1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2020 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 януари 2021 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 89


На 20 януари 2021 г., сряда, от 12,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги! Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Да гласуваме дневния ред от три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.

По точка първа наш гост е заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Велик Занчев.
Добре дошъл, господин Занчев!
Позволете да Ви дам думата да представите Законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя на Вашето внимание предложение за ратифициране със закон на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между същите, подписани от Република България на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Република България е страна по Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки и Съединените американски щати, подписано през 2007 г., изменено с Протокол от 2010 г. Споразумението е в сила от 29 юни 2020 г., като дотогава действаше предвидената клауза за временно прилагане. В Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати изрично се потвърждава целта на двете страни за увеличаване в максимална степен на ползите за потребителите, работната сила и общностите от двете страни на Атлантическия океан чрез разширяване на Споразумението, така че да включи и трети страни. Тези две споразумения гарантират последователна регулаторна рамка за полетите между САЩ и Единния авиационен пазар на Европейския съюз, включително Исландия и Норвегия, тъй като последните участват пълноценно в общоевропейското авиационно пространство.
Създават се икономически ползи за авиокомпаниите и потребителите в Европейския съюз и по-конкретно се гарантира съответствието между Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ и Общата политика на скандинавските държави в областта на въздухоплаването.
Исландия и Норвегия са приели и прилагат изцяло правото на Европейския съюз в областта на въздухоплаването. Включването им в обхвата на Споразумението със САЩ гарантира хармонизирана рамка за изпълнение на трансатлантически въздухоплавателни услуги от всички европейски превозвачи.
На 16 юни 2011 г. е прието Решение на Съвета на Европейския съюз за подписване от името на Съюза и временно прилагане на Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение. Република България подписа тези споразумения на 17 юни 2011 г. в град Брюксел, Кралство Белгия. С приемането на акта за ратифицирането им Република България ще допринесе за ускоряване на процеса на влизане в сила на двете споразумения, които към момента са ратифицирани от 19 държави – членки на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Занчев.
Колеги, има ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване представения от господин Занчев законопроект.
За – 9 гласа, с което се приема.
Благодаря Ви, господин Занчев. Успешен следобед!

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, № 102-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 ЯНУАРИ 2021 Г.
Наши гости са: Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите, Даниел Янков – и.д. директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Антон Пейчев – държавен експерт в същата дирекция, Александър Иванов – главен експерт в същата дирекция, и Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Добре дошли!
Доста дълго време чакан законопроект, така че да ни убедите дали трябва да го подкрепим.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! С приетия през месец декември 2015 г. План за действие на Европейския съюз за кръговата икономика са поставени рамките на Европейската политика за преход към икономика, която се доближава в по-голяма степен до кръгова икономика, при която стойността на стоките, материалите и ресурсите се запазва най-дълго време в икономиката, а генерирането на отпадъците е сведено до минимум. Основната цел е изграждане на устойчива, нисковъглеродна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите на ниво Европейски съюз.
Със своята последователна политика Европейският съюз предприе поетапни мерки, насочени към ускоряване на прехода към кръгова икономика, започвайки с амбициозна промяна на законодателството по управление на отпадъците с приетите през 2018 г. изменения на ключови директиви. През 2020 г. беше приет втори План за действие на Европейския съюз за преход към кръгова икономика, който залага Програма за постигане на по-чиста и по-конкурентна Европа в съответствие с приетия Европейски зелен пакт, като се доразвият действията, които са необходими да се предприемат по отношение на кръговата икономика.
Сред дейностите са залегнали допълнителни мерки за намаляване на отпадъците, все по-голям акцент върху изискванията към проектиране на продуктите и моделите, които да осигуряват качествени и вторични суровини.
С цел да се постигнат унифицирани общи резултати и действия от всичките държави членки с общ законодателен пакет „Кръгова икономика“ са направени законодателни промени в Рамковата директива за отпадъците 98/2008 г., Директивата 31/1999 г. относно депонирането на отпадъците, Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства, Директивата относно батерии и акумулатори и Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
В допълнение на това съществена част от приоритетите на новия План за действие са взети като основа в настоящия проект за транспониране в българското законодателство на изменените директиви за отпадъците. Видно е, че акцентите се поставят все повече върху разширяване на прилагането на схеми на разширената отговорност на производителя, увеличаване на вторичните суровини чрез общоевропейски критерии за край на отпадъка и за страничен продукт. Приоритетни сектори са също така текстил, строителство – намаляване на образуваните, и хранителните отпадъци. В това число има и очаквания да се заявят цели в тази посока, но към момента още няма.
