Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерски съвет на 25 януари 2021 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 90
На 3 февруари 2021 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласуваме дневния ред, който е:
„1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.“
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно.
Приема се.
Благодаря.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2053 НА СЪВЕТА ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ 2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ, № 102-03-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ЯНУАРИ 2021 Г.
По точка първа наши гости са: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Ренета Михайлова – началник отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“ в Министерството на финансите.
Добре дошли!
Госпожо Петрова, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Решението за собствените ресурси на Европейския съюз и свързаните с него регламенти регулират системата на собствените ресурси на Европейския съюз, която осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет. Те определят видовете собствени ресурси, методите за изчисляването им и правилата за предоставянето им на Европейската комисия от държавите членки.
Съгласно чл. 311, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 12 от самото решение за собствените ресурси, след като то бъде прието с единодушие от Съвета на Европейския съюз, следва да бъде одобрено от всички държави членки съгласно националните и конституционни изисквания, след което всяка държава членка следва незабавно да уведоми генералния секретар на Съвета за приключване на процедурата.
Предвид разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България дотолкова, доколкото предмета на Решението и отраженията на размера на вноската на България в бюджета на ЕС върху разходите от държавния бюджет е налице, предлагаме за ратификация настоящото решение. То ще се прилага през новия програмен период 2021 – 2027 г., беше прието на 14 декември миналата година и предвижда няколко нововъведение в системата на собствените ресурси, спрямо действащата от предходния програмен период, като най-важни са следните промени.
Новият ресурс на база на рециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, в контекста на политиката на Европейския съюз по околна среда и климат, с цел да се избегне прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки. Към него ще се прилага и механизъм, от който ще се възползва и Република България за намаляване на годишните вноски от този собствен ресурс.
Като второ изменение ще спомена собствения ресурс на база ДДС, който ще се изчислява по подобрена методология, въз основа на така наречената замразена претеглена средна ставка и единна изискуема ставка за всички държави членки.
Третото изменение, което също е много важно, е включване на разпоредби във връзка с извънредните и временни мерки за справяне с последствията от Ковид пандемията, като в резултат на тези промени Европейската комисия се упълномощава да вземе от капиталовите пазари средствата в размер до 750 милиарда евро по цени от 2018 г. за финансиране на инструмента за възстановяване следващо поколение ЕС, като се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема.
С оглед гарантиране пред капиталовите пазари на способността на Европейския съюз за точното и своевременно погасяване на заема временно се повишават таваните на собствените ресурси, като това оправомощаване на Комисията е по изключение, временно и при ограничението заетите средства да бъдат използвани единствено с цел справяне с последиците от кризата.
Именно поради предвидените в решението за собствени ресурси разпоредби, които уреждат изтеглянето на заема за финансирането на инструмента, който споменах преди малко, се налага в спешен порядък това решение да бъде одобрено от всички държави членки. В противен случай, ще се постави под риск целият процес на възстановяване на ЕС от настоящата криза, в това число и получаването на локирания за България ресурс по инструмента за възстановяване и устойчивост.
Към момента само две държави членки – Хърватска и Кипър, са уведомили генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключване националните процедури по одобряване на решението, а по-голямата част от останалите страни очакват това да се случи през февруари-март, като няколко от тях също очакват през второто тримесечие на годината.
От страна на България – след като бъде одобрено от Народното събрание това решение на собствените ресурси, министърът на финансите ще уведоми официално генералния секретар на Съвета.
Новото решение за собствени ресурси ще влезе в сила от първия ден на първия месец след получаване на последното уведомление за приключване националните процедури, като ще породи действие със задна дата, считано от 1 януари 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви, госпожо Петрова.
Колеги, имате думата.
Аз ще Ви задам няколко въпроса, госпожо Петрова.
Първо, виждаме, че в някои държави има корекции относно годишните им вноски. Те са пет държави, доколкото виждам. На какво се дължат именно тези корекции? Тези корекции годишни ли са, или са за целия финансов период?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това са корекциите на най-големите нетни донори. Идеята според тях, която все пак е приета и от останалите държави членки, е за по-справедливо разпределение на тежестта по вноската по финансиране на бюджета на Европейския съюз. Корекциите се правят на годишна база и важат за целия период.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, за целия период важат, но понеже тези суми са доста впечатляващи – това е на годишна база. Гледам за Австрия – 565 млн. евро, 3 милиарда за Германия, милиард и двеста за Нидерландия. Това е на годишна база, толкова ще им се приспада.
В Решението на Министерския съвет виждам, че при нас – леко увеличаване на вноската, средногодишно с 4,17%. Колко ни е таванът от националния доход, който е досега? С това увеличение тези 4,17% – за тези 0,6% ли отговарят, които са за Next Generation EU, които трябва да се правят, или това са отделни средства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ние като процент от брутен национален доход (БНД) ги нямаме в момента изчислени, но като абсолютна стойност.
Като абсолютна стойност към момента, ако считаме за 2020 г. всъщност, че сме платили около милиард и триста милиона лева, в момента сме предвидили в бюджета за 2021 г. около милиард четиристотин и шестдесет ли беше, нещо такова, с тенденция до края на средносрочния програмен период – в смисъл, периодът на средносрочната бюджетна прогноза, да стигне около милиард петстотин и петдесет милиона.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това е в края на периода?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: До 2023 г. Бюджетирали сме ги в средносрочната бюджетна прогноза.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, на тригодишната.
Тази наша вноска няма ли таван спрямо брутния национален доход?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не, те се изчисляват по компоненти – традиционните собствени плюс ДДС база, брутен национален доход (БНД) – процент от него, който е уравнителната вноска и сега добавят и този ресурс, който е на база нерециклирани, всъщност БНД е уравновесяващата компонента.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За традиционните собствени ресурси – това е на стр. 3 от Решението на Министерския съвет, където се изброяват: „…в сравнение с настоящата система на собствените ресурси, делът от събраните традиционни собствени ресурси, които държавите членки задържат за покриване на административните разходи по тяхното събиране се увеличава от 20 на 25 на сто“. Това какво означава, че повече пари ще остават тука, или че…?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това е за митниците.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По-голяма част ще остават за покриване на разходите, за събиране на мита. Така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, национален бюджет.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така е, добре.
Колеги, аз нямам други въпроси.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите, господин Председател, бих желала малко по-детайлно да ни разкажете за новия механизъм, който се въвежда с новия източник на приходи към собствените ресурси на Съюза, а именно приходите от нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки и респективно облекчението, което е получила България по тази линия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
РЕНЕТА МИХАЙЛОВА: Новият източник на собствени ресурси на база на нерециклираните опаковки от пластмаса де факто ще се базира на статистически данни, които се подават от Националния статистически институт към Евростат. На тази база се изчислява количеството нерециклиран отпадък, който примерно България не е рециклирала и към него се прилага ставка от 0,8 евро на килограм нерециклиран отпадък.
Поради това че този ресурс има неправомерна тежест към някои държави, тоест тежестта му спрямо брутния национален доход е много голяма, успяхме заедно с други държави да договорим по време на преговорите тази отстъпка така наречена, благодарение на което реално нашата вноска пада почти наполовина, тоест по предварителни прогнози се предвиждаше да плащаме около 44 млн. евро на година, а в момента се очаква да плащаме около 20 млн. евро, което е едно добро постижение. Основното е, че е базирано на статистически данни, както примерно и ресурса на база БНД.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тоест облекчението е валидно за целия финансов период – седемгодишният финансов период?
РЕНЕТА МИХАЙЛОВА: Точно така, да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Направи ми впечатление само един въпрос, че в Решението навсякъде Евратом се цитира като отделна организация. Нещо е настъпило с техния статут ли, защото те поначало са една от основите на Европейския съюз?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, всъщност това са първоначалните – ЕОВС и Евратом са основополагащите формирования, които след това преминават постепенно към Европейския съюз, и така е останало чисто юридически.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси, колеги?
Вие запознати ли сте с едно становище на Генчо Георгиев, проф. Татяна Хубенова, Ирена Илиева…? Да е идвало до Вас?
Мисля, че е изпратено до всички парламентарни групи, че някои от предложенията имат регресивен характер. (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Не е идвало при Вас такова. (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Това е по-скоро, че съгласявайки се на такива отстъпки… (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Добре, не е идвало при Вас.
Колеги, други въпроси? Няма.
Ще подложа на гласуване Проекта на решение:
„Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) отбелязва, че новите предложения за собствени ресурси следва да отговарят на принципите за справедливост, нерегресивен характер, прозрачност и да не натоварват гражданите и бизнеса в ЕС. Системата за собствени ресурси следва да зачита принципа на фискалния суверенитет на държавите членки.
КЕВКЕФ подчертава, че влизането в сила на Решението има важно значение заради факта, че системата на собствените ресурси осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на ЕС и осигурява основната част от приходите (97,4 на сто за 2020 г.) в него.
КЕВКЕФ отбелязва, че разглеждането решение на Съвета на ЕС отчита обективните реалности и тенденции, и е необходимо условие за изпълнение на първите плащания по Инструмента за възстановяване и устойчивост и разработените на негова база национални планове.“
Подлагам на гласуване Проекта на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
Който е съгласен с така прочетеното, моля да гласува.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Процедурен въпрос.
Всъщност ние гласуваме Решението, което е…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, решението, което ни е внесено. Това е нашето становище – решение в подкрепа.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Гласувайте.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
Успешен следобед!
Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 102-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЯНУАРИ 2021 Г.
Тук е господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, и господин Пламен Славов – държавен експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката.
Здравейте и добре дошли!
Господин Николов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлаганите промени в Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК) целят две неща.
Първо, да синхронизират по-пълно разпоредбите на националното право с промените в Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионалните квалификации.
