1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2021 година от г-н Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.

2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 92


На 17 февруари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2021 година от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от ПОДНС.
3. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Имаме дневен ред от три точки:
1. Представяне на Работна програма на Европейската комисия за 2021 година от господин Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно – 7.
Приема се.
Благодаря.
Гости на днешното заседание и по двете точки са: Цветан Кюланов; Никола Миладинов – медиен съветник; директорът на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към администрацията на Министерския съвет Петя Василева; Владимир Недялков; Камелия Иванова и Мариана Василева – много ми е приятно.

Започваме с:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА 2021 ГОДИНА.
Господин Кюланов, имате думата, заповядайте.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, колеги, първо искам да започна с благодарност както за поканата и възможността да представим програмата, така и за сътрудничеството в този мандат на Народното събрание. Пожелавам успех на всички и да си пожелаем „до нови срещи“. (Ораторът прави анализ на фона на мултимедийна презентация.)
Накратко ще представя това, което Комисията вече прави и планира да прави в рамките на 2021 г. Знаете, шестте приоритета на Комисията, на Фон дер Лайен, заложени в началото на мандата – преди повече от година, продължават да се изпълняват не само въпреки всичко, а още повече заради ситуацията, в която се намираме. Разбира се, има елемент на управление на кризата, който всички наблюдаваме. Европейският съюз и Европейската комисия също се намират в ситуация, в която правят неща, които не са правили, неща, които са от жизненоважно значение за живота и здравето на европейците. Можете да си представите, че на всички нива отговорността, усилията и напрежението са доста големи.
Като представител на Комисията наистина мисля, че усилията, които се полагат, трябва да се знаят и да се работи заедно, за да можем да постигаме резултати от Стратегията, както сме нарекли едната точка в нашия слайд.
Какво важно се постигна? Тук, благодарности към парламента, вече имаме приет план за възстановяване на европейско ниво с ратификация от националните парламенти, което е важно, за да можем да пристъпим към следващата точка – изпращането, одобряването, съгласуването на националните планове за възстановяване, които ще дадат възможност този финансов ресурс, който всички държави членки са се съгласили още миналото лято да бъде събран и разпределен, да може да започне да се усвоява още през 2021 г. Планът се казва „План за възстановяване и устойчивост“. Възстановяването трябва да започне възможно най-скоро след като здравната ситуация позволява. Не можем да си позволим да имаме план за възстановяване след три години. Устойчивостта е малко по-различна тема. Там говорим за структурни промени, за реформи и тези елементи от плановете ще отнемат малко повече време. Тези елементи от плановете са изключително важни за европейската икономика, особено тези, които имат нужда да растат по-бързо, за да достигнат до останалите страни в Съюза.
Като обща рамка това е в здравната тема. Ще кажа, че там усилията в момента са насочени изключително към темата с ваксинациите. Количествата ваксини започват да се увеличават. В близките два месеца мисля, че ще имаме на европейско ниво много сериозен наплив от ваксини. Тогава ще е много важно да се види как са подготвени отделните държави членки за това тези ваксини да стигат до гражданите. Тук е ролята на всички институции – наистина да се погрижим, че и от правна гледна точка, от процедурна като изпълнение няма някакви бариери, препятствия, които да ни попречат произведените и доставени ваксини да стигнат до хората. Това ще позволи да преминем още по-бързо към момента на възстановяване.
Една от мерките за устойчивост, които Европейската комисия си е поставила за цел да приложи, е изграждането на здравен съюз. Това е нова инициатива, за нея няма да видите много в тази програма, но това е нещо, което ще се работи. Тоест това е нещо, което го няма в презентацията, но е нещо, за което през годината със сигурност ще се чуе и ще има редица инициативи.
Започвам набързо, тъй като отнех малко повече време, по приоритетите. Първият и основен е Европейският зелен пакт – основен стълб и на плановете за възстановяване. Знаете, вече имаме съгласието на държавите членки да се върви към намаляване на емисиите с 55%. Комисията сега ще въведе законодателни инициативи как това може да става. Отново говорим за набор от възможности, а не за задължения; набор от възможности, които държавите членки ще преценяват как това да стане на практика.
Говорим за кръгова икономика, говорим за биоразнообразие, но за да не отнемам много време, фокусът е върху декарбонизацията намаляване на въглеродния отпечатък – цел, за която всички държави членки са се съгласили и са се подписали.
Дигитализацията е на второ място. Около една четвърт от средствата по плановете за възстановяване ще отидат в посока подготвяне на икономиката за цифрова ера, в която много от нещата ще се променят. Едно от важните неща, което може да се отбележи, е Европейската електронна идентификация. Това е идея, по която се работи от доста време, на която е ясно и се вижда, че има нужда да имаме система на европейско ниво, която позволява достъп до огромен набор от услуги, базирани на електронна идентификация, която да допълни много от физическите карти, които ние всички ползваме – било за идентификация, било за достъп до услуги.