С настоящия Проект на ЗИД на ЗУО България си поставя за цел да транспонира Директива 851, с която се изменя Рамковата директива за отпадъците, като едновременно с това се стреми да се съобрази и с приоритетите в новия План за действие на Европейската комисия.
В Проекта на ЗИД на ЗУО са заложени и основни изисквания на Директива 850, с която се изменя Директивата относно депонирането на отпадъците.
Искаме да отбележим, че с Постановление на Министерския съвет № 420 от 31 декември 2020 г. в българското законодателство вече са въведени изискванията на другите две директиви по пакета „Кръгова икономика“, Директива 849 за изменение на Директива 53 относно излезли от употреба превозни средства, Директива 66 относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, Директива 19 относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, Директива 852 за изменение на Директива 62 относно опаковките и отпадъците от опаковки.
Най-съществените изменения на Рамковата директива, които се въвеждат в настоящия ЗИД на ЗУО, могат да бъдат обобщени в няколко основни групи. Първото е, че се уеднаквяват определения; второто е, че се определя по-висока цел във връзка с подготовката за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци, която е 65% до 2035 г. Постепенно се ограничава депонирането на битовите отпадъци до 10% до 2035 г. Въвеждат се минимални изисквания към функционирането на режимите на разширена отговорност на производителя. Постига се по-голямо хармонизиране и опростяване на правната рамка относно статусите на страничен продукт и край на отпадъка. Въвеждат се изисквания за мерки за насърчаване и предотвратяване образуването на отпадъци, включително по отношение на хранителните отпадъци и на повторната употреба.
Уеднаквяването на определенията е от основно значение за правилното и еднакво тълкуване на разпоредбите и мерките във всяка от държавите членки. За първи път се въвеждат ясни директивни дефиниции за разширена отговорност на производителя и ясен обхват на понятието „битови отпадъци“. Това налага промяна и на някои от съществуващите до момента национални дефиниции, за да бъдат приведени в съответствие с директивните текстове.
Що се отнася до увеличението на целите по рециклиране – те са ясен индикатор за посоката на политиките на Комисията. Досегашният размер от 50% рециклиране е отчетен като недостатъчен не само за България, но и за всички държави членки. Въвеждат се поетапни цели от 55% и 60% до постигане на 65% рециклиране през 2035 г. В допълнение на междинните цели изменението на ЗУО предвижда плавно ежегодно нарастване на целта.
През 2018 г. България е постигнала 32% рециклиране на битови отпадъци. Към настоящия момент политиката на страната е основно насочена към разширяване на разделното събиране и рециклиране на биоотпадъци, защото там е най-големият потенциал на страната. В тази посока са осигурени основна част от средствата на ОПОС 2014 – 2020, тъй като постиганите резултати на страната до момента са много добри в рамките на средните за Европейския съюз по отношение на рециклирането на материалите, но изоставаме в дела на компостирането.
Това е изведено като приоритет в Директивата, като е поставен краен срок за задължително разделно събиране именно на биоотпадъци от всички държави членки към 2025 г.
Друга основна количествена цел, която се въвежда, е за ограничаване депонирането на битови отпадъци до 10% през 2035 г. Това все още е сериозно предизвикателство за страната, като през 2018 г. България депонира 61%.
Редно е да се отбележи, че държавите с ниски нива на депониране оползотворяват енергийно значителна част от битовите си отпадъци, което не е така за България.
За първи път се въвеждат унифицирани изисквания към всички схеми за разширена отговорност на производител на европейско равнище. Режимите на разширена отговорност на производител са основна част от ефикасното управление на отпадъците, но тяхната ефективност и резултатност се различават значително в отделните държави членки. Поради това е необходимо да се определят минимални изисквания относно функционирането на разширената отговорност на производител.
