разпоредби на Регламента?
В Доклада се притеснявате, че може да има някакви искове към страната. Какво точно имате предвид?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Според анализа на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД, те още не могат да изпълнят в цялост някои от изискванията и ще претърпят доста финансови санкции, така че редно е да го направим.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест, ние не можем да отговорим вече на съвременните европейски изисквания, така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не и в тяхната цялост.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: До коя година БДЖ е национален превозвач?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Има договор с държавата до 2024 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И ние сега като го отложим за пет години, де факто какво се получава? През 2024 г. трябва да търсим нов национален превозвач и да обявяваме конкурс, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Би трябвало да обявим тогава конкурс, а даже по-рано би трябвало да обявим конкурс за нов договор.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И БДЖ като национален превозвач не изпълнява ангажиментите си, защото явно ние не полагаме усилия, защото за втори път ги отлагаме за пет години, какво може да се получи? Може би да дойде някой чуждестранен оператор или просто в този сектор няма конкуренция и БДЖ ще си продължи по същия начин да бъде национален превозвач и да не отговаря на съвременните изисквания на българските граждани, които са и европейски граждани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не е точно така, тъй като БДЖ в момента има договори за ремонт на подвижен състав, има договор за нови локомотиви, така че идеята е до 2024 г. то да стане конкурентно предприятия, заедно с тези, които се предполага, че ще участват на този конкурс, така че да спечели за нови десет години договора.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Имаше връзка и с концесията на летище София и евентуално мисля, че не беше към товарните превози, а беше към БДЖ. Ние вече сме изплатили … Получихме ли тези пари? Изплатени ли са към германския доставчик „Сименс“?
Питам Ви, защото се интересувам. Примерно след две-три години БДЖ „Пътнически превози“ ще купи ли нови мотриси? Ние хубаво ги ремонтираме старите, оставям на страна, че там имаше някаква хърватска фирма, която ремонтирахме, пък после имаше някакви проблеми, това го оставям.
Интересува ме следното: кога българските граждани ще имат някаква качествена услуга, защото Европа като говорим за екология, хората в Европа минават към железопътен транспорт? Нормално е ние да насърчим българските граждани също така да ползват железопътния транспорт, но за да ползват железопътен транспорт, те трябва да имат и някакви добри условия, а за да имат добри условия, колкото и да ремонтираме старите вагони, хубаво е да имаме и нови вагони.
Преди имахме огромен заем към „Сименс“, който трябваше да погасим, не го погасявахме, защото беше държавна помощ. Съответно сега с концесията на летище София получаваме едни средства, които, доколкото си спомням, трябва да погасят този заем и най-накрая аз питам кога наистина ще можем да кажем, че БДЖ може да доставим някакви качествени вагони, оборудване. Кога като до 2024 г., даже от 2022 г. сигурно ще се открие процедурата и ние трябва да се съревноваваме може би с някои чуждестранни оператори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да изясня, че БДЖ имаше 850 милиона дългове, господин Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Като цялото ли говорим, или долу-горе го разделяме …
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Като цяло 2009 – 2010 г. беше така. Дълговете бяха към „Сименс“ по линия на KFW, от което бяха взели кредит за доставката на Сименсовите мотриси 50 бр. – 25 електрически и 25 дизелови, и втори облигационен заем. И по него имаше задължения. Те вече са погасени, тъй като успяхме да нотифицираме държавна помощ пред Европейската комисия – от държавния бюджет бяха погасени тези пари.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това коя година стана?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това стана през 2018 – 2019 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: От държавния бюджет ли са погасени?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, взети са като заем към дружеството, а впоследствие с тези пари е вдигнат капиталът на дружеството, и сега от авансовата вноска на концесията на летище „София“, която е 550 милиона без ДДС, ще се попълни бюджетът.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кога ги очаквате тези пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Надявам се в началото на догодина да дойдат.
Във връзка с осъвременяване на подвижния състав и предлагане на по-добра услуга всички тези действия досега, след като се погасиха заемите, даже БДЖ „Пътнически превози“ сме го предложили в процедурата за устойчивост и развитие – 320 млн. лв. за нов подвижен състав за дългите рамена София – Бургас и София – Варна.
Има стартирана процедура за 16 мотрисни влака, които са крайградски, подобни на тези, които са Сименсовите мотриси, които в момента вървят, които не са нови и вече са на 17-18 години, но в момента има подписан договор за ремонт, за да може да изкарат още 20 години в подвижен състав, тъй като имат ресурс. Така че, надявам се, че с тези нови попълнения на подвижен състав да предложим добра услуга на нашия данъкоплатец.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, защото притесненията са, че след 2024 г. ще е друг оператор, да не е БДЖ като национален превозвач. Не казвам, че може да се месим в конкурса, нали? Но би могло да …
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Има възможност и европейска директива ни дава възможност държавата директно да възложи на БДЖ „Пътнически превози“ след 2024 г. да е национален превозвач. По решение на правителството след нас може да се вземе такова решение. Има възможност, просто казвам, че има възможност, ако се реши този конкурс да бъде проведен по този начин – директно възлагане на „Пътнически превози“.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да видим как ще бъде, но идеята е, че е хубаво да се инвестира, да има по-хубави мотриси наистина, които да са по-приветливи, и хората наистина да имат желание да ползват железопътния превоз.