Второ, да транспонират новата Директива 2018/958 т. на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии.
По първата точка.
След преглед от Европейската комисия на степента на транспониране на Директивата за признаване на професионална квалификация, изменена с Директива 2013/55 в началото на 2019 г., Комисията нотифицира 27 държави членки, в това число и България, относно констатираната липса на транспониране или непълно транспониране на някои разпоредби от Директивата.
Министерството на образованието и науката като национален координатор по регулираните професии предприе необходимите мерки за уведомяване на всички ведомства, които имат отношение към регулираните професии, и изцяло изготвен отговор до Комисията. В рамките на 2019 г. бяха изпратени няколко отговора от страна на България по констатациите на Комисията, която от своя страна върна нейното виждане по въпросите – какво от обясненията приема и какво не. В крайна сметка от всички направени от Комисията констатации останаха няколко, които изискваха предприемане на законова промяна в ЗППК.
В края на 2019 г. Министерството на образованието, съвместно с всички органи по признаване, предприе изготвяне на Закон за изменение на Закона, с който да бъде отговорено на всички констатации на Европейската комисия по процедурата за нарушения. Пандемичната обстановка донякъде забави този процес, като Комисията удължи сроковете за всички държави членки. През месец юни 2020 г. Проектът бе изпратен на Комисията за становище, която върна положителен отговор в началото на месец януари 2021 г. Това е причината да го предлагаме сега.
По втората точка.
С предложения Законопроект се въвеждат и разпоредбите на новата Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Това е Директива, приета в рамките на Българското председателство, плод на почти тригодишна работа. Тя определя правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват от държавите от Европейския съюз преди приемането на ново регулиране на професиите или изменението на съществуващото регулиране. Директивата има за цел да предотврати прекомерните ограничения относно достъпа до или извършването на професионални дейности, да гарантира прозрачност и правилното функциониране на вътрешния пазар.
Срокът за транспониране на Директивата бе краят на месец юли 2020 г., като по тази причина бе най-целесъобразно нейното транспониране да бъде направено в рамките на подготвените вече промени, вместо да се подготвят наново нарочни изменения в Закона. Комисията все още не е започнала процедура срещу България за нетранспониране на Директивата, защото е запозната, че това се извършва в рамките на настоящия ЗИД, с който се отговаря и на другите ѝ констатации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, въпроси? Нямате.
И аз нямам въпроси.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против и въздържали се – няма.
Приет е.
Благодаря Ви и успешен следобед!
Преминаваме към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г.
Наши гости са от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК): Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията; доктор Пламен Киров – член на Комисията, и Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“ в КЗК; от Министерството на икономиката: Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“.
Разбрахме, че заместник-министърът е изключително зает в тези наистина времена… (Реплики извън микрофоните.) Така или иначе точката влезе в последния момент, тоест днес. Благодаря и за бързата реакция на Комисията за защита на конкуренцията.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Първо, иска да отворя една скоба и да кажа, че от 1998 г., господин Председател, откакто съществува правото на конкуренцията чрез Закона за защита на конкуренцията, винаги този закон се изготвя от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като там е експертизата, и се внася от Министерството на икономиката. Така че няма нищо чудно и неразбираемо защо Комисията за защита на конкуренцията е изготвила този закон.
Проектът за Закона за измененията на Закона за защита на конкуренцията, както Вие знаете, транспонира две изключително важни директиви.
Първата директива е Директива (ЕС) 1/2019 г. на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на правомощие на органите на конкуренция на държавите членки да бъдат по-ефективни по прилагането и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар. Тази директива, искам да отбележа, беше обсъдена и приета по време на Българското председателство на Европейския съвет, което се отбеляза и в преамбюла.
Втората директивата, която е нова, Директива (ЕС) 633/2019 на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти. Материята по втората директива кореспондира с материята, която е в Глава седма на Закона за защита на конкуренцията, именно чл. 37а. За Ваше сведение, срокът за въвеждане на двете директиви в българското законодателство е 4 февруари – утре, за първата директива, и 1 май 2021 г. – за втората директива.
Ако ми позволите, с оглед на европейския характер на Комисията, да отбележа само няколко важни според мен опорни точки, тъй като мотивите са много дълги – 22 страници. Убеден съм, че Вие сте се запознали с тях подробно.
На първо място, за Директива (ЕС) 1, защо е изключително важна? Защото за първи път, следвайки общата тенденция в Европейския съюз за децентрализация на дейността на Европейския съюз, се упълномощават националните органи за конкуренция, така наречените национални регулатори, пряко да прилагат чл. 101 и 102 от ДФЕС, тоест включване на европейските регулатори в така наречената European Competition Network – Европейска мрежа за конкуренция, и неслучайно в правната литература тази директива се води като ECN+. Когато говорим за ECN+, разбираме Директива (ЕС) 1 – тези гаранции, които трябва да получат всички европейски регулатори, в хармонизиране на тяхната правоприложна практика с практиката на Генерална дирекция „Конкуренция“. В чл. 4 и в чл. 5 са визирани основните принципи.
На първо място, допълнителните гаранции за независимост при вземане на решения, така наречената санкционна политика – регулаторът трябва да може да разследва, да наказва извършителите на антитръстовите нарушения в пълен обем, тоест без да зависи от други органи – това, което до голяма степен в българския закон е имплементирано още с прилагането на Регламент № 1/2003 г. в Закона от месец май 2003 г.
Второто нещо, което е изключително важно – допълнителните ресурси и независимост, както и снабдяването на регулатор с необходимите инструменти за разследване на нарушенията и наказване на предприятията нарушители. В това отношение Директивата създава много ясен механизъм за процесуални техники и процесуални възможности и правомощия, които регулаторът има.
Във връзка с публичността в общественото пространство за някакви свръх, бих казал, правомощия на българския регулатор, които се предвиждат с предложенията и измененията на Закона за защита на конкуренцията, искам категорично да заявя с цялата си отговорност, че това абсолютно не е вярно, защото досега в Закона за защита на конкуренцията е позволено така нареченото down reits или претърсвания на място, инспекция на място в офисите, в стопанските помещения на икономическите оператори, които са заподозрени в извършване на антитръстови нарушения.
Това беше предвидено и в Регламент № 1/2003 г., но поради грешките – тогава не бяхме членове на Европейския съюз, не посмяхме да направим това. Сега вече въвеждаме Европейския механизъм, който задължава европейските регулатори да извършват правомощия и на други помещения, като изрично е посочено – това са частни помещения, където се съхраняват документи. Чета Ви чл. 7: „Правомощия за извършване на проверки на други помещения“; чл. 6 е: „Правомощия за извършване не проверки на стопански помещения“. Тук се посочва – коли, апартаменти, помещения на мениджърите, на управителите, на членовете на контролните съвети, на тези, които могат да вземат управленски решения по повод сключването на картелно споразумение, или злоупотреба с господстващо положение. Изрично е записано, и това в момента го транспонираме в предложенията за изменение и допълнение на нашия закон.
Естествено, подчертавам, това е всичко с гаранцията на независимия български съд, така наречения съдебен контрол върху актовете на администрацията. Подава се съответно – председателя заявление, този механизъм е запазен и развит, молба. Само променяме съда, защото досега беше Административен съд – София-град, а сега във връзка с измененията решенията на КЗК подлежат на съдебен контрол на първа инстанция пред Административен съд – София-област, на втора инстанция пред Върховния административен съд.
Така че, господин Председател, ако четете моите устни, по никакъв начин не може да се каже и опровергавам по най-категоричния начин изказвания на някои специалисти в областта на антитръстовото право, че КЗК, видите ли, с този закон си разширява пълномощията и щяло да влиза в офиси, в частни домове, в нарушение на Хартата за човешките права. Това абсолютно не е вярно.
Искам да кажа нещо изключително важно според вносителите. За първи път в Закона уреждаме релацията между българския антитръстов регулатор и Европейската комисия.
Само да се върна обратно в примера, който ще Ви дам, той е вече ясен. КЗК направи проверка в офисите на Петролната и газова асоциация, открихме едни празни помещения. Всеки един мениджър си беше взел лаптопа – никой не използва стационарен компютър, и беше вкъщи. Това е доказателство, че ако искаме да имаме ефективен антитръстов регулатор, който събира доказателства, трябва да му дадем това, което се полага, и това, което регламентирано трябва да транспонираме в Директивата.
И само с едно изречение да кажа за връзката. Изключително важно е да се предвиждат механизми. Ние ги предвиждаме – за търсене на отговорност на предприятия, които се укриват от Комисията за защита на конкуренцията, които не се явяват, които не предоставят необходимата информация. И, забележете, когато е наложена имуществена санкция, те изпадат в неплатежоспособност и несъстоятелност, тоест ние не можем да съберем санкцията, която е потвърдена от съда. В тази връзка сме разписали подробно как сдруженията, техните членове също носят имуществена отговорност, тъй като обикновено картелните споразумения се сключват във формата на сдружения на стопански оператори, много рядко това става на базата на двустранни преговори.
По отношение на санкционния режим и по отношение на освобождаването от санкциите. Практиката на Европейската комисия и нашата практика е, че е невъзможно да се установи картел без някой от членовете на картела да съобщи на Комисията начина, по който са се договорили, цените, фиксирането на цените, съответно злоупотребата и прочие, и прочие. Затова ние поощряваме с измененията в Закона предприятията доброволно да си сътрудничат с регулатора, да предоставят необходимите доказателства, за да може успешно да се води борбата срещу най-тежките нарушения.
