1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз – т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 002-00-33, внесена от Министерския съвет на 2 декември 2020 г.

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 88


На 13 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз – т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 002-00-33, внесена от Министерския съвет на 2 декември 2020 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги.
Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имаме променен дневен ред, тъй като, видяхте, днес точките, които трябваше да гледаме, минаха в пленарната зала. Поради това остават две точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз – т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 002-00-33, внесена от Министерския съвет на 2 декември 2020 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно.
Приема се.
Благодаря.

По точка първа наши гости са: госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Мариана Василева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“, Администрация на Министерския съвет.
Добре дошли!
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО АДЕКВАТНИТЕ МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – Т. 20 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2020 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 002-00-33, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Госпожо Петрова, позволете да Ви дам думата да ни представите мотивите и да обсъдим Доклада на Министерския съвет.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо да Ви поздравя всички – за много години, да Ви пожелая много здраве, спокойствие и успехи!
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Във връзка с текста на Рамковата позиция, минималната работна заплата и механизмът за нейното определяне и актуализиране е важна тема за България. България работи усилено за изпълнение на принцип № 6 от Европейския стълб на социалните права.
През 2018 г. е ратифицирана Конвенция № 131 на Международната организация на труда. През юни 2020 г. правителството и социалните партньори сключиха тристранно споразумение, важна част от което е възобновяване на преговорите по изработване и приемане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определяне на минималната работна заплата в страната, който е съобразен с Конвенция № 131 на МОТ, и надграждането му с процедури за последващо договаряне на минималните работни заплати по икономически дейности.
Национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите вече работят върху базисния вариант, който е изготвен съвместно с Министерството на труда и социалната политика, и вече имаме известен напредък в тази посока. В България няма изключение за определени групи, например младежи, по отношение размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната работна заплата в страната се актуализира регулярно в рамките на средносрочната бюджетна процедура.
На този етап България счита, че Предложението на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз е добра основа за преговори, като в същото време следва да се задълбочат преговорите със социалните партньори с цел да се отхвърлят всички съмнения относно дискриминативното третиране на държавите членки, в които на основно равнище се определя минималната работна заплата и в които не се определя такава. България възнамерява активно да продължи преговорите със социалните партньори относно сключване на споразумение за договаряне и определяне размера на минималната работна заплата по икономически дейности.
След обсъждане на въпросите, повдигнати от българска страна във връзка с резервите, представени по време на заседанието на работната група, България ще обсъди възможността за подкрепа на Директивата, но изразява съществени резерви по отношение на изискванията, предвидени в чл. 4, предпоставящи изисквания към държавите членки, в които колективното договаряне е под 70%, тъй като подобна граница е нереалистична и почти в никоя държава членка това не е постигнато. Положително според нас е, че не се предлага изричен механизъм, а се предоставя свобода да се зачитат националните особености на държавите членки да определят такъв механизъм.
Приветстваме и вниманието към засилване на социалния диалог и насърчаване на колективното трудово договаряне и необходимостта от допълнителна подкрепа в тази посока, очертана в проекта на Директивата. Това е направление, по което има постигнат напредък между българското правителство и социалните партньори. Ролята на минималната работна заплата става още по-важна по време на икономически спад. Данните показват, че страните от Европейския съюз с по-ниски нива на колективно договаряне имат съответно и по-ниски минимални работни заплати.
На този етап България може да очертае следните въпроси, които ще бъдат важни за страната ни в хода на договаряне на досието.
В съответствие на съдържанието на Предложението за Директива с ограниченията, наложени в чл. 153, § 5 от Договора за функциониране на Европейския съюз, считаме за важно по този въпрос да се представи писмено становище на Правната служба на Съвета, каквото беше поискано и от държавите членки като Дания, Швеция, Унгария, Полша и други.
Второ, пряко свързано с правното основание и ограниченията, предвидени в чл. 153, § 5 от Договора, е въпросът за позоваването на ориентировъчни референтни стойности в оперативната част на Предложението и в съображенията на Директивата. Това може да предопредели размера на минималната работна заплата, като пренебрегне националните механизми, практики и критерии за нейното определяне. Към подобни стойности се реферира и в чл. 5, ал. 3, и по-подробно това става в съображение 21, където е казано: 60% от медианната работна заплата и/или 50% от средната работна заплата. Изразяваме значителни резерви към този подход поради следните обстоятелства.
На първо място, липсват достатъчно данни, че тези стойности са общо признати и използвани на международно ниво за измерване на адекватността на минималните работни заплати. Тези критерии биха могли да бъдат единствено индикативни и това следва да бъде пояснено в съображение 21. България вече е изразила становището си по отношение на първия индикатор – 60% от медианната работна заплата.