Хората не го ползват, разбирате ме, че понякога не е много приятно и може би пък, а и Вие самите затова понякога отлагате някои регламенти да не влизат в сила за втори път?! Сами разбираме, че има проблем, но е хубаво, затова Ви задавам въпросите и по-бързо да бъдат решени тези проблеми, за да може наистина БДЖ да бъде този национален превозвач, който ние всички искаме и да го ползваме с удоволствие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Полагаме усилия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има и втора част от този законопроект, колеги. Тук се променя Законът за публичните предприятия и изведнъж, което е странно, веднъж го променихме в зала – държавни служители да могат да бъдат част от управлението на държавни и общински предприятия. Сега нови промени – да могат и хора от Министерството да бъдат част от управлението на държавни дружества.
Едно от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – даже предишния законопроект, да бъдем част от ERM II, е колкото се може тези предприятия да бъдат по-самостоятелни. Навремето ние от опозицията внесохме Законопроект, в който искаме да откъснем политическото вмешателство в управлението на държавни и общински предприятия. До известна степен се съгласиха управляващите от ГЕРБ.
Сега обаче като че ли изведнъж, откакто ни приеха в ERM II, започваме да даваме заден и започваме да връщаме хора от държавната администрация в управлението на тези предприятия. Кое го налага това нещо? Как ще бъдат избирани тези хора? Разбирам, че конкурсното начало е оставено, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, даже Министерството на транспорта … (встрани от микрофона)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На микрофона, ако обичате господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: В момента текат конкурсите по предприятията за управителни съвети и за генерални директори, и за изпълнителни директори, през Агенцията и през Министерството на транспорта.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие участвате ли в конкурса като заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Аз нямам право.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не да бъдете кандидат, а за оценител?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: На част от комисиите съм председател.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да. Примерно, ако се явя аз и ако уважаваният от нас г-н Веселин Василев, той сега е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция, но примерно директор на дирекция се яви на този конкурс и аз, който съм от сферата на Министерството, мислите ли, че Вие ще предпочетете мене пред уважавания господин Василев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Вижте, управлението не е работа за пенкилери – тук директор на ТКЗС, после директор на някакво държавно предприятие и така нататък.
Конкурсът има своите правила, той ще протече в три етапа, както знаете: първият е допускането по документи; вторият има писмена част, която е концепция за развитие и управление на предприятието, и третата е събеседването. Ако ме питате в личен план, аз не искам да бъда председател на тези комисии, но ми се налага.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбирам Ви, но една добра идея Вие с тези промени я изопачавате, разбирате ли ме? Ето това искам да Ви кажа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Тук става въпрос за пирамидата на управление на ръководството на министерствата, да кажем, за главните секретари. Това ли имате предвид?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, нямам предвид дали са те.
Също така се промени и Законът и за държавните служители. Идеята беше, как да кажа, администрацията да бъде вън от управлението на тези предприятия, за да могат те наистина да работят самостоятелно. Хората, и управлението да се маха, само когато не изпълнява своите цели. Защото, когато сложите един човек, който е от Вашата система и Вие като заместник-министър или като министър, Ви го пожелавам, този човек явно, че ще Ви слуша Вас, отколкото да гони своите пазарни цели, или целите, които с назначаването си има намерение да постигне и заради това е избран. Разбирате ли? Просто с цялото това нещо, независимо, че аз тук не казвам за главния секретар, но поначало дали ще е директор на дирекция, дали ще е административна…
Сега говорите с човек, който също е бил част от това, за начина по назначаване в определени предприятия на управленския състав, разбирате ли ме? Затова Ви казвам, че самото е опорочено, защото това предприятие трябва, за мен ако искаме, трябва да работи така, че да гони печалба и да бъде далеч от политиците, и това е една от препоръките, за да бъдем член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Може би ние сме единствената държава в Европейския съюз, която все още не е член, или пък бъркам.
Също така на ERM II, ние им представихме с първия Законопроект, за да влезем в чакалнята с публичните предприятия и как ще ги откъснем тези назначения. Това беше едно от условията, за да бъдем там. Съжалявам, че от Министерството на финансите си тръгнаха – може би трябваше да поспорим. И сега връщате отново тези назначения?! Толкова ли е важно тези хора да бъдат там? Вие се чувствате по спокоен, ако имате хора вътре в управлението, които да идват от Министерството, така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, ако питате мен, аз не се чувствам спокоен при нито един от двата варианта. Затова има конкурсен принцип за тези, които ще бъдат избирани.