Създаваме механизъм, имаше го този механизъм, но ние в момента го усъвършенстваме, създаваме регистър. Тъй като, когато разследвахме петролните фирми, една от организациите – западна, поиска да направи програма с КЗК и като разбраха, че е безсмислено, се отказаха. Подадоха заявлението и го изтеглиха, тоест ние създаваме и казваме на икономическите оператори ясно, че Вие имате право, ако дойдете като участник в картелно споразумение, преди КЗК да се е самосезирала и да знае за него, ако Вие съобщите за това споразумение, можете да ползвате включително и до 100% освобождаване от имуществената санкция, в зависимост от периода – дали е в началото, дали вече сме разследвали картела и сме готови за решение. Това, бих казал, трябва да е стимул за този стопански ръководител, който по стечение на обстоятелствата е попаднал в такава ситуация, да знае, че когато информира антитръстовия регулатор, той ще получи смекчаване на санкцията, което е европейската практика.
С две думи, господин Председател, другата Директива, която е изключително важна – 633, ние приветстваме тази директива. Тя е Директивата, която би трябвало да въведе ред в релацията между доставчици на хранителни и селскостопански продукти и големите вериги.
Неслучайно големият отпор на Проекта за изменение на Закона идват от сдруженията за модерна търговия, въобще от представителите на големите вериги, за разлика от другите организации, които подкрепят този закон. В Директива 633 няколко неща, които ние сме въвели.
Първо, има така наречената черна и бяла клауза. В тази клауза – това е европейският подход. Вие знаете, европейският законодател обикновено посочва поведение, което абсолютно не се толерира и се наказва по всякакъв начин. Тези клаузи са изключително важно задължение – да се плаща до 30-ия ден, забрана за поемане на разходи, които не са присъщи за доставчика.
Другото, което е, едностранно прекратяване на договорите. Всичките тези неуспехи, които имахме с 37а, което Народното събрание прие през 2015 г. – имаме пет дела, и петте отменени от Върховния административен съд по простата причина, че съдът не може да направи разлика между злоупотреба с господстващо положение и поведение с по-силна пазарна сила. Това нещо сме го записали черно на бяло. Тези клаузи не подлежат на преговори.
Другите клаузи вече – това, от което се притесняват търговските вериги, видите ли, че ние имаме примерно кисело мляко „Брей“ и този, който го произвежда, тук Вие казвате, че може да го произвежда за някой друг. Това абсолютно не е вярно, защото това е търговски договор. Търговската марка е собственост на супермаркета и те възлагат на другите производители да им правят сирене, прясно мляко и така нататък. Това попада в другите клаузи, които са в чл. 6, които тук са записани, и които фактически казват – европейският законодател посочва, ние се съгласяваме и го регламентираме, страните могат да договарят. Ако искат да договарят логистични разноски, ако искат да уговарят промоция, както в момента ги натискат – ще правиш промоция всеки две седмици, има такива дела, ако искат всичкото, това може да се договаря, но при ясни, както е казал европейският законодател, при ясни условия, които са предварително договорени от контрагентите на равнопосочна основа.
Другото, което искам да заявя категорично, господин Председател, е по отношение правомощията на КЗК. Видите ли, по отношение Директива 633 КЗК си разширява правомощията и започва да извършва претърсвания, изземвания, както има право за антитръстовите нарушения. Буквално, Вие сте хора европейци, буквално Ви чета текста без никакъв авторски коментар.
„Чл. 6. Правомощия на правоприлагащ орган.
Държавите членки гарантират, че един от техните правоприлагащи органи разполагат с необходимите ресурси и експертен опит да изпълняват задълженията си и му предоставят следните правомощия:
а) правомощие да започне и провежда разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба;
б) правомощие да изисква от купувачите и доставчиците да предоставят цялата необходима информация за провеждане на разследването за забранената търговска практика;
в) правомощие да извършва внезапни проверки на място в рамките на своите разследвания, в съответствие с националните правила и процедури;
г) правомощие да взема решения;
д) правомощие да налага санкции;
е) правомощие да публикува редовно еди какво си.“
Разликата тук е, че ние спазваме Директивата и позволяваме на КЗК, като посочен от държавата правоприлагащ орган, да извършва проверки единствено в стопански помещения, а не в сградите на мениджъри и така нататък, тоест ние следваме буквата и духа на това нещо. Всякакви машинации, че, видите ли, КЗК с този закон иска… – особено днес има едно изказване на един политик, просто е уникално безотговорно според мен.
Най-накрая – по отношение на санкциите, и с това приключвам. По отношение на тези нелоялни търговски практики ние предвиждаме санкции до 5%, за разлика от тежките нарушения за антитръста и злоупотреба с господстващото положение – до 5% от оборота. Ние имаме методика.
Всеки може да влезе в страницата на КЗК и да види, че ние имаме методика за определяне на наказанията на предприятието-нарушител. Биват леки, средни, тежки, в зависимост от това сътрудничи ли с Комисията, предоставя ли материали, също така какво е нарушението. Тоест в рамките на методиката, която е одобрена от съда чрез прецедента, чрез практиката на Върховния административен съд, ние можем по ясни критерии да определим наказанието на имуществената санкция за юридическото лице или глобата за физическото лице, в съответствие със Закона и в съответствие с правомощията по чл. 7 от Закона, което ни дава право да издадем методика и подзаконови актове, които, господин професор Киров, са съмнителни от гледна точка на Закона за нормативните актове, но това е друга работа. Ние имаме критерии за оценка на поведението на предприятието-нарушител и съответно критерии за постановяване на санкция на това предприятие-нарушител. С това приключвам, господин Председател. Колегите, ако имат някакви въпроси, или професорът?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Само искам да кажа, че във връзка с решенията на КЗК и в COVID обстановката, напротив, производствата са приблизително колкото през 2019 г., 2020 г. – 906 производства. Също така производствата за нелоялна конкуренция са с едно по-малко от 2019 г. Да не говоря за ЗОП – там с оглед на програмния период 2014 – 2020 г. кметовете пощуряха да обявяват обществени поръчки в края на миналата година.
Господин Председател, над 90% от решенията на КЗК са необжалваеми или потвърдени от Вас. Официална статистика ще Ви представим в Доклада от 31 май на Вас, на бъдещите народни представители, и ще видите, че голям процент от нашите решения за наша радост се потвърждават като верни и правилни от Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюмюрджиев.
Колеги, имате ли въпроси?
Наистина, две важни директиви, които трябва да се транспонират.
Някакви други промени в този законопроект има ли? Съобщихте само за директивите.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Председател, тези хора, които в 2016 г. въведоха забраната за преизбиране – Intuitu personae, с оглед на предишния председател, тези хора в момента искат точно противоположното, но както и да е.
Въвеждаме, господин Председател, шест директиви – две основни и fine tuning на останалите четири. Ще Ви кажа примерно, по отношение 139 – за сливане, вливане, придобиване на контрол, уточняваме най-важното, което искаха икономическите оператори, оборота и сроковете. Въвеждаме работни дни като срокове. За личните данни – ето тук ще Ви ги изброя, ако трябва.
По отношение на мандата, идваме много подготвени. (Показва.) Ето тук са мандатите в Европейския съюз, а пък освен това сме Ви подготвили справка: Русия – неограничен мандат, Съединените щати – неограничен мандат, Украйна – седем години, Турция – седем години. Да гледаме Европейския съюз. Тук ще се разпиша след това, за да не стане някаква грешка. Седем години – Финландия, Италия – седем години, Люксембург – седем години, Холандия – седем години, Норвегия – шест години, Португалия – шест, увеличен през 2014 г., Испания – шест години, Швеция – шест години, Белгия – шест години, Естония – седем години, Финландия – седем години.
Кои са пет години? – Гърция, Франция, обаче във Франция е съвсем различно. Там има и един съвет, в който няма КЗК, там едни професори се събират един път на три месеца, има един генерален директор, който представлява като КЗК – особен орган, там е съвсем различно. Нашите от първата вълна – 2004 г., са седем, шест и пет, а в Румъния – пет. (Реплики извън микрофоните.)
Искам да заявя позицията на КЗК.
Нашата позиция е този закон да бъде приет. Народните представители да преценят какъв да е мандата на КЗК – пет, шест, седем, десет години. Не е важно мандата на КЗК, КЗК ще бъде и без нас – това е орган, който го изисква Европейската комисия. Един от първите органи, между другото, който е създаден, Генерална дирекция „Конкуренция“ е един от първите органи са същината на Европейския съюз още в Римския договор – държавните помощи и антитръста и злоупотребите с господстващо положение
Така че, ако това се фокусира, това е проблемът за КЗК, изразявам становището на Комисията, че този проблем за нас е ирелевантен. Нека народните представители преценят какъв да е мандата на КЗК. Но с този безумен текст от 2015 г., означава цялата експертиза, която имат членовете на КЗК, да отиде, тъй като той беше – 2015 г. има забрана за преизбиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как е било преди 2015 г.? Можело ли е да бъдат преизбирани?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Два мандата, да.
Това си беше от 2003 г., беше възпроизведено 2008 г. и през 2015 г. абсолютна забрана за преизбиране при мандат пет години.
Ако Ви кажа сега за другите, за българските органи – какви са мандатите на Сметна палата, на еди-какво си, на Комисията Цацаров и така нататък. Няма друг орган, в който да има забрана за преизбиране с такъв малък мандат. Вие си преценете. Ние няма да адвокатстваме за по-висок мандат или за по-малък мандат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги?
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Председател, благодаря Ви.
Господин Кюмюрджиев, беше много интересно Вашето изложение. Хвърлихте светлина върху комплицираната материя на антиконкурентното законодателство.
Моят въпрос е просто от любопитство. Понеже Вие цитирахте броят на актовете и съдебните решения по тях: колко от тях са приключили с постановяване на наличие на господстващо положение или споразумение и съгласувани практики между търговските субекти?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Хващате ме неподготвен, защото все пак 633 са 40 производства.
Професоре, ако имаш данни…?