Разбира се, индустрията е нещото, което има най-голяма нужда от модернизация и от повишаване конкурентоспособността. Ще има редица инициативи, които подкрепят индустрията и откъм зелени технологии, и откъм цифровизация.
Социалните аспекти, икономиката. Тук акценти са отново Стълбът за социалните права, да се погрижим след тази криза да не стане като след предишната криза, когато видяхме, че възстановяването се случи неравномерно, че някои се възстановиха по-бързо от други – говорим за социалните групи в отделните държави. Социалното неравенство нарасна почти във всички държави членки, в някои особено много.
Комисията си е направила своите анализи на това и с изпълнението на Стълба за социалните права идеята е да се погрижим този път това да протече по-добре. Имаме инициативи, които обръщат внимание източниците на пари да отиват в така наречените Зелени облигации. Тук говорим за финансови инструменти, които отиват специално за технологии и за реформи, които са в сферата на декарбонизацията.
За капиталовия и банковия съюз няма да отделям много време, защото всяка година си говорим за тях и докато няма твърдо съгласие на нови страни държави членки, инициативите засега не са постигнали голям успех.
Част от приоритетите е да обърнем поглед към по-широкия свят, да погледнем извън Европа, да видим как можем да си сътрудничим с държавите извън Европа. Виждате, почти всичко е в синьо, почти всичко е незаконодателни инициативи, тъй като кризата и пандемията изместват фокуса, който беше поставен в началото на мандата да работи с останалия свят. Тук ще уточня стратегическия подход за реинтеграцията на бивши бойци. Това е важна тема на европейско, а мисля, че и на местно ниво – на Балканите.
За утвърждаването на европейския начин на живот трябва, разбира се, да отличим „Шенген“. „Шенген“ изпита своите трудности и проблеми покрай пандемията, така че е ясно, че трябва да се преразгледат правилата, които са съгласувани преди доста време. Видя се, че правилата невинаги сработват. В тази връзка Комисията ще поеме инициативата да ги прегледа и да направи предложения, които след това ще трябва да бъдат обсъдени на ниво парламент и държави членки.
Последно може би по този елемент. Конференцията за бъдещето на Европа е инициатива, която е съвместна отговорност на Комисията и парламента и ще е съвместна отговорност на националните парламенти; Дебатът за това къде е Европа и къде искаме да отиде малко остана на заден план, защото пак се борим с пожари и с кризи, но е важен дебат, който трябва да се случи и в различните държави е на различен стадий. Ние като комуникатори в Представителството забелязваме, че в България е трудно да се говори на тази тема, трудно е да се ангажират гражданите да формулират своето мнение и позиция къде искат да видят Европейския съюз. На ниво Европейски съюз е важна тема и предполагам, че в един момент това също ще дойде на дневен ред и сътрудничеството с националните власти и националните парламенти ще бъде много важно, за да може този дебат да се структурира и да се канализира в някаква посока, за да не остане само като дебат.
Това е, по последната тема няма нещо важно за отбелязване.
Отново благодарности и съм на разположение за въпроси и коментари.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюланов.
Представихте доста подробно Работната програма на Европейската комисия за 2021 г. Амбициозна е програмата, самата председателка Урсула фон дер Лайен си заложи доста амбициозни цели. За съжаление, може би Ковид 19 до известна степен постави сериозни предизвикателства пред всички нас. Още повече се появиха нагласи спрямо Ковид 19 в държавите членки към Европейската комисия, но това е огромно предизвикателство и лично аз смятам, че Европейската комисия засега, въпреки противоречивите мнения, действа правилно, защото ние за първи път се сблъскваме с подобна криза. В същото време продължаваме да отстояваме приоритетите, които сме си поставили в националните си програми.
Амбициозни и дългосрочни са целите. Може би живеем в период, който ще промени изцяло Европа – начина, по който живеем, начина, по който произвеждаме, начина, по който общуваме. Сериозно е предизвикателството и трябва да имаме единни цели, ако искаме да постигнем желания ефект.
Колеги, въпроси към Работната програма на Европейската комисия?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Имам един кратък въпрос. Вие разполагате с по-глобална информация: дали и какво е влиянието на Брекзит по възстановителната програма на Европейския съюз?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, господин Кюланов.
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Съвсем накратко – Програмата за възстановяване беше съгласувана след като вече знаехме, че Брекзит ще се случи, даже Брекзит се беше случил в началото на 2020 г., въпреки че реалните ефекти изпитваме от януари тази година. В тази връзка 27-те държави членки постигнаха наистина сериозен успех през лятото на миналата година, когато успяха да съгласуват, да одобрят този план.