В настоящия Проект на ЗИД на ЗУО са заложени основни изисквания, като следва да се отбележи, че България има съществено предимство по отношение на регулациите в тази посока. Законодателната рамка за разширена отговорност на производител в България е създавана в общи линии в един и същ период и съответно не са налице принципни разлики за отделните потоци отпадъци. Още повече че, за разлика от други държави членки, в България е вече въведена задължителна ROB за шест потока отпадъци, в това число и опаковки.
Директивата ясно поставя акцент върху подходящи стимули за прилагане на йерархията на отпадъците, като изрично се посочват такси за депониране и изгаряне и схемите на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, които МОСВ категорично подкрепя и счита за основен инструмент за постигане на ефективни резултати от страна на общините и гражданите по отношение управлението на отпадъците.
В допълнение на посочените изисквания с промените в ЗУО се въвежда основата за прилагане на разширена отговорност на производител за текстил и обувки. Това се прави с цел изпълнение на задължението за разделно събиране на този вид отпадък, считано от 2025 г. в Директивата.
Очакванията на европейско ниво през тази година са за приемане също така в най-близък план на Стратегия за текстил, която ще предложи разширена отговорност на производител, наред с изискванията към проектирането и производството на текстилните изделия, като основен и най-доказан ефективен модел за управление на този вид отпадъци. Същевременно всички детайлни изисквания към една такава система ще бъдат допълнително прецизирани в самостоятелна разпоредба по чл. 13 от ЗУО, както е направено за другите шест потока отпадъци.
Това са в общи линии нещата в ЗИД-а.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, въпроси?
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря и на заместник-министър Стоянова за пространното представяне на Законопроекта. В Комисията по околната среда и водите на утрешното заседание ще разглеждаме на първо четене този законопроект. И в повече детайли вероятно ще бъде обсъждан, тъй като стана ясно и от представянето, и от материалите, които са представени от Министерския съвет, че Законопроектът в максимална степен е свързан с транспониране на законодателството от законодателния пакет „Кръгова икономика“.
Моите въпроси са свързани с това – явно се отчита известно забавяне и поради тази причина спешност за транспониране на текстовете – около половин година спрямо сроковете, които са заложени в законодателството, се надявам, че по-бързо и ние, като законотворци, ще можем да приемем текстовете.
Другите ми въпроси са свързани с още един елемент от концепцията за кръгова икономика, а именно широко промотираната тема за ограничаване на употребата на пластмасовите изделия за еднократна употреба. Има директива, която също трябва да бъде транспонирана. Какъв е ходът на това законодателство и кога може да бъде прието? Защото съгласно решенията на европейско ниво ограниченията и забраните трябва да бъдат въведени от средата на тази година.
Другият ми въпрос е свързан с документите, които всъщност ще посочат пътя, по който ще бъдат изпълнени целите, заложени в Законопроекта, а именно изготвянето на Националния план за управление на отпадъците. Докъде сте стигнали в тази посока – разработването и приемането на този национален документ? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Благодаря за отправените въпроси. Преди да отговоря на въпросите на госпожа Василева, да кажа няколко думи по повод коментара за забавянето.
Самите Вие разбирате колко са на брой директивите, които трябва да се транспонират, какви съществени изменения в националното законодателство касаят и колко много са заинтересованите страни, които проявиха интерес и дадоха много на брой предложения. Все пак, за да дойдем тук, при Вас, да представим Законопроекта, трябва да има голяма доза сигурност, че сме успели да направим някакъв баланс между всичките тези очаквания и предложения. Това наистина, повярвайте, отнема много време.
Същевременно все пак успяхме от тези четири директиви две вече да транспонираме през пакет изменение на наредби през Министерския съвет, които вече са влезли в сила. Така че в момента висим с неприключило транспониране по две от директивите.
Беше необходимо да балансираме, да създаваме координация между тези стратегически документи, за които госпожа Василева спомена – след малко ще кажа статуса. Защото не може да няма координация между следващия програмен период за европейските средства на Програмата, Стратегията за кръгова икономика и следващия Национален план за управление на отпадъците. Това е съвместна работа едновременно по всичките фронтове, така че считаме, че до голяма степен сме се справили добре, защото все пак закъснението, което демонстрираме, е съгласувано с Комисията. На този етап смятаме, че ако успеем да приемем Закона до края на месец февруари, няма да има последствия за България.
По отношение на двата стратегически документа – и двата са на един и същи етап, те са разработени на етап отстраняване на забележки. Същевременно последните забележки – поредните, защото беше един непрекъснат процес, който течеше.