Но основната част, вижте, имаме 906 производства – 1060 решения. Всеки един комисар…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Любопитно ми е колко от тях са приключили със санкции, с установяване на такива непозволени практики?
ПЛАМЕН КИРОВ: Вижте, давам Ви пример, разбира се, то е висящо дело при Върховния административен съд – имаме санкции от 4 милиона на ЧЕЗ за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, ето Ви един пример.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Вчера потвърдиха – 2,5 милиона за злоупотреба с господстващо положение на ЧЕЗ пак.
ПЛАМЕН КИРОВ: Имаме санкция на „Олинеза“ за 1 500 000. Имахме санкция за нелоялна конкуренция, за съжаление, тя падна в съда – за 14 милиона на МЕТРО.
Не искаме да коментираме, защото съдебните решения се изпълняват, не се коментират, но ето Ви конкретни дела, които – някои са висящи, други са потвърдени, трети, разбира се, е паднала санкцията ни, все пак съдът е преценил.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: За 2020 г. имаме 50 образувани производства за нелоялна конкуренция – това само говори за 37а, 45 решения. Имаме 32 производства по концентрация, приключили – 33 за 2019 г. Най интересното за концентрацията е, че това е най-добрият индикатор за развитие на икономиката. Когато 2020 г. имаме 32 производства, 2019 г. имаме 33 производства, това означава, че икономиката работи. Това е един от показателите.
Освен това имаме изключително много решения – 25, застъпничество за конкуренция, само че ние даваме становище и администрацията, респективно Министерският съвет, включително и Народното събрание, по законопроекти, които касаят конкурентната среда, даваме становища. В Доклада ще ги подготвим точно по членове.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги?
Първо, приветствам, че има такова транспониране на Директивата, касаеща нелоялни търговски практики. Разбирам и напрежението, което има в големите търговски вериги. Силно се надявам и да няма промени между първо и второ четене от страна на народните представители, защото понякога наистина има огромен натиск от тяхна страна. Но в крайна сметка се учудвам, защо те толкова протестират, при положение че тези директиви трябва да бъдат транспонирани и в техните държави. Така че не разбирам защо има такъв натиск върху Вас и върху обществото? Затова ми е странно, защото предполагам, че малките производители трябва да са изключително доволни от Вашите предложения.
Да, заповядайте, господин Киров.
ПЛАМЕН КИРОВ: Само да потвърдя Вашите думи.
Знаете, че това е една сага, която не е от вчера. Имаше и законодателни инициативи, с оглед на това как да се регулират тези взаимоотношения между доставчици и производители, от една страна, и големите вериги, защото силният винаги мачка слабия. И имаше такива изисквания, много бурна реакция. Но сега в момента не става въпрос да се приема закон, с който да се привилегироват дребните и средните производители в отношенията им към големите търговски вериги, а тук става въпрос за транспониране на директиви, няма къде да мърдат.
Разбира се, когато засягаш едни икономически интереси – в случая те не го правят много охотно, със скърцане на зъби, но няма къде да отидат, тъй като това е политика на Европейския съюз. Дори и там, където традиционно тези вериги са силни, там е осъзнато, че действат много отрицателно на пазара и най-вече на дребните и средни производители и доставчици, за да се стигне дотук и да се приемат тези правила за регулиране на отношенията под формата на директива, която трябва да бъде транспонирана в законодателството на страните от Европейския съюз. Но това за нас не е нова материя, тя е от години наред и ние се чудехме как да излезем от тази ситуация, при която нашите родни производители винаги са, както се казва, ощетени в отношенията си с големите търговски вериги. Ето сега тук се създава една солидна нормативна база, на която тези отношения се регулират, при това не с някакво национално законодателство, а с национално законодателство, което постига целите на директивите.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Аз имам втори въпрос.
Това, което каза и господин Кюмюрджиев, относно § 4 – за мандатността.
Както сте го записали, Вашият мандат – числото пет се заменя със седем. Това означава ли, че Вие продължавате, ако бъде гласувано по този начин, Вашият мандат с още две години? Защото аз изцяло не подкрепям това, че не могат да бъдат преизбирани за още един мандат. Смятам, че това ГЕРБ са го предложили, това не идва от БСП със сигурност – да имат право само на един мандат, но предложението ми е следното... (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПЛАМЕН КИРОВ: Мартин Димитров и Петър Славов. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само ме интересува следното: това означава ли, че Вие продължавате мандата от пет на седем години или, че можем да Ви преизберем примерно за седем години? Как ще бъде тълкувано това решение?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Стойнев, това нещо ще бъде решено със законодателно предложение от ГЕРБ, възпроизвеждам думите на председателя на Правната комисия.
В Заключителната разпоредба е записано, че ние сме избрани на 29 юни 2016 г., продължаваме мандата до седем години – до 2023 г. За да се преодолее това притеснение в обществото, че видите ли, те ще стоят до пенсия, въпреки, че на моите преклонни години едва ли ще си позволя, това нещо ще бъде отменено и срокът ще стане седем години така, както е на Запад, без право на преизбиране.
Разбирате ли? Значи да има гаранция обществото, че ние като комисари няма да бъдем преизбрани 2023 г., а ще се задоволим с този мандат, така да се каже, тоест мандатът става седем години, както е, без право на преизбиране. Според мен е логично да има такава гаранция, да няма вечни комисари, защото предишните комисари изкараха 13 години и смениха четири правителства, нали?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: То зависи човек какво търси, защото смятам, че ако някой е компетентен в своята област и е добър комисар, нищо не пречи да бъде и два мандата, независимо от тяхната продължителност.
Професор Киров, заповядайте.
ПЛАМЕН КИРОВ: Мандатността има отношение и към мандатността на народните представители. Защо да бъдат само два мандата? Могат да бъдат и повече, стига да допринасят за развитието на законодателството в законодателния орган на Републиката.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Факт.
ПЛАМЕН КИРОВ: Понеже съм изкушен в конституционната материя някак си, най сигурният мандат е конституционният мандат, защото той не може да бъде прекратен. Всички други мандати, които са предвидени в закон, практиката на Народното събрание показва, че много лесно могат да бъдат променени – да бъдат съкратени, да бъдат удължени. Знаете, какво става и колко пъти с изменения в Закона за съдебната власт се прекратява мандат на Висш съдебен съвет, започва нов мандат и така нататък, и така нататък, тоест законово установените мандати не са стабилни мандати, зависи от настроенията на едно парламентарно мнозинство и, разбира се, понякога и от чисто личностни и конюнктурни съображения.
Мисълта ми е следната: в Конституцията има изключителни мандати и това са дългите мандати. Става въпрос за конституционните съдии с 9-годишен мандат, на висшите магистрати – седем години. Затова те са изключителни мандати, докато с по-кратките мандати се дава възможност за два или пък няма ограничения за преизбиране, пък не веднага и така нататък, и за другите регулатори.
Искам да Ви насоча към нещо, което Ви е познато. Бившият състав на Комисията за регулиране на съобщенията изкара още един свръхмандат – още пет години, макар че им беше изтекъл мандата, поради това че Народното събрание не предприе необходимо да бъдат сменени комисарите, изкараха още един мандат. Да не говоря за Съвета за електронни медии, да не говоря за председателя на КЕВР, който в момента е в свръхмандат и никой няма желание като че ли да се кандидатира, за да бъде избран друг председател. Така че и това го има.
Сега ние изпадаме в неудобното положение, нали, рro domo sua, някак си така да се оправдаваме. Значи, аз имам професия и детската ми мечта не е била да стана член на КЗК. И днес съм изкарал шест часа лекции онлайн, тоест пред компютъра и пред камерата преди да дойда тук, така че не искаме да коментираме този мандат, но съвсем коректно заместник-председателят господин Кюмюрджиев Ви каза как стоят нещата във връзка с въпросния мандат, защото знам, че този въпрос Ви интересува и е нормално да Ви интересува.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За мен беше по-редно да се приключи този и следващият вече – пак същият състав да бъде избран за седем години, без да няма никакъв… (Реплики извън микрофоните.)
Затова го казах, затова ми беше интересно. Аз не виждам пречка. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПЛАМЕН КИРОВ: Разбира се, то е логично. Седем плюс пет ще ги докараме до Петко Николов. (Смях.) И пак ще ни пишат по вестниците, макар че Петко ми е състудент – от моята група е, заедно сме завършили право. Твърде дълъг става тогава мандатът. Съвсем откровено казано.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние можем да си даваме примери, понякога и да вкараме ирония, но понякога пък ние, от страна на опозицията, може да стане въпрос: добре де, за да удължат с две години, да не би да има нещо недовършено, което примерно някой да се притеснява, че някой друг състав на Комисията съответно ще го довърши? Разбирате ли? Затова, за да се избегнат всякакви спекулации, моята идея беше просто такава – да се прекрати и след това да се започне наново, но в крайна сметка такъв е внесен Законопроектът.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Искам думата още един път от името и от ръководството, и от членовете на Комисията. Вие определете, какъв да е мандатът. Да остане така, това е за нас ирелевантно. Имаме и писмо от Европейската комисия – ще Ви го оставим, в което генералният секретар призовава България Директивата бързо да бъде транспонирана в националното законодателство.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За директивата – да. Съгласен съм. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Нека да не изместваме фокуса. Фокусът са транспонирането на директивите, които са изключително важни както за българската икономика, така и българските производители. Така че мисля, че те са водещи в този законопроект, а не годините на даден мандат. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да, благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
Който е съгласен, моля да гласува „за“.
За – 3, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет в Комисията.
Благодаря Ви.
Успех Ви желая, приятен следобед!
Колеги, точка:
РАЗНИ, няма какво да обсъждаме.
С изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Красимира Коева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 90
На 3 февруари 2021 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласуваме дневния ред, който е:
„1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
4. Разни.“
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно.
Приема се.
Благодаря.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2053 НА СЪВЕТА ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ 2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ, № 102-03-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ЯНУАРИ 2021 Г.
По точка първа наши гости са: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Ренета Михайлова – началник отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“ в Министерството на финансите.
Добре дошли!
Госпожо Петрова, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Решението за собствените ресурси на Европейския съюз и свързаните с него регламенти регулират системата на собствените ресурси на Европейския съюз, която осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет. Те определят видовете собствени ресурси, методите за изчисляването им и правилата за предоставянето им на Европейската комисия от държавите членки.
Съгласно чл. 311, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 12 от самото решение за собствените ресурси, след като то бъде прието с единодушие от Съвета на Европейския съюз, следва да бъде одобрено от всички държави членки съгласно националните и конституционни изисквания, след което всяка държава членка следва незабавно да уведоми генералния секретар на Съвета за приключване на процедурата.
Предвид разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България дотолкова, доколкото предмета на Решението и отраженията на размера на вноската на България в бюджета на ЕС върху разходите от държавния бюджет е налице, предлагаме за ратификация настоящото решение. То ще се прилага през новия програмен период 2021 – 2027 г., беше прието на 14 декември миналата година и предвижда няколко нововъведение в системата на собствените ресурси, спрямо действащата от предходния програмен период, като най-важни са следните промени.
Новият ресурс на база на рециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, в контекста на политиката на Европейския съюз по околна среда и климат, с цел да се избегне прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки. Към него ще се прилага и механизъм, от който ще се възползва и Република България за намаляване на годишните вноски от този собствен ресурс.
Като второ изменение ще спомена собствения ресурс на база ДДС, който ще се изчислява по подобрена методология, въз основа на така наречената замразена претеглена средна ставка и единна изискуема ставка за всички държави членки.
Третото изменение, което също е много важно, е включване на разпоредби във връзка с извънредните и временни мерки за справяне с последствията от Ковид пандемията, като в резултат на тези промени Европейската комисия се упълномощава да вземе от капиталовите пазари средствата в размер до 750 милиарда евро по цени от 2018 г. за финансиране на инструмента за възстановяване следващо поколение ЕС, като се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема.
С оглед гарантиране пред капиталовите пазари на способността на Европейския съюз за точното и своевременно погасяване на заема временно се повишават таваните на собствените ресурси, като това оправомощаване на Комисията е по изключение, временно и при ограничението заетите средства да бъдат използвани единствено с цел справяне с последиците от кризата.
Именно поради предвидените в решението за собствени ресурси разпоредби, които уреждат изтеглянето на заема за финансирането на инструмента, който споменах преди малко, се налага в спешен порядък това решение да бъде одобрено от всички държави членки. В противен случай, ще се постави под риск целият процес на възстановяване на ЕС от настоящата криза, в това число и получаването на локирания за България ресурс по инструмента за възстановяване и устойчивост.
Към момента само две държави членки – Хърватска и Кипър, са уведомили генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключване националните процедури по одобряване на решението, а по-голямата част от останалите страни очакват това да се случи през февруари-март, като няколко от тях също очакват през второто тримесечие на годината.
От страна на България – след като бъде одобрено от Народното събрание това решение на собствените ресурси, министърът на финансите ще уведоми официално генералния секретар на Съвета.
Новото решение за собствени ресурси ще влезе в сила от първия ден на първия месец след получаване на последното уведомление за приключване националните процедури, като ще породи действие със задна дата, считано от 1 януари 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви, госпожо Петрова.
Колеги, имате думата.
Аз ще Ви задам няколко въпроса, госпожо Петрова.
Първо, виждаме, че в някои държави има корекции относно годишните им вноски. Те са пет държави, доколкото виждам. На какво се дължат именно тези корекции? Тези корекции годишни ли са, или са за целия финансов период?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това са корекциите на най-големите нетни донори. Идеята според тях, която все пак е приета и от останалите държави членки, е за по-справедливо разпределение на тежестта по вноската по финансиране на бюджета на Европейския съюз. Корекциите се правят на годишна база и важат за целия период.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, за целия период важат, но понеже тези суми са доста впечатляващи – това е на годишна база. Гледам за Австрия – 565 млн. евро, 3 милиарда за Германия, милиард и двеста за Нидерландия. Това е на годишна база, толкова ще им се приспада.
В Решението на Министерския съвет виждам, че при нас – леко увеличаване на вноската, средногодишно с 4,17%. Колко ни е таванът от националния доход, който е досега? С това увеличение тези 4,17% – за тези 0,6% ли отговарят, които са за Next Generation EU, които трябва да се правят, или това са отделни средства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ние като процент от брутен национален доход (БНД) ги нямаме в момента изчислени, но като абсолютна стойност.
Като абсолютна стойност към момента, ако считаме за 2020 г. всъщност, че сме платили около милиард и триста милиона лева, в момента сме предвидили в бюджета за 2021 г. около милиард четиристотин и шестдесет ли беше, нещо такова, с тенденция до края на средносрочния програмен период – в смисъл, периодът на средносрочната бюджетна прогноза, да стигне около милиард петстотин и петдесет милиона.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това е в края на периода?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: До 2023 г. Бюджетирали сме ги в средносрочната бюджетна прогноза.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, на тригодишната.
Тази наша вноска няма ли таван спрямо брутния национален доход?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не, те се изчисляват по компоненти – традиционните собствени плюс ДДС база, брутен национален доход (БНД) – процент от него, който е уравнителната вноска и сега добавят и този ресурс, който е на база нерециклирани, всъщност БНД е уравновесяващата компонента.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За традиционните собствени ресурси – това е на стр. 3 от Решението на Министерския съвет, където се изброяват: „…в сравнение с настоящата система на собствените ресурси, делът от събраните традиционни собствени ресурси, които държавите членки задържат за покриване на административните разходи по тяхното събиране се увеличава от 20 на 25 на сто“. Това какво означава, че повече пари ще остават тука, или че…?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това е за митниците.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По-голяма част ще остават за покриване на разходите, за събиране на мита. Така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, национален бюджет.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така е, добре.
Колеги, аз нямам други въпроси.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите, господин Председател, бих желала малко по-детайлно да ни разкажете за новия механизъм, който се въвежда с новия източник на приходи към собствените ресурси на Съюза, а именно приходите от нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки и респективно облекчението, което е получила България по тази линия.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
РЕНЕТА МИХАЙЛОВА: Новият източник на собствени ресурси на база на нерециклираните опаковки от пластмаса де факто ще се базира на статистически данни, които се подават от Националния статистически институт към Евростат. На тази база се изчислява количеството нерециклиран отпадък, който примерно България не е рециклирала и към него се прилага ставка от 0,8 евро на килограм нерециклиран отпадък.
Поради това че този ресурс има неправомерна тежест към някои държави, тоест тежестта му спрямо брутния национален доход е много голяма, успяхме заедно с други държави да договорим по време на преговорите тази отстъпка така наречена, благодарение на което реално нашата вноска пада почти наполовина, тоест по предварителни прогнози се предвиждаше да плащаме около 44 млн. евро на година, а в момента се очаква да плащаме около 20 млн. евро, което е едно добро постижение. Основното е, че е базирано на статистически данни, както примерно и ресурса на база БНД.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тоест облекчението е валидно за целия финансов период – седемгодишният финансов период?
РЕНЕТА МИХАЙЛОВА: Точно така, да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Направи ми впечатление само един въпрос, че в Решението навсякъде Евратом се цитира като отделна организация. Нещо е настъпило с техния статут ли, защото те поначало са една от основите на Европейския съюз?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, всъщност това са първоначалните – ЕОВС и Евратом са основополагащите формирования, които след това преминават постепенно към Европейския съюз, и така е останало чисто юридически.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Други въпроси, колеги?
Вие запознати ли сте с едно становище на Генчо Георгиев, проф. Татяна Хубенова, Ирена Илиева…? Да е идвало до Вас?
Мисля, че е изпратено до всички парламентарни групи, че някои от предложенията имат регресивен характер. (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Не е идвало при Вас такова. (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Това е по-скоро, че съгласявайки се на такива отстъпки… (Реплика от заместник-министър Маринела Петрова извън микрофоните.)
Добре, не е идвало при Вас.
Колеги, други въпроси? Няма.
Ще подложа на гласуване Проекта на решение:
„Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) отбелязва, че новите предложения за собствени ресурси следва да отговарят на принципите за справедливост, нерегресивен характер, прозрачност и да не натоварват гражданите и бизнеса в ЕС. Системата за собствени ресурси следва да зачита принципа на фискалния суверенитет на държавите членки.
КЕВКЕФ подчертава, че влизането в сила на Решението има важно значение заради факта, че системата на собствените ресурси осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на ЕС и осигурява основната част от приходите (97,4 на сто за 2020 г.) в него.
КЕВКЕФ отбелязва, че разглеждането решение на Съвета на ЕС отчита обективните реалности и тенденции, и е необходимо условие за изпълнение на първите плащания по Инструмента за възстановяване и устойчивост и разработените на негова база национални планове.“
Подлагам на гласуване Проекта на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
Който е съгласен с така прочетеното, моля да гласува.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Процедурен въпрос.
Всъщност ние гласуваме Решението, което е…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, решението, което ни е внесено. Това е нашето становище – решение в подкрепа.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Гласувайте.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
Успешен следобед!
Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 102-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЯНУАРИ 2021 Г.
Тук е господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, и господин Пламен Славов – държавен експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката.
Здравейте и добре дошли!
Господин Николов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлаганите промени в Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК) целят две неща.
Първо, да синхронизират по-пълно разпоредбите на националното право с промените в Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионалните квалификации.