Първо, Законът е построен по този начин, че има независими предложения от Агенцията и от номинации по линия на министерствата, които ще направят управителния орган на съответното държавно предприятие или на търговското предприятие със 100% държавно участие. Каква е идеята да лишим от възможност някой от държавната администрация, който е конкурентноспособен спрямо останалите участници, въобще да не се яви на този конкурс? Има ли някаква логика?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, има логика, разбира се, защото, ако това предприятие се управлява на пазарен принцип, това предприятие може да носи много по-голяма печалба, отколкото носи в момента.
Идеята е наистина – дали ще е държавно или общинско предприятие, да го откъснем, защото, когато някой човек е Ваш, спокойно може да му кажете как да управлява това предприятие. Той, разбира се, най-вероятно ще Ви послуша, макар че ще го отречете и съм съгласен с Вас, че такива неща не се правят. Тогава се изкривява самият начин на управление. Неслучайно някой път ни казват: оправете си формата на държавните предприятия. Смятате ли, че е правилно, че е добре да работим по този модел?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, моделът е променен.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има конкурси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не само конкурси, но има много участници в тези конкурси, които нямат нищо общо с министерствата, в които са тези предприятия. Това е едното.
Второ, аз съм „за“ модела на бизнес управление и постигане на максимално добри параметри – не само финансови, а и обемни показатели и така нататък, така че не виждам да има конфликт на това някой от сегашната администрация да участва там, а пък може и да се откаже от службата си в Министерството. (Смях.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Той между другото двойно възнаграждение ли ще взима – и от Министерството, и от предприятието? Каква ще е промяната?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Каква е промяната, че не знам?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Василев.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Ако има възможност, мога и аз да се включа в темата, тъй като и аз съм член на някои от комисиите и те са точно тези, които се занимават в сектора.
Първо, и по досега действащия закон държавни служители можеха да участват в бордовете. Сега се разширява опцията висши държавни служители да участват в бордовете. Тоест не се променя фактът, статутът на държавния служител, а само се дава възможност на такива служители, които заемат високи позиции и имат поглед върху целия отрасъл и върху международните пазари, да участват в бордовете. Бордовете не се занимават пряко с управлението на предприятието, те определят финансовите граници, стратегиите и така нататък.
Така че считам, че това нещо е полезно, още повече като имам предвид концепциите, които се представят в конкурсите, директно си личи хората, които искат да влязат в този бизнес – не са в час с много неща. Техните концепции са много бледи и така нататък, за разлика от тези, които са в бизнеса и са наясно с нещата. Така че аз мисля, че това не пречи. Относно заплащането то е както за едните, така и за другите. Ако е редови член, той ще получава заплащане, ако е висш чиновник, пак ще получава – и от държавното ще получава, и другото. Така беше и преди.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А защо не се промени? Като виждам тук, защото така става някак си… На мен ми е неудобно. Може би и на Вас трябва да Ви е неудобно и за главните секретари…(Оживление, реплики.)
Техният главен секретар го познавам и човекът е изключителен – Иван Марков е все още, нали? Нищо не мога да кажа, страхотен експерт. Защото като го внасяте Вие, все едно че се прави за него. Защо не го направихте в някой друг Законопроект? В бюджета ли го променяхме? Къде го променяхме за държавните служители, когато Менда Стоянова беше вносител и аз изригнах от трибуната? Защо го правите с този законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: И на този въпрос не мога да Ви отговоря. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така излиза, че го правите заради Вашия главен секретар, в което съм сигурен, че не е така. Разбирате ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: То не е само за нашия главен секретар, то е за всички главни секретари, които не ги познавам, за съжаление. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: По същата тема. Мога да затрудня господин Василев, ако господин главният секретар Марков се яви на конкурса, и господин Стойнев, Вие няма ли да сте в затруднено положение да го оцените? За господин Стойнев говоря.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: В конкурса, както и в Правилника за прилагане на Закона, ясно са разписани нещата, по които се провеждат конкурсите – има си изисквания за допускане, има си методика за оценка. Оценява се това, което внася заявителят, а не на какъв пост е. Сега, ако е внесъл два листа, а другият е внесъл, колкото трябва, оценява се това, което влиза.
Така че отделно, както каза господин Занчев, има изцяло независими членове, които не са от този конкурс, те са от друг и се провеждат от други, които нямат нищо общо с този бизнес. По този начин се гарантира, че ако има някакво влияние, то ще се намали. (Реплики.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
За – 3, против – 3, въздържал се – 1.
На този етап в нашата комисия не се приема, но в залата е друго. Благодаря Ви.
Колеги, дневният ред е изчерпан.
Успех Ви желая и до нови срещи!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Мария Петрова