Към момента изпълняваме изискванията на Глава шеста от ЗООС (Закона за опазване на околната среда) по отношение на екологичната оценка, след което ще пристъпим към обществено обсъждане – това също ще бъде един период от най-малко месец и 10 дни.
Очертава се да бъдат внесени в Министерския съвет и двата стратегически документа до края на месец февруари, което също от гледна точка на комуникацията ни с Комисията няма да допринесе за негативи за страната ни в случай че се случи, както сме го планирали.
За пластмасите – транспонирането на така наречената Пластмасова директива, независимо че е част от пакета „Кръгова икономика“, целенасочено от нас беше изведена в друг ЗИД на ЗУО, защото считаме, че този пакет, който в момента Ви представяме, и този ЗИД на ЗУО трябва да върви много бързо, скоростно. А темите, които са засегнати в Пластмасовата директива, не са само от компетенциите на Министерството, така че министърът на околната среда и водите е разпоредил да работи междуведомствена група от три министерства, която вече има изготвен проект. Сега сме на този етап, а имаме още доизбистряне на позиции с колеги от различните министерства, за да можем да излезем с предложението. Но се работи много усърдно и скоростно. Считаме, че няма опасения да не се справим до… (неразбираема дума) месец тази година, защото все пак е само една директива, въпреки всичките заинтересовани страни, които ще бъдат много в случая. Но все пак е само една директива и смятаме, че ще се справим.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, моят въпрос е породен всъщност от становището на Сдружението на общините във връзка с тяхното притеснение за икономическите последици, които ще предстоят с новите ангажименти, които те ще трябва да поемат. Искам да попитам: какво е Вашето мнение, какво е мнението на Министерството във връзка с тяхното становище? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Благодаря за този въпрос. Искам да споделя с Вас, че на етап одобряване на финансовата ни обосновка за Закона също по повод становища на НСОРБ (Националното сдружение на общините в Република България) някъде около два месеца и половина си разменяхме съвсем в духа на компромисите мнения и становища, докато все пак ние отстъпихме на някои места. Считаме, че, както сме го и представили пред общините, всичко, което е комуникирано до този момент към Комисията за следващия програмен период, което се очертава да е минимум 300 млн. евро, ще бъде насочено точно за тези цели. Това е единствено по Програмата.
Отделно, считаме, че когато излезем сега с новия Национален план за управление на отпадъците, той също ще бъде със своя собствена финансова обосновка и тепърва ние ще влезем в детайли по отношение на мерките и начините, по които ще постигаме всичките тези изисквания, които са в самия План за управление на отпадъците. С оглед на това, че тепърва предстоят детайлни обсъждания, считаме, че на този етап общините не трябва да се притесняват по отношение на тези финансови осигурявания.
Същевременно някои от становищата на общините смятаме, че може да бъдат в духа на разбирателството, да бъдат обсъдени. Примерно по проблемите, които се поставят, с управлението на излезли от употреба гуми – считаме, че ще направим една работна група, която да обсъди обаче самата наредба, която е за управление на гумите. Тези неща просто не са за закон. Ще направим всичко възможно да решим проблемите, които се поставят от общините. На този етап по отношение на финансирането не смятаме, че трябва да имат притеснения, както беше прието и от самото Министерство на финансите – те ни одобриха финансовата обосновка.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Аз имам един въпрос. Бихте ли отворили Законопроекта на страница 9? „§ 16. Член 31 се изменя така“ – ал. 1, т. 1 и 2. Тук нямаме ли някакъв проблем със сроковете?
Алинея 1, т. 1 – най-късно до 31 декември 2020 г.; т. 2 – най-късно до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто… и така нататък. Сега сме вече 2021 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Това са старите цели, които си седят в Закона. Все пак не са отчетени – какво е изпълнението към 2020 г., така че не можем да ги махнем, ако това имате предвид.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Нямам предвид да ги махнете, може би да ги актуализирате. В смисъл не може срокът да бъде 31 декември 2020 г., да внасяте законопроект в Народното събрание и да искате подкрепа от народните представители за срок, който вече не е актуален.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Отчитането на тази 2020 г. тепърва предстои.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест тази цел няма да бъде изпълнена. Така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Тази цел дали ще е изпълнена ще видим тепърва.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как така?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Коментирахме го. И на мен ми направи впечатление това, госпожо Стоянова – може би юристите ще се произнесат. Според мен по-скоро става дума за правнотехнически въпрос, защото реално това е съществуващ текст в Закона. В същото време ние пишем: „§ 16. Член 31 се изменя така“. Тоест ние не изменяме тази част от чл. 31 – допълваме съществуващия член с новите цели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Така е, да, тук е така.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: С други думи, ние не залагаме в момента тази цел – тя си е съществуваща по смисъла на досега валидното законодателство – до 2020 г. Просто правнотехнически не е издържано.