Второ, да транспонират новата Директива 2018/958 т. на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии.
По първата точка.
След преглед от Европейската комисия на степента на транспониране на Директивата за признаване на професионална квалификация, изменена с Директива 2013/55 в началото на 2019 г., Комисията нотифицира 27 държави членки, в това число и България, относно констатираната липса на транспониране или непълно транспониране на някои разпоредби от Директивата.
Министерството на образованието и науката като национален координатор по регулираните професии предприе необходимите мерки за уведомяване на всички ведомства, които имат отношение към регулираните професии, и изцяло изготвен отговор до Комисията. В рамките на 2019 г. бяха изпратени няколко отговора от страна на България по констатациите на Комисията, която от своя страна върна нейното виждане по въпросите – какво от обясненията приема и какво не. В крайна сметка от всички направени от Комисията констатации останаха няколко, които изискваха предприемане на законова промяна в ЗППК.
В края на 2019 г. Министерството на образованието, съвместно с всички органи по признаване, предприе изготвяне на Закон за изменение на Закона, с който да бъде отговорено на всички констатации на Европейската комисия по процедурата за нарушения. Пандемичната обстановка донякъде забави този процес, като Комисията удължи сроковете за всички държави членки. През месец юни 2020 г. Проектът бе изпратен на Комисията за становище, която върна положителен отговор в началото на месец януари 2021 г. Това е причината да го предлагаме сега.
По втората точка.
С предложения Законопроект се въвеждат и разпоредбите на новата Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Това е Директива, приета в рамките на Българското председателство, плод на почти тригодишна работа. Тя определя правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват от държавите от Европейския съюз преди приемането на ново регулиране на професиите или изменението на съществуващото регулиране. Директивата има за цел да предотврати прекомерните ограничения относно достъпа до или извършването на професионални дейности, да гарантира прозрачност и правилното функциониране на вътрешния пазар.
Срокът за транспониране на Директивата бе краят на месец юли 2020 г., като по тази причина бе най-целесъобразно нейното транспониране да бъде направено в рамките на подготвените вече промени, вместо да се подготвят наново нарочни изменения в Закона. Комисията все още не е започнала процедура срещу България за нетранспониране на Директивата, защото е запозната, че това се извършва в рамките на настоящия ЗИД, с който се отговаря и на другите ѝ констатации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, въпроси? Нямате.
И аз нямам въпроси.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против и въздържали се – няма.
Приет е.
Благодаря Ви и успешен следобед!
Преминаваме към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г.
Наши гости са от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК): Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията; доктор Пламен Киров – член на Комисията, и Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“ в КЗК; от Министерството на икономиката: Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“.
Разбрахме, че заместник-министърът е изключително зает в тези наистина времена… (Реплики извън микрофоните.) Така или иначе точката влезе в последния момент, тоест днес. Благодаря и за бързата реакция на Комисията за защита на конкуренцията.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Първо, иска да отворя една скоба и да кажа, че от 1998 г., господин Председател, откакто съществува правото на конкуренцията чрез Закона за защита на конкуренцията, винаги този закон се изготвя от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като там е експертизата, и се внася от Министерството на икономиката. Така че няма нищо чудно и неразбираемо защо Комисията за защита на конкуренцията е изготвила този закон.
Проектът за Закона за измененията на Закона за защита на конкуренцията, както Вие знаете, транспонира две изключително важни директиви.
Първата директива е Директива (ЕС) 1/2019 г. на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на правомощие на органите на конкуренция на държавите членки да бъдат по-ефективни по прилагането и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар. Тази директива, искам да отбележа, беше обсъдена и приета по време на Българското председателство на Европейския съвет, което се отбеляза и в преамбюла.
Втората директивата, която е нова, Директива (ЕС) 633/2019 на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти. Материята по втората директива кореспондира с материята, която е в Глава седма на Закона за защита на конкуренцията, именно чл. 37а. За Ваше сведение, срокът за въвеждане на двете директиви в българското законодателство е 4 февруари – утре, за първата директива, и 1 май 2021 г. – за втората директива.
Ако ми позволите, с оглед на европейския характер на Комисията, да отбележа само няколко важни според мен опорни точки, тъй като мотивите са много дълги – 22 страници. Убеден съм, че Вие сте се запознали с тях подробно.
На първо място, за Директива (ЕС) 1, защо е изключително важна? Защото за първи път, следвайки общата тенденция в Европейския съюз за децентрализация на дейността на Европейския съюз, се упълномощават националните органи за конкуренция, така наречените национални регулатори, пряко да прилагат чл. 101 и 102 от ДФЕС, тоест включване на европейските регулатори в така наречената European Competition Network – Европейска мрежа за конкуренция, и неслучайно в правната литература тази директива се води като ECN+. Когато говорим за ECN+, разбираме Директива (ЕС) 1 – тези гаранции, които трябва да получат всички европейски регулатори, в хармонизиране на тяхната правоприложна практика с практиката на Генерална дирекция „Конкуренция“. В чл. 4 и в чл. 5 са визирани основните принципи.
На първо място, допълнителните гаранции за независимост при вземане на решения, така наречената санкционна политика – регулаторът трябва да може да разследва, да наказва извършителите на антитръстовите нарушения в пълен обем, тоест без да зависи от други органи – това, което до голяма степен в българския закон е имплементирано още с прилагането на Регламент № 1/2003 г. в Закона от месец май 2003 г.
Второто нещо, което е изключително важно – допълнителните ресурси и независимост, както и снабдяването на регулатор с необходимите инструменти за разследване на нарушенията и наказване на предприятията нарушители. В това отношение Директивата създава много ясен механизъм за процесуални техники и процесуални възможности и правомощия, които регулаторът има.
Във връзка с публичността в общественото пространство за някакви свръх, бих казал, правомощия на българския регулатор, които се предвиждат с предложенията и измененията на Закона за защита на конкуренцията, искам категорично да заявя с цялата си отговорност, че това абсолютно не е вярно, защото досега в Закона за защита на конкуренцията е позволено така нареченото down reits или претърсвания на място, инспекция на място в офисите, в стопанските помещения на икономическите оператори, които са заподозрени в извършване на антитръстови нарушения.
Това беше предвидено и в Регламент № 1/2003 г., но поради грешките – тогава не бяхме членове на Европейския съюз, не посмяхме да направим това. Сега вече въвеждаме Европейския механизъм, който задължава европейските регулатори да извършват правомощия и на други помещения, като изрично е посочено – това са частни помещения, където се съхраняват документи. Чета Ви чл. 7: „Правомощия за извършване на проверки на други помещения“; чл. 6 е: „Правомощия за извършване не проверки на стопански помещения“. Тук се посочва – коли, апартаменти, помещения на мениджърите, на управителите, на членовете на контролните съвети, на тези, които могат да вземат управленски решения по повод сключването на картелно споразумение, или злоупотреба с господстващо положение. Изрично е записано, и това в момента го транспонираме в предложенията за изменение и допълнение на нашия закон.
Естествено, подчертавам, това е всичко с гаранцията на независимия български съд, така наречения съдебен контрол върху актовете на администрацията. Подава се съответно – председателя заявление, този механизъм е запазен и развит, молба. Само променяме съда, защото досега беше Административен съд – София-град, а сега във връзка с измененията решенията на КЗК подлежат на съдебен контрол на първа инстанция пред Административен съд – София-област, на втора инстанция пред Върховния административен съд.
Така че, господин Председател, ако четете моите устни, по никакъв начин не може да се каже и опровергавам по най-категоричния начин изказвания на някои специалисти в областта на антитръстовото право, че КЗК, видите ли, с този закон си разширява пълномощията и щяло да влиза в офиси, в частни домове, в нарушение на Хартата за човешките права. Това абсолютно не е вярно.
Искам да кажа нещо изключително важно според вносителите. За първи път в Закона уреждаме релацията между българския антитръстов регулатор и Европейската комисия.
Само да се върна обратно в примера, който ще Ви дам, той е вече ясен. КЗК направи проверка в офисите на Петролната и газова асоциация, открихме едни празни помещения. Всеки един мениджър си беше взел лаптопа – никой не използва стационарен компютър, и беше вкъщи. Това е доказателство, че ако искаме да имаме ефективен антитръстов регулатор, който събира доказателства, трябва да му дадем това, което се полага, и това, което регламентирано трябва да транспонираме в Директивата.
И само с едно изречение да кажа за връзката. Изключително важно е да се предвиждат механизми. Ние ги предвиждаме – за търсене на отговорност на предприятия, които се укриват от Комисията за защита на конкуренцията, които не се явяват, които не предоставят необходимата информация. И, забележете, когато е наложена имуществена санкция, те изпадат в неплатежоспособност и несъстоятелност, тоест ние не можем да съберем санкцията, която е потвърдена от съда. В тази връзка сме разписали подробно как сдруженията, техните членове също носят имуществена отговорност, тъй като обикновено картелните споразумения се сключват във формата на сдружения на стопански оператори, много рядко това става на базата на двустранни преговори.
По отношение на санкционния режим и по отношение на освобождаването от санкциите. Практиката на Европейската комисия и нашата практика е, че е невъзможно да се установи картел без някой от членовете на картела да съобщи на Комисията начина, по който са се договорили, цените, фиксирането на цените, съответно злоупотребата и прочие, и прочие. Затова ние поощряваме с измененията в Закона предприятията доброволно да си сътрудничат с регулатора, да предоставят необходимите доказателства, за да може успешно да се води борбата срещу най-тежките нарушения.