В момента, в който имаме зелената светлина от националните парламенти и можем да пристъпим към действие, Планът може да бъде финансиран, Европейската комисия може да набере средствата и ще го направи в следващите седмици. От тази гледна точка ефект няма. Ефектът върху икономиката ще можем да видим малко по-късно, защото данните от първото тримесечие от 2021 г. ще видим някъде през месец май – първите данни за ефекта.
Като впечатления и преживявания всички можем да видим, че въпреки големите усилия от всички страни, не навсякъде има пълна яснота и подготовка за реакция. Видяхме, че в началото на януари куриерски услуги, пощенски услуги, транспорт срещнаха някакви забавяния. Подготвителната работа позволи тези забавяния да се преодолеят. Няма спиране, няма пречка, но има известни забавяния, което, когато човек започва да прави нещо ново, предполагаме е нормално.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Допълнителен въпрос към въпроса на уважаемия господин Петров. Господин Кюланов, всички държави членки ли вече са съгласни с промяната в собствените ресурси? Защото преди две седмици в българския парламент гласувахме и останах с впечатлението, че сме една от първите държави, май има още държави, които не са гласували, не са одобрили това решение. Дали всичко е наред, защото Вие с такава готовност казвате, че вече може да набираме средства на капиталовите пазари, но мисля, че трябва да има одобрението на всички държави членки?
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ: Точно така е. В момента, в който имаме одобрението, България беше в средата. Прав сте наистина, очаква се – не е финализирано. Ден за ден се докладват одобренията, за да може Комисията наистина да е готова, пазарите са готови да отпуснат средствата.
В рамката „Национални планове“ срокът за подаване като правило е до края на април. Срокът за одобрение е максимум два месеца. До лятото очакваме средствата да са налични и готовите планове да започнат да се изпълняват.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това уточнение е важно, защото не смятам, че някой от присъстващите или в парламента е против, напротив всички ние подкрепяме подобна инициатива за набиране на средства. Друг е начинът, по който се прави – в едни държави самото правителство отива в парламента, водят се дискусии, в България като че ли просто се спуска, но това не е от Вашите компетенции. Като председател на Комисията изразявам мнение, че е хубаво да имаме и някакъв дебат и обмяна на мнение. Не че сме против, но е хубаво да има мнение.
В една Франция, ако планът за възстановяване е 50 млрд. евро от Европа, 50 млрд. евро идват и от държавата членка, тоест целият пакет става 100 млрд. евро, колеги. В България разчитаме на 12 млрд. евро, които идват от Европейския съюз, ние не разчитаме на допълнителни средства, с които самата държава да бъде съпричастна към тях – мисля че и в Португалия е така, но такъв е подходът. В крайна сметка няма писано правило, което да следваме – всяка една държава преценява сама за себе си как да изразходва тези средства. Силно се надявам нашият план за възстановяване и моята голяма борба бе той да бъде одобрен от българския парламент и колкото се може по-бързо да бъде одобрен от Европейската комисия, защото тези средства са важни за възстановяването на българската икономика.
Колеги, въпроси към Работния план на Европейската комисия имаме ли? Нямаме.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 118, АЛ. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В деликатна ситуация сме, колеги, ние сме в края на нашия мандат. Получил съм предложенията от страна на комисиите в парламента. Някои са изпратили, други – не. Понеже сме в деликатна ситуация – виждате Европа се трансформира, Европейската комисия е изключително активна. И понеже се случва за първи път, машината не е смазана, за да се получават директно добрите практики, затова си позволих всички законодателни инициативи, които идват от страна на Европейската комисия, да ги включа в Работната програма на Народното събрание за следващия парламент. Дали ние ще бъдем част от този парламент, или ще бъдат някои други, но мисля, че това ще бъде изключително добра основа всички да стъпят на база на това, което ние сега приемем, за да оставим може би едно добро наследство за следващите, които ще дойдат след нас.
Ако сега ние определяме кое да включим и кое не – мисля, че е хубаво всички законодателни инициативи, пък колегите след нас, разбира се, те самите да преценяват дали по някои въпроси да изискват съдействието на госпожа Василева и нейния изключително професионален екип или не, но в крайна сметка говоря за рамкови позиции от страна на правителството.
Госпожо Василева, всичко е изпратено подробно, защото инициативите са много важни, тежки. Европейската комисия преживява, ние живеем в доста динамични времена и се радвам, че можем да бъдем част от тези динамични времена. Затова е хубаво за тези, които са след нас, пък дано и ние с господин Петров да сме част от следващия парламент, но това го казва суверенът, за да можем да дебатираме.