Това изобщо не трябва да присъства в предложения текст, защото сега се предлагат новите цели – до 2035 г.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Хубаво би било.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Трябва да се изчисти това като…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не му е мястото тук или просто да има нов срок, нова дата, след като отчетете това, което сте изпълнили, защото наистина е странно.
Разбирам, че с кръговата икономика ние сме изостанали – това ни го напомнят нашите европейски колеги от Европейския семестър постоянно и се дават препоръки.
Виждаме, че ако става въпрос за финансиране, финансиране е осигурено – даже Вие сама казахте, че за следващия период ще има допълнителни средства.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Да, които ще бъдат насочени точно за тези цели.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре, но в крайна сметка за да има кръгова икономика, трябва да има – аз не съм най-големият специалист, признавам си – сепариране, компостиране, това също влиза.
В същото време исках да видя – днес се поинтересувах – колко сте активни, как Вие усвоявате европейските средства. Запознати ли сте примерно за отпадъците – Приоритетната ос, в момента колко реално сте усвоили? Защото за всичко в България става въпрос: дали има пари, дали няма пари – пари има. Но като гледам, Вашата усвояемост е доста слабичка в Приоритетна ос „Отпадъци“ – от порядъка на 36%.
Тоест как смятате да наваксате, какви са Ви идеите, вижданията за по-бърза реализация, ако сте намерили пробойни – било в общините, било при Вас, така че наистина да имаме сепариране, компостиране и да се борим за кръгова икономика, с която всички знаем, че изоставаме и която, разбира се, е приоритет на абсолютно всички политически сили?! Имате ли силите да усвоите или да наваксате това изоставане, което според мен е доста, доста съществено? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Не знам какво имате предвид, господин Стойнев, като непрекъснато говорите за изоставане. Ако става въпрос за транспонирането, когато България не беше още готова юли месец с транспонирането на пакета, това се отнасяше за още 90% от държавите членки, защото е трудна материята. Причините ги изброих преди малко. Така че не съм съгласна с Вас.
По отношение на изоставане в рециклирането, ако имате предвид самите показатели за рециклирането. Както казах преди малко, по отношение на материалното рециклиране България се движи спрямо средния процент за страната.
По отношение на изостаналото депониране искам само да Ви напомня, че преди четири-пет години депонирането е било 74%, а сега сме 61%. България е най-бързо прогресиращата страна, която намалява с огромни стъпки депонирането на отпадъците си.
Така че не считам, че сме изоставащи, а просто трябва да положим още малко усилия.
По отношение на това, което говорихте за усвояване на Програмата – в момента нямам конкретни данни, съжалявам за това, че не сме се подготвили. Не знам дали визирате изплатените, или верифицираните средства.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Изплатените средства.
С този напредък, който го имаме, може да говорите от свое име – за боклуците, как сме напреднали. Малко да бъдем по-смирени, защото виждаме резултатите: по Приоритетна ос „Отпадъци“ ние имаме реално усвоени 36,7. Сега че хубаво транспонираме директивите и че имате нашата подкрепа – разбира се, че ще я имате, но ние искаме реални действия, което го искаме не само ние или представители на опозицията, а го искат колегите от Европейския съюз – това, което касае кръговата икономика. Напомнят ни доста, доста отдавна, че изоставаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Да повторя, вероятно данните Ви са за чисто разплатените средства, докато верифицираните, които се очаква също във всеки един момент да бъдат изплатени, са доста по-голяма цифра, надявам се.