Създаваме механизъм, имаше го този механизъм, но ние в момента го усъвършенстваме, създаваме регистър. Тъй като, когато разследвахме петролните фирми, една от организациите – западна, поиска да направи програма с КЗК и като разбраха, че е безсмислено, се отказаха. Подадоха заявлението и го изтеглиха, тоест ние създаваме и казваме на икономическите оператори ясно, че Вие имате право, ако дойдете като участник в картелно споразумение, преди КЗК да се е самосезирала и да знае за него, ако Вие съобщите за това споразумение, можете да ползвате включително и до 100% освобождаване от имуществената санкция, в зависимост от периода – дали е в началото, дали вече сме разследвали картела и сме готови за решение. Това, бих казал, трябва да е стимул за този стопански ръководител, който по стечение на обстоятелствата е попаднал в такава ситуация, да знае, че когато информира антитръстовия регулатор, той ще получи смекчаване на санкцията, което е европейската практика.
С две думи, господин Председател, другата Директива, която е изключително важна – 633, ние приветстваме тази директива. Тя е Директивата, която би трябвало да въведе ред в релацията между доставчици на хранителни и селскостопански продукти и големите вериги.
Неслучайно големият отпор на Проекта за изменение на Закона идват от сдруженията за модерна търговия, въобще от представителите на големите вериги, за разлика от другите организации, които подкрепят този закон. В Директива 633 няколко неща, които ние сме въвели.
Първо, има така наречената черна и бяла клауза. В тази клауза – това е европейският подход. Вие знаете, европейският законодател обикновено посочва поведение, което абсолютно не се толерира и се наказва по всякакъв начин. Тези клаузи са изключително важно задължение – да се плаща до 30-ия ден, забрана за поемане на разходи, които не са присъщи за доставчика.
Другото, което е, едностранно прекратяване на договорите. Всичките тези неуспехи, които имахме с 37а, което Народното събрание прие през 2015 г. – имаме пет дела, и петте отменени от Върховния административен съд по простата причина, че съдът не може да направи разлика между злоупотреба с господстващо положение и поведение с по-силна пазарна сила. Това нещо сме го записали черно на бяло. Тези клаузи не подлежат на преговори.
Другите клаузи вече – това, от което се притесняват търговските вериги, видите ли, че ние имаме примерно кисело мляко „Брей“ и този, който го произвежда, тук Вие казвате, че може да го произвежда за някой друг. Това абсолютно не е вярно, защото това е търговски договор. Търговската марка е собственост на супермаркета и те възлагат на другите производители да им правят сирене, прясно мляко и така нататък. Това попада в другите клаузи, които са в чл. 6, които тук са записани, и които фактически казват – европейският законодател посочва, ние се съгласяваме и го регламентираме, страните могат да договарят. Ако искат да договарят логистични разноски, ако искат да уговарят промоция, както в момента ги натискат – ще правиш промоция всеки две седмици, има такива дела, ако искат всичкото, това може да се договаря, но при ясни, както е казал европейският законодател, при ясни условия, които са предварително договорени от контрагентите на равнопосочна основа.
Другото, което искам да заявя категорично, господин Председател, е по отношение правомощията на КЗК. Видите ли, по отношение Директива 633 КЗК си разширява правомощията и започва да извършва претърсвания, изземвания, както има право за антитръстовите нарушения. Буквално, Вие сте хора европейци, буквално Ви чета текста без никакъв авторски коментар.
„Чл. 6. Правомощия на правоприлагащ орган.
Държавите членки гарантират, че един от техните правоприлагащи органи разполагат с необходимите ресурси и експертен опит да изпълняват задълженията си и му предоставят следните правомощия:
а) правомощие да започне и провежда разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба;
б) правомощие да изисква от купувачите и доставчиците да предоставят цялата необходима информация за провеждане на разследването за забранената търговска практика;
в) правомощие да извършва внезапни проверки на място в рамките на своите разследвания, в съответствие с националните правила и процедури;
г) правомощие да взема решения;
д) правомощие да налага санкции;
е) правомощие да публикува редовно еди какво си.“
Разликата тук е, че ние спазваме Директивата и позволяваме на КЗК, като посочен от държавата правоприлагащ орган, да извършва проверки единствено в стопански помещения, а не в сградите на мениджъри и така нататък, тоест ние следваме буквата и духа на това нещо. Всякакви машинации, че, видите ли, КЗК с този закон иска… – особено днес има едно изказване на един политик, просто е уникално безотговорно според мен.
Най-накрая – по отношение на санкциите, и с това приключвам. По отношение на тези нелоялни търговски практики ние предвиждаме санкции до 5%, за разлика от тежките нарушения за антитръста и злоупотреба с господстващото положение – до 5% от оборота. Ние имаме методика.
Всеки може да влезе в страницата на КЗК и да види, че ние имаме методика за определяне на наказанията на предприятието-нарушител. Биват леки, средни, тежки, в зависимост от това сътрудничи ли с Комисията, предоставя ли материали, също така какво е нарушението. Тоест в рамките на методиката, която е одобрена от съда чрез прецедента, чрез практиката на Върховния административен съд, ние можем по ясни критерии да определим наказанието на имуществената санкция за юридическото лице или глобата за физическото лице, в съответствие със Закона и в съответствие с правомощията по чл. 7 от Закона, което ни дава право да издадем методика и подзаконови актове, които, господин професор Киров, са съмнителни от гледна точка на Закона за нормативните актове, но това е друга работа. Ние имаме критерии за оценка на поведението на предприятието-нарушител и съответно критерии за постановяване на санкция на това предприятие-нарушител. С това приключвам, господин Председател. Колегите, ако имат някакви въпроси, или професорът?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Само искам да кажа, че във връзка с решенията на КЗК и в COVID обстановката, напротив, производствата са приблизително колкото през 2019 г., 2020 г. – 906 производства. Също така производствата за нелоялна конкуренция са с едно по-малко от 2019 г. Да не говоря за ЗОП – там с оглед на програмния период 2014 – 2020 г. кметовете пощуряха да обявяват обществени поръчки в края на миналата година.
Господин Председател, над 90% от решенията на КЗК са необжалваеми или потвърдени от Вас. Официална статистика ще Ви представим в Доклада от 31 май на Вас, на бъдещите народни представители, и ще видите, че голям процент от нашите решения за наша радост се потвърждават като верни и правилни от Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюмюрджиев.
Колеги, имате ли въпроси?
Наистина, две важни директиви, които трябва да се транспонират.
Някакви други промени в този законопроект има ли? Съобщихте само за директивите.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Председател, тези хора, които в 2016 г. въведоха забраната за преизбиране – Intuitu personae, с оглед на предишния председател, тези хора в момента искат точно противоположното, но както и да е.
Въвеждаме, господин Председател, шест директиви – две основни и fine tuning на останалите четири. Ще Ви кажа примерно, по отношение 139 – за сливане, вливане, придобиване на контрол, уточняваме най-важното, което искаха икономическите оператори, оборота и сроковете. Въвеждаме работни дни като срокове. За личните данни – ето тук ще Ви ги изброя, ако трябва.
По отношение на мандата, идваме много подготвени. (Показва.) Ето тук са мандатите в Европейския съюз, а пък освен това сме Ви подготвили справка: Русия – неограничен мандат, Съединените щати – неограничен мандат, Украйна – седем години, Турция – седем години. Да гледаме Европейския съюз. Тук ще се разпиша след това, за да не стане някаква грешка. Седем години – Финландия, Италия – седем години, Люксембург – седем години, Холандия – седем години, Норвегия – шест години, Португалия – шест, увеличен през 2014 г., Испания – шест години, Швеция – шест години, Белгия – шест години, Естония – седем години, Финландия – седем години.
Кои са пет години? – Гърция, Франция, обаче във Франция е съвсем различно. Там има и един съвет, в който няма КЗК, там едни професори се събират един път на три месеца, има един генерален директор, който представлява като КЗК – особен орган, там е съвсем различно. Нашите от първата вълна – 2004 г., са седем, шест и пет, а в Румъния – пет. (Реплики извън микрофоните.)
Искам да заявя позицията на КЗК.
Нашата позиция е този закон да бъде приет. Народните представители да преценят какъв да е мандата на КЗК – пет, шест, седем, десет години. Не е важно мандата на КЗК, КЗК ще бъде и без нас – това е орган, който го изисква Европейската комисия. Един от първите органи, между другото, който е създаден, Генерална дирекция „Конкуренция“ е един от първите органи са същината на Европейския съюз още в Римския договор – държавните помощи и антитръста и злоупотребите с господстващо положение
Така че, ако това се фокусира, това е проблемът за КЗК, изразявам становището на Комисията, че този проблем за нас е ирелевантен. Нека народните представители преценят какъв да е мандата на КЗК. Но с този безумен текст от 2015 г., означава цялата експертиза, която имат членовете на КЗК, да отиде, тъй като той беше – 2015 г. има забрана за преизбиране.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Как е било преди 2015 г.? Можело ли е да бъдат преизбирани?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Два мандата, да.
Това си беше от 2003 г., беше възпроизведено 2008 г. и през 2015 г. абсолютна забрана за преизбиране при мандат пет години.
Ако Ви кажа сега за другите, за българските органи – какви са мандатите на Сметна палата, на еди-какво си, на Комисията Цацаров и така нататък. Няма друг орган, в който да има забрана за преизбиране с такъв малък мандат. Вие си преценете. Ние няма да адвокатстваме за по-висок мандат или за по-малък мандат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги?
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Председател, благодаря Ви.
Господин Кюмюрджиев, беше много интересно Вашето изложение. Хвърлихте светлина върху комплицираната материя на антиконкурентното законодателство.
Моят въпрос е просто от любопитство. Понеже Вие цитирахте броят на актовете и съдебните решения по тях: колко от тях са приключили с постановяване на наличие на господстващо положение или споразумение и съгласувани практики между търговските субекти?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Хващате ме неподготвен, защото все пак 633 са 40 производства.