На Вас съм изпратил абсолютно всички законодателни инициативи. Има комисии като Комисията по здравеопазването, които не са се произнесли, да не споменавам и други – по правни въпроси, регионална политика, но в крайна сметка съм се опитал да компенсирам всички.
Колеги, имате ли въпроси по Програмата?
Може би Министерският съвет да каже или по-скоро, ако имаме въпроси към Вас?!
Заповядайте, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да благодаря на всички наши гости за доброто взаимодействие през този мандат – наистина беше интересно и предизвикателно. Програмата е изключително амбициозна и богата на законодателни и на незаконодателни инициативи.
Така сте преценили и аз приемам Вашия подход, независимо че все пак трябва да се отчете и принципът – парламентът да изхожда от позицията си и възможността да реагира в рамките на конкретен период, съобразявайки се с процедурата по субсидиарност. Така или иначе това би могло да се отчете и от настоящия, и от следващия парламент. Имали сме дискусии по този въпрос.
Що се отнася до незаконодателните инициативи, там освен да дискутираме, не можем да активираме процедурата по субсидиарност, както е разписана в договорите.
Аз по-скоро исках да отправя въпрос към екипа от Министерския съвет: кое от тяхна гледна точка ще бъде най-голямото предизвикателство в годината, която предстои в по-голямата си част? В коя част те смятат, че ще има необходимост от активно съдействие на националните парламента? Важна е ролята на националните парламенти, особено когато става въпрос за критични въпроси думата на националните парламенти има значение и при решенията, които се вземат на европейско ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
ПЕТЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, аз също бих искала да благодаря за нашето съвместно сътрудничество през тези четири години. Не мога да подмина факта, че през този мандат се случи изключително успешното първо Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което нямаше как да се случи без, разбира се, подкрепата на Народното събрание. За нас винаги е било удоволствие да работим и се радвам, че на нас се пада честта да работим с тази комисия.
Годишната програма, която правителството изпраща на Народното събрание, е доста по-различна тази година, защото програмата на Народното събрание тази година е доста по-различна. По принцип се опитваме да фокусираме Годишната програма върху темите, които според администрацията с много голяма вероятност ще бъдат предложени за обсъждане в рамките на работните органи на Съвета на Европейския съюз. Като добавка към нея е Шестмесечната програма, в която вече с конкретика за предстоящите шест месеца ние казваме къде ще има засилен интерес от българска страна и възможна проблематика, която следва да бъде защитена.
От наша гледна точка, ако не на първо място, то с доста висока степен на ангажираност ще следим всички досиета, които излизат по отношение на ..., по отношение на климата и екологично устойчива икономика. Целта, която си постави Европейският съюз, е изключително амбициозна. България винаги е представяла своята позиция изключително аргументирано, със съответните разчети къде бихме срещнали трудности и, разбира се, при предстоящите преговори по конкретните досиета в тази област ние ще продължим изключително ангажирано да следим развитието, хода на преговорите и да се опитваме в максимална степен да защитим нашия интерес така, че впоследствие, когато ще трябва да въвеждаме изискванията на тези законодателни инициативи, да не срещаме непосилни трудности.
Здравният съюз е друга тема, която според нас също е изключително важна с оглед и на пандемията, преодоляването на последствията от пандемията не само за икономиката, но чисто в здравен аспект. Запознати сте с инициативата, която в момента започва да се обсъжда, включително и на ниво Европейски съюз очакваме да има дискусия за международния договор, за преодоляване на кризи, породени от пандемии. Това е сериозна инициатива, по която все още проучваме нещата, имаме необходимост от допълнителна информация, за да се оформи нашата позиция.
Администрацията следи всички досиета. Както казахте и Вие, това, което ще залегне в Годишната програма на Народното събрание, за нас става задължение да проследяваме изработването на рамковите позиции в сроковете, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и своевременно да бъдат изпращани на Народното събрание, така че всичко, което Народното събрание ще гласува в тази Годишна програма, ние ще следим и ще изпращаме надлежно рамковите позиции.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Колеги, има ли въпроси? Няма.
Ще подложа на гласуване Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 7, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, за което Ви благодаря.
Искам специално да благодаря на господин Кюланов за ползотворното сътрудничество през годините и на неговия екип. Считам, че така трябва да вършим работа. В крайна сметка са важни както европейските, така и българските приоритети.
Специални благодарности на госпожа Василева и нейния екип за професионално свършената през годините работа; за перфектната комуникация, която сме имали, въпреки разделението на властите. Считам, че така трябва да бъде, когато става въпрос за националния интерес.
Благодаря още веднъж.
Колеги, по точка втора:
РАЗНИ.
Нямаме нищо за обсъждане.
Всичко най-добро на всички и надявам се „до нови срещи“.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Емилия Огнянова