Мога да Ви изпратя писмен отговор с точните данни – пак съжалявам, че не съм подготвена в момента, но, както Ви казах…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Днес извадих от ИСУН – сепариране, компостиране в Приоритетна ос „Отпадъци“. Доста се изненадах, че реално изплатените – изоставаме според мен. В края на периода, ако според Вас е добре да сме на 36%, аз мисля, че изоставаме. Затова попитах и с оглед кръговата икономика, която включва и сепариране, и компостиране, и общините как трябва да действат, как да се разплащат.
В същото време имаме реално изоставане, защото всички сме си поставили високи цели, всички гоним високи цели – хубаво е да имаме, още повече да следваме европейските политики и европейските практики. На думи – добре, изпълняваме директивите, но като че ли реално имаме затруднение.
Това изоставане смятате ли да го наваксате; запознати сте: какви стъпки ще предприемете, защото парите са тук? Не казвам, че вината е само при Вас, и общините си я носят, но в същото време е хубаво да имаме реални конкретни действия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: По повод инсталациите, които тепърва предстои да бъдат пуснати – те са доста на брой, в много къс период от време. Гледах справката преди два дни. Така че потенциалът, както казахме, на България е точно в компостирането, което при другите държави членки е в порядъка на 10 – 12%. При нас е много нисък. Ние там имаме потенциал, защото по отношение на материалното рециклиране, както вече казахме, доста сме напреднали. Там няма потенциал за страната. Затова и така са скроени средствата на Оперативната програма и насочени точно към тези отпадъци, за да можем да използваме този потенциал, който също може да стане над 10% в много кратък период от време. Съжалявам наистина, че нямам конкретни данни за усвояването.
За Своге да Ви кажа няколко думи, господин Стойнев. Нещата се коренят както в занижения… (Реплика от председателя Драгомир Стойнев при изключени микрофони.)
Не, не. Естествено, че става въпрос и за занижен контрол от страна на РИОСВ. В тази посока ние работим доста усърдно. Вероятно сте погледнали – на страницата на Министерството има промяна в Устройствения правилник. Това звено, което е ново за Министерството, е насочено точно да упражнява контрол върху РИОСВ – как те изпълняват задълженията си да контролират. Просто ги вземаме на ръчно управление.
В тази насока смятам, че ще имаме много бързи резултати, защото по отношение на отпадъците, които бяха проблем за страната ни в края на 2019 г., вече демонстрираме огромен напредък през същото това звено. Сега му разширяваме функциите, така че МОСВ ще имаме много пряк контрол върху дейността на РИОСВ.
Естествено, че има проблеми с изпълнение на задължението на кметовете – не може да ги игнорираме в този случай. Но представете си по поречието на реката – това са по-скоро малки села и някакви вилни зони, там може би трябва да видим как стоят нещата с организирането на сметосъбирането – дали имат съдове, дали имат условия. Тепърва ще тръгнем да правим детайлна проверка, за да не се случват повече такива неща.
Основното, както казах и преди малко – считаме, че трябва да се въведе в крайна сметка този принцип: плащаш, колкото изхвърляш, за да могат хората да бъдат стимулирани да ползват тази система, която сме въвели и е легитимна за България – за разделното събиране. Между другото, по отношение на опаковките също имаме с какво да се похвалим – направихме изменение през 2019 г., което доведе до това да се повишат изискванията към съдовете за разделното събиране. Сега им демонстрираме напредък, като 15% са увеличени спрямо предходната година съдовете, които са свързани с разделно събиране, спрямо това, което сме въвели като изискване, което по отношение на опаковките е около 50 хиляди тона напредък спрямо предходната година.
Изобщо работим доста всеобхватно – по различни аспекти да подобрим нещата, господин Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, въпроси? Няма. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. С тази поправка задължително трябва да…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Добре, разбрах.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Успех желая! Благодаря.

Колеги, преминаваме към трета точка.
Следващата седмица ще ни гостува посланикът на Португалия Нейно Превъзходителство Ана Мария Рибейро да Силва, която ще представи приоритетите на Португалското председателство, в 15,30 ч., фиксирано е вече, поканили сме я. Дори да приключим, като днес, малко по-рано, няма как да променим часа. Така че в 15,30 ч. следващата сряда да бъдем тук, за да изслушаме приоритетите.
Друго в точка „Разни“ от моя страна няма. От Ваша има ли нещо? Няма. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,10 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев



Стенограф:
Райна Зарева