Националните медиани са много различни и различията се предопределят от характера на разпределението на индивидуалните заплати и степента на тяхната диференциация. Използване на долна граница за минимална работна заплата 60% от медианната заплата може да изкриви информацията между държавите – членки на Европейския съюз. Медианната заплата в България се изчислява веднъж на четири години от Националния статистически институт в рамките на изследване „Наблюдение на структурата на заплатите“, което се провежда съгласно Регламент на Съвета № 530 от 1999 г. и Регламент на Комисията № 1738 от 2005 г. Към настоящия момент страната ни няма готовност за ежегодно изчисляване на медианната работна заплата. В тази връзка е необходимо да се предвидят мерки, които да обезпечат наличието на годишна информация за медианната заплата, без прекомерно да се увеличава административната тежест върху работодателите.
Средната работна заплата – тя съдържа друг значителен дефицит и в условията на нарастваща нестабилност на пазара на труда този индикатор може да отчита нарастване. Въпросът за включване на конкретни стойностни индикатори, с които на практика се въвежда минимален праг на минималната работна заплата, е пряко свързан и с въпроса за ограниченията, които поставя разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от Договора, по който е необходимо представяне на писмено становище на Правната комисия.
Мониторингът и събирането на данните съгласно чл. 10 може да създаде прекомерно натоварване за държавите членки. България изразява загриженост относно предвидените разпоредби по отношение на мониторинга и събирането на данни. Предвиденият срок за транспониране на Директивата, а това са две години след влизането в сила съгласно чл. 17, ал. 1, ще бъде недостатъчен за разработването на ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата и адекватността на минималната работна заплата. Ежегодното докладване също може би ще доведе до прекомерно натоварване на държавите членки. Необходимо е от Европейската комисия да се предоставят подробни справки за релевантните към Директивата данни, които ще бъдат събирани от Евростат – изследване, методология, начини на разбивки, честота на провеждане, период на провеждане, за да се направи оценка на изискванията към националните органи, които ще произтекат от разпоредбите на Директивата.
Република България счита, че трябва да се работи допълнително по текстовете за мониторинг и събиране на данни, за да се получи ясна картина на настоящите пропуски и мерки, които трябва да бъдат предприети за тяхното преодоляване. Пропорционалността на предложените мерки следва да бъде разгледана допълнително, тъй като тежестта, произтичаща от Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, свързана с промените в националните нормативни уредби и практики за държавите членки със законоустановената минимална работна заплата, е много по-висока в сравнение с държавите членки със системи за колективно договаряне.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, имате думата.
Беше ни представена Рамковата позиция. Трябва да изготвим становище, което изпращаме до Европейската комисия на база Директивата. Пак казвам, ние не оценяваме Рамковата позиция, ние оценяваме Директивата. В крайна сметка подобна директива е хубаво да има, защото в България, нека си кажем истината, нямаме механизъм, по който да определяме минималната работна заплата. Всяко едно правителство – независимо дали е от ляво, или от дясно, или от център, де факто преценява по свое усмотрение каква трябва да бъде минималната работна заплата. Разбира се, че имаме тричленка, разбира се, че се съобразяваме с партньорите, но в крайна сметка нямаме такъв фиксиран механизъм, който, въпреки кое правителство е на власт, да може да определя минималната работна заплата.
Колеги, имате думата.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, благодаря за представянето.
Съвсем накратко. Мисля, че доста пространно и обосновано беше становището, представено от заместник-министъра на труда и социалната политика, което отразява в пълнота и националната позиция, изготвена от правителството. Смятам, че бихме могли чистосърдечно да подкрепим тази позиция в едно наше становище, защото мисля, че наистина са валидни и доста нуждаещи се от допълнителни разяснения основанията, които Вие изложихте, и необходимостта от допълване, пояснение, ако щете, и отлагане на някои срокове, свързани с докладването и мониторинга. В този смисъл предлагам да вземем решение за изготвяне на становище на Комисията по смисъла на принципите за субсидиарност, за да изразим и мнението на националния парламент относно тази директива. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги, Вие трябва да имате нашето становище, което е от пет точки. Считам, че няма никакъв проблем от това, което касае субсидиарността, че има нужда от такава инициатива на Европейската комисия, че подкрепяме усилията за подобряване адекватността на минималната работна заплата.
Трета точка относно пропорционалността – че това ще доведе до допълнителна административна тежест. Така или иначе трябва да има някакъв механизъм. Всеки механизъм ще доведе до увеличаване на административната тежест. Още повече, като представител на Левицата, навремето имахме предложение за 50% от средната работна заплата. Тоест това, което в Директивата го има, ние от Левицата сме го предлагали преди да излезе Директивата, което е добре. Разбира се, че това е свързано и с конкретна допълнителна работа на администрацията, но това становище, което приемем или отхвърлим, но ако приемем, ще бъде изпратено до европейските институции.
Колеги, въпроси към госпожа Петрова? Не виждам.
Ние де факто трябва да приемем Доклада по Предложението за Директива на Европейския парламент и Рамковата позиция, и разбира се, становището, което е от пет точки, което е включено в Доклада.
Колеги, който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Прието е.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви за присъствието.

По точка втора „Разни“ няма какво да обсъждаме.
С изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 13,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Валентина Меченова