Професоре, ако имаш данни…?
Но основната част, вижте, имаме 906 производства – 1060 решения. Всеки един комисар…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Любопитно ми е колко от тях са приключили със санкции, с установяване на такива непозволени практики?
ПЛАМЕН КИРОВ: Вижте, давам Ви пример, разбира се, то е висящо дело при Върховния административен съд – имаме санкции от 4 милиона на ЧЕЗ за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, ето Ви един пример.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Вчера потвърдиха – 2,5 милиона за злоупотреба с господстващо положение на ЧЕЗ пак.
ПЛАМЕН КИРОВ: Имаме санкция на „Олинеза“ за 1 500 000. Имахме санкция за нелоялна конкуренция, за съжаление, тя падна в съда – за 14 милиона на МЕТРО.
Не искаме да коментираме, защото съдебните решения се изпълняват, не се коментират, но ето Ви конкретни дела, които – някои са висящи, други са потвърдени, трети, разбира се, е паднала санкцията ни, все пак съдът е преценил.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: За 2020 г. имаме 50 образувани производства за нелоялна конкуренция – това само говори за 37а, 45 решения. Имаме 32 производства по концентрация, приключили – 33 за 2019 г. Най интересното за концентрацията е, че това е най-добрият индикатор за развитие на икономиката. Когато 2020 г. имаме 32 производства, 2019 г. имаме 33 производства, това означава, че икономиката работи. Това е един от показателите.
Освен това имаме изключително много решения – 25, застъпничество за конкуренция, само че ние даваме становище и администрацията, респективно Министерският съвет, включително и Народното събрание, по законопроекти, които касаят конкурентната среда, даваме становища. В Доклада ще ги подготвим точно по членове.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги?
Първо, приветствам, че има такова транспониране на Директивата, касаеща нелоялни търговски практики. Разбирам и напрежението, което има в големите търговски вериги. Силно се надявам и да няма промени между първо и второ четене от страна на народните представители, защото понякога наистина има огромен натиск от тяхна страна. Но в крайна сметка се учудвам, защо те толкова протестират, при положение че тези директиви трябва да бъдат транспонирани и в техните държави. Така че не разбирам защо има такъв натиск върху Вас и върху обществото? Затова ми е странно, защото предполагам, че малките производители трябва да са изключително доволни от Вашите предложения.
Да, заповядайте, господин Киров.
ПЛАМЕН КИРОВ: Само да потвърдя Вашите думи.
Знаете, че това е една сага, която не е от вчера. Имаше и законодателни инициативи, с оглед на това как да се регулират тези взаимоотношения между доставчици и производители, от една страна, и големите вериги, защото силният винаги мачка слабия. И имаше такива изисквания, много бурна реакция. Но сега в момента не става въпрос да се приема закон, с който да се привилегироват дребните и средните производители в отношенията им към големите търговски вериги, а тук става въпрос за транспониране на директиви, няма къде да мърдат.
Разбира се, когато засягаш едни икономически интереси – в случая те не го правят много охотно, със скърцане на зъби, но няма къде да отидат, тъй като това е политика на Европейския съюз. Дори и там, където традиционно тези вериги са силни, там е осъзнато, че действат много отрицателно на пазара и най-вече на дребните и средни производители и доставчици, за да се стигне дотук и да се приемат тези правила за регулиране на отношенията под формата на директива, която трябва да бъде транспонирана в законодателството на страните от Европейския съюз. Но това за нас не е нова материя, тя е от години наред и ние се чудехме как да излезем от тази ситуация, при която нашите родни производители винаги са, както се казва, ощетени в отношенията си с големите търговски вериги. Ето сега тук се създава една солидна нормативна база, на която тези отношения се регулират, при това не с някакво национално законодателство, а с национално законодателство, което постига целите на директивите.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Аз имам втори въпрос.
Това, което каза и господин Кюмюрджиев, относно § 4 – за мандатността.
Както сте го записали, Вашият мандат – числото пет се заменя със седем. Това означава ли, че Вие продължавате, ако бъде гласувано по този начин, Вашият мандат с още две години? Защото аз изцяло не подкрепям това, че не могат да бъдат преизбирани за още един мандат. Смятам, че това ГЕРБ са го предложили, това не идва от БСП със сигурност – да имат право само на един мандат, но предложението ми е следното... (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПЛАМЕН КИРОВ: Мартин Димитров и Петър Славов. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само ме интересува следното: това означава ли, че Вие продължавате мандата от пет на седем години или, че можем да Ви преизберем примерно за седем години? Как ще бъде тълкувано това решение?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Стойнев, това нещо ще бъде решено със законодателно предложение от ГЕРБ, възпроизвеждам думите на председателя на Правната комисия.
В Заключителната разпоредба е записано, че ние сме избрани на 29 юни 2016 г., продължаваме мандата до седем години – до 2023 г. За да се преодолее това притеснение в обществото, че видите ли, те ще стоят до пенсия, въпреки, че на моите преклонни години едва ли ще си позволя, това нещо ще бъде отменено и срокът ще стане седем години така, както е на Запад, без право на преизбиране.
Разбирате ли? Значи да има гаранция обществото, че ние като комисари няма да бъдем преизбрани 2023 г., а ще се задоволим с този мандат, така да се каже, тоест мандатът става седем години, както е, без право на преизбиране. Според мен е логично да има такава гаранция, да няма вечни комисари, защото предишните комисари изкараха 13 години и смениха четири правителства, нали?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: То зависи човек какво търси, защото смятам, че ако някой е компетентен в своята област и е добър комисар, нищо не пречи да бъде и два мандата, независимо от тяхната продължителност.
Професор Киров, заповядайте.
ПЛАМЕН КИРОВ: Мандатността има отношение и към мандатността на народните представители. Защо да бъдат само два мандата? Могат да бъдат и повече, стига да допринасят за развитието на законодателството в законодателния орган на Републиката.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Факт.
ПЛАМЕН КИРОВ: Понеже съм изкушен в конституционната материя някак си, най сигурният мандат е конституционният мандат, защото той не може да бъде прекратен. Всички други мандати, които са предвидени в закон, практиката на Народното събрание показва, че много лесно могат да бъдат променени – да бъдат съкратени, да бъдат удължени. Знаете, какво става и колко пъти с изменения в Закона за съдебната власт се прекратява мандат на Висш съдебен съвет, започва нов мандат и така нататък, и така нататък, тоест законово установените мандати не са стабилни мандати, зависи от настроенията на едно парламентарно мнозинство и, разбира се, понякога и от чисто личностни и конюнктурни съображения.
Мисълта ми е следната: в Конституцията има изключителни мандати и това са дългите мандати. Става въпрос за конституционните съдии с 9-годишен мандат, на висшите магистрати – седем години. Затова те са изключителни мандати, докато с по-кратките мандати се дава възможност за два или пък няма ограничения за преизбиране, пък не веднага и така нататък, и за другите регулатори.
Искам да Ви насоча към нещо, което Ви е познато. Бившият състав на Комисията за регулиране на съобщенията изкара още един свръхмандат – още пет години, макар че им беше изтекъл мандата, поради това че Народното събрание не предприе необходимо да бъдат сменени комисарите, изкараха още един мандат. Да не говоря за Съвета за електронни медии, да не говоря за председателя на КЕВР, който в момента е в свръхмандат и никой няма желание като че ли да се кандидатира, за да бъде избран друг председател. Така че и това го има.
Сега ние изпадаме в неудобното положение, нали, рro domo sua, някак си така да се оправдаваме. Значи, аз имам професия и детската ми мечта не е била да стана член на КЗК. И днес съм изкарал шест часа лекции онлайн, тоест пред компютъра и пред камерата преди да дойда тук, така че не искаме да коментираме този мандат, но съвсем коректно заместник-председателят господин Кюмюрджиев Ви каза как стоят нещата във връзка с въпросния мандат, защото знам, че този въпрос Ви интересува и е нормално да Ви интересува.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За мен беше по-редно да се приключи този и следващият вече – пак същият състав да бъде избран за седем години, без да няма никакъв… (Реплики извън микрофоните.)
Затова го казах, затова ми беше интересно. Аз не виждам пречка. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПЛАМЕН КИРОВ: Разбира се, то е логично. Седем плюс пет ще ги докараме до Петко Николов. (Смях.) И пак ще ни пишат по вестниците, макар че Петко ми е състудент – от моята група е, заедно сме завършили право. Твърде дълъг става тогава мандатът. Съвсем откровено казано.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние можем да си даваме примери, понякога и да вкараме ирония, но понякога пък ние, от страна на опозицията, може да стане въпрос: добре де, за да удължат с две години, да не би да има нещо недовършено, което примерно някой да се притеснява, че някой друг състав на Комисията съответно ще го довърши? Разбирате ли? Затова, за да се избегнат всякакви спекулации, моята идея беше просто такава – да се прекрати и след това да се започне наново, но в крайна сметка такъв е внесен Законопроектът.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Искам думата още един път от името и от ръководството, и от членовете на Комисията. Вие определете, какъв да е мандатът. Да остане така, това е за нас ирелевантно. Имаме и писмо от Европейската комисия – ще Ви го оставим, в което генералният секретар призовава България Директивата бързо да бъде транспонирана в националното законодателство.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За директивата – да. Съгласен съм. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Нека да не изместваме фокуса. Фокусът са транспонирането на директивите, които са изключително важни както за българската икономика, така и българските производители. Така че мисля, че те са водещи в този законопроект, а не годините на даден мандат. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да, благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
Който е съгласен, моля да гласува „за“.
За – 3, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет в Комисията.
Благодаря Ви.
Успех Ви желая, приятен следобед!
Колеги, точка:
РАЗНИ, няма какво да обсъждаме.
С изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Красимира Коева
